---

П Р О Т О К О Л

На 3 юни 2015 г. от 16.00 часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19/04.02.2015 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20/04.02.2015 г., внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители.

3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи
Петко Петков – заместник-министър на правосъдието
Олег Петков – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност”
Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи
Анна Гочкова – Цаловска – началник отдел 1 „ПНД” (Правно-нормативна дейност) в Държавна агенция „Национална сигурност”
Петър Юруков – главен юрисконсулт в Държавната агенция за българите в чужбина
Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи
Ева Венева – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на Министерството на вътрешните работи
Мариана Гърчанова – дипломатически служител ІІІ степен, експерт в Дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи
Тодор Драгнев – експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство” към Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи.

Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Преди да обявя дневния ред, искам да поздравя колегата заместник-председател на комисията Юлиан Ангелов за попълнението в неговото семейство. Да е жива и здрава неговата дъщеря.
Днес дневният ред, който предлагаме на вашето внимание е:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19/04.02.2015 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20/04.02.2015 г., внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители.
3. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Приема се единодушно.
Гости на днешното ни заседание във връзка с двата законопроекта, освен уважаемия заместник-председател на Народното събрание господин Каракачанов, който не е гост, а народен представител и винаги може да бъде тук, са:
Румен Александров – заместник-министър на външните работи
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи
Петко Петков – заместник-министър на правосъдието
Олег Петков – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност”
Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения” в Министерството на външните работи
Анна Гочкова – Цаловска – началник отдел 1 „ПНД” (Правно-нормативна дейност) в Държавна агенция „Национална сигурност”
Петър Юруков – главен юрисконсулт в Държавната агенция за българите в чужбина
Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи
Ева Венева – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност” на Министерството на вътрешните работи
Мариана Гърчанова – дипломатически служител ІІІ степен, експерт в Дирекция „Консулски отношения” на Министерството на външните работи
Тодор Драгнев – експерт в отдел „Законна миграция и българско гражданство” към Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи.
Както виждате, много гости, защото очевидно дискусията е важна и интересна.
Всъщност ние продължаваме това, което вече започнахме в едно заседание преди месец. Изчаквахме да съберем и становищата на отделните министерства и ведомства, които имат отношение към тези два законопроекта. Но за да опресним малко представите си и спомените си от предишната дискусия, аз ще дам в началото думата на вносителите на двата законопроекта, за да ни ги представят отново, макар че това вече беше сторено, след което ще чуем становищата на министерствата по двата законопроекта.
Давам думата по реда на постъпването на законопроектите. Заповядайте, господин Илиан Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Накратко можем да кажем, че предлагаме едно улеснение за българите по произход, които в момента живеят извън границите на Република България, просто да премахнем една административна тежест, която има в момента. Тези българи, които са с български произход, по-лесно да получават българско гражданство.
Ще ви прочета мотивите. Те са кратки.
В действащите разпоредби на Закона за българите, живеещи извън Република България, по Глава втора, където са регламентирани правата на българите, живеещи в чужбина, не е предвидено правото за придобиване на българско гражданство. Независимо, че придобиването на българско гражданство е регламентирано в Закона за българското гражданство, считаме, че това право следва да бъде предвидено и в този закон, с оглед облекченото доказване на български произход.
Този закон дава възможност на организации на българи, живеещи извън Република България, вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина, да издават документи, доказващи български произход.
Също така се предвижда и Българската православна църква да издава съответния документ за български произход. Това е необходимо, защото съгласно действащото законодателство лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин.
При сега действащата регламентация на производството по придобиване на българско гражданство с молбата задължително се представя удостоверение за българско произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
С предложените изменения се дава възможност, освен с удостоверение от Агенцията българският произход да може да се доказва и с документ, издаден от организация на българи, живеещи в чужбина, която поддържа активна връзка с Държавната агенция за българите в чужбина и е вписана в регистъра, както и издаден от Българската православна църква. Това би спестило време и значителни средства на българите, живеещи извън Република България и желаещи да придобият българско гражданство, както и би облекчило работата на Държавната агенция за българите в чужбина.
Още повече, че към датата на внасяне на настоящия законопроект няма назначен председател на Държавната агенция за българите в чужбина. А съгласно практиката на Върховния административен съд само председателят на Държавната агенция има право да подписва споменатите удостоверения за признаване на български произход.
С предложения законопроект не се нарушава философията на двата закона, в които се предлагат изменения, не се нарушават рестриктивните мерки, предвидени в Закона за българското гражданство.
Предвидените облекчения не се отнасят за всички желаещи да придобият българско гражданство, а само за българи, на които поне един възходящ е с български произход.
Това бяха мотивите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
От името на вносителите на втория законопроект господин Ангелов ще вземе отношение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря на всички за пожеланията преди малко.
Вече един път представихме законопроекта, който сме внесли не само от Патриотичния фронт. Той е подписан от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, от парламентарната група на Българския демократичен център, от парламентарната група на АБВ, от парламентарната група на Реформаторския блок. Също така е заявено и от колегите от БСП, с които сме водили разговор, и от колегите от АТАКА, че също подкрепят този законопроект.
Нашият законопроект цели едно единствено нещо: през последните две години и половина възникна огромен проблем с това българите зад граница да доказват своя произход. Всъщност, това стана основният проблем, защото не можейки да доказват, че са българи, биват лишени от конституционното си право, което е записано в Българската конституция в чл. 25, както и в Закона за българското гражданство, както и в законите, свързани с образованието, където българи от чужбина могат да учат в България, както и с постоянното пребиваване в България на лица от български произход.
От тази гледна точка, ние предложихме няколко промени в сегашния закон, с които по облекчен, а не противоречащ на законите в България начин, да могат те да докажат своя принцип. Защото се стигна до парадоксални ситуации в последните две години и половина. Аз имах удоволствието да прочета становищата на различните институции в България и мога да кажа, че съм поласкан и аз като съвносител от толкова много институции, които са загрижени със становище за българите зад граница. Може би няма други законопроекти до момента, които са уважени до такава степен от различни институции.
Искам да кажа следните парадоксални ситуации.
Брат и сестра – единият има българско гражданство на основание български произход, придобито примерно преди пет или десет години. В момента, примерно, сестрата не може да получи гражданство. И се получава смешната ситуация, че братът е българин, а сестрата не е българка, при положение, че родителите са еднакви.
Друго. Дъщерята или синът имат гражданство, а родителите не могат в момента да получат българско гражданство, защото те не били от български произход. А децата им, които имат гражданство на основание български произход, са българи.
Стигнахме до този парадокс, без да е променян законът в България изобщо, беше променена практиката и то от българските институции, на които явно така им е по-лесно, защото имат по-малък обем на работа, което обаче не ги оправдава. Защото не може българите зад граница да бъдат лишавани от своите права, особено когато България е в тежка демографска криза. И вместо да се грижим на тези наши сънародници да им бъде признат българският произход, а те оттам насетне дали ще кандидатстват за гражданство, дали ще кандидатстват да учат в България, дали ще пребивават постоянно в България, е без значение. Защото голяма част от тези, които са взели удостоверение за произход, между другото, са кандидатствали за българско гражданство. Защото един от основните аргументи в това да се разширява доказването на произхода е, видите ли, те ще вземат българско гражданство и щели да ходят да работят в чужбина.
И когато попитам даден министър или институция колко са тези, които са взели българско гражданство и работят в чужбина, никой не може да даде точен отговор.
Прочетох в едно от становищата, че само 5 процента от взелите българско гражданство живели постоянно в България. Колко са получили българско гражданство? Каква е бройката на тези, които живеят постоянно в България? Каква е бройката на тези, които ежедневно посещават с българско гражданство България? Каква е бройката на тези, които седмично посещават с българско гражданство България? Един път годишно, три пъти годишно, пет пъти годишно? Каква е бройката на тези хора с българско гражданство, които са си изместили бизнеса в България? Каква е бройката на хората с българско гражданство, които са закупили имоти в България?
Защото институциите съобщават само цифри, които на тях са им изгодни. Другата статистика не е важна. А тя е много важна. Защото всички тези, може би 150 хил. българи, които са получили гражданство през последните 20 години от различни държави около България, по един или друг начин са свързани с България непрекъснато.
Така че мотивите са ясни. Мисля, че всички сме се запознали с тях. Промените са няколко, които са свързани с доказване на произхода. В самата дискусия, когато институциите съобщят своите становища, ще кажа съответно и мотиви към всяко едно от нещата, които ги притеснява и самите колеги народни представители, за да сме достатъчно ясни, преди да вземем решение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Като съвносител има думата господин Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Вижте, въпросът е много ясен. Действително много се радвам, че изведнъж от четири български институции са дали становища, макар и три с отрицателно становище.
Разбира се, тук всички сме големи хора, знаем как стават нещата в политиката и знаем точно кой е поръчал това становище. Това е ясно.
Въпросът е много прост. Ние като държава или имаме някакво достойнство, или имаме някаква политика спрямо българските общности, или нямаме. Ще ви дам примери с някои европейски държави, не точно съседни.
Германия след разпадането на Съветския съюз през 1992 г. приюти на своя територия около половин милион немци от бившия Съветски съюз, които дори не знаеха и гутен таг на немски.
Унгария призна за унгарски граждани милион и нещо унгарци от Румъния, също от Войводина. Румъния има същата политика спрямо Молдова.
Гърция по същия начин приюти от бившия Съветски съюз и от други територии, в които е имало някакви гръцки общности още от преди Византия, даде им гръцко гражданство.
Стигаме до парадокса в България. Петнадесет години у нас имаше установена политика, много ясна на базата на приет Закон за българите в чужбина. Между другото този закон беше приет през 2000 г. Така и половината от нещата, записани в този закон, не са спазвани.
Преди осем месеца има стратегия, приета от Министерския съвет, в която много ясно са описани нещата. И се оказва така, че преди близо две години един чиновник в едно министерство започна да иска документ българи от Македония и от Западните покрайнини да доказват, че са българи.
Аз мисля, че всеки един нормален българин, който е завършил средно образование в България и е чел учебника по история, вътре в този учебник има един урок за Руско-турската освободителна война, след което има един урок за Берлинския договор, в който много ясно са описани нещата. Има един урок за освободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Има трети урок за Балканската война. Има четвърти урок за Първата световна война.
Няма българско правителство, с изключение на периода 1946-1948 г., което да е отричало, че македонското население, македонските славяни са българи.
Какво прави един чиновник в Министерството на правосъдието? Ревизира цялата 130 и няколко годишна българска държавна политика! И на моите аргументи преди две години ми отговаря: Ами няма документ!
Тогава имаше един заместник-министър, който е имал честта да бъде милиционер по време на Възродителния процес. И аз го попитах: Ако при вас на 9 ноември 1989 г. дойде Асен Асенов от Асеновград и Ви каже, че трябва да му издадете документ, че всъщност е турчинът Хасан Хасанов, Вие ще му издадете ли? – Няма. – Защо няма? – Защото такава беше държавната политика. – Ами такава е държавната политика до ден днешен в Република Македония. Кой да издаде официален документ на един човек от Охрид или от Струма, или от Битоля, или от Скопие? Кой да го издаде? Кой официален орган ще го издаде?
Може би 20 процента от тях имат някакви документи, запазени от преди сто години от своите баби и дядовци. Но ще ви кажа, че в момента цъфти далаверата с незаконно правене на подобни документи. И ние какво правим сега? Всъщност стимулираме корупцията при получаване на българското гражданство.
Самата процедура при получаването на българската гражданство е достатъчно утежнена и достатъчно дава възможност на други фактори да се намесват, за да се придобива българско гражданство. Ние, на практика, даваме възможност тази врата да се отвори още повече и далаверата да разцъфти още повече.
Защо? Имаше ли парадокс? Господин Ангелов го спомена. Бащата – човек на 63 години, дъщеря му завършила в България, има българско гражданство, работи като лекар в България. Той трябва да докаже. Дъщеря му има, бащата трябва да докаже, че е българин. И всъщност човекът е от фамилията Робеви, онази фамилия, която преди 150 години издържаше Раковски, Каравелов, Славейков и техните печатни издания. Този човек трябва да доказва на какво основание? На това, че на някакъв чиновник не му се работи или има някакви други намерения!
Това за мене е ревизия на българската държавна политика и на българската национална кауза като цяло. И то от една група безсмислени чиновници, на които или не им се работи, или имат някакви други интереси. Но това не може да се позволи!
И тъй като законът е така написан, че въпреки това държавната политика беше ясна през тези 15 години до преди две. Затова решихме да направим в Закона за българите в чужбина едно пояснение какво допълнително може да се изтъкне като основание, за да бъдеш признат, че си българин, живеещ в чужбина. Това е причината. Иначе по същия този закон до преди две години нещата си вървяха нормално.
Някои от вас ще кажат, специално вероятно колегите от ДАНС и от МВР: Ама има злоупотреби! Да, разбира се, има злоупотреби. Само че я да видим злоупотреби, примерно с албанци или сърби, или някакви други, които са взели българско гражданство. Хайде да проверим и да видим колко са. Приблизително от 90-тина хиляди български граждани това са не повече от сто случая. Само че това няма как да стане само с удостоверение за български произход. Много добре знаете, че процедурата за придобиване на българско гражданство въобще не зависи от Агенцията за българите в чужбина. Там се издава само удостоверението за български произход. Трябва да има едни други междуведомствени институции и т.н.
Така че от тази гледна точка това е логиката. И аз мисля, че така трябва да ориентираме дебата. В програмата за управление на правителството много ясно е записано – нова политика за българските общности в чужбина. Каква ще е новата политика? Да ги облекчаваме, интегрираме и привличаме или да ги отблъскваме и да ги оставим на чужди асимилационни процеси?
Като чета становищата, имало опасност – пак с Държавната агенция за национална сигурност – от увеличаването на броя на кандидатите щяло да доведе до повече работа. Ами и на това има едно решение. Една по-голяма такса за тази услуга на всеки един кандидат. Ако успеем да заобиколим тези посредници, с тази такса ще има достатъчно пари и повече служители да се ангажират и в Министерството на правосъдието, и в другите институции. Какъв е проблемът? Въпрос на желание – искаме ли тези общности да ги интегрираме към България по някакъв начин, да ги облекчим или искаме по някакъв начин да ги изоставим. Това е въпросът. Всичко друго…. Не искам да се изказвам емоционално. Това е целият въпрос.
Така че това са нашите мотиви. Пак казвам, по този закон, по досега действащото законодателство 15 години най-различни правителства работеха безпроблемно. Включително в периода 2009 – 2013 г., процедурата беше до голяма степен много облекчена, дотолкова, доколкото имаше и министър, отговарящ за българите в чужбина, който беше абсолютно в час с темата. И срокът за издаване на подобни документи и за приемане на подобни решения беше сведен до година, година и малко.
Това са мотивите към законопроекта, който, между другото, е подписан от представители на всички парламентарни групи с идеята да се търси някакво решение. Ние не смятаме, че това би решило всичко. Това обаче би отпушило проблема в момента. Тук трябва да се направят много други неща, свързани със самия Закон за българското гражданство, които, първо, да лишат всякакви посредници от възможността да изкарват пари на гърба на тези, които желаят българско гражданство; второ, самата процедура би трябвало да бъде и облекчена, а в същото време много по-сериозна, от сорта на познания по история, Конституция и т.н. Сега няма да влизам в подробности. Ние сме споделяли с министъра на правосъдието някои идеи. Той, мисля, че ги харесва. Но това е друга тема.
Това не решава целия проблем, но отваря, отпушва недоволството, което се трупа вече две години. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Каракачанов, за широкия преглед, който почваше от началния курс по българска история и завърши с програмата на правителството, която познавате добре. Това беше важно.
Колеги, неминуемо е да има емоция, когато говорим не просто за българското гражданство, а за гражданството на нашите сънародници от страните, които ни заобикалят, не само най-близките, а и някои, с които не граничим пряко.
Сега ми позволете да дам думата на представителите на различните министерства, за да чуем техните становища, и тогава да започнем наистина дискусията, за да стигнем до някакви заключения.
Давам думата на господин Румен Александров, заместник-министър на външните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо искам да отбележа, че сме изпратили нашите становища. Предполагам, че те са разпространени до всички членове на комисията, така че няма да се спирам подробно на тях.
По отношение на точка 1 от дневния ред, що се отнася до предложението за нова ал. 3 в чл. 6 от Закона за българите, живеещи извън Република България, ние нямаме възражения по отношение на това предложение. За нас то уточнява възможностите на българите, живеещи извън страната, да кандидатстват за придобиване на българско гражданство. Но не така стои въпросът по отношение на предложението за допълнение към чл. 6 от Закона за българите, живеещи извън Република България. Според нас това предложение дублира съществуващата разпоредба на чл. 15 от Закона за българското гражданство.
Всъщност основното, което ние казваме в нашите становища, че в случай, че на организация на българите, живеещи извън Република България, бъде признато право, издадено от удостоверителни документи, които да заместят удостоверението за български произход, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина, то от международноправна гледна точка биха се създали значителни затруднения при търсенето на отговорност от страна на служителите към тези организации, особено в случаите, когато последните не са български граждани или нямат български лични документи, какъвто всъщност е случаят при много от тях.
Считаме, че във всички случаи следва да се запази издаването на удостоверения за произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Агенцията е компетентната институция, която на базата на представените от лицата документи може по правно образуващ начин да удостовери произхода на лицата. Освен това Агенцията вече има и председател, който би могъл да ги подписва.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че механичното пренасяне на текст от един закон в друг, конкретно визираме предложеното в § 2 от проекта…..
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Александров, ще Ви помоля накратко да го представите, защото писмените становища са разпространени, те са достояние на всеки от членовете на комисията. Така че во кратце, както се казва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Най-общо нашето заключение е, че предложението в някаква степен променя цялостно философията на законите. Специално по отношение на Българската православна църква, там възниква и въпрос доколко е редно да посочваме само нея, а не и примерно представители на други религии – исляма, юдаизма. Според нас ще се стигне до известна чувствителност и дискусия на тази база.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Има думата господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател. Министерството на вътрешните работи оценява всяка една инициатива за създаване на по-ефективна система за защита на българите, живеещи извън България.
Аз няма да преповтарям аргументите, посочени от министерството в неговото становище. Искам да обърна внимание обаче на един детайл. Хубаво, ще се приемат законопроектите в този им вид, но може би е добре да помислят народните представители за промени в Закона за чужденците, където е уредено правото на постоянно пребиваване и същите документи, които са предвидени в законопроекта, да бъдат предвидени във връзка с процедурите по получаване на права на постоянно пребиваване. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Има думата господин Петко Петков – заместник-министър на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Дами и господа народни представители! Официалната позиция на Министерството на правосъдието е, че чрез предложените изменения до известна степен се стига до смесване между двата установени в световен мащаб подходи за придобиване на гражданство – принципа на произхода, на кръвта и принципа на самоопределянето.
Разбира се, напълно в дискрецията на народните представители е да приемат какви точно да бъдат измененията на закона. Моля да имате предвид, когато гласувате предложените промени, да не се стигне дотам да бъдат възприети не само ползите от смесването на двата подхода, но да не бъдат възприети и някакви негативи. Иначе дискрецията е изцяло ваша.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петков. Казахте – официалната. А ако има неофициална?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Аз съм тук в официално качество, така че няма да изразявам друга позиция.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата представителят на Държавната агенция за национална сигурност. Кой ще представи становището на Агенцията? Господин Олег Петков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАНС ОЛЕГ ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както Вие сам казахте, получили сте нашето становище. Ние не подкрепяме законопроектите – и единия, и другия. Нашето становище е продиктувано от това, че все пак ние пречупваме промените през призмата опазване на националната сигурност, най-общо казано. И ни се иска документите, които се представят от тези кандидати за българско гражданство, все пак да имат някаква достоверност и да са издадени от държавни органи.
Това, което господин Каракачанов каза, че сме посочили като един от аргументите, че би се увеличил обемът на работа, ние не го казваме в смисъл, че някой бяга от работа, а по-скоро, че ще се влоши качеството на обработката на тези документи. Това е един от аргументите ни, нищо повече.
Хората, за съжаление, не стигат, задачите се увеличават и не можем да си постигнем целите.
Общо взето нашето становище абсолютно кореспондира със становището на Министерството на вътрешните работи. Овладяването на българския език е посочено като аргумент, но е възможно лица, които не са от български произход, да владеят български език, например македонци. Или обратното, лица, които са от български произход, да не владеят български език. Например има хора, израснали и живели в чужбина, които никога не са идвали в България.
Така че съвсем накратко това е нашата позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. От името на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Юруков ще ни представи съвсем накратко тяхното становище. Ние имаме писмения му вид.
ПЕТЪР ЮРУКОВ: Председателят на Агенцията моли за извинение за отсъствието си. Днес най-важният форум, който се провежда на „Златни пясъци”, е Спартакиадата за участие на деца от няколко прави и поради това той е възпрепятстван да дойде.
Депозирано е официално становище. Няма какво да добавя.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Нашето заседание не е на „Златни пясъци”, а е тук, така че тези, които са тук, ще могат да вземат участие.
Колеги, откривам дебата по двата законопроекта. Предлагам да дебатираме едновременно и двата, защото в крайна сметка целта е една и съща. Като, разбира се, в доклада на комисията ще бъде отразено гласуването по двата законопроекта отделно.
Има думата господин Ангелов, който иска да открие дискусията.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви. Искам да започна с няколко неща.
Много е странно обаче, когато българските институции наистина не познават проблемите и не са прочели включително и в момента съществуващия Закон за българите, живеещи извън Република България. Ами ако го бяхте прочели, щяхте да видите, че там пише „Документ от Българската православна църква”. Това не е нещо ново, което предлага нито нашият законопроект, нито законопроектът на АТАКА. Ама трябва някой да прочете закона, за да разбере какво се предлага. Така че Българската православна църква е посочена в сега съществуващия закон.
Към колегите от ДАНС и от МВР, които изразиха становището, че това, че владеенето на българския език, не било доказателство за български произход, особено при македонците. Ами македонците какви са? Едно е македонски гражданин, друго е македонец.
Отделно не са си направили труда да видят, че самото предложение в чл. 2 за българския език е съвкупност от няколко неща, тоест ние сме предложили включително затягане на доказването на произхода. Това не сте разбрали. Защото до момента не се изискваше от кандидатите да владеят български език говоримо или диалектните му форми. Те можеха да правят интервю и на чужди езици. И го правеха. Защото имат проблем с албанци.
Това, което сме предложили в чл. 2, там пише, че се посочва на какви принципи трябва да отговаря човекът, за да има удостоверение. И сме добавили – да ползва говоримо литературен или диалектните му форми на българския език. Тоест ние сме направили така, че дори да затегнем режима. Но пак някой не го е прочел, пак някой механично е написал нещо, коментирал го е.
Относно изразените писмени декларации, които притесняват повечето институции. Ами защо в момента им изискват от Министерството на правосъдието или от Агенцията на българите в чужбина от кандидатите, които искат удостоверение за български произход или впоследствие искат българско гражданство, декларация от тях, че са българи, нотариално заверена?
Това, което прави в момента и Агенцията, и Министерството на правосъдието, сме го заложили в нашето предложение на закона, да го има регламентирано по закон. Защото в момента го няма, а вие го изисквате. Не сме посочили нещо друго.
Това, че ние сме направили така, че това, което се прави в момента, да е законно, изведнъж се оказва, че е проблем, а вие го правите, без да го има в закона.
Другото – за оспорване на кръвната връзка между кандидатите. Може ли кръвни роднини да са различни по произход? Това е отделен въпрос вече кой как се чувства, някой може да е марсианец. Но може ли кръвен роднина, дали ти е първи братовчед, ако ти си българин, той да няма българска жилка или да не е българин? Или синът и дъщеря ти като са българи, ти да не си българин. Или обратното.
В българската правна норма съществува терминът близък роднина и аз съм се старал точно да приложа тази му трактовка. Затова е записано по този начин.
Тоест във връзка с всички тези неща, които сме ги предложили, самите институции в България не са си направили труда да проверят какъв е пътят на хората, които го извървяват, какво се изисква от самите институции и какво пише в сегашния закон. Всъщност, че ние правим така нещата, че да има наистина ясно доказване на произход, включително затягане на това да се издават удостоверения за произход на база на този закон. И изведнъж виждаме, че становищата или са размити, или са отрицателни.
Извинявайте, но за Министерството на вътрешните работи – ако това може да е становище по два законопроекта, от три изречения, не знам как да го нарека. И дори името ми е сбъркано. Тоест ако МВР бърка и моето име, представям си становището какво е. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Сигурен съм, господин Ангелов, че МВР ще осъвремени информацията за вашата персона. Господин Петков има думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Понеже произтекоха два въпроса към Министерството на правосъдието, аз съм готов веднага да им отговоря.
Първият от тях е дали е възможно един низходящ да е от български произход, а баща му да не е. Да, възможно е, тогава, когато неговата съпруга единствено е от български произход. Тогава детето ще бъде от български произход по майката, а бащата е напълно възможно да няма български произход.
Вторият въпрос е свързан с начина, по който се удостоверява гражданството. Всички знаем каква е доказателствата сила на нотариално заверената декларация. Всички знаем как се доказват факти. Това е била принципната позиция на Съвета по гражданството към Министерството на правосъдието – да изисква и доказателства, нещо, което сме обсъждали на предходно заседание на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други изказвания? Господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Към колегата от ДАНС за забележката му, че е възможно примерно от Македония някой да говори български или диалектната му форма и да мине за българин, без да е такъв. Ами ще ви кажа, че няма такава опасност. Защото примерно в един град като Охрид или който и да е друг град на Македония имаш два основни етноса – единият с така наречените македонци, които исторически са българи, другите са албанците. Единият ще се казва Иван, другият ще се казва Халил. Няма как човек с името Иван Иванов, роден в Охрид, да не бъде българин. Просто няма логика да бъде друг. Ако е сърбин, ще бъде на -ич. Такава им е системата. Ако е босанец, ще бъде с мюсюлманска фамилия. Ако е албанец, ще бъде с албанско име.
Така че такава опасност съвсем теоретично, учебникарски съществува, но в живия живот няма как да се случи. Тъй като всички знаят езиците на другите до някаква степен, но просто по паспорта и по името ще разбереш какъв е. Тъй като различната религия води до различна именна система. По самото име ще можеш да разбереш кой какъв е. Така че реална опасност от това няма.
Фалшификациите, които се правят, се правят действително от албанци, които под графата „българи мюсюлмани” идват от няколко района на Македония, където има подобно мюсюлманско население, говорещо български език. По тази линия стават измамите с българско гражданство. Но те не са чак толкова много. Това не означава, че не трябва да има контрол, разбира се, но когато видиш един такъв случай, ти го отделяш и го проверяваш. В края на краищата имаме консулство в Битоля, имаме посолство и консулство в Скопие. Ако не ме лъже паметта, там има доста хора, които са професионално ангажирани с подобни неща.
Между другото, ще ви кажа, за да сме наясно, защото много се говори за подобни неща, но част от тези небългари, които получиха българско гражданство, получиха българско гражданство точно със съдействието на някои от тези институции, защото с нещо вероятно бяха полезни на националната ни сигурност. И такива случаи има. Просто така, като заслуга. Така че нека да не се спекулира с това, те не са чак толкова много. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, да не забравяме, че все пак обсъждаме законопроекта за първо четене, което означава, че всякакви уточнения, промени и прецизирания на текстовете могат да бъдат направени в процеса на разглеждане на законопроекта. Господин Каракачанов, не забравяйте, че досегашната практика показва, че общите определения, общите текстове в закона не дават достатъчно възможност за неговото правилно прилагане. Така че колкото по-конкретни бъдем, колкото по-прецизни бъдем в закона, толкова по-лесно институциите ще могат да го изпълняват. Нека да не го правим. Защото Вие наблегнахте на чувствата и патриотизма на институциите. Те имат, убеден съм, такива чувства и такъв патриотизъм, но освен това те са длъжни да изпълняват конкретни текстове, които биват разписани в закона.
Колеги, други изказвания? Заповядайте, господин Красимир Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа заместник-министри и представители на българските институции! Аз не мога да остана безучастен към темата и няма да бъда конкретен. Ще говоря по принцип, тъй като наистина на първо четене разглеждаме Закона за българите, живеещи извън България.
Ключовата дума я спомена заместник-министърът Ципов – липса на компетентност. Според мене българските институции, които са отговорни за такива важни решения и решаване на съдби на семейства, на отделни хора, нямат никаква компетенция по този въпрос. Никой от тях не си е направил труда да отиде на място, да посети тези хора, да се запознае с проблемите им, да види дали са българи или не са. А един чиновник, седейки в кабинета си, решава наистина съдбите на страшно много хора.
Обикновено се изтъкват мотиви като икономически причини и полза от българското гражданство. Аз мога да ви уверя, че в големия процент от случаите това въобще не е така и ще ви дам конкретен пример.
Българите в Банат, Румъния, които са подали документи за българска самоличност и вече две години не са получили такива, без никакъв отговор защо не са получили, първо, живеят при изключително по-добри условия от българите в България. Област Тимеш е най-богатата област на Румъния. Заплатите са по-високи, няма безработица. Освен това нямат никакъв интерес от българското гражданство, с оглед на това да пътуват в Европа, тъй като Румъния е член на Европейския съюз от годината, в която и България е приета.
Тези хора, които имат и българско училище, които са там от 200 години, които имат българска църква, между другото, тяхното училище е най-старото българско училище, което се е появявало още преди елино-българските училища в България, още през 1738 година, ако не ме лъже паметта, е създадено. И тези хора, които имат и официални организации, дори кметът на града е от тази организация, нямат право да получат българско гражданство.
Вие давате ли си сметка по какъв позорен начин нашата държава обижда националното чувство на толкова много хора? Ами ние как ще застанем пред тях утре и ще кажем: да, България е загрижена за вас, България държи на общностите в чужбина. А същевременно чиновникът, стоейки си в топлия кабинет, отказва да вземе всякакво отношение по този въпрос. И накрая единствената възможност на тези хора е да се поддадат на асимилацията.
Нека да не си правим погрешни изводи за политиката на съседните наши държави. Няма държава, която да не следва своя национален интерес в тази посока и под различни форми да асимилира българските общности.
Затова дайте да бъдем дори малко по-емоционални в такъв момент. Защото аз не мога да приема при решаването на един такъв важен въпрос чиновническия подход и пълната липса на емоция при разглеждането на въпроса за българите в чужбина. Изключително важен е този въпрос. И ако настоящето правителство не вземе мерки, декларирано вече многократно, че има отношение по този въпрос, ние не виждам как ще създадем условия за тези хора да запазят българското си име и дух, които са съхранили повече от сто години, а някъде и стотици години наред. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Богданов. Не мисля, че емоция на днешното заседание липсваше, въпреки сравнително малкото изказвания. Колеги, има ли още някой, който иска да вземе участие в дебата? Господин Ангелов иска да потрети.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Понеже господин заместник-министърът на правосъдието взе отношение, като обясни възходящ и низходящ. Но е ясно на всички, че в момента има деца, които са български граждани на основание на това, че имат български произход, но родителите им се отказват. Това е факт, нали така? Тоест не е доказано преди, че някой от двамата му родители е възходящ българин. Тогава в България считаме, че те са българи, получили са гражданство и сега двамата родители всъщност вече не са българите спрямо виждането на различните институции. Нали това е уточнението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Не е така.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: А как?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Това, което казах, беше следното: ако едно дете е получило българско гражданство, защото той има български произход от майката, който произход е установен и доказан, то това не значи автоматично, че неговият баща е българин. В такъв случай ние не говорим, че е доказано, че и двамата родители са българи. Говорим за това, че за единия му възходящ е доказано, че е българин, поради което детето е с български произход, а за другия не е.
Аз използвам дадената ми дума за благодаря на господин Каракачанов, жалко, че той не е тук. Защото той много ясно дефинира какъв е проблемът с удостоверяването на българския произход. Проблемът е в случаите, в които едно лице, спадащо към мохамеданската вяра, с име, различно от българската именна система, се самоопредели с нотариално заверена декларация като българин. Всъщност това е причината, поради която нещата в Съвета по гражданство боксуват.
За съжаление обаче в Съвета по гражданство нееднократно са били налице случаи, когато лице с мохамеданска вяра и с имена, различни от българската именна система, мога да дам пример с името Селим Гуги, са се самоопределили като българи с нотариално заверена декларация, въз основа на която им е удостоверено с удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина български произход. Всъщност това е възможния начин да бъде заобиколен законът. Това е единствената причина, поради която нещата в Съвета по гражданство боксуват. Благодаря ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви. Но аз не си завърших мисълта. Извинявам се на колегите. Но е факт, че от преди години има деца, които са получили гражданство, имат документ за български произход само с удостоверение от Агенцията, че са българи, а нямат други документи. В момента това не се признава, но както и да е.
Става въпрос за следното, колеги. Това, което сме предложили като законопроект, както каза и председателят на комисията, се гледа на първо четене. Ние съвсем спокойно можем да подкрепим подобен законопроект, с оглед на това, че можем да прецизираме и да подобрим текстовете между двете четения, за да може да отговаря на изискванията на самите институции, както и на вижданията на различните парламентарни групи. Нямаме авторското право върху това, защото казахме, че са го подписали колеги от различни парламентарни групи.
Така че ви предлагам наистина, ако е възможно и ако желанието на всички народни представители от комисията е такова, да подкрепят законопроекта, който е внесен от нас, за да можем наистина да прецизираме в най-кратки срокове между двете четения текстовете и да направим нещо, с което наистина да покажем на българите зад граница, че българското Народно събрание мисли за тях, а не ги изоставя. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само с мислене не става, господин Ангелов. Ние все пак очакваме и от Министерството на правосъдието анализ на законодателството на тази тема, както се разбрахме на едно предишно заседание, и предложение за това как да отпушим въпросния Съвет по гражданството, който не може да бъде запушен. Работил допреди няколко години и сега изведнъж се запушил! Очакваме това. Съответният срок тече. Така че се надяваме и от ваша страна да получим препоръки как да пипнем законодателството, така че то да работи за системата, а не против нея.
Заповядайте, Анна Гочкова.
АННА ГОЧКОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители. Казвам се Анна Гочкова – началник на отдел в специализирана Дирекция „Правна нормативна” в Държавна агенция „Национална сигурност”. Позволете ми само в допълнение на това, което вече беше изразено като становище от ДАНС, да допълня, че ако бъде прието предложението по чл. 2, т. 4 – за въвеждане на допълнителен критерий за установяване на български произход, считаме, че следва да бъдат въведени законови критерии за проверката на диалектните форми на българския език, така както в момента има в самия български език.
В тази връзка бих казала, че няма правна пречка да се приеме предложението по чл. 2, т. 4., но следва да бъдат допълнени и развити критерии, по които да бъдат установявани познанията на едно лице дали наистина владее диалектна форма. И какво значи диалектна форма на българския език.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз мисля, че този тип предложения ще бъдат особено полезни в хода на второто четене на законопроекта, ако стигнем до него, където текст по текст ще трябва да прецизираме и да търсим верните формулировки.
Заповядайте, господин Богданов, за предложения.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Аз се извинявам на колегите, че за втори път вземам думата, само едно предложение ще направя.
Първо, искам да ви призова да подкрепите на първо четене в комисията Закона за българите, живеещи извън Република България, и да предложа на комисията, тъй като не съм член на нея. Нека на следващото заседание между двете четения да поканим представители на българските общности в чужбина, ръководители на български организации там. И дай боже, представителите на министерството и чиновниците да видят и жив българин от чужбина, за да се запознаят наистина с проблемите, които съществуват там. А тези хора, убеден съм, най-добре знаят какви мерки трябва да се вземат, за да бъде по-добре за българите зад граница.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Богданов, представители на българите в чужбина са винаги добре дошли на заседание на комисията. Те са идвали тук, тепърва ще идват още. Така че нито с този законопроект, нито със следващия ще изчерпим тяхното присъствие.
Заповядайте, господин Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Извинявам се, че взимам думата отново. Просто един въпрос искам да поставя на вниманието на народните представители, свързан с организациите на българските общности в чужбина.
На предходно заседание по съвсем друг повод стана въпрос за ситуацията в една държава. За съжаление знаем, че на много места има редица организации на българите в чужбина. Между тях в някои случаи има сериозни противоречия. Те са конкуренция помежду си и т.н.
Този въпрос е важно да бъде обсъден и да бъде изяснен във връзка с първото предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Онези противоречия нямат нищо общо с въпроса кой е българин и кой не е българин. Кой българин ще стопанисва дома в Прага примерно не е най-важното, стига да е българин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: В случая имам предвид, че с оглед на намерението да се предоставя на тези организации възможността да започнат да издават подобни удостоверения. Въпросът е важен, тъй като в един момент ще има ситуация, при която десет организации ще претендират, че трябва да издават такива удостоверения.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Така е. В Агенцията за българите в чужбина има съответната система за един вид акредитиране, регистриране на организациите, така че и това законодателството го е осмислило.
Колеги, други изказвания? – Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване по двата законопроекта за първо четене.
Първо, гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19 от 4.02.2015 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители. моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за 3, против 2, въздържали се 7.
Не се приема. Тоест становището на комисията ще бъде отрицателно.
Преминаваме към гласуване по втория законопроект – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20 от 4.02.2015 г., внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
По втора точка – Разни, имате ли нещо да споделите? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.

(Закрито в 17 ч.)

Стенограф:
Божана Попова

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА:
Румен Йончев