---

П Р О Т О К О Л

На 10 юни 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на информация за обстановката в Украйна и ситуацията сред българската общност от господин Антон Киссе, депутат във Върховната рада на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна.

2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина
Олга Гроздева – представител на Асоциацията на българите в Украйна в Координационния център за връзка с българите в Украйна.

Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Днес предлагам следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на информация за обстановката в Украйна и ситуацията сред българската общност от господин Антон Киссе, депутат във Върховната рада на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна.
Той е един голям българин, който прави много повече от мнозина от нас за българската кауза в Украйна.

2. Разни.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Както казах, господин Киссе е познат вероятно на мнозина от вас със своята многогодишна работа в Украйна, с усилията си да консолидира българската общност, да координира редица действия и от страна на българската държава за помощ там.
Останалите гости на днешното заседание са:
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина
Олга Гроздева – представител на Асоциацията на българите в Украйна в Координационния център за връзка с българите в Украйна.
Позволете ми, без да усложнявам нещата, да дам думата на господин Киссе, за да ни запознае с актуалната обстановка в Украйна, със състоянието на нашата общност там и с действията на Асоциацията за подпомагане на нашите сънародници. Господин Киссе, заповядайте.

АНТОН КИССЕ: Благодаря. Добър ден, уважаеми колеги! Уважаеми господин Йончев, уважаеми гости! Най-напред искам да благодаря на Вас, господин председател, за вашата активна лична позиция и Вашия принос, заедно с българските депутати. Пък аз давам възможност да оцените това, което говоря и реалната картина на днешния ден както в Украйна, така и в Одеска и Запорожка област. Защото там компактно живеят българите от Украйна.
Ситуацията в Украйна е напрегната. Според мене и според всеки гражданин на Украйна се вижда, че процесът ескалира. Защото буквално преди две-три седмици свърши процесът на ескалация и беше започнал процес на стабилизация. Затова днес, тези дни за съжаление нашите надежди не се оправдават.
Що се отнася до главния въпрос – за ситуацията с българската общност, искам да кажа няколко думи. Искам просто колегите депутати да разберат. Няма разлика у нас, в Одеския край, в Запорожието, където живеят много българи, гагаузи, молдовци, албанци, украинци, руснаци. Всички преживяваме тези процеси, които стават, в еднаква степен – проблемни и тревожни за всяка националност. Това е моята първа теза.
Втората теза. Искам да кажа, че има много различна информация.
За съжаление тази информация невинаги съответства на реалната ситуация. Защото информацията или е изкривена, или масмедиите не за първи път дават невярна информация и тя само създава допълнително напрежение.
Трето. Мога да ви кажа, че българската общност, както и да се представя ситуацията, е благодарна винаги за поддръжката на българите от нашата родина България, от българските институции, от обществения сектор, от доброволци от България, с които в последно време активно сътрудничим. Благодарни сме на инициативата на премиера господин Борисов за създадения координационен център от началния етап, когато хората активно започнаха да работят. Те почувстваха конкретна помощ.
Искам да отбележа тези въпроси. Надявам се, че ще ме разберете, защото аз не говоря точно на български, а на диалектния език. Започна се такава голяма работа, особено с тези семейства от Луганска и Донецка област, които дойдоха в България. Тук се намериха активни бизнесмени.
Например в Гурково кметството на Гурково прие тези хора, както и Агенцията за българите в чужбина, координационният център и други институции започнаха да им помагат. В последно време практически хората трябваше да ходят насам-натам документално да си оформят правото на пребиваване. Няма възможност. Всеки чиновник си тълкува по своему закона. Законът си е верен, но проблемът е, че всеки го тълкува както си иска, той си е прав за себе си, дава предложение как да го решим или как да го решите вие, но така нищо не се решава.
Беше повдигнат въпросът за хуманитарната помощ. Хората там живеят. Имаме стабилни общности, асоциацията има своя организация и се надяваха,че понеже в това число от първите лица на България беше казано, че ще има хуманитарна помощ. Но въпросът започна да се решава. С Червения кръст имахме срещи, установиха се взаимоотношения между Българския Червен кръст и Украинския Червен кръст. Въпросът беше обявен, но няма никаква реализация.
На следващо място, днес хората идват. Тежка ситуация пораждат тези проблеми, защото те попаднаха под статуса на бежанец. Естествено, в дадената ситуация те се оказаха насам-натам, без реална перспектива и без реална помощ и реалното разрешаване на тяхното положение остана само декларативно. Няма никакви конкретни фактори или възможности, които да решат нещата.
Чета тук, имам конкретни забележки, които ги дадохме, какво трябва да се направи и как трябва да се направи. За мене украински гражданин и депутат от украинския парламент трудно се ориентира в законодателството. Но заедно с това аз виждам, че най-първо трябват конкретни решения на Министерския съвет по конкретните дела на хора,които имат днешните проблеми и се лутат насам-натам.
На второ място, в това число трябва и вашата комисия, депутатският корпус да внесе съответните изменения в законодателството на България, да се даде възможност на тези хора да се определи техният статус, тоест да получат както постоянно пребиваване, така и право на възможност за работа и безусловно да получат, ако имат желание, макар че според украинското законодателство ние трябва са имаме само едно гражданство, гражданство. Човек има право да избира, да си определи или да си има украинско гражданство, или да се откаже. Това е негово право. Много хора приемат такова решение и считат, че това трябва да бъде тяхно право. Аз така считам.
Аз не искам да ви отнемам много време. Разчитам по-конкретно да се спрете на тези въпроси, които ви интересуват.
Искам да отбележа още един важен според мене резонансен факт, който е свързан с мобилизацията. Аз най-напред искам да кажа,че съм депутат от този край, където постоянно във Фейсбук, в електронните масмедии и в митингите се поставя въпросът за мобилизацията, недоволстват.
Искам да кажа най-първото, това, с което започнахме. Става проблем. Това не засяга само българите, не само украинците и не само руснаците. Навсякъде има хора със своя позиция, навсякъде има хора със свои изисквания. Няма разлика какви са селата и с какъв произход е населението.
Аз сега си задавам въпроса защо се започна да се раздува българската тема, да се говори, че у българите има такива негативи, че не са доволни от държавата. Мога да кажа, че българинът винаги е бил послушен гражданин. Още от времето на Руската империя при нас бягаха от турското робство и се заселваха два пъти в Румънското кралство, в Съветския съюз, в независима Украйна. Българите винаги са били родолюбиви и свято почитаха своя край, своята държава и винаги почитаха своята териториална цялост. И днес е точно така, както беше преди 50 или 100 години.
Когато започнахме да търсим корените, откъде са дошли те, ние даже не знаехме, защото у нас постоянно възникват села, както във всяка държава. Намерихме, че корените ни са от България. Това не е много за публичност, когато ни се представя не така, както трябва да бъде. Снимайте Бесарабия, снимайте Украйна, тайни няма, елате и снимайте. Но се получи така, че отиват да снимат в село Кулевче, Саратски район. А там е молдавското село Новоселовка, там е украинското село Николайка Новоросийская. Все с такива проблеми. Защо избраха българското село? Аз моля колегите – тези процеси трябва да бъдат реално оценени и на тях трябва да се дава конкретен и твърд отговор.
Това е всичко, което аз исках да кажа в първата част, където се касае именно въпросът, който го постави господин председателят и аз се съгласих да го коментирам.
Днес има и други въпроси, които изникнаха по време на вашето пребиваване.
Има още един въпрос за нас, който е много важен и за него исках да ви информирам, но това ще направя във втората част, уважаеми депутати, и се надявам на конкретна поддръжка и помощ от страна на министъра на външните работи и на президента на Република България. Те ще пристигнат буквално в началото на юли в нашата държава Украйна. И се надяваме, че тяхното посещение ще се почувства и от българите, и от Украйна. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Киссе. Много са проблемите, които трябва да решаваме, и най-малкият от тях е езиковият. Както виждате, ние Ви разбираме прекрасно. За съжаление май нашите институции невинаги се разбират добре на български. Защото като че ли повечето проблеми са в нашия двор, а не във вашия в Украйна.
Това, което се случи в Гурково с тези 40 българи, които вече няколко месеца пребивават и са на ръба да се превърнат в незаконни емигранти, е само илюстрация на проблема. Той е доста по-дълбок и се опитваме да го решаваме. Аз призовавам всички колеги народни представители тук да работят за това, да работят с институциите не само за промяна на законодателството, но и за изпълнение на закона такъв, какъвто е, защото той дава достатъчно възможности.
Да, вярно е, ние сме в навечерието на президентска визита в Украйна, където също нашият президент да постави основните проблеми на българската общност и да настоява те да бъдат решавани. Но пък ние от своя страна трябва да сторим своето.
Уважаеми колеги, отварям дискусията за въпроси, за разговор с господин Киссе. Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Киссе, благодаря Ви за откровеността и за тази картина, която, макар и доста мрачна, очевидно отразява не само Вашата гледна точка за ситуацията с българската етническа общност в Украйна, в частност в Одеска област.
Казвам – тъжно, защото винаги съм си мислил, че на фона на бойните действия и на страданията, които не са чужди за никой от народните представители, българската администрация би следвало да прояви много повече съпричастност, съчувствие и готовност да намери в оперативен порядък решенията, които очакват нашите сънародници.
Всъщност имал съм възможност да се сблъскам с този проблем още през далечната 1995 г., тогава като областен управител, по отношение на хора, които отново бяха поканени да се заселят в България, да ползват възможностите, които им предоставя родината. И виждам, че за 20 години нищо по отношение на режима – нормативен, помощ от страна на държавата, като изключим, разбира се, съдействието на местните власти и съчувствието на българските граждани, не се е придвижило напред.
Затова си мисля, че най-малкото, което можем да очакваме от Вас като съдействие или предложение за инициативи от страна на в този случай комисията, освен да посочите двете опции – Министерския съвет и законодателна инициатива, изрично да бъде посочено какво не е наред в нормативната уредба, независимо дали става дума за закон или подзаконов акт, който трябва да бъде решен. Ама не да чакаме допълнителни писма, срещи, коментар на хората. Буквално да се разберем, че в рамките на три дни, до края на седмицата ние ще имаме конкретното предложение.
Това е нормативната уредба, затрудняваща получаването на българско гражданство, нормативната уредба, засягаща пребиваването на територията на страната; нормативната уредба за издаване на карта, уреждането на въпросите, свързани със здравното, със социалното осигуряване, с работните места, с намирането на места, с предоставянето на терени, закупуването на терени. Кое е в основата на този проблем?
Иначе можем да правим поредица от срещи, поредица от посещения. Аз имах буквално преди дни възможност да се видя с представители на българската етническа общност в Румъния, включително по отношение на преброяването и на тяхното самоопределение като проблем, проблем на вероизповеданието и богослужението на български език.
Тоест имаме една поредица от въпроси, около които се въртим и не намираме онзи въпрос, от който трябва да тръгнем, за да предлагаме решение.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
АНТОН КИССЕ: Аз искам да коментирам поставения въпрос. Най-първо, искам тези, които са по-близко или познават този проблема, да се съгласят. Първото решение трябва да приеме Министерският съвет за тези хора, които са в Гурково, които са българи. Те работят. Има собственик, който им дава работа. Те имат желание да останат. Българите са доволни от тях.
От ръководството на това предприятие дойдоха заедно с вас в Бесарабия. Трябва да се приеме решение за тези конкретни хора. Какъв документ трябва да се издаде, аз не мога да кажа. Но знам,че за това трябва решение на Министерския съвет, да задължи, да разпише във връзка със създалата се ситуация какво да се прави. Тези хора нямат къщи, те няма къде да живеят. Те не могат да се върнат, те нямат пари. Как да се върне? Те пристигат и, казано по руски, обратен път нямат.
Аз вече за трети път говоря едно и също нещо. Въпросът трябва да се решава за всяка фамилия.
Аз съм българин и се гордея, че съм българин. Но трябва и България да покаже принципност. Аз лично съм тревожен, когато българин, етнически българин, който знае език, който милее за културата се намира в един лагер с бежанците.
Това е мое мнение. Аз някои юридически нюанси не съм дооценил, но не може така да бъде.
Конкретно искам да кажа по първата част на моя отговор. Българинът от Бесарабия е горд човек. Така е 95 процента. Те няма никога да се унижават. За тези 200 години Ангел Маринков може да даде юридическа справка. Те са здраво уседнали. За да се махнат българите от своята къща трябва да има някакво голямо сътресение.
Аз ви привеждам един пример. Повече от 10 000 българи бяха депортирани с кримските татари по времето на Сталин. Татарите, които се върнаха в Крим, бяха два пъти повече. Повече хора се върнаха. Българите – от 12 000 се върнаха може би не повече от сто човека. Когато започнахме да изучаваме как става, казвам, че българите там, където отидат, си построяват къщи.
Българите не могат да се молят. Те са си построили къщи в Крим за тези години. Крим си е Крим. Крим им стана вече тяхната трета родина. Аз считам, че този пример се явява аргумент за характера на българина.
Аз моля комисията и депутатите. Трябва да направите жест и да намерите механизъм за тези хора. Защото всичките българи сега следят и се интересуват. Аз имам на ден по пет-шест обаждания – какво ще бъде, как ще бъде.
Вече според моя график две седмици съм в Киев, една седмица – в Одеска област, една седмица в България все по тези въпроси. Не се оплаквам на никого. Трябва да дойде телевизията да ни снима.
Къде ли не съм бил. Днес в Министерството на правосъдието, в полицията, в една агенция, в друга агенция. Вече по фамилия ги познавам. В Агенцията за миграция спорихме, доказваме. Но трябва да има приемственост. Всичките тези въпроси ги поставяме за разрешаване. В последно време виждам, че не че те ни гледат агресивно, но не искат да носят отговорност и не могат да решат.
Така че не искам много да говоря, но първо това трябва да се реши по тези конкретни въпроси.
Второ. Аз смятам, че днес е стратегически важно, може да не го оценяваме, но да се реши въпросът за хуманитарната помощ. Това некоректно беше казано, но не беше направено. Последно турците си занесоха хуманитарната помощ, поляците я закараха. Не говоря за англичаните, за германците и за другите държави. Това е важен въпрос. И е важно тази хуманитарна помощ да не бъде обезличена, а да бъде закарана в тези райони, където живеят нашите българи. Безусловно няма да се помага само на българи, но там хората ще се разберат.
Щем – не щем, законодателно трябва да се решават процедурите, проблемите за визите. Уважаеми господин колега, ние провеждаме съвещание, а аз седя на заседание на координационния център…. И от съответната институция казват – няма проблеми. Като ти изтече туристическата виза, ние ще я продължим. Не трябва ти да отиваш да я удължаваш. Минава една седмица, никой нищо не е чул. Как така може да бъде този чиновник е чиновник с 20-годишен стаж. Това е важен, това е политически въпрос. Той казва, че не отговаря за думите си, трябвало неговият шеф да вземе това решение.
Значи, на едно съвещание, според стенограмата, беше обещано. Но след една седмица няма нищо. И този казва,че не отговаря за думите си. Оправдал се, обаче шефът му трябвало да реши въпроса.
Това касае отговорността на един сложен въпрос. Вие знаете, че от България преди 200 години плюс-минус бягаха от турското робство и българи, и гагаузи, и албанци, и християни, които са живели във Варненски окръг. И се получи така, че законодателните норми, които 12 години ги признаваха и им даваха съответстващи удостоверения в агенциите и тези, които имаха желание да се ползват от възможността да получат гражданство, се ползваха. През последната година се получи нещо диаметрално противоположно.
Ние не можем да намерим отговор на този въпрос. Какво се промени? Тези хора не бяха изселени оттук, тези хора признават, че са български гагаузи. За тези години те не се пишат турци, защото езикът им е диалектен. Но така се получи. И защо се получи така, нито една институция не може да отговори.
Аз вчера бях специално в институцията, която дава съвет, дирекцията. Аз ги послушах един час и половина и накрая не разбрах за какво ходих там. Аз им казвам: Ти кажи какво трябва да направя? Аз ще идвам до този чиновник, до тези депутати, ще им подскажа какво трябва да направят. Аз съм държавен човек, аз чета закона. Питам: колко години работиш? – Десет. – Ами как десет години работиш, а не можеш. Стратегията ви се променя. От някакъв спътник ли ви казаха, че трябва да си промените вашето настроение?
И последният въпрос е много важен стратегически. Сега Украинският парламент прие закон за доброволно обединяване на селата. Тоест върви процес на обединение.
Който е бил в нашия край, знае, че в Бесарабия компактно живеят българи. В Запорожка област компактно живеят българи. Сега се започна тази кампания. Органично ние не я поддържаме. Не че не трябва да се правят реформи в Украйна, не. Там, където няма компактност, няма възможност да се даде финансиране, да знаят своя език и култура. Те се разцепват.
Не може да бъде така, че в село Заря има 6000 население, едно от най-първите села в Украйна, Одеска област. Там има 12 мини, заводи, има ферми. Днес искат да го съединят с други села и центърът да не е в Заря, а центърът да бъде на друго място.
Аз имам десетки такива примери и т.н. Естествено, ние в областния съвет не се съгласихме с тази концепция. Ние я спряхме. Поставяме пред властта твърда позицията, че законът е твърдо написан, че украинският закон е приет доста цивилизовано и демократично. Там, където се пише „особености”, пише „в това число етнически особености”. Тоест да се отчита етническият произход. Това е много важно. Но в техния Министерски съвет е създадена методика. Там вече я няма думата „етнически”. Тоест тук всеки мисли както иска. Аз акцентирам върху този въпрос. Защото тук има българи депутати, дето имат група за сдружение между отделните групи в Украинския парламент и в Българския. На техния ресурс разчитам в близко време да се срещна с Цецка Цачева по този въпрос, също и да направя среща в Министерския съвет. И ви моля, това е важно, ако трябва, даже ще моля господин Йончев да дойде още една делегация от България и евродепутати, да обменим опит и да намерим това решение, което ще бъде полезно най-напред за съхранението на общности. Ние не казваме, че сме само ние. Въпросът стои за унгарците, въпросът стои за румънците, въпросът стои за молдованци или за най-голямата общност – българите.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Киссе. На последния въпрос аз мога да информирам колегите народни представители, че съм поискал една среща с господин президента преди неговата визита в Украйна, на която искам да го информирам за тази особеност на ситуацията с новото териториално деление там и опитите да бъде разбита българската общност.
Все пак, бидейки един от стожерите на териториалното единство на Украйна, България направи много за това. В същото време ние имаме правото да искаме там нашите общности да бъдат защитени. Така че се надявам президентът да устои на тази позиция в срещите си на най-високо ниво в Киев.
Иначе, господин Найденов, ние сме на ръба да ни е малко неудобно, да не кажа срамно. Защото обещахме хуманитарна помощ, която все още отникъде не се задава. Имаме закон, който не се изпълнява. И фактически етническите българи, тези 40 човека в Гурково, скоро ще се окажат всичките в бежански лагери, което ще бъде наистина абсурдно.
Аз проведох един разговор с министъра на вътрешните работи. Госпожа Бъчварова пое ангажимента. Доколкото разбирам, се готви изменение на закона, който да реши този проблем. Но се надявам и моля всички колеги да подкрепят и да бутат нещата в тази посока и много скоро законът да влезе, за да не изпаднем наистина в тази смешна ситуация етнически българи, наши сънародници от Украйна да се окажат заедно с бежанците от Близкия Изток в един и същи лагер. Това няма как да го обясним, нито на обществото, нито на самите себе си.
Има още много други неща в нашето законодателство. Но нека да не караме господин Киссе да прави анализ на нашите закони и на нашите слабости. Нека ние да си го направим и като комисия, и всеки един като народен представител и като законодател. Аз съм готов заедно с всеки един в комисията и във всички парламентарни групи да инициираме онези изменения, които да решат проблемите бързо, ефективно, така че българите в чужбина да се чувстват наистина част от нацията. И разчитам на всеки един от вас да се включи в тази работа.
Други въпроси? Заповядайте, колеги. Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Искам първо да поздравя господин Киссе за това, че беше прям и открит и постави въпросите както са и да кажа една информация. Като се срещате с различните институции и министерства, не е вярно, че не могат да решат проблема с визите С и с визите D. Напротив. Провел съм разговор с Министерството на външните работи. България може временно да открие на един от граничните пунктове такъв пункт, в който граждани, които се намират на територията на България с виза С, да отидат на този пункт, да си подадат документите за виза D, но след това трябва да дадат обяснение пред Европейския съюз и Шенген за всеки един случай. Затова не го правят. Искам да ви кажа каква е истината, за да я знаете.
Така че и сегашното законодателство не пречи проблемът да бъде решен. Но въпросът е, че, както казахте Вие, чиновниците днес казват едно, утре друго и накрая не им се работи, особено не им се пише да дават обяснение. Това е истината. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, темата с гагаузите също не бива да я подминаваме с лекота. Напротив, въпросът е също спешен, защото атаката от страна на турската държава към тези общности в Украйна е осезаема. И ако ние не вземем законодателна или мярка по отношение на приложението на закона, което да позволи те да бъдат третирани като етнически българи, скоро ще загубим всякакъв шанс да общуваме с тази общност. Така че имайте предвид това.
Виждам, че проф. Станилов иска думата. заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законът не пречи с нищо гагаузите да бъдат признати за българи. Въпросът е в Министерството на външните работи.
Госпожата, която на минало заседание беше тук, си мълча и не ни каза защо не ги признават и защо не им дават документи. Това е дългата ръка на ДПС. И миналия път ви го казах, и не се смущавам и сега да го кажа. Просто тази чиновничка трябва да бъде извикана от господин министъра на външните работи и от заместника й и да й се нареди да приема документи и да издава документи на гагаузи. Няма никакъв друг проблем, няма нужда от доказателства, от консултативни съвети и т.н. Или сме българи, или не сме. Това е въпросът. Благодаря ви.
АНТОН КИССЕ: Благодаря, господин професоре. Чувал съм Вашата гледна точка. Ние не се познаваме, но аз следя Вашите изказвания. Искам просто да кажа, че Вашите слова действително съответстват и в действително са нужни действия.
За съжаление, аз се извинявам, че го коментирам, но след вчерашните срещи аз разбрах, че дойдох с нещо, а си отидох с нищо. Аз ви приведох пример. Не трябва да привеждате за пример унгарското законодателство и румънското законодателство. Аз казвам унгарското. Няма да ви го превеждам, че всички унгарци, които са граждани на Украйна, вече 100 процента имат гражданство. Там проблеми няма. Всички имат – от малък до голям.
Румънците днес също намериха своя формат. Примерно ако моят дядо е живял по румънско време, отивам в архива, вадя от архива, че той е живял, отивам там и ми казват: след три месеца си гражданин на Румъния. И така е за всеки. Не те питат къде, какво и как.
Що се касае до гагаузите, това е принципен въпрос. Ние вече 200 години живеем в общи села в Бесарабия. Днес ние нямаме нужда просто да мислим да мислим за това. Защото днес аз ви казвам: Вие бяхте на мероприятията. Цялата история – и в Освободителната война, и през цялото време ние сме заедно, ние сме едно цяло.Толкова години се изпълняваше законът и те се признаваха като български гагаузи.
Аз не знам, но привеждах примери. Аз сега откровено го казвам. Днес в Украйна работи специално икономическо бюро от правителството на Турция. Правителството на Турция оказва социално-икономическа помощ на всяко гагаузко село, започвайки от ремонти на училища, на детските градини, на водопроводи. Не казвам за хуманитарната помощ. Това не може да не го знае България.
Те имат и генерално консулство, и посолство, където трябва да се информират.
Считам, че ако се заемем по-конкретно с този въпрос, не че трябва да се правят някаква изменения. Трябва да го приведем в норма като работещ закон, както законът работи, така да работи. Тези хора, които считат, че там е имало проблеми – кой е какъв е, десет години работеше и нямаше нищо. Ако вие не можете да се справите, дайте на други хора да изпълнят закона така, както трябва. Този въпрос не трябва да се отлага, господин председател. Трябва да се постави конкретно, остро и твърдо. Как може така! След като има споразумение за сътрудничество между селата на Варненска област и на селата от Бесарабия, които си ходят на гости, провеждат съвместно мероприятия на юбилейни дати, те си идват в своето родно място, дето е бил дядо му, а не го признават! Какво и кой трябва да напише? Те имат в Измайл. Трябва да се вземат документи от Измирския архив. Пише ли гагаузин? Той е български гагаузин, той не е турски гагаузин, не е румънски гагаузин, той е български гагаузин.
Такива села има в Запорожка област. Това е трето преселване. Те нали се преселиха от Бесарабия към Запорожка област. Трябва да мислим по-широко. Ние трябва да създаваме условия за нашите българи от Крим – това е територия на Украйна, на единната и неделима Украйна, съгласно европейските и световни норми. И трябва и на тях да се създадат условия, защото там също има българи и те имат проблеми. Ние трябва да създаваме юридически възможни варианти, те да използват своето право като етнически българи.
Ние трябва да търсим аргументи. Има организации и чрез тези организации трябва да създаваме на хората възможности да си решават своите въпроси.
А към първата част искам да кажа, че координационният съвет, който е създаден при непосредственото участие на премиера, ние акцентирахме внимание именно на тези хора, които сега са без къщи, които няма къде да се връщат. Именно конкретно за тях работим. Ние не търсим преференции. Просто законът да бъде равен за всички. А за тези хора, които страдат тук, трябва да се обърне по-голямо внимание и да се вземе решение.
А Вашето предложение, господин Вангелов, което Вие направихте, аз знам,че това е най-големият проблем, както онзи меч, който ми е над главата ми – или ще работя, или няма да работя. Но както се казваше по-рано, по-възрастните другари трябва да защитят по-младите. Трябва да се приеме решение. Имате директор на дирекция, имате министър на правосъдието – те да вземат решение, да поемат отговорност в крайна сметка.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, само искам да ви информирам. Днес излезе едно становище на Консултативния съвет по проблемите на българските исторически общности в чужбина към председателя на Агенцията за българите в чужбина за това, че самото название българи гагаузи означава, че са българи. И тук стоят подписите на доста уважавани български учени.
Аз ви призовавам на истината. Чакаме Министерството на правосъдието да изготви едно становище, дадохме си едномесечен срок за това какви са пречките, има ли законодателни пречки за това Агенцията да си върши нормално работата и Съветът по българското гражданство да си върши нормално работата. Ако не излезе Министерството на правосъдието с някакви конкретни предложения как да решим тези проблеми, аз ви предлагам да инициираме една промяна в закона с вписване изрично на гагаузите като българска общност, така че да няма съмнение по отношение на работата на Агенцията, когато издава удостоверение за български произход. Други въпроси? Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин председателю, нещо в тази връзка, в която Вие говорихте.
Законодателно много трудно ще стане. Обаче имаме по-важна задача, заедно с тази, разбира се – това е да накараме Министерството на правосъдието да изпълнява закона, тоест да признава за безусловно решението на Агенцията за българите в чужбина, а не да изисква документите, съпровождащи този документ, да анализира тези документи и да ги признава или да не ги признава, с което те буквално нарушават и закона, и Конституцията. Те са юристи, а се правят все едно, че нищо не е станало.
Това би трябвало да направим със законодателно решение. министерството на правосъдието да изпълнява Конституцията и закона, колкото и да ви изглежда чудно и абсурдно това.
АНТОН КИССЕ: Господин Станилов, аз не знам, но у нас има практика – в Украинския парламент силата на решенията са у вас на комисии, у нас на комитети, което е едно и също. Може на основание на тези материали и на тази информация да се приеме решение от вашата комисия по тези въпроси и да се препоръча на Министерството на правосъдие да решава тези въпроси в съответствие с това, което ви казах..
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз само искам да кажа на господин професора, че ние като комисия можем да упражняваме нашия парламентарен контрол за това дали законът се изпълнява. Но всъщност контролът по законността на актовете не е наша задача.
Все пак нека да изчакаме – остава още седмица или две от този срок, който се даде, на Министерството на правосъдието. Мисля, че господин министърът имаше добра воля да търси решение на проблема за отпушване на системата. Така че се надявам той да дойде с конкретни предложения.
Господин Вангелов иска думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Само едно уточнение да направя.
Българите гагаузи са с перфектни документи. Те са с документи, на които се пише, че са гагаузи и 12 години тези документи са служили за основание да придобиват български произход и българско гражданство. И както каза господин Киссе, без да е променен законът – нито една буква в нито един документ, изведнъж някой някъде започва да тълкува, че това не е доказателство за българска народност.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Кога е станало това нещо?
БОРИС ВАНГЕЛОВ – Година и половина – година и осем месеца. Пред това 12 години може би 10 хиляди или 20 хиляди имат българско гражданство. Или 30 хиляди. И имат перфектни документи. Просто не трябва да се тълкува така. Въпрос на тълкувание. Щом пише гагаузи, това е доказателство за български произход и толкова. И така е било 12 години.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Наистина странна е тази промяна в практиката и тя е поредният любопитен факт какво наложи промяната на тази практика, след като години наред всичко е работило нормално.
Цел на нашата комисия е да разберем защо е така и ние работихме по този въпрос. Изслушахме министъра на правосъдието. Очакваме от него реакцията. Сега нека да видим каква ще е тя и тогава, ако наистина се налага промяна на закона, ще я направим. Но ако не се налага се надявам, системата да бъде отпушена и да заработи отново. Иначе, доколкото разбирам господин Вангелов, Агенцията в момента няма прогрес в прилагането на закона.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Да. Ние издаваме удостоверение за български произход и благодарение на това може би тази година ще спасим и кандидат-студентската кампания. Защото от една година насам не им давам да кандидатстват по 103-о постановление. Това сега няма да се случи, защото ще им издадем удостоверение. Но големи поразии са нанесени.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, други въпроси и коментари по темата? Всичко е ясно. Въпросът е България да си свърши работата, защото наистина не можем да очакваме от нашите украински колеги да правят анализ на законодателството и да инициират промени.
Господин Станимиров иска да добави нещо. Заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Господин председател, съгласно чл. 111 от правилника, ако не се лъжа, всички длъжностни лица и граждани, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят през парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи. Ние дотук сме изслушвали предимно ръководителите на държавни институции, за да поставяме тези въпроси. Но доколкото аз разбирам, тук става по-скоро въпрос за прецеденти, когато чиновници в съответните институции в един момент са решили да тълкуват закона и подзаконовите актове по някакъв различен начин.
Аз предполагам, че ако това нещо продължи, ние бихме могли да извикаме съответните служители от по-ниско ниво, които да дадат обяснение защо в един момент са променили начина, по който тълкуват едно или друго законово положение, в случай, че нямат такава инструкция официално отгоре или няма промяна в нормативната база.
Просто го поставям като едно по-следващо възможно решение, защото правилникът го позволява.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Правилникът го позволява, господин Станимиров, ама ние не можем да се превърнем в оперативни ръководители на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи или на нещо друго. Не можем да се бъркаме в изпълнителната власт. Можем само да задаваме въпроси. И ще продължим да ги задаваме. Но аз се надявам, когато питаме министъра на правосъдието, той да зададе тези въпроси на съответните хора в системата, която управлява, за да ни отговори на нас защо не работи системата. Факт е, че системата не работи. Факт е, че има над 10 хиляди натрупани заявления. Факт е, че изоставането е огромно и не знам как ще бъде наваксано дори в някакви разумни срокове.
Така че ние ще продължим да задаваме въпроси, ще продължим да каним институциите.
Сега ми позволете да благодаря наистина на господин Антон Киссе за това, че, без да е длъжен да дойде в нашата комисия, беше наш гост. Ние него не можем да го задължаваме. Надявам се пак да дойде, защото проблемите няма да ги решим нито днес, нито утре. Те ще продължат, ще възникнат и нови. И наистина му благодаря за благородната кауза, за работата, която върши за България в Украйна, за това,което прави с Асоциацията на българите в Украйна.
Господин Киссе, искрено Ви благодаря и се надявам да бъдете наш гост отново.
АНТОН КИССЕ: Аз Благодаря. И ще бъда радостен за мероприятията, които ще се провеждат в Украйна от членовете на комисията. Повярвайте, това на днешния няма как да се оцени. Тук няма думи, с които да се обясни. Ситуацията е сложна и подкрепа от такава институция като парламента е голяма. И се надявам в бъдеще все така да бъде. А ние както работихме досега, така ще работим. Защото ситуацията изисква по-активна работа и ние ще работим. Голяма благодарност на всички.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря ви и аз. Закривам заседанието.

(Закрито в 16, 55 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Румен Йончев)