---

П Р О Т О К О Л

На 24 юни 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Българските училища в чужбина – стратегии, тенденции, проблеми.

2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието и науката
Димитър Карарусинов – държавен експерт в дирекция БОИД (Български общности и информационна дейност) в Държавната агенция за българите в чужбина
Доц. Боян Кулов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Добър ден, колеги. Предлагам да започнем нашата работа. Вече повече от половината от членовете на комисията са тук, така че имаме кворум и можем да заседаваме.
Предлагам днешното заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Българските училища в чужбина – стратегии, тенденции, проблеми.
Разни.
Гости на днешното заседание са:
Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието и науката
Димитър Карарусинов – държавен експерт в дирекция БОИД (Български общности и информационна дейност) в Държавната агенция за българите в чужбина
Доц. Боян Кулов – председател на (АБУЧ) Асоциацията на българските училища в чужбина.
Предлагам ви сега да гласуваме предложения дневен ред.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Заседанието на комисията е посветено на българските училища в чужбина, защото, както знаете, има общо взето два типа училища по два различни нормативни документи, с които българската държава реално подпомага тяхното съществуване и осъществяване на тяхната дейност в чужбина. Разбира се, всичко това е крайно недостатъчно, с оглед на растящата българска общност в редица държави.
Аз се надявах на днешното заседание да има и представители на Министерството на външните работи. Учудвам се защо те така или иначе не изпратиха свой представител. Доколкото разбрах, отговорът бил, че те не се занимават с тази работа или нямат информация по тези въпроси. Много странно, защото част от решенията са именно в техния двор, така да се каже.
Имате думата, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа само, че Министерството на външните работи към тези въпроси винаги се е отнасяло по този начин. То се отнася с пренебрежение към нашата комисия. По простата причина, че тази дейност за българите в чужбина е много сложна и изисква много ангажименти, изисква много усилия, които те не са склонни изобщо да прилагат.
Аз смятам, че ние сме Народно събрание, комисията стои над министерството, защото България все още е парламентарна република. Предлагам на господин председателя да напише до министъра една записка, може да я гласуваме, може да не я гласуваме, това няма значение, да му обърне внимание, че когато ние ги каним тук, те са длъжни да дойдат. Казва се покана само от вежливост. Иначе те са длъжни да дойдат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Станилов, аз не бих се притеснявал, ако става дума за пренебрежение. Повече ме притеснява това, че става дума за незнание, за липса на информация, което е по-лошият вариант. Или поне беше такъв, доколкото знам, устният отговор на министерството. Защото част от въпросите, които искахме да отправим на днешното заседание, са именно към Министерството на външните работи. Защото и чрез средствата на междудържавни спогодби, и чрез управление на българската собственост в чужбина, и чрез дипломатически натиск върху други държави може да се свърши много работа. Така е.
Министерството на образованието и науката е администраторът на държавната помощ за тези училища, което е също много важна функция, много важна работа. Но дори тази помощ в крайна сметка, съгласно закона, се случва след едни писма на българските посланици в чужбина, които едва ли не препоръчват или отказват финансиране на определени български училища.
Така че имаше много въпроси, на които трябваше да отговори Министерството на външните работи. Но за съжаление те не са тук.
Аз ще изпълня това, което Вие препоръчвате. Мисля, че е уместно да се напише едно писмо до министъра, в което да изразим нашето учудване защо не се отзовават на нашите покани. В крайна сметка от това губи общата ни работа.
Но да се върнем на нашата тема. Задачата е да обсъдим дейността на българските училища зад граница, това, което държавата прави за тях, което може да направи, което предстои да направи. Стоят редица въпроси. Най-малкото ние като членове на комисията трябва да добием такава информация за броя на учениците, за броя на училищата, за спецификата в различните типове български общности.
Но преди да започнем дискусията, ми се ще да дам думата на нашите гости, за да могат да ни запознаят с актуалната информация. Всъщност ще започна с доц. Кулов, защото мисля, че той ще даде ход на дискусията, а след това ще поканя представителите на Министерството на образованието и науката да се включат в разяснителната част на нашето заседание, след което да преминем към въпроси и отговори. Заповядайте, доц. Кулов.
ДОЦ. БОЯН КУЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Госпожи и господа народни представители, благодаря за поканата.
Ще трябва да започна с това, за което говориха проф. Станилов и господин председателят. Това е изключително важно. Министерството на външните работи традиционно, за съжаление, отказва да изпълнява, според мене, един от първите приоритети, които има министерството, тоест грижата за българите в чужбина, грижата за българските граждани в чужбина, които все пак плащат заплатите на това министерство. И на второ място, разбира се, грижата за българските общности в чужбина.
Така че не мога да не се съглася с това, което господин професорът предложи, от една страна, и от друга страна, министерството се занимава с българите в чужбина всъщност много повече, отколкото демонстрира тук. Така че аз се учудвам на това, че те не са изпратили представител на тази, според мене, много важна среща.
Аз ще се постарая да бъда кратък. Изпратил съм ви една кратка информация за някои основни неща от дейността на Асоциацията само за тази година, за първите шест месеца. Ще се спра само на едно от тях.
Между 20 и 24 май по инициатива на Асоциацията 320 ученика от 18 български училища в Испания, Италия, Франция, Великобритания, Австрия, Кипър, САЩ, представители на български университети се събраха в Рим, за да поставят началото на една традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе”. Учениците участваха също така в генералната аудиенция пред папата и му подариха икона на Паисий Хилендарски.
Аз ще говоря основно за законопроекта за предучилищното и училищното образование, който включва понятието „български училища в чужбина”. В чл. 42 е записано изрично, че те са държавни. Изтъкват се единствените две училища – в Прага 159 ученици, и в Братислава – 91 ученици за тази година.
Нима някой смята да провежда държавна образователна политика по отношение на българите извън България на базата на две училища, които заедно обучават по-малко ученици от едно българско „неделно” училище – нарочно го поставям в кавички. Останалите 204 училища в чужбина, в които се преподава български език и култура, училища – искам да подчертая още в самото начало, че тук за пари не става и няма да стане въпрос – не фигурират в законопроекта като образователни институции. За тях се говори в цели два члена – чл. 163 и чл. 295. Тоест дипломите, които те издават, се признават. А в чл. 295 се говори за тяхното финансиране. Но те фигурират в този законопроект под следното наименование – „Организации на българите, живеещи извън Република България, финансирани при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, които осъществяват обучение по учебните предмети български език и литература, история, цивилизация, география и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България”.
Какъв е проблемът. Може би най-важният проблем – има и други и аз съм склонен да ги коментирам: в правен смисъл училищата обучават по всички предмети, а повечето от българските училища в чужбина преподават само по горните предмети.
Според Асоциацията проблемът е в това, че България финансира, но нейното законодателство не признава 204 организации, които осъществяват обучение – по терминологията на законопроекта работим – и непрекъснато се увеличават на брой като образователни институции. Не ги признава като образователни институции в чл. 2, където са изброени признатите институции. Те не се признават нито като училища по български език и култура в чужбина, нито като факултативни училища, в които се преподава български език, нито като български неделни училища, под което име ги финансира. Те не са нито образователни центрове, нито образователни звена, не са курсове, не са дори центрове за подкрепа на личностното развитие. Въпреки че според същия законопроект тези центрове също включват допълнителни модули за деца, които не владеят български език. Има се предвид в България.
Но децата на българските граждани в България имат конституционно право и задължение да изучават български език, а децата от българските общности в чужбина пък имат право поне на личностно развитие.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Известно ни е това, че по въпроса се полагат не малко усилия в Комисията по образованието и науката. И не само там. С господин Вълчев дълго време сме се занимавали по тези въпроси. А откакто е основана Асоциацията през 2007 г., настояваме за това.
И министър Танев вече отхвърли идеята, че сме били „някакви си неделни училища” и „небългарски училища, в които се преподава български език”.
На второ четене беше направено предложението обучението, тоест дейността, осъществявана от гореспоменатите организации, да стане част от образователната система на България. Но това не е достатъчно според нас. Както знаете, всяка политика се нуждае от инструментариум. Съгласни сме с министър Танев за остра необходимост от структурни промени в Министерството на образованието и науката, които да доведат до създаване на административно звено, което да се занимава с тези непрекъснато увеличаващи се по брой училища. Именно училищата са институциите, вече създадени и функциониращи институции, които реализират образователната политика сред българите в чужбина.
Асоциацията настоява за вашата подкрепа, за признаване под каквото и било название на горепосочените организации на българите, живеещи извън България, които провеждат обучение като институции в Закона за образованието. Според мене става въпрос за националната сигурност на България, става въпрос за политиката към българите в чужбина – най-големият външен инвеститор в българската икономика, става въпрос за отношението към най-голямото и най-ефективно българско лоби по света. Най-ефективно именно, защото е безплатно и е известно, че е безплатно.
Налице е тенденция на непрекъснато и рязко нарастване на нашите деца в чужбина. Нямам предвид дори продължаващата емиграция. Имам предвид данните на Националния статистически институт, които сочат, че през последните десет години в чужбина се раждат средно по 9 хиляди деца годишно. Става въпрос само за регистрираните българи.
Отварям кавички: „След извършената наша проверка се установи, че само през последната година от месец май 2014 до месец май 2015 г. са дадени ЕГН на над 19 хиляди български деца, родени в чужбина, на които са съставени актове за раждане в Република България и същите са вписани в регистъра на населението”. Това е от национална база данни „Население” и от проверките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
На практика, през последната година, ако можем да вярваме на тези цифри, близо 30 процента от българските деца, които са родени, са родени в чужбина. Дори ако вземем по-ниското число – 9 хиляди деца, а не 19 хиляди, според проверката на министерството, 13 хиляди по 9 хиляди деца са над 200 хиляди български деца в чужбина, без тези, които са по произход родени там и тези, които не си вадят актове, които можете да си представите колко са.
В момента от тези 200 хиляди деца са обхванати 15 хиляди деца, с включени тези по произход. Давам пример само в една страна – в Испания. Общият брой български граждани, по данните на тяхната статистическа организация, са 170 хиляди. От тях деца на ученическа възраст са 24 хиляди. От тях обхванати в нашите училища – 42 училища на брой в Испания, са по-малко от 2000 деца.
Ще изчета съвсем накратко някои основни други неща, които бихме искали може би да обсъдим тук или да искаме подкрепата на комисията.
На второ място, реално политическо представителство на българите извън България, да се създаде час по-скоро Национален съвет на българите извън България. Говорили сме и имаме подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина
по този въпрос.
На трето място, да се създаде институт по български език и култура в чужбина, който може да се формира по-скоро дори като обществен орган, много по-гъвкав като инструмент и подходящ за работа в по-голям брой държави в света с различни видове управление, в който средствата могат да се осигуряват не директно от държавата, а по програми, спонсори и други. Институтът трябва да определя и упражнява контрол върху учебни стандарти, адаптирани програми за усвояване на български език в чуждоезикова среда, оценяване и издаване на дипломи.
На четвърто място, да се разреши дистанционното обучение по български език само за училищата в чужбина, които не са училища, поне след четвърти клас, с оглед обхващане на повече деца, да се одобри и финансирането на четиригодишните деца – всъщност излъгах като казах, че няма да говорим за финансирането. Предлагаме финансиране на четиригодишните деца в чужбина. Колкото по-рано се поемат, вие разбирате, че те по-добре ще усвоят българския език и ще се обхванат, разбира се, повече деца. Най-голям интерес в нашите училища е към децата в ранната детска възраст и началните класове.
На следващо място, предлагаме да се назначат аташета по образованието в следните посолства: Испания, Великобритания, САЩ, Гърция, Кипър, Украйна и Молдова. Досега училищата вършат своята работа в по-голяма степен сами по държави. В Хамбург оценката по български език и литература влиза като такава в немските свидетелства. В Мадрид са сключили договор за ползване на държавните училища в Испания като база за нашите училища, което може да стане спокойно. Ние работим по този въпрос с български евродепутати в Европейския парламент – да го направим като предложение.
В Чикаго преподаването на български език беше извоювано, някои от вас знаят, и признаването в американските дипломи, специално в щата Илинойс.
В Европейския съюз също така работим с български евродепутати за признаване на българския език като матуритетен. Прилагам и ще дам на господин председателя писмо от Украйна в това отношение.
На седмо място, Министерството на културата да изготви национална програма за разпространение на българската култура в чужбина.
На осмо място се предлага на някои учители от „Училище без граници” да им се признава педагогически трудов стаж в България.
И на последно място искам да ви поканя на ежегодната годишна конференция на Асоциацията, която ще се проведе между 29 юли и 2 август в Ректората на Софийския университет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, доц. Кулов. Мисля, че зададохте доста въпроси и посока на заседанието ни. Вие споменахте доста числа, в които изброявате брой ученици, ръст, спад, брой училища. За мене лично би било интересно да чуем Министерството на образованието и науката, доколко тези данни съвпадат, доколко те са същите в Министерството на образованието и науката.
Освен това бихме искали да знаем все пак до каква степен обхващаме общия брой деца и ученици в чужбина с българско образование, колко училища в крайна сметка според Министерството на образованието и науката получават подпомагане от България. И не на последно място, с какъв инструментариум разполага министерството за упражняване на контрол и върху образователния процес, и върху разходването на средства в училищата, които получават подпомагане съответно от българската държава.
Така че позволете ми сега да дам думата на господин Вълчев, главен секретар на Министерството на образованието и науката.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! През 70-те и 80-те години на миналия век са създадени не малко български училища, предимно в бившите социалистически страни. През 1991 г. основно с аргументи за съкращаване на бюджетните разходи са закрити голяма част от тях. Към днешна дата функционират две държавни училища като образователни институции по смисъла на Закона за народната просвета – в Братислава и Прага.
Тук ще направя известна референция към Закона за предучилищното и училищното образование. Институция в пълния й смисъл предполага тя да има статут правосубектност по българското законодателство. Министерският съвет е припознал българските неделни училища, които са създадени от организирани и самоорганизирали се български общности в чужбина, като институции, които образоват по смисъла на българското законодателство, но не и като организации, които образоват по смисъла на българското законодателство, но не и като институции в пълния смисъл на думата. Това предполага да бъдат спазени редица други изисквания, като това да бъдат бюджетни предприятия, съвкупност от правила, да се подчиняват на редица закони, да има счетоводство както по съответното законодателство, така и по нашето законодателство, системи за финансово управление и контрол и т.н., всички документации.
Условията, които са поставени за българските неделни училища, са много по-облекчени. Аз бих им казал онова изречение: Внимавайте какво си пожелавате. Защото ако трябва да се спазват всички изисквания по българското законодателство, то би било невъзможно за по-голяма част от тези институции, тъй като българските общности зад граница селищно са много по-разпръснати, малко са големите градове, в които имаме концентрация, за да формираме училища с по-голям брой ученици. Повечето училища са с малък брой ученици.
До 2008 г. голяма част от тези училища съществуваха без финансова подкрепа. За 2008 г. за първи път е предложено подпомагане в програмата „Роден език и култура зад граница”. Това подпомагане става на проектен принцип годишно.
През 2011 г. беше направена следваща крачка с приемането на Постановление № 334 на Министерския съвет. То до голяма степен институционализира подпомагането на българските неделни училища. Включването в списъка на едно българско неделно училище вече е свръхгодишно, то има предвидимостта, че следващата година пак ще получи финансиране. Тъй като самото образование е многогодишна дейност, изпълнението на учебния план е многогодишна дейност.
Към днешна дата българските неделни училища, които са включени в списъка, са 131. Отделно се подпомагат 60 училища по програмата „Роден език и култура зад граница”. Имаме ясно изразена тенденция на увеличаване на броя на училищата, увеличаване на децата, които са обхванати, на преподавателите в тях, на родителите, които желаят да запишат децата си.
Очевиден е стремежът на родителите да съхранят езиковата връзка с родината, българското самосъзнание у децата си. Една голяма част от родителите са мотивирани от това да осигурят възможност при завръщането им в България да се интегрират обратно в образователната система в страната, тъй като документите за завършен клас се признават или етапа на образование след посещаване на българско неделно училище.
През 2015 г. средствата, които са планирани за подпомагане на българските неделни училища по ПМС 334, са близо 5,5 млн. лв. Министерството увеличава всяка година тези средства. Работим с Асоциацията на българските училища в чужбина да подобрим правилата по постановлението, правилата за финансиране. Можем да кажем, че основните въпроси за подпомагането на българските неделни училища вече сме ги решили.
Това, което трябва да продължим оттук нататък, несъмнено е да увеличаваме географията и да направим така, че българските неделни училища да обхванат повече ученици зад граница. Докато в България, ако погледнем училищната мрежа, картата на училищата, всяко дете има достъп до общообразователно училище на 20 км или поне такава е границата на оптимизация на системата, то в една голяма страна, ако имаме пет училища, най-близкото училище може да бъде на 150 или 200 км. Не е реалистично да очакваме, че родителите ще пътуват всяка събота и неделя по 150-200 км, за да има достъп детето им до българско неделно училище, въпреки че сме свидетели как много родители отделят от своето свободно време и това на децата си, за да пътуват 30-40 км, за да посещават българско неделно училище. Тези усилия заслужават подкрепа.
Има, разбира се, и по-крайни случаи, където много повече пътуват и като време, и като километри децата и техните родители. Затова е много важно ние да регламентираме, бих казал, по-напред, отколкото за училищата в България, възможностите за електронно и дистанционно обучение. Това е една от мерките, по които работим, за разширяване на географията на обхвата на децата, точно заради тази селищна разпръснатост, за която споменах.
Много е важно да имаме адаптирани учебници и учебни помагала – това, което сме говорили с Асоциацията. Голяма част от българските деца от чужбина вече са второ поколение, не знам дали използвам правилния термин. Тоест това са деца, които са родени в съответната страна. Единият им родител може да не е българин, в семейството им да не говорят български. За тях българският език вече се явява втори чужд език. Разнообразни са случаите.
Много е важен въпросът с контрола, разбира се. Министерството разполага с инструментариум. Както всяко министерство, двата основни инструмента на политиката са регулаторният и финансовият. Ние разполагаме с тях и имаме възможност да предложим промени в нормативни актове. Имаме възможност да планираме в бюджета повече средства. Разбира се, бюджетните ни възможности са ограничени.
По-късно ще засегна въпроса с ресурсната обезпеченост, в това число и кадровата. Разполагаме и с контролния инструментариум.
Едно неделно училище не може да бъде предмет на контрол, въпреки че се разпорежда с бюджетни средства, не може да бъде обект на толкова интензивен контрол, колкото едно училище в България, което го проверяват общината, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, ХЕИ и безброй контролни институции.
За да не компрометираме програмата в дългосрочен план, за нас е много важно ние да имаме необходимия контрол или поне минималния контрол. Не говорим за това, което пише в закона – да имаме разумна степен на контрола. Говорим за минимален контрол. Затова е важно участието на дипломатическите представителства. Без тях ние не можем да се справим.
През последните години имаме добро сътрудничество с Министерството на външните работи. Министерството на външните работи направи крачка от своя страна. Много голяма част от дипломатическите ни представителства работят за подпомагане на училищата ни зад граница. Имаме, разбира се, изключения. Някой винаги може да изрази недоволство. Те са в определени страни, определени дипломатически представителства.
Имаме подпомагане и от съответните страни, в които са неделните училища. В редица страни местните власти или държавата подпомагат със сгради, с помещения в местните училища, като по този начин българските неделни училища не заплащат наеми, което им дава по-големи финансови възможности.
Регламентирали сме строги правила за отчетност и контрол. Разбира се, голяма част от този контрол е документален и дистанционен. Разчитаме на контрола на място, тъй като, както ви казах, нямаме този контрол на среда. Ние разчитаме и на родителите. Регламентирано задължително изискване е да има родителски съвети в българските неделни училища като страничен положителен ефект. Това ги прави едни своеобразни общности на българите в чужбина, в съответното населено място.
Единадесет училища имаме към дипломатически представителства. Понастоящем 115 са към организации на българи в чужбина, създадени от самите тях, едно към славянобългарския манастир в Атон.
Децата, които са обхванати в неделните училища по ПМС 334, са близо 9200 в 29 държави. Има 131 училища, както вече ви споменах.
Текущи проблеми имаме много. Смея да твърдя, че ние в министерството се опитваме до 24 часа, независимо от коя часова зона ни напишат имейл, ние да отговорим. Това са си поставили за цел колегите в министерството.
Основният ни проблем са оскъдните институционални ресурси, с които трябва да обезпечим множество институционални задачи. Министерството на образованието и науката е едно от министерствата, в което най-много институционални задачи, процеси и дейности вървят едновременно. В същото време сме дали своя принос за всички вълни на оптимизация. Много е трудно ние да направим най-малкото отдел, който изисква 6 бройки щатна численост, да не говорим за аташета, които предложи господин Кулов. Другите министерства имат аташета, а бих казал, че нямат повече задачи, отколкото нас в техните сфери, но могат да си го позволят. Ние не можем да си го позволим. Отделили сме до голяма степен, без в хода на бюджетното планиране да е имало някакъв разговор да се предоставят допълнителни средства или пък народни представители да са предложили да се предоставят допълнителни средства за българските неделни училища в чужбина. А в хода на планирането министерството от общата бюджетна рамка е отделило средства за българските неделни училища в чужбина. Ние много ще се радваме на точно такава допълнителна ресурсна институционална подкрепа от страна на комисията. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз виждам, че информацията, предоставена на Държавната агенция за българите в чужбина, в голяма степен повтаря данните и частично информацията, която и Вие току-що поднесохте. Учудва ме все пак, че не са наблегнали на своята специфична роля. Струва ми се, че все пак Агенцията трябва да бъде трансмисията между Министерството на външните работи и българските общности в чужбина и да улеснява този процес.
Така че ще дам думата на господин Карарусинов да ни каже все пак съществува ли проблем с Министерството на външните работи, ползваме ли достатъчно добре ресурса, възможностите, с които разполага министерството, и имотите, с които разполага българската държава, ресурса, който постоянно чуваме, че се продава, че не се стопанисва добре, че не носи необходимото на държавата. В същото време дали той е добре уплътнен от гледна точка на нуждите на нашите общности в чужбина. Заповядайте, господин Карарусинов.
ДИМИТЪР КАРАРУСИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа! Представлявайки Държавната агенция за българите в чужбина, аз съм експерт в дирекция „Български общности и информационна дейност”.
Това ми позволява в момента да обърна внимание на няколко въпроса, които бяха засегнати от доц. Кулов и от господин Вълчев. Също така ще се постарая да отговоря на повдигнатите от Вас въпроси.
От самото начало трябва да сме наясно, че организациите на българите в чужбина възникват спонтанно. Това са самоорганизиращи се български общности. Те не са финансирани от българската държава, те не са контролирани от Агенцията за българите в чужбина, не са администрирани от нас. Ние провеждаме държавната политика и разчитаме много на взаимодействието и сътрудничеството с тях.
Казвам това, защото има един мост към взаимодействието, което ние имаме с Министерството на външните работи, което полага усилия за контрол и наблюдение на образователния процес и да бъде в услуга на българските училища в чужбина. Това може да бъде забелязано и през специализирания портал на Държавната агенция за българите в чужбина, който е създаден – „Родина”. Там не от моя разказ, а може просто от пряката информация на българите в чужбина, които са преките участници на този образователен процес – създаването на Асоциация на българите в чужбина, вие да се запознаете с това какви инициативи те имат и как те общуват, включително и с българските дипломатически представителства, което мисля, че е важно.
Съгласен съм с това, което казва господин Кулов, че може би наличието на образователни аташета е възможно и логично. Още повече да не пропусна да обявя, че на територията на Съединените американски щати има примерно 47 български съботни и неделни училища, по информацията, която ползвам. В Испания те са 37 до 42-43, в Украйна – 24, във Великобритания – 15, в Германия – 15.
Разбира се, цифрите се променят, но това показва, че има нараснала необходимост този процес да бъде малко по-внимателно наблюдаван и контролиран, както и регулиран. Ще кажа по-нататък какво имам предвид за регулиране.
Изразявайки мнението на Държавната агенция за българите в чужбина, ние сме изключително благодарни за това, че българската държава вече шест години финансира образователния процес сред българските общности в чужбина. Отделените средства – 5-6 млн. лв. всяка календарна година е един много важен инструмент, който да мотивира българите в чужбина да знаят, че държавата не ги е забравила, не ги е изоставила и тя непрекъснато увеличава изключително финансовия ресурс, който пряко е обърнат към тях. Подчертавам – пряко, защото знаете, че нашата агенция е в един експертен състав от 20-24 човека. Но българите в чужбина са над 1,5 млн. само в най-новата икономическа емиграция.
Това, което е важно за нас и сме благодарни на Министерството на образованието и науката за функционирането на постановлението и на програмата „Език и култура”. Ние сме първо, благодарни за това, че програмата продължава да се развива. И независимо от това, приетото постановление № 334 позволява, от една страна, да има една устойчива политика за развитието на образователния процес сред българските общности, а, от друга страна, да насърчи и тези общности, които тепърва стартират образователния проект и все още изпитват известни трудности, както показват нашите проучвания, било от организационен характер, било от това каква програма да предложат, било от различни проблеми на място, на които те се опитват в движение динамично да намерят решение.
Много е важно да се отбележи, че програмата „Роден език и култура в чужбина” стартира като една програма, предназначена за бенефициенти. Тоест тук вече българските общности получиха една възможност с дисциплиниращ характер да видят, че финансирането не е пряко към организация, а е към конкретен бенефициент, към който има изисквания, и се финансират по определени показатели. Тоест програмата дава възможност обективно и коректно да се получи финансиране от всеки един кандидат бенефициент по определен показател.
Нещо повече, ние сме благодарни на Министерството на образованието и науката, че направи една много голяма крачка за една прозрачност във функционирането на комисията, първо, и в отпуснатите средства. Защото тази информация е публична и всеки един българин в чужбина, всяка една организация на българите в чужбина може в интернет да проследи не само парите, които е получила тя, а и парите, които е получила съседна, друга организация на българите в същата дестинация, при това по показатели.
Това също е важно. Защото вие знаете, че в чужбина българските общности имат най-различни структури. В повечето дестинации това са десетки организации на българите и най-големият проблем при тях е как да намерят взаимодействие.
Следващият проблем, който се появява, това е проблемът чрез общуването да имат съвместни инициативи.
Това, че съществуват български неделни училища е едно голямо предимство за консолидирането на българската общност. Защото не минава и един национален празник, празник, свързан с българските традиции, в който да не участват българските училища наравно с асоциациите на българите. Фолклорната програма се изнася от самодейните танцови състави на българските общности, включително се включват и детски танцови състави от българските училища.
Знаете вероятно, че по линията на програмата „Роден език и култура в чужбина” – тя затова се казва „език и култура”, се предполага изучаването на българския фолклор, на българските традиции, създаването на детски танцови състави. Това до голяма степен мотивира българските деца още от най-ранна възраст най-пряко да бъдат свързани с интереса към България, към историята, към традициите на родния край. И това е много важно.
Като един апостроф казвам – ако в българските училища, да кажем, момчетата от началните класове ходят на карате, а момичетата – на художествена гимнастика, то в българските съботни и неделни училища в чужбина тези български деца ходят в съботния ден на български народни танци. И това е много важно. Да не говорим, че съботният ден не само обединява българските семейства, а се превръща реално в един български уикенд. Семействата се събират и контактите се разширяват именно благодарение на училищата и благодарение на това, че наследниците ходят на българско училище. Това дава възможност на българите много по-динамично, много по-реално, много по-коректно един с друг да общуват, без да са притеснени, че някой би поискал услуга или общуването има някакъв друг характер.
Аз съм написал в текста за това, че 20-25 процента от българските училища още са извън тази система, която обхваща постановлението и програмата на „Език и култура в чужбина”. И тук също е специфичната роля на Агенцията, за да може тя по-компетентно и с финансовия ресурс, който има, да съдейства някои от тези училища да се развият на ниво да се включат като бенефициенти по програмата и съответно да имат едно устойчиво развитие.
Проблемите са много и най-различни. Само искам да маркирам следното. Нали разбирате, някъде самите български общности са създадени в различно време. Някъде това са деца от смесени бракове. И родителите изпитват известни колебания по каква програма да се води обучението в тези училища. Някъде просто родителите предпочитат една по-олекотена програма, която е извън рамките на предлаганата от постановлението и съответно националната програма „Роден език и култура в чужбина”.
Агенцията е готова да работи с всички структури и да покаже напълно възможностите и вариантите за изучаване на роден език. Защото ние сме убедени, че езикът трябва да се поддържа от най-ранна възраст. Включително и това, че с желание, когато се насочи детето към компютъра, то трябва да влезе в български сайт, да чете на български език, камо ли това, че то трябва да си търси българските приятели чрез българските училища. Това също е важен елемент за приобщаване към една духовна среда.
И последно може би. Разбира се, аз ще отговоря на вашите въпроси, ако има такива. Но с Министерството на външните работи ние имаме много добро взаимодействие от гледна точка на това, че там, където има няколко български съботно-неделни училища, в дестинации, където българите са хиляди, както, да кажем, в Мадрид, както, да кажем, в Париж, както, да кажем, във Валенсия, има създадени няколко български съботно-неделни училища. Това е важно да знаете. Тоест българите са улеснени в това точно там, където са най-многобройни, все пак да имат варианти на избор и да могат да разчитат на няколко образователни проекти.
Веднага искам да кажа, че тук възникват и някои проблеми. Проблемите са по-специфични, но аз съм третият, който говори на тази тема. Може би трябва да тръгна към малко по-голяма специфика. Действително ние вече сме на ниво да се търси един морален кодекс. Хора, които са компетентни в преподаването, които разработват своя образователен проект, дори решават, че могат да излязат извън училището, в което те вече са, и да разработят свой отделен образователен проект.
Неприятният момент тук е, че те увличат голяма част от децата, на които те са преподавали. И така някъде на практика част от учениците са от едно училище, а всъщност вървят заедно с учителя към следващия образователен проект. Някъде това поражда известни спорове, сътресения.
Това го казвам и на вас, защото вероятно към вас ще се обръщат с отворени писма, с материали, с документи българи от различни дестинации, които са малко по-гневни, малко по-развълнувани и ще поставят и този въпрос – защо деца от едно училище преминават в друго. Има различни случаи, когато при прогнозна информация, да кажем, едни и същи деца са записани в две различни училища. Но бързам да подчертая, че те са много малко на брой.
Ето, тук е мястото все пак да обърна внимание на това, че в медиите често пъти излиза една информация, която е или хипертрофирана, или е малко преекспонирана, или все пак трябва да се проверява. Защото имаше случаи във Валенсия, когато във вестник „Монитор” беше повдигнат случай като един голям скандал със заглавие „Крадат ни децата”. А всъщност ставаше дума само за три деца, които са попаднали в различни списъци. Едни и същи деца, попаднали в два различни списъка на две училища. И когато човек се запознае с информацията и я следи на практика до реалния проблем с трите отделни деца, ще види, че наистина трябва да бъде малко по-внимателен в тази тема.
И накрая искам да кажа, че аз мисля, че борбата е за всяко едно дете. За съжаление голяма част от училищата са действително с 50-60 ученика и рязко намаляват учениците след осми клас. Все пак трябва да имаме предвид, че става дума за шести ден от седмицата, че тези деца ходят на училище в държавата, където те са. И като натоварване, и като хоризонт наистина е много трудно и изисква големи усилия от всички институции как да бъдат убедени родителите децата им да продължат и след осми клас образованието си в съботно-неделни училища.Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Карарусинов. Уважаеми колеги, започваме дискусията. Имате ли въпроси, мнения, които искате да споделите? Мисля, че информацията води до доста изводи и идеи и за законодателство, и за парламентарен контрол върху работата на институциите. Заповядайте. Професорът винаги е готов с реакция.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм готов с реакция, защото се занимавам вече десет години с тези проблеми, постоянно, както се казва, съм сред тях.
Информацията е добра. Тя ни беше представена актуализирана в сравнение с това, което аз знаех миналата година. Сега числата са нови.
Би било по-добре тези, които ни дадоха информацията, особено господин председателят на Асоциацията на българските училища, да помислят заедно със своя екип какви предложения да се направят, с какво може да помогне нашата комисия, за да подобрим работата. Ние чухме слабостите. Ние не можем да имаме по-малка възможност да проявим инициативност.
Че ще дърпаме ушите на Министерството на външните работи – това е ясно. Ще го направим със сигурност. Но какви конкретни мерки могат да се предприемат и с какво точно може да направи Комисията за българите в чужбина. Все пак ние очакваме да чуем такива предложения. Не става дума сега за момента. Става дума за разписани предложения в писмен вид, за да можем да ги обсъдим и да измислим законодателно, господин председателю, как да ги прокараме в живия живот.
Иначе затрудненията са ясни. Не се касае толкова до пари, макар че без пари нищо не става. Но и самата Агенция за българите в чужбина, която досега без комисия в законодателната власт беше в едно положение, сега се намира в друго положение. И Агенцията за българите в чужбина би трябвало да се опре на нашата комисия, а ние да проявим, така да се каже, повече твърдост в защита на нейните интереси, които са интересите на българите в чужбина.
Това искам да кажа. Мисля, че кой знае каква дискусия тук няма да развием, защото няма място за дискусия. Ние знаем какво е положението, но повечето от колегите тук нямат квалификацията, не са навикнали да мислят в тази посока. И освен да проявят обикновения български патриотизъм в това отношение и да мислят по български за самите българи, други качества няма как да проявят в комисията. Защо да се правят дълги изказвания?
Аз ще моля всички да се активизират. Вярно, че на повечето от нас това е трета комисия, но това е много важна комисия, много по-важна от другите комисии, твърдя аз. Тъй като това, което правим тук и с което се занимаваме, е една неразорана целина. За първи път има такава комисия, което е похвално за управляващите. Така че аз казвам: ето, правим нещо, което наистина трябва да стане. А за да стане наистина нещо, трябва ние да заработим активно в тази посока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря и аз. Вярно е, че не всички ние разбираме от образование. Аз лично не разбирам от образование. Но едва ли това е най-важното в случая.
Чух доста интересни неща в експозето на доц. Кулов и ще го помоля писмено да ни остави тези идеи, защото те са важни, те са ценни. Част от тях предвиждат и законодателни промени. Но той иска сега нещо да допълни. Заповядайте, доц. Кулов.
ДОЦ. БОЯН КУЛОВ: Ако разрешите, ще кажа няколко думи.
Първо, искам да подчертая още веднъж, че с другите ви двама гости нямам разлики по нито едно число и по нито една тяхна дума. Те са хора, с които работим от доста години изключително добре, което е учудващо в нашата ситуация на неправителствена организация и наистина не се случва нещо.
Имаме проблеми и то много. Мога да ви залея с тях, но няма смисъл, защото продължава работата по тях.
Това, което конкретно искаме от вашата комисия – още веднъж ще го подчертая, е признаване. Всички много големи културни страни имат училища в чужбина. Искаме и ние да имаме училища в чужбина. Името не ни интересува. Може да сме звена, центрове, както искате наречете училищата в чужбина, които да присъстват в закона като институция – такава, каквато е училището, такава, каквато е детската градина в България, такива центрове за личностно развитие, каквито има, и т.н.
Може да измислим и да подкрепите нас пред Комисията по образование в този законопроект да бъдат включени училищата в чужбина под каквато и да е форма, под каквото и да е название. Това е най-важното, което искаме.
След това аз съм човек, който съм живял дълго време в чужбина. Изключително важно е да се направи необходимото от страна на Държавната агенция за българите в чужбина, от страна на всички институции в България, особено от Народното събрание – и то е негова отговорност, защото Законът за българите в чужбина датира, както знаете, от 2000 г. Петнадесет години този закон не се изпълнява. Народното събрание има регулативна роля и наблюдаваща, и контролираща роля – това знаете по-добре от мене.
Това трябва да стане възможно най-бързо – Национален съвет на българите извън България. Разбира се, на обществени начала, но той трябва да бъде създаден. Това е много конкретно. Иска се от всички организации на българи в чужбина, от временните обществени съвети, които са създадени в много страни и вече функционират чудесно.
Друго конкретно предложение, което ще го спомена, е следното. Добре е това, за което говори министър Танев – от една страна, да има специално звено в министерството, което да се занимава с нас. Никой не е за увеличаване на бюрокрацията. Но училищата в чужбина се увеличават с темпове, с които ние не можем да ги приемем в Асоциацията. Съжалявам много. Приели сме една трета, вярно, не приемаме всички и няма да приемем всички. Имаме етична комисия, която се занимава с безобразията, които също се случват. Но, пак повтарям, техният брой не е по нашите сили, да контролираме дори броя. Да не говорим за министерството където само двама души са отделени да се занимават с тях.
Наистина става въпрос за ново явление в българската история и география. Ние се намираме на всички континенти. От Нова Зеландия до Южна Америка, за която държава се сетите, има българско училище, а някъде има и по 48, както чухте. Това е нещо ново, с което досега не сме се сблъсквали, да не говорим за Министерството на образованието и науката, да не говорим за Министерството на външните работи. Защото наистина тези министерства трябва да осъзнаят, че тяхна задача номер едно е да защитават интересите на българите в чужбина искам да го повторя.
Това, което касае финансирането, е да се финансират и детските градини. Засега предучилищното образование е от 5-годишна възраст. За нас има много голяма специфика, това е очевидно. И то се каза и от гостите тук. Аз съм свикнал с нея – че всичко трябва да бъде различно, и учебниците, и учебните програми, и стандартите, и институциите. Ние сме нещо, което досега не е съществувало.
Трябва да се отпуснат средства и на министерството, трябва да има средства по някаква линия. Може да не е държавен институт този институт за разпространение на българския език и култура в чужбина. Но такъв, в края на краищата, в някакъв момент трябва да се създаде и той може да окаже и някакво влияние или някаква организираща роля върху училищата, контролираща роля и т.н. Но той трябва да се създаде. Знаете, че навсякъде има такива институти. Да не ви цитирам – „Сервантес”, „Гьоте”. Всички културни страни имат училища, имат и институти, които всъщност задават стандартите, контролират и организират.
Предлагаме съвсем конкретно това да стане. Няма кой друг, освен парламента – това наистина е така, да го направи. Защото тук не става въпрос дори за държавна институция поне по нашето предложение. Ако искате да го направим държавно-обществено, да го направим държавно – вие предложете. Но трябва да съществува такова нещо.
Съвсем конкретно е предложението и за аташетата. Имаме страшна нужда. Проблемите не са един и два. Беше споменато вече. Бюрокрация в българското образование, разбира се, има, има много документи да се попълват. Тези двама души, които са в министерството не могат да се справят. Нито училищата могат да се справят, а те не са всъщност училища – там се преподават три предмета или два предмета, някъде и един предмет, нито администрацията в министерството може да се справи.
Пак казвам, оттам тръгват нещата, за да има връзка с българската държава, да бъдем част от българската образователна система. Пак повтарям, става въпрос за деца. Тук става въпрос за всички министерства, за които можете да си помислите. Става въпрос за Министерството на културата, става въпрос за Агенцията за защита на детето, която има права и в чужбина, няма значение, и т.н. Тук става въпрос за една огромна координираща роля, която трябва в още по-висока степен трябва да изиграе и Държавната агенция за българите в чужбина, трябва да изиграе и вицепремиерът, който координира и отговаря за въпросите за българите в чужбина. Те се увеличават, децата се увеличават, проблемите се увеличават. Така че трябва да насочим известни усилия там. Защото икономически и политически зависим като държава и все повече ще зависим от тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една бележка. Мисля, че днес или следващото заседание ще бъде последното във връзка с приемането на този закон, който е най-големият български закон след НПК – Законът за предучилищното образование и възпитание. И ние сме закъснели да търсим да правим там предложения.
Това може да се направи обаче на втория етап. За целта трябва да дойдете и да се срещнем с Милена Дамянова – шефът на колектива, който разработи този закон, и да видим конкретно какво може да се направи. Независимо от това, че законът ще бъде приет и ще бъде обсъден на второ четене в Народното събрание, независимо от това, че сме закъснели, ние на втори етап през есента или до края на годината можем да внесем отново предложения за поправки. Те ще бъдат малко и могат да минат лесно. Няма да бъде според мене проблем да го направим.
Що се отнася до тази организация, за която Вие говорите, това вече е въпрос на виждане. Аз не мога да си го представя, не съм вътре в тази материя. Но това също трябва да се направи на някакво основание. Горе-долу с Вашето последно изказване изяснихте някои от проблемите. Ние този материал ще го обсъдим вероятно, господин председател, и ще видим какво конкретно може да се направи по тези предложения.
Пак ще повторя – това е нещо, което е съвсем ново и аз не очаквам, че ние веднага ще го задвижим. Но трябва да го движим.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Материалите, които току-що ни предостави господин Кулов, ще бъдат разпространени до всички членове на комисията, така че няма да има тайни в това отношение. Господин Вълчев искаше думата.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Доколкото присъствах и на обсъжданията в Комисията по образованието и науката, там наистина имаше много положителен дебат с доброто намерение да бъде намерено мястото на българските неделни училища: те ще продължат да се казват по този начин – български неделни училища. Няма как да бъдат институции по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, защото има легален смисъл. Юридически е проблемът, а не в някакво нежелание.
Тези двама души, за които споменахте, се занимават и с други неща, между другото. Ние не можем да си позволим да отделим още четирима, защото това означава други процеси. Отвън като погледне някой, си казва: 400 души с какво се занимават в министерството? В министерството отговаряме за най-голямата публична система с близо 5000 институции и над 160 хиляди заети.
Контролните и административните ни функции са много, имаме проекти за над половин милиард лева по оперативните програми, имаме 11 национални програми, ако сметнем модулите – над 20. Всичко това изисква огромен административен ресурс, от който ние много трудно можем да отделим за една дейност, за една програма това, което се иска, ако не получим някаква външна помощ. Знаете, има административен борд, има оптимизация на разходите.
Това, с което в най-голяма степен можете да ни помогнете, е да ни помогнете с ресурсното обезпечаване. Проф. Станилов каза – не е толкова въпрос на пари, но ако има повече пари, ще увеличим средствата за един ученик, ще направим така, че родителите да плащат по-малко, да направим неделните училища по-достъпни. Защото ние не ги финансираме на сто процента. Голяма част от родителите плащат такси. Малко са училищата, в които не се плащат такива такси.
Ще имаме възможност да обхванем и детските градини, ще имаме възможност да увеличим повече учителите. В много населени места неделните училища не съществуват, защото няма учител, а не защото няма деца. Въпрос на късмет е да има учител в съответното населено място. може да има учител и той да не е достатъчно мотивиран да се включи в работата на неделното училище.
Така че аз бих казал, че е въпрос на пари. И ние срещаме все по-големи трудности всяка година да увеличаваме средствата. Защото това означава да ги вземем от друга дейност при непроменен бюджет. Вие сте народни представители. Много ще се радваме, ако с годишния Закон за бюджета бъдем подкрепени по някакъв начин по отношение на увеличаването на тези средства. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата народният представител Кирил Котев.
КИРИЛ КОТЕВ: Искам да взема думата относно това, което споменахте – за големите разстояния, които трябва да пропътуват по някой път и нуждата от нови учебници, което изисква солиден ресурс. Като идея го давам, не знам дали е добро като предложение и как ще се отрази върху качеството на обучение. Но в 21-ия век можем да направим електронни учебници с електронни текстове, електронно преподаване чрез интернет, в което да има двустранен диалог между учениците и учителя и така да се спести това пътуване, да се намалят разходите от печатане на учебници.
Така че единият вариант е да говорим в посока увеличаване на бюджета, другият вариант мисля, че е този за намаляване на разходите. Вече вие по-добре ще кажете дали това нещо е приложимо и как се отразява върху качеството.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Новите технологии определено са решение на голяма част от проблемите, особено при големите разстояния.
Преди да дам думата отново на господин Вълчев, има думата господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Колегата Котев е прав, че ако се преподава, не само ще бъде по-евтино, но ще има и контрол, тоест ще се види колко деца има в стаите, което е елементарно. С една камера Министерството на образованието може да контролира учениците не само в чужбина,но и в България. Защото средствата, които се източват от определени училища в България, изтичат. Те са десетки милиони годишно, да не кажа повече, за деца, които не посещават учебните заведения. А тези средства могат съвсем спокойно да се пренасочат към други дейности и да се увеличи самият административен щат, за да може повече хора да са ангажирани към тези дейности.
Така че моята препоръка към Министерството на образованието и науката е наистина да затегне контрола, за да има ефективност и да може наистина тези средства да бъдат използвани за повече хора в чужбина и в България, които имат нужда, а не да бъдат използвани за фиктивни училища и фиктивни ученици. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Фиктивни училища може в по-голяма степен да има там, където по-рядко ги контролираме. В България това, което имаме, е от прикриване на отсъствия. Нямаме толкова липсващи ученици, които са записани. Регионалните инспекторати осъществяват контрол. Нашият продукт, въз основа на който финансираме, е много по-лесен. При другия са множество диагнози, там е много по-трудно да се контролира.
Смея да твърдя, че имаме контрол, но не можем всеки час да контролираме дали на 15-та минута е нанесено отсъствието. Имаме масово прикриване на отсъствия. Това е проблемът, а не толкова липсващите ученици.
По отношение на дистанционната форма ние имаме много дискусии в министерството. има едни колеги, които са по-консервативни, признавам си. Те изхождат от позицията, че трябва да бъдат спазени минимални изисквания.
Другият подход, който е по отношение на българските неделни училища, е, че колкото деца бъдат обхванати, все е добре. А подходът на задължителното образование казва, че трябва да бъдат спазени минимални изисквания, което вече налага да бъдат съблюдавани строги норми.
Този подход на минималните изисквания обаче ние не можем да го пренебрегнем, защото признаваме документите. Ако не признаваме документите, много лесно можем да разрешим всякакви видове електронно или дистанционно обучение. Така че това е обвързано с признаването на документите и минималните условия. Присъствали сме на такива уроци на място, дистанционно сме наблюдавали. На едно място дори не можахме интернет връзка да се осъществи. Беше за синхронно дистанционно обучение – не съм сигурен точно какъв е терминът.
Така че и там имаме множество технически проблеми, но работим по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, има ли други въпроси и коментари? – Не виждам.
Да благодарим на гостите за детайлната информация. Мисля, че отворихме доста теми и доста въпроси, на които ще трябва да отговорим като законодатели.
С това изчерпихме първа точка от дневния ред. Благодаря ви за участието.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли някой да постави въпроси? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Благодаря още веднъж за активното участие.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,10 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ
В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)