---

П Р О Т О К О Л



На 16 септември 2015 г. от 16:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина и при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на правосъдието Христо Иванов относно направения съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина анализ на дейността на Съвета по гражданство и практиката по издаването на удостоверения за български произход.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
От Министерството на правосъдието
Христо Иванов – министър
Петко Петков – заместник-министър
Катя Матева – директор на Дирекция „Българско гражданство”
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 16:30 часа и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.


ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, откривам днешното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Господин министър, преди всичко искам да се извиня от името на комисията за дългото отлагане на това заседание. Знаете, че няколко пъти дневният ред на Народното събрание ставаше непредвидим, удължавахме заседанията, така че се налагаше да бъде отлагано това заседание.
Колеги, преди началото да гласуваме нашия дневен ред, който има една единствена точка:
1. Изслушване на министъра на правосъдието Христо Иванов относно направения съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина анализ на дейността на Съвета по гражданство и практиката по издаването на удостоверения за български произход.
2. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Искам да съобщя и гостите на днешното заседание:
Христо Иванов – министър на правосъдието
Петко Петков - заместник-министър на правосъдието
Катя Матева – директор на Дирекция „Българско гражданство” още не е дошла
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Както казах, заседанието беше дълго очаквано и дълго отлагано. Още преди няколко месеца с господин министъра проведохме едно заседание, на което започнахме дискусията за проблемите около българското гражданство и работата на Съвета по гражданството. Господин министърът пое ангажимента да извърши един цялостен преглед и на законодателството, и на практиката на Съвета до този момент.
Междувременно има няколко заседания на Съвета по гражданство, които са провеждани, има вече натрупан опит, така че, господин министър, без да бавя дискусията, Ви давам думата, за да съобщите Вашия анализ и Вашите заключения. Благодаря.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Първо, много благодаря за тази покана и за тази дискусия. Абсолютно разбираемо е, че във времето се случват всякакви непредвидени неща. Аз мисля, че тя всъщност е съвсем навременна, провежда се в началото на, така да се каже, новия политически сезон.
Ние през лятото представихме своя анализ на комисията в писмен вид. Предполагам, че сте имали време да се запознаете с него. В този смисъл аз няма подробно да го възпроизвеждам пред вас, за да имаме повече време за въпроси. Съвсем накратко ще направя своето изложение.
Както знаете, докладът, който ние сме представили, обхваща тенденциите в един доста широк период – от 2005 до 2015 г., за който период са постъпили общо 120 074 молби. Има таблици в доклада. Пикът на подаваните молби е бил през 2005 г. Тогава са били 22 125 броя.
Що се отнася до 2015 г., за първите 6 месеца е стартирало производство по натурализация на основание на български произход на 3795 молби.
За периода от 1 януари 2005 г. до края на юни 2015 г. Съветът за гражданство е предложил да се откаже предоставяне на българско гражданство за 20 000 кандидати – това е за десет години, като става дума за 14, 61 процента от случаите.
За последните три години – от 2013 до 2015 г. процентът на отхвърлените молби значително е намален. Става дума за 2 – 4 процента отхвърлени молби, което аз считам като една от допустимите тенденции, които виждаме в анализа.
Мотивите, с които най-често се случват тези отхвърляния, са случаи на предоставяне на неистински документи – това са около 2 процента от случаите с отрицателно становище от Държавната агенция за българите в чужбина. Между 2007 – 2012 г. има малко по-голям брой такива случаи. Иначе те са единици.
По време на интервюто има случаи, в които кандидатът заявява народност, различна от българската, когато бива попитан в рамките на интервюто. Става дума за целия период за 1341 подобни случаи, ако трябва да съм точен, и липса на документи за български произход.
Срокът на разглеждане на молбите е намалял значително - това личи от статистиката, въпреки че продължава да бъде над законно установените 12 месеца. Намаляването е в диапазона 48 месеца, в най-големите случаи на забавяне. В момента средният период е 18 месеца.
Причините, поради които това се случва, са както големият брой молби, така и голям брой са случаите, в които няма достатъчно документи за установяване на произход.
Също така трябва да се има предвид, че има технологично забавяне, което се случва на етапа на проверка в Министерството на вътрешните работи. Там то трае около 4 месеца. След което в ДАНС проверките отнемат около година, което също като цяло доста забавя проекта.
Съветът заседава три пъти месечно, като в течение на настоящата година на всяко заседание са разглеждани средно по 600 преписки.
Големият дял преписки, по които не са предоставени документи за наличие на възходящ българин, за периода 2014 – 2015 г. са около 50 процента или 14 567 от 27 385, е голям, съществен проблем. В тези случаи не се пристъпва към отхвърляне, а се дава допълнителен срок за предоставяне на документите. Това, разбира се, води до допълнително забавяне в работата по съответната преписка. Ако и след предоставянето на допълнителна възможност за попълване на документите такива не бъдат предоставени, едва тогава се прекратява преписката. За периода от 2014 г. до май 2015 г. на това основание са прекратени 1873 преписки.
Трябва да отбележа за ваша информация, че Министерството на правосъдието функционира като секретариат към Съвета по гражданство, но нито министърът, нито министерството може да дава указания на Съвета. Негова функция е да изяснява всички обстоятелства.
Така или иначе аз мисля, че се очертават едни доста позитивни тенденции. Има намаляване както на броя на отказите, така и чувствително намаляване на времето, което отнема, за да се разгледат преписките.
В този ред бих искал да отбележа, че ни предстои завършването на един проект по оперативна програма „Административен капацитет”, по който е създадена среда за електронен обмен на документи, която ще позволи значително намаляване на сроковете.
В момента тече свързване между Съвета по гражданство, ДАНС и Министерството на вътрешните работи. И обменът в дигитален формат на документите, които са част от преписката, ще позволи тези срокове, в които са първо в МВР и после в ДАНС, тъй като хартиените преписки трябва първо да се намират в МВР, а после да отидат в ДАНС, да се съкратят, защото ще може едновременно да се правят проверките и в МВР, и в ДАНС. Тоест очакваме най-малкото тези четири месеца, през които преди едната година в ДАНС висят преписките, да отпаднат.
Ще работим с Министерството на външните работи да има такава свързаност и по отношение на консулските служби, така че да осигурим и по-голямо удобство, и по-голяма бързина в комуникациите. В момента физически документите на хартия от консулските служби се транспортират към България, за да може да стартира проверката. (Неразбираема реплика от Юлиан Ангелов).
Съвсем правилно господин Ангелов отбелязва, че това отнема доста време. Надявам се в най-скоро време да можем да направим и тази свързаност.
Разбира се, докладът има още доста статистика, доста данни, които вие имате на разположение.
Миналия път беше поставен въпросът за третирането на гагаузката общност. Тук много се радвам да отбележа, че можахме в добро взаимодействие с Агенцията за българите в чужбина да трасираме пътя за промяна към третирането на гагаузите. От Съвета към експертния съвет на Агенцията постъпи становище, което беше представено на Съвета по гражданство от моя заместник господин Петков. Очакваме да започне вече да се дава българско гражданство на представители на гагаузката общност.
Това е само частен случай на много доброто сътрудничество, което ние установихме с новото ръководство на Агенцията за българите в чужбина. Трябва да кажа, че тези позитивни тенденции, които отчитаме, не биха могли възможни без взаимодействието с колегите и с новото ръководство на Агенцията. Очаквам, че с течение на времето ще успеем да направим още подобрения в работата.
Знаете, че в рамките на законодателната инициатива за изменение на законодателния режим за даване на българско гражданство ние сме направили някои предложения. Смятаме, че радикалното ускоряване на процедурата ще върви чрез една промяна в нейната философия. Тоест вместо да се търси установяване документално на историческа принадлежност и произход към българско гражданство да се премине към една логика, в която лицето да заявява такава принадлежност. И ако отговаря на определен тип характеристики, може да положи изпит по български език и ако покаже познания по определен тип въпроси, които показват привързаност към българската нация, тогава да му се дава българско гражданство. Това значително ще съкрати този компонент, който отнема най-много време, усилия и административен капацитет, а също така смятам, че би било по-логично като подход.
Впрочем, доколкото познаваме практиката в много европейски страни, тя е такава.
Това са моите ремарки. Не искам да отнемам повече време. Ако имате въпроси към мене или към колегите, тук сме да отговорим. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Ако Вашите колеги искат да добавят нещо, може би господин Вангелов, господин Петков, ако Вие като пряк председателстващ заседанията на Съвета по гражданството имате нещо да добавите към този доклад?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители! Всъщност министърът беше доста изчерпателен по отношение на анализа, който сме направили.
Единствено по въпроса с гагаузите аз следва да добавя, че в рамките на следващите няколко седмици хора, които са заявили такава етническа принадлежност или разполагат с документи, удостоверяващи гагаузкия им произход, ще бъдат включвани вече за разглеждане на заседания на Съвета по гражданството.
Знаете, че през последните няколко години имаше тенденция такива хора да получават отказ от Съвета. Основанието за това изяснихме в предходното заседание на тази комисия. То беше заключението на една проверка на Върховната административна прокуратура. От момента, в който този проблем беше разглеждан в комисията, Съветът по гражданство – сигурен съм, че господин Вангелов може да го потвърди – взе решение до изчистване на проблема да не решава въпроси, свързани с гагаузите, тъй като това би довело до това, че някои хора ще получат отказ за българско гражданство, а имахме очакване впоследствие тенденцията да бъде променена.
Разполагаме вече с доклад, подписан от известни български учени, академици. Благодаря на господин Вангелов, че им възложи такъв доклад, който касае въпросите, свързани с гагаузите. В следващите заседания по този въпрос Съветът по гражданството вече ще се произнася.
Искам също да добавя, че в края на годината Съветът по гражданството при Министерството на правосъдието ще разгледа и реши може би около 2000 преписки, свързани с тези лица. Това е, което мога да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз. Радвам се, че има някакво темпо, създадено вече в работата на Съвета по гражданството и започва да се отпушва системата. Радвам се, че е направен анализ на законодателството и вие вече излизате с предложения за изменение, които да улеснят вашата работа.
Добре е, че чуваме, че въпросът с българския произход на гагаузите е решен поне на концептуално ниво. Естествено, ще трябва известно време, за да се компенсира това изоставане с преписките на граждани с такъв произход.
Не намерих отговор на един въпрос, който ще си позволя да го задам веднага. В крайна сметка има ли избистрен един подход към кандидатстващите за българско гражданство от Република Македония? Това е един сравнително частен случай, обаче касаещ многобройни преписки. Как в крайна сметка доказват те своя произход? Има ли ясна концепция оттук нататък на Съвета по гражданството? Дали удостоверението на Агенцията за българите в чужбина е достатъчно или не е? Трябва ли всички те да представят допълнителни доказателства за основания, на които е издадено това удостоверение, или не, така че практиката да бъде уеднаквена и всеки един кандидатстващ за българско гражданство, гражданин на Република Македония, да бъде третиран еднозначно по един и същи начин? Благодаря.
Има думата господин Вангелов, ако иска да добави още нещо.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! Това, което каза министърът на правосъдието, е точно така. Но преди да кажа какво мислим по този напредък от страна на Агенцията, който действително съществува, ще ви отговоря на въпроса за Македония, който конкретно задавате в момента.
Гражданите на Република Македония могат да разчитат на следния начин да се удостовери българският произход, който вече сме уеднаквили като практика със Съвета по гражданството и с Дирекция „Българско гражданство”. Това първо е документ, който доказва български произход на възходящия или на близки на възходящия. Ако няма такъв документ, може да се ползва и българско гражданство на някои негови роднини. И ако и такъв документ не съществува, вече действа следващият алтернативен законов способ – удостоверение, издадено от българска организация.
Това беше големият напредък в случая. Затова благодаря много на колегите от Съвета по гражданството и от Министерството на правосъдието. Защото повечето от половината хора от Македония, 90 процента от българите в Албания и в други държави нямат стар документ за български произход или са загубили такъв. И благодарение на това, че тези удостоверения вече ще важат и ще се издават от регистрирана – има такива две – организации в Македония, които при контрол от нашата страна, при наблюдение и при съблюдаване на тяхната дейност ще улеснят много тези кандидати, които и в момента използват, макар и от скоро започнала тази възможност, да си взимат удостоверения.
Да ме поправят колегите, ако сгреша, но мисля, че те носят такива удостоверения вече дори когато в Министерството на правосъдието им поискат документ за български произход, а те нямат такъв и носят удостоверение. Тоест и на практика вече ги облекчаваме. А те бяха най-застрашените.
Но понеже такова число заявители при тях са все пак доста, явно не всеки успява, то не е нормално да успее всеки да научи за тази нова възможност. Затова на някои хора все пак се прекратява преписката, и то не малко хора, защото нито имат стар документ, нито са научили, че могат да се сдобият с такова удостоверение.
По отношение на гагаузите действително получихме пълно съдействие от страна на Дирекция „Българско гражданство” и на заместник-министъра. Преписките на тези наши сънародници се отделят и се набира вече значително количество такива, а не се прекратяват. Вие чухте, че се очаква другите членове на Съвета да изразят положително становище, евентуално отрицателно, ако правилно интерпретирам ситуацията в Съвета.
Що се отнася до Министерството на правосъдието и до Министерството на външните работи, те категорично ни подкрепиха и в случая заеха изключително държавническа позиция.
По отношение на гагаузите само трябва да добавя, че в Националната стратегия, приета от Министерския съвет на Република България през 2014 г., те са споменати като българи – гагаузи. Може би трябва да внимават колегите, които провеждат интервютата. Защото ако човекът отговори на въпроса от каква народност е, че е гагаузин, не бива да бъде прекратяван, защото не е отговорил, че е българин. В самата стратегия са написани българи – гагаузи и тук трябва да бъдем внимателни да не им накърним достойнството.
По отношение на хората – българи в Албания, които бяха най-пострадали след проверките, нещата също си дойдоха на мястото, доколкото законодателството позволява. Там също бе регистрирана една организация, която да може вече да издава удостоверения на такъв тип заявители, които не могат да докажат своя български произход.
Другото съм го изложил в доклада до вас, затова не знам дали да го повтарям. Ако има някакъв уточняващ въпрос, попитайте ме, ако нещо не съм изяснил.
Ако трябва да го обобщя, сега най-потърпевши са тези наши сънародници, които не са научили за възможността за удостоверения от организация и нямат стар документ. Такива все още се прекратяват на Съвета по гражданството. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Моят въпрос беше, че за мене е важно да знаем ние като народни представители, че Съветът по гражданството има единна практика и последователна практика в признаване на съответния набор от документи, а не третира по различен начин или някак си по случаен принцип различните кандидати за българско гражданство.
Аз имам още въпроси, но ще дам думата на колегите народни представители, ако имат такива. Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, дами и господа! Ще кажа няколко неща, които смятам за важни.
Идва новият бюджет 2016 г. Особено нашата комисия я касае това във всички български институции, които работят с българите зад граница, да бъде така направен бюджетът, че да могат хората да си свършат работата. Неслучайно министър Иванов спомена, че в ДАНС има възможност да обработват не повече от 10 хиляди преписки годишно. Тоест ние като комисия трябва да изискаме от самите институции ресорите, които са свързани с българите зад граница, да поискат увеличение на щатовете и съответно на финансовия ресурс, за да може тези институции да отговорят на потребностите, които са в момента.
Като национален интерес ние сме длъжни да се грижим за българите зад граница. А това не са много средства.
Моята молба към Министерството на правосъдието е също да заложи и да предвиди по-голям бюджет за Дирекция „Българско гражданство”, включително и за средства, които да бъдат заложени за защита на правата на българите зад граница чисто правно. Тук говорим не само за българи по произход, а говорим за български граждани. Защото вярно е, това зависи и от Министерството на външните работи, но все пак трябва да има и допълнително място, откъдето могат да се осигурят средства за защита на определени българи, било то починали някъде, било то арестувани някъде. Защото в момента българската държава ги е изоставила.
Мисля, че Министерството на правосъдието има този капацитет да осигури адекватна защита или да намери адекватни защитници на тези хора зад граница, освен Министерството на външните работи. Така че молбата ми е тази.
Въпросът ми към самия министър е: Ще предвидите ли да бъдат увеличени средствата в министерството именно за дейността на Дирекция „Българско гражданство”, за да може наистина да бъде отговорено на тези десетки хиляди молби и заявления, които са преписки за българско гражданство?
Накрая ще завърша само с това. Ние сме говорили многократно за това как трябва да се получава българско гражданство. Коментирали сме и изпити и по история, и по български език. Само трябва да припомним и да кажем няколко важни неща.
В момента, в който примерно излезе подобна публикация в един български ежедневник, сред всички българи зад граница, които разбират и прочетат, започва един огромен хаос. И тези хора казват: започват да затягат режима, бързо действайте! Това го правят самите посредници, които печелят от тях пари, и започват да ги навиват как трябва по-бързо да дадат пари, да ги закарат, да отидат да си подадат документите. И настава един хаос и всички институции в България ще полудеят от това. Един вид то е добро за българската държава да има подобни неща, но в крайна сметка ще настъпи хаос.
Още повече да припомня европейския пример, че Германия въвежда чак през 2008 г. този изпит, а преди това е прибрала всички германци по света, които могат да получат гражданство, и тогава го въвежда, с друга умисъл.
Така че дори да има подобен изпит, който в момента формално се провежда, и по време на интервюто, защото там се задават именно въпроси, свързани с националните празници на България, с историята на България, включително там се установява и владеенето на български език, така че в момента самите интервюта де факто са един вид изпит.
Молбата ми е, когато предложите тези неща и трябва да бъдат обсъждани, да се намери правилният механизъм, а не това да усложни нещата.
За мене най-важното всъщност, което не се прави в момента, е, че никой от тези хора, които получават българско гражданство, не дава клетва пред Българската конституция. Това е един от основните проблеми всъщност. Защото дали човекът знае примерно 6 септември какъв празник е и дали знае цар Калоян кога е управлявал, не е толкова важно, колкото да се закълне пред Българската конституция и да бъде наистина гражданин на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Ангелов! Що се отнася до бюджета, ще бъда откровен с комисията, ситуацията е деликатна. Защото на нас също ни се наложи за съжаление в рамките на тази бюджетна година да направим съкращение, включително в Дирекция „Българско гражданство”,. Нейният капацитет е такъв, че в момента ние насрочваме интервюта за месец февруари. Тоест капацитетът е запълнен.
Ние, разбира се, ще опитаме да си поискаме обратно тези бройки, които съкратихме, може би дори повече. Но дали ще успеем, е друга тема. Ще имаме разговори с Министерството на финансите. Но искам все пак да подчертая, че между това да поискаш и да получиш има известна разлика.
Толкова по темата за бюджета.
Разбира се, въпросът за оказване на правна помощ на български граждани в чужбина е голяма тема, тя е в прерогативите на Министерството на външните работи, както Вие отбелязахте. Въпросът за намирането на някаква роля на Министерството на правосъдието можем да го обсъдим, но като цяло ще трябва внимателно да подходим към такава идея.
Що се отнася до Вашето безпокойство, аз искам да кажа няколко думи за излъчването на сигнали за някакво затягане и затрудняване на режима. Искам да поясня нашата позиция. Нашата позиция е, че в момента всички затруднения идват от изследването на това дали лицето може да докаже наличие на български произход. Ние предлагаме това да отпадне или да бъде силно ограничено, за сметка на действия, които показват неговата собствена воля да изрази принадлежност към българската нация в рамките на интервю, с такава клетва, разбира се, и т.н.
Тоест тук става дума не за добавяне на някакъв допълнителен елемент и допълнително усложняване. Тук става дума, поне ние така си го представяме, за едно по-голямо облекчаване на процедурата, като се промени този именно ключов елемент, който я затруднява. Ако не сме прави и това би затруднило работата, разбира се, че не бихме го предлагали. Защото нашата цел е само и единствено да облекчим работата, а не да я затрудним или забавим.
Така че провеждаме част от един дебат, който няма как да не го правим публично. Все пак ние сме демократична страна. Но искам да ви уверя, че нашето намерение и нашите цели, които стоят зад предложенията, са само облекчаване, а не затрудняване по никакъв начин. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, господин председател. Моят въпрос е конкретен, господин министър, той е към Вас и касае сроковете за получаване на отговор на подадените заявления.
Вие сам споменахте, че в момента се движите между две и четири години – за такъв период има заявления, които не са получили отговор. Какво е натрупването до момента на такива заявления. И при капацитет на службите от 10 хиляди годишно как очаквате да се справите с натрупването на заявленията?
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Ще помоля моят заместник, който непосредствено отговаря за тази дейност, да Ви отговори по-подробно.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Петков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Всъщност срокът, в рамките на който бива провеждана процедурата в цялост, е 18 месеца. Това е средният срок, а не между две и четири години. В рамките на тези 18 месеца, както спомена министърът в изложението към доклада си, за тези, които са го слушали, около четири месеца трае проверката в Министерството на вътрешните работи и около една година трае проверката в Държавната агенция за национална сигурност. Това са общо 16 месеца.
В рамките на оставащите два месеца до средната продължителност на процедурата Министерството на правосъдието успява да се справи с цялостното администриране на преписката, включително и към другите държавни институции, да внесе съответната преписка за разглеждане в Съвета по гражданство и да бъде взето решение.
Тоест, ако можем да търсим съкращаване на сроковете, то трябва да бъде търсено в рамките на процедурите, които провежда Държавната агенция за национална сигурност на Министерството на вътрешните работи.
Едно от ключовите разрешения, за които говори министърът, за тези, които са го слушали, беше свързано с това, че ние изграждаме електронна система, която ще позволи едновременна проверка и от Министерството на вътрешните работи, и от Държавната агенция за национална сигурност, което ще доведе до съкращаване на срока, тъй като те вече няма да се извършват последователно, а едновременно.
Бихме могли да съкратим срока чрез изграждане на подобна електронна система от консулските и дипломатическите служби към страната. Тук говорим за срока в случаите, когато молбата е подадена чрез дипломатическо или консулско представителство.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Танев, за допълнителен въпрос.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът ми беше не за съкращаване на сроковете. Въпросът ми беше за прекрачване на сроковете. Министърът спомена, че имате заявления дори с четиригодишен срок на заявяване, които нямат отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Основните забавяния в рамките на една стандартно протичаща процедура касаят предходни срокове. И това преодоляване е вече забавяне.
В момента имаме нерешени преписки с по-голяма давност от 18 месеца, в случаите, в които става въпрос за издадени удостоверения от Държавната агенция за българите в чужбина, неподкрепени с никакви доказателства, удостоверяващи българския произход на молителите. В този случай ние лично считаме – и това е цялостната позиция на Съвета по гражданството, че забавянето на процедурата не е в ущърб, а в полза на молителите, тъй като им се дава един сравнително продължителен период, в рамките на който те да издирят съответните документи.
Разбира се, ако желанието на уважаемите народни представители е те да получават отказ незабавно, без да им бъде дадена възможност да удостоверяват произхода си, това може да бъде обсъдено в Съвета.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Петков, желанието на народните представители е да бъде спазван законът. Става въпрос за сроковете, в които трябва да бъдат взети съответните решения. Подобно прилагане на закона, широко и разтегателно, едва ли е присъщо на Министерството на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател. В такъв случай се ангажирам още на утрешното заседание на Съвета за предложа прекратяване на преписките във всички такива висящи случаи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Едва ли може да реагирате по този начин за нещо, което не е анализирано или не е установено в съответните срокове. Честно казано, не искам да влизам в работата Ви в качеството на председател на Съвета. Но след като тези срокове са установени от закона, те трябва да бъдат спазвани и в тях да бъде произнесено мотивирано решение. Честно казано, от многото срещи със заявители за българско гражданство едно от основните оплаквания е това, че те нямат нито „да”, нито „не”, което също не е добро състояние. Те не го приемат като милостиво отлагане от страна на българската държава, а като едно мълчание, трудно за разбиране. Не знам къде е решението. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Както видяхте от данните, които аз можах да цитирам, те са в доклада, има трайна тенденция за съкращаване на сроковете, поради изчистване на тези натрупвания, които са се образували в предходните периоди по различни причини. В този смисъл аз се надявам, че ние ще успеем да влезем в законно установения срок, без някакви резки промени в практиката.
Продължавам да смятам, че е важно в случаите, в които наши заявители не са успели да съобразят всички изисквания, които са достатъчно сложни и човек в чужбина не е лесно да разбере, да проявяваме някаква гъвкавост, която отново не е в негатив на гражданите. Там, където липсват някакви отговори, възможно е да става дума отново за тези случаи, които имат това натрупване, възможно е да има някакъв конкретен проблем. Но това трябва конкретно да се провери за конкретните заявители, които са се оплакали.
Тенденцията е ясна. Става дума за все по-голямо съкращаване на сроковете. Нека да й позволим да се развие и да се стигне до навлизане в един законно определен срок. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тенденцията е това, което определено буди задоволство. Така че в тези усилия Ви подкрепяме изцяло. Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Извинявам се, колеги, че още един път ще взема думата, но искам да направя известно уточнение, за да не стане някакво объркване.
Може би е важно за тези хора, които са представили все пак документи за български произход, на тях да им се спазва и те да се разглеждат приоритетно, за да може поне тези хора, които наистина са изрядни, имат документ – дали от българска организация зад граница, дали от баба и дядо, поне те да влязат в срок в този Съвет, за да може наистина изрядните хора, които са си подали документите, да бъдат уважени и възнаградени за това, че са били изрядни.
Оттам насетне заместник-министърът бе прав, че трябва внимателно да се подхожда със сроковете, особено на тези хора, които нямат достатъчно доказателства, говорим според Съвета за гражданството. Защото ако питате мене, достатъчни са доказателствата най-малкото, че имат документ от държавна агенция. Все едно някой да ми оспори моя акт за раждане от община Русе, примерно във вашия Съвет по гражданството, дали е документ или не е документ. Но това е друга тема.
Важното е, че двете институции наистина работят заедно и решават проблемите. Това е важното. И се надявам, че може би още няколко месеца са нужни и нещата ще бъдат наистина перфектни.
Само искам да се обърна към представителите на Агенцията за българите в чужбина и да ги призова и тях във връзка с това, което говорих преди малко за бюджета. Защото бюджетът на Агенцията беше най-много орязан тази година – повече от 15 процента, да не кажа и 20, което е недопустимо. Искам да се обърна към тях да успеят да защитят пред Министерството на финансите и с подкрепата и на Патриотичния фронт, а предполагам и на всички народни представители, които са в тази комисия, които касаят тези проблеми, да може наистина да бъде възстановена работата на Агенцията на нормални нива, да има хора, които наистина се занимават с документацията, но и самата Агенция да започне да работи с българските общности зад граница. Защото тя в момента се състои от 20 човека, всички обработват преписки и всъщност работата с българските организации зад граница, изобщо контактът, това, което трябва да прави една държавна агенция, й убягва, защото тя просто няма нито финансов, нито човешки ресурс.
Искам да ги попитам и тях: докъде стигнаха при вас нещата със заявленията за удостоверяване на български произход? Защото помним всички, че преди няколко месеца имаше доста голямо забавяне относно издаването на удостоверенията от Агенцията за българите в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Статистиката показва, че окомплектованите преписки, в които няма липси, се разглеждат в 18-месечен срок. Ако има някакви конкретни случаи, трябва да се кажат.
Пак казвам, в предишни периоди е имало забавяне, натрупвали са се някакви забавяния, разчистваме ги заедно с Агенцията за българите в чужбина. Ако има някакви конкретни случаи, ще помоля да ни сигнализирате, за да можем да ги изчистим, разбира се.
Що се отнася до другата Ви забележка – за бюджета, пак казвам, ние ще се борим за повече бюджет. Но обективните възможности на държавата и на фиска са ограничени.
В този смисъл за мене разсичането на Гордиевия възел е излизането от цялата тази бумащина. Вашето наблюдение за работата на Агенцията и като се направи връзка с това, което господин Вангелов преди малко каза за това, че хората не получават точна информация и се объркват, е много важно. На нас ни трябва една агенция, която прави политика, а не се занимава с бумаги.
В този смисъл смяната на философията, която ние предлагаме, е насочена именно към намаляване на това издирване на документи и документално доказване за конкретни възходящи – или дори да се разшири кръгът – лица, от които може да се изведе индикация за български произход. Това поне на мене ми се вижда – може би бъркам, вие ще ме поправите – наистина един по-радикален в добрия смисъл на думата в случая подход за излизане от това състояние, в което ние имаме много сериозен документооборот, който изисква голям ресурс, свързване с всякакви условности, формалности, които непрекъснато объркват хората, и т.н.
Така или иначе отново искам да изкажа удовлетворението си от нашата работа с Държавната агенция за българите в чужбина. В случая трябва да кажа, че това, че имаме тази комисия в парламента и нашият диалог, също много добре се отразява на съвместните ни усилия. Така че се радвам на нашите съвместни дейности.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин министър. Аз само искам да кажа, че тъй като всичко е строго индивидуално и всеки случай си има своята специфика, е страшно трудно при нашите срещи да обясним на един заявител за българско гражданство как след 20 месеца отговорът е „да”. Това е най-трудният казус. Ако отговорът след 20 месеца е „не”, можеш да му кажеш защо е чакал 20 месеца, а не 12. Но когато след 20 месеца отговорът е „да”, е най-трудният вариант. Тоест тогава просто обясняваме, че българската държава не е успяла да си свърши работата в законно установения срок.
Просто ви го давам като илюстрация на казуса, за който говорим през цялото време.
Господин Вангелов, Вие искате да отговорите на господин Ангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Относно срока, когато бях назначен като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, мисля, че три-четири месеца бяха достигнали сроковете за издаване или за отказ. Но благодарение на това, че екипът се натовари много, в момента срокът е скъсен на 20 дни. Но това костваше неимоверни усилия на всички.
По този начин, поради това, че пресирахме залежалите преписки, малко пък натоварихме колегите в дирекцията на Министерството на правосъдието. Защото през месец август буквално избълвахме огромно количество залежали преписки. И се надяваме да продължим така.
Ако ми позволите, искам да кажа още две-три думи.
Капацитетът на Агенцията ни откъм човешки ресурси не е голям, както на Дирекцията и на другите поделения. Особено като слушам как ДАНС имали по 10 000 преписки на година, трябва да кажа, че трябва да се укрепи капацитетът на тези институции по веригата. Защото в момента изкуствено се ограничават заявителите, изкуствено ги ограничаваме. Тъй като ако имаме трета дирекция за български произход, ние ще можем да обработваме спокойно 300 души на ден. Десет души с 10 хиляди лева предполагам, че за фиска няма да бъдат затруднение, но ще бъдат облекчение за 2 млн. души.
Интересът към български документи от нашите сънародници, не говоря за някакъв незаконен интерес, а напълно законно съобразният им интерес е много голям. И след влизането на закона ние ще бъдем изправени пред още по-голям интерес. А ако не укрепим Агенцията, тя ще рухне още в първите месеци на следващата година, тъй като пред вратите й вече ще дойдат нетърпеливи. Защото не можеш да обясниш на някой от някакво селце в Македония, който едвам свързва двата края, че трябва да дойде след една година, защото тогава му е номерът в електронния регистър и след още две години или колкото е, тоест след цели три години да получи българско гражданство.
Дано прогнозите ми да не се сбъднат. Но информацията, която ви давам, е вярна – че интересът е голям, заявителите при нас и сега растат, след уеднаквяването на практиката между двете институции продължават да растат. Ние изкуствено ги ограничаваме.
Трябва да мислим до следващата година за бюджета. Знам, че това не е тема на сегашното заседание. Затова прекратявам дотук своето изказване, но просто ви алармирам като комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Вангелов, освен прогнози, от Вас очакваме и предложения за решения. Надявам се да ги материализирате в предложенията за бюджета, колеги, други въпроси? – Не виждам да има. Това означава, че и докладът е бил доста изчерпателен.
Аз искам да ви поздравя като институция и Вас, господин министър, и Вас, господин Вангелов, затова че успяхте в рамките на няколко месеца да разтопите ледовете между Съвета по гражданството и Държавната агенция за българите в чужбина. Има някакви наченки на положителни тенденции, които искрено приветстваме.
Оттук нататък на нас ни остава да следим вашите предложения за промени в законодателството, които се надявам скоро да постъпят ида бъдат обект на работа в нашата комисия. очакваме вашите предложения за бюджета за 2016 г., където да бъдат материализирани всички тези прогнози, тенденции, очакванията ви за натоварване на институциите, защото определено такова натоварване ще има. Потокът само ще расте, а няма да става по-малък.
Може би в условията на тази благодатна обстановка, в която институциите работят добре, при наличието на нашата комисия е крайно време да започнем работа и върху една нова стратегия за гражданството – какво искаме от българското гражданство, как смятаме да го стопанисваме в следващите не пет-десет години, а в далечното бъдеще, така че да имаме ясни цели и да можем да ги преследваме грамотно със съответните ресурси на държавата.
Очаквам всички тези стъпки от вас. Те ще бъдат обект на работа на нашата комисия. И, вярвайте ми, ще получите пълната подкрепа на народните представители в това отношение.
Благодаря Ви още веднъж, господин министър, и се надявам да бъдете пак наш гост със следващите ваши инициативи.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Винаги когато ме поканите. Ще дойда. И аз благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,20 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
Румен Йончев