---

П Р О Т О К О Л

На 10 февруари 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблеми в обучението по български език сред българската общност в Република Сърбия.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на външните работи
Николай Колев – старши дипломатически служител І степен, дирекция „Югоизточна Европа”
Райко Николов – дипломатически служител ІV степен, дирекция „Югоизточна Европа”
От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател
Димитър Владимиров – заместник-председател
От Министерството на образованието и науката:
Мариана Нешева – държавен експерт, дирекция „Достъп до образованието и подкрепа на развитието”
Веселина Паунова – старши експерт, дирекция „Международно и европейско сътрудничество”
Представители на българската общност в Република Сърбия:
Антон Тончев – директор на гимназията в град Босилеград
Иван Николов – директор на Културно-информационния център в град Босилеград
Иван Григоров
Александър Димитров – председател на сдружение „Глас” в град Босилеград
Перица Пенев – секретар на сдружение „Глас” в град Босилеград
Радко Стоянчов – от Културно-информационния център, град Босилеград
Анета Стоянчова – преподавател по български език.

Заседанието беше открито в 16,35 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблеми в обучението по български език сред българската общност в Република Сърбия.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
На заседанието присъстват:
Николай Колев – старши дипломатически служител І степен, дирекция „Югоизточна Европа” - от Министерството на външните работи
Райко Николов – дипломатически служител ІV степен, дирекция „Югоизточна Европа” - от Министерството на външните работи
От Държавната агенция за българите в чужбина
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина
От Министерството на образованието и науката:
Мариана Нешева – държавен експерт, дирекция „Достъп до образованието и подкрепа на развитието” в Министерството на образованието и науката;
Веселина Паунова – старши експерт, дирекция „Международно и европейско сътрудничество” в Министерството на образованието и науката;
Представители на българската общност в Република Сърбия:
Антон Тончев – директор на гимназията в град Босилеград
Иван Николов – директор на Културно-информационния център в град Босилеград
Иван Григоров
Александър Димитров – председател на сдружение „Глас” в град Босилеград
Перица Пенев – секретар на сдружение „Глас” в град Босилеград
Радко Стоянчов – от Културно-информационния център, град Босилеград
Анета Стоянчова – преподавател по български език.

Искам да кажа няколко думи по разглеждания въпрос.
В Република Сърбия според данните от преброяването през 2011 г. броят на българите е 18 457. Според конституцията на Република Сърбия за лицата, принадлежащи към националните малцинства, образованието и възпитанието се осъществяват на майчин език. Това автоматически дава възможност на представителите на българското национално малцинство не само да изучават български език, но и цялостното им обучение в системата на средното образование да се осъществява на български език. За българите в Западните покрайнини обучението на роден език е било факт още по времето на бивша Югославия до 1984 г. Постепенно обаче е премахнато и сведено до факултативното изучаване на български език.
Към настоящия момент в Република Сърбия български език изучават около 1500 ученици в 14 образователни звена. От тях 11 са държавни и 3 са неделни училища. През последните десетина години се полагат усилия за възстановяване на цялостното обучение на български език за българското национално малцинство българското национално малцинство в системата на средното образование. Тези опити имат частичен успех в гимназиите в Цариброд и Босилеград съществуват паралелки с обучение на български език. Основна пречка за пълноценното развитие на този процес е липсата на преведени на български учебници. Обезпечаването на такива учебници е задължение на сръбската държава.
През 2015 г. от сръбска страна е взето решение за превод на сръбските учебници на български език. Реализирането на тази инициатива обаче е започнато след началото на учебната година. Направените преводи са некачествени и с много лексикални, граматически и синтактични грешки, което забави отпечатването на тези учебници.
В момента лекторите по български език към Белградския университет извършват коректорска и редакторска работа по направените преводи. Обемът на редакторската работа е изключително голям и би следвало към нея да бъдат привлечени специалисти по сръбска филология от академичните звена в България.
Според постигнатите договорености Република България има право да включи 30 процента съдържание в учебниците по история, география, изобразително изкуство и музика. От Министерство на образованието и науката обаче е налице забавяне с подбора и предлагането на това учебното съдържание.
Български език в Цариброд се изучава в основното училище „Христо Ботев“ като факултативен предмет по два часа седмично. Общия брой на обучаемите е 630 ученици. Няма класове, в които обучението да се води изцяло на български език. Ръководството на училището провежда изключително порочната практика за анкетиране на родителите дали желаят техните деца да изучават български език.
Съществува нагласа, че тези анкети в последствие се използват от страна на властите за репресивни действия срещу съответните семейства, поради което голяма част от родителите декларират, че не желаят децата им да изучават български. Учебният предмет носи странното название: „Български език с елементи на национална култура“.
В гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“ има 360 ученици, от които 100 се обучават изцяло на български език. Това са общо осем паралелки. Български език се изучава средно по 3-4 часа седмично.
В гр. Босилеград в основното училище „Георги Димитров“ български език се изучава по 4 часа седмично. В него учат общо 568 ученици, като 158 от тях се обучават изцяло на български език.
В гимназията в гр. Босилеград се обучават общо 341 ученици. От тях само 10 са в паралелка, в която обучението се води изцяло на български език. Останалите обучаеми изучават дисциплината Български език и литература по 2 часа седмично.
А сега преминаваме към изказвания.
Давам думата на Веселина Паунова, представител на Министерството на образованието и науката. Заповядайте, госпожо Паунова.
ВЕСЕЛИНА ПАУНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще се спра на въпроса за проблемите в обучението по български език сред българската общност в Република Сърбия.
Въпросът с превеждането и узаконяването на учебниците, по които да бъдат обучавани децата записани в българските паралелки е регламентиран в Закона за образованието на Република Сърбия.
За реализиране на учебните програми от първи до трети клас Образователното министерство на Република Сърбия разрешава внос и ползване на учебници от България.
В тази връзка дирекция „Международно и европейско сътрудничество“ ежегодно осигурява в съответствие с получени заявки в Министерство на образованието и науката учебна и учебно- помощна литература за училищата с обучение на български език в Сърбия, съгласно чл. 2 и чл. 7 на ПМС № 103/1993 г.
За учебната 2015/2016 година за нуждите на Гимназията в Босилеград и Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Цариброд Министерство на образованието и науката е осигурило в съответствие с получени заявки 495 бр. книги на стойност 5395.58 лв.
По Национална програма „Роден език и култура зад граница“ одобрените бенефициенти от Р Сърбия са 11 с обща стойност на проектите 125 114 лв. , от които 11 064. 50 лв. са предвидените средства за учебници. Участниците са от с. Омолица, с. Иваново, с. Старчево, с. Панчево, Основно училище „Христо Ботев“ и Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Димитровград, Българското училище „Любен Каравелов“ към посолството на Република България в Белград, Основното училище и гимназията в Босилеград, Българско културно дружество „Трендафер“- с. Бело Блато и Дружеството за български език, литература и култура в Нови Сад.
В грама от м. август 2015 г. посолството на Република България в Белград ни информира, че въпроса с отпечатване на учебниците за българското национално малцинство е частично решен, като е поет ангажимент от МПНТР на Република Сърбия за включване на допълнителни учебници към одобрения от образователното министерство списък с учебници на паралелките с цялостно обучение на български език, които ще бъдат отпечатани до края на м. март- началото на м. април 2016 г.
В грама с изх. № 554/07.09.2015 г. посолството на Република България в Белград уведоми Министерство на образованието и науката, че след проведена среща на 21.08.2015 г. между г-н Марянович, директор на издателския сектор на Института за учебници – Белград, заместник-председателя на НС на българското национално малцинство Стефан Стойков, директора на гимназията в Босилеград – Антон Тончев и директора на ОУ „Г. Димитров“ – Методи Чипев е уточнено, че за процедурата от предаването на списъка с преводачите до фактическото отпечатване на учебниците изминава период от около 7 месеца. Това означава, че новите учебници могат да бъдат готови към април 2016 г. (без да се отчита и предвижда необходимото времето за отстраняване на съществени забележки по преводите и съдържанието на учебниците).
В процеса по подготовката и отпечатването на учебниците не се предвиждат консултации с Министерство на образованието и науката.
С писмо от м. август 2015 г. от Владимир Захариев, председател на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, отправи молба към Министерство на образованието и науката за съдействие относно оформянето на цялостното съдържание на учебниците по история, география, музикално и изобразително изкуство, по които се изисква замяна на 30% от сръбското съдържание с българско.
В отговор на отправеното искане Министерство на образованието и науката информира, че не може да окаже помощ, свързана с подготовката и финансовото подпомагане на отпечатването на учебници, поради липсата на нормативно основание за извършване на такава дейност, както и че единствената възможност към момента за подпомагане от Министерство на образованието и науката на обучението на български език в Република Сърбия е чрез осигуряване на учебна и учебно-помощна литература, съгласно чл. 2 и чл. 7 на Постановление на Министерския съвет № 103/1993 г. и НП „Роден език и култура зад граница“.
В предложения от сръбска страна контрапроект на Програма между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на образованието, културата и спорта за периода 2015-2017 г. не се отчитат текстовете, за които българската страна държи да останат:
чл. 5.
т. 2. Договарящите се страни, чрез компетентните за това органи стимулират възобновяването на работата на Смесената българо-сръбска комисия за анализ на училищните учебници по история и география.
т.3. За посочените форми на сътрудничество договарящите страни след подписване на Програмата разменят по една делегация, включваща представители на заинтересованите институции.
т.1. Българската страна предоставя помощна учебна и художествена литература за училищните библиотеки на училищата, в които се изучава български език и оказва помощ при написването на учебници на български език за тези училища в съответствие с утвърдените от сръбските институции учебни програми за обучение на децата от българското национално малцинство.
т.2. Българската страна предоставя възможност за професионално усъвършенстване на познанията по български език на учителите по български език, литература и по други дисциплини, които се преподават на учениците от българското национално малцинство в Република Сърбия в училищата, в които се изучава български език.
В отговора на предложения от сръбска страна контрапроект на Програма между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на образованието, културата и спорта за периода 2015-2017г. Министерство на образованието и науката настоя да бъдат запазени чл. 5. т. 2. и т. 3 във вида, в който са предложени на сръбската страна и в който са съществували и в предишни междуправителствени програми, тъй като предложенията не засягат промяна в законодателните актове на Република Сърбия и се отнасят до българското национално малцинство, техните права по отношение на обучението по и на български език и необходимите условия за осъществяването му.
С цел постигане на съгласие в кратък срок между двете страни по спорните текстове на предложения от МПНТР на Сърбия контрапроект на Програмата, МВнР на Република България предостави през м. август 2015 г. на Министерство на образованието и науката нов проект на Програма между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на образованието и науката за периода 2015-2017 г.
През м. ноември 2015 г. се проведе среща в Министерство на образованието и науката на заместник-министъра на образованието г-жа Ваня Кастрева с Милован Шуваков, заместник министър на просветата, науката и технологичното развитие на Р Сърбия и проф. д-р Зорана Лозанин, държавен секретар, с цел обсъждане насоките за решаване на проблемите, свързани с обучението на майчин език на децата от българското национално малцинство в Сърбия.
Г-жа Кастрева изрази надежда, че срещата ще бъде стъпка към подписването на Програмата за сътрудничество между двете образователни министерства, с което ще се стимулира дейността на Смесената българо-сръбска комисия.
С открита грама от м. ноември 2015 г. от посолството на Република България в Белград на Министерство на образованието и науката беше предоставен за съгласуване проект на Меморандум за разбирателство между МПНТР на Република Сърбия и Министерство на образованието и науката на Република България в областта на образованието на националните малцинства.
На 21 януари 2016 г. по искане на Министерството на външните работи се проведе среща с представители на двете министерства за уточняване на единната позиция на българската страна в защита на правото на образование на БНМ в Сърбия.
На срещата беше изяснено, че проектите на учебници се подготвят от издателства, юридически лица извън Министерството на образованието и науката. Съгласно Закона за предучилищно и училищно образование проектите се внасят в Министерство на образованието и науката и се оценяват от комисии във връзка със съдържанието, графичния дизайн и полиграфическото изпълнение, както и това, че Министерство на образованието и науката организира самата процедура, но не участва в подготовката по процеса на създаване на учебниците.
Беше уточнено, че проблемът с оказване на необходимото съдействие от българска страна по изготвянето на 30 процента съдържание от учебниците по история, география, изобразително изкуство и музика е липсата на нормативно и законово основание за извършване на такава дейност, както и че 25-30 процента от съдържанието на един учебник може да включва само редакционно и графично оформление.
Участниците в срещата се обединиха около следното становище:
1. Предложеният Меморандум е незадоволителен за българската страна и се отхвърля като нецелесъобразен поради редица причини, включително необвързващото му естество и декларативен характер. Неприемливо е визирането на „национални малцинства в двете държави“, тъй като поради обективни исторически причини в България не може да съществува сръбско малцинство.
2. Да бъде предложен на сръбската страна проект на Програма между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия в областта на образованието за периода 2016-2019 г., след подписването на която ще се даде възможност при създаване на Смесена българо-сръбска комисия да се търси финансиране за дейността й, отнасяща се до подготовката и одобрението на учебниците за българското национално малцинство.
Проектът на Програма е съгласуван с компетентните дирекции в Министерство на образованието и науката и ще бъде предложено на новото ръководството да бъде предоставен чрез посолството на Р България в Белград на сръбската страна.
От Министерството на външните работи поеха ангажимент да отправят молба до посолството на Р България в Белград за уточняване с МПНТР на Република Сърбия и получаване на допълнителна информация относно дефинирането на процентите съдържание в учебниците на българското национално малцинство.
За сведение:
За 2015 г. е осигурен летен отдих, съгласно чл. 8а на ПМС № 103/1993 г. за 38 ученици от Р Сърбия в Национален детски комплекс с. Ястребино;
За 2015 г., на основание чл. 6 на ПМС № 103/1993 г., Министерство на образованието и науката е осигурило провеждането на курсове за квалификация на педагогически кадри и лингвистични практики на студенти и ученици от Република Сърбия в Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование при ШУ „Епископ Константин Преславски“, в който са преминали обучение: 60 преподаватели, 70 ученици и 13 студенти.
Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата Райко Николов – от Министерството на външните работи, дирекция „Югоизточна Европа”.
РАЙКО НИКОЛОВ: Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на Българското национално малцинство в Западните Покрайнини,
Първо, бих искал да изкажа благодарност за възможността да участвам в това заседание, както и да изразя задоволство от това, че българските институции показват видима ангажираност по темата за нашите сънародници в Западните покрайнини.
Още от самото начало бих искал да направя едно уточнение. Българското настояване по отношение на българското национално малцинство не е израз на национална меланхолия по миналото. То е израз на легитимното очакване сръбската държава да изпълни собствените си международни и вътрешноправни ангажименти, свързани с малцинствените права на българите на своя територия. Тези права засягат например правото на образование и вероизповедание на майчин език, наличието на средства за масово осведомяване на майчин език, пълноценното участие на българи в местния политически и административен живот и пр. В този контекст, вярваме, че в съзвучие с евроинтеграционните си приоритети, Сърбия ще докаже на практика своята привързаност към концепцията за Правата на човека такава, каквато изповядва Европейският съюз през XXI век.
Подчертавам израза „на практика“, защото българската страна отдава особено значение на реалното подобряването на условията на българското национално малцинство на терен. Ангажиментът на сръбската страна не се изчерпва и не би могъл да се изчерпа с приемането на законови и подзаконови нормативни актове, а с тяхното пълно и добросъвестно прилагане. Това наше очакване се обяснява и с убеждението на българската страна, че решението на проблемите на българското национално малцинство следва да се осъществи в условията на пълно съблюдаване на сръбското законодателство.
Конкретно по отношение на действията, които Министерството на външните работи е предприело в защита на българското национално малцинство, бих искал да информирам за следното. Съхраняването на българското национално малцинство е интерес, който българската дипломация отстоява по всички направления.
В двустранен план, дипломатите от нашето посолство в Белград ежедневно контактуват с ангажираните сръбски институции и представители, за да изяснят българските позиции и придобият най-актуална информация за развитията на реформите около българското национално малцинство. Въпросът се повдига и при всяко двустранно посещение или среща със сръбската страна, на всички държавни нива.
В този контекст, бих искал да посоча, че посещение в София осъществи г-жа Таня Мишчевич, ръководител на екипа на Република Сърбия за преговори за членство в Европейския съюз, както и заместник-министърът на правосъдието Чедомир Бацкович, отговорен за екипа на Сърбия по глава 23 „Съдебна система и основни права“. Въпросът за правата на българското национално малцинство бе основна тема на разговор с двамата представители. Проведена бе и среща в София със заместник-министъра на образованието на Сърбия г-н Милован Шуваков, конкретно по темата за образованието на майчин език на българското национално малцинство.
Министерството на външните работи показва последователна активност и в многостранен план в рамките на Европейския съюз. България е сред най-активните ДЧ по отношение на преговорна глава 23 „Съдебна система и основни права“със Сърбия. Във връзка с тази глава, сръбската страна бе длъжна да изготви Специален план за действие за националните малцинства – процес, в рамките на който нашите представители в Белград и Брюксел взеха дейно участие.
Отвъд дипломацията обаче, бих искал да отбележа, че постигането на прогрес по въпросите на българското национално малцинство би могло да се осъществи единствено в условия на пълна съгласуваност на българските действия – както по линия на българските институции, така и по отношение на представителите на българското национално малцинство в Сърбия.
Налице е много добро сътрудничество с Министерството на образованието и науката. Министерството на външните работи изготви проект на програма за сътрудничество в областта на образованието, който предадохме на Министерството на образованието и науката и очакваме в най-скоро време те да го предложат на сръбската страна. Програмата ще създаде допълнителни предпоставки за защита правото на образование на майчин език за българското национално малцинство.
Отворени сме към сътрудничество и с всяка друга институция, която има ангажираност към българското национално малцинство.
Съгласуваността на действията следва да бъде водещ принцип и сред нашите сънародници в Западните покрайнини, които макар и в условия на разединеност проявяват кураж и последователност в отстояването на правата си. Същевременно, вярвам, че наличието на вече дългогодишни междуличностни противопоставяния между тях е предпоставка за липсата на съществен напредък. Апелирам към всички представители на българското национално малцинство да положат необходимите усилия, за да надраснат споровете помежду си, без което не биха могли да се очакват реални резултати.
Благодаря ви за вниманието. На разположение съм да отговоря на евентуални допълнителни въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Давам думата на Николай Колев – от Министерството на външните работи, дирекция „Югоизточна Европа”.
НИКОЛАЙ КОЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на БНМ!
В допълнение към изказаното от г-н Николов, бих искал да отбележа, че българската държава, вкл. Министерството на външните работи, разглеждат широк спектър от възможности за подобряване образователните условия на учениците от българското национално малцинство. Министерството на външните работи се възползва от всеки повод, за да повдигне въпроса за превода на учебници на майчин език, както и за участието на българската страна в изготвянето на тяхното съдържание. Същевременно, липсата на нормативна рамка за подобно участие, предполага да бъдат разгледани и други, макар и временни, варианти за преподаване на български език в училищата на българското национално малцинство.
Разработваните от някои издателски къщи електронни учебници са именно една такава възможност. Бидейки достъпни по интернет, тези учебници могат лесно и бързо да се предоставят на учениците от българското национално малцинство, като временно решение, преди сръбските институции да отпечатат всички необходими учебници. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Давам думата на Антон Тончев – директор на гимназията в Босилеград.
АНТОН ТОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, народни представители. Аз се казвам Антон Тончев, и съм директор на Гимназията в Босилеград. Благодаря Ви за поканата да участвам в работата на комисията по такъв важен въпрос, а именно обучението на българите в Сърбия на български език. Проблемът е налице вече 25 години, а първите стъпки по този проблем направи Гимназията в Димитровград, когато преди 4 години откри паралелка на български език, а Гимназията в Босилеград първата паралелка на български език откри през 2014 г.
Откровено казвам, че съм много изненадан от големия интерес на някои институции от Република България, а особено от интереса на Вашата комисия, и то не само за образованието на български (майчин език), но и за други жизнено важни въпроси за оцеляване на българите в Босилеград и Димитровград. През последните 25 години е имало опити и многократно е поставян този въпрос за обучението на български език , но не дадоха очаквания резултат. Една от причините е и слабата и недостатъчна подкрепа от страна на Република България. От страна на Република България въпроса за обучението на българите в Сърбия на български език до сега не беше повдигнат на такова високо ниво. За това нещо благодаря на Комисията по политиките за българите в чужбина, че изрази желание и съдейства заедно с други институции на Република България да се реши проблема по най-добър начин.
А сега да кажа няколко думи и за мен.
Висшето си образование завърших в София, приложна физика, специалност квантова електроника в периода от 1971 г. до 1976 г. През 1987 г. от учителския съвет бях избран за директор на Гимназията, но тогавашните местни политици, начело с кмета и по нареждане от по-висшите етажи на властта, общинския съвет гласува против назначаването ми. Тези политически структури ме провъзгласиха за политически неудобна и неморална личност. След демократичните промени през 2001 г. отново бях избран за директор на гимназията. Това беше по време на правителството на Зоран Джинджич, а Министър на образованието и науката беше Гашо Кнежевич, професор по право на Белградския университет. По време на министър Кнежевич в областта на образованието в Босилеград се случиха много положителни неща. Едно от обещанията на този министър беше да се върне обучението на български език в училищата. Това не се случи, защото премиера беше убит и след това неговото правителство бързо си отиде.
Гимназията в Босилеград е основана 1941 г. под името Мария Луиза. Обучението в гимназията до 1959 г. е било изцяло на български език, а в основното училище до 1987 г. От 1959 г. до 2014 г. обучението в гимназията е изцяло на сръбски език, а български език се изучавал по 2 часа седмично. През 2014 г. по моя инициатива предложих на колегите да открием паралелка на български език. Това предложение беше прието с голямо удоволствие, както от колегите, така и от Националния съвет, и от всички институции на общината. Открихме паралелка, записахме ученици, но голям проблем бяха учебниците, които трябваше да се преведат на български език. Основната причина защо децата и техните родители не са съгласни да учат на български език са учебниците, които не са преведени на български език. Това представлява голям проблем, както за децата, така и за родителите, а и за самите преподаватели, особено за тези, които са завършили в Република Сърбия. През същата 2014 г. за учителите от гимназията, които са завършили в Република Сърбия, организирах семинар с Института за изучаване на чужди езици при Софийския университет за допълнително обучение по български език. Семинарът беше организиран в продължение на 2 седмици, а всички разноски пое председателя на Фондация „Българска памет“, господин Милен Врабевски.
Комисията по образование при Националния съвет на българите в Сърбия, чийто член съм и аз, още на първото заседание взе решение да се търси спешно превеждането на учебниците. Заключението на Комисията беше конкретно и то:
- 2014/2015 година да се преведат учебниците за първи и пети клас за основното училище и за девети клас гимназия;
- 2015/2016 година да се преведат учебниците за втори и шести клас за основното училище и за десети клас гимназия;
- 2016/2017 година да се преведат учебниците за трети и седми клас за основното училище и единайсети клас гимназия;
- 2017/2018 година да се преведат учебниците за четвърти и осми клас за основното училище и дванайсети клас гимназия.
През 2015 г. имаше няколко срещи, на които се обсъждаше въпроса за превеждането на учебниците на български език. На една от тези срещи, състояла се през май 2015 г., на която са присъствали представители на Министерството на образованието и науката на Република Сърбия и издателство за учебници и представител от българското посолство. Какво точно са се договорили представителите на трите ведомства не стана ясно, но по-късно се разбра, че има недоразумение, кой какво е предложил и кой какви ангажименти е поел. Впоследствие стана така, че след тази среща не се случи нищо съществено, а загубихме ценно време понеже от май месец до края на август не се свърши никаква работа. Август месец бях поканен с други членове на Комисията за образование на среща с директора на Издателството за учебници (държавна печатница) и тогава разбрахме, че на срещата от май месец са се договорили да се преведат от седемнайсет учебника само единайсет, а преводачите да осигури Посолството на Република България или Националния съвет, за което ние не знаехме. След това в посолството в разговор на тази тема разбрахме, че никой не е поел ангажимента да осигури преводачи на български език.
Както и да е, на срещата с директора на Издателството за учебници в Белград направихме и подписахме договор да се преведат петнайсет учебника, а останалите два да бъдат преведени следващата година. Договорихме се Националния съвет и Комисията по образование да превзимат ангажимент да осигурят преводачи колкото се може по-бързо, а когато преводите бъдат готови, да минат само през коректура. Когато преводите бяха готови Издателството за учебници поиска от Комисията за образование при Националния съвет да даде съгласие на преводите или да не даде съгласие. На заседанието на Комисията, три члена на Комисията вече се бяха подготвили да не дадат съгласие поради това, че преводите са некачествени. Истината е, че превода на учебника по история за девети клас имаше повече недостатъци, за което трябваше повече време на лекторите да го направят по-качествен. Членовете на Комисията по образование, които гласуваха против преводите и печатането на учебници, бяха Снежана Симеонов, Перица Пенев и Милисав Николов. Но въпреки това, председателя на Националния съвет Владимир Захариев, който има последна дума, не позволи да се отхвърлят преводите и печатането на учебниците. Останалите членове на Комисията които бяха съгласни, предложихме да се ангажират лектори от завода на учебници, които ще направят лектура на всички преведени учебници и което ще доведе до качествени преводи. Постъпката на споменатите членове на Комисията е предварително подготвена и режисирана с цел да се провали цялата работа и процеса за превеждане на учебниците.
Вторият етап за превеждане на учебниците отново закъснява и то по вина на Министерството на образованието и науката на Република Сърбия. По договор, трябваше още миналата година Министерството на образованието на Република Сърбия да разпише обществен търг за превеждане на учебниците в срок до края на 2015 г. До момента общественият търг не е обявен и не е подписан и тристранният договор между Издателството за учебници, Министерството на образованието и науката и Националния съвет. Това което се знае до момента е, че в този договор не са планирани да се преведат учебниците за десети клас гимназия. Тази информация е предадена на заместник-председателя на Националния съвет, Стефан Стойков, който ми я и съобщи. Този факт го казах и на заседанието на Вашата комисия.
Междувременно на 22.02.2016 г. бях на съвещание на директорите в гр. Лесковац, на която среща присъстваха държавния секретар на Министерството на образованието на Република Сърбия, проф. др. Зорана Лужанин, и съветника на министъра Милован Шувагов. Лично разговарях с г-жа Лужанин и я попитах защо не са планирани за превод учебниците за десети клас гимназия, защо тристранния договор не е подписан и защо не е разписан обществен търг и кой ще превежда и печата учебниците във втория етап, както бе договорено миналата година. Нейният отговор беше, че ще провери дали договора е подписан или не е, какво съдържа договора и дали учебниците за десети клас гимназия са изхвърлени от този договор, както и обществения търг ще бъде обявен до средата на месец март. Положителното от тази среща, което чух от г-жа Лужанин, лично похвали доброто сътрудничество измежду Националния съвет, Министерството на образованието и науката и Издателството за учебници. Понеже целия процес се отсрочва а времето минава, мисля, че и този път се играе задкулисна игра с цел учебниците на български език да не бъдат печатани до началото на учебната година – 1-ви септември.
Затова предлагам на Комисията, и Вие г-н Йовчев, като председател, да вземете съответните мерки по съответните канали работата по превеждане на учебниците да се свърши възможно в най-кратък срок. Ако не се преведат учебниците на български език за десети клас гимназия, със сигурност няма да се явят ученици, които ще искат да учат на български език.
Друг много важен въпрос е, че Закона за националните малцинства в Република Сърбия дава правото от учебния материал 30% да се обработват уроци във всеки клас от националната история, изобразителното изкуство и музиката на България. Тези 30% по съответните предмети и уроците, които ще се учат трябва да предложи Министерството на образованието на Република България и това предложение трябва да бъде съгласувано с Министерството на образованието и науката на Република Сърбия. Уроците и упражненията по съответните предмети може да се направи в един малък учебник (книжка), да се отпечата в България и да се използва допълнително за съответния предмет.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Давам думата на Иван Николов – директор на културно-информационния център в Босилеград.
ИВАН НИКОЛОВ: Проблемът с образованието на майчин български език е наистина върхът на айсберга, но проблемите на българското малцинство са комплексни и засягат всички сфери на обществения живот – от отварянето на границата, медиите, служебната употреба на езика и писмото, защитата на историческото наследство и пр.
С оглед на това, че тука бе споменато моето име и г-н Тончев ме обвини в лъжа че някъде в медиите съм бил казал че в Босилеградската Гимназия български език се бил учил 4-5 часа пък той отворил паралелка в която обучението се провеждало изцяло на български език искам да заявя следното: Всичко каквото съм казал по медиите, написал и подписал стоя зад думите си и съм готов с цялата си отговорност да го защитавам.
Надявам се, че и г-н Тончев стои зад думите си и също може да защити тук, в Народното събрание това което каза миналата есен и четири пъти повтори на 14 заседание на Общинската скупщина в Босилеград, че било срамота това, че ние, представителите на българските организации, сме възстановили паметниците на българските офицери в Босилеградското гробище по повод 100 годишнината от Балканската война. Благодарение на това негово изказване и на изказването на кмета Захариев, сега се води предварително производство срещу Димитър Димитров.
Надявам се, че може да обясни и защо Гимназията в Босилеград не понесе името на Емануил Попдимитров, един от най-известните поети символисти на Република България, роден в Босилеградско, а и бе дадено името на един анонимен директор на Гимназията. Също и че може да ни отговори защо са свалени потретите на българските възрожденци в хола на Гимназията и на тяхно място са сложени портретите на бившите комунистически директори на Гимназията. Вижте, много е важна културната среда в която живее българското малцинство.
Недопустимо е двете главни улици в Босилеград все още да носят имената на Георги Димитров и Тито – единият Генерален секретар на Коминтерна, а другият автор на Кървавият Божич и македонизацията на Пиринския край, благодарение на което 30 000 българи са избити в Охрид и Преспа, а други 100 000 са минали през концлагерите на Титова Югославия. А отделно още девет улици в Босилеград носят имена, свързани с комунистическото минало. С това комунистическо наследство, с този начин на мислене и поведение, с тази двойственост ние няма да решим проблемите и няма да станем модерна европейска държава.
Тука много хора си приписват заслуги, че били открили български паралелки, че били внасяли учебници от България, че били превели учебници и така нататък. Тия паралелки бяха открити благодарение на родителите които рискуваха децата им да учат под нечовешки условия, без учебници, излагайки децата си на ред други трудности и опасности, с надеждата че след време ще се напечатат учебници.
Случи се така, че цяло едно поколение завърши образованието си на български език без учебници, след това поколението тръгна в Гимназията а учебници все още няма! Междувременно, българските паралелки в Основното училище се поразпаднаха, а по-сериозните и по-можещите ученици и родители които искат да дадат път на децата си, просто си ги записаха в Кюстендил. Тука има родители на такива деца, те могат да кажат повече.
Що се отнася до превода на учебниците, качеството на превода и пр., аз смятам, че се прави една импровизация с тия преводи и то с цел печелене на време. Аз несъм сигурен че сръбската държава ще смени поведението си точно сега, когато е пред целта си да ни асимилира и обезлюди краищата с българско население. Само за последните 15 години Босилеград е преполовен и е паднал на не повече от 6 – 7 хиляди жители. Висока смъртност, низка раждаемост, липса на икономика, затворена граница, липса на права.
Сръбската държава ни цака с цел да спечели доверието на Българската държава за да може час по-скоро да затвори 23 преговорна глава заради членството си в Европейския съюз, а не трайно да реши проблема с образованието по български език. Видяхме и какво стана с Акционния план за решаване на проблемите на малцинствата в Република Сърбия.
Всичко това се прави с конкретна политическа цел, а именно членство в Европейския съюз, а не заради това, че сръбският политически елит е узрял и иска трайно да реши проблемите на малцинствата. Доколкото имам информация, преводите наистина не отговарят на книжовните норми на българският език, защото са правени от хора които не са специалисти по превода. Това, че някой знае български и сръбски език, все още не го прави преводач.
Преводачеството, особено пък когато се касае за учебници, е много по-сериозно занимание, което, освен умението да се трансформира единият език в друг, трябва да се провери и от специалист по съответния предмет. И в тоя ред на мисли аз се питам кому са нужни тия импровизации с превода. Ако сръбската държава наистина иска трайно да реши проблема с превода на учебниците, не е нужно да ни занимава с някакви импровизирани преводи и разиграване на целият този цирк чрез Националния съвет на българското национално малцинство, от който нищо не зависи. Има си процедура за това.
Сръбското просветно министерство разписва търг за превода на учебниците, има си лицензирани преводачески агенции, те се появяват на търга, печелят го, превеждат и се връщат с готов продукт който се одобрява от Сръбското просветно министерство и учебниците отиват в печатницата. Това е начинът, всичко останало е една игра за придобиването на съгласието на България за затваряне на 23 преговорна глава в рамките на преговорния процес за членството на Сърбия в Европейския съюз.
И тъй като тука има представители на Министерството на образованието и науката, искам да подчертая още нещо много важно. Културно-информационният център бе създаден като инструмент на българската културно-просветна политика в Западните покрайнини. След няколко години успешна и динамична дейност, някой реши, че може да се работи директно с общината и Гимназията и част от дейностите на Културно-информационния център бяха отнети.
Примерно, ние провеждахме кандидат-студентската кампания по Постановление № 103. Провеждахме подготвителен курс по 50 часа Българска история и 50 часа Български език. Целта ни беше да попълним дупките в знанието на кандидат-студентите по тези два предмета. Защото те учат сръбския поглед върху Българската история, а сърбите тълкуват българската история, както дяволът чете Евангелието. След като кметът Владимир Захариев ни отне тази утвърдена дейност на Културно-информационния център, каза, че няма нужда от курс – той ще ги запише в България кой каквото си иска да следва.
Искам да дам един пример как сега се провеждат кандидат-студентските изпити. Момче, което е завършило някаква професионална гимназия в Кюстендил, но не си е взело зрелостния изпит, е допуснато условно на кандидат-студентския изпит в Босилеград и получава чиста шестица! Но на поправителната сесия в Кюстендил отново не може да си вземе зрелостния изпит?! Ето това е показателно как сега се провеждат кандидатстудентските изпити по 103-то Постановление в Босилеград.
И накрая, искам да подчертая, че за решаването на проблема с образованието е нужен комплексен подход за решаване на жизнено-важните проблеми на българското малцинство в Западните покрайнини, с цел да му се създадат нормални условия за живот. Имайки предвид, че миналата година в Босилеград са се родили 27 деца, това значи че след 6-7 години, в най-добрия случай, толкова ще тръгнат в първи клас. В VІІІ клас ще има толкова ученици, колкото миналата година са се записали в първи клас – около 60. И тука ще паднем в следния капан: след няколко години може би ще има учебници на български език, но няма да има ученици и всичко това което сега говорим и правим, ще се окаже безпредметно. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Има думата Александър Димитров – председател на сдружение „Глас” в Босилеград.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Аз съм един от групата родители, които осъзнавахме значението на обучението на майчин български език и си записахме децата в българската паралелка, така че имам преки наблюдения как се проведе този пореден експеримент с обучение на български език.
Въпреки че нямаше условия за нормално провеждане на учебния процес, беше ни обещано и ние повярвахме, че е важно да се започне и в движение учебниците ще бъдат преведени и лека-полека в цялото училище ще се премине изцяло на обучение на български език.
До трети-четвърти клас обучението беше донякъде нормално, защото на децата им беше разрешено да ползват учебници на български език, внесени от България. Когато стигнахме до пети клас, се оказа, че учебници пак няма и няма и да има. Децата трябваше да превеждат лекциите на български език и да учат от едни ей такива хвърчащи листчета и завършиха основното си образование без учебници на български език. Значи, тия деца буквално бяха дискриминирани само затова, че искат да учат на български език.
Освен че бяха поставени в неравноправно положение спрямо другите деца, те бяха изложени на показ, бяха обиждани и осмивани за това, че са „бугари“, а имаше моменти, когато в междучасията учителите трябваше да ги пазят от другите деца, които физически им налитаха и ги обиждаха затова, че са българи и че искат да учат на майчин език!
Всичките усилия на нас, родителите, да се преборим учебниците да бъдат преведени и да се създадат нормални условия за обучение се провалиха, защото някой непрекъснато си прехвърляше топката от Министерството на образованието, Националния съвет на българското малцинство и директорите на училищата.
Същевременно малката бройка на деца в българската паралелка (10-11) не позволяваше на практика да се провежда никакво нормално спортно, културно и друго състезание, за да могат децата да почувстват емоцията на победата, загубата, колективния дух и отборната сила, което считаме, че е от огромно значение за развитието на децата в бъдещия образователен и професионален процес.
Децата се травматизираха и стресираха от всичко това и когато стигнахме до гимназия, синът ми категорично отказа да се запише в гимназията в Босилеград, защото вече не искаше да учи без учебници и даже да живее под този натиск. И така се принудихме да го запишем в Езиковата гимназия в Кюстендил. Да не споменавам, че и някои родители понесохме не малко лишения и житейски проблеми затова, че настоявахме децата ни да учат на български език.
И накрая искам да попитам господин Тончев, който тука така хубаво ни говори на български език и ни изтъква заслугите за откриване на паралелка на български език в гимназията, защо в Босилеград на заседанията на Общинския съвет говори изключително на сръбски език? Също така бих попитал господин Тончев относно инициативата за честване на 24май, което не знам защо миналата година се проведе за първи път в организацията на Гимназията, а какво пречеше това честване да се провежда ежегодно с години назад?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Давам думата на Антон Тончев – директор на гимназията в Босилеград.
АНТОН ТОНЧЕВ: Искам да отговоря на критиките и лъжите, които отправят присъстващите на заседанието от Босилеград, Иван Николов-председател на КИЦ, Ратко Стоянчов-служител в КИЦ, Александър Димитров-председател на сдржение “ГЛАС“, гражданина Димитър Димитров и съпругата на Ратко Стоянчов – Ани Стоянчова, че образованието в основното училище и гимназията е некачествено, че преводите на учебниците са също некачествени, към директора на гимназията, че е свалил снимките на българските будители, че е бил против слагането на паметниците на петимата български офицери убити през 1913 г. от сръбски войници. В Гимназията от 1941 г. до днес 99% от учителите, които са работили, са били качествени и достойни за професията си. Затова босилеградската гимназия е произвела и произвежда най-голям брой високообразовани кадри във всички специалности от живота спрямо броя на населението на общината и то в бивша Югославия. Гимназията е едно от най-светлите неща, с което се гордее всеки един гражданин на общината и се разпознава. Тя е произвела над 60 доктори на науките, университетски преподаватели, академици, над 2000 учители, стотици лекари, инженери и други специалности. И днес над 50% от учениците, които завършат гимназията, завършват висше или полувисше образование.
Всяка година между 85% и 90% от учениците, които завършат основното училище в Босилеград се записват в гимназията. От 3 до 5 деца отиват да учат средно училище в Кюстендил и от 8 до 10 деца отиват във вътрешността на Сърбия.
Председателят на сдружение “ГЛАС“ , Александър Димитров каза, че сина му учи езикова гимназия в Кюстендил и е много добър ученик, но не посмя да каже, че основното училище е завършил в Босилеград “при некадърни учители“.
Снимките на българските будители съм ги сложил аз през 2010 г. и в момента са оправдано свалени, но в кратък срок пак ще ги сложим на мястото им. Чистата съвест на Иван Николов не позволи да каже кой е сложил споменатите снимки.
Важен е въпросът, свързан с преводите на учебниците, кой е изнесъл преводите от Издателството за учебници, и с каква цел са дадени на Снежана Симеонов, директора на гимназията в Димитровград. Преводите са изпратени от преводачите в електронна форма само на Завода за учебници. Отговорът на поставения въпрос е много прост. Някой от Издателството за учебници дава преводите на Снежана Симеонов, която е член на Комисията по образование при Националния съвет, която се отказа да преведе един от учебниците и която след това казва, че преводите са некачествени, че Комисията трябва да даде отрицателно мнение. Така започна цялата далавера да не бъдат отпечатани учебниците на български език, но за тяхно съжаление намерението им се провали. След това събитие, всички разумни хора се произнесоха, че по-добре е да имаме учебници с малки недостатъци отколкото да нямаме никакви, но недостатъци няма, понеже преводите са минали през лектура и коректура от професори по български език на Филологическия факултет от Белград.
Гражданинът и „големият патриот“ Димитър Димитров спомена, че съм бил против поставянето на паметници на петимата български офицери. За това какво съм казал на заседанието на общинския съвет съществува стенограма и е излишно да давам какъвто и да е коментар. По-важното, свързано с поставянето на паметниците, е, че този проект е финансиран от Министерството на отбраната на Република България, но не се знае колко пари са дадени, на кого са дадени и по какъв канал са предадени. Гражданите на Босилеград вече знаят, че една част от тези пари са отишли в нечий джоб.
В продължение на 18 години в Босилеград се разиграва една трагикомедия между официалните представители на КИЦ (културно-информационен център), няколко лидера на 1-2 политически партии и представители на някои институции от Република България. КИЦ е основан преди 18 години и неговата работа се финансира изцяло от Република България. По някои сведения, България отделя над 50000 евро на година за работата на КИЦ, а за всяко мероприятие, което организира (културно, забавно и прочие), някои от членовете обикалят България и търсят пари от бизнесмени и родолюбиви българи които им дават определени суми и така парите, с които разполага КИЦ-а се увеличават няколко пъти. Това което интересува гражданите на Босилеград е защо няма яснота за това колко пари са минали през КИЦ-а, за какво са похарчени и на кого дават отчет. Гражданите знаят, че председателя на КИЦ-а и още двама-трима членове имат апартаменти в София, и че са им дадени без пари или за някоя минимална сума от българската държава.
А в същия период от време минимална е помощта дадена от България на училищата, Центъра за култура или на някое друго ведомство. За последните 15 години, Гимназията е получила като дарение от Република България:
- Един компютър, от Министерството на външните работи през 2015.г.
- 12 компютъра(лаптопа) и един принтер (ползвани 3-4 години) от Народното събрание;
- Учебници за 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти клас за Гимназия от МОН на стойност между 2000 и 3000 лева.
- Учебници по литература за български език дарени от Държавната агенция за българите в чужбина.
За последните 15 години в основното училище е даден един компютър и учебници за учениците от първи до четвърти клас на стойност около 1000 лева.
Съотношението на парите дадени на КИЦ и на училищата е смешно и по точно абсурдно.
През изминалите години председателя на КИЦ-а и няколко привърженици непрекъснато говорят с езика на омразата, измислят лъжи, произнасят (осмислят) клевети и прочие, и в крайна сметка резултата от работата на КИЦ-а почти е никакъв.
Ако учебниците от втория етап не бъдат преведени както е договорено, вината изцяло ще бъде на „голямите патриоти“ които взимат заплати от Република България. От техните исказвания стана ясно, че са против печатането на учебниците и против да се върне образованието на български език. Това е целта на Република Сърбия да прекрати целия процес.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Ангелов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Аз искам да попитам колко струва преводът на учебници в Република Сърбия и дали България не може да го направи.
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Във връзка с изказването на г-н Ангел Найденов искам да споделя какво ми каза един представител на хърватското малцинство в Сърбия. Когато направихме контакти и ги запознахме с проблема за учебниците, се оказа, че те имат абсолютно същия проблем с превода на учебниците и че хърватската държава им е предложила да ги преведе и напечата, но те са отказали. Защото проблемът не е само да преведеш и напечаташ учебници, а как да накараш Сърбия да спазва собствените си разпоредби в Конституцията и законите, които регламентират положението и правата на националните малцинства.
Точно тука ролята на Република България може да бъде много по-настоятелна и конкретна във взаимоотношенията с Република Сърбия, като използва правото си да засили дипломатически натиск, за да можем да решим този дългогодишен проблем с превода и отпечатването на учебниците, като разходите за това ще бъдат платени изцяло от страна на сръбската държава, както би трябвало да бъде по закона.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря за проведената дискусия.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да информирам, че имаме намерение да проведем изнесени заседания по регионите, които са населени с българи, за да се запознаем на място какво е положението на нашите сънародници там. Първото заседание вероятно ще бъде в Молдова. Но ще ви уведомим предварително.
Има ли някакви предложения в тази връзка? – Не виждам.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да проведем извънредни заседания на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Имате думата. Заповядайте, госпожо Ангелова.
РАЛИЦА АНГЕЛОВА: Аз съм нова в тази комисия, присъствам днес за първи път на заседание, но бих искала да предложа следното. Нека материалите по въпросите, които ще бъдат разглеждани на съответното заседание, да ни бъдат изпращани предварително, за да се запознаем с тях и да бъдем подготвени за съответната дискусия.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това наистина е уместно предложение и аз го приемам. Ще бъде възложено на експертите на комисията да подготвят и раздадат съответните материали предварително на членовете на комисията.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 18,30 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Румен Йончев)