---

П Р О Т О К О Л
№ 15


На 7 декември 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката на Република България по темата: Образователната политика към българските общности зад граница за 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стефан Кенов.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Здравейте, колеги! Имаме кворум да започнем.
Днес свиквам заседание с три точки:
1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката на Република България по темата: Образователната политика към българските общности зад граница за 2016 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
3. Разни.

Днес в заседанието на Комисията присъстват:
По първа точка от Министерството на образованието и науката: господин Диян Стаматов – заместник-министър, господин Красимир Вълчев – главен секретар; госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и доц. Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование“.
По втора точка колегите от Министерство на външните работи в момента са на друга Комисия и ще се присъединят към нас малко по-късно, това са: Даниел Данов – началник на отдел „Двустранни консулски отношения и консулска защита“, и Милена Узунова – началник на отдел „Процесуално представителство“.
От Държавната агенция за българите в чужбина нейният председател – господин Борис Вангелов.

По първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ТЕМАТА: ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗАД ГРАНИЦА ЗА 2016 Г.
Искам да се извиня от името на министъра – госпожа Кунева, която днес е болна и не можа да присъства.
Давам думата на господин Стаматов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИЯН СТАМАТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Усилията на екипа на Министерството през изминалите десет месеца в посока българите в чужбина бяха доста усилени и то най-вече в няколко посоки. Едната посока е разширяване обхвата на учениците, които се обучават в училища, извън страната. Втората посока е разгръщане на административната част на Министерството, като се създаде дирекция „Образование на българите в чужбина и училищна мрежа“ дирекция, която да координира и контролира дейността, свързана с образованието на българите в чужбина. И третата, доста важна част, е свързана с адаптирането на учебните програми.
Убеден съм, че сте се запознали с изпратения от нас отчет, но се щи позволя да обърна внимание на някои от детайлите, които разширяват току-що представените три основни акцента.
Усилията ни бяха насочени към увеличаване броя на неделните училища в чужбина и на обучаваните в тях ученици, като резултат от желанието на българите зад граница да съхраняват националната си идентичност и като стремеж на училищата да извършват качествен образователно-възпитателен процес, да обхващат повече деца и ученици, да създават атмосфера на родолюбие; споделена отговорност между българската държава и българските общности в чужбина; въвеждане на нови механизми, ред и условия за финансово подпомагане и мониторинг.
И през тази година продължиха двете основни възможности за финансиране. Едната е Националната програма „Роден език и култура зад граница“, одобрявана ежегодно с решение на Министерския съвет от 2009 г. досега, както и Постановление на Министерския съвет от 2011 г. за българските неделни училища в чужбина.
Финансирането по постановлението се осъществява въз основа на финансови стандарти, осигуряващи устойчиво развитие на образователните дейности, а финансирането по програма „Роден език и култура зад граница“ е на конкуренто-проектен принцип, с което са осигурени възможности за българските неделни училища в чужбина да планират в перспектива конкретните дейности и средства, които на тях са им необходими.
Чрез тези нормативни инструменти се осигуряват средства за учебници, учебни помагала, дидактически материали и българска художествена литература, възнаграждения на учителите по български език, по история и география на България, възнаграждения на учителите и ръководителите на извънкласните дейности, свързани със съхранение на националната идентичност, култура и традиции, за наем на помещенията, в които се провеждат обучението и извънкласната дейност, закупуване на народни носии, фолклорни и музикални инструменти.
Наред с всичко това продължи създадената през предходните години възможност за ефективен контрол от Образователното министерство върху дейността на неделните училища в чужбина, чрез изготвяне на специализиран онлайн Регистър на удостоверенията за проведено обучение в българските неделни училища в чужбина като основни данни и сканирани изображения – нещо, което беше направено в 2015 г. и продължено и през тази година. Както и въвеждане на информационни масиви за предходната учебна година, което продължи и през тази учебна година. Като това се извършва чрез изготвяне и публикуване на общ списък на неделните училища в Портала за отворени данни.
Наред с всичко това беше извършен мониторинг на място на дейността на българските неделни училища в чужбина и оказана необходима методическа помощ там, където това бе необходимо да се извърши. Подобна дейност има извършена във Великобритания, в Испания в пет училища, в Молдова в четири училища, в Гърция в едно от учебните заведения.
Съорганизация на Образователното министерство и участие в семинари, конференции и кръгли маси, събития за информиране и популяризиране на дейността, квалификацията и обмяната на добри практики, презентиране и участие в дискусионни панели. Такива дейности бяха: Втори форум на българските неделни училища в Западното полукълбо, проведена в Чикаго; Годишни конференции на Асоциацията на българските училища в чужбина през юли 2015 г. и юли 2016 г.; кръгла маса на тема „Български език за всяко българско дете в чужбина“ в Париж; както и работна среща, семинар с представители на организации на българите в Сърбия и учители по български език и литература, съвместно с Посолството на Република България в Белград.
Едно от най-важните неща, на което много държа да обърна вашето внимание, е свързано със създаването на дирекция в Образователното министерство – нещо, което е необходимо, за да се извърши самата комуникация с нарасналия брой на обучаващите се, извън страната. Дирекцията досега съществуваше като отдел. Нещо доста важно, за да се обърне сигнално послание към българите извън страната. Много важна стъпка е свързана със създаването на адаптирани учебни програми за учениците, които се обучават извън страната. Нещо, което те очакваха да стане и то вече е факт в резултат на усилията на всички през изминалите осем месеца. Съвместно с цялото министерство тези положени усилия довеждат и до обхват на по-голям брой ученици в неделните училища до този момент, както и на разрастване на броя на неделните училища в сравнение с предходните години. Благодаря ви.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще поставя един въпрос, защото после ще отида в друга Комисия, пак в тази връзка.
Преди време имах среща с учителите от училища в чужбина и те поставиха един въпрос, който смятам, че е важен за техния социално-осигурителен статус. Тоест, те внасят. Виждам, че сте запознати с темата.
Има ли някакво придвижване, има ли някакво решение, защото признаването на тези хора статуса на учители и възможността да имат социално-осигурителните права, е едно нещо, което не струва кой знае какво, то не изисква финансов ресурс от държавата, изисква правно-законово решение.
Мисля, че това е допълнителен стимул за тези хора и признание от българската държава за тази просветителска работа, която вършат.
Извинявайте, че бързам да го поставя.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, този въпрос е поставен и на вниманието на Министерството на образованието. Решаването му е по-сложно, изисква повече от инициативата само на Министерството на образованието. Все пак те са заети лица по друго законодателство. Самите неделни училища са организации, които съществуват по съответното законодателство в чужда държава. Те спазват осигурителното и трудовото законодателство на съответната държава, а общият ред е чрез съответните спогодби. Разбира се, в Европейския съюз имаме и друга уредба. Имаме и специфичния момент с учителския пенсионен фонд, допълнителните вноски, нормата. Те нямат точно това, което имат учителите като норма преподавателска работа, не могат да бъдат класифицирани като педагогически специалисти по смисъла на местното законодателство. Няколко законови нормативни акта трябва да бъдат променени. Въпреки това не сме сигурни, че това няма да влезе в противоречие.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че това е типичен пример на бюрократично отношение за решаване на един проблем. Нямали пълния норматив! Добре, да им признаем статуса на учители, защото преподават в чужбина и учат нашите деца българчета там. Нищо, че нямат този статус.
Второ, пак казвам: въпросът не е финансов. Ще им кажем да си внасят в Учителския фонд, тоест те да придобият статута на учител. За това става въпрос.
Ето това е типичен пример една работа как не може да стане. Писаха писма тези хора в годините, какво ли не беше. И Министерството казва: не може, би имало трудности в законодателството. Ние за какво сме в тази Комисия? Хайде, не в този парламент, но другият да решава тези въпроси.
Моля, господин Председател, ако може да ни кажете всичките трудности, да ги видим колко са големи, ако трябва да направим едно заседание до края на това Събрание, да им кажем: първо, признаваме им статуса; второ, това; трето, това; четвърто, това. Търкаляме го това от сто години.
Нали не става въпрос за никакви финансови тежести за нашата държава. Изискват ли се пари? Аз доколкото знам от срещите, които водихме с тях, и лятото имаше среща, аз не можах да отида, но ми пратиха едно писмо, не става въпрос за пари. Тоест да си плащат, но да им се признава статус. Да си внасят в този фонд. Нямали норматив?! Ами хайде да ходят тия с норматива да преподават там.
Това е знак, политически знак, който показва отношение на държавата за важността да учат българчетата в чужбина на четмо и писмо.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Вълчев, имате думата.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Може би това, че не структурирах по трудност пречките, които стоят пред реализирането на това решение и акцентирах върху нормата за преподавателска работа, до някаква степен създаде неяснота.
Министерството не е реагирало с негативно отношение или равнодушно по въпроса.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз не казвам, че реагирате негативно. Дайте да видим как вие и ние да решим този въпрос. Аз не ви обвинявам. Преди вас е имало други в това Министерство и работата пак не е свършена от други партии, от други мнозинства. И след вас ще има други.
Дайте да свършим тази работа. Това исках да кажа. Не го приемайте като упрек.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дано да не е прозвучало като оправдание. Напълно приемаме призива и ще структурираме всички тези пречки, които стоят.
Без да съм абсолютно подготвен си мисля, че основната пречка е осигурителната, защото все пак, за да консумираш осигурителни права, трябва преди това да си се осигурил или да ти бъдат трансферирани тези права от чужда държава.
Може би това е основният въпрос, който трябва да бъде решен.
МИХАИЛ МИКОВ: Ако трябва да поканим от Социалното министерство, да им възложим…
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Да не превръщаме това заседание само в дискусия по този въпрос. Искахме цялостен отчет за политиката изобщо.
Аз поемам ангажимент в следващото заседание, имаме още време до края на годината, има още пленарни седмици. Така или иначе имаме възможност да го направим. Ще насрочим едно заседание само по този въпрос, ще поканим представители от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт. Нека да представят проблема и да видим какво е възможното решение.
МИХАИЛ МИКОВ: И, господин Председател, като им пишете писмата да им кажете да се подготвят да ни кажат как да свършим работата.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, по цялостния доклад, който имаме? Там става въпрос за много неща, които са свършени през годината. Знаем, че това е може би най-активната политика, която провежда българската държава, именно в областта на образованието по отношение на българите, живеещи зад граница. Някакви въпроси от колегите народни представители?
Господин Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Видях, че в доклада има бройките за студентите – 1000 бройки не са изпълнени. Въпросът ми е за тази учебна година ще се запазят ли същите тези бройки, или ще ги намалите?
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Нямаме задължения да запълваме бройките. Увеличеният прием е една възможност. Ние вероятно ще предложим преструктуриране в професионални направления и ако има необходимост от общо увеличение също ще го предложим. В следващите години надявам се, че Министерството само ще увеличава този прием, няма да го намалява. Той е малка част от общите бюджетни средства, така че няма да има политика на намаление.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Свързано и с доклада, господин Председателю, Тараклийския университет. И друг път тук сме обсъждали този въпрос да бъде преобразуван. Кога ще бъде преобразуван, кога ще стане тази работа? Какви трудности се срещат? Ако трябва да търсим някаква подкрепа в Молдовския парламент, във властите. Да не ни надбягат румънците – това искам да кажа, защото те също предлагат доста добри условия и за признаване на дипломи.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В края на ноември получихме грамата с решението на молдовското министерство, какво са изразили те като позиция. Съответно трябва да преминем към сключването на двустранно споразумение. При нас на дневен ред е политическото решение към кое висше училище да бъде този филиал. Миналата седмица имаше дори публичен дебат по темата, там беше изразено мнение от президента.
Великотърновският и Русенският университет са двете висши училища, които са заявили желание да изградят филиал.
Планирахме тази седмица среща с тях, вчера или днес, но поради отсъствието на ректора на Великотърновския университет не можахме да я проведем. Вероятно ще я проведем следващата седмица и ще вземем това решение, което след това вече е предпоставка да тръгнем към изготвянето на проекта на споразумение с Молдовската страна.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: В какъв период очаквате да се случи това?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Ако се ангажираме с някакъв реалистично-амбициозен срок, то все пак не зависи от нас, може би следващите три или четири месеца трябва да разменим проекта на споразумение с Молдовската страна.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, други въпроси по отношение на доклада? – Няма.
Аз искам да поставя един въпрос, с който ме запознаха и от Асоциацията на българите в Украйна, по отношение на изграждане на гимназия в Одеса. Одеса е градът с може би най-компактно население от историческите общности. Там по техни данни живеят над 100 хиляди етнически българи от Бесарабия.
Дали Министерството има информация за някакво движение по тази преписка? Има ли такава преписка в Министерството на образованието? Знам, че има положителни становища от някои български представители на изпълнителната власт, но докъде е докаран този въпрос, защото, както с Тараклийския университет, една гимназия в Одеса е много важна за запазване на българския дух и култура, създаване на една образователна институция, която ще даде подготвени деца със средно образование, придобито на български език в една традиционна област с десетки и стотици хиляди българи, които идват после тук, но вече са придобили средно образование на български език в българска гимназия. Тогава тези 1000 бройки ще бъдат осмислени съвсем адекватно.
Ако може да споделите нещо, защото този проблем си го говорим само на двустранни срещи с неправителствени организации. Да влезе и във формата на това заседание.
Благодаря.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Има искане за създаване на училище в Одеса от българската общност там. Това искане е отправено до министър-председателя. Беше изискано становището на Министерството на образованието. Ние изразихме следното: Одеса е мястото, където в най-голяма степен имаме най-много мотиви да изградим и да финансираме българско училище. Не неделно училище, а такова, каквито съществуват в момента в Прага и Братислава. Навремето съществуваха и в Москва, и в Будапеща.
Ние вярваме, че там ще бъдат обхванати над 150 ученика, вероятно и повече, което оправдава съществуването, финансирането на такова българско училище.
Реализирането по-нататък на намерението предполага и планиране на бюджетни средства и съответното политическо решение.
За момента не мога да ви дам повече информация. Надяваме се, че проектът ще се реализира, като Министерството го е подкрепило вече и има готовност да го подкрепи и занапред, включително и при планирането на бюджета, когато е необходимо.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви.
Ако няма повече въпроси от колегите, искам да благодаря на Министерството на образованието за това, което направиха през изминалата година – за увеличаването на бройките, за създаване на Дирекцията и за добрия диалог, който имаше с Комисията. Смятам, че това, което направихте, е в рамките на разумното и възможното и наистина искрено благодаря за тази политика, която водихте през 2016 г. Да се надяваме, че и следващият министър на образованието ще гледа с добро око на тези образователни институции извън граница, които касаят българските общности.
Благодарим на Министерството на образованието.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Запознати сте със Законопроекта.
За жалост, нито един от тримата вносители, не искаше да защитава Законопроекта. Нямали възможност да присъстват, в момента присъстват на обсъждането на Законопроекта в Комисията по външна политика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Как няма да дойдат във водещата комисия, защото са в друга, която не е водеща?
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Борис Станимиров е член и на тази комисия.
Предлагам да гласуваме процедура – който е за това тази точка да бъде отложена за следващото заседание, на което ще се яви някой от вносителите и евентуално представители на Външно министерство, моля да гласува.
За - 16 , 0 - против и въздържали се – няма.
Единодушно се прие предложението. Отлагаме го за следващата седмица, когато ще поставя в дневния ред и проблема с учителите, които са зад граница.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефан Кенов


Стенограф:
Нина Иванова