Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 3

На 13 ноември 2014 г. в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Проект на доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 10,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията Десислава Атанасова.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, имаме вече необходимият кворум, можем да открием заседанието.
В рамките на минути ще донесат предложенията, за които вчера се разбрахме, да бъдат предоставени писмено на всички – ще Ви ги раздадат.
Някой от сътрудниците на Комисията да раздаде предложенията.
Тъй като Глава шеста – „Взаимодействие с граждански организации и движения”, касае също работата на Комисията, по нея също има направени предложения, предлагам да разгледаме Глава шеста, когато пристигнат и останалите екземпляри, защото там се променя и наименованието на Комисията, и дейността на нейната работа.
Да преминем към Глава седма – „Сесии и заседания на Народното събрание”.
Съгласни ли сте, или има други предложения? Не виждам други предложения.
Преминаваме към разглеждане на Глава седма – „Сесии и заседания на Народното събрание”.
По наименованието на главата и по чл. 42 няма постъпили предложения.
По чл. 43 няма постъпили предложения.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава седма – „Сесии и заседания на Народното събрание”, и текстовете на чл. 42 и чл. 43.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 44 има предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров – в чл. 44, ал. 4 да се премести на систематичното й място в Глава дванадесета „а”.
Това предложение касае провеждането на срещите на народните представители в изборните райони. Има отделна глава за дейността на народните представители и затова предлагаме систематичното място да бъде в текста на тази глава.
Има ли обратни становища и други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за чл. 44, ал. 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 44 по вносител, тоест по настоящия правилник.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 45 има предложение на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Това предложение е по-скоро редакционно:
В ал. 2 думата „министри” да се замени с „членове на Министерския съвет”;
В ал. 3 след думата „при” да се добави „шум или”.
Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване чл. 45 с приетото предложение и съгласно текста на вносителя.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 46 има предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров – в чл. 46, ал. 2 думата „представители” да се добави „президента на Републиката”.
Имам редакционно предложение в ал. 3, което ще си позволя сега да направя.
В ал. 3, изречение първо, накрая да се добави „и излъчването по интернет”
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, не мога да схвана смисъла и замисъла на Вашето предложение – сред лицата, които могат да искат закрито заседание, да се включи и президентът.
По принцип освен обръщение към Народното събрание и нацията, няма други случаи, при които президентът да може да иска въобще да участва в заседание на Народното събрание, освен при полагането на клетва.
На какво основание президентът ще иска закрито заседание на Народното събрание? Защо трябва да се включи президентът сред субектите, които могат да искат закрито заседание? Някой, ако може да разясни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това предложение е продиктувано от факта, че може и в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т.1 – важни държавни интереси да налагат това.
Ако всички колеги възразяват да се включи това предложение, ние ще се съобразим, но не мисля, че по някакъв начин утежнява нито правилникът, нито работата на Народното събрание.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 78 от Конституцията, уважаеми колеги: „Народното събрание се свиква на заседание от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на една пета от народните представители, по искане на президента, по искане на Министерския съвет”.
И тук вкарваме това правомощие на президента – че може да поиска, наред с Министерския съвет и другите изброени, и закрито заседание. Това е.
Пише го, повтарям – чл. 78 от Конституцията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Макар че президентът иска насрочване на заседание на Народното събрание, решението за насрочване на заседанието и за вида на заседанието е на ръководството на Народното събрание – на председателя на Народното събрание, така че това е излишна хипотеза. Още повече че практически случаите, в които не само президентът е искал, а изобщо се е включвал в работата на Народното събрание, са достатъчно ограничени.
Разширяването на кръга институции, които могат да искат един или друг вид заседание на парламента, мисля, че в момента е неуместно. Още повече това наистина е въпрос, който е във връзка с оперативната работа на Народното събрание. Председателят на Народното събрание е достатъчно компетентен, за да прецени какво заседание да насрочи, ако това се случва по искане на Министерския съвет или на президента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, колеги.
Други становища има ли?
Ако са в същия смисъл, уважаеми колеги, считам, че така предложеният текст може би „извънредни ситуации” би могъл да се ползва. Също така, ако участва и президентът, и ако Народното събрание има намерения за закрити заседания, може да бъде предложено от народен представител.
Оттеглям този текст, мисля, че е излишно да спорим. Благодаря.
В ал. 3 направих предложение по отношение на излъчването по интернет.
Има ли други предложения по текста? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, което направих като редакция в ал. 3 на чл. 46.
Моля, гласуваме.
Гласували: За – 13, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 46 с редакционната поправка.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 13, против и въздържали се – няма.
По чл. 47 е постъпило предложение от народния представител Белемезов.
Няма други постъпили предложения.
Господин Белемезов, заповядайте, ако желаете да го обосновете.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тук идеята е, че търсим максимален комфорт в работата на Народното събрание като цяло и по никакъв начин не влизаме в разрез с досега действащите правила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Ще изкажа обратно становище на Вашето.
С оглед на това, че функционирането на парламентарен телевизионен канал, чийто сигнал да се предоставя за свободно и безплатно ползване, е свързано с честоти – функционирането изобщо на този канал. Считам, че възможността, която и в момента имаме за онлайн излъчване на пленарните заседания, при условие че има желаещи да ги проследят, е напълно достатъчна.
Не възразявам по Вашето предложение, въпросът е, че нямаме техническа възможност. С оглед на това предлагам да не приемем това предложение. Това е личното ми становище, надявам се, че и колегите ще се съгласят.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че това предложение по принцип е добро и трябва да се постави въпросът, особено с дегитализацията на телевизията. Крайно време е Българската национална телевизия да създаде такъв парламентарен канал, както е в много други държави. Мисля, че с дегитализацията на телевизионните излъчвания, за телевизиите като цяло има такава техническа възможност по принцип.
Що се отнася обаче до чл. 47, ал. 1 искам да поставя въпроса, че и в момента Българското национално радио не изпълнява този текст. Доколкото знам, Българското национално радио излъчва заседанията на Народното събрание, извън парламентарния контрол, на дълги вълни – определена честота, която, първо, не се хваща навсякъде.
Второ, дългите вълни са толкова остаряла технология, че почти нито един съвременен радиоапарат, никой не слуша на тези честоти радио. Струва ми се, че Българското национално радио трябва да преосмисли подхода, с който изпълнява този ангажимент, това задължение.
Имаше излъчване на ултра къси вълни поне за София, на честотите на Радио „София” и това беше премахнато, за съжаление.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съгласен съм с това предложение. То наистина е добро, но считам, че неговото място като че ли не е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по-скоро може би в Закона за радио и телевизия. Не виждам как чрез парламентарния правилник да задължим БНТ или БНР, нищо че са държавни, да излъчват, тоест свободно и безплатно ползване. Те и към момента са така. Ще се въздържа лично да го подкрепя поради тази причина.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Подкрепям този текст, защото започналото отваряне работата на парламента към гражданите, включително и чрез онлайн излъчване на интернет страницата, а също и на пряко излъчване по Канал 2 на БНТ на заседанията на много комисии, показа, че има интерес сред гражданите от това, какво се случва в Народното събрание, какви са обсъжданията на народните представители. Аз лично съм се интересувала и колкото и да е странно се оказва, че показваните по Канал 2 пряко заседания на редица парламентарни комисии са сред гледаните предавания, което означава, че има интерес.
Ако наистина искаме да сме напълно отворени към обществото, би следвало да продължим стъпките за отваряне работата на Народното събрание, още повече обикновено това играе и дисциплинираща роля. Това би могло да бъде и едно от средствата срещу празната пленарна зала – липсата на депутати, ниската им активност, тоест хората да са наясно техните избраници с какво се занимават в парламента.
Предлагам Ви да отложим този текст, защото според мен с въвеждане на цифровизацията и мултиплексите обществената телевизия – БНТ, има възможности за предоставяне на канали, включително за пряко излъчване на парламента. Това е моята информация.
Предлагам да отложим този текст и да направим запитване до Българската национална телевизия – дали проявява интерес, дали има възможности, какво ще струва това и на нея, и на парламента и да преценим дали можем да си позволим този разход. Още повече че това е в края на календарната година, когато предстои да се прави бюджетът за следващата. Ако това не е прекалено скъпо, би могло да бъде въведено и мисля, че ще бъде приветствано от гражданите. Мисля си че ще има подкрепа и от парламентарните групи, които за първи път са в Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, мисля, че идеята на вносителя е била не Народното събрание да се ангажира с излъчване на този сигнал, а просто да даде достъп до така или иначе съществуващия сигнал в рамките на Народното събрание, който всички гледаме по стаите на групи и така нататък. Тоест да се даде достъп до този сигнал на желаещи телевизионни оператори или въобще на някой в тази връзка, който би искал вече да го препредава. Моето лично впечатление е, че проблем – чисто законодателен, с излъчването не би имало, тъй като въпросният кабелен оператор или какъвто ще е той, ще трябва да се съобрази с изискванията на закона, за да може да предава сигнала.
Ако това наистина е мотивът на вносителя, аз бих го подкрепил. Защо да не дадем достъп, така или иначе този сигнал съществува, въпросните кабелни оператори да преценят как за своя сметка ще го предават в своите мрежи, за да го гледат гражданите.
Тук се сещам примерно за Великобритания – има постоянно излъчващ се парламентарен канал, който, между другото, има доста висок рейтинг. Може би няма да сме първите, най-малкото.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги, изключително много Ви благодаря за подкрепата на направеното предложение.
От гледна точка на ефективността на следващия парламент – на Четиридесет и третото народно събрание, и пълната прозрачност, която търсим, аз смятам, че то е изключително издържано. Въпросът е вече на техническо обезпечение, което също би могло да бъде реализирано и потърсено като вариант. Колегите от Реформаторския блок вчера имаха изключително добро предложение по отношение заседанията на нашите комисии и гласуванията по тях да бъдат съответно отново в някаква дегитална система, за да търсим максимална прозрачност.
Благодаря на всеки един от изказалите се до момента, тъй като това е, пак казвам, в стремежа си да бъдем максимално прозрачни всеки един от българските граждани, който има желание да потърси информация за това какво се случва в българския Парламент, да може да го прави в реално време, а не просто да получава допълнителна информация от медиите като цяло. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Колеги, помолили сме пресцентъра на Народното събрание да дойдат с информация по отношение на това на какви честоти се излъчва – въпросите, които Вие зададохте, както и дали е напълно безплатно това към Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По принцип съм съгласен с предложението, но, струва ми се, че трябва да изчакаме финансова, техническа обосновка, за да не гласуваме текст, който ще бъде мъртво роден. И за Консултативния съвет, когато говорех, по принцип законите трябва все пак да имат някаква финансова обосновка.
Принципно съм съгласен, но не бива да гласуваме в момента текст, който ще се окаже технически поне и финансово за известен период неизпълним. Предлагам да отложим текста.
Отделен е въпросът до колко БНТ ще излъчва, има ли права, как тези права и по какъв ред се прехвърлят върху кабелните оператори и другите телевизии. Това са неща, които искат малко по-задълбочено проучване, защото вече влизаме в друга материя – правото на препредавания, на излъчване, на заплащане или незаплащане към други оператори. Дайте да отложим текста и да вървим нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Господин Лазаров, благодаря Ви за предложението.
Тъй като наистина е въпрос, който касае техническо обезпечаване, ние като вносители сме склонни да отложим гласуването на текста в момента с изричната молба да бъде определен срок и последващи действия, в които би могъл да бъде проучен този въпрос и съответно да бъде гласуван на по-късен етап. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, сега ще дойде директорът на пресцентъра. В момента прави справка относно разходите за поддържането на парламентарен канал евентуално и ще ни отговори на въпроса.
Предлагам ние да преминем към следващия текст.
По чл. 48 има предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Вземам думата и правя редакционна поправка на текста, която да звучи по следния начин: в изречение второ „в случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала – текстът „могат да се провеждат разисквания” да отпадне и да бъде заменен с текста „може да се провежда само парламентарен контрол”.
Има ли други предложения?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре е, че ГЕРБ са осъзнали пълната абсурдност на направеното от тях предложение – Парламентът да заседава без кворум, което означава закони и важни решения да се обсъждат в присъствието на двама-трима народни представители.
Аз лично няма да подкрепя това предложение и по отношение на парламентарния контрол. Мисля, че това би узаконило неходенето на работа в петък на народните представители.
Уважаеми колеги, предизборната кампания приключи буквално преди два месеца. Сигурна съм, че всяка политическа партия и всички кандидати за депутати са обещавали на своите избиратели и на българските граждани, че ще участват активно в работата на парламента, че ще внасят законопроекти, че ще се изказват, че ще защитават техните интереси. Със сигурност всеки един е обещал, че ще участва и в заседанията на парламентарния контрол. Няма нещо, което да дразни повече хората в България от празната пленарна зала в петък.
Ако ще се правят някакви промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нормално е те да бъдат в посока стимулиране, ангажиране и задължаване на народните представители да са на работното си място в петък от 11,00 ч. до 14,00 ч.
Наистина не проумявам как е възможно хора, които са избрани за депутати, хора, на които работодател са българските граждани, пред очите на своя работодател в петък да отсъстват от работа. Хората работят за по 340 лв. седем-шест-пет дни от седмицата в зависимост от това какви са условията на труд, а депутатите – знаете, че тук заплатите са между две и три хиляди лева – не могат да се организират така, че в петък от 11,00 ч. до 14,00 ч. да са на своето работно място. Това според мен е абсурден толеранс, който бихме направили към безхаберието на маса от народните представители и тяхното отношение изобщо към Ппарламента и към техните ангажименти на народни избраници.
Всеки от нас има две основни функции – да участва в приемането на законите, и да участва в контролирането на изпълнителната власт, което се случва в петък с въпроси към отделните министри.
Какво по-нормално от това всеки да е на работното си място тогава, както и през всички останали дни? Става дума за три дни по пет часа дневно.
Аз лично няма да подкрепя толеранс по отношение на безхаберието на народни представители, отсъствието от заседания, неучастието в парламентарния контрол.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики? Не виждам.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също благодаря на вносителите, че оттеглиха основата на своето предложение, но считам, че по този начин абсолютно се обезсмисля цялото предложение поради следното. Същото гласи, че когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум: „Във връзка с предстоящото гласуване може да се провежда парламентарен контрол”. В петък няма гласувания, тоест, няма да има и проверка по ал. 3, а в същото време остава само парламентарният контрол. Според мен цялото предложение се обезсмисля по този начин и най-добре да се оттегли, да се кара по стария Правилник, по настоящия всъщност.
Считам, че и с оттеглянето могат да се провеждат разисквания, цялото предложение наистина се обезсмисля. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Действително има такова противоречие, имам предвид това, което сподели колегата. Обикновено поименната проверка се прави във връзка с определено гласуване, така е записано в текста. Но въпросът е много деликатен, защото на всички ни е ясно, че в петък народният представител работи, но не по този начин, по който го приемат зрителите. Това е въпрос на авторитет на Народното събрание. Ще продължаваме петъците да вършим друго, а не да присъстваме в залата. Така е било досега във всички народни събрания, така ще бъде и в бъдеще. Дали ще го регламентираме по някакъв начин, дали отсъствието от парламентарния контрол ще го смятаме като нарушение на Правилника или не, това ще се случва оттук нататък.
Не съм съгласен с твърдението, че ако народният представител не е в залата по време на парламентарен контрол, примерно се интересува от медицински проблеми, а в момента тече проблем, свързан с околната среда, той може да работи друго, може да отиде на среща със своите избиратели, може да подготвя законопроект... Дълбоко погрешно е да се смята, че народният представител работи само ако е на своето място в залата и натиска копчетата за гласуване. Това не е в интерес на Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Вярно е, че от това предложение няма да произтекат някакви реални правни последици, в смисъл да продължават или да се прекратяват пленарни заседания. Но според мен внасянето и приемането на такъв текст е знак към народното представителство, че всъщност в петък, тъй като заседанията така или иначе ще се провеждат, е разрешено и допустимо народните представители да не са на своето работно място. Аз съм много наясно, че работата на един депутат включва не само участието в пленарни заседания и че включва многобройни срещи с избиратели, работа по законопроекти, по проекти на решения и прочие, но според мен присъствието на работното място в дните за пленарни заседания е и уважение към институцията, уважение към българските избиратели в петък. Все пак в парламентарния контрол се питат министри по важни теми, които касаят избирателите на всички нас. Нормално е да се чуят и въпросите, и отговорите към даден министър. Нормално е да се реагира по някакъв начин.
Така или иначе за сметка на останалото си свободно време в трите часа парламентарен контрол... Всеки може да се занимава с работа по законопроекти през останалото време. Приемем ли този текст в Правилника, това означава, че Народното събрание прави реверанс към отсъствията на депутатите от работа, включително в петък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Имамов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не, това е по-скоро регламентация на един реален процес, на едно състояние на Народното събрание. Ако приемем този текст, на всички ще бъде ясно, че народният представител не е длъжен да присъства задължително точно по време на парламентарния контрол. Ако аз съм задал въпрос, естествено, че ще присъствам или всички останали, които този въпрос засяга по някакъв начин. Ако не приемем този текст, остава погрешното впечатление, че народните представители нарушават Правилника – всеки петък, всеки ден, всяка седмица.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има думата господин Славов, след това господин Андреев, след това господин Казак и аз ще си позволя да взема думата за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Сигурен съм, че мотивите на вносителите всъщност са били абсолютно добри и точно тази хипотеза се визира, на която често ставаме свидетели при парламентарен контрол – част от народните представители просто да не са в залата, а да са около нея, а в залата да са тези, които са задали въпроса и пряко ги интересува материята, което на практика е хипотеза, която разглежда съответното предложение и която бива решена по този начин. Важното обаче е какво публично впечатление ще направим, приемайки този текст в този вид.
Ще Ви предложа една редакционна промяна, защото особено във второто изречение думите „продължаване на заседанието при липса на кворум” дават основание на хора, особено недобронамерени, да го прочетат точно по начина, по който го чете донякъде госпожа Манолова – че всъщност народните представители няма да ходят на работа, което няма да е случаят.
И тъй като ми се иска все пак наистина да приемем текст, който формално да даде възможност това да се случва и да не нарушава Правилника всеки ден, когато влизаме и излизаме от залата, Ви предлагам следната редакция, а именно в това изречение вместо „в случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум” да стане „в случаите на продължаване на заседанието до събиране на кворум”. Това горе-долу е същото, но като звучене излъчва съвсем друго послание, тоест, че ще съберем кворум и че заседанието ще продължи нормално и че това е някакво временно явление, а не че няма кворум и си работим.
За да завърша и да се вписва цялото ми предложение с останалата част от текста, в предното изречение също Ви предлагам да разместим местата на „за да се събере необходимият кворум” и то да стане така: „Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието до неговото събиране или да го прекрати, или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимия кворум.” Просто издава желание да се преодолее това временно явление липса на кворум. Това ми е мотивът.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Веселинов, за втора господин Попов. Има ли трета реплика? Не.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, в първия вариант на текста беше ясно, че създава нещо ново. В момента се опитваме да вдъхнем живот на нещо, което според мен няма смисъл. Задавам хипотетично въпроса: за да се направи проверка за наличие на кворум, трябва да има предстоящо гласуване. Правим тази проверка, установяваме, че няма кворум. Тогава какво? Вместо да гласуваме, ще събираме кворум, изслушвайки парламентарния питания? Това ли е целта на направената поправка? Ако не е това, е абсолютно безсмислена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз съм абсолютно почти на същото мнение. В момента считам, че спорим колко дявола могат да се съберат на върха на една игла. Или трябва да се промени ал. 3 ако искаме да приемем този текст във вида му с предложеното редакционно предложение от Вас, в ал. 3 да отпадне „във връзка с предстоящо гласуване” или просто този текст се обезсмисля. Не виждам защо трябва да го приемаме с това редакционно предложение. Ясно е казано в предложението: при проверка по ал. 3. Кога се прави тази проверка? Във връзка с предстоящо гласуване. В петък, когато е парламентарният контрол, е явно, че няма предстоящо гласуване. Просто не виждам логиката в това предложение с тази редакция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: В петъците също има гласувания и това е хипотезата когато има изслушване, разисквания към министър, премиер или вицепремиер. Тези разисквания, които са в рамките на един час, завършват с проекти за решения, които внасят различните парламентарни групи. Така че в петък също има хипотеза, при какво може да има гласуване в рамките на парламентарния контрол. Но, разбира се, тези случаи са по-редки от стандартния петъчен контрол, който гражданите наблюдават.
Предлагам всички тук да бъдат максимално честни, включително вносителите. Смисълът на това предложение е един-единствен и той е ако в пленарната зала няма кворум, досега заседанието прекъсваше за час-два или за следващия ден, сега идеята на вносителите е заседанието да продължи с разисквания по законопроекти, без да се извършват гласувания, с което ние не сме съгласни.
Прави се опит да се излезе от ситуацията, като се хвърля топката в петъчния контрол, но не сме съгласни и с това предложение, защото внасянето на този текст, който наистина няма да нанесе Бог знае какви поражения в практически план, ще нанесе поражения в морален план, защото ще разреши официално през Правилника на народните представители да не бъдат на работното си място в петък. Както да го въртим и да го сучем, всеки депутат – това го има, по-нататък ще го видите в задълженията на народните представители, има основно задължение да присъства в пленарните заседания. Така че няма работа да пише законопроекти точно в петък между 11,00 и 14,00 ч., нито да се среща с избиратели точно тогава, нито да прави каквото и да е друго, а тъй като има пленарно заседание, негово основно задължение е да бъде на пленарното заседание.
Приемем ли този текст във всичките му мимикрии, които предлагат от ГЕРБ, значи да променим това задължение на народните представители. Както сте тръгнали, следващото предложение ще бъде да се въведат изключения кога народният представител може да не ходи на работа и тук да отворим широко вратата: когато пише законопроект, когато се среща с избиратели, когато има някакви други срещи. Според мен, ако имаме воля, би следвало да положим усилия към това наистина да се ходи на работа след като отговорността към избирателите не е абсолютно достатъчна. Аз съм даже „за” да се въведат допълнителни санкции за петъчния контрол. Който не е на работното си място, предвид вредата, която нанася в публичен план, да бъде санкциониран от лишаване от едно, две, три възнаграждения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това го казвам, защото хората много...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Разбрахме. Благодаря...
МАЯ МАНОЛОВА: ...в многобройните ми срещи наистина са възмутени...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, това беше реплика! Много Ви моля!
Има ли дуплика? Няма.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че спорът е излишен. Госпожа Манолова забравя, че първо не може да се открие заседанието, дори и в петък, ако няма кворум. Хипотезата, която се предлага тук като нова ал. 4, е при проверка на кворума след като вече е имало кворум, заседанието е било открито. Тоест, дори в петък не може да се казва, че едва ли не това ще служи като оправдание на народните представители да не идват на работа в петък, защото, така или иначе, за да се открие заседанието в петък, трябва да има кворум в 9,00 ч., както всеки друг ден. Оттам нататък вече може преди предстоящо гласуване да се поиска проверка на кворума и ако няма, тогава влизаме в тази хипотеза.
При тази корекция, която предложи госпожа Атанасова, става ясно, че ако няма кворум, Вие предлагате освен да може да се прекъсне заседанието, с надежда след възобновяването да има кворум, да се продължи само с парламентарен контрол. Само че това как го виждате? Ако се прекъсне редовният парламентарен контрол например в четвъртък в 9,30 ч. или в 10,00 ч., какъв парламентарен контрол може да има?
РЕПЛИКА: Какво ще стане с тези министри? Ще ги мъкнем като...
ЧЕТИН КАЗАК: Ако се прекъсне дори в петък в 10,00 ч., не може веднага да се продължи с парламентарен контрол, защото министрите знаят, че парламентарният контрол започва от 11,00 ч. и телевизията има готовност да излъчва тогава, и така нататък. Така че пак трябва да се прекъсне така или иначе заседанието, да се изчака редовния час за начало на парламентарния контрол.
Включва ли се тук ад хок и парламентарният контрол във всяка първа сряда, тоест, ще може ли във всяка първа сряда също да се продължи, въпреки липсата на кворум, да се пристъпи ад хок към парламентарния контрол?
Мисля, че това са много въпроси, които поставя това предложение. Затова мисля, че е по-добре да си го оттеглите, защото то ще създаде много нови казуси и поводи за спорове – дали може, дали не може, кога може и кога не да се продължи заседанието. В момента има натрупана практика, знаете, че дълги години след проверка на кворума и установяване на липса на кворум задължително и само се прекратяваше заседанието. Наскоро се въведе възможността то да се прекъсва и да се възобновява след нова проверка. Това отиване малко по-напред ми се струва, че ще създаде спорове и въпроси, които трудно ще намерят еднозначен отговор. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Госпожо Председател, моите уважения, аз имах реплика най-напред към господин Славов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте. Обикновено...
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, това което исках да кажа, е, че...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Към господин Казак ли Ви е репликата?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Не, към господин Славов, но тъй като не ми дадохте думата, сега ще се възползвам от ...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма такава възможност, вземете думата за изказване.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Окей, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: След малко ще Ви я дам, ако е възможно. Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Казак?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Тъй като Вие винаги сте били прецизни във всички дебати, които водим по отношение на кворума, не разбирам и се удивявам какво не приемате на норма, която всъщност удостоверява практиката поне на три парламента? Искам да подчертая, че народният представител не е колхозник, нито стахановец, неговата ефективност и резултатност не може да се зачита на база физическото му присъствие в една зала.
Много пъти сме спорили с Вас по отношение на конституционния смисъл на понятието кворум. В миналия Парламент много пъти съм изказвал становището си какво е първоначален кворум за откриване на заседанието и какво е другият кворум, условно да го наречем примерно динамичен кворум. Колко пъти в миналото Народно събрание в залата нямаше кворум към момента на конкретното гласуване или към момента на конкретен дебат? Колко закона бяха приети в предходните парламенти в това състояние?
И аз пак ще попитам: към кой момент изчисляваме кворума? Към момента на парламентарния контрол? Към момента на дебата? Или към момента на гласуване?
Тук колегите експерти правилно отбелязват, че ни се изисква кворум в момента на гласуване и това е ясно, макар че, пак казвам, дори в гласуване нашият кворум е порочен, защото е заснет в едно начало, колкото да се открие заседанието, след това вземаме като критерий резултата от тази снимка и казваме: ами не, не може да бъдат гласовете под 61. Парадоксът е, че имаме приети актове с 61 гласа, което какъв кворум е – 61 спрямо 121? Е, стига сме правили демагогия пред очите на избирателите. Всички знаем кой, кога и как стои, кой как стои в залата на парламентарния контрол! И какво, не може ли парламентарният контрол да се слуша от телевизора в коридора или от кулоарите?
Да не злоупотребявам с правото на реплика. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Казак, искам да Ви напомня как беше избрано правителството на господин Орешарски – 121 кворум, след това осигурилият кворум напусна, гласувахме господин Орешарски като министър-председател, останахте 119, защото той вече беше министър-председател. Поисках проверка на кворума отпреди гласуването на структурата и персоналния състав на Министерския съвет, ГЕРБ бяха напуснали залата. Беше отказано, разбира се.
Искам да напомня, господин Казак, колко пъти (реплика от народния представител Четин Казак) председателите и заместник-председателите на Народното събрание при очевидна липса на кворум отсрочваха гласуването за на следващия ден и това беше обичайна практика, практикувана и от тук говорившите, защото Конституцията и Правилникът го допускаха.
Искам да напомня Правилника на Четиридесетото Народно събрание, където изрично беше записано, гласувано и от госпожа Манолова, че гласуването е в четвъртък девет и десет часа – гласуванията! Искам да припомня, може би вече в детайли ще се цитират, измененията на Конституцията през 2007 г., което беше направено при Вас в частта за приемането на законите. Това ми е репликата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, темата, която се повдига, не е пряко свързана с предложението на ГЕРБ, но е изключително важна и аз Ви предлагам темата с кворума и с неговото отчитане, включително и с промени в съответните текстове, да бъде отложена може би за след края на заседанието от 14,00 ч., тъй като следобяд ще има и следващо заседание, но тогава сме в състояние да подготвим текстове, които да приведат в абсолютно съответствие изискванията за кворум както с предложенията на господин Кирилов, така и с предложенията на господин Лазаров. Защото не е достатъчно да правим ретроспекция какво е било в Четиридесет и първото Народното събрание, когато ГЕРБ имаше мнозинство и какво е било в Четиридесет и второто Народно събрание, когато имаше правителство, излъчено с нашия мандат. Ако всичките сме готови да променим тези практики, ние сме „за”. Необходими са ни около два часа да направим съответните предложения, кворумът да се отчита към момента на гласуването, закони да се приемат с 121 гласа. Ние сме готови да направим всички тези предложения и ще ги подкрепим в залата.
Иначе приемам Вашето поведение днес като пълно лицемерие, ако ще си припомняме какво е било предния Парламент, по-предния и още по-предния, но сега нямаме никакво желание да променим нещата към по-добро. Аз съм „за” да сядаме за пишем текстове.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Съвсем кратко, ако позволите – едно много бързо лично обяснение. Лицемерие е когато някой говори...
МАЯ МАНОЛОВА: Аз нямах предвид Вас.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: ...под светлината на прожекторите неща, а преди това е протоколирано, че е говорил точно обратните неща. Това е лицемерие. Благодаря.
РЕПЛИКИ: Реплика на реплика е...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. (Реплики при изключени микрофони.)
Господин Имамов, искам думата за изказване, много Ви моля!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз исках реплика.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приключи. Това беше трета реплика. (Реплика.)
Да, знам че беше процедура, реплика на господин Казак.
Господин Лазаров си взе думата без да му я дам.
Сега господин Казак има думата за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател, че въведохте ред и изяснихте казуса.
Вижте, колеги, всички знаем, че парламентарната практика е винаги по-многообразна от всякаква казуистика, която можем да предвидим и да включим като текстове в Правилника. Общо-взето се налагат определени практики с годините и това се е правило независимо от това кой в каква позиция е бил – дали е в позицията управляващо мнозинство или в опозиция. Мисля, че трябва да сме последователни и в двата случая, ако искаме все пак да няма лицемерие, както се казва.
Затова кворумът, знаем всички, че при откриване на заседанието трябва има минимум 121 народни представители. Това е нещо незаобиколимо. От там нататък вече кворумът се променя, знаете го много добре. И това е утвърдена практика. След това обаче при проверка на кворума, знаете, че отново се изискват минимум 121 народни представители. Никой това не би могло да го постави под съмнение. От тази гледна точка мисля, че не е проблем, както утвърдената практика досега, ако има поне малко съвест, прекъсването на заседанието, даването на срок да се събере необходимият кворум в почти всички случаи е давало резултати и ако не е имало такава патова ситуация, както в предишното Народно събрание – разделение 50 на 50.
Мисля, че не би представлявало проблем да се събере необходимият кворум и да се продължи заседанието без да се налагат подобни упражнения и да се въвеждат подобни хипотези, каквито Вие предлагате. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Приключи процедурата по дупликата.
Вземам думата за изказване. Надявам се, че господин Белемезов ще ми даде тази възможност. Благодаря Ви.
Поводът за изказването ми беше изказването и на други народни представители, които като морални стожери на Четиридесет и третото Народно събрание се произнесоха за поражение в морален план, за мимикрия, за съвест, за безхаберие и така нататък. Понеже няколко пъти беше зададен въпросът дали ние сме искрени към избирателите и към работодателите си, подобен въпрос бих задала и аз – и дали сега не наблюдаваме една мимикрия, която традиционно се наблюдава, когато някой си смени качеството – от управляващ в опозиция. Смея да твърдя, че такава мимикрия има в тази зала, защото през 2007 г. наши колеги са се подписали под мотиви за промяна на Конституцията – четвъртата поправка на Конституцията, която казва за мотивите, отнасящи се до нея: „...промените, отнасящи се до функциониране на Народното събрание, е важно и предлаганото изменение на чл. 81, ал. 1. С него се премахва изискването за кворум през цялото времетраене на парламентарните заседания.”
В няколко страници се излагат мотиви за това как през цялото време на парламентарните заседания, включително и по време на парламентарния контрол не е необходим такъв кворум, защото не се вземат решения по гласуване актовете на Народното събрание. В такъв смисъл е и Конституцията на Република Българя и мен ме изненадват някои от колегите, които имат самочувствие на добри юристи, че не са запознати с текста на Конституцията. (Реплики.)
И понеже много желая госпожа Манолова да вземе думата за лично обяснение, ще кажа, че тя е била вносител именно на тези текстове именно през 2007 г. – ето, госпожо Манолова, Вашия подпис. Тогава по-малко ли уважавахте избирателите или не бяхте такъв морален стожер или убедено ги лъжехте, че ходехте на работа заедно с останалите си колеги? Подписали са го господин Местан, господен Миков и други. Също и разпечатката от гласуването – първо, второ и трето на този текст. Очаквам, госпожо Манолова, да отговорите в лично обяснение – тогава ли нанесохте поражение в морален план, някакъв катарзис ли преживяхте сега, форма на мимикрия или тогава сте била безхаберна към тези, които са Ви гласували доверие и са Ви изпратили в Парламента?
Благодаря Ви, колеги.
Реплики? Няма.
МАЯ МАНОЛОВА: Лично обяснение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, опитвате се да компенсирате липсата на правни знания с лошо възпитание, което в крайна сметка си е Ваш проблем. В момента разбирам в каква ситуация се намирате. Внесохте едно предложение, което е абсолютно неприемливо и което...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А Вие, в каква ситуация сте, госпожо Манолова? Поне се извинете за поведението си.
МАЯ МАНОЛОВА: ...мисля, че не прави чест на парламентарната група на ГЕРБ, защото това е първата парламентарна група, която, бивайки в мнозинство, се опитва да си осигури комфорт. Опитва се, след като в предния парламент с месеци не ходеше на работа, бойкотираше пленарни заседания...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Личното Ви обяснение не засяга коментар на парламентарни групи.
МАЯ МАНОЛОВА: ...да въведе правила, които да им дадат възможност да не ходят на работа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, личното обяснение касае само Вас, не поведението на парламентарни групи. (Реплики.)
Благодаря за вниманието.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, тъй като личното ми обяснение се отнася до обидите...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Изключете си микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: ...които Вие нанасяте, мисля че не е коректно...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: На кого?
МАЯ МАНОЛОВА: Не само на мен, а и на всички, които са подписали това конституционно предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Напротив, никого не съм обидила.
Изключете си микрофона, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: Не е лошо да прочетете... (Реплики.)
Изказване по темата. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов много отдавна имаше желание за изказване.
Извинете, господин Имамов, след това Вие ще вземете думата. (Реплика от народния представител Мая Манолова при изключени микрофони. Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Процедурата приключи, госпожо Манолова. (Шум и реплики.)
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Председател, аз исках думата за реплика, което по-скоро има елементи и по начина на водене. Искам да кажа само няколко изречения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика?
Господин Имамов, приключи процедурата. Ако желаете думата за процедура. (Реплики.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не.
Аз мисля, че по този начин ние няма да стигнем до най-доброто решение по отношение на Правилника. Моля Ви не влизайте в диалог с членовете на Комисията и не се връщайте към миналото – миналото е минало. Вярно е, че ние трябва да се поучим от него, но аз ще кажа, първо, две неща от скромния ми опит. Ако някой си въобразява, че в петък по време на парламентарния контрол ще напълни залата, аз ще го нарека „парламентарен наивник” – не защото това не е правилно, а защото това го изисква парламентарният живот.
Второ, аз мога да Ви посоча случаи на пълен блокаж на петъчното заседание, ако тук не се направи нещо. Достатъчно е преди парламентарния контрол някой да поиска поименна проверка – няма кворум, заседанието се закрива.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Възприемам го като процедура по начина на водене и си вземам бележка.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Изключително много уважавам мнението на всеки един от колегите, които се изказаха по този въпрос. По-скоро смятам, че трябваше да обърнем реда на изказванията, тоест те първоначално да бъдат инициирани от вносителя с конкретните аргументации на така предложения текст и промени в чл. 48.
Една много кратка реплика към господин Славов, отново с много уважение към неговата добра юридическа подготовка и към предложението, което направи. Смятам обаче, че, ако обсъждаме текста по този начин, не би следвало да правим само козметични промени. Тоест ние тук в случая трябва или да приемем текста, или текстът да бъде отхвърлен. Смятам, че въпросът е изключително важен и той не търпи само козметични и частични промени като цяло, иначе решението, което той предложи, смятам, че е много конструктивно.
Моето лично мнение е, че необходимостта от кворум при всички положения е изключително важен въпрос. Изключително важен въпрос, към който всеки един от народните представители трябва да се отнася с необходимата отговорност. Поради тази причина ние като политическа партия и парламентарна група сме внесли и проект за одобрение на Етичен кодекс от всеки един от народните представители, под който всеки народен представител да се подпише. Този Етичен кодекс би формирал едни рамки и поведения на народния представител, което включая, разбира се, и задължителното присъствие в пленарните заседания на Народното събрание, както и отваряме и поставяме въпроси по промени в настоящия Правилник за формите за гласуване. Тоест ние предлагаме гласуванията да бъдат в определен блок часови диапазон на настоящото пленарно заседание, за да може всеки един от народните представители да оползотвори правото си да гласува.
Въпросът е не само морален, въпросът е преди всичко етичен и затова смятам, че като парламентарна група от Четиридесет и третото народно събрание трябва да се стремим да правим реформи в посока на това – не да толерираме стари казуси и проблеми в предишни народни събрания и да знаем, че отново дейността на Народното събрание би могла да бъде блокирана поради липса на кворум, а по-скоро да намираме решения, с които да стимулираме всеки един от народните представители задължително да заседава на тези заседания и задължително да оползотвори правото си на глас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Процедура – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Моето процедурно предложение е, първо, да отложим гласуването на този текст за края на събранието на Комисията.
Втората ми процедура е по начина на водене. Наистина хубаво правите, че напомняте политическото досие на някой от членовете на Комисията, но мисля, че не сме се събрали тук затова. Нашата цел, и на тази Комисията – видно е от самото й заглавие, е съвсем друга, а именно да направим един работещ и добър Правилник. Процедурата ми е, пак повтарям, по начина на водене. Нека да се придържаме към тематиката и материята на Комисията и на нейното създаване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Закривам дебата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз искам да направя процедурно предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, то е в същия смисъл на господин Попов – да отложим...
МАЯ МАНОЛОВА: Не е в този смисъл.
Уважаеми колеги, аз предлагам, тъй като тук се засегнаха много теми, включително и темата с кворума, да отложим заседанието и ако Вие от ГЕРБ не...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, в същия смисъл щях да направя предложение за отлагане, което да се гласува.
МАЯ МАНОЛОВА: Не ме прекъсвайте, госпожо Атанасова.
Моето предложение е различно.
Предлагам да отложим не текста, а заседанието, за да изработим съответни предложения за промени за това как се прилагат изискванията на Конституцията по отношение на кворума и тогава ще повярвам, че всички Вие сте искрени.
Очевидно госпожа Атанасова не прави разлика между Конституцията и парламентарния Правилник, но тъй като останалите правим подобна разлика, предлагам текстовете, които да уредят по друг, по-коректен начин кворума на Народното събрание, да бъдат изработени в следващите в следващите час-два.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Разбрахме Вашите предложения.
Обратно предложение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Обратно предложение – предлагам да продължим заседанието. Преди малко колеги се изказваха как ние сме изпратени да работим и аз искам да работим, да си продължим заседанието, за да не бъдем лицемери, когато има камери.
Съгласен съм с предложението на господин Попов за точката, но нека да продължим заседанието, защото е 11,00 ч. в четвъртък, уважаеми колеги, а иначе, когато се правим на морални стожери, а предлагаме да се отложи цяло едно заседание, някак си нещата стават много прозрачни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложенията, първо, на госпожа Манолова – за отлагане на заседанието.
Моля, гласувайте: за 2, против 11, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов за отлагане на точката.
Моля, гласувайте: за 6, против 3, въздържали се 2, както и господин Станислав Иванов.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви се, отсъстващи лица да не гласуват.
Къде е господин Станислав Иванов?
РЕПЛИКА: Отлага се точката.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: И духове гласуват. (Смях.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Изключете си микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, обидно е, когато обсъждаме кворума, да гласуват хора, които ги няма в залата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, благодаря.
Прегласуваме предложението на господин Попов за отлагане на гласуването на чл.48, ал. 4 и предложенията по него.
Моля, гласувайте: за 7, против 3, въздържали се 5.
Предложението не се подкрепи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров в редакцията, в която Ви го представих, тоест думите „могат да се провеждат разисквания” – отпадат, и се заменят с „може да се провежда само”.
Моля, гласувайте: за 8, против 4, въздържали се 4.
Предложението се приема.
РЕПЛИКИ: Не се приема.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Трима – против, 4 въздържали се – се приема, защото 8 са „за”. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Четирима „против” и четирима „въздържали се”. Не се приема. (Шум и реплики.)
Уважаема госпожо Атанасова, предлагам да...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ще направим прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, няма да...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вие не казвате какво ще правим. Като станете председател, тогава. Изключете си микрофона!
МАЯ МАНОЛОВА: Направете предложение за прегласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Правя предложение за прегласуване.
Моля, който е „за” предложението на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров с редакционната поправка, която направих току-що, да гласува.
За 8, против 4, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКА: Може ли обяснение на вота?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Отрицателен само, Вие гласувахте „за”?! (Реплика от народния представител Методи Андреев.)
РЕПЛИКА: Нямате право на положителен вот. Ако сте „против”, имате право на... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може да направим промяна в Правилника, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Искам да Ви кажа защо исках обяснение на вот. Защото, всички знаете, които сте ходили с парламентарни делегации в други парламенти – много от Вас са ходили и в американски парламент. Много добре знаете, че там функционирането на парламента е по коренно друга схема.
Това, което говори господин Имамов – абсолютно прав е. Работното място на народния представител – демагогия е да се твърди, че народния представител е в този парламент само. Там има дебати по въпроси при празна пленарна зала, защото аз може да не съм специалист по здравеопазване, но аз през това време мога да правя друг. Не е задължително да стоя на моята банка там и да правя демагогия, че аз съм абсолютно точен по отношение на моите избиратели.
Този проблем, за работата на нашия парламент, ние си го създадохме, защото демагогски внушаваме на всички български избиратели, че един народен представител, ако стои в този парламент, той е най-добрият и сами генерираме отрицателно отношение към това, което ние сами си създаваме.
Крайно време е, аз затова исках да кажа, че каквото и да решите сега по тази точка – няма да е онова, което хората трябва да знаят, че народният представител не е задължително, освен по време на гласуване, да бъде в парламента. Даже в тази парламенти има часове, в които се правят гласувания, и ако народният представител не е тука, той може да го направи по електронен начин.
Нека да направим ново обяснение за това какво е длъжен да прави народният представител и така да направим промяната в тази точка на Правилника. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Андреев.
Въпреки че няма подобна процедура – аз Ви лиших от правото на изказване, за което съжалявам. (Реплика на народния представител Мая Манолова при изключени микрофни.)
Госпожо Манолова, Вие направихте изказване, няколко реплики, дуплики и редица пояснения за вота си. Няма да Ви дам думата. На всички стана ясно каква е Вашата теза. (Реплики.)
Подлагам на гласуване чл. 48 по вносител. (Шум и реплики.)
Господин Попов, правя процедура да Ви обърна внимание, че ползваме по решение на Комисията и на Народното събрание Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и второто народно събрание, тоест това е текстът на вносител. Тоест, при всички положения трябва да направим гласуване и на този текст, който е по вносител. (Реплики.)
Подлагам на гласуване текста на чл. 48 по вносител.
Моля, гласувайте.
За 11, против няма, въздържали се 2.

Преминаваме към чл. 49.
Предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Предложението е чисто редакционно: предлагаме думата „три” да се замени с „един”.
Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, това е още едно от Вашите предложения, с които целите да промените утвърдени практики в ущърб на правото на народни представители от опозицията да предлагат точки в дневния ред. Никога досега не е имало такова ограничение. Вие също, когато сте били в опозиция, сте се възползвали максимално от тази възможност да предлагате седмица след седмица, заседание след заседание една и съща точка.
Вярно, губи се малко парламентарно време, но все пак това е едно от утвърдените права на народните представители от опозицията, което не трябва да се отнема по такъв драстичен начин. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е едно от предложенията на ГЕРБ, които са откровен удар срещу правата на опозицията. Да, разбира се, имало е различни мнозинства в предните парламенти, правени са промени в Правилника, но никое мнозинство, никоя най-голяма парламентарна група досега не си е позволявала да прави такива предложения. Това е първото от тях, следват – намаляване на времето за изказвания на депутатите от опозицията, на предложенията по второ четене, промени в парламентарния контрол.
Ако ставаше дума само за едно предложение, бих приела, че това е някаква случайна грешка, но става дума за серия от предложения. Обръщам внимание на всички народни представители, че това е първото от тях. Всъщност правото на по-малките групи, правото на опозицията да предлагат точки в седмичната програма, важни за тях законопроекти, е едно от най-важните права. Върху този текст не е посягало никое друго мнозинство. Губи се парламентарно време в рамките на две минути в сряда, през което време народните представители могат да обосноват важността на законопроекта, който предлагат да бъде включен за разискване. Това ли е проблемът?
Още повече, често се случва пленарна зала, ако едната сряда не е възприела аргументите на вносителя, следващата седмица да се съгласи с неговите аргументи и да допусне точката за гледане по време на седмичното заседание. Това означава, че се реже пътят за разглеждане на законопроект, който наистина може да бъде важен. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Да, имало е маса закони, които са включени и такива...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
МАЯ МАНОЛОВА: Не съм приключила, госпожо Атанасова, не ме прекъсвайте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Как да не сте приключили? Господин Лазаров Ви прави реплика, без да му е дадена думата. Вие приключихте. Казахте „благодаря” и приключихте.
МАЯ МАНОЛОВА: Той не ми прави реплика, той ме прекъсва. Откога прекъсването го назовавате като реплика?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Продължете, моля само да спазвате поне действащите норми, че изказванията в комисиите имат определено времетраене.
МАЯ МАНОЛОВА: До пет минути.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
Заповядайте, имате ли нещо друго да добавите?
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля Ви да не подкрепяте това предложение, защото то ще ощети всички парламентарни групи извън ГЕРБ.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Хамид има думата, след това господин Имамов, а след това господин Делчев.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Имам едно предложение към вносителите.
Предлагам да обедините всички тези Ваши предложения в една отделна глава, да я кръстите: „Парламентарна цензура” и да вървим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Хамид.
Реплики? Няма.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По тази точка определено ще се съглася с колегите, които се изказаха преди мен. Аз си задавам въпроса: каква е целта на това предложение? Някой може ли да мотивира цел, която да има пряко отношение към ефективността от работата на Парламента.
Господин Лазаров спомена един закон, вярно е – Законът за доброволчеството се повтаряше седмици наред. Да, но това и Вие сте го правили. Изкушавам се да се върна към миналото.
В случая искате да ограничите Парламента да не прави онова, което Вие сте правили, когато сте били в опозиция. Това не е правилен подход, според мен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Виждам логика в това предложение главно в насоката на това да не се затрупва Народното събрание и пленарната зала с въпроси, които многократно са повтаряни.
Първо, искам да отбележа, че това предложение дори и ГЕРБ не би ползвало, тъй като ГЕРБ нямат мнозинство да прокарват точки в дневния ред, ако всички други партии са против тях.
На второ място, искам да кажа, че още със започването на това Народно събрание една друга партия, която си има едни закони, които си внася във всяко Народно събрание, внесе изведнъж 20 или 25, не мога да си спомня колко закона...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Четиридесет и три.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Четиридесет и три.
В момента, в който Правната комисия се сформира в постоянен състав, ще бъдем затрупани да гласуваме закони, които са повтаряни, предъвквани и отхвърляни много пъти, защото те са несъстоятелни. Това е логиката на това предложение, което аз виждам.
Предложението, което правя, е: може би срокът – три месеца, е прекалено голям. Ако можем да намалим малко срока, с цел да не се стига до това ограничаване, разбира се, на правото да бъдат коригирани точки, внасяни и защитавани наново. Ако искате да го направим на един месец. Това е предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Делчев.
Аз направих редакционна поправка за един месец, може би не сте ме чули.
Реплики?
Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: В момента става дума за включване на законопроект в седмичната програма, а не за неговото гласуване. Освен това народните представители и парламентарните групи имат право на законодателна инициатива. След като са внесени законопроекти и Вие смятате, че са несъстоятелни, те все някога трябва да се обсъдят и да се гласуват от парламента. Това е правото на тези народни представители. Кой е съдникът, кой е цензурът и коя е институцията, която решава дали е състоятелен един закон на народен представител, или не?
Аз наистина не разбирам високомерието, което в момента проявявате, защото със сигурност тези хора, щом са в Парламента, имат своите избиратели, те са поели ангажименти, те внасят законопроекти във връзка с това, което са обещали. Нормално е това да бъде разгледано и да бъде отхвърлено, ако останалите смятаме, че не е полезно за останалите български граждани.
Освен това искам да Ви попитам дали Вие сте се консултирал с Вашата парламентарна група, защото – Вие сте от Реформаторския блок нали? (реплика) – ами, Синята коалиция е внасяла седмици наред важни законопроекти, които са били за нейните избиратели. Има случаи, в които сме ги подкрепяли, в други – не, но това е едно право и на малките парламентарни групи. Вие така искате да запушите собствената си уста. Утре това ще се обърне срещу Вас.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Казак, трета ще направя аз.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми колеги, в Четиридесет и третото народно събрание знаете, че дори най-голямата парламентарна група не разполага с достатъчно брой народни представители, за да налага мнозинство по всяко едно от гласуванията. По-скоро аз приемам това предложение малко като страх от страна на колегите от ГЕРБ, че може някои точки да минават с плаващи мнозинства дори от техните коалиционни партньори, или пък партньори по управленска декларация.
Така че във всеки един момент, уважаеми колеги от Реформаторския блок, може да се окаже, че някой може да предложи точка, която Вие да искате да подкрепите, пък колегите Ви от ГЕРБ да не искат да влиза в дневния ред. Така че не отнемайте априори тази възможност. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Правя трета реплика, господин Делчев. Позволявам си да кажа, че наистина точно това сме имали предвид, а именно предвид големината, тоест многото парламентарни групи. Много време отнема на всички да направят предложения за разглеждане на всички законопроекти, които са внесени в Деловодството на Народното събрание. Ще обърна внимание, че никой няма идея да налага някаква цензура, нито пък някой се стреми да преценява дали даден законопроект е смислен, или безсмислен. Напротив, нито аз, нито колегите, които сме подписали това предложение, а предполагам и Вие в лично качество, не можем да преценим кое от предложенията на народните представители имат смисъл. Първо, това го решава пленарната зала и пленарната зала решава дали в седмичната програма на Народното събрание ще бъде приета такава точка за разглеждане от дневния ред.
Аз оценявам призива на господин Имамов да не гледаме назад в миналото, но понеже Вие сте колега за първи път народен представител, ще Ви обърна внимание на една тенденция, която съществуваше в рамките на предходното Народно събрание – ако все пак някоя точка на опозицията по някакви неведоми пътища и недоглеждане, или объркване от управляващите беше допусната до разглеждане в пленарната зала, тя беше поставяна като т. 15 и никога не се случваше тя да бъде разгледана.
Мисля, че е по-коректно към останалите ни колеги да запишем такъв текст, да знаят, че след месец ще могат отново да предложат, отколкото да приемаме точки в дневния ред, които никога не се разглеждат. Затова Ви подкрепям и във Вашето предложение, такова беше и моето – за едномесечния срок. Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Искам да засегна три точки.
Първо, госпожо Манолова, Реформаторският блок е различно нещо от Синята коалиция. Нито аз, нито колегата сме били в Синята коалиция и мнозинството от Реформаторския блок, който е нов субект, пак държа да подчертая, са колеги, които не са участвали в Синята коалиция.
На второ място, искам да кажа, че се спекулира с думи „ограничаване на опозицията”. То не е ограничаване, то е отлагане на въпроса. Опозицията, или управляващите съответно, могат да внасят една и съща точка многократно, просто няма да могат в рамките на този един месец да я внасят. Тоест отлага се въпросът с три седмици, а не с цяла година.
МАЯ МАНОЛОВА: Може да е спешно.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: На трето място, искам да кажа, че аз говоря за безсмислени закони, и това си е лично мое мнение, разбира се, че пленарна зала преценява дали един закон е смислен, или безсмислен – аз говоря за закони, които са противоречиви на пазарната икономика, на принципите, които са заложени в Конституцията и които целят само личния пиар на даден депутат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Процедура от господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз по-скоро апелирам, когато обсъждаме текстове и промени по дадени закони, да дадем правото и възможността на всеки един от вносителите да изкаже своите аргументи – много ясно и много надлежно първоначално преди откриването на дискусията и дебата, за да може всъщност предложението, което е направено от него персонално, или от парламентарната група, всъщност смисълът, който са вложили, да бъде предварително обяснен. Тъй като е много неправилно това, че някои от парламентарните групи внася промени и допълнителни текстове, те да бъдат отричани, само защото са предложени от някой друг.
Аз апелирам по-скоро да вникваме много в детайлите и в смисъла на всеки един от текстовете, а когато вносителят има аргументация – да запази правото си да направи първи, а след това да открием дискусиите, за да чуем и мненията на останалите колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Аз много добре разбрах смисъла на предложението от вносителя, само че дотук чутите обяснения коренно противоречат между намерения и обективиране в този текст, защото отлагането на точки от дневния ред на проектозакони, предложени независимо от кого, всъщност няма да разтоварят работата на парламента, а ще доведе до едно допълнително запушване. Защото тези законопроекти не отиват някъде, не висят в пространството, те седят и чакат своя ред, а какво ще се случи, ако след един или три месеца, както е предложението, в зависимост как се приеме, този законопроект отново бъде отложен. Напротив, ще стане много по-голямо запушване на Правната и всички комисии, и на работата на Народното събрание, така че явно е, че целта не е по-добрата работа на Народното събрание, целта моите колеги достатъчно добре я обосноваха.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Ще си позволя реплика. Никой не говори за отлагане, господин Попов. Текстът е записан за отхвърляне. Обръщам Ви внимание. (Реплики.) Не е само за законопроекти. В същата хипотеза е, когато се отложи за разглеждане, но няма да спорим по този въпрос.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само една конкретна ситуация. Представете си, че тук става дума за включване на точки в предстоящата програма, а не само за законопроекти. Представете си, че една декларация или едно решение, което е изключително важно, тази седмица се отхвърля, но другата седмица става изключително актуално – трябва Народното събрание да се произнесе. Съгласно Вашите предложения за промени това няма как да стане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика или изказване?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако сме в репликите към господин Попов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, към господин Имамов.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Изказване ли беше, господин Имамов?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте.
Да, право е на всеки народен представител, на всяка парламентарна група да предлага тези точки в дневния ред.
Колеги, тук всички сме юристи, нека не забравяме, че има един друг термин в правото и той се казва „злоупотреба с права”. Вие много добре го знаете – проф. Имамов и госпожа Манолова бяха на трибуната.
Що се касае до това, господин Имамов, аз съм съгласен, ако точката е много важна, не само законопроект, то народните представители със своето гласуване ще изразят своето отношение дали считат, че е важна точката, или не е. Ако те преценят, че наистина за вносителите може да е много важна една декларация – аз не искам да давам примери и да се връщаме назад – или какви ще предстоят да бъдат внесени, е много важно то народното представителство и всички останали могат да преценят, че не е важна. Има други по-важни теми и точки в дневния ред. Вие това не може да го оспорите. Правото на всеки един със своя вот да преценява дали предлаганият законопроект е важен, за да влезе в дневния ред, или не е важен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Трета реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам да акцентирам и на това, което подчерта вече господин Имамов и част от колегите забелязаха – той изрично се съдържа в нормата. Това предложение един път е гледано от парламента, то е гласувано, то не е събрало необходимото мнозинство. Тук предходни оратори говориха за възможностите за преконфигурация и така нататък, но и това изисква време.
Твърде млад съм като опит в парламента, за да препращам все към аналогии, но да припомня прословутия Закон за доброволчеството. Него го внасяхме с периодичност един месец по правилото на ал. 7 само, защото един път месечно само можем да го презаявим и винаги се отхвърляше. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Имамов – дуплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кирилов, аз имам предвид въпроси от значителна важност за страната, а не Закона за доброволчеството. Законът за доброволчеството беше демонстрация на формално отношение към законодателния процес. Имам предвид много важни законопроекти или решения, повтарям, или декларации, които са отхвърлени текущата седмица.
Ние лишаваме от възможността, господин Лазаров, народния представител да се произнесе следващата седмица, когато това решение стане актуално или бих казал спешно, за да мине през Народното събрание. Аз не казвам, че то трябва да бъде прието, трябва да се даде шанс на народните представители да се произнесат по законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Не, госпожо Манолова, направихте изказване.
Ако няма други желаещи, преминаваме към гласуване.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато идвахме за това заседание по-скоро бяхме склонни с колегата от Патриотичния фронт да не подкрепим този текст. Сега сме на стр. 30 след три заседания само на база на едно говорене, което в 90% е чисто политическо. Припомнят се греховете на всяка една от страните, които съм сигурен, че имат, и всъщност показваме на дело как с политиканстване се губи КПД и ценно време.
Аз лично ще подкрепя варианта с единия месец, колегата също, защото явно способността за правене на празни изказвания и празни предложения е много присъща на Народното събрание, съгласен съм колкото можем да я ограничим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Възприемам изказването Ви и като процедурно за прекратяване на дебата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, процедура за прекратяване на дебата. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. (Реплики от народните представители Мая Манолова и Филип Попов.)
Реплика на госпожа Манолова и подлагам на гласуване процедурното предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Веселинов, наистина ако погледнете парламентарните стенограми, ще видите, че има случаи, когато това е единственият шанс за по-малките парламентарни групи да включат в седмичната програма важен за тях законопроект. Мисля, че тези текстове точно в този парламент не трябва да отпадат. Това в парламентарната история никога не е било променяно. Това е една възможност на партиите извън управляващото мнозинство, а и в случаите, в които става дума за коалиция на част от тях, наистина да вкарат важни за тях точки в дневния ред. Това е парламентарна история, парламентарни стенограми, това е парламент! Най-важното е приемането на законите, най-важното е Вашият закон да може да влезе до фазата разглеждане. Наистина какво правите в момента? Това са права, които са съществували за парламентарните групи във всички предни парламенти.
Ще дам един пример. Наказателният кодекс, който нямаше как да влезе в дневния ред през председателя Миков в предния Парламент, влезе на третия път, след като беше предложен от ГЕРБ и подкрепен от ДПС. (Реплики.) Ами така е! Вижте стенограмите. (Реплики.) Наказателният кодекс по отношение възродителния процес. Да, гледа се и се прие, въпреки преценката на председателя, че даден законопроект не е удачно да бъде включван. (Реплики.) Сега госпожа Цачева ще преценява. Единственият Ваш шанс – на реформаторите, наш, на АБВ, е ал. 3. Защо се отказвате от тази възможност?
ФИЛИП ПОПОВ: Вижте, при тази изключително динамична вътрешно и външна международна обстановка да връзвате ръцете на Парламента просто е абсурдно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, изключете си микрофона.
ФИЛИП ПОПОВ: Днес е една ситуацията в Украйна да речем, утре може да е друга – буквално за 24 часа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, изключете си микрофона.
ФИЛИП ПОПОВ: И Парламентът не може да вземе актуално решение и декларация по тази ситуация. Просто е абсурдно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, ако обичате, не вземайте думата без да Ви е дадена.
Искате ли дуплика, господин Веселинов?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам. Направените реплики затвърждават убеждението ми да подкрепя този текст. Нещо повече, изразявам огромно съжаление, че няма процедурни правила, които да ограничават казванията поне до едно в рамките на дискусията по един текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Веселинов.
Ще подложа на гласуване редакцията, върху която спорихме, и ако направите предложение и Комисията приеме, ще има и процедурни правила при дебатите и вътрешни своеобразни за работата на Комисията, за да ограничим изказванията, но се страхувам, че колегите отново ще нарекат това цензура.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за редакция на чл. 49, ал. 3.
Моля с направеното предложение за един месец, който е „за”, да гласува.
За – 12, против – 4, въздържали се – няма. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Няма го.
Господин Хамид, при предходното гласуване господин Иванов беше заявил също гласуване. Духовете не са тук, господин Хамид.
Правилата трябва да се спазват. Госпожа Манолова много държи на това. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Дами и господа, чл. 49 в редакцията на вносител, заедно с приетото предложение.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Преминаваме към чл. 47, който касаеше излъчването на заседанията на Парламента и тъй като директорът на Пресцентъра е тук, ще даде разяснение, за да може да гласуваме и този текст.
Заповядайте.
ХРИСТО КРАЕВСКИ: Госпожо Председател, по отношение на излъчванията на заседанията в Българска национална телевизия и Българско национално радио, ми позволете следните разяснения. Българско национално радио освен хипотезите в Правилника, когато е парламентарен контрол и пленарната зала задължи радиото, излъчва и на дълги вълни 261 килохерца, а до миналата година излъчваше и в програма Радио „София”, което с писмо до тогавашното ръководство на радиото вече не излъчва. Програмата е с младежки и културен профил.
По отношение на Българската национална телевизия е налице споразумение камерите на Българска национална телевизия, които снимат пленарната зала, да предоставят безвъзмездно аудиовизуален сигнал и така Народното събрание излъчва своите заседания със собствен технологичен ресурс в сайта.
Що се отнася до идеята да има парламентарен канал или Народното събрание да предоставя телевизионен сигнал и на други телевизии, идеята е логична и разумна. Тя обаче би срещнала известна логична съпротива от страна на Българска национална телевизия, тъй като това е техен сигнал. Би могло да се разсъждава в посока Народното събрание да разполага със собствен аудиовизуален център, с налични средства да заснема заседанията, да произвежда дори собствена аудиовизуална продукция и тогава наистина да я предоставя по съответен ред, при желание на всяка друга телевизия, която пожелае това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожа Манолова желае да Ви зададе въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Всъщност тук предложенията са две – да се излъчват заседанията от парламентарен телевизионен канал БНТ, което според мен е възможността да се направи парламентарен канал с възможностите, които БНТ има като собственик на мултиплекс.
ХРИСТО КРАЕВСКИ: Точно така, да бъде част от държавния мултиплекс, който ползва БНТ. Да, това е възможно.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава да отпадне втората част – сигналът да се предоставя за свободно и безплатно ползване. Вече начинът, по който би се предоставил, ще се реши по правилата на Закона за радиото и телевизията. Тук според мен ценното в това предложение е идеята да се създаде парламентарен телевизионен канал.
Аз лично мисля, че БНТ ще бъде доволна от такова предложение, защото има свободни честоти на мултиплекса. Внимателно говоря по тази тема, тъй като не съм специалист, но можем да я питаме и да го направим.
ХРИСТО КРАЕВСКИ: Въпрос на разговори, но това предполага Народното събрание да разполага с допълнителна технологична инфраструктура, за да може да отговори на такава възможност.
Към момента ние изцяло зависим от тяхната технологична инфраструктура, тоест от техните технологични възможности, те ни ги предоставят безвъзмездно. Ако ние инвестираме в такава технологична инфраструктура, тогава бихме могли да извършим такова начинание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Краевски.
Колеги, аз ще Ви предложа нещо. Може ли сега да гласуваме това предложение „за” или „против” и когато разглеждаме и обсъждаме Закона за държавния бюджет, в това число и бюджетите на Българска национална телевизия, Българско национално радио, на Народното събрание тогава да обсъдим и тази възможност – дали Народното събрание би могло да закупи такава аудиовизуална техника, защото мисля, че в момента дори и да го запишем в Правилника, то ще бъде едно добро пожелание? Иначе аз възприемам всичките Ви аргументи и единствено се въздържам по отношение на това, че технически не можем да обезпечим такава идея. Благодаря.
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Бих направил едно предложение към вносителя, тъй като аз също подкрепям идеята, заложена в този текст и понеже има много условности, дали да не сложим една условност в текста „както и при финансова и техническа обезпеченост от парламентарния телевизионен канал и прочие”. По този начин заявяваме своето желание да се развиваме в тази посока.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Ние във всеки момент можем да направим промяна в Правилника, когато го имаме като изпълнение. Ако финансово го обезпечим със Закона за бюджета, всички сме съгласни, че ще го подкрепим.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Госпожо Председател! Уважаеми колеги, много Ви благодаря за подкрепата и за Вашите мнения. Ние като вносители напълно се съгласяваме с предложението да бъде гласувано в момента и да търсим последващо обезпечаване на това решение. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Съгласен ли сте да се раздели от второто изречение – „да се предоставя свободно и безплатно”?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли да взема думата?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбира се, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има две възможности. Едната възможност е Парламентът да си създаде материално-техническа база да произвежда видео- и аудиопродукт и да го предлага, включително и на частни телевизионни оператори.
Втората възможност е да се възложи на Българската национална телевизия тя да направи всичко, което е необходимо, тоест да създаде парламентарен телевизионен канал.
Всичко това естествено е свързано с пари, така че аз подкрепям Вашето предложение този текст да се гласува така, както е, защото той позволява и двете възможности – Парламентът да си създаде своя структура или да възложи на БНТ тя да създаде този канал.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов в чл. 47, ал. 1.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: А какво стана с „предоставя за свободно и безплатно ползване”?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Гласувахме цялото предложение на господин Белемезов и то е прието вече.
Гласуваме и текста по вносител за чл. 47 с така приетото предложение.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – не виждам.
Текстът е приет.
Преминаваме към текста на чл. 50.
Няма постъпили предложения. Не виждам желание за изказвания.
Преминаваме към гласуване на чл. 50.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 15, без против и въздържали се.
В чл. 51 има предложение на господата Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов – в чл. 51, ал. 1.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганата промяна включва личното обяснение към останалите хипотези, а именно искане за реплика, дуплика и обяснение на отрицателен вот да бъдат изчерпани и едва тогава да се дава думата по процедурни въпроси. Мотивите ми за това са, че в противен случай личното обяснение започва да губи своя смисъл, ако след това се влезе в една процедура, актуалността на направеното от народния представител лично обяснение започва да се губи, защото отива все по-назад. Колкото по-назад във времето отиде от изказването, което го е мотивирало да направи това лично обяснение, толкова повече се обезсмисля това право на лично обяснение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Предложението Ви е личното обяснение също да се дава веднага. Така ли?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В този смисъл – преди процедурата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, преди процедурата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Макар че обикновено така се случва на практика, ще подкрепим това предложение, за да е ясно, че това е правилото.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Съгласен съм абсолютно с предложението на вносителите, но вместо думичката „или” да бъде „и обяснение на отрицателен вот”, защото по този начин противопоставяме обяснение на отрицателен вот с останалите казуси. Поне така ми се струва, че е по-изчистен с варианта „и обяснение на отрицателен вот”.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Възприемаме това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, колеги.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: По-нататък в текстовете в чл. 56 има предложение личното обяснение да отиде в края на пленарното заседание. Ваше е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Имамов.
Да, наше предложение е. Аз също исках да взема думата, но благодаря, че обърнахте внимание на останалите колеги.
Гласуваме предложението на народните представители Веселинов, Ангелов, Касабов, Иванов и Митев по отношение на промяната в чл. 51, ал. 1.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 8.
Не е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 51 така, както е предложен по вносител.
Който е „за”, да гласува.
За – 16, без против и въздържали се.
В чл. 52 няма предложения.
В чл. 53 няма.
ФИЛИП ПОПОВ: Гласувахме го, знам, но същото важи и за предложението в чл. 51 думичката „или” да се замени с „и”, в смисъл в основния текст. Аз го предложих и тук в корекцията, но след като не се прие, го правя и в основния текст на чл. 51.
РЕПЛИКА: Защо да става „и”?
ФИЛИП ПОПОВ: Защото се създава колизия, чисто технически погледнете.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е редакционна поправка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, има разлика, господин Попов, дали е „и” или е „или”.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно защото има разлика – „или обяснение на отрицателен вот”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Делчев, заповядайте. (Реплики.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един народен представител може да има лично обяснение, а в същото време и отрицателен вот. Вие по този начин му забранявате...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, ние не забраняваме нищо. Това е настоящият Правилник.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Само да си кажа репликата, ако може. Аз както чета редакцията на вносителя, всяко едно от трите е алтернативно, тоест реплика или дуплика, или обяснение на отрицателен вот. Ако ние го направим „реплика и дуплика и обяснение на отрицателен вот”, това означава, че трябва да ги има и трите налични едновременно, за да се отложи процедурата. Поне аз така го тълкувам. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така. (Реплики.)
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Което и от трите да има, и трите да ги има и на трите се дава предимство пред процедурното предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, аз въпреки това ще предложа на гласуване Вашето предложение думата „или”, да се замени с „и”.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Преминаваме към гласуване на чл. 52 и 53, по които няма направени предложения. Не виждам изказвания.
Който е „за”, моля да гласува текстовете на членове 52 и 53.
За – 15, без против и въздържали се.
В чл. 54 са постъпили предложения от господин Белемезов и от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
По реда на постъпване – господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Единственото ни съображение тук е, че времето наистина трябва да бъде редуцирано с оглед на това, че парламентарните групи в настоящия парламент са 8 на брой, тоест целим да търсим максимална ефективност в изказванията на народните представители и доста по-добра оперативна организация за провеждането на заседанията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Нашите аргументи са в същата посока като, разбира се, се различаваме по отношение на времетраенето на изказванията на парламентарните групи. Понеже имаше въпроси как са определени минутите, обръщам внимание, че сме изхождали от това, че съотношението между най-малката и най-голямата парламентарна група е почти 8 пъти, тоест ако остане 15 минути за най-малката парламентарна група, то най-голямата ще получи над час време. (Реплики.)
Аз считам, че не е редно да бъде подкрепено нашето предложение. Намирам, че то е най-балансирано с оглед на съотношението между парламентарните групи – 10 минути за най-малката и 40 минути за най-голямата, а не 80, ако изчисляваме чисто математически. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Пропорционално, да. Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това предложение, което са направили ГЕРБ, е единствено и само в интерес на ГЕРБ. Няма да употребявам някаква силна дума, но не е вярно това, че така се намалява времето на дебата с предложението, което са направили ГЕРБ, вместо от 15 до 30, от 10 до 40. Ако седнете и го сметнете, на всички им се намалява времето, единствено се увеличава на ГЕРБ.
Това е една от серията предложения, които ние няма да подкрепим, защото смятаме, че е некоректно, а иначе пропорционалността дали е развиващ между 10 и 20, 15 и 30 и 10 и 40 си е пропорционалност.
Предлагаме да остане текстът, както е, или ако има чак такова желание да се пести време, да го променим от 10 до 30.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, становището на Патриотичния фронт по въпроса за тези две предложения, е, че действително предложението на господин Белемезов ще реализира икономия на време. При Вашето предложение – от страна на ГЕРБ, то се изчислява на 6 или 7 минути, мисля че нещо такова се получаваше в сравнение със сегашния вариант. В този дух икономията на време не би могла да бъде мотив във втория вариант.
Смятам, че времето от 10 минути не би било достатъчно за развитие на едни мотиви, които са сериозни по сериозен законопроект. Действително, то пък е прекалено много за въпроси, които не са съдържателни, обаче няма как да отделим едните от другите и в този дух може би е по-добре да запазим възможността на сега действащия Правилник до 15 минути да се развиват, като напомням, че в историята на Народното събрание е имало множество случаи, където е имало по 10-11-12 човека и въпреки това е действало настоящото правило.
Ще подкрепим предложението на вносителя за стария вариант.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението на колегите от ГЕРБ е в полза големите партии. Това може да се види и с елементарни сметки.
Аз мисля, че тази схема, която сега съществува, е работеща и няма смисъл да я пипаме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: От практиката, която имаме до момента, тя е две седмици, поне моята – 15 минути ползват малките, 17 минути е относително добре, така че ние предлагаме да остане стария текст, поне за по-малките партии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Предложение на народния представител Светослав Белемезев.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 16.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Красимир Ципов, Данаил Кирилов, Димитър Лазаров, Цвета Караянчева.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за – 7, против – 5, въздържали се – 6.
Предложението не е прието.
Предложение на вносителя, тоест по Правилник.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 6.
Гласувахме теста на чл. 54.
По чл. 55 няма направени предложения.
По чл. 56 има предложение от колегите Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид.
Има предложение на народния представител Светослав Белемезов.
Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров.
Предложението на господин Белемезов в едната част съвпада с предложението.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Председател, извинете, процедурно – да гласуваме първо чл. 55.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, много се извинявам.
Гласуваме чл. 55, по който няма направени предложения.
Моля, който е за чл. 55, да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Член 55 е приет.
По чл. 56 докладвах направените предложения. В една част те съвпадат между вносителите от ГЕРБ и вносителя Светослав Белемезов.
Имате думата, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тази процедура, уважаеми колеги, създава най-много проблеми, заедно с още 1-2 по време на дебатите в парламента.
Личното обяснение се интерпретира. Така както в момента съществува текстът, дава възможност за субективизъм и различни интерпретации. Нашето предложение е да се изчисти критерият или условията, при които всеки народен представител може да изрази...
МАЯ МАНОЛОВА: Тук е за отрицателен вот.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, извинявайте. Имах предвид другото предложение, което следва.
За отрицателния вот, смятаме, че имаме противоречие в твърдението, че е изразил същото отрицателно становище или не се е изказал. Ако народният представител се е изказал и има отрицателно становище, той очевидно го е изразил в своето изказване. Затова нашето предложение е да отпадне „изразил отрицателно становище”, тоест условието да бъде само „не се е изказал по обсъждания въпрос”.
Аз мисля, че проблемът е логически. Ако някой вижда противоречия, нека да ги сподели. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други предложения?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние като вносители на така обсъжданите текстове целим единствено по отношение на отрицателния вот изказването по него да бъде направено след самите пленарни заседания, след гласуванията, поради простата причина, че времето на парламента и на осемте парламентарно представени партии трябва да бъде управлявано по-ефективно.
Предлагайки тези текстове, ние изхождаме и от това, че хората, народните представители, които правят отрицателен вот, в крайна сметка са имали възможността и преди самите гласувания да изкажат своето мнение и становище по обсъжданите текстове и проекти. По тази причина предлагаме възможността за отрицателния вот да остане, да бъде налична, да бъде право на всеки народен представител, но да бъде променено не след гласуването, а в края на пленарното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика към Вас, господин Белемезов, от госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, от къде това желание да се пипат процедури, които са съществували в парламента от неговото създаване? Това наистина е важно! След важно гласуване – избор на правителство, бюджет, важен законопроект на първо четене, е нормално да се обясни отрицателен вот.
Даже тук господин Андреев искаше да обяснява положителен вот. Още повече ще видите, че ако имате парламентарно време 15 минути, понякога времето не стига да се изкажат всички, когато темата е важна и възможност да я обосновеш защо си гласувал „против”, ти дава възможност да си кажеш мнението. А да го сложим в края на пленарното заседание, значи приел се е законът в 10,00 ч. сутринта, гласуване в 10,00 ч. и в 14,00 следобед – кой запомнил за какво става дума? Тук дебатът има значение, когато се води по едно и също време. Нека да не ценим толкова време на парламента, когато става дума за изказвания и за изразяване на отношения, защото в крайна сметка парламентът е за говорене. Хората затова ни пращат – да ни чуят мнението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Считам, че така направеното предложение от колегата Белемезов абсолютно не отговаря на парламентарната практика до настоящия момент. То обезсмисля всъщност и процедурата по отрицателен вот, а на трето място, ясно е записано „в края на пленарното заседание”, където се предлага някакъв специален блок за отрицателни вотове, обаче не е записано кога в края, колко в края – в последния 1 час, в последния половин час, 10 минути. Най-малко не е издържано дори от тази гледна точка. Не считам, че това е коректно предложение и не мога да го подкрепя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Дуплика – заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря, госпожо Манолова, господин Попов! Вашите аргументи са стойностни и аз няма как да не се отнеса с уважение към тях. Но всъщност това, което ние предлагаме, има малко по-различен характер на цялостния процес.
Моята молба е да погледнете нашите предложения. Ако сте се запознали с тях до момента, преди да разискваме на това заседание на комисията какви са нашите предложения, ние всъщност предлагаме на Вашето внимание и вариант, в който самите гласувания по всеки един от законопроектите да не бъдат текущи, а да бъдат в определен блок. Тоест когато премине този блок с гласувания, да се даде възможност на всеки един от народните представители по гласуването по отделните точки, законопроекти и така нататък да даде своя отрицателен вот.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава да отложим гласуването на този текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Патриотичният фронт няма да подкрепи предложенията – обяснението на отрицателен вот и личното обяснение да отидат в края на пленарното заседание, не само защото такава била традиционната парламентарна практика, а защото сегашното й място е логично – да бъдат веднага след съответното гласуване.
Както вече казах и за личното обяснение, Вие представяте ли си, че някой на практика ще стои в края на пленарното заседание да слуша отрицателни вотове и лични обяснения?! Хайде, нали, да си говорим, защото тук имаше една дискусия за лицемерието – нека да не бъдем лицемерни. Ясно е какво ще се случи. Ще има едни хора, които ще се обясняват от парламентарната трибуна и никой няма да ги слуша.
Парламентаризмът и думата „Парламент”, както знаете всички, идва от „говоря” и идеята е да има изслушване между отделните представители на политическите сили, съответно отделните представени становища. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Митев. Няма как да не възразя, защото може би аз съм последният човек в този парламент, който ще говори по лицемерен начин. Затова ще Ви помоля лично да се извините и да оттеглите думите си.
Предложението, което ние правим, първо, цели висока ефективност за българския Парламент. На второ място, ние по никакъв начин не неглижираме правото на народния представител да направи своя отрицателен вот. Самите гласувания като цяло предлагаме да бъдат в края на пленарните заседания поради простата причина на Етичния кодекс, който предлагаме. Отново апелирам към това да погледнете от по-висока гледна точка всички принципни промени, които предлагаме, които целят всеки един от народните представители да бъде задължен да гласува, когато сутринта се е регистрирал преди откриването на Народното събрание и е участвал в кворума, в края на пленарните заседания да има възможност да гласува и това да бъде задължително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Белемезов, официално Ви се извинявам, ако се чувствате засегнат! Когато говорех за лицемерно поведение, нямам предвид направеното предложение от Вас, лично Вас или някой от колегите, които присъстват. Имам предвид следното. На практика това, което ще се случва – това е моето мнение, това съм наблюдавал на практика в работата на общинския съвет в Бургас, когато личните обяснения се изтеглят на края на заседанието, повярвайте ми, почти никой не остава да ги слуша тези лични обяснения. Същото ще се случва с отрицателните вотове. Убеден съм от практиката, която имам. Затова не мога да подкрепя това предложение. Разбирам изцяло добрата Ви насока да пестим парламентарно време по въпросите и за гласуването, отделните кворуми за гласуване, за обсъждания.
В крайна сметка при така конкретно направените предложения лично за мен наистина ще обезсмислят и отрицателния вот и личното обяснение. На практика който и да иска да взема отрицателен вот, той няма да го прави по простата причина, че няма да има почти пред кого да го направи. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Имамов – изказване.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Колеги, ще повторя още веднъж, че на тези заседания трябва да се ръководим единствено от възможността да оптимизираме работата на парламента. Това изисква до известна степен да загърбим чисто политическите интереси. Това се прави разбира се в повечето случаи.
От тази гледна точка аз не виждам никаква полза за повишаване ефективността на работата на Народното събрание от това предложение. Напротив, то усложнява работата на Народното събрание. Представете си пак конкретен случай. От сутринта до края на заседанието са минали 10 закона и по тези 10 закона има N на брой народни представители, които имат желание да изкажат своя отрицателен вот, каква статистика трябва да води председателят за всеки един законопроект, кой се е изказал, кой не се е изказал, негативно, положително, отрицателно и чак накрая да даде възможност народните представители да вземат отношение. Така че подкрепям предложенията да не се гласува това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че си изяснихме кой каква теза поддържа, затова предлагам да преминем към гласуване на така направените предложения.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие какво поддържате? ГЕРБ какво поддържа? Поддържате ли си предложението личното обяснение да се прави в края на заседанието? Защото ние обсъждахме отрицателния вот. Господин Белемезов си го представи и ние му го обсъждахме. Нищо не стана ясно, Вие по никакъв начин не обосновахте Вашето предложение и е редно ако го поддържате, да кажете какви са причините да предлагате личното обяснение да е в края на заседанието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аргументът ни е загубата на парламентарно време в лични обяснения и поводите от едно лично обяснение към друго лично обяснение. Мисля, че всички сме свидетели на подобни ситуации. Поради тази причина сме го предложили. Това са ни аргументите.
Подлагам на гласуване...
МАЯ МАНОЛОВА: Аз имам реплика, това беше изказване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не беше изказване.
МАЯ МАНОЛОВА: А какво беше?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По начина на водене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това беше отговор на Вашия въпрос от вносител.
МАЯ МАНОЛОВА: Не смятате ли, че...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, много Ви моля, нека с гласуване всеки да изрази мнението си сега, в комисията. В залата вероятно ще водим подобен дебат.
Моля, който е за предложението на господин Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид в чл. 56, ал. 3, да гласува.
Гласували: за – 9, против – 1, въздържали се – 5.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Светослав Белемезов в чл. 56, ал. 2 – първото, „след гласуването” да се замени с думите „в края на пленарното заседание”.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували 15 народни представители: за – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не е прието.
Предложение на господин Светослав Белемезов за ал. 4 – да отпадне текстът „най-много на трима народни представители” и да се добави „в края на пленарното заседание”.
Моля, който е за, моля да гласува.
Гласували: за – 1, против – 1, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров за чл. 56, ал. 1.
Моля, който е за, предложението да гласува.
Гласували: за – 5, против – 3, въздържали се – 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 56 в редакцията на вносителя с корекцията, която вече е приета.
Гласували: за – 11, против – 1, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
По чл. 57, 58, 59, 60 и 61 няма направени предложения.
По чл. 62 оттегляме нашето предложение.
По чл. 63 няма направени предложения.
Подлагам на гласуване всички тези текстове.
Моля, който е за, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържал се няма.
Предложението е прието.
По чл. 64 има предложение на господин Светослав Белемезов.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Самото предложение, което сме направили в чл. 64, ал. 1, само по себе си говори именно затова, че ние ще държим и евентуално създаването на Комисия по парламентарна етика – да съблюдава действията на всеки един народен представител в частта за присъствие в Народното събрание, в пленарната зала, също така задължително да гласува. Поради тази причина смятаме, че е напълно удачно да предложим на Вашето внимание блок от определен диапазон от време, в който всеки един от законопроектите да бъде гласуван от Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплика от господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Считам, че така направеното предложение абсолютно не кореспондира със заявлението на вносителя за присъствие в пленарната зала, тъй като преминахме вече през чл. 48, ал. 3, а именно поименната проверка. Това ще рече, че до настъпването на този блок за гласуване – 11-11,30 ч., не може да се прави поименна проверка и присъствието в пленарната зала няма да се очертае на нивото, на което всички ние желаем.
Това е едно улесняване на процедурата по приемането само на закони, но във връзка с разискването на всеки законопроект считам, че не кореспондира на общото ни желание за присъствие в пленарната зала, тъй като явно изключва и поименната проверка, поискана от някоя от парламентарните групи или от Председателя на Народното събрание и не считам, че е приемливо така предложено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Няма други изказвания.
Заповядайте за дуплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Попов. Определено пак потвърждавам, че търсим оперативност и ефективност. Това, че гласуванията ще бъдат изнесени в определен блок, по никакъв начин не повлиява върху самите обсъждания на законопроектите и върху правото на всеки един народен представител да се изказва.
По-скоро аз апелирам към това, което господин Веселинов преди няколко минути спомена. Неговото процедурно предложение беше по-ефективно да работим върху гласуванията в момента като комисия. Същият аналог може да бъде направен и съотнесен към Народното събрание, тоест по-ефективно да работим, да не протакаме заседанията със странични коментари, които не касаят по същество въпросите и проблемите, които са поставени. Именно тази оперативност да даде доста по-добра ефективност в следващото Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Белемезов.
Господин Попов!
ФИЛИП ПОПОВ: Отказвам се, на мен ми стана ясно предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Репликата беше достатъчно ясна наистина.
ФИЛИП ПОПОВ: Репликата беше достатъчна.
Пак повтарям, само да кажа, че наистина това е процедурата, която ще доведе до присъствие на народните представители в пленарната зала. Освен това изказванията и дискусиите по определен законопроект ще се отдалечат във времето от самото му гласуване. От 9,00 до 11,00 ч. могат да се да се разискват и приемат пет законопроекта, от 11,00 ч. до 11,30 ч. същите да се гласуват – това не кореспондира на континюитета на цялостния процес на гласуването.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ: Да, наистина по-лесно ще се събере, ще се сформира мнозинството за приемането на определени законопроекти, това е ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да кажа, че ние това сме го пробвали в по-предния парламент и създава проблеми, особено при гласуванията на второ четене. На практика не знаеш какво гласуваш – текст по текст, член по член, забравил си аргументите от предния ден или от по-предния ден. Тогава стават точно тези гласувания по знак, някой следи законопроекта и казва – тук гласувайте така, а там другояче. Защото просто няма как човек да помни. Практиката е показала, че не е удачно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Станаха ясни тезите на всички.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен с предложението на господин Белемезов, да гласува.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на чл. 64.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 65, 66, 67, 68, 69, 70 и 71, както и по заглавието на Глава осма – „Внасяне, обсъждане, приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание”, няма постъпили предложения. Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текстовете, съгласно предложението на вносителя.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
В чл. 72 има направено предложение от народните представители Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров – в ал. 1.
Бих искала да направя едно чисто редакционно предложение: след думите „към тях” текстът да звучи по следния начин: „Справката за съответствие с европейското право при хармонизация и справката за отразяване на получените становища по тях при съгласуването, когато законопроектите са внесени от Министерския съвет”.
И дали е нужна тази справка, бих искала да чуя мнението на всички?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е важно предложение и следва да кажете по същество Вашата редакция какво означава. Текстът, както е предложен в момента, означава, че всички законопроекти, независимо дали са внесени от народни представители или от Министерския съвет, трябва да съдържат справка за съответствие с европейското право и справка за отразяване на получените становища от тях. Тези, които имат даже и малък парламентарен опит, пък и другите, могат да помислят логично дали една справка за съответствие с европейското право е в състояние изчерпателно и абсолютно коректно да изготви народен представител при подготовката на законопроект. Аз не знам дали сте виждали какво представляват справките. Ако това се отнася до законопроектите на Министерския съвет. Още повече Министерският съвет е органът, който изисква становища и провежда съгласувателна процедура. Няма как по законопроект, който изготвя народен представител, да се приложи справка за получени становища по него предварително.
Нека да се разберем, че това ще бъдат изисквания, които ще се отнасят до законопроектите, които внася Министерският съвет, защото иначе означава абсолютно да се блокира внасянето на законопроекти от народни представители.
Предлагам следното редакционно уточнение. „Законопроектите заедно с мотивите от тях” – остава си текстът, както е по ал. 1, и се добавя: „към законопроектите, които внася Министерският съвет, се добавя справка за съответствие с европейското право и справка за отразяване на получените становища по тях”. Или „Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет,...”.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос към вносителите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има ли реплика към изказването на госпожа Манолова? Няма.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Каква е разликата, според Вас, между Вашето предложение и ал. 3 на този член?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Имамов, справка, която придружава актовете, внесени от Министерския съвет, надявам се не само Вие, но голяма част и от народните представители пореден мандат са виждали. Тя отразява становищата на абсолютно всички министерства по законопроектите. Има законопроекти, които противоречат наистина на европейското право и на мястото на България като член на Европейския съюз. Затова аз считам, че е необходимо народните представители да бъдат задължени и с мотивите си към законопроектите да прилагат и подобен анализ за подобно съответствие.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един подвъпрос – смятате ли, че законопроектите, внесени от народни представители, също трябва да минават през тази съгласувателна процедура, за която Вие говорите – огромната папка с документи да идва в парламента?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, тя е само за Министерския съвет.
ХАМИД ХАМИД: Трябва да стане ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тази съгласувателна процедура е само за Министерския съвет, защото много често сме били свидетели, когато министри първо изразяват различно мнение, което по-късно в комисията отново бива представено по различен начин пред народните представители и в пленарната зала. Мисля, че сте съгласен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Становищата, които получава парламентът, госпожо Председател, са становища на Министерския съвет, а не на отделния министър.
Аз мисля, че ал. 3 изчерпва онова, което искате да се случи във Вашето предложение. Там е дадена възможност да се дава справка за съответствие с европейското законодателство, за степента за изпълнение, за несъответствие и така нататък.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това беше изказване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, това беше въпроси към вносител.
Процедура – господин Лазаров.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Това бяха въпроси към вносителя.
Процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, от изказването на колегите останах с впечатлението, че тяхната идея е, че ал. 3 се отнася само до внесените законопроекти от Министерския съвет. Нека да уточним това, първо, и мотивите.
Нашето предложение, господин Професоре, също се касае за внесени законопроекти от Министерския съвет, защото случаите, когато Министерският съвет внася един законопроект, често – не бих казал, но на практика при разглеждане на законопроектите в комисията идва представител от министерството и казва: „Не сме съгласни с тези текстове”. Просто това е готвило друго министерство, а касае материя от тяхното министерство.
Затова искаме. Мисля, че не би натежало към внесените от Министерския съвет законопроекти да се прилагат тази справка. Мисля, че дотук нямаме проблем. Мисля само, че би трябвало да уточним дали се касае за всички законопроекти, или само за внесените от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Това беше процедура под формата на изказване.
Аз също бих искала да направя процедура и да оттегля предложението, което направих по втората справка, господин Имамов, и да остане само предложението относно: „Справката от Министерския съвет при хармонизация с европейското право”. Надявам се, че така е по-ясно и сте съгласен?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Председател, … (Говори при изключени микрофони.)
Господин Лазаров, дали съм Ви разбрал правилно? Министър Хикс, когато се обсъжда законопроектът в Министерския съвет, минава всички големи въртележки, подписва се и казва, че е съгласен. Идва обаче в Парламента и казва: „Не, имам друго становище”. Вие искате да хванете министъра да държи на мнението си като министър, когато е обсъждан този законопроект в Министерския съвет, и да не сменя своето становище, когато идва в Парламента. Това изисква да го хванете в менгемето на този член и да му кажете: „Слушай, ти там си казал нещо и при нас ще потвърдиш същото. Нямаш право на специално собствено мнение”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да кажа, че ще се наруши процедурата. Просто не искаме тази съгласувателна процедура, особено когато се бърза, да бъде формална, защото когато служителите, дирекция „Правна” поднесат на министъра законопроекта за съгласувателна процедура, след това, когато по същество се разглежда на първо и второ четене, изведнъж се оказва, че формално е направена тази съгласувателна процедура. Разбира се, че винаги може да се измени мнение, становище. Искаме просто по този начин да не бъде формална съгласувателната процедура, а тя понякога е такава – Вие знаете добре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Имамов, мога да формулирам изказването на господин Лазаров като дуплика.
Мисля, че предложението, което оттеглих, отчасти решава въпроса и се отнася до хармонизацията с европейското право и справката за съответствие. Мисля, че е по-ясно, когато Министерският съвет е вносител.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами, хубаво, Вие притискате Вашия Министерски съвет.
ФИЛИП ПОПОВ: Моля пак да се изчете целият текст, за да е ясно, че Министерският съвет е вносител, защото на мен не ми стана ясно.
МАЯ МАНОЛОВА: Преди 15 минути аз започнах въпрос към вносителите с това: дали тези изисквания се отнасят до законите, които внасят отделни народни представители? Това е важно – един народен представител няма как да има нито едната, нито другата справка. (Размяна на реплики между председателя госпожа Десислава Атанасова и народни представители на изключени микрофони.)
ФИЛИП ПОПОВ: Имам процедурно предложение: Да прочетем текста отново с редакцията, която приеха вносителите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще прочетем текста.
Преди това ще дам думата на референта, който има предложение за създаване на текст в ал. 3, допълване на алинеята и счита, че така ще бъде най-правилното логическо място на текста в текста на чл. 72.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Първо, искам да обясня това, което господин Имамов попита – за мотивите и за таблицата за съответствие.
Разликата е, че в таблицата за съответствие имате конкретния член от директивата с конкретния член от законопроекта, който се внася. Там е текст по текст, а не общо обяснение какво се въвежда като принципи. Тази справка е много полезна, защото когато започне четенето в комисия, народните представители могат да се ориентират наистина ли този член от директивата отговаря на текста в закона и правилно ли е транспониран. Тази таблица така и така се прави от вносителите в Министерския съвет. Министерският съвет разполага с нея. Някой път таблиците са по 100-200 страници. Това много улеснява народния представител. В същото време тези таблици не пристигат в Народното събрание. Стигат до Министерския съвет и оттам нататък се архивират.
Целта е по този начин да се улесни народният представител, затова е най-добре да се направи втора алинея и да се ограничи само до Министерския съвет, като се каже, че „Когато законопроектът се внася от Министерския съвет, се прилага и справка за съответствие с европейското право при хармонизацията”.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което предложих преди малко.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, предлагам това да стане редакция на Комисията в ал. 3.
РЕПЛИКИ: Стават много алинеи.
МАЯ МАНОЛОВА: Втора алинея.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, нека докато не се формулира текстът на чл. 72, да не гласуваме.
Моля да формулирате текста и дали ще бъде в първа, втора или трета алинея и да го предложите на народните представители.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отлагаме гласуването.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е ясно. Предлагам да бъде в ал. 2.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, моля Ви! Всички се объркаха вече.
МАЯ МАНОЛОВА: Никой не се е объркал, много е ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Напротив, напротив.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако Вие сте се объркали, в момента, когато го кажа, ще се приеме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нека текстът да се изчисти и да се предложи.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо да губим време?! Аз го предложих преди десет минути.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защото е въпрос на минута да се уточни текстът – кой се оттегля, кой остава и в коя алинея ще бъде.
Преминаваме към текста на чл. 73. По него няма предложения. По чл. 74 има предложения по отношение на публикуването на стенограмите.
По чл. 75 има направени предложения, които са в същия смисъл, както чл. 72.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 73 по вносител.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложението по чл. 74 е по отношение на докладите. Мисля, че това е с цел по-голяма прозрачност и публичност на обсъжданите въпроси в комисиите.
Не виждам някакви изказвания и противоречия.
Моля да гласуваме предложението на народните представители.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 74.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Моля да ни бъде представен текстът на чл. 72.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Няма пречка да бъде, както предложи госпожа Мая Манолова – като изречение второ на ал. 1. Да гласи: „Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилага и справка за съответствие с европейското право при хармонизация”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, което ще бъде предложение на Комисията, за редакция на чл. 72 в ал. 2.
Междувременно в чл. 72, ал. 1 предложенията са оттеглени.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Това е текст на ал. 1, изречение второ.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване чл. 72 с направените и приети предложения.
За – 15, против и въздържали се – няма.
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли процедура?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
ФИЛИП ПОПОВ: Моля за 10 минути почивка. Предстои ни важно гласуване по чл. 75. Все пак сме тук от 10,00 ч.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, има редакционни предложения по следващите текстове. Такива приехме току-що в чл. 72.
Освен това нашето заседание трябва да бъде до 14,00 ч., защото тук ще заседава Комисията по правни въпроси. Голяма част от нашия състав сме и членове на Комисията по правни въпроси. Много моля, ако някой желае да излезе, да го направи. Ще приключим в два без десет.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Все пак може да дадете 10 минути почивка.
МАЯ МАНОЛОВА: Може да има необходимост да се обади по телефона, да излезе за нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз не възразявам някой да излезе.
МАЯ МАНОЛОВА: Нали от 14,00 ч. отново ще заседаваме?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре.
Предлагам Ви в един без десет да направим почивка до 13,00 ч. След това да разгледаме предложенията, които вчера отложихме, за достъпа на гражданите, защото тук има представители на гражданските организации, които търпеливо ни изчакват да приключим с всички текстове.
Гласуваме предложения по чл. 75, които са аналогични на предложенията в чл. 72, ал. 1 и 2, които гласувахме.
Предлагам текстът да бъде идентичен към чл. 72, ал. 1. Ще го добавим чисто редакционно.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 75 с направените и приети предложения.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По чл. 76, 77 и 78 няма постъпили предложения.
Гласуваме текстовете на вносителя.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По чл. 79 има направени предложения по отношение на предложенията за изменение и допълнение на приетите на първо гласуване законопроекти – да се вписват в публичен регистър на Народното събрание. Има чисто редакционно предложение за замяна на думите „новия законопроект” с „общия законопроект”.
МАЯ МАНОЛОВА: Ясни са, да гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Гласуваме предложението на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме текста на чл. 79 с приетото предложение.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Има пет минути до почивката. По чл. 80, ако прецените, че ще има обсъждане на предложението, да го отложим.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да го обсъдим, защото може някой да закъснее, а текстът е важен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз пък предлагам, госпожо Манолова, защото почти съм сигурна, че няма да свършим в рамките на пет минути, да преминем към гласуване на текстовете на чл. 81, 82, 83, където няма направени предложения.
МАЯ МАНОЛОВА: По-добре е сега да го обсъдим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, след почивката ще преминем към текстовете, касаещи достъпа на гражданите. По-късно ще се върнем на чл. 80.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 81, 82 и 83, по които няма направени предложения.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Благодаря, колеги.
Обявявам почивка. В 13,00 ч. започваме с текстовете за достъп на гражданите до Народното събрание.



(След почивката.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Бих искала да поясня, че в материалите, които са Ви раздадени преди заседанието, фигурира и предложението за текстовете, които вчера бяха отложени с оглед по-добра редакция, както текстовете за наименованието на парламентарните комисии, така и текстовете по отношение на техните заседания и достъпа на гражданите до тях.
Имаме и предложение за редакция на текста на чл. 28, свързан с достъпа на гражданите и гражданските организации до заседанията на комисиите, предложен от форум „Гражданско участие”. Представителите на форум „Гражданско участие” са тук, затова аз предлагам първо да чуем тяхното предложение. То е писмено, мога да Ви го прочета, а може да им дам и думата.
Да гласуваме текста на чл. 28 и чл. 29, които отложихме вчера и след това да преминем към предложенията за наименование на комисиите. Мисля, че няма да имате нищо против.
По отношение на чл. 28 от форум „Гражданско участие”са ни предложили ал. 2 да звучи по следния начин: „Представители на неправителствени организации и граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание. Членовете на постоянните комисии също могат да поканят граждани или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.”
Предложили са ал. 3 да отпадне и съответно ал. 4 да стане ал. 3, както и преномерация на останалите алинеи.
Има предложени и текстове за редакция, които са Ви раздадени в началото на заседанието, по чл. 28, които са малко по-различни като съдържание, но в същия смисъл, а именно, че гражданите могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и редът, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието. Мисля, че това е един удачен вариант, който сме намерили по отношение на присъствието на гражданите и организациите.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, предлагам да подкрепим предложението на гражданската организация, като впишем това предложение в текстовете, които Вие сте предложили, а именно в чл. 29 от новораздаденото предложение след думата „граждани” да се добави „и представители на граждански организации”. Това е същността на предложението на тази гражданска организация. А иначе тяхното предложение на практика редактира текстовете. Вашите предложения също редактират текстовете. Според мен без значение е точно коя редакция ще приемем. Да приемем Вашата, като включим най-важното от предложението на гражданската организация – „и граждански организации”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Правя уточнение, че в текстовете на чл. 39 в проекта на правилник по отношение с взаимодействието с гражданските организации има специална ал. 1 по отношение на представители на неправителствените организации, дори е разширена и с представители на различни вероизповедания да участват в работата на комисиите.
Предвидили сме такава хипотеза. В този случай мисля, че предложенията, които сме направили, за редакция на чл. 28, чл. 29 и чл. 30, които имате писмено, отговарят на всички изисквания и всички тези, около които се обединихме.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз също вчера не предложих разширение към гражданите и представители на граждански организации, изхождайки от хипотезата, че това е уредено в чл. 39, но това е частта „взаимодействие с граждански организации и движения”. Някъде в предложените текстове видях, че има предложение изобщо тази глава да бъде заличена, включително и в края на основния текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, безспорно е, че има такива предложения. Не са направени от нашата парламентарна група, но обръщам внимание, мисля, че всички парламентарни групи изразиха становище, че трябва по-сериозно взаимодействие с граждански и неправителствени организации и Четиридесет и третото народно събрание ще бъде отворено и публично за достатъчен брой неправителствени и граждански организации. Смятам, че никой няма да възрази срещу текстовете на чл. 39 по-назад в Правилника. Поне нашата група ще го подкрепи.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението за отпадане на Глава шеста беше наше. Ние го оттегляме с оглед на новите редакционни поправки, които сега ни бяха представени. Но дори и да ги нямаше тях, пак щяхме да го оттеглим. Предложението е с оглед прецизиране на терминологията. Там се говореше за граждански организации и движения, което е прекалено общо. Аз вече изразих мотиви защо ние мислим така. Смятаме, че терминът „неправителствени организации” е достатъчно широк. Той не изключва и организации, които са регистрирани или нерегистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и ми се струва по-удачен. Така че ние оттегляме това предложение и сме готови вече за дебати по конкретно направените предложения за промени в Глава шеста. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Също имам едно редакционно предложение във връзка с тези предложения. Предлагам ал. 2 да остане така, както е в момента, като към нея след „Народно събрание” се добави „при спазване на реда, установен в комисиите”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, само много моля да погледнете предложението за редакция, което беше раздадено, защото то е идентично на това предложение, което Вие правите, само че е в...
ФИЛИП ПОПОВ: Друг член.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 29, ал. 1.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Госпожо председател, аз предлагам в този текст, който Вие сте предложили, в ал. 1 да отпадне последното изречение: „Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола”. Аз не знам защо е това. Някой от сътрудниците към комисиите ще трябва системно да прави списък на лицата, които присъстват на столовете отстрани. По-скоро на тези, които са участвали в дебатите, ако са взели думата. Но да правите списък непрекъснато на всички, които присъстват отстрани...
МАЯ МАНОЛОВА: Излишно е това, да.
ЧЕТИН КАЗАК: Абсолютно е излишно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, господин Казак. Ще подложа Вашето предложение на гласуване.
Други предложения?
Заповядайте от форум „Гражданско участие”.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, благодаря за възможността да разгледате и нашето предложение.
Нашата формулировка беше предложена единствено в отговор на желанието на някои от Вас тази ал. 2 да отпадне, против което ние бяхме категорични, защото тя изразява всъщност възможността за участие на гражданите по тяхна инициатива, а не само по инициатива и покана на народните представители. Така че в този смисъл ние сме съгласни с тази формулировка, стига да се запази смисълът на ал. 2. Нямаме нищо против да има списък, защото ние сме за прозрачност, включително и за прозрачност на участието. Така че това не ни притеснява.
Изключително се радвам, че предложението за отпадане на Глава шеста се оттегля, защото беше ни притеснило много. Ние всъщност сме мрежа от над 120 организации от цялата страна и работим активно в това отношение.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко – подкрепям така представените ни нови предложения за редакция на чл. 28 и чл. 29. Единственото нещо, което малко ме смути, беше в ал. 2 на чл. 29, че освен синдикални, съсловни браншови организации не видях граждански организации. Но след като те са уредени изрично в чл. 39, който на практика е идентичен, но там въвежда граждански организации и движения, мисля, че тогава вече няма проблем и гражданските организации също могат да са спокойни, че ще бъдат допускани и могат да присъстват.
Предлагам Ви ако искате да го гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Славов.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Казак за отпадане на изречение второ от чл. 29, ал. 1 в редакцията на Комисията, която сме предложили.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията на чл. 28.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз не знам кога сме обсъдили и приели, че само Комисията за контрол над службите ще бъдат със закрити заседания. Значи Вие искате да въведете откритост на заседанията на всички останали комисии, които традиционно винаги са били закрити. Не знам кога сме обсъдили този въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Правилна бележка, господин Казак, тъй като в текста на Правилника, по който работим, чл. 28 касае достъпа на гражданите. С преномерирането в чл. 29 вече е уреден този въпрос. Правилно обърнахте внимание по отношение на заседанията на комисиите.
Колеги, сега ще гласуваме чл. 29, който урежда достъпа до заседанията на комисиите, както е предложен.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се – няма.
Това става и окончателна редакция на текста на чл. 29.
Член 30 е в редакцията, която вчера коментирахме да предложим писмено, а именно в заседанията на комисиите при обсъждане на законопроекти се изслужва вносителят. „Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.” Тази алинея не сме гласували.
Поставям на гласуване първо ал. 3 на чл. 30.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване чл. 30 с приетата редакция и съгласно доклада.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласуване: за – 15, против и въздържали се – няма.
Тъй като преди да решим дали комисиите ще заседават в открити или закрити заседания, трябва да обсъдим тяхното наименование, предлагам сега да се върнем на началото на Глава пета – „Комисии на Народното събрание”.
Отново имате предложение за редакция.
Имате предложение за редакция на чл. 15, ал. 2, тоест наименованието на комисиите. Направихме справка по отношение на членуването в наименованието на комисиите. Имате ли съображения, изказвания? Вчера отделихме достатъчно време.
Госпожа Мая Манолова е предложила редакция на чл. 15, ал. 2 по отношение т. 16 и т. 17, както и разделянето на постоянните комисии на Комисия по външна политика и Комисия по отбрана.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако мога с две изречения да обоснова предложението си във връзка с вчерашния дебат и едно предложение, което мисля беше направено от господин Белемезов, за включване проблематиката, свързана със защита на потребителите и ограничаване на монополите. Предлагам комисията, която досега се занимаваше с взаимодействие с гражданските организации и движения, в нейното наименование да бъде включено и защита на потребителите и ограничаване на монополите, тъй като де факто това беше една основна част от нейната дейност.
Според мен тук е мястото на тази важна тема. В досегашната практика сме провеждали съвместни заседания и с Комисията по енергетика, и с Икономическата комисия, и с Комисията за конфликт на интереси. Така че мисля, че по този начин би била по-добре уплътнена нейната дейност и това би отговаряло и на интереса към проблематиката с ограничаване на монополите, и с действителните проблеми на гражданите. А жалбите на гражданите да отидат там, където винаги са били – при вероизповеданията и правата на човека.
Просто Ви обръщам внимание, че по начина, по който се структурират иначе комисиите, една комисия, която се занимава само с тематиката вероизповедания и права на човека, като се изключат жалбите на гражданите, според мен няма да уплътнява своята работа. На практика жалбите са основната част от работата на тази комисия – вероизповедания и права на човека. Била съм за кратко член на тази комисия, без да претендирам, че познавам детайлно нейната работа. На практика тя изобщо няма да бъде достатъчно натоварена.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Казак, преди да Ви дам думата бих искала да уточня, че сте получили и материали с предложения по отношение на чл. 23, може би го виждате, и той е в контекста на обсъждания въпрос за постоянните комисии и за създаване на подкомисия към Комисията по икономическата политика и туризма, каквото предложение направих и вчера в заседанието на комисията – да се създаде постоянна действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защита на потребителите и ограничаването на монополите. Мисля, че по този начин отговаряме на изискването на останалите колеги да има постоянно действаща комисия, която да разглежда тази тематика. Същевременно съм водена и от аргумента, че към Комисията по енергетика има постоянно действаща комисия и предложението ни ще бъде и в този смисъл за Подкомисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и към Комисията по бюджет и финанси има постоянно действаща Подкомисия по отчетност на публичния сектор. Считам, че със създаването на подкомисиите ще се реши проблемът и максимално ще удовлетворим както предложенията и на останалите колеги да създадем такива комисии, а и няма да утежним останалите комисии в дейността им по разглеждане на различна проблематика.
Затова предлагам да разгледаме и този въпрос, заедно с обсъждането наименованията на комисиите.
Предложила съм Ви и още един вариант в Глава шеста – „Взаимодействие с неправителствените организации”. Именно там да разпишем правила за тази комисия, че ще провежда включително и обществени обсъждания, и ще осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи, както и тези в областта на защита на потребителите и ограничаването на монополите. Въпросът сега е ние всички да изберем най-удачния начин, като аз държа моето предложение за подкомисия към Комисията по икономическа политика и туризъм да бъде гласувано отделно.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В подкрепа на това, което казахте, и в този контекст Комисията по икономическата политика наблюдава Комисията за защита на конкуренцията, също и Комисията за защита на потребителя. И е нормално там да бъде и тази подкомисия, що се касае вече до по-тесен предмет – потребителите и защита от монополите. Иначе изведнъж ще стане, от една страна, Комисия по икономическата политика, тя ще изслушва, ще задава въпроси, или ще променя законодателство по КЗК и Комисията за защита на потребителя. От друга страна ще има една друга комисия, която може би само ще изслушва. И затова мисля, че е по-нормално да има една подкомисия, която да бъде тясно съсредоточена към Икономическата комисия по тези два въпроса. Мисля, че това е по-нормалният подход, както на практика и в Комисията по енергетиката има подкомисия за ДКЕВР, и в Бюджетната комисия. Мисля, че така сме последователни в подхода.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Лазаров, чудя се: ако наистина се създаде такава подкомисия, какво ще остане за самата комисия като работа? Защото основната част от законите, дейността ще бъде концентрирана в тази подкомисия – изслушвания, всички законопроекти, свързани с конкуренцията, с потребителите и така нататък, ще минават само през тази подкомисия. Ще се обезсмисли дейността на самата комисия!
За мен най-удачният вариант е тази комисия да си остане без подкомисия – да се занимава с всичко това като комисия, а не като подкомисия. И без това те са в нейния ресор. В ресора на Министерството на икономиката, правилно посочихте, е и защитата на потребителите и така нататък. (Реплика: „Въобще да няма подкомисия”.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Смятам, че има някаква промяна от вчерашната дискусия по тази тема до днес с оглед на това, че вчера на няколко пъти беше заявено не само от мен, но и от останалите колеги, че всъщност ограничаването на монополите е предмет на дейност, който не касае само Икономическата комисия като такава.
Склонен съм в случая да припомня отново нашите аргументи, по-скоро да изведа тезата – и това, което госпожа Манолова предлага, че жалбите могат да бъдат включени към комисията, която е по вероизповеданията и правата на човека като цяло, а оформянето на една нова комисия, която ние предлагаме – за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения, всъщност да бъде широкообхватна комисия, която да защитава интересите на хората от монополните такива не само по отношение на икономиката, но и по отношение на туризма, на енергетиката, финансите, разбира се, и много други ключови, важни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Трета реплика на господин Лазаров.
МАЯ МАНОЛОВА: Под формата на реплика – така или иначе обсъждаме един въпрос, който е важен. Според мен е добре, след като толкова време отделихме на тази тема, да напълним с достатъчно съдържание всички комисии. В подкрепа на това, което каза господин Белемезов, искам да Ви кажа от практиката, от работата на тази Комисия за взаимодействие с гражданските организации, че 70% от темите, които са обсъждани, са свързани именно с монополите. Но те не са само в икономиката – банките, съдебните изпълнители, ЕРП-тата, ВиК сектора, естествените и изкуствени монополи, търговските вериги, доставчиците на горива. Това са най-важните теми за гражданското общество. Всъщност това са и темите, които се отнасят до обикновения българин. Според мен е нормално с тези теми да се занимава именно комисията, която ще взаимодейства с гражданските организации.
Това уточнение е добро, с акцент върху монополите. Не че то на практика не е така – това са темите на гражданите.
Една подкомисия, извинявайте, от колко народни представители – по двама от една парламентарна група, която се събира много по-рядко даже от стандартните комисии и която има още по-ограничен състав и още по-ограничена дейност, примерно какво ще прави с монополите в банковия сектор? Банките според гражданите и според много други също са монополисти. Или ЕРП-тата – те са към енергетиката.
От друга страна, мога да се хвана на бас, че Комисията по вероизповеданията и правата на човека, ако в нея ги няма и жалбите, на практика ще прави заседания веднъж на месеца най-често, просто защото няма теми и законопроекти, които да се отнасят до нейната работа.
ЧЕТИН КАЗАК: Не е вярно. Погледнете 40-те законопроекта на „Атака”. (Весело оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА: Те всичките за там ли са?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Дуплика дали ще ползва господин Лазаров?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, това е така – че тези теми вълнуват гражданите и те са важни. Но те не са важни, само за да се споделят, защото останах с впечатление, че едва ли не Комисията за взаимодействие с гражданското общество става най-важната комисия в парламента. С такова впечатление останах.
Но освен да се обсъждат темите, да се говори по тях, да се изслушват гражданите, да се разглеждат техните инициативи, темата с монополите обхваща и нещо друго – монополите влияят върху цените, върху икономиката – никой не може да го отрече. Не искам да изброявам нататък. Трябва да се променят законите в тази насока.
Ако искате да кажете, че ние ще изземем – вчера направих изказването малко по-общо, че всяка комисия в своя си ресор би трябвало да има правомощията и да бъде на вниманието й преодоляването на монополите и защитата на потребителите в контекста, в който Вие сега го казвате. Казах и сега не се отричам от това, че не желая да се монополизира темата с монополите и защитата на потребителите от една комисия, наречена Комисия за борба или за преодоляване на монополите.
Права сте, госпожо Манолова, но какво тогава – да изземем тези контролни правомощия на комисиите от енергетиката, от икономиката, да преместим Комисията за защита на конкуренцията, чиято основна тема е тази – и тя е сезирана, и тя се произнася, и да я прехвърлим за наблюдение към Комисията за взаимодействие с гражданското общество?! Да изземем правомощията на Икономическата комисия за наблюдение на Комисията за защита на потребителите и да я прехвърлим за наблюдение върху Комисията за гражданското общество?!
Нищо не пречи Комисията за гражданското общество – ние сме за това тя да се запази, макар и да се слее с друга комисия, да се занимава с тези теми – да изслушва гражданите, да анализира и обобщава техните предложения, но нека да не изпразваме от съдържание Икономическата комисия!
Дали ще бъде подкомисия – господин Казак, не мисля, че само монополите и защитата на потребителите са единственият ресор за наблюдение на Икономическата комисия.
Така че дали ще има една подкомисия, дали ще се събира веднъж на месеца, или на три месеца, е въпрос на регламентация, въпрос на отговорност. Не мисля, че членуващите в Икономическата комисия колеги – бъдещи, които ще членуват, или в евентуалната подкомисия ще бъдат по-безотговорни в изпълнението на своите задължения по тази тема, отколкото членовете на широко прокламираната от вчера Комисия за гражданското общество. Нека да дадем дължимото уважение на всички колеги народни представители, които ще членуват в тези комисии.
Мисля, че предложението, което ние правим – комисиите да бъдат 20, е съобразено и с това, което дискутирахме вчера. Не искам да го повтарям – да има възможност народните представители да участват в две комисии, защото иначе, тръгвайки да ги разпръсваме, ние ще лишим някои народни представители от участие в две комисии. Ще трябва да вървим на три – вчера дебатирахме, че тогава просто няма да бъде ползотворно това участие в три комисии.
Не искам по повод Вашето изказване, госпожо Манолова, да се връщам на Правилника в миналото Народно събрание – как се разделяха комисии и защо. Нека да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има заявено изказване от господин Славов, господин Имамов, господин Казак, господин Кирилов, господин Белемезов, господин Хамид.
Процедура от господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, времето напредна – нека да се придържаме към Правилника, да правим по едно изказване на тема.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се, но всяка парламентарна група трябва да има възможност.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, но да не се повтарят едни и същи хора – изказванията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбира се. Благодаря.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем кратко – принципно подкрепям изразеното от Вас становище да се създадат подкомисии към Икономическата комисия и към Енергетиката по проблемите на монополите, защото, колеги, това е строго специфична материя. Абсурдно е да очакваме примерно една мегакомисия да се занимава с всички. Логично е, че в енергетиката се изискват едни знания, във водния сектор – други, в банковата сфера – трети. Така че нека те да са разпределени по ресори и тази комисия наистина да предлага решения, а не само да е обект на някакви политически изявления, от които нищо добро няма да произлезе.
Конкретно по самите предложения, които са останали и по това, което сте ни предоставили. Предлагам една редакционна промяна по т. 16 – Комисията по жалбите на гражданите и взаимодействието с неправителствените организации, в името. Нека комисията да бъде „по взаимодействието с неправителствени организации и жалби на граждани”, тъй като все пак неправителственият сектор не се жалва основно, а той всъщност прави доста смислени предложения. Нека акцентът да е тук. Иначе комисията остава същата.
Последното ми предложение е за Комисията по външна политика и отбрана – да бъдат две, както е било до момента, да не ги сливаме, а просто да следваме структурата на Министерския съвет. Да не се оставя впечатлението едва ли не, че цялата ни външна политика е свързана с отбраната, което едва ли е целта, но си мисля, че така изглежда поне на прима виста. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще бъда съвсем кратък. Моето мнение по този въпрос е малко различно от мнението на госпожа Манолова и господин Казак. Смятам, че мястото на потребителите и монополите е в Икономическата комисия. Има държавни структури, които се занимават с този проблем. Те са чисто икономически и са на парламентарен отчет и наблюдение към Икономическата комисия. Това е много важно.
Освен това, ние имаме лош, негативен пример в това отношение – в миналия парламент подготвихме един Закон за защита на потребителите и срещу монополите, който вървеше изключително трудно, с ангажиран огромен икономически и юридически ресурс. Законопроектът не можа да стигне до края. Според мен логиката е много ясна. Мястото на тези две направления в нашата дейност е в Икономическата комисия.
Подкомисията означава, че е ангажирана цялата комисия. Редно е да има подкомисия. Всъщност това, което гледа подкомисията, се гледа и от комисията – дали преди, или след нея, се гледа и от комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Имамов.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че господин Имамов може би не разбра моята теза. Аз защитих абсолютно същата позиция – че дори няма нужда от подкомисия. Комисията по икономическа политика и туризъм има пълния капацитет, без никакви подкомисии, да разглежда всички тези въпроси, свързани със защитата на потребителите, борбата срещу монополите и така нататък, както традиционно винаги го е правила, това е било винаги в нейния ресор. Няма нужда от подкомисия, тъй като това са същностни части от работата, от законодателството в областта на икономиката. Няма нужда да се свежда до ниво подкомисия. Така че от тази гледна точка аз не подкрепям идеята Ви да има подкомисия.
Но подкрепям да се раздели Комисията по външна политика и отбрана на две. Мисля, че има резон в това. Така е било – мисля, че в две народни събрания преди настоящото. Има логика в това да има отделна Комисия по отбрана, където се разглеждат само специфични въпроси, а пък Комисията по външна политика да е отделно.
Не съм съгласен с госпожа Манолова, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има малко работа. Напротив, очертава се да има доста сериозна работа с оглед състава на Четиридесет и третото народно събрание и законодателните инициативи, които се очертават или които са вече факт. Така че трябва да си има отделна комисия само за правата на човека и вероизповеданията, а жалбите да си бъдат в тази за гражданските организации, както е предложено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплики има ли към изказването? Не.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Председател, ще се опитам да бъда изключително лаконичен, защото макар да се върнахме в средата на дебата, ми се струва, че позициите и тезите са ясни.
Молбата ми е следната: модернизирайки парламентаризма във взаимоотношението с гражданите, все пак да съобразяваме, че има органи, които са със специална компетентност, правомощията им са установени със съответен закон. Респективно – Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Не би следвало да изпадаме в републиканския подход от времето на първата Френска революция – да вкарваме работата на тези комисии, които, пак казвам, са отделни институции, няма да ги квалифицирам какви са, да ги вкарваме в обхвата на една постоянна парламентарна комисия, както и да очакваме.
Защото ние пак ще заблудим гражданите с този популистичен подход, пак ще им кажем: вижте, има два пътя – има някаква комисия, която е на „Славейков”, и другата, която е на „Витошка”, но има и парламент. Гражданите ще предпочетат, разбира се, по-висшето. Те ще кажат: „Парламентът ще окаже по-голяма защита на нашите права”.
Според мен категорично мястото на тези две теми е в Икономическата комисия, защото и антитръстовото законодателство, и аспектите на защита на потребителите касаят икономическа дейност и активност.
Да, от примерите, които госпожа Манолова даде, вероятно имаме два монопола, които са малко пό встрани – тези, които са в енергетиката и тези, които са в правната ни система. Мисля, че не е проблем тези дейности да... (Реплика при изключени микрофони.) Има, така е.
Кое ме притесняваше в работата на предходната Гражданска комисия? Не е обезпечено взаимодействието с нормалната комисия. Аз съм присъствал на заседанията на комисията на госпожа Манолова – те действително генерираха законодателни предложения.
Да, но примерно предложението за ГПК така и не стигна до Правната комисия. Гражданите имаха предложение за ЧСИ-тата (частните съдебни изпълнители) – така и не го видяхме това. Напротив, в залата реагирахме стихийно. Спомнете си, дори колеги от БСП инцидентно се намесиха и защитаваха гражданския интерес примерно в Закона за потребителския кредит.
Ако дислоцираме неправилно тази комисия, просто ще сложим един етикет, ще залъжем гражданите, но няма да е осигурено, обезпечено взаимодействието.
Ще си позволя и аз един нюанс, като поддържам направеното предложение, но господин Казак е абсолютно прав с това дали да е подкомисия, или направо да си е цялата комисия. Ако решим, че няма проблем с това целият формат – 20 или 21 народни представители, да участва в работата на Комисията в тези области, даже мисля, че е по-чисто това да си бъде тема в наименованието на самата Комисия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Само Ви моля да бъдете действително лаконична.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като непрекъснато се вадят факти от дейността на предния парламент, аз моля поне да бъдат коректни тези факти.
В резултат на дебатите в Комисията за връзки с гражданското общество, по предложение на гражданските организации бяха изготвени няколко законопроекта. Единият от тях е Законопроектът за конфликт на интереси, който стигна до пленарната зала, но в последния момент беше блокиран.
По повод дискусиите с ЧСИ-тата и проблемите с банките бяха изготвени два законопроекта, които бяха внесени в парламента – промени в ГПК и промени в Закона за ЧСИ, които отново ще внесем в този парламент. Просто нямаше воля в предишното Народно събрание тези теми да бъдат решени.
Във връзка със защитата на потребителите. Предложенията, които БСП направи по защита на потребителите, става дума за търговските вериги, тръгнаха също от гражданските организации – това са законодателни предложения, в основата на които стоят граждански предложения, оформени впоследствие в съответни законопроекти. Плюс Изборния кодекс и плюс промените в законите, които са свързани с Изборния кодекс. Да не изброявам по нататък. Промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Не подценявайте неправителствения сектор и не подценявайте тази работа. Едни от най-важните законопроекти излязоха именно от Комисията за взаимодействие с гражданското общество и бяха предложени от граждани, от експерти от неправителствените организации.
Освен това, нищо не пречи, което се е случвало – тази комисия проведе съвместни заседания по съответните теми с всички други комисии.
Това че не сте информиран – просто се дразня.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, не говоря нито за Изборния кодекс, нито за...
МАЯ МАНОЛОВА: Говорите за ЧСИ и за ГПК.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви, колеги!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое от това стана факт законодателно...
МАЯ МАНОЛОВА: Не стана, защото нямахте воля.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: ...в областта на монополите и на ЧСИ тата? Кажете коя норма беше приета?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви се, колеги, ако обичате!
Госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: Законът за търговските вериги беше приет от парламента и върнат от президента, затова не е факт!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, моля Ви!
Колеги! Господин Кирилов!
МАЯ МАНОЛОВА: Законът за конфликт на интереси мина на второ четене през Правната комисия. Никога не си позволявам да говоря...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, много моля, не влизайте в спорове по отношение на законодателни инициативи в минали...
МАЯ МАНОЛОВА: Ами те са факт!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако обичате. (Реплика от народния представител Мая Манолова: „Приети докрай и върнати от президента!”.)
Господин Имамов – втора реплика към господин Кирилов. (Реплики между народните представителите Мая Манолова и Данаил Кирилов.)
Господин Имамов има думата! Госпожо Манолова, господин Кирилов, ако обичате!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, мисля, че не е редно да се говори, че някой тук подценява гражданските организации. Не е така. Вярно е, че оттам идват истински хубави, полезни инициативи. Но аз ще Ви напомня, че тези два законопроекта – за потребителите и за монополите, минаха през Икономическата комисия. Там се обсъждаха законите, там се съставяха отделните текстове. Тази комисия ги внесе в пленарната зала.
Господин Кирилов, подкомисията не е някакъв недостатък. Напротив, създаването на подкомисия е предимство, привилегия за отделна дейност. Икономическата дейност е всестранна. В случая ние отделяме дейността за потребителите и монополите в отделна подкомисия, което за мен означава, че й придаваме изключителна значимост.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплика ли имате към изказването на господин Кирилов?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще се възползвам от правото си на реплика – струва ми се, че изключително много размиваме темата и ще Ви кажа защо. Защото в т. 1.4. от нашите предложения ние предлагаме Комисията по т. 18 да се промени на Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения. На практика са три основни направления, фокусирани в едно цяло, които три основни направления по така структурираното изложение на състава на комисиите, по-скоро на структурата на комисиите Вие сте разхвърляли в няколко различни комисии. Тоест парадоксално е да обсъждаме тежестта на тази Комисия, при условие че всяка от точките е застъпена в други комисии! Това е първо.
Второ, умишлено изваждате акцента монополи поради простата причина, че това е единственият аргумент, с който разполагате. Пак казвам, темата с монополите, първо, е много широкообхватна тема. Тя не засяга само икономиката – мисля, че всички можем да го потвърдим вече.
На следващо място, темата с монополите за нас е толкова важна, че тя на интегрирано ниво изключително много си взаимодейства със защитата на потребителите и взаимодействието с гражданските организации и движения.
На следващо място, господин Лазаров, ние по никакъв начин не променяме броя на комисиите – от 20 те да станат 21. Ако следите правилно изказванията на всеки от народните представители, в момента – членове на Комисията, ние предлагаме тази комисия да бъде включена по предложената от Вас структура на комисиите, в т. 16, като всъщност т. 16 – Комисията по жалбите на гражданите, да бъде изведена в т. 17 – Комисия по вероизповеданията и правата на човека. По този начин запазваме броя от 20 комисии!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, позволявам си да Ви прекъсна, първо, защото господин Кирилов в изказването си не е засегнал Вашето предложение. Второ, защото под формата на реплика Вие отново направихте своите предложения.
Давам възможност на господин Кирилов, ако желае дуплика, да я направи. Ако не, има заявено, и това ще е последно изказване – на господин Хамид, защото е 13,58 ч.
Ще направя процедурно предложение да отложим гласуването за пореден път. Изглежда, че има още теми за доизясняване – и по наименованието на комисиите.
Предлагам на всички след заседанието на Правната комисия да продължим със заседание на тази по Правилника и поне да гласуваме безспорните текстове, по които няма направени предложения, защото утре също ще заседаваме след 14,00 ч., след парламентарния контрол.
МАЯ МАНОЛОВА: По-добре сутринта от 9,00 ч. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има обявено заседание утре. (Реплики при изключени микрофони.)
В такъв случай това ще бъде адхок решение.
След заседанието на пленарната зала да заседаваме – това ще ми бъде предложението. А след заседанието на Правната комисия отново да се съберем, за да гласуваме поне безспорните текстове в Правилника.
МАЯ МАНОЛОВА: Не възразявам, но тук не можем да ги делим – спорни и безспорни, да прескачаме през текстове. Виждате, че губим два пъти повече време. Да изкараме текстовете докрай, те са вързани един с друг – докъдето стигнем. Според мен е по-добре днес да приключим с работата по Правилника – утре всеки има някакви ангажименти, включително в избирателния си район.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз не възразявам, стига... (Реплики при изключени микрофони.)
Петък е ден за парламентарен контрол.
МАЯ МАНОЛОВА: След 14,00 ч. казвам, след 14,00!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, господин Хамид се е отказал от изказване.
Предлагам, като приключи Правната комисия – господин Кирилов ме уверява, че това ще стане около 15,30 ч. ...
МАЯ МАНОЛОВА: А, по-бързо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ...най-късно, но има колеги, които не са членове на Правната комисия, в 15,30 ч. – заседание на Комисията по Правилника днес.
За утре – ще решим в зависимост от това докъде ще стигнем с предложенията. Благодаря.

(Закрито в 14,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова