Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 05.11.2014 г., сряда, от 14:00 часа се проведе заседание на Временната комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на образованието и науката – доц. Румяна Коларова, министър, Стойчо Стойчев, началник на кабинета на министъра на образованието и науката и Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна” в МОН.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Временната комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми народни представители, преди да ви предложа дневния ред за днешното първо заседание на Временната комисия по правни въпроси, моля за извинение за закъснението, което се получи поради удължаване времето на пленарното заседание.
Предлагам ви следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г., № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 03.11.2014 г.
2. Разни.
Колеги, имате думата по дневния ред. Няма становища, бележки, възражения.
Аз бих искал да взема отношение по начина на формиране на дневния ред, но предлагам това да го направим в т. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С консенсус приемаме дневния ред.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г., № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 03.11.2014 г.
Гости на нашето заседание по законопроекта за ратификация са министър Румяна Коларова, г-н Стойчо Стойчев, началник на кабинета на министъра на образованието и науката и г-н Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката.
Предлагам да дадем думата на г-жа Коларова, за да представи накратко внесения от Министерския съвет законопроект за ратификация.
Доц. Румяна Коларова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Става дума за споразумение, по което Министерският съвет предлага България да бъде страна, което да подпише с Европейския университетски институт. Дотолкова доколкото Конвенцията за основаване на Европейския университетски институт е междуправителствено споразумение, то трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание.
Всъщност инициативата България да се присъедини към Конвенцията е била в дневния ред от 7 години на всички Министерства на образованието и науката. По необясними за мен причини има в архива на министерството писма, които са писани от 5 министъра до Европейския университетски институт, в които изрично се декларира намерение България да се присъедини към Конвенцията, но след това по едни или други процедурни причини не се стига до успешното приключване или ратифицирането на тази конвенция от Народното събрание.
Заради това предложението ми за решение на Министерския съвет не беше предхождано от поредното писмо, защото реших да го спестя, тъй като всеки път, когато ние пишем писма всъщност в Европейския университетски институт отпускат стипендии на нашите докторанти или за нашите специализанти, които се оказва, че не са за наша сметка. Те си остават за сметка на Европейския университетски институт.
Ректорът на Европейския университетски институт, който беше преди няколко дена в България и изнесе лекция в Софийския университет каза, че в момента разходите по българските докторанти се покриват от вноските на Люксембург. Явно вноската на Люксембург не се използва от техните докторанти.
Най-общо сумата, която ние трябва да внасяме като годишна вноска е 82 хил. евро. Отделно се плаща в зависимост от това колко докторанта имаме.
Искам да отбележа само две неща. Досегашната роля и значение на Европейския университетски институт е не само в това, че тя е най-престижната институция, в която юристи, икономисти, социолози, историци и въобще хора, които се занимават със социални и политически науки специализират, но и за това, че почти няма важно решение в Европейския съюз, което да не е обсъждано и до голяма степен изработвано в рамките на Европейския университетски институт.
Присъединяването ни в момента е изключително навременно дотолкова доколкото новият ректор проф. Джоузеф Уайлър има предложение към Европейския университетски институт да се създаде европейско училище за политика по модела на училището за политика в Харвард на името на Джон Кенеди. То е фактически за управление.
Става дума за това, че ако ние се присъединим преди да започне този проект, в някаква степен ние ще бъдем съоснователи на проекта. Иначе със сигурност няма да имаме и роля при определянето му. Важно е да кажем, че всяка държава членка има равен глас – по един.
Последното, което искам да подчертая, че вноските, които се правят в бюджета не са равни – над 80%, в някои години до 87% от бюджета се формира от четири големи държави – Германия, Франция, Обединеното Кралство и Италия.
Това са най-общо параметрите на нашето членство. Според мен, то е изключително важно. Бих го сравнила единствено и само с членството в ЦЕРН, като искам да отбележа, че членството ни в ЦЕРН струва 5 млн. евро. Докато тук става дума за една сума, която сама по себе си не е голяма, именно защото параметрите са различни на финансирането на институцията.
Готова съм да отговарям на всякакви въпроси, които вие имате по темата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър.
Уважаеми колеги, имате думата за становища, въпроси, мнения. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Министър, ако може да уточните. Вие казахте около 85 хил. евро е вноската и разходите за обучението са извън тази сума. (82 хил. евро.) Те за чия сметка са? На държавата или на съответните организации, които изпращат там за обучение.
Доц. Румяна Коларова:
Благодаря ви за въпроса. Всъщност ние плащаме по 16 хил. евро на човек, а разходите по обучението далеч надхвърлят тази сума. В зависимост от това колко студенти или докторанти, или пост докторанти имаме там, плащаме на всеки един човек по 16 хил. евро. Но те обикновено не са повече от 3-4 души. Когато става дума за това, което е над вноските, не е голяма сума. Всичко се плаща от бюджета на Министерството на образованието и науката. Нямаме разход, който да не е от бюджета на Министерството на образованието и науката.
По същия начин искам да ви кажа, че вноската, която плащаме в ЦЕРН също е от бюджета на Министерството на образованието и науката. Там 3 млн. евро е основната вноска, която плащаме за експеримента, който имаме и отгоре имаме няколко меморандума, които общо взето са между 400 и 600 хиляди и отиват до 5 млн. евро за ЦЕРН.
Искам и още нещо да кажа, когато говорим за практиката ни с ЦЕРН. Имаме практика да изплащаме учители. Освен тези, които са със степен над магистър, в ЦЕРН отиват годишно от 3 до 4 групи учители, които преминават там обучение. Същата практика ще имаме и с Европейския университетски институт. С други думи той ще има ефект, както за висшето, така и за средното образование.
Димитър Лазаров:
Благодаря Ви. И само, ако позволите г-н Председател, да се допълни за реда за набиране и изпращане на докторанти – конкурс или как, за да бъдем наясно.
Доц. Румяна Коларова:
Конкурсът се провежда във Флоренция. По принцип, тъй като познавам хора, които са завършили Европейския университетски институт, обикновено от най-престижните европейски университети приемат студенти там. Да бъдеш докторант или да имаш след докторска специализация в Европейския университетски институт е престижно, както за хора от Оксфорд, така от Мюнхен и от всички известни университети. Това се счита като най-елитната институция. В случая аз бях впечатлена от този план. Доколкото разбрах в рамките на италианското председателство ще бъде взето решение за създаването на училището по управление на името на Конрад Аденауер.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, колега.
Димитър Делчев:
Г-жо Министър, имам кратък въпрос. Ако ние не ратифицираме Конвенцията, могат ли българи да кандидатстват по друг начин.
Доц. Румяна Коларова:
Според мен българите досега са участвали, защото ние винаги сме писали писма. Обаче, според мен, търпението след 7 поредни години, когато ние играем или как да го кажа, минаваме през тази неясна процедура, а миналата година Президентът е отишъл там, декларирайки, че ще се присъединим, след като поредният министър е изпратил писмо, но пак не сме се присъединили. Според мен, шансовете на българите да участ там може би догодина ще бъдат сведени до нула. Просто след тази наша не толкова безотговорност, колкото процедурна неефективност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате ли други въпроси?
Свилен Иванов:
Г-жо Министър, кой ще представлява държавата във Висшия съвет.
Доц. Румяна Коларова:
Държавата се представлява от министъра на образованието и науката.
И това, което искам още веднъж да подчертая, много малко са европейските институции, в които България има тежестта равна на всяка останала държава. Знаете, че в повечето европейски институции всяка една държава има различна тежест – с различен брой гласове се представлява, докато там гласовете са всяка държава с по един глас.
Кирил Цочев:
Г-н Председател, аз предлагам, ако няма съществени въпроси, да минем към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате ли възражения, колеги? Няма. Гласуваме.
Колеги, който е съгласен да подкрепим Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 г., изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 г., № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 03.11.2014 г., моля да гласува.
Деветнадесет „за”.
Който е против, моля да гласува. Против няма.
Който е въздържал се? Един „въздържал се”.
Г-жо Министър, благодаря Ви за личното участие в първото заседание на Временната комисия по правни въпроси. Радвам се, че законопроектът имаше тази специфика, че беше и в областта на образованието, и в областта на европейската ценностна система, и се радваме, че колегите го подкрепиха масово. Благодаря ви.
Доц. Румяна Коларова:
Благодаря. Пожелавам успешна работа на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Уважаеми колеги, преминаваме към точка две от дневния ред.
По втора точка – Разни.
Точка Разни няма да я лимитирам откъм теми, но аз бих искал да направя нещо като кратък доклад за постъпилите законопроекти и всъщност да обсъдим един подход, който да бъде относим и приет за работата ни оттук нататък.
Към момента с разпореждане на Председателя на Народното събрание са ни разпределени около 28 законопроекта. Може да има разлика от един-два, казвам грубо 28 законопроекта. Има и още някъде около 25 проекта за решение, включително са постъпили и три доклада за работата на административните съдилища и доклад на Висшия съдебен съвет за съдилищата въобще. Имаме и един доклад за дейността на прокуратурата, който не ни е разпределен сега. Той е от миналото Народно събрание.
Постъпили са и няколко жалби.
Позволих си да ви предложа този дневен ред с оглед възможността да постигнем консенсус и това да бъде повода да търсим оттук нататък една по-широка възможност да проявим добра воля и да подкрепяме повечето от предложенията.
По 43 законопроекта и проекти за решения по мое указание сме изпратили писма до министрите, които са компетентни по съответната материя. Касае се за множество предложения за законопроекти, които водачът на партия Атака беше обявил от трибуната, които не са ни известни. Дори от мотивите се вижда, че те са били внасяни и в по-предни Народни събрания. Но с оглед лаконичността на предложената радикалност в промяната на законодателството би следвало да бъдат обследвани по-обстоятелствено и да се вземат становищата на относимите администрации. За това сме написали и изпратили във вчерашния ден 53 писма до съответните институции.
Освен това, бих се радвал да чуя вашите становища.
Предлагам ви във формата на Временната комисия по правни въпроси да се занимаваме с такива законопроекти, респективно доклади, които с оглед работата на Народното събрание са спешни, неотложни, а принципните законодателни решения да ги оставим за времето, когато ще има нов правилник, ще има действащи – работещи постоянни комисии и ще могат да се гледат съответните доклади.
Пропуснах да ви кажа, че имаме и една програма и една стратегия за образованието, която е разпределена на Временната комисия по правни въпроси, но не мисля, че следва да я предлагам на вниманието ви, защото не е редно. Това Народното събрание е в един транзитен период. Апелирам за вашето търпение в посоката, която изложих.
Имате думата. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Председател, в продължение на това, което ни съобщихте, бих искал да получа информация за тези 53 запитвания или писма, за които споменахте в порядъка на една подготовка за отстояване и представяне на законопроектите и решенията, внесени от политическа партия „Атака”.
Моля за достъп до тази кореспонденция.
Предс. Данаил Кирилов:
В смисъл достъп до запитванията, които сме отправили. (Да, до запитванията.) Не възразявам да се запознаете с писмата, а също и след получаване на становищата да имате достъп с оглед възможността да си подготвите позиция.
Други мнения, въпроси? Заповядайте.
Хамид Хамид:
Колеги, аз споделям становището, че тези законопроекти, които са разпределени към настоящата Временна комисия по правни въпроси само защото няма други ресорни комисии би следвало да изчакат титулярните такива по новия правилник и тази комисия да не се занимава с тях сега.
Споделям също, че тези които са по спешност, с тях да започнем.
Няма съгласувателни процедури за различните проекторешения.
Предс. Данаил Кирилов:
Проекторешенията не са изпратени.
Хамид Хамид:
Да, там няма съгласувателна процедура, така че докато тече съгласувателната процедура бихме могли да свършим малко работа. Да започнем от неотложните. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, ако правилно разбирам, вие се нагърбвате с тежката задача субективно да определяте кое е приоритетно и важно за хода на работата на Народното събрание, без да ни давате ясна информация все пак какво предлагате да гледаме в комисията. Нямам нищо против ние да имаме приоритети и да се концентрираме върху това, което наистина е важно за работата на събранието в този първоначален период. Но все пак от всички постъпили законопроекти и решения нека да ни информирате поне кои от тях вие считате за приоритетни и важни и ако имаме съгласие по това, да вървим по този начин на работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев, това, което съм намерил за относимо и за възможно за гледане, не бих казал приоритетно, съм го предложил в днешния дневен ред.
За общия списък на законопроектите можете да се информирате от сайта на Народното събрание в раздел „Законопроекти”. Аз лично от там се информирах. Предните дни нямаше информация за разпределението по комисии. Сега вече има известна такава информация.
Преди да напусне г-жа Манолова прие моята теза, изложена накратко. Тя каза, че те държат единствено за проекта на Кодекса за социално осигуряване, който обаче не е разпределен на настоящата комисия, защото той си е изцяло бюджетен и финансов нормативен акт.
Приемам намека за субективизъм затова поставям въпроса. За да не е субективизъм, обективирайте го с ваши позиции и становища.
Но нека поне във временната част на действие на комисията да се предпазим от това да я превръщаме на политическа арена.
Г-жа Атанасова иска думата. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че поне Комисията по правни въпроси била и временна тя, винаги е държала на професионализма, а не на политиката в залата, в която заседава. Затова призовавам всички колеги сега наистина най-належащите проекти, ако има такива, да бъдат разглеждани. И ако трябва всяка парламентарна група да посочи такива, в случая както г-жа Манолова е предложила да се разглежда Кодексът за социално осигуряване, но пък може би тя не се е информирала, че той не е разпределен на тази комисия.
Има и друга опция, г-н Георгиев. Г-жа Манолова да направи възражение пред Председателя на парламента и да поиска разпределение и в Комисията по правни въпроси, ако тя държи да се гледа и тук в тази комисия.
Аз считам, че съвсем скоро ще бъде изработен Правилника за работата на Народното събрание от комисията. Мисля, че сме почти идентичен състав и във Временната комисия по правилника, а също така ще бъде определен и съставът на постоянните комисии. Мисля, че това е времето и срокът, в който всеки един от внесените законопроекти ще получи становищата от различните адресати към които г-н Председателят е отправил запитване за подкрепа и становище.
Така или иначе по настоящия правилник на Народното събрание имаме двумесечен срок за доклад по всеки един от законопроектите, т.е. достатъчно дълъг срок, за да могат да се формират мненията и на парламентарните групи.
За това предлагам Временната комисия по правни въпроси настина да се занимава с изключително належащите въпроси, а всички останали законопроекти, които голяма част от тях сме разглеждали в различните състави от предходни Народни събрания, да изчакат формирането на постоянната Комисия по правни въпроси.
Това ми е процедурното предложение, г-н Председател, и ако може да се подложи на гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Атанасова. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Съгласен съм с предложението на г-жа Атанасова. Става въпрос за формирането на всички постоянни комисии, защото не по всички законопроекти, които са внесени, Правната комисия е водеща комисия. Така че ние дори и да искаме, няма как да разглеждаме законопроект за Кодекса за социално осигуряване при положение, че ще има други водещи комисии.
Съгласен съм, но да бъде до сформиране на постоянно действащите комисии, тъй като правната комисия не е водеща комисия.
Още повече, в правилника би трябвало да бъде да се разгледа във водещи комисии, а правната комисия да гледа не толкова по целесъобразност, колкото в юридическата част.
Това ми е корекцията на предложението за гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Мнения и становища по предложението?
Свилен Иванов:
Бих искал да допълня, че за всяко заседание ще има и дневен ред и ако някой колега има някакво възражение, че някой законопроект не е важен и не е в нашите компетенции, може да го предложи и да отпадне от дневния ред. Въпросът е, че дневният ред за всяко заседание се гласува.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам процедурното предложение на г-жа Атанасова на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Деветнадесет ”за”.
Който е против, моля да гласува. Няма против.
Който е въздържал се, моля да гласува. Един „въздържал се”.
Приема се.
Пропуснах да ви уведомя по въпрос, който обсъждахме миналата седмица във връзка със статута на временната комисия. Смятате ли, че имаме нужда от правила за работата на Временната комисия по правни въпроси? За информация ви казвам, че и предходната постоянна Комисия по правни въпроси не е имала правила. Сегашното правило на прилагащия се все още Правилник за организацията и дейността на Народното събрание поставя този въпрос по преценка на съответната комисия.
Въпросът ми е искате ли правилник за дейността на Временната комисия по правни въпроси или смятате, че можем да действаме без такъв правилник.
Реплики: Не е необходимо изготвянето на отделен правилник.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите имат готовност с бланкетен правилник. Но щом не е необходимо, добре.
Имате думата, ако смятате, че е необходимо да обсъждаме още някакви други проблеми или въпроси. Заповядайте. Няма желание за поставяне на други въпроси. Тогава да приключваме настоящото заседание.
Колеги, благодаря ви за участието.
Следващото заседание ще бъде обявено по досегашния ред, т.е. ще получите уведомление с предложение за дневен ред.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов