Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

Днес, 11.11.2014 г., вторник, от 14:00 часа се проведе заседание на Временната комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ Висшия съдебен съвет и Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Министерството на правосъдието – Юлиана Василева, директор на дирекция „Съдебни и други специализирани дейности”; от Министерството на регионалното развитие – Таня Милева, началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и Ивайло Иванов, директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” към Агенция „Пътна инфраструктура”; представители на собственици на имоти, подлежащи на отчуждаване от кварталите на град София – Биляна Емилова Христова-Петрова, Станислава Атанасова Виткова и Станимир Иванов Христов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Временната комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, добре дошли. Имаме кворум, за да открием заседанието на Временната комисията по правни въпроси. 24 часа преди заседанието получихте съобщение с предложение за дневен ред:
1. Обсъждане на доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2013 г., № 411-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 03.11.2014 г.
2. Обсъждане на доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г., № 430-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.10.2014 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
Моля да вземете становище по предложения дневен ред. Заповядайте, колега.
Християн Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, предлагам от така предложения дневен ред, да бъде отложено разглеждането на т. 3. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, поради краткия срок, който беше - вярно по правилник, но прекалено кратък, за да се запознаем с тези основни изменения и допълнения в закона.
Предполагам, че сте се запознали с Преходните и заключителните разпоредби, където се предлагат промени в Закона за общинската собственост, които кореспондират с предложения проект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
С оглед и на доста широкия кръг от лица и интереси, които засягат предлаганите изменения, считам, че е целесъобразно да имаме по-голям срок да се запознаем, за да можем да вземем адекватна и правилна преценка на така предложения проект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега. Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
В подкрепа на това предложение, аз бих помолил, ако го отложим, все пак да получим и потвърждение от вносителя, защото все пак друг субективен състав има вносителя, дали поддържа този законопроект и тогава да го гледаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища по дневния ред, колеги? Заповядайте.
Кирил Цочев:
Аз също се присъединявам към предложението за отлагане на т. 3 от дневния ред.
Този закон засяга широк кръг обществени отношения и по правило следва да регулира допуснати пропуски в миналото и неуредени такива. Липсата на нормално време за законотворчество създава възможност и предпоставка за допускане на значителни грешки и прокарване на лобистки идеи. Следва да отложим гледането на този законопроект и да ни се предостави нормално време за изготвяне на становище.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, ако позволите, един въпрос.
На коя друга комисия е разпределен? Ще бъде ли разпределян и на друга, тъй като предполагам, че ние като правна комисия ще сме водеща комисия, но да се запознаем със становището и на евентуално друга комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други становища и позиции?
При това положение колеги, моля да ми дадете възможност да аргументирам защо сме включили като предложение в дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Първият и основен аргумент е обществената необходимост и държавната нужда. Многократно сме обсъждали. Тук колегата каза, че едва ли не проблемът е изненадващ. Погледнато исторически, като няма най-дълбоката история да засягам, а само последните три Народни събрания ще коментирам съвсем накратко.
Въпросът за одържавяването е коментиран и в съставите на 41-то, 42-то Народно събрание. Някои от колегите си спомнят и дебатите в предходното Народно събрание точно във връзка с изпълнението на решението на Конституционния съд по повод искането на Омбудсмана на Република България.
Този проект е обявен от Министерството на регионалното развитие. Качен е на сайта за обществено обсъждане. Публиката се е запознала с проекта, включително, ако допуснем гледането на тази точка в дневния ред, гражданска организация е изразила становище, т.е. запознала се е, изразила е аргументи в обръщение, което е до председателя на 43-то Народно събрание, до г-н Валери Симеонов, председател на парламентарна група, до Георги Близнашки, министър-председател, до Омбудсмана на Република България.
Поканили сме за участие в обсъждането на законопроекта представители на гражданските организации, които имат възражение във връзка с представения за обсъждане проект.
Предлагаме ви с оглед важността и необходимостта да се обезпечи изпълнение на обектите с национално значение. Имаме вече поне три такива спрени проекта на територията на община София, единият от които е етап на метрото, другият е северна тангента и част от южната дъга. Така че прецених, че мога да ви го предложа, защото това е първо четене, т.е. това е принципното обсъждане на законопроекта.
Също така, сметнах, че след като има гражданска позиция и след като тя беше изразена още миналата седмица, би следвало тя да бъде съобразена адекватно и бързо.
По въпроса идентичност на вносителя. Действително законопроектът е внесен от служебния кабинет, но вчера поисках становището на сегашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството и в тук присъства и началника на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на който ще помоля да дадем думата, за да изрази становище (отношение). Моля да чуем това становище и тогава да гласуваме включването на този ключов и стратегически законопроект в дневния ред за днес.
Г-жо Милева, заповядайте.
Таня Милева:
Г-н Председател, благодаря за дадената възможност да изразя пред вас позицията на МРРБ.
Този законопроект наистина е изготвен от служебния кабинет, но в настоящия състав и министъра на регионалното развитие и благоустройството подкрепя и припознава основните принципни положения, залегнали в него с оглед осъществяване на възможност за реализацията на големите инвестиционни проекти.
Отделно от това, в текстовете на законопроекта се предвижда и механизъм, чрез който да не се допуска по никакъв начин да бъдат накърнени правата на собствениците на имотите, подлежащи на отчуждаване. Така че от тази гледна точка този законопроект се подкрепя в неговата предложена редакция, като, разбира се, са допустими съответните допълнения и поправки.
Аз наистина се надявам, че вие като народни представители ще обърнете внимание на законопроекта с оглед важността му за по-нататъшното му приемане. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Милева. Само уточняващ въпрос. Тоест Вие смятате, че предложеният текст по ваша преценка съответства на изискванията и на мотивите на решението на Конституционния съд.
Таня Милева:
Г-н Председател, аз не бих могла да кажа дали и доколко съответства, тъй като това е друг орган. Но тъй като съм юрист считам, че е законно и конституционно съобразно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Само ще допълня, че въпросът, който касаеше компетентност на комисии при евентуално второ четене на този законопроект, смятаме, че ако законопроектът се приеме на първо четене от пленарна зала, евентуалното второ четене ще бъде от пълния състав при вече приет Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. За второ четене законопроектът ще бъде разпределен на съответните постоянни комисии. Обикновено тази материя се обсъжда в Комисията за регионална политика, като водеща е Комисията по правни въпроси, защото това е вещен закон.
Заповядайте, колега.
Филип Попов:
Аз отново ще повторя нашето становище. Наистина това е важен законопроект, който според нас не би следвало да се гледа във временна комисия. Единствено становището на регионалното министерство считам, че не е достатъчно. Ние не сме добре запознати, а предполагам, че и колегите с това становище. То едва днес се излага.
Има преходни и заключителни разпоредби, препращащи към Закона за общинската собственост и не виждам становище от Сдружението на общините. В този смисъл налага се един по-задълбочен преглед на този законопроект и разбира се, вкарването му още на първо четене в други, съпътстващи комисии, както и Вие споменахте регионална комисия. Считам, че това е важен законопроект и не може така ad hoc, набързо да го приемаме на първо четене.
Предс. Данаил Кирилов:
Мисля, че той е важен и не бива да го бавим. В края на краищата приключва бюджетната година. Трябва да се планира следващият бюджет и с оглед бюджетното планиране е хубаво да имаме яснота и по този ключов закон.
Извинявам се, че ad hoc взимам реплика. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги от БСП –лява България,
Миналата година в края на месец май бяхме изправени пред абсолютно същата ситуация с други важни нормативни актове – закони в сферата на сигурността, където също нямаше абсолютно никакво становище от заинтересованите неправителствени организации със специалност в тази сфера. Само че за разлика от тогава сега законопроектът е внесен от Министерския съвет. Тогава също нямаше някаква широка публична дискусия. Тогава също беше поставен въпроса защо тези важни структурни промени, забележете структурни промени в Държавната агенция „Национална сигурност” и в Министерството на вътрешните работи не бяха разглеждани от постоянна комисия на Народното събрание.
Същото се отнася и за новосъздадената Държавна агенция „Технически операции” с едни промени в Закона за специалните разузнавателни средства от това време. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Ципов.
Ще се включа и аз с реплика в този порядък. Част от колегите си спомнят и дискусията и съдбата на двата законопроекта, които бяха внесени от народни представители, а не от тогавашното Министерство на регионалното развитие. Сега не искам да коментирам защо единият законопроект беше грубо игнориран в полза на другия законопроект.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Като дуплика. Не считам, че служебен Министерски съвет има по-голяма легитимация от Народно събрание. Защото така го казахте в репликата! Това ми е дупликата.
Чавдар Георгиев:
Г-н Председател, моля да ме извините. Аз не разбрах становището на г-н Ципов. Вие всъщност сте за продължаване на такива практики или сте против?
Красимир Ципов:
Г-н Георгиев, след като има необходимост, такава каквато нямаше за тези два законопроекта, които гледа предишното Народно събрание, които, отново казвам, не бяха внесени от Министерския съвет, а бяха внесени от народни представители без да има никакви обществени обсъждания, в момента имаме становище от неправителствена организация, поканени са граждани, които също да изразят свое мнение по този въпрос. Аз не смятам, че има някакъв проблем да се разгледа законопроектът на първо четене в тази временна комисия и в пленарната зала. В крайна сметка днес евентуално ние ще се произнесем на първо четене, а след това, ако се приеме законопроектът и народните представители имат възможност да направят своите предложения, всички знаем какъв ще бъде резултатът.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Аз смятам, че ние сме временна комисия, която трябва да приеме най-неотложните закони, които са свързани с функционирането на държавата - актуализацията на бюджета, Закона за държавния бюджет и евентуално нещо, свързано с КТБ (казвам евентуално, защото то вече отпадна), което да улесни процеса или да го подпомогне. Самият Закон за държавния бюджет е изготвен от служебното правителство, но виждате, че новото правителство, което онзи ден се сформира, е подготвило нов вариант.
Има обществена необходимост. Служебният кабинет онзи ден е приел някакъв закон, който 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание не е приело и изведнъж временната комисия трябва точно тя да се произнесе по същия този закон в спешен порядък. Девизът на София „Расте но не старее!”. Не вярвам, че ще остарее, ако постоянната комисия се занимае с този процес.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Тук амбицията не е цялата процедура да бъде пред временната комисия. Ако би могло да бъде обсъждането за първо четене във временното комисия, това би скъсило времето по-нататък по отношение на дебатите за второ четене.
Приемам всички аргументи по отношение съотношението важност и обществен интерес спрямо характера на временната комисия и мисля, че колегите ще отчитат това при гласуването и така, както изразиха становища.
Струва ми се, че няма повече заявки за изказвания. При това положение ви предлагам да гласуваме предложението за дневен ред по следния начин: отделно за включването на доклада по т. 3 и отделно предложенията за т. 1 и т. 2 от дневния ред, защото по тях не бяха излагани съображения. Ръководителите на висшите съдилища и съответно представляващия Висшия съдебен съвет и член на Висшия съдебен съвет присъстват тук.
Който е съгласен да бъдат разгледани двата доклада по т. 1 и т. 2 от дневния ред, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Благодаря ви.
Който е против, моля да гласува. Няма „против”.
Въздържали се? Няма.
Приема се дневният ред в частта точка първа и точка втора.
Моля, който е съгласен да проведем обсъждане за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост да гласува „за”. Шест гласа „за”.
Против? Седем „против”.
Въздържали се? Няма „въздържали се”.
Не се приема направеното предложение за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост в настоящия дневен ред.
Моля за извинение от поканените представители на МРРБ, на Агенция „Пътна инфраструктура” и представителите на собственици на имоти, подлежащи на отчуждаване от кварталите на София и чакаха възможност да вземат становища. Благодаря ви. Но ще имаме и следваща възможност да направим предложение за включване на законопроекта отново в дневния ред.
Колеги, пристъпваме към изпълнение на дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2013 г., № 411-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 03.11.2014 г.
Искам да представя гостите, които присъстват за обсъждането на този доклад: председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев; от Висшия съдебен съвет присъства представляващият Висши съдебен съвет г-жа Соня Найденова и г-жа Юлиана Колева, член на Висшия съдебен съвет, председател на Комисията по правни въпроси.
От Министерството на правосъдието тук е г-жа Юлиана Василева, директор на дирекция директор на дирекция „Съдебни и други специализирани дейности”. Дал съм указания на г-жа Директор да уведоми министъра на правосъдието, че настояваме за неговото присъствие и му обръщаме внимание да спазва Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Позволете ми първо да дам думата на проф. Лазар Груев да представи доклада. След това ще дам думата на представляващия Висшия съдебен съвет. Заповядайте, проф. Груев.
Проф. Лазар Груев:
Уважаеми народни представители,
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Най-напред аз искам да благодаря за поканата, която, макар и в спешен порядък, ние приехме. Единственото основание да си мисля за тази спешност е уважението към съдебната власт и значението, което й отдавате, разглеждайки, слагайки на разглеждане Доклада за дейността на съдилищата.
Докладът е изготвен в съответствие с Конституцията и Закона за съдебната власт. Той е разгледан, обсъден и приет на заседание на Висшия съдебен съвет със съответно становище.
Аз искам да кажа, че изменението преди години и възможността да се представят тези доклади в Народното събрание беше добро изменение, защото то подчерта по законодателен начин основната идея, заложена в Конституцията по отношение на съдебната власт, а именно взаимодействието между властите. Отварям скоба, за да кажа, че тези мои встъпителни думи са по-общи, тъй като аз съм убеден, че вие сте запознати с доклада и приложенията към него и едва ли се налага аз да го изчитам или да правя резюме по него. Но смятам, че тези думи са необходими, защото наистина Конституцията на Република България в полето на съдебната власт се ръководи от една единствена дума и тя е взаимодействие. Никъде другаде, освен на полето на Висшия съдебен съвет и въобще на полето на съдебната власт това взаимодействие не е толкова ярко изразено. И в този смисъл докладите, които ние представяме, са една от добрите форми на това взаимодействие. Впрочем докладите на всички съдилища в Република България за съответните отчетни периоди се намират на интернет страниците на съответните съдилища. Те са публично достъпни и дават вече конкретна представа за дейността на отделните окръжни, апелативни, военни, специализирани съдилища.
И тук е един от първите изводи, които аз съм правил и друг път и които ми се иска да споделя с вас. Аз мисля, че ще бъде добре за 43-тото Народно събрание и представителите най-вече на Комисията по правни въпроси и не само, а въобще за народните представители, ако проявят интерес и посетят и участват в отчетните събрания на съдилищата в съответните окръжни и апелативни съдилища. Аз мисля, че за вас, уважаеми народни представители, подобно присъствие на тези годишни събрания, които започват през януари-февруари по съответен график по съответните ваши райони ще ви дадат много ясна представа за конкретните проблеми, било на окръжно, било на апелативно ниво. Разбира се, това е едно предложение. Ваша е волята да прецените дали е удачно. Практиката показва, че в тези събрания на съдилищата участват почти по традиция представители на другите части н съдебната власт – на прокуратурата, на адвокатурата понякога, а и чест вече, представители на Министерството на вътрешните работи, т.е. на досъдебното производство и мисля, че участието на народните представители не само би издигнало нивото на тези събрания, но би ви дало възможност за този пряк контакт, за да черпите информация от самия извор.
Иначе думата взаимодействие по отношение на властите би могла да бъде конкретизирана, според мен, в следните направления.
Съдебната власт много активно или поне нашата оценка е такава, сътрудничи на законодателната и на изпълнителната власт в подготовката на съответните законопроекти. И това е напълно логично и нормално. Ние никога не само че не сме отказвали, а в някои случаи, както ще стане дума по-късно, сме настоявали за това участие, защото работата на съдебната власт и особено в законите, които касаят съдебната власт, на представители на практиката е от изключителна важност. В този смисъл, аз съм отбелязал и в доклада, в началото на миналата година след доста сериозна работа във върховния съд ние внесохме в Народното събрание в Правната комисия някои, според нас, важни предложения за изменения в действащото законодателство. Имахме и срещи с тогавашния председател на Комисията по правни въпроси. Защото тези законопроекти, според нас, в голяма степен биха могли да решат проблема с натовареността и не само с натовареността на магистратурата. Те бяха обсъждани подробно най-напред при нас във Върховния касационен съд, а след това и с представители на Комисията п правни въпроси. Аз не знам каква ще бъде вашата практика, но ако счетете за удачно да възобновите, когато му дойде времето, тези наши предложения, които са в архива на Комисията по правни въпроси, ние ще продължим да съдействаме в тази насока.
На втора място, взаимодействието трябва да бъде и най-вече по отношение на бюджета на съдебната власт. Така е и по Конституция и по Закона за съдебната власт. Аз лично и моите колеги съдии в страната биха били особено удовлетворени, ако народното представителство не само изслуша представителя на Висшия съдебен съвет при обсъждането на бюджета на съдебната власт, а и в една нека бъде разгорещена, но ползотворна дискусия все пак да се вслуша в тези предложения, които Висшият съдебен съвет прави по отношение на парите на съдебната власт. Защото опитът от миналите години показва, например, за настоящата 2014 г., още в началото на годината предупредихме, че гласуваният бюджет по никакъв начин няма да обезпечи нормалното функциониране на съдебната власт. Тогава министър-председателят обеща, че бюджетът ще бъде в хода на година актуализиран. Наистина това веднъж се случи. Ние разбираме, че и в сега подготвения проект е така – ще се актуализира още веднъж. Мисълта ми е, че ако това го правим при изготвянето на бюджета и не се налагат тези актуализации ще бъде по-добре, но разбира се, това е изцяло във вашата компетентност.
Третият пункт, по който това взаимодействие е много силно изразено, то е отразено и в доклада, е въпросът свързан с управлението на съдебните сгради и в тази връзка нашите взаимоотношения с министъра на правосъдието. Трябва да ви кажа, че моят вече не малък опит на тази позиция, която ме предопределя поради заповедта на министъра на правосъдието и като – ще си позволя шегата, уредник зала или като стопанин на съдебната полата, показва, че е необходима много по-голяма стиковка и даже преосмисляне на въпроса за управлението на съдебните сгради, които, от една страна, са отговорност на министъра на правосъдието, но от друга страна, тъй като той не може да се справи с всички стотици съдебни сгради в държавата, всъщност делегира тези права на ръководителите на съдебната власт и започват едни безкрайни преписки за това, примерно, текущ ремонт ли е, основен ремонт ли е, кой да го извърши, кой да го плати, градушка бие и т.н. Мисля, че със средствата на парламентарния контрол по отношение на министъра на правосъдието народните представители биха могли да бъдат в много по-голяма помощ и реално да отчетат този проблем.
Иначе най-острите два проблема, свързани със съдебните сгради, са този на Районния съд в София, който аз така и няма да дочакам на този пост да присъствам, когато се открие и се нанесат съдиите в него, но поне се вижда като чели краят на сградата на ГУСВ на „Цар Борис ІІІ”, и ситуацията във Варненския регион. Условията, при които правораздават съдиите във Варна на всички нива е плачевна. Аз лично през последните години съм виждал различни макети, различни снимки на тези сгради, които ще се строят там – съдебни палати, пари се даваха, взимаха се, но така или иначе този проблем не е решен. Ще направи голяма чест на Народното събрание, ако чрез своите методи и средства помогне този въпрос да бъде разрешен, защото той се отлага.
Разбира се, много сериозни, отразено е и в доклада, ще бъдат и разговорите между вас, уважаеми народни представители, и представителите на изпълнителната власт, които вие контролирате чрез средствата и методите на парламентарния контрол по отношение на един от най-наболелите проблеми на съдилищата, свързан с натовареността и по-скоро с неравномерната натовареност и свързаният с него въпрос за така наречената съдебна география. Първите наченки през 2013 г., това е отбелязано в доклада, бяха свързани с преструктуриране и закриване на някои от военните съдилища. Висшият съдебен съвет работи много активно в тази насока, но въпросът там е комплексен. Той не е въпрос само на съдебната власт, нито е въпрос само на сгради или на бюджет. Аз си спомням от предходните години имаше един опит по време н мандата на 42-то Народно събрание или може би в 41-то Народно събрание беше, да се промени частично съдебната география Софийския районен съд. Т.е. част от териториите от периферията на София да бъдат прехвърлени към Софийския окръжен съд. Проведоха се много сериозни дискусии с участието МВР, защото те също трябва да участват, на Министерството на регионалното развитие и другите ангажирани ведомства, но така и не стигна до разбирателство в тази насока. По този въпрос аз съм имал много пъти повод да изразя своето лично становище. Аз смятам, че темата за съдебната география не трябва да бъде една удобна дъвка, която да предъвкваме, защото звучи много актуално и лесно на пръв поглед ще променим районите на съдилищата и ще закрием някои съдилища. Въпросът е много по-сложен. Той е въпрос на висша държавна политика. Съществуването или не на един съд не може да се предопределя само от цифрите, че той бил по-малко натоварен от друг съд и поради това да го закрием, като няма да спестим толкова средства. Това е въпрос на българската държавност. Позволявам си това отклонение и нека моите колеги ме извинят, защото те са го чували. Когато миналата година чествахме 100 години на съда в Златоград, един от малките съдилища на територията на републиката, историята показва, че преди 100 години местната общественост е дарила един имот на Министерството на правосъдието, за да изгради съд и 100 години този съд е съществувал, а сега ако ние го закрием, това добре ли е за хората най-вече.
Мисълта ми е, че въпросът за съдебната география е актуален, но той трябва много внимателно, много мъдро и държавнически взаимно между властите да се дискутира и много внимателно да се предприемат съответни действия в тази насока.
Към доклада са приложени редица таблици и приложения, защото по този начин се дава възможност на всеки, който го чете, да направи онзи разрез, който на него му е необходим по въпроса, който той се интересува, а не просто да чете моите или на Висшия съдебен съвет интерпретации.
В заключение, уважаеми народни представители, ще ми позволите едно съвсем кратко лирическо отклонение. Това е седмият доклад, който аз представям пред българския парламент в три негови легислатури на 41-то, на 42-то и сега 43-то Народно събрание. Лично аз оценявам, че в годините това взаимодействие укрепваше и имам увереност, че този, който ще дойде на мое място вече стъпва на една по-сигурна основа при представянето на тези доклади.
Ние с вас сме в една лодка, тъй като отговорността на съдебната власт не е отговорност само на съдебната власт. Тя е споделена отговорност на властите, тъй като правораздаваме по законите, които вие приемате. Устройствените закони също са ваше дело.
Аз искам да благодаря в лично качество на всички тези от вас, с които и в предишни години сме се виждали и сме давали, струва ми се, наистина пример за едно ползотворно, в интерес на хората и моите колеги съдии сътрудничество. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Позволете ми да дам думата на г-жа Соня Найденова, представляваща Висшия съдебен съвет. Заповядайте, г-жо Найденова.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми Председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
Уважаема г-жо Колева,
Нямам да преповтарям становището на Висшия съдебен съвет, с което той съгласно изискванията на закона внесе Доклада за дейността на съдилищата и инкорпорирания в него Доклад за дейността на Върховния касационен съд. Той е на вниманието на всички.
В допълнение на казаното от Председателя на Върховния касационен съд ще ви помоля да обърнете внимание освен на тази част от доклада за дейността на съдилищата, която и проф. Груев малко по-рано засегна, свързана с редицата мерки, насочени към преодоляване различната натовареност в отделните съдилища, които мерки изискват усилия не само от страна на съдебната власт, но и от страна на законодателната, но и на тази част от доклада, която представлява доклад за дейността на самия Върховен касационен съд и която проф. Груев не засегна, надявам се не от скромност, а тя е достатъчно показателна за дейността на самите съдии от Върховния касационен съд, които сравнено с останалите съдии в съдилищата в страната продължават да бъдат изключително много натоварени. Нашата молба и тя е отбелязана и в становището ,което придружава Доклада за дейността на съдилищата и на Върховния касационен съд е да се опитате да видите през тези дейности, представени в тази част на доклада, ценността на тези предложения, които съдиите от Върховния касационен съд са отправили, за да може тяхната дейност, освен като контролната инстанция в рамките на инстанционното обжалване да им позволи те д изпълнят и една друга изключително важна дейност, която Конституцията им възлага, а именно дейността по осигуряване еднообразното прилагане на законите и посочените в самия доклад и обобщени в становището на Висшия съдебен съвет конкретни предложения, които по виждането на самите съдии от Върховния касационен съд биха им позволили именно да наблегнат върху тази изключително важна функция на Върховния касационен съд, а именно преодоляване на противоречивата или неправилна съдебна практика, без да изпадам в допълнителни разсъждения на какви причини се дължи такава непоследователна или противоречива съдебна практика.
И още нещо, което е отбелязано в Становището на Висшия съдебен съвет по повод доклада на Върховния касационен съд, но също е важно, тъй като макар и съпътстваща пряката правораздавателна дейност на върховните съдии и дейността им, свързана с уеднаквяване на съдебната практика, тя отнема не по-малко време от това на съдиите от Върховния касационен съд, а именно участието им в допълнителни законово регламентирани дейности, като конкурсни атестационни комисии, работни групи по различни законодателни инициативи, съвещателни дейности, участие в международни проекти, консултативни дейности към международни организации, които не са намерили отражение в доклада, смятаме че при следващи отчетни периоди тези дейности също би следвало да се отчетат в доклада за дейността на съдиите от Върховния касационен съд, за да могат да дадат една по-богата и цялостна представа не само за пряката дейност на съдиите, това което обикновено се свързва като представа за работата на съдиите във Върховния касационен съд, но и на всички тези други допълнителни дейности, които дават своето отражение не само върху качеството на правораздаването, но и върху качеството на другите дейности, свързани с функционирането на съдебната власт.
Това е накратко становището на Висшия съдебен съвет.
От наша страна с г-жа Колева в случай, че имате и допълнителни въпроси във връзка с отчетния доклад за дейността на съдилищата и Върховния касационен съд сме в готовност да отговорим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Найденова. Нека да поканя и г-жа Колева, ако има да допълни нещо или тя ще участва в дебата и в отговорите на въпросите.
Юлиана Колева:
Нямам какво да допълня. Ако има въпроси, заедно с г-жа Найденова ще отговаряме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища, мнения, предложения, позиции. Г-н Славов и след това г-жа Мая Манолова.
Петър Славов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ще си позволя два въпроса: един към председателя на ВКС проф. Груев и един към представителите на Висшия съдебен съвет.
Въпросът ми към проф. Груев е следният. Един от най-натоварените съдилища в България всъщност е Върховният касационен съд. Любопитно ми е да чуя неговата гледна точка вече от позицията на човек, който дълги години е ръководил тази институция, дали реформата от 2007 г. и въвеждането на новия ред по ГПК за касационно обжалване, така нареченото „допускане на касационно обжалване” даде своя резултат и облекчи върховните съдии, респективно ускори съдопроизводството или всъщност ефектът е по-скоро обратен и съдът работи по-бавно.
Въпросът ми към представителите на ВСС, тъй като те имат наблюдение на предишните състави на ВСС и как той е работил, дали според тях като постоянно действащ орган Висшият съдебен съвет работи по-добре или в предишните си мандати, когато беше по-скоро непостоянно заседаващ орган и магистратите запазваха позициите си в съдебната власт беше по-добре. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Председател.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Славов благодаря за въпроса.
Реформата в ГПК в сила от 1 март 2008 г. нямаше само и единствено за задача да разтовари върховния съд, поне според философията тогава на вносителите и авторите на този закон. Защото дори чисто статистически, ако погледнем, производството по допускане на делата до разглеждане, т.е. това производство в производството, е същата бройка. Тоест делата постъпват и върховният съд се занимава дали да допусне или не, а процедурата по допускане не е просто формална и понякога определенията по чл. 288 изискват доста усилия и труд, дори да не го допуснеш, за да го аргументираш. Очевидно философията беше все пак че е необходимо да има това сито, което по никакъв начин то да не се отрази на качеството на правораздаване.
И втората много важна философия в този ГПК беше, че всъщност той води до уеднаквяване на практиката, което пък е единствената гаранция за предвидимо правосъдие. Защото вие виждате, че основните основания да се допусне едно дело е: а) при наличие на противоречие с практиката на ВКС; б) противоречие в практиката. Тоест идеята беше и това беше най-натовареният период – тези няколко години след влизането на ГПК, защото по силата на самия закон и чрез тълкувателната си дейност върховният съд трябваше постепенно да преодолява и по този начин да се сведе до минимум, тъй като никога няма да бъде изцяло изчезнала тази противоречива практика, и моите лични надежди са, че това се случва. Другото основание за тълкувателна дейност тогава, когато самите състави констатират, те спират делото и го внасят за разглеждане.
Забележете, но аз нарочно не ги споменах тези цифри, защото те са отбелязани в доклада, има ги на интернет, просто драстично се увеличи броят на тълкувателните дела в тези години. Ако до 2007 г. те бяха две до три годишно, от тогава до сега са над 100, т.е. над 25-30 годишно, ангажирайки огромен ресурс на върховния съд и на другите съдилища, които дават становища, на външните организации и т.н.
С две думи. Да, върховният съд наистина е натоварен съд. Аз не бих казал, обаче, че правораздава бавно, което се дължи на големите усилия, които моите колеги полагат. Ние по отношение на наказателните дела нямаме дело, което да е било забавено повече от няколко месеца след произнасянето, или месец.
Така че мисля от тази натовареност какъв може да бъде изходът. В никакъв случай не е единствено и само увеличаване на броя на съдиите. Защото екстензивният подход чрез увеличаване на броя на съдиите ще води или теоретично има по-голяма вероятност за повече противоречия. А подходът е друг и ние сме го предложили и затова сме предложили тези законопроекти, както в областта на ГПК, така и в областта на наказателното и от части на административното производство, свързани с подсъдността, свързани с други въпроси и мисля, че това е пътят.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, може ли да допълня въпроса на колегата.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, като дуплика, като допълнение.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н проф. Груев, да, практиката се уеднаквява и чрез тълкувателната дейност. Аз съжалявам, много спешно беше свикано това заседание, не успях да погледна и да си припомня Закона за Върховния касационен съд, но си спомням, че имаше период, когато ние сме гледали доклад, когато отменителните и изменителните актове на Върховния касационен съд бяха около 45-46%, което съвсем не говори за еднакво прилагане на практиката в по-долните съдилища.
Въпросът ми е без да конкретизирате цифри, има ли преодоляване, т.е. намаляване на това явление. Защото 45-46% съвсем не е малък процент отменителни и изменителни актове на Върховния касационен съд.
Проф. Лазар Груев:
Без да говорим с цифри, да, тенденцията е такава, г-н Лазаров.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател, за точния и бърз отговор. Г-жо Манолова, заповядайте, като ви се извинявам за допускането на уточняващия въпрос. Но всъщност имаше и втори въпрос на г-н Петър Славов към представителите на Висшия съдебен съвет. Предлагам първо те да отговорят на въпроса и след това г-жа Манолова. Заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател. Въпросът е извън темата, но ако Вие разрешите мога да отговоря.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако може лаконично и кратко с уговорката, че е извън темата и ще му намерим евентуално място в бъдещите дебати.
Соня Найденова:
Поставеният въпрос е част от предложения от министъра на правосъдието проект на актуализирана стратегия за съдебна реформа, която все още е в процес на обсъждане. Така че това, което днес ще кажа, ще изразява моята позиция на поставения въпрос.
Смятам, че промяната със Закона за съдебната власт от 2007 г., превръщайки Висшият съдебен съвет от един орган, който взема решения на сесии и членовете на който са били действащи съдии, прокурори и следователи в един постоянно действащ такъв, е свързано и с тези други промени в Закона за съдебната власт, които са разширили компетенциите и правомощията на Висшия съдебен съвет и които по-рано са били извън неговото поле на действие. То е свързано и със създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет – дейност, която е изведена от Министерството на правосъдието и е възложена на Инспектората като самостоятелна и независима институция.
Лично аз приемам тази форма на управление на съдебната власт чрез един постоянно действащ Висш съдебен съвет като по-удачна. Съвсем накратко, смятам, че един орган, който има отговорност да ръководи, трябва да отговаря и за взетите решения. А до взетите решения би стигнал отговорно, когато е част от процеса по подготовката, проучването, предлагането и вземането на едно или друго решение. Тоест той да бъде ангажиран от началото до края на процеса на вземане на всяко едно отделно решение, а не във формата, в която е заседавал до 2007 г. – на сесии, да му бъдат поднесени N броя, десетки по време на едно заседание проекторешения, в които членовете на Висшия съдебен съвет не са участвали активно в тяхната подготовка и проучване. Смятам, че по-удачният вариант е постоянно действащият Висш съдебен съвет от тази гледна точка.
Другите съображения, които споделям, те са били изказвани още по време на дебатите през 2007 г., свързани с преодоляване на различни форми потенциални на зависимости от тази гледна точка, че един член на Висшия съдебен съвет, като действащ магистрат, би трябвало да взема определени кадрови решения по отношение на свой колега, който би се намирал в йерархията под или над него, би упражнявал инстанционен контрол върху неговите актове или той самият да упражнява инстанционен контрол върху актовете на тези инстанции, които са под него. Това са съображения, които са били изказвани в дебатите през 2007 г.
И други неща биха могли да се обсъждат, но акцентът на днешното събиране не е това. Разбира се, при един друг формат Висшият съдебен съвет организира публична дискусия на 26 ноември, на която съгласно взетото решение ще бъде оправена покана и към членовете на Комисията по правни въпроси на Народното събрание да се включат и тогава мисля, че по-задълбочено ще имаме възможността да обсъдим и не само този въпрос, който днес поставяте, а и други въпроси, които са предмет на проекта за актуализирана стратегия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Найденова. Благодаря и за поканата и за отговора, който беше концептуален. Действително и в политическия дебат в предходните два-три месеца тази тема се обсъжда. За това мисля, че беше важно да не игнорираме въпроса, макар че не е в пряка връзка със състоянието на съдебните структури през изминалата календарна година.
Благодаря за отговора и за поканата и мисля, че колегите ще се възползват от нея.
Г-жо Манолова, заповядайте. Имате думата.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Груев, няма съмнения и от отзивите на магистратите и на гражданите, че Върховният касационен съд работи в добро темпо, със сериозна тълкувателна дейност и с произнасяне в срок по касационните актове, които произнася.
По-скоро, обаче, тъй като проблемите с бавното правосъдие се отнасят до по-ниските по ранг съдилища, моят въпрос към Вас е как виждате решаването на този въпрос основно в Софийския районен съд, а и в останалите съдилища. Аз си признавам, че нямах възможността да се запозная подробно с доклада, но това, което чувам и от магистрати и от граждани и организации, които работят в сектора, е, че освен със забавянето в писането на съдебни актове, което продължава да е проблем за някаква част от магистратите, са се появили и нови форми, включително забавяне при насрочването на делата, безпричинно отлагане, като се постигат и рекорди - по 15-20 пъти отложено дело, и забавяне в насрочването след всички опити да се шаканира процесът с указания към страните, призоваване и пр., многократно и в дълъг срок. Направих справка. Факт е, че сроковете в ГПК са инструктивни, т.е. няма срокове и затова в какъв времеви отрязък трябва да се случва цялата тази дейност по движението на едно или друго съдебно дело. Но си мислех, че очакването и от вас е в този доклад да имате някакви предложения по този въпрос.
Аз също с много голям интерес следя и опитите на правосъдния министър да формулира основни жалони за съдебна реформа и част от партиите, които влязоха сега в управляващото мнозинство, но това, което се вижда на първо четене и което мен лично ме притеснява, е, че може би има резон в това да бъде преструктуриран Висшият съдебен съвет, да бъдат обособени прокурорска и съдийска квота – това тепърва ще се обсъжда, но реално проблемите, които съществуват в съдебната система, според мен, са именно в бавенето на делата, в бавното правосъдие, в непроизнасянето в разумен срок и всичко това в контекста на една иначе амбициозно зададена съдебна реформа по-скоро ми се струва, че ще се превърне в имитация на такава.
Използвам случая да ви задам тези въпроси, защото със сигурност и темата за съдебната реформа и стратегията на правосъдния министър ще бъдат особено актуални през последните месеци. Всички сме за това, че е необходимо да се реформира системата. Но по-скоро и аз като човек, който дълги години е практикувал, си задавам въпроса дали зад фасадата и зад показните промени, които се опитваме да правим, ще стигнем до същината на въпросите, с които се сблъскват всеки ден българските граждани, които търсят правосъдие.
Не си формулирах по най-краткия начин въпроса, за което моля за извинение.
Предс. Данаил Кирилов:
Моля да бъдем по-стегнати, както във въпросите, така и в становищата, изказванията. Пунктуални са докладите и на съдилищата и на административните съдилища. Мисля, че все пак 24 часа е време достатъчно. Всички получихте на e-mail във файл съответните доклади. Тоест голяма част от отговорите на въпросите се съдържат там.
Така че молбата ми е да стегнем обсъждането и по една друга причина, защото докладът на правна комисия също трябва да бъде готов своевременно в рамките до около 17:00 часа.
Г-н Председател, заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Г-жо Манолова, аз разбирам Вашата загриженост, която Вие формулирахте от това, че по този начин говорят гражданите и от тях получавате сведения. Общо взето, обаче, според мен тенденцията е следната. Като цяло проблемът с бавното правосъдие не е проблем.
Аз бих ви насочил към цифрите, свързани с големите районни съдилища, включително Софийския районен съд. От свършените през отчетния период 306 хиляди дела 258 хиляди от тях са свършени в тримесечен срок. Процентът може да се изчисли. Той е много висок. Моите преки впечатления и наблюдения от онези, които са средно натоварени съдилища, каквито са окръжните, там процентът на делата, приключили в тримесечен срок достигат парадоксалните 90%. И само някои изключения, свързани с дела с изключителна фактическа и правна сложност вероятно са над този срок. Последната справка, която аз изисках за Върховния касационен съд е отпреди един месец и ние нямаме забавени произнасяния повече от три месеца с много малки изключения в Гражданската колегия.
Моите колеги подсказват. Проблемът, колкото го има с бавното правосъдие, е по-скоро изключение. Той е концентриран върху един или два съда, какъвто е Софийският районен съд и някои други натоварени съдилища. И второ, той е повече проблем на конкретни съдии. Тоест това, според мен, като моля да ме извините, че не се съгласявам докрай с вашето становище, не е основният проблем на правораздаването.
Що се касае до отлагането на делата, според мен, са изключения случаите, когато те се отлагат. Даже са много малко по вина, така да се каже, на съда. Причините за отлагането на делата, част от тях са и публично известни всеки ден чрез медиите. Но аз не искам да навлизам в други територии, в градината на други представители на гилдията. В крайна сметка процесът позволява, когато е в рамките на процеса едно или друго, и в някои случаи съдът е длъжен да отложи дело.
В заключение, искам да ви уверя, обаче, че този въпрос за срочността на разглеждане ние следим непрекъснато. Следи го и Висшият съдебен съвет. Следят го и административните ръководители. Както виждате, дори и във върховния съд аз периодически изисквам тези справки, за да се вземат съответни и други мерки, включително и помощ чрез съдебни помощници и т.н. Това е.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Само един конкретен въпрос. Извинявайте за въпроса. Какво, според вашата терминология, е свършено дело. Този тримесечен срок кой момент от съдебния процес включва. (От обявяването на решението.) И аз точно това се опитах да кажа, че ако проблемът с бавното писане на решение и на присъди е преодолян, сега бавенето на делата се е прехвърлило в предната фаза, а именно от постъпването на исковата молба или жалбата до насрочването, разглеждането на делото, отлаганията.
Според мен, също така би бил интересен този срок, включително и за въпросния Софийски районен съд, за който това, което се чува, е, че там насрочването на делото се отлага прекомерно, неоснователно, включително и отлаганията на съдебните заседания. Тоест пише се в срок, но сега новият проблем възниква от движението на делото в съдебната инстанция от първия момент, в който влиза молбата там.
Аз просто ви обръщам внимание.
Проф. Лазар Груев:
Разбира се, аз ви благодаря, за което. Казах, че Вашата загриженост е и наша загриженост. Само припомням, че един съдия в Софийския районен съд годишно получава 1200 дела.
Да, това е проблем, което казвате. Г-жа Колева също ще вземе отношение. Но докато ние с вас не решим този проблем с тези 1200 дела граждански, каквито и приказки ние да приказваме, проблемът няма да бъде докрай решен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да започна с това, че проблемът на Софийския районен съд е уникален. Той не е проблем на цялата съдебна система. Проблемите на Софийския районен съд са възможно най-тежките в цялата съдебна система.
Това, което Вие казахте, г-жо Манолова, е истина и ние също сме го забелязали като процес. От момента, в който започнаха да се следят сроковете за решаване на делата, се прояви този начин на бавене, който не е по-малко досаден, разбира се, от очакването на едно съдебно решение. Взели сме мерки в тази посока. Имаме достатъчно на брой, но не мога в момента да ги цитирам, тъй като данните на Висшия съдебен съвет не са пред мен, но достатъчно на брой наказани съдии за това съзнателно бавене на насрочването на делата в разумни срокове. Изобщо Висшият съдебен съвет започва да работи с понятието „разумен срок”, който засяга не само срока от обявяване на делото за решаване до изписване на неговото решение или мотиви към присъда, а се следи целият процес – от постъпването на исковата молба или на съответния обвинителен акт в съда до крайния акт на съответната инстанция. Това за нас е важният срок и ние го следим.
Проблемът със Софийския районен съд е много комплексен, за съжаление. Ние заварихме 14 свободни места за районни съдии. Бяха попълнени тези места. Наред с тях сме осигурили чрез разместване от други ненатоварени съдилища към Софийския районен съд още 25 места за нови районни съдии със съответния брой административни служители, тъй като е ясно, че един съдия не може сам да си работи делата. Всички тези хора, обаче, сигурна съм че знаете, че работят към онзи момент, преди да назначим тези нови хора, по 4 съдии в една стая. Всички тук сме юристи и сме наясно какво означава това. Средният размер на делата, както и тук беше споменато, беше 82 или 86 броя дела за разглеждане месечно. Залите бяха малко. Сега с все още не до настанения съд или част от съда в новите сгради, нещата все още не са се подобрили, но имаме искрената надежда, че ще се подобрят.
Следователно тук имаме три важни проблема за решаване: единият е с ненормалната натовареност с дела на този съд, другият е с невъзможността съдиите и администрацията в него да работят във възможни условия, защото до нормални е още далеч от очакванията ни за това понятие. Третото е и мястото за разглеждане на дела, което попада в тези материални условия. И четвъртото е възможностите по някакъв начин организационно да се реши трудното му управление при все по-нарастващ брой съдии и съдебни служители. Много е тежка тази задача. Ние имаме работна група по този въпрос, защото в края на краищата крайната цел е да се постигне едно нормално обслужване на гражданите.
Но пак казвам, изначално ние нямаме елементарните условия, на които да построим тази организация все още. Всичко това го казвам, за да разберете, че ние по никакъв начин не сме се дистанцирали от този проблем. Продължаваме да търсим решение. Продължаваме да очакваме това да се случи след като бъдат удовлетворени поне елементарните материални нужди на този съд.
А иначе за нормата на натовареност и за чисто човешката способност на един съдия да разглежда определен брой дела вероятно ще се наложи да говорим, когато представим нашия годишен доклад пред вас.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Колева. Заповядайте, г-н Хайтов, но ще ви помоля за кратко поставяне на проблема или въпроса, тъй като доста напреднахме във времето.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Наистина съвсем кратко. В рамките на две изречения моите обръщения ще бъдат по технология и процес.
На първо място към г-жа Найденова. Поканихте ни на 26 ноември на дебат. Аз ви моля да съобразите, че това е сряда и молим часовете да бъдат съобразени с работата на Народното събрание. По този начин ние ще приемем, че поканата е искрена и от сърце, а не формална, защото всички ние участваме в работата по законопроектите и сме ангажирани с това. Благодаря Ви.
И към проф. Груев. Аз съм един от стотиците, а вероятно и хиляди ваши студенти и приемете моите почитания. Направихме кратка справка и се оказва, че до края на мандата ви остават 10 дни, ако не се лъжа. Надявам се, че в рамките на тези 10 дни ще получим от Вас официално графика за отчетните събрания на окръжните и апелативни съдилища, на които във Вашето изложение ни уведомихте, че сме добре дошли. Благодаря.
Проф. Лазар Груев:
Във всички случаи обещавам сега, че ще получите графика. В рамките на 10-те дни няма да стане, но аз като приключвам, това не значи, че съдът няма да има председател. Графикът към този момент все още не е готов. Тези събрания започват през януари-февруари, така че вие навреме ще получите графика за тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, считате ли, че остана неотговорен някой от въпросите ви или колега, който непременно желае да изрази мнение или сподели становище. Г-н Димитров, виждам, че имате желание да споделите нещо.
Емил Димитров:
Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, но преди това да приключим с първа точка.
Благодаря на Председателя на Върховния касационен съд, на всички съдии, както във Върховния касационен съд, така и в апелативните, окръжните и районните съдилища за това, че своевременно са систематизирали информацията, обособили са проблеми, анализирали са ситуацията в съдебната система през 2013 г.
Благодаря и на Висшия съдебен съвет за това, че концептуално и трезво е очертал основните проблеми акценти в дейността на съдилищата през 2013 г.
За да не губя времето на комисията и на висшите магистрати, които представиха докладите ще бъда съвсем лаконичен, но ще подчертая следното.
Министърът на правосъдието трябваше да присъства на това обсъждане. Изтъкнаха се множество причини за това, че не е могъл да организира личното си присъствие или поне присъствие на някой заместник-министър, ако има вече такъв заместник-министър в момента и понастоящем. Лично аз, както и председателят проф. Груев каза, съм си отбелязал да поставим в рамките на инцидентния контрол на комисията и в рамките на парламентарния контрол питане към министъра какви мерки ще предприеме по отношение на ключови проблеми със сградния фонд, с материалната база на съдебната система в двете групи: във варненския регион четирите съдилища и в Софийския районен съд.
Миналата година, като представител на опозицията, аз питах вицепремиера и министър на правосъдието, който увери, че едва ли не до дни ще приключи процедурата по въвеждане в експлоатация на сградата на Цар Борис ІІІ. Впрочем подчертавам, че тя беше голяма грижа на правителството Борисов в неговия първи мандат, че там лично Премиерът се зае с решаване на този казус и тогавашният министър на правосъдието, аз като областен управител на София и тогавашният председател на Софийския районен съд. Бих казал , че за кратко време се стигна до сегашното състояние на сградата, което е в този си вид вече повече да не кажа от две години, но поне година и половина. Тоест не може някаква формално, каквато и ще да е тя, каквито ще да са възраженията за недостатъци по изпълненото строителство, толкова време да задържа решаването на въпросния проблем.
Искам да кажа, че като политическа партия ние обсъдихме въпроса за недофинансирането на бюджета на съдебната система в онази част, в която в миналогодишния бюджет те заявиха, но не можаха да получат. Готови сме в голяма степен с политическо решение, което ще обсъдим и с всички колеги, включително в момента изготвяме финансов анализ, за да бъдат осигурени въпросните 150-160 млн. лв., които да бъдат обособени в отделен фонд, който да бъде за капиталови разходи за сгради и затвори.
Готови сме, бих казал, в голяма степен с предложение за законодателно решение, така че този приход да може да бъде доосигурен в бюджета на Министерството на правосъдието и затова беше важно министърът на правосъдието да поне да чуе този първи анонс за работата в тази посока.
При всички положения ще очакваме и са ни много важни всички законодателни предложения, проекти на решения на казусите, които касаят дисхармонията в разпределението на делата, подсъдността и компетентността на отделните съдилища. Не искам да хваля Правната комисия и миналия парламент, но виждате, че по въпроса за АПК с консенсус подкрепихме въпросните предложения, за които сега четем в доклада им, че има известен позитивен ефект.
Колеги, предлагам да приемем следния проект за решение по точка първа:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт, реши:
Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на съдилищата през 2013 г.
Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния касационен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Временната комисия по правни въпроси.
Предложението ни за становище е следното:
1. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Същият отразява основните проблеми, върху които следва да се работи през следващи периоди. Детайлните статистически данни, изложени не само в текста на доклада, но и в графичен табличен вид ясно представят постиженията и тенденциите в дейността на съдилищата.
2. Като най-съществени проблеми за дейността на съдилищата в отчетните периоди са посочени натовареността и неравномерната й разпределеност. Видно от предоставените данни се полагат усилия за осъществяване на качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия следва да продължат и през следващите години, като бъдат взети необходимите вътрешно-организационни и други необходими мерки за решаване на проблемите, свързани с натовареността и неравномерната й разпределеност.
3. Сериозен напредък е отбелязан в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд и при уеднаквяване на практиката в отделните области на правоприлагането и повишаване качеството на правораздавателната дейност.
По-лаконично е становището от минали години.
Имате ли бележки по предложения проект за решение, което препраща към становище? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”.
Който е против, моля да гласува. Няма против.
Въздържали се? Няма.
Благодаря за представянето по точка първа. Да пристъпим към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г., № 430-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 29.10.2014 г.
Тук обявявам присъствието на Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Колев. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми господа, проф. Груев в своето изложение маркира общите проблеми, които стоят, както пред общите съдилища, така и пред административните съдилища, а именно проблемите с бюджета, разбира се, че те стоят пред всяка една организация, както и проблемите със сградния фонд. Може би тук е мястото да отбележа, че проблемите по отношение на сградния фонд в рамките на административните съдилища стоят далеч по-добре. Остават три съдилища в страната, които практически имат сериозни проблеми. Това са Административен съд-Пазарджик, Административен съд-Видин и Административен съд-Добрич.
За мен е удоволствие да отбележа, че през изтеклите четири години успяхме, разбира се, не без съдействието, както на изпълнителната, така и на законодателната власт, да открием повече от 6 различни палати на различни административни съдилища в страната. Нямаше как това да се случи без взаимодействие между всички институции. Сами разбирате не е възможно това да бъде постигнато самостоятелно от която и да е институция. Така че няма да се задълбочавам по този въпрос. Аз вярвам, че и в тези три останали случаи ще бъде намерено решение, по което продължава да се работи и в момента.
Бих искал да се спра, обаче, на онези моменти, които са различни за административните съдилища и съществено се различават от работата на общите съдилища.
На първо място, нека не забравяме, че административните съдии в България са едва 357 или 358 човека от общо повече от 2400 съдии. Сами разбирате, че нашият процент на съдиите, занимаващи се с административно правосъдие, е далеч по-нисък от общия състав на съдиите в България. Но пред нас стоят проблеми, които се различават от тези на останалите колеги.
На първо място, няма да цитирам сухите статистики, посочени в годишния доклад за 2013 г., който е повече от 300 страници и не е необходимо да ги цитирам, тъй като вие сте запознати и знаете как стоят като номинал статистическите данни. Но бих искал да цитирам една единствена цифра все пак. Един съдия във Върховен административен съд за 2013 г. е получил 220 дела. Сами разбирате какво означава това – 220 дела на един върховен съдия, като тук отново има едно съществено различие от делата, които са разглеждани във Върховен касационен съд. Върховният административен съд за разлика от Върховния касационен съд разглежда дела като първа инстанция и те са близо 24%. Както знаете, всички дела по отношение решенията на Министерския съвет, актовете на министрите са подсъдни, съгласно Конституцията на Република България, на Върховния административен съд. Но не в това е най-големият проблем. Трябва да бъде отбелязано, че в множество отделни закони е предвидена изрична подсъдност на Върховния административен съд като първа инстанция множество други производства. Какво имам предвид. Производствата по всички актове на всички регулаторни комисии. Най-големият и най-сериозният проблем, с който ние се сблъскваме в настоящия момент, е, че тези дела се разглеждат от Върховния административен съд като първа инстанция. Огромна е разликата, когато се разглежда едно дело като първа инстанция и тогава, когато се разглежда като касационна инстанция, както като времеви стандарт, така и по отношение на ресурсите, които се отделят от страна на отделните магистрати за решаването им. Това е може би най-сериозният проблем, който следва да намери и бъдещо разрешение. Да, ние го поставяме многократно, не само аз, така и колегите от Върховния административен съд именно в тази насока. Но за съжаление, до настоящия момент не е намерил решение. Частично някои неща бяха разрешени в предходните години, но все още има множество проблеми по отношение на първоинстанционната подсъдност на Върховния административен съд именно в тази област.
Пред мен е един доклад, разбира се не е сега моментът да ви го представям, на една комисия, която аз формирах в началото на тази година, който е повече от 200 страници, касаеш именно този анализ по отношение на подсъдността на делата във Върховния административен съд, които цитирах преди малко. За мен ще бъде удоволствие в бъдеще в подходящ момент той да бъде представен. Ние сме се постарали детайлно да анализираме почти всеки закон, който предвижда подсъдност като първа инстанция на Върховния административен съд. За нас това е неприемливо. Ние считаме, че Върховният административен съд следва да работи изцяло като касационна инстанция по всички видове дела, извън определените от Конституцията на Република България. И това е формалният ред на работа на една върховна институция. Искрено вярвам, че това ще намери своето отражение в бъдещата ни съвместна работа с настоящото Народно събрание.
Другите проблеми, които съществуват, разбира се, те бяха маркирани и от г-н Груев, когато става въпрос за регионалните административни съдилища, при нас, както и при общите съдилища, съществува проблема с така нареченото неравномерно разпределение между отделните съдилища на товара от дела. Разбира се най-натоварените дела това са делата от големите градове, като започнем със Софийския административен съд, Пловдивския административен съд, Варненския, Бургаския и Великотърновския административен съд. Тук за наше голямо съжаление натоварването на отделните магистрати в тези съдилища се увеличават и от обстоятелството, че именно тези съдилища разглеждат и делата по ДОПК – обстоятелство, което би следвало за в бъдеще да намери едно разумно разрешение. Тоест разглеждането на данъчните дела от всички административни съдилища в страната. Мисля, че това е разумното разрешение на този въпрос. Това би довело до едно изравняване на натоварването между отделните съдилища. Тази мярка, разбира се, е обсъждана с всички колеги председатели, както и съдии от страната от всички съдилища, а не само от тези, които разглеждат такива дела и напълно среща разбирането, че трябва да се разглеждат от всички административни съдилища.
Съществува и проблема с разпоредбата на чл. 133 от АПК, касаеща съответната местна подсъдност. Този въпрос също трябва да намери своето разрешение за в бъдеще. Съгласно настоящата разпоредба практически води до това, че огромният брой от делата, подсъдни на регионалните административни съдилища, се разглеждат от Софийския административен съд. При едно изменение именно в тази разпоредба, което изцяло е в областта на вашата компетентност, бихме могли да постигнем едно далеч по-добро разпределение.
А иначе, въпреки цифрите, които посочих, както във Върховния административен съд, така и в регионалните административни съдилища същността за решаването на делата е близо 90%. Какво имам предвид? Сроковете във Върховния административен съд не са само едномесечни. Сроковете във Върховния административен съд започват от тридневни, каквито са делата свързани с Изборния кодекс, 15 дневни срокове, каквито са делата свързани с всички произнасяния за КЗК, както и тръжните процедури, т.е. по Закона за обществените поръчки и да се стигне до месечен срок, който е за всички останали. 87% от тези дела се решават в тези срокове, а останалите в разумните тримесечни срокове, въпреки това натоварване, което е повече примерно за една върховна инстанция. Защото все пак основната задача на една върховна инстанция е уеднаквяване на съдебната практика и произнасяне по тълкувателни решения. Да, такива през 2013 г. са повече от 12 по различни въпроси, но това е един сложен практически тристепенен процес. Отнема значителен ресурс от време. При това натоварване на колегите от Върховния административен съд, съгласете се, че е трудно да се постигне. Но така или иначе при една добра съвместна работа аз се надявам, че именно правната рамка е тази, която би ни позволила за в бъдеще да променим тази ситуация по отношение на натоварването на Върховния административен съд ще доведе до едни много добри резултати. В крайна сметка намаляването именно на тези количества дела води до едно още по-ефективно правосъдие.
Първата цел на административните съдилища е бариера между законосъобразните действия на административните органи, било централни или местни, и защита на гражданите именно от тези действия.
Аз искрено вярвам, познавайки доста от колегите, които са в тази зала, че всеки един от нас ще направи необходимото тази рамка да бъде подобрена.
Разбира се, пак казвам, отчетът е твърде обемист да го дискутираме по-надълго и на широко. Той е приет от Висшия съдебен съвет. Ако колегите имат нещо да добавят към това, ще се радвам да ги чуя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Г-жо Найденова, заповядайте.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители,
Г-н Председател на Върховния административен съд,
Ще бъда максимално кратка. Становището на Висшия съдебен съвет, с което внесохме Доклада за дейността на административните съдилища и на Върховния административен съд е на вашето внимание. Той констатира, че Годишният доклад за 2013 г. на административните съдилища и Върховния административен съд по прилагането на закона е изготвен в съответствие с установената структура и обхват на един такъв годишен доклад. Същият съдържа подробна информация за броя разгледани и срочността на разглеждане на съдебните дела, както на Върховния административен съд, така и в структурата на административните съдилища. Проблемите малко по-рано Председателят на Върховния административен съд ги постави и не смятам да ги повтарям.
Смятаме, че към този доклад, макар и да не е намерило формално отражение в становището биха били приложими и тези констатации, които Висшият съдебен съвет направи по отношение Доклада за дейността на съдилищата и Върховния касационен съд относно отчитане на допълнителните и в същото време законоустановени дейности на съдиите, които не са свързани пряко с правораздаване. Ще ми се по отношение на дейността на административните съдилища да се подчертае нещо изключително важно. То беше споменато и от Председателя на Върховния административен съд, свързано както с бързината на административното правораздаване, така и по отношение на качеството на административното правораздаване, следва да се има предвид, че административните съдилища започнаха да функционират като самостоятелни такива, изведени от административните отделения на окръжните съдилища през 2007 г. Всички колективи на административните съдилища, т.е. всички съдии в тях бяха назначени следствие на конкурсна процедура. Дори и тези съдии, които работиха към окръжните съдилища и пожелаха да продължат своето професионално развитие в сферата на административното правораздаване преминаха през конкурсна процедура наред с тези други юристи, които влязоха в системата на правораздаването извън съдебната власт, които не бяха и малко. Може би г-н Колев би могъл да помогне с точните цифри колко от административните съдии, които от 2007 г. започнаха да работят, нямаха преди това стаж в съдебната власт.
Ще ми се да спомена само два факта, които не са намерили отражение в годишния доклад, но смятам, че са изключително важни, защото те дават и външния поглед върху дейността на административните съдии. Споменава се, че съдиите от административните съдилища в България спрямо останалите съдии в страната са първенци по отношение на преюдициални запитвания към съда на Европейския съюз. И друг факт, който е отчетен и в информационното табло на Европейската комисия за 2013 г. именно срочността и бързината на разглеждане на административните производства извеждат България в челната тройка на страните, членки на Европейския съюз относно бързина на разглеждане на административното правосъдие – нещо, което е намерило отражение не на едно място в дейността на административните съдилища и Върховния административен съд и както е подчертано и в Становището на Висшия съдебен съвет, от тази бързина не страда и качеството на административното правораздаване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Найденова. Г-жо Колева, искате ли да вземете отношение. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Може би само две думи, свързани с предложенията за законодателни промени.
На част от вас, уважаеми народни представители, е известно, че още от 2011 г. последователно се подновява предложението, което ние безрезервно подкрепяме (като казвам ние имам предвид Висшия съдебен съвет) за промяна на подсъдността на данъчните спорове. Данъчните спорове в момента са концентрирани по седалищата на териториалните данъчни управления. Те са в Търново, Варна, Бургас, София и Пловдив. Няма абсолютно никакво основание те да бъдат концентрирани в тези само съдилища. Ако те бъдат разпръснати между всичките 28 административни съдилища първо ще с постигне по-близко разглеждане до седалищата на жалбоподателите. Като казвам „седалищата на жалбоподателите” имам предвид всички данъчни субекти – и физически и юридически лица. Ще бъдат концентрирани по.близо и до самите данъчни органи, които извършват конкретните ревизии и които обичайно се явяват по тези съдебни спорове в административните съдилища по седалищата на териториалните управления. В същото време това правосъдие ще се върне обратно там, където му е мястото – по-близо до данъчните субекти. В същото време няма да има тази свръх концентрация на дела в тези пет административни съдилища за сметка на останалите. Тези пет са свръх натоварени за сметка на останалите, които спокойно могат да поемат този кръг от дела. До този момент сме срещали съпротива от страна на изпълнителната власт, извинете, с несериозни аргументи. Не може да се твърди, че едните съдии са по-специализирани, защото те били гледали досега такъв тип дела. Другите също са длъжни да бъдат специализирани, когато им възложени такъв тип дела. Освен това, Върховният административен съд е натрупал достатъчно уеднаквяваща практика, за да можем ад се притесняваме от разнопосочност на решенията в тези случаи. Просто наистина не виждаме никакво основание тази промяна да се бави повече.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Председател, заповядайте.
Георги Колев:
Както винаги, аргументира безкрайно точно и всички аргументи ги обобщи, но именно в тази връзка има само едно допълнение. Аз разполагам с писмените становища и на онези председатели на съдилища извън тези пет, които изрично заявяват категоричното си становище, че тези дела следва да бъдат разглеждани и от техните съдилища. Тоест тук няма каквато и да е пречка, нито измъкване от повече работа на груб език казано или нещо от този характер. Напротив, изразяват личното си становище, че би следвало да бъдат разглеждани и от техните съдилища. И това не е само тяхно становище, а и на колегите, които работят в тези съдилища.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Колев, г-жо Найденова,
Първо искам да изразя подкрепата по отношение становището за балансираност на делата, касаещи административните съдилища. В предния парламент имаше такава идея и по отношение на АПК и ДОПК. Надявам се в този парламент тя да бъде доразвита и обективирана и в законодателство, разбира се, с вашата подкрепа.
Г-н Колев, в самото начало очертахте няколко проблемни съдилища, един от които Административен съд-Видин. Бих искал да ви попитам за някакви конкретности по проблематиката и по-точно по решаването на проблематиката, касаеща Административен съд-Видин, ако можете да споделите като становище, мнение.
Георги Колев:
Да, там има проблем със сградния фонд. Със самата структура и дейността на съда няма проблеми, но със сградния фонд има такива проблеми. Знаете, че той е настанен в една стара сграда. Търсим всякакви варианти. За съжаление, пак казвам, това са съдилищата, за които не успяхме до момента да намерим разрешение. Докато за Административен съд-Добрич в момента се изгражда сграда. Има процедура за отстъпване на терен за Административен съд-Пазарджик. Във Видин е последният съд, за който не съм намерил ефективно решение, като, разбира се, не съм се отказал да го търся.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Колега Попов, във Видин е проблем и Видинския районен съд, в който бързо производство по обезпечаване на доказателства продължава около година и половина до две години. Но този въпрос беше по точка първа. Съжалявам, че г-жа Манолова си тръгна, но щеше да бъде много прекрасно сравнението между Софийския районен съд и Видинския районен съд, защото макар и в Софийския районен съд да работят между две колони да правят деловодство и да осигуряват цял един раздел от ГПК, извинявам се, че влязох в лични обяснения за двете съдилища не по патриотични регионални причини, но ?
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Един кратък въпрос към г-н Колев в две части, ако позволите.
Интересно ми е дали г-н Колев е коментирал с проф. Груев някои от мерките, които присъстваха в другия доклад за разтоварване в частност на районните съдилища. Визирам по-конкретно идеята, която има в другия доклад, производствата по ЗАНН да бъдат насочени към административните съдилища и как би възприел той тази идея, тъй като предполагам, че има резерви.
Другата част на въпроса ми е по отношение, ако точно го наименувам, на специализирания административен съд, за който мисля, че прочетох във вашия доклад. Ако може малко повече да кажете за него каква е идеята и какви дела да поеме той и какви ще бъдат взаимоотношенията му с Административен съд-София-град всъщност. Дали ще са равнопоставени или ще бъде нещо като „шапка” или как точно си го представя. Благодаря.
Георги Колев:
Към настоящия момент тази идея производствата по ЗАНН с оглед тяхното разтоварване на районните съдилища е дискутирана не веднъж. Но при това структуриране на административните съдилища аз мисля, че тя не е приложима. Защото няма как те да бъдат разглеждани единствено на една инстанция. Вариантите в този случай, ако първа инстанция е съответно районните административни съдилища и касационната инстанция или да бъде Върховния административен съд, което, съгласете се, е повече от несериозно, тъй като общият брой на този тип производства в страната е повече от 60-70 хиляди. Съгласете се, че това е абсолютно неприложимо.
Вторият вариант, по който би могъл да се разреши въпросът със съответния инстанционен контрол да бъдат създадени касационни състави в рамките на същия съд, който разглежда като първа инстанция тези производства, т.е. съответният административен съд да създаде касационни състави. Това отново считам, че е неприложимо. Именно това обстоятелство, което се опитваме с колегите на база на този доклад за изменение на подсъдността на Върховния административен съд да избегнем. В настоящия момент Върховният административен съд заседава като първа инстанция в троен състав, съответно като касационна инстанция в петорен състав и съответно когато разглежда производство по отмяна и …. в седемчленен състав. Съгласете се, че това като разрешение не е приемливо.
По отношение на така наречения специализиран административен съд идеята, която ние разработихме, пред мен е целият проект. Между другото, за в бъдеще за мен ще бъде удоволствие да ви го предоставя, за да можете да се запознаете подробно. Та идеята е той да бъде на едно апелативно равнище грубо казано. Правя аналогията с общите съдилища. Нека не забравяме, че в рамките на административното правосъдие не фигурира нивото на апелативен съд. Именно, ако той бъде създаден, отварям скоба ако той бъде създаден, защото това е въпрос на значителни финансови ресурси. Доколкото бюджетът на съдебната система и самото административно правосъдие може да си го позволи, както и самата държава, това е въпрос на един много сериозен анализ. Не съм сигурен дали мога да отговоря положително на този етап. Много ми се иска да беше друг отговорът, разбира се. Но идеята за създаването именно на такъв съд, да тогава би било възможно разглеждането на тези производства като първа инстанция от районните административни съдилища и касационна инстанция от този съд, въпреки че както числен състав, така и структура би следвало да има един подобен съд в случай, че трябва да разгледа 70 хиляди производства на година в страната, тъй като идеята е да бъде само един на територията на България. За това лесно и бързо техническо разрешение на проблема с тези производства на този етап не виждам реален. Няма как да се предприемат тези действия, да се прехвърля тази подсъдност, без да си дадем ясна сметка какви ще бъдат последиците. За съжаление, твърде сложно е.
Това е личното ми становище.
А иначе по отношение на структурата на този съд, пак казвам, удоволствие ще бъде за мен в някои от следващите дни да ви представя пълния проект, който е изключително сериозно разработен, но за съжаление финансовият анализ ще трябва да бъде направен допълнително.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други въпроси и изказвания, колеги? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми магистрати,
Много е добра идеята, която вие предлагате, защото в крайна сметка ние тук трябва да гледаме кое е широкият обществен интерес, а не комфорта на държавната администрация, в случая НАП и Митници, които искат в териториалните си дирекции да се случва всичко, съответно и в административния съд. Смятам, че вашата идея е много добра, още повече, че тя преповтаря една стара заложена идея България да бъде разделена на 27 окръга, София-град териториално и всички нови опити да се прехвърлят, да се смесват, да се вливат се оказват, че въртим, въртим и стигаме до старото. Вашата идея е перфектна само заради това, че повтаря това деление и аз лично бих подкрепил, коментирах и с колегата, трудно е когато си от малък град, да пътуваш до далечен друг, за да си решиш проблем, който може да се реши съответно в твоя административен съд. В тази връзка подкрепям доклада.
Използвам случая, за да кажа, че ще подкрепя и общия доклад.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Колев, един уточняващ въпрос. Не знам дали е възможно да ми отговорите, но какви средства предвиждате за сградния фонд за Административен съд-Видин.
Георги Колев:
Мога да отговоря единствено по аналогия на този етап. Така например за изграждане на сградния фонд – за купуване на нова сграда и съответно реконструкция в Административен съд-Велико Търново, който е малко по-голям като численост, бяха необходимо от порядъка на 2.5 млн. лв. Самата сграда беше закупена в края на 2012 г. за един милион и петстотин и няколко хиляди, като не мога да цитирам точната цифра и след това бяха необходими около 560 хил. лв. за ремонт. Тази сграда напълно удовлетворя. Аналогична е и ситуацията в съда във Видин, а може би и малко по-малко, тъй като тяхната численост е по-малка. Тоест ориентировъчно около 2 млн. лв.
Филип Попов:
Аз също изразявам своята подкрепа за доклада и при гласуването ще го подкрепя.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-жа Найденова.
Соня Найденова:
Г-н Председател, извинявам се, че взимам думата отново, но искам да благодаря на г-н Димитров, че изразява подкрепа на предложението за промяна на ДОПК и подсъдността при разглеждане на спорове, свързани с актове на данъчната администрация.
Г-н Димитров, това предложение не е ново. Ние стоим не от днес зад него и сме го отправяли и ще го поддържаме, защото именно дейността на административните съдилища показва, че начинът по който се определя подсъдността към момента не е удачен. И дори и чисто практически, защото имаме и такава обратна информация. Доводът уеднаквяване практиката на данъчната администрация с концентрирани становища, еднотипни на правните отдели на данъчните администрации се опровергават и от практиката, защото се оказва, че по тези дела в тези пет административни съдилища се явяват юрисконсулти на данъчната администрация не която има седалище в този административен район, а от цялата страна и това опровергава дори тезата, с която беше обосновавано концентрирането на тези дела само в тези пет административни съдилища.
Благодаря ви много за подкрепата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря. Непрекъснато говорихме за изборната география и аз съм съгласен с вас. Ние не гледаме комфорта на данъчната администрация или на митниците, а това което е полезно за широкия обществен интерес и всичките субекти, които са влезли в някакви правоотношения. И това, което е най-важно, в крайна сметка вие освен да правораздавате, се занимавате и с методология – уеднаквявате законодателството, имате компютърна система, имате начин всеки да се допита. Тоест за вас проблемът да правораздавате по един и същи начин и да няма противопоставяне на едно дело спрямо друго при един и същи фактически състав е ясен. Оттам нататък държавната администрация е тази, която трябва да си осигури юристи, които да могат да обхванат съответните дела и да имат процесуално представителство. Тоест това не е ваш проблем, а на изпълнителната власт. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Славов.
Петър Славов:
Само като реплика, ако позволите. Аз също приветствам тази идея. Тя наистина не е нова. Даже бих предложил на колегата Димитров и можем заедно да внесем подобно законодателни промени. Бих ви помолил, г-н Колев, ако нещо по темата е работено, да ни го предоставите, за да можем да го ползваме. На практика тези промени, които са необходими, не са сложни като законодателна техника и мисля, че сравнително бързо можем да ги направим. Още повече, че аз по ДОПК в друга насока нещо готвя сега да внеса, така че можем да ги съчетаем нещата.
Георги Колев:
Да, разполагам с пълен анализ и разработка в тази връзка и с удоволствие ще ги предоставя.
И едно допълнение. Проф. Груев даде една изключително добра идея, която приветствам. Лично аз ще посъветвам всички колеги председатели на административни съдилища в страната да ви поканят на следващите си годишни отчетни събрание по райони.
Филип Попов:
Аз също искам да ви помоля тази законодателна инициатива, която касае местната подсъдност, ако може на всички парламентарни групи да изпратите това, което имате и по-точно това, за което разговаряхте с колегата. Ние от предишния парламент имахме в правна комисия такива проекти по отношение на местната подсъдност и мисля, че ще можем да ги съчетаем и като краен резултат да се получи нещо наистина добро с ваша помощ, разбира се.
Георги Колев:
Моят ангажимент е това да стане в рамките на следващата седмица.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Като че ли приключихме дебата? Заповядайте, колега.
Свилен Иванов:
Г-н Колев, искам да засегна нещо, което силно вълнува общините. Върховният административен съд е втора инстанция на жалбите за обществените поръчки. Оттам нататък при отварянето на еврофондовете, предвид новите изисквания на еврокомисията, което е премахване на гаранционните условия, което означава участие на много фирми. Това естествено ще доведе до повече жалби. Имате ли предвид това, че най-вероятно ще бъдат увеличени делата и понеже чух, че 87% са в срок, този процент 13 може ли да бъде намален, за да могат по-бързо да приключват процедурите. Благодаря.
Георги Колев:
Имате предвид увеличаване на броя на жалбите по ЗОП с оглед изменението на таксите или? Не разбрах?
Свилен Иванов:
Това е много важно за общините, които провеждат обществени поръчки. Чух, че 87% от производствата са в срок, което означава, че 13% са с по-дълъг срок. Така ви чух. Имате ли предвид този процент да бъде намален, защото това води до много финансови загуби за общините. Тоест съдът да се произнася в срок.
Георги Колев:
Този процент не важи за тези производства. Тези производства се произнасят в 15-дневен срок. Този процент важи за друг вид производства. Може би 99% са в 15-дневния срок. Има само някои редки изключения. На всички е ясно, че подобни дела следва да бъдат решавани изключително срочно. В крайна сметка те са обвързани с последващо сключване на договори и решения за съответния възложител и т.н.
За тези проценти, които споменах, имах предвид различни производства, които са свързани с множество експертизи, например делата, свързани с ОВОЗ, оценката на околната среда и т.н. Там е възможно да бъдат допуснати до разглеждане 4-5 до 10 експертизи от различен характер. Сами разбирате какъв период от време отнема разглеждането на едно такова дело и съответно последващия анализ на всички събрани п делото доказателства. Но не и производствата, свързани с обществените поръчки. Тук няма такива изключения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Колеги, да се ориентираме към приключване. Заповядайте, колега, но моля да бъдете кратък.
Добромир Проданов:
Г-н Колев, независимо, че административните съдилища нямат такъв голям проблем със сградния фонд, съществуват и такива, които не се помещават в свои сгради. За пример мога да дам Габровския административен съд, за който е учредено безвъзмездно право на ползване от страна на община Габрово, но то така или иначе ще изтече в даден срок. Знам, че е хубаво, за да се предприемат предварително нововъведения в тези съдилища, да се помещават в свои сгради. Искам да попитам дали се мисли в тази насока абсолютно всички административни съдилища да придобият собствени имоти, в които да се помещават съдилищата.
Георги Колев:
Да. По принцип имам следната практика, която е одобрена от всички колеги, които са председатели на административни съдилища. Веднъж на 6 месеца правим по една обща сбирка, която касае изцяло административни въпроси, в това число и въпросите за сградния фонд, без въпроси, свързани с правораздаването. Регулярно получавам текущи доклади за състоянието. Разбира се, обсъждали сме и тези въпроси, когато се касае за отстъпено безвъзмездно право. Въпросът, който поставяте, не се отнася само за Габрово. Например изключително интересен е проблемът в Административен съд-Благоевград. Не знам дали знаете, но той е настанен в един МОЛ. Да условията са добри, но все пак сами разбирате, че все пак се намират в МОЛ. Може би е приятно за част от страните да стоят в кафето на МОЛ и да наблюдават таблото, което е монтирано на последния етаж. Но все пак съгласете се, че става въпрос за една сериозна институция.
На всички тези срещи всеки един от председателите подготвя текущ доклад за неговите намерения. Всеки един от тях се съобразява с времето на изтичане на подобни договори и съответно прави предложение за съответните мерки. Нека да не забравяме, че новите административни председатели практически имат самостоятелни правомощия. Мое задължение обаче е да помогна на всеки един от тях за разрешаването на тези проблеми. Няма как да съм запознат с всеки детайл, но пък затова са именно тези срещи, на които решаваме тези проблеми.
Предс. Данаил Кирилов:
Само уточнявам, че съдебните сгради се придобиват от министъра на правосъдието. Те по по-особен ред се предоставят на съдилищата за ползване и управление. Вероятно е необходимо по инициативата на Висшия съдебен съвет тази дейност да се осъществява регулярно, планово, контролно.
Предлагам ви да приемем следното решение по Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г.
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2013 г.
Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд констатациите и препоръките, които се съдържат в становището на Временната комисия по правни въпроси.
Предлагам становището да е в следния вид:
Докладът е изготвен в съответствие със Закона за съдебната власт и изискванията на Висшия съдебен съвет. Същият отразява основните проблеми, върху които следва да се работи през следващите отчетни периоди.
Подкрепя активността на Върховния административен съд във връзка с отправените преюдициални запитвания.
Предлага активизиране на тълкувателната дейност, която да е сред основните приоритети с цел уеднаквяване на практиката в отделните области на правоприлагането.
Като най-съществени проблеми за дейността на съдилищата в отчетните периоди са посочени натовареността и неравномерната разпределеност. Видно от представените данни се полагат усилия за осъществяване на качествено правораздаване в разумни срокове. Тези усилия следва да продължат и през следващите години, като бъдат взети необходимите вътрешноорганизационни и други необходими мерки за решаване на проблемите, свързани с натовареността и неравномерната разпределеност. (Тоест това е аналогично, което беше и за предходния доклад.)
В доклада на административните съдилища имаме предложение от административните съдилища за законодателни промени, а и дебатът тръгна натам. Тук в дебата се постигна съгласие консенсусно дори за бъдещи действия в тази посока.
Искате ли това да го обособим и да го впишем в становището, което да е към пректорешението и колегите да го дефинират. В смисъл да ги подкрепяме, това нищо не означава. Ние на практика ще ги подкрепим, когато има внесен законопроект и съответно с дебатите подкрепим законопроекта. Тези, които ще подкрепят разработените проекти от съдилищата, могат да го направят като вносители на законопроекти. Но това са фактически бъдещи действия или както се казва страните си обещаха, но да видим как ще ги изпълнят.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Нали целта на всички е бързо и качествено правораздаване, справедливо.
Предложението, внесено от Председателя на административния съд, предполага една нова форма, при която да имаме бързо правораздаване, по-близко до хората със същата компетентност и със същите правомощия. Не би ли могло в текста да се запише:
Разгледаха предложения начин за по-бързо правораздаване посредством преразпределяне подсъдността на дела по ДОПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Разгледаха, обсъдиха и изразяват положително становище.
Петър Славов:
Така или иначе ще трябва да го гледаме като конкретно законодателно предложение, така че аз мисля, че това, което колегата предлага е достатъчно, че изразяваме положително становище към идеята и съответно ние знаем, че ще се опитаме в най-кратки срокове да го внесем.
Предс. Данаил Кирилов:
Моето опасение, колега Славов, е в следния смисъл. Защото и миналия доклад на административните съдилища предложи някои от същите промени, по които нищо не стана, но стана онова изменение на АПК, което пак ще повторя, без значение какъв е бил парламентът и правната комисия, дано да е произвел положителен ефект. Тоест тази посока трябва да се утвърждава.
Тук има теза и за държавните такси, които миналата година подробно обсъдихме и бяха изказани доста различни становища. Този въпрос, примерно, законодателно не е придвижван напред, защото е ясно, че ще бъде силно дискусионен. А административното правосъдие все пак трябва да е достъпно.
Колеги, който е съгласен да приемем доклада с това становище, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Колеги, предлагам да закрием заседанието, за да можем да подготвим докладите и своевременно да ги внесем в Деловодството на Народното събрание. Благодаря ви.
Уведомявам ви, че има голяма вероятност да се насрочи извънредно заседание на Временната комисия по правни въпроси за четвъртък при положение, че в утрешния ден Министерският съвет приеме актуализация на бюджета – на републиканския, както и другите свързани с него бюджети. Моля да имате готовност в тази връзка. Обявявам го под условие. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов