Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 13.11.2014 г., четвъртък, от 14:00 часа се проведе заседание на Временната комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова, министър, Таня Милева, началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Лазарина Стоичкова, съветник в кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ивайло Иванов, директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” към Агенция „Пътна инфраструктура”; от квартал „Бенковски” - Евгения Каменова, представител на собственици на терени по северната скоростна тангента и народния представител Николай Нанков Нанков, вносител на законопроект.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството присъстват още: Лидия Станкова, Мариана Тотева, Боянка Георгиева, Стоянка Илова, Ралица Стефанова, Кристина Минова и Ася Станкова; от Агенция Пътна инфраструктура: Яна Иванова, Ася Чипева.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Временната комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги,
Откривам заседанието на Временната комисията по правни въпроси. Получихте преди 24 часа покана с предложение за дневен ред. Благодаря ви за акуратността и въпреки тежкото заседание на комисията по правилника и малкото време за превключване от темите, които са чисто устройствени.
Предложили сме на вашето внимание следния проект за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 12.11.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
Колеги, моля ви да вземете становище по така предложения ви дневен ред. Г-жа Мая Манолова. Преди това за процедура имате думата, колега.
Димитър Делчев:
Моля да уточним по колко минути можем да говорим, като взимаме думата по дневния ред. Защото ми се струва, че някои изложения продължават много дълго. Например, като си помисля, че г-н Димитров, който идва сега от заседание на друга комисия и ако и тук продължи заседанието 4 часа, ще го загубим като ценен кадър.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви за процедурния въпрос, който повдигнахте.
Колеги, с оглед обстоятелството, че днес е натоварен ден откъм заседания на комисии, прекъснахме заседанието на комисията по правилника, за да спазим времето за настоящото заседание, действително тече и заседание на Временната комисия по финанси и бюджет, за това моля да ограничим риториката и да се фокусираме директно върху аргументите. И подчертавам, че моля и настоявам да дадем възможност на министъра да вземе становище, защото разполага с ограничено време и не бихме искали да осуетяваме другите ангажименти на министъра.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Кирилов, възразявам срещу включването в днешния дневен ред на Закона за устройството на територията. Както се вижда и от изготвения от Вас проект на дневен ред, същият е внесен вчера. Не е раздаден на народните представители. Има минимални правила за това в какъв порядък се разглеждат законопроектите. Признавам си, че тъй като бях ангажирана цяла сутрин с комисията по правилника, както стана ясно и останалите колеги са били ангажирани с други комисии, няма как да се запознаят с този обемен законопроект. Мисля, че подобно бързане по важни теми е повече от неуместно. Ще нарушите правилника, ако разглеждаме законопроект, за който не са изтекли 24 от неговото внасяне, а камо ли от неговото раздаване, тъй като текстът в правилника е от раздаването на законопроектите. Той още не е раздаден.
А също така очакваме и някакво обяснение защо включвате точка втора в дневния ред, след като на предното заседание на тази комисия членовете гласуваха за това тя да бъде отложена до създаването на постоянна комисия, която да се занимае с нейното разглеждане.
Във всички случаи, след като направите необходимите разяснения, да гласуваме поотделно включването на точките в дневния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволете ми да отговоря бързо. Видно от отбелязването по внесения законопроект, той е бил внесен във вчерашния ден в 14.16 часа. Аз лично се убедих, че преди 15:00 часа той беше качен и на сайта на Народното събрание. Тоест всички колеги биха могли да имат достъп до него.
Освен това, ще си позволя да кажа и две изречения като вносител, а подробната аргументация ще чуете от колегите, включително и от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът касае уреждане на последиците, които ние разпоредихме с решение на Народното събрание по повод на приемане структурата на Министерския съвет. Тоест целият законопроект, макар да изглежда малко по-обемен, той касае вливането на Министерството на инвестиционното проектиране в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. За юрист с вашите качества вие ще видите, че нормите са единствено отразяващи тази промяна във връзка с преструктурирането на тези две министерства.
Също така сме дали срок на Министерския съвет да предприеме всички действия във възможно най-кратко време. А по тези нормативни актове има последваща дейност, която касае съответно отражението в подзаконовите нормативни актове, включително и по устройствените правилници. Така че мисля, че това обяснява спешността.
По отношение на втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, той не беше допуснат в дневния ред на миналото заседание, но не е имало решение този закон да се гледа на постоянна комисия. Това не сме гласували. Това беше аргумент в дебата. Но по важността и обществената значимост на този законопроект, и тогава развихме аргументи, и сега сме готови, включително и още по-детайлно да се аргументираме.
Мая Манолова:
По отношение на втория законопроект предлагам колегите да гласуват относно включването в дневния ред. Не мисля да губя време, да излагам аргументи, които бяха изложени на предното заседание.
По отношение на първия законопроект правя формално предложение. Ако го разглеждате на днешното заседание, ще нарушите чл. 74, ал. 1 от действащия правилник. Впрочем текстът не е променен и при промените, които правим, а именно, че законопроектите се обсъждат не по-рано от 24 часа и не по-късно от 3 седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Получаване от съответната комисия е моментът на тяхното раздаване. Обявяването на сайта на парламента…
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, уведомена сте и от сътрудниците и от секретариата на комисията. Ще си видите и e-mail, които са ви изпратени с текстовете. Те също са преди 15:00 часа.
Филип Попов:
Прощавайте, но не са изтекли тези 24 часа. В 14:00 часа започва заседанието на правната комисия.
Реплика: Заяждате се сега за 15 минути.
Мая Манолова:
Раздаването не е изпращане по e-mail. Раздаването знаете как става. Отворете текстовете в правилника. Започваме работа на комисията в нарушаване на правилника.
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно не съм съгласен с твърдението за това нарушение, защото аз организирах максимално бързо, бих казал експедитивно и съобщаването, като проверих, че са приложени като файлове и самите законопроекти. И пак казвам. Те бяха качени на официалния сайт на Народното събрание. И някак си не е много убедително да спорим за минути.
Заповядайте, колега.
Свилен Иванов:
След като г-жа Манолова, въпреки че я нямаше в началото на заседанието, знаеше с какви дебати е отхвърлена точката от дневния ред, аз предлагам да прекратим сега дебата и да гласуваме дневния ред.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, приемам предложението ви за разделно гласуване относно включването на точките в дневния ред. Има ли противно становище? Няма.
Колеги, който е съгласен да разгледаме в дневния ред на днешното заседание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 12.11.2014 г., моля да гласува „за”. Единадесет „за”.
Който е против? Двама „против”.
Който е въздържал се? Трима „въздържали се”.
Приема се включването на този законопроект като точка първа в дневния ред.
Който е съгласен да включим в дневния ред на заседанието Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г., моля да гласува „за”. Тринадесет „за”.
Който е против, моля да гласува. Няма против.
Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Ще разгледаме и проекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 12.11.2014 г.
Давам думата на вносителя г-н Николай Нанков да представи законопроекта.
Николай Нанков:
Г-н Председател, няма да бъда многословен.
Уважаеми колеги членове на Временната комисия по правни въпроси,
Г-жо Министър,
Колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, първо няколко думи, макар че вие споменахте какъв е поводът за внасянето на този ЗИД на Закона за устройството на територията, а именно гласуваното миналата седмица на 7 ноември решение на Народното събрание, с което се одобри структурата на Министерския съвет, с която структура се закрива Министерството на инвестиционното проектиране или по-скоро се обединяват неговите дирекции и неговите функции с тези на Министерството на регионалното развитие и образувахме новото старо Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И в тази връзка, за да не стопираме работа на новото Министерство на регионалното развитие и благоустройството ние го поставяме в статукво, за да не забавяме инвестиционния процес така, както през последната година това беше факт с неработещото Министерство на инвестиционното проектиране, неефективната му дейност и затова искаме максимално бързо да приемем тези промени в Закона за устройството на територията, с които всички функции на министъра на инвестиционното проектиране преминават към министъра на регионалното развитие и благоустройството – функциите по устройството на територията, по ръководенето на Националния експертен съвет по устройството на територията и регионалната политика и други, но сега да не изброявам всички функции. Те са описани в мотивите.
Отново казвам. Призовавам наистина максимално бързо да приемем тези промени и във временната комисия и в пленарна зала, за да може Министерство на регионалното развитие и благоустройството да изпълнява абсолютно всички свои функции така, както са определени с нашето решение от миналата седмица. Факт е, че вече няма в правния мир Министерство на инвестиционното проектиране и затова ние трябва да запълним тази дупка в правния мир с гласуването на днешните промени в Закона за устройството на територията. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Нанков. Заповядайте, г-жо Министър, за становище, тъй като не сте вносител на този законопроект.
Лиляна Павлова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Благодаря за възможността. Безспорен факт е, че вносителят на този законопроект са колегите народни представители, за което им благодаря. Този законопроект е плод на експертната работа на колеги от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които подпомогнаха народните представители. Наложи се да работим в този формат, защото, както каза и колегата Нанков, празнотата, която съществува в момента в правния мир откакто със свое решение на 7 ноември парламентът прие новата структура на Министерския съвет, с която заличи Министерството на инвестиционното проектиране и създаде ново Министерство на регионалното развитие и благоустройството пред нас стои необходимостта да направим съответните промени в 64 закона, касаещи дейността на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да може това вливане да бъде направено по един законосъобразен начин.
Това, което изготвихме е именно чрез Закона за устройството на територията – това е основният закон, регламентиращ функциите и дейностите на министъра на регионалното развитие и съпътстващите към него още 63 закона. Всъщност за да обединим правомощията, които бяха разделени и буквално дублирани, както добре знаете, между тези две министерства. Но може би в момента няма нужда да изпадат в тези подробности и детайли, защото знаем какво се случи във времето назад.
Също така, защо е спешно, защо е важно и благодаря на Временната комисия по правни въпроси, че ще разгледа този законопроект и се надявам да получим подкрепата за неговото приемане. Важно е, защото в момента инвестиционния процес в страната и на общинско и на национално ниво е блокиран, докато не влезе в сила изменението в този законопроект, както и съпътстващите 63, защото те ще бъдат основа тепърва след това да променим редица подзаконови нормативни актове- постановления, наредби и други, които са над 120 на брой, с които регламентираме инвестиционния, строителния процес и процесите в регионалното и устройствено планиране и чак след това ще има възможност да променим устройствения правилник, формално да формираме и да слеем дирекции и да започнем своята работа. До тогава министерството и общините и всички текущи проекти и разрешения за строеж, разрешения, свързани с промяна в строителни граници или всичко това, което касае функциите и работата на това министерство, е блокирано и създава изключително големи проблеми на бизнеса, на общините и на местните власти.
Аз съжалявам, че г-жа Мая Манолова напусна залата и не желае да чуе тези мотиви, но се надявам, че ако прочете стенограмата, ще се убеди във важността и необходимостта, а и не само тя, а и всички вие, този законопроект да бъде подкрепен.
Използвам случая също така да кажа, че промяната в цялата тази нормативна уредба и сливането на министерствата всъщност ще ни даде възможност да освободим необходимите щатни бройки, с които да подкрепим създаването на трите нови министерства. Защото разделянето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три самостоятелни така, както сме поели ангажимент, ще бъдат създадени двете отделни самостоятелни министерства, без да има увеличение в общата численост на държавата администрация – общата и специализирана, която ще работи в тези министерства. Именно чрез закриването на инвестиционното проектиране, където само ще върнем специализираните дирекции основно в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а с бройките от общата администрация ще подкрепим създаването на двете нови министерства, в които в момента ситуацията е още по-сложна предвид необходимостта и там и от законодателни промени, и от човешки ресурс, с които да бъдат структурирани тези две министерства.
Аз няма да изпадам в повече подробности. Готова съм и съм на разположение за всички въпроси, които биха възникнали. Но пак казвам, тук говорим за едни чисто технически промени, с които наименованията „министър на инвестиционното проектиране” и „министър на регионалното развитие” се заменят с „министър на регионалното развитие и благоустройството”.
Става въпрос само за две промени по същество.
Знаете, че при създаването на Министерството на инвестиционното проектиране бяха отнети правомощия на местните власти за проекти над 10 млн. лв. те да се разглеждат и одобряват от Министерството на инвестиционното проектиране. Тези правомощия се връщат обратно на местните власти. Това, което остава, ако вече има започнали производства по издаване на разрешение за строеж на такива обекти за над 10 млн. лв. те ще трябва да бъдат довършени по същия ред, по който са започнали, а именно от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Всички останали ще бъдат върнати като правомощия с решение на общинския съвет и съответно на съответната община, да бъдат решени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Колеги, имате думата за въпроси, становища, позиции, мнения. Заповядайте.
Явор Хайтов:
Ако позволите съвсем накратко, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Г-жо Министър, аз не гласувах за включване на този точка в дневния ред и то не заради друго, а за това, че не бях запознат с необходимостта от такова експресно включване и разглеждане в комисията. Звучахте убедително и аз ще подкрепя внесената промяна в закона. Но много ви моля съобразете все пак рамката на внасяне на законопроекта и останалите 63 промени да не бъдат отново внасяни в 12 без 5. Във Вашето изложение казахте, че ще се променят още 63 закона.
Лиляна Павлова:
С промяната на този закон в Преходни и заключителни разпоредби са предвидени вече тези 63 закона. Така че с това решение ние едновременно изменяме всичките. Няма да има необходимост от други изменения.
Явор Хайтов:
Благодаря. Разбрах ви. Само това исках да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Всички закони са тук, а остават подзаконовите актове. Имате думата, колеги. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър, гости, колеги,
Аз ще подкрепя този законопроект, внесен от колегите, но имам един въпрос към Министъра.
Г-жо Министър, по време на действието на Министерството на инвестиционното проектиране имате ли справка колко законопроекта са внесени от министъра на инвестиционното проектиране за разглеждане в Народното събрание или тази година и половина, през която функционираше това министерство и управляваше този министър ще се запомни единствено и само с ремонтите по преместването на това министерство и със скандалите около министъра с оглед на неправомерното ползване на социални помощи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
За процедура иска думата г-н Казак. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че разглеждаме конкретен законопроект и не разглеждаме мнението на министъра на регионалното развитие и благоустройството за това как е работило едно министерство, което вече не съществува. Няма касателство по никакъв начин внесеният законопроект, който от чисто технически характер цели да приведе законодателството в взаимодействие с новия състав и формат на Кабинета с въпроса, който беше зададен. Този въпрос на г-жа Атанасова, ако желае, може да го зададе по време на парламентарен контрол, но не и в процедурно обсъждане на конкретния законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз също ще помоля г-жа Атанасова да отложи този въпрос за пленарна зала, където бихме могли да изследваме и другите аспекти на законодателството. Приемам предложението да се концентрираме върху институционалния характер на внесения законопроект.
Г-жо Министър, извинявайте, че ще оттеглим въпроса.
Други изказвания? Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Под формата на изказване, защото това са възможните процедури в една парламентарна комисия, аз също искам да задам въпрос към регионалния министър, тъй като повечето от народните представители ще гласуват този законопроект без да са го чели. Аз лично няма да участвам в гласуването.
Искам да Ви попитам, тъй като от мотивите на законопроекта става ясно, че има само едно предложение по същество. Вие, ако сте се запознали с него, поемате ли отговорност за това, че единствените промени по същество извън формалната промяна на наименованията на министерствата са тези, които заявихте преди малко.
Реплики: Ако не сте си прочели законопроекта, направете го.
Мая Манолова:
Няма как да се прочетат, когато са внесени в последния момент и се гледат извън правилата. Няма как. Вчера заседанието на другата комисия по правилника приключи в 18:30 часа, а днес започнахме сутринта в 10:00 часа. А това е законопроект от 117 параграфа.
Димитър Лазаров:
Г-н Председателю, под формата на реплика, за да спазваме процедурата.
Първо, има вносител и вносителят е г-н Ненков и той представлява вносителите. Така че задайте въпроса към вносителя.
Второ, колеги, ние сме на първо четене. Ако г-жа Манолова има някакви мнения, становища или опасения, предположения, безпокойства, нерви, нетърпение по конкретните текстове, когато дойде времето да го гледаме на второ четене може да изразите спокойно, свободно своята воля.
Благодаря.
Мая Манолова:
Дуплика. Аз преценявам кого да питам, а не Вие.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, то се вижда, че Вие преценявате. Вие си дадохте дуплика.
Мая Манолова:
Абсолютно нормално е когато народните представители не са имали време да се запознаят с един законопроект от 117 параграфа и при положение, че не съм само аз, освен вносителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, не обиждайте себе си професионално. Ако снощи сте си отворили пощата за 15 минути за не повече от 3 минути щеше да ви коства да видите всичките 117 параграфа. Логиката е ясна.
Мая Манолова:
Г-н Кирилов, скромният ми опит на работа в парламента, особено във взаимодействие с вашата група, ме е научил, че трябва да се чете всяка буква и запетая. Защото обикновено се промъква по някое изречение, което няма никаква връзка със заявеното.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Свилен Иванов.
Свилен Иванов:
Ако трябва да приемем някаква точка и само защото някой от колегите не си е чел материалите, да не спираме обсъждането на точката, а да я гледаме и да продължим напред. Това, че някой колега не си е прочел нещата, не трябва да спира хода на работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, ще приема изказването ви като процедурно предложение за прекратяване на дебата, но искам да сме сигурни, че колегите нямат други изказвания. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз също правя процедура за прекратяване на дебата. Очевидно е, че поради липсата на възможност за запознаване с този законопроект, дебат явно не може и да стане. Вносителите са внесли, както се казва, в 12 без 10 този законопроект, даже в 12.10 часа, защото не е спазен правилникът. Така че нека да се пристъпи към гласуване. Аз ще се въздържа да го подкрепя именно поради тази причина. Съжалявам, не съм като колегите, не притежавам такива феноменални възможности за цялостен и задълбочен преглед на такъв законопроект. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов, включително и за процедурното предложение.
Г-н Нанков, заповядайте.

Николай Нанков:
Г-жо Манолова, не знам какво разбирате под промени по същество. Тази, за която спомена г-жа Министър Павлова, наистина е по същество. Но има и други по същество, които връщат стария ред отпреди промените в ЗУТ от 42-то Народно събрание. Например, че министърът на регионалното развитие и благоустройството дава разрешенията за строеж, одобрява подробните устройствени планове за инвестиционни проекти, когато те са на територията на повече от една област. Това е по същество. Но пак казвам, с тях връщаме отново стария текст.
Мая Манолова:
Това значи, че няма как да се прочете ей така просто, а трябва да се вникне.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Процедура. И аз правя предложение да прекратим дебата и да минем към гласуване. Само ще обърна внимание на колегите от БСП, че съвносители на този законопроект сме колеги от Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Всички ние успяхме да го прочетем този законопроект и да го преподпишем като съвносители и не виждам защо в момента се прави проблем за някакви формални минути и едва ли не да броим в 14:15 часа ли започна днес заседанието на комисията или в 14:17 часа, за да са спазени 24 часа до минута.
Предлагам да преминем към гласуване. Достатъчно беше времето. Аз също вчера го видях на сайта на парламента, проверих дали е в целостта му и всеки който е имал доброто желание е могъл да го види. В края на краищата народният представител е длъжен сам да следи какво се появява като законопроекти на този сайт и да е информиран, а не да чака някой да му ги донесе.
Мая Манолова:
Колега, Вие се шегувате.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Манолова, нямате думата. Има вече три процедурни предложения за прекратяване на дискусията.
Моля, който е съгласен да прекратим дискусията, да гласува „за”. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прекратяваме разискванията по внесения законопроект.
Колеги, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 454-01-42, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 12.11.2014 г., моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Законопроектът се приема на първо четене.
Колеги, преминаваме към точка две от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
Г-жо Министър, като представител на Министерския съвет, ако имате желание да представите законопроекта, заповядайте.
Лиляна Павлова:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Този законопроект, представен на вашето внимание, всъщност обхваща два закона - Закона за държавната собственост, и Закона за общинската собственост.
Целта на внесения законопроект е да бъде ускорен процесът, свързан с необходимостта от отчуждаване на терени държавна и общинска собственост при необходимост от реализация на обекти с национално или общинско значение.
Защо този законопроект, за който благодаря на комисията, че го подкрепи да влезе в дневния ред, е важен и защо е необходимо бързо – до месец, неговото приемане.
Първо искам да отбележа, че този законопроект го докладвам в момента аз от името на министерството, но той като такъв беше внесен от служебния кабинет преди да се формира правителството.
Както знаете, ако се върнем в годините назад, редът за отчуждаване на терени и имоти общинска и държавна собственост до 2008 г. предвиждаше аналогичен ред на този, който в момента тече, а именно отчуждаване на имоти и терени за национално значение и за общинско значение за реализацията на проекти да се случва след приключване на процедурите по съдебен ред по обжалване на такъв тип отчуждения и след изплащане на обезщетението за тези отчуждения. Всичко това в годините назад забавяше изключително много. Много години се точеха делата по тези отчуждителни процедури и това забавяше инфраструктурните обекти. Именно за това през 2009 г., знаете, след дълги дебати, бяха изменени текстовете в тези два закона и беше допуснато тогава, когато обектите са определени за обекти с национално значение, за обекти с общинско значение, този тип отчуждения да могат да имат предварително изпълнение на това отчуждение тогава, когато е заплатено обезщетението на собствениците на имотите. От своя страна собствениците на имотите не можеха да обжалват по същество терена, който бива отчужден, но имаха възможност да правят обжалване по размера на обезщетението при отчуждаването на тези имоти.
Това, което се случи през 2013 г. беше след редица жалби до Конституционния съд. Конституционният съд, въпреки че този ред беше прилаган няколко години подред, отмени тази възможност, позовавайки се на това, че не би следвало да се дава предварително изпълнение и всъщност влизането във владение на отчуждените имоти преди да са приключили съдебните дела по тях или след съдебно решение.
След дълги дебати в 42-то Народно събрание към онзи момент управляващото мнозинство и съответно правителството на министър-председателя Орешарски внесоха промени в тези закони в изпълнение на решението на Конституционния съд, с които да отразят тези препоръки на Конституционния съд за измененията в законите и процедурата по отчуждаване и изплащане на обезщетения и влизане в сила на тези отчуждения и възможността за влизане във владение и строителство по тези обекти. Още тогава лично аз, колегата Нанков и други колеги народни представители внесохме допълнителни поправки, извън тези, които са в момента и приети тогава от Народното събрание от мнозинството в зала с мотива, че така приетият закон към онзи момент ще върне ситуацията от 2008 г., когато всички отчуждения бавеха строителството на значими обекти с години. Тогава нашите бележки, нашите коментари и предложения не бяха възприети и законите управляващото мнозинство ги прие във вида, в който те са в момента.
Година и половина по-късно можем да кажем, че ситуацията за мое голямо съжаление доказа това, за което ние твърдяхме в нашите мотиви, а именно, че това ще спре инвестиционния процес, независимо дали говорим за пътни, за железопътни проекти, енергийни проекти, проекти във водния цикъл – навсякъде, където има отчуждения, отчуждителните процедури са спрени, навсякъде има обжалване по тази отчуждителна процедура. И аз мога да дам един пример със северна скоростна тангента на софийския околовръстен път, където заради несъгласие с оценките, заради несъгласие по процедурата на обжалване в момента в министерството има 340 дела. Тези 340 дела са от година и два месеца, а разглеждането на тези дела е назначено за лятото на следващата година – част от заседанията на съда.
Обръщам внимание, че в конкретния случай северната скоростна тангента на софийския околовръстен път се финансира с европейско финансиране. Има издадено разрешение за строеж, избран изпълнител и една година той не може да влезе да изпълнява този проект. Ноември следващата година, ако проектът не е изграден изцяло, европейското финансиране ще го загубим безвъзвратно. Ако делата продължат в този ред и начин, докато минат делата ясно е, че нито проект ще има, нито ще бъде изграден обектът и ще загубим европейското финансиране.
Такива са много проекти. Само в пътната агенция проектите, които са блокирани, са на стойност половин милиард лева, като това е самата инвестиционна стойност на тези проекти, а отделно от това имаме и съдебни дела, вече от страна на изпълнителя, които съдят министерството, пътната агенция и държавата за пропуснати ползи, за забава и за неустойки, така че тази сума набъбва.
Такива обекти са и западната дъга на околовръстното, първа част; западната дъга на околовръстното продължението й, втора част; изграждането на автомагистрала „Струма” Лот2 и Лот4; изграждането на автомагистрала „Марица”, обходът на Габрово, който е почти готов, но му остава един участък и от една година също не може да бъде довършен; тунелът под Шипка; София-Калотина; Мездра-Ботевград – все пътни отсечки. Да не говорим, че оттук нататък по реда на този закон решим да изграждаме магистрала „Хемус” тези 300 км., ако трябва да ги отчуждаваме, ще ни отнеме вероятно около 20 години, за да влязат в сила всички жалби, отчуждения, за да можем да отговорим на претенциите на тези хиляди собственици, които ще предявят претенции. Защото, пак казвам, ние за 10 км. участък имаме 340 дела с около 1500 собственика, какво да кажем за 300 км. Аз мога да дам примери с магистрали. Но това касае цялостното строителство на национално и общинско ниво.
Това, което правим сега и предлагаме на вашето внимание, е именно за да можем да отблокираме този процес, защото сме в последната година на усвояването на европейските фондове, които са основен източник за строителство и в общините и в държавните институции, за да можем да реализираме успешно и проектите до края на следващата година, да отпушим спрените проекти заради неотчуждени процедури (неизвършени отчуждения), апелирам да разгледате този законопроект във вида, в който е предложен. Разбира се, че сме отворени за коментари, дебати, ако са необходими допълнителни изменения той да бъде подобрен и усъвършенстван, но да дадем възможност отчуждителната процедура и спорът за обезщетенията на определен имот да не спират строителството на имота по същество.
Какво предлагаме? Това, което предлагаме е актът за отчуждаване и влизане в сила на имота да се смята за отчужден тогава, когато актът не е обжалван или съответно е изплатено паричното обезщетение. Като изходна позиция това е и в момента така. Но тогава, когато имаме обжалване на обезщетението, което се полага на собственика на имота, чиито терен трябва да бъде обезщетен и има такова обжалване, с решение на съда да се дава предварително изпълнение. Така спазваме конституционното изискване и изискването на Конституционния съд не държавата, не институциите, а съдът да е този, който дава предварителното изпълнение, а паралелно с това да се позволи временно влизане във владение и строителство на съответния обект, докато собственикът на имота си проведе съдебните дела и си докаже увеличаването на дължимото му обезщетение.
За да сме сигурни, че това равностойно обезщетение ще бъде осигурено, предлагаме и две допълнения в този процес, а именно предлагаме при въвод във владение на инвеститора в съответния обект за строителство, да се предвиди и механизъм за определяне и изплащане на обезщетение за изпуснати ползи на собственика на този имот за времето, в което той е водил дела за това обезщетение и всъщност има пропуснати ползи след реализацията на този имот до влизането в сила на вече окончателния акт на съда за отчуждаване или увеличаване, например, на сумата за обезщетение, за да гарантираме все пак неприкосновената част на собственост, така както е записано и в Конституцията, че той е получил равностойно обезщетение за земята, която е отчуждена.
Това са най-общо, бих казала, параметрите на законопроекта, който предлагаме да приемете на първо четене. Пак казвам, разбира се, сме готови да обсъдим и други изменения и допълнения в този законопроект, ако те могат да подобрят, да ускорят инвестиционния процес в страната, защото той определено е блокиран не само в сектора, който аз представлявам, но и от страна на местните власти има много оплаквания. Може би трябваше да поканим на това заседание и колегите от Сдружението на общините, но и в околна среда, в сектор енергетика и във всички сектори, в които има инвестиционен процес, касаеш обезщетение, всички те имат сериозни затруднения.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Колеги, имате думата за становища, мнения, позиции. Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Г-жо Министър, бяхте убедителна както винаги.
Миналия път, когато заседавахме тук, бях изненадан, че толкова спешно се налага да се внася този закон и тогава казах, че ние сме временна комисия, която трябва да се погрижи за изменението на закона за бюджета и нещо много спешно, евентуално кризата с банките. Не знам защо девизът на София „Расте, но не старее!” нямаше да остарее, ако постоянна комисия реши този закон.
Разбирам, че за вас е много важен, че е много необходим веднага да се приеме. Но миналия път едва ли не излезе, че всичко е заради южната тангента, северната тангента, метрото и не знам какво още. Ние сме депутати за цяла България. Аз като вас избран за депутат от варненски избирателен район много бих се зарадвал, ако Вие ми кажете, че този закон ще позволи за Варна поне един голям инфраструктурен проект да се построи. Но така или иначе, ако този закон ще даде възможност още един инфраструктурен обект да се започне и да се завърши навреме, това ще е един добър закон. И тук всеки по нещо би казал.
Аз лично бях против така бързо, на коляно да го приемаме и бях категорично против миналия път да се включи в дневния ред, защото сме временна комисия. Сега Вие сте убедителна. Ясно ми е, че и Южен поток ще е тук, и магистралите, и инфраструктурни национални обекти, жп обекти, енергетика. Казахте, че съдът в крайна сметка ще има волята да спре всякакви неправомерни действия, т.е. за мен гаранцията съществува.
Аз лично ще подкрепя вашия проект, въпреки че точно преди два дена бях против, само заради това, че не трябва да сме прът в колелото на прогреса, че след като е последна година и трябва да усвояваме парите. Но ако между първо и второ четене се окаже, че има други по-убедителни срещу вашата теза, си запазвам правото да гласувам по различен начин.
Сега подкрепям така представения законопроект с ясното намерение, че ако това ще е начинът ние по-бързо да усвоим парите, да открием работни места и да направим по-добър живота на хората, трябва да го направим. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Някак си излиза, че миналият път и аз и г-жа Милева не сме ви убедили достатъчно в националния обхват на предлаганите промени. Вярно, в медиите излезе широко вашето твърдение, че София няма да остарее, ако не се приеме въпросният законопроект. Аз не искам да се връщам към дебата отпреди. Благодаря ви за заявената позиция.
Всъщност този законопроект сме го докладвали поне два пъти назад във времето.
Вие в какво качество искате думата? Заповядайте, като моля да се представите.
Евгения Каменова:
Казвам се Евгения Каменова и съм от квартал „Бенковски”. Представлявам собственици на терени по северната скоростна тангента.
Тъй като сме пряко потърпевши от този закон видяхме една голяма част от параграфите, които нарушават права на собственици, независимо дали са по северната тангента или някъде другаде по страната.
Сега, когато се внесе проектът за промяна, се надяваме, че вътре нещо действително ще се промени в посока положителна и ще отстрани тези дефекти, които в момента са действащи. Оказа се, че законопроектът не предлага решение на основни проблеми, които са принципни. Такъв проблем, например, е оценяването на земеделската земя. В момента в действащия и в новия законопроект няма никаква диференциация, по която можем да оценим една земеделска земя, когато е използваема и обработваема, земеделска земя, която е пустееща и земеделска земя, която е увредена. Категориите на земеделска земя, които са цитирани в документите за собствено (това е решение на поземлените комисии) се цитира категория и в забележките се описва как се ползва тя в момента. Когато нямаме пазарни аналози, се оказва, че четвърта категория земя, независимо от това дали е използваема или увредена втора и трета степан, каквато е например земята около Кремиковци, получават една и съща стойност. Нещо, което няма никаква логика, няма никакъв нечин да бъде оценена една земя.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви благодаря за това становище.
Евгения Каменова:
Не, няма да ме прекъсвате, ако обичате, защото не съм се изказала.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво касае законопроекта с оценката в Кремиковци? Кажете представител на коя организация сте.
Евгения Каменова:
Казах ви, Инициативен комитет на собствениците на квартал „Бенковски”.
Предс. Данаил Кирилов:
Той как е регистриран?
Евгения Каменова:
Учредителният акт ли трябваше да нося със себе си. (Разбира се.) Ако бяхте го обявили нормално, както онзи ден точката беше в дневния ред записана, дори бяхме двама юристи. Сега се наложи ние да тичаме из града. Ако обичате, когато гласувате някакви промени, нека те да имат някакъв смисъл и действително да отстраняват принципни дефекти, а не да бъдат нагаждани спрямо нуждите на някой конкретно в момента.
Предс. Данаил Кирилов:
Това, което го казахте за оценяването, то има смисъл. Въпросът е, че то не се засяга от настоящите разпоредби.
Евгения Каменова:
А би трябвало, би следвало именно за това. Има и регулирани територии. Искам да разбере как този законопроект ще даде възможност на един земеделски производител да бъде включен в оценяването на земеделските земи.
Предс. Данаил Кирилов:
В какъв смисъл да бъде включен?
Евгения Каменова:
Ами ей така! Оказва се, че един земеделски производител, за който земята за земеделско производство е дълготраен актив. Той с тази земя извършва печалба и плаща данъци в тази държава. Оказва се, че този човек като физическо лице, когато извършва сделка за покупко-продажба на земеделска земя, т.е. на неговото основно средство за производство, неговите сделки биват отхвърляни като пазарен аналог за сравнение. Оказва се, че най-големите производители, най-големите ползватели на земеделска земя биват отхвърляни от сега действащата нормативна уредба. В момента е записано, че единствените сделки, които могат да бъдат ползвани за пазарен аналог, са сделки, в които поне една от страните е юридическо лице. А какво се случва с този, който произвежда земеделска продукция и извършва някаква печалба?
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме Ви. Няма смисъл за трети път да го повтаряте.
Евгения Каменова:
Ще го повторя, защото го няма вътре.
А какво се счува с регулираните територии? Какво правим с регулираните територии може ли да ми обясните какъв е пазарният механизъм да оценяваме и да твърдим, че имаме пазарна стойност през 2014 г. върху активи от 2011 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Госпожо, допуснах ви да вземете становище и имахте тази възможност. Недейте да злоупотребявате с това.
Евгения Каменова:
Обаче ме прекъсвате, а имаме различни видове земя. Аз не злоупотребявам! Заплашвате ли ме? Какво се случва? Искам да разбера как някои хора, които правят закони изобщо не изчерпват вариантите, които вътре съществуват. Ние имаме различни видове земя. Вас не ви ли е срам като български депутати.
Предс. Данаил Кирилов:
Досега поставихте няколко въпроса. Нека да се отговори на тях.
Евгения Каменова:
Не, искам да си поставя въпросите и след това търпеливо ще изчакам да чуя отговорите.
Предс. Данаил Кирилов:
Вие искате да говорите. А искате и да викате очевидно. Защото се опитвате да ме надвиквате. Вероятно г-жа Мая Манолова ви вдъхновява. Разбрахме въпросите и нека да има възможност за отговор. Аз просто ви гледам как изпивате енергията на г-жа Манолова и не спирате. Разбрахме въпроса за земеделските земи. Изчакайте да се отговори на този въпрос и ще преценим по-нататък. Може отговорът да е изчерпателен и да не е необходимо да говорим за регулираните територии допълнително.
Евгения Каменова:
Как да не е необходимо, като се минава през регулирани територии. Трасето на северната скоростна тангента е на 4 км и оттам се вижда вашата сграда, а се оценява по цени, които ги няма. Дори саксиите на хората струват повече отколкото квадратния метър.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако бяхте представител на оценителите, бих разбрал грижата и съответно да се коментира, но в оперативен порядък. Сега фокусът на този законопроект съгласете се не е ценообразуването.
Евгения Каменова:
Законът е направен така, че не дава възможност на оценителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Да, искате да спорите. Впрочем миналия път бяхме ангажирали присъствието на всичките представители, които бяха депозирали изложения. За съжаление точката не беше допусната в дневния ред. Аз познавам от миналия път заявителите и жалбоподателите и затова се изненадах, че сега има промяна в техния персоналитет и нямаше проблем да обсъдим това. Коментираше се практиката и позицията на Агенцията „Пътна инфраструктура”. Предполагам, че директорът на Агенцията „Пътна инфраструктура” също ще вземе думата и ще разкаже какви са били коментарите тогава.
Но ви моля дайте ми възможност, след като иска министър да ви отговори на поставените въпроси, чуйте отговора. При недостиг на време, все пак задържаме министъра, за да може да участва в този дебат.
Евгения Каменова:
340 дела задържат вече 9 месеца Върховния административен съд да гледа и други видове дела, които са отправени към него. Ние от месец януари поставяме четири основни въпроса. От тези четири основни въпроса, които са обсъждани в детайли, нито един не е засегнат и не е залегнал в промените, които в момента се предлагат. Не виждам смисъла да променяте един закон, който и без това е лош в принципите си. В момента има прецизиране в детайлите, а не в основните принципи, които отново не дават възможност на оценителите да си свършат работата, защото основните критерии не са променени.
Предс. Данаил Кирилов:
Госпожо, след като има висящи съдебни дела, след като въпросът е поставен за гледане от съд, след като вашата оценителна асоциация има възможността да иска единична, тройна, петорна експертиза, да поставя основна, допълнителна, разширена няма да изчезнат парите. Тази амбиция, активност! Бъдете сигурни, че гражданите и особено собствениците, защото Госпожата не е собственик, тя черпи правата си нещо по пълномощия, собствениците в София са активни в защитата на правата си. Активни са и тогава, когато дори при тяхната защита осуетяват развитието на огромни инфраструктурни проекти. Аз не искам да влизам в обяснение и в история, но и министър Павлова и аз мога да ви разкажа как действаше този закон и по времето на „Южната дъга”, каква беше колизията на двата нормативни акта, как действаше и по връзката „Яна”, така че правният ред дава достатъчна защита и в оценителната част. Сигурен съм, че съдебните състави уважават всички искания на страните по повод приложимата методика и сравнимите аналози.
Евгения Каменова:
Пороците са в закона и промяната, която в момента се предлага, не отстранява тези пороци. Пороците са в закона! Иначе оценителите нямаме проблеми да ги спазваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Чухме Вашето мнение. Казвате го за четвърти или пети път. Гражданството и г-жа Манолова позволяват ли ми да дам думата на министър Павлова. Поддържате ли искането си за изказване, г-жо Министър? Заповядайте.
Лиляна Павлова:
Уважаема Госпожо, дължа да Ви уверя, че това, което поставяте като проблеми, аз лично съм министър от четири дни, но съм се запознала с проблемите, които имате от последната година. Решението на тези проблеми безспорно е много важен факт, с който трябва да се заемем, но конкретните казуси, които Вие повдигате, не са обект, не са предмет и не биха могли да бъдат решени в този закон. Това, което ние предлагаме в този законопроект е решаване на общи взаимоотношения между включените участници в този процес и общи принципи. Във вашия конкретен казус са необходими конкретни решения, които няма как да бъдат част от този законопроект. Това е първо.
Второ, в конкретния казус, за който Вие говорите, тъй като Вие лично не сте собственик на имот, ако правилно съм запозната. Вие сте агент на недвижими имоти или нещо такова. Вие сте част от инициативен комитет, но не сте лично вие собственик. Но ние сме запознати. В конкретния случай има грешка. Освен, че има грешка, направена от оценителите, защото има грешка, че част от имотите, които са определени като земеделски и са остойностени с много по-ниска цена като обезщетение, всъщност са урегулирани имоти и това се дължи на грешна кадастрална и други карти, които са ползвали тези оценители в общината. Това е поне информацията към момента, с която разполагам.
Също така искам да ви уверя, че екипът, който работи по този казус и за който предполагам знаете, но понеже може би не с вас, а със собственици на имоти преговарят колегите в АПИ, там където има грешки, те се отстраняват. Стойността на обезщетението ще бъде повишена така че тя да отговаря на пазарните стойности, така че тя да отговаря на стойността, на която се обезщетяват урегулираните имоти, за да може конкретните специфични казуси да бъдат решени. Те няма как да бъдат решени със законова промяна. Те ще бъдат решени чрез наредбата, приета от Министерския съвет, с решение на Министерския съвет е приета тази оценка. Ще изменим това решение тогава, когато постигнем индивидуално съгласие по всеки отделен казус. Така че бъдете спокойна. Разговор с всеки един собственик на тези имоти с всички тези претенции по 340 дела, които се водят, се разглеждат индивидуално и ще бъдат отразени. Това е за конкретния ваш казус.
По отношение на законопроекта, който предлагаме, ние предлагаме този облекчен ред, от една страна, за да отпушим процеса. Паралелно с това работим по подзаконова нормативна уредба, за да актуализираме подзаконовата уредба, с която се регламентира методиката, по която като цяло се преви оценка на земите, които се обезщетяват, защото ние виждаме, че има проблем именно за това, което казахте – пазарната стойност и за това как се сравняват пазарните оценки с пазарната стойност на сходни и аналогични имоти и защо се стига до ситуация два съседни имота да са оценени на коренно различна стойност, единият на 20 ст. на квадрат, а другият – на 20 лв. Безспорен е фактът, работим и ще работим по този въпрос, но това не е обект на законопроекта, който разглеждаме.
Благодаря ви.
Евгения Каменова:
Не е това въпросът!
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Попов поиска думата. Заповядайте.
Филип Попов:
Съгласен съм с целта на този законопроект, а именно бързо и ефикасно завършване или започване на инвестиционни проекти. Само че така предложеният законопроект считам, че малко или много отново не отговаря в голяма степен на решението на Конституционния съд.
Първо за § 2 и § 3. Говоря не като за второ четене, а за първо, защото някак си този законопроект не кореспондира с желанията и на вносителите. В § 2 и 3 се отбелязва, че се съобщава от инвеститора на обекта по реда на чл. 61 на заинтересованите лица. Това ще рече, че чрез залепване на таблото на някакво уведомление. Не знам защо се избягва от обявяването в Държавен вестник. Защо само по този ред? Явно е, че по този ред може да се препятства обжалването на съответния акт от заинтересованите страни.
На второ място, в § 6 по отношение на допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване по реда и въвод на инвеститора във владение. В решението на Конституционния съд категорично е казано: „Собственикът е задължен по този закон…. С предоставянето на възможност на инвеститор да влезе във владение на имота частна собственост и да започне строителни дейности преди да е влязло в сила административният акт за отчуждаване, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост.”
Считам, че има отново колизия с решението на Конституционния съд. А от друга страна хем искаме предварително изпълнение, като част от фактическия му състав да е, т.е. преди влязло в сила административен акт, и част от фактическия му състав да е изплащането, а от друга страна, в предходния § 4, ал. 1 казваме кога влиза в сила съответния административен акт, когато имаме предварително преведено обезщетение по сметката на правоимащите лица. Отново има колизия вътре в самите текстове.
Мисля, че оттук съответно целият дух на този законопроект и целта, която се цели с него, мисля, че по този начин не може да бъде изпълнена.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Попов. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз искам да попитам, тъй като има известно противоречие между представянето на законопроекта от министъра и неговите текстове и във връзка и с решението на Конституционния съд и изобщо във връзка с приетото в този закон във всичките му изменения, че отчуждителната процедура има сложен фактически състав и тя приключва в момента, в който на правоимащото лице му се изплати обезщетение. Реално сега предварителното изпълнение се случва преди да е приключило отчуждаването, тъй като точката на отчуждаването я поставя изплащането на обезщетение или не. И ако не, със сигурност отново ще се влезе в спирала с мнението на Конституционния съд по този въпрос, тъй като поне от Решение № 6 там нещата са ясни – плащаш обезщетение, тогава е приключило отчуждаването и тогава правиш каквото и да е.
Предс. Данаил Кирилов:
Приключихте ли с въпроса, г-жо Манолова? (Да.) Г-жо Милева, искате ли да отговорите? Заповядайте.
Таня Милева:
Да, г-н Председател.
Първо искам само отново да обърна внимание, че този законопроект е изготвен от служебното правителство и доколко министър Павлова в качеството си на сегашен министър на регионалното развитие и благоустройството, нейното изказване е било в несъответствие със закона, смятам, че не би следвало така да бъде тълкувано коректно, първо, защото нашето становище е израз на добрата воля за припознаване на този законопроект.
Така че моля, г-н Председател, това да не се забравя, че всъщност вносител е не този Министерски съвет, а предходният служебен кабинет. Ние го припознаваме този законопроект и не твърдим, че няма несъвършенства, които впоследствие биха могли да бъдат коригирани и това е само волята на Народното събрание.
По отношение на поставените въпроси г-жа Стоичкова ще вземе думата и колегата Иванов.
Лазарина Стоичкова:
Уважаема г-жо Депутат, именно предвид балансирането на законосъобразността и целесъобразността по повод на предложените изменения, които да бъдат изцяло в съответствие с конституционното решение, а не в негово противоречие или създаването на празнота сме направили тези предложения, а именно поради сложността на фактическия състав на отчуждението и завършването му, както вие коректно споменахте на неговата окончателна фаза с изплащане на обезщетението, ние сме предвидили следните промени.
Първата е да направим така, че да може още на етап първа фаза, а именно отчуждение, да може изпълнителят да влезе във владение на имота и с това да приключим този етап с предварителното изпълнение. Ние фокусираме етапа на предварително изпълнение върху първоначалната част от фактическия състав, като по никакъв начин не нарушаваме правата на собствениците по повод на съответното обжалване пред съда и приключването на втория елемент от фактическия състав, а именно изплащането на обезщетението. Именно в процеса на самото процедиране на обезщетението собствениците имат пълното право да защитават и да изискват съответното равностойно обезщетение.
Вторият момент, който ние сме заложили в законопроекта, е, че самото обезщетение ще бъде гарантирано с едно наше ново предложение, а именно дори и при предварително изпълнение и въвод на инвеститора във владение на имота, той да има гарантираното установено парично обезщетение без обаче цялостният сложен състав да е приключил. Тоест спазваме, работим в духа на конституционното решение, без да нарушаваме по никакъв начин баланса между публичния и частния интерес. Именно за това сме предложили точно този тип промени, като в първата си част на фактическия състав, именно отчуждението като елемент, сме фокусирали нашето предварително изпълнение. И същевременно гарантираме изплащането на обезщетението такова, каквото съдът би го постановил. Именно с този момент ние гарантираме и съответствието с конституционното решение.
Надявам се да можах да обясня.
Мая Манолова:
Тъй като имаше проблеми с изплащанията на обезщетенията по автомагистрала „Струма” тези въпроси вървяха в парламентарния контрол в по-предишния парламент. Г-н Костов беше защитник тогава на правата на хората, които не бяха получили своите обезщетения.
Всъщност единствената гаранция е, че ти плащат и след това ти влизат в имота. Така че в случая как гарантирате? Защото от всичко, което чух тук, аз наистина за разлика от вас не съм в темата, но ако се случи така, че съдът определи три пъти по-високо обезщетение.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще ви отговоря, г-жо Манолова, какво става. Държавата плаща. Заповядайте, колега.
Мая Манолова:
Плащането не се беше случило с години!
Ивайло Иванов:
Уважаеми дами и господа, само да отговоря за § 6, с който се изменя чл. 39б, ал. 2. Там е написано именно поради тази причина, че ако иска да влезе във владение инвеститора, трябва да преведе сумата и е записано:
„(2) В случай, че инвеститорът преведе по сметка на областния управител и сума в размер на определеното в акта за отчуждаване обезщетение, която ще служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване…”.
Тогава може да влезе. Тоест преведе двойната сума, като има за тях гаранция, която е предвиденя в бюджета за съответната година, в която е издаден актът от съответния орган, независимо дали е Министерският съвет или друг. Тоест преведена е сума в двоен размер, за да може тази сума да покрие евентуалния размер на тези претенции от собственика.
Първата сума си длъжен да я преведеш по сметката на собствениците. Тя е безспорна. Двойна сума в размер на тази сума се превежда по сметка на областния, защото няма краен акт на съда. Тази втората сума гарантира размера на увеличението. Защото първата сума е длъжен да преведе по сметката на собствениците.
И вторият механизъм е обезщетението, което плащаме по време на ползването на имота. Това е друга гаранция.
Предс. Данаил Кирилов:
АПИ пак е изпратила всичко на областните управители.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз донякъде ще преповторя въпрос от миналото заседание, но просто ще моля още веднъж представителите на вносителя да потвърдят пред нас, че са съобразили Решение № 6 по Конституционно дело № 5 от 2013 г. и мотивите, които Конституционният съд е посочил по отношение на обявяване на заповедта за отчуждаването недопустимостта това да става чрез Държавен вестник, респективно по отношение на обезщетението и начина на определяне на размера му, неговата окончателност и т.н. Съобразени ли са тези мотиви на Конституционния съд и на практика предлаганите текстове не противоречат на това решение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, то и сега имаше уверение в този смисъл и затова беше и повторното изложение на това, че колегите смятат, че в максимална степен са изпълнили изискванията на Конституционния съд. Сега не искам да предизвиквам г-жа Манолова, но знаем кой какви правомощия и инициативи би могъл да упражни и да упражнява. Вероятно ще имаме възможност да се убедим в това.
Г-н Попов, имате думата.
Филип Попов:
Благодаря. Мисля, че по никакъв начин не може да се гарантира от вносителя, че е спазена рамката на Конституцията и Конституционно решение № 6. Това може да го заяви единствено Конституционния съд. И поради тази причина отново ви чета част от решението на Конституционния съд, в което се твърди, че „в случай, че е оспорен размерът на обезщетението пред съд, никое друго обезщетение, освен определеното и влязло в сила съдебно решение не може да бъде възприето за равностойно обезщетение.”
Само че в хипотезата на чл. 39б се допуска въвод във владение, предварително изпълнение дори тогава, когато няма жалба по отношение на размера на обезщетението. Това мисля, че определено противоречи на решението на Конституционния съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Как противоречи на решението?
Филип Попов:
Няма в чл. 39б предвидена хипотеза по отношение на оспорването на размера.
Предс. Данаил Кирилов:
Конституционният съд казва, че размерът на обезщетението трябва да е определено от съд. Кое не се спазва?
Филип Попов:
Точно така. Но тук имаме въвод във владение, едно изплатено предварително обезщетение, което не е по решение на съда. То не е равностойно по никакъв начин. И това, което преди малко го прочетох, същото е. Просто е недопустимо по този начин да се нарушава. Недопустимо е да влезе с тези текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Свилен Иванов за реплика.
Свилен Иванов:
Тъй като идвам от местната власт накратко да ви кажа как принципно стават нещата. Примерно, един кмет или държавата винаги дават по-ниска оценка и винаги има спор. Много рядко се получава на практика споразумение. Тук единственото нещо, което се променя, е, че се плаща първо по споразумението, което се предлага от държавата или от общината и всъщност другата част се плаща след произнасянето на съда и през това време може да се работи. По този начин се печели много време за изпълнение, за реализиране на проекти, инвестиции и т.н. Ще ви дам един директен пример с транспортния проект. Ако не се бяхме договорили и не тръгнахме по процедурата за отчуждаване, фирмите не дариха земята, още нямаше да можем да започнем реализирането на проекта точно поради тази причина, че е така направено, че всички срокове се изпускат. За това става дума. Аз не мога да разбера какви права губят хората при условие, че всичко се заплаща накрая по стойността му.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, разбрахме тезата. Благодаря.
Свилен Иванов:
Това не е теза. Това е практиката.
Предс. Данаил Кирилов:
Това може да е практиката на община Русе. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Под формата на реплика, за да бъда по-кратък.
Прав си г-н Попов. Тема на равностойно или справедливо обезщетение всъщност беше основната, върху която при измененията през 2012 г. бяха основните възражения. Конституционният съд се произнесе, че да, съдът е този, който може, ако няма, разбира се, съгласие между страните, съвпадане на волеизявленията в тази им част.
Равностойно или справедливо обезщетение – да, съдът е този, който ще определи, когато няма съвпадение на волята на две страни. Но тук говорим за едно предварително обезщетение. А равностойното обезщетение, когато има несъвпадане, то ще бъде наистина постановено със съдебния акт.
Аз искам да припомня, че предварителното изпълнение също става със съдебен акт. Практиката всъщност е такава и в Германия с тази разлика, че там има един национален фонд, който гарантира това обезщетение – равностойно или справедливо, което би присъдил съдът. Тук се доближаваме до тази практика, т.е. изпълнителят превежда сума равностойна на предварителното обезщетение на разпореждане на областния управител и това е, от една страна, гаранция, че общината или държавата, зависи кой е органът, е осигурил плащането с оглед да не се бави плащането. Но терминът равностойно справедливо е упоменат.
Г-жо Манолова, репликата ми е към г-н Попов. Аз знам, че вие сте партията, която иска да има инвестиции, иска да има развитие, която иска да има работни места, която иска благополучие, но на практика правите точно обратното при спрените фондове, при издънения бюджет.
По говоренето ги посрещат по гласуването ги изпращат. Убедихме се от миналите избори. Репликата е към г-н Попов и то не толкова реплика, колкото пояснение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Попов, дуплика.
Филип Попов:
Съгласен съм с колегата Лазаров. Наистина целта на закона е тази. Но при едно предварително изпълнение, част от което е въводът във владение на инвеститора преди акта за отчуждаване да е влязъл в сила, явно че противоречи на мотивите на Конституционния съд. Не може преди да е влязъл в сила административният акт за отчуждаването, държавата и общините противоконституционно нарушават неприкосновеността на частната собственост. Цялото е с предоставена възможност на инвеститор да влезе във владение на имот частна собственост и да започне строителна дейност преди да е влязъл в сила административният акт.
При предварителното допускане преди въвода във владение по чл. 39б всъщност това ми е въпросът. Въводът във владение?
Предс. Данаил Кирилов:
Въводът, колега Попов, ако искате детайлно ще го разкажа като действие.
Филип Попов:
Аз го знам много добре въвода във владение. Но все пак вижте конституционното решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Въводът в предложения проект е последващо действие след като имаме съдебен акт, с който е допуснато изпълнението. Въводът е после. Въводът е след като имаме разрешението на съда.
Филип Попов:
Нямаме влязъл в сила административен акт. В конституционното решение е записано, че трябва да има влязъл в сила административен акт, за да има въвод във владение на инвеститора.
Предс. Данаил Кирилов:
На това предстои Конституционният съд да се произнесе дали ще зачете съдебния акт за спазване на конституционното изискване.
Филип Попов:
В решението пише „административен акт”. Така пише в решението на Конституционния съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Бъркате актовете, но както и да е. Конституционните съдии разсъждават в съвсем друга посока. Тяхната логика на разсъждение е, че ако би било възможно съдът да се произнесе, да, тогава това няма да бъде действие на инвеститора, на администрацията, а ще бъде действие, което е изведено един вид в правораздавателния орган, който ще арбитрира въпроса с одържавяването или с отчуждението на собствеността.
Димитър Лазаров:
Г-н Филипов, колеги, решението на Конституционния съд е по повод регламентация в този закон преди, когато нямаше съдебен акт. Вие знаете много добре, че предварителното изпълнение законът го допуска в различни хипотези, но понякога съдът се произнася. Искане чрез съда, по друг път законът го допуска, обжалва се пред съда, но това решение на Конституционния съд, аз не го оспорвам ни най-малко, но то касаеше не внесения в момента законопроект, и той в тази част е коригиран що се касае вече до съдебния акт, а не до административния акт за въвод и предварително изпълнение, без да има съдебен акт. Сега това предварително изпълнение, както каза и г-н Кирилов, не го допуска.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, благодаря Ви. Председателят на Временната комисия по правилника ми напомня, че времето за нашето заседание изтече, че ще ми отнеме думата и мястото за заседание. Г-жа Мая Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, какъв е проблемът. Включително и за реплика към вас, за гражданите от инициативни и други комитети, които вие познавате по-добре от мен.
Проблемът е, че когато се допусне предварително изпълнение и багерите влязат в имота преди да е получено обезщетението, гаранциите, че ще си получат това обезщетение, което ще им присъди съдът, са много малки. Ще ви кажа защо. И тук въпросната Госпожа, която представляваше даден комитет, аз за разлика от вас не я познавам, каза нещо, което предполагам вие знаете по-добре от мен, че начините за оценка на имотите са достатъчно неадекватни, така че на практика съдилищата да се произнасят, уважавайки 3-4-5-10 пъти по-високи размери на обезщетение. И затова тя е права, макар да не знам дали е юрист и изобщо каква е, затова, че когато се внасят такива промени, които се отнасят именно до обезщетенията, които получават гражданите, е нормално да се направи опит да се приближат тези обезщетения до реалните пазарни стойности. Защото сега какво ще стане? Хората в крайна сметка ще получат съдебно решение, с което се увеличава, примерно, 7 пъти обезщетението, обаче няма да си го получат. Защото това бяха основните проблеми, с които се занимавахме в по-предния парламент, свързани с автомагистрала „Струма”. Това беше каузата на „Синята коалиция”. Тогава ги слушахме през ден и през два дена за това, че хората не са си получили парите.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, няма да се възползвам от правото си на дуплика на репликата, която беше поредното изказване. Ще направя процедурно предложение да прекратим дебатите и да пристъпим към гласуване.
Предлагам да подложите на гласуване процедурното ми предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз предлагам същото. Вече сме 10 минути извън времето.
Този спор, г-жо Манолова, го водихме в миналото Народно събрание и в миналата правна комисия и тази теза я защитавахме и аз и г-жа Цецка Цачева. Тогава опонент ни беше г-н Филип Попов. Предполагам, че тогава сте изпуснали този дебат, но ако искате ще го повторим, включително и в тези детайли.
Но подчертавам следното. Доколкото Министерството на регионалното развитие и благоустройството заяви резерва, а не трябваше да го прави.
Таня Милева:
Г-н Председател, не казах „резерва”. Моля да ми дадете една минута.
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Г-жо Милева, има процедурно предложение и не мога сега да ви дам думата.
Колеги, всичките поправки, които народни представители искат да внесат, ще спазим процедурата и ще бъдат внесени между първо и второ четене. Предлагам срокът между първо и второ четене да не бъде съкратен, а да бъде достатъчно, за да може всеки да огледа внимателно нормите и да направи съответните предложения.
Който е съгласен да прекратим обсъждането на законопроекта, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за” прекратяване на дебата.
Против прекратяването? Няма.
Въздържали се? Един „въздържал се”.
Уважаеми колеги, подлагам гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерски съвет на 07.11.2014 г.
Който е съгласен да го подкрепим на първо четене, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Приема се законопроектът на първо четене.
Колеги, благодаря ви. Благодаря и на представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов