1. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия

2. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 2

На 24 февруари 2015 г. (вторник) от 15.00 ч. в зала № 132 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси, поставени от Временната комисия.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 15.05 часа и ръководено от г-жа Корнелия Нинова, председател на Временната комисия.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден на всички. Добре дошли. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията. Предлагам следния дневен ред:
1. Запознаване с документи и изслушване на членове на Комисията за финансов надзор по въпроси поставени от Временната комисия. Предварително по наше съгласие уточнихме въпроси и изпратихме на КФН. Днес те са ни представили писмените документи, очакваме и разговора по тези въпроси.
2. Разни
Има ли други предложения по дневния ред от колегите депутати? Ако няма, моля, който е съгласен с този дневен ред – да гласуваме.
„ЗА“ - 6; „ПРОТИВ“ - НЯМА; „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Дневният ред е приет.
Поканени на заседанието и ще вземат участие следните наши гости:
Стоян Мавродиев – председател на КФН;
Ралица Агайн-Гури – зам.-председател на КФН;
Ангел Джалъзов – зам.-председател на КФН;
Владимир Савов – член на КФН;
Андон Георгиев – главен секретар на КФН;
Христина Тодорова – директор на дирекция „Правна“;
Ернесто Еленков – началник отдел „Разследване на пазарни злоупотреби“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“;
Мария Христова – началник-отдел „Анализи и оценка на риска“, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“;
Ирена Рачева – началник-отдел „Оперативен контрол и принудителни административни мерки“, дирекция „Осигурителен надзор“;
Валентина Манчева – началник-отдел „Дистанционен контрол“, дирекция „Осигурителен надзор“;
Желю Василев – главен експерт, отдел „Регулаторни режими“, дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“;
Александър Цветков – началник-отдел „Дистанционен надзор“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“
Полина Кавръкова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“
Димитър Койчев – директор на дирекция „Международно сътрудничество“.
Моля, колеги, когато вземате думата, да се представяте не само за да се опознаем, очевидно ще работим заедно в предстоящия месец, но и за стенограмата и протокола да се знае кой се изказва.
Имаме присъстващи представители на граждански организации.
Румен Гълъбинов – Сдружение „Граждански форум Промяна“, Тони Баджаров – Сдружение „Граждански форум Промяна“ (неприсъствал – бел.секр.), Ивайло Живков Ботев – гражданин, управител на фирма „Кредитекс“ (ипотечни кредити за бизнеса).
Отново, добре дошли на всички.
Предлагам да работим по следния начин. Въпросите, които сме задали с колегите от Временната комисия до Вас (КФН), както сте ни ги предоставили по списък – един по един да ни ги представите и да ги обсъдим. Предлагам след всяко представяне по отделните въпроси от Вас да има допълнителни въпроси от колегите депутати. Приключваме с първия и продължаваме към втория. Да не ги смесваме, защото въпросите са много, материята е обемна и да не стане объркване. Приема ли се това предложение като ред на работа от колегите депутати и гостите? Приема се единодушно.
Преди да пристъпим към работа, моля на основание чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато колега депутат взема думата за изказване, да декларира „конфликт на интереси“. Аз декларирам, че нямам конфликт на интереси, членове на семейството ми или близки по тази тема.
Този текст е пожелателен, но моля, който иска, да декларира има ли или няма конфликт на интереси. Комисията ще работи по обективни критерии.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ние всички сме потребители на фондове и следователно сме в конфликт на интереси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: По смисъла на Закона за конфликт на интереси това не е конфликт, не по общото известно понятие що е то „конфликт на интереси“. По смисъла на закона не сме. За друго става дума в този закон.
Пристъпваме към въпросите.
1. Каква е приложимата регулаторна рамка – законодателството, което регулира дейността на пенсионните осигурителни дружества и на пенсионните фондове?
Колеги от Комисията, моля изказванията по този въпрос да са по-общи. Имаме я регулаторната рамка, от КФН са я предоставили обемно и обективно, особено подзаконовите нормативни актове, които не са продукт на Народното събрание, а са на различни други органи на изпълнителната власт. Видяхме, че има доста подзаконови нормативни актове, наредби, инструкции и т.н., така че моля по този въпрос по-общо. Ние можем да го прочетем, чели сме го, виждаме го, но тъй като заседанието е публично, моля да представите накратко регулаторната рамка.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР: Благодаря, г-н Председател. Предлагам по чисто техническите и правни въпроси, с които стартираме, по моя преценка и ако не възразявате, моля да дам думата на някой от колегите ми, тъй като те са са най-добре запознати и с правната рамка, и с всички технически въпроси. Аз съответно ще допълвам или ще се включвам при необходимост, ако нещо ми се стори важно. Предлагам колегата ми Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, да представи накратко въпрос едно.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаема
г-жо Председател, уважаеми народни представители. Основен нормативен акт е Кодексът за социално осигуряване, който сме предоставили на вниманието ви, заедно със съответните наредби. Материята е доста обемиста и бих предложил, ако не възразявате, да направя една обща презентация на сектора, с което конкретно ще отговоря на въпрос № 5 – в кои страни е въведен тристълбовият модел и как функционира там? И конкретно на втория въпрос – как функционира пенсионната система у нас на базата на тристълбовия модел? Тоест предлагам да тръгнем от по-общи категории и като вървим в детайли, каквито въпроси имате,ще се радвам да отговорим аз и моите колеги.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Вие предлагате първи, втори и пети въпрос да разглеждаме и дискутираме общо. Добре. Уточнявам, дискутираме в момента:
– Каква е приложимата регулаторна рамка, т.е. законодателството, което регулира дейността на пенсионноосигурителните дружества и фондовете?
- Как функционира пенсионната система у нас на базата на тристълбовия модел?
- В кои страни има такъв тристълбов модел и как функционира там?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря.
По отношение на тристълбовия модел. Българската пенсионна система на практика е базирана на тристълбовия модел на Световната банка, като първият стълб представлява ДОО /държавно обществено осигуряване/, което е разходо-покривна система от вноските на работещите се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. Вторият стълб, на практика това е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което се осъществява чрез участие в универсалните и професионалните пенсионни фондове. И третият стълб, това е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и обхваща доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми. На практика фондовете за доброволно пенсионно осигуряване в България се управляват от пенсионноосигурителни дружества, лицензирани и надзиравани от Комисията за финансов надзор. За разлика от държавно обществено осигуряване осигуряването във втори и трети стълб се осъществя в капиталови схеми с дефинирани вноски, т.е. говорим за капиталопокривен стълб, като вноските на всяко едно осигурено лице се натрупват по неговата индивидуална партида в съответния пенсионен фонд и тези средства, които вече са акумулирани в съответния пенсионен фонд, се инвестират при спазване на съответните инвестиционни лимити и ограничения на Кодекса за социално осигуряване. В крайна сметка целта е да се стигне до увеличаване размера на тези спестявания и на практика към момента на пенсиониране лицето да получи съответната пенсия.
По отношение на това къде е въведен тристълбовият модел и какви са практиките в Източна Европа и по света - на практика, може да се каже, че в страните от Източна Европа този модел е масово въведен. Полша, Словакия, Румъния, Хърватия, Литва и Естония са въвели такъв тристълбов модел, както и в някои държави от Латинска Америка, като Чили, Парагвай, Перу, Коста Рика и Панама. Естествено, че между тези сходни пенсионни системи има налице съществени разлики по отношение на вноските, на възможностите за избор на осигурените лица, както и опцията впоследствие да се прехвърля в Държавното обществено осигуряване и т.н. Аз ще се спра по-конкретно на тристълбовия модел, който функционира у нас и ще дам малко статистика, за да е ясно на практика как стои този въпрос в българския пенсионен сектор.
Ще бъда по-конкретен по отношение на втория стълб, а именно - допълнително задължително пенсионно осигуряване. Вече споменах, че това са капиталопокривни пенсионни схеми с индивидуални партиди, като пенсионноосигурителните дружества управляват универсални пенсионни фондове и професионални пенсионни фондове.
За третия стълб само бегло ще спомена, че на практика се касае за доброволен принцип, като пенсионноосигуртелните дружества управляват доброволни пенсионни фондове и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми. Тук изцяло говорим за елемента на доброволност от страна на осигурените лица, които в дадения случай се явяват в качеството си на инвеститор в тези пенсионни фондове.
По отношение на смисъла от пенсиите от допълнителния пенсионен фонд, на практика нейната цел е не да замести, а да допълни държавната пенсия от първия стълб. Как на практика функционира вторият стълб? Както вече споменах, лицензираните пенсионни дружества управляват пенсионен фонд и на практика говорим за две отделни юридически лица. Важно е да се подчертае, че активите на дружествата и фондовете са разделени юридически и счетоводно, като всяко едно осигурено лице разполага със съответната индивидуална осигурителна партида. На практика то може да има само една партида в един пенсионен фонд, като в нея се натрупват средствата от вноски и доход и прехвърлени средства от друг пенсионен фонд от същия вид, ако лицето е решило да смени пенсионния фонд, съответно дружеството, което управлява този пенсионен фонд.
Ще дам малко макроикономически данни по отношение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. На обхват подлежат всичките лица в универсалните пенсионни фондове, които са родени след 31.12.1959 г. В професионалните пенсионни фондове подлежат всички работещи при условията на първа и втора категория труд. Как точно става формирането на осигурителните вноски? При универсалните пенсионни фондове то е за сметка на работодателя и осигурения в съотношение определено от закона, като за самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка. По отношение на професионалните пенсионни фондове осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя.
По отношение на конкретните права на осигурените лица в универсалните и професионални пенсионни фондове, естествено разбира се, говорим преди всичко за право на пенсия. В универсалния пенсионен фонд тя е пожизнена пенсия при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или до пет години по-рано по избор на осигуреното лице. При професионалния пенсионен фонд тя е срочна пенсия за периода от ранното пенсиониране до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от първия стълб. Естествено налице е възможност за еднократно изплащане в случай на инвалидизиране на лицето над 70% , като до 50% от средствата по партидата му могат да бъдат изплатени.
Само ще маркирам по отношение на другите права. Налице е възможност за еднократно изтегляне от професионалния пенсионен фонд или прехвърляне на набраните средства от професионалния пенсионен фонд в универсалния пенсионен фонд, ако не е придобито право на професионална пенсия, при условията на Кодекса за социално осигуряване. Също така лицата имат право на промяна от друг фонд от същия вид. Също така те разполагат и с право на информация – дружествата са длъжни да им предоставят до 31 май годишни извлечения от партидата с информация за предходната календарна година, като това може да стане било текущо, било онлайн, като осигурените лица имат достъп до техните електронни досиета.
Съвсем накратко ще се спра и на третия стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване. На практика това може да бъде всяко едно физическо лице, което е навършило 16 години. Както вече споменах, принципът е изцяло доброволен. Говорим за осигурителни вноски, които може да са лични, от работодател, от друг осигурител, който не е в отношения с осигурения, и т.н., като правата на осигурените лица са абсолютно идентични на тези от втория стълб – право на пенсия за старост, за инвалидност, наследствена, срочна или пожизнена. Също така разполага с право на еднократно или разсрочено изплащане по избор на лицето. Разполага и с правото за прехвърляне на средствата от един в друг фонд от същия вид. Ще обобщя, за да не бъда прекалено детайлен. Съществена отлика на третия стълб от втория е, че тъй като е възприет принципът на доброволност, осигуреното лице, което аз в дадения случай наричам инвеститор, може да изтегли по всяко време част или цялата партида от доброволния пенсионен фонд. Тоест тук изцяло е възприет принципът на доброволност по подобие на инвестициите в колективни инвестиционни схеми, за които инвеститорът не е длъжен да се съобразява с определен срок.
Ще дам кратка информация по отношение на професионалните схеми какво точно представлява тя. Това е съвкупност от правила за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, което е уговорено в колективно споразумение, което може да е колективен трудов договор между предприятие-осигурител и работници. На практика респондира с една директива на Европейския съюз – Директива 2003/41. Като обхват на осигуряването е всяко физическо лице, навършило 16 години. Тук е налице малка специфика по отношение на осигурителните вноски. Те се дължат от предприятието-осигурител и от осигурените по професионална схема лица при тяхно желание. Това е отликата от втория и третия стълб. Като права на осигурените лица в допълнителния доброволен фонд по професионални схеми са идентични с тези на лицата от първия и втория стълб – право на пенсия, право на еднократно или разсрочено изплащане вместо пенсия, право на прехвърляне на лични средства или на схемата като цяло и право на информация, което е абсолютно идентично на информацията, която се дължи от фондовете от втория стълб.
Да обобщя – тристълбовият модел, така както е възприет и функционира в нашата страна, има близо над 12 години история. Естествено в хода на самото изслушване ще се спра и на другите въпроси, които касаят доходността, нормативната рамка и т.н. По ваше желание ще се спра и на промените в Кодекса за социално осигуряване, тъй като го имаме като заложен въпрос, така че ще се стремя да бъда максимално изчерпателен в това отношение, да дам цялостна картина, като ще разчитам на вашите въпроси, за да не бъда прекалено детайлен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря Ви. Колеги депутати, имате ли допълнителни въпроси към Комисията по финансов надзор по тези три въпроса – първи, втори и пети от списъка? Колега Байрактаров, три пъти ги четохме – това са регулаторна рамка, как функционира тристълбовият модел и в кои страни го има и как функционира там. Заповядайте, г-жо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Благодаря Ви. Днес с г-н Джалъзов бяхме на една друга среща – работна група за пенсионната система, и там за пореден път беше оспорен задължителният характер на втория стълб след промените, които настъпиха след първо и второ четене на бюджета за Държавно обществено осигуряване. Каква е Вашата трактовка?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: По отношение на чисто политическия момент, бих искал да ни позволите да не вземаме отношение, тъй като КФН е професионален регулатор, равно отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната и законодателна власт, така че не би било политически много коректно ние да правим анализ или да даваме, каквито и да било оценки, т.е. законът е такъв, какъвто е, и ще го изпълняваме в съответния му пълен обем. Това е, което мога да кажа засега.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, да припомним, че законът реално не влезе в сила, тъй като не бяха приети промените в Кодекса за социално осигуряване, които приехме с бюджета. Не бяха приети подзаконовите нормативни актове към него, които даваха възможност за прехвърляне на вноските от частните фондове в НОИ и той все още не е действащ.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо Председател. Аз имам няколко въпроса относно регулаторната рамка към Комисията за финансов надзор и мисля, че те са от особено важно значение като отговори от тях.
1. При прилагането на регулаторната рамка налагало ли ви се е да извършите тълкуване, в частност за ценните книжа накратко да го нарека, и по-точно чл. 114 от този закон? Ако ви се е налагало такова тълкуване, има ли официален документ на целия Управителен съвет на Комисията и на каква практика сте се позовали при евентуалното тълкуването на чл. 114 от Закона за ценните книжа?
2. Вие лично като Комисия за финансов надзор получавали ли сте сигнализиращи писма, според които е бил нарушен този закон от пенсионни фондове, и ако да, бихте ли представили тази кореспонденция? Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имам уточняващ въпрос към колегата Байрактаров. Сигурно имате предвид писмото на четирите пенсионни дружества. Ако е това, по-надолу имаме такива въпроси, ще стигнем и до тях. Мисълта ми е да не ги смесваме. Имаме такъв въпрос към КФН – каква проверка са направили, какви са изводите и т.н.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Уважаема г-жо Председател, не, не е това. Въпросите ми са абсолютно точни и ясни и ги задавам с цялото си съзнание, че трябва да бъдат разисквани. За съжаление въпросната преписка не съществува и не е предадена на Комисията по бюджет и финанси, така че аз затова питам колегите от Комисията по финансов надзор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте г-н Мавродиев.
Г-Н СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ако не възразявате, аз ще тръгна от втория въпрос да отговоря на г-н Байрактаров. Доколкото на мен ми е известно, миналата година е получен сигнал от четири пенсионни фонда. Друг такъв сигнал не е постъпвал. Той е получен в края на октомври 2014 г., и в него не се говори за пазарни манипулации, грешно беше интерпретиран в медиите, а се говори за промяна на стойността на дялове на пенсионните фондове. Ако започнем да разсъждаваме по тази тема, самата промяна на дяловете не може да бъде пазарна манипулация, т.е. има взаимоизключващи се тези, защото дяловете не са публично търгуван финансов инструмент, за да има пазарна манипулация. Така или иначе обаче, този сигнал веднага беше разпределен от мен към двамата зам.-председатели г-н Джалъзов и г-н Савов, който изпълнява временно длъжността. Разследванията на пазарни манипулации съгласно закона са изключително индивидуални правомощия на зам.-председателя, който ръководи управлението за надзор на инвестиционната дейност, в случая г-н Савов, който от своя страна е разпоредил разследване на този сигнал към съответното звено за пазарни манипулации в Комисията и по него се работи и към момента. Тъй като той касае значителен период от време и много на брой сделки, говорим буквално за хиляди трансакции с акции, това нещо се разследва и в момента, защото става въпрос за огромен обем информация. Минали са само три месеца от началото на работа по този сигнал. В момента, в който имаме съответните финализирани резултати от това разследване, веднага ще бъде оповестено публично. За момента това е действащо разследване.
По първия въпрос ще дам думата на колежката ми зам.-председател на КФН г-жа Агайн, тя да отговори по темата за чл. 114.
РАЛИЦА АГАЙН, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Първо ще направя уточнение за какво се отнася чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Това е член, въведен, ако не се лъжа, още 2002 г., с който се задължават акционерите в общите събрания на публичните дружества да гласуват големи разпоредителни сделки, когато има свързани или заинтересовани лица. Дали има тълкуване? Нямаше такъв поставен въпрос. Трябва да се върнем повече от 10 години назад, за да видим историята. Може и да има тълкуване, но по-скоро не се сещам за такова. Пенсионен фонд няма как да наруши този закон, защото той касае публични дружества. Нито пенсионният фонд е дружество, нито пък са пенсионните дружества са публични. Така че може би трябва да ни дадете повече информация.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ако мога да добавя - ако г-н Байрактаров ни даде по-конкретна информация. Записах си неговия въпрос и на тази база ще направим проверка имало ли исторически в десетгодишното съществуване на КФН като институция подобно разглеждане в колективния орган на тази тема и съответно дали е правена някаква форма на тълкувания. В момента не сме подготвени по този въпрос. Но тук присъстващите нямаме спомен за подобен вид разглеждане и даване на тълкуване. Впрочем дори и да е имало такова, това е едно от правомощията на КФН, дадени й от закона, така че това би било изпълнение на мандата й съгласно закона. Но наистина нямаме такава информация, г-н Байрактаров. Ще го проверим и ще Ви отговорим, ако не възразявате на следващото заседание на Временната комисия.
Пропуснах да кажа още нещо по втория въпрос. Този сигнал беше подаден след среща на пенсионни фондове с мен. Четирите фонда, които са подали сигнала, изразиха известни опасения по изложените в сигнала твърдения и аз лично ги помолих, посъветвах да ги формализират в такъв сигнал, за да направим формално разследване. Това беше направено. В края на самото писмо се реферира към този разговор, така че това е нормална практика и ние винаги, когато има подобни опасения от страна на бизнеса, сме били отворени да направим съответните разследвания, за да сме сигурни, че законосъобразно протича дейността на съответния сектор, независимо дали е за пенсионните фондове или за другите два сектора – застрахователен надзор и надзор на инвестиционната дейност. Това е нормалната комуникация. Това го казвам, защото в началото се придаваше на този сигнал, едва ли не някакво „мистично“ значение, някаква конспирация. Конспирация няма. Има среща, има разговор с мен, аз съм ги посъветвал да направят този сигнал, той е направен и се прави разследване. Тоест всичко е по правилата и е абсолютно прозрачно. Впрочем този сигнал беше представен от г-н Кадиев, ако не ме лъже паметта, в Комисията по бюджет и финанси и беше размножен след указания от г-жа Менда Стоянова – председател на Комисията, и раздаден на всички депутати - членове на КБФ. Не знам дали е раздаден и на многоуважаемата Комисия, която Вие представлявате. Ако не е, няма пречка да го представим и на вашето внимание следващия път в пълния му обем. Това не е някаква тайна, доколкото вече е раздаден в КБФ. Г-жа Стоянова беше поела ангажимент да изпрати цялата преписка към вас и аз, честно казано, предполагах, че той би трябвало да е част от тази документация. В смисъл, че не съм подготвен със самия сигнал в момента. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Цялата преписка от Комисията по бюджет и финанси се намира в нашата Комисия и е на разположение на всеки от колегите да се запознае, те го знаят от миналото заседание.
Г-Н ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо Председател. Тъй като информацията, която засягаме, е изключително важна, ще раздам пакет от тази информация на всеки един от членовете на Комисията, както и на Комисията по финансов надзор, с молба в момента да не се коментира тази информация, а да се коментира на следващо заседание, тъй като има опасност да нанесем вреди вместо полезни неща. Пак повтарям – тази информация не касае писмото, за което говорихте. Ето ви преписката, като лично аз съм обезпокоен от това, което е засегнато в тази информация, и може би ще се наложи да правим закрито заседание, г-жо Председател, защото наистина ние все пак трябва да се грижим и за пазара.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Други въпроси нямаме. С тази тема ще се занимаваме на следващо заседание, след като, разбира се, се запознаем с документите. За колегите журналисти да разясня - на първото заседание на Временната комисия ние приехме правила за работа на Комисията и там има текст, който казва, че по наша преценка, с гласуване между депутатите можем да приемаме заседания да бъдат закрити, ако на тях се разглежда класифицирана информация. Така че това, което казва г-н Байрактаров, е коректно. Ако се прецени, знае се коя информация е класифицирана и коя не, може някое от следващите заседания да бъдат закрити. За което моля предварително да бъдем извинени, не крием нищо от вас, просто спазваме закона.
Преминаваме към следващия въпрос - кои европейски регулатори проверяват качеството и ефикасността на надзора, упражняван от КФН? Имало ли е проверки през последните 4 години и какъв е резултатът от тях? Заповядайте, г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще се опитам да бъда кратък по този въпрос, макар че темата е доста солидна и сериозна. Вие имате материалите, затова аз ще минимизирам представянето, за да може после, ако има въпроси, да отговоря на тях.
В отговор на световната финансова криза през 2008 г. Европейската комисия възложи на група висококвалифицирани експерти, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, да предложи решения на разкрилите се по време на кризата проблеми в европейската надзорна уредба. Целта на този проект беше постигане на по-висока защита на гражданите и възстановяване на доверието във финансовата система. Във финалния доклад на Групата „Дьо Ларозиер“ е подчертано, че надзорната система не трябва да се концентрира само върху надзора на отделни фирми, а по-скоро да се постави важният акцент към стабилността на финансовата система като цяло. В тази връзка и в резултат на работата на Групата „Дьо Ларозиер“ на 1 януари 2011 г. в сила за целия Европейски съюз влезнаха четири нови европейски регламента, които имат съществено отражение, съответно и върху работата на Комисията за финансов надзор. С новите регламенти се създадоха четири нови европейски органа, които имат значителни надзорни регулаторни правомощия в областта на финансовия надзор. Тези нови органи на европейско ниво са: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – ESMA. ESMA е специализираният европейски орган за професионален надзор и регулация на ценните книжа и пазарите. Друго много важно е, че той осъществява надзор върху ефективността на дейността на националните надзорни органи, между които в случая сме и ние като регулатор, отговарящ за капиталовите пазари. ESMA следи също така и за стриктното и еднакво спазване на европейското законодателство от националните органи в областта на капиталовите пазари. Също така много важно е националните надзорни практики и политики да бъдат в съответствие с европейските. ESMA има и преки надзорни правомощия върху Агенцията за кредитен рейтинг и регистрите за трансакции, т.е. след стартиране работата на ESMA всички агенции за кредитен рейтинг са на директно надзираване от ESMA. Вече това не е правомощие на националните регулатори. Впрочем ние имаме една чисто българска кредитна агенция, която беше лицензирана от Комисията за финансов надзор, но тя вече не се надзирава директно от нас, а от ESMA, доколкото тя надзирава всички агенции за кредитен рейтинг. Тоест ние вече нямаме правомощия в тази насока.
Вторият орган е Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), което в случая е релевантно на темата за обсъждане на настоящата Временна комисия. ЕIOPA е независим и самостоятелен независим орган за професионален надзор и регулация в областта на застраховането и пенсионното осигуряване. И те, като ЕSMA, осъществят надзор върху ефективността на дейността на националните надзорни органи в областта на застраховането и пенсионното осигуряване. Следят за стриктно и еднакво спазване на европейското законодателство от националните регулатори, както и за националните надзорни практики и политики в описаните области. Комисията за финансов надзор има представители в тези два органа на ниво т.нар. дженерал борд, съответно в ESMA като представител на България съм аз, а в EIOPA представител е моята колежка г-жа Агайн.
Европейският съвет за системен риск (ESRB) е третият особено важен орган. В него участват всички централни банки, както и съответно надзорниците на небанковия сектор, когато има разделяне на тези два регулатора, тъй като в различните европейски държави има различен модел. Съответно от страна на България в него участвам аз като председател на КФН и респективно БНБ, представлявано от гуверньора г-н Искров.
Европейският банков надзорен орган (EBA) извършва надзорни регулации в банковата сфера. Там представители на България са БНБ.
Четирите европейски органа заедно с националните надзорни органи, между които в случая за България това са БНБ и КФН, образуват европейската система за финансов надзор. Основната цел на тази система е да гарантира, че установените правила се прилагат по подходящ начин в целия Европейски съюз. Много важна негова функция е да бъде запазена финансовата стабилност и също така да се осигури защита на потребителите на финансови услуги.
Като обобщение: КФН членува в два от трите нови надзорни органа, именно ЕSMA и ЕIOPA, и съответно участва заедно с българския банков регулатор БНБ в работата на третия - Европейския съвет за системен риск. В момента няма да ви занимавам с това как се формира бюджетът, така или иначе България участва в бюджетите на тези органи със съответно плащане на вноски към тези бюджети съгласно европейските регламенти. Това, което е важно, че тези органи имат независим бюджет, тъй като са независими, включително и от Европейската комисия.
Основната управителна структура, чрез която европейските надзорни органи вземат своите решения, е Съветът на надзорниците, който се събира от шест до осем пъти в годината. Съгласно регламентите 2010/1094 и 2010/1095 основен представител за България е председателят на Комисията за финансов надзор, т.е. в случая аз. Националните надзорни органи определят свои представители в Съвета на надзорниците, които участват пряко в работата му. Съответно срещите на Съвета на надзорниците се ръководят от председателя на съответния орган, който обаче, както и представителите на Европейската комисия, няма право на глас. Председателят на съответния орган орган се избира от Европейския парламент след съгласуване с Европейската комисия. В крайна сметка той ръководи заседанията, но няма право на глас. Право на глас имат само представителите на националните надзорни органи на 28-те държави-членки.
Смятам, че е важно да кажа, че ESMA и EIOPA следят за правилното и последователно прилагане на европейското законодателство от страна на националните надзорни органи. Съответно това директно има връзка с вашия въпрос – проверяват КФН съгласно чл. 17 и 30 от регламентите 2010/1094 и 2010/1095. Те следят за стриктното спазване на европейското законодателство, също така и за адекватността на ресурсите и организациите на управлението на Комисията. Тези проверки са няколко вида – ежегодни, тематични, и в провеждането им участват както представители на споменатите вече европейски органи ESMA и EIOPA, така съответно, ако участват други национални надзорни органи. В случая в част от проверките, които са правени на нас от тези органи, са участвали представители на италианския, на германския, на полския надзор и др. Това е стандартна практика, съответно и ние участваме в проверки в други надзорни органи, когато това е необходимо.
По силата на чл. 17, параграф 2 от регламентите, които изброих, ние сме длъжни да оказваме пълно съдействие при тези проверки, както и да предоставяме всякакъв вид информация, която е необходима на европейските надзорни органи за разследването, включително и информация, свързана с текущи проверки, както и информация, представляваща служебна тайна. Тоест тези проверки се правят от специалисти в съответната област, които имат изключително широки правомощия, предоставени им съгласно правото на Европейския съюз. Смятам, че това е, което е важно да се знае. Съкратих доста от нещата, защото вие ги имате в пълен обем.
Конкретно по отношение на проверките, които са правени на КФН от европейските надзорни органи, е важно да се отбележат няколко неща. Ние сме обект на постоянни и задълбочени проверки, така наречените Peer review (партньорска проверка) от страна на тези специализирани европейски и неполитически органи, защото това е била идеята, когато е създавана тази финансова структура за надзорната дейност - местните регулатори да бъдат проверявани от тези европейски, специализирани, създадени на европейско ниво и неполитически органи. Тоест да няма намеса на правителствата или на други политически органи, включително и парламентите, в това да се проверява надзорната дейност на регулаторите. Това важи включително и за банковия регулатор. Отварям скоба – различаваме проверката на надзорната дейност от отчетността пред националните парламенти. Всички регулатори се отчитат пред националните парламенти и са длъжни да дават максимално съдействие за изясняване на тяхната дейност, управление на бюджета им, на човешките ресурси, на надзорната дейност като количество и качество. Всички тези обобщени справки ние подаваме в Годишния отчет пред българския парламент всяка година и вие ги имате в пълен обем. Също, разбира се, по конкретни казуси ние сме длъжни да даваме информация, когато бъде поискана от българския парламент, по какъв начин сме взели едно или друго надзорно решение по конкретен казус. Когато говорех за “peer review”-тата и за европейската регулация, която изисква да бъдат проверявани надзорите от неполитически орган, се визираше детайлно надзорната дейност на тези органи.
ESMA и EIOPA проверяват КФН съгласно чл. 17 и 30 от Регламента. Ние оказваме пълно съдействие на проверките. До момента в Комисията са направени 13 /тринадесет/ проверки от страна ESMA и EIOPA. Както вече казах, всички тези проверки са правени от представители на ESMA и EIOPA, както и от представители, излъчени от националните регулатори. Тези проверки са в периода от 2011 г. досега, т.е. откакто функционира тази система за финансов надзор на европейско ниво. Някои от тези проверки все още са в ход и не са приключили. В областта на ценните книжа са направени шест проверки, като са проверявани различни аспекти на организацията, дейността и практиките на надзора в различни теми – пазарни злоупотреби, одобрение на проспекти, фондове на паричен пазар, секционните правомощия на КФН, дейността на инвестиционните посредници и др. Там са участвали представители на ESMA, както и на други надзорни органи като част от проверяващите екипи – Гърция, Италия, Германия и др.
В хода на проверките заключението е, че КФН прилага в практиката си стриктно изискванията на европейското законодателство в областта на ценните книжа и пазарите и поддържа най-високи стандарти в своята работа.
Само в областта на застраховането са правени 7 /седем/ проверки, включително и една проверка на място, която приключи в началото на февруари. Обект на проверките са били различни практики по директивите – одобрение на вътрешните модели, надзор на клонове на застрахователи, съвместни проверки на място, дейност на колегиумите, както и проверка на цялостната надзорна дейност в областта на застраховането. В рамките на тези проверки се установи, че КФН спазва стриктно европейското законодателство в областта на застраховането и на професионалното пенсионно осигуряване, забележете, като се отбелязва в проверките, „въпреки сериозно ограничените си финансови ресурси“. Това е голям проблем в Комисията. Аз години наред го поставям във всяка една бюджетна година, тъй като нашият бюджет консистентно се намалява всяка година. Има множество писма от ESMА и EIOPA и от европейските регулатори до Министерството на финансите и Министерския съвет в различни поред правителства, в които непрекъснато се изтъква необходимостта от много по-сериозни ресурси, за да може да се осъществява качествен надзор. Въпреки това и въпреки ограничените ресурси, видно от изброените вече резултати от проверките, КФН очевидно се справя на високо европейско ниво.
Приключилите проверки са завършили с доклади за технически проверки, които са своевременно и адекватно взети под внимание и те потвърждават, че ние работим съгласно установените професионални европейски стандарти.
Това беше вярно да се отбележи, ако имате въпроси, ще се радвам да отговоря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Преди да дам думата, искам да направя някои уточнения.
Първо. За да няма излишни спекулации, твърдения или препоръки, от която и да е от двете страни една към друга, ще ви прочета решението на Народното събрание за статуса на тази Комисия - какво можем да правим, за какво сме избрани и какво ще правим: „...Проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка, със срок на действие един месец“. Имаше доста спекулации, да не продължаваме разговора какво правим. Упражняваме ли ви или не надзор, имаме ли такива права по Конституция и т.н. Ясно е какво правим, каква ни е задачата, така че моля да продължим по този начин.
Второ. Ще помоля секретариата да се заведат в деловодството на Комисията документите, които г-н Байрактаров представи. Имаме си ред и моля и за в бъдеще, ако ще се представят документи, освен по този начин, да минават и по официалния ред. Колеги, ако в представените документи има класифицирана информация, да се заведат в секретно деловодство.
Давам думата на депутатите за въпроси по трети въпрос – европейските регулатори.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Имам няколко въпроса. Първият е по вашия отговор, който сте изпратили до нас във връзка с всички отправени въпроси. Казвате, че част от информацията представлява професионална тайна. Тъй като в повечето въпроси, които сме задали, аз не виждам конкретика, а само общи отговори и тази конкретика се крие в тази професионална тайна и това е свързано и със самите доклади, които не би трябвало да са професионална тайна, всъщност очаквах на 13 проверки да видя 13 доклада, още повече, след като са от европейските институции, които осъществяват този надзор.
Друго нещо, което исках да разясня. Вие пишете, че има само една проверка на място. Това означава ли, че за другите 12 проверки от вас е поискана само документация, която вие сте предоставили, и по този начин е приключила проверката? А само в една проверка някой е идвал на място и е правил по-задълбочено виждане?
Това са по-конкретните питания – професионалната тайна. Тези доклади тайна ли спазват, а не би трябвало. И за самите доклади, за които самите вие пишете, че има технически препоръки. Аз лично мисля, че ние трябва да погледнем тези доклади и да видим най-малко какви са препоръките, дали са спазени, има ли някакви проблеми, макар че пишете, че няма такива. В такъв случай не знам защо не са предоставени докладите. Това е питането ми по отношение на професионалната тайна - на закрито заседание ще получим ли по-конкретна информация на въпросите, на които сме получили само обща такава? Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, ако искате да съберем още въпроси, за да имат време от КФН да се организират кой ще отговори?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря Ви, г-жо Председател. Съгласно чл. 143 от Правилника за организация и дейността на НС не съм в „конфликт на интереси“, даже не извършвам и търговска дейност. Така че, както се казва, ми е чиста съвестта. Имам допълнение към въпроса на колегата Настимир Ананаиев. Ако наистина тази тайна е професионална, както сте определили, защото аз се напъвах да се сетя дали в законодателството има такъв термин и не го „изравям“ от файловете си чисто юридически като термин „професионална тайна“ и във вашите нормативни документи, по които работите. Аз ще помоля, ако вие наистина имате такива документи, които сте определили като „професионална тайна” и чрез тези документи сте сезирали Държавната агенция „Национална сигурност”, още сега да предвидим закрито заседание, защото доколкото си спомням, преди известно време, г-н Мавродиев, Вие, както и г-жа Агайн, бяхте сезирали ДАНС по едни такива въпроси, но по-нататък въпросът, така или иначе не беше изяснен. И ако трябва да привикваме и Дирекция „Финансово разузнаване”, да ги викаме и тях, защото все пак става въпрос за сериозен капиталов пазар, който е със сериозни портфейли. И ако Комисията спази това, за което е създадена, а именно проучване, както и регулаторната рамка, ние трябва да проведем едно по-сериозно заседание по тези въпроси, за да разсеем или затвърдим съответните спекулации, които битуват в публичното пространство. Аз предпочитам да ги разсеем, защото не е полезно за държавата. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Обръщам се към двамата колеги, които задават въпросите. Моля да прочетете ние как сме задали въпроса към КФН. В него ние не сме поискали да ни бъдат предоставени такива доклади. Само сме попитали имало ли е проверки и какъв е резултатът. Представили са официално тяхната позиция с резултати в тези документи, имате го. Ако смятате, че искате нещо допълнително, моля за следващото заседание да го формулираме като въпрос и ще го зададете.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: В извършените проверки пише, че има технически препоръки, и смятах, че ще можем да видим какви са те. Ако това е професионална тайна, да кажат, че е така, и докладите ще ги гледаме на закрито заседание. Но аз мислех, че това, което е проверка от Европейския надзор, не би трябвало да представлява професионална тайна. Тя не влияе по някакъв начин на пазара, на дружествата. Това бих искал да ми обяснят.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да. Моля за отговор г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаема г-жо Председател, г-да народни представители - членове на Комисията. Г-н Ананиев, както съвсем правилно уточни г-жа Нинова, ние разбрахме, че по въпрос № 3, Вие се нуждаете от информация каква е европейската регулация, правната рамка, какви видове проверки се правят и какъв е резултатът. Смятам, че ние сме отговорили достатъчно подробно и ясно на този въпрос. Разбира се, аз не съм подозирал, че Вие искате да видите и самите доклади, тъй като те са доста на брой и доста обемни. По начина, по който е формулиран въпросът, не съм смятал, че Ви интересуват техническите препоръки, в противен случай… със сигурност част от докладите са публични. Те са „качени“ на сайтовете на ESMA и EIOPA, т.е. могат да бъдат видени и там, но щях да Ви ги приготвя и донеса. Извинявам се, може би не сме разбрали въпроса, но така, както го чета, поне това е анализът ни. За следващо заседание няма никакъв проблем да приготвим докладите от тези проверки. Няма нищо тайно по тях, единствено по част от докладите, тъй като те са гриф „конфиденциално“ и е професионална тайна на самите европейски регулаторни органи, защото вътре има констатации и препоръки, касаещи други държави, а не само България. По тази тема може би ще е добре да попитаме, да поискаме съгласие от ESMA и EIOPA и да ги представим на Парламента надлежно и в кратък срок, ако получим такова одобрение. Аз ще Ви представя кореспонденцията, с която ще попитаме и съответните отговори от ESMA и EIOPA, за да бъдете убедени, че сме го направили. Няма нещо, което КФН да крие или да се притеснява да предостави на уважаемата Комисия.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Една реплика. Ако обърнете внимание на втората страница на документа, който четете там пише: Моля да предоставите на Временната комисия всички констативни протоколи и/или доклади от проверки, извършени през последните 36 месеца на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Така че мисля, че сме задали коректно въпросите и след това има обобщение на това какво всъщност очакваме по всички тези въпроси да се предостави.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Моля да не водите диалог, да не си говорите директно. Така е по правилата. Заповядайте, г-н Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Това, което казвам, е по въпрос № 3, а г-н Ананиев визира въпрос № 20 по моята номерация. Ние ще дадем нашето становище и по този въпрос, когато стигнем до него, но така, както аз го разбирам, Вие очаквате ревизионни доклади от нашите проверки, извършени от Комисията на универсалните и професионалните пенсионни фондове, което е различно от въпрос № 3. Въпрос № 3 е за проверките на европейските регулатори върху нашите надзорни практики. Затова не сме говорили по въпрос 20. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Използвам случая да се извиня за закъснението си, но в този ден и час ще е така. Разбрах, че трябва да декларираме „конфликт на интереси“ във връзка със задаваните въпроси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не трябва. Приканих. Припомних, че има такъв текст в Правилника. Който желае, да декларира.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Декларирам, че нямам „конфликт на интереси“ по нито един от зададените въпроси по темата, по управлението и т.н.
Във връзка с последния зададен въпрос, аз също смятам, че трябва да конкретизираме, защото в него става въпрос за проверките, извършени през последните 36 месеца на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Присъединявам се към това да конкретизираме и да задаваме точни въпроси, ако искаме точните отговори.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Цонев, само да Ви обясня, че в началото на заседанието решихме, че по списъка, който сме изпратили на КФН, ще вървим въпрос по въпрос. Коментираме всеки един и продължаваме към следващия. Приключихме с въпрос № 3 и преминаваме към въпрос № 4 – счита ли КФН, че има нужда от промени системата и ако да, какви следва да бъдат те?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Уважаема г-жо Председател, по отношение на промените в системата, ако не възразявате, бих предложил да го обединим с въпрос № 6 – какво предлага КФН относно промените в Кодекса за социално осигуряване, тъй като вече имахме едно изслушване, днес също коментирахме тази тема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, съгласна съм. Предложението Ви е коректно.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Темата е доста детайлна, затова ще се опитам да бъда максимално кратък, като предварително се извинявам на уважаемите народните представители, тъй като пред някои от тях за трети път ще коментирам промените, които КФН, счита, че трябва да бъдат направени в Кодекса за социално осигуряване.
Ще дам малко хронология по отношение на тези промени, за да видите, че този проблем не е от днес и вчера, той се поставя на вниманието на обществеността от Комисията за финансов надзор през последните три години. Първата стъпка е направена от КФН на 15 януари 2012 г. - Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който визира основно редукция на таксите, които се заплащат на пенсионните дружества от осигурените лица. Законопроектът е изпратен на Министерството на финансите на 27 февруари 2012 г., като същевременно на 26 юли 2012 г. КФН приема и втори Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се предлага въвеждане на многофондовата система във втория и третия стълб, т.е. на практика предлагаме две съществени неща – редукция на таксите и въвеждане на мултифондовата система във втория стълб. Същевременно на Консултативния съвет за финансова стабилност от 24 юли 2012 г., в който участват по право министърът на финансите, гуверньорът на БНБ и председателят на Комисията за финансов надзор, е разгледан Доклад на Комисията за финансов надзор за състоянието на втория стълб на българската пенсионна система. Консултативният съвет прие конкретно решение, с което на КфН се възложи да разработи в срок до 15 септември 2012 г. Концепция за инструментариума, необходим за разрешаване на проблемите, изведени в Доклада, а именно:
- Поетапно намаление на инвестиционната такса за управление и на удръжките от всяка осигурителна вноска, събирани от пенсионноосигурителните дружества, като съществен фактор, който влияе върху размера на натрупаните средства по партидите на осигурените лица;
- Изграждане на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица във фазата на натрупване или т.нар. гаранционен фонд;
- Въвеждане на многофондовата система във втория стълб;
- Регламентиране на фазата на изплащане.
Същевременно така разработената концепция от Комисията за финансов надзор е разгледана отново на заседание на Съвета по финансова стабилност на 16 декември 2013 г., като цялата документация е изпратена на Министерството на труда и социалната политика.
Използвам случая да упомена, че имахме доста детайлна дискусия във връзка с промените в Кодекса за социално осигуряване, които предлага КФН, като на тази дискусия бяха представители на синдикатите, Асоциацията на пенсионните дружества. Бих могъл да кажа, че имаше доста широк обществен отзвук, което е радващо, тъй като все пак всичките тези проблеми, които сме поставяли през последните три години на вниманието на институциите и обществеността, мисля, че понастоящем се заформя консенсус с оглед на това те да бъдат разрешени.
Ще маркирам основните проблеми, така както ние сме ги видели и съответно решенията, които предлагаме. Отново казвам, че каквито и въпроси да имате, ще отговоря детайлно, в това число, ако се наложи, ще ви спомена различните варианти, тъй като е нормално да няма само един вариант.
Ще започна с предложението ни за въвеждане на многофондова система и целта, която си поставяме – да има на пазара повече от един пенсионен продукт. Към днешна дата на пазара универсалните и професионалните пенсионни фондове предлагат само един пенсионен продукт с приблизително едно и също ниво на инвестиционен риск. Ние искаме да предложим един по-консервативен пенсионен продукт, с който на практика осигурените лица да имат право на избор – дали да изберат техните средства да бъдат управлявани в този по-консервативен пенсионен продукт или да запазят сегашните инвестиционни лимити по отношение на инвестициите, такива каквито са в момента в Кодекса за социално осигуряване. Основната цел е да се даде възможност за избор между фондове с различен рисков профил, като критерий за управление на рисковия профил е в зависимост от дела на допустимите инвестиции в инструментите с променлив доход, т.е. така наречените права, акции/дялове, които се считат за по-рискови, отколкото книжата с фиксирана доходност.
Ще конкретизирам защо считаме, че един подобен пенсионен продукт би имал положително влияние върху жизнения цикъл на осигурените лица във фазата на натрупване на техните средства по индивидуалните им партиди. На практика ние сме предвидили тогава, когато едно лице навърши 6 години преди възрастта за пенсиониране, на практика, ако то си е избрало да бъде осигурявано в т.нар. балансиран универсален фонд, да има възможност да прехвърли натрупаните средства в консервативния. Логиката тук е много проста. Доходността, която се е натрупала през годините, тъй като все пак говорим за един близо 40-годишен цикъл на осигуряване, на практика, като се прехвърли автоматично в консервативния фонд, да бъде запазен. Това важи, както за универсалните пенсионни фондове, така и за професионалните пенсионни фондове, като критерий за разграничаване е нивото на инвестиционния риск. При консервативните, било универсални или професионални пенсионни фондове, на практика не са допустими инвестиции в такъв тип инструменти, докато в другите фондове, в дадения случай визирам балансираните, до 40% могат да бъдат инвестирани в книжа с променлива доходност от типа на т.нар. права, акции и дялове. На практика ние не само че не либерализираме инвестиционната рамка, а запазваме сега действащата и просто предлагаме един по-консервативен инвестиционен продукт. Това е в основни линии, което сме се опитали да направим – даваме възможност на избор на осигурените лица.
По отношение на многофондовата система в третия стълб, т.е. доброволното пенсионно осигуряване, сме предвидили освен фондовете с балансиран и консервативен рисков профил да се допусне и фонд с агресивен рисков профил. Основното разграничение тук, отново е типа финансови инструменти, в които може да се инвестира. Агресивните фондове инвестират над 50% от активите си точно в такъв тип книжа с променлива доходност. Това е практиката, която е наложена и по света и на по-развитите капиталови пазари, така че няма да се спирам на третия стълб, тъй като очевидно той не е тема на настоящата Комисия. Това е накратко, което предлагаме.
Другият силно дискусионен момент през годините беше свързан с редукцията на таксите. Редукцията на таксите дотолкова, доколкото ние, като регулатор предлагаме 40% редукция на съществуващите такси, от една страна, и, от друга страна, предлагаме таксата за прехвърляне, която към днешна дата е в размер на 20 /двадесет/ лева да отпадне. Логиката ни тук е много проста. Чрез този механизъм на практика да осигурим по-голяма част от сумата на осигурените лица да постъпва по тяхната индивидуална партида в съответния пенсионен фонд. Съответна да е налице една малко по-висока опция за реализиране на доходност. Няма да се спирам на детайли. Имаме много примери, коментирали сме го много пъти.
Защо считаме, че 40%-на редукция към днешния етап на развитие на пазара би могла да се понесе от сектора? Направили сме съответните актюерски разчети и това, което сме калкулирали, е, че през следващите 10 години (естествено при допускане на 6% ръст на работната заплата и при 6% ръст номинална доходност, реализирана от сектора като цяло), активите на пенсионните фондове през следващите 10 години ще надминат сумата от 25 000 000 000 /двадесет и пет милиарда/ лева. И тъй като все пак говорим за две такси – еднократна такса в размер на 5% от всяка една вноска и за инвестиционна такса в размер на 1% от нетна стойност на активите на годишна база, това, което може веднага да се види, е, че тъй като активите растат, съответно компонентът на инвестиционната такса ще расте. Така че в това отношение сме се опитали да бъдем максимално обективни и не считаме, че подобна редукция ще засегне стабилността на българския пенсионен сектор. Отново казвам, че имаме достатъчно разчети, имаме достатъчно варианти и не считаме, че ще се отрази на сектора като цяло. Нещо повече, считаме, че моментът е повече от назрял за подобен тип редукция.
Другият основен момент в Кодекса за социално осигуряване е въвеждането на гаранционен фонд, който да гарантира номиналния размер на вноските на осигурените лица във фазата на акумулиране. Тоест към момента на пенсиониране на лицата, ако се стигне до ситуация, вследствие на която се стигне до отрицателна пунктуация на капиталовия пазар, т.е. ако по някакъв начин сумата, акумулирана от осигуреното лице през годините, бъде по-малка към момента на пенсиониране, евентуално този гаранционен фонд да доплати разликата. Може да се наложи Фондът да се активира, а може и да не се наложи да се активира тогава, когато номиналната доходност на практика е увеличила номиналния размер на осигурителните вноски и към момента на пенсиониране съответното лице разполага с повече средства по партидата, отколкото е внесло през годините вследствие на положителната минимална доходност. Така че в това отношение сме се опитали също да стъпим на аналози, както на българския капиталов пазар, така и на европейската практика.
Най-близо до Фонда за гарантиране, който предлагаме, е може би Фондът за компенсиране на инвеститорите – най-общо по отношение на структурата, начина на управление, учредяването, вноските. Опитали сме се да се придържаме максимално близо към модел, който вече е изпробван през годините и е работещ. Тоест не се опитваме да правим неща, които впоследствие ще се наложи да коригираме, тъй като не сме се сблъсквали с чисто практически проблеми относно функционирането.
Разширяваме значително дефинициите за „свързаност“ и за „контрол“. Знаете, че имаше дебат в публичното пространство по отношение т.нар. сделки на свързани лица. Казвам „така наречените”, тъй като по смисъла на Кодекса за социално осигуряване дотолкова, доколкото може да се говори за „свързани лица“, те естествено попадат в рамките на съответните дефиниции. Тоест КФН, за да може по някакъв начин да наложи санкции, това става единствено и само въз основа на законовата дефиниция и на преценката спазена ли е тази дефиниция или не.
Ще маркирам това, което предлагаме, няма да се спирам в детайли. Предлагаме едни малко по-засилени изисквания по отношение на контрола. Основната промяна в дефиницията за контрол е свързана с уреждане на начина на изчисляване на участието на контролиращия в капитала на контролирания. Включва се, освен прякото участие на контролирания, и гласовете на юридическите лица, които лицето контролира, гласовете на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка, и гласовете на лицата, които действат от свое име за сметка на друго контролирано от него юридическо лице. Тоест опитали сме се да обхванем целия диапазон на непряко участие, защото - сами разбирате - че можем да говорим за свързаност между юридически лица тогава и само тогава, когато говорим за някаква форма на контрол. Очевидно е, че когато няма контрол, трудно бихме презумпирали, че има „свързаност“.
Вторият основен момент, който предлагаме и сме го предлагали, е за въвеждане на забрани в инвестиционната дейност и създаване на определение за „група“, „предприятие-майка“ и „дъщерно дружество“. Бегло ще спомена за някои от дефинициите, тъй като те са доста прецизно дефинирани.
По същество искаме да се въведе изрична дефиниция за „група“, в която изрично да се каже, че: „група” е група от дружества, която се състои от: предприятие-майка и неговите дъщерни дружества, като в групата се включват и дружествата, в които предприятието-майка или дъщерното му дружество имат участие”.
Втората хипотеза, която изрично искаме да се визира, е, че това са: „Група” е група дружества, която се състои от дружества, които се управляват общо по силата на договор или учредителните им актове или устави.“
Третата хипотеза е „дружества, в които повече от половината от управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година”. Както виждате, тук вече не фигурира количественият критерий, било под формата участие, който пряко визира контрола, съответно свързаността, просто изрично искаме да се каже, че ако повече от половината от членовете на управителните и контролните органи са едни и същи лица, за нас вече е в наличие дефиницията „група“.
Естествено има и някои други съществени положения, които също сме се опитали да ги регулираме, и те най-вече визират приложението на доста по-сериозни изисквания и регулации по отношение на функциите и структурирането на пенсионните дружества. Не е тайна, че преди три години имахме основно за цел да приложим изискванията на Директива по платежоспособност І. Но тъй като междувременно доста се забавихме, а вече влезе в сила Директивата по платежоспособност ІІ, към настоящия етап нашата принципна позиция е, че всички основни моменти, които визират структурата и организацията, както и по-засилените мерки по отношение на изисквания към акционерите и към членовете на управителните съвети, изисквания към капиталовата адекватност и т.н., считаме, че те трябва да бъдат приложени и спрямо пенсионните дружества. Първоначалната идея беше в отговор на Директива по платежоспособност І, но тъй като промените се забавиха през последните три години, на практика плюсът от цялата тази дискусия е, че ще можем да приложим някои от основните приложения на Директива по платежоспособност ІІ.
Предвиждаме и въвеждане на риск базиран надзор, както и значително увеличаване честотата на оповестяване на информацията за обема и структурата на инвестициите на пенсионните фондове. Към момента законовото изискване е веднъж годишно, към 31 май на съответната година за предходната. Ние изрично искаме този период да стане ежемесечен, т.е. всеки месец да се обявяват инвестициите на пенсионните фондове с оглед на това да има една по-добра информираност от страна на осигурените лица.
Така също предлагаме въвеждане на единни биометрични таблици за изчисляване на пожизнените пенсии от универсалните пенсионни фондове.
Няма да навлизам повече в технически детайли. Ако имате някакви по-специфични въпроси, ще се радвам да им отговорим, тъй като дебатирането през последните три години предизвика множество мнения. Естествено по някои от позициите сме постигнали компромисен вариант с представителите на другите институции от сферата на пенсионния сектор, но по някои продължаваме да отстояваме нашата твърда, принципна позиция. Дадох ви вече пример, че проблемът с редукцията на таксите не е от днес, не е от вчера. Позицията ни не е променена. Да, бихме се радвали, ако естествено, в резултат на конкуренцията, тъй като те са фиксирани „до”, не са конкретизирани като абсолютна сума, но истината е, че към днешна дата само две от пенсионните дружества имат такси, които не са на максимума. Така че нашето принципно разбиране е, че тази редукция е неизбежна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря Ви. Предложението ви за разширяване на понятието „свързани лица“ се отнася само до сектора, който коментираме или правите предложение за общо разширяване на това понятие в цялото право? Имам предвид и в Търговския закон, и във всички други юридически и търговски взаимоотношения? Или предложението ви е само за целите на сектора, който коментираме в момента?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря Ви. В дадения случай правим предложение за разширяване на дефиницията само за пенсионния сектор. Предлагаме промяна на сега действащата дефиниция в Кодекса за социално осигуряване, а той на практика се явява специален закон по отношение на другите закони, които за нас са общи. Разбира се, бихме се радвали, то стана въпрос и по време на днешното заседание, ако има някаква унифицирана дефиниция за „свързаност“ и „контрол“ и т.н., но това малко излиза извън нашия обхват като регулатор, тъй като част тези дефиниции са дадени в Търговския закон, съответно ще се наложи да бъда проведена дискусия с другите институции. Така че в дадения случай сме се придържали само към дефиницията на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря Ви. Да. Това би създало доста обърквания в правния мир, ако се разшири понятието. Колеги, имате ли въпроси? Г-н Байрактов, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Мислех, че г-н Цонев ще иска думата, тъй като е с две обиколки назад.
Г-н Джалъзов, в рамките на един месец имате коренна промяна на становището си, което сте изразили на 21 януари 2015 г. пред Комисията по труда, демографията и социалната политика. Какво имам предвид? Тогава заявихте, че КФН няма право на законодателна инициатива, сега оставам с впечатлението, че КФН иска и демонстрира законодателна инициатива. Нещо повече, ако трябва да се позова на Вашите няколко изречения, меко казано, аз съм смаян. Първо изречение - КФН иска да предложи по-консервативен пенсионен продукт. Второ изречение – КФН предлага редукция на таксите. Чудесно. Трето – Въвеждането на гаранционен фонд. И тук слагаме една голяма въпросителна. Ще спра до тези три, за да ги изкоментираме, защото аз искам да получа едни много сериозни отговори от Вас и ако може да са по-точни, ясни, кратки, без много „баластра“, както обичаме да казваме ние, политиците. Защото като има много „баластра“, трудно се отделя същността на отговора.
Първо. Вие и до ден-днешен не сте дали като Комисия за финансов контрол и като независим орган отговор на въпроса кое наложи това упражнение, свързано с движение и промяна на пенсионния модел? Преливане на капиталов пазар в солидарен пазар, което чисто като философия са две различни философии. И вие го знаете прекрасно.
Второ. Нещо, което буди изключително недоумение. Предложенията ги разбирам като предложени от вас, тъй като аз освен като член на Комисията за труда и социалната политика, до известен период участвах и в т.нар. Работна група, която няма никаква юридическа стойност. Затова и отказах да участвам в нея. Нямам време за губене.
Когато говорим за въвеждането на гаранционен фонд, означава ли това, че КФН има някакви притеснения? Защо питам? На същата тази Комисия, на която присъствахте и Вие, г-н Джалъзов, беше представена тази книжка от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Имате я и Вие и се надявам, че сте се запознали много сериозно и задълбочено с нея. В тази книжка, на мен ми направи странното впечатление, че една част от пенсионните фондове коректно са представили информацията към 31 декември 2014 г., а три фонда обаче не са предоставили тази информация. Не коментирам имената на фондовете.
Събирам въпросите, защото и г-н Джалъзов обърка въпросите в отговора си. Така че тук следва Вие да се подготвите по-сериозно и по-детайлно. В противен случай ще губим време и пак казвам, няма да разсеят обществените насложени мнения.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Какъв е конкретният въпрос, колега? Има ли въпрос? Или това е само коментар?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ще повторя. Кое наложи това упражнение да се реформира системата? Тъй като разбирам, че Комисията за финансов надзор е инициатор на законодателни промени спрямо това, което чух от вас. Вие ги четохте тези неща - какво искате и какво не искате. А вие нямате право на такива инициативи. Затова питам какво наложи, за да дадете отговор на въпрос № 4 и № 6? Какво предлага и считате ли, че се нуждае от промени? Ако считате, че се нуждае, първо, трябва да дадете отговор, какво налага тези промени? След това искате гаранционен фонд. Кое налага гаранционен фонд? Означава ли, че вие имате някакви притеснения? Няма нищо лошо да го кажете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря. Ще бъда кратък, г-н Байрактаров, за да пестим време. За да помогна на отговора и основно на въпроса, искам да кажа, че в Комисията по бюджет и финанси поискахме от експертите на Комисията за финансов надзор да ни предоставят евентуални законодателни предложения, които ние да направим, тъй като те наистина нямат право на законодателна инициатива, както правилно са отговорили през януари. И сега я нямат. Но тези предложения ги направиха в Комисията по бюджет и финанси по изрично искане на Комисията. Давам тези разяснения, за да помогна за съкращаване на времето.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Не знам. Може би колегата има нещо друго предвид? Но ние самите ги питахме какво биха предложили те. В неговите въпроси аз виждам един пò друг смисъл. Разбирам ясно какво иска да пита, но самите ние питаме Комисията по финансов надзор какво ще предложат като промени. Така че нашият въпрос към тях е такъв.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: И аз питам кое налага.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: И се дава отговор.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Всяка система има нужда от усъвършенстване. Във всеки момент има такива опции.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Цонев, Вие адвокат на Комисията за финансов надзор ли сте?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Вие нямате право да ме питате нищо, разбрахте ли? На кого съм или не съм адвокат, на Вас обяснения няма да давам. Опитвам се да помагам на работата на Комисията.
Г-жо Председател, извинете. Моля да направите забележка да не се правят подобни изказвания.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Уважаеми колеги, моля запазете спокойствие.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Уважаема г-жо Председател, влезте си в задълженията и бъдете така добра да не позволявате на членове на Временната комисия да се опитват да ме цензурират. Достатъчно съм образован и грамотен, за да знам какви въпроси задавам. Най-малко г-н Цонев може да ми налага цензура, още повече не съм поискал неговата помощ. Ако той има въпроси, да си ги задава. Но той не е адвокат на КФН. Затова са разписани правомощията на тази Комисия и бъдете така добра да ги спазвате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Г-жо Председател, искам да се изкажа по начина на водене. Може ли?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, г-н Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Искам да изясним нещата с работата на Комисията. Не адвокатствам на никого и няма да адвокатствам. Направих реплика, която е непозволена, без да Ви поискам думата, за което се извинявам. Реагирах, тъй като получих непозволена забележка, че адвокатствам на някого, без да е дадена думата. Такива опити ще Ви моля да ги пресичате, иначе ще ги пресичам аз, когато касаят мен. Отговорих какво е работено в Комисията по бюджет и финанси. Това не е адвокатстване. Това беше опит да помогна на Комисията с информация, която имам аз, както и други тук присъстващи колеги, които участваме в Комисията по бюджет и финанси, тъй като тази материя я разглеждаме и там. Извинявам се още веднъж. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Уважаеми колеги, нека не започваме с лошо. Разчитам на коректен тон. Общо сме осем души, а в момента даже седем. Ако ние помежду си не може да говорим колегиално и се налага да си правим забележки и наказваме – няма смисъл от това. Ако трябва за пореден път на това заседание да уточним, кой за какво е тук. Нито от КФН имат право да ни пишат законите, което е наша работа, нито ние имаме право да ги надзираваме. Това не в правомощията на Парламента по Конституция, по ПОДНС и т.н. КФН я надзирават европейски институции. Моля с това поредно уточнение кой и какви права има по Конституция, закон и ПОДНС в държавата да продължим в колегиален тон.
Заповядайте, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-жо Председател, позволете да Ви поправя. Не забравяйте, че все пак България е парламентарна република и Парламентът е този, който осъществява контрол. Независимо дали са независими или зависими институциите. Както искате го разбирайте. Но Конституцията е точна, ясна и с много лесен прочит. Пак повтарям, Парламентът е този, а ние сме представители на този Парламент, който ни е избрал като Комисия, за да проучим регулаторните рамки. Затова е добре да се знае. Иначе Комисията нямаше да е тук, ако ние нямахме тези правомощия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Така. Може би за да е пълно злепоставянето ни и пред медиите, да потретя решението на Народното събрание за създаване на тази комисия. Пише: „проучва финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка“. Да. Парламентарна република сме. Да, осъществяваме върху тях контрол чрез отчетите, които те представят годишно в Парламента и които ние като народни представители имаме право да обсъждаме и да подкрепяме или отхвърляме. Това е формата на контрол по Конституция, закон и правилник за работа на Парламента.
Но в името на колегиалния тон помежду ни можем да им задаваме всякакви въпроси. Както виждате, не отказват да отговорят на тях. Нека да бъдем обаче конкретни и коректни и да взимаме думата, реплики, дуплики и т.н. по установения ред.
Г-н Мавродиев, заповядайте за отговор.
СТОЯН МАВРОДИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря Ви, г-жо Председател. Уважаеми г-н Байрактаров, по отношение на промяната на пенсионния модел. Такава тема никога не е минавала през Комисията за финансов надзор, нито сме участвали в предложените законодателни промени в края на миналата година, нито са били готвени от нас. Така че ясно е кои са вносителите. Вие разполагате с тази информация, но това е Комисията за финансов надзор.
Защо ние подготвихме този пакет от идеи за промени в КСО? Не защото имаме законодателна инициатива, а съгласно Конституцията законодателната инициатива е при вас, като народни представители, респективно Министерския съвет. Няма други лица, които имат законодателна инициатива, между които нямаме такава и ние от Комисията за финансов надзор. Разбира се, стара традиция в България е, когато се подготвят закони за финансовата система, да се ползва експертният потенциал на институциите, които работят в тази сфера. Те са две – Българската народна Банка и КФН. Повечето промени в банковата система са готвени от експертите на БНТ единствено поради причина, че те познават и европейските регулации и имат задълбочена детайлна информация за банковите регулации и нуждите от усъвършенстване на законодателната уредба. Това се прави на ежедневна база, в работни групи, в които участват и Министерството на финансите, и експерти на БНБ. По същия начин Комисията за финансов надзор подготвя финансовата рамки и предложения в небанковия финансов сектор, т.е. застраховане, капиталови пазари и пенсионни фондове, единствено поради експертния капацитет, с който разполага, и за да помага на изпълнителната и законодателната власт с него. Нещо, което по никакъв начин не задължава нито Министерския съвет, нито вас като народни представители да приемате тези идеи като добри или лоши. Вие сте суверенът, законодателният орган. Тоест ние сме тук по молба на Бюджетната комисия, както г-н Цонев отбеляза преди малко. На едно от няколкото изслушвания в Бюджетна комисия бяхме изрично помолени да разработим пакет с идеи, които да бъдат представени на вниманието на Бюджетна комисия за обсъждане и респективно за дискусия с г-н Калфин, вицепремиер и социален министър, с работната група под негова егида и съответно с народните представители. И ние изпълнихме молбата на Бюджетна комисия, представяйки този пакет от промени. Оттук нататък, дали са добри или лоши, вие ще прецените при гласуване или евентуално ако решите да ги внесете като народни представители или ако ги внесе Министерският съвет. Така че нашият ангажимент с тези промени се изчерпва дотук.
Що се касае до информацията, която е била представена в тази книжка, която представихте от фондовете – това не е минавало през нас, г-н Байрактаров. Никой не ни е питал какво да представят или да не представят. Истина е обаче, че фондовете са задължени да публикуват тази информация към дата 31 март на следващата година след съответната календарна година. Тоест за случая за 2014 година те трябва да обявят тази информация на своите сайтове до 31 март 2015 г. И тъй като към момента, в който е било това обсъждане в Социалната комисия, за публикуването на тази информация не е настъпило законовото задължение за такова публикуване, вероятно част от фондовете са решили да я предоставят, а други не са я предоставили, но не са и били задължени да я предоставят. Отварям една скоба. Разсъждавам на глас, не съм адвокат на фондовете. Това не е минавало през нас и не сме администрирали този процес.
По отношение на гаранционния фонд. Той беше наше предложение като реакция, не защото имаме притеснения, веднага го декларирам. Много пъти го казвам и в Парламента, и публично. Ние притеснения по отношение на пенсионните фондове нямаме. Нямаме притеснения, свързани със стабилността на системата, с това, че средствата са инвестирани в законоустановени инструменти, и с това, че се провежда сериозен и отговорен надзор. Разбира се, има съвсем основателни притеснения от страна и на Парламента, и на уважаемата Бюджетна комисия по отношение на подобряване на тази доходност и гаранционният фонд беше предложен като инструмент с цел да се гарантира в бъдеще изплащането на пенсиите, в случай че някой от фондовете имат отрицателна доходност, реализирана за съответен период, или има такава такава отрицателна доходност, т.е. той се явява като компесаторен механизъм. Има различни видове компенсаторни механизми. Това беше и идеята, която ние разработихме като една от възможните хипотези. Пак казвам, вие ще прецените дали това добра идея или не е добра идея. Така че още веднъж да кажа, нямаме притеснения за фондовете, нито за законосъобразното инвестиране на средствата в тях. Това го следим много сериозно, като провеждаме сериозен надзор. Където открием нарушения, както за административни нарушения, така сме санкционирали сделки със свързани лица. Има множество принудителни мерки, издавани през годините, откакто нашият екип на Комисията е избран от Парламента. Това е моят отговор, ако нещо съм пропуснал в хода на дискусията, ще допълня. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Има ли други въпроси по тази тема от колегите депутати? Заповядайте, г-н Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Въпросът ми е към г-н Джалъзов. В предложението си за редукция на таксите на пенсионноосигурителните дружества и удръжките, които налагат, имате конкретна схема, в която за три години таксите се намаляват с 40%. Това предложение плод на задълбочен анализ ли е, коментирано ли е с пенсионноосигурителните дружества и гарантирате ли, че ако се осъществи тази редукция, работата на пенсионните дружества няма да бъде засегната по никакъв начин? Благодаря Ви.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Темата е коментирана многократно с Асоциацията на пенсионните дружества през последните години. Спрели сме се на редукция от 40%, основно поради две причини.
Както вече ви казах, имаме нашите актюерски анализи, както и съответните допускания, че до 10 години активите ще надхвърлят 25 млрд. лева. Трябва да имате предвид, че инвестиционната такса ще бъда по-големият компонент от приходите на пенсионните дружества, тъй като на практика тя е на нетната стойност на активите, изчислени на годишна база. Така че в това отношение ние притеснения за стабилността на пенсионния сектор нямаме, още повече че предвиждаме постепенна редукция на таксите, така че да могат да се адаптират някои от пенсионните дружества. В това отношение ефектът ще бъде компенсиран дотолкова, доколкото - пак казвам - инвестиционната такса като компонент от приходите ще расте през годините. Така че не считаме, че ще бъде затруднена дейността на сектора, от една страна, от друга - пак повтарям, пазарът е достатъчно зрял, за да понесе подобна редукция към днешна дата. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли нещо допълнително? Не. Продължаваме.
Следващият въпрос е каква информация, която касае сектора, е подадена към Комисията по бюджет и финанси и моля да ни се предостави в пълен обем. Предлагам да не го коментираме. Вече знаем каква е тази информация. Тя се намира при нас. Всеки колега, който иска, може да се запознае с нея. Тя се намира в деловодството на Комисията.
Да вървим по същество. Може би най-съществените въпроси идват сега. Какво искате, колега - въпрос, предложение, изказване?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Имам предложение. Процедура. Евентуално да покрием още един въпрос и да разделим заседанието за следващия път, защото имаме парламентарни групи и други ангажименти, а и аз лично днес получих цялата документация и за запознаване с нея имам нужда от техническо време. Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Обемът информация е голям и това темпо е излишно. В смисъл - няма да ни свърши работа. По принцип повече от два-три часа работа на която и да е комисия не е ефектива и Вие го знаете, т.е. да сложим някакъв час за приключване, например 17.00 часа.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Други предложения има ли?
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: Аз бих се присъединил към колегата, защото и аз имам ангажимент и ми е трудно да присъствам на двете места, а другото също е важно. Така и така дискутираме два часа, ако е удачно в друг ден, Вие ще изберете, когато е удобно (понеже всички имаме поне по още две комисии), за да продължим по останалите въпроси. Предлагам, ако е възможно, да приключим в рамките до 17.00 часа и на следващо заседание да продължим с другите въпроси. Но Вие сте Председател, Вие ще прецените все пак.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз съм на обратно мнение, но очевидно съм сама в това обратно мнение. Всички членове на Комисията предпочитат да прекратим заседанието засега. Защо съм на обратно мнение? Комисията има срок на работа един месец и ние имаме амбицията да си свършим работата за този един месец. По-опитни колеги са скептици, че ще справим за толкова кратък срок и може би затова предвиждах по-натоварени заседания, с повече коментари, за да влезем в този едномесечен срок. Но след като почти 90% от членовете на Комисията имат в момента други ангажименти, на мен не ми остава друго, освен да прекратя заседанието. Ако искате, можем да го подложим на гласуване, но очевидно е излишно. Ще си гласувам сама за продължаването.
Искате думата ли, г-н Ананиев? Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Имайки предвид, че всички ние сме съгласили да имаме редовни заседания всеки вторник, аз мисля, че не ни пречи да имаме в този месец и извънредни заседания. Въпросът е да се договорим между нас кога да го проведем фактически, за да можем да бъдем максимално ефективни. Смятам, че можем да се справим в рамките на един месец. Ако получим цялата информация – защо не? Защото в края на краищата целите, които имаме и които Вие изчетохте два пъти, се базират на предоставена информация, от която ние да извадим конкретните изводи за финансовото състояние, за самата регулаторна рамка и евентуално, поне лично аз се надявам, да имаме някакви препоръки като Комисия към колегите в Парламента.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Има ли други мнения, становища? Няма.
Закривам днешното заседание. Ще обявя извънредно заседание преди следващото редовно. Ще ви поканя от Комисията за финансов надзор. Благодаря ви за днешното участие и за информацията, която ни предоставихте и до скоро. Благодаря Ви.

(Закрито в 16.55 ч)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА