Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка
12/03/2015
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на замeстник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.)
2. Разни
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 12 март 2015 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в зала 456 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на замeстник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Разни.
В заседанието участват като гости:
- Ангел Джалъзов - зам.-председател на КФН;
Представители на НПО и граждански организации:
- Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Заседанието беше открито в 16.40 часа и ръководено от г-жа Корнелия Нинова - председател на Временната комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията и предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Разни.
Колеги депутати, имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, моля да го гласуваме.
„ЗА“ - 7; „ПРОТИВ“ И „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Първо да ви дам информация. В нашата Комисия постъпиха официално документи, протоколи и стенограми от Комисията по бюджет и финанси, където са направени изслушвания, преди да бъде създадена нашата Комисия. Раздадени са ви. Моля да се запознаете с тях и ако има нещо, на следващо заседание да го обсъждаме. Пристигнаха и документите на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества. Заведени са, раздадени са ви. Особено за тях ви моля да се запознаете подробно, защото на следващото заседание те ще бъдат поканени, за да чуем тяхната позиция и да я обсъдим.
Правя предложение за допълнителна точка в дневния ред. Вчера късно вечерта излезе една информация, която постави въпроси, да го кажем. Става въпрос за състоянието на основните индекси на българския и на водещите световни капиталови пазари, по-конкретно състоянието на Българската фондова борса. В средствата за масова информация беше поставен въпросът, че сривът там се отразява на пенсионноосигурителните дружества и на вноските на хората. Позволих си да се обадя на Комисията за финансов надзор и да помоля колегите да подготвят официална информация за състоянието на индексите, за това как това би се отразило на пенсионноосигурителните дружества и да дойдат да ни я представят. Имате информацията, изпратена на имейлите си, а колегите от КФН са тук, за да я представят пред нас и да отговарят на въпроси. Така че правя формално предложение – точка две да бъде това изслушване на Комисията за финансов надзор по актуален и горещ въпрос, който стои от вчера, и вече точка три да бъде „Разни“, където ще обсъдим вътрешноорганизационни неща на Комисията.
Който е съгласен да включим тази точка втора като допълнителна в дневния ред, моля да гласува.
„ЗА“ – 7; „ПРОТИВ И „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Пристъпваме към първа точка: изслушване на зам. министър-председателя.
Г-н Калфин, добре дошли. Как предпочитате да процедираме? Направо да задаваме въпроси или Вие искате да ни кажете нещо предварително?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Предлагам да задавате направо въпросите, защото надали мога да ви кажа нещо по-ново от това, което министърът на финансите ви е казал.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н вицепремиер и министър на труда и социалната политика, аз имам към Вас един-единствен въпрос, който обаче, мисля, че ще изправи след известно време в една много неприятна ситуация държавата.
Както знаете, в края на 2014 г. беше променен Кодексът за социално осигуряване, в който се предвиждаше т.нар. право на свободен избор. Иначе казано, хората трябваше да избират къде да си внасят вноските – дали цялата вноска в НОИ, условно казано, или съответната част в съответен пенсионен фонд. През последните дни обаче съм получил над 60 писма, и то предимно от млади хора, които са започнали трудовата си дейност след 1 януари 2015 г. Оказва се, че тези хора, че техните вноски за пенсионни фондове, практически не отиват в индивидуални партиди на пенсионните фондове, а доколкото разбрах от г-н финансовия министър, те стоят в сметка на Националната агенция по приходите, иначе казано, те не носят доходност на тези хора. Но само преди два дена имаше и публичен отговор от омбудсмана на Република България, че практически отново влизаме в конституционен казус на § 4б от 2012 г., и ако не се вземат спешни мерки, той заяви, че ще сезира Конституционния съд.
Моят въпрос е считате ли, че трябва да бъдат предприети законодателни мерки по промяна на Кодекса за социално осигуряване? Дори аз съм подготвил един такъв, който предвижда отмяна на чл. 4б и изменение в § 2 на чл. 6 и така нататък, да не го чета, тъй като ние практически нарушаваме конституционното право на неприкосновенността на частната собственост. Иначе казано, тази частна собственост на хората практически е национализирана, стоейки в сметки на НАП. Правя уговорката, че не знам доколко Вие сте отговорен за това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, г-н Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, г-жо председател. Действително тази промяна, която беше приета в края на декември, не е влязла в сила, защото в закона пише, че конкретният механизъм ще стане въз основа на подзаконов нормативен акт, какъвто умишлено не е приет. Междувременно още оттогава започна подготовка на по-добро законодателно уреждане, да го кажа така меко и любезно, което мисля, че беше доста широко обсъдено и тук в Парламента, и в неформалната работна група, която се събира в Министерството на труда и социалната политика, а също така и от Комисията за финансов надзор, г-н Джалъзов представи предложения за изменения в законодателството, свързани с фондовете. Днес на заседание на Надзорния съвет на НОИ е гледано предложението за тези изменения в Кодекса за социално осигуряване, които ще позволят точно този избор. Това е част от промените в пенсионната система, които се готвят от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, специално тези, свързани с трите стълба на пенсионната система. Така че общо взето, законопроектът вече тръгва по пътя си, ще има и публично обсъждане, разбира се, трябва да се гледа и в Съвета за тристранно сътрудничество и се надявам, че в скоро време ще стигне до Парламента за разглеждане, след което вече ще могат да правят избор всички тези хора, които биха искали да го направят.
Това, което Вие казвате - че се задържат вноските за втория стълб в сметки НАП, който събира осигурителните вноски, беше изненада и за мен. Сигурно аз не съм точният човек, аз не виждам какъв е проблема, особено ако има, както и досега се случва, изрично избран и посочен пенсионен фонд къде да отива тази допълнителна вноска. Не виждам защо би трябвало да стои по сметка на НАП. Сега чак национализация… средствата са си на съответния осигурен, но Вие сте прав, че за тези месеци от началото на годината и докато се реши проблемът, не се натрупва никаква доходност, което е в ущърб на тези, които се осигуряват. Надявам се, по-бързо да се реши въпросът. Честно да Ви кажа, сигурно аз не съм точният човек и аз лично нямам обяснение защо, ако те са направили избор за частен пенсионен фонд, какъвто има и досега, защо НАП не прехвърля средствата в съответния частен фонд. Може би, министър Горанов ще може да ви каже повече в това отношение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-н Байрактаров, реплика имате ли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз Ви благодаря, г-н министър. Само искам да Ви кажа, че тази информация, че тези пари стоят в сметки на НАП, е дадена тук пред Комисията от финансовия министър. Аз също бях изненадан и затова го задавам въпроса, тъй като тези писма и сигнали, които получавам от граждани, и то пак казвам, това са предимно млади хора, и точно това е мотивът - те са направили избор за съответен частен пенсионен фонд и въпреки всичко според техните твърдения тези пари стоят в съответна държавна сметка на НАП, което вече си представлява практически национализация. Хората са направили правото си на избор, естествено аз не мога да твърдя дали наистина е така, но имам приложени заявления за такъв избор на фонд, и затова Ви го задавам този въпрос с условието, че пак казвам, не знам дали Вие сте точният човек, който трябва да отговаря.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Само едно пояснение. Сега сме средата на март. На практика тези, които сега са започнали трудовия си стаж, са получили първите си заплати в края на януари, съответно осигуровките им са платени в края на януари или началото на февруари. НАП има един период, в който между постъпването в НАП и превеждането по сметка на фондовете има срок от един месец. Така че не мисля, че към момента, средата на март, има някакво голямо забавяне, но Вие сте прав, че особено ако се проточи този процес, тогава действително е проблем.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Г-н вицепремиер, Вие вече споменахте предложенията на Комисията за финансов надзор за изменения в законодателството за фондовете в Кодекса за социално осигуряване. Как Вие ще коментирате тези идеи, най-вече за мултифондовете, за гаранционния фонд, за намаляването на таксите, тъй като ние вече чухме мнението на министър Горанов? За гаранционния фонд и намаляването на таксите той беше „за“, а за мултифондовете – по-скоро не. Какво е Вашето мнение?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви. Аз мисля, че би трябвало да се даде възможност на пенсионните фондове, поддържам възможността за т.нар. мултифондове. Това на практика е възможността на един пенсионен фонд да дава пакети с по-високо или по-ниско съотношение между риск и доходност. Вярно е, че това предполага по-висока финансова култура в гражданите. Едва ли може да се очаква от гражданите, че ще имат чак толкова познания и те пак ще са в ръцете на различни модели съветници, но не виждам какъв е проблема да има такъв избор. Още повече че сутринта бях с един бивш и с настоящ министър на транспорта.
Г-н Петър Мутафчиев организира една кръгла маса, на която беше и г-н Московски, на която темата беше „Могат ли да се използват средства от пенсионните фондове за изграждане на инфраструктура в страната“, което е една интересна тема. Няма решение веднага поради редица причини, но ако се създадат подобни финансови инструменти, това е по-близко до възможността да се дават различни инвестиционни опции на тези, които натрупват в сметките си. Така че аз по-скоро, това е личното ми мнение, бих подкрепил възможността да се създават мултифондове.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-жо Тодорова, имате ли нещо друго? Не.
Г-н министър, аз имам въпрос към Вас. На миналото ни заседание министър Горанов ни информира, че се подготвят подзаконовите нормативни актове, които да дадат възможност промените в Кодекса за социално осигуряване да влезнат в сила. Това, което досега се задържаше, за да се направи дискусията - готвят се тези подзаконови нормативни актове. Това означава ли, че имате решение в изпълнителната власт тези промени, които бяха гласувани в края на миналата година, да се случат въпреки дискусията, въпреки различните мнения? Тоест отиваме към възможността по избор на вносителите да си местят вноските? Това така ли е? Ако е така, еднократен ли ще този акт или многократен, т.е. ще има ли промяна в първоначалната позиция? Първоначалната беше „един път местиш вноската и повече нямаш право“. Това ще се промени ли? Министърът на финансите ни информира, че новото предложение е тези пари да не отиват в Националния осигурителен институт, а да отиват в Сребърния фонд. Това знаете ли го, обсъждано ли е, каква е Вашата позиция по този въпрос? Благодаря.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви. Аз не съм сигурен, че ще минем само с подзаконови нормативни актове. На практика, включително тези въпроси, които задавате Вие, предполагат промени в същия този Кодекс за социално осигуряване. Затова не крия, че съм съгласен с мненията, че трябваше по-внимателно да се обсъди преди да се правят промени. Така че това, което е направено декември месец, ще бъде развито сега в законодателството и, разбира се, където има нужда, и в подзаконови актове.
Идеята, която обсъждаме досега и която аз мисля, че има логика е: да, да се позволи избор за всяко лице къде да се внася допълнителната вноска, която се казва „задължителна допълнителна вноска“, дали да е в НОИ или да е в частните пенсионни фондове. Точно след дискусията, както и от разни съмнения, че едва ли не някой търси фискален ефект, да вземе парите от фондовете и да ги пренесе в НОИ и т.н., по настояване на министъра на финансите се предложи този избор да се прави многократно, а не еднократно и средствата да отиват в Сребърния фонд, което е резерв, той е и част от държавния резерв.
Но оттук произтичат няколко въпроса. Тази система теоретично е възможна, тя сигурно ще даде повече свобода на избор на хората, но не трябва да забравяме, че става въпрос за прехвърляне между две различни системи. Едната е разходо-покривна система, това е солидарната система в НОИ, другата е капиталова система, в която се натрупват, а дори носят и печалби. Тези системи са принципно различни, те не са просто два различни фонда. Така че местенето от една система в друга система във всички случаи предполага и разходи, които са за сметка на хората. Но така или иначе, за да спокойни хората, че няма да имат избор веднъж в живота, апропо имаше такива критики от опозицията, ще има възможност за избор, и то многократен.
Специално за Сребърния фонд. Това има смисъл именно поради многократния избор. Защото, ако изборът е еднократен и се прехвърли от капиталова сметка в НОИ съответната сума и тя не влезе в Сребърния фонд, тя просто следващия месец ще бъде похарчена като сума средства. Ако този човек или повече хора решат да си ги върнат обратно, то това трябва да се компенсира със субсидията от държавния бюджет на НОИ. За да не се случва това, тогава логичното е прехвърлянето да е в Сребърния фонд, който отново казвам, е резервен фонд. Там се знае колко средства са преведени на съответния човек и след това те ще могат да бъдат извадени, без това да предполага допълнителна субсидия и е допълнителна сигурност за държавния бюджет. Въпросът, разбира се, е свързан с това, че когато отиде в солидарната система една вноска, тя вече не трупа и не може да се очаква, че ще трупа допълнителни печалби. Така че всеки трябва да е наясно, че когато реши да си прехвърли сметката в НОИ, макар и в Сребърния фонд, там не би трябвало да претендира за някакви допълнителни печалби. Чуват се различни идеи. Моето мнение е, че НОИ не трябва да се превръща в конкурент на частните фондове и да започне да управлява лични партиди, да инвестира на пазара и т.н. Той сега го прави в много ограничен обем, така че не мисля, че и там трябва да се променя нещо. Мисля че пенсионните фондове си вършат достатъчно добре работата.
По отношение на това каква е доходността на Сребърния фонд? Към момента средствата на Сребърния фонд като част от държавния бюджет се управляват от БНБ. Печалбата, която се натрупва от това управление, отива в печалбата на БНБ и след това държавата си я връща обратно чрез дивидент, който взима от централната банка. Така че има логика в това нещо. По принцип Сребърният фонд се пълни със средства от приватизация и концесии. За съжаление той се създаде много късно, не са и чак толкова големи сумите там, мисля, че би могло да се търси някакъв вариант, в който печалбите от управлението на тези средства, които са около 2 300 000 лв., да остават в Сребърния фонд.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Калфин, разбираемо е като вицепремиер да се загрижен за това, че държавният бюджет няма да прави субсидия, ако се наложат обратни вноски, за това, че БНБ печели от управлението на Сребърния фонд, но все пак да отбележим и за вноските на хората, не само за това какво държавата ще получи от тази ситуация. Освен че Сребърният фонд не носи доходност, ние разбрахме от министъра на финансите, че прехвърляйки там парите си, хората губят и права, които иначе имат в пенсионноосигурителните дружества. Имам предвид като например правото на унаследяване - там ще загубят това право. Ще влязат със сума, която ще е абсолютна, и някой ден, ако искат да си извадят вноските оттам, получават същата абсолютна сума с право да я върнат обратно, без никакви допълнителни права, освен доходността. Не дай, Боже, нещо да се случи на човек през това време, тези пари остават в държавния бюджет. Нали така?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Точно така. И аз съм сигурен, че всички тези аргументи ще развият капиталовите схеми - частните пенсионни фондове, за да убедят хората, да не си местят сметките оттам.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кога като срокове можем да очакваме в Парламента някакъв законодателен акт от работната група, от ваше име?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Той ще влезе от Министерския съвет. Специално за тези промени, свързани с пенсионните фондове, аз споменах вече, че те вече вървят по процедура. Днес се гледат на Надзорен съвет на НОИ, за съжаление аз, за да бъда тук, не съм на заседанието, но е включено като точка от дневния ред и се надявам през следващите седмици да минат всички необходими процедури: трябва да има публично обсъждане, трябва да има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, след това да влезнат в Министерския съвет и след това да влезнат в Парламента. Надявам се до няколко седмици да са факт.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Те ще бъдат отделен законодателен акт или като част от цялостна визия за пенсионна реформа, не я обичам тази дума, но да?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Действително не е реформа, защото ние не сменяме конструкцията на пенсионната система, а по-скоро променяме параметрите ѝ. Основно това са промени в Кодекса за социално осигуряване. Той ще се променя и с другите елементи на пенсионните система, затова и се свързаха двете, които нямат нищо с фондовете. И входната, и изходната част на НОИ, вноски, възраст и т.н., повечето промени са в един и същи закон и това е Кодексът за социално осигуряване. Така че най-добрият вариант, а мисля, че и като парламентарна техника е добре, всички промени в един и същи закон да влязат едновременно, за да не се променя един закон непрекъснато. Ние имаме забележки от Европейската комисия, в специфичните забележки за страната за миналата година, които са свързани с пенсионната система и с начина, по който тя работи. До 15 април от Европейската комисия приемат сигнали за това какво прави страната по тези забележки. Затова ми се ще до средата на месец април да имаме готов законопроект и по другите теми, пак казвам, фондовете са по-напред, така че да влезе в Парламента максимално бързо.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Г-н Калфин, благодаря Ви, дано успеете да стигнете навреме за заседанието на Надзорния съвет на НОИ.
ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ВТОРА ТОЧКА – „СРИВЪТ“ НА БЪЛГАРСКАТА ФОНДОВА БОРСА И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА“. Заповядайте, г-н Джалъзов по този въпрос.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда максимално кратък и ще цитирам конкретни цифри.
По отношение на ситуацията относно капитализацията на пазара: към 28 февруари т.г. общата капитализация на българския капиталов пазар е над 7 200 000 лв.
По отношение на най-стария и представителен индекс - SOFIX, който съществува от началото на 2000 г., за цялата 2014 г., той е на плюс 12%. За първите три месеца, т.е. от 1 януари към 11 март 2015 г., да, има известен спад и този спад е в размер на минус 8,17%. Съответно при другите индекси, които са основно три, колегите ги знаят, при тях също има спад, който е между 4-6%. Пак казвам, това е на фона на плюсовете от миналата година.
Как обаче изглеждат тези цифри по отношение на оборота? Разбираемо е, когато има спад, да има спад и в оборота на българския капиталов пазар. За периода, който вече споменах, т.е. от 1 януари към 11 март 2015 г., имаме 60% спад на капиталовия пазар спрямо 2014 г.
Естествено, че когато разглеждаме даден капиталов пазар, ние преди всичко го разглеждаме в неговия регионален и глобален аспект. Какво имам предвид, като казвам, че го разглеждаме в неговия регионален аспект? Като всички пазари от типа на развиващите се пазари, аз ще ви дам съвсем накратко малко статистика по отношение на един от най-представителните индекси на Ройтерс, или „Томсън Ройтерс - Имърджинг маркетс“, който за същия период, за който вече ви споменах, а именно 1 януари към 11 март, той се е понижил с минус 12,97%. Тоест сами разбирате, че на фона на SOFIX, където е минус 8%, тук има едно доста по-чувствително понижение на индекса, а тук са включени булчиповете от Чехия, Турция, Полша, Македония, Албания, т.е. основно от Източна Европа, затова съм ви го изкарал като съпоставка (вж. приложените материали), за да имате известна представа как се движат регионално индексите по отношение на т.нар. развиващите се пазари.
По отношение на другите глобални индекси. За същия период, който вече ви споменах, индексът Дау Джоунс на американския пазар е на минус 0,5%. Това, което обаче трябва да се отбележи, е, че при най-представителните индекси на германския и на френския пазар - на френския е плюс 16%, на германския е плюс 20%, - т.е. тук виждате едни повишения, което пък е за сметка на значителни понижения през миналите години.
Няма да ви обременявам с детайлна информация по отношение на движението на индексите, само в заключение ще ви дам малко данни за средноаритметичната доходност на пенсионните дружества, тъй като както споменах и по време на предишните изслушвания, близо от половината на активите са инвестирани на чуждестранните капиталови пазари. Така че в това отношение, когато говорим за доходност постигната от универсалните и професионалните пенсионни фондове, пак казвам, за същия съпоставим период, за който вече ви споменах, за УПФ тя е в размер на 2,65%, а за ППФ тя е 2,05%. Тоест за този период тя е положителна, независимо от това, че има спад в SOFIX и в другите индекси на българския капиталов пазар.
Ще дам още малко информация по отношение на инвестициите в книжа с променлива доходност от типа на права и акции, съответно на българския капиталов пазар и на чуждия капиталов пазар, тъй като това беше елемент на някои медийни спекулации. На българския капиталов пазар това, което се е инвестирало в акции към 10 март, представлява 6,08% от балансовите активи на универсалните и на професионалните фондове, или в абсолютна стойност - 475 479 000 лв. инвестирани в акции. Това, което е инвестирано в чуждестранни акции, които се търгуват в Европейския съюз и на другите одобрени пазари, е малко по-голямо и е в размер на 9,73% от активите, или в абсолютна стойност - 760 747 000 лв. Казвам го това, за да бъдат избегнати спекулациите в някои медийни източници по отношение на факта дали на практика съществува системен риск относно инвестициите в акции на компании от българския капиталов пазар. Сами разбирате, че при ръст от 6,08% няма как да говорим за системен риск.
Това е съвсем накратко информацията по отношение на това доколко е стабилен българският пенсионен сектор, в отговор на информациите, които се появиха в някои медии.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Аз имам въпрос.
Тази доходност от 2,65% в едните и 2,05% при другите за какъв период е?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Тя е за гореспоменатия период от 1 януари до 10 март 2015 г., т.е. съпоставям данните от индекса, който е за същия период на миналата година с данните от доходността на пенсионния сектор, за да се види, че независимо от това, че индексът SOFIX е на минус 8%, като цяло пенсионните дружества са на плюс: 2,65% - за УПФ, и 2,05% - за ППФ. Разликата идва оттам, че близо половината от активите са инвестирани на чуждите капиталови пазари. Става ясно откъде идва тенденцията за положителна доходност, пак казвам, за да няма спекулации, че едва ли не капиталовият пазар се е сринал. Ами не се е сринал. Аз вече споменах, че за 2014 г., индексът на SOFIX е на плюс, а за тази година, да, има ръст назад, но в рамките на регионалните трендове, не считам, че е изключение, а по скоро потвърждение на правилото. Да, безспорно има спад.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Джалъзов, след като знаете, че не се е сринал пазарът, аз също знам, че не се е сринал – Вие защо не реагирахте? Защото вчера имахме среща с Комисията за финансов надзор, представителите на фондовата борса също присъстваха на тази среща, както и експерти от Министерството на финансите. Да излезеш с писания, че борсата се е сринала и понася 75% срив, не Ви ли е ясно, че нанасяте една страхотна паника? Нещо повече, засегна се и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, което на мен лично ми дава повод да си мисля, че за пореден път една държавна институция обслужи тесен корпоративен интерес, и Вие траете си, мълчите си.
Между другото искам днес да Ви задам един друг въпрос, защото започвам да си мисля, че пред една комисия говорите едно, пред друга комисия говорите друго. Значи тук Вие пред нас заявихте, че няма никакъв проблем относно доходността на пенсионните фондове, тя е положителна. Само че днес аз получавам докладите на Бюджетната комисия и проведени изслушвания на 29 януари, на 12 февруари, на 19 февруари (2015 г.) и случайно чета, че вие тук сте отчели отрицателна доходност на пенсионните фондове.
И аз искам да Ви попитам, вие кога казвате истината? Защото започвам да се чувствам - мисля, че и колегите би трябвало да се чувстват така - като на едно несериозно отношение от страна на надзорен орган. Започвам да си мисля, че това което сте казали пред нас, не е подплатено с истина, ако мога така да се изразя. Съжалявам, ако Ви засягам, но в крайна сметка ние тук сме се нагърбили с една много сериозна задача – да предпазим капиталовия пазар.
Първо, да Ви кажа и да го подчертая, че Докладът на Европейската комисия, за който Вие се „изхвърлихте“ пред медиите, ама никак не е положителен по отношение на КФН. Никак. И аз ще представя на колегите да го имат в преведен вид, защото аз тогава го четох в оригинален вариант, на английски език, и тъй като има терминология, реших да си премълча. Бъдете малко по-скромни!
Така че защо не реагирахте? Това е първият ми въпрос. Кратко и ясно, защото сигурно тук има хора, които не знаят какво е Дау Джоунс, и нормално, не са длъжни хората да са финансисти. Простичко и ясничко - защо не реагирахте, след като виждате, че няма такъв срив? Между другото дори показателите посочват, че броят на сделките си върви в абсолютен, нормален порядък. Абсолютно нормален порядък: между 1-11 март 2015 г. - 5972 сделки, 16 800 сделки - за месец януари. Да не обяснявам тук на хората, че има различни видове ценни книжа, с различна стойност и е нормално при търговията с различни видове да има естествено различна крайна стойност на тези сделки. Все пак Българската фондова борса не е Уолстрийт. Аз имам мои ученици, които работят, са на Уолстрийт, и, вярвайте ми, много съм „в час“ с тези неща. Но вие бяхте длъжни да реагирате! А аз не видях вашата реакция и питам защо?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще бъда съвсем кратък и лаконичен.
От три месеца КФН непрекъснато реагира на писания в някои медии, така че от известно време аз, а и моите колеги, имаме усещането, че нашата основна работа е непрекъснато да опровергаваме. Това не е така, защото в един момент ще изпаднем в нетипична, нестандартна ситуация.
Работа на регулатора е да работи с конкретни цифри и факти. А иначе това, че дадена медия може винаги да излиза с конкретни статии спрямо конкретен сегмент от пазара или спрямо конкретен участник на пазара, по лично мое мнение и без да ангажирам регулатора, не мисля, че е много сериозно ние непрекъснато да опровергаваме конкретен тип медии. Нашата работа е на базата на нормативните актове, на базата на официалната статистика, на базата на официалните пресконференции да свеждаме тези неща до вниманието на обществеността. Иначе можем да изпаднем в ситуацията всеки един ден или поне всяка една седмица ние непрекъснато нещо да опровергаваме, което пак казвам, по мое лично мнение, не считам, че подобно поведение би било в синхрон с очакванията от регулатора в качеството му на независим, равноотдалечен от поднадзорните лица и изпълнителната власт.
По отношение на това, което съм ви казал и преди и което е отразено в стенограмите при предишните изслушвания - реалната доходност за 10-годишния период е отрицателна. И така тя е формулирана и в нашата методология. Да, имаше спор между нас и БАДДПО по отношение на методологията, за което вече стана въпрос, коментира се надълго и нашироко. Тази методология е отразена в Инструкцията за рекламните материали (Изисквания към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване). Стана въпрос, че тази Инструкция е от 2008 г., а последното изменение е с мандата преди нас, от 2010 г. Предишният състав на Комисията се е съгласил, периодът от пет години за реалната доходност да бъде увеличен на десет години, тъй като все пак говорим за дългосрочни инвестиции. Така че в това отношение дискусията не е спирала. Естествено ние имаме нашата позиция, пак казвам, тя не променяна по отношение на методологията.
Стана въпрос вече, това го заяви и председателят на КФН, че сме отворени за съвместна работна група, където всяка една от страните да може да предостави своите аргументи във връзка с методологията, която предлага, но към днешна дата това е подзаконовият акт. И към 31 март трябва да се публикуват данните за реалната доходност.
Това е само един от компонентите. Има и други компоненти, а не само реалната доходност.
Така че в това отношение аз стоя твърдо зад думите си, които съм ги казал по време на предишните изслушвания и може да се потвърди от стенограмата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Благодаря.
Г-н Байрактаров иска реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо председател. Ще използвам присъствието на г-н Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионните фондове, за да направим все пак някаква сверка между данните на КФН и Вас. Г-н Абаджиев, отрицателна ли е номиналната доходност на пенсионните фондове? Ще Ви помоля за кратък и ясен отговор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Абаджиев, преди на отговорите, само да Ви информирам, че на следващото заседание ще бъдете поканени, ще поканим и КФН, ще имаме и двете позиции и ще обсъдим сериозно въпросът за методологията – дали това да бъде едно от предложенията на тази комисия, с които ще излезем накрая в доклада. Но сега, тъй като е поставен конкретен въпрос, моля да отговорите кратко и на днешното заседание да не влизаме в дълбочина в тази дискусия.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ: Да, разбира се. На миналото заседание аз заявих, че ще бъдем изслушани и ще отговорим на всички въпроси. Конкретно по въпроса – спорът за реална доходност за 10- и 12-годишен период. Методологията, която ние представихме, показва, че за целия период от 2002 до 2014 г. имаме положителна доходност. Номиналната доходност също ни е положителна. За това говорим.
Тук имаме различия и вече има предложение на КФН да се сформира работна група, в която да направим нашите предложения за актуализиране на методологията и евентуално - промяна на изискванията, които има сега като нормативен документ.
Така че не оспорвам това, което казва Комисията, това е по методологията, по която тя определя, но ние смятаме, че методологията, която предлагаме и която може да бъде използвана, е по-съвременна и по-актуална.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Във връзка със следващото изслушване ние ще имаме готовност да презентираме една международна методология, която е призната от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че в това отношение ще може да се направи сравнение между нашата методология, методологията на БАДДПО и тази на ОИСР. Мисля, че ще бъде добре да се видят разликите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Благодаря. Чуждият опит винаги може да бъде полезен и да се почерпи от него.
Г-н Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАННИЕВ /РБ/: Г-н Джалъзов, аз ще направя една вметка по последната тема. Вие като институция мисля, че трябва много внимателно да подбирате публичния език, който се използва, когато се комуникира професионална информация и информация, която има нужда от експертно говорене и разбиране. Защото самият израз „негативна доходност“ шашка хората и ги хвърля в една сфера, в която те няма да разберат; че в една банка, ако сте си сложили парите на 3 или 4%, всъщност доходността им е много по-негативна, отколкото от един пенсионен фонд, който им носи средна доходност от 5-6% като цяло. Така че Вие, като представител на институцията, трябва да подбирате много внимателно езика си, защото обикновения човек не го разбира. Той чува „негативно“ и моментално си представя проблем.
Няма да се спирам на методологии, това вече го говорихме и пак ще го говорим, но мисля че това говорене трябва да бъде по някакъв начин ограничено и да бъде съобразено с финансовата култура на хората или по-скоро на повечето хора.
Аз имам един въпрос. Вие ни представихте този анализ за флуктуациите, защото за срив въобще не можем да говорим и самата дума пак подвежда хората. Според мен цялото това нещо се дължи на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото ако беше направен анализ щеше да се види, че всъщност акции с компаниите, които държат земеделска земя и са собственици, са едни от най-големите потърпевши. Това е свързано с тази нова глоба и поправка, която беше въведена. Тя съвсем скоро ще отпадне, тъй като сме взели мерки в тази насока. Но се учудвам, че във вашия анализ го няма това нещо.
Всъщност да се погледне не къде са общите и средните флуктуации, а насочени ли са към конкретен сектор. И ако са, защо са насочени, ако мога така да се изразя, „къде е заровено кучето“? И в тази връзка трябва ли да се предприемат някакви действия, които да успокоят самия капиталов пазар? И да не се създава някакъв вид на психоза и паника и да се получи ефектът на доминото, и проблемът от малък да се разрасне и да стане много по-голям, отколкото е всъщност. Благодаря.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: По принцип съм съгласен, че нещата трябва да се представят изключително точно и прецизно, за да е ясно и за човек, който няма финансова подготовка. В Инструкцията за рекламните материали няма забрана да се правят сравнения. Една от идеите е тогава, когато се презентира номинална доходност, реална доходност и т.н., по съответния графичен вид с един по-общодостъпен език да може да се обясни на осигурените лица каква е разликата. Подобен е подходът и по отношение на колективните инвестиционни схеми, там се процедира по същия начин. Така че в това отношение съм съгласен, че информацията трябва да бъде максимално коректна и максимално разбираема, така че на човек да му стане ясно на практика има ли реално увеличение на активите за съответния период, или по-скоро се касае за някакъв вид отрицателни тенденции.
По отношение на „адсиците“ (АДСИЦ – акционерно дружество със специална инвестиционна цел). Предполагам, че сте имали контакт с г-н Савов, който е моят колега от Инвестиционния надзор, тъй като те основно готвиха анализа. Мога да Ви кажа моето лично мнение по въпроса. Секторът, който касаеше адсиците, по-конкретно адсиците, които се инвестираха в недвижими имоти, или т.нар. индекс Бе Ге Рейт (BGREIT), преди около четири години индексът беше над 1 000 000 000 като капитализация. За съжаление към днешна дата вследствие на цялостния спад на индексите както на земеделските земи, така и на недвижимите имоти, в момента е около 500-600 млн. Намалението е значително, има и тук спад по отношение на BGREIT. Около 30 броя са адсиците в BGREIT. Така че в това отношение той беше един добър пример за това как по време на криза, визирам 2008-2010 г., все пак може да има сегмент, който да е бързорастящ. Така че в това отношение, това е моето лично мнение, към днешна дата аз смятам, че има перспектива, но личното ми мнение не е мнението на регулатора към подобен тип инвестиции, ако говорим за секюритизация на недвижими имоти.
Това е, което мога да Ви кажа по отношение на анализа, приемам забележките и корекциите Ви. Ако имате нужда от допълнителна информация, ще помоля колегите от инвестиционния надзор в КФН да Ви я дадат в максимална степен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз всъщност искам да кажа нещо, свързано с изказването на г-н Байрактаров и г-н Ананиев, защото съм съгласен с неговата констатация, че първо, много се влияе на този пазар с думи, второ, все пак анализът трябва да бъде прецизен.
Тук е мястото сега да кажа, онова което си го мислех от създаването на тази комисия. И понеже се записва, държа да го кажа, може би ще го кажа и в зала.
Лошо е, когато поднадзорни на регулатора лица чрез влиянието, което имат, правят така, че да пречат на работата на регулатора. Даже се стигна дотам, че да създадат такава комисия, необходимост от такава комисия. И сега започваме да берем един по един плодовете на това. Няма държава в света, в която поднадзорно на регулатора лице да може на прави такива неща, каквито стават тук. Използвам момента - когато анализираме това, което се е случило на фондовата борса, което, разбира се, че не е срив, и двамата колеги много ясно го обясниха, а колегата Ананиев и го конкретизира. И в това време, регулаторът е разпитван тук. Защо е разпитван? Ние не си задаваме този въпрос. А той е разпитван, защото едно поднадзорно лице е недоволно от неговите действия в продължение на 4-5 години. Това е истината. Никой не може да ме убеди в обратното.
Да, пенсионните фондове ги гледахме в Бюджетна комисия. Да, ще излезем със законодателни решения: има нужда - и методиката, и материята, и всичко, за което говорим.
Но по повод на публикациите във вестниците, по повод на това, което в момента гледаме. Исках да кажа това всъщност, това е, с което трябваше да започне работата на Комисията. Но понеже опитът ми винаги ми е показвал, че в началото не трябва да се правят такива изказвания, за да не се бламира работата на Комисията, а сега Комисията работи в добър ритъм, и тук е мястото да го кажа, за да влезе в протокола - ние сме единствената държава, в която това може да се случи. Повярвайте ми! Поднадзорни на КФН лица абсолютно в конфликт на интереси предизвикаха работата на тази Комисия и на това, което става в момента тук. ОК. Дано да е за добро.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Бих искала една реплика към г-н Цонев. Струва ми се, че работата на нашата комисия и тази на КФН, както и напрежението, което се създаде в последните месеци, разбира се, е неприятно. Важно, но на мен ми изглежда много по-важно, когато има такава провокация, да се реагира, за да се успокоят хората. Г-н Цонев, от вчера до днес, напрежението наистина нарасна. Не обсъждам защо, кой го е направил, какви са му мотивите. Или можем да се досещаме, но ние не сме разследващ орган, за да правим разследване – кой провокира регулатора, пазарите, Парламента, в лицето на тази комисия. Сигурно тези въпроси ще стоят открити. Но ми се струва, че нашата работа е да дадем сигнал към хората, които се влияят от такива провокации, и че нов хаос, ново напрежение, каквото имахме преди месец-два, ще се отрази изобщо зле на цялата система. Затова е и днешната реакция. За да успокоим системата, без да коментирам кой и защо я провокира.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Г-жо председател, аз съм съгласен с Вас. Използвах тази реакция, за да развия една теза, която смятам, че съм длъжен да я развия пред вас и пред пленарната зала.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Г-н Цонев, надявам се това, което изказахте, да е теза. Няма да го определям като теория на конспирацията. Аз лично смятам, че Комисията беше създадена, за да защити интересите на гражданите, и то най-вече на тези, които държат парите си във фондовете. И от тази гледна точка не мисля, че поднадзорно лице е организирало цялата тази информация, защото ако има такова лице, аз съм доста притеснен, че то може да направи комисия, може да предизвика срив на пазара и т.н. Както каза г-жа Нинова, Комисията е създадена да се успокои ситуацията, но и да видим какво е реалното състояние. Да знаем, че парите на всички нас, гражданите, се управляват както трябва, както и че няма някакъв риск за тези пари.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Цонев, моята реплика е, че сте абсолютно прав, но аз подкрепям и реакцията на г-жа Нинова.
Само под формата на реплика, за да не нарушавам реда и правилника за работа на Комисията, искам да кажа само едно нещо. Г-н Джалъзов, Народното събрание е реагирало мигновено, така че в рамките до седмица и поводът, който даде повод за тези спекулации, ще бъде изчистен законодателно.
И е прав г-н Цонев, жалкото е, че тези, които разбираме, предупредихме през февруари месец и, забележете, само казахме, че това, което се прави, ще донесе вреди и спряхме до тук в изказа си. Дори и на мен, като журналист ми беше много лесно да развия как ще се развие ситуацията, до какви негативи ще доведе, но въпреки всичко съм се въздържал, защото наистина знам колко е чувствителна тази среда. Дори съм молил колегите да не се коментира, най-малко от чисто професионална гледна точка. И затова, наистина беше редно вие (КФН) да реагирате, за да успокоите пазара, защото вие не успокоявате само пазара, вие давате сигнал към бъдещи инвеститори, от които държавата има крещяща нужда. Знаете за Доклада, чели сте го, знаете показанията и предвижданията в тригодишна прогноза. И ако ние при такива сигнали си мълчим, особено вие като надзорен орган, следващият Доклад сигурно ще е още по-зле. Затова реакцията на г-жа Нинова е правилна. Надявам се да има реакция и от ваша страна. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Джалъзов, последен въпрос към Вас. На предишното заседание г-н Байрактаров постави въпроса за възстановяване на средствата от Националния осигурителен институт след решение на Конституционния съд. Вие сте готов с отговора, разбрах. Предоставили сте го писмено на г-н Байрактаров. Моля, да го изложите накратко и тук.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря. Няма да цитирам цялото писмо-отговор, ще ви запозная по същество.
По § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване беше предвидено, че средствата по индивидуалните партиди на определена категория лица, осигурени в професионалните пенсионни фондове, се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване до 31 март 2011 г. На практика, след като беше осъществено това прехвърляне, излезе съответното решение на Конституционния съд и предвид обстоятелството, че то има действие занапред, последиците от обявяването му за противоконституционно бяха уредени с различна правна норма от законодателя, а това е § 4б от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Това е накратко предисторията.
Всички сте наясно какво точно се казва в § 4б. На практика регламентира се възстановяване на осигурителните правоотношения на разглежданата категория лица в пенсионноосигурителните дружества, считано от 18 юни 2011 г. Това, което е важно и считаме, че трябва да се отбележи, е, че тази разпоредба не предвижда незабавно превеждане в професионалните пенсионни фондове от страна на НОИ на получените средства, или НОИ е длъжен да прехвърли в професионалните пенсионни фондове средствата на лицата, които не са определили правото си на пенсия и за които не е извършено плащане, в срок до 15 юли 2016 г., т.е. тази разпоредба трябва да бъде изпълнена в този срок. И в тази връзка КФН няма някаква компетентност по отношение на НОИ и няма как да упражним съответния надзор. Освен това нашето лично мнение е, че НОИ ще изпълни в максимална степен съответната законова разпоредба, така че не виждаме нужда от каквато и да била интервенция от страна на друга институция, тъй като все пак говорим за законов текст. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Значи има още време, срокът не е изтекъл. Колеги, имате ли други въпроси. Няма.
Г-н Джалъзов, благодаря, до следващия път.
Благодаря на гостите за участието.
Г-н Абаджиев, за изслушването другата седмица ще ви изпратим предварително дневния ред и въпросите, които бихме искали да обсъдим.
Колеги, ОСТАНА ТОЧКА „РАЗНИ“. Имаме да обсъдим някои организационни въпроси.
Другата седмица изтича срокът на Комисията. Търпя упрек от вас, че без да го съгласувам, внесох предложение за удължаване. Но всеки от вас, поотделно е споделял, че би трябвало да го удължим, защото няма да се справим. Обективно е. Виждате - правихме и извънредни заседания, опитваме се, амбицията ми беше да се справим, но не можем. Така стоят нещата. Аз предвиждам още едно заседание, на което да изслушаме пенсионноосигурителните дружества. И това е.
Като че ли всички страни са изслушани. След което да затваряме формалната работа и да пристъпваме към изготвяне на Доклада. Според мен можем да се справим до 10 април, когато излизаме във ваканция. Значи, ако другата седмица приключим със заседанията и изслушванията, ако се понапънем, можем да свършим преди ваканцията. Но все пак всичко се случва и съществува риск да не можем да се справим, затова съм поискала удължаване до края на април. Имайте предвид, че ваканцията ни е от 10 до 22 април, т.е. поискала съм след ваканцията максимално още една седмица.
Струва ли ви се това разумно? Искаме формално до края на април, за да се презастраховаме, с амбиция да свършим до 10 април, преди ваканцията. Законодателните предложения са обсъждани много пъти във всички комисии, предлагани са от всички, вече са ясни какви ще бъдат. Така че няма какво да го умуваме, Докладът ще се състави за не повече от седмица. Ще се опитам да го напиша и да ви го представя. Съгласни ли сте с предложението ми, защото е предвидено утре да прочета предложението за удължаване в пленарна зала?
Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-жо председател, съгласен съм с предложението Ви.
Аз настоявам да разгледаме сигнала, който представих на първото заседание, тъй като става въпрос за 900 000 000 лв. Този сигнал е заведен в деловодството на Комисията и Вие сте запознати с него. Молбата ми, колеги, е да го направим, за да предпазим Комисията като комисия, защото съм убеден, че един ден това ще излезе в публичното пространство отнякъде и ние ще изпаднем в ситуация на „небрано лозе“, че не сме обърнали внимание. Но искам да предвидите разглеждане на сигнала в присъствието и на КФН, и на подалите сигнала.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Ще го включа за разглеждане в оставащите две заседания. Колеги, имате ли други предложения?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Как ще се разберем за експертите и за самия Доклад? Ще го обсъждаме на самото заседание или ще се изградим скелет, над който ще надграждаме?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Практиката е следната. Доклада го прави председателят. По време на заседание го раздава, всеки прави бележките, които има, гласува се. Има всякакви случаи – на пълен консенсус, на особено мнение, корекции на различни части на доклада. Първо, стремежът е да се постигне консенсус по целия доклад; ако не може - само по отделни части, и т.н.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предлагам, аз да ви предложа драфт. Ако имате някакви забележки, да ги дадете предварително, за да ги включа, и тогава вече да го внеса като общ продукт на Комисията. Тоест да сте запознати предварително с него, а не да го обсъждаме за пръв път на заседанието пред всички. Така ще избегнем евентуален разнобой и разправии пред медиите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Вие ни представяте вариант на чернова, а ние предлагаме бележки, за да го направим както трябва.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. За Доклада се разбрахме. Следващото заседание ще е дълго, тъй като ще присъстват всички пенсионни дружества. Затова предлагам то да се състои във вторник – 17 март 2015 г., 13.00 часа.
Благодаря Ви. Закривам заседанието.
(Закрито в 17.45 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА
1. Изслушване на замeстник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.)
2. Разни
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 12 март 2015 г. (четвъртък) от 16.30 ч. в зала 456 в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І” № 1, се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на замeстник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Разни.
В заседанието участват като гости:
- Ангел Джалъзов - зам.-председател на КФН;
Представители на НПО и граждански организации:
- Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Заседанието беше открито в 16.40 часа и ръководено от г-жа Корнелия Нинова - председател на Временната комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията и предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин за предприетите действия и мерките на правителството, свързани с правото на избор на осигуряване/прехвърляне на индивидуалната партида във/от универсален пенсионен фонд (§3 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2015 г. - чл.4б КСО и сл.);
2. Разни.
Колеги депутати, имате ли други предложения по дневния ред? Ако няма, моля да го гласуваме.
„ЗА“ - 7; „ПРОТИВ“ И „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Първо да ви дам информация. В нашата Комисия постъпиха официално документи, протоколи и стенограми от Комисията по бюджет и финанси, където са направени изслушвания, преди да бъде създадена нашата Комисия. Раздадени са ви. Моля да се запознаете с тях и ако има нещо, на следващо заседание да го обсъждаме. Пристигнаха и документите на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества. Заведени са, раздадени са ви. Особено за тях ви моля да се запознаете подробно, защото на следващото заседание те ще бъдат поканени, за да чуем тяхната позиция и да я обсъдим.
Правя предложение за допълнителна точка в дневния ред. Вчера късно вечерта излезе една информация, която постави въпроси, да го кажем. Става въпрос за състоянието на основните индекси на българския и на водещите световни капиталови пазари, по-конкретно състоянието на Българската фондова борса. В средствата за масова информация беше поставен въпросът, че сривът там се отразява на пенсионноосигурителните дружества и на вноските на хората. Позволих си да се обадя на Комисията за финансов надзор и да помоля колегите да подготвят официална информация за състоянието на индексите, за това как това би се отразило на пенсионноосигурителните дружества и да дойдат да ни я представят. Имате информацията, изпратена на имейлите си, а колегите от КФН са тук, за да я представят пред нас и да отговарят на въпроси. Така че правя формално предложение – точка две да бъде това изслушване на Комисията за финансов надзор по актуален и горещ въпрос, който стои от вчера, и вече точка три да бъде „Разни“, където ще обсъдим вътрешноорганизационни неща на Комисията.
Който е съгласен да включим тази точка втора като допълнителна в дневния ред, моля да гласува.
„ЗА“ – 7; „ПРОТИВ И „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - НЯМА.
Пристъпваме към първа точка: изслушване на зам. министър-председателя.
Г-н Калфин, добре дошли. Как предпочитате да процедираме? Направо да задаваме въпроси или Вие искате да ни кажете нещо предварително?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Предлагам да задавате направо въпросите, защото надали мога да ви кажа нещо по-ново от това, което министърът на финансите ви е казал.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, г-н Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н вицепремиер и министър на труда и социалната политика, аз имам към Вас един-единствен въпрос, който обаче, мисля, че ще изправи след известно време в една много неприятна ситуация държавата.
Както знаете, в края на 2014 г. беше променен Кодексът за социално осигуряване, в който се предвиждаше т.нар. право на свободен избор. Иначе казано, хората трябваше да избират къде да си внасят вноските – дали цялата вноска в НОИ, условно казано, или съответната част в съответен пенсионен фонд. През последните дни обаче съм получил над 60 писма, и то предимно от млади хора, които са започнали трудовата си дейност след 1 януари 2015 г. Оказва се, че тези хора, че техните вноски за пенсионни фондове, практически не отиват в индивидуални партиди на пенсионните фондове, а доколкото разбрах от г-н финансовия министър, те стоят в сметка на Националната агенция по приходите, иначе казано, те не носят доходност на тези хора. Но само преди два дена имаше и публичен отговор от омбудсмана на Република България, че практически отново влизаме в конституционен казус на § 4б от 2012 г., и ако не се вземат спешни мерки, той заяви, че ще сезира Конституционния съд.
Моят въпрос е считате ли, че трябва да бъдат предприети законодателни мерки по промяна на Кодекса за социално осигуряване? Дори аз съм подготвил един такъв, който предвижда отмяна на чл. 4б и изменение в § 2 на чл. 6 и така нататък, да не го чета, тъй като ние практически нарушаваме конституционното право на неприкосновенността на частната собственост. Иначе казано, тази частна собственост на хората практически е национализирана, стоейки в сметки на НАП. Правя уговорката, че не знам доколко Вие сте отговорен за това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, г-н Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря, г-жо председател. Действително тази промяна, която беше приета в края на декември, не е влязла в сила, защото в закона пише, че конкретният механизъм ще стане въз основа на подзаконов нормативен акт, какъвто умишлено не е приет. Междувременно още оттогава започна подготовка на по-добро законодателно уреждане, да го кажа така меко и любезно, което мисля, че беше доста широко обсъдено и тук в Парламента, и в неформалната работна група, която се събира в Министерството на труда и социалната политика, а също така и от Комисията за финансов надзор, г-н Джалъзов представи предложения за изменения в законодателството, свързани с фондовете. Днес на заседание на Надзорния съвет на НОИ е гледано предложението за тези изменения в Кодекса за социално осигуряване, които ще позволят точно този избор. Това е част от промените в пенсионната система, които се готвят от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, специално тези, свързани с трите стълба на пенсионната система. Така че общо взето, законопроектът вече тръгва по пътя си, ще има и публично обсъждане, разбира се, трябва да се гледа и в Съвета за тристранно сътрудничество и се надявам, че в скоро време ще стигне до Парламента за разглеждане, след което вече ще могат да правят избор всички тези хора, които биха искали да го направят.
Това, което Вие казвате - че се задържат вноските за втория стълб в сметки НАП, който събира осигурителните вноски, беше изненада и за мен. Сигурно аз не съм точният човек, аз не виждам какъв е проблема, особено ако има, както и досега се случва, изрично избран и посочен пенсионен фонд къде да отива тази допълнителна вноска. Не виждам защо би трябвало да стои по сметка на НАП. Сега чак национализация… средствата са си на съответния осигурен, но Вие сте прав, че за тези месеци от началото на годината и докато се реши проблемът, не се натрупва никаква доходност, което е в ущърб на тези, които се осигуряват. Надявам се, по-бързо да се реши въпросът. Честно да Ви кажа, сигурно аз не съм точният човек и аз лично нямам обяснение защо, ако те са направили избор за частен пенсионен фонд, какъвто има и досега, защо НАП не прехвърля средствата в съответния частен фонд. Може би, министър Горанов ще може да ви каже повече в това отношение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-н Байрактаров, реплика имате ли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз Ви благодаря, г-н министър. Само искам да Ви кажа, че тази информация, че тези пари стоят в сметки на НАП, е дадена тук пред Комисията от финансовия министър. Аз също бях изненадан и затова го задавам въпроса, тъй като тези писма и сигнали, които получавам от граждани, и то пак казвам, това са предимно млади хора, и точно това е мотивът - те са направили избор за съответен частен пенсионен фонд и въпреки всичко според техните твърдения тези пари стоят в съответна държавна сметка на НАП, което вече си представлява практически национализация. Хората са направили правото си на избор, естествено аз не мога да твърдя дали наистина е така, но имам приложени заявления за такъв избор на фонд, и затова Ви го задавам този въпрос с условието, че пак казвам, не знам дали Вие сте точният човек, който трябва да отговаря.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Само едно пояснение. Сега сме средата на март. На практика тези, които сега са започнали трудовия си стаж, са получили първите си заплати в края на януари, съответно осигуровките им са платени в края на януари или началото на февруари. НАП има един период, в който между постъпването в НАП и превеждането по сметка на фондовете има срок от един месец. Така че не мисля, че към момента, средата на март, има някакво голямо забавяне, но Вие сте прав, че особено ако се проточи този процес, тогава действително е проблем.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Г-н вицепремиер, Вие вече споменахте предложенията на Комисията за финансов надзор за изменения в законодателството за фондовете в Кодекса за социално осигуряване. Как Вие ще коментирате тези идеи, най-вече за мултифондовете, за гаранционния фонд, за намаляването на таксите, тъй като ние вече чухме мнението на министър Горанов? За гаранционния фонд и намаляването на таксите той беше „за“, а за мултифондовете – по-скоро не. Какво е Вашето мнение?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви. Аз мисля, че би трябвало да се даде възможност на пенсионните фондове, поддържам възможността за т.нар. мултифондове. Това на практика е възможността на един пенсионен фонд да дава пакети с по-високо или по-ниско съотношение между риск и доходност. Вярно е, че това предполага по-висока финансова култура в гражданите. Едва ли може да се очаква от гражданите, че ще имат чак толкова познания и те пак ще са в ръцете на различни модели съветници, но не виждам какъв е проблема да има такъв избор. Още повече че сутринта бях с един бивш и с настоящ министър на транспорта.
Г-н Петър Мутафчиев организира една кръгла маса, на която беше и г-н Московски, на която темата беше „Могат ли да се използват средства от пенсионните фондове за изграждане на инфраструктура в страната“, което е една интересна тема. Няма решение веднага поради редица причини, но ако се създадат подобни финансови инструменти, това е по-близко до възможността да се дават различни инвестиционни опции на тези, които натрупват в сметките си. Така че аз по-скоро, това е личното ми мнение, бих подкрепил възможността да се създават мултифондове.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Г-жо Тодорова, имате ли нещо друго? Не.
Г-н министър, аз имам въпрос към Вас. На миналото ни заседание министър Горанов ни информира, че се подготвят подзаконовите нормативни актове, които да дадат възможност промените в Кодекса за социално осигуряване да влезнат в сила. Това, което досега се задържаше, за да се направи дискусията - готвят се тези подзаконови нормативни актове. Това означава ли, че имате решение в изпълнителната власт тези промени, които бяха гласувани в края на миналата година, да се случат въпреки дискусията, въпреки различните мнения? Тоест отиваме към възможността по избор на вносителите да си местят вноските? Това така ли е? Ако е така, еднократен ли ще този акт или многократен, т.е. ще има ли промяна в първоначалната позиция? Първоначалната беше „един път местиш вноската и повече нямаш право“. Това ще се промени ли? Министърът на финансите ни информира, че новото предложение е тези пари да не отиват в Националния осигурителен институт, а да отиват в Сребърния фонд. Това знаете ли го, обсъждано ли е, каква е Вашата позиция по този въпрос? Благодаря.
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Благодаря Ви. Аз не съм сигурен, че ще минем само с подзаконови нормативни актове. На практика, включително тези въпроси, които задавате Вие, предполагат промени в същия този Кодекс за социално осигуряване. Затова не крия, че съм съгласен с мненията, че трябваше по-внимателно да се обсъди преди да се правят промени. Така че това, което е направено декември месец, ще бъде развито сега в законодателството и, разбира се, където има нужда, и в подзаконови актове.
Идеята, която обсъждаме досега и която аз мисля, че има логика е: да, да се позволи избор за всяко лице къде да се внася допълнителната вноска, която се казва „задължителна допълнителна вноска“, дали да е в НОИ или да е в частните пенсионни фондове. Точно след дискусията, както и от разни съмнения, че едва ли не някой търси фискален ефект, да вземе парите от фондовете и да ги пренесе в НОИ и т.н., по настояване на министъра на финансите се предложи този избор да се прави многократно, а не еднократно и средствата да отиват в Сребърния фонд, което е резерв, той е и част от държавния резерв.
Но оттук произтичат няколко въпроса. Тази система теоретично е възможна, тя сигурно ще даде повече свобода на избор на хората, но не трябва да забравяме, че става въпрос за прехвърляне между две различни системи. Едната е разходо-покривна система, това е солидарната система в НОИ, другата е капиталова система, в която се натрупват, а дори носят и печалби. Тези системи са принципно различни, те не са просто два различни фонда. Така че местенето от една система в друга система във всички случаи предполага и разходи, които са за сметка на хората. Но така или иначе, за да спокойни хората, че няма да имат избор веднъж в живота, апропо имаше такива критики от опозицията, ще има възможност за избор, и то многократен.
Специално за Сребърния фонд. Това има смисъл именно поради многократния избор. Защото, ако изборът е еднократен и се прехвърли от капиталова сметка в НОИ съответната сума и тя не влезе в Сребърния фонд, тя просто следващия месец ще бъде похарчена като сума средства. Ако този човек или повече хора решат да си ги върнат обратно, то това трябва да се компенсира със субсидията от държавния бюджет на НОИ. За да не се случва това, тогава логичното е прехвърлянето да е в Сребърния фонд, който отново казвам, е резервен фонд. Там се знае колко средства са преведени на съответния човек и след това те ще могат да бъдат извадени, без това да предполага допълнителна субсидия и е допълнителна сигурност за държавния бюджет. Въпросът, разбира се, е свързан с това, че когато отиде в солидарната система една вноска, тя вече не трупа и не може да се очаква, че ще трупа допълнителни печалби. Така че всеки трябва да е наясно, че когато реши да си прехвърли сметката в НОИ, макар и в Сребърния фонд, там не би трябвало да претендира за някакви допълнителни печалби. Чуват се различни идеи. Моето мнение е, че НОИ не трябва да се превръща в конкурент на частните фондове и да започне да управлява лични партиди, да инвестира на пазара и т.н. Той сега го прави в много ограничен обем, така че не мисля, че и там трябва да се променя нещо. Мисля че пенсионните фондове си вършат достатъчно добре работата.
По отношение на това каква е доходността на Сребърния фонд? Към момента средствата на Сребърния фонд като част от държавния бюджет се управляват от БНБ. Печалбата, която се натрупва от това управление, отива в печалбата на БНБ и след това държавата си я връща обратно чрез дивидент, който взима от централната банка. Така че има логика в това нещо. По принцип Сребърният фонд се пълни със средства от приватизация и концесии. За съжаление той се създаде много късно, не са и чак толкова големи сумите там, мисля, че би могло да се търси някакъв вариант, в който печалбите от управлението на тези средства, които са около 2 300 000 лв., да остават в Сребърния фонд.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Калфин, разбираемо е като вицепремиер да се загрижен за това, че държавният бюджет няма да прави субсидия, ако се наложат обратни вноски, за това, че БНБ печели от управлението на Сребърния фонд, но все пак да отбележим и за вноските на хората, не само за това какво държавата ще получи от тази ситуация. Освен че Сребърният фонд не носи доходност, ние разбрахме от министъра на финансите, че прехвърляйки там парите си, хората губят и права, които иначе имат в пенсионноосигурителните дружества. Имам предвид като например правото на унаследяване - там ще загубят това право. Ще влязат със сума, която ще е абсолютна, и някой ден, ако искат да си извадят вноските оттам, получават същата абсолютна сума с право да я върнат обратно, без никакви допълнителни права, освен доходността. Не дай, Боже, нещо да се случи на човек през това време, тези пари остават в държавния бюджет. Нали така?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Точно така. И аз съм сигурен, че всички тези аргументи ще развият капиталовите схеми - частните пенсионни фондове, за да убедят хората, да не си местят сметките оттам.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кога като срокове можем да очакваме в Парламента някакъв законодателен акт от работната група, от ваше име?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Той ще влезе от Министерския съвет. Специално за тези промени, свързани с пенсионните фондове, аз споменах вече, че те вече вървят по процедура. Днес се гледат на Надзорен съвет на НОИ, за съжаление аз, за да бъда тук, не съм на заседанието, но е включено като точка от дневния ред и се надявам през следващите седмици да минат всички необходими процедури: трябва да има публично обсъждане, трябва да има заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, след това да влезнат в Министерския съвет и след това да влезнат в Парламента. Надявам се до няколко седмици да са факт.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Те ще бъдат отделен законодателен акт или като част от цялостна визия за пенсионна реформа, не я обичам тази дума, но да?
ИВАЙЛО КАЛФИН, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА: Действително не е реформа, защото ние не сменяме конструкцията на пенсионната система, а по-скоро променяме параметрите ѝ. Основно това са промени в Кодекса за социално осигуряване. Той ще се променя и с другите елементи на пенсионните система, затова и се свързаха двете, които нямат нищо с фондовете. И входната, и изходната част на НОИ, вноски, възраст и т.н., повечето промени са в един и същи закон и това е Кодексът за социално осигуряване. Така че най-добрият вариант, а мисля, че и като парламентарна техника е добре, всички промени в един и същи закон да влязат едновременно, за да не се променя един закон непрекъснато. Ние имаме забележки от Европейската комисия, в специфичните забележки за страната за миналата година, които са свързани с пенсионната система и с начина, по който тя работи. До 15 април от Европейската комисия приемат сигнали за това какво прави страната по тези забележки. Затова ми се ще до средата на месец април да имаме готов законопроект и по другите теми, пак казвам, фондовете са по-напред, така че да влезе в Парламента максимално бързо.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Г-н Калфин, благодаря Ви, дано успеете да стигнете навреме за заседанието на Надзорния съвет на НОИ.
ПРЕМИНАВАМЕ КЪМ ВТОРА ТОЧКА – „СРИВЪТ“ НА БЪЛГАРСКАТА ФОНДОВА БОРСА И ОТРАЖЕНИЕТО МУ ВЪРХУ ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА“. Заповядайте, г-н Джалъзов по този въпрос.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда максимално кратък и ще цитирам конкретни цифри.
По отношение на ситуацията относно капитализацията на пазара: към 28 февруари т.г. общата капитализация на българския капиталов пазар е над 7 200 000 лв.
По отношение на най-стария и представителен индекс - SOFIX, който съществува от началото на 2000 г., за цялата 2014 г., той е на плюс 12%. За първите три месеца, т.е. от 1 януари към 11 март 2015 г., да, има известен спад и този спад е в размер на минус 8,17%. Съответно при другите индекси, които са основно три, колегите ги знаят, при тях също има спад, който е между 4-6%. Пак казвам, това е на фона на плюсовете от миналата година.
Как обаче изглеждат тези цифри по отношение на оборота? Разбираемо е, когато има спад, да има спад и в оборота на българския капиталов пазар. За периода, който вече споменах, т.е. от 1 януари към 11 март 2015 г., имаме 60% спад на капиталовия пазар спрямо 2014 г.
Естествено, че когато разглеждаме даден капиталов пазар, ние преди всичко го разглеждаме в неговия регионален и глобален аспект. Какво имам предвид, като казвам, че го разглеждаме в неговия регионален аспект? Като всички пазари от типа на развиващите се пазари, аз ще ви дам съвсем накратко малко статистика по отношение на един от най-представителните индекси на Ройтерс, или „Томсън Ройтерс - Имърджинг маркетс“, който за същия период, за който вече ви споменах, а именно 1 януари към 11 март, той се е понижил с минус 12,97%. Тоест сами разбирате, че на фона на SOFIX, където е минус 8%, тук има едно доста по-чувствително понижение на индекса, а тук са включени булчиповете от Чехия, Турция, Полша, Македония, Албания, т.е. основно от Източна Европа, затова съм ви го изкарал като съпоставка (вж. приложените материали), за да имате известна представа как се движат регионално индексите по отношение на т.нар. развиващите се пазари.
По отношение на другите глобални индекси. За същия период, който вече ви споменах, индексът Дау Джоунс на американския пазар е на минус 0,5%. Това, което обаче трябва да се отбележи, е, че при най-представителните индекси на германския и на френския пазар - на френския е плюс 16%, на германския е плюс 20%, - т.е. тук виждате едни повишения, което пък е за сметка на значителни понижения през миналите години.
Няма да ви обременявам с детайлна информация по отношение на движението на индексите, само в заключение ще ви дам малко данни за средноаритметичната доходност на пенсионните дружества, тъй като както споменах и по време на предишните изслушвания, близо от половината на активите са инвестирани на чуждестранните капиталови пазари. Така че в това отношение, когато говорим за доходност постигната от универсалните и професионалните пенсионни фондове, пак казвам, за същия съпоставим период, за който вече ви споменах, за УПФ тя е в размер на 2,65%, а за ППФ тя е 2,05%. Тоест за този период тя е положителна, независимо от това, че има спад в SOFIX и в другите индекси на българския капиталов пазар.
Ще дам още малко информация по отношение на инвестициите в книжа с променлива доходност от типа на права и акции, съответно на българския капиталов пазар и на чуждия капиталов пазар, тъй като това беше елемент на някои медийни спекулации. На българския капиталов пазар това, което се е инвестирало в акции към 10 март, представлява 6,08% от балансовите активи на универсалните и на професионалните фондове, или в абсолютна стойност - 475 479 000 лв. инвестирани в акции. Това, което е инвестирано в чуждестранни акции, които се търгуват в Европейския съюз и на другите одобрени пазари, е малко по-голямо и е в размер на 9,73% от активите, или в абсолютна стойност - 760 747 000 лв. Казвам го това, за да бъдат избегнати спекулациите в някои медийни източници по отношение на факта дали на практика съществува системен риск относно инвестициите в акции на компании от българския капиталов пазар. Сами разбирате, че при ръст от 6,08% няма как да говорим за системен риск.
Това е съвсем накратко информацията по отношение на това доколко е стабилен българският пенсионен сектор, в отговор на информациите, които се появиха в някои медии.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Колеги, имате ли въпроси? Аз имам въпрос.
Тази доходност от 2,65% в едните и 2,05% при другите за какъв период е?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Тя е за гореспоменатия период от 1 януари до 10 март 2015 г., т.е. съпоставям данните от индекса, който е за същия период на миналата година с данните от доходността на пенсионния сектор, за да се види, че независимо от това, че индексът SOFIX е на минус 8%, като цяло пенсионните дружества са на плюс: 2,65% - за УПФ, и 2,05% - за ППФ. Разликата идва оттам, че близо половината от активите са инвестирани на чуждите капиталови пазари. Става ясно откъде идва тенденцията за положителна доходност, пак казвам, за да няма спекулации, че едва ли не капиталовият пазар се е сринал. Ами не се е сринал. Аз вече споменах, че за 2014 г., индексът на SOFIX е на плюс, а за тази година, да, има ръст назад, но в рамките на регионалните трендове, не считам, че е изключение, а по скоро потвърждение на правилото. Да, безспорно има спад.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Джалъзов, след като знаете, че не се е сринал пазарът, аз също знам, че не се е сринал – Вие защо не реагирахте? Защото вчера имахме среща с Комисията за финансов надзор, представителите на фондовата борса също присъстваха на тази среща, както и експерти от Министерството на финансите. Да излезеш с писания, че борсата се е сринала и понася 75% срив, не Ви ли е ясно, че нанасяте една страхотна паника? Нещо повече, засегна се и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, което на мен лично ми дава повод да си мисля, че за пореден път една държавна институция обслужи тесен корпоративен интерес, и Вие траете си, мълчите си.
Между другото искам днес да Ви задам един друг въпрос, защото започвам да си мисля, че пред една комисия говорите едно, пред друга комисия говорите друго. Значи тук Вие пред нас заявихте, че няма никакъв проблем относно доходността на пенсионните фондове, тя е положителна. Само че днес аз получавам докладите на Бюджетната комисия и проведени изслушвания на 29 януари, на 12 февруари, на 19 февруари (2015 г.) и случайно чета, че вие тук сте отчели отрицателна доходност на пенсионните фондове.
И аз искам да Ви попитам, вие кога казвате истината? Защото започвам да се чувствам - мисля, че и колегите би трябвало да се чувстват така - като на едно несериозно отношение от страна на надзорен орган. Започвам да си мисля, че това което сте казали пред нас, не е подплатено с истина, ако мога така да се изразя. Съжалявам, ако Ви засягам, но в крайна сметка ние тук сме се нагърбили с една много сериозна задача – да предпазим капиталовия пазар.
Първо, да Ви кажа и да го подчертая, че Докладът на Европейската комисия, за който Вие се „изхвърлихте“ пред медиите, ама никак не е положителен по отношение на КФН. Никак. И аз ще представя на колегите да го имат в преведен вид, защото аз тогава го четох в оригинален вариант, на английски език, и тъй като има терминология, реших да си премълча. Бъдете малко по-скромни!
Така че защо не реагирахте? Това е първият ми въпрос. Кратко и ясно, защото сигурно тук има хора, които не знаят какво е Дау Джоунс, и нормално, не са длъжни хората да са финансисти. Простичко и ясничко - защо не реагирахте, след като виждате, че няма такъв срив? Между другото дори показателите посочват, че броят на сделките си върви в абсолютен, нормален порядък. Абсолютно нормален порядък: между 1-11 март 2015 г. - 5972 сделки, 16 800 сделки - за месец януари. Да не обяснявам тук на хората, че има различни видове ценни книжа, с различна стойност и е нормално при търговията с различни видове да има естествено различна крайна стойност на тези сделки. Все пак Българската фондова борса не е Уолстрийт. Аз имам мои ученици, които работят, са на Уолстрийт, и, вярвайте ми, много съм „в час“ с тези неща. Но вие бяхте длъжни да реагирате! А аз не видях вашата реакция и питам защо?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Ще бъда съвсем кратък и лаконичен.
От три месеца КФН непрекъснато реагира на писания в някои медии, така че от известно време аз, а и моите колеги, имаме усещането, че нашата основна работа е непрекъснато да опровергаваме. Това не е така, защото в един момент ще изпаднем в нетипична, нестандартна ситуация.
Работа на регулатора е да работи с конкретни цифри и факти. А иначе това, че дадена медия може винаги да излиза с конкретни статии спрямо конкретен сегмент от пазара или спрямо конкретен участник на пазара, по лично мое мнение и без да ангажирам регулатора, не мисля, че е много сериозно ние непрекъснато да опровергаваме конкретен тип медии. Нашата работа е на базата на нормативните актове, на базата на официалната статистика, на базата на официалните пресконференции да свеждаме тези неща до вниманието на обществеността. Иначе можем да изпаднем в ситуацията всеки един ден или поне всяка една седмица ние непрекъснато нещо да опровергаваме, което пак казвам, по мое лично мнение, не считам, че подобно поведение би било в синхрон с очакванията от регулатора в качеството му на независим, равноотдалечен от поднадзорните лица и изпълнителната власт.
По отношение на това, което съм ви казал и преди и което е отразено в стенограмите при предишните изслушвания - реалната доходност за 10-годишния период е отрицателна. И така тя е формулирана и в нашата методология. Да, имаше спор между нас и БАДДПО по отношение на методологията, за което вече стана въпрос, коментира се надълго и нашироко. Тази методология е отразена в Инструкцията за рекламните материали (Изисквания към рекламните и писмените информационни материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по чл. 123и, ал. 2 и чл. 180, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване). Стана въпрос, че тази Инструкция е от 2008 г., а последното изменение е с мандата преди нас, от 2010 г. Предишният състав на Комисията се е съгласил, периодът от пет години за реалната доходност да бъде увеличен на десет години, тъй като все пак говорим за дългосрочни инвестиции. Така че в това отношение дискусията не е спирала. Естествено ние имаме нашата позиция, пак казвам, тя не променяна по отношение на методологията.
Стана въпрос вече, това го заяви и председателят на КФН, че сме отворени за съвместна работна група, където всяка една от страните да може да предостави своите аргументи във връзка с методологията, която предлага, но към днешна дата това е подзаконовият акт. И към 31 март трябва да се публикуват данните за реалната доходност.
Това е само един от компонентите. Има и други компоненти, а не само реалната доходност.
Така че в това отношение аз стоя твърдо зад думите си, които съм ги казал по време на предишните изслушвания и може да се потвърди от стенограмата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Благодаря.
Г-н Байрактаров иска реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, г-жо председател. Ще използвам присъствието на г-н Абаджиев, председател на Асоциацията на пенсионните фондове, за да направим все пак някаква сверка между данните на КФН и Вас. Г-н Абаджиев, отрицателна ли е номиналната доходност на пенсионните фондове? Ще Ви помоля за кратък и ясен отговор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Абаджиев, преди на отговорите, само да Ви информирам, че на следващото заседание ще бъдете поканени, ще поканим и КФН, ще имаме и двете позиции и ще обсъдим сериозно въпросът за методологията – дали това да бъде едно от предложенията на тази комисия, с които ще излезем накрая в доклада. Но сега, тъй като е поставен конкретен въпрос, моля да отговорите кратко и на днешното заседание да не влизаме в дълбочина в тази дискусия.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ: Да, разбира се. На миналото заседание аз заявих, че ще бъдем изслушани и ще отговорим на всички въпроси. Конкретно по въпроса – спорът за реална доходност за 10- и 12-годишен период. Методологията, която ние представихме, показва, че за целия период от 2002 до 2014 г. имаме положителна доходност. Номиналната доходност също ни е положителна. За това говорим.
Тук имаме различия и вече има предложение на КФН да се сформира работна група, в която да направим нашите предложения за актуализиране на методологията и евентуално - промяна на изискванията, които има сега като нормативен документ.
Така че не оспорвам това, което казва Комисията, това е по методологията, по която тя определя, но ние смятаме, че методологията, която предлагаме и която може да бъде използвана, е по-съвременна и по-актуална.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Във връзка със следващото изслушване ние ще имаме готовност да презентираме една международна методология, която е призната от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че в това отношение ще може да се направи сравнение между нашата методология, методологията на БАДДПО и тази на ОИСР. Мисля, че ще бъде добре да се видят разликите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Благодаря. Чуждият опит винаги може да бъде полезен и да се почерпи от него.
Г-н Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАННИЕВ /РБ/: Г-н Джалъзов, аз ще направя една вметка по последната тема. Вие като институция мисля, че трябва много внимателно да подбирате публичния език, който се използва, когато се комуникира професионална информация и информация, която има нужда от експертно говорене и разбиране. Защото самият израз „негативна доходност“ шашка хората и ги хвърля в една сфера, в която те няма да разберат; че в една банка, ако сте си сложили парите на 3 или 4%, всъщност доходността им е много по-негативна, отколкото от един пенсионен фонд, който им носи средна доходност от 5-6% като цяло. Така че Вие, като представител на институцията, трябва да подбирате много внимателно езика си, защото обикновения човек не го разбира. Той чува „негативно“ и моментално си представя проблем.
Няма да се спирам на методологии, това вече го говорихме и пак ще го говорим, но мисля че това говорене трябва да бъде по някакъв начин ограничено и да бъде съобразено с финансовата култура на хората или по-скоро на повечето хора.
Аз имам един въпрос. Вие ни представихте този анализ за флуктуациите, защото за срив въобще не можем да говорим и самата дума пак подвежда хората. Според мен цялото това нещо се дължи на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото ако беше направен анализ щеше да се види, че всъщност акции с компаниите, които държат земеделска земя и са собственици, са едни от най-големите потърпевши. Това е свързано с тази нова глоба и поправка, която беше въведена. Тя съвсем скоро ще отпадне, тъй като сме взели мерки в тази насока. Но се учудвам, че във вашия анализ го няма това нещо.
Всъщност да се погледне не къде са общите и средните флуктуации, а насочени ли са към конкретен сектор. И ако са, защо са насочени, ако мога така да се изразя, „къде е заровено кучето“? И в тази връзка трябва ли да се предприемат някакви действия, които да успокоят самия капиталов пазар? И да не се създава някакъв вид на психоза и паника и да се получи ефектът на доминото, и проблемът от малък да се разрасне и да стане много по-голям, отколкото е всъщност. Благодаря.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: По принцип съм съгласен, че нещата трябва да се представят изключително точно и прецизно, за да е ясно и за човек, който няма финансова подготовка. В Инструкцията за рекламните материали няма забрана да се правят сравнения. Една от идеите е тогава, когато се презентира номинална доходност, реална доходност и т.н., по съответния графичен вид с един по-общодостъпен език да може да се обясни на осигурените лица каква е разликата. Подобен е подходът и по отношение на колективните инвестиционни схеми, там се процедира по същия начин. Така че в това отношение съм съгласен, че информацията трябва да бъде максимално коректна и максимално разбираема, така че на човек да му стане ясно на практика има ли реално увеличение на активите за съответния период, или по-скоро се касае за някакъв вид отрицателни тенденции.
По отношение на „адсиците“ (АДСИЦ – акционерно дружество със специална инвестиционна цел). Предполагам, че сте имали контакт с г-н Савов, който е моят колега от Инвестиционния надзор, тъй като те основно готвиха анализа. Мога да Ви кажа моето лично мнение по въпроса. Секторът, който касаеше адсиците, по-конкретно адсиците, които се инвестираха в недвижими имоти, или т.нар. индекс Бе Ге Рейт (BGREIT), преди около четири години индексът беше над 1 000 000 000 като капитализация. За съжаление към днешна дата вследствие на цялостния спад на индексите както на земеделските земи, така и на недвижимите имоти, в момента е около 500-600 млн. Намалението е значително, има и тук спад по отношение на BGREIT. Около 30 броя са адсиците в BGREIT. Така че в това отношение той беше един добър пример за това как по време на криза, визирам 2008-2010 г., все пак може да има сегмент, който да е бързорастящ. Така че в това отношение, това е моето лично мнение, към днешна дата аз смятам, че има перспектива, но личното ми мнение не е мнението на регулатора към подобен тип инвестиции, ако говорим за секюритизация на недвижими имоти.
Това е, което мога да Ви кажа по отношение на анализа, приемам забележките и корекциите Ви. Ако имате нужда от допълнителна информация, ще помоля колегите от инвестиционния надзор в КФН да Ви я дадат в максимална степен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз всъщност искам да кажа нещо, свързано с изказването на г-н Байрактаров и г-н Ананиев, защото съм съгласен с неговата констатация, че първо, много се влияе на този пазар с думи, второ, все пак анализът трябва да бъде прецизен.
Тук е мястото сега да кажа, онова което си го мислех от създаването на тази комисия. И понеже се записва, държа да го кажа, може би ще го кажа и в зала.
Лошо е, когато поднадзорни на регулатора лица чрез влиянието, което имат, правят така, че да пречат на работата на регулатора. Даже се стигна дотам, че да създадат такава комисия, необходимост от такава комисия. И сега започваме да берем един по един плодовете на това. Няма държава в света, в която поднадзорно на регулатора лице да може на прави такива неща, каквито стават тук. Използвам момента - когато анализираме това, което се е случило на фондовата борса, което, разбира се, че не е срив, и двамата колеги много ясно го обясниха, а колегата Ананиев и го конкретизира. И в това време, регулаторът е разпитван тук. Защо е разпитван? Ние не си задаваме този въпрос. А той е разпитван, защото едно поднадзорно лице е недоволно от неговите действия в продължение на 4-5 години. Това е истината. Никой не може да ме убеди в обратното.
Да, пенсионните фондове ги гледахме в Бюджетна комисия. Да, ще излезем със законодателни решения: има нужда - и методиката, и материята, и всичко, за което говорим.
Но по повод на публикациите във вестниците, по повод на това, което в момента гледаме. Исках да кажа това всъщност, това е, с което трябваше да започне работата на Комисията. Но понеже опитът ми винаги ми е показвал, че в началото не трябва да се правят такива изказвания, за да не се бламира работата на Комисията, а сега Комисията работи в добър ритъм, и тук е мястото да го кажа, за да влезе в протокола - ние сме единствената държава, в която това може да се случи. Повярвайте ми! Поднадзорни на КФН лица абсолютно в конфликт на интереси предизвикаха работата на тази Комисия и на това, което става в момента тук. ОК. Дано да е за добро.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Бих искала една реплика към г-н Цонев. Струва ми се, че работата на нашата комисия и тази на КФН, както и напрежението, което се създаде в последните месеци, разбира се, е неприятно. Важно, но на мен ми изглежда много по-важно, когато има такава провокация, да се реагира, за да се успокоят хората. Г-н Цонев, от вчера до днес, напрежението наистина нарасна. Не обсъждам защо, кой го е направил, какви са му мотивите. Или можем да се досещаме, но ние не сме разследващ орган, за да правим разследване – кой провокира регулатора, пазарите, Парламента, в лицето на тази комисия. Сигурно тези въпроси ще стоят открити. Но ми се струва, че нашата работа е да дадем сигнал към хората, които се влияят от такива провокации, и че нов хаос, ново напрежение, каквото имахме преди месец-два, ще се отрази изобщо зле на цялата система. Затова е и днешната реакция. За да успокоим системата, без да коментирам кой и защо я провокира.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Г-жо председател, аз съм съгласен с Вас. Използвах тази реакция, за да развия една теза, която смятам, че съм длъжен да я развия пред вас и пред пленарната зала.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Г-н Цонев, надявам се това, което изказахте, да е теза. Няма да го определям като теория на конспирацията. Аз лично смятам, че Комисията беше създадена, за да защити интересите на гражданите, и то най-вече на тези, които държат парите си във фондовете. И от тази гледна точка не мисля, че поднадзорно лице е организирало цялата тази информация, защото ако има такова лице, аз съм доста притеснен, че то може да направи комисия, може да предизвика срив на пазара и т.н. Както каза г-жа Нинова, Комисията е създадена да се успокои ситуацията, но и да видим какво е реалното състояние. Да знаем, че парите на всички нас, гражданите, се управляват както трябва, както и че няма някакъв риск за тези пари.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-н Цонев, моята реплика е, че сте абсолютно прав, но аз подкрепям и реакцията на г-жа Нинова.
Само под формата на реплика, за да не нарушавам реда и правилника за работа на Комисията, искам да кажа само едно нещо. Г-н Джалъзов, Народното събрание е реагирало мигновено, така че в рамките до седмица и поводът, който даде повод за тези спекулации, ще бъде изчистен законодателно.
И е прав г-н Цонев, жалкото е, че тези, които разбираме, предупредихме през февруари месец и, забележете, само казахме, че това, което се прави, ще донесе вреди и спряхме до тук в изказа си. Дори и на мен, като журналист ми беше много лесно да развия как ще се развие ситуацията, до какви негативи ще доведе, но въпреки всичко съм се въздържал, защото наистина знам колко е чувствителна тази среда. Дори съм молил колегите да не се коментира, най-малко от чисто професионална гледна точка. И затова, наистина беше редно вие (КФН) да реагирате, за да успокоите пазара, защото вие не успокоявате само пазара, вие давате сигнал към бъдещи инвеститори, от които държавата има крещяща нужда. Знаете за Доклада, чели сте го, знаете показанията и предвижданията в тригодишна прогноза. И ако ние при такива сигнали си мълчим, особено вие като надзорен орган, следващият Доклад сигурно ще е още по-зле. Затова реакцията на г-жа Нинова е правилна. Надявам се да има реакция и от ваша страна. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Г-н Джалъзов, последен въпрос към Вас. На предишното заседание г-н Байрактаров постави въпроса за възстановяване на средствата от Националния осигурителен институт след решение на Конституционния съд. Вие сте готов с отговора, разбрах. Предоставили сте го писмено на г-н Байрактаров. Моля, да го изложите накратко и тук.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КФН: Благодаря. Няма да цитирам цялото писмо-отговор, ще ви запозная по същество.
По § 4а от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване беше предвидено, че средствата по индивидуалните партиди на определена категория лица, осигурени в професионалните пенсионни фондове, се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване до 31 март 2011 г. На практика, след като беше осъществено това прехвърляне, излезе съответното решение на Конституционния съд и предвид обстоятелството, че то има действие занапред, последиците от обявяването му за противоконституционно бяха уредени с различна правна норма от законодателя, а това е § 4б от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Това е накратко предисторията.
Всички сте наясно какво точно се казва в § 4б. На практика регламентира се възстановяване на осигурителните правоотношения на разглежданата категория лица в пенсионноосигурителните дружества, считано от 18 юни 2011 г. Това, което е важно и считаме, че трябва да се отбележи, е, че тази разпоредба не предвижда незабавно превеждане в професионалните пенсионни фондове от страна на НОИ на получените средства, или НОИ е длъжен да прехвърли в професионалните пенсионни фондове средствата на лицата, които не са определили правото си на пенсия и за които не е извършено плащане, в срок до 15 юли 2016 г., т.е. тази разпоредба трябва да бъде изпълнена в този срок. И в тази връзка КФН няма някаква компетентност по отношение на НОИ и няма как да упражним съответния надзор. Освен това нашето лично мнение е, че НОИ ще изпълни в максимална степен съответната законова разпоредба, така че не виждаме нужда от каквато и да била интервенция от страна на друга институция, тъй като все пак говорим за законов текст. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Значи има още време, срокът не е изтекъл. Колеги, имате ли други въпроси. Няма.
Г-н Джалъзов, благодаря, до следващия път.
Благодаря на гостите за участието.
Г-н Абаджиев, за изслушването другата седмица ще ви изпратим предварително дневния ред и въпросите, които бихме искали да обсъдим.
Колеги, ОСТАНА ТОЧКА „РАЗНИ“. Имаме да обсъдим някои организационни въпроси.
Другата седмица изтича срокът на Комисията. Търпя упрек от вас, че без да го съгласувам, внесох предложение за удължаване. Но всеки от вас, поотделно е споделял, че би трябвало да го удължим, защото няма да се справим. Обективно е. Виждате - правихме и извънредни заседания, опитваме се, амбицията ми беше да се справим, но не можем. Така стоят нещата. Аз предвиждам още едно заседание, на което да изслушаме пенсионноосигурителните дружества. И това е.
Като че ли всички страни са изслушани. След което да затваряме формалната работа и да пристъпваме към изготвяне на Доклада. Според мен можем да се справим до 10 април, когато излизаме във ваканция. Значи, ако другата седмица приключим със заседанията и изслушванията, ако се понапънем, можем да свършим преди ваканцията. Но все пак всичко се случва и съществува риск да не можем да се справим, затова съм поискала удължаване до края на април. Имайте предвид, че ваканцията ни е от 10 до 22 април, т.е. поискала съм след ваканцията максимално още една седмица.
Струва ли ви се това разумно? Искаме формално до края на април, за да се презастраховаме, с амбиция да свършим до 10 април, преди ваканцията. Законодателните предложения са обсъждани много пъти във всички комисии, предлагани са от всички, вече са ясни какви ще бъдат. Така че няма какво да го умуваме, Докладът ще се състави за не повече от седмица. Ще се опитам да го напиша и да ви го представя. Съгласни ли сте с предложението ми, защото е предвидено утре да прочета предложението за удължаване в пленарна зала?
Г-н Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Г-жо председател, съгласен съм с предложението Ви.
Аз настоявам да разгледаме сигнала, който представих на първото заседание, тъй като става въпрос за 900 000 000 лв. Този сигнал е заведен в деловодството на Комисията и Вие сте запознати с него. Молбата ми, колеги, е да го направим, за да предпазим Комисията като комисия, защото съм убеден, че един ден това ще излезе в публичното пространство отнякъде и ние ще изпаднем в ситуация на „небрано лозе“, че не сме обърнали внимание. Но искам да предвидите разглеждане на сигнала в присъствието и на КФН, и на подалите сигнала.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Ще го включа за разглеждане в оставащите две заседания. Колеги, имате ли други предложения?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Как ще се разберем за експертите и за самия Доклад? Ще го обсъждаме на самото заседание или ще се изградим скелет, над който ще надграждаме?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Практиката е следната. Доклада го прави председателят. По време на заседание го раздава, всеки прави бележките, които има, гласува се. Има всякакви случаи – на пълен консенсус, на особено мнение, корекции на различни части на доклада. Първо, стремежът е да се постигне консенсус по целия доклад; ако не може - само по отделни части, и т.н.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предлагам, аз да ви предложа драфт. Ако имате някакви забележки, да ги дадете предварително, за да ги включа, и тогава вече да го внеса като общ продукт на Комисията. Тоест да сте запознати предварително с него, а не да го обсъждаме за пръв път на заседанието пред всички. Така ще избегнем евентуален разнобой и разправии пред медиите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Вие ни представяте вариант на чернова, а ние предлагаме бележки, за да го направим както трябва.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. За Доклада се разбрахме. Следващото заседание ще е дълго, тъй като ще присъстват всички пенсионни дружества. Затова предлагам то да се състои във вторник – 17 март 2015 г., 13.00 часа.
Благодаря Ви. Закривам заседанието.
(Закрито в 17.45 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА
