1. Изслушване на представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) по въпроси, поставени от Временната комисия

2. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 6


На 17 март 2015 г. от 13.00 часа в зала № 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Списък на присъстващите народни представители се прилага.
Присъстваха и: Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/, Даниела Петкова – председател на УС на ПО ПОК „Доверие“ АД, Милен Марков – главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“ АД, Николай Марев – главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“ АД, София Христова – изпълнителен директор на ПОД „Алианц – България“ АД, Анастас Петров – изпълнителен директор на „Ай Ен Джи ПОД“ АД, Георги Тодоров – изпълнителен директор на ПОАД „ЦКБ – Сила“, Андрей Шотов – изпълнителен директор на ПОД – Бъдеще“ АД, Георги Личев – изпълнителен директор на „Топлина“ АД, Людмила Векова – изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт АД“ АД и Желю Василев – главен експерт, отдел „Регулаторни режими“, дирекция „РРОН“ на Комисията за финансов надзор.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) по въпроси, поставени от Временната комисия;
2. Разни.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добър ден на всички. Откривам заседанието. Започваме.
Дневният ред е: 1. Изслушване на представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) по въпроси, поставени от Временната комисия; 2. Разни.
Имате ли други предложения? Ако няма, моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
/Всички народни представители – членове на временната комисия – гласуват „за“ направеното предложение за дневен ред. „Против“ няма, „Въздържали се“ няма. /
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Само да уточня, госпожо председател, че по стечение на обстоятелствата, за да не променя дневния ред, просто ще бъдат необходими някои допълнителни въпроси във връзка със зададените въпроси. Да го имате предвид просто.
Добре, всеки е свободен да задава въпросите си в комисията, така че ще имате тази възможност. Но да гласуваме първо дневния ред. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ (БАДДПО) ПО ВЪПРОСИ, ПОСТАВЕНИ ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Първи въпрос: какви са вижданията на асоциацията за намаляване на размера на таксите в универсалните пенсионни фондове и в професионалните такива?
Само да ви информирам. Вие присъствахте на някои от заседанията и знаете, че това е един от въпросите, който поставят всички страни в тази материя и който предстои да изслушаме. Вашето мнение, за да предложим евентуално законодателна инициатива във връзка с втората задача на нашата комисия. Тя е регулаторната рамка. Затова ви моля за вашето становище по отношение на размера на таксите в трите им вида и евентуалното тяхно намаляване. Кой ще говори? Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване/: Благодаря, уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, имам едно предложение или молба - дали не е възможност да направим едно встъпление и да дадем нашите кратки отговори по четирите въпроса, които сте задали, а след това да преминем въпрос по въпрос да отговорим, т.е. да даваме нашите кратки отговори по четирите-петте въпроса, след което един по един да ги обсъждаме и дискутираме, ако вие приемете такъв подход?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Вие предлагате обща дискусия по цялата тема по тези конкретни въпроси? Аз нямам против. Колегите имат ли нещо против? Нямате. Добре. Само ще изчета въпросите, защото не всички присъстващи ги имат.
Първият въпрос, както вече чухме, е таксите в универсални и професионални фондове.
Вторият въпрос е: доходност на универсалните и професионални фондове и методиката на изчисляването й - проблеми, различия, предложения за промяна. Такива различия се очертаха в хода на работата на комисията. Моля за вашето становище.
Трето, какво е становището на асоциацията по идеята на правителството вноските за втора пенсия да се натрупват в Сребърния фонд? Такова предложение беше направено пред нас от господин Горанов, финансов министър, и потвърдено от господин Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика.
Четвърто, нужно ли е разширяването на понятието „свързани лица“ чрез законови промени? Имаме становище от КФН и от Европейската комисия за необходимостта от разширяването на понятието „свързани лица“ за по-силни гаранции за вноските на хората.
Пето, други въпроси и предложения на асоциацията, които се отнасят до предмета на дейност на Временната комисия. Каквото вие намерите за необходимо, че стои като въпрос, моля да го поставите пред нас.
Заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на Асоциацията на пенсионните фондове/: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Нинова, уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на комисията, уважаеми колеги, журналисти и гости, преди всичко искам от името на Управителния съвет на Асоциацията да благодаря за възможността да бъдем изслушани от създадената от Народното събрание временна комисия. Веднага искам да отбележа, че в това заседание участват всички членове на управителния съвет на асоциацията, които заедно с това са и изпълнителните директори на всички девет пенсионноосигурителни дружества.
Искам да уверим членовете на комисията, че въпреки че поводът за това изслушване да не е от най-добрите, всички ние се явяваме тук с определено спокойствие и самочувствие, подплатено най-вече от постигнатите досегашни резултати не само през изминалата 2014 г., но и общо през целия период от началото на функционирането на тристълбовия модел в страната. Това ни дава основание да очакваме, че въпреки съществуващите проблеми и въпреки че през последните месеци се чуваха и все още се чуват какви ли не неистини за дейността ни, вашата комисия ще даде според нас справедлива и високоотговорна оценка за състоянието на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове.
Преди да дам кратки отговори по поставените от комисията предварителни въпроси, искам да отбележа, че на нас ни е известно, че настоящата комисия разполага с много материали и информация за нашата дейност, в това число и представените от нас материали във връзка с изслушването в Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Въпреки това ние представихме на членовете на Комисията малък набор от материали, като основната причина беше, че предишните ни информации се основаваха на данните за дейността до края на деветте месеца на 2014 г., а сега те се основават на публикуваните от Комисията за финансов надзор предварителни резултати за цялата 2014 г., и бяха включени някои документи и информации, които смятам, че ще бъдат от полза на дейността на Комисията.
Сега накратко по отговорите на поставените предварителни въпроси. Основанието тези отговори да бъдат кратки ни дава фактът, че голяма част от повечето отговори на тези въпроси съдържат като информация това, което вече споменах.
По първия въпрос – какви са вижданията на Асоциацията за намаляване размера на таксите в универсалните и професионалните пенсионни фондове?
Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по принцип счита, че въпросът за редуцирането/намаляването на таксите и удръжките в допълнителните задължителни пенсионни фондове – УПФ и ППФ, е актуален за дейността и е необходимо да се пристъпи към неговото конкретно решаване. Този въпрос обаче според Асоциацията трябва да бъде разглеждан и решаван в контекста на всички промени в законодателството, които касаят дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове. Като пример за съществуващата взаимовръзка на бъдещите промени с размера на таксите и удръжките могат да се посочат въвеждането на мултифондовете, създаването на нови гаранционни механизми за гарантиране вноските на осигурените лица, за формирането на необходимите пенсионни резерви и т.н.
Пенсионноосигурителните дружества от няколко години по принцип са изразявали подкрепа и възприемат като правилен предлагания подход от Комисията за финансов надзор за плавно осъвременяване на таксите и удръжките в дейността по допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Със сигурност, за да се приеме най-вярното и ефективно решение обаче по този въпрос, са нужни задълбочен анализ и разчети, изводите от които да обосновават законовото му уреждане. Намаляването на таксите и удръжките трябва да се извършва при предварително разписани във времето параметри, което да дава възможност за прогнозируемост на приходите на осигурителните дружества и за запазване на тяхната финансова стабилност и възможностите им най-вече за ефективно управление на дейността на пенсионните фондове.
По въпрос № 2, доходността от универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове и методиката на изчисляването й – проблеми, различия, предложения за промяна. Известно е, че въпросите, свързано с доходността на пенсионните фондове се превърнаха в основна част от институционалния и обществен дебат, свързан с извършените и планираните промени в Кодекса за социално осигуряване. Като основен участник в този дебат асоциацията и членуващите в нея пенсионноосигурителните дружества имаха възможност да изразят своите становища и позиции при публичното си изслушване в Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджет и финанси, както и при изслушването на Комисията за финансов надзор в същите комисии. При провеждането на този дебат пролича наличието на съществени различия между асоциацията и Комисията за финансов надзор относно определянето на реалната и номиналната доходност, както и използваните за тази цел методики. Тези различия в подробности са изложени в документите, предоставено от Асоциацията както на горепосочените комисии, така и сега на Временната комисия на Народното събрание. Някои от примерите за възникналите основни различия са следните:
- според изнесената от Комисията за финансов надзор информация за периода 01.07.2004 г. до 31.12.2014 г. средната реална доходност на универсалните пенсионни фондове е отрицателна – минус 0,16 на сто на годишна база, а за периода е минус 1,7.
- противно на горното, при изчисленията на Асоциацията по методика, основана на международни стандарти, реалната доходност за периода 30.06.2004 г. - 30.09.2014 г. е положителна, в размер на 0,486 на сто на годишна база, а за целия период е 5,1 на сто. Заедно с това трябва да се посочи, че изчислената по тази методика реална нетна доходност за периода 30.03.2002 г. – 30.09.2014 г. е плюс 0,464 %.
Според Асоциацията горните примери и резултатите от проведения дебат, свързан с определянето на доходността на пенсионните фондове, налагат следното:
Първо, срочно преразглеждане и усъвършенстване на настоящата методика, прилагана от регулатора, която е разписана в Изискванията на регулатора към рекламните и писмените материали на пенсионните фондове и на пенсионноосигурителните дружества по съответните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, при изчисляване на реалната доходност. Тук трябва да се отбележи, че Комисията за финансов надзор подкрепи това предложение и по негова инициативи вече е създадена необходимата работна група.
Второ, тревожен е фактът, че в продължение на месеци терминът реална доходност се използва твърде неаргументирано и дори спекулативно по отношение на доходността на пенсионните фондове. Трябва да се подчертае, че реалната доходност е сложно икономическо понятие, което се основава на сложни изчисления и се използва преди всичко за експертни финансови и инвестиционни анализи от експертите в сферата на инвестициите и финансовото управление. Нещо повече, в страната няма друга финансово-инвестиционна дейност, различна от пенсионната, която да борави с това понятие и да предоставя публична информация за постигната реална доходност.
Трето, по горните причини, според Асоциацията, в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване трябва законно да се регламентира оповестяването на реалната доходност на пенсионните фондове, като задължително и едновременно да се съпровожда с оповестяването на постигнатата от тях номинална доходност за съответния период. Такава информация ще бъде по-разбираема и по-полезна за широката част от обществото и конкретно за осигурените в пенсионните фондове лица.
По въпрос № 3 – какво е становището на Асоциацията по идеята на правителството вноските за втората пенсия да се натрупват в „сребърния фонд“. И по този въпрос Асоциацията имаше възможност да изложи своите позиции и становища, както и да представи съответни писмени материали пред Комисията по труда и социалната политика и Комисията по бюджета и финанси, а също и пред Работната група по пенсионната реформа при министъра на труда и социалната политика господин Ивайло Калфин. Основното в становището на Асоциацията по посочената във въпроса идея, в случая тя е на Министерството на финансите, а все още не е на правителството – се състои в следното. С включването на Държавния фонд за гарантиране на пенсионната система, накратко казано, като „хранилище“ на средства от ДЗПО фондовете, се прави опит да се използва инструмент, предназначен за гарантиране на устойчивост, какъвто е Сребърният фонд, като в същото време се разрушава сигурността на пенсионната система в България в пълно противоречие с поставената общоевропейска цел за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии.
Второ, предложените изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване не гарантира в достатъчна степен правата и законните интереси на осигурените лица. Предлаганият „нов избор“ пряко ощетява осигурените лица и нарушава техните права.
Трето, с включването на възможността средствата по индивидуалните партиди на осигурените лица в УПФ да се прехвърлят в Държавния фонд за гарантиране на пенсионната система се разрушава сигурността на пенсионната система в Република България.
Четвърто, предлаганата промяна с използването на Сребърния фонд по никакъв начин не решава един от основните проблеми, свързан с избора на осигурените лица да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на ДОО, а именно липсата на обособени индивидуални партиди, по които да се натрупват парични средства от вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и от тяхното инвестиране. Направеното предложение за изменение на Закона за гарантиране на пенсионната система, в случая Сребърния фонд, освен че противоречи на целите на самия закон, е и целесъобразно по отношение на реализирането на общата европейска цел за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии.
Когато изразяваме позицията на Асоциацията по горния въпрос, не можем да не насочим вниманието на членовете на Временната комисия към становищата на международните организации на пенсионните фондове – FIAP и Pensions Europe (IPE), както и на Международния валутен фонд, които са включени в предоставения набор материали.
В приетата от ФИАП декларация, искаме да отбележим, относно приетите законови промени в България се казва: „Предложените промени на практика представляват опит за подмяна на тристълбовия модел (въведен през 2000 г. и широко признат от международните организации като успешна диверсификация на източниците за доход след пенсиониране с решения), които биха имали единствено временен фискален ефект, които подкопават доверието в пенсионната система и на практика представляват отмяна на реформите, въведени с цел гарантиране на по-добри пенсии.“
Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване иска специално да изрази категоричното си съгласие с позицията на Международния валутен фонд относно модела и устойчивостта на българската пенсионна система, включена специално в доклада „Консултации с България“, публикуван тези дни и специално Заключителното изявление на мисията на Международния валутен фонд от 13 март 2015 г., където се казва „Въвеждането на „избиране на вариант“ при участието във втория стълб на пенсионната система представлява фундаментална промяна в модела на пенсионната система на България.“
По четвъртия въпрос – нужно ли е разширяване на понятието „свързани лица“ чрез законови промени. По този въпрос отговорът на Асоциацията и нейните членове е категоричен. Да, и тук са необходими законодателни промени, които да доведат до осъвременяване и разширяване на определението „свързани лица“ при отчитане спецификата на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване и инвестиционната дейност на пенсионните фондове. Досегашната законова уредба според Асоциацията показва определени недостатъци в посока повишаване на риска от инвестиции в свързани лица, както и допускане от страна на пенсионноосигурителните дружества на някои нарушения, които биваха санкционирани от регулатора.
Основната цел на бъдещите законови промени според нас трябва да бъде средствата на осигурените в тези фондове лица да се управляват по най-ефективен за тях начин, без допускане на конфликт на интереси при инвестициите в свързани лица. При подготовката на новата законова уредба трябва да се използват при възможност най-добрите международни примери и практики в тази сфера.
Накрая, по въпрос № 5 - други въпроси и предложения на Асоциацията, които се отнасят до предмета на дейност на Временната комисия. Имайки предвид предмета на дейността на Комисията, Асоциацията счита за необходимо да отбележи назрялата необходимост от промяна на регулаторната рамка и прилагането на иновации относно дейността на допълнителните пенсионни фондове. Досега действащите законови регулации показаха във времето своята състоятелност и това се доказа нагледно от развитието на дейността, от постигнатите резултати на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Сега обаче е необходимо допълване и усъвършенстване на регулаторната рамка, за да се създадат по-добри условия и възможности за стабилно по-нататъшно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване като съществена част от пенсионния модел на страната.
Що се отнася до иновациите, предложението на Асоциацията е да се започне работа по подготовката на един всеобхватен Закон за допълнение и изменение на Кодекса за социално осигуряване, като искам отново да отбележа, че вариантът на този закон чака своето обсъждане още от края на 2012 г. Този закон трябва да обхване решаването на такива важни за бъдещата дейност въпроси, като:
- Въвеждането на нови съвременни гаранционни механизми относно осигурителните вноски на осигурените лица;
- Въвеждането на мултифондовете както в третия, така и във втория стълб на пенсионната система;
- Редуциране на размера на събираните такси и удръжки, свързани с осъществяването на дейността на допълнителното пенсионно осигуряване;
- Нормативно уреждане на пенсионните плащания към осигурените лица от универсалните и професионалните пенсионни фондове;
- Въвеждане на нови изисквания относно инвестиционната дейност на пенсионните дружества и фондове, включващи създаването на по-големи възможности за инвестиции в българската икономика, и по-специално в национални и регионални инфраструктурни проекти;
- Също така като един допълнителен въпрос трябва да се разгледа и регламентира законово въпросът за сроковете за превеждане на осигурителните вноски от НАП към пенсионните фондове, както и въпросът за т.нар. сторна от индивидуалните партиди на осигурените лица.
Към края на моето изложение искам да изразя нашата готовност да отговоря на всички ваши въпроси и да допълня тези отговори на нашите въпроси, както и на други въпроси, за които преди малко се спомена и в това ще участват всички мои колеги – представители на Управителния съвет.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря, господин Абаджиев. Някои от другите колеги от Асоциацията иска ли думата допълнително?
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Само в допълнение на казаното от господин Абаджиев и по-специално към един от въпросите за становището на Асоциацията относно предложенията за изменение на Кодекса за социално осигуряване в посока на свободен избор за участие в Националния осигурителен институт само или съвместно заедно с универсален пенсионен фонд. Бих искала да предоставя на Вас, госпожо Нинова, подготвен материал, който на този етап е проект и ще бъде получен официално подписан от Асоциацията и изпратен до всички заинтересовани комисии в Народното събрание. В този материал са посочени противоречията, които приетият на 19 декември Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване… които възникнаха след приемането на този закон в рамките на самия Кодекс за социално осигуряване с други изисквания и регламенти на кодекса. Казвам „и други комисии“, защото вероятно това ще представлява най-голям интерес за Правната комисия на Народното събрание. Това исках да допълня към казаното от господин Абаджиев. Няма да го чета, защото то е малко по-дълго.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И аз благодаря. Ще го заведа в Комисията, за да се запознаят и колегите с него като официален материал.
Други представители от Асоциацията има ли?
Тогава минаваме към въпроси от колегите. Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Искам само да уточня, че ще се опитам да задавам въпросите разбираемо, за да могат и присъстващите журналисти да ги разбират и да предадат точно информацията по тези въпроси - мисля, че това е важно. Между другото искам да направя едно уточнение, че тези въпроси, които ще ви задам сега, ги зададох в т.нар. работна група и отговор на тях не получих, поради което напуснах и групата.
Господин Абаджиев, въпросите ми са базирани на база официални документи и се обръщам и към цялата асоциация. Ще продължа обаче изречението от заключителното изявление на мисията на Международния валутен фонд, защото Вие не го довършихте. За да се разбере и от колегите, ще го започна от начало. Това е в раздел „Модел и устойчивост на пенсионната система“.
„Въвеждането на „избиране на вариант“ при участието във втория стълб на пенсионната система представлява фундаментална промяна в модела на пенсионната система на България. Следва да бъде осигурено достатъчно време за изчерпателен анализ на въздействието за консултации със засегнатите страни, за да се смекчат потенциалните рискове както за обществената, така и за частната система, особено предвид необичайния характер на някои обсъждани варианти, например гъвкавост за многобройни прехвърляния между обществената и частната система с течение на времето. Гарантирането на устойчивостта на обществената пенсионна система чрез реформи на параметрите остава от изключително значение, като притесненията се изострят от промяната в посоката на предишните реформи.“
Това е целият текст, за да бъдем коректни, да знаят и журналистите за какво става въпрос. Оттук вече следват моите конкретни въпроси, които също се базират на официален документ, а именно това писмо на службите на Европейската комисия, за което Вие сте известѐн по официален път, имам предвид Асоциацията. Известен сте, нали? Защото имам писмо, в което се потвърждава, че сте известен с това писмо.
В това писмо, уважаеми колеги от Комисията, както и уважаеми представители на пенсионните фондове, са поставени 9 въпроса. Аз обаче ще обърна внимание само на 4 от тези въпроси, защото те са свързани с поставените въпроси от комисията. Ще ги задам четирите, за да могат да се отговаря на тях, защото те са взаимносвързани.
Първият въпрос на Европейската комисия е: съществува ли и каква е връзката и зависимостта между пенсионните резерви на пенсионноосигурителните дружества и размерът на конкретна бъдеща пенсия, определена съгласно метода за изчисляване на индивидуалния размер на пенсията?
Тук отварям скоба, защото знаете, че аз зададох този въпрос и настоявах както Националния осигурителен институт, така и пенсионните фондове да направят модел съгласно европейските изисквания, с който хората да знаят каква пенсия ще получават. А за да е ясно на колегите журналисти, по този въпрос просто съществува различна методика за определяне на резервите за задължително осигуряване и доброволно осигуряване. За да ви стане ясно, с промяната на закона, който влезе от 1 януари 2005 г., практически няма вече задължително осигуряване от така тълкуваните тълкувания на закона. Всичко е доброволно. Само че методиките са коренно различни.
Това е като уточнение по първия въпрос, за да е ясно и на колегите, и на журналистите.
Вторият въпрос, как ще се отрази прилагането на различни за двата пола биометрични таблици за смъртността, използвани в схемата за допълнително задължително пенсионно осигуряване, върху размера на бъдещите пенсии, които ще получават мъжете и жените от схемата за допълнително задължително пенсионно осигуряване вследствие на участие в тази схема и при равни други условия?
Тук искам да обясня за колегите и за журналистите. Едната разлика между схемите за задължително и доброволно осигуряване е, че при задължителното осигуряване се допуска според европейските изисквания различна продължителност в живота при мъжете и при жените при определяне на пенсиите за мъжете и жените, а при доброволното осигуряване такава разлика не се допуска. Нещо, което е някакъв фундаментален абсурд, бих казал, от това, което е заложено в закона.
Продължавам по третия въпрос. Съществува ли и каква е разликата между биометричните таблици, които се използват при изчисляване на пенсионните резерви и биометричните таблици, които се използват за определяне на размера на конкретна пенсия?
Четвъртият въпрос, за да ги свържа, е какви са правилата, ръководещи изготвянето на биометричните таблици, използвани от пенсионните дружества за определяне на индивидуалния размер на пенсиите?
Тук, за разбираемост на журналистите, бих искал да попитам отговорено ли е на този въпрос от страна на правителството и да допълня, че биометрия са таблиците за средна продължителност на живота за мъжете и жените. Тук е много важно, тъй като при изслушването на Комисията за финансов надзор аз, меко казано, останах поразен и предполагам, че вие добре разбирате, че тази материя е изключително сложна. Доколкото аз имам информация, частните пенсионни фондове наемат външни експерти, които се подготвят в сериозни университети по тази тема. Има ли обаче КФН необходимия капацитет и експерти, които да извършват тази дейност? Това е въпрос на едни много сложни актюерски разчети. Така ли е?
Приключих с моите въпроси по тази част.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кой иска думата да отговори на въпросите?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване/: Да отговоря на първия, организационния въпрос. Ние получихме тази информация и това писмо от страна на Министерството на труда и социалната политика и подготвихме съответен договор. Госпожа Даниела Петкова подробно ще отговори, още повече че тя е председател на Комитета на актюерите в Асоциацията и този комитет подготви този отговор към Министерството на финансите.
Що се отнася до отговора на правителството към Европейската комисия, ние нямаме обратна информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожо Петкова, ще вземете ли думата?
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Писмото от Министерството на труда и социалната политика, не от Министерството на финансите, беше получено в началото на януари, ако не се лъжа. В Асоциацията на пенсионните фондове с тези 9 въпроса. Писмото на Европейската комисия е от датата на приемането на закона – 19 декември (2014). Дали това е съвпадение или не е, не знаем, но от друга страна, всички 9 въпроса са ориентирани точно към начина, по който всички експерти и в България, и извън България приемат измененията, които бяха направени именно на тази дата. Всички експерти приемат, че с тези изменения пенсионното осигуряване във втория стълб спира да бъде задължително и се превръща в доброволно. Наистина има регламент на Европейския съюз, който доста сериозно разграничава начина, по който се извършват актюерските разчети, съответно биометричните таблици, които се използват при изчисляване на размерите на пенсиите, и разликата е съществена в този въпрос, когато става въпрос за задължително и когато става въпрос за доброволно осигуряване.
До миналата година на ниво Европейски съюз вторият стълб за пенсионно осигуряване на България беше класифициран като законово установена схема със задължителен характер и съответно всички данни от т.нар. биометрия, която използваме, всички актюерски разчети относно размерите на пенсиите и съответно влиянието при тяхното изчисляване на средната продължителност на живота на мъже и на жени, са предоставени в началото на миналата година в Европейската комисия в рамките на тази класификация и всичко това след 19 декември м.г. не е валидно след приемането на този закон. Ние естествено не можахме да отговорим на въпросите на Европейската комисия декември месец, въпреки че преди това, в началото на 2014 г., подготвяхме отговорите, докато познаехме какво представлява вторият стълб.
Дали правителството е отговорило - тъй като естествено, че въпросите на Европейската комисия са до българските власти, както е цитирано в писмото, а не до българските пенсионни фондове, - дали са отговорили българските власти или не, ние и до момента нямаме информация, но отговорихме на Министерството на труда и социалната политика какво ни смущава в даването на отговори и какво не бихме могли на база на информацията, с която разполагаме само за приетия закон, да отговорим в рамките на правилата и на принципите за изчисляване на пенсии. След този наш отговор нямаме информация какво се е случило.
Като финално изречение ще кажа, че част от цялата тази тематика, която наистина е въпрос на много тясно експертна тематика за това как се изчисляват пенсии, как влияят фактори, като продължителност на живота и т.н., са в този материал, който ви дадохме, на последната страница, и те са и част от писмото, което изпратихме до Министерството на труда и социалната политика.
Със сигурност обаче тези противоречия трябва да бъдат разрешени. В противен случай ще се окажем в ситуация на нарушение на регламентите на Европейския съюз, включително за 803 – за координация, който на този етап считаме, че е нарушен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Господин Байрактаров, заповядайте, за реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Ако мога да тълкувам Вашия отговор, задава се една процедура за наказание. Само че аз искам да уточним нещо, което е важно както за правителството, така и за вас. Умишлено го оставих като допълнение, защото все пак на 3 септември 2014 г. има решение по дело С 318 на Европейския съд, според което трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която различната очакваност на продължителността на живота на мъжете и жените се прилага като актюерски фактор за изчисляване на дължимите обезщетения от законноустановените социалноосигурителни схеми, по смисъла на Директива 79/7 на Европейската икономическа общност.
Иначе казано, моите експерти са ме консултирали и са ми казали, че това си е директно една процедура за наказание за несъответствие с Директивата и в общи линии – една сбъркана ситуация, в която влезе държавата. Може би вие имате по-друго становище, но така или иначе, вие като пенсионни фондове сте пряко под ударите на тази Директива, както и на неизпълнението на решението на Европейския съд.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Точно да вметна само, че последното, което прочетохте, е нещо, което се отнася наистина за законовоустановените схеми за пенсионно осигуряване. Такава е солидарната, така че там отговорът наистина е малко по-сериозен и надхвърля в известен смисъл само втория стълб. Но има експертна група; не знам дали тук е мястото да влизаме в много сериозни и дълбоки експертни подробности.
Всъщност това е въпрос, който е отразяван неведнъж и в публичното пространство, а именно изискването за еднакви условия за пенсиониране, съответно еднакви фактори, участващи в изчислението на пенсиите на мъже и на жени и всички права, които имат мъжете и жените относно правото си за пенсиониране, и начинът, по който им се изчисляват пенсиите. Мисля, че това е достатъчно ясно, че в България това все още не е така, но наистина въпросът надхвърля просто втория стълб, така че не се чувствам комфортно да продължавам да говоря, би трябвало да говоря повече за първия стълб. Ако настоявате, бих могла, но все пак няма представители на Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ние с господин Байрактаров сме и членове на Комисията по труда и социална политика, да го поставим там пред НОИ и министъра на труда, що се отнася до солидарната система.
Други въпроси има ли, колеги? Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, госпожо председател. Само едно уточнение. Не ми стана ясно как за осигуряващите се променя задължителният характер на вноската с промяната в КСО. Те продължават да имат задължението да внасят тази вноска, но по избор другаде. Не коментирам стълба, коментирам как се променя задължителният характер на вноската, защото току-що казахте, че вече няма задължителен характер. Аз твърдя, че за осигуряващите се и работодателите има задължителен характер. Те не могат да спрат да я внасят, ако изберат да бъдат в НОИ, не им се спестява. Това уточнение искам само да направя, може би не съм разбрал правилно?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кой ще отговори? Госпожа Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Говори се за задължителен характер на осигуряването по втори стълб, а не за задължителен характер на вноската. Задължителният характер на осигуряването в първия или във втория стълб определя задължителния характер на тези стълбове, а не колко и дали е задължително трябва да плаща човекът. Осигуряването е процес.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да не влизаме в спор, защото безспорно, Вие сте по-компетентна от мене, но може би по-скоро трябва да говорим за това, че - да кажем - ако се реши в Сребърния фонд да бъде, че Сребърния фонд става част от втория стълб по-скоро, въпреки че терминологично не е точно. Но е факт, че това задължение остава. Да, стълбът се променя, така е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, иска ли някой да вземе думата? Госпожо Тодорова, заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Благодаря. Въпросът, който ще задам, е малко встрани от въпросите, които вече са зададени и може би има косвено отношение към доходността. Става въпрос за разходите на пенсионните осигурителни дружества.
Беше подадено едно писмо на избиратели, които молят да бъде обяснена разликата в разходите на отделните пенсионноосигурителни дружества на отделните лица, тъй като това, което е посочено като данни в писмото, е, че разликата в разходите на отделните дружества е близо три пъти. Някои за едно отделно осигурено лице изразходват около 15 лева на година, докато други дружества – около 45, което е три пъти повече. Оттам има съмнения, че при някои дружества тези средства не се разходват целесъобразно. Затова аз много бих се радвала, ако господин Абаджиев и всички други гости, които имат отношение, да отговорят, за да се разсеят тези съмнения.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Тъй като не сме запознати с писмото, което цитирате, ще трябва малко да теоретизираме.
Когато говорим за разходи на която и да е бизнес организация, включително и на пенсионноосигурителните дружества, е ясно, че разходите се делят на фиксирани и на променливи. Така е и в пенсионноосигурителните дружества. Част от фиксираните разходи са тези, които Комисията по финансов надзор ни задължава да правим, разбирайте, и Кодексът за социално осигуряване. Тези разходи – говоря за фиксираните – са различен относителен дял към общите приходи на едно дружество или различен относителен дял от общите разходи на едно дружество в зависимост от мащаба на самото дружество. Оттам-нататък променливите разходи са изцяло зависими и пропорционални на мащаба на бизнеса, разбирайте на броя на осигурените лица и на активите, които се управляват. Това определя голяма разлика в разходите между различните пенсионноосигурителни дружества, от една страна.
От друга страна, пак във връзка с мащаба - разбирайте брой осигурени лица и активи под управление - фиксираните разходи, които са по-скоро не толкова различни между различните пенсионноосигурителни дружества, като обем са различни като относителен дял от общите дружества, така че не е повърхностно, в смисъл цифрите, които само се публикуват в отчетите. Трудно може да се получи някакво реалистично виждане за разликите между разходите на различните дружества.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, госпожа Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“/: Това, което бих добавила, е, че ние пенсионноосигурителните дружества, по закон можем да извършваме само дейност по допълнително пенсионно осигуряване. В този смисъл са и разходите. Те са свързани изключително и само с дейността по допълнително пенсионно осигуряване и свързаните с нея, разбирайте разходи за инвестиции и т.н. Така че не би могло да има и да се допуснат неприсъщи разходи.
Тъй като посочихте за пример разход на осигурено лице, среден разход, то в този смисъл в крайна сметка нещата зависят от мащаба на управляваните средства и от броя на осигурените лица в този конкретен пенсионен фонд. Няма начин да не бъдат различни, тъй като и мащабите са различни.
Самите фондове, между другото правилно ми подсказват колегите, че фондовете сами по себе си нямат разходи - това са разходи на пенсионноосигурителните дружества, които управляват тези фондове.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте. Господин Петров.
АНАСТАС ПЕТРОВ /“АЙ ЕН ДЖИ ПОД“ АД/: На практика това, което исках да допълня, госпожа Христова го започна. Уместно е да уточним, че пенсионното дружество и пенсионните фондове са различни юридически лица. Релацията, която направихте към доходността на пенсионните фондове, не е валидна в случая, защото разходите, които имат пенсионните дружества, не са относими към инвестиционните резултати на пенсионните фондове. Доходността на пенсионните фондове е резултат само и единствено от доходността на инструментите в портфейла на самия пенсионен фонд.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има ли други желаещи да се изкажат от вас по този въпрос ли? Господин Марев.
НИКОЛАЙ МАРЕВ /„ДСК Родина“/: Във връзка с разходите също така искам да допълня, че това е в релация с това, което казаха колегите, че разходите корелират също така с размера на управляваните средства, като разход също така има и самият разход за гарантиране на минимална доходност, за който казахме на други форуми, че може да бъде между 1 и 3%. И колкото по-голям обем активи управляват съответните пенсионноосигурителни кампании, този разход е много по-голям. Така че не съм запознат с детайла на този анализ „разходи на едно лице“. Ако искате по-изчерпателен отговор, трябва да го видим и да видим каква би била методологията за анализиране на този вид разход.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз бих искала да направя един коментар и да поставя един въпрос. Има нещо смущаващо, колеги, което сега, мисля, всички констатираме. То е от 19 декември (2014) до ден-днешен. Поправките в Кодекса за социално осигуряване на 19 декември бяха направени без никаква финансова, икономическа, социална обосновка и как биха се отразили те на размера на бъдещите пенсии на хората, на дефицита в НОИ, защото тогава се говореше за НОИ и се прие поправка, касаеща НОИ. Днес вече се говори за Сребърния фонд, как би се отразило това изобщо и на състоянието на пенсионноосигурителните фондове и дружества съответно?
Преди две заседания попитах министъра на финансите какви законодателни промени готвят в момента. Той каза: „Готвим нова промяна на Кодекса за социално осигуряване - вместо в НОИ, вноските да бъдат в Сребърния фонд и вместо еднократно, да може многократно да има акт на решение на лицето къде да ги мести.“
На следващия ми въпрос има ли подготвена обосновка как това би се отразило изобщо на системата на бъдещите пенсии на Сребърен фонд, на дефицита в държавата, на резерва, на макрорамката на бюджета изобщо, разбрахме, че отново такава обосновка липсва.
Това е абсолютно неприемливо. Говоря и по принцип, а и за нас като законодатели да ни се внасят законодателни, и то толкова сериозни, законодателни промени, които са в перспектива за години и за поколения, без да има и една дума обосновка как това ще се отрази изобщо на обществено-икономическия, социалния живот и живота на всеки бъдещ пенсионер. Така че ние ще настояваме каквито и промени да се предлагат, да има обосновка. За това разчитаме и на вашето участие в групата и в екипа, който е създаден към Комисията за финансов надзор - да давате професионални аргументи, за да се правят обосновки в перспектива какво ще се случи. Това е коментарът ми.
Имам един въпрос към вас. От вчера - виждам писмото на Комисията за финансов надзор, за което поздравявам – сте изпълнили препоръката на нашата комисия да се направи екип, който да работи по методиката, доходността и т.н. Това е въпрос, по който се надявам да се стигне до разумно и аргументирано съгласие от всички страни.
Питам ви, кога ще сте готови с общо предложение в тази работна група? Защото вторият ми въпрос е следният - смятате ли, че въпросът за методиката трябва да се качи на по-високо законодателно равнище? Трябва ли да стане част от закон, а да не се оставя на подзаконов акт и решение, и то в правилата за рекламни материали и т.н. на КФН? Тоест търсим ли устойчиво решение в перспектива, залагайки го в законодателен акт на парламента, и очаквате ли, вменявате ли на нашата комисия такова очакване, или го оставяте по ваше мнение на подзаконов нормативен акт, на Комисията за финансов надзор и ваше участие, където може този въпрос да се реши по-обективно?
Благодаря ви.
Господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване/: Благодаря Ви, госпожа Нинова. Аз искам да вметна нещо по вашето отношение по оценката, да ви информирам, че Асоциацията предприе мерки и се готви да направи оценка за въздействието както на приетия вече Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване за този избор, така и по другата част – идеята за прехвърляне на средствата в Сребърния фонд. Така че смятаме, че ще успеем да го направим. На нас беше казано от Министерството на труда и социалната политика в работната група, че те виждат трудност в направянето на такава оценка за въздействието.
Искам да обърна внимание на нещо друго. В материалите, които ви раздадохме, ние по наше предложение имаме разработена оценка на потенциалните ефекти от тези изменения и моля членовете на Комисията да запознаят с този материал. Това е резюме, но ние можем да ви предоставим целия доклад. Той е изготвен от Института за пазарна икономика.
Що се отнася до втория въпрос, да, ние сме представили, изпратили сме на КФН, предложили сме четирима наши представители ще участват в тази работна група. Една от задачите ще бъде именно изготвяне на тази методика. Имаме и предложения. В известен смисъл те вече са апробирани и ще започнем работа в тази комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „Доверие“ АД/: Конкретно относно въпроса за методиката дали да бъде регламентирана в подзаконов нормативен акт или в законов такъв. Ние считаме, че тя трябва да бъде регламентирана, първо, както трябва, съгласно международните стандарти, което е най-важното, но мислим, че мястото й е в подзаконов нормативен акт поради едно обективно съображение. Обективното съображение е, че каквато и да е методика, тя е обща за активите под управление на даден пенсионен фонд. Каквато и цифра да изразява тази методика, то тази цифра не се отнася за отделното осигурено лице. Всяко отделно осигурено лице се има различна си доходност. В този смисъл бихме изпаднали не пенсионните фондове, а изобщо всички, които имаме участие в решението на този въпрос, в неловката ситуация, ако в закона бъде записано такова нещо, да не можем да обясним на отделно осигурено лице като физическо такова защо неговата доходност и как точно се прилага тази методика. Това са методики за портфейли. Затова носи информативен характер за осигурените лица изчислението и тази цифра, изразяваща доходността. Затова и мястото й е точно в информационните материали, които трябва да служат на хората да се ориентират.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, господин Тодоров.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ-Сила“/: Аз също в един по-ранен етап си задавах въпроса защо методиката за изчисляване на доходността е упомената в изискванията – мисля, че това е правилното наименование на подзаконовия нормативен акт: „Изисквания към рекламните и писмени информационни материали“. Със съжаление трябва да призная, че е по-трудният начин да стигна до отговора на този въпрос, защото според мен освен изчистване на самата методика по изчисляването е много важно и съпътстващата информация, която се прилага към резултатите на тая методика. Какво имам предвид?
И в нашия отговор, с който господин Абаджиев започна изложението, бяха споменати цифри по реална доходност. Мисля, че фактът е неоспорим, че обикновено в Република България се борави с номинална доходност. Във всичките дискусии през тези два-три месеца цифрите за номинална доходност бяха пропускани – умишлено или неумишлено, аз не мога да кажа. Почти съм убеден, че ако сега се направи някакво изследване от тук присъстващите за реалната доходност, всички ще посочат някои числа около нулата – дали минус 0,16, дали плюс 0,46, но ако пита „Знаете ли за десет години колко е номиналната доходност средно на година?“, няма да може да се даде отговор. Това е първо.
Второ, очевидно, че имаше сблъсък на две методики. Аз като член на работната група, която е предложена от страна на Асоциацията, ще кажа, че не се наемам в такъв ранен етап да заклеймявам или да въздигам една от двете, но е факт, че тълкуванието на различните методики е много важно.
Още един пример ще дам. Методиката, която е утвърдена от КФН и която беше оповестена от нея, след това беше много погрешно интерпретирана. След като беше отчетена минимална отрицателна доходност, без да се спомене инфлацията за периода, която също малко хора знаят, аз ще я кажа – 56,66% за десет години и половина. Мисля, че е редно, споменавайки „реална доходност“, да бъде отчетена и призмата, през която се пречупва тази доходност. В случая това е инфлацията за Република България, обявена от Националния осигурителен институт, не на Евростат, а нашата инфлация. Това – на първо място.
На второ място последваха изречения от рода на „Покупателната стойност на натрупаните средства е намаляла.“ Като цяло трябва да отбележа, че това е трактовката на реална доходност, но не и при тая методика, която е предложена. Именно в това се коренеше разликата в двата подхода.
Стойностите, които Асоциацията предложи, показват именно този малко по-задълбочен анализ, че съобразено с паричните потоци, които са влизали и излизали от системата, претеглени със съответните инфлационни индекси за съответните периоди, покупателната способност на натрупаните средства, включително и отнетите такси, т.е. на бруто вноските, се е повишила. Тоест да се върна върху първоначалната си мисъл: не е важна само методиката, а е важно по какъв начин и с какви допълващи обяснения за широката публика се изнасят тези данни.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, ако сте по същия въпрос? Госпожа Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“/: Това, което бих искала да подчертая, е, че това е един високоспециализиран спор и си представете, ако ние го пренесем на терена всяко едно осигурено лице, първо, да трябва да разбере, че в информационния материал, който му се предоставя, доходността, която е посочена, макар и с всички компоненти вътре, е една. А видите ли, той е получил извлечение и вижда нещо съвършено различно, тъй като в началото се спомена, че доходността за всеки един човек е различна. Съгласете се, че него го интересуват неговите пари колко са нараснали. Нека да допуснем, че всичките обяснения се съдържат в този материал – методика, инфлация и т.н. – считате ли, че той ще бъде говорим за отделното осигурено лице? Вярвайте ми, не. Защото ние имаме опита с годишните извлечения, които предоставяме на всеки един. Вътре се съдържа огромен обем информация в тези извлечения. Тя довежда до тотално объркване на хората и на практика не изпълнява ролята, която й се придава – той да получи информация колко пари са преведени по неговата персонална партида и колко те са нараснали, колко са станали към днешна дата.
По същия начин, вярвайте ми, ще има ефект и подобно нещо – реална доходност, номинална доходност и т.н. Така че когато предприемаме едни действия, по моему те трябва да се ръководят от това, целта, която си поставяме: на първо място това е хората да бъдат информирани. Нека тогава да им дадем информация, която да може да им представи истинското състояние. Представяйки ние реална доходност на портфейла, който управляваме и неговите пари в какво състояние са, в по-голямата част тотално ще се разминат, защото тази реална доходност зависи от момента, в който той се е включил във фонда и са започнали да постъпват неговите пари, колко редовно са постъпвали и т.н.
Сами виждате, че твърде много променливи влияят върху този показател.
Аз ще заключа с това, че е необходимо не само да му предоставяме информация, а и качеството на тази информация в крайна сметка да изпълнява целта, за която я предоставяме.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Заповядайте, госпожа Векова.
ЛЮДМИЛА ВЕКОВА /Пенсионноосигурителен институт АД/: Като продължение на това, което споменаха колегите, искам да кажа, че последните няколко месеца прекалено силно акцентирахме вниманието си върху показателя „реална доходност“, без при това да имаме някаква ясна методика или поне единни виждания по отношение на начина на изчисляване на този показател. Считам, че този показател „реална доходност“ беше използван, и то по-точно информацията за отрицателна доходност на пенсионните фондове, беше използван като един аргумент за предложението за законодателна промяна по отношение на избора, и то в контекста на това, че пенсионноосигурителните дружества не управляват достатъчно добре парите на осигурените лица.
Определящият показател, който и до момента е важният, това е номиналната доходност и това е показателят, който общо взето, говори на хората. Ние трудно можем да им обясним реална доходност. Действително, това е показател, който касае експертите. Така че ние, общо взето, влязохме в едно русло, което ни беше подадено от Комисията за финансов надзор - да опровергаваме един показател, който на практика не е определящ за това колко ефективно се управляват парите на осигурените лица.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, г-н …
АНАСТАС ПЕТРОВ /“АЙ ЕН ДЖИ ПОД“ АД/: Аз също исках да подчертая, че номиналната доходност е значимият показател извън всичко, което използваха колегите като аргументи. Защото ако трябва да бъдем сравнявани с алтернативи, няма значение какви – дали ще са други форми на управление на активи или по-прости финансови продукти, – номиналната доходност е тази, която ни прави сравними поне до момента, в който не започнат и другите алтернативи не започнат реалната си доходност.
Исках да допълня и още нещо. Заедно с дискусията по отношение на доходността и инвестиционните резултати се правеха - от наша гледна точка - некоректни и неуместни внушения, че управляваме лошо средствата на осигурените лица, дори немарливо или нещо подобно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: На кого са тези твърдения?
АНАСТАС ПЕТРОВ /“АЙ ЕН ДЖИ ПОД“ АД/: На експерти – знайни и незнайни експерти. Абсолютно не можем да се съгласим с това и без да искам да влизам в детайли как точно управляваме, каква политика следваме, самите резултати, които обсъждахме на тази маса, показват точно обратното – за този период дали ще са 14 или 10 години, ние сме запазили, дори повишили покупателната способност на средствата, които управляваме. Това ни дава самочувствието, че сме се справили изключително добре не за друго, а защото в този 10- или 12-годишен период имаме две много дълбоки кризи. Едната е глобалната финансова криза от 2008 г. Предполагам, че всички си спомняте какъв беше ефектът за пазара и за икономики. Някои държави още не могат да излязат от нея. Втората е дълговата криза на Европейския съюз от 2010-2011 г. Въпреки тези сътресения на финансовите пазари ние успяваме да реализираме резултатите, които обсъждаме. В този смисъл имаме самочувствието, че се справяме добре с управлението на активите.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, госпожо председател. Аз нямам въпроси, затова искам да направя изказване по тази дискусия, която се състоя днес. Тя, разбира се, е изобщо във връзка с дискусията в Комисията и с работата на Комисията.
Първо, искам да кажа, че очаквах и съм много удовлетворен от отговорите на въпросите, които получихме, изключително професионално. Някак си днес се видя с какво трябва да се занимава комисията за разлика от първите заседания, когато се опитвахме да заместваме ролята на съда, който единствен е овластен да преценява и отменя решения на регулатора. Това е материята, с която трябва да се занимаваме, много точно е изложена и днес бръкнахме в сърцевината на проблемите. Дори с хоризонт на едни близки добри решения.
Първо ще кажа нещата, с които съм съгласен, с това, което казаха почитаемите ръководители на пенсионноосигурителните дружества от Асоциацията, които са членове на тяхната асоциация.
Абсолютно съм съгласен, че тази дискусия, която се проведе в последните два месеца, беше ненавременна и проведена тенденциозно и недобре и навреди на репутацията на пенсионните фондове така или иначе. Тук бих отворил една скоба. По тази причина аз въпреки многобройните покани на медии не участвах в нея, защото знам, че дискусия, която няма еднакви показатели, критерии, цел и т.н., още повече високопрофесионална дискусия, предназначена за широката аудитория, която не е длъжна да има такива по знания, е абсолютно излишна. Тя винаги наврежда. Такава е дискусията за другите регулатори, за банковата система и т.н. Но това е друга тема, която е от друго поле, по-скоро политическо и законодателно.
Въпросът е, че наистина са нужни законодателни промени, те се очертаха в кои посоки да бъдат. Може би най-сложният въпрос е трябва ли да се направи такава стъпка или не и ако се направи, как да се направи, в каква посока. Иначе виждам, че се очертава консенсус по законодателните промени в посока уеднаквяване на методиката, в посока използване на терминология, която, общо взето, е слаборазбираема от широката аудитория, да бъде регламентирана и как ще е използвана, както се казва, в комплект с друга информация, за да има все пак някаква реална база за сравнение.
Може би има консенсус и по това, че трябва да се промени и уеднакви тази методика, трябва да се вземат решения и по отношение на таксите. Аз споделям вашето виждане. Не споделям доста популисткото виждане на много колеги, че таксите непременно трябва веднага да се намалят, вероятно в комплекс с другите неща трябва, защото когато се определя съответният размер, средствата, които се получаваха, броят осигурени бяха по-малко, а разходите бяха приблизително същите или непропорционално по-малки. Така че споделям вашето виждане.
Някои несъгласия, те не са фундаментални, но бих искал да ви ги кажа. По отношение на бележките на Международния валутен фонд, и друг пък са правили бележки, които времето не е показвало, че са много адекватни. Не казвам, че те не са такива, но имаме навика да цитираме такива организации, като последна инстанция, като „Щом те го казват, значи е вярно“. Не, не е така.
По отношение на това дали е фундаментална промяна на модела, дори да е такава, съгласен съм с вас, че трябва да е обмислена. Не съм съгласен с това, което се съдържа и в оценките на така наречения Институт за пазарна икономика, който сте помолили да ви направи един обзор. Голяма част от тези оценки са спорни според мен, но аз няма сега да ги оспорвам пред вас.
Не съм съгласен с това, което фондът казва и в повечето от анализите, че такава промяна на модела не е нужна, един вид: това представлява дълбока промяна на модела, значи не трябва да се прави. Прекрасно знаем, че всеки модел търпи изменения, дори и дълбоки, а понякога моделът изобщо се отрича и не се прави. Не твърдя това за тристълбовата. Но ако ми позволите да използвам един теологичен израз: „Всичко, сътворено от човека, е преходно, само сътвореното от Бога е вечно.“ Този модел човеци го сътворихме, може да се наложи човеци да го променим, но с дискусия, съгласен съм с вас. Съгласен съм, че тук трябва да бъдат преценени добре всички рискове.
Госпожо председател, мисля, че от документите, които ни бяха представени, и от отговорите на въпросите, изобщо от тази дискусия, мисля, че можем да оформим голяма част от нашия доклад и нашите предложения, защото краят на работата на комисията наближава и от нас се очаква наистина да допринесем с нещо тази нестабилност да бъде преодоляна. Така че аз лично благодаря. Много полезно беше днес.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря, господин Цонев. Господин Ананиев има въпрос.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Здравейте. Аз имам няколко въпроса, които са свързани с това, което се каза до момента.
Първият ми въпрос е свързан с вашия отговор на петте въпроса, които ние зададохме и особено в частта му със свързани лица - не видях нищо споменато там за обследване на истинските собственици всъщност, където се крие цялата загадка със свързаните лица. Интересно ми е да чуя вашето мнение за това, което коментирахме миналия път с Комисията за финансов надзор, че последно такова обследване е правено 2010 година. Искам да чуя становището на фондовете, защото те са всъщност засегнатите. Аз ще ви кажа всичките мои въпроси, а после, който иска, да коментира. Това е първият ми въпрос.
Предполагам, че всички сте запознати със самите предложения на КФН за промени в КСО. Имам предвид, че КФН предложиха 7-8 промени. За съжаление ги нямам пред мене. Повечето се повтарят, припокриват се с вашето становище, но мисля, че има две или три, които се разминават. Бихте ли коментирали това разминаване?
Също така как виждате гаранционния механизъм да работи, тъй като във вашето изказване се споменава само гаранционен механизъм, но искам да видя вашето становище за работещ гаранционен механизъм, като хората, които всъщност управляват всички активи.
Последният ми въпрос е свързан със следното. Повече ми е интересно вашето мнение като специалисти - да има опции от всеки един от нас, които даваме пари на фондовете, за ниска, средна и висока доходност портфейли, като опция на самия кандидат да си избира всъщност в какво да си вложи парите – дали в нискосегментен, в среден или във висок сегмент като доходност.
Това са моите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте за отговори.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“ АД/: Аз ще отговоря на първия ви въпрос, свързан с текстовете, отнасящи се до свързаните лица и краен собственик на пенсионноосигурително дружество. Всички ние, пенсионноосигурителните дружества, ако не ме лъже паметта, през 2010 г. представихме в Комисията за финансов надзор информация за крайните собственици на пенсионноосигурителните дружества и би следвало там да има информация на страницата на КФН. Паралелно с това, миналата седмица тя отново ни поиска информация дали към определена дата на март месец тази година е настъпила промяна в акционерната структура или да посочим крайните собственици. Така че ние сме предоставили такава информация на Комисията за финансов надзор.
Колкото до текстовете, по-скоро за мен самото разширяване на понятието... но ще отворя една скоба. Не трябва да се отива да ставаме прекалени светци, защото в един момент това би могло да се окаже една много сериозна преграда върху възможностите за инвестиции, защото то е от сферата на комичното, но в един момент ние станахме чрез инвестиции в една книга, станахме свързани лица с „Доверие“ и „Алианц“, така че и за тая цел имаме констативен протокол и санкции от страна на Комисията за финансов надзор. Така че когато формулираме в закона текст за свързаните лица, просто тази формулировка трябва да бъде направена така, че да може да изпълнява функцията си, без това да пречи на възможностите за инвестиране на парите на осигурените лица.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: По другите въпроси за рисковете на мултифондовете кой ще отговори? Заповядайте, господин Тодоров.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /ПОАД „ЦКБ - Сила“/: По отношение на въпроса за гаранционния механизъм, първо, ще си позволя да изкажа мнение като осигурено лице и след това – становището си като човек, който се предполага, че трябва да има понятие от тази материя.
Във всяка област човек, получавайки някаква услуга, иска някакви гаранции за това нещо. На всички е ясно, че гаранцията струва определена сума, като се тръгне от най-елементарното – гаранция за електроуредите и се стигне вече за много по-сложни инструменти.
Подобна дискусия се разгоря, ако не се лъжа, в Комисията по бюджет и финанси, на която ние присъствахме и аз специално само слушах с интерес. Тоест мнението ми като осигурено лице е, че „да“, аз искам някакви гаранции. Те може да са за номинално внесената сума, за някаква доходност, но все пак да се съобразява с цената, която се плаща за тая гаранция.
Като експерт ще продължа тази мисъл. Нека да съобразяваме законовите текстове и да не стане така, че гаранцията да измести все пак основната цел. Най-оживената дискусия на тая маса беше за доходността и за изчисляване на доходността. Гаранцията все пак предполага защитни механизми за отрицателна доходност, най-общо казано, защото мисля, че за това говорим, за гарантиране на размера, за някакъв вид доходност. Трябва да се търси балансът между тези две величини. По този въпрос аз това мога да кажа.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ „ДОВЕРИЕ“ АД/: Всъщност разговорът и дискусията отиде естествено към ябълката на раздора - гаранционния фонд, който тепърва трябва да се създава в рамките на предстоящите изменения на КСО. Казвам „ябълката на раздора“, защото от една страна, това е едно от различията между пенсионните фондове и Комисията за финансов надзор, което ще дискутираме в работната група, която започва работа утре, ако не се лъжа. В известен смисъл днес нямам неудобство да призная пред вас, че не съм сигурна дали имаме единомислие по този въпрос и вътре в Асоциацията. Така че дискусията е кодовото название, около което предстои да се обединим в рамките на тази работната група и да стигнем до удовлетворяващо всички страни решение.
Единственото, което ще кажа е, че доколкото ще става въпрос за изменение на закона, ние във всички случаи имаме намерение в рамките на работната група всички дискутирани варианти относно този гаранционен фонд да им направим оценка на въздействието, за да имаме наистина професионално подготвена информация, на базата на която да вземаме решения. Какви са възможните различия?
Различието с Комисията за финансов надзор, което предстои да изчистим, е къде точно да бъде организиран този гаранционен фонд – дали във всяко дружество поотделно или общо. Под общо някъде, не знаем точно къде, под управлението може би на самата Комисията за финансов надзор. За нас това е дискусионен вариант най-малкото, защото ако ще го управлява КФН, кой ще го контролира този фонд, не е съвсем ясно. Това е едната част на притеснението за общия фонд.
Другото притеснение е начинът, по който ще се реализират вноските по този фонд от отделните дружества. Различието, което се очертава и което трябва да дискутираме, е при неговото организиране дали при определяне на размера на вноските – такъв, какъвто ще бъде определен в законовия акт, да бъде предвидено влиянието и на фактора съществуващ риск на вече съществуващ пенсионен фонд, който ще трябва да се гарантира и как точно това да бъде отразено върху вноските. Просто вноска като процент от активите е нещо, по което сигурно ще спорим дълго. Въпрос на дискусия е.
Не на последно място е какво точно ще гарантира този фонд. Ще се гарантират вноските - ако се гарантират вноските, бруто вноски, нето вноски, какви точно, ще се гарантира първият размер на пенсията ли?
Тук отварям една скоба – защо този въпрос е важен? Някак си всички знайни и незнайни тук експерти изплуваха незнайно откъде да говорят на тема „пенсионно осигуряване“. Но всички като че ли спират на тема пенсионно осигуряване на първия ден, в който човек е пенсиониран. Нашата дейност е организирана по начин, по който тя продължава до последния ден на човека, а не до неговата първа пенсия. В крайна сметка никой не знае. Един от основните фундаменти на допълнителното пенсионно осигуряване е, че „да“, важно е - първата пенсия зависи от размера на натрупаната сума в индивидуалната партида, тя от своя страна освен от вноските и тяхната редовност зависи от доходността, която толкова обичат всички да коментират в момента. Естествено биометрични таблици, мъже, жени и т.н. Но оттам-нататък средната продължителност за получаване на пенсията е 16, 18, 20 години и това също влиза в изчисляването на първата пенсия и никой не иска да отиде отвъд първата пенсия и да изчисли всеки, който средно ще живее толкова време, а 99% от хората живеят толкова време след пенсия. В крайна сметка, ако му се сумират пенсиите, които ние ще му плащаме, защо никой не се сеща, че ние всъщност ще му изплатим повече пари, отколкото той е имал в натрупаната си сума тогава, когато е тръгнала първата пенсия?
Това са едни неща, които в момента всички, вторачили се в активите на пенсионните фондове, които – да, разбираме, изглеждат доста апетитно, с перспектива да изглеждат доста по-апетитно – всички за това говорят и всички спират да говорят за пенсионното осигуряване, но когато някой се пенсионира. Ние гледаме далеч отвъд това и затова някак си имаме разминавания с тези напоследък абсолютно непонятни за нас тези, които включително излизат в публичното пространство.
Последното, което ще кажа, е, че е толкова некомпетентна злоупотребата и злоупотреба с думите виждаме в публичното пространство по повод на тези 28%, с които се намаляват държавните пенсии, че не знаем даже откъде да започнем да го поставяме този въпрос правилно. Включително някакви хора, които се пишат за експерти, бъркат, че пенсията, която ние ще плащаме, трябва да е над 28%, но спират дотам – от какво. Пенсията, която ние трябва да плащаме, е 28% от държавната пенсия, а не е 28% от осигурителния му доход. Качествена разлика!
Завършвам. Още в момента, на база на натрупаните суми в момента съвсем ясно и категорично казвам: вече имаме осигурени лица, които само след 12 години осигуряване, ако са редовни платци, и такива, които имат средните заплати за страната за този период от време, вече имат заработени 97 лева пенсия. Само след 12 години! Само напомням, че средната държавна пенсия след 35-40 години осигуряване е 200 и колко лева – вие знаете по-добре може би.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“/: Триста и четиридесет е заплатата, пенсията е по-малка, средно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Реплика от господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, госпожо председател. По-скоро тази част от дискусията открива според мен единствената полза от всичко, което се случи. Започва битка за хората и за тяхната информираност -тези псевдоексперти ви карат и ще ви накарат да търсите начин да информирате хората. Изобщо цялата тази пазарна битка започва сега. Ако мога да кажа за мен лично, казвам го честно, без никакви намеци за нещо и т.н. - разбирам притесненията ви, те са основателни, голяма част от тях, но има и полза. Вие сте рекламодатели.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“ АД/: Да, така е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ползвайте си това право и обяснявайте на хората. Това е, няма какво друго. Срещу псевдоекспертите единственото нещо, което можем да противостоиш, да не кажа – лъжите и некомпетентните обяснения, можем да противопоставим само компетентни обяснения, но обяснения. Нищо друго не можем да противопоставим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Има още реплики и тогава ще отговорите. Господин Байрактаров, заповядайте за реплика също.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Благодаря, госпожо председател. Всъщност ние говорим за едно и също нещо. Аз започнах точно с тези въпроси нашата дискусия днес. Не знам обаче защо не получих и отговори. Очаквах да получа точни и ясни отговори от вас, защото един от въпросите беше: една дискусия може да я водите по какъвто си искате начин; като имате една неразбираща и незнаеща страна, тази дискусия вече не е дискусия. Затова ви попитах дали КФН разполага със съответните експерти, които да направят съот-ветните актюерски разчети. Отговор не получих. Затова го поставям отново.
Освен това тъй като въпросите, които ви поставих, бяха препратени към последния въпрос и аз веднага пак ви задавам въпроса: след като те нямат такива експерти, питам аз, как прилага КФН чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценните книжа за свързани лица, защото тук е много лесно да се говори за доходност и някак си незнайно да се обяснява как изтича доходност при свързани лица. Аз ви обяснявам простичко нещата, за да бъдат разбирани така, както съм учил 2-3 хиляди ученика, които са по високите нива на борси и финансови пазари и т.н.
Няма да се спирам, че тук е въпрос да се повдигне от вас точно въпросът за индивидуалния принос в тази осигурителна система. Какво ми шикалкавите и ми ги говорите врели-некипели, с извинение, вместо да кажете проблемите точно такива, каквито са. Тръгна госпожа Петкова да посочва, че големият проблем е първият стълб. Да, абсолютно сте права, но дайте да посочим откъде идват проблемите във втория стълб. Хубаво казвате – 93 лева пенсия вече за 12 години, само че аз като съм млад, здрав, прав, образован, учен, мога да работя на пет места и какво ми пречи да внасям по 1000 лева вноска примерно, за да помисля за старините си, само че законът ме ограничава, за огромно съжаление.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Отговор на тези две реплики, по-скоро са коментари. Господин Марев, заповядайте.
НИКОЛАЙ МАРЕВ /“АЙ ЕН ДЖИ ПОД“ АД/: Отговор на въпроса на господин Ананиев във връзка с различията ни с Комисията за финансов надзор аз бих маркирал две неща много кратко.
Първото е за мултифондовете. Забележете, една от главните теми на дискусията беше доходността. Забележете какво предлага Комисията за финансов надзор в задължителните фондове: освен сегашния балансиран фонд един по-консервативен. Тогава каква по-висока доходност ще постигнем? Къде е агресивният фонд, къде е този агресивен фонд, който би дал на младите хора по-добра възможност за постигане, за реализиране на по-висока доходност? Това е първата ми бележка.
Втората бележка е по отношение на фазата на изплащане на пенсиите. Бяха споменати биометричните таблици. Никой не говори за създаване на евентуален пенсионен резерв, който да гарантира надживяване на биометричната възраст де факто, заложена в тези таблици.
Ето това са двете неща, които са много важни и трябва да се решат. Свързано е с таксите, които се събират, защото всеки казва: „Голям доход, голяма печалба“ и т.н. Но ние трябва да ги гарантираме всички тези неща, откъде ще дойдат парите – от печалба или от капитала на акционерите, които са нашите акционери.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Пейчев има въпрос.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Благодаря, госпожо председател. Искам да ви попитам за мултифондовете. Във вашата представа за създаването на тази систе-ма за мултифондове съществува ли опция осигуреното лице да разпре¬де¬ля капитал от индивидуалната си партида в трите или двата фонда, съответ¬но във втори или трети стълб е? В различна пропорция? В каква пропорция да бъде и в динамика във времето, т.е. дали ще може във времето да променя съот-ношението на партидата си в отделните фондове? Това е първият ми въпрос.
Второто, което исках да засегна, е в контекста на промените в Кодекса за социално осигуряване – осигурените лица да могат да внасят вноските си в първия стълб вместо във втория. Не смятате ли, че вече сте, всички пенсионни дружества, на един борд, от които дейността на всяко дружество предопределя съдбата на останалите? Едно дружество с по-фриволно поведение евентуално може да дискредитира… В тази връзка вместо да атакувате КФН, не смятате ли, че трябва да се засили капацитетът му и дейността му и по-конкретно мога да задам въпроса за по-конкретен анализ на всяка отделна инвестиция на дружествата, т.е. да има рестрикции и показател, които Комисията за финансов надзор да следи за всяка конкретна инвестиция на всяко отделно дружество, така че да се гарантира стабилността в цялата система? Това е вторият ми въпрос.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Заповядайте, госпожо Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“ АД/: Без да имам претенция за изчерпателност, аз искам само да започна, защото въпросите, които повдиг¬нахте и коментарите, които направихте, уважаеми господа народни представи¬те¬ли, са пряко свързани – говоря за последната част – с гаранционния меха¬ни¬зъм, защото именно тази възможност, за която се борим, смело мога да кажа - от осем години, за законодателна възможност да се създадат портфейли с разли¬чен рисков профил, и в момента настояваме това да се случи и във вто¬рия, и в третия стълб, са една от най-големите гаранции за парите на осигу¬рените лица. Така че вместо днес да обсъждаме дали да е гаранционен фонд по подобие, - използвам го не поради някаква друга причина, а защото това се изтък¬ва от страна на Комисията за финансов надзор като пример – по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете, въпреки че отварям една скоба: съвършено различна е нашата дейност – именно въвеж¬дането на тези мултифондове ще даде отговор на множеството въпроси, които се поставиха днес.
Второто, което бих искала да кажа, е, че – опазил ни Господ да нападаме Комисията по финансов надзор – не, ние просто имаме претенция относно нивото на осъществяване на надзора, тъй като вече е дошло времето да се прилага риск базиран надзор. Не само нашата дейност, не само обемът управлявани активи и разнообразието на инвестиционните портфейли, но виждаме, че финансовият свят го налага, финансовата практика го налага да има риск базиран надзор. Тоест на практика, ако говорим в условията на мултифондове, надзиравайки различните портфейли, те задължително да изискват една определена компетенция на надзор и да се съблюдава рискът, който поемат тези портфейли, тъй като презумпцията за управление на портфейли с различен рисков профил означава именно това, което казахте – да може всеки един човек да има възможност – друг е въпросът дали ще се възползва от нея – да разпределя парите, които е натрупал, респективно бъдещите вноски, които ще постъпват, да разпределя в различни видове портфейли. По този начин той, от една страна, диверсифицира, от друга страна, би могъл да се възползва от най-добрите възможности за постигане на доход. Ако допуснем, че ще отидем на още по-високо ниво, тези портфейли бъдат обвързани с жизнения цикъл, когато този осигурен получава най-високата доходност към момента, когато настъпва пенсионирането му. Паралелно с това, съпроводено със защитните механизми, а именно автоматично пет години или практиката е шест, между пет и шест години, автоматично той да отива в балансиран, респективно в консервативен портфейл. По този начин се осигурява, дори да се пренебрегнат неговите компетенции, се осигурява неговата защита. Така че светът го е измислил. За какво повече ние копаем и търсим отново да открием колелото – няма смисъл.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Много моля, всички чети¬рима желаещи по четири изречения, имаме друга комисия, която вече започна. Господин Абаджиев, заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /председател на Българската асоциация на друже¬ствата за допълнително пенсионно осигуряване/: По отношение на комисията трябва да отбележа следното, че именно Асоциацията на пенсионни фондове, по-голямата част от колегите заедно с Американската агенция за международно развитие и други международни институции създадохме първите документи и може да се каже, че ние създадохме тази Комисия за финансов надзор, защото ние претендираме, че това е нужно. Второто е по отношение на капацитета. Да, капацитетът на Комисията за финансов надзор трябва да бъде завишен, защото това осигурява една по-спокойна работа на всички нас, на пенсионноосигурителните дружества и фондовете. Така че ние сме заинтересовани от това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте, господин Марков.
МИЛЕН МАРКОВ /Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“/: Ис-кам да отворя една нова тема, която е също част от проблемите на пенсион¬но-осигурителната система, в частност универсални професионални фондове, коя¬то Комисията, която беше създадена, би следвало да изследва - непри¬веж¬дането на осигурителни вноски, засягащо десетки хиляди самоосигуряващи се лица, които редовно си внасят вноските, а те не постъпват по осигурителните им партиди. Само на първо пипане в информационната ни система попадам на редица осигурени лица, които на 13 март получаваме вноските за цялата 2010 и 2011 година на самоосигурено лице и оттам насетне половината 2011, 2012, 2013 и 2014 година няма постъпления по партидата, съответно няма реализиран доход на осигурените лица.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: В Националната агенция за приходите ли са парите?
МИЛЕН МАРКОВ /Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“/: Да. От документите, които са предоставени от осигуреното лице, са преведени по бюджетни сметки и ние получаваме страшно много въпроси. Това е проб¬лем. Само го отварям, аз не искам да дискутирам. Също така и многобройните сторна, които се случват след постъпването, ние имаме от 2002 година сторна. Сега сме 2015 година.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз се радвам, че подкрепяте това, което съм казал.
МИЛЕН МАРКОВ //Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“/: Искам да отворя темата като становище на Асоциацията, тъй като сега е моментът, в който ние имаме възможност да се изкажем. На останалите заседания сме гости.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Частично този въпрос го гледахме на предходно заседание, ще го доразгледаме. Но тогава беше само за 2015 г., от началото на 2015 г. за ново осигуряване.
МИЛЕН МАРКОВ /Пенсионноосигурителна компания „Съгласие“/: Да се помисли за законодателна промяна. Това по-скоро е в предложенията ми за законодателна промяна, която ясно да се регламентира.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. ЦКБ.
ГЕОРГИ ТОДОРОВ /ПОАД „ЦКБ - Сила“/: Бих искал да използвам моите изречения за отговор на господин Ананиев. Не е уредена фазата на из¬пла-щане, колегите го споменаха. Там рискът не е теоретичен. Рискът от пре¬жи-вяване е факт. Ние говорим за гаранционен фонд при положение, че не е яс¬но дали ще се стигне до такова събитие. Сигурно е, че ще се стигне, дай, Боже, по-ве¬че хора, но то е математически изчислено, че някои ще починат по-рано, дру-ги – по-късно, но там не е уредено, нищо не е казано в закона по този въпрос.
СОФИЯ ХРИСТОВА /“Алианц България“ АД/: Не се коментира темата.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте Вие.
МИЛЕН МАРКОВ /ПОК „Съгласие“АД/: Последни две изречения по отно¬шение на експертността на КФН. Експерти, добри експерти с опит и не само с теоретични знания, а с опит, т.е. тези хора да са участвали на капита¬ло¬ви¬те пазари, такива експерти се привличат с финансова мотивация. Не може да идват хора, на които ние трябва да им обясняваме по какъв начин се правят хе¬джи-ращи сделки. Така че тук и вие трябва да ги подкрепите; ние абсолютно под¬-крепяме идеята. Там трябва да има действително грамотни хора, които да раз¬-бират проблематиката на инвестициите. Това е. И те трябва да бъдат фи¬нан¬сово обезпечени. Иначе няма да имаме никаква експертност, а това е много важно.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Госпожа Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА /Пенсионноосигурителна компания „ДОВЕРИЕ“ АД/: Отказвам се от двете изречения. В отговор на въпроса Ви защо вместо да подкрепим капацитета на КФН, ние ги атакуваме, вероятно имате предвид последното ни публично искане за вземане на съответните законови мерки по повод на въвеждането в заблуждение на цялото население, включително и народните представители, от заместник-председателя на управление „Осигурителен надзор“. Да, това може да се приеме за атака, но моля, приемете, че тази атака е с цел повишаване капацитета на КФН.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря на всички ви. Закривам заседанието. Моля да ни оставите една възможност ако се наложи, до края на работата на комисията да се видим още веднъж, да ви поканим. Предвиждаме около две заседания още, стига да не излезе и друг въпрос. Оставете възможност да ви по каним, ако се наложи.
Благодаря ви за професионализма и за времето. Благодаря.

/Заседанието е закрито в 14.50 часа./



Председател:
/Корнелия Нинова/