ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия;
2. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№8

На 7 април 2015 г. от 15.15 часа в зала № 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Започваме. Откривам заседанието. Имаме кворум. Предлагам следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на доклад на Временната комисия;
2. Разни.

ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, имате ли други предложения? Нямате. Който е съгласен, моля да гласува.
„ЗА“ - 5 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ
Колеги, проектът за доклад ви беше изпратен в петък. Към днешна дата в този вид, в който го виждате, последно, е с леки редакционни, козметични поправки, не по същество, стилистични и т.н. Тоест, по същество е това, което сте имали в петък.
Накратко ще представя съдържанието на доклада като раздели и теми. Вие сте го видели, няма да го представям в детайли.
Раздел І обхваща основните приложими актове, които Комисията е взела под внимание при работата си.
Раздел ІІ е механизмът на функциониране на пенсионната система в България, тристълбовият модел, как функционира вторият стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване, формирането на осигурителните вноски, правата на осигуреното лице; третият стълб - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване; секторът на допълнителното пенсионно осигуряване; лицензирани дружества и видове фондове; брой и разпределение на осигурените лица.
Раздел ІІІ – Финансово състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове. Съдържа: нетни активи на пенсионните фондове, темп на нарастване на активите на пенсионните фондове за периода 2001-2014 г., структура на балансовите активи на фондовете, инвестиционния портфейл към 31.12.2014 г., инвестиционни ограничения, постъпления от осигурителни вноски, изплатени средства и нетни активи на фондовете, начислени изплатени суми от фондовете, професионалното и допълнителното – имам предвид и двата вида финансови показатели на пенсионноосигурителните дружества.
Раздел ІV – Доходност и методики за изчисляване: минимална, номинална и реална доходност, различия в стойностите на номинална и реална, причини за различията в данните, съществени различия в използваните методики, предложенията за решения на комисията.
Раздел V – Собственост и свързани лица. Както знаете, информацията за действителните собственици, актуалната, дойде буквално в последния момент, днес или вчера беше. Имате я като приложение към доклада. Може би това ще е новото за вас. Дефиницията за „свързани лица“ и предложението за разширяване на обхвата са към този раздел.
Раздел VІ – Такси и удръжки.
Раздел VІІ – Промени в пенсионния модел, по-точно, коментирания въпрос за Сребърния фонд.
Раздел VІІІ – Националната агенция за приходите, тяхната позиция по отношение на осигурителните вноски и предложения за някои промени там.
Раздел ІХ – Регулаторната рамка.
Раздел Х – Сигналът, който внесе колегата Байрактаров, който обсъдихме и за който също имаме готовност с предложения за законодателни промени по чл. 114 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Това е структурата и темите в доклада. Предлагам да го обсъждаме раздел по раздел, защото ако започнем цялостно обсъждане на целия доклад, ще стане объркване. Приемате ли, колеги депутати, раздел по раздел ? Обявяваме първия раздел, казвате си мненията и предложенията и допълненията по раздела. Накрая, ако искате, ще гласуваме целия. Ако искате, ще го гласуваме и по раздели. Както предпочитате. Но обсъждането нека да е на части - за по-ясни позиции, за разграничаване на позициите.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Имам процедура, госпожо председател. Аз предполагам, че колегите трябва да са се запознали с доклада. Поне аз съм положил труд да се запозная обстойно с него, и предлагам направо да преминем към следното: който има предложения към доклада, да ги изчете, към кой раздел са, къде точно, на коя страница, което мисля, че ще е по-продуктивно, вместо да си играем раздел по раздел. Поне аз така съм се постарал да направя моите препоръки. Ако ги приеме Комисията и ако трябва да си кажа мнението предварително, мисля, че докладът трябва да е с една степен по-критичен от това, което се представя, защото иначе някак си се губи смисълът и възниква въпросът в крайна сметка, ако всичко е толкова добре, защо я имаше тази комисия, което не е така. И съм сигурен, че и колегите ще се съгласят.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ако трябва, и на последното заседание да си припомним предмета на дейност на комисията: установяване на финансовото състояние на дружествата и регулаторната рамка. Дали установяването е обективно, критично, реалистично, оптимистично, ние ще преценяваме при гласуването, при предложенията и т.н.
Приемате ли предложението на колегата Байрактаров? Добре. Предложението се приема.
До обсъждането на доклада имаме постъпили писмени предложения от колегите Мариана Тодорова и Димитър Байрактаров, така че ако искат, те да вземат думата по предложенията и разбира се, ако и вие имате други предложения, колеги, заповядайте. Кой иска думата? Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Тъй като голяма част от предложенията по един или друг начин са залегнали в доклада, направо ще премина конкретно.
За протокола и за стенограмата, в раздел ІV „Доходност и методики за изчисляване“ на страница 15 в стария вариант, новия – страница 16. Има го в доклада, затова ви казвам къде е, за да е по-лесно на всички колеги. След изречението „Тези, които са лицензирани по-късно, няма да я обявят сега.“ Аз предлагам да се добави и това изречение, защото според мен е важно относно аргументите: „Извън това, реална доходност се изчислява само при този инвестиционен инструмент, т.е. инвеститорите не разполагат със сравними данни относно другите инвестиционни алтернативи, което поставя въпроса за необходимостта от наличието на такава методика.“ – в смисъл, методика за изчисляване на доходността, за което считам, че всички сме се обединили около това решение.
Продължавам по-нататък. На страница 17 на варианта, който ми е изпратен на имейл, с удебелен текст: „Процесът на анализиране на предоставените справки от двете страни, както и по време на изслушванията…“ и т.н. – след удебеления текст предлагам да се добави следният текст: „Нещо повече, според асоциацията изнасянето от страна на КФН на данни за отрицателна доходност, изчислена съгласно методиката на КФН, въвежда обществото в заблуждение за управлението на средствата на осигурените лица и обслужват тезата, че същите се управляват лошо и поради това са необходими законови промени в цялостния досегашен пенсионен модел. Именно поради това настояват за прецизна методология, основана на международните стандарти, ползвани във финансовата индустрия, включително поставят въпрос относно компетентността за осъществявания от тях надзор, в частност осигурителен надзор, като дори обръщат внимание за наличие на изтекъл мандат и призовават председателя на КФН да упражни законовото си правомощие и да предложи на парламента нов титуляр.“
Това е предложение за добавяне към текста в страница 17 по варианта, който аз имам.
Продължавам по-нататък.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, така няма да стане.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Как ще стане?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ще изчетеш 17 поправки, които ние ги нямаме пред себе си и как точно си представяш, че ще ги гласуваме след половин-един час тези 17 поправки на 17 места?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не ми се карайте, госпожо председател, защото дадохте срок до 2 април да предложим нашите предложения. Стриктно и съвестно съм ви ги изпратил на 2 април в 7.10 часа сутринта. Четири дена съм ги писал, защото съм бил съвестен.
Второ, тук имахме уговорка, първо, да се разберем и да се направи един проект на доклад и след това да обсъждаме, а не да ме поставяте пред свършен факт. Ако трябва, комисията ще работи до 30 април, както е решило Народното събрание.
Предлагам да приключим с комисията. Ще ви изпратя всички варианти по страници за добавка. Разгледайте си ги и ще се съберем наново комисията да ги обсъдим.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/:Колега, предложенията Ви са получени.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Но няма да бъде така, както Вие да ми налагате в последния момент да приемам някакъв ваш доклад. Много съжалявам.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложили сме проект на доклад. Вашите предложения са получени в срок, за което Ви благодаря. И те в писмен вид са приложени към доклада и всички са се запознали с тях. Какво правим в момента?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Как точно един час, след като Ви приложих аз своите добавки, беше готов докладът? Как така се случва това? Нали ви е ясно, че несериозно звучи всичко това?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Докладът е готов много преди това. Но няма как работно да изчетете седем страници предложения, без да ги гласуваме и обсъждаме едно по едно. Четете едно предложение, обсъждаме го, гласуваме го. А не да ги изреждате всичките. Това ми е предложението. Желанието не ми е да не ги обсъждаме изобщо и да не се занимаваме. Имаме ги в писмен вид. Четете първото, давам думата на колегите, гласуваме го. Четете второто, давам думата на депутатите, гласуваме го. Иначе няма да се получи нищо, ако Вие само си четете, а ние слушаме. Нали трябва да ги гласуваме тези поправки.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Духът на работа в комисията беше добър. Сега има разни предложения. Ако търсим пълен консенсус по доклада кое да влезе и кое да не влезе, очевидно много трудно ще го постигнем. От предложенията, които изпратихте, повечето от тях не са в духа на изказванията ни през цялото време и аз ще гласувам против. Но ще си кажа мнението. Колегата нека да си ги чете едно по едно. Ще си кажа мнението защо ще гласувам „против“ или защо съм „за“. Така че приемам Вашето предложение – едно по едно предложенията да гласуваме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, не оспорвам съдържанието на това, което предлагате. Оспорвам технологията на гласуването. Затова казвам: няма така да стане – да четете, да четете, да четете, без да гласуваме, да приемаме или отхвърляме.
Моля за извинение Комисията и гостите. Започваме отначало едно по едно предложенията на господин Байрактаров с обсъждане и гласуване. Той прочете две и мисля, че започна вече третото. Аз ви предлагам да се върнем още в началото – той да си прави предложенията, да ги обсъждаме и да ги гласуваме едно по едно. Приема ли се този начин на работа? Господин Байрактаров, така съгласен ли сте?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Няма проблем. Аз започнах така.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Като се натрупат много, ти забравяш къде е било, какво е било по същество и трябва да се гласуват после всички накуп, ако не ги гласуваме едно по едно.
Първото предложение на господин Байрактаров. В новия доклад, колеги – господин Цонев, ако иска, да го види на хартиения носител – на страница 16, раздел ІV „Доходност и методики за изчисляване“, абзац първи. Той прави предложение за допълване на абзац първи. То е – заповядайте, господин Байрактаров, отново го кажете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: То е: „Извън това реална доходност се изчислява само при този инвестиционен инструмент, тоест, инвеститорите не разполагат със сравними данни относно другите инвестиционни алтернативи, което поставя въпроса за необходимостта от наличието на такава методика.“
Това е допълнението.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имате думата по това допълнение всички – и гости, и от фондовете, и от КФН, и колегите. Имате думата. Господин Байрактаров го е дал и в писмен вид и го имате и към доклада. Неговите предложения в писмен вид са приложени към доклада. Още в петък са приложени към доклада.
Ако няма изказвания, трябва да гласуваме. Заповядайте, господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател. Ако ми разрешите, бих желал в рамките на две минути да ви дам малко по-подробна информация във връзка със ситуацията с реалната доходност и как протичат срещите между нас и асоциацията на пенсионните дружества.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Сега коментираме методиката.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Точно по методиката. На 6 април сме ви изпратили едно писмо във връзка с нашата позиция по отношение на методиката за реалната доходност въз основа на това на какви принципи и на какви международни практики е базирана.
В писмото конкретно прилагаме официалната статистика на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) и развитие за 5-годишен период, тъй като те изчисляват за 5-годишен период реалната доходност. Може да видите, че има пълно съвпадение между реалната доходност по сега съществуващата методология на КФН - и номиналната, и реално среднопретеглена геометрична доходност на ОИСР, която на практика обединява страните с най-развити капиталови пазари. Така че в това отношение има пълно съвпадение на методологията, въз основа на която КФН прави изчисления на реалната доходност и методологията на OECD, така че в това отношение това е, което имам да кажа във връзка с това, което стана като въпрос за международно призната методология и принципи, която комисията използва.
Имахме няколко работни срещи. То е описано детайлно в писмото между нас и Асоциацията. Те продължават. В момента групата експерти коментира различни варианти, тъй като на последното заседание от миналата седмица стана въпрос за това, че в опита си да намери компромис предложението, което беше от наша страна е да използваме и втори индикатор освен реална доходност, която сравнява инвестиционните портфолия, съответно начина, по който дадено дружество управлява на ниво инвестиционно портфолио, да се създаде и втори индикатор, който вече ще дава детайлно извлечение относно постигнатата индивидуална доходност по отношение на всяка една индивидуална партида. Или на практика това, за което настояват дружествата - да се използва парично претегленият метод с отчитане на входящите и изходящи парични потоци, ще бъде заложено като индикатор, като втори допълнителен индикатор, така че осигурените лица да получават максимално достъпна информация. Мислим, че по този начин, както се казва, дебатът ще бъде решен на консенсусна основа между нас и Асоциацията, т.е. вместо индикатор ще има и втори. Накратко това е, което сме коментирали.
Пак казвам: предстоят още срещи на работната група. Не сме коментирали в детайли формата и начина на калкулацията, като има някои неща, които трябва чисто технически да се доизяснят.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Господин Байрактаров, искате ли думата? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Искам да попитам относно текста, който предлагам да се допълни - имате ли някакви бележки, възражения? Той е в духа, в който е във Вашето изказване.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Абаджиев искаше думата. Заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Ако правилно разбирам идеята на господин Байрактаров, считам, че неговото предложение е рационално дотолкова, доколкото с това си предложение той подчертава това, което вече е записано, и добавя, че само за пенсионните фондове в България като единствена финансова институция се дава такава информация за реална доходност. Никоя друга във финансовия и небанковия сектор не дава данни за реална доходност. И това, както каза и той, не дава алтернативи за инвестициите. Така че смятам, че неговото предложение е рационално, ако правилно го разбирам, тъй като то се развива и по-нататък в този абзац.
Ние, подчертавам това, - така или иначе законодателят ще реши въпроса за реалната доходност, методиката ще я уточним - категорично защитаваме тезата, че непременно заедно с публикуването на информация за реалната доходност трябва да се дават на осигурените лица и на обществото данни за номиналната доходност, т.е. за тази доходност, която се отразява върху индивидуалните партиди на осигурените лица. Знаете какъв разнобой имаше и как се подведоха много хора, когато им кажеш, че реалната доходност е 0,44- 0,48, как един обикновен човек разбира това, при положение че вижда, че доходността по депозитите е примерно процент и половина или два, макар че там за реална доходност въобще не се говори. Така че още един път подкрепям това, ако може да се каже така, предложение на господин Байрактаров, което обогатява текста, който е даден в доклада.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: КФН подкрепя, дружествата подкрепят. Някой от колегите има ли да казва нещо? Не. Подлагаме на гласуване. Който е съгласен това предложение да бъде допълнено в раздел ІV „Доходност и методики за изчисляване“, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте за второто предложение, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Второто предложение е по същия раздел. Само ще моля, госпожо председател, да уточните на коя страница е. На изпратения ми екземпляр е на страница 15, като преди него има удебелен текст „В процеса на визиране на предоставените справки“. Веднага след него искам да ви помоля да разискваме добавянето на следния текст: „Нещо повече, според Асоциацията изнасянето от страна на КФН на данни за отрицателна доходност, изчислена съгласно методиката на КФН, въвежда обществото в заблуждение за управлението на средствата на осигурените лица и обслужват тезата, че същите се управляват лошо и поради това са необходими законови промени в цялостния досегашен пенсионен модел. Именно поради това настояват за прецизна методология, основана на международните стандарти, ползвана във финансовата индустрия, включително поставят въпроса относно компетентността за осъществяването на техния надзор, в частност осигурителен надзор, като дори обръщат внимание за наличие на изтекъл мандат и призовават председателя на КФН да упражни законовото си правомощие и да предложи на парламента нов титуляр.“
Само с две думи искам да обясня, че имахме различно даване на данни – положителна, отрицателна и т.н. Господин Джалъзов, нямам нищо лично към него, но той знае, че още от миналата година неговият мандат е изтекъл и вече почти година ще стане, практически КФН е без реално избран такъв човек. Господин Мавродиев е редно да предложи такъв човек, пък той може да си бъде и господин Джалъзов - въпрос с предложение, но законодателството трябва да се спази.
Тук трябва да се разсее и тази насадена от знайни и незнайни говорители теза, че пенсионноосигурителните дружества са работили зле, тъй като ние разполагаме с информацията, дадена от НАП, която показва съвсем друга картина. Няма да я цитирам сега. Просто добавям защо искам това да влезе в доклада.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Заповядайте за мнения, предложения, становища по това допълнение. Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Благодаря, госпожо председател. По принцип съм съгласен и с двете части на това предложение относно предложението за заместник-председател, както и относно методиките. Не съм съгласен с квалификациите. Ако стигнем до някакъв консенсус относно терминологията, - аз ще кажа защо не съм съгласен – бих гласувал „за“. В противен случай вероятно ще гласувам „против“.
Първо, не „въвежда в заблуждение“ и терминът „въвежда в заблуждение“ всъщност ни въвежда в заблуждение, че КФН не е изпълнил нещо както трябва. В случая се касае, както правилно отбелязва господин Байрактаров, за изчисление в различни периоди и това го казаха и Асоциацията, обясниха го и от КФН. Ако се вземе периодът от 2001 г., се получава един резултат. Ако се вземе от 2004 г. – друг резултат. Да, необходимо е да се уеднаквят периодите, необходимо е да се уеднаквят и методиките.
Аз предлагам да бъде без тези констатации за „въвежда в заблуждение“. Така, както е дадено, плюс добавката за това, че трябва да се упражнят правомощията по чл. 5, ал. 2, за да се избере титуляр, мисля, че е напълно достатъчно. Иначе аз не виждам тук някакво умишлено действие за въвеждане в заблуждение, след като е изпълнена една от разпоредбите на закона. Друг е въпросът, че ние сега търсим уеднаквяване на методиките на периодите.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Други мнения? Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Благодаря, госпожо председател. По принцип подкрепям предложението на господин Байрактаров, но с няколко уточнения.
Лично аз мисля, че един от възможните варианти да се предотврати такова заблуждение, както вие използвате думата – е може би да поискаме, когато се комуникира с гражданите, с тях да се комуникира единствено номиналната доходност, тъй като както дадоха примери от Асоциацията, аз също миналия път, депозитите, които ние в банките ползваме, никой не ни говори за реална доходност на депозита, в който ние си влагаме парите, а единствено за номиналната доходност. Това значи процента, който ние ще получим, като вложим някаква сума за еди-какъв си период.
Може би в това за заблуждаването, за да няма драма, можем да вкараме термина – по-голяма яснота да има. Може би ако във Вашето предложение вмъкнем тази препоръка, всъщност комуникацията с гражданите вече на експертна основа, където са експертите между Комисията за финансов надзор и самите дружества, те могат да боравят с тази терминология. Господин Николов (ГЕРБ) също каза, че незнанието на закона не оневинява никого. Аз съм съгласен с това, но ние всъщност знаем какви са реалностите – че хората се заблуждават, като чуят „негативна доходност“, че едва ли не нещо се е случило с техните пари. Така че мисля, че е наше задължение да внесем яснота – или да боравим само когато става дума за гражданите и в тези рекламни материали, които се предоставят на тях, да се използва единствено тази терминология за номинална доходност, която я е донесла, а вече който е пò експерт и иска да влезе в това говорене и да доказва вече номинална доходност и т.н. – всъщност гражданите не ги засяга това нещо. Хората не желаят да влязат в това експертно говорене, те искат да знаят техните пари били ли са управлявани добре, донесли ли са някаква възвръщаемост и каква е тази възвръщаемост, както във всяка една банка. Когато си сложите парите, вие искате, като ви изтече депозитът, който е 12- или 24-годишен срок, техният ангажимент да бъде изпълнен. Тук не знаем предварително какъв ще е ангажиментът, но искаме да знаем в края на периода точно какво са ни дали като възвръщаемост.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Николов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: Предложението на господин Байрактаров е хубаво. И аз съм за това, за самите думи „въвеждане в заблуждение“, защото Комисията не въвежда никому умишлено въвеждане в заблуждение. Тоест те спазват законодателството и по този начин подават резултатите. Ако го перифразираме, мисля, че някак си ще е удачно и ще го приемем с единодушие този текст.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: По-скоро и колегата Настимир Ананиев, и вие го знаете, че наистина представена по този начин информацията, хората един вид остават в заблуждение, че няма доходност Това съм имал предвид. Може би неточно съм го формулирал, но времето беше малко все пак.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Нека да смекчим текста, да влезе и да го гласуваме в по-добър вариант.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Моето мнение има известен нюанс. Като цяло смятам, че сега е моментът да се спекулира около реалната доходност и не трябва да има параметри в системата, които така или иначе ще продължат да се калкулират, да ги говорим под сурдинка и да ги държим в някакви шкафове, а когато парите станат 15 милиарда в системата, да се вадят от шкафовете тези показатели и да се удрят на масата. Тогава как ще реагират хората? По-добре сега да се говори на хората - минус 0,16 не е проблем.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ние не сме против това. Въпросът е, че докато не се уеднаквят методиките и периодите, да не…
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Позицията ми е предизвикана от това, че аз лично тълкувам конфликта в методиките от плюса и минуса. Ако беше плюс 0,16, едва ли щеше да има някакъв спор за методиката за реалната доходност. По-добре сега да говорим на хората, че минус 0,16 не е проблем. Сто хляба са си останали сто хляба и нищо не се е случило. Според мен по-отговорната позиция е тази.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Джалъзов, заповядайте Вие.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател. Съвсем кратък коментар в контекста на това. Много е важен периодът, който се взима. Тези, които са били на всичките изслушвания и в Комисията по труда, и т.н., са наясно, че когато обявихме данните, и в Комисията по бюджет и финанси за 12-годишен период никой не е оспорвал, че реалната доходност е положителна. Първоначално в инструкциите е фиксиран 5-годишен период, след което този период е увеличен на 10 години.
Пред мене са данните на ОИСР (OECD). Ако погледнете за периода 2009-2013 г. – ние сме ги изпратили в отговор на вашето писмо, където съпоставяме нашата методология и тази на ОИСР – ще видите, че за пет години номиналната среднопретеглена доходност е 5.0, а реалната е 2.8. По нашите данни е същата. Или, много е важно за какъв период ще се вземат данните. Ако се вземат от началото към днешна дата, да. Ако се вземат за последните пет години или последните десет години, както е по сега действащата, винаги може да се получават различни интерпретации – били в посока положителна или отрицателна реална доходност. Така че бих могъл да кажа, че периодът е от ключово значение, ако искаме реално съпоставка на сектора. Така че в това отношение аз съм съгласен, че ще има винаги различни интерпретации в публичното пространство в зависимост от съответния период, който се взима.
Ако вземем периода преди кризата, ситуацията е една, след кризата е друга. За последните пет години е на плюс. Така че всеки може да си прави различни коментари в съответствие с периода, който взима под внимание. Така че в това отношение аз не мисля, че, както се казва, има някаква универсална рецепта с универсална методология.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Господин Джалъзов, аз мисля, че малко по-различна е идеята на господин Байрактаров фактически. Ние искаме или поне това, което аз разбрах, е да се внесе яснота към хората, които трябва да разберат всъщност, трябва да получат информацията как са се управлявали техните финанси. Аз мисля, че ние трябва да се придържаме към един финансов език, който е разбираем за тях. Затова дадох и примера с банките. Аз ще ви дам примери с ипотека. Ако някой има 8% да дължи на банката, това не е реалната сума, която той ще плати, ако включим инфлацията там. Ако банката тръгне да обяснява, че реалната сума може би не е 8%, която неговите пари ще струват, а ще е 10% или 12% в зависимост от инфлацията и т.н., това ще обърка още повече хората.
Мисля, че ние трябва да се придържаме към език, който е разбираем за тях, както в банките, каква доходност се носи, по същия начин ипотеката - колко им струва. Така би трябвало да бъде и с пенсионните дружества. Защо тук да въвеждаме тази реална доходност като терминология, която ги бърка? Оттук идва целият проблем. Аз разбирам, че когато при вас Вие казвате 10 години, 12 години, плюс и минус, но точно този минус прави една асоциация на негативност. Хората не го разбират. Това може да не ги оневинява, но нека да се придържаме към финансовия език, с който те са свикнали да боравят: от банката получавам такъв депозит възвръщаемост, ипотеката ми струва толкова на мене на месец, но никъде в това не се калкулира инфлацията. Защо тук да калкулираме инфлацията? И това обърква страшно много хора.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Пейчев, заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Господин Ананиев, когато човек изтегли кредит, в погасителен план има графа, в която са означени лихвите и банките ясно казват, примерно, че ако при 7-процентна годишна лихва за 25 години изтеглите 100 000, ще върнете 120 000.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Инфлацията не е сметната.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Мисълта ми е, че една неприятна информация не е спестена.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Ако сложат инфлацията, ще стане още по-неприятно и ще изглежда много по-страшно.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ /БДЦ/: Напротив, може да изглежда приятно. Мисля, че с обезценката на парите във времето всичко е възможно. Някои спечелиха доста през годините.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Госпожо председател, и двамата колеги по същество имат право. Само искам да обърна внимание, че гражданинът не е длъжен да бъде експерт. Гражданинът носи отговорност за това, че не познава закона. Това не го оневинява. Но затова, че не е експерт, никой не може да го вини за каквото и да е. Аз не мога да бъдат хирург, господин Цонев не може примерно да оперира и да имплантира сърца. Казвам го образно като пример и затова не можем да носим отговорност. Но абсолютно сте прави двамата и аз предлагам просто да въведат три думички в текста, с които текстът ще придобие едно по-смекчаващо значение, но ще запази смисъла си.
Мисля, че и от КФН, и от Асоциацията нямат нищо против този текст, тъй като той е в рамките и в духа на реалността на закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, обръщам ви внимание на хартиения носител, последния от днес, на 18 страница, горе, втори абзац. Има следното изречение, според становището на Асоциацията: „Тиражираната в медиите информация от КФН за отрицателна доходност в размер на -2,6% не е коректна. Виждате ли този абзац? Той в голяма степен се припокрива с това, което каза и господин Байрактаров, но е в този вариант, в който бихме искали да е точен. Да не вменяваме, че въвежда в заблуждение или т.н. Въвеждането в заблуждение е състав по Наказателния кодекс между другото. Така че чак такава наказателна отговорност да им вменяваме, е малко в повече.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Просто само ще въведем думите „би могло да въведе обществото в заблуждение“. Само „би могло“ се добавя, което вече измества, че няма умисъл и допълваме: „тъй като става въпрос за изчисление в два различни периода“. Нищо повече. И текстът вече става съвсем друг. Значението не е, че има някаква умисъл от страна на КФН, а просто целият смисъл се запазва и избягваме умисъла, който би могъл да се възприеме от хора, които не са били примерно в течение на цялата Комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Само бих добавил, а ако трябва, и на гласуване да го подложим, тази препоръка всъщност да се използва като терминология и единствено номиналната доходност, защото аз мисля, че всъщност ние всички на тази маса сме точно заради това. Това е най-големият – след като излязоха тези медийни тиради за негативна доходност, това всъщност предизвика съставянето на тази комисия.
Аз мисля, че от всички неща, които дискутираме, има две или три много важни и това е едно от тях всъщност, за които ние трябва да предотвратим случващото се да се повтори пак. Дали е било наистина някой с цел да го е направил, или е станало неволно, както и да е, но фактите са такива. Тази тиражирана информация, че има негативна доходност и едва ли не, че фондовете не се управляват добре и че има някакъв проблем, създаде тази временна комисия, която да види всъщност къде е проблемът. Всъщност проблемът е в тази терминология. Ако не се използва в комуникацията с гражданите или в информацията за тях тази реална доходност, аз мисля, че това решава по някакъв начин самия казус.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Някой друг? Последно предложение на текста? И го подлагам на гласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: „Нещо повече, според асоциацията изнасянето от страна на КФН на данни за отрицателна доходност, изчислена съгласно методиката на КФН, би могло да въведе обществото в заблуждение за управлението на средствата на осигурените лица и да обслужи тезата, че същите се управляват лошо и поради това са необходими законови промени в цялостния досегашен пенсионен модел, тъй като изчисленията са в два различни периода. Именно поради това се настоява за прецизна методология, основана на международни стандарти, ползвани във финансовата индустрия, включително поставят въпрос относно компетентността за осъществявания от тях надзор, в частност осигурителен надзор, като дори не обръщат внимание за наличие на изтекъл мандат и призовава председателя на КФН да упражни законовото си правомощие по чл. 5 от Закона за КФН и да предложи на парламента титуляр.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: По принцип текстът е доста дълъг и добавен към това, но и без това докладът е доста дълъг, няма да прецизираме. Но относно компетентността и относно това кой поставя въпроса аз неведнъж съм казвал и в зала, и тук: поднадзорните лица не са тези, които определят компетентността на регулатора. В този смисъл – да, те са казали такова изречение, но то няма място в доклада. Сега го чух - аз предния път не го чух, прощавайте, господин Байрактаров – „и поставят въпроса относно компетентността за определяне…“ и т.н. Това да го махнем и да гласуваме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Изречението „поставят въпрос относно компетентността за осъществявания от тях надзор, в частност осигурителен надзор, като дори не обръщат внимание за наличие на“…
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Комисията обръща внимание на председателя – целия абзац го махнете и ще запишем като край „Комисията обръща внимание на председателя да упражни правомощията си…“.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: След думата „правомощия“ записваме: „Комисията обръща внимание, за да се упражни законовото правомощие за избор“…
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да. В този вид е о’кей.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Нека да вмъкнем едно изречение, тази препоръка за използване. Това е ключово според мене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: По-добре да не я вмъкнем тази препоръка, защото наистина те са в работна група, в която това е между тях си.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз не исках да го казвам. Има един аргумент. Аргументът със сравнението с банките е неточно и оттам този аргумент отпада. Ние не задължаваме хората да си внасят парите в банките и затова нямаме право да караме никой да изчислява реалната им доходност. Но в случая ние, законодателят ги задължаваме да си дават парите там. Трябва да бъдем малко по-внимателни. Затова нека да оставим работната група да го направи - дали е реална, или е номинална.
Не възразявам по принцип, но исках да ви кажа, че ако сега избягаме от термина „реална доходност“, може ние да въведем в заблуждение по отношение на работата на Комисията, че не искаме да се изчислява реалната, защото малко… Тоест нека техните професионалисти решат всъщност какво правят. Но не възразявам по принцип., само съображение изказвам. Това не е нещо, което ще ни спъне. Ако настоявате…
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз възразявам на основание протокол № 3 от 4 март 2015 г. на нашата комисия, където сме водили тази дискусия. Аз съм питала Вас и колегите от КФН, и фондовете по отношение на доходност и методология искат ли това да бъде законодателно решение на парламента и да бъде уредено в законов акт, или предпочитат да разговарят помежду си в работна група и да го решат и да предложат вариант. Вие също сте се включили в този разговор. Ето я стенограмата. И тогава те са предложили това да остане на подзаконов акт, да остане в работната група и те да го коментират и запишат и да не бъде предмет на работа на нашата комисия. И ние като депутати сме се съгласили.
Протоколът е публичен – 4 март 2015 г. Моля колегите да бъдем последователни, като сме го решили това, тогава да го правим така и да им го оставим на тях, да си изпълним това решение от 4 март.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Тогава да извадим всичко, което сме решили в докладите, и да ги включим вътре и да приключваме. За какво сме се събрали сега?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това не е сериозно, господин Ананиев, защото освен доклада имаме законодателния предложения.
Веднъж вече Вие сте се съгласили да бъде този начин.
Ще го подложим на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Доколкото предложението все пак е препоръка към тях, към работната група. Ние там сме решили - работната група да реши. В доклада може да напишем, че препоръчваме на работната група да обърне особено внимание върху уеднаквяване на позициите каква терминология да се използва в методиката – реална или номинална, или и двете. Препоръчваме да обърнат внимание на това. Добре ли е така?
За протокола: „Комисията препоръчва на работната група да обърне внимание при определяне на методиката върху терминологията, която ще използва и да се вземе решение дали ще определя номиналната доходност или реалната с методиката, с методиките или и двете.“
Вие ще решите помежду си, ние ви обръщаме внимание да акцентирате върху този проблем. Така приемате ли? Добре.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател. Съвсем накратко относно дефиницията, че би могло да въведе в заблуждение. Само искам да акцентирам, че методологията се базира на методологията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В това писмо, което ние сме ви го дали, цифрите напълно съвпадат. Не мисля, че би било коректно така да се формулира изречението, тъй като това би породило и съмнение в методологията на ОИСР, които все пак са водещата организация в света по отношение на статистиката, която касае пенсионните фондове. Нещо повече, техният секретариат изпълнява функциите на секретариат на Световната организация на пенсионните регулатори. Така че използвайки такава дефиниция, не бих искал да влезем в колизия с позицията и методологията на ОИСР.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ще се разберете, господин Джалъзов. Мисля, че достатъчно ясно дефинирахме проблема и начина на решаването му. Няма нужда повече да влизаме в коментари.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров предложи вместо „въвежда в заблуждение“ да бъде „би могло да въведе в заблуждение“. За цитата от Асоциацията в Комисията не е коректна информацията. Чета ви цитат от изказване на Асоциацията по време на заседанието по този въпрос: „Тиражираната в медиите информация от КФН за отрицателна доходност в размер на -2,2 не е коректна“, са казали те.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Вероятно защото едните изчисляват един период, а другите – друг. Затова.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Говорим за израза „не е коректна и въвежда в заблуждение“. За това вече спорим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Моето предложение е да махнем това за въвеждането в заблуждение. По-чисто е и е по-реално.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да оставим тогава само, че Комисията обръща внимание, че трябва да се приложи чл. 5 от Закона за КФН и да потвърди законовото правомощие на КФН да предложи нов титуляр в изтеклия мандат на заместник-председателя господин Джалъзов. И препоръчва…“ – текстът, който е за работната група, този текст, последван от текста, който аз казах.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Прочетеното последно, плюс препоръката към работната група за терминологията.
В този вариант, който е съгласен, моля да гласува „за“.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, следващото Ви предложение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Преди да коментирам това допълнение, искам да попитам каква информация точно сте дали, понеже казахте, че сте изпратили на 6 април относно собствеността на дружествата. Прочитам ви го, колеги, тъй като наистина не ми е останало време да го изчета. На страница 27 имаме абзац, който започва: „В закона има забрана за това офшорна компания да извършва…“ до „собственици“ – точка.
Уточнявам, че не съм го прочел. Чуйте текста и ще решим.
„Забраната както в общия закон, така и в специалния – Кодекса за социално осигуряване, а също и в Закона за КФН от 2010 г., има предвид както пряката акционерна собственост, така и непряката. В този смисъл КФН следва да представи актуална справка за пряката и непряка собственост до краен бенефициент на пенсионноосигурителните дружества, още повече че това не е еднократен акт и поради това тази информация не следва да се изчерпва със списъка от 2010 г.“
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да поясните за „непряка“ какво имате предвид, за да нямаме разминаване. Пряката знам. Непряката да ни поясните.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Свързаните лица.
Аз мисля, че терминът е „непряка собственост“ и затова така съм го изкоментирал, но докато говорихме в Комисията, всички стигнахме до тази позиция, че ние трябва да го изчистим този момент, още повече, че имаше и доклад на Международния валутен фонд, който също обръща внимание именно по отношение на свързаните лица. Да не говорим, че сигналът, който разглеждахме тук, също касае свързани лица. Между другото днес много сериозно беше поставен въпросът на бизнес форума в хотел „Кемпински -Зографски“, ако трябва да ви информирам.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, има ли някъде термин „непряка собственост“ в някои от законите на държавата? Мисля, че няма такова понятие. Да не вкарваме някакви неологизми в правната терминология. Ако е „свързани лица“, да си го кажем „свързани лица“. Трябва да дадем определение някъде, в преходни и заключителни разпоредби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Тук много сложен казус поставя колегата Байрактаров. Аз съм работил по тая тема. Първо, от една страна, затова въвеждаме терминология за свързани лица, наново я уточняваме, за да е ясно през тази терминология кои са свързаните лица. Те са свързани не само по отношение на собствеността.
Първо, по отношение на свързаните лица. „Свързаните лица“ са по-широкото понятие от „собствеността чрез свързани лица“. Собствеността чрез свързаните лица е един от пътищата за свързани лица, които са описани в новото определение. И в старото определение частично са описани.
Второ, собствеността до краен бенефициент по тази линия, на свързаните лица – аз смятам, че повтаря онова, което правим за свързани лица като определение, и то само един фрагмент повтаря кои са свързани лица.
Дефиницията за свързани лица, сделките със свързани лица и всичко, което се прави по линията „свързани лица“, трябва да отговаря винаги на тези въпроси - свързани лица по отношение на собствеността, свързани лица по отношение на сделки, свързани лица по отношение на контрол и т.н. Тоест в този случай те трябва да си изпълняват задължението да казват кой е собственик до физически бенефициент.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Съгласен съм. Предвидил съм, че може да се получи такъв сериозен професионален дебат. Затова ви предлагам този текст, който сега ви го предложих, дългия, да отпадне. Оттеглям го. И само ще ви добавя едно изречение само, тъй като предположих, че може да се стигне до това. То е в следващия абзац. Приключва изречението „Това, което не може да се види в регистъра, е акционерът до краен бенефициент. Вижда се прекият бенефициент, поради което не може да се приеме за изпълнена докрай заложената от законодателя цел за пълна яснота на собствеността в пенсионноосигурителните дружества.“
Това е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев, ако това го констатираме така, трябва да предложим законодателна промяна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не, по този повод нека да ви кажа, че имаме сериозни пречки по отношение на европейското законодателство, когато въведохме това изискване. Няма да казвам сега имената на пенсионните фондове с външни собственици, които протестираха през посланиците си много сериозно, защото - да кажем - едно от тези, много голямо дружество, каза: „В акционерната палитра на нашето дружество има американски фондове с над 200 офшорни компании вътре в собствеността. Ако вие искате това да направим, отсега вземете лиценза, но ще имате много дела в Европа.“ Тоест самите те имат такава структура, че могат да дадат не до краен бенефициент физическо лице, а могат донякъде, да кажем, инвестиционен фонд Х, базиран еди-къде си. Оттам нататък много трудно ще получим такава информация и те, както виждате, не я дават, въпреки изискването на закона. Тук говоря за чуждите, не говоря за българските. Наистина има голям проблем. Посланикът беше прав.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Така или иначе всички вие признавате, че проблем има. Ние просто го маркираме като проблем. А какво ще решаваме оттук нататък и дали въобще ние ще излизаме с някаква законодателна инициатива и дали самият парламент или Комисията по бюджет и финанси, но ние трябва…
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не е в техния прерогатив да го решат.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Трябва законодателна промяна, т.е. в нашия е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Просто маркирам с едно изречение проблема и ви предлагам да го приемем, защото ние не можем да си затворим очите. Колегата Ананиев точно по този въпрос повдигна въпрос, доколкото си спомням, на заседанието.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: На вашите заседания, които са между КФН и фондовете, обсъждате ли това нещо, тъй като аз останах с впечатление, че вие и двете страни казвате, че трябва да се разшири самият термин за свързаност. Мисля, че във вашата презентация го има, господин Джалъзов, ако не се лъжа. Но при вас, - вие също сте съгласни - но имам предвид, че не искате да се отиде твърде далече, където дадоха примера, че два фонда едва ли не се оказват свързани лица, ако се отиде твърде далече. Но трябва някакво разширение на самата терминология и подновяване може би на това, което се е случило 2010 г., защото все пак сега сме 2015 г. – пет години – не знам дали това не е някаква законодателна инициатива, да има по-често обновяване на информацията поне.
Благодаря.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Абаджиев, заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Благодаря Ви. Господин Ананиев, като продължение на Вашия въпрос и това, което каза господин Цонев, ние категорично заявихме тук, и в доклада е записано, и в това, което изпратихме допълнително, че сме за това, да се актуализира и осъвремени материята на свързаните лица, защото тя показва определени недостатъци. Това е първото.
Второ, смятам, че в доклада, извинявам, се, че ще предложа нещо, като погледнах тази част, мисля, че е необходим един абзац, който Временната комисия да препоръча как да бъде уреден. В това отношение ние смятаме, че това е право и задължение на Комисията тя да направи предложение за промяна в законодателството. Това – второ.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имате предвид Комисията за финансов надзор?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Да. Комисията за финансов надзор трябва да предложи.
Третото, което считаме като основа за тези предложения, е да бъде европейското законодателство и сме го цитирали това нещо, защото и досегашната материя в определен смисъл ограничаваше и създаваше проблеми на пенсионноосигурителните дружества. Не трябва да се отива към свръхрегулация, защото и от колегите тук беше отбелязано, и ние сме го написали, да върже ръцете на пенсионноосигурителните дружества и инвестиции. Тоест трябва да се разполагаме в нормите на европейското законодателство.
Между другото там има и норми, които разрешават определен процент при определени условия за инвестиции в свързани лица. Тоест това е второто.
При всички случаи, пак подчертавам, комисията в бъдещия закон да не се отива към свръхрегулация, което в крайна сметка ще се отрази на възможностите за получаване на положителна доходност, която е в полза само на осигурените лица.
Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Мисля, че ние констатираме, че не може да бъде показан крайният собственик, което всъщност е проблем на цялата европейска икономика.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, темата за свързаните лица е по-обща и по-голяма от темата за собствеността. Тук поставяме два различни въпроса.
Първо е предложението на господин Джалъзов, което е за една констатация на проблема.
Другото вече е голямото, за определението за свързани лица, което ние тепърва ще обсъждаме, защото Комисията за финансов надзор даде своето законодателно предложение, така както дружествата казват, че е тяхно право.
Дружествата дадоха становище, че то е прекалено рестриктивно. Тоест на нас тук осмината остава задължението да направим понятието такова, че то да отговаря на европейското законодателство, на българските условия на работа, да не е рестриктивно, да не саботира работата на дружествата и т.н. Това е една от най-важните ни задачи.
Докладът е лесната част. Оттам нататък обаче законодателните инициативи са по-сложното. Но ние ще стигнем и до този въпрос за законодателните инициативи накрая.
Сега да се върнем на темата: допълнението на господин Байрактаров към текста на страница 27 – констатация на Комисията, че не може да се стигне до краен собственик.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: „Поради което не може да се приеме за изпълнено докрай заложената от законодателя цел за пълна яснота на собствеността в пенсионноосигурителните дружества.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Къде е заложена от законодателя тази цел? Кой не я е изпълнил?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: А къде сме видели ние кои са собствениците към 2014, 2012, 2013, 2011 година?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Питам коректно в кой закон е вменено това?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: В Закона за КФМ.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Къде пише, че всяка година трябва да ги публикуват? Така ли?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Там е еднократно…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Това нещо не изпълнява фактически закона, Закона за КФН.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кажете ми какво пише в закона.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Чета Ви целия текст, за да разберете. „Освен това актуалните списъци са налични в регистъра на КНФ, тъй като всяка промяна в акционерното дружество подлежи на одобрение и се публикува на сайта на КФН по всяко време. Това, което не може да се види в регистъра, е акционерът до краен бенефициент. Вижда се прекият бенефициент.“ И тук допълвам: „поради което не може да се приеме за изпълнена докрай заложената от законодателя цел за пълна яснота на собствеността в пенсионноосигурителните дружества“.
Мисля, че е ясно, точно и коректно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: На мен последното изречение не ми е ясно: „поради което не може да се изпълни заложената от законодателя цел.“ Къде и в кой закон е заложена цел? В кой закон? Изречение, някой юрист да ми помогне, или от сътрудниците. Каква цел не е изпълнена?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Целта на законодателя, уважаема госпожо председател, е всички аз, Вие и всички останали, аз като един участник в едно пенсионноосигурително дружество, имам пълното право да знам кой е собственикът на това дружество, а не този, който ми показват на регистър като пряк бенефициент. Само че след този пряк бенефициент има още 25 собственика, които аз не знам кои са. Откъде да ги знам тези 25 собственика какво правят? Ето, това е неизпълнената цел на закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колега, не оспорвам това по същество. Оспорвам като юрист тезата Ви. Питам Ви къде е заложена от законодателя цел?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: В закона.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Кой закон?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: В Закона за Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Джалъзов, кажете ми в кой текст в Закона за КФН пише, че си залагаме тази цел и вие не сте я изпълнили?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: В Закона за публично предлагане на ценни книжа. В чл. 13 от Закона за КФН, в който комисията би следвало да издаде писмени предписания, каквито не беше направила, при прилагането на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценни книжа. И до ден-днешен КФН на мен не ми представи писмено становище за прилагането на чл. 114 с подписите на всички членове, както изисква чл. 13 от Закона за КФН. Така че не ме карайте да ги вкарвам всичките тези неща, защото аз тук не мога да ги вкарам, но в парламента ще ги кажа и там не може да ме спре никой.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Никой не се опитва да Ви спира. Опитваме да изясним какъв текст записваме – „заложената от законодателя в закона цел“, кой закон?
Мисля да правим следващата крачка на това, което казва господин Байрактаров. Неговото е констатация. Само че ние евентуално ще трябва да направим законодателни промени.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не констатация, а има сериозно неизпълнение и неприлагане на закона. Това е факт, това не е констатация.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест аз мисля, че вероятно ще трябва да правим и законодателни промени . Затова се формализирам и питам в кой закон е вменено това задължение на КФН.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Единственото задължение така, както беше формулирано в промяната в ЗКФН от 2010 г., е за идентифициране на действителните собственици на поднадзорните на КФН лица, които притежават пряко или непряко 5 или над 5 на сто от капитала им. Това е изпълнено. Разпоредбата има еднократно действие. Списъкът е публикуван на сайта на КФН. Има препратка, така че всеки, който проявява интерес, може да погледне и да види към съответния момент кои са били действителните собственици, които притежават 5 и над 5 на сто пряко или непряко.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че тази разпоредба има еднократно действие. Тоест към днешна дата, тогава, когато поднадзорното лице уведомява регулатора, че има промяна, то е само по отношение на квалифицираната промяна на участие, т.е. ако в дадено дружество се появи нов акционер, който иска да придобие над 10% от капитала на съответното пенсионно дружество, той трябва да получи разрешението на съответния ресорен зам.-председател.
Такъв е принципът, тъй като е базиран на европейска директива. Това не е само при нас, такъв е и в застраховането, такъв е, ако не ме лъже паметта, и при колегите от инвестиционния надзор, т.е. тук няма нищо ново, нищо, което да излиза извън обхвата на европейското и на националното законодателство.
По отношение на това, възможно ли е към всеки един момент ние да бъдем уведомени при промяна на акционерното участие, е какво би следвало да бъде направено като законодателна промяна. Ние това сме го предложили също в проект за изменение и допълнение на КСО. Тоест изрично казваме, че сваляме тази бариера от 10% на 1% и казваме, че тогава, когато става въпрос за промяна на акционерното участие над 1%, въвеждаме задължение, от една страна, да бъдем информирани от Централния депозитар, а от друга страна, да бъдем информирани от самото пенсионно дружество в срок от един месец, - ако не ме лъже паметта, но мога и да греша, защото цитирам по памет - така че на практика ние да засечем информацията от два източника и да установим реално статуквото към съответната дата. Към днешна дата няма такова задължение поднадзорните лица да ни информират регулярно за пряка или непряка промяна на собствеността. Тоест това нещо ние можем да го видим единствено и само ако има някакво такова законодателно изискване. Иначе е базирано изцяло на проява на добра воля от страна на поднадзорните лица, а и ние няма как да им го изискваме, в интерес на истината, така че сме го заложили, има го в ЗИД на КСО. Аз мисля, че по този начин проблемът е решен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да, това ми беше целта да установим, за да стигнем до законодателното предложение. То е ясно, че има проблем, макар че си позволявам един упрек към Вас. Може би още от първото заседание настояваме за актуална информация за собствениците. Малко насила го получихме чак днес. Имам чувството, че имаше някаква вътрешна съпротива срещу това искане на комисията.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Ще Ви кажа откъде дойде забавянето. От една страна, пуснахме писма към дружествата да ни дадат тази информация, след което събрахме данните от Депозитара, след което ни трябваше време да засечем данните от депозитара и да ги проверим акционер по акционер. Извинявам се, но това предизвика забавянето.
Към днешна дата имаме такава разпечатка, проверили сме ги на ниво спрямо всеки един акционер. Има дружества, където са доста акционери, така че в това отношение – оттам дойде забавянето.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Господин Джалъзов, само да Ви попитам Вие какво мислите за това предложение, евентуално на две години да се публикува такава информация официално, а не еднократно, както сега е записано, а също ме интересува какво мислят и фондовете за това.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Това не е рационално. Регистрация, публикуване на страниците на Комисията, тя има правата и възможностите да проверява това нещо. Не е необходимо постоянно да е. Даже в самия доклад е записано. Ако…
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Говорим, ако има промяна, разбира се, не ако няма промяна.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Преди една седмица изпаднахме в следното – изригна колегата Владислав Николов, когато се оказа, че само шефът на БНБ не знае какво е „банков надзор“. Позволявам си като шега да го вкарам, но тук горе-долу така се получават нещата.
Извинявайте, но надзорният орган няма възможност чисто законодателно и Вие сам го потвърждавате, че е така, да знае кой е собственикът и да не Ви казвам, че вие, за да получите тази информация, пускате писма именно до поднадзорните лица, те да ви отговорят кой е собственикът на съответното дружество и т.н. Поне аз така си мисля, че постъпвате, защото наистина практически нямате никаква друга възможност.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Тогава, когато се постави този проблем на вниманието на обществеността, ние сме имали много пъти дискусии между членовете на КФН във връзка с периодичността на тази информация. Ако предложената от нас законодателна промяна влезе в сила, на практика към всеки един момент ще може да се влезе на сайта на Комисията и да се види към днешна дата кои са собствениците. Пак казвам, последно сме го предложили над 1% от тези, които притежават капитала, да минат на разрешителен режим. Тоест цялата информация ще бъде сведена до вниманието на обществеността. Естествено тези акционери, които са с една или с две акции, няма как, малко е като нонсенс непрекъснато да се следи, защото една или две акции не биха се отразили по никакъв начин на собствеността на реалното дружество. А има и такива дружества в интерес на истината с по 5, 10, 20 акции. Така че в това отношение сме свалили от 10 на 1 процент, за да сме максимално коректни.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Николов искаше думата.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: Понеже ние ще го включим явно тук в текста не като предложение, като някаква констатация, но може би при промяна на собствеността да ви уведомяват, а не да има период, срок. Няма смисъл тези фондове, ако няма никакво движение, да уведомяват за нещо. Просто, като се е вкарало, това вече смятам, че ще бъде в законодателната мярка, в КСО-то. Но тук може.
Да преминем към гласуване все пак на текста.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: След думата „бенефициент“ поставяме запетая.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: При мен пише „акционер“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И при мен пише „акционер“.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: При мен пише „бенефициент“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: „Това, което не може да се види в регистъра, е акционерът до краен бенефициент. Вижда се прекият акционер.“
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ /ГЕРБ/: „Прекият акционер“, което е логично.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Добре, след „вижда се прекият акционер“, запетая, „поради което не може да се приеме за изпълнена докрай заложената от законодателя цел за пълна яснота на собствеността в пенсионноосигурителните дружества“ и точка.
Просто маркираме проблема, което се вижда от всички, че го има и се признава.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Тя е заложена в Закона за офшорните компании и навсякъде.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Тази цел е заложена, но…
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Но няма да се изпълни по вина на европейските норми и законодателства. Те не само това, те не образуваха процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не по вина на европейските норми и законодателства, а знаете, господин Цонев, че не е точно така и господин Джалъзов тук е абсолютно коректен, че има една празнота в законодателството. Аз съм съгласен и с колегата Николов, че тук просто трябва да се публикува тази информация, когато има промяна, но това е въпрос на законодателната уредба. Ние сме длъжни според мен да маркираме, че има този проблем, нищо повече не правим с това изречение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз имах предвид, че във връзка с този закон не образуваха и процедура в Европейската комисия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Това се отнася за офшорните зони.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Замислих се, чисто юридически не е чисто това изречение. Иначе смислово е чисто.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Напротив, много си е чисто юридически, икономически, финансово и както искате си е чисто, отвсякъде. Чисто е, защото съм го коментирал с най-добрите адвокати в тази област.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, последно прочитане и гласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: „…поради което не може да се приеме за изпълнена докрай заложената от законодателя цел за пълна яснота на собствеността в пенсионноосигурителните дружества“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Друга формулировка да предложим, ако не, да гласуваме тази.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Въпросът е, че ние трябва да маркираме проблема.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Целта не е поставена в закона. Сега ще я поставим, ако кажем всяка година да се публикува при промяна в собствеността. Досега в закона не е поставяна такава цел. Ние казваме „не е постигната поставената цел“ - за яснота досега ние не сме имали такова изискване в закона при промяна на собствеността да се публикуват.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: „Комисията констатира празнота в законодателството по отношение на изясняване на крайния бенефициент на собствеността в пенсионноосигурителните компании, поради което липсва яснота за собствеността на пенсионноосигурителните дружества.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Досега в закона не сме си поставяли тази цел.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: „Комисията констатира празнота в законодателството по отношение на изясняване на крайните собственици на пенсионноосигурителните дружества и препоръчва тази празнота да бъде запълнена законодателно с цел прозрачност на собствеността на пенсионноосигурителните дружества“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Това повече отговаря на фактите. Така коригирано, приема ли се, господин Байрактаров? Да.
Който е „за“, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Други предложения?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Има една група предложения относно инвестирането в инструменти.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В раздел VІІ, страница 43 в моя доклад, който ми е изпратен, преди започването на раздел VІІІ и точно преди решенията на комисията, абзацът завършва със „сигурни и устойчиви пенсии.“
Предложението, което правя да бъде включено, е: „Публично известни са декларациите за противоречие на последните проверени в Кодекса за социално осигуряване с основни конституционно установени принципи и с редица относими европейски актове.
Отделно противоречие между последните текстове от края на 2014 г. с редица принципи на КСО от по-ранна дата, т.е. наличието на вътрешни противоречия в основния нормативен акт – Кодекса за социално осигуряване. Това изисква както решение на проблемите, възникнали след декември 2014 г., но и същите да не се мултиплицират чрез нови предложения като например за Сребърния фонд. В тази връзка следва да се отчете и последният доклад на Международния валутен фонд, че промените представляват коренна промяна на действащия модел, която изисква задълбочена дискусия и адекватно решение в дългосрочен план. Отделно се обръща внимание, че многократното местене на средства на осигурените лица съдържа риск за стабилността на пенсионната система.“
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз съм 100% съгласен с този текст, но той влиза в противоречие с това, което парламентарните политически групи решиха, и по тази причина предлагам, аз лично ще бъда принуден да гласувам „въздържал се“, защото предстои парламентарните групи да вземат политически решения. Иначе по същество съм „за“, господин Байрактаров, с Вас.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз мисля, че тук всичките действаме надпартийно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: По тази тема специално…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Разбирам Вашия мотив, радвам се, че сте съгласен с това, което предлагам като текст, защото той е реален и отговорен текст според мен, който ние така или иначе в дискусиите на всички заседания сме поставили. И изслушванията, които направихме, според мен подкрепят този текст и неговото съдържание.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Съдържателно аз нямам никакви бележки към него.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Господин Цонев принципно подкрепя текста, политически е принуден да гласува „въздържал се“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ние решихме, че парламентарните групи ще вземат решение по модела, а ние като комисия излагаме цялата фактология.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ние предоставяме фактите такива, каквито сме ги проучили. Все пак Комисията е за проучване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не възразявам.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Виждате на страница 44 на хартиен носител решението на Временната комисия, където предлагаме, че по Сребърния фонд политическо решение… и т.н.
Но не си спомням, мисля, че го нямаме в доклада. Ако искате, да вземем първата част от предложението на господин Байрактаров и да констатираме това, което установихме при разговорите с НАП - промените в КСО от края на 2014 г. поради невлизането им реално в сила поради неизготвяне на подзаконовите нормативни актове/наредбите не произвеждат действие, т.е. не влизат в сила.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: „Не произвеждат действие“ е точният израз.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Поради това е и една от причините от началото на годината досега част от парите на хората да стоят в НАП и да не се превеждат на фондовете, защото тези промени създадоха една несигурност.
В старата норма, която /аз съм я извадила и тя е тук някъде/ се казва, че тези хора си избират фонд доброволно. Ако не го направят, се прави служебно. В новата норма пише, че тези хора си избират фонд и ако не го направят, вноските отиват във фонд „Пенсии“ в НОИ. Значи, хем е приет КСО, че парите отиват в НОИ, хем хората не могат да изберат фонд, защото тази промяна на КСО не влезе в сила. Тоест да оставим решението за Сребърния фонд като политическо, ви предлагам, и да констатираме, че приетите промени в края на 2014 г. създадоха неудобство, ощетяват хората или нещо подобно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Трябва да се реши какъв ще бъде моделът и да се доразвие и завърши.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Просто обръщам внимание, че се е създал такъв проблем с този текст.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И дотам да спрем.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Искам да ви го прочета, то е малко дълго, но ще ви прочета само това, което е за Сребърния фонд, какво гласи.
„Това изисква както решение на проблемите /не казваме, че ние, Временната кмисия трябва да ги решим тези проблеми/, възникнали след декември 2014 г., но и същите да не се мултиплицират /в смисъл, да не се умножат/ чрез нови предложения, като например за Сребърния фонд.“
Тук дори няма и политически момент. Тук просто маркираме, че има. Това, което казахте, госпожо Нинова, то е факт, ние не можем да го отречем.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И то е дискутирано в Комисията, то е предмет на едно от законодателните ни решения, както ще видите по-нататък по отношение на НАП.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Продължавам по-нататък: „В тази връзка следва да се отчете и последният доклад на Международния валутен фонд, че промените представляват коренна промяна на действащия модел, която изисква задълбочена дискусия и адекватно решение в дългосрочен план. Отделно се обръща внимание, че многократното местене на средства на осигурените лица съдържа риск за стабилността на пенсионната система.“
Тук просто съм цитирал това, което е изнесено в доклада на Международния валутен фонд. Това са техни констатации, не съм го измислил аз. Все пак сме длъжни да се съобразим и с тези констатации, независимо че ако трябва да бъда честен като господин Цонев, че това не означава, че те са най-точните и най-верните. Но така или иначе, са факт на документа.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Аз ви предлагам да премислите първото изречение, да го одобрим.
Второто и третото изречение да ги перифразираме като цитат: „В доклада на МВФ, който също беше обсъждан тук, се казва, че…“ – т.е. това да не е констатация на Комисията, а да се цитира информацията на доклада.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да спрем дотам, където колегата казва за Сребърния фонд.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Без доклада на „Международния валутен фонд“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, и цитата после. „В комисията беше разгледан докладът на Международния валутен фонд, където се правят следните бележки по отношение на промяната в системата.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Без това да е заключение или препоръка на Комисията, просто да се цитира докладът на МВФ.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз и така не съм го дал като заключение, по този начин е заключено.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не, господин Мавродиев в част от изложението на КФН и Асоциацията са засягали тези констатации на МВФ и ги има в протоколите от заседанията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, и той ги е казвал.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз също съм обръщал внимание.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест констатираме го това само като цитат от доклада, без това да е препоръка на Комисията ни за тристълбовия модел.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Така че до Сребърния фонд. И тук слагаме: „В тази връзка са и констатациите от последния доклад на Международния валутен фонд...“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: И цитат от доклада. Добре.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Две точки, кавички и цитат.
Така приема ли се? Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
Кажете, господин Абаджиев? Отменям гласуването.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Да уеднаквим, понеже цитираме Международния валутен фонд. Ние дадохме в нашите материали една декларация – цитат от Международната организация на пенсионните фондове. Там също има един указателен цитат, може да го видите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Значи се прие предложението.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Пропусна глава 6.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз нямам нищо по глава 6. Ако вие имате, казвайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: В глава 6, където са самите такси. Ние ще направим ли, всъщност от нас да дойде законодателната инициатива?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Избрахме – ти закъсня – като подход на работа: първо, колегите, които имат конкретни предложения, да си ги защитят, да ги обсъдим и гласуваме. И след това по законодателните промени и общо по доклада.
Сега сме на предложението на господин Байрактаров. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Раздел ІХ „Наказателна политика на КФН“, страница 53 по моя доклад.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: И при нас е на страница 53 долу „Наказателна политика“.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Това е една тема, която доста коментирахме с колегите от КФН.
„През периода 2003-2009 г. са съставени общо 389 акта“ и т.н., приключва до „334 наказателни постановления“. Предлагам да допълним: „от които влезли в сила са“ – не знам колко са влезли в сила или поне не можах да го намеря – „като от тях в полза на КФН са еди-колко си и колко от тези санкции са били окончателно отменени от съда“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не „в полза на КФН“, а „утвърдени от съда“ и „отменени от съда“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Те са дадени в доклада и в презентацията – колко броя са, колко са отменени и колко са потвърдени и на колко още са в ход делата. Запишете го, но го има в презентацията.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Мисля, че едно изречение не е зле да бъде вкарано в доклада, защото никой няма да започне да чете презентацията, а докладът ще е публичен на Комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Има го като таблица в тяхната презентация. Включете го на това място.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Тъй като на следващата страница са разбити след 2010 г., не знам защо искаш да се включват 2003-2009, които са повече от пет години всъщност.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ще ви прочета следващото допълнение, за да вникнете в смисъла.
Следва още едно допълнение след изречението „през периода 2010-2014 г.“: „колко от тях са в полза на КФН и колко от нейните санкции са били окончателно отменени“, точка. „Това ще е показателно за ефективната административнонаказателна политика, провеждана от КФН. Включително необходими са данни по дружества и по периоди, за да стане явно наличието или липсата на субективизъм в надзорната политика.“
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз тук съм категорично против по следните съображения.
Първо, това не е показателно за дейността на надзорната политика, тъй като в цял свят актовете се обжалват и се отменят и зависи и от състоянието на съда. Тоест аз не мога да направя за себе си такава констатация, като знам какви критики има към съдебната система, към нейната обективност. Може да дадем данните и всеки да си ги чете и да си ги коментира както иска, но такъв извод аз не бих си позволил да направя.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Може би ще трябва да прочета и следващото допълнение, за да стане напълно ясен смисълът. Той отива на страница 54 най-отдолу - за да ви стане ясно какво имам предвид. Започва след изречението, което завършва „2011-2012 г.“ - при мен е на страница 54 най-отдолу. Чета: „По отношение на наложените принудителни административни мерки и тяхното обжалване следва да се има предвид, че съгласно чл. 346 от КСО, същите не подлежат на съдебен контрол за тяхната законосъобразност. Това е в противоречие с редица български и международни актове, включително с редица решения на българския Конституционен съд - че достъпът до съда е най-висша гаранция за защита на права и законни интереси.“ В този смисъл следва да се признае. При липсата на съдебен контрол за законосъобразност аргументът за наложени множество принудителни административни мерки и тяхното влизане в сила не е категорично доказателство за ефективна надзорна политика, тъй като това силно правомощие може да се превърне в злоупотреба с права.
Следва да се имат предвид и нормите на Закона за Комисията за финансов надзор, съгласно които приходите от наложените глоби и имуществени санкции постъпват в бюджета на КФН, а не в държавния бюджет - нещо, което коментирах тук на една от комисиите и което е предпоставка за порочни административни практики. Това е начин за запълване на бюджета на КФН, но и за прекомерна репресивна административнонаказателна политика.
Ето за това мисля, че тук няма как да не се съгласите, колеги.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Джалъзов, заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател. Относно предварителните административни мерки тук вече влизаме в сферата на тълкуването. Мисля, че стана детайлен дебат по време на едно от предишните изслушвания. Няма да се спирам в подробности. Предварителната административна мярка е, част от тях по смисъла на КСО не подлежат на съдебен контрол.
От друга страна, в Закона за Комисията за финансов надзор изрично е казано, че индивидуалните актове на заместник-председателите подлежат. Право да тълкува закона имат парламентът и съдът.
Имаме решение - ако се интересувате, мога да ви го изпратя – на 5-членния състав на ВАС, където се казва, че актовете на зам.-председателя в дадения случай подлежат на такъв съдебен контрол. Казвам ви го, защото КФН не може да тълкува закона, нямаме такива правомощия, от една страна.
От друга страна, също така по наша инициатива на практика с една от приетите промени в един от секторните закони в сферата на инвестиционния надзор изрично беше казано, че вече може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Така че на практика този въпрос е решен. Това беше по наша инициатива, тъй като съдът е единственият орган, който може да тълкува закона. В дадения случай ние, когато сме ги издавали, сме презумпирали нашите действия въз основа на факта, че те подлежат на съдебен контрол. Естествено със законодателната промяна всякаква неяснота е отстранена, така че в това отношение аз не виждам тук място за дебат повече.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз исках да попитам дали сме получили информация, защото аз не се сещам да съм виждал такава всъщност, наказателните постановления, разбити по фондове. Господин Джалъзов, предоставили ли сте ни такава информация? Не.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Покажете чл. 345 на колегите.
ЖЕЛЮ ВАСИЛЕВ /главен експерт, отдел „Регулаторни режими“, дирекция „РРОН“ на КФН/: Съгласно чл. 345, ал. 1, принудителните административни мерки по чл. 344, ал. 1 от КСО, се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя на комисията, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му.
Съгласно ал. 2 принудителните административни мерки по чл. 344, ал. 2 – тези, които се прилагат от Комисията – се прилагат с писмено мотивирано решение на Комисията, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му.
С чл. 346, изменен в „Държавен вестник“, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24 март 2015 г., решението по чл. 345, ал. 1, т.е. решението на заместник-председателя за налагане на принудителна административна мярка може да се обжалва по административен ред пред Комисията и по съдебен ред пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението.
Ал. 2 на чл. 346: Решението по чл. 345, ал. 2 на КФН може да се обжалва пред ВАС. Обжалването не спира изпълнението.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Разбрахме.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Госпожо председател, колеги, по този абзац аз категорично ще гласувам против със следните съображения. Ще ги доразвия, за да има аргументация, каквато през време на цялата работа на Комисията ви казвах.
Първо, от финансовата криза насам ние като законодатели се стремим да търсим отговорност - виждам как това се случва в комисията КТБ и навсякъде – за повече строгост и прилагане на закона от страна на регулаторите. Непрекъснато обвиняваме БНБ в липса на строгост.
От друга страна, направихме опит да вменим вина и на КФН по случая КТБ, като трябваше да дойде докладът на Европейската комисия, за да видим, че няма такава, но си спомням в зала какви приказки се изприказваха.
В тази връзка аз мисля, че констатирахме, че поднадзорните лица не могат да използват парламента, за да атакуват регулатора. За тази цел си има съд, където те могат да обжалват решенията. Достатъчно е, че сме изброили всички наказателни постановления, достатъчно е, че сме ги дали.
Аз дори щях да предложа, но се отказах в интерес на консенсуса, че за мен през цялото време на работа на комисията не констатирах нито едно сериозно нарушение на регулаторната рамка от страна на регулатора, нито злоупотреба с права, каквито се опитваха да ни вменят пред медиите доста от поднадзорните лица. Все пак да не забравяме, че те са поднадзорни лица и трябва да се държат като такива, а не да размахват пръст на регулатора и ние после в парламента да се чудим как да мачкаме регулаторите защо не си вършат работата. И с право се опитваме да не го правим.
Така че аз мисля, че трябва да бъдем много внимателни, след като искаме да има регулации. Мисля, че в случая нещата са ясни.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Цонев, има такива констатации в доклада за регулатора, каквито предлагате.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Не в такъв категоричен вид, за да се придържаме към фактите.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Мисля, че рамката е спазена. Регулаторът си е свършил работата. Предложение: да се увеличи капацитетът на регулатора.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Още едно изречение в тази посока. Например анализът на постановленията, изобщо наказателните, административните мерки сочат тенденция към увеличаване в годините, но от това по-нормално няма. Първо, след кризата инструментите са различни, с различни средства натрупани, броят на поднадзорните лица и т.н. Мисля, че абсолютно нормално е всичко това.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, може ли да кажете, че оттегляте предложението?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Оттеглям предложението, като смятам, че първото изречение, което да допълним само цифрите за актовете, мисля, че е добре да съществува там, защото то просто допълва информацията и не съставлява трудност, след като ги имаме тези данни.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Тоест актовете от 2003 до 2009 г. да бъдат разбити така, както тези от 2010 до 2014 г.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Стига да ги имам, стига да са ги дали от КФН.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз лично не ги намерих.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: В презентацията ги има.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Но не са развити от 2003 година.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Мисля, че не е зле да ги имаме в комисията.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. На страница 53 „Наказателна политика“, КФН, 2003-2009 – също по брой обжалвания – потвърдени, отхвърлени.
По-нататък има ли други предложения?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Точно преди раздел Х накрая, това е на страница 61, приключва последното изречение по следния начин: „Като не се търгуват публично, може да няма кандидат купувачи, затова трябва да се прилага законът такъв, какъвто е.“ Моето предложение за добавяне към текстовете е: „Увеличаването на капацитета на комисията /имам предвид КФН/ не следва да е за сметка на поднадзорния бизнес. Недопустимо е прекомерно увеличаване на административната тежест чрез нови такси или чрез попълване на бюджета на КФН с глобите и имуществените санкции, налагани на поднадзорни лица. Така се отварят врати за порочни административни практики.
В писмото до Марио Драги, посочено от Стоян Мавродиев и Йордан Цонев, се изразява подкрепа за въвеждането на регулации за финансовите институции, опериращи с бързи кредити, но извън тази обща подкрепа друга не е заявена, поради което подобно твърдение не би следвало да се приема като манипулация.“
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не разбрах последното изречение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: За кое твърдение става въпрос?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: В писмото на господин Стоян Мавродиев.
Каква е идеята? Ние тук всички коментирахме и стигнахме до изводите, че КФН има недостатъчен бюджет и недостиг на капацитет.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /зам.-председател на КФН/: Така беше, да.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Тук идеята е и мисля, че ние всички го подкрепихме, че ние трябва да поискаме повече средства за тази комисия, за да може да осъществява ефективно своя надзор. Но аз допълвам, че това не трябва да стане за сметка, защото има опасност, като кажем, че няма капацитет, хайде, давайте глоби на поднадзорния бизнес и си запълнете бюджета - което не бива да се случва според мен и ние трябва да го отчетем. Това ми е идеята. Иначе последното изречение за писмото на Марио Драги можем да го махнем, защото това не е толкова важно и да остане само до „административни практики“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Нека да поясня нещо по тази тема.
Първо, това писмо, колега Байрактаров, е относно законопроект, който не можа да бъде гласуван на второ четене. В него освен укрепване на регулаторния капацитет и изменение в съответствие с европейското законодателство и още редица други неща, имаше и регулиране на дружествата, които дават бързи кредити, да минат на регулация в КФН, понеже са небанкови финансови институции. Небанковите финансови институции се регулират от КФН. /Банковите се регулират от БНБ. Но това е минала тема./ В тази връзка беше питането до Марио Драги дали Европейската централна банка е съгласна тези регулации да минат от единия регулатор към другия, а не във връзка с укрепване на капацитета. Затова мисля, че не е нужно да влиза в доклада. То беше пояснително.
По отношение обаче на другата важна тема аз не възразявам да влезе вашето предложение, но моето мнение тук е различно. Аз смятам, че таксите /не глобите/ трябва да формират все по-голяма част от бюджета на КФН, дори ако не и целия и те ще бъдат за сметка на бизнеса, разбира се. В голяма част от Европа е така.
В България, най-ниските такси в този сектор са в България. Ако за други констатации можем да кажем, че България е най-бедната страна в Европа, не бих казал, че този бизнес е на последно място в Европа. Той е бизнес, какъвто е реципрочният бизнес във всяка европейска страна. Ако една схема за взаимно инвестиране и т.н. тук плаща Х единици, във Франция и в Англия плащат 10 Х. Моето мнение е, че укрепването на капацитета не трябва да е за сметка на бюджета, а за сметка на таксите /не на глобите/.
Това е регламентирано с наредби и такси. Не става въпрос за глоби. Пак повтарям, глобите – не. Дайте да налагаме много глоби, после ще ги опростяваме или ще си вдигаме бюджета. Не! Такси! Този орган, както всички такива органи в Европа, събират такси.
Аз съжалявам, че не ми предоставихте сравнителни таблици. Те са десетки пъти по-малки, отколкото в Европа, да не кажа и по-сериозна цифра. От тази гледна точка моето мнение е, че може да се върви в тази посока. Бюджетът на КФН и сега една част от него е от собствени приходи – от такси, а не от глоби. Глобите да си влизат в републиканския бюджет. Тук става въпрос за такси – има такси за обслужване и т.н., различни видове такси. От тези такси например, ако не ме лъже паметта, във Франция ли беше… кои са държавите, в които регулаторите се издържат само от такси? Мисля, че господин Мавродиев го каза в протокола го има, но са, да кажем, 1/3 от държавите са така.
Това беше предложението. Ние може да не го напишем тук. Аз просто си казвам мнението, че съм на обратното мнение – не за сметка на бюджета, а за сметка на таксите, защото този бизнес може да плаща такси.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз съм съгласен с господин Цонев. Единствено трябва да сме внимателни от гледна точка, че КФН предлага много услуги и не само на пенсионните дружества. Имайки предвид, че таксите може би трябва да са едно основно перо от техния бюджет и така трябва да бъде може би като концепция, но при пенсионноосигурителните дружества трябва да сме внимателни. Всъщност таксите, които ще бъдат чарджвани, на които ще плащат, те ще се отразят и върху разходната част, която идва от джоба на всеки един. Пенсионното дружество не го интересува какво ще плаща, защото то го взима от парите, които ние сме му дали. Имам предвид ние като граждани. Така че балансът трябва да е много внимателен - дали да не се сложи и някаква разделителна линия или нещо, когато става дума за боравенето на тези пари, които са акумулирани от фондовете и които те ще сложат при тях просто в един разходен баланс под черта, и нормалните услуги, които те предлагат на другите небанкови институции.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Тук идеята беше да се реши с промяна в законодателството, и то не в КСО, освен в КФН и в Закона за устройството на държавния бюджет, и т.н., защото тук става въпрос за формиране на бюджета по нов начин. Тези приходи не отиват под черта, а те съставляват част от бюджета, утвърдени със съответните нормативни документи на Министерството на финансите, включително и таксите. Но нека да оставим това те да си го решат. Ние тук можем да имаме компромисно решение. Аз предлагам следното компромисно решение:
Комисията да констатира, че е нужно да се укрепи регулаторният капацитет, като това да се прецени внимателно от самата КФН и от Министерството на финансите в законодателна инициатива как да стане – дали за сметка на изравняване на някои такси с европейските, дали за сметка на бюджета, или комбинирано.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ще влезете в противоречие със Закона за държавните такси. Законът за държавните такси, чл. 2, казва, че всяка такса трябва да е равна на себестойността, на която се извършва. Ако КФН започне да изчислява себестойността на извършената услуга за начисляване на таксите, трябва да ги вкараме в още по-голям батак. Да ви чета закона, да видим дали не е така. Спечелил съм не едно и две дела на тема държавни такси. Така че да не принизяваме…
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз имам още един коментар, свързан с това, което обсъждахме.
Със сигурност самата КФН може би има нужда от подпомагане на капацитета и всичко останало. Единственото, което ще помоля, е да не се цитира писмото, което е от Европейската комисия, което малко не беше коректно, преведено от английски на български език, и в което се говори за засилване на самия надзор всъщност, а беше преведено, че трябва да се засили надзорният капацитет. Така че само това ще ми е молбата - защото там фактически се критикува самият надзор, че трябва да се засили като надзор такъв, а не като липса на капацитет за осъществяване на надзора. Това е единствената ми молба.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: По отношение на какво се критикува надзорът?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Че трябва да се засили самият надзор, който осъществява комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: По кой начин?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Там пише като цяло, не пише с препоръки.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Няма нито една критика към тях. Аз съм го прочел.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Погледнете на хартиен носител, страница 61, решението на Комисията, днес е дописано по този въпрос.
Да ви обърна внимание, че укрепването на капацитета на КФН не е предмет на работа на тази комисия. Обсъждахме го, също имаме стенограма и запис от този разговор. Допуснахме го като компромис и добро намерение на нашата комисия към КФН и сега стана тази дискусия и този препъникамък едва ли не в доклада.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Нормално е да имаме различни мнения по някоя тема. Не може по всички теми да сме на еднакво мнение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Не е предмет на работа на нашата комисия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Все пак имаме за предмет и прилагането на регулаторната мярка, когато в регулаторната мярка липсва съответният капацитет. Мисля, че си е точно предмет на Комисията и ние сме го коментирали, уважаема госпожо председател.
Аз пак казвам: мисля, че много по-добър вариант и възможност ще бъде, както казва господин Цонев, това да се заложи в самия бюджет, за да знаят те с какво разполагат и да развиват своя капацитет, вместо да им налагаме чрез такси и чрез глоби. Таксите си влизат в бюджета и оттам след това се разпределят, но не те да ги гонят като надзорен орган за събирането.
„Увеличаването на капацитета на Комисията не следва да е за сметка на поднадзорния бизнес и на прекомерно увеличаване на административната тежест чрез нови такси или чрез попълване на бюджета на КФН с глобите и имуществените санкции, налагани на поднадзорни лица.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Който е за това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 2 ГЛАСА, „ПРОТИВ” 1, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” 4.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложението не е прието.
Има ли други предложения?
Ако господин Байрактаров е свършил, да дадем думата на госпожа Тодорова, която има две предложения.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Имам още едно предложение, последно, което е на страница 69 в моя доклад.
Това е след мое изказване, което аз казвам. Аз даже ще помоля КФН като експерти да направите вашето експертно становище за тези празноти в закона, за да го включим в нашия доклад за дейността на Комисията. Така приключва тук моето допълнение, което ви предлагам: „И досега сделки с натрупване, които надхвърлят праговете на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, подлежат на одобрение от акционерите на публично дружество. В този смисъл има и надзорна практика на КФН през годините. Аргументът, че договорите са сключени преди дружеството да придобие публичен статут, не е валиден, когато плащанията по тези договори предстоят - и така до 2019 година.
В този смисъл не е коректен и аргументът, че е достатъчно разкриването им в проспекта, тъй като там се представя в исторически план определена информация на конкретния случай. Сумите по договорите ще се определят и плащат и в бъдеще. Не е налице произнасяне на съд, тъй като делото е прекратено поради определената държавна такса и казусът не е гледан изобщо по същество. Не следва да се въвеждат депутатите в заблуждение за осъществен съдебен контрол. Сезирани са и други институции, чието произнасяне също е от значение за повдигнатите въпроси. Отделно не е за пренебрегване фактът, че проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция и ДКЕВР коментират наличието на проблеми в сферата на сделки със свързани лица.“
Това е по казуса със свързаните лица на "ЧЕЗ".
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз няма да се изказвам, да не губя време на Комисията. Това, което прочете колегата Байрактаров, противоречи на всичко, което аз казвам и моето становище по тази тема. Аз съм направил консултация - ще повторя за Комисията – с две адвокатски кантори и те смятат, че КФН е приложила точно буквата на закона, че в случая става въпрос за празнина и че тълкуването е такова.
Също така между онази и тази комисия си направих труда да разбера защо е спряно делото, защо са оттеглили иска. Това също е „упражнен съдебен контрол“ и всъщност с прекратяването на жалбата от страна на пенсионните дружества, които са подали сигнала, всъщност те признават – от това, което прочетох като мотиви за оттеглянето на жалбата, - че всъщност е спазена буквата на закона и тъй като към тях е предявено искането по същество.
Жалбата първоначално е по това, че е упражнила КФН правомощията си. След това тя не е уважена и с определение съдът предлага да се образува дело по същество, т.е. към мажоритарния собственик, който е действал по тези договори със свързани лица, но тъй като е трябвало да се внесат такси 4%, те са се отказали.
Тоест решението на съда, определението е, че към тях не може да има иск. Може да има иск по същество за сумите, но към акта, че те не са упражнили, не може да има. Затова много точно е казано в това заключение в каренце. Нещата тук са точни и ясни. Има законодателна празнота и аз виждам, че има направени предложения в закона, които ще я запълнят. Но тук вина на КФН, както иска да вменят тези дружества, които бяха тук, и в тези констатации на колегата Байрактаров – по това аз ще гласувам „против“.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Байрактаров, част от нещата, които предложихте, ги има в доклада, буквално, и цитати има, но разбира се, това е Ваше право.
Комисията за финансов надзор направи предложения за промени в закона. Надявам се да стигнем до обсъждането и по този въпрос със законодателните промени. Промените ви са професионални. Аз Ви благодаря и Ви поздравявам за това, което сте предложили. Уреждат казуса.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Аз също съм направил сериозна консултация с най-добрите адвокати в тази област. Искам да ви кажа, че законът и сега си е много добър, но пак повтарям, че съгласно чл. 13 от Закона за КФН комисията трябваше да излезе с писмено становище за прилагането на чл. 114, подписано от всички членове на КФН. Такова и до ден-днешен на нас не ни е представено.
Що се касае до определението на съда, тук беше и госпожа Петкова (Даниела Петкова – ПОК „Доверие“), която можете да видите какво е казала от стенограмата. Да, жалбата на дружествата е основателна, казва съдът, с тая малка подробност, че те трябва да внесат 4% такса върху размера на договорите, които както тук ни съобщиха от КФН, бяха някъде за над 900 милиона лева. Една 4-процентова такса е 36 млн. лв. от парите на вложителите. Няма нормален човек, който да рискува да внесе 36 млн. такса и да чака години наред.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Вчера говорих с госпожа Петкова. Няма такова нещо. Става въпрос за следното – жалбата е била по друг ред. Тази жалба е отхвърлена. Те могат да подадат жалба по друг ред по същество, при която вече трябва да внесат такса, а не по първата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Колега Цонев, 900 милиона се въртят между две свързани дружества: "ЧЕЗ" АД и "ЧЕЗ" ЕАД. Съсобственик – "ЧЕЗ Ей Ес“ (CEZ a.s.) Чехия. Това означава ощетяване на фиска и Вие искате да ми кажете, че няма проблем. Има проблем и той не е в законодателството.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Има много голям проблем и той е в законодателството.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Защо Комисията не излезе с писмено становище?
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Защото не е длъжна.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Напротив, длъжна е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Прочетете да видите, че може, а не е длъжна.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не може, длъжна е.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Ананиев иска думата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Този казус наистина е много важен. Има някаква фактология. Независимо дали е спазен законът или не е спазен, има някакъв проблем - в момента има договори, които действат, и по някакъв начин ощетяват всички. Всички, които ползваме услугите на "ЧЕЗ", всъщност сме ощетени. Това са всички български граждани. Трябва да се предприеме нещо. Мисля, че това е по-важното.
Ако дойде от нас инициативата, аз видях, че има Ваши предложения, господин Цонев, но не го виждам като текст просто. Мисля, че това е по-важното, отколкото да влезем в спор сега за съда и т.н. По-важното е да го спрем това като практика. Ако вече може по съдебен път да се докаже, че има някой, който не си е свършил работата и че носи отговорност, да се търси такава отговорност, но по-добре е да се спре самата практика на това нещо, което в момента се случва.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Прав сте, господин Ананиев. Не искам да спорим по същество. Просто по повод текста на колегата Байрактаров аз просто припомних какво аз съм констатирал. Не е задължително да съм прав. Просто припомних и казах, че е важно това нещо да стане безспорно предмет на законодателна промяна, за да могат да си свършат работата.
Ако исках да влизам в спор по същество, щях да ви кажа, че когато е направен проспектът, - защото все пак госпожа Петкова (ПОК „Доверие“) и останалите ги познавам отдавна-отдавна като перфектни професионалисти - те инвестираха в този продукт, след като знаеха, че има 9-годишен договор и няма кой да им го спре и никой не ги караше да инвестират. Но аз не го казах това на първото заседание, защото не искам да внушавам на никого вина, най-малко на перфектни професионалисти като госпожа Петкова и на другите дружества. Но те наистина знаеха, че купуват акции на "ЧЕЗ" и че това дружество става публично. След като стана публично, купиха, защото те не могат да купят, преди да стане публично. Въпреки всичко купиха и бяха запознати с този договор.
Но това е контрапродуктивно и сега да го включваме в доклада – дали те са виновни, или другите… Просто правим промяната и даваме възможност да се спре това безобразие в "ЧЕЗ". Тук сме на едно мнение, господин Байрактаров. Това безобразие трябва да се спре. Но аз няма да гласувам да се вмени вина на регулатора. Няма такава!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Само искам да прочета какво гласи чл. 13 от Закона за КФН, за да спрем с коментарите. Чета го дословно: „Комисията дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване, Закона за публично прилагане на ценни книжа.“ Спирам дотук. Такива писмени указания комисията не е давала относно прилагането на чл. 114. Само това искам да Ви кажа. Въпреки че ги поискахме многократно тези указания, аз така и не ги получих, защото ги няма или поне аз оставам с такова впечатление, че ги няма. И тук казвам: КФН, не член от Комисията, Комисията означава цялата комисия.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Подлагам на гласуване предложението на господин Байрактаров за допълнение в доклада. Моля, който е „за“, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 3 ГЛАСА, „ПРОТИВ” 1, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” 3.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложението не се приема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не може 900 милиона под носа ни да се разхождат нагоре-надолу и ние тук да се правим на ощипани.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Защо да се правим на ощипани и да се караме на края на доклада? Ние още тогава констатирахме, че и Вие сте прав, и дружествата са прави, и те (КФН) са прави.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Няма празнота. Тъй като Временната комисия още не е приключила работата си, настоявам Комисията за финансов надзор съгласно чл. 13 да даде писмено становище с датата, от която е подаден сигналът. Да ги видя как ще ми го дадат това становище за прилагане на чл. 114 от Закона за публично предлагане на ценните книжа. Настоявам да получа в писмен вид, това е мое право и като член на Комисията, и като народен представител, до 24 часа да го получа в писмен вид.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ваше право е да искате каквото решите от КФН. Трудно мога да разбера Вашето право да определяте срокове.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Сроковете мога да ги определям съгласно чл. 137 от Правилника за прилагане на дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Там няма срокове „24 часа“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Накрая на работата на Комисията нещо не можем да се разберем.
Знаете ли докъде ще стигнем по тази линия? Дотам, където не искахме да ходим през цялото време на цялата комисия – да показваме грешни инвестиции на пенсионните фондове и да ги докажем, че са грешни.
Ваши тълкувания са, че е виновен за 900 милиона регулаторът! Въпрос на спор е. Вие сте професионалист, но и аз не съм по-малък от Вас. Въпрос на спор е. Искате ли да го направим в зала? Знаете ли, че ако го направим в залата, ще загуби и регулаторът, и пенсионните дружества?
Аз апелирам към Вас в края на работата на Комисията и двамата да спрем да спорим на тази тема. Няма полза от това. Ако някой е решил, че точно по тази тема ще шамароса регулатора и ще докаже, че той е виновен за нещо, за което не е виновен, и ще поиска смяната му за това, няма как да стане това просто защото не е вярно. Ако беше вярно, добре.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Господин Цонев, признавам Вашия професионализъм и съм го заявил не един и два пъти. Благодаря, че Вие признавате моя, но аз не искам да шамаросам регулатора, а моят работа, а и на всички нас е на първо място да защитаваме обществения интерес, което ни е вменено от Конституцията.
Всички се съгласяваме, че има 900 милиона, които в бъдещ период до 2019 година ще ощетяват един път потребителите, вложителите в пенсионните дружества поради простата причина, че не е приложен законът /затова ви изчетох чл. 13 ЗКФН/, и втори път поради това, че тези дружества ще намаляват реално своята печалба, с което ощетяват и фиска и с което ощетяват и въобще държавата като държава. И ние не можем да бъдем безучастни и да си затваряме очите. Ето това е проблемът. Тук проблем няма в законодателството. Затова казах: настоявам КФН да ми представи съгласно чл. 13 това свое писмено становище за прилагане на чл. 114 от закона. Аз такова не видях. Ако имаше такова, щях да кажа: „Да, Комисията си е свършила работата, но няма как да има. Законът е идеален в тази си част. Идеален е и Вие го знаете и аз не мога да си затварям очите, предполагам, и Вие. Вярно, приехте го, гласувахте го.
Между другото, можем да влезем по което искате време в спор на тази тема и ви гарантирам, че ще загубите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Аз гарантирам, че ще загубите Вие, но това е друга тема, абсолютно Ви гарантирам. Тълкувате неправилно чл. 13 и там Ви е грешката, само там. Обаче оттам следват всички останали изводи. Член 13 не е така, както го тълкувате Вие.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Ще направя един коментар на изказването на господин Байрактаров за това, че всички знаем, че до 2019 г. тези отношения няма да бъдат регулирани и ще останат така. Това не е вярно поради факта, че ако се съгласите да подпишем законодателни промени, а ако не се съгласите, аз ще ги внеса като народен представител, - декларирам – се създават нови членове и се допълват стари в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които ще обхванат материята от 2015 г. нататък. Казва се, че „по отношение на сделки или действия, представляващи изпълнение на договор, сключен преди вписване на дружеството в регистъра, се прилага чл. 114 и следващите, когато в резултат на съответната сделка или действие се преминават праговете“. Тоест оттам нататък ще се прилага и този текст. Ако го приемем веднага, ще започне веднага да се прилага. Ако се мотаем до 2019 г. и се караме кой е крив, кой е прав, няма да можем да уредим тези взаимоотношения.
Господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на указанията и практиките, които е издала КФН, мисля, че ще бъде коректно от моя страна /изказвам лично мнение, не ангажирам регулатора в никакъв случай/ не бива да се очаква, че приемайки дадено указание или практика, ние имаме правомощия да дописваме закона. Ние нямаме такива правомощия, т.е. много е деликатна тази граница… - част от практиките и указанията се обжалват от поднадзорните лица и когато влезе в съда, първото нещо, което гледа съдът, е дали на практика регулаторът е извършил дописване на закона, каквито правомощия той няма, ако говорим за тълкуване.
Пак казвам, правомощия по тълкуване има Народното събрание и съответните колегии на ВКС и ВАС, така че много ви моля да бъда коректно разбран. Ние не бягаме от отговорност, просто ви казвам, много е деликатна тази граница. Изказвам лично мнение - не очаквайте, че чрез тези указания и практики ние едва ли не ще допишем закона. Не искаме да създаваме такъв тип практика, защото не е в интерес.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Благодаря. Приключваме с тази тема.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не можем да я приключим така, защото това, което каза господин Джалъзов, не е вярно. Ще чета пак закона – това са ваши правомощия. Това пише: правомощията на комисията са следните и аз ги изчетох: правомощията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Чл. 13 е във връзка с този член. Не може да четете само чл. 13.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Чл. 13 е за правомощията за тълкуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Да, той е във връзка с всеки един друг член.
Предлагам да направим искане да тълкуват чл. 13. Ако Вие сте прав, аз ще се извиня и ще напишем в доклада това. Но просто не сте прав, колега, разберете го, не искам да се карам с Вас.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Не се караме, но то е написано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Чл. 13 дава право да тълкува, но не дава право да дописват, както каза той. В чл. 114 е дадено къде може и какво може и кое е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Никой не иска да дописват.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ако го тълкуваме разширително, е дописване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Чета дословно чл. 13 от Закона на Комисията за финансов надзор, раздел „Правомощия на комисията“: „Чл. 13, ал. 1. Комисията има следните правомощия: …точка 4. да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за социално осигуряване, Закона за публично предлагане на ценни книжа…“, в чийто състав влиза и чл. 114 от същия закон. Ето пак правомощия – „да дава писмени указания относно прилагането и тълкуването“. Никъде не съм казал, че тя трябва да дописва закона. Затова законодателят е дал тези правомощия.
Само че тези писмени указания, които аз поисках, ние така и не ги получихме в тази комисия. На това искам да ви обърна внимание.
Накрая пак ще стане така, че говорим за едно и също. Писмените указания, които трябва да дадат във връзка с чл. 114…
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Накрая пак ще стане така, че говорим за едно и също. Писмените указания, които трябва да дадат във връзка с чл. 114 са, че не могат да прилагат чл. 114 извън обхвата му, а обхватът му е ясен по отношение на сделката на "ЧЕЗ".
Аз наистина ви съветвам да напишете едно такова указание във връзка с чл. 114, ползвайки задължението си по чл. 13, и да го дадете на господин Байрактаров. Нека да го занесе там, където трябва. Дайте му го това тълкувание, нека да го има, за да види, че всъщност чл. 114 е приложен точно както трябва и че тази сделка не е можела да бъде съборена по чл. 114.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз мисля, че стана ясно за какво става дума. Единственото, за което ще помоля, е господин Джалъзов, ако може да даде това становище, за което говорим, да го предостави на всички членове на комисията, за да провери всеки по какъв начин да го тълкува.
Мисля, че единственото, което можем заедно да направим, и то още утре, ако трябва, е да внесем тези промени, за да станат по-бързо факт, за да спрем цялата тази процедура. Очевидно има двойно различно тълкуване. Предполагам, че това може би ще се пренесе и в пленарната зала в един момент, както се познаваме, но нека да продължим нататък, защото вече е 17.30 часа и мисля да продължим с предложенията на госпожа Тодорова, ако нямате нищо против?
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Благодаря. Аз ще бъда отговорна към времето на Комисията и затова в съвсем оперативен план ще кажа няколко неща.
Първо, когато дадох своите идеи и предложения, те бяха по принцип какво според мен е добре като препоръка да се включи в доклада. Тоест мой пропуск е, че те нямат отразено систематично място в страниците на доклада. Затова предлагам две неща: или да ги обсъдим по принцип и ако получат или съответно не получат подкрепа, да ги отразим в доклада, или да ги отложим, докато им намерим систематичното място, така че да не губим време на Комисията - както вие прецените, че е по-добре.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, ние трябва да решим принципно един въпрос. Продължаваме ли заседанието до края му и обсъждаме ли предложенията на госпожа Тодорова и най-важното според мен – законодателните промени, които предлагаме. Или спираме днес дотук и утре правим още едно заседание?
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз лично съм за спиране. Обаче не знам утре как сме с времето.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Утре, 16.30 часа, след другите комисии. Четирима членове на комисията са „за“ направеното предложение за спиране на обсъждането днес.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Предложенията на госпожа Тодорова са много малко.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложенията са три. Нещата, което приехме, да отразим в доклада за утре, да ги има и тях, да ги видите в окончателен вид. Заповядайте.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Аз предлагам да препоръчаме да има общ гаранционен фонд, а не както дебатираше и от отделните пенсионни дружества, и в публичното пространство – всеки да има своя гаранционен фонд, защото се предполага, че ако инвестиционните портфейли на едно пенсионно дружество са в риск и те не са управлявани добре и този гаранционен фонд ще се управлява от същите хора, и те няма да са управлявани добре. С оглед на това и казуса с КТБ да има един такъв общ фонд.
Методологията за калкулиране на вноската на всеки един пенсионен фонд да бъде свързана с риска на съответния фонд. Знам, че е доста дискусионно как се изчислява рискът и т.н., но този дебат можем да го оставим на професионалистите и да дадем такава препоръка, за да не се налага да имат еднаква тежест и еднакви вноски всички пенсионни дружества, ако те поемат различен риск. Това е първото ми предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Имате думата, колеги. Моето мнение е това да не влиза в доклада, а ако приемете, да има една препоръка към работната група на фондовете и КФН. Това е една от темите, които те вече обсъждат в тази работна група. Нямат още единно становище.
Препоръката на нашата комисия към работната група е да допълним и тази, да обсъдят и да излязат със становище по отношение на гаранционния фонд. Иначе в доклада ние не коментираме тази тема, защото тя е част от промяна в цялостната система. Това е моето предложение, да бъде като препоръка, без да взимаме отношение.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Подкрепям Вашето предложение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Абаджиев?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: /не говори от микрофон/ …Още повече че не се чувствам подготвен.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Работите по тази тема, господин Абаджиев, нали?
Някъде в препоръките към работната група имахме и други препоръки, да добавим и това, групата да даде предложения.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Да гласуваме.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Да гласуваме моето предложение? Който е съгласен с това, което предложих, моля да гласува - да бъде препоръка към работната група.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Второто предложение какво е?
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Второто предложение, доколкото тук стана ясно, че ние не обсъждаме капацитета на Комисията по финансов надзор, аз съм склонна да го оттегля.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложението на госпожа Тодорова е изборът на председател на КФН да бъде поставен на конкурсно начало.
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: И да се въведат минимални изисквания за релевантно образование и професионален стаж. Ние това сме го заложили.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: То е в директива.
Госпожа Тодорова оттегля второто предложение.
Третото предложение какво е?
МАРИАНА ТОДОРОВА /АБВ/: Третото предложение е - мисля, че може в сектор 3 да бъде включено пенсионните фондове да публикуват детайлни инвестиционни портфейли и информацията за тях не само веднъж годишно, но поне веднъж на три месеца с оглед на това да има по-голяма прозрачност и за обществеността да е по-ясно каква е инвестиционната дейност и активност.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Господин Абаджиев, кажете Вие, възможно ли е това да го правите на три месеца?
Господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Благодаря, госпожо председател. Само едно допълнение. В предложението на Закон за изменение и допълнение на КСО сме го предвидили да става всеки месец.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре.
От предложенията на КФН - то е за цялостна промяна, което ние не сме разглеждали тук. Там има предложение да е ежемесечно, т.е. тук не го записваме и не го обсъждаме.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ /Зам.-председател на КФН/: Няма смисъл.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре. Предлагаме да не го записваме тук в доклада; вземаме предвид предложенията за Закон за изменение и допълнение на КСО на Комисията за финансов надзор. Така ли го приемаме? Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ -7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Предложението се приема. Остава утре по същество да говорим за законодателни промени.
Заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Поради липса на бележки прескочихме по глава шеста „Такси и удръжки“. Ако ми разрешите, един малък коментар и молба, може би за допълнение.
Тук се говори за таксите и удръжките. Първо, смятам, че много силно в доклада е записано, например за промените, „прекомерно високи такси“… Това не е вярно. Може да ви дадем данни, че таксите на българските пенсионни фондове са едни от най-ниските в бранша. Така че тая дума за мен малко е дразнеща.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Къде го четете това?
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: В изводите по тази глава, на страница 35, в болтваното каре „Причини за промените – прекомерно високите такси.“ Мисля, че не е това причината. Казахме, че трябва да се актуализира и се съгласихме. Малко фрапиращо, силно звучи.
Второто, което бих помолил Комисията да допълни, ако реши, е, че Комисията се готви да прави предложение да внася Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса по отношение на таксите, ако така разбирам. Едно от нашите основни предложения е, че таксите и удръжките – новите, които трябва да се приемат, те трябва да се приемат заедно и в контекста на всички други промени на Кодекса за социално осигуряване, създаването на гаранционните фондове, мултифондовете, а давам за пример това, което преди малко коментирахте за таксите и т.н., тоест ако самоцелно и отделно се разглежда този въпрос за таксите и удръжките, може да се допусне голяма грешка.
Второто, което също може би може да отбележите в изводите, ако решите, е, че промените в таксите и удръжките – така, както е подходът, който ние сме подкрепили на Комисията за финансов надзор, е да бъде плавно разписано във времето намаляването на таксите и удръжките. Тук ние също отбелязахме, че също има малко едно престараване от КФН, може би в последните предложения, различно от предишните промени, които се планираха в Кодекса за социално осигуряване, се правеше една по-плавна промяна на таксите. Сега темпът малко е доста ускорен, което според мен не е в интерес на дейността.
Впрочем двата основни момента са: в контекста на всички промени таксите те не могат сами за себе си да се променят; и плавна промяна във времето.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, самият размер на таксите, начини - в години за намаляване, ще го обсъждаме утре. Има законодателни предложения, внесени и от КФН, и писменото мнение на фондовете е при нас. Предлагам ви това да го обсъждаме утре. Ако искате, сега да отпадне в констатациите „прекомерно високи такси“ и да остане „високите такси и удръжки след 12-годишен период на дейност на дружествата и фондовете“.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Госпожо председател, мисля, че е прав господин Абаджиев, защото ние тук констатирахме, че не поради високите такси, а поради нарастване на базата, върху която се изчисляват таксите те трябва да бъдат намалени. Това е искано да се каже според мен в доклада, но не е формулирано по правилния начин. Защото наистина е некоректно - все пак е говорено назад във времето, в годините, и тази такса е била нищо спрямо постъпленията, които са влизали. Така че мисля в този вариант да бъде коригирано.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Даже думата „висок“ също е… - „такси и удръжки, които не са променяни 12 години“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: „Причини за промените: нарасналата през годините база, върху която се начисляват таксите, налага промени в размера на таксите.“
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: …“в техния размер“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: …както може би и в методиката, основата, върху която се начисляват. Защото може да се начисляват регресивно, да кажем, може да се каже, че на един осигурен е 0,000… еди-какво си, но на 500 става още по-малко, защото разходите на един фонд, който има 200 000 осигурени, не са кой знае колко по-малко от този, на който има два милиона осигурени. От тая гледна точка и двете неща трябва да са.
Така че като причини за промените да кажем: „нарастване в годините на база, върху която се изчисляват активите; второ, в тази връзка да се преизчисли базата“.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Аз се надявам и утре да го обсъдим това нещо, но просто една вметка, свързано с това, което се казва.
Съгласен съм с това, което се каза, но трябва да погледнем, че става дума за две различни такси. Едната е 5-процентната такса, другата е т.нар. инвестиционна такса 1%, която лично мен повече ме притеснява и тя трябва да е обвързана с нещо, което действително е свършено. Мисля, че в момента тя е към 60% към 40% или 55% към 45%. Тя е по-голяма. Тя е инвестиционна такса и тя трябва да зависи от това какво всъщност е постигнал самият фонд за фондовложителите. Но мисля, че това можем да го обсъдим утре.
ЙОРДАН ЦОНЕВ /ДПС/: Ние го оставихме на работната група.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ние констатираме защо трябва да се промени. Затова не влязохме в задълбочен разговор, в детайли, защото мисля, че не е наша работа между другото.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Да. Но ако няма да влизаме в детайли, тогава може да се добави и това нещо – самата дейност, извършена от фонда, защото всъщност процентът, който е в момента, е по-голяма част от другата такса, която звучи по-голям от 5%, но всъщност като реална стойност…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ /ПФ/: Ще влезем пак в едни размисли.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Не говорим за едно изречение.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Колеги, предлагам ви следното. Колегите ми обръщат внимание, че всичко това, което сега изговорихме, е описано преди извода в карето – и едната, и другата позиция. Предлагам ви, ако искате, цялото това каре да отпадне – за причините. Те горе са изброени, обяснени са и т.н.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ /Председател на БАДДПО/: Все пак тези думи - „високи“ и „прекомерни“ не е вярно.
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Цялото каре отпада и направо ще внесем законодателна промяна.
В хода на изслушванията се обединихме около и двете причини, това цялото да отпадне. Който е за, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „ЗА“ - 7 ГЛАСА, „ПРОТИВ” НЯМА, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ” НЯМА.
Това отпада. Остава: „След постигнатия консенсус за необходимостта от промени и мотивите за тях Временната комисия внася ЗИД на КСО“, който утре ще разглеждаме.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.
Утре в 16.30 часа ще бъдем тук.
НАСТИМИР АНАНИЕВ /РБ/: Да опитаме в 16 часа?
ПРЕДС. КОРНЕЛИЯ НИНОВА /БСП ЛБ/: Добре, можем и в 16 часа, стига да са свършили другите комисии. Ще обявим в коя зала ще бъде.

/Край на заседанието – 18.00 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Корнелия Нинова/