ПРОТОКОЛ №8

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



П Р О Т О К О Л

№ 8


На 29 април 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 16.00 часа /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам днешното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния дневния ред.
1. Изслушване на Министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова по предварително зададени въпроси от председателя на Комисията.
2. Изслушване на изп. директор на “ЧЕЗ Разпределение България” АД г-н Стефан Апостолов по предварително зададени въпроси от председателя на Комисията.
3. Изслушване на председателя на Управителния съвет на “ЧЕЗ Електро България” АД г-жа Кремена Стоянова по предварително зададени въпроси от председателя на Комисията.
4. Разни.
Имам едно уточнение. По т.2 и по т.3 ви предлагам уважаеми колеги поотделно да направим изслушването. Защото това са различни фирми. “ЧЕЗ Разпределение България” АД, а другата е “ЧЕЗ Електро България” АД.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приет е дневния ред.
Първо да ви информирам, по решение на Народното събрание от днес, на Комисията й се удължава срока с два месеца.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Извинявайте, че се намесвам, но нашия председател на парламентарната група ме попита, защо не са три месеца.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защото влизаме във ваканцията.
Да благодарим на нашите гости. Да ги поздравим. Госпожо Петкова почитания към вас и вашия екип.
Господин Иванов – председателя на КЕВР и господин Петър Илиев – председател на Националната електрическа компания.
Господин Гамизов в качеството си на експерт.
Госпожо Петкова бяхме поставили следните въпроси.
Първо, параметрите по сключените споразумения по предоговаряне на условията за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ “ЕИС” 3С – Марица-изток 1 – ЕООД и ТЕЦ “Контур-глобул” – Марица-изток 3 – АД.
Второ, констатирани нарушения, съгласно докладите на проверките на АТФИ на гореспоменатите ТЕЦ-ове.
Трето, становище на Министерство на енергетиката за възможност за предприемане на действия за възстановяване на неправомерно установени средства от предприятия произвеждащи ел. енергия от възобновяеми източници в резултат на нарушенията описани в информацията на ДНСК, която прилагаме към настоящето писмо. Ние сме ви ги изпратили тази справка. Така че, ако не възразявате, да ви предоставя възможността да получим информация.
Благодаря ви.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря ви уважаеми господин председател.
Уважаеми господа народни представители, по повод поставените въпроси от страна на Комисията, ако не възразявате тръгваме по поредността на тяхното поставяне.
Първо, по отношение на параметрите на постигнатите споразумения с така наречените две американски централи ЕИС – Марица-изток 1 и Контур-глобал – Марица-изток 3.
Може би първо трябва да започна с малко предистория във връзка с това, до което ние успяхме да достигнем на 8 април т.г.
На първо място, важно е да се отбележи това, че от страна на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране от 2014 г. е налице решение на регулатора, съгласно което от м.май 2014 г. се намалява съответно общата цена на двете американски централи. Съответно с 30 процента на ЕИС – Марица-изток 1 и с 20 процента на контур-глобал – Марица-изток 3.
Наред с това два блока от ТЕЦ “Марица-изток 1” излизат на свободния пазар и един блок на ТЕЦ “Марица-изток 3” Контур-глобал излиза също на свободния пазар. Това е решението на Държавния регулатор. На базата на това решение съответно е определена и цената по отношение на микса.
В последствие това решение на Комисията на Регулатора е обжалвано от страна на двете американски централи. И през м.ноември основния аргумент е, че това решение, тези договорености не са постигнати на база преговори. Не е ясно как се е достигнало до тези проценти. В същото това решение ДКЕВР постановява, че освен това намаление НЕК ще продължи да изкупува електрическата енергия от двете американски централи по високите цени, докато не бъдат предоговорени условията по двата дългосрочни договора. В резултат на това Националната електрическа компания генерира загуби. Само до м.октомври, мисля че беше господин Илиев, ако не е така, моля да ме поправите. Около 200 млн. ли бяха.
ПЕПЪТ ИЛИЕВ: А за целия период 426 млн.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това всъщност е малко предистория, за да стигнем до процеса по предоговаряне на условията. Но мисля, че това са важни детайли, които имат съществено значение във връзка с резултатите от преговорите, които ние проведохме и продължаваме и в момента да водим, за да може да ги финализираме до 30 юни.
Всъщност това, което ние като Министерство на енергетиката и колегите от Националната електрическа компания заварихме като ситуация, че от страна на двете американски централи категорично се отказваше, да се водят преговори, при положение, че е налице това служебно намаление на цената. Повтарям техните аргументи, без да е налице яснота как се е стигнало да тези проценти, че тези проценти на практика водят до невъзможността тези две компании да обслужат своите кредити и на практика, че са абсолютно нереалистични като процент намаление.
Независимо от всичко. Ние стартирахме преговорите с двете американски централи. Като нашата идея беше изцяло да се придържаме към стойностите, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила, макар и служебно. Във хода на преговорите се оказа, че този процес е доста труден. Направихме съвместна работна група между експерти от Националната електрическа компания, Енергийния холдинг, от Министерство на енергетиката, съответно с представители на двете американски централи, като двете работни групи работиха отделно една от друга. И започнахме да анализираме всяка една от клаузите на споразумението за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. Като се опитахме да стигнем до взаимно изгодни за двете страни условия. Като всяка една от страните излагаше в хода на преговорите своите аргументи.
Като цяло нашите партньори от двете американски централи поставиха в общи линии едни и същи теми за разговор и едни и същи параметри. В хода на разговора те поставиха много ясно условието, че всъщност проблема в българската енергетика, по този начин така поставен в това решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се оказваше, че са едва ли не само двете американски централи.
Те много остро поставиха въпроса: “Само ние ли сме проблема в българската енергетика? И с постигане на това намаление ще се реши ли проблема в енергетиката?” Те искаха да видят реални стъпки в подобрение състоянието на Националната електрическа компания и на целия енергиен сектор. Ние обяснихме какви са приоритетите на Правителството. Обяснихме, че имаме волята и ще работим за това, да бъдат направени промени в законодателството, така че те да бъдат изцяло насочени към свиването на дефицита на НЕК. Ще предприемем, разбира се и други мерки. но една от основните мерки за свиването на дефицита в НЕК е именно предоговаряне на условията в двата дългосрочни договора.
Така в хода на преговорите, тук господин Николов също много активно взе участие. Ако има въпроси и той също може да вземе отношение по тази темата.
В хода на преговорите, ние на първо място стигнахме до един меморандум, че двете страни, той беше мисля от 11 февруари 2015 г. подписахме меморандум, с който ясно заявихме своите позиции, че двете страни се съгласяват, че ще водят преговори. Като целта на тези преговори е да се стигне до редукция на цената от една страна на двете американски централи. А от своя страна Националната електрическа компания да поеме ангажимент да изплати своите просрочени задължения към двете централи, които към онзи момент бяха някъде около 650 млн. лв. Това беше меморандума, който ние подписахме на 11 февруари 2015 г.
В последствие до 8 април ние всъщност водихме много интензивни, много активни преговори, за това как точно ще се стигне до намалението на тази цена.
Анализирайки цялото споразумение между двете централи, всъщност стана ясно, за всички предполагам, че това не е новина. Цената която НЕК плаща на двете американски централи условно се състои от две компоненти. Едната компонента е свързана с цена за разполагаемост, а другата компонента е цена за енергия. Оказа се, че цената за разполагаемост, това е цената, която Националната електрическа компания плаща, без тези централи да произвеждат електрическа енергия. Цената за разполагаемост е по-висока от цената за енергия. Тоест, ако тези две централи работят и произвеждат електрическа енергия, ние ще плащаме много по-малко.
Ето защо ние насочихме своите усилия именно към това, да стигнем до редукция за тази цена на разполагаемост, което по нашите изчисления и по нашите анализи показваше, че това е една добра възможност за НЕК, да редуцира дефицита по отношение на изкупуването на енергията от тези две централи. А по отношение на една от централите на Контур глобал, изчисленията ни показаха първоначалните, а и в последствие така и се оказа, че всъщност НЕК ще реализира съвсем малка печалба, но ще имаме някаква печалба от тези договори.
Ето защо насочихме усилията си по отношение на това да достигнем до тази редукция на цената за разполагаемост. И в крайна сметка на 7 април късно вечерта постигнахме договорености и съответно двете централи получиха разрешение от своите компании майки, да подпишем това споразумение за намаляване на цената, което споразумение, разбира се включва определени основни параметри, с които сега ще ви запозная.
Първото и много важно нещо, което беше поставено от страна на нашите партньори в преговорите беше това, че те са склонни цената да бъде редуцирана, но това трябва да стане за сметка на удължаване срока на двата дългосрочни договора. Като в единия случай беше три години, а в другия случай беше пет години, за да могат на практика те да върнат пълния размер на инвестицията.
Тук разбира се, ние изказахме нашето категорично несъгласие. Изложихме, разбира се и своите аргументи в тази посока. И успяхме да постигне следните намаления.
По отношение на ЕИС намалението, което успяхме да постигнем с цената за разполагаемост е 14 процента за целия срок на договора. Като Националната електрическа компания от своя страна се задължава, това намаление да влезе в сила при положение, че Националната електрическа компания изплати своето задължение към ЕИС “Марица-изток 1”, което задължение в момента е около 350 млн. лева. От тези 35 млн. лева, които Националната електрическа компания трябва да плати на НЕК, една съществена част от тях са просрочени задължения на НЕК.
От друга страна ЕИС “Марица 1” има задължения към Мини “Марица-изток” за въглищата, които мините предоставят на централата. Ето защо в хода на преговорите, ние поставихме въпроса, че всъщност тази сума, която Националната електрическа копания трябва да изплати на ЕИС, ние не оспорваме тази сума. Тя е по договор. Енергията е произведена. Тя е изкупена, така да се каже от НЕК. И там смятам, че не може да имаме спор.
Ето защо ние поставихме въпроса, тази сума от 350 млн. лева да бъде редуцирана с размера на задължението, което ЕИС има съответно към Мини “Марица-изток”. Това задължение е някъде около 70 млн. лева. Около 140 млн. са от двете централи. Към 180 млн. вече са станали, тук господин Николов ме поправя. Около 180 млн. дължат двете американски централи общо на Мините. Като около 70 млн. дължи ЕИС. И около 110 млн. дължи Контур глобал.
Тук може би е важно да отворя една скоба и да кажа, че през тези година и половина, две, от страна на ЕИС “Марица-изток 1”, все пак са извършвани някакви плащания, макар и много частични и крайно недостатъчни. Но така или иначе са извършвани плащания към Мините. Докато от страна на Контур глобал и до настоящия момент не са извършени абсолютно никакви плащания, с които да могат да функционират Мините нормално. Това разбира се, от своя страна води до друг проблем, който е свързан с това, че мините няма как да осъществяват своята нормална производствена дейност. Това води до необходимостта от отпускане на кредит от страна на енергийния холдинг, за да могат мините да функционират нормално. Общо взето тази, така да се каже между фирмена задлъжнялост създава изключително голям проблем в целия енергиен сектор.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От тези 350 млн. казахте редуцирани. Означава ли това, че сте изплатили 280, а 70 млн. ще бъдат изплатени.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: : Това означава, че ние нищо не сме им платили. Намалени с тези 70 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи остават 28- млн.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: А тези 70 млн. НЕК ще ги приведе. В споразумението е записано така че ще се подпише тристранно споразумение между НЕК, ЕИС и мините. Така че тази сума, която ЕИС дължат на Мините ще бъде автоматично приведена от страна на НЕК на Мините. Такава е клаузата и по отношение на двете споразумения.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Срок.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Срокът за финализиране на целия този процес е 30 юни. Като до този срок 30.06.2015 г. трябва да бъдат изпълнени няколко условия.
На първо място, това важи и за двете централи, те трябва да получат своето одобрение от банките кредиторки. Трябва да получат разрешение от техните компании майки. Националната електрическа компания трябва да получи разрешение от Българския енергиен холдинг в качеството му на едноличен собственик на капитала. Българският енергиен ходинг трябва да получи разрешение от министъра на енергетиката в качеството му на принципал на БЕХ. Така че целия този процес до 30 юни трябва да бъде факт. Като нашата идея е ние максимално бързо да ускорим този процес, защото е в наш интерес това намаление да влезе в сила от новия ценови период.
По отношение на ЕИС това са основните параметри, които бяха постигнати. Без удължаване срока на договора, без увеличаване на мощността. От страна на ЕИС съответно беше поставено изискване. Такова изискване каквото на практика е предвидено и в договора за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия. Вие знаете, че от 2005 г. има учреден особен залог върху вземанията на Националната електрическа компания. Има издаване и запис на заповеди. Има издадено и писмо за подкрепа. Така че тези гаранции да гарантират всъщност вземанията на централите.
Банката която е посочена е Корпоративна търговска банка. И по настоящия момент тези две централи не разполагат на практика с този особен залог върху вземанията. И тъй като това е част от споразумението, което е подписано с тях още 2001 г., след това анексирано през 2005 г., те поставят условието. И това е напълно резонно да бъде посочена друга банка. И на практика да им бъде осъществено обезпечение върху техните вземания. Това е условие, което те поставят което Националната електрическа компания така или иначе по силата на дългосрочния договор е длъжна да изпълни. Така че НЕК на практика трябва да посочи друга банка или други банки. Ще видим как ще бъдат разпределени съответно паричните потоци на НЕК, за да не сме в неизпълнение и да не влезем в неизпълнение и санкции по този дългосрочен договор. Такова условие поставиха и ЕИС и Контур глобал “Марица-изток 3”.
Националната електрическа компания ще предприеме такива действия, тъй като ние нямаме друг избор.
Друго по отношение на договора с ЕИС беше свързано с плановите ремонти. Нали така господин Николов? По отношение на плановите ремонти смятам, че успяхме да постигнем клауза, която да е в наша изгода. Като планираните престои съответно ремонти, на които ЕИС “Марица-изток” 1. Понастоящем има право по съществуващия договор ще бъдат намалени и пренасочени, за да кореспондират на оперативните нужди на 3 С – България и на купувача, в случая НЕК, като изцяло рисковете от това се носят от 3 С България, както и това ще стане след съгласуване, съответно с НЕК и с ЕСО.
Това в общи линии са основните параметри по споразумението.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Само да добавя едно разяснение. Вие питате за ремонтите. По отношение на ремонтите в дългосрочните договори за изкупуване са заложени определен брой часове като планови ремонти на всяка година. В случая ЕИС искат възможността тези ремонти в оставащите години до края на договора, да могат да бъдат пренасочвани, в смисъл от година в година и намалявани по своя размер до някаква степен, която е лимитирана. Не е без лимитно. Въпросът е в това, че тези планирани ремонти, тогава когато са сключвани в дългосрочните договори, в тях е визирано спрямо съответната мощност и вида на централата, се визират и тези часове от производителя.
По наши оценки на технически специалисти и в случая господин Илиев, този риск който те поемат в случая е изключително голям от това, че централите ще спрат да работят. Във времето когато те не работят НЕК не плаща. Тоест риска е изцяло за тяхна сметка. И тези ремонти каквото и да се случи с тях, те трябва да бъдат съгласувани с НЕК и ЕСО. Тоест не могат на своя глава да кажат: “Не, спираме. Утре започваме.”
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колко са по часове ремонтите?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз мога да дам едно разяснение. Всяка година септември месец се договарят ремонтите за всяка следваща година. И досега в интерес на истината, поради това, че централите почти не са работили и не са били използвани, те са се отказвали от ремонти. Сега дори са завишени повече, защото ние започнахме да ги натоварваме максимално двете централи, но те са разменени в годините. И тъй като досега в старото споразумение беше цитирано, че там бяха предвиждани някакви ремонти, но те реално се договаряха всяка година септември месец за следващата година заедно с нас и с ЦДУ, тъй като те трябваше да бъдат включвани, когато примерно даден блок излиза в ремонт от АЕЦ “Козлодуй”. Тогава да не е в централата. На практика някои години се увеличават, а други годни се намаляват. Но тава е пак риск, който всяка година наново си оставя предоговаряне. Това е просто една прогнозна. Не е нищо задължително.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев има въпрос към министъра. Ние не получаваме отговора. Господин Ерменков задава въпрос към министъра. Прехвърля се въпроса към господин Николов. Ние не получаваме отговор. И започвате да говорите и казвате, че часовете щели да бъдат същите. Нас ни интересува има ли такава договорка за намаляване на ремонтите? В какъв размер, колко часа се намаляват тези ремонти. И след това ще зададем и още един въпрос. Така че чакаме отговор по този въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колко са бил по дългосрочен договор, така наречените прогнозни ремонти и колко са сега
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Само пояснение, за да знам какво да ви дам. Говорите по години, защото те са различни всяка година или за целия срок на договора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие говорите за ремонтите. Вие говорите за тяхната продължителност. Казвате, че в договора сте договорили, че ремонтите ще бъдат намалени.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Възможност да бъдат намалени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз разбрах, че изрично сте договорили плановите ремонти да бъдат намалени. Това съм си записал и затова питам.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Даваме им възможност да бъдат намалени, като риска от това се носи от тях. Оставащия срок на договора го искате като часове за целия срок на договора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Става въпрос годишно или как сте договорили.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Затова ще ви кажа обща сума. Иначе по години, ако го изреждаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: След като ще питате някой, питайте го. Във времето в което е увеличен периода на работа на централите, с други думи, това време в което вместо да бъдат в ремонт, те работят, на каква цена се плаща? Това е другия въпрос.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: На този въпрос мога да ви отговоря веднага. Тя е по цената, която си е договорена, каквато е в договора. Няма друга цена.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да изясня за какво става въпрос. Интересува ме, тъй като ние в момента изясняваме какви са параметрите на договора. Имаме една ситуация, в която имаме две централи, подписани са договори между българската страна НЕК и съответните централи на едни условия, които всички знаем. Няма да влизаме в подробности какви са. Но неща които би трябвало да бъдат предоговорени. Сега в момента имаме нова ситуация, в която имаме някаква финансова рамка и искаме да разберем тази финансова рамка до каква степен е подобрена в сравнение с това, което е било. И тук влизат три основни елемента.
Първо, цената която за разполагаемостта се намалява.
Второ, има ли ограничение върху тази разполагаемост, както беше на времето предишното решение, което беше взето там и беше направено едно ограничение на тази разполагаемост като време.
И третото нещо, което ни интересува, от гледна точка на ремонтните работи, тъй като централите са заинтересовани да не са в ремонт. Защото в момента в който не са в ремонт и не работят, пак си получават пари, независимо дали ще са намалени или няма да са намалени. Да разберем това, което е било заложено като часове и което те искат да бъде намалено, как се отразява върху, този финансов резултат. Прав ли съм господин Иванов в тези въпроси?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Средната разполагаемост, която Марица-изток 1 предоставя на НЕК по години общо за целия период е 83 процента от цялата мощност. Той реално предоставя на НЕК 83 процента, защото останалото се предполага, че ще бъдат текущи ремонти. През годините тази разполагаемост, поради това, че те не извършват ремонти е стигала до 97 дори до 99 процента. Така е било през годините досега. Защото те не са работили. Така е в договора. Когато те ти предоставят нещо, затова е всяка година. Аз пред мен имам справката колко са мегават часовете разполагаемост до края на целия период. Те варират между 4 млн. 120 560 мегават часа разполагаемост до 4 млн. 874 832 мегават часа.
И когато е сключван договора, те тогава само са били прогнози. Никой не знае за следващите години колко ще бъдат. И затова всяка година септември месец ще се договарят ремонтите за следващата година. Като общо взето тяхното желание в определени години, тъй като вече им се налагат основни ремонти да бъдат увеличавани значително повече от тези, които са по договора. Защото там са записани едни средни прогнози.
Така че на практика и да има някакво увеличение, то първо, че е прогнозно. Те могат да кажат, до края на периода няма да извършваме ремонти и ние сме длъжни. Но като извършат ремонти, тогава е по-зле за тях. Защото те тогава изпадат в аварийна ситуация. Едно е в авариите. Защото те по договорите трябва да имат определена готовност през годината. И ако те не спазват тази готовност, тогава има санкции. Не са големи, но са санкции. Дали сме им възможност да си заменят блокове в годината примерно, вместо първи да ремонтират втори. Такива са нещата, но те са за чисто технологични. Пред мен са мегават часовете, но трябва да ги разделим на 600, за да се получи колко е разполагаемостта реално.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: При 83 процента, това са 7270 часа. Колко работи Марица-изток държавната? Да вземем като стандарт.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това не е производството. Това е което централата е разполагаема. Така беше до миналата година и беше на Марица-изток 1.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това също за Марица-изток 2 се отнася. И там доколкото знам са 6500 часа, не са 7200.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На Марица-изток 3 са доста по-малко, защото тя е по-стара централа.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпрос към госпожа Петкова и може би към господин Иванов. Аз ви питам, защо се съгласяваме отново на тези особени залози, за сметка на приходите на НЕК, дори да фигурират в дългосрочните договори.
Факта че те са избрали банка КТБ и тя е фалирала е риск, който тези компании са поели. И защо ние да се съгласим сега тази банка да бъде заменена с друга? Много съжалявам, но да са избрали по-добра банка.
За другите дългосрочни договори, които ги има в енергетиката, особени залози няма никъде няма. Това е единствения такъв случай. И бих ви питал, дали нямаме шанс да не се съгласяваме на нови особени залози, господин Иванов и към госпожа Петкова. Защото ако оставим тази тема отворена. Фалирала е банката. Вие може да кажете госпожо Петкова, че нямате такова решение, ако искате и компетентност за подписване на подобно нещо. Това ни дава възможност отново в бъдеще при промяна на конюнктурата, да търсим ново предоговаряне. Съгласим ли се на това, да подпишем с друга банка, уверявам ви, че този път те няма да сгрешат с банката. Този път ще си изберат някоя от най-стабилните български банки. Това означава, че трудно ще може да предоговаряме в бъдеще. Това е чисто експертен въпрос към вас.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин Димитров. Ние също много мислихме по тази тема и бяхме насочили всичките си усилия към това, да избегнем тази възможност с особения залог. За съжаление това се оказа невъзможно. Тъй като в тези дългосрочни договори клаузите са перфектно разписани съответно за нашите контрагенти. Предвиден е арбитраж в случай, че ние не изпълним някои от ангажиментите по дългосрочните договори. И ние на практика в момента сме в неизпълнение на това наше задължение. А банката ще избира НЕК няма да я посочват те. Тях ги интересува те да знаят коя банка, както е било досега. Всяка година им е подписвана и подновявана запис на заповед и особен залог учреден върху вземания от ЕРП-тата.
Така че НЕК ще трябва да избере банка или банки, в които ще минават паричните потоци и съответно приходите от ЕРП-тата и така или иначе ще трябва да обезпечим по някакъв начин техните вземания от НЕК. Няма как да бъде избегната тази клауза.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Николов заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам два въпроса. Единият е към господин Илиев. Понеже не съм на ясно с договора. Примерно, ако се получи някакъв проблем в АЕЦ “Козлодуй” или в ТЕЦ “Марица-изток 2” и те излизат в не баланс, който не баланс плащат съответно обикновено на Националната електрическа компания, която покрива този не баланс или някое друго дружество, което го покрива. Тези централи като се получи авария плащат ли на някой този не баланс или го покривате със сума?
Вторият въпрос е към госпожа Петкова или господин Николов. Националната електрическа компания, когато дължи пари на 1 и 3 обикновено начислява лихви, в смисъл такъв за просрочие. Такива лихви начисляват ли се от Мините към ТЕЦ “Марица-изток 1” и ТЕЦ “Марица-изток 3”?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Отговорът е не. Не се начислява. Може би да тръгнем от там, че двете централи не начисляват лихви на НЕК. А сумата която НЕК дължи към момента е 800 млн. Първо лихвения процент при тях е по-висок, отколкото при Мините и второ и сумата. Така че очевидно за нас е по-добре те да не начисляват и Мините да не начислят, отколкото обратното. Чисто финансово е по-изгодно. Не начисляват. Имаме това разбирателство. Не начисляват нито едните, нито другите. И не повдигат тази тема.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да ви отговоря за балансиращия пазар. Този въпрос сме го поставяли нееднократно още миналата година като влезе балансиращия пазар. Тъй като санкциите, когато те излязат по някаква причина в не баланс, но техните не баланси са само като аварийна ситуация, защото там няма не баланси по друг начин. Те са доста по-ниски от цените на балансиращия пазар, но така е записано в договора като неустойки. То е неустойка за неизпълнение на задълженията. Те са в нашата балансираща група и ние ги заменяме с нещо друго. Но не е чисто във финансово изражение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Цените на въглищата по които те ги закупуват от Мините са определени със заповед на министъра на енергетиката. Аз донякъде бих го разбрал това да бъде така за мините, които когато работят за Марица-изток 2 държавните предприятия. Но когато става въпрос за пазарен механизъм ми се струва, че и това идва в повече, ниската цена на въглищата по високата цена на електроенергията. Аз го разбирам защо е така, по повод равнопоставеност и т.н. Това ми е ясно.
Вторият въпрос, който ме интересува е какво става след изтичане на договорите с тези две централи? Той е свързан с ремонтните дейности. Какво става след като изтече договора с електроцентралите. Имаме дългосрочен договор за изкупуване. След това този договор изтича. С централите какво става? Остават си американска собственост, с които ние продължаваме вече да си сключваме договори по някакви условия.
А има ли в тези договори, задавам го съвсем хипотетичен въпроса, след като те бъдат така експлоатирани, че бъдат доведени до невъзможност за по-нататъшна експлоатация след изтичане на договорите. Защото това е една добра инвестиция, която бързо се възвръща и няма човек интерес да я поддържа. Какво става с тях като съоръжения? Има ли задължения по тях.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Българската страна няма задължения. Собствеността в ЕИС е сто процента.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Американската страна има ли някакви задължения?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може в един момента да ни ги остави и да си тръгне като старо желязо.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА Всичко е възможно. Те са тяхна собственост.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Госпожо министър, аз съм изненадана от това, което чувам. Защото представители на вашето ведомство са казвали, тук в тази Комисия или може би в Комисията по енергетика, че след като изтекат дългосрочните договори, тези централи ще останат наша българска собственост и ние трябва да сме благодарни, че ще ни направят такъв подарък. Сега чувам, че не било съвсем така.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Госпожо Ташева не знам кой ви е казал това нещо. Но нямате такава клауза в договора.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Каква клауза има в договора?
ТЕМЕНУЖКА ТАШЕВА: Съгласно договорите собствеността е ясна. Централите са собственост сто процента на Компанията ЕИС и съответно собствеността в Контур глобал е 27 процента на НЕК, а останалата част е собственост на Контур глобал. Това е собствеността. Държавата има собственост 27 процента от капитала в контур-глобал Марица-изток 3.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това е важно уточнение. Какви са причините ние тук да стоим и да слушаме, вие да ни преразказвате клаузи, вместо да разполагаме с договорите. Преди малко вие казахте, че съответната клауза в договора или съответните клаузи били перфектно разписани и бил предвиден арбитраж и т.н. И ние тук стоим и трябва да се доверяваме на това, което вие казвате. Защо нямаме договора? Какво пречи. Ние сме подписали декларации за конфиденциалност. Защо не може, ние да прочетем този договор?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Ташева много ви моля. Имаме списък на въпроси, които сме поставили. Ако имате такова желание да се запознаете с договорите, които са няколко кашона никакъв проблем няма. Аз лично счетох, че по-добре за Комисията би било да се представят основните пунктове на тези договори. Ако имаме желание ще ги получим. Но не сме ги поискали. Да се разберем по между си. Като излязат гостите, тогава може да планираме и занапред работата. Така съм преценил, така съм го направил. Не е проблем да се получат договорите, но са много обемни. Така че предпочетох да получим есенцията на информацията. Стигнахме до ЕИС ТЕЦ 1 до момента за плановите ремонти. Ако имате още да продължим във връзка с 1, а след това за 3 и да караме по дневния ред.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Има удължаване на срока на договорите. Нямаме увеличаване на мощността. Тук чух някакви прогнози, че всъщност сме купили сгороотвала на ЕИС. Сгороотвала е едно съоръжение. И това всъщност е факт. Но такова нещо няма. Имаше подобни твърдения. Нищо не сме купили. Нищо не сме продали. Всичко е така както е записано в договора. Концентрирали сме се върху това, да не се удължава срока на договора. Да постигнем едно реално ефективно намаление и да не се увеличава мощността. Това са ни били основните цели в преговорите. С тройката намалението е следното. До 2018 г. 17 процента от цената за разполагаемост и 15 процента за оставащия срок на договора 2024 година
По отношение на обезпеченията, важно е да споделя с вас това, че отстрана на Контур глобал беше поставен въпроса. Ние в момента водим преговорите, така че това което сме се споразумели, то да бъде детайлизирано и да бъде пренесено в дългосрочния договор.
Те поставиха въпроса за това, че искат допълнително обезпечение, допълнителна гаранция за техните вземания. Която допълнителна гаранция според тях трябва да се изразява в някакъв акредитив или някакъв друг финансов инструмент. Като поставиха условието, че искат да се запазят и другите обезпечения със съответно учредения особен залог върху вземанията на НЕК, запис на заповед ежегодно подновявана и писмо за подкрепа от правителството.
В хода на разговорите ние обяснихме, че в България няма друг такъв договор, който да гарантира на отсрещната страна подобни декларации и подобна защита. В хода на преговорите, тъй като те бяха много настоятелни в това си искане, още веднъж да се потвърди по някакъв начин тяхната гаранция. В хода на преговорите, ние всъщност се разбрахме, че при пренасянето на тези договорености в основния договор, ние ще продължим да преговаряме на практика по отношение на тази допълнителна гаранция, която те искат. Но условието, което ние поставихме и с което те в крайна сметка се съгласиха беше, че ако ние в хода на тези преговори, които водим в момента, стигнем до някаква нова договореност, те ще се откажат от всички останали обезпечения, които всъщност искат – особения залог, записа на заповед и писмо за подкрепа. Като за сметка на това ще бъде открит акредитив или някакъв друг финансов инструмент, който да им гарантира по някакъв начин вземанията.
Ние ще преговаряме, за да видим дали ще стигнем до подобна договореност. Хората поискаха такава нова гаранция. Длъжна съм да ви информирам, че това също беше тема на дебат, на разговор. Смятам, че успяхме да овладеем положението с това искане. Ако те искат някаква друга гаранция, то тогава те трябва да се откажат от всичко останало, което те имат досега. Учредения особен залог, което е нещо, което никой друг не притежава в българската икономика като инвеститор и като някаква гаранция. И тази записна заповед е ежегодно подновявана и е също много сериозна гаранция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко трябва да платим там?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: На Контур-глобул плащането, което трябва да направим е около 300 млн. До 30 юни пак трябва да предоговорим и да подпишем дългосрочния договор и всички документи. Като тук отново влизат изискванията за даване на съгласие.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И 110 имат за Мините.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: И за Мините да. Споразумението е тристранно споразумение между НЕК, между Контур-глобул и между Мините, така че от тази сума ние директно да приспаднем 110 млн. и те да си отидат съответно в Мините. И те от своя страна да се разплатят за своите контрагенти, доставчици и т.н. Тук отново чакаме одобрение от техните банки кредиторки. Чакаме одобрение от компанията майка и обратно НЕК чака одобрение от БЕХ, чака одобрение от принципала, за да може да се подпишат съответно тези документи. На 7 май имам среща с банките кредторки на ЕИС. Те искат среща, за да чуят каква е визията на Правителството и на БЕХ, на Министерството по тази тема?
Ако счетете за необходимо мога да докладвам какво са поставили като въпроси банките кредиторки и какво ние сме отговорили.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По плановите ремонти има ли нещо договорено.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Не, по отношение на плановите ремонти, там нямаме никакви договорености. Да изчакаме за точната информация, защото в момента не разполагам с тези технически данни.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз исках да пожелая Министерството да се учи от тях във връзка с преговорите по договорите как се защитават интересите.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Като видях тези договори си каза, че това трябва да влезе в учебниците, как да защитаваме интересите на държавата. Нас това ни интересува.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: В отговор на вашия въпрос, Възможността да се намалят до оставащия срок на договора 250 часа на блок на година. Тоест общо 500 часа на година. Това е възможността да се намаляват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пак отново задавам същия въпрос, който господин Ерменков ви зададе. Намалява се продължителността на ремонтите. В годината тогава се увеличава времето, в което работи централата. Това означава, че те ще произвеждат повече, което ние трябва да го изкупим и трябва да го изкупим на договорните цени. Защото в първоначалния договор, аз не зная, но ви питам. Има ли заложен точен период на договор, в който Централата не работи? Защото, ако този период се намали и Централата произвежда и в период, в който не трябва да работи, редно и нормално е според мен да продава на свободния пазар.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: В основния договор се предвижда минимална разполагаемост като проценти. Минимална като процент, който НЕК е задължен да изкупи. Това е основния договор – 85 в единия случай и 83 в другия случай на двете централи като разполагаемост. От там насетне тези ремонти, които са планирани, както каза и господин Илиев те могат да бъдат премествани от т.А до т.В или да бъдат размествани. Но сега в случая те твърдят и поемата риска, че ако намалят часовете с 500 часа, отговора на вашия въпрос е да. Ние ще трябва да изкупим енергията. Но твърдото мнение на всички технически специалисти, че това е технически невъзможно. Защото това ще доведе до счупване на централата, когато ние не плащаме нищо. В смисъл, че тя излиза на авариен ремонт извън планов, тогава ние нищо не плащаме. И това технически е невъзможно според тях. Господин Илиев е инженер, той също счита така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не можеше ли тази клауза да не бъде приета по две причини? Първо, това означава, че ние увеличаваме плащанията към тази централа към ЕИС в годишен период. Защото иначе нормално 83 процента те работят. Останалите 17 процента от времето ние не го плащаме. Нито една стотинка не плащаме. А при положение, че ще се намали този период, ние плащаме повече. Това е първата причина.
Втората причина е тази, по която коментирахте с госпожа Ташева, че в крайна сметка един частник, който има ограничен период на работа с това съоръжение може да не прави ремонти, да го потроши. И старото желязо ще го разпродаде.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: До момента те се базират в това тяхно допускане, за това тяхно искане те се базират на факта че в първите пет години от тяхната експлоатация, те практически са работили много малко и нямат нужда от ремонти. Защото никой не ги е натоварвал.
Сега в момента даже тази година, въпреки това предоговаряне, те излизат в по-голям ремонт от техния планиран. Защото бидейки натоварени напоследък, те започнаха да излизат в аварийни ремонти. И ние не плащаме. Тоест те се базират на схващането че ще продължи по този начин да не бъдат толкова натоварвани, защото така нашия опит в последните шест години е такъв. Ние сме в експлоатация от 2011 г. За четири години вие ни натоварвате много малко. За какво са ни тези ремонти? Но ние като започнахме да ги натоварваме от началото на годината досега, те са натоварени почти на сто процента през зимния сезон и започнаха да се чупят. Почти всяка седмица излизат в ремонт. През което време ние не плащаме нищо.
Така че затова казваме, че нашия риск, така да се каже от техническа гледна точка няма финансов риск, защото от техническа гледна точка е обратното. Те се базират на схващането им, че бидейки не натоварени до момента ще продължат да бъдат не натоварени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже говорим за параметрите на договорите и те са базирани на декларирана мощност на централите. Не случайно го задавам въпроса и мисля, че някой от тук присъстващите ще ме разберат, защо го задавам този въпрос. Имаме ли сигурност и увереност, че декларираната мощност, която те са декларирали са в състояние да я развият на практика.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Централите работят на максимална мощност. Какъв е диапазона на Марица-изток 1? Диапазона на Марица-изток 1 е от 120 мегавата до 300 мегавата. Като това е може би централата, която е най-бързо действащ и тя може 6 мегавата в минута да си променя мощността. И тази централа се използва за балансиране, поне в рамките на денонощието имат поне минимум седем, осем часа, където те постигат 300 мегавата. И то е доказано. “Контур-глобул – 202 мегавата. Постигат ги. Те ако не ги постигат изпадат в санкция.
Имахме проблем с Марица-изток 1, тъй като там беше записано, че при еди каква си калоричност на въглищата, минималния товар да не е 120, а да е 135 мегавата, който в определен момент на нас не ни вършеше работа и с едно другарско споразумение с Мините, започнахме да им караме не въглища, а малко боклуци. И въпреки че е по-висока калоричността, стигнахме до споразумение, че е 120 мегавата. Това е споразумение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имаше въпрос от господин Гамизов. Предлагам да се ориентираме към приключване на първа точка.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз не знаех, че ще обсъждаме това нещо. Бях се подготвил за други неща. Гледам, че са преговаряли министерския екип. Искам само да ги попитам. В рамките на преговорите те подготвили ли са преди преговорите с реалните финансови резултати на Марица-изток 1 и 3 и съпоставени или наложени върху финансовия модел, който им е одобрен.
Какво имам предвид. аз и моя екип, за да се подготвим за вашите въпроси ги взехме от търговския регистър и установихме впечатляващи аномалии в тази информация. След като се консултирахме с адвокатска кантора, с която работим в арбитражни дела в Лондон твърдя, че в арбитраж това нещо не може в България да бъде осъдено. Какво имам предвид.
И в двете централи се наблюдава свръх печалба. Независимо, че финансовите модели аз ги притежавам вече. Подписах декларация, че ще бъдат само за целите на анализа. Също във финансовите модели се наблюдават аномалии и то невероятни аномалии, като например цената на привлечения капитал за инвестицията. Нормата на възвръщаемост е невиждана за въглищни централи в света. Това са 16,9 процента, ако не се лъжа.
От Търговски регистър за 2013 г. се наблюдава също една невиждана аномалия. Няма централа в света, която да харчи за Марица-изток 1, толкова малко пари за въглища. Средната норма в една въглищна централа в света е разхода й за въглища да е 60 до 65 процента от приходите й за година. Марица-изток 1 са формирали приход от 580 млн. лева от разполагаемост, произведена енергия и някакви допълнителни неща. А в същото време в Търговския регистър може да се погледне, че са похарчени 70 млн. лева за въглища. Тоест 580 млн. приход и 700 млн. за въглища, което е особено впечатляващо. Това са публични дружества на много места по света и може да им се виждат резултатите. Никъде не може въглищата да са ти по-малко перо, отколкото външните услуги, които в случая са 110 млн. лева.
До тук не се свършва с всичко това. Има едно перо, което е за мениджърски услуги, което мен лично изключително много ме впечатли. За мениджърски услуги 35 млн. лева и малко отгоре. Аз се обадих в офиса да ми донесат документите, но не дойдоха на време. Въпроса е дали всичко това е изследвано.
В Полша и в Унгария тези случаи бяха разрешени светкавично с прилагане на европейското законодателство. какво имам предвид. въпросните договори бяха обявени за държавна помощ, част от тях. Те също имаха на някои места свръх обезпеченост и в крайна сметка въпроса приключи. Изобщо не чух нищо, което да е свързано с този анализ, защото единственото нещо, което разбирам е, че те имали перфектни договори. А в същото време аз лично не смятам и екипа около мен, че нещата са такива от гледна точка на реалните факти. Защото за пример ще ви кажа, че Марица-изток 2 също прави 580 млн. лева. годишен оборот. Тя е централа, която е 1650 мегавата инсталирана мощност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гамизов, нека да чуем отговора.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря господин председател. Темата която поставя господин Гамизов е много резонна. Разбира се, че ни направи впечатление този дисбаланс в отчетите. Но на практика като изследвахме причините за това, стана ясно, че всъщност тези централи на практика не са работили и следователно няма как да имат разходи за въглища. Нормално е те да бъдат в тези размери.
Що се отнася до договорите и случаите в Полша и Унгария с държавната помощ, наистина има подаден сигнал от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране миналата година, който е до Европейската комисия. В този сигнал са налице твърдения, че с тези два дългосрочни договора е предоставена нерегламентирана държавна помощ. В резултат на което само толкова по отношение на тези твърдения.
В резултат на това на 23 октомври в Министерство на икономиката и енергетиката тогава е постъпило писмо от Европейската комисия, с което Комисията иска още информация във връзка с твърдението на Комисията. И освен информация иска съответно доказателства.
Поставят се 17 въпроса, на които трябва да отговори Министерство на икономиката и енергетиката. Срокът който е определен е до 11 декември 2014 г. Междувременно Министерство на икономиката и енергетиката се раздели и това писмо на практика, тази тема остана в Министерство на енергетиката. Ние събрахме наличната информация, която има разбира се, във връзка с тези договори в Министерство на енергетиката. От НЕК взехме част от информацията. Подготвили сме отговор и сме изпратили нашия отговор на 11 декември до Европейската комисия. в който отговор ние отговаряме на всичките тези 17 въпроса. Прилагаме и относимите документи към тях. И сега очакваме Комисията да вземе решение да се произнесе или да постави допълнителни въпроси.
Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че в Полша и Унгария този проблем с дългосрочните договори е решен. Но той е решен, може би за това, защото тези страни, когато са станали членки на Европейския съюз са изпълнили своите задължения да предоставят за нотификация всички тези дългосрочни договори. Нещо което за съжаление България не е направила след 1 януари 2007 г. С влизането ни в Европейския съюз, ние сме били длъжни да предоставим за нотификация всички дългосрочни договори. Не знам защо тези договори не са представени за нотификация. Съответно да одобрят или да не одобрят. Да предоставим тези договори, за да може Комисията да се произнесе има или няма нерегламентирана държавна помощ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи на господин Гамизов отговаряте, че тъй като не са работил централите, а всичко е работило, в смисъл мениджъри, външни услуги и т.н., те са си намерили начин да си взимат парите. И понеже не са купували много въглища.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: За съжаление приходите малко не се покриват, аз не искам да противореча на много уважаваната от мен госпожа Петкова. Но 580 млн. лева приход на централа от 600 мегавата инсталирана мощност на работа не можеш да направиш дори и само на разполагаемост.
И второто нещо, все пак ще довърша с един втори въпрос. Той е много важен. Твърдя, че е много важен. Аз приканвам вече Министерството, тъй като знаете, че се занимавам с този въпрос години наред. Няма ли най-накрая да се направи анализ на инвестициите в тези две централи? Не може да коментираме тук с вас някакви договори и някакви плащания при положение, че никой на тази маса не може да отговори, тези пари отговарят ли инвестициите в Марица-изток 3 или в Марица-изток 1.
И веднага ви отговарям защо. В Интернет човек може да погледне, а не специализирано, че за 1 млр. 270 млн. евро не се строи 600 мегаватова централа с номинална мощност. Това в целия свят може да го видите. И то първо поколение централа. За такива пари се строи 1150 мегаватова централа в момента в Индонезия супер критична.
Марица-изток 3 е още по-трагична. Аз с жал го казвам това нещо, с отчаяние вече. Марица изток 3 е още по-трагичен случай. Това беше най-новата централа от старите времена в България преди демокрацията. Там е направена модернизация, която е съизмерима с Марица-изток 2. Откъде излизат тези цифри? На мен молбата ми е да се направи технически одит.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не разказвайте какво е било. Да не разширяваме темата. Разбрахме въпроса. Само да ви информирам, че за първи път Комисията се занимава с тези две централи. Сега започваме. Тепърва ще ги викаме и тях. Тепърва може би ще поканим пак вас госпожо Петкова. Темата я отваряме днес.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз казвам само технически одит. И ще ви кажа господин Симеонов защо. Аз слушах тук за ремонтите в момента на Марица-изток 1. Но в същото време чух публичната информация, тъй като се води PR кампания срещу действията на Министерството. Това е факт. Виждаме го. Не трябвало вече тези централи да се наричат както се наричат, а да се наричат екологичните централи на България. Това не е вярно. В технологията това се измерва в грамове на някакви емисии. Марица-изток 1 и Марица-изток 2, които имат разлика в построяването си от по 40 – 50 години и имитират едни и същи емисии от въглероден двуокис. Това говори нещо много просто. Нещо не е така технологично както се обяснява. А това може да бъде изяснено с технически одит на някоя компания избрана от НЕК, за да се разбере.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Този разговор да го продължим при по-малко хора. Сега имаме много тежък дневен ред.
Предлагам да приключим по тази точка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, някъде около 100 млн. лева е годишния ефект за НЕК за следващите девет години. Без да влизам в популизъм и т.н., но вие нали разбирате, че на практика не става въпрос за нищо друго, освен ако го опростим, за опрощаване на старите дългове на НЕК и нищо повече. И мога да ви го докажа с числа. Става въпрос, че тези 750 млн., които ще трябва да ги изтегли НЕК от някъде, дори при 4 процента лихва условно го казвам, те ще станат след 9 години 1 млр. 67 млн. при 990 млн., които ще бъдат икономисани на НЕК за този период. Реално погледнато ние в момента говорим за това, че това което го договаряме в чисто финансово изражение е опрощаване на дълговете на НЕК към този момент. Както и да го гледате, такъв е финансовия резултат.
НИОЛАЙ НИКОЛОВ: Господин Ерменков, позволявам си да не се съглася с вас абсолютно категорично, защото 700 млн. се дължат така или иначе.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това имам предвид, че с намаляване на цената, която имате от тук нататък, това което постигате е, че тези 700 млн. ги опрощават централите. Не е нищо повече от това. Мисля с намаляването на цената, ефекта, който вие ще постигнете е 990 млн.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Както и да го гледате 980 млн. лева се спестяват. За целия срок на договора се спестяват 986 млн. лева. Ако искате го гледайте по този начин, по друг начин, но в крайна сметка това е факт. Математиката е математика.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вторият въпрос, констатираните нарушения, съгласно договорите за проверка на АДФИ на гореспоменатите ТЕЦ 1 и 3.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: По отношение на проверките, които Агенцията за държавна финансова инспекция извърши.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Някакви писмени справки имате ли подготвени?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Писмени справки по тези теми нямаме. Ще ги подготвим и ще ги предоставим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисля, че няма проблем да ги подготвите, за да влезнат в архива.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма проблем. Ще подготвим. Като писмен отговор ще ви изготвим по тези теми. Може би първо трябва да започна с това, че Агенцията за държавна финансова инспекция можеше досега да проверява тези две американски централи единствено и само в качеството им на това, че те са възложители на обществени поръчки. Тъй като техния капитал е частна собственост в Контур-глобал, както вече споменах 27 процента е на НЕК, но това участие не е мажоритарно.
Така че Агенцията за държавна финансова инспекция може да проверява тези две централи единствено и само по реда на Закона за обществените поръчки и по отношение на спазването на този режим. Тези две централи са включени в годишния план на Агенцията за държавна финансова инспекция. Извършени са съответно проверки. Заедно с тези две централи е проверен и ТЕЦ 2, пак от гледна точка на Закона за обществените поръчки. И в трите ТЕЦ са установени нарушения. Нарушенията по отношение на ЕИС са следните. Там е установено, че за периода, който АТФИ проверява за 2013 и 2014 г. е установено, че в ЕИС с нарушение на Закона обществените поръчки, като за този период, за периода от когато тази централа функционира, там не е прилаган Закона за обществените поръчки. Това което са направили финансовите инспектори на Агенцията. Анализирали са всички разходи, за които следва да бъдат проведени такива процедури. Разходите за които не са проведени обществени поръчки за този период 2013 – 2014 г. са 104 млн. 707 000. Съставени са 113 акта за установяване на административни нарушения. И сега предстои по изнасянето на административно наказващия орган и съответно издаването на наказателни постановления, за всички тези нарушения ще бъде уведомена Агенцията за обществени поръчки, като орган, който упражнява методическия контрол по прилагането на този закон.
По отношение на Контур-глобал също са установени нарушения на законодателството в областта на обществените пръчки. Там по принцип е прилаган този закон. Но това което са установили контролните органи, че са налице отново случаи, в които не са провеждани обществени поръчки. И там стойността е значително по-малка. Те са малко над 4 млн. лева, разходите за 2013 – 2014 г. Съставени са 16 акта за установяване на административни нарушения и съответно и там предстои процедура по издаване на наказателни постановления и уведомяване на съответните компетентни органи. В ТЕЦ 2 също са установени нарушения, за да сме максимално обективни. В общи линии това са установили контролните органи на Агенцията за държавна финансова инспекция.
А тук може би и в отговор на въпроса, който господин Гамизов постави и който наистина е много важен и е свързан точно с разходите за инвестиции, които са направени. До този момент и съгласно Закона за държавната финансова инспекция, съгласно Закона за енергетиката нямаше законов механизъм да бъдат проверени тези разходи и финансово-счетоводната дейност на всички енергийни предприятия, които влизат в микса. Но с последната промяна в Закона за енергетиката, която вие приехте от 6 март 2015 г. ев сила тази промяна, се въведе ежегоден контрол по отношение на дейността на всички енергийни предприятия, които влизат в микса. Смятаме, че това е една много важна промяна. Могат да се върнат и назад колегите. Няма пречка. Общата искова давност е петгодишна, но не пречи да се анализира, когато става въпрос за такъв вид разходи.
Идеята и смисъла на тази промяна беше да се видят действително разходите, които са извършени. Дали тези разходи, които са декларирани за инвестиции, тези инвестиционни разходи на базата на които в последствие е определена и нормата на възвръщаемост и цената, действително са такива, каквито съответните енергийни предприятия са посочили. Така че такава проверка ще бъде извършена на всички енергийни предприятия.
Това което господин Гамизов постави като въпрос, също ще бъде проверено. До настоящия момент нямаше законов механизъм, как да бъде извършена подобна проверка. Ние осъзнаваме колко е важно това. Но Министерство на енергетиката няма такива правомощия. Сега с промяната в Закона за енергетиката такива правомощия са дадени на Агенцията за държавна финансова инспекция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По отношение на констатираните нарушения, могат ли по някакъв начин да бъдат непризнати разходи за констатираните нарушения. Защото от една страна могат да бъдат написани наказателни постановления, съответно с някакви санкции. Ще ни кажете какви, от какъв порядък, ако знаете.
Вторият въпрос е, при положение, че тези нарушения са безспорно констатирани, направени актове, имаме ли възможност да не признаехме разходите. Защото те са свързани с разходи, с раздути разходи по правило. Нещо което е струвало примерно 100 000 лв., а те са го писали 200 000 лева.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин председател, неспазването на Закона за обществените поръчки означава, че на практика не е налице яснота, цената на която е платена съответната услуга, доставка, строителство, след като не е проведен търг или конкурс, не е проведена съответната процедура, т.е. тази сделка не се е сключила в рамките на една реална конкуренция, не е ясно дали това е всъщност и реалната цена. И законодателят, точно за не провеждането на процедура, при наличие на всички законови основания за това е предвидил и най-тежката санкция, по отношение на този вид нарушения.
Тук малко е сложен въпроса, дали е налице възможност ние да оспорваме изцяло този разход и да кажем, че ние всъщност претендираме за това, че тези разходи не са действителни. Проблемът в случая е, че ние нямаме база, за да кажем, тази цена, която вие сте платили е по-висока. Защото смисъла на Закона за обществените поръчки е такъв. Да се стигне до максимално най-добрата цена, най-добрите условия съответно за възложителя. Но ние нямаме с какво да ги сравним. Затова законодателя е предвидил административна санкция, която санкция ще бъде наложена на съответните дружества. Те ще получат наказателни постановления и от тук нататък трябва да си платят глобата. Това е предвидил закона.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси има ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо министър, възможно ли е Марица-изток 1 и 3, да са избързали да постигнат някакво съгласие преди следващата проверка на АДФИ да стане факт, в която ще бъдат проведени направените инвестиции. Защото вижте какво ме опасява мен. С това споразумение, което ще постигнем юни месец, за което аз ви поздравявам, въпреки че си признавам, че очаквах повече. Знаете човек винаги иска повече. Не трябва да затваряме вратата.
Представете си, че следващата проверка на АДФИ, която аз бих препоръчал да стане преди юни месец. Тоест приоритетно преди да подпишем промяната в дългосрочните договори е добре АДФИ да направят проверка и по отношение на направените инвестиции. Те не са се готвили за такъв вид проверка. Представете си, че АДФИ открие и обоснове, че тези инвестиции са по-ниски. Съответно нормата на възвръщаемост е по-ниска. Тоест част от парите получени от двете компании могат да бъдат оспорени. И това ни дава основание още по-успешно да приключим към юни месец окончателното споразумение. Тоест, конкретното ми предложение е следното. Преди окончателния подпис АДФИ да направи тези проверки. Това само ще ви даде аргументи, преди да приключим въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един въпрос, който не е залегнал тук, но има отношение към датата за подписване на споразумението. Това е свързано и с кореспонденцията с Европейската комисия за неправомерна помощ. това, дали има някакъв шанс до този момент да се получи отговор или да имаме някаква яснота как върви кореспонденцията. Защото имам лошото чувство. Дали, това ви го давам като съвсем добронамерен съвет. Дали при преподписване на договора вече не е необходимо да нотифицираме Комисията. Защото вече става въпрос за нови условия и за нови дейности вътре. Това го вижте дали не трябва да се направи.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Първо може би на въпроса на господин Димитров. Това е нещо върху което и ние също сме мислили. Но идеята е, че ако при едни такива проверки на Агенцията за държавна и финансова инспекция се установят подобни нарушения, не само в тези централи, а по принцип в различните енергийни предприятия, то това ще бъде основание Агенцията да предостави тези доклади на Комисията за енергийно и водно регулиране, която от своя страна може да предприеме действия и да атакуваме съответно цената. Така че това е идеята.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Последният въпрос е становището на Министерство на енергетиката за възможността за предприемане на действия за възстановяване на неправомерно усвоени средства от предприятия, произвеждащи ел. енергия във връзка с ДНСК въвежданията, които ви бяхме изпратили.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Разгледахме господин председател материала, който сте ни изпратили. И там основно се касае за нарушения свързани със Закона за устройство на територията, нарушения които са изцяло в компетентността на друг държавен орган. От това което е изпратено като материали става ясно, че е имало такава проверка през 2012 г. Част от констатациите, които са установени и нарушенията, които са установени е издадена заповед на ДНСК за оттегляне на тези решения. След това съда в последствие е отменил тази заповед. Според Министерство на енергетиката, ако съответно по надлежен ред бъдат отменени тези решения, то тогава съответното ЕРП или съответното дружество, което има ангажимента или НЕК, който има ангажимента да изкупува електрическата енергия, той тогава може да се позове на това основание, но само при положение, че то е надлежно отменено по съответния ред и да поиска възстановяване на средствата по съдебен ред, разбира се.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси колеги имате ли към нашите гости или да ги освободим вече.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председател, аз ще си позволя още веднъж да помоля, Министерството да предостави двата договора, нищо че са в кашони, в колички и т.н. Ще гледаме да се справим.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Те са в Националната електрическа компания, така че господин Илиев е тук. Ще ги предостави.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря в господин председател. Само по този въпрос искам да отбележа, че договорите за двете централи са на сайта на Народното събрание от две години. Комисията която беше оглавявана от Яни Янев в 41-то народно събрание изиска и публикува договорите. Включително съм ги гледал преди седмица и продължават да стоят. Така че всеки гражданин на страната има достъп, не само депутати.
Благодаря ви.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само едно допълнение да кажа. Кое беше най-трудно в преговорите? Тъй като двата финансови модела се позоваваха на това, че са одобрени от ДКЕВР, включително инвестициите и абсолютно всичко. И това ни беше най-сложното в целите преговори, защото те казват, че всичките разходи са одобрени от ДКЕВР и това ни беше най-сложното. А от тук нататък, госпожа Петкова пропусна да каже, че освен одобрение от БЕХ и Министерството, те трябва да бъдат одобрени и от КЕВР, така че те ще минат за одобрение през КЕВР, за да може да влезнат в сила.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Едно допълнение, за което питахте госпожа Петкова за нарушенията, които са установени от ДНСК. Ние правим един анализ. Наистина са сложни нещата. ДНСК обещаха една допълнителна информация, защото това, което ни предоставиха миналия път е много сурово. Там е цитирано нещо, но не е ясно точно какво е. Защото това, което аз мисля да направи НЕК е да поискаме отговорност от електроразпределителните предприятия, защо са допуснали това. И там да видим лицата, които са го подписали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние по принцип гледаме на ЧЕЗ Електро и на ЧЕЗ Разпространение като отделни фирми, разпределени като отделни действия и отделни юридически лица. Такова е нашето решение поотделно да бъде, ако не възразявате.
По точка втора и трета
Благодаря, че откликнахте на нашата покана. Благодаря и за информацията, която ни предоставяте в писмен вид. Ще ви помоля в кратко експозе, да ни запознаете с отговорите на въпросите, които сме поставили, тъй като сега ние не можем да ги прегледаме тези работи.
Към господин Стефан Апостолов. Наименование на обектите, юридически лица. предполагам, че това сте го описали тук. Входящ номер и дата на писмено искане за сключване на договор. Има ли го вътре това? Отчетени количества произведена електрическа енергия за първите 12 месеца от присъединяването. Всичко това сте го предоставили, така ли? Според вас има ли нарушения, има ли отклонения, има ли разминавания?
Нас ни интересува при едно сравнение с разрешенията за ползване на съответните обекти има ли разминаване в мощността, която вие сте присъединили и мощността, която е в разрешението за ползване или проектната мощност. Примерно един такъв въпрос.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря господин председател. ЧЕЗ Разпределение като фирма изпълнява законовите лицензионни изисквания и считам, че сме работили съгласно тези изисквания. Като по въпросната тематика сме били подложени на проверка от Регулатора миналата година. Но в подробности и за детайли ще дам думата на господин Цветомир Ралчев, който при нас е директор “Развитие на мрежата”. Респективно целта той да поеме отговора е, защото в детайли за всеки един от тези над 400 обекта при необходимост, ще ви бъде предоставена информация. Това са много обекти. Имаме в електронен вид. Имаме и на диск и в каквито разрези желаете ще имате пълната информация.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Добър ден. Първо да ви запозная с малко обобщена информация за справката, която виждате. Действително има абсолютно всички данни, които сте поискали в писмото. Като наименование на Централата, юридическо лице или физическо съответно, предоставена мощност по документите за присъединяване. Номерата на исканията за сключване на договорите за присъединяване. Самите номера на договорите и енергията за първите 12 месеца след въвеждането в експлоатация на съответните централи.
Като обобщение в рамките на тези шест години от 2007 до 2013 г. на територията, по която ЧЕЗ Разпределение има лицензия са въведени в експлоатация 399 централи. Общата предоставена мощност на тези централи е 240,8 мегавата. Като съответно по видове централи, ВЕЦ-овете са 55 броя с предоставена мощност 72,7 мегавата. Фотоволтаичните централи са 329 с предоставена мощност 142,9 мегавата. Биоцентралите са шест с предоставена мощност 8,3 мегавата. И вятърните централи са девет с мощност 16,7 мегавата.
Ако искате мога да отговоря кратко каква е процедурата по присъединяване на една централа от момента, в който възниква искането до крайната фаза. И де факто първата стъпка е съответния собственик на бъдеща централа да подаде искане за проучване на условията за присъединяване, като прилага основни документи. Виза за проектиране на тази централа или влязъл в сила подробен устройствен план, документи за собственост, документи за актуално състояние на фирмата. На база на тези документи, съответно се извършва физическото проучване на начина, по който да бъде присъединена централата, като има различен набор от технически мероприятия, които се извършват, анализи на мрежата. Всяко едно присъединяване е строго специфично и то зависи от спецификите на мрежата в тази територия, която ще бъде присъединявана и от различни други фактори. На база на това искане има определен в Наредбата срок, в който ние трябва да отговорим. Той е 30 дневен. В рамките на 30 дневния срок, съответно ЧЕЗ Разпределение като компания дава становище за присъединяване, в което са описани подробно условията. Какво точно трябва да се изгради, за да бъде присъединена определена централа с определена мощност.
Вторият етап е второ искане подава клиента за издаване на предварителен договор. Това което казвам е дългата процедура, защото има някои изключения, които са дефинирани в закона към настоящия момент. Искането за сключване на предварителен договор, там са описани какви са ангажиментите. Пак се повтарят условията за присъединяване. Разбира се, ако няма промяна в становището. Този документ е със срок на валидност една година. Като този документ, основната цел е да послужи на самия собственик на бъдещата централа, да извади разрешение за строителство за самата централа. Това е един от основните документи на база на които ДНСК или Общината издава съответното разрешение за строителство.
След като има подписан предварителен договор, т.е. срок една година и след като съответно има разрешение за строителство, влезнало в сила издадено от ДНСК или от община, клиента бъдещия производител трябва да подаде трето искане за сключване на окончателен договор за присъединяване. Като съответно да приложи влезналото в сила разрешение за строеж. Предполагаме, че това е така и вече има проекти за самото изграждане на самата бъдеща централа.
Пак има законоустановен срок в рамките на един месец, в който дружеството трябва да издаде договор за присъединяване на база приложените документи. Двата основни документа са разрешението за строеж на централата и активен предварителен договор, де факто който не е изтекъл към момента на подаване на искането за сключване на окончателен договор за присъединяване. В договора за присъединяване, както във всеки договор има определени клаузи, които са регламентирани в закона. Той в общи линии описва какво трябва да бъде изградено, за да се присъедини даден обект. Съответно какви са финансовите взаимоотношения между двете страни по отношение на цените, какви са сроковете, неустойки, непреодолими сили и всички други реквизити, които са описани в закона.
След като има подписан окончателен договор между двете страни, тогава започва физическото изграждане на съоръженията за присъединяване. Първо проектиране. На база условията в договора се изготвя работен проект за съоръженията за присъединяване. Съгласуват се по установения ред. В крайна сметка се стига до издаване разрешение за строеж за съоръженията за присъединяване. Изграждане на тези съоръжения. Тук това, което е специфичното, може би в рамките на територията на ЧЕЗ е, че имаме предварително приемане преди акт 15 на съоръженията. Де факто наши представители различни експерти от дружеството, на база искане от клиент, отиват на место и констатират, че съоръженията за присъединяване са физически изградени.
След като това бъде констатирано, подписваме от наша страна акт 15 за съоръженията за присъединяване, които са един от основните документи, за да се пристъпи към приемане от държавна приемателна комисия за цялата централа.
След като в промеждутъка инвеститора е входирал в ДНСК искане за държавна приемателна комисия, тогава ние поставяме съоръженията за присъединяване под напрежение за провеждане на 72 часови проби. Де факто в интервала от издаването на заповедта за Държавната приемателна комисия, до самото физическо провеждане на Комисията, се поставят съоръженията под напрежение за провеждане на 72 часови проби за централата.
Провежда се Комисията. Съответно държавни експерти установяват годността на централата и дали тя е изградена, съобразно одобрените проекти. След като държавните органи издадат разрешение за ползване. От общината или от държавата, зависи от категорията на строежа. Разрешение за ползване, след като собственика получи разрешение за ползване, той идва в ЧЕЗ Разпределение. Първо входира искане за сключване на договор за достъп до мрежата. И входира искане за окончателно поставяне под напрежение на централата. Като представя основния документ, който се представя, за да бъде окончателно поставена под напрежение една централа е разрешението за ползване, издадено от общината или от държавата. На база на тези документи се изготвя заповед за поставяне под напрежение и след като има сключен договор за изкупуване на електрическата енергия, тогава се монтира електромер. Ако той не е монтиран разбира се, за провеждане на 72 часовите проби и се поставя окончателно под напрежение в редовна експлоатация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИЕМОНОВ: Това е целия ред. В кой момент се подписва окончателен договор, в който се определя цената и мощността? Накрая след разрешението за ползване нов договор подписвате ли?
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Има два вида договори. Първият договор за присъединяване, който урежда отношенията по присъединяване на централата към мрежата на ЧЕЗ разпределение. В него няма финансови отношения по изкупуване на енергията. Той урежда само отношенията какво трябва да бъде изградено, за да бъде присъединена централата към мрежата, след разрешение за строеж на самата централа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Много внимателно ви слушам. Ето какво сте казали. След разрешение за строителство искане за окончателен договор за присъединяване на база решението за строеж в едномесечен срок. Описва се, вие го казахте, обекта, цената, неустойка, срокове.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Цената за присъединяване, не цената на енергията. Защото това са две различни неща.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Извинявайте господин председател, само за уточнение. Ние сме мрежови оператор. Ние събираме само цена за достъп. Цената за енергията се получава от търговеца. И до тук колегата Ралчев описа целия процес, до който обекта получава достъп до мрежата. Но той не може да изнася енергия по мрежата, докато не сключи договор за покупка на енергията. Това го правят колегите ни от ЧЕЗ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие като подпишете договора за достъп, фактически вие приключвате с производителя.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Добър ден и от мен. Аз съм представител на така нареченото снабдително дружество или в случая, понеже говорим за ВЕИ производители. Това е по лицензията на ЧЕЗ Електро за краен снабдител. Влиза в задължението изкупуването на електрическата енергия от производители присъединени към разпределителната мрежа.
Може би ще ви раздадат след малко и нашата справка, която е на база вашето искане и включва всички позиции, които сме получили като искане от вас за описание на наличните производители.
Бих искал да уточня само по отношение бройките на производителя ще има разминаване, тъй като към нас писмото звучеше, да се представят производители присъединени до 31 януари 2015 г. Така че фактически ще има разминаване в броя на производители, които са посочили колегите от ЧЕЗ Разпределение и които сме посочили ние.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Ние получихме две писма. Писмото до ЧЕЗ Разпределение периода, който обхваща е до 31 декември 2013 г. А периода за ЧЕЗ Електро е до 31 януари 2015 г. Тоест те имат да предоставят информация за производители, които са 13 месеца по-дълго обект на изкупуване на тяхната енергия, отколкото Разпределение. Затова справката на ЧЕЗ Електро не обхваща 399 производителя, както е в справката на ЧЕЗ Разпределение, а по-голям брой производители.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Те са 458. Искам да обърна внимание откъде ще дойде разликата между двете справки.
Както стана ясно нашия процес в ЧЕЗ Електро започва веднага след като приключи процеса по присъединяване на Централата в ЧЕЗ Разпределение. Нашият процес е само с една единствена стъпка, а именно сключване на договор за изкупуване на произведената ел. енергия. В този етап се опредял преференциалната цена, която се дължи от наша страна към съответния производител, като тази преференциална цена, ние съвсем естествено не си я измисляме. Тя е определена от Комисията за енергийно и водно регулиране за съответния тип централа със съответното решение.
Към момента по сега действащото законодателство преференциалната цена се определя за големите производители, имам предвид над 30 киловата, се определя към датата на разрешението за ползване. Вижда се кое е валидното решение на регулатора за този период и съответно по типа централа и мощността се определя приложимата преференциална цена. За производители до 30 киловата, съгласно Закона за енергията от възобновяемите източници, цената се определя към датата на подадено заявление за завършен монтаж на инсталацията.
Производителя когато е изградил инсталацията, подава заявление, на което заявление колегите от ЧЕЗ Разпределение, разбира се правят проверка за съответствие и изготвят протокол, дали заявлението отговаря на действителността.
Договорите за изкупуване, освен преференциална цена определят и срока на изкупуването, което също съобразно действащото законодателство зависи от типа централа. Като например за фотоволтаиците са 20 години договорите за изкупуване. По предишни законодателства имаше и по-дълъг период. По предишния закон, срока за фотоволтаиците например беше 25 години. Тоест цената не се изменя за целия срок на договора за изкупуване.
При нас не се изискват никакви допълнителни документи от производителя, когато сключваме договора за изкупуване. Единственият допълнителен документ, който се изисква е свързан със законовото изискване, производителя да декларира дали ползва или не подпомагане по някакви европейски или национални схеми, когато е изграждал централата. За това нещо изискваме изрична декларация от производителя. Като когато е ползвано такова подпомагане и заявлението за това подпомагане е подадено преди влизането в сила на Закона, това не води до никакви санкции и не рефлектира по никакъв начин върху производителя. Единствено и само рефлектира, когато заявлението за ползване на помощта е подадено след влизане в сила на закона. Тоест след 3 май 2011 г.
Само за сведение, в справката са включени общо 458 централи, 63 от които са ползвали подпомагане по някаква схема за подпомагане. И от всичките 63 централи, които са ползвали подпомагане само при осем има редукция на цената. Тъй като заявлението за подпомагане е след влизането в сила на закона.
Също така според последни промени влезнали в законодателството за миналата година следихме и така наречените годишни работни часове, които тук напоследък, мисля че е известен този казус. съгласно законодателните промени при надхвърлянето на годишни работни часове производителя фактурира не по преференциалната цена, а фактурира произведената енергия по цената, по която я купуваме ЧЕЗ Електро от обществения доставчик, т.е. от НЕК.
След като сме закупили енергията от производителите, тази енергия съгласно законодателството я префактурираме на НЕК по цената, по която сме я закупили. И по този начин се развива при нас процеса.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: При сключването на договора на база на какви документи? Какви документи искате вие? Договора за присъединяване вероятно.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Договора за присъединяване, разрешение за ползване и договора за достъп до мрежата. И искаме заповед за поставяне под напрежение, което за нас договора за достъп до мрежата и заповедта за поставяне под напрежение гарантират, че процеса в ЧЕЗ Разпределение е приключил. И производителя може да сключи договора за изкупуване на енергията, която ще произвежда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли случай на договори, които сте сключили за изкупуване на енергия, които не съответстват на мощността на централата.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Мощността на централата е съгласно договора за присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще дадете ли някакво обяснение на разминаването между мощността, която е по разрешение за ползване и мощността на присъединяване или господин Ралчев, господин Апостолов, защото има такива случаи.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: При нас няма такива случаи. Може да бъде по-малка. Особено при фотоволтаиците, производствената мощност имам предвид може да бъде по-малка от тази, която е отразена в договора за присъединяване. Това е съвсем естествено. Не може да произвежда с номинална мощност непрекъснато.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тези които са под 30 киловата, изисква ли се разрешение за ползване, защото като изреждате какво се изисква нищо не чух. Защото при тях определяте цената към датата на изграждане. Кой определя датата на изграждане?
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Съгласно законодателството, след като завърши изграждането на инсталацията, производителя е длъжен да пусне заявление в ЧЕЗ, че е завършено това изграждане. Съответно колегите от ЧЕЗ Разпределение правят проверка физически на място, дали изграждането наистина е завършило. Изготвя се протокол. И на база на това заявление се определя цената за изкупуване. Тоест към датата на подаване на заявлението.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Де факто на база входираното искане. В голямата си част това са строежи шеста категория, за които не се налага разрешение за ползване. Какъв е процеса? Клиентът декларира с искане, че е завършил монтажа на панелите примерно. На база на това искане, ние издаваме заповед за приемателна комисия. Отиват наши експерти на база заповедта и констатират какъв е броя и дали мощността на тези панели отговаря на издадения договор за присъединяване, на мощността записана в договора за присъединяване. За това нещо се подписва двустранен протокол със съответната дата, което гарантира, че към тази дата панелите са монтирани и монтажа на панелите и монтажа на турбините е приключил. Това е само за под 30 киловата обекти, без разрешение за ползване шеста категория по ЗУТ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли някакво обяснение за обстоятелството, че ВЕИ-та са въведени в експлоатация на определена дата, а започват да ви подават електроенергия или сключват съответно договори на дата, която доста по-късно фактически е договорена. Имате ли такива случаи и вие?
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Процедурно как стоят нещата. Процедурно даден производител получава разрешение за ползване с определена дата. На днешна дата получава разрешение за ползване. Следващите стъпки за да започне да произвежда и да му се фактурира енергия са съответно, той трябва да дойде в ЧЕЗ да подаде искане за сключване на договор за достъп, като представи съответното разрешение за ползване. Той може да го направи днес, а може и да го направи след един месец. Това зависи от него кога ще поиска от нас, може и след една година. Кога той ще пожелае да му бъде издаден договор за достъп. Съответно ние имаме ангажимент в едномесечен срок след подаването на искането, да подготвим и да му предоставим за подпис съответния договор за достъп, който се издава на база разрешението за ползване. Респективно след като има договор за достъп, той подава последното искане за поставяне под напрежение на база договора за достъп. Като имаме ангажимент в рамките на 15 дни за издаване на тази заповед за поставяне под напрежение.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Сроковете при нас са изключително кратки. Възможно е да се случи в рамките на един работен ден. Обикновено е един работен ден до една седмица.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Заповедта се издава в рамките на 15 дни и там има процедури може би още около седмица и половина за физическото поставяне под напрежение. Но всичко е специфично в зависимост от ситуацията. Защото когато поставянето под напрежение налага временно прекъсване на захранването на абонатите трябва да бъдат уведомени по надлежния ред, 48 часа в медиите и т.н. Това налага един период от седмица, седмица и половина от издаването на заповедта до самото физическо включване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли вие такива наблюдения, да има много голяма разлика в датата на въвеждане в експлоатация и съответно договор сключен от вас. Вие не ги следите тези работи, но при вас трябва да има яснота. Между разрешението за ползване и договора за достъп до мрежата. Виждаме много големи разминавания в сроковете, които нямат обяснения.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Ние цялата информация сме я анализирали многократно. От всички 399 случая има няколко, които от разрешението за ползване до първата фактура има примерно разминаване повече от четири, пет месеца. Броят се на пръстите на едната ръка тези случаи. Но пак казвам самото физическо изграждане на централата се удостоверява с Държавната приемателна комисия и с издаване разрешението за ползване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли вие случаи, когато да сте присъединили някой производител ВЕИ, преди да му е издадено разрешението за ползване?
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Не.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защото и такива случаи има. Дали при вас го има по-късно ще го видим това нещо.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Проверките които бяха направени 2014 г., дружеството не констатира такова нещо.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Има един доклад на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Тя все още беше държавна тогава. В него са дадени констатации за всички обекти присъединени на територията на ЧЕЗ. И там няма никаква констатация за нарушения от наша страна. Има някакви препоръки само, които изпълняваме и за които сме уведомили колегите от Регулатора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли информация за производители, чиято мощност към НЕК се оказва, че е по-висока отколкото мощността или енергия, която е продадена, която са закупили е по-малко от тази енергия, която е продадена на НЕК? Имате ли такива случаи? По отчитане на електромерите съответно. ЧЕЗ Разпределение отчита електроенергия, която е предоставена от някое ВЕИ. А вие фактурирате някаква друга стойност.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Не може да има такъв случай, защото фактурите принципно се издават от страна на производителя. Те се издават на база протоколи, които са изготвени и подписани съвместно между ЧЕЗ Разпределение и производителя. И ние в ЧЕЗ Електро приемаме фактури, които са базирани единствено и само на този отчет на електромер. След това този същия отчет попада във фактурираното количество към НЕК.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин председател, единствения обективен уред, който констатира и на който тръгва процеса за регулиране, това е електромера. Електромера на съответната централа е проверен в стандарта и всичките тези централи, които са при вас са дистанционно отчитани и са в нашата система. Те имат 15 минутни профили. И тяхната консумация се наблюдава на 15 минутен интервал, тези които са при вас, всичките. Мисля, че вчера или днес предоставихме на НЕК информация за тези 15 минутни измервания. Информацията е изключително обемна господин Илиев, така че подготвянето на такава огромна информация не можем да я представим за един ден. След това ще го уточним с вас, но в момента работим и до две седмици ще имате пълната информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако има други въпроси колеги? Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няколко въпроса. Първо, получихме информация от НЕК, че и трите ЕРП-та пращате една обобщена фактура за ЕРП-тата, а не индивидуални фактури и тяхното обобщаване след това. Би трябвало, за да има повече яснота и да е ясно НЕК за какво плаща от тук нататък, да пращате както обобщена, така и детайлна информация за отделните ВЕИ производители. Този въпрос ни беше поставен многократно от НЕК и се надявам и много по-логично е още днес да го решим.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Димитров само да го уточним за ЧЕЗ. За ЕВН и за Енерго-про няма как да отговорим. За ЧЕЗ ще отговорим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, това е към вас само. Ние не искаме да носите отговорност за никой друг.
По тази таблица, която ни изпратихте има няколко производителя. Наистина се оказахте прави, че не са толкова много. Те четири, пет месеца не отчитат производство на никаква електроенергия. Примерно 27-ми, 72-ри е същото нещо, 121 е такъв казус и т.н.
Доколко, това е въпрос, тези производители могат ли да се обосноват с това, че вие сте ги бавили в издаването на всички съпътстващи допълнителни документи, за които вие говорите. Вие казахте два срока. Един месец за единия документ, 15 дни за другия. Възможно ли е, ако говорим с тези хора, чисто теоретично ви питам, те да кажат, ЕРП-то в случая ЧЕЗ ни забави? Каква е картината, те да не са произвеждали четири, пет месеца. Имали ли са всички документи и да не са произвеждали? Тоест, налице ли са всички видове разрешителни и те въпреки това да не са произвеждали?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Това нещо може да се установи от хронологията на подаване на съответните искания. Защото за всяка една стъпка съответния клиент отива в Центъра за клиенти. Подава искане. Съответно в нашата информационна система има информация за датата, на която е издаден документа, което касае това подадено искане. Така че като се проследи цялата хронология може да се види къде е забавата. Дали забавата е в ЧЕЗ Разпределение или съответно забавата е в клиента, защото той не е дошъл на време да подаде своето искане. Това лесно може да бъде установено.
Ако има подобни случаи, това са доста сериозни инвестиции. И ако клиента е прав във всички тези случаи, клиента си търси правата и към Регулатора и към всички възможни органи. Така че ако са били такива случаите, гарантирам ви, моята петгодишна практика в тази посока, целия този бум на ВЕИ-тата, гарантирам ви, че интереса на съответния производител никога не е бил накърняван. Специално като дружество и като хора в бизнеса, знаем, че тук нещата трябва да бъдат перфектни. От наша страна, от страна на ЧЕЗ Разпределение всичко е било перфектно. Стремим се да спазваме закона.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно уточнение. Можем ли да считаме, че тези производители не са били напълно готови, а са получили право на ползване и затова се е забавило първото производство на електроенергия или се е забавило, защото са изисквали в работа с вас издаването на допълнителни документи. Вие казвате, че е възможно поради получаването на необходими допълнителни документи, след правото на ползване, затова да не са започнали да произвеждат. Аз така ви разбирам.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Нормалния срок за забава в датата на производството е примерно два месеца, два месеца и половина, три месеца. Всяка по-голяма забава си има някакво разумно обяснение. Но трябва да се гледа случай по случай. Минималният срок е минимум месец след разрешение за ползване. Договор за достъп отнема време, подписване.
СТЕФА АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов за ЧЕЗ е малко вероятно. Но трябва да говорим за конкретния обект. За всички тези 300 случая имаме досиетата. Плюс това ние сме в електронна система и е малко вероятно, да не се проследи нито едно от събитията.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един конкретен въпрос. Понеже казахте, че вие правите търговското мерене на границата на обектите. Само искам да питам едно разминаване, което забелязвам тук на фотоволтаична централа № 61. За м.май 2011 г. сте засекли 147 395 киловатчаса. Възможно ли е да е фактурирано 150 932 киловатчаса?
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Възможно е и то има съвсем просто обяснение. Фактурирането на 72 часовите проби се извърша по някое време и при желание от страна на производителя, след сключването на договор за изкупуване. Възможно е той да заяви тази си претенция втори, трети, четвърти месец, след като вече е започнало да произвежда. И тя се добавя. Просто е по различна цена, но се добавя към фактурата за съответния месец, когато той е предявил претенция за заплащане на това количество енергия. Иначе то е произведено по време на 72 часовите проби. Тоест някой предишен период.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А повече от един месец може ли?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може три месеца да бъде това.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Той може по-късно да претендира заплащането.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Зависи кога производителя е претендирал това количество за заплащане.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е еднократно.
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Еднократно, разбира се.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли три последователни месеца човека да си поиска да му се разпредели енергията 72 часа.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Обикновено се плаща. Той я предявя. Може да реши да я предяви след три месеца и се фактурира на четвъртия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев заповядайте.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз имам няколко въпроса. Първо, кога се доказва инсталираната мощност на парка? По време на 72 часовите проби или ако не е възможно по време на 72 часовите проби, записва ли се забележка в разрешението за ползване, че ще се извършат нови 72 часови проби в еди какъв си период, когато настъпват условията за тези 72 часови проби. Те са участници и там се записва.
Другото допълнение. На каква цена се заплащат на производителите тези 72 часови проби и те префактурират ли се на НЕК?
НИКОЛАЙ ЦОЛОВ: Цената по която се заплащат, 72 часовите проби зависи от периода през който са произведени. Обикновено е или цена на НЕК или от по-старите периоди е базисна цена определена от Регулатора. В никакъв случай не е преференциална цена. Така че чисто хипотетично, ако е плащано по базисна цена, образно казано, НЕК може и да е на печалба. Защото базисната е по-ниска от цената на НЕК.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Илиев по първия въпрос, който зададохте. Има държавна приемателна комисия, която отговаря на въпросите за инсталирана мощност.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Вие сте част от тази комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 72 часовите проби доказват мощност. Ако няма тази мощност, те няма да може да го приемат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Точно това показа анализа, че нито един не може да си докаже мощността. Нито един парк не може да си докаже мощността.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото произвежда по-малко сигурно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как направихте анализа? Все пак трябва да ни запознаете.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На показанията на електромерите. Това е едно нещата, които искаме от ЕРП-тата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те по часови трябва да се дадат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По часови данни и сме ги сравнили за цялата минала година.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Те са 15 минутни интервали и получавате информацията. Ще ги получите за всички месеци тези 15 минутни интервали. През 15 минутни интервали това е енергията, която минава. Произведената енергия ние не коментираме мощност и за всички централи мощността е строго индивидуална. Един фотоволтаик дава максимална мощност при 25 градуса. При 28 или 30 градуса мощността вече става друга. При 18 градуса е съвсем друга мощността. Но вече влизаме в детайли.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Може ли нито един час да не произвежда той инсталираност и мощност за цялата година?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 72 часовите проби вие всъщност какво установявате? Това че работи съоръжението. Но в никакъв случай вие не може да установите мощността, която е по проект, инсталирана така да се каже мощност.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Тъй като те са ВЕИ производители господин председател, ако няма съответните параметри за които е проектиран. За фотоволтаици това са 25 градуса. За вятъра по определена скорост и посока.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев, аз не мога да разбера въпроса. Проблемът ви е на вас, ако произвеждат повече, а не по-малко.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: В момента подготвяме една картотека на всички производители. Не ВЕИ, а на абсолютно всички производители. Така че за да не си връщаме писма и да създаваме излишни трудности, ви предлагам да направим една среща. Тук имам доста въпроси, които са извършвани от проверката на ДКЕВР. И трябва да намерим някакво решеине на тях. Сега няма да ви ги предоставяме.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Производителите да си инсталират средства. Втората група е да поканим 36 производителя да благоволят да сключат индивидуални договори. И след това трябва да обясним за няколко производителя разлики, тези за които господин Николов попита. Как е възможно да има разлика между отчетеното и фактурираното. Те са четири групи причините. Ние производител по производител подготвяме детайлна информация. Но тъй като се искат и документи. Тоест да приложим всеки протокол 72 часови проби. Всяка фактура, всяко искане. просто е малко по-обемна информацията и ще ни отнеме време. Но до 15 май тази информация производител по производител ще е при господин председателя. В писмото сме се ангажирали с този срок.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Включително по искане на НЕК на 7 април сме предоставили абсолютно всички разрешения за ползване на присъединените централи.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Разрешенията за ползване не сме. Тъй като в искането на НЕК имаше отделна точка. Моля предоставете копията на разрешенията за ползване. Всички са копирани и са предоставени. Тук е обобщената информация, за да може за 400 производителя да ви дадем пълната изискана информация. Ако има някакво конкретно питане за конкретен производител може да предоставим цялото досие, което включва от най-първото искане до последната фактура, която е издал за произведената електрическа енергия.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Ние като компания, когато НЕК поиска, ние сме партньори в този пазара. Говорим като мрежова компания. Последната среща беше преди седмица. Наши представители бяха на среща с колегите и уточниха измерване, уточниха таблици, уточниха начин по който да водим информацията. Готови сме с формата на предоставяне на информацията.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз съжалявам, че не присъствах на тази среща. Но има доста неща, които трябва да ги изясним, защото те са от взаимен интерес. Аз много се учудвам, как е издадено разрешението за ползване, без да е доказана мощността?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имаш работен проект. В проекта са заложени и се доказва мощността. Когато ги имаш сложени всичките панели, кой те кара да мислиш, че мощността ще бъде различна от тази, която е по проект?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Анализа на справката която имам пред мен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Някакви други въпроси имате ли колеги към нашите гости? Няма.
Благодарим ви.
Господин Илиев, господин Иванов благодарим ви за интереса, който проявихте. Само един въпрос имам към господин Иванов. На сайта на КЕВР има качен един документ. Искаме да знаем в течение ли сте с него? Той изразява едно становище по отношение на времето за работа на фотоволтаичните и на вятърните електроцентрали. В документа не се цитира някакво заседание. То е нещо като правно становище може би. Бихте ли ни дали някакво обяснение, въпреки че го нямаме в дневния ред, но да се възползваме от вашето приятно присъствие.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага мога да ви кажа господин председател. постъпи при мен, от страна на ръководителя на БЕХ господин Жаклен Коен писмо, като се искаше отговор от мен, а не становище. И по тази причина виждате, че документа който е там е само като съобщение. Съобщение в което аз известявам това, за което отговарям на господин Жаклен Коен.
И ако ми позволите в този мой отговор, аз заявявам следното.
Като отчитам, че текста на закона не е изчерпателен в чл.31 ал.5, т.1, тъй като се говори за брой работни часове. Но след запетая се заявява, в съответствие с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, отбелязвам за цената на енергията от възобновяеми източници, в отговора аз изрично на базата единствено на решенията на Комисията взети в предишни състави и предишни години от 2006 до 2012 г. обяснявам как е определена цената. А цената е определена по следния метод. Всичките разходи за инвестиции, за поддръжки и т.н. се разделят на енергията, която се получава чрез ефективното използване при номинална мощност за определен брой часове на съответното устройство. За фотоволтаичните паркове само примерно може да се каже и за вятърните, това са 1250 часа по номиналната мощност на съответния парк, която е различна. По такъв начин се намира цената, която е в лева за мегаватчас.
Ако часовете които участват долу, не са часовете, които са предвидени при номинална мощност, а са просто часове, цената по която трябва да се изкупува електроенергията би трябвало да нарасне няколко пъти. Защото знаменателя намалява и се получава съвсем друго. Затова в закона се казва, в съответствие с решенията на КЕВР за определяне на цената, аз съм показал това, което направи. В моето писмо нито правя излишни коментари, нито излизам извън решенията. Просто изброяваме решенията. И това което е правила Комисията от 2006 до 2012 г. Това е единственото, което мога да кажа, но съм готов да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има много голямо разминаване между часовете, които са нормативно определени и часовете за които се приема, че е работило съответното ВЕИ на преференциални цени и са изплатени тези грешни пари. За това говорим.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз обясних как е определена цената на мегават час за тези устройства. Ако се приеме друг принцип трябва да се определи и друга цена. Това е което мога да кажа. Аз искам само да направя един коментар. Не считайте, че аз съм съгласен с този бум, този балон, който беше развит в България и който се спука и остава контрата в българските потребители. Но това са сключени договори при определени условия и държавата би била осъдена, ако едностранно започне да ги променя. Аз не виждам кой би ги променил едностранно.
Обратно ще кажа, че това е една тежест, която се чудим буквално как да бъде преодоляна, но това не може да стане с едностранно тълкуване, което не съответства на реалността.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: При определена стойност на мегаватчас на базата на лимитирано или на предварително определено време за работа.
ИВАН ИВАНОВ: Но при тази номинална стойност на мощността.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: При тази. Нека да приемем, че минималната стойност е максималната. Защото така е на практика.
ИВАН ИВАНОВ: Например, ако устройството е един мегават мощност, за 1250 часа работа, това означава, че на преференциална цена на това устройство му се признават 1250 мегават часа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Признати са им по 4000 мегаватчаса.
ИВАН ИВАНОВ: Това вече е съвсем различно. Това са нарушения. Аз разделям двете неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото имам информация НЕК е пуснало фактури за сторниране на всичко нагоре. И е хубаво все пак, ако не е някаква ведомствена тайна, да ни информирате господин Илиев и да ни казвате тези работи. Има ли такова нещо, няма ли? Вие приемате ли това тълкуване, което е дадено на сайта на КЕВР?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Има много въпроси към това, но сега да не влизаме в подробности. Направихме анализ на производството на ВЕИ-тата, които са присъединени към високото напрежение, защото ние за тях имаме данни. Затова искаме данни от ЕРП-тата, за да може да направим анализ на всичките ВЕИ. Но какво се оказа, че нито едно ВЕИ не е работило един час на номиналната си мощност за цялата 2014 г. Не е работило дори и на 90 процента от мощността. Ако приемем, че тези часове, които са приети от КЕВР за доказване на инвестицията. Те са взети от БАН. И там е казано. Аз не случайно зададох въпроса как се доказва мощността? Те реално работят с 50 процента от мощността си. И затова се получават тези 4000 часа. Защото той му отговаря, минималната мощност на ВЕИ, на това което е декларирано, той тогава щеше да постигне не за 4000. Някои за 4600 часа не си постигат това, което трябва да го постигнат за 1250 часа.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев, само искам да кажа. Максималната мощност, за която говорите и формулата за която говори господин Иванов и за определяне на цената. Вие ако имате претенции към мощността, имате претенции към цената, а не към мегаватчасовете, които са определени. Тоест едно ВЕИ има номенклатура, в смисъл техническа документация, където казва, при определени условия, градуси постига тази мощност. Това че не постига максимална мощност при вас, това не значи, че няма тази техническа документация да я постигне. А иначе вие плащате на база търговско мерене по цената, която е определена от ДКЕВР. Така че аз не виждам връзката между това, че не е произвело максимално и между това, че вие сте недоволен, че плащате толкова часове. Ако часовете са по-малко, цената ще бъде по-голяма.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Часовете са нормални, но мощността не е една и съща.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Какво като не същата?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ощетява се държавата по този начин.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той ако си е декларирал, че е сто мегавата, а реално произвежда пет. Цената ще бъде една и съща. Аз ще му плащам по всичките по преференциална цена. Цената не зависи от мощността на парка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев, ако приемем че сто лева се инвестират, за да се произведе един киловат, а вие твърдите, че за тези сто лева се произвежда 0,5, нали се сещате каква възвръщаемост ще има тогава. Никаква. Тоест, цената ще нарасне многократно. Аз пак ви го обяснявам.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Цената не е определена на базата мощност.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Цената е определена на база възвръщаемост, което е определено в закона.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Няма нищо общо с мощността на парка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има общо с киловатите, които произвежда на база радиацията и на база инвестициите. Ако произвежда на тази радиация по-малко, цената която ДКЕВР тогава е дала, трябва да бъде поне 150 лв., ако произвежда на половината.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На всички паркове това е решението на КЕВР. На всички паркове, независимо от мощността, дали е един мегават или е 1000 мегавата, абсолютно еднаква е цената 191 лв. примерно по зададена група.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото се взема средно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не средно, на всичките.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Средните инвестиции към определени момент.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Проблемът е, че той е декларирал по-големи мощности или е монтирал някакви калпави панели.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те се взимат средно. Не е някакъв конкретен обект.
ИВАН ИВАНОВ: Мога ли да кажа, ако ми позволите. Първо, изследванията, които БАН са правили не е било с цел определянето на цената. Това са научни изследвания, които са правили и те са дали този часови лимит в съвсем друг аспект. Какво може да се извлече като мощност при слънчевата радиация? Законодателят трябваше не да фиксира часове, а да обозначи каква енергия от съответната централа може да бъде изкупена по преференциални цени. от там нататък, кога ще се включва и кога ще се изключва централата, съответния собственик е негов собствен проблем.
Аз разбирам това, което казва господин Илиев. Но Комисията за енергийно и водно регулиране е стъпила върху документно доказани разходи, както за инвестиции, така и за възвръщаемост, така и оперативни разходи и върху това, каква е енергията, която при номинална мощност на устройството може да произведе за този часови период.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той произвежда по-малко, но не значи, че ще му плащаме повече.
ИВАН ИВАНОВ: Една последна все пак забележка. Няма страна в Европа и в света, която да изхожда от методиката. Аз много уважавам господин Илиев и неговите усилия, които ги подкрепям по принцип за финансово оздравяване на НЕК, но не може да се прави нещо, което ще създаде проблеми. Няма страна в която такова нещо да се предлага.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов вижте какво излиза. Сега излиза следното, че един инвеститор инвестира в един фотоволтаичен парк. Той слага някакви панели. Сключва договори. От там нататък стъпва върху цената, която вие сте определили. А вие сте определил цена на база на нормативите заложени в закона и номиналната му мощност. От този момент нататък, в момента в който той го построи, той може да заключи вратата на парка, да си отиде в къщи и ние всяка година ще му плащаме, докато му изплатим инвестициите. Така ли излиза? Аз това разбирам в момента.
ИВАН ИВАНОВ: Така излиза, защото е сключен договор и то за 25 години. Ако искате мога да влезна в подробности и да ви кажа, че от 20 на 25 години криминално беше увеличен този период. А беше Любен Корнезов председателстващ заседанието в отсъствие на голяма част от народните представители и казаха, че е допусната печатна грешка. Комисията не може по друг начин да реагира.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз ако искате ще ви предоставя и анализи. От анализа какво излиза. Един парк примерно е 10 мегавата. Ако той има проблем и работи с пет мегавата. Значи че аз ще му плащам не 1250 часа по преференциалната цена, а аз ще му плащам два пъти повече часове, защото той не си е управлявал ефективно парка. Това излиза от анализите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Плащаш мегават часа, а не часовете.
МАРТИН ДМИТРОВ: Господин Илиев хубаво е да се разберем по тази тема. Това е елементарна математическа задача. Десет мегавата по 1250 часа е рано на 5 мегавата по 2500. Това е. То е същото.
Така че господин Симеонов, вие като инженер разбирате, че тук няма разполагаемост при ВЕИ-тата. Каквото произведеш това ти плащат. Въпросът е дали таваните, които са въвели, това каза господин Иванов са обосновани. Това е цялата работа. Господин Илиев, той ако иска с тези 10 мегавата да произвежда един мегават на час.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Трябва ли тогава като произвежда с тези 10 мегавата един мегават, значи трябва да му се увеличат часовете, в които трябва да работи ефективно. Ако не му е наред парка? За 4600 часа той не си е постигнал нормата, която е декларирал. Затова мощностите не отговарят. Това го е декларирал в Държавната комисия и той го е узаконил. Коя е мощността?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя цената на ВЕИ-тата. Говоря до 2012 г. Всяка година на 1 юни излизаше на база средна стойност на инвестициите, на база средно часове, които са му дадени от БАН и на база възвръщаемост, която е зададена от закона и на база годините. Но средно и никой не декларира нищо.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Мощността на парка каква е?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мощността на парка какво значение има тук?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ако приемем, че парка е един мегават и приемем, че в БАН всичко е точно, значи той за 1250 часа щеше да си постигне 1250 мегаватчаса енергия. Приемаме, че БАН е вярно. Аз не се съмнявам в това. Но не му е един мегават парка, а му е половин мегават. Значи аз ще му гарантирам не 1250, а 2500 часа той трябва да работи, за да си постигне преференциалната цена, която той е декларирал, че е един мегават. Това е проблема. От там се получават тези 4600 часа. Това е чиста математика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Миналата година беше дъждовно, логично е, че не може да постигне максимални мегавати. Логично е, че при 1250 часа няма да ги постигне. На това отгоре, на съоръженията по принцип пада с проценти мощността им всяка година. Тоест на 10-та година той никога не може да постигне тези 1250 часа. Но възвръщаемостта му е гарантирана за целия период.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това което го е дал КЕВР за целия период на него му пада 10 процента мощността. Но той не е произвел с 90 процента и един час. Миналата година е била дъждовна. Като е била дъждовна, аз трябва да му гарантирам. Ако беше слънчева щях ли да му платя по-малко.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А защо ти му ги гарантираш? Какво общо имаш ти с тези 1250 часа?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той не си измива панелите, с което може да му падне ефективността със 70 процента. Това е пак при него. Защо аз ще му гарантирам целия период.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Закона му гарантира възвръщаемостта.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ако работи ефективно.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И ти по този начин плащайки му, му гарантираш тази възвръщаемост. Те гарантират тази възвръщаемост при 1250 работни часа на максимална мощност. Той не ти казва не, а ти ще платиш само 1250 часа. Ако му се счупи единия панел, неговата възвръщаемост пак е гарантирана и ще му се увеличат часовете, ако работи дори само на максимална мощност.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: А защо като му се счупи панела, пак ще му гарантирам и счупения панел.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото закона му ги е гарантирал. Трябва да плащаш.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той не си поддържа парка.
ВАЛЕТИННИКОЛОВ: В закона не пише кой трябва да си поддържа парка и кой не трябва.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Не взимате предвид нещо много важно. Има насоки на Европейската комисия за държавната помощ в зелената енергия. Има много общо с цялата тази история. Ако ми дадете имейл ще ви препратя това, което е направила Германия със зелената енергия преди няколко месеца. Случаят е абсолютно същия. И въпроса е ясно и конкретно решен, базирано върху това нещо. Аз имам тук и часовете по електромерите, но не искам да влизам в този спор. Не искам да взимам страна на господин Илиев, защото той някои неща не ги е забелязал. Аз ги погледнах нещата. Половината от централите трябва да бъдат изведени от енергийната система, защото щом никога от въвеждането си в експлоатация не са достигнали сто процента номинална мощност, значи те не са си взели акт 16 по законен начин.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На база на кой член?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Имал си в един момент, в който ти си казал, че имаш пет мегавата.
Искам да ви кажа следното нещо. Ако Закона, който е създаден от Народното събрание се тълкува извън духа си, то вътре не трябвало да пишете часове, а е трябвало да напишете пари, а не киловатчаса. Не може да тълкуваме закона и затова са написани часове. Но ние искаме не искаме до една година това нещо ще се промени. Щом Германия е била принудена от Европейската комисия да го направи и ние ще го направим. А до тогава НЕК може да го спасявате с още заеми. Аз това гледам днес цял ден. Не мога да си представя, че цената на тока може да стане 30 и няколко стотинки. Не мога да си го представя. Казвам ви го честно.
Четохте ли днес това, което е излязло. Аз го обсъждам три часа с моя екип. Не знам как го е допуснал много уважавания господин председател това нещо. Не може никой да изземе функциите на един колективен орган и да напише някакво тълкуване, то не е тълкуване, но няма такова нещо.
Аз господин Илиев не съм го виждал по тази тема. Не сме говорили за ВЕИ-та с тях и това всеки го знае. ВЕИ-то не са ми тема на мен. Но има нещо, което се вижда в цифрите. Много е комплицирана цялата ситуация и катастрофата е предстояща. Няма какво да се заблуждаваме. Ние се оказахме държавата, която като си извади сметката за електричество. Цифрите са милиардите киловатчаса. Като 27 процента от сметката за електричество на българина е зелена енергия. Говоря като киловатчаса.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това е проблема, че на него не му отговаря мощността.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът е такъв господин Николов. Въпросът е, че за цялата година 365 дни, как не минахме през тези култови 25 градуса, когато този фотоволтаик работи на сто процента и нито веднъж в никакъв момент той не ги е показал. Това създава много сериозните подозрения у господин Илиев и в мен също и у вас сигурно, че може би има заблуда за тази мощност, която е приета от държавните органи и на база на която се изчисляват инвестициите. И питаме откъде сме сигурни, че тази мощност реално е заложена в този фотоволтаичен парк. Кое ни кара да сме сигурни?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Симеонов, единствения начин това да бъде проверено вече на този етап е АДФИ, като проверява другите неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Закривам заседанието.

/ Закрито в 18 часа и 50 минути /




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:



/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
112 550 знака
62 стр.
Стенограф: С. Михайлова