ПРОТОКОЛ №9

---

“Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 9


На 7 май 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 14.15 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 16 часа и 15 минути /



ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам поредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Съгласно предварителното решение, за днес ви предлагам следния дневния ред.

Д н е в е н р е д:
1. Изслушване и дискутиране на предварително зададени въпроси от председателя на Комисията към г-н Венцислав Георгиев, директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/.
2. Разни.
Въпросите на първо място това са резултати от проверката на извършените, съгласно промените в Закона за енергетиката от 26 февруари 2015 г. на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници.
Второ, резултатите от проверката на ТЕЦ “Марица-изток 1” ЕИС и ТЕЦ “Марица изток 3” Контур глобул завършили през 2015 г.
Доколкото си спомням, мисля, че февруари сте ги завършили тези проверки.
Други предложения имате ли относно дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Към господин Георгиев по поставените въпроси, имате ли някакви текстове? Нещо в текстови вид има ли възможност да влезе в архивите на Комисията? Може допълнително. По-добре е, ако ни подадете информацията и ни я изпратите в синтезиран вид, ще бъде по-добре за нас.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция.
По първия въпрос, аз предполагам, че всеки вече е разбрал, че резултати от проверки на практика все още нямаме по реда на новите ни правомощията, които са ни вменени с промените от 6 март в Закона за енергетиката. Мога да ви информирам най-подробно какво е предприела Агенцията и на какъв етап сме в момента и каква готовност имаме да извършваме такива проверки. Държа с това да започна, че това е нещо съвсем встрани от нашата дейност, дотолкова доколкото ние не сме някакъв специален орган в областта на енергетиката за контрол. Ние имаме компетенции в областта на финансово-стопанската и отчетната дейност. Ние сме финансови инспектори. Това правим и продължаваме да вършим. В тази връзка, затова и така е формулирано в съответните разпоредби в закона, дотолкова доколкото може да проведем финансово-стопански отчет на дейност сме компетентни. Това правомощие ни е дадено с този закон.
В момента в който излязоха промените от нашата Агенция отправихме запитване до министъра на енергетиката и до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да ни предоставят данни. Първо да установим какъв е обхвата на предстоящите проверки, които се очакват ние да извършим. Да видим върху какво поле се простира нашата дейност. Изпратиха ни списъци на енергийните предприятия, които попадат в обхвата. Тоест, всички които са над 1 мегават и ние всъщност установихме, че това са над 409 дружества с 600 и няколко обекта. Което на фона на нашия капацитет, нашата Агенция годишно извършва около 450 до 500 проверки. Това е по списъка, който ми е изпратен от Министерство на енергетиката и от ДКЕВР тогава. Това са 409 дружества с 630 обекта. Тъй като някои дружества притежават по няколко обекта. Основната ни дейност, която вършим е около 450 до 500 финансови инспекции вършим годишно, което очевидно, така както е формулирано в Закона, ежегодно проверява енергийните предприятия. Ние логично стигнахме до извода, че не може всички да ги проверим и това, което към момента вършим, какъв подход да предприемем. Първо, че те са различни видове производител. На различен режим се подчиняват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Георгиев, само да ви прекъсна, ако позволите. Повечето от колегите, които са тук са в Енергийната комисия. Идеята да вкараме този текст за проверките беше следния. Ние сме на ясно, че в този състав, който имате до момента, вие не сте заложили извършването на такъв брой проверки, особено в област която не познавате до момента. От друга страна всички се обединихме около разбирането, убеждението, че когато те проверяват едни финансови органи винаги могат да си изкарат заплатата. И от тази гледна точка няма ограничения в това, вие да поискате разширяване на състава си точно на база на новите задължения, които са ви вменени от Закона за енергетиката и съответно да търсите хора. Тъй като това са ежегодни проверки и са в закона. Няма как да приемем, че вие нямате капацитет, състав, за да може да ги извършите тези проверки. Законът вече е такъв и трябва да се направят тези проверки.
Към момента ясно ни е на всички, че първите месеци ще има някакво пробуксуване, но все пак вие трябва да си искате разширяване на състава и да си ги изкарате тези пари.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: И моето разбиране беше такова. Ние очевидно ще искаме. Притеснението ми беше да не очаквате вече някакви много сериозни резултати. Много се надявам да покажем някаква полза от тези проверки, за да мога да имам лице и да искам хора. Искам да извършим няколко проверки, да се види, че има полза, ако трябва там ще съсредоточим и половината капацитет на Агенцията. Едната ни част е планова. Ще съкратим плана. Ако ни дадат хора може да го насочим и в тази посока. Но този етап усилията са съсредоточени в това да установим, първо цялата голяма база обекти, кои точно са най-рискови и в кои ще има най-голяма полза от нашите проверки.
Втората ни задача, самия конкретен обхват, самата конкретна задача на нашите проверки, общо казано финансово-стопанския отчет на регулираната им дейност по преференциални цени е доста общо. И от тук всъщност, това което през този период тези два месеца, ние като Агенция сме предприемали като действие. Две срещи сме провели с министъра на енергетиката и с експерти. Понеже се ситуираше новия състав на ДКЕВР изчакахме. С господин Иванов имахме две срещи, които не успяха да се осъществят по обективни причини. Днес за първи път се виждаме. Но разчитам, че и КЕВР ще насочи нашите проверки в правилна посока. В такава, че те да бъдат полезни. Защото от самия закон е видно, че ние всъщност извършваме проверки, съставяме доклади и ги даваме на министъра и на КЕВР.
Тоест, това което може да се предприеме на база нашите констатации е в правомощията на контролните органи в енергетиката, на министъра и на Комисията. Ние нито ще съставим актове, нито ще търсим някаква отговорност.
Разчитам, че Комисията и Министерство на енергетиката ще насочат в правила посока нашите проверки, т.е. това което им е нужно, не просто да гледаме едни отчети и цифри, но кои точно ценообразуващи елементи, кои компоненти от методиката са важни. Къде да насочим усилията? Това ми е идеята на тези срещи, като разчитам на експертния потенциал.
Ние после с една методика на нашите колеги, лесно ще го организираме за един, два дни, да им се дадат насоки в каква посока да текат проверките и ще стартираме. Това чисто процедурно не е никакъв проблем. Ние правомощията си ги имаме. Но искам проверките да бъдат полезни и да може на база на тях, да се вземат някакви полезни управленски решения.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре е, че тръгва разговор. Тук сме повечето хора с инженерно образование, с някакви практични дейности. Има юристи, има съответно и икономисти, но ясно ни е, че от първите няколко месеца няма да се получи тази мащабна проверка на тези 409 дружества.
Сега ще ви кажа ние от какво имаме нужда и защо се обръщаме към вас. За да може вие да ни насочите точно към тези дружества, които са проблемни от наша гледна точка и която информация на нас ни е нужна, за да установим дали е възможно, да се извърши някаква промяна в заплащането. Защото става въпрос за изтичане на държавни пари. И доколко има възможност на база на вашите проверки, да се извърши съответно със задна дата сторниране.
Какво имам предвид? Установява се, че голяма част от ВЕИ-тата, за които е определена една и съща цена. Цената се определя един път на годината по принцип и е определена, определена цена на тока, тя фактически не отговаря на реалните инвестиции. На всички ни е известно, че в рамките на близо две години и половина период, цените намаляха в пъти. Някъде в някои фотоволтаици примерно са намалели близо десет пъти от 2000 и нещо на 250.
Независимо дали инвестицията на тази фирма, която е изградила фотоволтаичен парк е преди две години и половина или е преди една година, заплащането на електроенергията по преференциални цени е едно и също. А това създава възможност за един голям процент печалба, натрупване. Нас ни интересува точно това разделяне на фирмите във времето и дали може АДФИ да установи, къде има такива драстични разминавания.
Втората според нас сериозна злоупотреба е въпроса, доколко закона е позволил или не, това е злоупотребата, която е свързана с фирмите, които са използвали европейски средства. Има случаи при които една фирма използва 80 процента инвестиции по програма – 311, 312 по земеделските програми или по някоя друга програма. И би трябвало да получава преференциална цена за разликата, която е инвестирала, 20 процента, но те получават за всичко.
Това са факти и ние имаме събрана доста информация за тези фирми. Вие също може да имате тази информация. Определяне посоките към които трябва да се насочат.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли само един детайл. Съгласен съм напълно с посоката. Но един важен детайл. Повечето от фирмите, които са ползвали европейски средства имат мощност и под 1 мегават, което означава, че не попадат въобще в обхвата на проверките на АДФИ. И затова знаете, че нашата Комисия накрая ще трябва да завърши с конкретни предложения за законодателни промени. И едното, което ви предлагам от сега е да разрешим на АДФИ на база на оценка на риска, да може да проверява обекти в енергетиката и под един мегават. Защото виждате примерно тук има конкретен сигнал за фирми, които са ползвали европейски средства и след това са получили високата преференциална цена и само в малка част от тях ще видите, може да влезе АДФИ. Това е едно от нещата, които ви предлагам да направим заедно, като предложение за законодателна промяна. На база оценка на риска АДФИ да може да влиза във всеки един енергиен обект, който е участвал на регулирания пазар, така да го кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Димитров, смятам предложението ви за неуместно към този момент. В момента господин Георгиев въобще не е на ясно какво искаме. Аз ще се опитам да обясня. Да хванем големите обеми. Няма лошо да направим предложение да промени закона, но това ще е на по-късен етап.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Георгиев, това което нас ни интересува като Комисия. Съответствие на разходите по изграждане и поддръжка на една инсталация, законосъобразност при закупувания, инвестиционните разходи до каква степен отговарят на законите на счетоводството. Дали са осчетоводени всичките. Всичко което е свързано с финансовата дисциплина при изграждането и при един инвестиционен процес от една страна, плюс размера на инвестицията и по възможност оценка на реалността на този размер, ако може това да го направите.
И другото нещо, което нас ни интересува е до каква степен и с какви средства тези инсталации са изградени – собствени, привлечени, кредити. Защото кредитите също оскъпяват съответната инвестиция. Собствените средства не я оскъпяват до голяма степен. Знаете го това нещо. Европейски пари вътре, за да може наистина да оценим какво е вложил съответния инвеститор. Няма значение дали е ВЕИ, каквато и да е централа. Ние говорим въобще по цялата схема. ВЕИ-тата ги даваме като пример. Но говорим за всичките инвестиции, за всички генериращи инсталации. В това число ТЕЦ-ове, в това число ВЕЦ-ове, вятърни. Ще ви помоля на първо време да се съсредоточите върху онези, които са от 10 мегавата нагоре. Защото в крайна сметка те са основния процент от производителите и ВЕИ и основни генераторни мощности.
Иначе ако слезете под 10 няма да се оправите и за пет години, дори да си утроите състава. Това е нещо, което ни интересува. Предполагам, че обществото също го интересува най-много. Те са всъщност тези, които най-много влияят върху ситуацията в енергетиката.
Идеята е там където се установят нарушения, да може да ги класифицираме нарушения ли са. И ако смятаме, че има нещо повече, да ги предадем по съответния ред за установяване на престъпно деяние, ако го има. Но това не е ваше задължение. Вашето задължение е документално да направите проверките. Тоес, нещо което е свързано със съответствието разходи направен по законосъобразност и целесъобразност, относително. И по същия начин приходите, които те получават. За това става въпрос.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател.
Ако мога да кажа структурирайки това, което искаме към вас на две части. Едната част е търсейки вариант, дали по някакъв начин инвеститорите лъжат държавата. И това разбира се, ще касае прокуратурата и право-раздавателните органи.
Другото нещо, което ние искаме да направим е по някакъв начин да ограничим средствата, които се дават към енергийни дружества, които имат дългосрочни договори. Тоест, имаме предвид следното нещо. Когато закона е гарантирал някаква възвръщаемост, тази възвръщаемост трябва да е точно такава, каквато е по закон. Ние имаме подозрение, но имаме и данни, че всъщност тази възвръщаемост е много по-голяма. И ако е по-голяма, ние в този случай ще търсим вариант да намалим евентуално цената, защото то е прекомерна държавна помощ.
Всъщност нас ни интересува възвръщаемостта, която е гарантирана по закон. Примерно 8 процента, както на 1 и 3, така и на възобновяемите източници. Говоря за възобновяемите 8 процента. Единицата и тройката са други процентите. Тоест, дали тази възвръщаемост е действителна или всъщност е много по-голяма.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само да допълня господин председател. Вие действително господин Георгиев трябва да направите план на тези проверки. И аз бих се присъединил към идеята на господин Ерменков, това да започнем с по-големите дружества, над 10 мегавата. Но вземете от КЕВР имат няколко доклада за допуснати нарушения от подобни дружества. Тоест, тези които са допуснали различни нарушения е добре да започнем проверката от тях, защото не е случайна народната приказка, че където има пушек има и дим. Тоест, логично е така да се направи селекцията. Тези които са допуснали някакви нарушения за тях да направим и първата финансова проверка.
Давам ви конкретно нещо, което като проверите, ще може да имаме резултати. На базата на направената инвестиция се определя възвръщаемостта. Представете си една компания взима кредит първоначално при 15 процента лихва. И на базата на този кредит се определя направената инвестиция. После предоговарят кредитите и остава на два процента. Те никъде не го отчитат и не го показват това. Тази проверка вие може да я направите веднага. Никой не ги задължава. Това означава, промяна на направената инвестиция в крайна сметка.
За мен много хора, предвид лихвените нива в момента са си предоговорили кредитите. Това обаче им променя веднага направената инвестиция на всяка една от тях. Никой това не го е декларирал. И основание да има бъде намалена след това цената на която купува държавата. Не е честно.
Другото нещо, което документално може да сравните е митническите документи, с които са внасяли панели и не само за ВЕИ сектора. И документите, които след това те са ги показвали като направени разходи и е възможно да се видят съществени различия. Заведените разходи. Тоест, митническите документи от една страна, защото когато са внасяни примерно от Китай са показвали ниски стойности, за да може да намалят митата и т.н. След това са ги завеждали на друга стойност. Това може също да го проверите.
Потвърждавам това, което казаха моите колеги. Нашите цел е защита на държавния интерес. И проблема ни е, за да разберете многото пари, които се плащат по тези дългосрочни договори и които формират тежък дефицит на НЕК.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само господин Димитров да ви допълня. Същото съответствие между митническите документи и фактурите при закупуване на горива. Имам предвид въглищата, които някъде са закупувани. Защото там ще видите каква разлика има. Какви цени по фактури се декларират в КЕВР за получаване на цените и какви се обмитяват. Има огромни разлики в това нещо. Това трябва да го установим, че е било. Защото това е нарушение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е добре. Става въпрос за сравнение с показаните разходи, които доказват фирмите, тъй като те са структуроопределящи в цената и реалните разходи, които извършват.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Аз поисках думата, защото наистина трябва да се върна в Комисията за енергийно и водно регулиране. В 15.00 часа имам други срещи там. Държах да бъда тук, защото действително с Агенцията за държавна финансова инспекция ще трябва да извършим много съвместна работа. Тя всъщност се предпоставя от промените в Закона за енергетиката, което действително беше много полезно, да се дадат тези правомощия на Агенцията за проверка на енергийните дружества.
Няма съмнение, че е от изключителна важност е да се види, дали има злоупотреба, поради това, че някои проекти са реализирани с европейски програми. Да се провери произхода на средствата за всеки голям проект. И на трето място, да се започне по пирамидата от най-големите дружества във ВЕИ сектора и се слиза постепенно надолу.
Това което Регулатора ще предостави на Агенцията за държавна финансова инспекция, всъщност ще бъде тази канава. Защото за всяко дружество ние разполагаме с ценовия модел. Всичките параметри, които са отчетени в ценовия модел, като се започне – общ разход за инвестиции, инвестиционен разход на единица мощност, на един киловат инсталирана мощност. След това се продължи балансова стойност на активите, начална, крайна. Първоначални годишни експлоатационни разходи. Разходи за амортизация, оборотен капитал, регулаторна база на архивите. Това е един пъзел, който трябва да бъде проверен именно от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Защото съм убеден, че ще се намерят много от тези дружества, които са изградили ВЕИ инсталации, които са обявили общ разход за инвестиции значително по-голям от реално вложените инвестиции, поради това, че са закупили било китайски панели, било, че са внесли без плащане на митницата необходимите митнически сборове. Всичко това документно може да бъде проверено.
И незабавно може да постановим санкции, включително връщане на средства от период, в който е доказано, че те всъщност не могат да оправдаят документите, с които са кандидатствали и са получили съответната цена.
Господин Георгиев каза. В понеделник ще проведем една работна среща, на която това ще му бъде предоставено. И екипите на Агенцията за държавна финансова инспекция могат да подпомогнат много разнищването на злоупотребите в този сектор. Няма съмнение, че са големи. Но по документи могат да бъдат открити голяма част от тези злоупотреби. Това би било наистина нещо, което ще даде силно отражение изобщо върху това, че в енергетиката са правени безобразия, но в крайна сметка тези безобразия идва момент, в който се разкриват и виновните трябва да си получат заслуженото.
Пълно съдействие ще има от Регулатора за всички действия и ще работим съвместно с Агенцията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, към вас, тъй като разбрах, че си тръгвате. Да се върнем на нещо, с което приключихме, но ми се струва, че може да бъде важно. В момента в който установихме, че има нарушение строителния надзор. Според мен вие също може да направите един регулаторен одит на тази документация. И въз основа на установените нарушения да вземете решение, дали да признаете или да не признаете датите, в които са включени тези инсталации. Според мен, това е един от изходите по които може да решаваме тези въпроси. но трябва да го консултирате с вашите юристи.
Към господин Георгиев, допълнителното нещо, което е не само за ВЕИ-та, колко са стрували инвестициите, които са направени като оборудване, съоръжения и т. н., а за всички. Става въпрос и за конвенционални. Става въпрос и за тези, които са свързани с комбинирано производство. Всичко което е над 10 мегавата.
Като ще ви помоля да започнете от обратния ред от най-големите към 10-те мегавата. В това число американските централи, така наречените, за да видим там дали съответстват митнически документи, защото е внасяно оборудване на декларирани фактурни стойности, какво се случва и т.н. и надолу по веригата, докато стигнем до десетте мегавата за останалите. Това според мен трябва да бъде схемата с помощта на господин Иванов.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов, не искаме да се бъркаме във вашата работа. Малко ще поразширя думите на господин Ерменков. Мисля, че колегите ще подкрепят едно такова предложение. При тези проверки, да не поставяме невъзможни задачи, прекалено мащабни задачи, които да не могат да се свършат в рамките на една година. Критериите трябва да бъдат точно такива. Да се започне по мощност на първо място, защото там са скрити големи пари. И по дата на въвеждане в експлоатация. Като специално за ВЕИ-тата, моето мнение, колеги вие кажете, но според мен последните въведени са тези, които ще бъдат вероятно с най-ниски цени на инвестиции.
С други думи, единия критерий трябва да бъде големина на производителя, енергийна мощност на производителя. Второто трябва да бъде, от последните да връщаме назад постепенно. Но не всички наведнъж, защото това е невъзможно. И ако се забиете в малките производители, после няма да има полза нашата работа, а и държавата няма да има полза. И ще дадем възможност да са предупредени останалите. Това според нас са двата критерия, по които трябва да работите.
Господин Гамизов.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Симеонов, вие нали ме инструктирахте да не губя времето шест дни. Аз малко закъснях, за което се извинявам. Но идвам от Виена от конференция на ООН за злоупотреба с публични средства. Аз ще се върна утре там. Целта на това пътуване беше нещо съвсем различно. Оказа се, че за зелените централи в Българи може да вземем информация за инсталираната мощност от неочакван източник. Но това допълнително ще се провери. Очевидно Европейската комисия с цел да установи производството на зелена енергия в Европа е наела компания за спътниково проследяване, за установяване на панелите, които са инсталирани на територията на Европа.
На самата конференция снощи, след нея, аз вечерях с един прокурор от Неапол. Господинът е разследвал и разследва най-големите злоупотреби в Европа доказани в зелената енергия, включително е вкарал в затвора човека наречен краля на вятъра. И той каза, че всъщност схемата, която се твърди от Националната електрическа компания, че се прилага в България, т.е. да са инсталирани много по-малко мощности от декларираните е била масово разпространена в Испания и в Италия. И по абсолютно същия начин са ги хванали. Със съдействието на въпросната компания, която работи с Европейската комисия със замерване на инсталираните панели.
Не знам по каква методология го правят, но очевидно е възможно въпросното нещо. Човекът каза, че в Италия злоупотребата е била точно 50 процента. Инсталираните мощности са били 50 процента и два пъти повече са били декларираните от това, което е било инсталирано.
Аз само исках да ви съобщя, че тази информация най-вероятно ще може да бъде взета официално от Европейската комисия, ако господин Симеонов напише писмо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще напишем писмо, но това което нас ни интересува, може ли да получим сателитни снимки на всички обекти към 1 юли 2012 г. това ни интересува.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз мисля, че ще може да се получи. Но по-интересното е, че най-вероятно не само ще има сателитни снимки, а сателитните снимки ще отговарят с квадратурата на панелите. Това е основата на нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: След като горе долу изяснихме задачата, господин Георгиев, ако имате възможност да ни отговорите, ако имате в тази посока всичките тези основни цели, които поставихме за разследване, имате ли готовност по нещо да докладвате към момента. Доколкото разбирам, проверки на ВЕИ-та не сте правили. Така ли да разбирам?
Втората точка имате проверки на ТЕЦ “Марица-изток 1” и ТЕЦ “Марица-изток 3”. По тази точка, ако обичате.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Това са проверки по реда на Закона за обществените поръчки. Дали спазват Закона за обществените поръчки и на трите Марици. И държавната и двете ги заложихме в плана за миналата година. Нние имаме в областта на обществените поръчки такава функция, планово ние да си избираме обектите, които са рискови и да ги проверяваме. Да си ги включваме в плана и да ги проверяваме как спазват закона.
В контур глобул Марица-изток 3 сме проверили 21 процедури. Освен проведените процедури, ние им преглеждаме разходите, като идеята е да търсим не проведени процедури. Тоест, там където най-грубо се нарушава закона. И сме установили пет такива случая. От проверените проведени 21 процедури за възлагане на обществени поръчки сме установили предимно такива процедурни нарушения и сме съставили шест акта. От 21 са шест процедурни нарушения, за които сме съставили шест акта. Има 21, които те са си провели. Ние сме ги проверили като процедура, дали е спазен закона и там сме установили шест процедурни нарушения и сме съставили шест акта.
Извън това сме установили пет не проведени процедури за възлагане на услуги предимно – юридически, застрахователни и одиторски услуги на стойност общо мисля, че бяха около 3 млн. Съставили сме десет акта за не проведени процедури и шест акта за чисто процедурни нарушения.
Контур глобал са се припознали като възложител. Ние и друг път сме ги проверявали. Там има някакъв стремеж да се спазва закона. Юридическите услуги са за 48 000, а одиторските и застрахователните за малко над 4 млн. Това са директно възложени поръчки, без да се спазва закона.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи 4 млн. имате за одиторски услуги.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Одиторски и застрахователни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За какъв период?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: За 2013 – 2014 г. Периода и на трите проверки беше 2013 – 2014 г. Това като цяло за одиторските в годините си го установяваме. Частните компании, включително и ЕРП-тата никога не спазват Закона за обществените пръчки. Те твърдят, че и майките им налагали одиторски компании. Нашият закон казва, че одитора се избира по реда на Закона за обществените поръчки. Това е масово явление. Одиторите е никога не ги избират чрез ЗОП.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 21 обществени поръчки имате установени шест нарушения. Най-голямото е одиторски застрахователни услуги 4 млн.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: От 21 проведени сме ги проверили като процедура, дали са спазили закона и сме установили шест нарушения. Извън това сме установили пет случаи, в които в въобще не е спазен закона. Не са провеждали процедури. Директно са възлагали. Сключвали са договори. Те са за 4 млн. застрахователните и одиторските и юридическите бяха за 48 000.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: От 21 процедури, там на каква стойност са били?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Общо процедурите на каква стойност са. Понеже са процедурни, не изпратена информация. Тези нарушения не се считат за сериозни. Но са нарушения на закона и ще последват и актове и наказателни постановления. Не мога в момента да кажа. Проведени 21 процедури на каква стойност са? Това желаете да го получите. Обществените поръчки са общо 21.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако е процедурно нарушение, че не са уведомили някого си от органите е едно, но ако е процедурно нарушение, че не са го обявили на страницата на АДФИ е съвсем друго. Има голяма разлика между това публичност на поръчката и т.н. Затова ни интересува и характера на тези процедурни нарушения какъв е. Ако го нямате сега, ще ни го изпратите допълнително.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Принципно в годините сме установили практика и най вече покрай опита с евро средствата. Защото нашия закон никой не ги дели на съществени и несъществени нарушения. И понеже имахме сериозни проблеми с евро средствата, дали не е изпратена информацията с два дни закъснение или не е проведена процедура е нарушение. В годините имаше спекулации, че нарушението си е нарушение. И ние ги установихме в практиката, съгласувано с органите, които се занимават с контрол върху евро средствата. И сме възприели горе долу тяхната методика.
Съществените са не провеждане, не основателно договаряне, дискриминационни условия. Другите ги наричаме процедурни – не изпратена информация, не възстановена гаранция. Свързани с това, да не се спази някакъв срок обикновено. Макар че има такъв цял принцип за публичност. Ще ви ги напиша конкретно и вие ще прецените доколко са съществени или не.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Цените на двете централи с дългосрочни договори Марица-изток 1 и Марица-изток 3 са определени по финансов модел от бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. В същото време двете компании декларират свръх печалба, която далеч се разминава от самия финансов модел и нормите им на възвръщаемост.
Има ли вашата Агенция идея или правомощие, да направи проверка на това, как функционира финансовия модел, спрямо реалните декларирани резултати на двете централи?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Инвестициите.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Различно е господин Симеонов, защото те функционират във финансовия си модел и вътре декларират. Ако погледнете финансовия им отчет, ще видите, че финансовия им отчет спрямо финансовите модели, които аз ги имам вече, не могат по никакъв начин да се съберат. И въпроса е кой може да ги провери. Защото вътре има пера от сорта, като аз го споменах и миналия път, 110 млн. за външни услуги на една от централите. Това по никакъв начин не се открива във финансовия модел.
Също така има някои фрапиращи неща. Цитирам по памет, 35 млн. и малко отгоре за мениджърски услуги. Ако го погледнете във финансовия модел нямат разрешения такива неща да се случват.
И последното нещо, което може да се види вътре, то е най-фрапантното. И двете централи декларират свръх печалби. Едната е на първо място, а другата е на трето място по декларирана печалба в България. А поглеждайки вътре във финансовия им отчет и сравнявайки го с финансовия модел, те би трябвало да се движат в съвсем други норми на печалба.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Гамизов, това е темата, която ние поставихме на ДКЕВР и на АДФИ за съвместна работа. Така че те сега в момента няма как да ви отговорят. Но когато седнат двата екипа финансов модел деклариран в ДКВР с финансови отчети, които са направени при тях и ги съпоставят, тогава вече ще може да направим, но сега ги няма.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз попитах само, дали точно това ще се направи. Защото слушайки го господина, всъщност како чувам. Агенцията проверява обществените поръчки. Обаче възложителя по обществените поръчки сам си определя целесъобразността на обществената поръчка. Тоест тя дали е нужна или не на него. Ако те решат в момента да изхарчат за нещо, което не е нужно 20 млн. лева,
Агенцията не може да провери целесъобразността на това изхарчване, Тя ще провери само начина на изхарчване. Дали правилно е организирана поръчката, дали там са направили покани и т.н. А тези 20 млн. лева, ако злонамерено са сложени в сметката, единствения начин да се хване това нещо е да се види какво им е разрешено по финансовия модел и какво реално се случва в момента. Защото разликата е гигантска. Тя се вижда. Но трябва оторизиран орган да го установи.
И другото което господин Мартин Димитров го каза, макар че се съотнася към тези дългосрочни договори, той спомена нещо важно. За предоговарянето на лихвените равнища. Примерно ЕРП-тата в момента си договарят, по моя информация кредитиране за дейността си от порядъка на 1,5 процента. Защото се смята, че бизнеса е много сигурен, държавно де факто гарантиран и няма риск. В същото време имат огромни норми за възвръщаемост, които са им дадени по някакви финансови модели, в които те са твърдели, че рисковете са други. Как може това да се провери. Защото модела е един и същи. Дали са зелени централи, Марица-изток 1 и 3. Това е въпроса, който исках да задам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Същото се отнася и за ЕРП-тата. Там също има информация за разходи, които са раздути чрез възлагане на други фирми без обществени поръчки за най-различни услуги.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Агенцията не може да проверява нуждата от една обществена поръчка. Възложителя там си решава сам, че му трябва нещо. Той казва примерно, че иска да си купи нещо за много пари. Те проверяват само дали, според закона са купили това нещо за много пари.
И затова аз отново пак ще повторя, трябва да се сравнят финансовите модели, които са им разрешени от Регулатора с това което се случва в реалността. И като се разминат нещата драматично, защото те ще се разминат драматично. Това е съвсем очевидно. Аз пак казвам, аз прегледах финансовите модели на Марица-изток 1 и 3 с финансовите им отчети в публичния регистър и нещата са ужасяващи. Едната централа е декларирала при около 580 млн. лева приход, а 280 млн. лв. печалба. А в същото време тези 280 млн. лева пред да стигнат на тази печалба, вътре виждаш едни разходи, които са очевидно създавани изкуствено. 110 млн. за външни услуги. 35 млн. за мениджърски възнаграждения. И това сложено към финансовия модел, очевидно те са напуснали напълно финансовия си модел.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно това господин Гамизов им казахме да го направим. Тук аз съм го илюстрирал. Ако в дясно под егидата на Комисията за енергийно и водно регулиране и финансовия модел, който те са декларирали, в ляво същите тиренца трябва да стоят като годишните финансови отчети. Това е нещо, което трябва да се направи като съответствие.
Тоест, вие като вземете финансовия модел, като започнем да гледаме от големите инсталации и Мариците, в това число и големите фотоволтаични вятърни централи и т.н., виждате техния финансов модел. Там е записано всичко това, което влиза – текущи разходи, структура на капитала, стойност на капитала, стойност на инвестицията, норма на възвръщаемост и т.н. Всичко това е включено.
И вие след това въз основа на този модел, който стои финансовия, отваряте финансовите отчети и гледате. Дали това което те са го декларирали при ценообразуването, защото на базата на тези финансови модели е образувана цената, по която се формира електроенергията, отговаря на техните балансови отчети, които правят годишните и къде са разликите и в каква посока отиват. И това вече ние ще правим съответните изводи и като Комисия и като препоръки, затова какво може да се прави от тук нататък, за да нямаме спекулацията, че инвестициите, които били направени били много хубави и полезни. И да се окаже, че ние всички ги плащаме три пъти.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Ерменков, аз ще допълня само. Впечатлението, когато погледнеше двата финансови модела е, че те срещат огромни трудности да се докажат някакви разходи. И поради тази причина измислят разходи. Това веднага се набива на очи. Защото една централа, аз миналия път го повторих това нещо, но някак си тогава заместник-министъра не вярно и аз не реагирах. Той каза: “Централата не е работила.” Ставаше въпрос за Марица-изток 1. “Заради това има толкова малък разход за въглища.” Това просто не е вярно. Централата има 580 млн. лева приходи. И те не се различават толкова много от момент, в който е работила или не е работила. А в същото време има само 70 млн. разход за въглища.
Една централа независимо къде се намира в света, разхода й за въглища се движи между 60 и 70 процента от всички тези разходи. 70 млн. към 580 млн., сами може да си сметнете каква е разликата.
И един последен въпрос към вас. Аз си мисля, че Агенцията която ръководи господин Георгиев, задължително трябва да оформи сътрудничество с Държавна техническа инспекция. Защото де факто само те въвеждат в експлоатация с разрешителните. И ако ще се проверяват документи от финансова гледна точка, ако ще се проверяват неща, които са свързани с митнически декларации, доставки, ясно е, че те имат свързани лица, на които са прехвърляли услуги и доставки, които после са влагали на по-висока стойност в самите инсталации. Трябва да се засекат и датите, на които са били въвеждани в експлоатация и по какъв начин са били въвеждани в експлоатация.
Какво имам предвид? Може да се окаже, че част от инсталациите, актовете им са незаконни, защото не са притежавали всички документи или не са изпълнили законовите изисквани.
Двете агенции, които могат да установят легитимно една инсталация в енергетиката, дали е законна или не. Естествено накрая това го казва съда, ако има някой който да обжалва акта. Но това е АДФИ и Агенцията за технически контрол. Молбата ми към вас е да се помисли, дали е възможно да е съвместна проверката.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз там виждам смисъл в нашите проверки. Ние без КЕВР, ние какво проверяваме? Нали те задават модела, параметрите, рамката, както искате го наречете. Ние проверяваме в съответствие с някакви параметри. Аз много разчитам те да ни дадат тази информация, на база на която може да се направи някакъв анализ и да се стъпи на нещо здраво и да сравняваме с него. Ние на практика имам едно клише – финансово-стопанска отчетна дейност. Това обхваща цялата дейност, целия отчет. Наистина съвместно може да гледаме там, където са рисковете в инвестициите, тези които имат финансиране. Но ние на практика събираме още информация. Лесно мога да се сдобия с информация, кои са получили финансиране например по селските райони. Примерно които са се финансирали от някакви банки, как ще добият тази информация. Трябва да ми я даде КЕВР или когато са присъединени ЕРП-тата.
Договорите там където са получили финансиране по мерките, ще установим веднага, кои са се финансирали.
Длъжен съм да кажа като контролен орган, че това е много важно за нас, ние на база обективни критерии да определяме тези, които ще проверяваме. Ние все пак да не бъдем обвинени в някаква репресия. Това е много важно за мен да има някакви критерии. Защото веднага възниква въпроса, защо влизате при мен, а не влизате при съседа?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По отношение структурирането на разходната част. Това са инвестициите, това което господин Гамизов каза, финансовия модел и финансовия отчет реално, за да може да ги съпоставим. Това са тези основни задачи. Те са три групи ВЕИ и 1 и 3, където предполагам, че имате някакви наблюдения, покрай обществените поръчки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В съответствие на митническите разходи с митническите операции по фактури, което също е интересно да го видим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По отношение на обществените поръчки, нека да завърши господин Георгиев. Той започна за ТЕЦ “Марица-изток 3”. Ако имате да завършите нещо за ТЕЦ “Марица-изток 3” от тези 21 проверки, които са извършени.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Това са установените нарушения в ТЕЦ “Марица-изток 3” и мога да ви кажа и в 1.
При ТЕЦ “Марица-изток 1” е още по-лесно, защото те никога не са възлагали обществени поръчки. И те като цяло считаха, че не са възложители, но не са се опитвали да ни бойкотират проверката. Ние сме убедени, че са възложители и влезнахме на проверка. Не са ни бойкотирали, но се опитаха да ни убедят с някакви аргументи, че те не са възложител. Имахме една среща заедно с Агенцията по обществени поръчки, на която те си изложиха аргументите. Ние сме убедени, че те са. Проверихме 2013 – 2014 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко нарушения установихте?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Съставихме им 113 акта за не проведени процедури. Тоест 113 случаи на възлагане на услуги, доставки, включително и едно строителство. При които както казах, те не са ползвали Закона за обществените пръчки. Така че е лесно да се обясни. Мога да ви ги кажа като стойности по видове. ЗОП ги дели на строителство, доставки и услуги. За строителство сме им съставили един акт за възложено строителство на стойност 1 млн. 170 000 лева. Съставили сме им 57 акта за 57 процедури, при които са възлагани доставки, без да се спазва закона за обща стойност 64 млн. 150 000 лв. И 54 акта сме им съставили за възложени услуги, без да се спазва ЗОП, на обща стойност 39 млн. 160 000 лв. Общо са 113 нарушения, 113 акта. Стойността на всичките възложени е над 100 млн.
Стойността е 104 млн. 707 000. Глобата за не проведена процедура, според стойността, минимума е от 15 000 до 50 000 лева. Съставили сме им актове. Не са дошли при нас възражения срещу тези актове. Глобите, бъдещите наказателни постановления, които ще издадем, защото няма основание да не издадем. Това е най-грубото нарушение. Минимума е от 15 000 до 50 000 лева. Като в определени ситуации, според стойността на поръчката могат да бъдат намалявани.
Ние ще отчетем като успех, ако ги убедим, че са възложители и започват да спазват закона. Ние не получаваме бонуси, че съставяме толкова много актове. Това е административна тежест за нас. Това са двама колеги от Варна, които правиха тази проверка. Ако започнем едни съдебни дела, както обикновено се случва от Варна до Стара Загора, а те са в Гълъбово и там ще бъдат подсъдни, командировки, юристи. За нас варианта да си платят и да спазват закона е най-добрия. Ако не го спазват, задава си въпроса, за какво е този закон, ако те се считат над него?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Георгиев, точно тук идва нашата роля. Ако виждаме, че не можем с тези глоби да ги убедим да спазват закона трябва да увеличим глобите в такива случаи. Ако решат да ги обжалват или евентуално да ги платят и да няма процедури, единстевният ни ход е да увеличим глобите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Димитров не е точно така. Глобите нямат кой знае какъв принос в това, което се опитваме да направим в ревизията. Важното е друго. От нас вече зависи и от другите проверки на АДФИ в тези две централи, дали тези разходи, които са били чрез тези поръчки ще бъдат признати и от там могат да дойдат сериозни икономии и приходи.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Симеонов да внеса още малко информация. На вчерашната среща едно от интересните неща, които каза уважаемия господин прокурор, че се е наложило в Италия да се промени Наказателни кодекс и да се въведе нова глава в Наказателни кодекс за престъпления в услуги от публичния интерес. Защото очевидно хората там са били също така арогантни към обществото. След въвеждането на тази малка глоба резултата е бил наистина впечатляващ. Така че това само исках да спомена.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Проверили сме общо 15 процедури на стойност 48 млн. 400 000. Установили сме 14 нарушения, за които сме съставили девет акта и други нарушения, за които самия закон не предвижда санкции. Но ние като ги установяваме, те фигурират в нашите доклади. Съвсем подробно, както за три, мога да ви ги дам към резюмето ккави точно са нарушенията. Нарушенията са процедурни. Тук не проведени процедури не сме установили.
Санкцията не е толкова важна, защото 15 000 лева може да не е нищо за Марица-изток 1, но за едно училище направо ги фалираме, като им наложим санкция 15 000 лева. Ние често сме критикувани, какво толкова установявате. Ние какво повече от това да установим, че не се спазва закона. И го даваме на прокуратурата. По-тежко от това нарушение няма. Прокуратурата ни казва, че това не е престъпление, защото това е административно нарушение. Всъщност се връща въпроса, какъв е ефекта от вашата работа? Къде е вината, че това не се счита за достатъчно сериозно, да се издигне като престъпление, в края на краищата. Не провеждането е директно погазване на закона. Това е идеята на този закон.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз имам едно предложение към всички вас. Започвам от господин Ерменков и всички останали. То е следното. Досега какъв беше проблема в енергетиката, че всичко ставаше по документи и на място на практика никой не ги проверяваше за направените инвестиции, затова до тук я докарахме. Сега ние сменихме модела законодателно и АДФИ има вече нови задължения, над 1 мегават, да ги проверява на място. Констатирахме от думите на господин Георгиев. Хубаво, че проведохме днес срещата. Те нямат капацитет всъщност да извършат тези проверки. Ние му препоръчахме, да си го поиска този капацитет. Господин Георгиев ще напише едно писмо до финансовия министър.
Господин министър, във връзка с нови задължения имаме нужда от нови средства, инспектори и т.н. и това писмо вероятно никога няма да бъде прочетено от финансовия министър.
Затова искам да ви предложа следното нещо. Всички групи заедно, първо с председателя на Комисията. Колебая се между няколко подхода, затова искам вашето мнение. Единият подход е да отправим писмен въпрос към финансовия министър.
Господин министър, ревизията в българската енергетика има нужда от това АДФИ да има нов капацитет, нови инспектори и т.н., затова разчитаме да бъдат от пуснати средства още през 2015 г. за целта. И подпис Валери Симеонов, Таско Ерменков, Магдалена Ташева евентуално и т.н. но и без нея, това да го направим ви препоръчвам.
Другият вариант да поканим министъра на финансите. Ние много разчитаме на АДФИ. Те проверяват в момента 450 обекта на година, а ние искаме те да проверят 600, без допълнителен капацитет, който никой няма да им даде. Те казаха, че ще отделят някакъв капацитет. само това да е резултата от работата на нашата Комисия си заслужава. Само това да осигурим нов капацитет. Така че в края на 2015 г. да имаме черно на бяло. Тези хора, които никога не са очаквали да им проверяват инвестициите, някой да ги повери, знаете ли какво ще стане? Уникални резултати ще има. Защото никой на място, никога не е ходил никъде.
Така че дали да отправим писмен въпрос към министъра на финансите? Дали да отправим устен въпрос в Парламента? Примерно Валери Симеонов да го зададе, но всички да сме се подписали. Дали да извикаме тук министъра на финансите? Кажете кое от трите да направим?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не е работа на опозицията да дава съвети на управляващте. Аз днес го казах по радиото, че при нас няма политически разногласия. Ние сме седнали тук диагноза да правим, а не да политиканстваме.
Моето предложение е да поканим министъра на финансите тук и да седнем в един закрит екип, само депутати и министър и никой друг, без протоколи. Извън протокола, да седнем и да си поговорим на темата и да чуем неговото мнение. Защото въпроса, освен на желание е въпрос и на възможност на бюджета. Да му кажем какви са нашите притеснения. И да помолим за едно разбиране и за увеличаване на капацитета на Агенцията за държавна финансова инспекция, за да може наистина тя да си свърши работата. Иначе ще повторим това, което правим обикновено. Приемаме закони, но не създаваме механизми за контрол и реализацията на тяхното изпълнение.
Така че господин председател, ако не възразявате, на следващото заседание, даже не да го отлагаме. Да го поканим според неговата програма. Не знаем какви са му ангажиментите на господин Горанов, но без да го отлагаме във времето, максимално бързо да направим една среща с него и да му поставим въпросите реално. Защото в крайна сметка от това зависи не само състоянието на енергетиката, а и до голяма степен има отражение върху държавния бюджет, това което правим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще си кажа мнението но първо искам да чуя господин Ерменков, смятате ли, че в една такава среща не би било редно, да бъдат ангажирани и председателите на парламентарните групи?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може и така да го направим. Няма проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Георгиев, малко променихме посоката на обсъждането. Но колко време на вас ще ви трябва да направите един разчет или да направите ваше предложение по въпроса, с колко трябва да се увеличи капацитета и в какъв срок да стане това нещо, за да мое да изпълнявате задълженията си по Закона за енергетиката. Защото там не пише, че трябва някой да ви чака. Там пише, че вече вие трябваше да имате един кръг проверки. Колко време ще ви трябва на вас, за да направите едно отговорно предложение до нас.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: На каква база? На база всичките да ги проверяваме за една година?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие трябва да си направите един много добър кадрови анализ, тъй като на всички нас ни е ясно, че вие няма да намерите от улицата хора, които да правят тези проверки. Във всички случаи, вие трябва да стъпите върху вашите обиграни специалисти с опит, които да ги комплектовате с хора новоназначени, които да вършат чисто техническа работа. Но трябва тези, които водят проверките да са от този състав. Вие няма откъде да получите нови хора. То е ясно. Така че вие трябва да си направите някакъв разчет и на база на този разчет, да ни направите едно предложение. И тогава ние да повикаме министъра.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Георгиев, от моя скромен административен опит, ми де струва, че имайки предвид това, че сте правили досега проверка на 400 обекта, а сега имате 600 за проверка. Фирмите са 400, но обектите са 600. Помислете си и структурно как ще изгледат тези неща.
Дали не е удачно в Агенцията да си направите отделна дирекция енергетика, със съответни дирекции, отдели и т .н., за да може наистина тази структура да има издържаност и да може да знаете, че когато извикате директора на дирекцията, той ще знае какво става надолу в сектор енергетика. И те се занимават само и единствено с тази дейност. иначе ще се получи каша, която няма как да оправим. Вие си решавате нещата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Георгиев, не знам дали си давате напълно сметка. Хубаво че направихме днес Комисията, но като гледах сегашния ви капацитет, вие не можете да се справите със задачата, която е записана в Закона за енергетиката. И накрая на годината щеше да има много въпроси, като например от БСП, Атака и т.н., защо не е изпълнен закона и защо не са направени тези проверки?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие няма ли да ги зададете?
МАРТИН ДИМИТРОВ: И ние щяхме да ги зададем. Затова е по-добре сега да си кажем какви са ни проблемите. Какъв капацитет е необходим и да го изградим? Аз съм убеден, че парите си заслужават да ги дадем за контрол, на фона на пари харчени за какво ли не.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз към господин Ерменков искам да кажа. В Закона се вменяват, доколкото разбирам и функции по проверката на водата или греша. Няма да има подобна проверка за услугите във водния сектор или те го правят. Казвам го, защото масовата практика в Европа е всичко това да се обединява под името услуги от публичния интерес, които се регулират.
И второто нещо, което искам да ви го предложа, а вие преценете дали е важно. Защото се опитвате да направите структурата или господин Георгиев трябва да си я направи.
Аз бих ви предложил да ви препоръчам да изслушате един човек от чужбина, който се е занимавал с може би най-мащабното разследване за корупция в енергетиката в Косово от страна на Организацията на обединените нации. Става въпрос за скандални енергийни договори в Косово, финансирани с бюджетни средства де факто за 500 млн. евро. И интересното е, че един от играчите, няма да го назовавам кой е, който е участвал в това нещо, присъства и в нашия енергиен сектор. Човекът е бил служител на ООН, който е ръководил създаването на групата, разследването. Той знае как трябва да изглежда едно звено, което да разследва такива, ако приемем, че има престъпления и злоупотреби в енергетиката. Той е вътрешен одит. Той не е бил разследващ полицай. Той е установил какви са нарушенията. Просто ви предлагам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ви предлагам после да го обсъдим този въпрос. Господин Георгиев колко време мислите, че ще ви трябва, за да изготвите едно предложеине за новата структура? На вас ще ви трябва тази среща с Иванов в понеделник. Трябва да видите какво ще ви предложи. Така че другата седмица е малко вероятно да имате възможност. Две седмици. Ние в сряда правим заседания. единият вариант е на 20 май, а другия е на 27 май.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Някоя проверка може да отнеме и пет дни в някое предприятие Друга проверка може да бъде и 50 дни и повече. Нашата дейност е такава. Ние проверяваме от детска градина до атомна централа. Трудно е да се систематизира и да се подведе под някакъв общ знаменател. Разчет ще се направи разбира се. Почти да се удвои или поне още 100 човека. Откъде ще ги намерим тези хора, но това си е наш проблем. Като направим конкурс идват студенти. На нас ни трябва две години, за да ги обучим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние искаме да ви помогнем.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Най-малкото да ви дадем оправданието, че ще сте поискали и не сте получили, което няма да реши проблемите в държавата. Искаме наистина да си свършите работата, защото ние сме ви натоварили с този закон. Всички сме го гласували тук.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Крайната цел е да вкараме в един сравнително нов сектор, в енергийния сектор да вкараме някаква дисциплина, някакъв ред, защото тук цари да не кажа див капитализъм, но нещо страшно, див грабеж. И когато започнат проверките, ние сме сигурни, че това ще има съответния оздравителен ефект като цяло върху работата на тези централи и върху приходната част и съответно намаляването на разходите за електроенергията, която се плаща като цяло от обикновения гражданин. Това е целта. Така че засега за 20 май се разбираме.
Информацията, която ви поискахме разбирам, че я имате. Може да я пуснете на имейла. И с това приключваме с господин Венцислав Георгиев.
Да му благодарим. До понеделник включително ще ги пуснете тази информация. Благодаря ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това което досега сме констатирали са документални нарушения по линия на ДНСК, безусловно, които ги има като доказателства.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И всички дела загубени в съда.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Те са загубен по липса на правен интерес и право. Но това не пречи, както каза господин Иванов, да се направи регулаторен преглед. Ние няма да ги отричаме тези централи, а основание за договор с преференциални цени.
Установихме, че има несъответствия между финансови модели поне на първо четене и финансови отчети на две от централите. Предполагам, че и на друг ще излязат така. Трябва да видим по-нататък потвърждение, за да могат пак да се дадат на господин Иванов данните, за да се започне пак регулаторен преглед върху цените. Ние всъщност, това което трябва да направим, по какъв начин разходите и приходите да бъдат балансирани, за да не се качат на гърба на НЕК. Това е на гърба на енергетиката и на гърба на потребителите.
И третото нещо, което успяхме донякъде да идентифицираме, но все още не сме го проверили до каква степен е вярно това нещо, е политиката и практиката, които провеждат електроразпределителните предприятия. За електроснабдителните не говоря. Те са инкасатори повечето. За електроразпределителните предприятия, които носят като разходи, като качество, техните постоянни искания за повишаване на цената, защото не били направили инвестиция. Това са нещата, които ние ги установихме. От тук нататък чакаме само документално да бъдат потвърдени от Агенцията за държавна финансова инспекция.
Ние може само да направим обосновани предположения. Нямаме в момента данните. Докато те не излязат може да кажем, че това което сме го установили сме го възложили вече на АДФИ да го проверява документално, нашите обосновани предположения. И по същия начин сме помолили Комисията за енергийно и водно регулиране да направи регулаторните прегледи на нещата, които сме установили доколко те отговарят и какво може да се направи. В момента повече не може да направим. И това което господин Димитров каза, да се срещнем с министъра на финансите, относно засилване капацитета на контролния орган по финансовата инспекция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Задължението което имаме от Народното събрание какво правим. Крайно време е колеги, да излезем с някакъв частичен доклад. И там ще изнесем тези констатации, които сме направили до момента. Но какво предложение може да направим? Какъв ще е дневния ред на следващото заседание и ще си поставим ли някакъв срок за този частичен доклад?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За една седмица може ли да го подготвите? Трябва да го разгледаме следващата седмица на основата на практически предложения.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключихме дневния ред.
Закривам заседанието.


/ Закрито в 16.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:



/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
56 309 знака
31 стр.
Стенограф: С. Михайлова