ПРОТОКОЛ №12

---

“Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 12


На 27 май 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Запад” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 16.00 часа /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам поредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния дневен ред.
1. Изслушване на изпълнителния директор на ЕСО г-н Иван Йотов по предварително зададени въпроси.
2. Изслушване на изпълнителния директор на БЕХ г-н Жаклен Коен по предварително зададени въпроси.
3. Изслушване на изпълнителния директор на НЕК г-н Петър Илиев по предварително зададени въпроси.
4. Изслушване на изпълнителния директор на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД г-н Димитър Ангелов по предварително зададени въпроси.
5. Изслушване на председателя на Съвета на директорите на ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД г-н Илко Желязков по предварително зададени въпроси.
6. Изслушване на председателя на Съвета на директорите на “Мини Марица-изток” ЕАД г-н Диан Червенкондев по предварително зададени въпроси.
7. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По предварително зададените въпроси г-н Йотов.
ИВАН ЙОТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, по предварително зададените въпроси започвам своето изложение, като позволете ми в началото само няколко изречения да кажа. Тъй като в момента и в писмото не са визирани думи за състоянието на ЕСО в момента, аз бих искал да кажа най-отговорно, че в момента финансовото състояние на дружеството е добро. ЕСО може да посреща и да изпълнява задачите възложени му от закона, както и от ангажиментите му към нашата организация, която е на европейските енергийни оператори. Това което ще кажа в последствие са неща, които са точно определени от вашето писмо.
По отношение на финансовото състояние на дружеството в периода за 2014 г., общия финансов резултат на дружеството е печалба от близо 18 млн. лева в сравнение с отчетената загуба за периода 2013 г., когато загубата тогава е малко повече от 5 млн. лева. За 2014 г. са 18 млн., а за 2013 г. са 5 млн. загуба. Дружеството разполага с добри оборотни средства, макар че не голяма част от тях може да използва. Нямаме проблеми по отношение на разплащане. Всичките ни задължения са текущи.
Няколко думи по финансовия резултат. Най-важното от първа точка, според мен това са факторите, които оказват влияние върху този финансов резултат. Най-добрия при нас показател е това, че по стечение на обстоятелствата в нашия регион се търси електроенергия и повишения износ донесе печалбата, която е пред вас като сума. Наистина това е конюнктура. Но за нас тя е добра в случая.
Другият фактор е преминаването на собствеността на електропреносната мрежата на НЕК от 4.02.2014 г. От тогава вече собствеността на ЕСО, а и влияние върху дружеството оказват естествено и ценовите решения на ДКЕВР, а сега КЕВР, тъй като вие знаете че нашата дейност е в повече от 90 – 95 процента регулирана. И нашите приходи не зависят от свободни продажби и други такива, поне в пълнотата в която на нас би ни се е искало да бъде.
По първа точка имаме и сме предложили на вашето внимание в табличен вид ОПР и финансов баланс за годината. Ако желаете по точки, бих могъл да говоря, ако имате по пера или бих дал думата на финансовия директор на дружеството, ако вие разрешите естествено.
МАРИЯ АНДРЕЕВА – финансов директор на ЕСО
Дейността на ЕСО е изцяло регулирана, поради което рентабилността и финансовото състояние на дружеството зависи изцяло от решението на Комисията за енергийно и водно регулиране.
През изминалата 2014 г. ЕСО извършваше лицензионната си дейност в условията на тежка регулаторна ценова рамка. Въпреки това дружеството осигури ефективно оперативно управление на електроенергийната система, поддържане на електропреносната мрежа, както и балансиране на системата.
Значимите събития, които повлияха върху дейността на общото финансово състояние и финансовите резултати на дружеството са извършеното вписване на активите в Търговския регистър и е свой правоприемник на активите и пасивите от НЕК свързани с преносната мрежа. Това стана на 4.02.2014 г.
Стартирането на балансиращия пазар от 1 юни 2014 г. и най-важен за разходите на дружеството показател е редуцирането на средно годишната стойност на студения резерв. Със заповед на министъра на енергетиката от 1040 мегавата той беше свален на 500 мегавата.
На 17 ноември 2014 г. ЕСО внесе в тогавашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране заявление за сертифициране на дружеството, като независим преносен оператор.
Отчитайки общата балансова структура на ЕСО, общото финансово състояние на дружеството към края на 2014 г. е стабилно. Финансовите показатели за рентабилност са положителни величини. Задълженията са текущи и се обслужват в срок.
Въпреки доброто общо финансово състояние и отчетения положителен нетен паричен поток от цялостната дейност на ЕСО, към края на 2014 г. дружеството може да оперира с ограничен паричен ресурс, поради следните фактори.
Реализираната значителна загуба в размер на 71 млн. лева от дейността пренос на електрическа енергия. Това е в резултат на действащите през 2014 г. цени за пренос. Задълженията на ЕСО като преносен оператор за целевото използване на приходите от търгове за преносна способност, съгласно регламент 714 на Европейския парламент и на Съвета. Неяснота относно задължението на ЕСО за възстановяване на събраните приходи от временната цена достъп, по решение С 33 от 2012 г. на ДКЕВР и противоречивата съдебна практика.
Основните приходи на ЕСО са от предоставяне на мрежови услуги, които са по регулирани цени – достъп до електропреносната мрежа. И съответно от февруари месец към нас премина и дейността пренос на електрическа енергия. Разглеждайки последните решения на ДКЕВР за ценови регулаторен период 2013 – 2014 г. и тяхното влияние върху финансовото състояние се заключава в това, че един от основните проблеми на дружеството е регулаторната рамка.
Проблем пред ЕСО във връзка с решение С-6 от 13 март 2014 г. за цена достъп до електропреносната мрежа, дължим от производителите на електрическа енергия произведена от слънчева или вятърна енергия, породени от отказ от страна на производителите да заплащат цената достъп върху количествата електрическа енергия, която не се изкупува по преференциални цени.
Комисията е сезирана за този проблем с наши писма. Очакванията ни са Комисията да даде указания на производителите, че цената се дължи върху цялото количество произведена енергия. При управлението на електроенергийната система оператора е отговорен за сигурността на електрозахранването.
Поради което считаме, че производителите на електрическа енергия от вятър и слънце следва да заплащат тази цена достъп, съгласно решението С-6 от 2014 г. и върху количествата произведена енергия от тях, да се заплаща по тази цена достъп и тя се изкупува по преференциални цени. В случай, че не бъдат дадени указания към производителите от ВЕИ към ЕСО ще бъдат предявени допълнителни претенции за възстановяване на събраните приходи от цената достъп върху количествата енергия, която не се е изкупила от НЕК по преференциални цени. Имаме проблеми и с електроразпределителните дружества. При тях има липса на стимул за събиране на дължимата цена достъп от производителите на електрическа енергия от вятър и слънце, присъединени към разпределителната мрежа. В момента електроразпределителните дружества привеждат на ЕСО само събраните от производителите приходи. Към настоящия момент електроразпределителните дружества дължат на ЕСО както следва.
ЕВН – 1 млн. 107 000 лв., Енерго про – 242 000 и ЧЕЗ разпределение – 84 000 лв.
От м.септември 2014 г. ЕВН – България електроразпределение, преустанови да привежда на ЕСО и събраните от производителите от ВЕИ приходи от цена достъп с мотива, че следва да се договори пазарна цена за извършваните дейности от тях. Те престанаха да ни привеждат събраните от тях суми. Искат комисионен договор.
ИВАН ЙОТОВ: Дължат ни 1 млн. 100 000.
МАРИЯ АНДРЕЕВА: 1 млн. и половина към 28 април.
ИВНА ЙОТОВ: Много разговори, много срещи, много писма. Очакваме ДКЕВР да вземе решение още един път по въпроса, както и по въпроса за предходното изложение, което най-общо казано според нас е едно противоречиво решенИе на ДКЕВР, което казва, че таксата достъп се събират само от електроенергията произведена и изкупена от НЕК по преференциални цени. Щом не е по преференциални цени, казва ДКЕВР, мисля че няма да се плаща такса достъп.
Ние имаме доста разговори, включително разбиране от сегашния председател на КЕВР, който пое ангажимент това нещо да бъде решено.
Ако разрешите ще продължа аз. По отношение на други проблеми, които имаме, това е неяснотата относно прилагането на ценовите решения С-33 и последващото го С-6 за достъпа до електропреносната мрежа на производителите от ВЕИ. С решение С-33 от 14.09.2012 г. беше наложено задължение по различно време присъединените производители от ВЕИ да заплащат различна цена. Това явно беше оборимо и падна в съда и с решение С-6 от 2014 г. , това нещо беше отменено. Като обаче ДКЕВР или който и да е следващ съд не постанови, дали тези пари трябва да бъдат върнати. Там има доста противоречива съдебна практика. И дали във времето от отмяната на решението до действието на предходното, производителите дължат каквато и да било на ЕСО. Нашето мнение е, че тази услуга достъп до мрежата е възмездна. И тя е записана в Закона за енергетиката. И дружеството въпреки многото претенции и заведени съдебни дела, не е върнало никакви пари от взетите на производителите от ВЕИ.
Но тази несигурност и възможността при не добро стечение на съдебните дела за ЕСО за плащане на 1 млн., а може би и повече съдебни такси, нас ни притеснява. Ние сме повдигали много пъти въпроса. Аз съм имал разговори, подкрепен със съответните документи с предходната комисия, както и със сегашната комисия, от която имам мнението, че това нещо би трябвало да се реши. За нас е съществен и въпроса със стойността на тази такса достъп 2,45, за достъп на ВЕИ до мрежата, за нас е малък. Ние сме го обосновали това нещо и сме поискали в новия регулаторен период около четири пъти и нещо, повишение на тази цена, която ВЕИ-тата да заплащат на ЕСО, а съответно ЕСО с тези пари заплаща услугите, които те предизвикват към мрежата. Това е вторичен и бърз третичен резерв, което ние заплащаме основно на Националната електрическа компания, която тези услуги ни ги предоставят чрез своите ВЕЦ-ове. Така че да може и НЕК да бъде възмезден за услугите, които предоставя.
В самото изложение сме посочили цифрите, които са към момента. Какво сме събрали, какво дължим ние.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, че ще ви прекъсна. По предишната точка какво предлагате вие, какво очаквате от КЕВР да направи?
ИВАН ЙОТОВ: На КЕВР по точката сме предложили той с едно свое решение или тълкуване да определи цена, която да бъде за времето на отмененото решение С-33.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 2014 – 2012 г. в този период.
ИВАН ЙОТОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В този период не е събирано, така ли?
ИВАН ЙОТОВ: Събирано е, но ние не сме го върнали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Искате да приспаднете някаква определена цена.
ИВАН ЙОТОВ: Точно така. Решението отпадна и ДКЕВР излезе с окончателната цена. Тя беше временна цена С 33. ДКЕВР излезе с решение С-6, което определи постоянна цена. Тъй като не каза за времето, когато е било С-33. Това беше от 14.09.2012 г. до 13.03.2014 г. Там имаше и приложен компенсаторен механизъм.
Ние тези пари като събрани такива няма как да ги посочим, след като е отменено решението, да ги посочим като приход на дружеството. В годишния финансов отчет заверен естествено от одиторите и по тяхна препоръки сме ги провизирали. И чакаме съдебни решения или решения на КЕВР в случая.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Кога е информирана Комисията за енергийно и водно регулиране за това, че има отказ от плащания от страна на ЕВН?
ИВАН ЙОТОВ: С много писма. Някои от тях сме ги посочили тук.
МАРИЯ АНДРЕЕВА: 17 април т.г., 26 февруари т.г.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първото писмо от кога е?
МАРИЯ АНДРЕЕВА: От 26 февруари т.г.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И няма реакция на него.
МАРИЯ АНДРЕЕВА: Няма. И след това ново писмо 17 април 2015 г.
ИВАН ЙОТОВ: И съм разговарял с господин Иванов и от него имам уверение, че ще се вземат мерки по въпроса. Ако могат да вземат решеине и да кажат каква ще бъде цената, с цел постигане на извън съдебни споразумения. Или по скоро, ако трябва и съдебни. Защото там вече половината такса. Имаме визия как да го направим, но трябва решение на Комисията.
По отношение на друг проблем, ако разрешите да повдигна?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само да ви питам, за какви пари става въпрос?
МАРИЯ АНДРЕЕВА: За 56 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те са условно надвзети.
МАРИЯ АНДРЕЕВА: Като от тях 39 млн. са платени от ВЕИ-тата. За 12 млн. са заведени дела срещу нас. Другите 17 млн. са фактурирани. Платено им е ДДС-то, но не са преведени от тях. Общо са 56 млн. са общо за този период.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос. Доколкото разбирам ЕВН има споразумение с техните присъединени ВЕИ-та. Без съдебна практика им е върнал парите и ги приспада към вас, така ли да го разбирам?
ИВАН ЙОТОВ: Доколкото аз имам информация, само ЕВН направи цесия. Сключи с всичките присъединени към тяхната мрежа ВЕИ-та споразумение им плати 90 процента, след като падна решението. В последствие се оказа, че Варненския, Пловдивския и част от съставите на Софийския апелативен съд се изказват в полза на ЕСО като оператор, че тези пари дори не трябва да се върнат. Нито моя предшественик, нито аз сме били на мнение че тези пари би трябвало да се върнат, защото утре съда, ако каже друго. ЕВН са ги върнали. Сключили са 90 процента. А Варненския, дружеството ЧЕЗ и Енерго-про не са върнали парите, както и ние не сме ги върнали.
Другият проблем, който според мен е по-съществен е отказа на разпределителните дружества за заплащането на реактивната енергия, която генерират в мрежата в значителни размери, съгласно действащата наредба. И по този проблем ЕСО също е внесъл жалби в ДКЕВР, по които няма решение. И поради което сме внесли искови молби в съда на стойност малко под 12 млн. и половина лева. Като в една табличка сме показали колко ни дължат разпределителните дружества, като тук най-много ЧЕЗ разпределение е длъжник на ЕСО, за малко над 7 млн. лв. Като аз отчитам спецификата на всяко едно от дружествата. За ЧЕЗ е така, тъй като ЧЕЗ притежава най-много кабели 110 киловолта, които основно генерират реактивна енергия в мрежата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да приключим с тази точка, господин председател може ли. Аз ще задам традиционния въпрос, Кога сте сезирали Комисията за енергийно и водно регулиране за отказ на дружествата за плащане на енергия.
ИВАН ЙОТОВ: В момента точната дата не мога да кажа, но със сигурност мога да твърдя, че колегата преди мен също беше повдигал въпроса. А това е преди декември миналата година е повдигнат въпроса. А ние също след това на няколко пъти сме правили опити и сме завели частични дела, частичен иск, защото плащането на съдебната такса за определена сума е различна.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да питам за инвестиционната програма. Така или иначе тя се одобрява от КЕВР. Предвид на нея съответно се изчислява такса пренос и т.н., който влиза в цената. Искам да питам, смятате ли, че е достатъчно и може да се справите с размера на който ви е одобрено?
ИВАН ЙОТОВ: Първата програма, която дружеството ще реализира за цяла година, като инвестиционна за мрежата. От февруари миналата година при стигането на мрежата и последващия период на адаптация, на преходен такъв, програмата не е била реализирана достатъчно добре. Не е била и съобразена с изискванията на мрежата. Тъй като не е тайна, че НЕК откакто разбра, че мрежата няма да бъде при него, нейната поддръжка донякъде беше неглижирана.
За тази година сме се постарали да направим ремонтна програма, първо отговаряща на нуждите на страната и второ в съответствие със средствата, с които разполагаме. Ние не поискахме увеличение на цената, която се плаща на ЕСО, но вътре в самите два компонента, които съставляват тази сума, фактически достъп и пренос, ние поискахме намаляване на цената достъп, която е за разплащане на студения резерв и допълнителните услуги за сметка на увеличаване, макар и с малко на таксата пренос, която е за поддържане на мрежата. Направили сме своето предложение. Одобрени са ни програмите и от Управителен и от Надзорен съвет и чрез десетгодишния план на развитие и е одобрено и от ДКЕВР.
Конкретно на въпроса на господин Николов. Не смятам, че бихме могли да твърдим, че в пълнота ще я изпълним, но смятам да кажа, че в един разумен обем ще я завършим.
Искам да кажа само, че тя е съобразена първо с десетгодишния план на развитие. И второ, търпи промени и корекции във връзка с възникващи междинни и междувременно проблеми. Инвестиционната е 70 – 80 млн.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колко персонал имате?
ИВАН ЙОТОВ: Хората са малко повече от 4400 човека. Като към дружеството след преминаване на мрежата, преминаха от НЕК, отговарящи за тази дейност, Дирекция “Пренос”, както и Дирекция “Измерване на електрическа енергия”, малко повече от 230 – 240 човека. Като това нещо покрива абсолютно всички на територията на страната. Дежурен персонал, абсолютно всичко.
Във връзка с преминаването на дейности от НЕК. Бих могъл да твърдя, че в известен период съм бил изпълнителен директор също на дружеството. Тогава правихме оптимизация на, намалявахме хората от 8 на 4 часа. Съкращавахме дейности, назначавахме само там, където е необходимо и където се поемат дежурства оперативни или домашни. И там където е персонал, свързан с аварийните дейности на дружеството.
С идването на Инвеститорската дирекция, така нареченото предприятие Електроинвест от НЕК, с Дирекция “Пренос” от Централно управление на НЕК, както и с Дирекция “Измерване на електрическа енергия”. Това са малко повече от 400 човека. Затова е увеличен числения състав на дружеството. Най-вече това е причината.
По отношение на политиката. По-нататък е изложена темата, ако разрешите ще продължа и после няма да загатвам. Начина на приемане на хора на работа в дружеството е определен. Като за всяка една длъжност, независимо къде е тя се пише доклад до мен с приложено мотивационно писмо, автобиография и молба съответно. Както и диплома за завършено образование. Като следствие на това нещо, ние назначаваме в дружеството повече от 55 процента от приетите служители с висше образование и повече от 35 процента със средно специално образование. Като за всеки един от хората постъпващи, съответно минава шестмесечен изпитателен срок.
По отношение на пенсионирането на хора, това на вас ви е известно. Кодекса на труда не предлага възможност на работодателя по негова инициатива да бъде пенсиониран служителя или работника. Напротив от януари миналата година, ако не бъркам датата, служителя или работника по своя инициатива може да предложи, да се пенсионира, като остане на работа. Въпреки това нещо, ние имаме повече от 80 процента пенсионирани хора. Като заедно със синдикатите извършихме промяна в колективния трудов договор, с която промяна ги подтикнахме, да се пенсионират. Подтика е загубването на определен брой заплати при пенсиониране от колективния трудов договор. И с това малко подобрихме състава. Ние надявам се сме бялата лястовица в случая.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във връзка с износа искам да ви питам. Виждам, че голяма част от приходите ви идват заради това, защото е увеличен износа 2014 г. Големите консуматори поставиха въпроса във връзка със слагане на такса зелена добавка, която беше премахната. Мислите ли, че това ще се отрази. Правили ли сте разчети до каква степен може да е поносима.
ИВАН ЙОТОВ: Както казахте господин Николов, наистина нашите приходи са въпрос на повишения износ. Дейностите, за които ДКЕВР ни определя цена пренос и достъп, ние сме 78 млн. загуба. Всичко това нещо е покрито от таксите от трансграничен капацитет.
А по отношение конкретно на въпроса ви. Аз имам спомен, че това нещо беше правено преди две години и половина. А ние тогава излязохме на 42 млн. загуба. Така че определено смятам, че при намаляване на износа и запазване на тези цени на такса достъп и пренос, първо централите ще изпитат огромна трудност. Те няма да могат да си реализират енергията.
Второ, ЕСО ще загуби от такси и няма да може да си изпълни ремонтната и инвестиционната програма със сигурност. Тъй като ако разчитаме на това, което ДКЕВР чрез цената за електроенергия ни дава, ние ще имаме само за поддръжка на мрежата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако няма други въпроси. Благодаря ви.
По точка втора
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте господин Коен по въпросите, които бяхме ви изпратили. Писмен текст имате ли? Благодаря.
ЖАКЛЕН КОЕН: Съгласно консолидирания отчет на Българския енергиен холдинг към 31 декември, за да не изброявам всичките цифри, ще ги видите, като ги донесат. Нетната загуба е в размер на 225 млн. лв. Това е въпреки добрите резултати на ЕСО и на Трансгаз.
На стр.2 е баланса, отчета към 31 декември на Национална електрическа компания, който независимо от добрите резултати по отношение търговията, която са осъществили през годината, загубата им е в размер на 586 млн. изцяло и само за сметка на регулирания пазар. Както виждате това е на фона на едни разходи за закупуване на електрическа енергия в размер на 3 млр. 285 млн. 579 000 лв. Това е на пети ред, разходи за закупена електроенергия. Това е закупената енергия за регулирания пазар във функцията му на обществен доставчик и по модел единствен купувач. При НЕК отражение дават и разходите за лихвите по кредитите, които имат към момента. Финансови разходи – 69.
Моето мнение, още 2001 г. има един доклад от Световната банка. Този доклад критикува много силно този модел на единствен купувач. Съобразявайки се обаче наистина със средния социален статус, по мое мнение не може да си позволим да копираме препоръките в този доклад. Тоест да направим една пълна либерализация, без да бъде изработен механизъм за защита на най-уязвимите слоеве от населението. Не може да стане по друг начин. Аз мисля, че не трябва през цената на електроенергията, да се прави социалната политика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ако може по-нататък да обясните, да аргументирате това свое убеждение. Електричеството е насъщна потребност. И как за нещо насъщно отказвате да правите социална политика? Елитарна политика ли, каква политика ще правите?
ЖАКЛЕН КОЕН: В сегашния модел този, който потребява най-много енергия е най-облагодетелстван.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи електричеството като водата и хляба, все едно да повишите цената на хляба, защото сега най-богатия може да си купи най-много хляб. Това не може да бъде аргумент. След като нещо е насъщно, след като ние само в София област, тук на територията на ЧЕЗ имаме няколко хиляди семейства, аз съм посещавала някои от тях, които от 2008 до 2013 г. нямат електричество и са върнати не в 18 век, а в 17 век, вие не може да ни убеждавате. Ние сме народни представители искам да ви напомня. Не може да ни убеждавате, че доставката на електричество не може да има социална функция.
ЖАКЛЕН КОЕН: Казвам, че не бива да се прави социална политика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще се прави. Необходимо е в България да се прави, защото част от населението е върнато в каменната ера. И няма как с елитарна политика и с повишаване цената на енергията, ние да го извадим от каменната ера и да го доведем в 21 век, което е нашата задача, нашата служба.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Ташева разбирам ви, но нека по същество.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Неолиберални щампи не можем повече да слушаме. Изчерпа се търпението ни. Да слушаме аргументи, които сякаш са взети от докладите на Института за пазарна икономика. Чела съм ги 20 години.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук става въпрос за два различни подхода. Няма да е лошо да чуем и двата. Единият е подпомагане чрез цената на електроенергията, а другия подпомагане чрез социалната система на държавата. Нали това имате предвид?
ЖАКЛЕН КОЕН: Абсолютно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз предлагам по същество да продължим нататък. Изложете накратко двата варианта. Има въпрос господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз в тази връзка искам да попитам и съм го задавал многократно въпроса. Проблемът е ясен. Тук няма смисъл да го дискутираме. Липсата на свободен пазара или нарушената пропорция между свободния пазар и защитения пазар е резултата, който виждаме тук, имайки предвид, както вие казахте, социалния статус на хората и невъзможността да се плащат високи цени на електроенергията. От друга страна нямаме свободен пазара на който да се продава електроенергия, т.е. нямаме икономика, която да купува енергия и която да компенсира цените на защитения пазар. Това е ясно. Няма да спираме в тази посока.
Мен ме интересува, какво е мнението на изпълнителния директор на БЕХ във връзка с решаването на въпроса със съответствието на цената на социалния статус на съответния потребител, както вече казахме и въвеждането на така наречените многотарифни системи за определяне на цената на електроенергията, според количеството потребена енергия при нормални потребления със стратифициране според нуждите. Минимално за бедни, малко по-високо за средни и още по-високо за богати и т.н., като всичките започват от нула. Това е ключовия момент преди всичко.
И смятате ли, че това би могло да бъде полезно действие, колкото и да е трудно за администриране, колкото и да ни обяснява, че някой щял да вкара пет електромера, за да може да се разделя това нещо. Не е ли това по-добрия начин, отколкото увеличаването на обема на енергийно бедните като ниво и плащането на съответните енергийни помощи за енергийно бедни чрез бюджета, които приходи трябва от някъде също да се вземат. Всички ще ги плащаме като приходи в бюджета. Тоест, да стратифицираме цените според потреблението започващи от нула, като по този начин този, който смята, че може да си позволи да бъде богат и да живее с басейни и други работи, да си плаща за масрафа.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сигурен бях, че с този въпрос ще намалите интереса към Комисията, но ефекта е постигнат. Помните, че имаше подобни различни тарифи преди в България. И проблема беше в това, че дори по-богатите хора ползваха ниската тарифа до една степен, както и прогресивното облагане и след това започнаха при по-голямо потребление, да плащат само горницата.
Сега идеята на господин Ерменков, доколкото разбирам е друга. Вие казвате така, ако някой потребява в горния сегмент, той не ползва облекченията, които ползват долните сегменти.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така, господин Димитров, правилно сте ме разбрали.
ЖАКЛЕН КОЕН: Това аз бих нарекъл една хибридна версия, която наистина да вземе по-висока цена от тези, които ползват повече. И ако се направят правилните разчети, по мое мнение би било добре. Предишната система запазваше ниската цена в долните прагове. Сега това, което казвате вие от социална гледна точка ми се струва по-справедливо. Защото този, който потребява той си прави сметка за потреблението от първия киловат до последния, който плаща. Когато имаш бонус, това е стимул, който би могъл да създаде интерес.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже говорим за състоянието на енергетиката в България. Това е едно от основните неща на тази Комисия. Искам да ви питам следното нещо. Понеже основния продукт, който повечето от дружествата създавате е електрическа енергия, която трябва да продадат. Всички знаем, че имат свободен и регулиран пазар. Регулираният е ясен. Определя се от КЕВР. Говорим за свободния пазар, който създава принадената стойност на дружествата, за да могат те да правят инвестиционен проблем и да покриват загубите от регулирания пазар. Защото всички трупат загуби от регулирания пазар.
Искам да ви питам следното нещо. Понеже предстои пускане на борса електроенергия в България, гледаме в момента, сега ги получих цените на електрическата енергия на унгарската и на румънската борси. Те са най-ниската цена от порядъка на 22 евро. Средната е 25 до 30 евро в момента.
Искам да попитам следното нещо. Как производителите на електрическа енергия в тези страни постигат тази цена и то в дълъг период от порядъка на два, три месеца, а нашите не могат? Дали имат прекалено раздути разходи някои от дружествата. Защото аз съм сигурен, че няма да могат да издържат. Доколкото знам, двойката себестойността е от порядъка на 67, на АЕЦ “Козлодуй” варира между 45 и 52, в зависимост от презарядката.
ЖАКЛЕН КОЕН: В зависимост от горивото, срока, ремонтна програма.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисълта ми е следната, ако въведем тази борса и махнем регулирания пазар, в един момент може да се окаже, че някои дружества няма да издържат, което веднага ще рефлектира и то най-вече да кажем за двойката, което веднага ще рефлектира и на Мини Марица-изток.
Тоест вашия коментар на това, дали тези дружества са неефективни, затова не могат да постигнат? Могат ли да се оптимизират? И как ще се отрази този пазар, ако беше въведен в момента, как ще се отрази върху дружествата към настоящия момент?
ЖАКЛЕН КОЕН: Наистина ТЕЦ “Марица-изток” 2 ще бъде в затруднено положение. Там знаете, че горивната компонента е основната, която определя цената на енергията плюс въглеродните емисии, които се купуват на борсов пазар. Цената на въглищата се определя също със заповед на министъра. И там сме изправени винаги пред дилемата. От едната страна Мините искат висока цена на въглищата. От друга страна производителите на енергия казват, това ни е много скъпо и ставаме неконкурентноспособни. Говоря откровено. Иначе може да минем в друг ракурс. Но там трябва да се търси сечението между желанието между тезата, която защитават Мини Марица-изток и производителите на електрическа енергия. За съжаление този проблем съществува само в ТЕЦ 2. В ТЕЦ – 1 и в ТЕЦ – 3 не съществува.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо не съществува?
ЖАКЛЕН КОЕН: Защото има подписани договори.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Има не конкурентна, не пазарна закрила на две чужди за сметка на българската. Така излиза. На лице е не конкурентна, антипазарна политическа закрила на двете чужди компании за сметка на българската. Така ли е?
ЖАКЛЕН КОЕН: За съжаление аз съм икономист и не мога да давам определения за политическа закрила, не мога да дава определения, които вие използвате, аз казвам на какво се дължи. Дължи се на два договора, които са подписани назад през годините. Това мога да ви кажа.
Освен това в текст 2 с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, а този ТЕЦ спря да предоставя всякакви услуги на системния оператор – студен резерв, регулиране, честотно, мощностно и т.н. Тоест той се лиши през миналата година от едни приходи от порядъка на 130 – 140 млн. лева. Тук в последното тримесечие подписа един договор за предоставяне на студен резерв с ЕСО, но при много по-ниски параметри, тъй като с ценовите решения се определи на ЕСО стойност, по която да заплаща студения резерв в рамките на десет лева.
От друга страна КЕВР е определил цена за предоставяне на студен резерв на Марица-изток 2, в размер на 24 лева. Този ТЕЦ в момента е изцяло на свободен пазар. Той няма квота и се бори. Наистина цените, които господин Николов спомена са реални. Не само това, но очакваме към средата на юни в Румъния да има цени от порядъка на 22 – 23 евро. Миналата година по това време румънците предлагаха пикова енергия на 25 евро. При румънците има голям относителен дял на водната енергия. И винаги месеците май, юни и донякъде юли и след това септември и октомври са най-тежки за енергетиката. Потреблението се свива. Генериращите мощности се опитват да компенсират това свито потребление с ремонтните програми. Всички те са съобразени.
Отделно всички ремонтни програми се съобразяват с ремонтната програма на АЕЦ “Козлодуй”. Тя започва края на април и завършва в зависимост от обема работи, които трябва да бъдат изпълнени. Трябваше тази година да завърши на 20 май. Специално тази година успяха и пуснаха централата на 17-ти. Три дни предсрочно. За съжаление ЕСО веднага наложи ограничение, тъй като няма консумация. В момента товара в страната преди да излезе беше около 3760 мегавата. Зимата пика, за сравнение само го давам, достигаме 7200 – 7300 мегавата. Много голям диапазон стана в електроенергийната система на страната. Няма индустрия. Пиковете се определят от битовото потребление. А индустрията е тази, която дава стабилност на системата. Тя може да се пренастрои да работи на евтина нощна енергия.
В момента съотношението е може би 30 към 70, индустрия към битово потребление.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин председател, ако мога да добавя. През 1989 г. индустрията в България е потребявала от порядъка на 2400 мегавата капацитет. След това към 2001 г., когато е работило Кремиковци са били към 900 мегавата, в момента са към 450 мегавата.
ЖАКЛЕН КОЕН: И ако се върнем на състоянието.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако може по-кратко. Искаме да чуем за общите проблеми и вашето виждане за решаването на проблемите и предложенията. Вие давате АЕЦ “Козлодуй”, НЕК, Мариците. Ясно е.
ЖАКЛЕН КОЕН: Ако погледнете на стр.7 ще видите общата загуба на държавната енергетика от регулиран пазар – 950 млн. Защото всички говорим за тарифния дефицит и смятам, че е крайно време да въведем легално това понятие в обръщение. Няма държава не само в Европейския съюз, а в света, която да покрива тарифен дефицит с търговска дейност. Търговската дейност, която покрива в последните години този тарифен дефицит води до обезкървяване на системата. Затова система е в това положение. Тя няма средства за нищо. Вчера от Мините с колегите едвам сме решили елементарен въпрос за снабдяване с лепила за транспортните ленти. До там сме го докарали. Не се говори за загубите, които регистрират и ТЕЦ 2 и Козлодуй. Козлодуй знаете доставя енергия на НЕК, на цена от 30 лева по решение на регулатора. Това е 22 – 23 лева под себестойността.
Ние казваме, това е добре. Помагаме на НЕК. Трябва да се помага. Проблемът е, че голяма част от тази енергия, която предоставяме на тази цена, отива за покриване на така наречените технологични загуби. Смятам, че ги знаете цифрите. Общия размер към края на регулаторния период се очаква тарифния дефицит в НЕК да стигне 1 млр. 900.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какви бяха технологичните загуби? Може ли да дефинирате технологичните загуби?
ЖАКЛЕН КОЕН: Технологичните загуби на крайните снабдители, това са загубите по мрежата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: От тези загуби по мрежат вие съпротивление ли имате предвид, кражби ли имате предвид? Какво имате предвид?
ЖАКЛЕН КОЕН: Това трябва да го кажат самите крайни снабдители. Не мога да кажа какви са съотношенията в тези техни загуби. Но с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране ги покриваме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какво покриваме? Само съпротивлението ли?
ЖАКЛЕН КОЕН: Не мога да ви кажа.
На стр.11 може да видите по отношение реализирани продажби от юли 2014 до юни 2015 г. Тук се появява финансовата загуба на НЕК в размер на 590 млн. лева. Като се прибавят печалбата на Козлодуй от свободен пазар и се съберат двете, общата загуба от регулирания пазар е около 500 млн. Виждате съотношението на количество енергия към приходите за съответните потребители. Като 79 процента дава АЕЦ “Козлодуй”, но само 22 процента от приходите му се реализират от тази енергия.
По отношение оптимизацията на дружествата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За Козлодуй 22 процента са от регулирания пазар, на 30 лева са тези 22 процента.
ЖАКЛЕН КОЕН: Да, това е цената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А 79 на колко горе долу е?
ЖАКЛЕН КОЕН: Това е обема, който представлява тази енергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Свободния пазар на каква цена горе долу е.
ЖАКЛЕН КОЕН: Ако отиде изцяло на свободния пазар, смятам, че няма да е решение, защото ще постави НЕК в тежко положение. Така или иначе това е един от стълбовете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Горе долу каква е цената? Към 70 лева ли е?
ЖАКЛЕН КОЕН: Мога да ви кажа, че януари се сключваха сделки на 72,20 примерно. Днес предложихме 300 мегавата търг на 55 лева. От които се продадоха само 117. Няма консумация. 300 мегавата предлагаме на търг.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: През последните години срещам от капацитети експерти в бранша най-различни стойности на цената на тока от АЕЦ “Козлодуй”. Мога да ви покажа публикации. Тя е или 45 лв. или 42 лв., 30 лв. Колко е себестойността на ядрения ток? За колко пари се продава 1 мегават на регулирания пазар.
ЖАКЛЕН КОЕН: На регулирания пазар 30 лв., а себестойността варира между 52 и 53, 54 лева и тя се определя от Комисията. Отчита се. Себестойност чиста.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Себестойността определена от АЕЦ “Козлодуй”, а не от КЕВР.
ЖАКЛЕН КОЕН: Себестойността всички разходи се отчитат. Когато се формира цената и когато се дава заявлението в Комисията, в него се описват абсолютно всички разходи, които имат отношение към цената. И Комисията ги приема, редуцира или ги отхвърля.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи 52, 53 лв., а продават на половина 30 лв.
ЖАКЛИН КОЕН: За регулирания пазар. Тази цена също се определя от Комисията. Тя не е самоволно избрана от Козлодуй.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А цената 44 лв., която беше до преди няколко години, тя пак е била определена от Комисията.
ЖАКЛЕН КОЕН: Не знам за какво говорите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може ли да поясня. АЕЦ “Козлодуй” през 2013 г. направи презарядка, която намаляваше мощността, топлинната мощност за целия регулиран период. Поради тази причина себестойността и поради ограниченията на ЕСО, които бяха, нарасна на над 52 лв. По принцип, когато АЕЦ “Козлодуй” работи в оптимален вариант и с презарядка, която разрешава максимален топлинен капацитет, себестойността на тока на АЕЦ “Козлодуй” пада до 45, даже 44 лв.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли един въпрос да задам? Гледам съотношенията регулиран пазар и количества продадена енергия между ТЕЦ 2 и АЕЦ. Виждам, че свободния пазар на който продава ТЕЦ е 84 процента срещу 79 на АЕЦ. В същото време в горната таблица забелязваме, че ТЕЦ генерира загуби за разлика от АЕЦ. Означава ли това, че на свободния пазар той продава и там под себестойност и каква е причината? Свободният пазар би трябвало в дадения случаи да изведе ТЕЦ на печалба, а не на загуба.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Себестойността му е колкото на свободния пазар.
ЖАКЛЕН КОЕН: За съжаление са били разчетени в себестойността. На ТЕЦ 2 са били разчетени приходите от услуги, както казваме ние, които са предоставени на ЕСО. Но началото на миналата година, тези договори са прекратени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо са прекратени? Защо тези 140 млн. изведнъж са започнали да ги губят?
ЖАКЛЕН КОЕН: Тогава са търсили предполагам някакъв баланс, както казва господин Николов.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво разбирате под баланс, че е намаляла консумацията в регулирания пазар ли? И в същност е прехвърлено към студен резерв към ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3.
ЖАКЛЕН КОЕН: Те нямат студен резерв 1 и 3. Търсело се е намаляване на общата цена. От там тогава се намали и цената за пренос и т.н. Облекчило се е малко положението на ЕСО.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може ли един въпрос. Господин Коен понеже дългосрочните договори в модела, който е бил създаден преди, който вече за съжаление затруднява цялата система, би трябвало да се компенсира от така наречената такса задължения на обществото. Преди горе долу частично е достигало разходите. Сега вече поради свиване на регулирания пазар, някои грешни решения на ДКЕВР, сега има огромен недостиг. Знае ли се в момента каква е разликата от събирането на задължения към обществото и разходите по тези дългове? Това е тарифния дефицит.
ЖАКЛЕН КОЕН: По памет ще кажа. Мисля, че от задължения към обществото в момента се събират около 80 млн. лева. Ангажирам се да ви дам точна цифра по-късно. Тарифният дефицит го знаем в НЕК. Той е 1 млр. 900 000. Призната е с последното решение на КЕВР дефицит от 1 млр. 200 000. Натрупани са новите 600 млн. към края на годината. До края на регулаторни период със сигурност ще станат около 1 млр. 900 млн. Говорим за цифри от този порядък. Говорим за тарифен дефицит.
Тарифният дефицит разбира се, че е невъзможно да бъде покрит в рамките на една година. Според мен би трябвало, когато се стигне до модела, това са да ги нарека, може би политически решения. Модела за компенсиране, модела за единствен купувач. Когато всичко това бъде решено, според мен трябва първата стъпка, да бъде затворен само годишния дефицит, а след това в рамките на период, в който решите, да бъде в рамките на 7 – 8 или 10 години, да бъде върнат назад във времето, за да може най-накрая да се отпуши инвестиционната програма. Няма да крия, че много от мощностите и на НЕК и на ТЕЦ, Козлодуй все още крепят, въпреки че в момента НЕК има задължения от 140 млн. към Козлодуй доставена енергия. Опитваме се, балансираме. Много хора казват, за какво е този БЕХ. Смея да твърдя, че в момента сме единствения източник за балансиране на финансови средства. Предоставили сме на НЕК кредити от 1млр. 200 000. Мините имат вече към 80 млн. Булгаргаз не го споменаваме, но това е другия обществен доставчик, който изпитва неимоверни трудности. На метаватчас 18,95.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Коен, един такъв въпрос, с който доста често се спекулира, не в лошия смисъл на думата, но се обсъжда. Как се отразяват върху, състоянието на НЕК неприсъщите активи, с които разполага НЕК в момента. Като започнем от тази прословута площадка, за която си говорим на АЕЦ, като минем през пътя и тунела на Цанков камък, които са също в активите на НЕК и стигнем до язовирите, които също са държавна собственост. Как би се отразило, ако те се деактуват и си отидат там, където трябва да си отидат. Да кажем площадката няма къде да я изпратим, но пътя и тунела могат да си отидат към АПИ и т.н.
ЖАКЛЕН КОЕН: Те в момента са част от републиканската пътна мрежа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос като активи да се деактуват.
ЖАКЛЕН КОЕН: Те не се водят като активи на НЕК. Не са платени. В тази връзка аз съм изпратил шест писма. Ние сме йерархична структура. През нашето Министерство, като се започне още от миналата година, тази година. Мисля, че са шест писма, с които искаме увеличение на капитала на БЕХ. Като единия мотив е точно Цанков камък и изграждането на стената и на пътя. Изграждането на стената и на пътя са започнали с решение на Министерски съвет. Те са публична държавна собственост. Не само че не са платени. В момента НЕК извършва ежегодни разходи по зимното поддържане на пътя. Не само по зимното, но в момента са разчистени. Независимо, че са публична държавна собственост, НЕК поддържа и чисти пътя. До момента са разчистени над 700 кубика от свлачищата. Изследвали сме, молили сме наистина с тези пари, ако бъде увеличен капитала на БЕХ, това е един от пътищата. Като 875 млн. е общата стойност на проекта, на парите които са изхарчени. Това е стойността на проекта Цанков камък. Парите които НЕК е похарчил за този проект. Стената е публична държавна собственост.
Цялата идея на увеличението на капитала е, че това ще бъде един изключително позитивен сигнал. В тази взаимна задлъжнялост има 300 млн., които се дължат към Мините. Там социалното напрежение може да ескалира.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Споменахте, че ТЕЦ 2 са се лишили от над 100 млн., поради това, че не са покрили определени услуги към системата, към ЕСО примерно. Те са се отказали, понеже други са предложили по-ниски цени.
ЖАКЛЕН КОЕН: Казах, че е прекратен договора.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Договорът, доколкото ми е известно е прекратен, понеже други са предложил по-добри цени. И тези услуги, които трябваше да ги правят ТЕЦ 2 и да се лишат от над 100 млн., кой ги направи?
ЖАКЛЕН КОЕН: Не мога да ви кажа. Не знам дали така въобще стои въпроса.
Това което ви казах преди малко, че цената, която е определена за студен резерв, хипотетична е 24 лв. на ТЕЦ 2, а цената която е определил тогава ДКЕВР на ЕСО е била 10 лв. и не може да участва на този търг. От една страна му определяш цена 24, а от друга казваш, че не можеш да вземеш повече от 10. В момента ЕСО прави търгове. Дори тогава ЕСО е правило търгове за студен резерв. И обема на студения резерв се определя със заповед на министъра колко да бъде.
Опитваме се да започнем този разговор, тъй като веднага изниква въпроса по какъв начин ще бъде гарантиран? В момента тече много сериозна работа по изследване, дали няма да бъде държавната гаранция държавна помощ към БЕХ. Там за съжаление сме с вързани ръце по отношение като член на Европейския съюз. А те много ревниво следят дори хипотезите за държавна помощ.
Аз преди известно време казах, че не съм привърженик да се поставят срокове, защото това поставя нашите партньори в привилегировано положение. Когато кажем, че имаме срок и те чакат винаги края на срока.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Този заем ще може ли да го покривате?
ЖАКЛЕН КОЕН: БЕХ като БЕХ не. БЕХ генерира дохода си от дивиденти, които ние в последно време разсрочваме, раздаваме като кредити. И наистина помагаме на дружествата. Примерът е от понеделник, когато отново помогнахме на Мините, за да могат да плащат заплати. Поели сме ангажимент заплати за Мините да има.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вашето мнение БЕХ да стане оперативно дружество, оперативен холдинг. Да съсредоточи примерно счетоводства и т.н. при вас и да се оптимизира по този начин.
ЖАКЛЕН КОЕВ: И сега идвам сам и тогава ще идвам сам. Това е държавно решение. По Правилник в момента БЕХ е финансов холдинг, на който в момента основната му функция е да балансира, да държи системата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли някакви други въпроси?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Моля да ме извините. Господин Коен вие казахте, че понеже Цанко камък е строен с решение на Министерския съвет. Държавата дължи на НЕК, когато е строила Цанков камък 875 млн. лв. за 80 мегавата. Само пътя и стената е това.
ЖАКЛЕН КОЕН: Целият обект.
Съвсем нормално е собственика в лицето на държавата да увеличава капитала на негово дружество, което да се развива. Ние в момента не се развиваме. Ако се избере хипотезата за увеличаване на капитала, мисля че ще бъде по-елегантното решение, но това е във вашите ръце. На практика ще бъде обезщетяване на дружеството за извършените разходи. Трябва да върви като последователни стъпки заедно с решаването на тарифния дефицит. Иначе ще бъде една временна мярка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Точка шеста – общи въпроси. За оптимизацията не сме говорили. Това е свързано с всички дружества.
ЖАКЛЕН КОЕН: Най-общо, ако го свържа с това, което подсказа като идея господин Николов. Ако се превърне БЕХ в оперативен холдинг, тогава ще има една строга йерархичност и една строга отговорност.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Коен не рискуваме ли да нарушим трети либерализационен пакет, имайки предвид, че в едно място събираме генерация, пренос, търговия?
ЖАКЛЕН КОЕН: В момента Електроенергийния системен оператор е в рамките на БЕХ. Винаги говоря ние, но тук ще кажа аз, миналата година буквално двамата директори тогава на ЕСО и на НЕК ги събрах и докато не разделиха дружествата, тази сага се точеше повече от една година. И докато не се подписа разделителния протокол между НЕК и ЕСО, буквално не излязоха. Така че процедурата е завършена. Разделени са. По същия начин Трансгаз е сертифициран. Всеки се очаква и ЕСО да бъде сертифициран, без забележки да бъдат изведени от холдинга. Те са на двустепенна система. Има гаранции за независимостта им. През БЕХ не минават никакви решения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос, като станете оперативен холдинг вече ще минават решения. Това е проблема. Затова питам, дали това няма да наруши трети либерализационен пакет. Това ме притеснява.
ЖАКЛЕН КОЕН: Ако се пристъпи към тази стъпка, тогава е нормално, по мое мнение разбира се, двамата оператори, преносните оператори да си минат на пряко подчинение към Министерството. Те тогава ще бъдат пак свързани през принципала, но отделни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако се запази сегашното разпределение по енергийни дружества, както си е в момента. Тук сте предложили определение дейности за оптимизиране на работата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Доколкото знам, Мините имат 40 млн., които са дали за почивните си базите. Всички дружества по принцип реализират загуба във връзка с експлоатация на своите бази, без да бъдат натоварени. Знаем, че съответните дружества също дават пари на всеки един работник, за да може да почива, а те всъщност не почиват в базите и т.н. Ако тези бази по някакъв начин бъдат изведени в отделно дружество към Българския енергиен холдинг, няма ли да оптимизира по някакъв начин, поне тези загуби да не се реализират?
ЖАКЛЕН КОЕН: Имахме един разговор с изпълнителните директори на тази тема не много отдавна. В повечето дружества има едни колективни трудови договори, на които смятам, че могат да завидят много други държави, не дружества, а държави. Нинаги тези почивни бази се разглеждат като част от колективния трудов договор, от привилегиите, които получават работниците, допълнителните им услуги - възстановяване и т.н. Сложен въпрос, който минава през разговори с профсъюзите. Синдикалистите са изключително ревниви. Опитвам се да давам кураж на изпълнителните директори в тази посока.
Правилна ви е забележката. На хала на който сме, това е един лукс, който не може да си позволим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Коен, тук не става въпрос за някаква смяна на собственост или на правилата. Става въпрос за концентрирането им в едно дружество, което гарантирайки същите тези социални придобивки на същите тези, с които е подписал договора, при концентрацията сто процента се получават и свободни площи, които да могат да се занимават с нормална дейност по запълването им. Тук не може да говорим, че ще нарушим интереса на работниците. Тук става въпрос за оптимизиране на управлението на собствеността.
ЖАКЛЕН КОЕН: Ще изследвам тази възможност. Не сме го правили досега.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Коен, ние това си говорихме и с колеги, мислейки за възможна оптимизация. Базите са една от темите. Ако служителите и работниците не получават пари, а ваучери, които могат да ползват само за тези бази. Едно дружество като Мините само не може оптимално да натоварва тези бази. Докато ако това се поеме от холдинга като работа, първо може част от базите да се продадат. Ако се види, че може с по-малък брой бази да се получи същата услуга, това може да бъде направено. От там нататък тук възможността за спестяване при единно управление и при това да не бъдат давани пари кеш на тези хора, а ваучери, които могат да бъдат ползвани само тези бази. Това е добра идея.
ЖАКЛЕАН КОЕН: Идеята е наистина добра. Ще я изследваме. В момента също има практика, дружествата по между си да си обменят информация за наличните карти за почивка. Но обикновено знаете, че всички искат да почиват юли, август, септември и никой не иска да ходи януари и февруари. Със сигурност ще изследваме тази възможност, да видим би ли се постигнала икономия от мащаба, както казахте преди малко по отношение на тези разходи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ядрената Шкода в Чехия е наследила сигурно към 20 бази. Всичките до една или са продадени или са отделени като друго дружество. И в същност стимулирането на работниците е да отиват в такива бази. Тоест няма загуби.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господа, аз смятам последната част от нашия разговор за срамен. Не ви съветвам да търсите такъв път за оптимизация, защото ще предизвикате социални трусове. Българският работник е най-бедния. Не ми давайте за пример ядрените работници в Чехия. Защото те получават заплати почти колкото в Люксембург и могат да си позволят. Да престанем да гледаме в чинията на българския работник. Ние тук констатирахме, че системата, ядрената енергетика е изсмукана от двете американски Марици и тези тарикати в ВЕИ-тата. И сега кораба потъва, а вие гледате да вземете на работника малкото, което има. Защо да му даваме пари, а да не му даваме ваучери и т.н. Корабът потъва, а вие пращате някого да зашие скъсаното платно. На такова ми прилича. При положение, че при носа има такава пробойна. Няма да излекуваме така българската енергетика. Нито ще успеем да идентифицираме пътя, към който тя да излезе от това положение.
И аз се питам, в нашата Комисия всички ли смятаме, че тя е създадена и работи, за да посочи пътя към оздравяването на българската енергетика? Или само трупаме “аргументи” колкото да замажем най-накрая историята. Голямата беда, големия проблем, че работниците могат малко да отидат да си заведат децата през лятото на море. Срамота. Тези които не получават с месеци заплати или са както се казва амбър ин плойд.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Връщам се към дневния ред. Имате ли нещо, освен конкретните мероприятия, които сте описали. Сега няма време да ги четем. Всеки ще получи доклада и ще си ги види. Нещо обобщаващо, нещо което смятате че може да помогне за решаване на тежкото състояние, в което се намира БЕХ. Конкретни мероприятия към предприятията съставляващи БЕХ.
ЖАКЛЕН КОЕН: Единствените проблеми, които генерират тарифния дефицит, това е по отношение на двамата обществени доставчици. Основно НЕК и в по-малка степен Булгаргаз. Трябва да бъде решен проблема с тарифния дефицит. Няма механизъм по който, когато си задължен с решение на Комисия да купиш нещо скъпо и да го подадеше евтино, да го покриеш със своята търговска дейност. И по-лошо, това става не само в рамките на НЕК, а става в рамките на цялата държавна енергетика. Защото в стремежа си да подкрепяме НЕК, ние няма как да го оставим. Започват да страдат другите дружества. И затова това ми е единствената молба. Да бъде създаден в най-скоро време механизъм за покриването на този тарифен дефицит.
Съгласен съм с всичко друго, което се каже. Не сме идеалните. Имаме сигурно хиляди трески за дялане. Но реши ли се проблема с тарифния дефицит ще бъде решен и целия проблем в енергетиката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сигурно положението на ТЕЦ 2 няма да се оправи. Защото да го пуснете на свободния пазар, сам казвате, че там е неконкурентоспособно. Там ще кажете, че трябва въглищата да бъдат по-евтини.
ЖАКЛЕН КОЕН: Това което спомена господина, че може би либерализирането на пазара е разковничето. Аз не съм привърженик на чистата либерализация. Поне не докато имаме този брутен вътрешен продукт на глава от населението. Ако брутния вътрешен продукт на глава от населението стане 12 000 – 15 000 евро, тогава да. Тогава пълно либерализиране на пазара. Всяко нещо си идва на место. Тъй като ние рано или късно, другото което смятам, че направих много сериозно, много усилия разбира се костваше, се надявам до края на годината да стартира борсата. Стартирайки борсата, ние неизбежно ще направим и следващата стъпка, по отношение нейното копиране с останалия европейски пазар. Така че вървим в тази посока. Не може да има връщане. Ние не може да стоим изолирани. Няма как.
Така че искаме или не искаме, правилата ще ни сложат в релсите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не можах да разбере как ще помогне на ТЕЦ 2 либерализирането.
ЖАКЛЕН КОЕН: Или стават конкурентоспособни. Няма друг път.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Общи въпроси на производството, организацията, продажбата на ел.енергията. Дали сте тук таблици. Структурата на цената на ел. енергия за износ. Виждаме тук на стр.18. Неща с които трябва да се запознаем по-подробно.
ЖАКЛЕН КОЕН: Смея да обърна внимание на стр.17, да се погледне цената за мрежовите услуги. Горната диаграма е обратно пропорционална на долната диаграма, което представляват приходите от износ на ел. енергия и съответно трансграничен капацитет.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво означава това?
ЖАКЛЕН КОЕН: Трябва да се търси равновесната точка. Колкото повече се увеличава цената за мрежовите услуги, толкова повече енергията става неконкурентоспособна.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Притиснати сме от по-евтина електроенергия на съседни държави.
ЖАКЛЕН КОЕН: Тези които имат различен относителен дял. Специално водните централи на Румъния убиват локалния пазар. Явно за три месеца, но в тези три месеца ние не може да изключим АЕЦ, не може да изключим ТЕЦ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На останалите държави от региона каква им е електроенергията, каква им е цената?
ЖАКЛЕН КОЕН: Всъщност ние с Румъния сме единствените конкуренти, които се конкурираме, тъй като Гърция и Турция са нетен вносител. Румънците имат и още една привилегия, че когато продават енергия в Турция по правилата на Европейската организация на преносните операторите, те са освободени от транзитна такса. Румънският търговец не плаща такса през България. Той си плаща крос бордера, а нашия търговец плаща такса пренос и достъп. Такива са правилата на Европа. Когато се осъществява транзит, енергията не заплаща никакви такси и данъци. Ние ставаме транзитна страна между Румъния и Турция. Гърците купуват и те си продават. Не ни допускат до кабела за Италия. Правили сме няколко пъти през годините опити да се явяваме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо ние не направим на Румъния това, което Гърция прави на нас?
ЖАКЛЕН КОЕН: Няма как да изкупим цялата румънска енергия. Българската енергия се купува на свободен пазар. И търговците доставят на Гърция. В Гърция действа един пул, който предоставя цялата енергия на тяхната борса. И тогава се появяват много големи разлики, които не винаги са в интерес на обществото там. Ние казваме, че се опитваме да балансираме нещата, така или иначе в интерес на обществото.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие дадохте два аналогични случая. Ако ние изнасяме примерно ток за Турция през Гърция не може да се ползваме от тези правила.
ЖАКЛЕН КОЕН: Турция не е член на Европейския съюз.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А Румъния ги ползва. И аз искам да си обясня, защо те така, а ние така?
ЖАКЛЕН КОЕН: Защото ние сме последната дестинация. Ние сме границата на Европейския съюз. Ако България тръгне да изнася за Унгария през Румъния, ние също няма да платим транзитни такси. Ние плащаме трансграничния капацитет.
МАГЛАДЕНА ТАШЕВА: Този който е направил тези правила и е наложил прилагането им, много добре е знаел, че ощетява едни страни за сметка на други. Така ли?
ЖАКЛЕН КОЕН: Не знам дали е така, защото правилата са създадени много педи България да се присъедини към Европейския съюз. Тогава когато са създадени правилата, Австрия е била последната държава.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Коен, извинявайте, но за да не остане госпожа Ташева с грешно впечатление, че е сбъркан Европейския съюз, защото в тази посока отиват нещата. Ние ако имаме конкурентна енергия в момента може да изнасяме на същия принцип за всяка една европейска страна и само ще плащаме крос борда. Целият проблем е, че нямаме конкурентна енергия. Ако имаме конкурентна енергия, която да изнесем и ние може да правим като другите.
ЖАКЛЕН КОЕН: На времето е направено точно така, като стъпка към обединен общ пазар на енергията. За да няма ограничения при движението на енергия. Може да се появи производител в България от Северно море, който да докаже произход.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доклада за състоянието не енергетиката, който е изготвен. Имате ли го?
ЖАКЛЕН КОЕН: Нямаме го в момента. Доста е обемист. Предоставил съм го на нашия министър, месец март. Мога да ви го изпратя. Той е от три части.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има го в Министерство на енергетиката и при вас го има. така ли?
ЖАКЛЕН КОЕН: Така ли? Аз мога да ви го донеса утре или когато кажете. Трябва ми време, за да го размножа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Засега не. Ако трябва ще ви се обадя. Едва ли ще видя нещо по-различно от това, което сте синтезирали тук.
Общи въпроси по производство и организация. Това вече го коментирахме. Не може в детайли да влизаме. Аз имам един въпрос. Поискахме една група документи. Едното беше по договорите над 1 млн. лева на ТЕЦ-овете, на Мини Марица-изток, на Марица-изток 2 и на АЕЦ. В справката която сте изпратили за мини Марица-изток 2, обществените поръчки, липсва една обществена поръчка от 2012 г., която е за 43 млн. лева. Договора е за доставка на варовик за сероочистваща инсталация на ТЕЦ Марица-изток 2, включваща доставка на варовик. От 1 ноември 2012 г. в тази справка, която сте изпратили липсва това, този договор. Защо така?
ЖАКЛЕН КОЕН: Ще го проверя. Ние получихме второто искане в петък. Колегите работиха събота и неделя, в понеделник. В понеделник след обяд ви донесохме тези справки ще проверя. Възможно е да има някаква грешка. Ще го проверя.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние сме писали така. За поръчките за последните три години на стойност над 1 млн. лв. подредени в поредност от най-скъпата към най-евтината. Искаме ви списък за всички проведени ви обществени поръчки. Тук специално за този случай, който ние го видяхме от регистъра пише така. Вид на процедурата, договаряне без обявление по реда на Закона за обществените поръчки. Да не би това да е причината, някой да е сметнал от вашите служители, че след като е без обявление. В закона би трябвало да го има. Най-голямата стойност, която ми давате е 30 млн. Тази е 43 млн. и я няма. Не е естествено това. Вижте дали има някои други такива. Независимо, че са без обявление и защо са без обявление не мога да разбера. Най-голямата сума е без обявление, а по-малките с обществени поръчки.
ЖАКЛИН КОЕН: Поемам личен ангажимент.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз погледнах справките, които сте дали. Направих една справка с регистъра за поръките и това видях, засега поне. Нека по-внимателно да се види.
Колеги други въпроси имате ли към господин Коен?
Благодаря ви. Големия доклад засега няма нужда да го изпращате. Но нека по-прецизно да се види тази писмена документация, която ви искаме за поръчките. Благодаря.
Колеги, завършихме втора точка.
Преминаваме към точка шеста от дневния ред. Да заповяда Диан Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Направена е една папка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не е презентация, а е една форма на панихида, доколкото разбирам. Ако може да ни я изпратите и по електронен вид, за да може колегите, които имат желание да я получат. Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Първо искам да кажа за “Мини Марица-изток”, че ние сме най-голямото предприятие, което дава въглища на основния енергиен комплекс конвенционален в България и най-големия на Балканския полуостров, като общата производствена мощност на централите в региона е 3378 мегавата. Тези 3378 мегавата са разпределени както следва. В Брикел са 200 мегавата, които са за производство на електроенергия. ТЕЦ “Марица-изток 2” е 1600 мегавата. ТЕЦ “Контур-глобал Марица-изток 3” е 908 мегавата инсталирана мощност и ТЕЦ АЕЦ “Гълъбово” 670 мегавата възможност за производство на електроенергия.
Характерното за нашето предприятие Марица-изток е, че то е разположено и концесуалната площ е разположена на 250 кв.км. Тези 250 кв. км. се добиват в три обособени рудника. Рудника в “Трояново север”, Рудник “Трояново 3”, “Трояново 1”. Общите запаси на Мини Марица-изток са близо 2 млр. тона. Това би следвало да стигне за около 60 години при тази инсталирана мощност.
Характерното за това предприятие е, че то е доста мобилно. Какво имам предвид? То всяка година променя своето местоположение, поне като размер. Тъй като трябва да усвояваме нови територии, разкриват се нови фронтове. И над 60 процента от наличната механизация. Било тежко минно оборудване, багери и останали компоненти, подстанции и електропроводи трябва да бъдат измествани. Това е изключително скъп и труден процес. Защото трябва преди да се направи процеса, да бъдат закупени нови земи, които да бъдат отчуждени за осигуряване на фронт за добиване на въглища. В конкретния случай се изместват цели села и се изкупуват. Съответно необходима е корекция на р.Сазлийка. Имаме международен път, който трябва също да бъде изместен. Така че за следващите години предприятието “Мини Марица-изток” да успява да работи в тези капацитети и да осигурява необходимите въглища на тези централи.
Характерното за централата, специално за 2014 г. сме добили въглища в размер на 27,5 млн. тона. Направили сме разкривка от 81 млн. куб.метра. И съответно имаме ръст спрямо 2013 г. с над 2 млн. тона. Характерното е, че тези централи единствено и само от нас могат и получават въглища. Един вид сме в монополно положение в малко по-особен вид. Първи сме в разходите и последни в приходите. тъй като малко по-късно в презентацията ми ще стане ясно, че вземанията на дружеството са изключително значителни, както и състоянието на самото оборудване. В основната част от тежкото минно оборудване имаме над 38 големи машини. Тези 38 големи машини са багери от вида СРС 1200, 1300, 2000, 4000. Това са роторни багери, изключително големи.
Използвам възможността да поканя Комисията в района на комплекса да се запознае. Основно са немски. В момента е поръчано миналата година производство на един среден клас чешко оборудване на фирма “НОЕН”. И това което е добре, че съгласно Програмата на Фонд “Козлодуй” имаме одобрен проект за купуването на два нови сравнително големи багера СРС 2000. Това е със субсидия от 50 процента. Целият проект е за около 30 млн. евро. Като 50 процента се осигурява като грант по Фонд “Козлодуй”.
Тъй като най-младия, така да се каже багер, който в момента функционира в Мини Марица-изток, той е на 19 – 20 години. Тоест тогава е внедрен най-новия багер. Имаме няколко рехабилитирани, като ел. част. Направени са малко по-енергийно ефективни. Но като цяло необходимостта от нови машини е изключително крещяща. И особено за създаването на разкривка. Тоест да се изкарат горните повърхностни слоеве, така че да може да се атакува и съответно да се добиват въгленосните слоеве.
Финансовото състояние за 2014 г., приходите от продажба са близо 500 млн. лв. Печалбата, която в момента е реализирана е 5 млн. 298 000 лева. След данъци 4 млн. 340 000 лв.
Това което прави впечатление от финансовото състояние е наличието на сериозни вземания, които за съжаление продължават да се увеличават и през 2015 г., следствие на неритмичното разплащане от страна на нашите контрагенти. Това са четирите електроцентрали. Като най-големите естествено са към американските централи. Мога да ви дам дори актуална информация към 25 май. Имаме вземания в размер на 331 млн. 225 000 лв. От Брикел имаме 50 млн. От ТЕЦ “Марица-изток 2” имаме 51 млн. вземания. От Контур глобал 172 млн. И от ЕИС – 172 млн. От ЕИС, това е Марица-изток 1, 58 млн. лв.
Тези неритмични парични потоци ни създават изключително сериозни проблеми. Това е свързано с нашата невъзможност за ритмично разплащане към нашите доставчици. Доставчици на резервни части, доставчици на материали. И това в момента, една голяма част може би 30 процента от спомагателната техника е дефектирала и очаква резервни части. Те не се доставят, тъй като ние сме в забава в изпълнението на нашите договори с доставчиците. Обществените поръчки се бавят. По тази причина не се изпълняват. И в момента са под риск няколко участъка за добиване на въглища и най-вече за работата по откривката. Тоест по откриването на нови хоризонти. Това абсолютно поставя под риск. И аз съм убеден, че след като има необходимото разплащане на база одобрените меморандуми и споразумение за разплащане с американските централи, съответно те да си платят задълженията към нас, ще успеем да наваксаме необходимите темпове за новите участъци и за разкривката. Както и за направата на новите съоръжения и допълнителна спомагателна техника, както и тежкото минно оборудване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А защо продължавате да им продавате като не ви плащат?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Напълно сте прав. Защо продаваме. Две са причините. Ние сме основата на българската енергетика. Ако в момента ние спрем, те спират. Или съответно ще направят регресивни искове за забава към Националната електрическа компания. Общо взето остава едно късо съединение по цялата система.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента производството има нужда към малко ограничаване.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На база мини Марица-изток наистина положението е, че ние сме единствения монопол за доставка на гориво. Ако успеем да станем като Газпром, да ни плащат авансово въглищата, това е нашата най-голяма мечта. Но за съжаление това е само една химера и невъзможност в ситуацията, в която се намираме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имате да завършите по финансовото състояние още нещо и преминаваме към следващата точка.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По финансовото състояние специално мога да кажа не малко текущи данни. В случая специално до м.април предприятието е със 192 млн. приходи от продажбата. Тоест фактурирани приходи от продажба. Печалбата е 46 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е много по-добре, отколкото е било за миналата година.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На пръв поглед не само за събирането. Прекаленото хубаво е лошо за нас. Защо? Защото ние не може да правим разходи. Зациклена ни е ремонтната и инвестиционната програма. След като не може да правим разходи, печалбата ни се вдига, но това в перспектива след месеци или следващата година имаме потенциален риск, да не може да дадем необходимите количества по заявки на централите, дори и да плащат и напред. Затова в момента всички сме се вперили сериозно в сюблимната дата 30 юни, когато се надяваме да се влеят средства в енергетиката. Така че да наваксаме с инвестиционната програма. Към април месец се изпълнява производствената програма на 110 процента. Тоест ние добиваме въглища. В момент все още имаме запас. Не може реално да направим разходи, защото няма с кого да сключим договори и няма кой да ни достави нито техника, нито части, защото когато не плащаш нашите контрагенти също имат служители, също имат работници. Те имат доставки. Така че в много от случаите имаме спиране на договорите за ремонти и за доставки.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Червенкондев, гледам че за 2014 г. разходите са нараснали спрямо 2013 г. с 47,7 млн. лева. Разбити по пера, най-голяма част нарастване на разходите е за персонал с 21 млн. лв. и за външни услуги 6,5 млн. лв. Тоест, там имате ли някакво обяснение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Разходите за персонал са най-големия дял в разходите на дружеството и заедно с разходите за социални осигуровки надхвърлят 40 – 40 и няколко процента, което е обусловено от многото хора, които работят в състава на дружеството. Обосновано е когато е правен анализ и в момента бихме направили отново един такъв анализ на база съществуващата техника, която в момента е като състав в Мини Марица-изток. Какви хора по изисквания за безопасни условия на труда и всички изисквания необходими да бъдат около машините като екипаж и като състав плюс администрация, която не е малка. В момента работят над 7250 души по щат и по тези изисквания трябва да бъдат 7600 души. Тоест ние работим под щата.
Защо нарастват разходите за работна заплата? Тъй като в дружеството има изключително сериозни социални придобивки, които са заложени в този колективен трудов договор, който ние сме длъжни да изпълняваме. Той е в сила до 2016 г. Това е една книжка, която ще ви оставя на вас и на Комисията. В него пише всичко. Защо има ръст на разходите за работна заплата и необходимия персонал.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо се увеличава персонала за една година. Това беше въпроса. Какви са средните заплати при вас? Максималната и минималната как са?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Максималните са до 11 минимални работни заплати. Това е за изпълнителния директор и шефовете на рудниците. Всички са под това. Средната работната заплата е около 2000 и под 2000 лв. Това са разходите за персонал в момента, който се прави, без социалните осигуровки. При ползване на годишен платен отпуск 750 лв. Имаме също записано, че има необходима програма за рехабилитация, при която трябва да се ползват нашите бази. На база анализа, който сме направили се ползват не повече от 20 – 25 процента от персонала.
Почивните бази на Мини Марица-изток работят на сериозна загуба. Над 4,5 млн. е загубата, която имаме от почивните бази. Те са пет на брой. Като основната и най-голямата е в Старозагорските минерални бани. Имаме във Велинград, Пампорово, Паисий и Главан.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тези 2000 лв. са без осигуровките.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Без осигуровките. Това е средна работна заплата. Тук също са записани минималните заплати за всяка една длъжност. Абсолютно за всеки един въпрос може да намерим отговор на някоя страничка. Аз ще го оставя на Комисията. Съгласно Правилника 11 работни заплати. Това е максималната.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точката преценка на общото състояние проблеми, предложения за оптимизация.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Общото състояние, без наличие на разплащане не е перспективно, не е добро. Предложенията и в момента очакванията ни са, че до 30 юни или съвсем скоро като период, ще могат да се направят някакви разплащания по веригата – Националната електрическа компания, американски централи, съответно Мини Марица-изток. От там насетне започват да ни се решават всички въпроси, защото имаме хора, както видяхте. Повечето от тях и основната част са добри специалисти, които успяват с добра техника да направят добри показатели и резултати. Факт е и това, което се случи в края на годината и в началото на тази година, тези невероятни порои, които се изсипаха в нашия регион, над 1204 литра на кв. м. Това е за 14 месеца. Като за 2013 г. средния дъжд, който е изсипан е около 400 литра. Това е два, три пъти повече от нормалното. И благодарение на хората и на техниката на Марица-изток успяхме бързо да възстановим щетите, да успяваме да подаваме необходимите въглища на централите, за да произвеждат енергия, защото имаше отнесени коловози. Имаме 66 електровоза, над 700 вагони собствени.
Тъй като имаме над 150 км. наша електропреносна система, успяхме да свържем аварийно община Гълъбово и част от Раднево, така че да не бъдат на режим и съответно да имат енергия почти веднага след техните големи аварии на техните подстанции.
Така че след разплащане ще имаме възможност да работим сериозно по темата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имам следния въпрос. С пълната яснота, че Диан Червенкондев е отскоро в Мините и всички сме на ясно с това нещо. Но аз бих питал, колко е персонала на сравнима мина в Западна Европа. И бих допуснал, че са на половина като бройка. Но това, за да се случи, ще трябва да се купи съвсем друга техника, т.е. много по-модерна техника. Но като възможност обмисляли ли сте го. Дали е възможно да се мине към един вариант на много по-малък състав, както е в Западна Европа. И колко би била цената да се купи нова техника, за да може да се случи това нещо.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В интерес на истината с новите машини, те ще влезнат след година, година и половина в експлоатация, дори и сега да минат търговете по правилата на Иберди. Те ще се произведат година, година и половина. Допълнително съпътстваща техника, колкото и да струва ще допринесе до много по-добра производителност. Защото в момента, когато половината от спомагателната ми техника, която обслужва тежкото минно оборудване не работи, поради една или друга причина – аварийност, не качествен ремонт и т.н. и хората стоят. Те получават и заплати. В интерес на истината нямам директен поглед към аналогични централи. Но имам информация, че може да се мисли в тази насока.
Основния проблем ни е разплащането. Това ни връзва ръцете с нашите доставчици. Както говорим 7200 човека, имаме около 15 млн. всеки месец разходи. Оптимизацията е след като имаме средства, имаме техника, вървят процедурите и съответно може да се оптимизират разходите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате два багера за купуване. Имате осигурени 50 процента от средствата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип нямаме. Дори искаха да спират проекта, господин Симеонов, защото имаме хроничен недостиг на средства и по други проекти, които сме изпълнявали по Фонд “Козлодуй”. Имаме сериозно забавяне. Сега взехме кредити. Разплатихме се с изпълнението. Миналият месец правих среща с Европейската банка за възстановяване и развитие, да не спират проекта и доказахме, че на база на тези вземания от контрагентите, ще успеем да си изпълним нашата част, която е в размер на 30 млн. лв. Общо е за 30 млн. евро.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпросът с оптимизацията да попитам. Разчета на дружеството е за примерно 7600 души. В момента те са 7200. Обаче Фонд “Работна заплата “ е за 7600, т.е. тя не е намаляла. Ако се намали на 7000 души, пак няма да намалее. Това от колективния трудов договор ли е?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да от Колективният трудов договор. Колективният трудов договор, съгласно действащото законодателство, Кодекса на труда ще бъде предоговорен 2016 г. м.март. В момента е действащ. Има си и там правила за разпределение на работната заплата и съответно компенсация. Логично е, че изпълняват повече длъжности може би или повече ангажименти за повече хора. Поне така е разчетено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По ваша преценка има ли социална функция предприятието или всички тези хора са достатъчно натоварени и нормално им е платено работното време.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Нямам такова впечатление.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Имате ли информация да има участници, където коефициента на устойчивост да е под единица?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имаме някакви такива притеснения. Тъй като преди 1984 – 1986 г. са тези сериозни свлачищни процеси в Мината. В интерес на истината с вътрешните насипи и там изоставаме изключително сериозно. Изоставаме почти във всичко. В изгребването на хумуса, в рекултивацията, във вътрешното насипще, в разкривката. И всичко това е свързано със средства и техника.
Всичко което е критично се укрепва и се прави абсолютно това, което е необходимо. Нямаме такива места. Нямаме информация за критични места с коефициент за устойчивост под единица.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По реализиране и продажби по-специфично има ли? Това е точка трета юни 2014 до юни 2015 г.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Трета и четвърта точка не би следвало да се отнася за Мини Марица-изток. Трета точка е за електроенергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трета точка е за реализирани продажби.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние имаме четири клиента и си ги пазим и разчитаме да ни плащат.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли някаква справка дадена там за продажбите за четиримата клиенти?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да имаме, разбира се.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, някакви общи въпроси други имате ли? Няма. В такъв случай благодаря ви.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: И аз ви благодаря. Успешна работа ви пожелавам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме с точка пета от дневния ред. Заповядайте господин Дичев. Слушаме ви по изложените въпроси. Имате ли някакъв текст или диск? Благодаря. Заповядайте.
ЖИВКО ДИЧЕВ – изпълнителен директор
Няколко думи за Централата технически и после ще мина на финансовото състояние. Централата е термична централа с наши въглища, източно-маришки, 1600 мегавата. Реконструирана и модернизирана в последните десетина години. миналата година завършихме една реконструкция и модернизация. За съжаление откъм финансово състояние не е никак добре, което се дължи на намалена приходна част от липсата на студен резерв, разполагаемост и услуги за първично и вторично регулиране, което в последния регулаторен период от 1 юли ни бяха възложени. Като там се получи един такъв парадокс. На нас за студен резерв и разполагаемост ни дадоха цена от 22 лв. и 43 ст. В същото време разрешиха на ЕСО признаха разходи за студен резерв до 10 лв. и автоматично по този начин нас ни изключиха от търговете за студен резерв.
Значително по-малко приходи получихме след това решение. Защото ние участвайки на търга, участваме с цена 22 лв. 43 ст. Такава цена не е определи ДКЕВР на регулаторния период и не печелихме търговете. Това нещо се случва на 1 юли. До 1 юли имахме един блок, който беше в студен резерв и там сме имали някакви минимални приходи. До 30.06.2014 г. Тогава беше с няколко стотинки по-ниска цената. ЕСО нямаше тогава ограничения за студения резерв. От 1 юли второто шестмесечие и сега има ограничение до 10 лв., както за студен резерв, така и за услугите първично, вторично регулиране, които също са на тази цена.
Съответно аз съм написал тук и се вижда от таблиците, ТЕЦ 2 генерирайки по-голямо количество енергия, близо 1 млн. повече поразведено спрямо 2013 г. има по-малко приходи и занижени приходи, особено от студен резерв и услуги близо 97 млн. от тази работа. За цялата 2014 г. сравнена с 2013 г. В табличен вид всичко съм разписал и ги има тези неща и ще ги оставя.
МАГДАЛЕНА ТАШЕЕВА: КЕВР е определил горна цена 10 лв.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Максимум разходи признава на ЕСО 10 лв. за студен резерв.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как тогава ЕСО се е разплащал с американските Марици?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Успоредно с това КЕВР разрешава на НЕК да спазва договорите за студен резерв по цените, които вие сигурно ги знаете. Там имат дългосрочни договори.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие нямате ли договор нищо, че не е дългосрочен.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Имах, но нашия договор при разделянето на НЕК и ЕСО и влизане на балансиращия пазар беше прекратен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И сега без договор ли работите?
ЖИВКО ДИЧЕВ: С ЕСО със студент резерв няма как да имам, защото те правят търгове. В момента имам един, понеже приходите, които получавам са оскъдни и с разрешението на Коен и на Йотов, направихме на 15 лв. В момента имам сключен договор след търг за един малък блок – март, април, май и юни, което не носи някакви минимални приходи, за да мога да си посрещам разходите по заплати и да плащам на миньора заплатите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: КЕВР като взе това решение, вие възразихте ли по някакъв начин?
ЖИВКО ДИЧЕВ: В Същото време КЕВР взеха решение за нашата разполагаемост. И в решението е записано 22 лв. 42 ст.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И кой ще ви плати такава цена?
ЖИВКО ДИЧЕВ: За едното дружество е толкова, а за другото е 10 лв.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие отидохте ли в някакви медии. Не сигнализирахте ли? Те ви фалират по този начин, а вие стоите.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Аз съм написал доклади до шефа на БЕХ, до министъра. Защото аз за първи път от миналата година 2014 година, ТЕЦ е на загуба близо 39 млн., заради липсата на приходи. А успоредно с това е произвел повече електроенергия. Тоест на нас ни се казва: Вие трябва да работите изцяло на свободния пазар. И работейки на свободния пазар, с приходите от балансиращия пазар ще компенсирате липсата на студен резерв. Това нещо не се получи. И затова състоянието на ТЕЦ в момента е тежко. И в новото си заявление, което съм разписал на 30 март към КЕВР, съм поискал поне един блок студен резерв на цена, която КЕВР ми определи от ЕСО, за да може той да ми вдигне микса на енергията, която съм продал на свободния пазар.
Другото което съм разписал е за един блок към обществения доставчик. Имам опасения и говорейки с колегата си от НЕК, че няма да има нужда от ТЕЦ 2 за обществен доставчик. Тоест квотата на ТЕЦ 2 ще бъде нула, което е много страшно нещо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие сте произвели 1 млн. мегават часа повече.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Да, повече, а приходите ми са по-малко спрямо 2013 г.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И сте с 39 млн. лв. загуба.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Защото съм генерирал повече разходи за въглища, варовик и мазут, а имам по-малко приходи. Като квотата която са ми дали за регулирания пазар тогава е било 2 по 800 000. Аз съм направил 1 млн. и нещо, а всичко останало ми е на свободен пазар. Имам малко приходи сега от балансиращ пазар, които не покриват липсата на сумите от студен резерв, от услуги и пълна разполагаемост, които договори съм имал преди това с НЕК и с ЕСО.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Само да попитам още нещо. КЕВР като ги пуска тези свои така наречени решения, те мотивират ли ги по някакъв начин?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Много често не. Те стават законни. За част от нещата ние имаме право на възражение. Ние сме възразили и после излиза решението и то става законно. То е рамка, в която ние трябва да работим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Те не ви обясняват, защо ви фалират. Просто ви фалират. Нека да наричаме нещата с техните имена. Няма какво да се лъжем.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Не само с ТЕЦ 2, но и с държавните дружества. КЕВР прави една грешка, че разглежда дружествата поотделно. В модела трябва да се съберат всички дружества, не само ТЕЦ 2, а НЕК, АЕЦ. В момента страшното е това, че разглеждайки квоти те, които ЕРП-тата искат за обществен доставчик, излиза че от ТЕЦ 2 и от АЕЦ донякъде няма нужда. Тоест запълват се квотите с другите договори, което е много страшно нещо. Защото какво се случва. КЕВР определя квотата не по месечно, а шестмесечно или целогодишно. И ако наистина от ТЕЦ 2 няма нужда сега, защото сега консумацията на ток е малка. Водата и енергията от възобновяеми източници е повече и затова и цената е толкова ниска. Но зимата ще има нужда от ТЕЦ 2. И ако ТЕЦ 2 няма квота и няма цена, не знам НЕК как ще върже микса зимата. Това нещо е много важно.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Казахте, че по отношение на студения резерв нещата стоят така. Да, там е въведен някакъв принцип. Друг е въпроса, дали трябва да се слага ограничение на цената.
По отношение обаче на услугите как стоят нещата, щом вие не предоставяте услуги?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Ние предоставяме. Не съм се изразил правилно. Услугите които предоставяме, ние сме длъжни да ги предоставяме и ги предоставяме и първично и вторично регулиране или регулиране на напрежението. Но цената, което ни струва тази услуга е сметната на 22 лв. и 43 ст. от КЕВР. А умишлено е отрязала ЕСО до 10 лв. пак. И от там приходите ми са намалени. А тези услуги ние си ги предоставяме, но те не струват тази цена. Просто дотираме и от там приходите ни са значително намалели.
Ние реконструираме и модернизираме с нови машини и съоръжения. Каня ви който иска да дойде и да ги види. Да се отнася КЕВР по този начин с нас в такава рамка е много неприятно.
Ние сме оставени на пазара. Може би много малко дружества са на пазара в едни не пазарни условия. Значи ние се конкурираме с ток от Сърбия. Конкурираме се с ток от Румъния и от Унгария. Защото част от енергията ние си я изнасяме. Няма нужда от нашия ток в България. Таксата която е 7 лв. и 98 ст. – 4 евро, нашия ток автоматично с тази сума слиза надолу. Тоест, нашата себестойност на Централата в момента, заради въглища, въглеродни емисии, варовици и екология е доста висока. Вие ще я видите. Аз съм я написал в справките. Тя минава вече 77 лв. А има моменти и сега цената е 51, 52, 56 лв. Тоест аз трябва да подавам под себестойност значително. Това е нещо страшно.
И затова тази такса, колкото и да е малка, за някои е малка, но за нас е много голяма. Тока който ние продаваме в Румъния таксата, с който се състезаваме е нула. В Унгария също е нула. В Сърбия няма екология. Там няма емисии, няма сероочистки. Гърците и те донякъде са напред с това нещо. Но така или иначе ние за да сме живи трябва да работим и да продаваме на пазара и да сме конкуренти на пазара.
Колкото и да свивам аз разходите, защото тук има една от точките, какво мога да направя, за да свия разходите. Аз знам, че за да сме живи трябва да сме пазарни. И си го казвам на нашите хора и на миньори и го казвам и на синдикалисти. Защото от всякъде, където може да се стегне колана трябва да се стегне. Когато са ми отрязали 97 млн., вие ще го видите по документите от приходи от студен резерв и от услуги, които аз реално ги извършвам тези услуги. А цената, която е определила ДКЕВР, тя не е толкова.
Да но аз една регулираща система на турбина трябва да я поддържам, защото иначе няма да ме включат по правилата на Инсуи, аз трябва да мога да правя и първично и вторично и да регулирам напрежението. Това струва пари. Това нещо се ремонтира и тези части се сменят. Поне на себестойност трябва да се плаща тази услуга.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря ви господин председател. Аз съм виждал доклад поне един, в който се твърди, че може да се намали специфичния разход на гориво във връзка с произведена 1 килокалория да кажем, т.е. има вариант за оптимизация.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Централата след реконструкцията и модернизацията си свали много и вие ще видите, всяка година по малко сваляме специфичния разход на гориво. Но ефекта, който той дава не е толкова, че да покрие загубите, които търпим от рамката на КЕВР.
Друго нещо, което е положително и е хубаво да го правим. Понеже основния ми разход са въглищата. Вторият разход на централата са емисиите, въглеродните емисии, които са огромен бич за ТЕЦ 2. Ние сме кандидатствали на времето в така наречения план за инвестиции и получаваме дерогации от него. Тоест, част от инвестиционните проекти, вие ще видите как примерно ремонтната програма миналата година е била, няма и 20 млн., а инвестиционната е 160. Но част от тази програма, т.е. 60 – 70 млн. от там, ни ги признават за инвестиции. Тоест ни ги признават за емисии тези инвестиции, понеже са с екологична насоченост и са по дерогациите.
До 2018 г. съществува този план. Имах разговор с министъра, работим в тази насока. Поради това, че Варна се отказа от това нещо, ние да вкараме допълнително проекти, с които да си купим емисии реално и от там да оптимизираме още разходите, които ще имаме занапред. Тоест, част от тези проекти, с които ни задължава Европа за ниско азотно горене, за повишаване ефективността на сероочистките, да ги прокараме през дерогациите. Така или иначе ТЕЦ 2 трябва да ги плати тези средства.
Въпросът е, ако може да се говори с Брюксел, да го прекараме през плана за инвестиции, за да ни се дадат в момента годишно между 3 и 3,4 млн. тона, да ни се дават за дерогации. Тоест ние си ги правим с инвестиционни проекти. Общо годишно емитираме за около 10 млн. за производство от порядъка на 8 и нещо милиона мегаватчаса годишно. Като 10 млн. по 1,4 емитираме въглеродни емисии. В момента 7,50 е един тон. Разходи, които дружеството плаща са 100 – 140 млн. годишно. Ако въглищата са 250 – 270 млн. годишно наполовината на въглищата плащаме за емисии. Това е нещо, което ние дори и не го виждаме. Това е задължение, което трябва на 30 април за предната година задължително за регистъра. Досега това нещо е ставало винаги. И от там донякъде ще видите ликвидността на дружеството, как година за година, заради заеми, които теглим, за да плащаме емисии, нещата отиват на зле и на зле. Това също е огромен бич за нас и ни стяга примката. Може би повече дерогации, т.е. проекти с инвестиционна насоченост, за да може по-малко да отпускаме.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Може ли още един въпрос. Аз се връщам отново на студения резерв. Комисията ви е определила разполагаемост в размер на 22,43 лв. Моят въпрос е следния. Вие излизате на търг за студен резерв, който е организиран на чисто пазарен принцип, макар и регулиран от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Въпросът ми е конкретен. Защо вие не дадохте цена 8,50 на този търг?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Защото студения резерв и цената за разполагаемост, тя е формирана от разходи в Комисията. В нея са заплати на дружеството, в нея са постоянните разходи. Когато има цена на енергията, на нас ни е по-добре да търгуваме с нея на свободния пазар. Когато цената на свободния пазар е 73,5 лв. с услугите може да мине и 80 лв. Сега в момента понеже няма цена. Цената е много ниска. Затова съм се съгласил на 15 лв. с Йотов да направим споразумение за това нещо. Дружеството печели повече, когато има цена на енергията на свободния пазар над 72 – 73 лв. Цена 8 лв. на студен резерв дружеството вече е на загуба. Направена е една сметка.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Вие сте поставени в други условия. Вие сте вече на свободен пазар. Вие не работите на квотен принцип, за да получавате и цена разполагаемост и цена енергия. В момента вие имате една нула. Срещу 200 мегавата имате една нула. Защо вие се отказвате от 14 млн. приходи тази година, ако вземете 200 мегавата студен резерв. Това ми е въпроса. В момента имате една нула. Вие не работите на свободен пазар. Мощностите ви стоят и не вземате приходи от студен резерв, макар и за 8 лв.
ЖИВКО ДИЧЕВ: В момента от 8 блока два са в ремонт и един в студен резерв. И четирите работят. Петият ще го пуснем може би от първи. Това значи, че аз умишлено и със сметка сме се разписали, че когато има цена на пазара, цената от 19 лева е вододел за студен резерв при нас. Ако цената е над 70 лв. и нагоре, под 19 лв. Централата губи, ако продава студен резерв.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Вие работите в една рискова среда. И в тази рискова среда тези 70 и няколко лева могат и да не се случат през цялата година. Тоест през цялата година вие да не излезете с тези 200 мегавата, които имате свободни, никъде на свободен пазар. Но вие можехте през това време да реализирате тази сума, за която говорим или 5 млн. за половин година или 3 млн. за три месеца и т.н., просто едната мощност, ако я дадете в студен резерв. Защото вие изтъкнахте причината, за да бъде такова състоянието. Една от причините е студения резерв. Да, така е. От 22 лв. вие трябва да отидете на 10 лв. Няма да реализирате 28 млн. или 30 млн., а ще реализирате 14 млн. или 10 млн. Защо се отказахте от тях? Това ми е въпроса.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Аз отговорих. Цена под 19 не ме удовлетворява. Договорите които сключваме те не са ден за ден. Има годишни договори има и шестмесечни договори, има месечни договори. Много малки количества оставяме за седмица или за ден напред в момента. И това е едно от нещата, които направихме и които смятам, че го направихме добре. При нас енергията, която се продава от януари месец е на една електронна платформа. Понеже чакахме дълго време борса и не се получи тази борса. И ние сме 90 на сто на пазара. Борсата я има при нас, направих една платформа, с която всеки един мегават се изкарва на платформата от януари месец. И се дават равни права на всички търговци и нямаме един мегават, който е продаден под масата, за да могат да генерирам максимално висока цена.
Студеният резерв, аз вече продадох под себестойност, т.е., която ми е определил ДКЕВР 22,42 лв., като ми дойде утре един проверяващ и ми каже: Защо си продавал под цената, която е регулирана от ДКЕВР, как бих могъл да му обясня, че аз гледам да повиша някакви приходи на дружеството.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Вие отново не ме разбрахте. Никой проверяващ няма да ви търси сметка за това, че вие сте на свободен пазар с нулеви приходи от разполагаемост, а сте реализирали от пазара. Това е когато участва на регулирания пазар с квота. Когато е на свободен пазар, той няма ограничение от никого за нищо.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Себестойността ми не е нито 50, нито 2 лв, нито 8,50. Тя ми дава 19 лева в момента за разполагаемост ви казвам.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Това е ясно. Въпросът е, че вие трябва да търсите приходи. Макар и на по-ниска цена е могло. Оставаме настрани. Ние ще го анализираме този проблем на КЕВР как са намалили цената и т.н. Вие просто сте се лишили от някакви приходи.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Нека да ви дам един мой пример, понеже вие казвате, че никой няма да ми търси сметка. На времето имаше привилегировани потребители. С определен списък с фирми, които дружеството можеше да продава ток. Това е било 2006 г. Едното от тях беше Мини Марица-изток. Мините за да не дават евтина суровина, нормално е ние да им даваме малко по-евтин ток. Но най-много се обяснявах в прокуратурата в Пловдив, за този договор с Мините на цената под себестойност тогава. И единствено ме спаси това и колегите, защото аз защитавах колегите тогава, че съм продавал на Мините и сме свързани предприятия донякъде.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Примерът ви не е удачен. Вие имате държавно регулирана цена на този пазар. Става въпрос за пазара на студен резерв. На този пазар имате държавно регулирана цена. Или участвате в него или не участвате. Или реализирате приходи от него или не реализирате. Никой няма да ви търси сметка за това, че вие не сте излезли на 8 лева на този пазар. Защото вие получавате една нула 200 мегавата ви стоят.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Едното което съм направил е тези дейности, които са аутсорцваните, ремонтните дейности с нашия персонал ги поемаме. Това е едното.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само за студения резерв продължаваме да говорим. Ако не продавате студен резерв реализирате ли някакви икономии? Защото ако не реализирате, господин Недев е прав. Аз не мога да разбера защо не продавате, даже и на по-ниска цена.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Продаваме енергия по-добре, когато има възможност и цена енергия, продаваме енергията. Тоест аз търгувам на свободния пазар с енергия. Не мога да участвам там.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тогава защо се оплаквате, че студения резерв са ви го взели. Вие нямате енергия студен резерв. Или едното или другото.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Ако цената е 22 лв., която е реалната цена и тя правилно е определена от ДКЕВР, даже според нас е малко повече от 25. Те са ни отрязали малко. За нас е по-добре един или два блока да не ги продаваме. От там ще печелим най-много. Защото те нямат разходи. Всички взимат, само ние не взимаме. Нима съседските централи не взимат? Молбата ни е само за един блок, не за всички. А преди бяха всички. Преди какъвто беше в ЕИС и Контра глобул, такива договори бяха и с нас. В нашето заявление към КЕВР в момента е само за един блок. Понеже в момента сме с тези емисии и с тази цена на въглищата и с нашите разходи, с 2 – 3 лв. под енергията, която се търгува на борсата с 8 лева разходи за пренос и достъп. За да може да ни се вдигне приходната част малко, за да може да сме на ръба и да не генерираме загуби. Имаме държавно гарантиран заем към Джейбит до 2018 г. март месец. Това е доста притеснително.
Студеният резерв го взимат частни фирми, да не ви казвам какви са. Мисля, че основно ги взима Ковачки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как ги взима Ковачки?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Играе на търговете и на Бобовдол, Димитровград, Русе.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той ги взима на 10 лв.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Аз мога да го продавам, но не смятам, че тези 8 или 10 лв. ще ми спасят положението.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук два различни момента хванахме във вашите отговори. Единият път няма да ми спасят положението. Другият път на загуба съм. Кое от двете. Това са две различни твърдения. Кое е вярното? На загуба сте, ако продавате на 8 или на 10 лева или няма да ми спаси положението. С други думи ще ми вкара някакви приходи, но няма да ми спаси положението.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Няма да са достатъчни и смятам, че ще имам проблеми с проверяващите, което е другото. Питал съм в прав текст, тогава беше ДКЕВР. Мога ли да участвам? Защо на комшийските централи е разрешено да участват? Аз също имам такива договори с пълната цена и с пълната разполагаемост. Те не участват, а НЕК им ги плаща по договор. За различните сезони е различно.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вярно, че трупа загуби, но на база загуби, които са били преди. Няма да се върне това е ясно. Въпросът е, че идва пазарна електрическа енергия, в смисъл борса. Вие подготвени ли сте за идването на тази борса? Какво имам предвид? Тези три, четири месеца, които са дъждовни, но могат да се окажат повече за жалост. Може ли да издържите. Защото нямате резерви, като гледам балансите.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Имаме годишни договори. Като сключвайки годишни договори цената, която е по-ниска заради периода, който е по две, който е второ тримесечие. Там е евтината цена в момента. И умишлено правим така. Сключваме си поне 300 – 400 мегавата на годишни договори, за да имаме някаква сигурност, че дъждовния период, когато няма цена, Централата да работи на четири или на пет блока, а останалите блокове да ги изкараме в ремонт. И тогава си планираме ремонтите.
Малки са количествата, около 200 – 300 мегавата. Като имате предвид, че съм оставил едно количество, така сме се разбрали с господин Коен за борсата. Също може да се каже, че това количество ще е за обществен доставчик около 200 мегавата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие вече имате сключени договори, доколкото разбирам. Лесно може да си направите прогнозите за тази година. Как ще се отрази на финансовото състояние.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Имам две неизвестни, за да мога да прогнозирам точно. Първото е много важно, решението на КЕВР. Таксата е много важна. Умишлено, понеже търговците много ги е страх от дълги договори. И заради тази такса съм разписал в договорите си две клаузи, че ако има драстична промяна на таксата в момента, която е 7 лв. 98 ст., договорите ще се предоговарят, в зависимост от посоката и ако се налага ще се канцелират. Защото самите търговци до 1 юли, докато не знаят къде е таксата не искат да сключват каквито и да било договори. И обикновено става така, че юли месец е добър и до средата на юли месец ние нямаме генерирани договори.
Другото нещо, което прогнозирам трудно са емисиите. За жалост емисиите от година на година се вдигат. Бяха 3 евра, 4 евра и в момента са 7,50 евра.
И последното е курса на йената, понеже имам голям заем с Джибик, той също ми играе върху печалбата и върху себестойността. Така че ми е доста трудно да определя колко стотинки или колко лева на пазара е добре да продавам електроенергия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Инвестиционната ви програма.
ЖИВКО ДИЧЕВ: Инвестиционната програма е свързана главно с проектите по дерогация. За да може всички тези проекти, които сме ги написали в инвестиционния план, да ни връщат през емисии средствата. И основно сме си ограничили ремонтните дейности през дружеството. Част над 50 процента с наши средства го изпълняваме, за да си минимизираме там разходите.
Основно инвестиционна програма е всичко свързано с дерогации и средства свързани с проекти, които са задължения за изпълняване на европейски директиви.
Ремонтите на блокове също си вървят, като първо на сто процента се уплътнява нашия ремонтен персонал. След което каквото остава се аутсорцва на фирми. В момента ремонтната програма е в ход. Както ви казах умишлено, заради лошия период искаме да минат повечето ремонти. Първи и втори блок са в основен ремонт. След 15 дни влизат пети и шести. Те са под дубъл,защото една сероочистка ги обслужва и имаме доста дейности по сероочистката. Идеята е от 1 юли и особено след ноември месец осемте блока, да са в експлоатация, когато е най-висока цената на енергията, за да може да работим тогава.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един такъв въпрос. Ако се влеят пари в системата на база на това споразумение, което са подписали с единицата и тройката, т.е. ще отиде паричен поток към Мините. Този паричен поток ще им намали доста разходите във връзка с обслужване на заеми, които вземат. Тоест би трябвало доста да им подобри финансовото положение. При условие счетоводна печалба обявиха 25 млн. ли колко обявиха или 40 млн. ли бяха. Смятате ли, че това може да даде възможност на министъра да намали леко цената на въглищата и това да подобри вашето финансово състояние?
ЖИВКО ДИЧЕВ: Това решение е решение на министъра. Себестойността на Мините те трябва да си я кажат и да си докажат. За жалост никъде пред нас няма орган, освен министъра, който трябва себестойността на въглища да докаже. Но в момента два пъти са вдигали цената на въглищата, цената на електроенергията, а това директно рефлектира върху финансовото ни състояние.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С това приключихме. Закривам заседанието.
/ Зарито в 19 часа и 20 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Файлът съдържа
Знака 102 727 / Валери Симеонов /
57 стр.
Стенограф: С. Михайлова