ПРОТОКОЛ №13

---

“Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 13


На 29 май 2015 г. /петък/ от 11.00 часа в Огледалната зала на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 11.00 часа /



ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам поредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Днешното заседание е продължение от заседанието, което започнахме в сряда 27.05.2015 г. По дневния сме поканили господин Андреев. Всъщност господин Ангелов сме поканили. Къде е господин Ангелов?
ИВАН АНДРЕЕВ: Вчера се обади, че е възпрепятстван и не може да присъства. Аз го представям.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко изпълнителни директори има?
ИВАН АНДРЕЕВ: Един.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква е причината господин Ангелов да не дойде?
ИВАН АНДРЕЕВ: Доколкото знам има семейни причини.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Поставили сме четири въпроса към вас, към дружеството, което ръководите. Слушаме ви. На първо място финансовото състояние на дружество. Имате ли подготвен текст, текстова част в папка и съответно на някакъв носител. Ако нямате ще ви помоля да го изпратите.
ИВАН АНДРЕЕВ: Имаме готов материал, който е по въпросите, така че може да ви предоставим. На хартия сме го подготвили.
По отношение на финансовото състояние на дружеството за 2014 г. предлагам госпожа Пенкова да предостави кратка информация. Тя е ръководител Управление “Финанси”.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, заповядайте.
СИЙКА ПЕНКОВА: 2014 г. беше една поредна добра година за АЕЦ “Козлодуй”. Приключихме годината с най-важния измерител, да започна с него, печалба 78 млн. Тази печалба е резултат от два основни фактора. Това е количеството енергия, която успяваме да произведем, респективно да продадем и другото е цените, на които успяваме да продаваме.
По отношение на продажбите 2014 г. беше наистина добре. Имаме коефициент на използване на мощностите 90,56 процента, което е изключително добро постижение. 2013 г. беше с 10 процента по-малко. Знаете, че продаваме на регулирания пазар и на свободния пазар. На свободния пазар цените бяха достатъчно добри, за да компенсират загубите от регулирания пазар. За миналата година това, което е специфично е, че тенденцията продажби на регулирания свободен пазар се обърна. Преди беше 60 към 40 в полза на регулирания пазар. 2014 г. беше обратното – 60 процента свободен пазар, 40 процента остана регулирания пазара.
Проблемът, който произтече независимо от по-малката част на продажби на регулирания пазар е, че цените по които продаваме и които определи Комисията по енергийно и водно регулиране достигнаха историческия си минимум. А бяха намалени два пъти. Един в края на м.декември от 22,45 цената за разполагаемост беше намалена на 22,11. Това беше края на 2013 г. След което от юли месец 2014 г. регулаторния период започна с цена за раполагаемост 13,73. Цената за енергия се запазва вече няколко години 15,30. Или това е обща цена 30 лв. на мегават час, което на практика е почти 20 лв. под себестойността на електроенергията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дори 29 лв.03 ст.
СИЙКА ПЕНКОВА: В смисъл тя вече зависи от количествата. Има някаква малка вариация. Но наистина чак толкова ниска цена не сме имали. Добрата новина все пак е, че наистина ни дадоха възможност да продаваме повече на свободния пазар. Успяхме да компенсираме. Загубата от регулирания пазар е в размер на 70 млн. лв. Печалбата от свободния пазар е 207 млн. И общо 137 млн. е оперативната ни печалба. Но тъй като имаме и разходи. Загубата е 70 млн. от регулирания пазар. Печалбата от свободния пазар е 207 млн. На практика 137 млн. е оперативната печалба. Но имаме едни разходи за преустановени дейности и това са разходи за управление на отработено гориво.
След спирането на малките блокове реално Фонд “Козлодуй” пое част от разходите за спрените блокове. Но една голяма част ние продължавахме да ги извършваме. След минаването на блоковете към Деперал преустановихме в голямата си част. Но разходите за управление на отработеното гориво за малките блокове имам предвид, продължават да бъдат все пак разход, който се покрива от работещите блокове. Това за 2014 г. е 59 млн. лв. И това като резултат рефлектира до тази печалба 78 млн., която е за 2014 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате 59 млн. разход.
СИЙКА ПЕНКОВА: За отработено гориво за малките блокове. Преустановени дейности така наречени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За преустановени дейности. Там нали има фонд.
СИЙКА ПЕНКОВА: Има, но няма схема. Много е комплексен проблема. Първо отработено гориво не се финансира в момента. Такава е нормативната уредба в момента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е гориво, което е останало от работата от 1 до 4. Това гориво къде се намира сега?
СИЙКА ПЕНКОВА: Намира се в Хранилище за отработено гориво в АЕЦ “Козлодуй”. В момента продължаваме. Тези разходи са за връщане в Русия за превоз и преработка. Това е разхода 50 тона тежък метал по стратегията за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г. Имаме такова задължение. Така че имахме и такава пакетна цена от 2010 до 2015 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В текста има ли го това написано?
ИВАН АНДРЕЕВ: Това което сме предали е на стр.2. Написано е, Не ни признават разходи, които са ремонтни разходи, разходи за съхранение и преработка и транспорт, такси за разрешение на регулаторни органи и други.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това което го казва госпожа Пенкова има ли го някъде написано като текст. Това ще ни трябва като справка.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това което говоря го нямаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На един лист съвсем кратко, това което казвате.
СИЙКА ПЕНКОВА: Нямаме го, защото беше поискана информацията в табличен вид и ние сме ви представили две таблици, така както беше поискано в табличен вид отчета за финансовото състояние. Ще ви предоставя такава информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е част от финансовото състояние и е хубаво да го има в Комисията. Ще искаме тази справка. И от там фактически 59 млн. ли ви признават? И от тези 59 млн. намалявате от 207 и 70. И са 130 – 140 и остават към 60. това ли е печалбата.
СИЙКА ПЕНКОВА: Да. Остават 78 млн. печалба.
Има един проблем с фондовете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 30 млн. на курс.
СИЙКА ПЕНКОВА: Но това не е само возене. Основната част е за преработка. Между другото цените са много добри към момента. Цената не е променяна може би от 2004 или от 2006 г., а искаха да я увеличат с 30 процента 2010 г. Но ние се договорихме пакетна цена за пет години да ни запазят цената, но да возим, защото техния завод нямаш достатъчно работа към момента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде им е завода?
СИЙКА ПЕНКОВА: “Маяк”.
ИВАН АНДРЕЕВ: Това е в Урал.
СИЙКА ПЕНКОВА: Завода се казва “Маяк”. Това е само за малките блокове 440 мегавата. Другия още не е готов за 1000 мегавата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква е разликата между 440 мегаватови и 1000 мегаватови като гориво?
СИЙКА ПЕНКОВА: Има специфика при преработката.

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Различен е състава и те по различен начин го отработват. Остава 78 млн. печалба.
ИВАН АНДРЕЕВ: И конструкцията е различна и състава е различен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оставате на 78 млн. печалба.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това са цените на регулирания пазар, което ни дърпа надолу. Не ни е това най-големия проблем. След малко ще кажа, кое ни е най-големия проблем в момента.
Другото което повлия на този финансов резултат е от 1 юни влезнаха правилата за балансиращ пазар. Там от начало доста трудности имахме, но все пак 2014 г. добре балансирахме. Като краен резултат 173 000 само ни е загубата от този балансиращ пазар. Не така стоят нещата в 2015 г. В момента разтоварваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какво се получават тези загуби?
СИЙКА ПЕНКОВА: Това е разликата между цената за недостиг и цената за излишък. Цената за недостиг я плащаме почти 200 лв. средна цена 197 за 2015 г., а цената за излишък 5,47 мисля, че беше за 2014 г. като средна цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Самото производство на електроенергия не се ли регулира точно?
СИЙКА ПЕНКОВА: Много трудно се балансират такива мощности като нашите. Много трудно е да се балансира. По заявка, но винаги може да възникне разлика.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие произвеждате едни и същи количества ли?
СИЙКА ПЕНКОВА: Не е така.
ИВАН АНДРЕЕВ: Това което на нас ни разрешават и което не плащаме за него е в рамките на плюс минус два мегавата електричество. Такива мощности, те зависят от целия технологичен процес. Съответните потоци пара, т.е. реактора едно малко изменение води до голямо изменение на опашката на генератора, което не става за секунди, а става за часове. Тоест те следят постоянно, но се случва по някой път и в зависимост от това и от честотата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има известни колебания в произведената електроенергия.
ИВАН АНДРЕЕВ: От тези колебания се получава този не баланс.
По принцип се стремим да балансираме точно, затова сме сложили всякакви регулатори там, които да са по-фини и по-точни в работата си.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не може да се предвиди в цялата система.
СИЙКА ПЕНКОВА: Тази година очакваме да имаме доста сериозни загуби от не балансиране, поне към момента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са до момента?
СИЙКА ПЕНКОВА: Около 4 млн.
ИВАН АНДРЕЕВ: Имаше непредвидени спирания. Това което трябва да знаете, че когато блока работи на сто процента мощност, той много по-лесно се балансира, защото там няма почти никакви изменения.
В момента сме приблизително на сто. Единият е на сто, а другия е на 93.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кога се налага да не работи на сто процента? ВЕИ-тата започват да работят. Вие трябва да свалите мощността. Не успявате да го направите достатъчно бързо. От инертността ли идват санкции за балансираща енергия.
ИВАН АНДРЕЕВ: Основно идва, когато сме на ниска мощност и непълните спирания. Баланса, който се получава на ниска мощност, защото не винаги може да удържиш това ограничение, което са ти дали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те ми задават мощността, че трябва да е по-ниска. Тогава системата явно работи не толкова стабилно, колкото на сто процента. От там се получават определени отклонения. И от там се явяват санкции. Но заданието за ниска мощност ви се дава от ЕСО.
ИВАН АНДРЕЕВ: Графика се дава ден за ден. Примерно го пускаме в 12.00 часа за следващия ден.
СИЙКА ПЕНКОВА: Енергийната борса в това отношение специално малко ще ни помогне точно, заради балансирането, специално по часовото. Не е панацея, но ще ни помогне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това ще смекчи положението, но няма да го решим. Като няма държавата стабилно потребление на електроенергия, всичко друго, което го говорим е само за смекчаване, само за замазване, но не решава проблемите на енергетиката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Рисковете са за балансиращи пазар. От спирането имате до тук 4 млн. загуба.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това са ни рисковете от регулатор, от пазар, от ограничения, а иначе като разходи нашия бизнес е с достатъчно добро предвиждане. Предвидими разходи. Така че общо взето ние да дългосрочно може да управляваме разходите си и съответно и приходите. Характерното за нас е, че 70 процента от разходите са постоянни. Те представляват именно цената за разполагаемост. Едно спиране на блок не означава, че намаляваме разходите си. Ние държим разходи 70 процента, а всъщност само 30 процента зависят от размера на производството Това са разходите за ядрено гориво, за свежо ядрено гориво, разходите за вноски в отчисления във Фондовете, реагенти, водоползване и общо взето това е. И това представлява цената за енергия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Отчисленията от фондовете защо ги смятате за постоянни.
СИЙКА ПЕНКОВА: Те не са постоянни, те са променливи. Те са част от цената за енергия. Променливите зависят от производството. Разходите, едните са 7,5 процента за Фонд “Извеждане от експлоатация от продажбите от приходите”, а за Фонд “Радиоактивни отпадъци” 3 процента от приходите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли това да е извода, че колкото по-малко количеството електроенергия произвеждат, толкова е по-голяма нейната себестойност.
СИЙКА ПЕНКОВА: Абсолютно е вярно. Това което е важно и това, което е основния проблем в момента, че имаме много сериозни ремонтни програми, имаме много сериозни инвестиционни програми в този период във връзка с проекта за продължаване срока за експлоатация на 5-ти и 6-ти блок и увеличаване на проектната й мощност на 104 процента. И ремонтните програми са завишени, тъй като голяма част от инвестициите се налага да се извършват при спрени блокове. Така че това е всъщност сериозния проблем. И той основно е в това, че нямаме достатъчно добро ниво на събираемост на вземанията ни от НЕК. Един път са ниски цени. Не стига, че са малко, но не ни и плащат. Така че ние в момента дори всяка година вървим с много голяма задлъжнялост.
Подписахме едно споразумение за разсрочване за тази година на минало годишните задължения. Тях ги изплащат, но в същото време продължават да забавят текущите задължения за продажбите, така че ние в момента с дата 25 май бяха 126 млн. задълженията на НЕК към АЕЦ. Част от тях са просрочени, част от тях са текущи. Общо са 126 млн. Бяха повече. Малко ги намалиха, защото започнаха по-регулярно да изплащат задълженията по разсрочването, защото там са по-сериозни санкциите.
ИВАН АНДРЕЕВ: Господин Илиев добре работи по погасяване на дълговете. Не може да се каже, че имаме от тяхна страна задръжки. Просто разбираме и тяхното затруднение като цяло.
СИЙКА ПЕНКОВА: Разбираме го, но проблемът е, че не ни помага. И в тази връзка ние в момента сме предприели една стъпка, един овърдрафт да теглим 30 млн., за всеки случай да имаме овърдрафт на разположение. Защото до края на годината имаме планирани много големи плащания по договори по инвестиционната програма. И там нещата са доста сериозни.
ИВАН АНДРЕЕВ: На БЕХ трябва да платим 46 млн. дивидент.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да питам, тези 30 млн. по принцип е прага.
СИЙКА ПЕНКОВА: По отношение на споразумението с Евратом имаме едни ограничения по отношение на теглене на инвестиционни кредити. Като 30 млн. е за оборотни средства. Но там нещата не са чак толкова страшни. В смисъл такъв, че бихме могли, ако се наложи да пристъпим. Защото споразумението, когато е правено, ние сме имали още два големи кредита. 212 млн. евро е бил кредита към Евратом, когато сме сключили споразумението, плюс още 84 млн. към Сити банк, към Росексим 69 млн., които вече сме ги разплатили напълно. Даже единия 2008 г. имахме достатъчно свободен паричен ресурс. И понеже там бяха много големи лихвите и беше фиксиран лихвения процент, тогава започнаха да падат лихвите въобще. Използвахме момента и платихме. Спестихме си много лихви. Погасихме го този кредит предсрочно, което беше много голям плюс.
Така че в момента задлъжнялостта ни е на такова ниво, че не бихме имали проблем, дори и да уведомим Евратом и да теглим кредит. Но всъщност ще бъде крайно решеине. Макар че ние вече правим такива проучвания, правим такива стъпки, за да не си компрометираме изпълнението на инвестиционната програма. Защото вече много по-сериозни биха били последствията за нас, ако не си изпълним.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Т ези кредити за кои блокове бяха?
СИЙКА ПЕНКОВА: За пети и шести блок всичките. За толкова години нямаме нито една просрочена вноска, с нито един ден. И сега в момента остават заедно с лихвите 120 бяха. Дори сега ние платихме и са 114 млн. с лихвите към днешна дата към Евратом.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз това исках да питам. Понеже казвате, че проучвате възможността. Понеже трябва да се търси реалистичния вариант, т.е. НЕК да продължи да държи нивата, даже може и да ги увеличава, поне до края на тази година, за задлъжнялост става дума. Защото ако се изплатят заемите при вас е лесно. Тоест правили ли сте разчет във връзка с удължаването на ресурса, какви пари ще ви трябват за увеличаване на топлинната мощност съответно. И какъв ресурс ще ви трябва привлечен.
СИЙКА ПЕНКОВА: Правили сме такива разчети. Към миналата година това, което сме разчели, за тази година към края на годината, ако НЕК продължава по този начин да разплаща на нивата на миналата година. Сега в момента леко подобрение има. На нивата от миналата година 150 млн. бяхме разчели за тази година допълнителен ресурс да ни трябва и още 100 млн. за догодина. Като пак казвам, че ако те ни изплащат редовно, нямаме нужда от кредити. Бихме се справили.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е във връзка с удължаването на ресурса.
СИЙКА ПЕНКОВА: Да и повишаване топлинната й мощност.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: И това ща са всичките инвестиционни разходи, които ще са ви необходими.
СИЙКА ПЕНКОВА: Допълнително.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, допълнително, което е извън това, което вие имате.
СИЙКА ПЕНКОВА: Проблемът е, че ние от 2010 г. непредвидени дивиденти платихме за държавата. Като 2010 г. например 93 млн. платихме неразпределена печалба. Това беше промяна на икономическите условия със задна дата на практика. Това си бяха пари за инвестиции. 2010 г. беше постановлението, с което промениха. Преди тези кредити бяха държавно гарантирани. С решение на Министерски съвет първо се приспадаха главниците по държавно гарантираните кредити преди да се обложи печалбата с дивидент. Преди отчисленията по-точно за дивидент. И това беше един добър ресурс. Но в последствие това нещо отпадна и ние си плащаме наравно с всички останали. Нищо, че навсякъде е обявен за приоритет този проект за продължаване срока на експлоатация. Но на практика се спасяваме сами. Мога да го кажа най-отговорно. И със спрените блокове се справяхме сами и сега продължаваме да се справяме сами чисто финансово.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За спрените блокове Фонд “Козлодуй” не дават ли някакво финансиране?
СИЙКА ПЕНКОВА: Бяха много малко. В смисъл това, което поемаха, те бяха определени проекти. ние си имахме за издръжка. Специално вие знаете какво означава. Ние имахме много разходи по поддръжката на блоковете. Поддържаха се системите за безопасност. Имаше гориво в блоковете. Една много голяма част от разходите се покриваха от АЕЦ “Козлодуй”. Тогава скочи всъщност себестойността. И тогава имахме уверение, че ще има някакви по-облекчени условия. Мога да ви кажа, че това което ни спаси, че 2004 г. се отвори свободния пазар. Тогава 18 септември едни първи продажби направихме и бяха съвсем малко. 2004 г. е единствената година, от 2000 г., откакто сме самостоятелно търговско дружество, когато сме приключили със загуба. Обаче следващата от 2005 г. след това вече започнахме със свободния пазар и сме компенсирали винаги загубите от регулирания. Независимо, че процента беше от начало беше много по-малък, но в последствие вече сега се обърнаха нещата.
ИВАН АНДРЕЕВ: Трябва да имате предвид, че по отношение на отработеното гориво Фонд “Козлодуй” ни отпусна 72 млн. евро, с което е построено хранилището за сухо съхранение. Това е капка в морето, така да се каже. Казваме го като факт.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако сметнем какво бихте произвели от трети и четвърти блок, просто няма смисъл да говорим на тази тема.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Трябва да правим изводи, че със затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, освен че се намалиха значително приходите на централата, се увеличиха и разходите свързани с процеса на затваряне, които разходи не бяха покрити от Фонд “Козлодуй”. Искам това да си го запишем, за да няма спекулация, че Фонд “Козлодуй” са дали едни пари, с които са ни оправили нещата.
СИЙКА ПЕНКОВА: Имахме една проверка 2010 г. от Европейската сметна палата 2010 г., в която бяха написали такъв извод самите проверяващи, че те покриват разходите. Доста бяхме възмутени. И си написахме в техния доклад колко са разходите от спирането на блоковете 2003 г. по години колко са разходите на АЕЦ “Козлодуй” за поддръжката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще поискаме табличка, не целия доклад, а табличка. Това са разходите по спирането на трети и четвърти блок.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това е една загуба. Другата загуба е, че ние на практика нямаме натрупани вноски във фондовете достатъчно. Истината е, че това никъде не се говори. Но това което ви казах за преустановените дейности, това което в момента финансираме 59 млн. за отработеното гориво е едно на ръка. Но вноските от трети и четвърти блок, от първи до четвърти блок, натрупани във фондовете, категорично не са достатъчни за разходите, които ще са необходими за извеждането им. Два са фондовете. Няма особен смисъл да са разделени фондовете, но това е друга тема.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В цената на електроенергията влизат. Няма как да бъде по друг начин, при условие, че тези вноски са били разчетени на базата на експлоатационния период на тези блокове. А те са прекратени по-рано. Няма как да бъдат събрани. Бяха разчетени до края на експлоатационния срок на тези четири блока.
СИЙКА ПЕНКОВА: Те пак бяха разчетени на практика.
ИВАН АНДРЕАЕВ: Тук трябва да се изясни, че от работата на първи до четвърти блок вноските във Фонд “Извеждане от експлоатация” са 190 млн. лв., които по никакъв начин няма как да покрият каквото и да било. И няма как да се вземат пари, които в момента ние внасяме от пети и шести, защото те впоследствие ще бъдат необходими за извеждане от експлоатация на пети и шести блок.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Може ли точно да ни кажете колко са били събрани и колко планирани да бъдат събрани, ако са били експлоатационно използвани. Защото това всъщност е загуба за енергетиката.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Информацията е малко подвеждаща, ако трябва да доуточня.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Информацията е информация, а подвеждането е човешка дейност. Нас ни интересуват фактите.
СИЙКА ПЕНКОВА: Аз съм експерт и само цифри давам. Не тълкувам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това искаме. Ние ще си ги тълкуваме.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Нещата не са точно по този начин.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има фондове, които са предвидени. Нека да видим колко е трябвало да съберат.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Мисля, че 2006 г. беше Румен Овчаров намали вноската по тези фондове.
СИЙКА ПЕНКОВА: Прав сте, да така е.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Беше намалена вноската, вследствие на което по-малко пари се събират. Второ, ние трябваше за пети и шести блок, защото бяха предназначени да спрат след няколко години, количеството пари в тези фондове трябваше да бъде съвсем друго спрямо настоящите.
Другото нещо, което е леко подвеждащо. Спирането на малките блокове. Когато работеха шест блока трябва да се съпоставят количествата енергия, които са произведени от централата. Тогава натоварването на централата беше 50 – 60 процента годишно. Оказа се, че като спрем малките блокове, произвеждаме същите количества почти. И затова е добре да се съпоставят тези неща. Работейки, когато никога не са работили на сто процента, даже на 104 процента и на 107 процента. Имаше моменти когато съм ги следил и работеха на 1040 мегавата. Те работят при много по-добри показатели, отколкото когато работеха шест броя. Нещата са малко по-комплексни, включително и икономически. Защото това се отразява на икономиката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не виждам каква връзка има това с Фонда. Фондовете са си фондове, в тях има определени вноски. Променяни ли са вноските? Защо са променяни? И какво има натрупано в тези фондове и стига ли? Това ни интересува. Дали работят на сто процента или не работят. Няма толкова пряка връзка. Пряка връзка има с приходната част, която, както виждате е доста объркана там. Какво е платено, какво не е платено. Така че нека да видим какво е било заданието за тези фондове. Какви суми е трябвало да съберат и какви вноски е трябвало да има. Има ли някакви събрани пари. Ако няма нужните пари, защо ги няма. Това нас ни интересува, минимализирано. Не дълги обяснения. Табличка.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Ние трупаме дълг там в тези фондове към централата. Това че не се внася предходния процент, който беше сметнат не случайно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Проектно сметната на база на проектните разходи за извеждане от експлоатация.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: И след като се намалиха и вече десетина години работят на по-нисък процент, значи в тези фондове има недоимък. Този недоимък трябва да бъде компенсиран. Иначе какво чакаме? Някой друг да ни даде тези пари.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те го правят и в момента.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В момента Ибиерди дава. Един въпрос във връзка с това, евентуално да може да се запише в доклада, защото веднага ще кажат, да ги пускаме трети и четвърти блок. Експлоатационния срок евентуално, ако работеха е 2020 г.
СИЙКА ПЕНКОВА: 2013 – 2014 г. беше, но без продължаване. В смисъл това е техния срок. Във връзка с това, което казахте, че е комплексен. Наистина е комплексен въпроса. Искам да кажа, че когато спряха малките блокове, ние сме си търсили всички възможни резерви за подобряване на използваемостта и намаляване на разходите. Тогава примерно бяха много по-дълги пегеерите, сега са много по-кратки. В смисъл са много стегнати нещата. Планово годишни ремонти даваме. Много добър експлоатационен опит от други централи. Принудени сме били от чисто икономическите обстоятелства да търсим наистина добри възможности, все пак да се справяме. Но не е съвсем така, за това, че са намалени. Ако не бяха намалили вноските, ние на практика не можехме да осигурим цената за крайния потребител, така че наистина е комплексен въпроса.
Но от друга страна, когато бяха правени разчетите, първите разчети са правени до проектния ресурс на блоковете, а следващите разчети след това са правени с удължаване срока на експлоатация. Така че наистина е комплексен въпроса. И ако се прави по-детайлен анализ трябва да се огледат всичките страни. Но загубите от не внесените вноски от малките блокове във фондовете са си загуби. Това си е факт. В смисъл недостиг.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Какъв е срока експлоатационно с продължаване нивото на живота на трети и четвърти блок. Първи и втори ги забравяме.
ИВАН АНДРЕЕВ: Трети и четвърти блок с удължаване на ресурса би бил 2018 г. като цяло. Без удължаване до 2012 г.
СИЙКА ПЕНКОВА: 2013 и 2014 г. бяха трети и четвърти.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трети и четвърти кога бяха последно?
ИВАН АНДРЕЕВ: 2009 и 2010 г. бяха според мен.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Бяха вложени много пари до последния момент.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, може ли да направим едно обобщение, че България кой знае колко не е загубила от спирането.
СИЙКА ПЕАНОВА: Не е точно така.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Себестойността на тока на трети и четвърти блок щеше да бъде много по-ниска.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко беше?
СИЙКА ПЕНКОВА: Себестойността беше 18 лв. при спирането. Говоря само за малките блокове, без пети и шести блок. Те си бяха с по-висока себестойност. Аз говоря за себестойност само на малките блокове.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще я изнасяш на вън тази енергия. Тази енергия е ниска. Тя е под международната.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Трети и четвърти нека да работят за регулирания пазар, да го намалят и ВЕИ-та щяха да компенсират. Пети и шест блок и в момента са конкурентоспособни. И щяхме да построим седми блок.
СИЙКА ПЕНКОВА: Всичко е въпрос на цена. При тази цена, която имахме от малките блокове с реализацията според мен, нямаше да има никакъв проблем.
ИВАН АНДРЕЕВ: Освен това технологично те са маневрени.
СИЙКА ПЕНКОВА: Чисто технологично щеше да е много по-лесно с тях.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Задължителен извод трябва да се направи. Обективно казваме каква е истината.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че изчерпахме тази тема. Искам да ви питам във връзка с една Наредба, която излезе 2012 г. на Министерство на околната среда и водите, която беше доста витиевата и не можеше да се разбере, за замърсяването на водата. В смисъл смесването на водата. Там се получава едно заустване и въпроса е тази вода, къде се таксува замърсяването с топлинна енергия. Мисълта ми беше, че ние 2012 г. разчетохме така, че трябва да има минимални вноски. И те изведнъж разчетоха, че до 2020 г. нарастването трябваше да стане 20 млн. Вие обжалвахте. Докъде се стигна?
СИЙКА ПЕНКОВА: Ние обжалвахме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На кого е тази справка?
СИЙКА ПЕНКОВА: Басейнова дирекция НА Министерство на околната среда и водите. Там не беше в наша полза решението, но ние имаме техническо решеине. Продължаваме да работим в тази насока и в момента имаме техническо решеине да удовлетворим техните изисквания така, че меренето да е на място, което ще бъде в наша полза и тогава драстично ще паднат разходите.
ИВАН АНДРЕЕВ: Тази такса, която беше за миналата година се очакваше да е 14 млн. Успяхме да се преборим за около 10 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как се води тази такса?
СИЙКА ПЕНКОВА: Такса водоползване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие трябва да ИМ плащате за това, че изкарвате топла вода.
СИЙКА ПЕНКОВА: Да. Проблемът е, че те не делят химическо замърсяване и топлинно замърсяване. Водят го като замърсяване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Преди тази наредба колко е плащано?
ИВАН АНДРЕЕВ: Значително по-ниски такси. Обаче когато започнахме да се борим беше 4,5 млн. Разликата в подгрева е 9 градуса.
Имаме един проект, който в момента е само идеен за използване температурата от тази вода.
СИЙКА ПЕНКОВА: Смениха си начина на определяне на самата тарифа. Опитахме се да обжалваме и не се получи. Но има технически изисквания за разделяне на потоците. Ние това ще направим, разделяне на потоците.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нямаш никакво замърсяване. Там се отива на два контура. Вътрешния контур, който е херметично затворен и няма откъде да дойдат радиоактивни и между външния контур, който е пред парогенератора и турбината, откъдето изтича водата. За това става въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси, които са важни за вас и от които губите според вас, неправомерно средства. Дори и по-дребни на пръв поглед, не само на регулирания пазар. Изкарваш с 9 градуса по-висока температура и ще плащаш.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Трябва да се промени закона, защото там водят замърсяване на водата.
ИВАН АНДРЕЕВ: Ние имаме идеен проект, който върви, но няма да стане за един ден.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е наредба. Не е закон.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Наредбата на базата на закона.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да се види доколко е на базата на закона.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Трябва да се промени. Рекуперация на тази топлина не може ли да се направя някаква? Това не само да се направи, но и икономически как ще изглежда.
ИВАН АНДРЕЕВ: Анализираме нещата. Аз не знам дали да наблегна на паричните неща, но мога дави кажа две, три работи, които смятам, че трябва да знаете.
Първото нещо е, че ние в момента както знаете, върви голяма работа по удължаване ресурса на пети и шести блок.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имате нещо друго, което ви тежи на балансите.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това което ни тежи много в момента, това е, че ние имаме печалби, но нямаме паричен ресурс. Това е проблема. И това което много би ни помогнало е да си получим вземанията от НЕК. Това е с помощта, надяваме се и на принципала, в нашия случай БЕХ. Другото, биха ни помогнали пак те, примерно вместо да внесем живи пари за дивиденти, това са 46 млн., бихме могли да цедираме със вземанията от НЕК. Тази година го намалиха 60 процента. Беше 80, беше 70 миналата година, така че тази година са 60, но все пак са 46 млн. Поне това да се приспадне.
Имаме регулярни ежемесечни плащания. Просрочени задължения нямаме никакви към заемодатели, към осигурителни организации, бюджет. Даже около 200 млн. на практика приходите ни, ние ги връщаме обратно в държавния бюджет, средно годишно. Това са данъци, осигуровки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нещо друго по отношение на финансовото състояние. Тежести които имате вие.
СИЙКА ПЕНКОВА: Няма.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: това са нещата, които биха могли да бъдат променени от гледна точка на законодател, от гледна точка на нормативна база нещо, което смятате, че ви ощетява.
СИЙКА ПЕНКОВА: Нямаме към момента такива.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По принцип АЕЦ “Козлодуй” има два източника, които може да ползва без да взима привлечени средства. Единият източник, това е горивото, което трябва да се вкара в “Маяк”. Три возени ли останаха.
ИВАН АНДРЕЕВ: В момента допълнението ни за договора за горивото е до края на юни месец за възела. Това което може да осъществим е само нов възел. Това фактически в момента е химера, защото от румънска страна ни спират по всякакъв начин.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Потъна един кораб с торове и замърси реката и покрай тяхната прокурорка никой не смее да взема решение. Със свежо гориво не дават, а още по-малко с обработено.
СИЙКА ПЕНКОВА: Само ако мога да внеса яснота по въпроса, защото казахте свободен източник. Не е свободен източник. Защото ние имаме задължения в стратегията за управление на радиоактивни отпадъци за отработено ядрено гориво до 2030 г. да возим 50 тона тежък метал за преработка в Русия. Това влиза в цената на електроенергията. При условия, че има някакви условия, които не позволяват това нещо да стане имаме задължение да начислим провизия с размера на тези суми. Седем години стоят в предприятието тези провизии. Парите се заделят по специална сметка, която е наша сметка на АЕЦ “Козлодуй”, но се контролира от Министерство на енергетиката.
Седем години, ако възникне възможност да ги използваме целево по предназначение именно за возене и преработка ги използваме тези пари. Те влизат в цената като провизия. И те стоят в тази сметка. След това, ако седем години ние не успеем да возим и не ги използваме целево, а ги внасяме задължително във Фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения”, което е абсолютно правилно. Защото това е начин да не прехвърляме наши сегашни задължения за бъдещи поколения. Така или иначе тези разходи, дали ще стоят при нас, дали ще са някъде другаде, за тях ще трябват пари, ще трябват разходи и според мен сегашната стратегия е така. Тя в момента се актуализира и биха могли да сменят нещо. Не мога да кажа. Но е безотговорно нищо да не се прави и на практика ние да спестяваме някакви разходи в момента и след това те като воденичен камък ще ни тежат след някоя и друга година. Още повече, че в нашия бранш няма как краткосрочно да мислим. Винаги трябва доста години напред да мислим и да планираме такива разходи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тези пари остават в държавата.
СИЙКА ПЕНКОВА: Да остават, но ние не може да ги харчим за друго.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Поне ще отидат в държавния резерв. Друго имах предвид, горивото което е за две презарядки. Държим гориво като резерв. Сега смяната на горивото, която ще се извърши по етапно ли ще го извършите или ще го изразходвате и ще се трупа нов резерв? Как го решихте?
ИВАН АНДРЕЕВ: Има два варианта, в зависимост от Агенцията по ядрено регулиране. Ние планираме да внесем юли месец документацията за ТВС 12. Това е новото перо. Понеже има и производствен цикъл, в зависимост от това, успеем ли да получим до декември, януари разрешение за новото гориво, ние ще използваме само натрупаните количества, които имаме в момента от старото. Ако не се получи такова разрешение, ние ще си подадем в последния момент заявка за частично старо оборудване, тъй като ще трябва да заредим блоковете. Няма как да държим блока в престой. Планирали сме изцяло нещата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да кажете сумата на горивото, която се държи в резерв. Това е потенциален резерв, който може да се ползва. Решение на Министерски съвет от 2008 г.
ИВАН АНДРЕЕВ: На практика това е един голям кос в сигурността на енергийната система на страната.
СИЙКА ПЕНКОВА: На практика те са две доставки за около 30 млн. евро, общо 60 млн. евро и 120 млн. лева. Свежо гориво като резерв.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За колко време.
ИВАН АНДРЕЕВ: Условно казано това е за две презарядки или по една презарядка на всеки блок.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко време кара с една презарядка.
ИВАН АНДРЕЕВ: Като време някъде година и осем месеца, ако и двата блока работят на сто процента.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Колко е пълния капацитет?
ИВАН АНДРЕЕВ: Достатъчен. Понеже ние вече на практика лицензирахме хранилището за сухо съхранение и освобождаваме хранилището за мокро съхранение.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Този разход за отработено гориво 59 млн., някой казва ли, някой регламентира ли или вие си определяте колко ще бъде на година.
СИЙКА ПЕНКОВА: В стратегията е казано 50 тона тежък метал. А вече цената да се договаря в договорите.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Имате ли право вместо 59 да бъдат 90 млн.?
СИЙКА ПЕНКОВА: Имаме право. Цената е за малките блокове. Аз не случайно казах в началото. Комплексен е въпроса. дълго трябва да се говори по темата. Не можем само от наша гледна точка да гледаме. Такова е предприятието, че не можем само от наша гледна точка.
ИВАН АНДРЕЕВ: Всички договори се съгласуват с Европейската комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нещо друго по общо описание на проблеми. Тенденциите какви са?
Сега може да преминем към пети и шести и после ще говорим за Фонд “Работна заплата”. Експертизата как върви? Какво установява? Има ли истина в слуховете, че има проблеми с блоковете.
ИВАН АНДРЕЕВ: Към момента нямаме проблеми. Обемът който беше предвиден на пети блок, който на практика е критичния блок като цяло, поради срока му на експлоатация, който е 2017 г. Обема беше изпълнен сто процента, който бяхме планирали, като сме изпълнили и допълнителни дейности. В момента има и управляващ комитет на проекта, който е и с участие на изпълнителите. Изпълнителите от руска страна са Росатом сервиз, Росенергоатом, Хидропрес.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли раздел в отчета си за пети и шести? Това което говорите.
ИВАН АНДРЕЕВ: Има засегнато, но не в такива подробности. Те са дадени само като приоритетни проекти, но подробностите ще може да ви ги дадем като справка. Етап 1 е завършен за двата блока. Двете програми са съгласувани с Агенцията за ядрено регулиране и съответно етап 2 върви за пети блок. За шести блок документацията върви през бордовете за обявяване на процедура като цяло. Препъни камъка, който успяхме донякъде да преодолеем беше, че МОСВ казва, че не е необходимо ОВОС за удължението на ресурса. И вървят съдебни дела от екологичната организация. Това е голям проблем, че човек който внася такса 5 лева, може да спре проект, който е милиарди.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние го знаем човека кой е. Синдикалист в зората на демокрацията.
ИВАН АНДРЕЕВ: Само го отбелязвам като факт. Като цяло в момента щеше да закрие въпроса, но в момента отхвърлените жалби трябва да се гледат в петчленния състав на ВАС.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние искахме информация. Изпратили сме две писма, за които нямаме още отговори. Надявам се да я подготвите. Знаете ли за какво става въпрос? Едното е за пети и шести блок.
СИЙКА ПЕНКОВА: Готвим информацията. Тя е доста обхватна.
ИВАН АНДРЕЕВ: Програмите вървят нормално. Планираме и догодина ще дойде от Международната агенция мисия, която да провери, дали всичко е свършено както трябва. Ще има мисия САЛТО. На практика със завършването на тази мисия, която ще провери нас и Агенцията, ние ще може да кажем, че удължаваме ресурса. Минималният срок, който към момента имаме данни от изпълнителите, касае турбината и е 24 години. Тя е ремонтируема и може да се оправим. Всички други срокове са над 30.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Срока на удължаване. На ядрената част също ли е 30? Как се води това там?
ИВАН АНДРЕЕВ: С големи запаси.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Едни спекулации тръгват и сигурно и по вестниците ще се появят спекулации, че едва ли не когато са конструирани пети и шести блок, на тях им е даден ресурс. Професионален отговор да се получи. Поради което нямало нужда да се харчат сега пари, било някаква далавера. Това не случайно го споменавам. Аз знам как са нещата, но е хубаво е да ги кажете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената на това удължаване.
ИВАН АНДРЕЕВ: Вие знаете, че за да се удължи ресурса на каквото и да било в ядрената част, не знам дали го знаете, но за това трябва да има анализ на безопасността. За да се анализира безопасността трябва да се анализират всички компоненти, които са дадени.
Като срок на работа на реактора, той е единственото съоръжение, което на практика е несменяемо е дадена 40 години. Това е срока на експлоатация на реактора. Всички други компоненти не са с такива срокове. Като мога да кажа, че ние се гордеем с това че нашите парагенератори са най-добрите в света. Тоест, във връзка с водо-химичния режим, който поддържаме нямаме никакви проблеми с тях. Едно съоръжение, за да се смени, говорим за четири месеца и е много пари.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво производство са?
ИВАН АНДРЕЕВ: Ижорските заводи Русия. Но те ги сменят, при нас не ги сменяме. Тъй като сме направили някои нововъведения още в началото.
СИЙКА ПЕНКОВА: Този водо-химичен режим сме го патентовали даже.
ИВАН АНДРЕЕВ: Не само водо-химичния режим. Приели сме ниско температурна обработка. Това са направени неща още в самото начало.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко парогенератора има?
ИВАН АНДРЕЕВ: Има по четири на блок. Всеки е с 1500 мегавата топлинна мощност. Като за да се получи удължаване на ресурси, всички тези елементи – главни циркулационни помпи. Генератора е 1000 мегавата. Той при тези условия при които работи може да е максимум 1070. Това му е максималната мощност и затова правим и съответната модернизация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По един само работи.
ИВАН АНДРЕЕВ: Топлинната мощност е 600 тона пара на един мегават, най-грубо казано.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз питам каква е мощността на генератора?
ИВАН АНДРЕЕВ: Генератора е 1000 мегавата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има четири генератора всеки блок.
ИВАН АНДРЕЕВ: Един генератор има във всеки блок. Генератора е електрическо съоръжен. Електрическият е 1000 мегавата, един на блок. Генераторът, който е в момента е ленинградско производство и той може да произвежда до 1070 максимум. Това му е активната мощност като цяло. И сега с подмяната на статорите ние ще достигнем по-високо ниво. Защото това, което виждате 1040 мегавата, това не е на 104 процента. Това е на сто процента с ред нововъведения, които повишиха коефициента за използване на КПД.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие сега защо го сменяте статора?
ИВАН АНДРЕЕВ: Сменяме го, за да може да работим на 104 процента на реактора, да може да поеме електрическата мощност. Позволява по-добре да се работи. като от сега ви казвам, че на 107 няма да отиваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По пети и шести вие нямате притеснения, с изключение на тези дела, които са заведени. Технически притеснения нямате, организационни нямате. По отношение на плащанията имате ли проблеми?
ИВАН АНДРЕЕВ: С финансирането, това което каза и госпожа Пенкова, ще имаме проблем някъде към октомври месец, когато трябва да внесем дивидента.
СИЙКА ПЕНКОВА: И плащанията по инвестиционната също. За тези инвестиции по големите договори, ако не си получаваме парите от НЕК ще имаме проблеми.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако не ги получавате в сегашния режим или ако не ги получавате в нормалния режим?
СИЙКА ПЕНКОВА: Сегашния, ако продължаваме с тях да ги получаваме ще имаме проблем.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Каква е сумата на която се оценява пети и шести блок?
СИЙКА ПЕНКОВА: Общо за целия период имам тук една справка от 2012 до 2019 имаме разчети.
ИВАН АНДРЕЕВ: Понеже ние ги правим проекти едно и две. Те са свързани неразривно 104 процента и продължаваме ресурса, общата стойност която е като цяло е 710 млн. лв.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е стойността на удължаването като цяло. Заедно с повишаване на КПД.
СИЙКА ПЕНКОВА: Заедно с увеличаването на пряката им мощност.
ИВАН АНДРЕЕВ: Защото ние подменяйки генератора на практика се получава ресурс.
СИЙКА ПЕНКОВА: Те на практика са взаимосвързани.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: По доклад на Иван Генов сумата беше съвсем различна. На какво се дължи тази разлика?
СИЙКА ПЕНКОВА: 200 млн евро. Аз знам той какво каза на медиите. Това което не бяхме предвидили. Имаме в момента два големи договора, които всъщност увеличиха стойността.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От коя година е бил този доклад?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Преди две години. Имам го доклада.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: 2012 – 2014 г. беше Иван Генов.
СИЙКА ПЕНКОВА: Знам какво казваше и знам какво сме смятали. Искам да ви кажа, че когато започнахме отначало правехме разчети на база на информацията, която имахме към момента. Когато започна комплексното обследване, ние 2011 г. имаме договор за обследване. Самото обследване излезе с резултати какво трябва да се прави. И тогава вече се получи картината, която е в момента какво трябва да се прави и по-точно оценка, колко ще струва. Защото ние ако правим нещо, правим разчети за след десет години, гарантираме ви, че няма да бъде същата сума. Не може да очаквате от нас. Даже и тези 710 млн. са на база. Примерно тези за които имаме договори, да знаем конкретната стойност. Но тези за които нямаме договор, ние нямаме експертни оценки, определяме стойности, но няма как да знаем на сто процента да ни съвпадне ориентировъчната стойност. Това което всъщност ще получим като реална стойност на услугата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Пенкова става въпрос за много голямо завишение, почти два пъти. Така че нормално е да се зададе този въпрос. Генов е бил до 2013 г. Какво не е било предвидено? КПД-то ли, какво? Не мога да приема обяснение, че скочило е двойно, защото не сме предвидили с десет години напред. Не са десет, а са две години.
ИВАН АНДРЕЕВ: Не случайно казах, че касае двата проекта. Не само удължаването е 104 процента. Те са свързани двата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Увеличението според вас идва от това, че има допълнителни инвестиции за увеличаване на КПД. Това ли е причината? В предварителната оценка не е било заложено в увеличаването на КПД-то, смяната на статорите и т.н.
ИВАН АНДРЕЕВ: Това което той каза, касаеше удължаването на ресурса. Освен това имайте предвид, че при преговорите, когато бяха за този етап 2, се завишиха примерно само за договора за обследването на пети блок. Те са някъде от порядъка над 2 млн. още при самите преговори. Тоест ние планираме едни средства. После отиваме да преговаряме. Съответно идва консорциума. Всеки си смята някакви разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук става въпрос за близо 300 млн.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Притеснява ме, че ще се получи същото каквото беше, понеже следя бранша много отдавна. Модернизацията на пети и шести блок се извърши и тя завърши преди няколко години.
ИВАН АНДРЕЕВ: 2008 г.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Ако знаете господин председател на колко беше заложено първоначално и на колко финализира? Той е стар служител в централата и може да го каже. Винаги двойно по някакъв начин нещата стават.
ИВАН АНДРЕЕВ: Увеличават се обемите.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Тук трябва нещата по друг начин да ги контролираме, да ги правим.
ИВАН АНДРЕЕВ: Аз тук ви сметнах това нещо. Ще ви го дам.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Има и други неща. 104 процента са заложени още при Иван Генов. Да бъдем точни. Иван Генов е бившия директор на централата. За да бъдем още по-точни и да не спекулираме, еколозите върху тях претендират, че няма ОВОС. Между 40 и 70, сега 40 мегавата, ние ще ги използваме в удължението при по-голяма мощност. Те имат две претенции. Едната е върху това завишение. И втората претенция е, върху това, че няма къде да отидат радиоактивните отпадъци и беше спрян даже строежа.
ИВАН АНДРЕЕВ: Да, в момента тече отново ОВОС.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Там критикуваха, оспорваха ОВОС. Съдът уважи това нещо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кога са ги пуснали тези сигнали? Миналата година.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: На 18 март беше първото дело. Края на миналата година. Те са три, четири организации. Това публично се знае, че ние искаме 40 мегавата да работи отгоре всеки един блок. Това публично се знае.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За какво да искаш ОВОС при положение, че площадката е същата? Нищо не се разширява.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Нещо, което е експлоатирано досега на 1000 мегавата и в удължението си искаш да е 1040. Аз ви казвам техния мотив. Какво ни пречеше ние да изготвим такъв ОВОС. И тогава те са блокирани. Ако искате да чуете мотивите на двете страни мога да ви ги кажа. Такъв прецедент има в Украйна и в Русия. Защото ние правим нещо, което вече е направено в Украйна. Следващият въпрос щеше да бъде, там какви подобрения са направени и на какви цени? Близко е до логиката.
След като украинците влизайки в такъв конфликт с Русия, даже го правят сами. Защото те нямат друг избор. Защото ние може да казваме едни цени, но ако тези цени на тези мерки там са различни, значи тук идват други мисли. Ходили са наши хора там.
ИВАН АНДРЕЕВ: Навсякъде сме изпращали хора да гледат. И в южно украинската. Пионер е южноукраинската първи блок, той е с удължен ресурс от миналата година. Това е преди Крим. Всички украински централи се намират в различни части на Украйна. Удължаването е в южноукраинската. Аз това исках да ви отбележа като показателно. Удължаването в украинската е направено с подаване на тяхно заявление, като разрешението за експлоатация е направено с 183 забележки. На нас няма да ни даде никога такова разрешение с толкова забележки. Те го извършват със собствени сили, с техните институти. Украинци го извършват. Това е другия проблем на българската енергетика, че научните институти отдавна заминаха. И на практика почти нямаме, освен Института по металознание към БАН, някой път да може да работи сериозно по тези въпроси.
Сега в момента сметнах. Удължаването което е само по проекта за удължаване на ресурса е 401 млн. 038. Това е само за удължаването на ресурса.
СИЙКА ПЕНКОВА: За да не остане някаква неяснота. Директорите се сменят, но ние експертите сме си същите и тези хора, които смятаме. Наистина към момента, когато вървяха тези 260 млн. евро в публичното пространство, ставаше въпрос наистина и за двата проекта и за удължаване на срока и за увеличаване на проектната им мощност. Тогава когато правихме тези разчети, не беше още приключило комплексното обследване, което трябваше да определи какво още трябва да се прави, какви дейности. Излязоха едни анализи, за които в момента имаме 150 млн. допълнителни. Това може да се провери във времето, какво е правено. Излизат технически обосновки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой ги прави анализите? Вашия финансов отдел ли ги прави или анализите са направени на база на офертите?
СИЙКА ПЕНКОВА: Първо се правят дейностите, определят се необходимите дейности. Такива дейности нямаше за тези 150 млн. към онзи момент. След това когато вече се подготвиха техническите обосновки, че са необходими още дейности, определят се първо дейностите и тези дейности се остойностяват понякога на база на експертни оценки, понякога на база на оферти когато е възможно. Защото понякога, когато е само един изпълнител е много трудно предварително да се събере информация. Експертно и това, което техничарите ходят в централи и на други места, знаят примерно на каква цена е направено. Има дейности за които няма как ние да сметнем предварително, защото няма аналог тази дейност, за да кажа колко струва. Така че те са такива ориентировъчни стойности.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли част от тези дейности, които ние сами си ги извършваме с наши сили?
СИЙКА ПЕНКОВА: Има разбира се, много голям обем.
ИВАН АНДРЕЕВ: Не е малък обема. Като цяло мога да кажа, че на практика целия метало-контрол, който го правим, си го правим ние, което е едно от основополагащите неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко пари?
ИВАН АНДРЕЕВ: Нашите пари са евтини. Защото смятаме ставката на нашите си цени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какъв е вашия процент. Вашите дейности колко горе долу струват?
ИВАН АНДРЕЕВ: Грубо казано, нашите дейности за този ремонт са около 3 млн. Това е съвсем груба цифра.
СИЙКА ПЕНКОВА: Специално-метало-контрола го възлагахме на външна организация. От 1990 г. ИНЕТЕК, хърватска изпълняваха. Договорите бяха на баснословни цени. след което нашия персонал се обучи. Имаме лицензирана диагностика и контрол. Започнаха да ги изпълняват. И на практика има заплати и материали. Иначе тези услуги са много скъпи и продължават да са много скъпи.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Правеха ги хора, които нямаха централа, хърватите. Ние 1997 – 2001 г. положихме големи усилия, но не успяхме да финализираме нещата, защото паднаха от власт, тези които искаха да го направят, да направят тази фирма още тогава. Единият вариант беше от Уестингхауз да искаме ноу хау. Понеже те бяха ангажирани с координацията на пети и шести блок. И другият вариант беше от испанците да вземем това ноу хау. Не искам да коментирам, защо това не стана тогава. Хубаво е, че сте го направили.
ТАСКСО ЕРЕМНЕКОВ: От коя година започнахте сами да го правите?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние с испанците започнахме съвместно ТЕАТОМ.
СИЙКА ПЕНКОВА: 2006 година започнахме с тях. Колегите дори оказват услуги на външни организации.
ИВАН АНДРЕЕВ: Още 2002 – 2003 г. започнахме разговорите с испанците по отношение на тази дейност. Те много ни помогнаха. Бяха много коректни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи нашето участие е доста минимално. Останалите суми как се усвояват? От фирми изпълнители. Една ли е фирмата?
ИВАН АНДРЕЕВ: Най-големите разходи, които са за тези анализи са на практика на консорциума и ние задължително сме записали главния конструктор и надзорника. Съответно има и европейски представител ЕДФ. В консорциума водещ е Росатом сервиз. Всички други са му дали правата да преговаря. От българска страна участва Рисинг инженеринг и БАН – Института по металознание.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ЕДФ това френска фирма ли е?
ИВАН АНДРЕЕВ: Да.
СИЙКА ПЕНКОВА: Ние не правим разчети, не оценяваме колко струва това, което правим ние. Защото на практика плащаме заплати на персонала и персонала си извършва дейности. Така че няма такава оценка. Тези 3 млн. е грубо за Метал контрол. Но има много дейности, за които ние не правим такива разчети, защото персонала ни е наличен. Работи. Има си програми. Изпълнява ги. Но не правим такива разчети, колко от тяхната работа примерно е за продължаване срока на експлоатация, защото те извършват всякакви други ремонти.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Плащанията към консорциума. Мен това ме интересува. Електрицитет де франс има български представители. Така ли?
ИВАН АНДРЕЕВ: Електрицитет си е отделно. А българските в този консорциума са Риск инженеринг и БАН.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не са само две фирми, а има и българска. Аз преди това ви казах и другите – Росатом сервиз и Росенерго атом и Хидропрес. Това е по етап 2 на пети блок. Изпълнението на програмата, която е утвърдена от Агенцията. съответно тези мерки. Всичките са разбити на мерки в една програма и те съответно ги изпълняват. Като част от мерките ние съответно ги изпълняваме и със собствени сили. Примерно, за да се удължи ресурса трябва да се направи периодичен преглед на безопасността, което задължително става. И ние си го изпълняваме. Ние само по една от темите възлагаме. За пети блок нямаме все още сключен договор за генератора за догодина. Не е ясно дали ще успеем. Като време два месеца.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Персонала.
ИВАН АНДРЕЕВ: Персонала в момента е 3676 човека са в момента като персонал. По щат са 3714.
СИЙКА ПЕНКОВА: Понеже всички гледат в персонала ни, само да кажа, че 2000 г., когато се отделихме като самостоятелно търговско дружество АЕЦ “Козлодуй” беше 6600 човека. Така че доста сме поработили по въпроса с персонала. Първо имаше аутсорсване на дейности. Едното от нещата, които беше с намаляването, имаше ремонтни предприятия отделени. Някои дейности, които са губещи сме ги закрили във времето.
Проблем беше с персонала, когато спряха блоковете. Защото тогава АЕЦ “Козлодуй” трябваше да си реши въпроса изцяло с персонала. Положили сме усилия. Тогава законодателството беше малко по в наша полза. Можехме примерно, когато хората придобият право на пенсия, да ги освобождаваме. Сега тази възможност я нямаме. Кодекса се промени в такава посока.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В Козлодуйския фонд, в който трябваше да има пари за преквалификация, какво стана с тези пари? Аз още веднъж искам да го подчертая, в Козлодуйския фонд, в ядрени прозорец освен пари, които трябваше да бъдат за извеждане физическо на реакторите трябваше да има пари и за преквалификация на персонала, който се освобождава във връзка с това затваряне и компенсиране на загубите. Нещо влезе ли по тази система?
СИЙКА ПЕНКОВА: От този фонд пари за преквалификация от Фонд “Козлодуй” не е имало. Понеже ние бяхме подготвили една социална програма за намаляване, за смекчаване негативните последици за спиране на малките блокове. Там проблема беше сериозен. Защото проблем беше за нашите работници, но имаше и вторична безработица, защото намаляват фирмите, които работят в АЕЦ “Козлодуй”. Тогава участието на държавата беше дотолкова, че се включихме в разни програми за повишаване на квалификацията, за преквалификация. Искам да ви кажа, че това е една голяма измама. Ако някой ви каже, че от всичките тези програми за преквалификация има някаква полза от тях, няма такова нещо. Пращали сме наши хора. Имало е такива. Участвали са. Резултата е меко казано никакъв.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За лектори.
СИЙКА ПЕНКОВА: Има някаква полза за фирмите, които са обучаващи. Сега определено ни е много трудно с персонала, с освобождаването на персонала. С това, че не може да освобождаваме хора, които са придобили право на пенсия. Това е много голям проблем. Ако не поиска, не може да бъде освободен. Не може през колективни трудов договор, защото не може да има по-неблагоприятния условия от Кодекса на труда. Има достатъчно добри условя в колективните договори, за да се стимулира пенсионирането. Трудно се променят колективните трудови договори, особено в енергетиката, още повече, че дори ние да решим да правим нещо, има на браншово ниво, браншови колективен трудов договор, който ни е базов и ние от там по-лоши условия не може да имаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До кога могат да работят пенсионерите тогава? Какво е съгласно Кодекса на труда положението.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: При пенсиониране шест месеца обезщетения.
СИЙКА ПЕНКОВА: Имаме различни условия. В КТД за различни категории има обезщетения, но въпреки всичко много хора не желаят да се пенсионират, особено тези, които са в трета категория. При тях обезщетенията са значително по-малки. Отказват да се пенсионират.
ДЕЯН ИВАНОВ: В момента колко се пенсионират?
СИЙКА ПЕНКОВА: Около 200. Не мога да кажа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не само при вас, но навсякъде го има този проблем. При вас понеже е високо квалифициран труд, вие сигурните ли сте, че ако ги освободите тези 200 пенсионери ще намерите на тяхно место точно толкова квалифицирани 200 човека.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това е другия момент. Политиката е различна. За тези, които са високо квалифицирани търсим начини да ги задържаме. Имаме сериозни програми за поддържане мотивацията на персонала. Точно за такъв персонал имаме програми за управление на знанията. Така нареченото скрито знание от хората, които са натрупали опит в момента и ако си отидат, знанието си отива с тях. Различен е подхода. Тези хора лесно си тръгват, които са високо квалифицирани, защото те веднага намират къде да отидат и в чужбина. Особено както имаме консорциум и работят, те добрите ги прихващат и им предлагат по-високи заплати, а нивата са в пъти повече. Средната брутна заплата е горе долу 2600. Тя се променя към определена дата. Различна е. Брутна работна заплата, след това са осигуровките.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Почивно дело, какви добавки има в пари.
СИЙКА ПЕНКОВА: В пари доста им даваме. За ден на енергетика сега даваме, за почивки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко?
СИЙКА ПЕНКОВА: 800 лева.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На калпак 800 лв.
СИЙКА ПЕНКОВА: Когато гледаме само заплатите, все пак трябва да имаме предвид и какъв е бранша. Във всички други аспекти ни сравняват с външния свят, с други атомни централи, а когато става въпроси за заплати ни сравняват с България. Ние поддържаме високо технологично производство, с високи стандарти. отговаряме на всички стандарти. А когато става въпрос за заплати ни сравняват с България. Тъй като имаме ограничение в така наречения Фонд “Работна заплата”. Той до 2006 г. се регулираше с наредби. Имаше такава наредба, с която имаше не повече от толкова при определени показатели. От 2006 г. отпадна тази наредба. Но принципала ни регулира.Тоест, в бизнес програмата ни определят размера, който може да имаме, не повече от толкова, какъвто и персонал да назначаваме. Всъщност това е, както казваше Дянков пицата и я делим. Но ни регулират така. Когато постигаме добри финансови резултати и имаме печалби добри, ние нямаме форма да даваме бонуси, затова че има по-добри финансови резултати.
Единственият начин по който имаме в момента формата да даваме допълнителни бонуси е социалните плащания. А социалните плащания, не ги даваме на база на принос. Те затова са социални плащания, защото те са на калпак. Имаме събрание на пълномощниците.
За почивно дело бяха по 1500, тази година по 1800.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имате ли почивни станции?
СИЙКА ПЕНКОВА: Имаме една във Врачанския балкан – Леденика. Имаме и в Кранево една почивна станция. Ползваме ги, но няма чак такъв интерес. Не са достатъчни.
Имаме процент от средствата за работна заплата, представлява фонда за социалните плащания. Определя се една сума като процент, договорена в колективния трудов договор. Тази сума след това се разпределя. В Кодекса е общо събрание на работниците и служителите. Понеже при нас са много, излъчват се представители на събрание на пълномощниците. Те разпределят как да се харчат парите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какъв е процента на тази сума?
СИЙКА ПЕНКОВА: Беше 18, а сега е 20 процента. В този КТД са 20 процента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От тази година.
СИЙКА ПЕНКОВА: Вторият КТД са 20 процента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 2015 г.
СИЙКА ПЕНКОВА: Тази сума се разпределя от събранието на пълномощниците, като първо се определя издръжката на социалните обекти. Като само искам да кажа, че тежестта в тези социални обекти е единствено от разходите за персонал, защото напълно се спазва Кодекса на труда. Няма сива икономика.
Искам да ви кажа, че ние сме неконкурентни на другите бази от тази гледан точка. Защото спазваме графици за работно време, заплати, осигуровки, прагове на осигуряване и т.н. Това ни е най-големия разход.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Социалните обекти кои са, освен почивните станции.
СИЙКА ПЕНКОВА: Имаме спортно оздравителен комплекс, който има външен и вътрешен басейн. Все пак трябва да има и някакви условия за този персонал, за да го задържим. Имаме три общежития. Така наречения Дом на енергетика, който е с културен дом.
ИВАН АНДРЕЕВ: И две малки станции, които са на Широка поляна и на Градешница. Там са минимални разходите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Две почини станции плюс две малки. И вие казахте преди малко, че това са най-големите разходи от социалната програма.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това са разходите, които са за издръжка на социални обекти. Събранието когато разпределя разходите, борбата на ръководството е да запазим тези разходи. Работниците да не притискат да осигуряваме повече пари в брой. Голямото стълкновение е това, всяка година се борим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво е съотношението между издръжката на тези социални обекти?
СИЙКА ПЕНКОВА: Около 20 млн. ни е този социален фонд. Около пет милиона ни е издръжката на социалните обекти и около 15 млн. са ни социалните плащания, които са в брой. И са разпределени в годината.
ИВАН АНДРЕЕВ: Обектите ни като цяло са запълнени.
СИЙКА ПЕНКОВА: Ние нямаме жилища, така че общежитията ни са на сто процента пълни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А от какъв порядък са плащанията примерно в една украинска централа? Нормално е да се търсят паралели със сродни предприятия, каквито в България нямаме
ИВАН АНДРЕЕВ: Преди кризата бяха около 2000 евро средно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В Румъния имате ли идея как са?
СИЙКА ПЕНКОВА: По-високи са нивата.
ИВАН АНДРЕЕВ: 2006 г. бяха някъде над 30 процента над нашите. Сега не съм питал.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Числата стават много 15 млн. и т.н. Разделете ги на 3000 и на 12 месеца и ще видите, че става въпрос за 300 – 400 лева на месец. Имайки предвид, живееш в една обстановка и работищ, където има реактор. Така че това не би трябвало да бъде проблема на енергетиката.
СИЙКА ПЕНКОВА: Това е единствения бонус, който може да дадем над заплатата. Донякъде положителното е това, че ни принуждават много ефективно да си използваме базите и да поддържаме разходите на някакво приемливо ниво години наред.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имате ли център за преквалификация, за обучение?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ваучери давате ли? По колко са ви ваучерите?
СИЙКА ПЕНКОВА: По 12 лв. на ден. Ние сме на намалено работно време 7 часа.
ИВАН АНДРЕЕВ: Естествено че нашата централа изпълнява и социална функция. Имаме работници от целия регион. От Лом, Враца, Мизия, Оряхово.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още един въпрос по отношение на персонала. Миналата година в ядрена енергетика в Техническия университет бяха приети трима човека и това бяха тези, които не бяха приети никъде другаде. Вие някакви връзки поддържате ли? Мислили ли сте стипендии. Обаче да ги подготвите. Защото в противен случай ще останем без кадри.
СИЙКА ПЕНКОВА: Хубавото на Кодекса е, че тази година даде възможност да осигуряваме все пак стипендии, защото това го нямаше. Вчера мина един доклад за трима стипендианти. В Съвета на директорите внасяме доклад, с който искаме да поемем трима стипендианти, за да може да си ги избираме, наистина качествени студенти. Когато плащаме пари за квалификация, задължително подписваме договори за квалификация. Дори и за 500 лв., ако правим някакво обучение за някаква квалификация, подписваме договори и след това да си възстановят парите, ако напуснат през това време. Голям проблем ни е това.
ИВАН АНДРЕЕВ: За нашите бакалаври сме осигурили обучение в нашия Учебен център с лектори от Техническия университет. Осигуряваме помещения плюс лектори, което на практика ги кара да учат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Връзката между образование и заплата е много тясна. Ако ги няма и двете няма как да имаш кадрите.
СИЙКА ПЕНКОВА: Искам да ви кажа че университетите не проявяват особен интерес. Лично аз преди години в ХТМУ съм изпращала имейли. Човекът който обслужваше сайта много повече внимание ми обърна, отколкото хората от които зависеше, от Учебния отдел и т.н. Трудна е връзката с университетите. Няма особен интерес.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси има ли? Нещо друго с което вие смятате, че може да ви съдействаме, за да се решават проблемите.
СИЙКА ПЕНКОВА: Ние ще подготвим такъв материал, тъй като такава информация не сме подготвили писмено в този вид. Ще ви изпратим и проблемните въпроси. Подкрепа, която би ни била от полза.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Транспорт на работниците, понеже е голямо перо, бихте ли ми казали на колко возят при вас превозвачите. Това е много сериозно перо.
СИЙКА ПЕНКОВА: Аз знам колко е сумата на договора. Мисля, че по стар договор беше 1,95. Сега имаме друг договор.
ИВАН АНДРЕЕВ: При нас няма как да избегнем перото возене, защото ние по аварийния план трябва да осигурим автобуси за 3500 човека. Тоест за евакуация. Няма как да ги плащаме тези автобуси.
СИЙКА ПЕНКОВА: Ние в момента имаме нов договор и цената беше висока. Водим преговори за намаляване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли достатъчно автобуси.
ИВАН АНДРЕЕВ: Има техническо задание и по договорите го изпълняват. Трябва да имаме 48 автобуса постоянно в наличност. Единственият проблем е зимно време, но той е за всички.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси колеги?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз закъснях, съжалявам, моля да ме извините. Не съм в течение на разговора. Но в медиите се появяваха, токсични информации, че се аутсорсват услуги, които вие можете да вършите сами. Дори храненето в стола е било предоставяно на някаква фирма при скандално високи цени. Става дума за фирма за кетъринг. Загиваха водолази. Донякъде стигна ли следствието? Как е станало? Единият беше засмукан от помпа. Имаше трагични случаи там.
ИВАН АНДРЕАЕВ: Специално за водолаза в момента продължава делото. Нашите представители даже бяха миналия месец изслушани във Враца в съда. Не е това което казвате. Без да намесвам съда в случая, че всъщност водалаза, не е засмукан от помпа. Помпата всъщност я няма. Канала където се изтича водата, но не е до затворен савака и крака му е попаднал при слизането под това нещо. В момента съдят една Варненска фирма, която не е дала всички мерки за безопасност по време на работа.
МАДАЛЕНА ТАШЕВА: Тази фирма беше свързана със скандални групировки и т.н.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Коя е тази фирма?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Хидроремонт. Това не е първия случай. Аз имам писма, че това е втория случай. Първият е бил заметен. Защо наемате друга фирма да ви поддържа водните съоръжения, а не правите така, както е било преди, вие да имате свои кадри?
ИВАН АНДРЕЕВ: Никога не сме имали такова голямо количество водолази при нас за поддръжка на подводни съоръжения. За да поддържаме такова количество водолази, те трябва да се сертифицират и да преминават обучение във Варна. Ние имаме съвсем малко водолази, които са ни за аварийни случаи, когато се наложи. Не може да поддържаме толкова много. Примерно за откритите канали говорим. Говорим за съоръжение, което е от порядъка на 5 километра. И там съответно, когато има необходимост от ремонт, ние наемаме хора, защото такова количество ние няма откъде да извадим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: По принцип не поддържате. Нямате свои кадри водолази.
ИВАН АНДРЕЕВ: Има за аварийните трима, четирима човека. За конкретна дейност е договора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Фирмата колко водолази ви гарантира.
ИВАН АНДРЕЕВ: Зависи от договора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За конкретна дейност сключвате договор, а нямате постоянен договор.
ИВАН АНДРЕЕВ: Те са нормални процедури по ЗОП. Може да се яви и друга фирма съответно.
СИЙКА ПЕНКОВА: За кетъринга искате ли да ви отговоря?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз няма да споря. Разчитам и вярвам, че нещата са така както са. Но онова момче го извадиха натрошено цялото. Гръбнак счупен на много места.
ИВАН АНДРЕЕВ: Заклинил, в смисъл, не може да се движи нито нагоре, нито надолу. Кракът му е попаднал надолу. Имало е течение.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Той е давал сигнали, искал е помощ и не са могли да го извадят.
ИВАН АНДРЕЕВ: Фирмата не е осигурила втори водолаз, а е била длъжна да осигури, който да влезе веднага. Не е осигурен по време на работа втори човек, който трябва да слезе с клетка при него, съответно за да го извади. Като е влезнал крака няма как да го извади. Той е със специални обувки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А от какъв порядък са сумите за тази фирма, която ви осигурява кетъринга?
СИЙКА ПЕНКОВА: Само да кажа за кетърнига, че тази дейност е аутсорсвана наистина в 2000 г. и имаме много обосновки и разчети. Много са ни питали. Много сме обяснявали. Какъв е икономическия ефект. Икономическият ефект произтича от това, че там всъщност е много специфична дейност и аутсорсвайки я, за нас е специфична дейност. Ние се занимаваме се с експлоатация на атомни централи. Ние сме аутсорсвали дейността 2000 г.
Сега ще ви кажа икономическия ефект, понеже ми зададохте въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам 12 години работа в среда с йонизиращи лъчения. И не си спомням нищо специфично в това, което ни даваха да ядем тук в Института по микроелектроника. Работила съм на бавен ускорител. Освен по едно бурканче кисело мляко са ни давали. Ходихме си с писалките, даже и писалки нямаше по едно време.
СИЙКА ПЕНКОВА: Не говоря за типа храна. Искам да кажа, че самата дейност кетъринг е не присъща дейност за нас, неприсъща е за основната ни дейност и сме я аутсорсвали. Но има икономически ефект. Нивата на заплащане в АЕЦ “Козлодуй” по колективен трудов договор са по-високи от нивата, които са за този тип дейност.
Първо в нашия колективен трудов договор ние не може да назначим на минимална работна заплата работник. Тя е с увеличен коефициент. В момента в който стане работник на АЕЦ “Козлодуй”, той моментално е с минималната работна заплата по 1,8. Той става с 650 лв. заплата. Минималните осигурителни прагове, ние си спазваме абсолютно всичко. Като сложите социалния пакет на АЕЦ “Козлодуй”, разходите за този персонал са много по-високи. Аутсорсвайки тази дейност, фирмата която управлява дейността, разходите са значително на по-ниски нива и те са съизмерими с тези, които са въобще за бранша. Говоря за ниско квалифицирани дейности. Извадили сме примерно хигиенизирането. Ефекта е същия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Иначе 1500 лв. на чистачка, на миячка на чинии и т.н. плюс осигуровките и т.н.
СИЙКА ПЕНКОВА: Разходите за персонал са основното перо. А иначе освен издръжката за дейността, едно е издръжката, а другото вече е цената на самите продукти. Стойността на целия обем на дейността е два компонента. Един път е цената на услугата. Втори път е храната, която се готви. В смисъл ние си плащаме продуктите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви.
Обявявам почивка.

/ След почивката /
/Начало 13.00 часа /
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, продължаваме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Причините за печалбата какви са?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Защо се получава. Първо, че намалява загубата от регулирания пазар. И тя се намалява, защото тук взимаме огромни количества през тези зимни месеци от АЕЦ “Козлодуй”, Марица-изток 2. Натоварваме максимално американските централи. Цените им паднаха. И продажби на свободния пазар. Тук е много малко микса на ВЕИ-тата в тези месеци. Ние не изнасяме. Така че на това се дължат нещата. Това не е приложимо за останалата част на годината.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А как се движат като цяло в годината? В началото ли е по добро състоянието на НЕК?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По принцип колкото е по-студено и колкото повече продаваме е по-добро състоянието.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега вече този месец, този срив в консумацията.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Сега вече този месец ще отидем на загуба. Проблемът е май, юни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Април как е?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Април горе долу имаме малко дивиденти. Така че април засега търпим, но м.май, юни са най-лошите месеци за НЕК. Няма климатици. Цената на свободния пазар се срива. Защото само за ваше сведение, ако си купиш от Унгария енергия за неделя е над 12 лв. мегаватчас. Така че ако някой говори, реализирай нещо на свободния пазар, как да стане? Не са сериозни нещата. Днес излязоха проектоцените и там нещата не изглеждат добре. Не съм анализирал точно цените, но НЕК свалят цената на 5 лева надолу. Същевременно се вдига цената за бизнеса и другите, които не са на регулирания пазар. Вдига се 20 лв. задължение за обществото.
Притеснителното за мен е, че се намалява много квотата от АЕЦ “Козлодуй”, а на Марица-изток 2 е нула за регулирания пазар.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: А цената къде ще отиде тогава?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те са две неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената не я намаляват за бита. Тя ще остане същата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Има ги публикувани на страницата на КЕВР. Така че мен ме притеснява това. От 125, сега е на 119 около 120. Това е цената на НЕК, който ще продава на крайните снабдители.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: НЕК ще продава на крайните снабдители по тази цена, на защитения пазар.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Намаляват цената на ВЕЦ-овете. Нашата цена я намаляват от 63 на 59.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това за всички ВЕЦ-ове ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: ВЕЦ-овете, които са собственост на НЕК. Тъй като ние нямаме индивидуални цени, както са останалите производители. Ние сме с една обща цена ВЕЦ на НЕК. По-притеснителното са квотите, защото ако разглеждаме годишната квота е лесно, но тя не е еднакво разпределена по месеци. Сега има огромно количество вятър. А зимата. Как се получава тази квота. Квотата се заявява от крайните снабдители. ЕРП-тата го заявяват по месеци. И така се получава. Като ги събереш по месеци всички, това е годишната квота. Но годишната квота и по месечната квота са различни. През лятото от 700 мегавата е часовата консумация до 2300 – 2600 в пика. Докато зимата е 5600 – 6000. Общо е 7200. Аз говоря само за регулирания пазар. Без Марица-изток 2 и без АЕЦ “Козлодуй” аз няма да имам квоти. Защото нормално е, когато нямат квоти, те да си го реализират на свободния пазар.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Илиев, този въпрос защо не го зададохте на колегите от КЕВР. Те са правили баланс.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не сме присъствали.
На 4-ти ще има обществено обсъждане.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вашите притеснения ни ги дайте за наблюдаване дейността по КЕВР, за да ги поставим тези въпроси.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние на 4-ти всичко това ще го заявим. Ще сметнем точно какво се получава. В заявлението за цените, А те правят извадки от него. Но общо взето аз казвам, че сегашния модел, той е изчерпан. Ясно защо е изчерпан. Накрая ще останат само ВЕИ-тата и топлофикации, защото те са със задължително изкупуване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ние имаме информация, че няма да плащаме на американците разполагаемост. Напротив ще ги натоварим.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това при положение, че се промени модела. Това е до вчера. Модела трябва да се промени. Той трябва да стане не годишен, защото това са 15 млн. 300 000, а трябва да стане месечен. Не може да смятаме годината. Консумацията и производство е различно.
Квотите са годишни. Цената може да се променя, но квотата е годишна. Цената може да се коригира и всеки месец. Принципите са важни. Те са действали по стария начин, както си е досега. Защото това е квотата. Слагат задължителното изкупуване и какво остана за другите. Затова не остана за АЕЦ и за Марица-изток 2.
ДЕЯН ИВАНОВ: Защото пада консумацията. То е ясно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Паднала е средно годишно. А лятото и зимата не е еднакво.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако не пипнат квотата 1 и 3 нищо няма да направят. Отиваме до 7000 мегавата. Те си имат отговорността и затова са там. И не могат да не вдигат квотата за зимата, иначе ще останем без електроенергия.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Те трябва да оцелеят до зимата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не може една централа да работи само зимата. Защото освен Марица-изток 2 ще фалират и мините.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мините няма да фалират. Нали продават.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да ви кажа как е вчера и днес. В Марица-изток 1 работеха два блока. Поради много голямото слънце и вятър беше някъде 850 мегавата производството, плюс топлофикации заводски са около 370 мегавата. Топлофикации са 200 мегавата и 170 са заводските.
Отпадна високо ефективното производство. Но всичките имат квоти. За следващия ценови период са вдигнати квотите на всички.
ДЕЯН ИВАНОВ: Ако не могат да си изпълнят тази квота, там е проблема.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Защо се получава така ще ви обясня. Защото сертификата е годишен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали Наредбата не е приета.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Сертификата е годишен.
ДЕЯН ИВАНОВ: Ние говорим за тази наредба за 84-6 и данните в реално време.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Пак не решава, ако не се промени сертификата. Защото в годишен аспект се получават данни.
ДЕАН ИВАНОВ: По заявка се дава този сертификат. Заявил съм, че ще произведа толкова и ми дават сертификат за толкова.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой го дава този сертификат?
ДЕАН ИВАНОВ: КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 450 заедно с толофикациите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Топлофикации са 200 и 170 заводски. И какво се получава. ЕСО, ЦДУ тъй като нямат къде да го сложат това, спира единия блок в Марица-изток 1, по разпореждане. Остава да работи един блок на минимален товар. Цената ми е 471 лв. на мегават час днес и вчера за Марица-изток 1.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За това, че не работи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз единия блок го продавах с микс от вода, го продавахме на свободния пазар, за да може да реализираме. Но тъй като спряха.
ДЕЯН ИВАНОВ: Започваш да плащаш на висока цена.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз съм го продал на 56 лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да запишем предвид, което се случва в закона, че заводските централи продават ток на свободния пазар. За мен възниква следния въпрос. Има някакви дългосрочни договори. Тях ако ги пипаме ще ни съдят. Остава следното. Дали може заводските централи. Няма дългосрочни.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Топлофикацията и заводските са със задължително изкупуване по Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали имат квоти, как ще е задължително всичко?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Високо ефективното им производство е толкова, че то си работи целогодишно. Това е квотата, която е от КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това по европейските изисквания ли е?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нашите високо ефективни не отговарят на европейските изисквания.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво се очертава. Доколкото разбирам, господин Илиев не го каза изцяло. Но аз разбирам нещата така. В новиЯ регулаторен период, пак заводските ще продължат да си произвеждат, даже с по-големи квоти, а няма да има нищо за ТЕЦ-2 и за АЕЦ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те сами си определят квотите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: КЕВР определя квотите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз задавам следния директен въпрос. Не е ли по-редно да оставим въобще заводските на свободния пазар, а тези квоти да отидат за Марица-2 и за АЕЦ?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Редно е, но нали трябва да ги изкупуваш. Защото е високо ефективно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не е високо ефективно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това трябва да се докаже.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много е лесно за доказване. Ще направим, ако трябва експертиза. КЕВР ще отиде.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: КЕВР е определил квоти, без да прави експертиза.
МАТДАЛЕНА ТАШЕВА: Каква е дефиницията за високо ефективно производство? Къде е дадена в европейските документи? Какво представлява високо ефективно производство според директивата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Високо ефективно производство това да постигне коефициент на полезно действие при производството на електро и топлинно, не по-малко от 93 или 92 процента.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Плюс икономия на гориво да се постигне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Икономията на гориво се измерва през емисиите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нито една заводска централа това не го изпълнява.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би Далкия във Варна и на Ковачки в Бургас газовата централа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква топлофикация в момента имаш в Бургас. Те не работят. парното вече е спряно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оз отговарям на въпроса, кои отговарят на изискваният аза висока ефективност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В определени месеци отговарят.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние какво предложихме. Да се мине на месечни сертификати. Тогава не можеш да прехвърляш енергии. И тогава няма да са тези, защото не можеш да прехвърляш енергии от лятото в зимата. Не квота, а сертификата трябва да бъде месечен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сертификата ЕСО ли го дава?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки месец да дава сертификат. Добре.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тогава не могат да прехвърлят енергия от лятото в зимата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: нали сертификата ти определя и квотата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Квотата се определя по заявка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като дадат тази квота какво повече?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Със сертификат не може да докаже, че е високо ефективно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще му дадем голяма квота, но практически ще го контролираме, така че да се види, че той няма висока ефективност.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Реално ще проверим и ще го докажем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Една теза във връзка с въпроса на господин Симеонов, дали съм прав. В момента, тъй като не ги контролират месечно, те произвеждат пара зимата, ток лятото и накрая веднъж годишно ги събират.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да се ограничат загубите от производството на топлинна енергия. Защото те в момента изхвърлят топлина. Трябва да бъдат ограничени. Да се каже това е 18, 19, 20 процента и това са максималните, които ги признаваме.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Говорим вече пети път едно и също нещо. да го обобщаваме и да го движим.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Господин Симеонов, понеже няколко дни само с това се занимаваме, ако искате малко яснота.
Може би не сте обърнали внимание, че господин Коен каза, че 143 млн. ще ги реализираме само при условие, че КЕВР правят едномесечен сертификат. В разговора с КЕВР, две срещи имахме с КЕВР на експертно ниво, те казват, че нямат ресурс и т.н. и по-малко от три месеца.
Аз разговарях с програмисти. Ако 143 млн. е цената, един софтуер ще се направи за няколко десетки хиляди лева, гледайки математическия модел. Ако сертификата е месечен, те ще могат да варират само в този месец. Ние може да ги изловим още по-тънко. Как? В европейската директивата приложение 10 е посочено.
Гаранцията за произход стандартно обхваща 1 мегават час. Тоест, това го обяснявам, високо ефективното е моментна характеристика, а не интегрална. Това е все едно имаш в колата две лампи – червена и зелена. И зелената ти дава оптимален режим на движение, като отчита горивото, профила на пътя и скоростта. Значи в рамките на 24 часа пак може да лавират. Мога да обясня защо.
Много ми беше полезна едната среща в КЕВР. Те казаха, че понеже те сега искат да “тупат топката”, като удължат максимално обществени поръчки и други неща, топлофикациите и заводските централи. Те дори направили предложение да отложим за 24 месеца. По закон беше шест месеца. Нашите колеги са се спрели на 12 месеца. Това е недопустимо. Хората които господин Илиев ги изпрати на срещата Петър Димитров и Петър Петров споделиха, че всички тези величини, които трябва да ги получаваме, те се мерят и сега в момента. И няма никакъв проблем да започнем максимално бързо.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Софтуера всяка минута може да се мери. Това е реално.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо КЕВР не го иска това?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Защото КЕВР в момента ръчно ги смята нещата на всяка една централа.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз ще ви кажа защо КЕВР не го приема. Защото КЕВР прави финансов модел. И като направи финансовия модел, той му определя цената за висока ефективност, там се вдига цената, за да се запази цената на топлофикация. Ако се свали производството от високо ефективно трябва да се вдигне цената на топлофикацията.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Това е политически въпрос вече.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те в момента не свалят цената на електроенергията и вдигат топлофикация цените, въпреки всичко.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Фундаменталният въпрос е политически. Защото аз от експертно ниво и техническо ниво мога така да ги стегна, че действително само високо ефективни да бъдат платени. Но това ще рефлектира. Говорил съм с хора от КЕВР и казват, тогава цената ще стане над 100 лв. на мегават час.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, така е, но топлофикациите имат още сегменти, където могат да си докарват ток. Защото като се е имало предвид да се промени модела, това не е да останат досегашни. Аз съм имал предвид модела въобще на ценообразуване и на определяне на квотите. Защото единия от начините, ако се определят часови цени, часови диапазони. Защото в момента какво е? На високо напрежение произвеждаш по една и съща цена и през нощта и в пика. И цената ти е една и съща. На средно, навсякъде вече цените са диференцирани Нощната енергия е по-ниска, дневната е по-висока. Пиковата е най-висока. Тогава, ако определят часови цени на високото напрежение, тогава ще решим много проблеми на топлофикациите и ще им се даде възможност да си произвеждат в пика. На практика навсякъде в цяла Европа топлофикациите произвеждат точно по този начин и се компенсира тази по-ниска цена на енергията.
По времето на пика ще си монтират едни акумулатори на енергия, ще си произведат цялата енергия тогава. През останалото време от тази акумулаторно топлинна енергия ще си задоволят всичките нужди. Това са нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това няма да доведе до никакви икономии. Откъде ще дойде като ти продават на високата цена.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще се произвежда само два, три часа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да им намалиш квотите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, разбира се.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да е по директивата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Цената ще им бъде супер цената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те няма да се съгласят, защото ще е за кратко време.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те ще печелят повече.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откъде ще печелят? Нали се чудим как да ограничим разходите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще намалят производството през нощта, когато няма нужда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да се направи сметка сега, колко губи НЕК, като им плаща всичко. Може да се получи същата сума. Трябва да се оздравят нещата и да си оптимизират разходите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само един въпрос. Господин Илиев вашата логика е следната. И не се разбрате с господин Симеонов по следното нещо. Ако те произвеждат по-малко време, това намалява разхода. Те си намалят собствените разходи, защото консумират гориво шест часа, а не 24 часа. И получават за шестте часа висока цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За това, че ще работят през нощта няма да си уволнят работниците. Значи Фонд “Работна заплата” си е същия. Бъркаме в техните разходи, които са раздути. Аутсорсване и какво ли не още. Затова говорим.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: В момента изхвърлят топлинна енергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това трябва да хванем.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, тук въпроса е доста по-комплексен. Ние в момента гледаме нещата само като величина на цената, колко струва. А какво стои зад тази цена? Какви са разходите? Какво топлофикация си е изчислила?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каквото си иска.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Загуби и всякакви други такива работи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те не са като ВЕИ-тата. Определянето на цената на топлофикациите не е вързано с техните инвестиции.
РЕПЛИКИ: Вързано е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Определянето на цената, но тя не е индивидуална.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: На всяка топлофикация. Общите условия за доставка касаят клиента и топлофикация. иначе ценовото образуване е сходно ориентиране. И това, което отиде и докаже, че са му разходите и това му е себестойността плюс нормалната печалба, т.е. рентабилност, която прави КЕВР му пише, това ти е цената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пълен преглед на разходите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За това говорим в момента.

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какви са ви инвестициите. Толкова ли са? На място проверка. Толкова ли са ви разходите наистина? Толкова ли е електроенергията с уредите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Толкова ли ви струва подмяната на тръбопроводите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Имат и други сегменти. Те могат да участват и на балансиращия пазар. Това са допълнителни приходи и те не товарят цената.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По закон цена не им е разрешено. Трябва да им разрешиш, за да го направят това нещо.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз това съм имал предвид, да се промени модела.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой плаща балансиращия пазар? Никой не плаща.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: НЕК и Марица-изток. Но това не влиза в цената за енергия. Това са допълнителни приходи. Това е отделна лицензирана дейност. Могат да предлагат топъл, студен резерв. Те са търгове, но те нямат право в момента да участват.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Балансиращата група си има крайна цена на електроенергията. А те вътре по между си определят кой има повече, кой има по-малко. Доплаща се. Това е идеята.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: това е излизане на топлофикациите на един пазар. А те не искат пазарни условия. Получават каквото искат. Тази наредба, ако я имаше КЕВР щеше да има основание, на базата евентуално, ако имаше някакви замервания и на някакви замервания и на някакъв поглед в тази тъмна кутия наречена Топлофикация, КЕВР щеше да има основание, да не им даде такива квоти. Те обаче стъпват върху досегашната практика. Нямат факти, но имат само заявени цифри от топлофикациите и приемат едни квоти и ги раздават и цени също.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не става въпрос само за топлофикация, а става въпрос за централите, така нареченото високо комбинирано енерго производство. Да не уточняваме сега. И заводските, не са само топлофикациите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един политически въпрос. Ако за ТЕЦ-овете господин Симеонов и господин Ерменков, може да говорим за политически въпрос, защото цената на парното е политически и социален въпрос, но заводските централи не са такъв. Там само работни места. но въпроса е следния. Трябва ли цял един народ да плаща запазването на цените?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Димитров, вашия въпрос е абсолютно логичен. И по същата логика трябва ли баба Пена от Долно Конаре да плаща парното на Иван от София. Въпросите са същите.
ДЕАН ИВАНОВ: Те бяха без висока ефективност. Сега са подали. Как са го направили?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В заводските централи и топлофикациите работната заплата е един малък процент от общата сума, която те получават. Но естествено съвсем предвидливо те си ги държат тези работни места. Аз имам информация, че тези 2000 които работят в Брикел, същия обем се работи с около 600 човека. Но те са едно депо на минимални заплати и ги държат там. Основно етност и т.н. И в някакъв момент, когато нещата загрубеят от гледна точка на държавни плащания или промени. А истината е, че тези работни заплати в никакъв случай на са им големия процент примерно от разходната част.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: В топлофикационните централи, тук да кажа нещо, господин Димитров с който повдигнахме въпрос преди няколко години са над 70 процента горивната ставка. Благодарение на високата цена на газа, господин Ерменков знае кой го докара. Там е въпроса. Ако цената на газа не ни беше тази, щяхме горе долу да вържем нещата. Но при тази цена на газа, ако ги стегнем много за гушата, разговарял съм с ценовици. На 1 мегават час топлинната енергия ще отиде над 100 лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А колко е в момента?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: 70 – 80. Става страшно. Даже ме предупредиха, не исках да казвам кои хора, казаха гледайте да не фалирате топлофикациите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като ги фалираме какво ще стане за държавата? Ще се родим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А НЕК ли да фалираме. Защото неащо ще фалират.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Или трябва да вдигнем цената на хората пак. Някой трябва да се отреже.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Няма нищо лошо в това едно предприятие да фалира.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: НЕК дължи мисля 1 млр. 300 000 на производителите. Толкова е недовзетия приход за последните две години от решенията на КЕВР. С новото ценово решение, като го четох на бързо, нагласяват се цените, но старите задължения се оставят нанякъде. Те не се обсъждат. Това значи, че от 1 юли аз задрасквам 1 млр. 300 000. Няма откъде да се покрива. Няма ги в новия ценови период.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Чакаш ценови решения, при които да имаш приход на месец.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не може без ограничение. Ако се мине на месечни, цената ще падне.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво очакваш ти?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Единственото от което може НЕК нещо да докара е свободния пазар. От цената за населението не може. Но приходите от свободния пазар в момента, за да задържат цената ги вкарват в цената. Всичко вкарват. Значи не трябва да правя ремонти.
МАРТИН ДИМИРОВ: Господин Илиев 2015 г., ако това е ценово решение, ще имаш ли допълнителен дефицит?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Грубо 475 млн.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: От 700 – 800 млн. годишно ги сваля на половина.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Бяха 600 млн. миналата година.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Там имаше 350 млн., които му ги намалиха предишния ценови период като дефицит. иначе щеше да бъде на милиард.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Реалната загуба, това са 588.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говорим за тарифен дефицит или краен резултат?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те са две различни неща. Защото 588 е крайния резултат. Тук има 200 млн. печалба от свободния пазар. Иначе 850 млн. е регулирания пазар.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямаме сериозно намаляване на дефицита на НЕК. Ние за това работим общо взето.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Няма. В тези 450, ние сме го смятали, че това ще бъде на 125. Значи ще бъде още повече. На 120 ще се вдигне.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще се вдигне близо с 20 процента.
ДЕЯН ИВАНОВ: На АЕЦ “Козлодуй” 29,03 лв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: трябва да намалим дефицита на НЕК на всяка цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И ако трябва да се вземат някакви мерки за топлофикациите, според мен сега лятото е момента.
ДЕЯН ИВАНОВ: Заложена е цена 73 лв. на свободния пазар. Това постижимо ли е?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: За лятото това е измислено. Това няма как да се постигне.
ДЕЯН ИВАНОВ: Зимата може ли да я качите на 90 – 100 лв. ?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: НЕК не трябва да продава базова цена. Аз зимата нямам енергия за свободния пазар. Аз имам задължения За регулирания пазар. Не гледайте какво имам сега и зимата. Това са две различни неща.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Илиев, предлагам следното нещо. Ние тези числа ги дъвчем, удивяваме се, отчайваме си и продължаваме да ги дъвчем. Имам едно предложение. Седнете с вашите специалисти и направете предложение, какво според вас трябва да се направи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние това сме го записали в ценовото решение. Ако остане сегашния модел нищо не правим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как да се промени? Направете предложение.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз ви казах, часови цени.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Напишете го.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не е моя работа, аз да казвам на КЕВР какво да промени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Питаме за вашето мнение.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Добре, ще го напиша. До сряда трябва да подготвим това, което е за КЕВР, но ще се опитаме съвместно и това да го направим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Напишете преди това, че при сегашния ценови модел, който съществува в момента, съществуват следните рискове. Риск първи ценови, риск втори ресурсен. До тук имаме само едни констатации, но нямаме вашите предложения.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За колко време господин Илиев?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: За вторник ще го имате.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За вторник да бъдат препоръките на НЕК готови.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще ви представя и ценовия модел.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Справката е направена от НЕК. Всеки може да си я види. Ние променяме закона, те си променят наредбата. Каквото си искат правят. И сега тук всички ни убеждавате, че ние нямаме никакъв изход и трябва да издържаме топлофикациите и да фалираме държавата. Не съм съгласен с това нещо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз искам още нещо да попитам. Току що казахте, че сега в момента днес вие плащате 471 лв. Само преди един месец тук слушахме фанфари, че няма вече да се плаща високата цена, защото правителството е сключило не знам какви анекси към договорите с американските централи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преговаряше се тогава.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И преговорите са завършили с правителството и чакат от компаниите майки нещо си.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да има едни договори, с които държавата се ангажира да им удължи срока и да се издължи със 700 лв.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В такъв смисъл да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И те чак тогава ще разпишат. Те не бързат да разписват. И това ще стане до 30 юли, доколкото знам.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Вижте кое е намалено? Цената на американските централи е цената за разполагаемост. Какво е договорено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: То още не е започнало.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: До 30 юни ще получат отговор от техните компании майки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До 30-ти трябва да се разпише договора, ако държавата до тогава осигури тези 700 млн. лв. Нищо няма още. Има положителни договорености, но няма договор.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Към днешна дата микса какви компоненти включва?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Всеки ден включва Марица-изток 1.
МАДАЛЕНА ТАШЕВА: Колко процента?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Различно е. По часов е микса. То е в зависимост от консумацията. Като влезете в ЕСО и там може да го следите в реално време всички централи. Всичките централи, които произвеждат в момента там ги има. Марица 2.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Марица 1, Марица 3, и ВЕИ-тата. Марица 1 е някъде към 15 процента, Марица 3 и тя е толкова. Това е естествено към някакъв момент. Беше от декември месец от справката, която даде НЕК. ВЕИ-тта и те са към 30 процента общо.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: То е различно през нощта, през деня.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ВЕИ-тата бяха към 30 процента общо. Малки ВЕЦ-ове, които са частни, фотоволтаици и вятър. Те са някъде общо към 30 процента. И имаме един АЕЦ, когато към миналата година е взимал 10 процента. Един ТЕЦ и той е към 10 процента. Грубо до 75 процента е най-скъпото. ТЕЦ 2 е 10. И АЕЦ е 10. Имаме едни ВЕЦ-ове, които са към НЕК. 75 процента идват от топлофикация, заводски централи. 75 процента е скъпата енергия. От тях като извадиш 60. И 15 процента заводските и топлофикации. Това са 75 процента.

МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кое е пет процента оставащото?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Марица е 10 и АЕЦ са 10 процента. И имаш пет процента ВЕЦ-ове, които са големите ВЕЦ-ове. Това естествено варира. Те стават 7 процента. Но грубо 75 процента плащаме най-скъпата енергия и 20 процента е по-евтината. АЕЦ е най-евтината. А той е хвърлен да работи за свободния пазар. А сега вече няма и да работи, защото и там няма консумация.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Там 120 мегавата е квотата средно годишно. Това значи, че аз задължително не трябва да взимам през лятото от АЕЦ, защото няма да ми остане нищо за зимата. Там е часово. Аз януари взимах 980 мегавата от АЕЦ.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Илиев, аз ви препоръчвам и настоявам пред вас и предлагам на Комисията, да ни върнете становище към нас, как да бъде намален дефицита на НЕК. Но напишете възможни неща и законни и промени на законите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев нека да даде неговото виждане. Той каза, че това ще го направи във вторник. А ние може да помислим за някои крайни решения, за които той може да не се сети. Имам нещо предвид. Той ще ги направи на база на сегашния микс.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Имам микс на 126 лв.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имаше. Сега е на 120 лв.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Този на 120 не е реален. На книга мога да напиша всичко. Защото 50 процента да продавам на Марица-изток енергията на свободния пазар на Марица-изток 1 и на Марица-изток 3 е нещо смешно. Това мога да го каже само на някой, който не продава и не знае как се продава на свободния пазар.
ДЕЯН ИВАНОВ: Средната цена е намалена 133 лв.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тази цена не е вярна. Не е 133 лв.
ДЕЯН ИВАНОВ: Това са централите, количествата пари, всичко което трябва да купи НЕК. Квотните централи, американските.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това не е реалната цента. Тя е по-висока. Аз мога да ви я сметна и да ви кажа колко е цената. Над 200 лв. ще отиде цената на американските централи. Тази сметка не е вярна, защото това е при положение, че някой друг ще плати разполагаемостта на останалите не работещите блокове.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тук има само цена за предоставената енергия. Няма цена за непроизведената.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Свободната разполагаемост, тя влиза в цената. Аз плащам 84 процента от разпологаемостта задължително. Затова януари показа какъв трябва да бъде модела, като ги натоваря максимално. Това е истината.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, предлагам да приключваме. В сряда да викнем ЕВН и Енерго-про.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: На американските централи не може да променим договорите. За какво да ги викаме?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не сме викали министърката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво ще ти каже. Да свършим с ЕРП-тата. Ние сме поискали малко информация. Цените им ги има. Цените за услуги. Пускане на фактура 8 лв. да ти дадат копие 8 лв. Проверка на електромер 30 или 50 лв.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те не са им регулирани цени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те как се водят? Цени за услуги да поискаме официално да ни дадат и мотивация.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да бъде аршина еднакъв за всички. След като на НЕК ще му вкарваме в разходите свободния пазар. Те били различни дружества. Аз да регистрирам сега на бързо едно различно дружество и да го изкарам на свободния пазар от НЕК.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Възложени външни услуги, фирми, дейности, договори. Да носят за 2014 г. Като ни обяснят за една година ще ни стане ясно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За четири години.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Писмено ще им поискаме за всички, но да им кажем, да носят за 2014 г. От 2010 г. досега, като могат по-късно да ги дадат, но за 2014 г. ги искаме на заседанието. Фирмите с които има сключени договори за външни услуги. Кои външни услуги. Тези които по лиценз нямат право да предоставят.
ДЕАН ИВАНОВ: Отчитане на електромери първата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да ги изброим кои са.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това в одитните доклади е описано. Не може от тях да искаме да направят самопризнание.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Има две пера, които да ги допълним.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В одитните доклади имаше актове по възложени такива услуги, без обществени поръчки. Няма конкретност. Като бройки ги бяха дали и какви суми. Това беше в докладите на ДКЕВР от 15 февруари т.г.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И разпределителните и търговските са превъзложени услуги на предприятия, които не са български юридически лица. Услугите за които те са лицензирани са превъзложени, макар че това е забранено по Закона за енергетиката, да превъзлагаш на друг услуга, за която си лицензиран, освен ако това няма да доведе до по-малка себестойност. Те са ги превъзложили примерно на ЧЕЗ – България – Прага. Не подлежат на регулация от страна на българския регулатор.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Възложени услуги в разрез на лицензията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: На това няма да отговорят. Услуги за които в докладите на ДКЕВР са били определени като недопустими.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Услуги за които са наложени актове за установяване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма такива, защото след това не са наложени актове на това нещо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ги описани по бройки. Актове имат и по 59 беше едното.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Съдът ги отмени, но ДКЕВР им наложи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз ви предлагам да напишем, в това число отчитане на електромери, счетоводни услуги, инвестиционни разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Възложени услуги на външни фирми в това число: отчитане на електромери, финансово-счетоводни услуги, СМР, консултантски услуги – фирми и стойности на договорите. Като счетоводни услуги са си отделни счетоводни услуги. Консултантски услуги. И го искаме конкретно за другото заседание за 2014 г. Фирми и стойности на договорите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това нещо е било разкрито и обяснено. В приложения са дадени договорите за аутсорсване за превъзлагане с различни свързани техни фирми и тези договори в първия одитен доклад за 2010 – 2011 г. беше казано от КЕВР, че е предадено в прокуратурата. От прокуратурата обаче не върнали приложенията. Били изпратили оригиналите.
Миналата седмица ги изискахме. ДКЕВР трябва да си свършат работата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Питах къде приложенията. Има приложения 12, 15, 18. Няма приложения Те казват, че са ги предали в прокуратурата в оригинал. И те не са ги върнали. Всички знаете, че съда не работи с оригинали. Съдът работи с нотариално заверени копия. Тези приложения, според мен са укрити.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да се попита господин Иванов какво става с исканата информация.
Получах една папка с пет листа, в която ми се обяснява, че предпочитат да не искат разширяване на състава и на финансирането засега, като тази дейност им е изключително непозната. И са прави в това отношение. Никога не са извършвали проверка в енергетиката и нямат специалисти и не познават нормативната база. И в тази връзка предлагат следното.
Определили сме от най-добрите си специалисти и сме им възложили шест проверки. Искаме да извършат тези проверки, за да се ориентираме в обема на работата и тогава ще ви дадем отговор. И е нормално това.
МАРТИН ДИМИТРОВ: След тези проверки да ги поканим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да поканим ЧЕЗ, ИВН и Енерго-про. Молбата ми е колегите да бъдат в пълен състав сряда в 16.00 часа заседание.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Миналия път Георги Божинов ги пита за нещо, за което те избягват да отговорят. На времето с господин Мартин Димитров им искахме такава справка. Колко са дължимите суми към българските инвеститори, които са изградили съоръжения и не са им възстановени разходите и парите? Колко са дължимите суми за възстановяване на съоръжения изградени от български инвеститори.
В закона, който сме го приели март месец, тези неща трябва да бъдат в 12 годишен срок изплатени от влизането на закона в сила. А той влиза в сила 2003 г. До края на 2015 г. трябва да ги изплатят. Към момента какво дължат.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към 30 април.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Към момента какво дължат. Много елегантно се измъкнаха миналия път на Комисия, когато Георги Божилов ги запита за това нещо. Само едно от ЕРП-тата много елегантно се измъкна и каза: Ние каквото сме го заложили за тази година го спазваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И към коя дата смятат да се издължат окончателно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това на място ще ги питаме.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Второто нещо което мъчи български бизнес. Спрямо съответните страни, да ни посочат за колко време от подаването на молбата един потребител те го присъединяват. Но тези срокове спрямо майките са драстични.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това се установи на заседанието в зала “Изток”. Говорихме половин час за това. Това всъщност беше в Комисията ДКЕВР.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Вие вчера не обърнахте внимание на ЕСО на доклада, защото много технически е въпроса, но се опира до пари. Господин Петър Илиев ще ме разбере.
На ЕСО, ЕРП-тата не му възстановяват пари за преноса на реактивна енергия. Това е много специфичен въпрос. Но те са задължени, както на тях клиентите им плащат. Те са задължени реактивната енергия, която им се транслира от централите, като ЕСО я центрира към ЕРП-тата и те са задължени да плащат. И това не са малко пари.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В договорите дали го има?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Сигурно. Енергията е комплексно число активна плюс реактивна. Те не признават и не искат да го плащат. Да кажат какви са сумите, които не ги признават? Тези неща се мерят.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги нещо друго за следващата сряда има ли? Следващото заседание от 15.00 часа в сряда.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 14 часа и 30 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:



/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
108 553 знака
60 стр.
Стенограф: С. Михайлова