ПРОТОКОЛ №14

---

“Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 14


На 3 юни 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.30 часа /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам поредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следния дневен ред.
1. Изслушване на председателя на Управителния съвет на “ЧЕЗ България” АД г-н Петър Докладал.
2. Изслушване на заместник-председателя на Управителния съвет на “ЕVN България” г-жа Калина Трифонова.
3. Изслушване на председателя на Управителния съвет на “ЕНЕРГО-ПРО България” г-н Пламен Стефанов.
4. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка давам думата на Стефан Апостолов – зам.-изпълнителен директор “ЧЕЗ България” АД
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: По т.3 какъв е размера на дължимите суми за възстановяване на съоръжения изградени от инвеститора. Информацията е и за двете дружества и за снабдителното и за мрежовото дружество в момента. Така че тя е за всички дружества на ЧЕЗ, които оперират на територията. Конкретни детайли по информацията.
Дадена ви е информацията. Ако разрешите съвсем кратко обяснение, вижданията и начина по който сме съставили информацията и така както ние сме разбрали дадените от вас указания.
Господин председател за кратко въведение по точка първа по исканата информация. Бих помолил да разрешите да дам думата на госпожа Йовчева.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Във връзка с полученото от ваша страна искане подготвихме информацията по точките от писмото, което получихме.
По първа точка предоставяме информация относно допълнителните услуги и обосновка към тях за двата лицензианта ЧЕЗ “Електро-България” краен снабдител по смисъла на Закона за е енергетиката и ЧЕЗ разпределение – България, разпределително предприятие. Документите, които вие вече преглеждате ще намерите протоколно решение на регулатора, в което са определени горна граница на цените на част от допълнителните услуги предоставени от енергийните предприятия, по конкретно разпределителното дружество и крайния снабдител. Както и изисквания, относно принципите за определяне на всички други услуги предоставени от лицензиантите.
В приложение ще намерите калкулация за отделните видове услуги и решенията на управителните органи на двете дружества по повод протоколното решение на регулатора. Ако ви е необходима някаква детайлна информация, аз и колегите може да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тъй като сега се запознаваме с документите, като организация на поднесената информация. Прилагате протокола на ДКЕВР от 2008 г. за цените от 6 октомври 2008 г.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Решението е от 2010 г. Имаше една дълга съдебна процедура, която продължи близо две години. считано от 6 октомври, както виждате в протоколното решение. Дружествата прилагат тези цени описани в решението. А за услугите, които не са описани в решението са определени принципи на стр.11. И съобразно тези принципи са направени калкулации, които за снабдителя ще намерите в първата част от информацията до разделителя. Една табличка. А за разпределителното предприятие, чиито услуги са много повече като видове и обем ще намерите по-назад.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващата група са на ЧЕЗ разпределение. Пак по същия начин, решение на Комисията от 13 октомври 2010 г. Извлечение от 6 октомври 2010 г. Решението на вашия управляващ орган Управителния съвет и ценоразпис на услугите, съобразно това решение.
След това има друго решение 2009 г. Фактически давате хронологията на промяната.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Ценоразписа, който е представен и е в сила от 29 май 2013 г., това е ценоразписа действащ към момента. Приложили сме за пълнота и всички решения, с които са одобрявани отделни видове услуги в отделните периоди, които към момента действат. Имам предвид решения на управителните органи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цените, които са за извършване на услуги не са ли част от вашите общи условия? Публикувани ли са?
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Ценоразписите са публикувани на сайта на дружеството и на едното и на другото.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защото част от информацията ви са ценоразписите. Печат, търговска тайна.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Времето за изработването на информация беше много кратко.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин председател, ние сме двойно регулирано дружество. Един път енергийния регулатор ни регулира, втори път ни регулира финансовия регулатор, Комисията за финансов надзор, тъй като сме на борсата и това е причината. В действителност с печата е малко повече работено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преминаваме към втора точка – Възложени ваши услуги за 2014 г., отчитане на електромери, финансово счетоводни. Информацията трябва внимателно да я разгледаме.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин председател, преди да минем към втора точка искам да направим уговорката, ако разрешите, че при интерес за всеки един от текстовете вътре, сме готови да предоставим пълната информация по точка първа.
По точка втора, така както сте поискали да представим стойности на възложените услуги за 2014 г. по фирми и стойности. Съвсем кратко госпожа Йовчева ще даде логиката на нещата, както сме ги структурирали.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Благодаря. Както вече вие разгледахте таблиците, две таблици сме подготвили. Съответно едната за ЧЕЗ електро и другата за ЧЕЗ разпределение. Съдържа доставчик на съответната услуга, предмет на договора и стойност осчетоводена за 2014 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо сте дали ЧЕЗ разпределение по-големия обем, а два листа имате за ЧЕЗ електро.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Ще си направите извода, че дейността на едното дружество е в много по-големи обеми, отколкото другото. Ако имате въпроси?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Димитров заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се опитвам да се ориентирам. Гледам на стр.21 ЧЕЗ България АД с един разход за външни услуги от 51 млн. лв. Някъде разбити ли са тези средства? Написано е услуги в областта на финанси, счетоводство, човешки ресурси и т.н. Има ли ги разбити някъде?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Понеже справката беше изискана - доставчик, договор и съответна стойност за 2014 г. Договорите с ЧЕЗ България са основно три. Може да ги видите, те са точно в тази част. Това е основния договор, който е за предоставяне на услуги в областта на правни услуги, човешки ресурси, финанси и счетоводство и други. Изредени са. Това е на стр.21. Информацията е представена по договори, такива каквито ги имаме. Така беше изискано.
В отчета, който е одитиран, заверен от одитор и е публичен за всички има разбита информацията. В публичния отчет на дружеството за 2014 г. Ако искате допълнително може да ви бъде предоставен официално.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, не че не ми е известно, но за протокола. Когато вие отивате в Комисията за енергийно и водно регулиране да защитавате цени, тези външни услуги ги вкарвате в разходите. Понеже цените, които искате са разходо оправдани и базирани и затова питам. Когато защитавате цени в ДКЕВР, това влиза ли в разходите, които вие защитавате като цени, имам предвид тези 70 млн. накрая, които са общо за външни услуги.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Когато входираме нашите заявления за цени в регулатора, разходите, които са включени са само тези, които са присъщи за дейността. Не всички разходи за услуги са елемент на ценово заявление. Част от тях, да. Има си определена нормативна уредба, съгласно която ние изключваме разходи, които нямаме право да включваме в цените.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В тази връзка да продължа това, което мисля, че господин Димитров искаше да попита. Разходите, които са влезнали за наем на оборотни коли, услуги в областта на финанси и човешки ресурси, определяне на собствеността и онези юридически услуги, които са за обществени поръчки, те присъщи ли са към дейността и влизат ли в разходите или не.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков, за да бъдем съвсем коректни, всеки един от тези разходи при които е включено ценовото заявление, ще ви го дадем допълнително.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да не се връщаме отново към този въпрос, същото се отнася и за ЧЕЗ Електро. Разходите, които са направени. Основно 14 млн., които са към ЧЕЗ – ЕАД.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков само да обобщя това, което чух от вас. Разходите, които са за външни услуги по тези три договора желаете справка, кои от тях са включени в ценовото ни предложение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Само едно уточнение. Кои сме включили в искането и кои са одобрени. Цялата информация, която имаме в тази посока ще ви я предоставим. По отношение за одобрените каквото сме заявили ще ви го дадем.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Само ще ви помоля, нека да не бъде само цифра. А зад това което сте заявили, да стои точно конкретно. Примерно по кои от тези договори какво е влязло във вашето ценово искане. Накрая вече е ясно, че от ДКЕВР не ви излиза по кой договор какво ви признава, а ви казва едно число.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Договорите ще ги предоставите и разбивка по услуги за тези 51 млн.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Да ви предоставим копия на договорите ли?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, договори.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Текстовете на договорите искате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Предмет на договора, стойност на договора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Договора трябва да бъде представен между двете дружества.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Аз задавам този въпрос, защото може би за трети път ще представяме на Народното събрание същите тези договори.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На кой сте ги представили?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Миналата година, ако не се лъжа имаше някаква нарочна комисия, която проверяваше договорите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кое време миналата година? Преди нас ли.
МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Преди вас. Със сигурност мога да намеря преписката, с която сме ги представили. Текстовете на договорите не са толкова големи, но примерно за ДКЕВР кашони сме представяли с фактури и какво ли не още. Мисля, че и за тази комисия от миналата година пак копирахме фактури и приемо-предавателни протоколи. Но ако трябва ще ви ги представим. Искам да уточним.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един уточняващ въпрос. Ако това са документи за 2014 г., как са ги предоставили преди края на годината?
МАРИЯ ЙОРДАНОВА: Както ви обясних, договорите са сключени 2011 г., а стойността която е дадена тук е за 2014 г. Тези за ЧЕЗ България, за наема на оборотни коли не съм сигурна, защото той е малко по-рано сключен. В момента не мога да ви отговоря. Със сигурност има и други договори в справката, които са сключени преди периода, който проверявате.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За протокола Иван Петков 92 ЕТ.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Аз само искам да уточним за Иван Петкова ви интересува договор.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Договор и справка за сумите. На веднъж ли са изплатени? За какъв обем? Приемо-предавателен протокол за извършената работа за 180 000 лв.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тук на същата страница имате доставка и монтаж. Те са пускани с експлоатация “БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД. Те са 4212 лв. най-вероятно става въпрос за охранително сигнализационна техника. Не е записано.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Стр.5 мениджмънт. Справка и приемо-предавателен протокол.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, на стр.2 какво разбирате – предмет на договора, прекъсване и възстановяване на електрозахранването, независимо на коя територия е. Тук има Електро лукс вак 02 и други фирми и пише прекъсване и възстановяване на електрозахранване на територията и следва вече какво включва това. Видимо някой извършва тази дейност или как е? Това е на стр.2.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Точно така господин Ерменков в тази посока е. Точно това са услугите по прекъсване и възстановяване. Предоставени на въпросните фирми към които виждате плащанията за клиенти, които са недобросъвестни и съгласно общите условия трябва да бъде прекратено електроснабдяването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тогава ще ви помоля в такива случаи, за тези случаи да ни направите, ако е възможно информация по какъв начин са подбрани фирмите.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков, нали правилно ви чувам, че искате да ви предоставим материалите търговете по ЗОП, които сме ги подбрали.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: ЗОП има много процедури.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Открити процедури са и ще ви ги предоставим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На стр.10 и на стр.15 някакво обяснение за съвпадението на цифрите. Това е Адвокатско дружество “Доковска”.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: За прекъсването за всички фирми ще ви предоставим договорите и ЗОП-овите процедури.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На стр.10 и на стр.15 американски университет конферентна зала под наем, обяснение.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: А ЗОП-овските процедури искате само за прекъсването и възстановяването на електрозахранването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да направим така. Всяка сума, която е над 150 000 лв., която е направена сума. Да не се занимаваме с по 10 000, 20 000, 5000. Има не само прекъсването, а има изготвяне на частично осигуряване на процеса и поставяне на данните. Има аварийно строителна работа чрез по част архитектурно строителна. Над 150 000 лева разходите и договорите, които са направени, справка по процедурите.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Да ви дадем справка, което означава да опишем номера на процедурата, дата на публикуване, а не цялата преписка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Цялата преписка не ни трябва.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря за отношението. Защото тези справки, когато ги дадохме в пълен обем, това са касаеше за кашоните.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не искаме такива работи. Вие знаете много добре какво обикновено като информация в Агенцията за обществени поръчки се изпраща. Нещо в този вид ни трябва и на нас.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нещо друго по втора точка имате ли колеги?
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Големия въпрос е НПО-та с обществена полза. Това практика ли е. Вие за 2014 г. примерно виждам, че НПО 1, което е обществена полза сте го наели като консултант за 40 000 лв. Това във всяка една година ли е правено с НПО в обществена полза. Говоря за Федерация на потребителите в България. Това практика ли е в годините назад или е нещо инцидентно само за 2014 година? На стр.6. Това ми звучи като банката да плаща на банковия надзорник консултативна дейност. Предишни години практика ли е това нещо, НПО-та в обществена полза да бъдат наемани като консултанти?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: За кое НПО става въпрос? Ако е за Федерация на потребителите в България има изисквания на правилата за измерване, в които трябва да имаме двама свидетели. При смяна на електромер, в случаите когато хванем злоупотреба и това беше една от причините, поради които регулатора ни санкционира, защото всички наши протоколи нямаха два подписа. И тъй като не могат да бъдат наши служители, съобразно изискванията на въпросните правила за търговско измерване, се налага да ангажираме хора. Тъй като по принцип доста често там където проверяваме, не може да намерим нито живеещи, нито хора които да са на близо. Такава е дейността. Ние оперираме в работно време и това е причината да се обърнем към подобно НПО, за да може да ползваме тези услуги и да може да отговаряме на изискванията на правилата за търговско измерване, конкретно за този случай.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тази връзка освен осигуряването на представители имате и перо консултантска помощ. На стр. 6. Какво означава тази консултантска помощ? Определено тя не е свързана с проверките. Какво ви консултират Федерация на потребителите?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов само да уточня. Ще ви дадем конкретно информация, каква е предоставената услуга.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Федерацията на потребителите с какъв вид поръчка сте ги наели?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Информацията ние ще я предоставим за потребителите как е направено, как е платено. Тази информация ще ви бъде предоставена. Така че там ще се запознаете с детайли, ако се налага. Ако се налага нещо допълнително ще ви предоставим допълнителна информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, други въпроси имате ли по тази точка. Аз имам един въпрос. Имаше някакъв хеликоптер. За какво беше той? Какво е заснел той?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Погледнете го. Използваме летателни средства. Знаете имахме доста сериозни проблеми с авариите. Вдигахме хеликоптер. Даже и в момента имаме договор за поискване на подобни услуги. Но има и друг случай на използване на летателно средство, затова ако обичате да го изясним и ще ви предоставим информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има го на стр.15 – заснемане с хеликоптер. Искам да ви питам, на тази стр.15, където господин Симеонов намери хеликоптера, аз исках да ви питам за 118 000 за банкови такси на стр.15. И това би било единствената възможност такси по кредити. Прекомерно изглежда 118 000 за банкови такси.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Това ще го проверим и допълнително ще предоставим информацията.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов само да уточним. Това е 104 000 лв. заснемане с хеликоптер на автономна платформа. Ще ви го дам като детайли. Сега в моментна не мога да ви кажа.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Не са ли много големи тези сметки тук. ВиК – Перник. Ползване на ВиК системи 190 000 лв.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: По принцип дружеството знаете, че има на цялата територия на лицензията офис сгради. Най-вероятно е стандартна услуга предоставена от ВиК. Отново попада в секцията над 150 000 и ще ви предоставим информация.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Конкретно в Плевен имаме две офис сгради. И в Перник също имаме сгради.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Между другото виждам доста ползвани правни услуги на различни фирми. Да приеме ли, че това е свързано с наемането на конкретни различни градове, наемали сте различни дружества.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Някои от тях да. А някои са свързани с това, че наемаме по конкретни дела с правна сложност.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Предполагам, че на господин Симеонов е направило впечатление на същата страница, че примерно Адвокатско дружество” Нейкова”. Проблемът е дали при всички случаи се обръщат при госпожа Нейкова, защото има конкретни случаи към нея ли? Понеже е териториално обосновано. За това става въпрос.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Спецификата на правните услуги е, че ако спечелим дело, за да ни бъдат присъдени разноските направени за адвокатски хонорар, адвоката трябва да представи в съдебно заседание възлагането. Поради тази причина договорите са по производство, съдебно дело по дело. Поради тази причина виждате, че Нейкова е водила шест дела, които доколкото си спомням са в района на Перник и касаят взаимоотношения с Община Перник.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Там имахме един казус. Ако ви интересуват детайли ще ви го кажем. Там се касаеше конкретно за спор за собственост върху трафопостове. Над 100 трафопоста общината имаше претенции за собственост.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Стана въпрос за трафопостовете. За справката която ни предоставяте ще ви помоля да ни предоставите една справка, колко трафопоста са построени, колко са изкупени и колко остават да се изкупят.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков, това е точка 3.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, имаме ли по втора точка нещо друго, освен да поздравим ЧЕЗ, че са постигнали цена за ремонт на уред 1,67, прецизно отбелязано.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов, ако разрешите. Комисията беше за пълна справка и ние ви предоставяме справка на 100 процента, включително и с минусуви суми, където са операции съответно. Така че желали сме да бъдем максимално открити към вас.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По трета точка.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Димо Петров – директор Дирекция “Реализации на инвестиции” при нас ще направи едно въведение и след това ще минем в детайли.
ДИМО ПЕТРОВ – директор Дирекция Реализация на инвестициите”
По трета точка по отношение на изкупуванията. Те са регламентирани основно с два законови нормативни акта. Единият е съгласно § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно който съоръжения, които са изграждани преди влизане в сила на закона и към влизане в сила на закона захранват повече от един потребител и не са собственост на разпределителното дружество, съответно тези съоръжения подлежат на изкупуване от разпределителните дружества. Тогава трябва да ги изкупим. Ако захранват само един потребител и са негова собственост, те не подлежат на изкупуване. Вие имате трафопост. Захранва само ваш обект. Той е изграден. Той попада в обхвата на чл.117 от Закона за енергетиката.
Съгласно Наредба № 6 за присъединяване на потребители и производители, разпределителните дружества имат ангажимент да извършват присъединяване на новите си клиенти. Но съгласно чл.20, ал.5 от отменената наредба и съответно чл.21, ал.5 от последната промяна в Наредбата, всеки клиент който пожелае да поеме ангажимента, може да изгради съоръженията за присъединяване. Като в последствие разпределителното дружество има ангажимента да изкупи изградените съоръжения. Това са нормативните уредби, съгласно които възникват ангажиментите за придобиване. И съответно в информацията, която ви е предоставена има детайли как са се развивали нещата през годините назад. И като крайна информация, какво е състоянието към момента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дължими суми за възстановяване.
ДИМО ПЕТРОВ: Дължимите суми за възстановяване. Към настоящия момент имаме не изкупени съоръжения по 3115 преписки за 128 млн. лв. Като това е стойността на съоръженията, които трябва да придобием, но от тази стойност трябва да си приспаднем дължимата към нас цена присъединяване. В случаите на сключване на договори за присъединяване, при които клиента поема ангажимент да изгражда съоръженията, той не дължи към момента на сключване на договора за присъединяване цена за присъединяване, а във финансовите взаимоотношения на договора се регламентира прихващане на двете суми. Тъй като ние имаме ангажимент да изкупим съоръжения, а той има ангажимент да плати цена присъединяване. И към момента на сключването на договора цената за присъединяване физически не се заплаща от клиента.
Тоест, 128 млн. е стойността на съоръженията, които следва да придобием, минус цената за присъединяване, която съответно клиентите дължат.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли горе долу да ни кажете.
ДИМО ПЕТРОВ: Цената за присъединяване. Около 50 млн. е цената за присъединяване. Цената за присъединяване се определя на база предоставена мощност по договор за присъединяване и е по ценоразпис, който е приет от държавната комисия. Този ценоразпис в първоначалния вид е приет през 2002 г., с решение Ц-002 и е разпределена по групи мощности и съответно суми, които се дължат за съответната група мощност. И последно с Наредба 1 за регулиране на цените от април 2013 г. цените за присъединяване претърпяха съвсем лека корекция по отношение на горния праг на физическата цена за присъединяване.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Възможно ли е ВЕИ присъединени към вас да заявят мощност определена, на базата на която вие фактурирате цена за присъединяване, а в последствие да подават по-голяма мощност.
ДИМО ПЕТРОВ: Когато се заяви определена предоставена мощност в договора за присъединяване се записва с какъв токоограничител трябва да се ограничи тази мощност.
Тоест, ако някой клиент си заяви шест киловата захранване, когато изграждаме съоръженията за присъединяване монтираме автоматични предпазители, които ограничават мощността на 6 киловата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На стр.2 от справката имате едни заградени 49,93 и 43,50 за 2012 и 2013 г. Заградени със сиво. Защо са заградени?
ДИМО ПЕТРОВ: За регулаторния период 2008 – 2013 г. дружеството имаше одобрен размер на инвестиционни разходи в размер на 357 млн. лв. за петгодишен регулаторен период, което прави средно по 71,2 млн. годишно. През 2011 г. регулатора одобри допълнителен размер инвестиции, в размер на 40 млн. годишно до края на регулаторния период, целево само за изкупуване на съоръжения. Затова за 2012 г. и 2013 г. имахме допълнително одобрени по 40 млн. лв. на година средства за изкупуване. Затова сме ги заградили в сиво, за да покажем, че ние сме реализирали около 90 млн., а са ни били одобрени 80.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В тези 71 млн., които са одобрени в ценовия ви период 2008 – 2013 г. средно годишно, в тях освен чисто инвестиционните разходи на дружеството, каква е сумата, която се предвижда и имало ли е такава за изкупуване на такива съоръжения.
ДИМО ПЕТРОВ: В червено в тези колонки са сумите, които сме изразходвали по години за изкупуване, които влизат в тези 71,2 млн. одобрени.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: В решението на регулатора не е имало изрично насоченост на определена инвестиция за изкупуванията, с изключение на периода 2012 – 2013, където средствата са били целево насочени за изкупуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така. Но вие когато сте заявявали на регулатора във вашето заявление ценово, сте записали инвестиционни разходи, в които е имало разбивка. И питам точно за тази разбивка какво е било заявено. Става въпрос за следното. Вие може би сте написали в ценовото заявление, че искате сто млн. инвестиционни разходи годишно, но са ви утвърдени 71. В тези 100 млн. сте написали колко са вашите, колко са за изкупуване като пропорционално съотношение. От тази гледна точка питам как стоят нещата, като заявление. Вашата разбивка при заявлението и утвърждаването. Защото нормалния бизнес план е когато нещо сте го заявили и то ви е намалено в съответните проценти, със същите проценти да бъде намалена и разбивката, която вие сте правили за изкупуване и за ваши инвестиции. А не за сметка на изкупуването да са другите инвестиции.
ДИМО ПЕТРОВ: Допълнително ще ви предоставим информация, тъй като това е ценово заявление, което е било в началото на 2008 г. А в началото на 2008 г. все още не е имало такъв обем от заявления за изкупуване. Но допълнително ще ви предоставим разбивка на ценовото заявление в началото на въпросния регулаторен период.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да си уточним философията и подхода на бизнес формирането и бизнес плановете. Когато 2008 г. сте правили проектите си за ценовото си заявление, вие сте имали някакъв бизнес план, който би трябвало да следвате. В този бизнес план задължително сте предвидили какви обекти и колко ще бъдат присъединени и съответно какви трафопостове би трябвало да има вътре. Това че 2008 г. не ги е имало, не означава, че вие не сте предвидили. Ако не сте предвидили, тогава този който ви е писал бизнес плана трябва да го накажете, че ще има такива за изкупуване. Затова ви моля да направите точно тази разбивка. Да ни изпратите тази информация, за да видим как стоят нещата.
Вярно е, че вие казвате, че са отпуснати 80 млн. за двете години целево, но това не означава, че в останалите 71 млн. няма нищо, което да е било предвидено за трафопостове.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков ще ви дадем ценовите предложения за въпросните години. Там ще видите какво сме поискали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По тази таблица имам въпрос. От 2008 до 2013 г. са ви одобрили 71,2 млн. средно годишно за изкупуване.
ДИМО ПЕТРОВ: Средно годишен обем за общи инвестиции. В това число са и изкупуванията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За изкупуването не е имало нищо целево, с изключение на 2012 – 2013 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Но въпреки всико, вие сте изкупували с тези 71 млн. за инвестиции и от 2008 г. сте започнали.
Следващия ми въпрос е тук давате със сиво заявени за изкупуване в милиони левове. В червения кръг пишете за изкупуване към 31 декември 128 млн., но сумите са много повече от 128 млн.
ДИМО ПЕТРОВ: Да, защото ние сме реализирали и изкупувания през това време.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това сте го маркирали. Със сиво са само не изкупените.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тук те казват. До 2005 г. са имали заявени 29,41, а са изкупени 6,64. Значи са останали 23.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като видиш 2012 г., ако твоята логика беше права трябваше сивото да е по-голямо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имаш стари числа.
ДИМО ПЕТРОВ: Точно така. Има стари. Ако съберем цифрите в сивите колонки ще даде общата сума на входираните заявления за изкупуване. А в червените колонки са сумите, които са сключени договори за изкупуване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като събера сивите колонки се получава доста повече от 128 млн., които ми казвате, че предстоят за изкупуване.
ДИМО ПЕТРОВ: Точно така. Като съберем сивите и извадим от тях червените ще остане 128. Това е година за година.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси имате ли? Аз имам два въпроса. Заповядайте.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Имам два въпроса. Първо според § 4 от Закона, вие трябва до края на тази година да ги изкупите. Възнамерявате ли да изпълните закона?
ДИМО ПЕТРОВ: Възнамеряваме да изпълним това, което е предвидено в закона, стига да има физическа възможност да се случи това. Защото, за да изкупим едно съоръжение, съответния собственик на това съоръжение трябва да представи необходимите документи, с които да докаже, че той е пълноправен собственик.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Аз смятам, че болшинството са представили такива документи.
ДИМО ПЕТРОВ: Презентацията, ако това ви интересува господин Желев, ние сме дали какво смятаме да направим, какви рискове има за дружеството и какви са следващите ни стъпки. Последните два слайда от нашата презентация са в тази посока.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Това безлихвен суми ли са? Начислява ли се лихва върху тази сума, която инвеститорите са вложили?
ДИМО ПЕТРОВ: Това са стойности на съоръженията, съгласно оценка. Той е безлихвен.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: За съоръженията, за които дискутирате по § 4, както господин Петров ви обясни няма собственик отсреща. Или той няма документи.
ДИМО ПЕТРОВ: Това са съоръжения, които са изграждани преди 2002 г. Това е основния проблем за намирането на документи, които да показват собствеността на този, който заявява. Защото всеки може да дойде и да заяви, че дадено съоръжение е негова собственост. Съответно това трябва да бъде доказано с някакви документи.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Не знам дали в тази точка да питам за присъединяването на сроковете или в друга точка. Понеже има доста жалби и аз се занимавам с жалбите. И си направих труда да видя по нормативите за колко време един потребител, било то физически или стопански се присъединява. По документи това е три месеца и половина срок, но от много жалби се вижда, че този срок многократно се надвишава. Формално при ЧЕЗ в рамките на три месеца и половина. Но практиката сочи за 11 и повече месеци.
Сроковете за изграждане на много обекти са много къси. Тук мога да ви цитирам такива обекти. Въпросът ми е защо толкова се бави процедурата? И второ, доколко тези срокове са съпоставими с тези в Чехия или на други места, където оперира ЧЕЗ. ЧЕЗ оперира в Германия и в Румъния.
ДИМО ПЕТРОВ: За да бъде много конкретен отговора трябва да има конкретна информация за конкретни обекти. Защото има различна специфика при различните съоръжения за присъединяване. В смисъл такъв. Има съоръжения за присъединяване, като монтаж на електромерно табло само върху съществуващи съоръжения, което изграждане не минава по режим на Закон за устройство на територия. В тези случаи сроковете ни са под четири месеца със сигурност.
В случаите, в които е необходимо да се изграждат съоръжения – кабели ниско или трафопостове и прочее, при които трябва да мине изграждането по реда на Закон за устройство на територия. Ние сме разпределително дружество и строежите са категоризирани по Закона за устройство на територията. Ние няма как да ползваме някакви преференции и да направим нещо по-бързо, отколкото регламентирано в режима. Не може да направим проектиране. Да минем съгласуване през 14 инстанции в София и да извадим разрешение за строеж за два месеца, защото някой клиент иска да бъде присъединен за три. Не ползваме преференция при изграждане на енергийни съоръжения.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Понеже съм бил от другата страна на барикадата. Бил съм в Резиденшъл парк – София. Отговарящ за присъединяването на отделите обекти. Резиденшъл парк беше първи клас инвеститор, ползващ всички преимущества на закона относно инфраструктурата. Там закъснението ви беше повече от година за всички тези неща, за които говорим. Аз ги имам като точки. По всяка една точка колко дни са. Сумирал съм ги и затова съм получил тези три месеца и половина, за които стана въпрос.
ДИМО ПЕТРОВ: Може да ги предоставите и конкретно за всеки един случай може да ви предоставим информация за конкретни причини.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз исках да ви питам. Знаете, че присъединяването, което вие извършвате е примерно един от критериите на Световната банка за бизнес средата. И съответно, ако има необосновано забавяне, това участва като критерий в позиционирането на България въобще като бизнес дестинация. На ясно сте с това условие. Исках да ви попитам, дали може да направим според вас към един регистър към Комисията за енергийно и водно регулиране на заявените обекти за присъединяване. Когато това се случва. За да може не само за вас, но и за трите дружества да има картина и да може да смятаме средни срокове и по-обективни данни. Това как ви се струва като идея. Ако те приемат, те са независима комисия. Ние може да им предлагаме разни неща. Те сами решават, дали го направят или да не го направят. Но вие бихте я предоставили и те могат да си я поискат тази информация. Може и такъв регистър да направим на заявените обекти за присъединяване и кога това се случва реално.
ДИМО ПЕТРОВ: Ние разполагаме с такъв регистър.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Димитров, само да кажа, че Световната банка има такъв въпросник. И един път годишно даваме данни. Трета година даваме такива данни. В тази идея има възможност. Ние сме отворени. Ние междувременно това, което питате по отношение за присъединението сме уведомявали регулатора, включително и председателя, последната година, за тази тайна инерционност при присъединяване на енергийни обекти. Защото прав сте, че инвеститора може да е първи клас, но ние при преминаване през процедури и през всички други неща сме на общо основание.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Само не съобщихте практиката спрямо другите страни където оперирате. Предполагам, че знаете.
ДИМО ПЕТРОВ: ЧЕЗ в момента като мрежа оперира в Румъния, оперира в Чехия. В Полша групата има топлоелектрическа централа. В Турция има снабдително дружество, не мрежово дружество. Така че като опит за Румъния и Чехия има групата, но условията са съвсем различни в трите страни по отношение на подложка – нормативна база, изисквания и наредби. Така че в тази посока сравнимостта е различна, както и регулаторни условия. Тоест какво одобрява регулатора в цената. Съвсем различни са условията.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Присъединяване примерно 2011 г. средата на годината, а то започва да подава ел. енергия след шест месеца. Възможно ли е това присъединяване да е станало преди то да бъде на сто процента изградено.
ДИМО ПЕТРОВ: Не. Присъединяването става с представяне на изискуеми документи от страна на производителя. Тоест, без да е предоставено разрешение за ползване издадено от РДНСК няма как да бъде включено.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: В последствие се оказа, е РДНСК са предоставили разрешения не законосъобразно.
ДИМО ПЕТРОВ: Ние не сме контролен орган, за да може да преценим, дали това разрешение е законосъобразно или не.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Вие имате ли необходимите документи ги присъединявате и другото не ви интересува.
ДИМО ПЕТРОВ: Да, съответно имаме приемателен режим върху присъединителните съоръжения. Приемателния режим върху генериращите съоръжения е от компетенциите на РДНСК.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Какъв е средния период между актуването на съоръжения, които трябва да станат част от вашата мрежа. Говоря като трансформаторни станции. Вие ги актувате във вашите активи и времето, в което ги изплащате на изградили.
ДИМО ПЕТРОВ: Актуването става след като се сключи договор за придобиване. Когато записваме конкретни срокове, в които се изплаща това съоръжение.
СТЕФАНА ГАМИЗОВ: А защо не ги изплащате в такива срокове. Имате такива огромни забавяния. Де факто вие актувате. Получавате по-висока цена въз основа на повишаването на счетоводните си активи.
ДИМО ПЕТРОВ: Тези съоръжения не са актувани и не са част от нашите активи.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: И втория въпрос, каква е причината поради която толкова настоятелно желаете да бъде повишена стойността на регулаторните активи, които сте придобили при приватизацията? КЕВР има силен натиск и желание да бъде повишена стойността на регулаторните активи, като се твърди, че те са били подценени по времето на приватизацията, двойно.
ДИМО ПЕТРОВ: Отиваме в Комисията по енергийно и водно регулиране. Там са им мотивите. Имаме и представител.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Вие не ми разбрахте въпроса. Вие там ще си говорите за цените и всичко останало. Но това е ключов въпрос.
ДИМО ПЕТРОВ: Включително един от въпросите, който казвате е този.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Как ще компенсирате в такъв случай българското общество, заради това че сте придобили активи, които са били на подценена стойност?
ДИМО ПЕТРОВ: Ще отговорим официално на този въпрос. Нито един от колегите, с които сме тук не е специалист по регулация. Въпросът който вие задавате, съгласен съм, въпроса е изключително важен. В момента не може да ви дадем напълно компетентен отговор.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: А някакъв отговор дали може да дадете? Господин Симеонов, моля наистина този въпрос да бъде оформен, защото де факто това е ключов въпрос, който разкрива един от пътищата, по които въпросната приватизация е станала на странно занижена стойност. А в същото време въпросните електроразпределителни дружества правят де факто документирано официално признание за тази занижена стойност. И в момента искат тези регулаторни активи да бъдат увеличени някъде около два пъти, въз основа на което да им се признае по-висока цена. Затова ви моля да ги попитате официално какво е основанието. Конкретният въпрос е на какво основание електроразпределителните дружества желаят да бъде повишена стойността на регулаторните им активи двойно, спрямо тези, които са придобили на времето при приватизацията. Има такова искане. Дори аз твърдя, че има лобиране вътре в самата Комисия това да се случи.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов, аз предполагам, че ще бъде записано в протокол. И бих помолил да получим протокола.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси има ли?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Понеже вашия регулатор ви е осигурил невероятна комфортна среда, имате ли вътре някакви вътрешни правила или вътрешна методология, така че да обвързвате инвестициите с качеството. Защото ние сме единствения регулатор в Европейския съюз, който не изисква от вас по никакъв начин инвестициите да ги доказвате, като постигате ефект.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Дали правилно ви чувам, че това което питате, дали инвестициите са свързани с наблюдение върху качеството на услугата, която предоставяме.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Питам ви нещо различно. Дали имате вътрешна методология, с която да се само стимулирате, защото все пак твърдите, че сте инвеститор. Така че да постигате по-добри резултати, когато правите инвестиции. Защо? Защото наблюдавайки ситуацията в техническите и не техническите загуби, които правите, не забелязваме някакъв огромен напредък. Даже точно обратното. Комфорта да ви се предоставя до тази година по 30 лева мегават час цената от АЕЦ “Козлодуй”, ви развързва свободно ръцете, да ви се случи каквото пожелаете в мрежата. И мен ме интересува дали сте си изградили вътрешни правила? Защото очевидно обществото е слабо срещу вас, но вие сте инвеститор, който е с голям опит в Европа и би трябвало да въвеждате най-добрите практики.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов ще отговоря на това, което разбрах. В момента, ако говорим за качество на електроенергията има изисквания и това са два показателя, сайди и сайфи, планиран и не планиран, които регулатора да наблюдава и съответно налага съответните санкции. На тази база, като правим нашите инвестиции, ние наблюдаваме тези два показатели и те са включва и те дават брой засегнати от прекъсвания клиенти и чистота на тези прекъсвания. Това са сайди и сайфи. И на тази база давайки инвестициите, нашата инвестиционна програма, съобразно размерите е ориентирана на приоретизация. като един от приоритетите именно е включване в това, в което сме наблюдавани.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Последен въпрос имам аз. Цените за присъединяване, така както го виждам на страница 1. Ценоразпис на услугите. Извършване на битови и не битови на технико-проучвателните отдели. Една малка табличка след ценоразписа на услугите.
На ЧЕЗ разпределение.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов ценоразпис 2 на услугите на разпределение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ценоразпис 2 на услугите на ЧЕЗ разпределение. Явно това е таблицата, понеже друга не видях, по която се остойностява е присъединяването. Друга таблица няма във вашата документация такава. Това не знам кога е прието.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Това е цена за проучване, не е цена за присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 2008 г. по тази работите, нали. Нямате промяна.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Не, нямаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За присъединяването до 15 киловата – 97 лв. е за проучването. До 50 – 115. Това са цените, така ли?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Да, това са цените, които са публични и са на сайта.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Самото присъединяване къде е като разход?
ЙОРДАНКА КОВАЧКИ: Цените за присъединяване не са елемент на ценоразписите за допълнителни услуги. Те са регулирани услуги. Регулирани цени. Господин Петров обясни, че те са одобрени 2002 г. и от тогава не са променяни от Държаната комисия за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са те?
ДИМО ПЕТРОВ: По групи мощности. За 6 киловата – 444 лв. цената за присъединяване. От 6 до 15 е 696 лв. от 15 до 50 – 2316 лв. От 50 до 100 е 5880 лв. От 100 до 200 е 9600. От 200 до 400 по последната промяна в цените е 21 360. А над 400 киловата присъединяването е по индивидуален проект.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те са защитени и по тях работите и сега.
ДИМО ПЕТРОВ: Тези групи мощности, които са до 200 киловата, цените са определени още през 2002 г. И през 2013 г., когато се промени Наредбата за ценообразуване до 200 киловата цените не бяха променени. Само се промени горната граница на цена за присъединяване по индивидуален проект, която до 2013 г. беше 1000 киловата. А от 2013 г. стана горната граница над 400 киловата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към тази цена се прибавя цената, която е за проучване. Така ли?
ДИМО ПЕТРОВ: Проучването е услуга, която се извършва от дружество. Не всяко проучване може да стигне до присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тези цени, в тези цени, които ми казахте за присъединяване, влизат ли материалите?
ДИМО ПЕТРОВ: Това са цени по групи мощности. в смисъл разходите, които ние правим може да са по-малко или по-големи от тези цени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Но това взимате.
ДИМО ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Никакви други допълнителни суми не се изискват от клиента за присъединяване.
ДИМО ПЕТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Разходите са изцяло за ваша сметка.
ДИМО ПЕТРОВ: Точно така. Клиентът си заплаща примерно за 15 киловата 696 лв. и няма допълнителни разходи. Има променлива компонента на цената за присъединяване. Тъй като също съгласно решение на регулатора, присъединяването е безплатно до 25 метра дължина на захранващата линия от точката на присъединяване. След 25-ия метър се дължи променлива компонента, която цена е определена от регулатора. Тя е в зависимост от предоставената мощност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Влизате ли в тези суми като разходи?
ДИМО ПЕТРОВ: За малките групи до 15 киловата влизаме в тези разходи, но за големите групи над 15 киловата, всяко присъединяване генерира загуба. Тоест средствата, които изразходваме за изграждане на съоръженията не покрива цената за присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Средно.
ДИМО ПЕТРОВ: Средно, да. В различните групи са различни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако се намира на 5 метра какво става? Дали стойността примерно ще бъде за 50 киловата 5880 лв.
И последния въпрос, има ли приватизационен договор фактически. Предполагам, че с такъв договор сте придобили собствеността. Нали така. В него има ли някакви ограничения по отношение на изискванията, какви услуги могат да се извършват от самото дружество и какви могат да се възлагат. За това, за което говорихме преди или условия на лицензията.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Доколкото знам, не. Все пак приватизационния договор е сключен със собственика.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А в лицензионните условия. В лицензията дали има ограничение по отношение на дейностите да възлагате.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Има решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране още от 2006 г. е решението, с което те одобряват модела на така наречения Сървис център, в който са обединени споделените услуги, които видяхте по договор за предоставяне на услуги, с цел постигане на синергични ефекти, обслужване на едно гише на клиентите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В решението от 2006 г. е одобрено възлагането.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Одобрява модела, по който се възлагат услугите на споделен център, ако за това питате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да доуточним въпроса, който предполагам господин Симеонов иска да зададе. Примерно в лицензионната дейност, снемане на показания, измерване на търговски уреди, поддръжка на търговски уреди, монтиране на търговски уреди и т.н., това има ли го като ограничение да бъде възлагано или го няма.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Да бъде превъзлагано на трети лица.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е част от специфичната дейност, която извършвате. То е от доставката до клиента. Това ви е възложено като оперативна дейност. Част от тази оперативна дейност е поддръжка, ремонти.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Много голяма част е строително-монтажна работа, която дали ще е за ВиК, дали ще е електроснабдяване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос не само за разпределението, говоря и за електро също.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков, ако погледнем специфична дейност е изграждането на мрежи. В момента за нови мрежи ние наемаме фирми през търг. Лиценза определя точно основните дейности. От там нататък подробно разписване в лицензията няма и всичко, което правим е на база на тези услуги, които ги предоставяме – ценоразписите, които са ни одобрени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: При отчитането на електромерите, понеже за него ставаше въпрос в началото на разговора. Имате 30 процента възлагане и 70 процента вие го извършвате. Така ли?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Приблизително говоря. Ако ви интересуват точни данни, ние имахме заслушване, мисля, че миналата година по този въпрос. Ще ви предоставим данните.
РОЗЕЛИНА КОСТОВА: Аз бих искала да добавя няколко неща относно възложените услуги. В лицензията на ЧЕЗ електро няма точно определен процент, примерно колко процента могат да бъдат възложени. Но ми се иска да кажа няколко думи относно възлагането на ЧЕЗ България.
Този модел е одобрен от регулатора не само поради отделянето на дейностите по снабдяване от разпределение, а и така също да се постигне някакъв ефект от тази дейност. Например, в момента двете дружества издават само една обща фактура. И тази обща фактура се издава от ЧЕЗ България. Като ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение си делят разходите. Ако го нямаш този споделен център трябваше и електро и разпределение да си издават отделни фактури и разходите биха били двойни в този случай.
Подобен е случая с клиентските центрове. Това е точно определена цена, по която се печата и разнася фактурата. Фактурата е една, вместо да са две. Освен това в клиентските цетрове. В момента всички клиентски центрове се ползват от клиенти и на двете дружества. И те също са в ЧЕЗ България и се намират в тези суми, за които говорихме – 14 млн. в електро и 50 млн. в разпределение. Ако трябваше и електро и разпределение да имат отделни клиентски центрове, разходите също биха или двойни. Или половината клиентски центрове трябваше да се ползват от клиенти на електро и половината от разпределение А това не би било удобно за клиента, защото клиента в много случаи не знае какъв точно е проблема. Той отива в клиентски център и му е най-удобно да бъде обслужен от името и на двете компании. Защото в един случай може да му е спрян тока, заради не плащане, което е възложено от ЧЕЗ електро. А в друг случай да има авария, което е в ЧЕЗ разпределение.
Същият случай е с информационната система за поддържане на данните от електромери, съответно фактуриране, пликоване, разнасяне и т.н. на тези фактури. Отново се ползва и от двете дружества. Така че в много от тези суми, които вие виждате превъзложени на ЧЕЗ България се постига този ефект. И това са огромните суми по отношение на обслужване на клиенти. Има разбира се и по-малки суми, като например в цялото дружество има един единствен отдел “Човешки ресурси”. Това е в ЧЕЗ България. И този отдел се ползва и от двете дружества. Така че възлагането на тези услуги води и до спестяване на много разходи. Най-очевидно е в самата фактура, че тя е една, а не са две, както и в клиентските центрове. Разбира се, ние ще ви дадем информация, както поискахте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Теоретично е така, но нищо не пречи цената на едната фактура да е равна на цената на две. Така е определено от ЧЕЗ България. затова ви го казвам. Чисто теоретично би могло и така да бъде.
РОЗЕИНА КОСТОВА: ЧЕЗ България го прави на база на избрана фирма с търг.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не споря, но теоретично така би могло да бъде. Защото дейността на ЧЕЗ България не подлежи на регулационен контрол за разлика от ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Прав сте господин Ерменков, че дейността на ЧЕЗ България не подлежи на регулация от гледна точка на енергетиката. Но в същото време от гледна точка на данъчното законодателство все пак лицата са свързани и вие много добре знаете, че сделките между свързани лица се контролират от данъчните органи и се извършват при определени условия. Министерство на финансите има достатъчно нормативна база в тази посока.
РОЗЕЛИНА КОСТОВА: В тази връзка искам да добавя, че има приключила данъчна ревизия в ЧЕЗ Електро и няма никакви констатации по този въпрос в ревизионния акт и за разпределение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На ЧЕЗ разпределение общата сума на външните услуги е 70 млн. от които 55 млн. са към ЧЕЗ България.
РОЗЕЛИНА КОСТОВА: Аз бих могла за електро да кажа. Дори мога да оставя разбивките от годишния финансов отчет. Там една огромна сума се дължи на фактурирането и на разнасянето на фактури на клиентските центрове и събиране на просрочените вземания. Бих могла да ви дам данните сега от финансовия отчет.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Симеонов, тъй като темата се повдига. В групата се търси ефективност на тези услуги. В момента се установява, че има възможност за постигане на ефективност в друг модел и от 1 май към ЧЕЗ Разпределение айсити услугите се извършват от дружество, което е на ЧЕЗ Разпределение. Тъй като по-големия обем от айти услуги са при нас, дори основния обем. И вече имаме дъщерно дружество на ЧЕЗ Разпределение, което е айсити към ЧЕЗ разпределение. Същият модел за други видове услуги, за които разпределението е така, че се извършва основно за едно от дружествата. Този модел ще бъде прилаган във всеки един случай, в който се установи, че е по-ефективен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към госпожа Ковачка, какъв е фактически обема на дейностите на ЧЕЗ Разпределение за 2014 г. приблизително.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Като обем какво визирате?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пари.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: А резултат, общи разходи?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Общи приходи.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Над 300 милиона от основна дейност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А разходите какви са, без външните приблизително?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само ще кажа стойността, без технологичния разход, около 125 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи 300 млн. са приходите. а разходите колко?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: 125.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И външни 70.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Те са включени вътре.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вътре са в 125.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Цифрата за технологичния разход не мога да я цитирам в момента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво значи технологичен разход.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Разходите, които са свързани със загубата на енергията в мрежата, включително технологични.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма да са близки до тези цифри, те ще са доста по-малки.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Не е така, 8 процента е признатия размер от Комисията за енергийно и водно регулиране. Реалните ни разходи, реалния процент е между 11 и 12.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 125 млн. 12 млн. ще бъдат разходи. Това ли е?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Те не са включени в тези 125. В отчета, който е публичен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Понеже е много динамична средата регулаторната, цената за технологичен разход се мени доста. Около 100 млн. са.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже стана въпрос за технологичните разходи. Господин Желев го зададе въпроса с 30-те лева, които са от АЕЦ и които са длъжни да ви ги покриват като разход. Това да е цената на електроенергията, която отива за технологичните нужди. Това според вас пазарно ли е или не е?
СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Господин Ерменков, ние не можем да правим коментари на решения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един много кратък въпрос, на който може да ми отговорите писмено. Колко са технологичните загуби на ЧЕЗ в Чехия. Също има технологични загуби в Чехия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Към информацията, която досега поискахме, ще запишем едно изречение – причини и намерения за заплащане на дължимата до момента реактивна енергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ:
Приключваме. Благодаря ви.
Преминаваме към точка трета.
По исканията за подготвяне на информация.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Подготвили сме отговор на въпросите, който вие имате в писмен вид. И тъй като преди нас тук бяха колегите от ЧЕЗ, въпроса е дали ние обстойно да отговаряме на всички въпроси или ще ни задавате само по спецификата на нашата територия. Аз съм готов да започна да отговарям обстойно по всеки един въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те ни предоставиха за допълнителните услуги цялата хронология с решенията на ДКЕВР, съответно техните решения по дати и таблици, в които са изложили цените съответно на разпределение и на електро.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Тогава да кажа нашата позиция. Всъщност първия въпрос е много лесен за отговор, тъй като цените за допълнителните услуги се регулират, като 13 от тях се регулират от регулатора с решение 144 от 6 октомври 2010 г., където бяха определени тавани на тези цени. Става дума за 13 вида допълнителни услуги, като възстановяване на електрозахранването на прекъснат потребител, експресно възстановяване, временно преустановяване, измерване качеството на електрическата енергия, монтиране на средства за контрол на измерване и други. Те са 13 групи и някои от тях с подгрупи.
В нашите ценоразписите тези 13 групи услуги не са отделени. Те са в един общ блок, с всички възможни услуги, които се предоставят от дружеството. Не знам дали е нужно, но мога да ви предоставя ценоразписа, за да видите как са формулирани.
По принцип как са определени тези цени. Аз мога да ви кажа, че ДКЕВР също така не ги определи произволно. Имаше много подробна икономическа обосновка от страна на нашето дружество. Съответно също е била и от страна и на другите три разпределителни предприятия за тези допълнителни услуги.
Въз основана тези разходи, които се смятат, за икономически обосновани и доказани регулатора през 2010 г. е взел решението за тези пределни цени. Ако ви интересува каква е логиката на определянето на тези цени, ние показахме работни часове, заети служители, работни запати. Тоест, колко пъти за годината наши служители са отивали да възстановят абонат или да изключат абонат за не плащане. Какво означава като допълнителен разход експресното възстановяване. И на тази основа, когато се сумират всичките разходи и се разделят на броя такива събития се получи една средна цена, която ДКЕВР закрепи в решение 144. И тя например за възстановяване на неплатена енергия потребител, от таблото е 19 лева, от стълб 23 и чрез оперативно приключване 30 лева.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дайте ги тези ценоразписи, както и мотивацията за цените. ЧЕЗ както са го направили. Приложили са техните решения на Управителните съвети. Нас не ни вълнува. Също и решенията на ДКЕВР.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Уважаеми господин Симеонов, тъй като ние отговорихме на въпросите, не сме донесли десетки папки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не искаме десетки папки. Ние искаме икономическата обосновка. Как се формира тази цена.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: От порядъка на 20 листа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това искаме да получим. Колко време ще ви трябва за това?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: До понеделник най-късно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И до сряда може. В сряда имаме заседание и добре е да го получим до тогава.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Ще го имате.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е по първа точка.
По втора точка.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Възложени външни услуги за 2014 г. Отчитането на електромерите го извършваме сами. Нямаме външни услуги. Всички останали услуги като финансово-счетоводни, правни и външен мениджмънт, консултантски услуги нямаме. Единствено имаме разходи за строително-монтажни работи. Основната част са административни услуги и се извършват от фирмата майка, която е българско дружество Енерго-про – Варна. Тя е холдинг, който е мажоритарен собственик на двете лицензионни дружества – Енерго-про продажби, крайния снабдител и Енерго-про мрежи и разпределителното предприятие. Защо е направено това?
Първо, че е позволено от чл.12 от ЗОП, но това пести разходи. Когато счетоводството, управлението на човешките ресурси и юридическите услуги, охраната се поемат от общи специализирани звена за дружествата, опита показва че разходите са много по-ниски от това, ако двете дружества имаха отделни такива служби. Затова е направено така.
Както споменах, това е по повод на административните услуги. Споменах, че отчета на електромерите, това беше една от най-големите промени, които ние въведохме след като Енерго-про стана собственик на мрежата в Североизточна България.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От кога станахте собственици?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: От 1 юли 2012 г. и когато дойдохме заварихме една ситуация, която не ни хареса с отчитането на електромери. Нямахме контрол. Това което отчетниците правеха не беше в необходимия обем. Отива отчетника, вижда, че се краде, но не казва. Вижда, че има нередност, че има проблем по мрежата, но никой не го задължава. Имаше фирма подизпълнител и ние направихме отчета, върнахме го в компанията. Не беше лесно. Беше проблематично, но към края на 2013 г. това вече се беше случило. И ние цялата 2014 г. всъщност разполагаме със своя отчет. Така че това не е аутсорсвано. И обратното имаме много сериозни намаления на разходите, да речем двойно, които бяха разходи за отчет при много сериозно повишаване на качеството, на контрола, на уравляемостта. Базите данни се подобриха, т.е. всичко се подобри, след като върнахме отчета в компанията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Шест милиона 2013 г. имате за услуги извършвани със свързани със средства за търговско измерване. За какво сте ги дали?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Отчета беше обратно върнат в компанията м.септември. така че това е за първите месеци на 2013 г.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: От 1 септември вече отчета беше наш. Това са разходи за външни фирми. Казах за професионалните услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това което сте дали като таблица, това са външните услуги. Друго няма.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Да. Нашата политика всъщност е максимално количество, така наречените външни услуги да правим ние. За някои неща е невъзможно. Например, за да си позволим да наемем адвокат, който би могъл да се справи с едно дело на производител срещу нас, той трябва да има огромен опит и заплата от 3000 – 4000 лева. Ние не може да си позволим такива заплати и затова когато се налага наемаме за случая външни адвокатски фирми.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към други външни услуги ли ги слагате, правните услуги?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Към професионални услуги. Всички услуги, които са към холдинговата компания Енерго-про Варна са в рамките на тези професионални услуги. Като точно това исках да отбележа, че регулаторния одит на Комисията за енергийно и водно регулиране в своя доклад отбелязва, след като Енерго-про купува компанията, че тези услуги значително намаляват близо наполовина намаляват тези разходи за външни услуги към компанията майка. Като също бих дал един огромен пример за друг голям инсорсинг, който компанията направи. Всички айти дейности също бяха прибрани вътре в компанията. Тоест всички наши айти сървъри и оборудване, компании са тук в България. Няма нищо в Чехия, Унгария и където и да било. Така че това е също едно друго голямо спестяване и намаляване на разходи, което реализира компанията по отношение на айти услугите. И прибра всичко тук в Българи при нас.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Искам да отбележа, ние къде успяхме да реализираме много големи спестявания. Това беше в човешките ресурси, които бяха аутсорснати. Бяха възложени на външни изпълнители айти услугите и беше превъзложено на външен подизпълнител, при това не българска фирма, отчета на електромерите. Вие виждате как са намалели цифрите като сума.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Предпоследния ред тези 6 млн.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Това е до 2013 г. а 2014 г. нямаме външни услуги за отчитане на електромери, тъй като това са наши служители отчетници и това вече са разходи за заплати, не са за външни услуги. Разходи за горива на колите на отчетниците.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Разходите за заплати останаха де факто същите. Ние не сме им намалявали заплати, но качеството на труда се повиши, ефективността се повиши след връщането на отчета. И вече не плащахме печалба на външна фирма.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги имам три въпроса. Ако нямате в момента възможност да отговорите, ще ви помоля допълнително да изпратите информация. Въпрос първи, какво влиза под други външни услуги? Ако може по-подробно да ни го напишете, за да знаем какви са тези други външни услуги, които сте правили. Молба втора, да ни изпратите справка за договорите, които са за ремонт и поддръжка. Като предмет на договора, стойност на договора и плащания, при условие, че са над 100 000 лв.
Другото нещо, което ме интересува е, ако може да ни изпратите договори сравнителния анализ с независимата организация, която е извършила този сравнителен анализ по отношение на избора ви на фирмата майка да ви бъде изпълняващ професионалните услуги. Това са ми въпросите по тази точка.
По трета точка, която е във връзка с изкупуването на съоръжения, тъй като няма нито едно число. Изхождайки от това, че вие всичко което сте го придобили сте го изплатили, аз искам да ми кажете или да ни изпратите справка, колко са не придобитите, които трябва да бъдат придобити и на каква стойност. И как виждате изпълнението на задължението си по тази линия във връзка с това, че тази година изтича срока за окончателното им изкупуване.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Имате предвид 12 годишния срок по Закона за енергетиката, който изтича на 5 март 2016 г.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това имам предвид.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ : Защото ние разбихме въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие сте написали, че всичко, което сте го придобили сте го платили.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Въпросът е зададен така. Какъв е размера на дължимите суми за възстановяване на съоръжения изградени от български инвеститори.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дължимите суми за възстановяване. Нашето тълкуване беше, че става дума за съоръженията по чл.20 от Наредба 6, сега чл.21. Когато имаме договор с инвеститора, той да изгради съоръжение, което ние след това изкупуваме. Има взаимна размяна. Не дължим нищо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие по това не дължите. Но колко още има, които са изградени. Трябвало е да бъдат изкупени. Не сте ги изкупили. Бройка сума и как смятате да изпълните задължението си, което е по закон за изкупуването им в срок.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Ние ще предоставим справка за не приключилите договори по чл.20.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно за това става въпрос. И с идеята как смятате да си изпълнител задължението.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Колеги, аз не знам дали тук не трябва да направим една много важна вметка. Всъщност това изкупуване трябва да бъде част от регулаторните цени. И това е проблем, който много пъти сме представяли. Но аз съм длъжен да го кажа пред вас. Всъщност през последните години в цените не се включват такива суми, които ние трябва да вложим, които трябва от енергетиката да влязат в собственици на по-стари съоръжения. Не говорим за § 4. И това може да се превърне в сериозен проблем. Тъй като те просто досега не са били предвиждани през последните години с презумпцията, че когато дойде 2016 г., ние тогава ще го мислим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, става въпрос за следното. Аз разбирам, че вие сте влезнали в едно заварено положение. Когато в началото е определяно ценовото равнище още 2004 г., когато при първите цени са определяни инвестиции и т.н. на вече приватизираните дружества. Когато са правени тези бизнес планове и са заявявани инвестиции, вътре са били предвиждани и които са били изплащани и т.н. Аз разбирам, че тези които са били преди вас, тези пари дали са ги инвестирали, това е друга тема. Но въпреки всичко все пак има някакви суми, които са влезнали. Не си спомням 2013 – 2014 г. ЧЕЗ ни информираха за сумата, която на тях им е целево отпусната за изкупуване на такива съоръжения. Затова ви казвам, молбата ми е не само да напишете, че имаме 25 обекта, 30 млн. или нещо подобно. А и какво смятате да направите за изплащането им и какви проблеми срещате при това нещо. Защото тук проблема не е само да видим къде са пропуските и какво се е случило, но и какви са проблемите, които съществуват в системата. Това ми е молбата, ако може да ни информирате.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Мога да кажа, че нашата позиция веднага ще я заявя и после ще ви дадем писмен отговор. Тя е следната. През годините всеки път когато ЕРП-тата, ще кажа на едро и крайния снабдител и мрежовата компания, ЕРП-то когато е заявявало своето заявление за цените, всеки път бяха съкращавани от регулатора без обяснения. Със задачата да се държат по-ниски цените. Резултата е, че ние трябваше или да вложим парите в ремонт и поддръжка или в изкупуване. При нас има една особеност. В североизточна България при същата мрежа като тази на ЧЕЗ и на ЕВН, нашите приходи са приблизително двойно по-малки. Защото при нас клиентите, ако ЧЕЗ имат 2 млн. 100 000 клиента на тяхна територия, такова дружество са купили при нас за 1 млн. 100 000. И ако трябва да бъдем честни как се развива процеса и какъв е проблема в момента, то трябва да се разгледат ценовите решения от самото начало. Защото вие казахте нещо много важно. Вие казахте изплатени със средства за това изкупуване. Не, не са. Давани са средства по-малко от заявените с идеята, че ние ще се справим с по-ниски приходи, което ние сме правили. Но когато се стига вече до изтичането на 12 годишни период и предстоят искове от собственици, които може да очакваме и изкупуване, ще се окаже, че в същност държавния регулатор през всичките тези години досега не ни е отпускало цени. Докато те са цени, които ще влезнат в нас и ще излязат. Сумата влиза и ние тази сума я прехвърляме за изкупуване на други лица.
Господин Пламен Стефанов е човека, който през всичките тези години е наш регулаторен мениджър и се занимава с КЕВР.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Всъщност регулаторния период 2008 г. – 2013 г. знаете, че първоначалния срок по § 4 беше 2010 г. Ние тогава когато правихме ценовото заявление за цените за този регулаторен период, бяхме предвидили средства за изкупуване на активи по § 4. Но тук е важно да направим отграничението. Това са активи, които са примерно стари кооперации във вилни зони, изграждали мрежи и т.н. И от регулатора тогава имаме писмо, което също може да приложим, отряза инвестициите за 2011 – 2012 г. с мотива, че срока за изкупуване изтичал 2010 г. и след 2010 г. не можел да одобрява инвестиции за изкупуване на такива активи. Но вместо да ги прехвърли тези суми, които отряза за 2011 – 2012 г. в периода 2008 – 2010 г, за да може ние да изпълним този общ обем, който трябва да се изпълни, те просто ги отрязаха, а не ги преместиха. След това вече за периода 2013 – 2014 г. нямахме одобрени инвестиции. Сега също не ни се признават за предходни период инвестиции. И сега само в проектодоклада на комисията са предвидени инвестиции за следващия регулаторен период.
Единствено на ЧЕЗ имаше целево призната сума, но тя не беше по § 4.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Две години са им давали по 40 млн.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Но това не беше по § 4. Това беше за нови кооперации или производствени цехове, където са по този чл.20. Тъй като там те бяха поставени под напрежение Беше разкривана индивидуална партида. Вече беше прехвърлен трафопоста на разпределителното дружество и имаше ангажимент за неговото плащане. Така че това са нови съоръжения. А не старите заварени от години и които са по § 4. Единствено да, за ЧЕЗ имаше такива целево признати суми. За нас и за ЕВН никога не е имало.
Ако може да отговоря на въпросите. Ще предоставим допълнителна информация. По отношение на това какво имаме предвид под други външни услуги. Тук сме събрали на едно всички по-малки услуги. Ще дам такъв пример, че ние имаме задължение да публикуваме в местната преса обявления за планови прекъсвания. Това са абонаменти. Един пример. Ще дадем по-детайлна разбивка, за да видите за тези дребни услуги за какво става дума.
По отношение на договорите за ремонт и поддръжка на СМР. Тези големи договори над 100 000 лв. сме ги посочили тук с кои фирми са. Ще предоставим по-детайлна информация. Те са шест фирми. Посочили сме ги поименно, с кои шест български фирми са ни по-големите договори за СМР.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: И пак ще подчертая, че те са до една фирмите, които могат да се справят с тези задачи. Това са всъщност шестте големи фирми, които имат представителство в различни региони. Ние работим с тях.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: За независимата организация, която е направила проучването, тя е Прайс лутър хаус купърс. Като тя направи проучване за тези надценки, които сме посочили тук по дейностите към холдинговото дружество. Тъй като за данъчни цели за сделки между свързани лица е необходимо те да се сключват на пазарни нива, с някаква пазарна надценка. Така че Прайсуотърхаус Купърс извърши такова пазарно проучване, какви са нормалните пазарни надценки за такъв тип услуги. Така че ще го предоставим и това изследване. И по отношение на придобитите активи отговорихме, ще предоставим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пак се връщаме на таблицата по т.2. Имате 26 млн. външни услуги. В тези 26 млн. няма меренето на електромерите.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Лицензионни такси, почистване, одит, охрана.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И в професионалните услуги, които сте ги възложили на Енерго-про мрежи.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Там са администрация. Това са човешки ресурси, техническата служба, фактурирането, одита, вътрешния одит, вътрешните разследвания, комуникации.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като цяло 26 млн. имате външни услуги. Колко са ви разходите за дейността.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Общите разходи са 67 млн. за 2014 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От които 26 млн. са за външни услуги. Останалите 41 всъщност са по дейността.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Останалите по-голямата част около 35 млн. са за заплати. Имаме за материали, горива. Горивата са също един не малък разход за автомобилите над 1 млн. Така че това са основните оперативни разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И остават тези 26 млн., които са външните.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Не сме разпределяли дивидент никога. Освен през 2010 г., когато всички разпределителни компании разпределиха. В случая на ЕОН, това са били 5 млн. Когато изиска правителството да си разпределим дивидента. Ние досега не сме разпределяли дивидент. Много често се спекулира в пресата, че се източва. Дивидент няма. Всичко е реинвестирано. Поради простата причина, че не стигаха парите за нормалните дейности.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По поддръжка на просеки и т.н. Вие ли си ги извършвате тези поддръжки?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Частично ние, частично възлагаме. Мога да предоставя анализ точно, колко е просеката.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Хеликоптерни услуги?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Нямаме. Тъй като нямаме де факто външен офис, тъй като Енерго-про е толкова чешка фирма, колкото и българска. Тя се води на хартия чешка фирма, но втората жена на собственика е българка. Той живее в София. Той е чех. Ние не пътуваме никъде. Нямаме разходи за командировки. Разходите ни за командировки са от Варна до София.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Бихте ли ми казали ориентировъчно ваши абонати брой и тези на ЧЕЗ брой.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Нашите са приблизително под 1 млн. 100 000, по скоро 1 млн. 073 000. На ЧЕЗ, доколкото знам са към 2 млн. 100 000.
Колеги, това е много важен въпрос. 2 млн. и 100 000. Но не мога да твърдя, че съм прав. Чул съм го в разговор. На сайта им пише друго. ЕВН 1 млн. 700 000. Къде е проблема. Когато се извърши приватизацията България беше разделена на три, горе долу еднакви мрежови части. Ние имаме 26 подстанции. Другите дружества нямат собствени подстанции. Количество електропроводи средно и ниско напрежение е горе долу едно и също. Ние имаме горе долу три еднакви мрежи. Но Североизточна България много силно се депополизира. Нямат хора. Промишлеността се сви. И затова енергията, която минава през нашата мрежа, с която снабдяваме е горе долу двойно по-малка. Съответно сумите, които влизат при нас са значително по-малки от тези, които влизат в ЧЕЗ и в ЕВН. Това означава, че ние правим същото с много по-малко пари. Нищо не искам да кажа за колегите. Ако при тях е спокойно, ние сме под един постоянен натиск и успяваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко случаи имате на възлагане, без спазване на ЗОП.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Нула.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате ли актове за това?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Откакто е Енерго-Про няма.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Когато идва проверката на АДФИ по скоро голяма част от актовете, които имахме там бяха за не възлагане на обществени поръчки, а по скоро за някакви формални нарушения на процедурите. Примерно не спазен 30 дневен срок за обявяване, тъй като е било февруари месец по-къс и не сме съобразили, че трябва да броим 28 дни. Това беше един такъв пример. По скоро актовете бяха свързани с технически, формални нарушения на закона, отколкото за неспазване на Закона.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Никъде не са казали, че цената по която сме закупили е не пазарна и че има факт на източване. Нашите служители са хора, които допускат грешки. Това е факт.
При нас ситуацията от обществена гледна точка е по-остра. Аз мисля че вие получихте представа на предишното обществено обсъждане. Ще ви дам пример. Инвеститор от Русе, който подава проекти за предварителен договор с мощност 200 киловата. Цената за присъединяване на 200 киловата е 21 000 лв. След което идва и показва 67 киловата, когато утвърждава проектите. И съответно трябва да заплати 21 969 лв. Като на всички ни е ясно, че няма мезонет, който да потребява 3 киловата. А има тази вратичка в закона. Това е чисто лъжене на енергетиката. Той се опитва и тези хора, които бяха тук и говориха, всъщност и тримата са с такива казуси, които бяха от Русе. В такива случаи ние се опитваме да защитим обществения интерес. Като не им утвърждаваме договорите. Те засега са свикнали, че дават 300 лв. на някой служител. Тъй като няма контрол от горе. Нивото от 15-тия етаж във Варна е шест нива, докато проверим. Ние въведохме пълен контрол. През оперативния управител Желев и през мен минава абсолютно всеки договор за ново присъединяване. И тези случаи спряха. Инвеститорите са изключително недоволни от това. И ние за това имаме повече жалби от останалите. Имаме неспазени срокове. Аз няма да спазя срока, когато знам, че ме лъжат в очите. Имаме няколко вратички и по етапите ги използват.
Има едно такова напрежение на наша територия. С Варна ние се оправихме много лесно. Имахме срещи със Строително търговската камара във Варна. Обяснихме и варненските фирми спряха да внасят такива договори с цел измама.
Той знае, че този блок е за 200 киловата потреблението и го пише 65 киловата. С идеята, че ще плати по-малко. 9000 - 10 000 лева по-малко и ние това го спираме. Не може да се жалва на прокуратурата, защото не е престъпление. КЕВР не може да провери, защото е частно-правен спор. И ние сме сами срещу нарушителя. Имаме два избора. Да си затворим очите, но ние не го правим. На други територии такова напрежение няма.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще ви поискаме справка на всички присъединени към вас ВЕИ-та. И за първите 12 месеца. Това сме го искали. Не е нова информация.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: На 20 май НЕК ни изиска във връзка с проверката на фактурите на ВЕИ-тата подробни досиета в електронен формат. Ще ви дадем диска с подробната информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всички ВЕИ-та, които са присъединени през вас. Колко са те?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Около 350 производителя.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вашите бяха 399, а на другите бяха 400.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Да, прав сте.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще ги искаме в табличен вид и 12 месеца какво са подавали като електроенергия и какво е фактурирано също. Дали има разлика?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Няма. НЕК я провери и ни потвърди информацията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нас ни интересуват и други неща. Нас ни интересува, дали има фотоволтаични централи, които примерно ноември, декември, януари дават повече електроенергия. Защото има такива случаи.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Аз лично съм човека, който си навлече гнева на няколко производители от фотоволтаични централи по спазването на чл.31 от ЗЕВИ. Ние със сигурност следим да не надвишават максималната мощност. Да не произвеждат през нощта. Но имаше и друг случай. Примерно инвеститорите пишат и в разрешението им за ползване пише 2 мегавата и половина пик. А в договора за присъединяване пише присъединена мощност 2 мегавата. И ние ефективните часове ги смятаме на база 2 мегавата и след 2 мегавата спряхме да им плащаме преференциалната цена и си изкупуваме по цена на обществен доставчик.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли справка по разрешение за ползване каква е мощността и мощността на присъединяване, за да видим дали има разлика.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Не знам дали има в готов вид. Ние тази информация, която я предоставихме, предоставихме разрешенията за ползване. Там я има със сигурност написана информацията. Имаме справката по присъединяване какво е. Дали ги имаме двете колони една до друга сравнени. Но със сигурност индивидуално сме ги гледали, когато прилагаме чл.33.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Интересуват ни случаите на разминаване. Констатирали ли сте вие такива случаи на разминаване.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Има централа за разрешение за ползване на 2,5 мегават пика. Присъединената мощност е 2 мегавата. Има такива случаи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Обратното има ли го? Разрешение за ползване по-малка мощност, а присъединена по-голяма.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Обратното по скоро няма.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: откъде знаете. Нали не сте ги сравнявали. Едното го имате като база данни.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Ние не сме ги записали. Но няма да сгреша, ако кажа, че няма случаи при които ние да сме увеличавали присъединената мощност.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Това се проверява най-малкото на финална фаза на сключване на договора за изкупуване на енергия. Защото ние не може да сключим договор за изкупуване на енергия за по-голяма мощност, отколкото има разрешение за ползване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли възможност да ни подадете в табличен вид ВЕИ-тата разрешение за ползване?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Щом ви е необходимо ще го направим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дата, номер, дата, мощност на присъединяване и съответно първите 12 месеца в тези всичките. Това което сте го направили сте го дали на ДКЕВР и на НЕК. Групи информация в табличен вид, за да може да ги сравняваме. В една и съща поредност. Мисля че няма да има проблем.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Твърдя, че няма да има разминавания.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Десетдневен срок ни дайте. Края на другата седмица.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Имате ли задължения за реактивна енергия към ЕСО?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Към момента текущи задължения нямаме. Имаме спор със системния оператор за периода юни 2012 до септември 2013 г. Като след септември 2013 г. всичко си плащаме, включително и до ден днешен всяка фактура си я плащаме. Нямаме никакво задължение. Спорен е този период 2012 – 2013 г., който е отнесен към Арбитражен съд от страна на ЕСО. Ние там сме си платили частично енергията в три от квадрантите, така да кажем на електромерите. В трети квадрант, който всъщност измерва отдадената реактивна енергия към преносната мрежа. Когато преминава енергията от разпределителната към преносната мрежа, за този период не сме им платили, тъй като тогава такава беше редакцията на Наредба 1. Включително и самите колеги от ЕСО в началото не ни я фактурираха тази енергия и изведнъж след няколко месеца се сетиха да фактурират едни допълнителни суми.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Тогава бе поставен въпроса, дали ЕСО защитава обществения интерес. И ЕСО се опита със задна дата да промени физическото тълкувание на наредбата. Не знам дали разбирате спецификата. Начина, методиката за изчисляване и там се водиха много научни спорове, включително и с два от университетите. В крайна сметка ЕСО, за да защитят себе си подадоха искане към нас за количества със задна дата. И е чисто юридически. Но на вашия въпрос дали имаме задължения за реактивна енергия, не нямаме.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Този спор беше свързан с енергията произведена от ВЕИ. Когато се получава тази енергия в трети квадрант. Тя се получава основно в Шабла и Каварна при нас. Там където има много вятърни генератори. Когато генераторите работят се отдава тази енергия, тъй като няма консумация там и тя преминава в преносната мрежа. И на наредбата текста й беше такъв, че ние нямахме право да начисляваме така наречените санкции за реактивна енергия на ВЕИ генераторите в режим на генерация. Те не го плащаха. Ние нямахме одобрен приход от никого, за да го платим. В същото време ЕСО го претендираше това от нас, без съответно да има някакви разходи. Имаш една несправедливост и ние бяхме пак между чука и наковалнята. Не може да съберем прихода от причинителите на тази реактивна енергия ВЕИ-тата в режим на генерация. А ЕСО ги искаше от нас.
С последните изменения на наредба 1, които се случиха есента на миналата година вече на ВЕИ генераторите се начислява реактива енергия и включително и в режим на генерация. Така че това разреши проблема. Ние начисляваме тези приходи на ВЕИ-тата и ги съответно ги даваме на ЕСО.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Септември 2013 ДКЕВР всъщност внесе яснота в проблема и приключи спора. Спорът остава за месеците от края на 2012 до края на 2013 г. Спорът де факто е несъществуващ. ЕСО трябваше да покаже, че защитава обществен интерес, макар че нямаше регулаторна рамка за това. Това е нашето тълкуване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви. Молбата ми е на две групи тези неща, които ги искаме да ни ги подадете. До вторник да ги получим, защото в сряда имаме заседание. И втората група до края на седмицата. Ако може и в електронен вид. На нас ни трябва синтезирана информация. Не целия обем папки.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 50 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
82 817 знака
46 стр.
Стенограф: С. Михайлова