ПРОТОКОЛ №15

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 15


На 5 юни 2015 г. /петък/ от 11.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 11.20 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 11 часа и 20 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам извънредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам да започнем заседанието с приемането на дневния ред.
1. Изслушване на заместник-председателя на Управителния съвет на “ЕVN България” г-жа Калина Трифонова.
2. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По първа точка от дневния ред сме изпратили списък с въпроси към ЕВН. Заповядайте за изложение по поставените въпроси.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Благодаря господин председател. Ако позволите господин Чемширов, който е от Управителния съвет на Разпределителното дружество ще представи основните въпроси.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Благодаря ви. Уважаеми господин председател.
Господа народни представител, аз съм заместник-председател на Съвета на директорите на ЕВН – България-електроразпределение. Тъй като нашето разбиране от запитването беше за основните услуги, които извършва точно това дружество, затова си позволявам аз да направя доклада. Преминавам директно към доклада.
По първа точка – цени за допълнителни услуги и обосновка от тях. На предишната среща ние представихме доклада. Сега съвсем накратко ще направя изложението.
Дружеството предоставя регулирани и не регулирани услуги. Основните видове услуги са услуги по достъп и разпределение. Това е по регулираната дейност достъп и разпределение на електрическата енергия през разпределителната мрежа за над 1 млн. и половина потребители, съгласно издадена лицензия от Комисията за енергийно и водно регулиране. Чрез офисите разположени в страната на цялата територия на дружеството клиентите получават и допълнителни услуги с еднакви цени и качество, независимо от местоположението на населеното място, обекта, терена, достъпа до съоръжението, за което трябва да се правят някакви действия. Предлаганите услуги са публикувани на интернет страницата на дружеството. Там се съдържа и подробна информация за всяка от услугите и условията по нейното заявяване, както и дължимата цена, ако такава е предвидена.
В зависимост от вида на самите услуги, те се разделят на регулирани и нерегулирани. Като регулираните услуги подлежат на допълнителен контрол от Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на цената. Формирането на цените на услугите, които са свързани с лицензионната дейност се извършва при условията на Наредба 1 от 18 март за 2013 г. за регулиране на цените за електрическа енергия. В наредбата са посочени реда и условията за образуване на цените. Пример за това е и цената за присъединяване към електроразпределителната мрежа. В зависимост от предоставената мощност, Комисията е одобрила и съответните цени за всяка отделна група клиенти.
Като регулирани се считат дейности пряко свързани с лицензионната дейност на дружеството. Тоест, това са услуги, които могат да се предоставят единствено от ЕВН електроразпределение.
На заседание на Комисията проведено на 6 октомври 2008 г. е разгледан доклад, относно цени за предоставяне от електроразпределителните дружества услуги, пряко свързани с лицензионната дейност. Съгласно изречение от протокола, услуги свързани с лицензионна дейност са определени. Възстановяване на електрозахранването на клиент прекъснат за не платени суми. Експресно възстановяване на електрозахранването на клиенти, отново прекъснати за неплатени сметки. Временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия по желание на клиента. До тук и трите са платени. Монтиране на средство за контролно измерване. Техническа проверка на средства за търговско измерване на място по искане на клиента. Проверка на електромер по искане на клиента и съставяне на констативен протокол от метрологична експертиза. Смяна на тарифност с подмяна на електромер или часовников превключвател. Откриване на безплатна партида. Смяна на партида и пререгистрация на битови и стопански потребители безплатна.
Цените на регулираните услуги са съобразени с протоколното решение от 6 октомври 2010 г., тогава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и услугите са свързани с откриване на клиентски номера или актуализация на клиентски данни. Безплатни за клиентите са и електронните услуги на дружеството, като например изпращане на уведомителни по електронен път писма. Не регулирани са услугите, които могат да бъдат предоставени и от други юридически лица. Тоест, клиентите имат възможност да изберат при кого да заявят.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте. Това е ясно. Вие четете целия доклад. Дали сте го. Разпечатали сте го. По същество по таблицата и по калкулирането. Фактически по формирането на цената. Не виждам справка дадена тук. Това ви го искахме.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Представили сме цената на всички услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Представили сте цената. Формирането на разходите не сте го представили. Как се стига до тези цени?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Посочили сме принципите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Видях, че сте ги посочили принципите. Поне можеше да дадете една таблица, за да видим как се формира.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Калкулирането на всяка услуга отговаря на тези принципи. Това е основното. Основни принципи, които са заложени във всяко калкулиране на услуги. Затова ги разделяме на регулирани и на не регулирани. И затова казахме, че не регулираните услуги, клиента може да избере кой да му ги предостави. Ние не сме задължени, но ги предоставяме като услуги. Те могат да бъдат предоставени от други лица. Калкулираните услуги категорично се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Дори нашите калкулации не бяха приети. Комисията направи свои калкулации и те са такива, каквито Комисията ги е определила. След това е таблицата с цените на всички услуги, която е качена на сайта на дружеството.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да ми направите едно примерно остойностяване на база на таблицата, която сте предоставили примерно за един консуматор на 50 киловата. Как се формира. Дайте ми пример тук.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е в протоколно решение на регулатора за цените. Цените са приети от регулатора, единни за трите дружества. И са до 200 киловата. Те започват най-отначало в таблицата. Тези цени са определени от регулатора. И посочих, че са с протоколно решение от 2008 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли ги тук някъде?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Най-отгоре започват. Проучване на условията, становище, съгласуване, съгласуване на проект. Това са отделните дейности в процедурата по присъединяване. Договор за присъединяване с предоставена мощност идва на втората страница. И всички са упоменати за всяка една услуга по процедурата по присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да направим нещо такова. Консуматор до 50 киловата да му направим цената. Започваме от проучването. С ДДС 115.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е за възобновяеми източници.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За консуматори.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Договори за присъединяване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първата сума е 115 за проучване.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Съгласуване на проект. Ако има проект за външно захранване. Ако няма, няма.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как, проект трябва да има.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Възможно е да няма. Ако е в регулиран терен няма съгласуване на външно захранване, тъй като ние го захранваме, нашия ангажимент е до обекта.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До обекта. Становище за присъединяване няма да има.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: След това отиваме на договор за присъединяване с предоставена мощност. Трета група от 16 до 50 киловата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Там колко е?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 2316 с ДДС плюс за всеки метър над 25 по 26 лв. на метър е отклонението. На стр.2, точка 8, трета група. При трасе над 25, има се предвид само като трасе. Тъй като цените в решението на регулатора са зададени точно за до 25 метра отклонение от мрежата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тази цена същата ли е, както и за останалите ЕРП-та.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да, тя е по решение на Държавната комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По-нататък имаме становище по приемане за въвеждане в експлоатация. Така ли е?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какви други неща има?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Първата дейност проучване и сключване на договор. Второ, съгласуване на проект за разпределителното табло.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Този проект, доколкото разбрах не се изисква.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: За нова сграда се изисква.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ако се изгражда проект с предписано изграждане на трафопост към цялата сграда трябва да се направи. Ако обекта е само с едно захранване, само един обект и е до 200 киловата са тези цени, които са дадени до 400 киловата, които са дадени за потребители.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Господин председател, обикновено се изграждат за няколко такива по 50 киловата. Това е много изолиран случай и тогава сметката ще излезе съвсем друга. Мога да го кажа с две думи. От малките мощности, те печелят много.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Принципът, който е правен тогава, който прилагаме, когато е по специален проект, всички разходи, които са необходими за изграждането на това присъединяване трябва да се поемат от инвеститора. Това е принципа. То е заложено в закона. Всеки който предизвиква разходи трябва сам да ги покрива. Защото те ако не бъдат покрити от този инвеститор, те ще влезнат в цената на останалите клиенти. А когато са покрити от него, те влизат като цена за присъединяване и тя се изважда при калкулирането на цената на мрежата, тя се изважда от капитала. Приходи от ново присъединяване при калкулиране на новите цени се изваждат от капитала. Това е по наредба 1 и по методиката за калкулиране на цените. Затова е много важно тогава, когато се изграждат нови съоръжения и това, което ние много внимавахме в дружеството да не се получи, така че при изграждане на нови съоръжения да им бъде предписано да изграждат скъпи съоръжения, а да платят много по-малко от самите съоръжения.
По този начин разликата между това, което те плащат и това, което е изградено за тях се поема веднъж, че дружеството ще се затрудни да го плати. А втори път, че всичко се поема от клиентите в цената им за мрежа след това.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: И вие го контролирате.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: И това е една от основните причини, заради която нямаме в момента не разплатено ново строителство, такова което сме го дали като на подизпълнител на самия инвеститор да го изгради. И ние след това да не сме му го изкупили. Именно заради това защото внимаваме много. Това е голямо предизвикателство, всеки инвеститор да плати точно разходите, които е предизвикал сам.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: А има ли обратния случай, когато вие му ги занижавате спрямо документите, които той представя.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ Системата за контрол и която е направена, първо е въведен принципа на четирите очи или на двата подписа задължително под всеки документ. По всички договори за присъединяване минават през три звена. Не би трябвало. Няма известен такъв случай. Един, два случая, където те са коригирани, къде било по грешка, но такъв случай по въведените принцип не би трябвало да се получи. И на мен като приключил случай такъв клиента да има начислена по-малка цена за присъединяване от реалните разходи, които са направени, в Съвета на директорите не е известен. Това се контролира още повече на финала като разходи. Тъй като те се осчетоводяват в отделен разходен център от ново присъединяване. Следят се разходи, приходи по договори. Така че това се контролира на няколко места. До момента не е известен. Естествено имаме един отдел за вътрешни ревизии, на който една от задачите в програмата му е ежегодно да прави проверка и на процеса по ново присъединяване.
Доброто е, че имаме процес. Описаните са задълженията на всяко едно звено, на всяка една длъжност. Тоест движението на цялата процедура е описана по отговорности, кой за какво е отговорен. На кого го изпраща. В какъв срок. Другия какво прави - одобрява, връща. И накрая кой подписва и как се осчетоводява. Така че процесите ни помагат също много, за да не се допуснат такива нарушения.
Пак повтарям, ако получим сигнал, отношението към такива нарушения е много безкомпромисно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз се връщам на въпроса, който поставих. Имаме един обект, който е до 50 киловата. Какво ще струва присъединяването към ЕВН на този обект. Говорим за обект, който е в градски условия примерно. Регулиран имот и т.н. За това става въпрос. да направим една примерна калкулация.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 115 лв. плюс 2316 лв. ще струва до 50 киловата с ДДС.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И нищо друго.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Абсолютно. Ако това са условията. Обекта е в селището и е на не повече от 25 метра от трафопоста. Тъй като 50 киловат ще го свържем с кабел и от касета с необходимата мощност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако е на по-голямо разстояние?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ако е по-голямо от 25 метра, както е посочено по 26 лв. за линеен метър трасе.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той може да си го извърши сам или да го възложи на друга фирма.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Той не може да възложи. Наша е отговорността да го присъединим до обекта. Няма право друг да изгради, тъй като това е част от разпределителната мрежа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Разходите по материалите влизат ли?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е цената, която той плаща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи, това е с цената на кабела, изкупната работа.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е осреднена цена от регулатора и нищо повече той не плаща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде са цените на снабдяването? Тук само на разпределението давате.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Снабдяване той няма услуги, които да представя. Тук е записано само смяна име на партида и то е безплатно. Това е регулираната дейност на снабдяване. Той е само търговец. Всичко останало е в мрежата. И затова ние всъщност и аз докладвам, защото основните услуги, които се предлагат са мрежови услуги. Откриване на партида е на снабдяване, но тя е и за разпределение, тъй като е ясно, че носителя на партидата трябва да бъде и като мрежови клиент и като клиент за доставка на енергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Друг въпрос имам. При положение, че по някаква причина мощността на потребителя се увеличава. Била е 50 киловата и отива примерно на 80.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е описано точно. Той доплаща разликата между 2300 и 5800. Доплаща само разликата. Ако разбира се, това не налага съвсем ново присъединяване. Всичко ново, ако трябва. И това е записано на сайта точно като условия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По втора точка, външните услуги.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Представили сме обобщена справка по години 2014 – 2013 – 2012 - 2011 – 2010. Външните услуги разделени по видове ремонт. 2014 година – 4 млн. лв. Ремонти възлагане по мрежата. Възлагане на външни услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма нужда да ги четете.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Общата стойност е 47 млн. лв. Това са от одитираните доклади, така че проверявани са, дали са за регулаторна дейност и са одобрени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам една молба. Ако може това което е зад жълтото картонче и зад розовото някак си да ги обедините и да ги разхвърляте в една справка, която допълнително да ни изпратите. Тоест към договорите, които са сключени да ни дадете и стойността им. Защото отзад сте написали само с кого е сключен, кога е сключен. Искаме да знаем какви са техните стойности.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всички са качени на сайта на Агенцията. Така че сега ще ви ги дадем. Тогава нямахме време и сега ще ви дадем веднага за тези години папките с конкретните стойности. Тук са посочени в кои прагове са, защото тогава времето беше малко.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е единия въпрос, който имам. Това е молба по-точно. Въпросът ми е от всичките разходи, които имате, имате ли някъде какви са общо разходите за 2013 – 2014 г. на ЕВН – България електроразпределение.
И второто нещо, което ме интересува, защо от писмото, което е изпратено до ИВН – България имаме информация само за електроразпределение. Нямаме информацията за електроснабдяването и топлофикацията. Тъй като ние в общи линии не сме комисия за електроенергетиката, а сме за енергетиката, състоянието.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ние правихме допълнителни консултации за писмото. Може би не добре сме разбрали какво точно трябва да представим. Ако ни дадете точно какво желае Комисията, ще го дадем допълнително. Това сме разбрали.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В общи линии, ако мога да го обобщя, тази информация, която имаме към електроразпределението договорите да бъдат разширени с тяхната стойност, която съществува.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Подготвили сме, но само по едно копие. Тъй като имаме по 5000 договора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Достатъчно е едно копие. Втората ми молба е да получим информация, какви са общите разходи на ЕВН.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не мога сега да ги кажа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не е необходимо сега.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ще го изпратим допълнително.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Трето, ако може същата информация по същия структуриран вид, да получим за електроснабдяване и топлофикация.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Само да уточним, че електроснабдяване не възлага външни услуги. Това е един търговец и той си осъществява дейността въз основа на купената от НЕК енергия плюс надценката, която е одобрена от регулатора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Той си изпълнява само административните услуги, човешки персонал, правни въпроси, счетоводство, ЕВН, електроснабдяване, консултантски услуги и т.н.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Да, добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това също е за топлофикация.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Добре.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В какъв срок ще подготвите тези документи за топлофикацията и за снабдяването?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Ако може една седмица да ни дадете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До другия петък ще очакваме отговора ви.
Други въпроси имате ли ?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам. Какво стана с това дело, което сте завели срещу България във Вашингтон с доста сериозна претенция. В смисъл, има ли някакво частично решение? Кога очаквате? Ако смятате, че може да ми отговорите.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: За съжаление, ние сме от оперативния мениджмънт, а това е въпрос към инвеститора, който е собственика. Доколкото ми е известно тече процедурата. България се представлява от Лайтен плийс.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Стойностите в левове ли са тук? Имаше въпрос от господин Ерменков, аз ще го повторя. Какви са общите разходи на дружеството? Нямате ли представа като представител на Управителния съвет. Би трябвало да знаете за 2014 година приблизително какви са ви разходите?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 216 млн. лева. Ценовите решение са за полугодие, а отчетните данни са за календарна година. Отчетните данни са около 212 – 214 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За годината имате 214 млн.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Този е порядъка последните две години. Преди това бяха повече.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говорите за двете дружества ли?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Говорим само за разпределението. Информацията, която давам аз е само за разпределението.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И от тези 212 имате 47 външни услуги.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Възлагат се 47 на външни фирми.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какъв приблизително е процента на възложените услуги по разходи за отчитане по измервателните уреди. Защото това е най-голямото перо. Там е 9 млн. Ако възлагате отчитането на измервателните уреди, което го правите на стойност 9 млн., какъв процент, това е от общата дейност по отчитането.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Около 4,5 процент.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това възлагате. Всичко останало 96 процента сами си го отчитате. Самото отчитане като основна дейност.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 99 процента. Само битови и дребен бизнес, който е с директни електромери, така наречените, дребен бизнес до 15 киловата, само това се възлага за отчитане на външни фирми. Всичко останало се отчита от нас от дружеството. Но това е големия брой. От общо 1 млн. 580 000, тези са 1 млн. 500 000. Но ние възлагаме само снемането на данни, а не билинг или обработка на информация. Те имат задачата само, като им се разтоварва на едни преносими терминали всяка сутрин от нас в КЕЦ информацията, която за деня трябва да отчетат и те нямат даже и старо показание на електромера. Те са длъжни да въведат една част и чрез оптическа глава, друга част е чрез въвеждане от клавиатура. Длъжни са да снемат показанията. Да се върнат и да ги разтоварят отново в КЕЦ. След това контрола се извършва от дружеството. Имаме специален отдел. Има осем човека. Разделени са отчетниците по региони. Правят се баланси. Контролът е такъв. Беше много добро решението за нас за изнасяне, тъй като съгласно браншовия договор, минималната работна заплата за разпределителното дружество е 800 лв. И те водейки се като служители нямаше как да получават под 800 лв.
С даването на външна фирма, всъщност тяхното възнаграждение е намалено. И нашия разход намаля с около 10 процента при този аутсорсинг. Отделно много лесно се прави контрол върху това, тъй като в договора ни с фирмата има санкции за допуснати грешки. Плаща се при реален отчет само, тогава когато има движение. Тоест, въведени са такива, в отношенията ни с фирмата доста контролни елементи, за да може да очакваме по-добро качество и много по-лесно фирмата освобождава нелоялни и некоректни клиенти, отколкото ние. Ние общо взето, досега практиката показа, че не можем да освободим няколко човека. Съдът винаги го връща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В таблицата която давате примерно за 2014 г. бихте ли посочили на коя страница, коя позиция фактически имате възлагане, ако е на една фирма. Ако е на много фирми. Стигнал съм до средата, но не можах да видя такава фирма, на която е възложено отчитането на електромерите.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Тук са изброени всички договори.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С една фирма ли работите? Коя е тази фирма?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: С една фирма. Това е PNP. Д-р Пендел и Д-р Писвангел. Фирмата е българска.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Месечно ръчно отчитане 38 млн.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Но е за четири години.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е за целия период.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В тези 214 млн. разходи, за които говорите за 2014 г. влизат ли загубите или те са отделно?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Със загубите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колко са горе долу.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 2014 г. бяха по 30 лв. и са от порядъка на 30 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 38 млн. 800 000 ви струва отчитането на тази фирма.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е договор за четири години продължителност и той е номиналната стойност. Колко ни е струвало е посочено в отчета, което е вярно в 2014 г., където пише за отчитане. Това ни е струвало. А другото това е договор. Договорите са три плюс една година, за четири години. Правят се по ЗОП. Затова са посочени като договор по ЗОП. И е качен на сайта и е минал по всички правила на ЗОП.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи, в другите отчети, за другите три години не би трябвало да има отчитане на електроуреди. Така ли да го разбирам? Аз гледам в момента 2014 г. Имате 38 800 млн.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Имаме по отчет за 2014 г. 9 млн. И сме сключили новия договор за още четири години, който е на обща стойност 36 млн. Договорът е сключен за 38 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие ми давате справка за разходите за 2014 г.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ние ви даваме справка за сключените договори през 2014 г. А в разходите през 2014 г. са приложението на първата папка, която ви дадохме. И там има извадката на услуги. Тази справка, в която е записано 9 млн. 140 000. Това са разходите през 2014 г. В същото време в тази папка за 2014 г. виждате сключен договор през 2014 г. за следващите четири години на обща стойност за 38 млн. до 2017 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нас ни интересува тази справка, която давате в обобщени пера – ремонт, охрана, разходи за отчитане и т.н. за 2014 г., да я видим разбита. Това което ми казахте, даваме ви папката с разходите по години. Но това по години, всъщност не са разходи, а това са договорите, които са сключени. Колегата поиска да види тези разходи за ремонт и охрана по години.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Те са дадени обобщени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За годината би трябвало да ги имате и по фирми. 2014 г. кои са ви доставчиците или изпълнителите на тези външни услуги, които сте възложили. Не само обобщени, но да ги видим кои са и колко са.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Вие нали разбирате, че в договорите, които сключваме, когато е за четири години, там няма за всяка година конкретна цифра. Това нали е ясно. Ние сме дали отчета колко е и всички тези могат да бъдат намерени в договорите. И даваме договорите по години. Трябва да ви дадем по фактури. Аз мисля, че това няма да помогне с нищо върху контрола. Въпросът е, че ние сме представили какви договори имаме всяка година сключени и каква е общата стойност и какъв е периода на договора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имате сума 9 млн. 140 000 лв. Тези 9 млн. 140 000 лв., вие ги отчитате като извършени плащания по някакъв договор. Нас ни интересува по всичките тези, които са тук по-големи над 150 000 лв. външни услуги, да ни напишете по кои договори са. Нас не ни интересува за колко години и колко е общата сума на договора. Това което ни интересува към 2014 г. коя фирма колко е получила.
Този договор, който вие ни го предлагате към фирмата PNP, вие сте го написали обобщено, че е за четири години, а би трябвало да ни напишете РNР договор може да го напишете за четири години толкова, разходите 2014 г. по договора толкова.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Тогава ще ни трябва малко повече време, защото това означава, че всяка една фактура трябва да я вкараме в екселска таблица, за да ви обобщим по този начин.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние не бързаме в момента. Нас не ни трябва фактура по фактура. На нас ни трябва колко са общите плащания. Към тази таблица, която сте написали общите стойности на договорите още една колонка.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Имаме 522. Ако кажете кои точно искате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Над 150 000 лв., които са.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Почти всички са над 150 000.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не са почти всички. Имате 92, 35, 86, 123. 374 консултантски услуги с несвързани лица. Не всичките са към една и съща фирма. Става въпрос за онези договори за една фирма, които надхвърлят 150 000 лв. Просто и елементарно.
И вторият въпрос, който имам аз. Имате от 2013 г. до 2014 г. нарастване с 28 процента на разходите за отчитане на измервателните уреди. Означава ли, че с 28 процента са се увеличили абонатите, които се обслужват за тази година или причината за увеличаването с 28 процента е някаква друга.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Излезе законовото решение, че трябва да бъде точно за 31 дни. И в момента това е точно увеличението от това решение, че на всеки трябва да се отчита точно за 31 дни. Защото нашите отчетници, фирмата работеше и на 1 януари и на 1 май, и на 6 май. Това е резултата точно от това решение за 31 дни точно отчитане. Това е извънреден труд. Три заплати сме задължени да плащаме. Три надници. Отчетниците са 500 човека.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже с всяко следващо число влизаме в едни други дебри. Казахте ни, че 500 човека са отчетници. А аз си направих една друга сметка, че 9 млн., ако ги разделите на по 1600 лв. за 12 месеца се получава 468 отчетника. Ако това са хора, които работят при вас. При това забележете слагам 1600 лв. и 800 лв. минимална заплата плюс още 100 процента отгоре, ако имате някакви надбавки и т.н. Кажете ми къде е икономическата изгода тогава.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Благодаря ви. За това може да говорим, защото аз се занимавам с този бизнес доста време. Може да поговорим и да ви дадем точно калкулацията каква е.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще ви бъда благодарен, ако може в сравнителна таблица какво струва един отчетник, който работи във фирмата и какво би струвал на вас?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не на отчетник, говорим на отчетен електромер. Пак казвам, разликата е за това решение 31 дни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Три трудодни 28 процента ли правят на годишна база? Казахте, че имате три трудодни екстра, които сте работили.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не са три. Посочих кои са дните. Първо в почивните дни се работи. Значи задължително се отчита от 1-во до 5-то число, независимо от това, дали е събота, петък или неделя. В почивните дни се заплаща по две по Кодекса на труда. А когато са национални празници са по три надници. Това предполагам, че фирмата е задължена да го прави, защото тя също спазва тези норми. Така че ние сме първите хора, които биха търсили по-малък разход за дейността, категорично. Защото това е от оперативния ни разход. И с този оперативен разход Съвета на директорите трябва да осигурим цялата дейност. А вчера стана ясно, че ние имаме разчетени с 10 процента под това, което сме реализирали през 2014 година. Изчисляванията мисля, че не дават ясна представа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: От колко години имате договора с PNP? От коя година ви е сключен?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е втората процедура. Първата беше четири и сега е четири години. Направихме втората процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имате процедура от 2011 г. до 2015 г. Сега от 2015 до 2016 г.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: От 2011 до 2014 г. и сега е втората процедура. Тези договори са проверявани от АДФИ, от ДАНС.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не споря. Няма в държавата нещо, което да не е проверявано по тази логика.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: При нас имаме осем проверки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да бъдем еднакви в исканията си към всичките ЕРП-та, молбата ми е следната. Както споменахме за договорите над 150 000 лева, които са. Вие знаете много добре каква информация се изпраща към Агенцията за обществени поръчки. Също към всеки един от тези договори да ни приложите и информацията по процедурата, по която е проведен този договор.
КАЛИН ТРИФОНОВА: Дали е договаряне или е процедура по договаряне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Процедурата по избор. Към всеки договор над 150 000, това което се изпраща като информация към Агенцията за обществени поръчки, да ни го обобщите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже имаше 2011 г., още действаше решението, че може на по-голям отчетен период да бъде след като има изравнително. Каква е разликата в цената?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не мога да си спомня какви са били разходите за отчитане през 2011 г. Това е от одобрени оперативни разходи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разходите за отчитане.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 3 млн. 534. Има го в справката. В момента ние може да сравняваме. Първо това са одобрените разходи. Не се одобряват разходи, а се одобряват предварително разходи. И мениджмънта ги разпределя за съответните дейности. За осигуряване на тази дейност, аз категорично смятам, че е избран най-ефективния и икономичния вариант за отчитане и за постигане на това, което е поставено като изискване за качество. Тъй като и сега, когато бяха януарските разглеждания в нашето дружество нямахме нарушение на това изискване за 31 дни. Нямахме го и преди това.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не е ясно на членовете на Комисията и на мен също 2011 г. 3 млн. 534 000 сте имали разходи за отчитане на уредите, а следващата година имате два пъти повече. Питам има ли някакво обяснение за това?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да, това е с въвеждането на задължителния срок на отчитане най-вероятно. Ще ви направим точно разчет какви са били измененията В момента по този въпрос не мога да ви отговоря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли някаква представа, защо са се удвоили разходите за 2012 г. спрямо 2011 г.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ще отговорим допълнително.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Запишете го като въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже господин председател беше поставен въпроса за сравненията, които помолих да бъдат направени по отношение на инкасаторите, ако така мога да се изразя. По-точната дума е отчетчиците. Ще помоля и в справката, която правите да отчетете факта, че ако те са на щат в ИВН разпределение и са на разположение 8 часа работно време всеки ден, така че няма значение колко пъти ще ходят да отчитат в месеца електромерите. Като махнем само транспортните разходи, разбира се. И дали договора който сте сключили с фирмата е на тази база или е на база брой на посещения. Така че това също ще помоля да ми го отразите във вашата справка, която ще направите.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Само да припомня, че дори когато са на щат при нас, трябва да се спазва точно определеното работно време.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Спор няма. Ако се наложи в месеца два пъти да се отчитат, те ще го отчитат два пъти в рамките на една заплата, ако е в работно време.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Когато бяха при нас нямаха физическа възможност да направят двойно отчитане, защото те са назначени за тази дейност и разчетите са такива, че те в рамките на 22 дни 8 часа не могат да отидат два пъти, а един път и четвърт не могат да отидат. Иначе ще излезе, че ние държим хора, а това не си го позволяваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това беше единия въпрос. ще го опишете. И втория въпрос, който ме интересува е какво се подразбира под комисионни за събиране на цена мрежа. Цена за мрежа се събира от крайния снабдител. Имаме комисионен договор между двете дружества. Това са две отделни дружества от крайни клиенти. И това са комисионни, които плащаме на крайния снабдител за събирането на парите за мрежата за разпределение. Знаете че във фактурата клиента плаща отделно енергия, отделно разпределение. И цялата не събрана сума, риска остава за крайния снабдител. Тъй като той разплаща на НЕК, ЕСО и на разпределение цялата фактурирана стойност. А не събраните суми като риск остават при крайния снабдител.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако правилно съм ви разбрал, това е сумата, която вие плащате на ЕВН електроснабдяване. Тук сигурно сте пропуснали да напишете.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е комисионен договор и комисионна за събиране.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би трябваше да се напише тук, че е свързани лица, но няма значение. Това е сумата, която се явява за вас разход, за електроснабдяване ЕВН приход. Само си изясняваме движението на парите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да ни представите на снабдяване също баланса.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: То е приход от нелицензионна дейност.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво се крие зад поддръжка и проверка на уреди. Това на кой е възложено.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това са заплащанията към лицензираните лаборатории за проверка на електромери, периодични проверки на електромери или проверка при констатация на манипулации. Ние плащаме на лабораториите за проверка. Нямаме право на лаборатория. Това е външна услуга.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това една лаборатория ли е, една фирма за страната или са по териториално разпределение, по области?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не са точно по области, но мисля че бяха три лаборатории. Също на база търг са избирани, а отделно към метрология и стандартизация, когато става въпрос за така наречената кражба манипулация, когато става въпрос за манипулация с цел кражба, когато ги носим в метрологията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Консултантските услуги в каква посока са? Какви консултантски услуги ползвате? За какво?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: По много въпроси. Използваме консултантски услуги, примерно в момента ползваме консултантски услуги начина за определяне, справяне с капацитивните токове във връзка с преминаването на кабелни мрежи от въздушни. Използването на различни нови технологии. Квалификация на отделни дейности. Оператор в момента доста ново за мрежата е мениджмънт на данните във връзка с либерализирания пазар. Там също се налагат консултации, тъй като това е някаква нова дейност. И за съжаление тук трудно може да намерим експерти.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Както в Австрия, правите засичане веднъж годишно, това значи ли, че 12 пъти ще падне цената на тези 38 млн. И значи ли, че тогава ще поискате понижаване цената на тока?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ако преминем на веднъж годишно, да това означава, че ще падне цената. Самите ние в момента не сме привърженици специално групата ЕВН, на намаляване на броя на отчитането, защото това веднага се отразява върху увеличаване на технологичния разход или по скоро увеличаване на кражбите. Това в моя 34 годишен стаж в този бизнес съм го минавал. Имахме преди много години шестмесечно отчитане. И веднага се върнахме, защото наистина имаше и други причини. Но една от причините беше, че през тези шест месеца електромера превърта, тогава бяха трицифрени броячите и електромера превърта, а ние не можем да разберем дали е превъртял или не.
Но като обща концепция по скоро проблема е в забития точен срок на отчитане, което увеличава според нас неправилно разходите за дейността. А в същност при този начин това не означава, че ще падне цената на електроенергията. Просто ние ще успеем да свършим други дейности за клиентите с тези пари, които ще бъдат спестени от отчитането. Има много дейности, които могат да се свършат с тези пари и това би било по-ефективно, ако не е забито точно на 31 дни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колко от 30 млн., които декларирахте, че за загуби са технологични и колко са икономически?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всички са технологични разходи. Технологичният разход е разликата между входящата и изходящата енергия. Технологичният разход това е разход за самата технология по разпределение и отчитане. Ако трябва да влезем на по-ниско ниво, вие знаете, че класа на точност на електромерите, които са за енергията от НЕК към разпределение е 0,5. Класът на точност на крайните потребители е 2. Тоест само от тук имаме 1,5 процента, което не знам кой как ще го определи, но за мен това е технологичен разход. Ако е въпроса за кражбите, онези които ги хванем, те не са вътре. Сега обаче са вътре като отчет. Защото ние вече не ги продаваме според промяната на правилата за отчитане, а ги начисляваме като щета и за съжаление в момента според действащите правила, този който го хванем в кражба му начисляваме щета по 30 лева. Защото толкова купуваме технологичния разход. А ако не краде и нормално се отчете са по 100 лв. на мегават час. И това го говорихме вече няколко пъти, че действа като лош сигнал.
В момента има вече работна група за преработка на правилата в тази им част. Надявам се да бъдат извадени в най-скоро време за обсъждане, като е заложено това да бъде на база на недостига. Защото вече има балансирани, има цена на недостиг, която е по-висока. Тоест трябва да има и санкциониращ ефект, а в момента има и стимулиращ ефект по този начин.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дължими суми за възстановяване на съоръжения. Не виждам справка за това.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Накрая е записано, че не дължим суми, за изкупуване. Ние го разбираме като суми за изкупуване на съоръжения, тези които са изградени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, тук видимо е имало някакво недоразумение, защото и друго дружество така ни отговори. Имам молба пак във връзка със справката, която допълнително ще ни изпратите. Аз не се съмнявам, че всички тези за които сте ги придобили сте ги изплатили. Нас ни интересува колко не са придобити и на каква сума от тези, кои е трябвало да бъдат придобити и които предстоят да бъдат придобити. Това ми е молбата. Като бройка и като стойност.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ще го дадем като точна информация, кои са точно. Но съвсем общо. Имаме пет общини, които изграждат пречиствателни съоръжения по европейски програми. И съгласно техния договор до пет години нямат право да продават. И те са в това число двете, от които общини вече съоръженията са под напрежение, а другите три все още не са. Но те са петте, които предстои, но след пет години. Такъв ни е договора за присъединяване, тъй като е забранено.
Имаме три фирми, в справката ще ги видите, които отказват да ни прехвърлят съоръженията. Имаме покани, но те отказват да ги прехвърлят. От три години ние взехме решение да възлагаме по прословутия чл.21 от Наредбата, да възлагаме като подизпълнител на инвеститора само подготвяне на до строително разрешение. Тъй като те се справят много по-бързо от нас с формализма по изготвяне на пупове, на съгласувания с общини. И всъщност тези няколко фирми все още не са ни представили разходите до строително разрешение. След строително разрешение самото изграждане го правим ние задължително. Тъй като имаше големи проблеми по качеството. Слагаха втора употреба материали, когато го възложим. За кабелите много трудно се доказва. Не се прави качествено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Справка ще искаме. Фактически подлежат на изкупуване тези, които захранват повече от един обект. След като не са толкова много случаите дайте една справка.
Други въпроси имаме ли? Някакво обяснение да ни дадете за случаите с увредените съоръжения през големия снеговалеж в края на зимата. Имате не малко суми, които сте ни показали за поддържане на просеки. Нещо да ни кажете защо се стигна до това.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Направо мога да ви оставя един доклад. Имаме вече изготвен. Такова нещо не се е случвало. В моята практика 1986 г. февруари месец, имаше едно много силно обледяване в Старозагорска и Сливенска област. И тогава наистина имаше селища, които три, четири седмици бяха без напрежение. Имахме 2000 стълба счупени. Тук обаче в планината не се е случвало. Основния проблем е с паднали дървета. Това потвърди правилната концепция, която от няколко години се опитваме да прилагаме, доколкото позволяват средствата разбира се. Да заместваме или новите съоръжения да ги изграждаме кабелни електропроводи в такива региони, което е четири, пет пъти по-скъпо. Но за сметка на това е много по-устойчиво в тези случаи. Доказателство е, че преди три години, пак при една криза, Чепеларе и голяма част от Пампорово бяха два дни без ток, точно по време на кампанията ски. След това ние положихме 14 км. кабели до Чепеларе и в Пампорово няколко километра. И сега по време на кризата в момента, в който ЕСО включиха подстанцията, защото имахме и 14 подстанции за около ден и половина два, които бяха без напрежение в региона. В момента в който се включват подстанциите, тези селища бяха нормално захранени веднага.
Основният проблем. Имаме един електропровод. Сега в момента дори там го кабелираме, който м.декември при един снеговалеж беше паднал. Сменихме стълба. Два стълба бяха счупени. Сега отново четири стълба на същото място бяха повредени. И сега в момента процедурата, разбрах че сме получили съдействие от Горското, от Пътното за трасе. Проблемът е наистина със узаконяването и вземането на трасето, особено горски фондове. Но се справяме. Търсим съдействие. Съдействат ни много областни управители, особено сега по време на кризата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За просеки 5 милиона. За това говорим за 2014 г. и наличието на изключително много увредени електропроводи, поради паднали дървета. Това ми е въпроса. Обяснение имате ли за това. Имате ли искове към фирми изпълнителки, които не са поддържали просеките? Имате ли контрол върху това поддържане на просеки?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Просеките навсякъде са поддържани. Ние ги възлагаме. Те нямат право да не ги поддържат. Ние ги възлагаме, когато се наложи, защото нямаме лиценз, за да извършваме просека. Възлагаме ги. Но просеката е десет метра максималната. По тези места дърветата са над 30 метра. И при всяко падане на дърво, нямаме авария от дърво, което е в сервитута.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук видях поне една снимка имаше точно такава.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Снимките са на дърветата, но те не са на 10 метра. Дървото е 35 метра. И при 7 метра височина, всяко над 11 метра пада веднага върху проводника.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо не се разширяват просеките в такъв случай?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не може. Нямаме законно право. Как може да стане 40 метра просека. Кой ще ни даде да правим в гората? В Закона е дадено. Затова минаваме към кабели. Нашите съоръжения първо са ниски и просеката е малка, а дърветата са вече високи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В тази връзка аз разбирам, че ще минаваме към кабели. Това е бъдеще неопределено време. Но дотогава ще бъдат въздушни линиите.
Въпросът ми е такъв. Тези които поддържат просеките, за тях е важно да няма дърво в просеката. Или все пак има някои виждания по това, кое дърво е рисково за далекопровода. Защото примерно дървета, които са в наклон обратен на далекопровода няма как да бъдат рискови. Рискови са тези дървета, които от природни условия леко подкопани, леко наклонени, те падат върху линиите. Има ли някаква процедура, има ли някакви правила, има ли някакъв контрол върху тези фирми, които профилактично да отстраняват такива дървета, а не да чакат те сами да паднат върху далекопровода? Това исках да попитам. Защото в противен случай се получава, че ние спазваме закона, но някак си духа на закона ни избягва. И вместо да предприемем профилактични действия, които да намалят вероятността от авариите, вървим след събитията и дърпаме тези дървета, които вече са паднали.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Може би не съм бил разбран. По принцип ние сме отговорни. Нашите структури са отговорни за просеката. Ние имаме договори с фирми, но ние им посочваме в кой участък да извършват просека. А те не са отговорни. Нямаме договор някой да отговаря, просеката ни да е чиста. Тази отговорност е наша, на нашите структури по места.
Всеки си има разчетени средства за просека. И когато има необходимост, той възлага правене на просеки, като негова е отговорността. Но отговорността му е да е чиста само до десет метра. Нямаме това право да сечем по съображения. Ще бъдем много силно санкционирани от Горско стопанство и няма как да си го позволим. Нямаме тази възможност да правим подбор на сеч. Само това, което е по закон в сервитута.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие постановихте, че има рисково дърво извън сервитута, което може да падне върху далекопровода. Вземате го под внимание.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Сигнализиране на Горското.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това го правите.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да, но не може ние да изпратим фирмата да го отсече.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искаме да търсим решение, а не да създаваме проблеми. Питам колко пъти при такива сигнализации Горското е реагирало адекватно?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: При тази авария, която сега беше, дърветата преди това по никакъв начин не показват, че са рискови. Всички дървета, които са на наклона обратно, вие виждате на снимките, че има по три, четири дървета в едно междустълбие от 80 метра. Така че не може да се познае, кое е рисково. Защото в случая от нормално дърво, което е право, при снеговалежа мокър сняг натрупан пада. Това което споменахте по наклон и които са на разстояние по-близко от 35 метра са рискови на практика. Но няма как да ги посочим и ние не сме ги изпращали като рискови. Такъв мокър сняг, толкова много, досега както вече на много места се каза и месните областни кметове, с които контактуваме, всички считат, че не се е срещало досега такова бедствено състояние в този район. Това е видимо и по пътищата. Скоро отново обикаляхме пътищата. Още стоят до пътя отсечени дървета. Само стърчат по рамките на пътя и си стоят. Така че не е само върху нас.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Интересува ме следното нещо. Аз знам, че това е по-стандарт, но говорим за мрежата ниско напрежение. В доста страни виждам дървени стълбове. При нас са други. Да обясните каква е разликата. Има ли и финансова разлика. Интересно ми е в случая.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: За съжаление от много години в България се наложиха железобетонни. Дървените ги държим само като авариен резерв. И в момента те свършиха много добра работа. По-скъпи са. Много е по-скъпо. Много по-трудно е монтирането. Но това е стандарт, който се наложи. Нашите правилници по експлоатация и по безопасност бяха основно руски превод. Така че основно са наложени железобетонните стълбове. Дървените сега свършиха много добра работа по време на тези аварии. Защото те могат да се носят на ръка. А нямаше как да се стигне до стълбовете. И в същност ние възстановихме всичко с дървени стълбове. И сега вече отново започваме смяна на дървените стълбове с бетонни, нормални.
Дървените са значително по-евтини. По-лесно се работи. Но имат друга специфика на експлоатация. Нямаме достатъчно опит по дървените. Аз знам, че в САЩ вземат проби всяка година, дали е изгнило, не е ли изгнило, импрегнации. При нас няма тази практика. Именно защо не се наложени.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Николов отклони темата. И ще си позволя и аз да задам един чисто практически въпрос. Какъв е процента на прихващанията, които правите в момента, заради възобновяемата енергия, към Националната електрическа копания, защото аз бях вчера в Националната електрическа копания и те ми казаха, че са стигнали до ситуация, в която, не знам дали сте вие, дали за това ЕРП става въпрос. Вече не получават пари от вас, а ви дължат пари в резултат на тези прихващания.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Първо не е разпределителното дружество. Прихващания не привеждаме на Националната компания. Ние купуваме от националната компания технологичен разход. И в момента му привеждаме парите за технологичния разход. Прихващанията прави крайния снабдител. Това е във връзка с енергията, която крайния снабдител я изкупува и я заплаща на ВЕИ-тата и след това я префактурира на Националната компания. И това е по наредбата, по методиката.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Прощавайте, че ви прекъсвам. Това го знам много добре, но искам да съкратя времето. Вие сте с един собственик в крайния снабдител. И понеже едва ли ще дойде крайния снабдител да го изслушват в Комисията. Затова искам да ви попитам.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: От. м.май започва много по-високо производство на енергия от възобновяеми източници. Потреблението на енергия към крайните клиенти спада. И съответно се получава наистина ситуация, в която крайния снабдител има да получава от НЕК средства повече отколкото има да плаща, а не за потребената от крайните клиенти енергия.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Благодаря ви. Това исках да чуя. Господин Симеонов, всъщност това потвърждава това, което ми казаха вчера, че всъщност Националната електрическа компания в момента е в ситуация, в която доставя енергия. Тя не й е заплащана в пълния размер и накрая дължи пари на ЕРП-тата. Искам да ви обърна внимание на това нещо.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Само да уточня, че тя се заплаща в пълен размер, но остава разлика, която НЕК има да заплаща закупена, съгласно закона енергия от възобновяеми енергийни източници. НЕК дължи повече отколкото има да получава. Иначе получава на сто процента, но остава да плаща още нещо.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Госпожо вие плащате ли на НЕК по тази схема?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: По тази схема НЕК има да ни плаща.
СТЕФАН ГАМИЗМОВ: Точно така. Тоест вие не плащате на НЕК, а прихващате.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Нали сме на ясно, това че е един собственик в момента, мисля че не може да ни помогне в диалога. Както примерно ЕСО и НЕК са различни дружества. Или ТЕЦ 2 и НЕК са различни с един собственик. Държавата в случая сме две търговски дружества различни, така че няма как да отговарям за снабдяване.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Очевидно госпожата отговори. Тя е компетентна.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това исках да допълня, тъй като този диалог няколко пъти се води. Хубаво е да е ясно, че това са пари, които крайния снабдител ги е платил на ВЕИ производителите. И по схемата от всички останали, добавката влиза в Националната компания. Това е важно да се види като типология, като цяло. Защото само единствен сигнал, тези не ни плащат и затова сме зле, няма да доведе до реализиране.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз не съм правил квалификация, а само исках да изясня ситуацията.
Вторият ми въпрос, защото вие го повдигнахте, за така наречените загуби. Какъв процент от загубите, бихте ли изяснили ситуацията. Вие купувахте досега по 30 лева на мегават час, ако не се лъжа. Но има едно обвинение към вас, което най-вероятно е несправедливо. Вие всъщност поддържате по-ниски загуби, а процент от закупената енергия, всъщност миналата през Националната електрическа компания от АЕЦ “Козлодуй” на 30 лева, вие я реализирате на свободния пазар и по този начин си осигурявате субсидиране по някакъв начин.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Много ми е любопитно от кого е обвинението? Защото това е абсолютно абсурдно като ситуация. Много ми е любопитно от кого точно и кой твърди такова нещо? Това е абсолютно абсурдно. И би трябвало да е абсурдно за всеки които горе долу е на ясно с този бизнес. Защо?
В разчета и то се вижда,а вчера ние бяхме на открито заседание, в което имаме разчетени 8 процента в цената за технологичен разход. Отчетите, които също са одитирани и верни. Няма как да бъдат изменени са 10,1 процента.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: От кой са одитирани технически?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: От независим одиторски контрол.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: От независим технически одиторски контрол.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не технически.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Извинете, че ви прекъсвам, но ще отидем в една посока, в която ще се измени темата. Как вие отчитате загубите си? Вие решавате какви са загубите. Хляба и ножа е при вас.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не, това не е вярно.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Сега ще разберем.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: С удоволствие. Доверете ми се.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Ще ви се доверя.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: По принцип технологичните разходи, това е разликата между влязлата енергия в мрежата, която се отчита по електромерите на Националната компания и излязлата електрическа енергия от разпределителната мрежа, от която се отчитат електромери, които са на разпределителното дружество. Логиката е всеки мрежови оператор да притежава уредите, които отчитат напущащата мрежата енергия. Защото разликата между напущащата и влизащата образува технологичния разход.
Напущащата електрическа енергия от различните търговци плюс крайния снабдител, енергията се отчита именно от разпределителното дружество. Няма как ние да посочим, че сме продали някъде повече, защото този на когото посочим, че е продадена, той трябва да я плати. Така че няма как да отчетем, че е напуснала повече енергия, отколкото реално е напуснала. Не бива да посочваме, че е продадена по-малко, защото също това ще остане при нас като технологичен разход, а ние не сме търговско дружество. Няма право по лицензията разпределителното дружество да извършва сделки, а това е записано в закона. Няма право да извършва сделки за електрическа енергия. И в лицензия и в закон е записано. Така че едно такова твърдение, според мен е абсолютно некомпетентно. И много лошо подвеждащо, ако, това му е целта. Но резултата е този. Не зная каква му е целта.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: За да не остана подведен аз персонално и за да не се случи да се подведе и Комисията. Вие наистина ли персонално мен ме убеждавате в момента, че при положение, че контролирате измерването при вас. Това е просто уравнение. Само с една неизвестна се получава. Вие не можете да манипулирате тези данни.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Абсолютно.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: При положение, че няма никакъв технически одит върху тези ваши действия. И при положение, че предишната Комисия за енергийно и водно регулиране общо на ЕРП-тата е оценила като маловажни всякакви нарушения и актове за близо 20 млн. евро. По-точно председателя и не ви ги е издал.
Излиза следното нещо, че единствения контролен орган не ви е наказвал, а в същото време вие контролирате измерването и след това вие казвате, дори си позволявате и квалификации да казвате за некомпетентност.
Ние не сме толкова некомпетентни. Ако вие въвеждате съвременни елементи от смарт митъринг и смарт грид щеше да се наблюдава мрежата в реално време, а вие го избягвате да го правите това нещо. И едно от подозренията, че избягвате да го правите това нещо е именно това, за което говорим в момента. Казвам само подозрения. Изказвам само подозрения, но вие твърдите, че такова нещо е невъзможно.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Абсолютно невъзможно. За това какво правим също считам, че не ви е вярна информацията. Ние избягваме, защото в нашето дружество, първо за да се въвежда смарт митъринг има национално решение и то е на регулатора. И там може да се запознаете.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Който не ви наказва и избягва да ви наказва досега.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Решението е да не се въвежда смарт митъринг. Регулатора не наказва. Аз мисля, че тук не бива да го водим с вас този разговор, какво не прави регулатора и какво не ни прави. За мен е малко обидно, че трябва да водя този разговор, в момента регулатора дали ни наказва или не ни наказва. Аз гарантирам, че ние не манипулираме данни. Не приемам никакви обвинения. Наистина тук съм като ръководител на компания. Казах, че имам 34 години стаж и досега не съм осъждан. Надявам се, че не съм пред съд и не бива така да бъда обвиняван. Моля за уважение. Тези съмнения, които имате са неоснователни. Начина по който ги изказвате ме обижда.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, последен въпрос може би. Във връзка със загубите, които отчитаме и начина по който вие казахте, че отчитате получената и отдадена електроенергия, т.е. взета от НЕК и отчетена чрез електромерите на крайния потребител. Това е разликата. Имате ли представа и дали знаете, колко и как влизат в технологичните загуби всички онези незаконни присъединявания, които са преди електромерите. Така наречените кражби.
Когато ви попитах за технологичните загуби, те влизат в технологичните загуби. Това ме интересува. Ако трябва да се предприемат и законови мерки и т.н., това да бъде преустановено, не за нещо друго. Не ви казвам, че вие ги присъединявате незаконно. Интересувам ме, това как изглежда от гледна точка на осчетоводяване на тези загуби. Технологични ли са, икономически ли са? За мен технологична загуба е това, което е свързано с чистата физика на преноса на електроенергията и толеранса на измервателните уреди. Другото за мен е икономическа загуба. Затова ви го зададох въпроса преди малко, но явно не съм бил достатъчно ясен.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всеки който е констатиран на такъв случай е преустановен и санкциониран. Ако има такива случаи, те се отразяват върху разликата естествено. Те са в това число. Но затова са тези контроли. Затова говорим за тези отчитания, за тези проеврки. Вчера има набит отчетник пак от тези послания, че отишъл да му отчита електромера, че се отчита от лошите ЕРП-та. Така че за това са тези проверки. Но там където има такова, те са вътре. Никой не може да ги каже. В момента в който се установят се преустановяват. Няма как да ги дадем нито като експертна, нито като друга оценка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие горе долу трябва да знаете какво е технологичното състояние на мрежата. Какви биха могли да бъдат нормалните загуби от пренос на електроенергия по дължина, сечение, температури и т.н. Би трябвало да го знаете, защото това са вашите съоръжения и вие би трябвало да знаете техническите им характеристики. И да кажете накрая загубите по вашата експертна оценка. Знаете технологичното състояние на мрежата и измервателните уреди и би трябвало да бъде такава загубата, но на практика тя е друга. И разликата според мен, тогава вече се нарича кражба. Това го подадох като въпрос, дали може да го направите.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Имаме разработка точно на това, на екип от Техническия университет “София”. Посочено е 10,62 в разработката от миналата година за нашата мрежа, за състоянието което е към момента.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: А колко са фактическите? 10,2 – 10,5 са фактическите. Тоест разликата е 0,3.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 10,62 са посочени като оптимални, на база на изчисленията. Фактически са 10,1 процент за 2014 г.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тогава се оказва, че няма кражби.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Вие твърдите, че има кражби, а те не се отчитат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Обяснявам по вашата логика. Загубите, които вие трябва да имате, според методиката на Техническия университет, в чиято компетентност не се съмнявам е 10,06 процента. Бих приел, че вашите фактически загуби са 10,65, 10,07, 10,09. Защото освен чисто технологичните, физически разходи по пренос на енергията, която вИ казах като съпротивление, температурни разлики, технологични толеранси на измервателни уреди и т.н. Към тях, ако прибавим и кражбите, които са преди електромерите, неизбежните които са, тази загуба трябва да бъде по-висока от това, което ви е казал, Техническия университет. При вас се получава, че е по-ниска. Тоест открили сте някакъв източник на енергия, който покрива тези кражби и даже част от технологичните ви загуби. Не го разбирам, затова моля да ми бъде обяснено.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Разработката е през март миналата година. Н никоя страна не се изчислява това и никой не може да го изчисли. Предполагам, че всеки който е в бизнеса би го потвърдил това нещо. Никой не изчислява технологичен разход на мрежа средно и ниско напрежение. Обикновено се прави експертна оценка. Защото при самото изчисление се правят редица допускания. Вие знаете, съгласно закона на Ом, че няма как да посочим товарите в рамките на интеграция от товарите, за да се направи. Така че никой не го прави.
Има няколко методики, по които се прави експертна оценка с много допускания. И в същност тази разлика е именно резултат от тези допускания. Тъй като изчислението с точни сечения на хиляди километри електропроводи е много сложно и с товарите. И от тук идва тази разлика, а не е от покупка на повече, с цел продажба на свободен пазар.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не ви обвинявам за покупка на повече с цел продажба на свободен пазар. Интересува ме има ли вариант, по който вие да установите тази разлика въз основа на експертната оценка, която е направена на технологични загуби от чисто технологичен смисъл и кражбите, които се извършват, за да се хванат тези кражби. Това ме интересува. Защото в противен случай няма да решим проблема с кражбите. И няма да решим проблема с това да има идентификация на относително място, къде се случва този теч на електроенергия, ако мога така да се изразя съвсем профански, за да може той да бъде преустановен. И какво трябва да се направи според вас, за да може това да се случи. За това питам.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: В момента ние изградихме, вече сме изградили на 99 процента от трафопостовете, така нареченото балансово мерене. И всъщност това е един от методите, който прилагаме. За всеки трафопост се прави баланс между електромерите на крайни клиенти и енергията, която е излязла от трансформатора. Това е основното на което стъпваме. И в момента на тази база насочваме и инвестициите в тези райони. Освен това ние вече имаме изградени 260 000 електромера с дистанционен отчет и с дистанционно изключване, които също са с балансово измерване по изводи дори ниско напрежение от трафопоста. И е много интересна практиката, която наблюдавахме, че първите два месеца, когато ги сложихме, а те са в градовете Пловдив, Стара Загора, Сливен и Бургас. Там където по регионите имахме най-високо. Първите един два, месеца имаше много кражби, манипулации. Но тъй като се прави баланс на всеки 15 минути и всяка вечер, на другия ден като се вземат балансите, там където баланса не излезе се види. Веднага отиват техниците и след около два месеца вече прекъснаха в тези блокове, в тези жилища, да се краде ток, да се манипулират електромери.
Сега се оплакват колегите от Ямбол, че тези групи понеже не могат да манипулират електромерите в Стара Загора и Сливен са се преместили в Ямбол. Това е почти като бизнес в момента. Много е трудно. С полицията работим. Понякога хващат, понякога не успяват. Даваме номера.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как ги манипулират?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Има няколко начина. Когато са механичните, там е ясно. Прекъсват отдолу прехвърлянето на напрежение от токовата към напреженовата бубинка от капачката. Пломбирани са, но на етажа е таблото. Къса се пломбата. Кой е скъсал? Заключваме ги. Ключалки се чупят и т.н. Електронните започнаха. Оказа се, че се добраха до софтуер на по-големите и се опитват софтуерно. Там също изискваме в момента специална защита на капака. Ако се тръгне да се отваря, да имаме специална защита и да дава сигнал, когато се четат, освен информация на регистъра, да дава информация за манипулации. Има изгаряния чрез шокови палки. Обикновено вървим след тях. Те измислят първо кражбата и ние тръгваме да търсим как да се пазим от нея и констатираме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Идеята е да разсеем митовете и да видим какви са фактите. Има твърдения, не са към вас, а са лично като към ръководство, към отделни в това число и отчетчиците, които не са към вашата фирма, че биха могли при това манипулиране със софтуера на електронните електромери, да прехвърлят сметки от по-големи потребители и да ги разпределят между по-малките, с цел облагодетелстване на по-големите. Разбирате ме за какво ви говоря. Чувал съм го от хора, на които им вярвам. Не е нещо, което се носи из въздуха. Повече е в София, за Пловдив не съм чувал. Повече в София се случва това нещо. Имате ли някакви виждания, идеи дали това би могло да се случи. Има ли начина да бъде предотвратено и т. н.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Една част от това, което се опитваме е да слагаме все повече електромери, които да се четат с оптическа глава. Да няма намеса на човешка ръка. Трябва да се отиде до електромера и да се свали показанието. И успяхме някъде към 50 - 60 процента от електромерите вече са по този начин.
Всички се отчитат с терминали. Има специален обход и се следи обхода. И другото са тези баланси, които правим.
И последното, ако се получи от някой жалба, сигнал, за да го разследваме. Според мен са много малко. Изисква се много навътре в целия процес, за да направим такова разхвърляне на енергия. Да коригира показания. Теоретично е възможно. Възможно е някъде да се е случвало. Нямаме информация. Ако има ще търсим и нови методи, за да се прекрати. Но основното е в балансите. Тъй като отговорността за технологичните разходи е разхвърляна по всички звена и това влияе върху тяхното възнаграждение. И това е всъщност основния ни лост, за да опитаме да направим всички съпричастни в този процес.
Провеждаме специална кампания. Отговорност към компанията за отговорно отношение. Казах ви вътрешни ревизии също. Нашите служители са 1620 в дружеството. Много е малка възможността от отчетниците да го направят. По скоро възможност може да има, ако някой от служителите, които работят с билинг системата. Но там също се опитваме да вкарваме всички контроли. Знае се кой влиза, кой променя нещо. Като всяка система, ако някъде бъде пробита трябва веднага да се реагира.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Моля отбележете, че представителите на въпросното дружество отбелязаха добрия ефект от въвеждането на новите технологии при измерването. А в същото време поради странна причина, предишната Комисия за енергийно и водно регулиране се отказа от тях и е казала, че няма да ги въвежда. Новите технологии за дистанционно отчитане са намалили кражбите и са подобрили работата на дружеството, респективно и обществения интерес е защитен. А в същото време по неизвестна причина, аз знам какво е обяснението, но то не е вярно. Щяло да бъде много скъпо. Защото ползите са много по-големи, отколкото са инвестициите. Да го отбележите, защото вие като депутати участвате и в другата Комисия. И този въпрос трябва да бъде решен. България не може да остане извън света на технологиите. За да не водим този разговор и да ми се обиждат дамите и господата отсреща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз имам един последен въпрос. Имате ли представа примерно в Австрия какъв е технологичния нормативен разход.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Едно от нещата, от които зависи е структурата на потребление. Там има много потребители, тъй като мрежа високо напрежение там е 110 киловолта за част от разпределителната мрежа. И е към Компанията. Високо напрежение знаем, че има големи консумации с много малък размер на технологичните. Общо взето никой не коментира колко са разчетени и никой не ни е казал досега. Защото този разговор аз много често го водя, тъй като на мен също ми търсят отговорност, защо в България е така. Искам да знам там как е. Няма точно изчисляване, но мисля, че разчетените са от порядъка на 6 процента, които им признават. Колко излизат никой не ги следи. Те просто гледат да се включат в разчетените като разходи, като пари. А никой не прави калкулации. Затова предишния път казах, никой не изчислява. Навсякъде се говори колко са разчетени в цената, колко се признават.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви. Приятна почивка.
/ Зарито в 13 часа и 10 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
67 662 знака
38 стр.
Стенограф: С. Михайлова