ПРОТОКОЛ №21

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 21


На 9 септември 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.10 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


/ Начало 16 часа и 10 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам заседанието на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам заседанието да премине при следния дневeн ред.
1. Изслушване на г-н Петър Докладал – председател на Управителния съвет на “ЧЕЗ България” АД по предварително зададени въпроси.
2. Изслушване на г-жа Калина Трифонова – заместник-председател на Управителния съвет на “ЕВН – България” АД по предварително зададени въпроси.
3. Изслушване на г-н Пламен Стефанов – председател на Управителния съвет на “ЕНЕРГО-ПРО” АД по предварително зададени въпроси.

Информирани сте, че се води стенографски протокол, с който ще бъдат запознати и останалите колеги. Така че ще помоля да отговорите на въпроса, поставен по за външните разходи основно.
ДУШАН РИБАН: Уважаеми господин председател, аз съм изпълнителен директор на “ЧЕЗ Разпределение”.
Представям моите колеги. Господин Ралчев, който ще отговаря на въпросите във връзка с ново присъединяване. Колежката Румяна Христова, която ще отговори на правните въпроси. Колежката Йорданка Ковачка, която ще отговори на въпроси свързани със счетоводството. Колегата Георги Годев, който ще ми помогне за превода. Колежката Мария Йовчева. Розалина Костова, която ще отговори на въпроси за електро.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само да уточним нещо. В изпратеното писмо, поканата за днешната среща е записано, че ще дискутираме предоставените справки за разходи възложени на външни фирми за периода 2010 – 2014 г. На предишното заседание обсъждахме и сме внасяли информация единствено и само за 2014 г. Тоест, ще дискутираме допълнително предоставената информация през м.юли.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние имаме неяснота по 2014 г. Да се съсредоточим върху 2014 г.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В средата на м.юли входирахме допълнителна информация след първото заседание, на което имахме изслушване. Като в отговора, който ви предоставихме дадохме разяснения, относно поисканата допълнителна информация за разходите за външни услуги. В частност мога да се концентрирам върху конкретни приложения. Беше изискана информация за всички услуги, които са с обща стойност над 150 000 лв. оборот. Информацията детайлна по доставчици е с предмет на договора. Самите договори са представени в приложение 3 от информацията.
Ако конкретно към това приложение, което сме предоставили в м.юли имате въпроси, ние ги очакваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В приложение 3 разходите по услуги. Нали така?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Да, които са с оборот за 2014 г. в размер над 150 000 лв.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам такъв въпрос. По първоначално представената справка, услуги в областта на финансите и счетоводството първоначално, имам предвид първата папка.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Това е папката, която е от м.юни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В нея давате за 2014 г. към ЧЕЗ “България ЕАД” 51 млн. 285 184, 30 това са услуги в областта на финансите и счетоводството - човешки ресурси, управление на собствеността, транспортни услуги, комуникации. Тази цифра, аз не я виждам в новата справка, която я давате.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В новата справка е в отделно приложение. В приложение 6 и приложение 7 са предоставени детайлни справки, така както бяха поискани за изплатените суми към ЧЕЗ България от двете лицензионни дружества.
Първо приложение 6 е за ЧЕЗ Разпределение и приложение 7 е за ЧЕЗ Електро от допълнително предоставената информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като ги съберете, каква е общата сума, която се получава за 2014 г.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: За двете дружества заедно. Общо изплатени говорим, не за разходи. Реално изходящ паричен поток за ЧЕЗ Разпределение стойността е 71,6 млн., за ЧЕЗ Електро е 18,3 млн. Това приблизително прави около 90 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първото е ЧЕЗ Разпределение.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Да, приложение 6. Като пак уточнявам, това са изплатени суми, включително ДДС има вътре.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тази справка на ЧЕЗ Разпределение, която ни дадохте юни, първата има сумата 51 млн. 285, която аз не я виждам тук формирана никъде.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В приложение 6 в стойност на разходите за 2014 г. отдолу имате 52 891.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е леко различно от 51.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Мисля, че имаше на два реда записи в предишната справка. Би трябвало двете заедно да дадат сумата. По принцип има няколко договора като цяло. Вие сте взели от старата справка само 51, който плаща услугите. Има малко по-нагоре още един ред.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Наем на оборотни коли, услуги в областта на провеждане на тръжни процедури.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: И избор на доставчици. Трите суми заедно би трябвало да дадат търсената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: 52 800 става.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само искам да уточня нещо. В писмото, което ви изпратихме юли месец, поради краткия срок м.юни, в който беше изискана информацията, когато колегите в счетоводството са изготвили справката е допусната техническа грешка и разминаване. Това е описано в писмото. И поради тази причина може да има леки разминавания в сумите. В сегашната информация, която сме предоставили м.юли, информацията е коректна и вярна. Имахме малко повече време.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи да не гледаме първата справка, а да гледаме втората справка.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: По скоро да се фокусираме върху сегашната информация, която допълнително внесохме м.юли.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пак с риска, за да изглеждам некомпетентен в областта на счетоводството, какъвто и съм некомпетентен, аз искам да знам все пак въпросната конферентна зала под наем, която е със стойност минус 58 571. какво означава това? Казахте ми някакво прихващане. Но не можах да си обясня какво е това прихващане.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В т.8 от новото писмото е записано конкретно от колегите, на които се дължи това разминаване, причината за разликата и за отрицателната сума. Реалната сума за наем е в размер на 7200 лв., другото е корекция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И от там вече лъсна това странно съвпадение на същата цифра платена на Доковска.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тук обяснявате, че на Доковска това, което е платено е сторно. С други думи там трябва да са платили доста повече и по някаква причина, да си прихванете тези 58 000 лв. Така ли?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: По принцип в счетоводството чисто оперативно е възможно в системата колегите да правят грешка понякога. Дали объркат доставчик или сума е възможно. Когато ви изготвяхме първата справка, пак казах, колегите имаха много малък период, за който да изготвят справката и са направили техническа грешка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Което не ви попречи вие много упорито да ми обяснявате, че това било вярно за този наем на зала. Нали си спомняте разговора.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: По скоро казах, че тогава най-вероятно е грешка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие казахте, там има прихващане. И аз ви питах какво прихващане? В смисъл, че те ви дължат някакви суми за електричество ли, този американски университет, от които сте прихванали или не?
ЙОРАДНКА КОВАЧКА: Господин Симеонов, тогава ви казах, че най-вероятно е сторно на грешна счетоводна транзакция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вече прехвърляме нашия интерес с господин Димитров към дружеството на Доковска. И питам какво е това сторниране. Значи ли това, че вие дължите доста по-големи суми на това дружество?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Ще прочета какво сме записали в отговора конкретно. Вярната сума на Американския университет е 7000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това го видяхме.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Сумите от минус 58 571 и 58571 лв. се отнасят за Адвокатско дружество “Доковска”. Обясняват се и двете суми. Представляват осчетоводяване на сторно на грешно осчетоводена фактура за аванс, вместо сметка за доставчици по аванси в доставчици. При разминаване на редовете отрицателната сума е изместена срещу грешен контрагент.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи, сумите които са изплащани в това дружество са от порядъка на 58 000 аванс.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Аванс е платен и е осчетоводен погрешно, не в аванси и е направена корекция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото забелязах, сумите, които плащаме на другите адвокатски дружества са доста по-малки.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: С всеки един доставчик, в случая с даденото адвокатско дружество има договор, който има определени условия и те ни представлява чисто процесуално по-определени дела. Бих искала да дам думата на госпожа Христова, за да доуточнение.
РУМЯНА ХРИСТОВА – “Кабинета на изпълнителния директор” ЧЕЗ Разпределение
Сумите които са изплатени на адвокатското дружество, както знаете има една наредба за тарифите, по която се определят адвокатски възнаграждения и това е минималния хонорар определен по наредбата и по тарифата, който е изплатен.
Когато имаме едно дело с голям материален интерес, минимума който се плаща по тази тарифа представлява тази сума.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да ви попитам, приложение 6 и приложение 7 това са разходи за външни услуги. Те какъв процент представляват от общите разходи за 2014 г. Миналият път ги питахме, но понеже се промениха документите искаме да го изчислим точно горе долу. Тъй като за другите ЕРП-та в България няма толкова голям процент външни услуги, колкото се получава при ЧЕЗ. Искаме да ви питам, понеже има представители на различни подразделения на Компанията, какво е обяснението и какъв е точно процента?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само искам да уточня няколко обстоятелства и фактора. Всяко едно от другите дружества, които вие споменахте, имат различна организационна структура и модел, който функционира в България. Това също определя размера на процента оперативни разходи свързани с обслужващото дружество. В случая при нас тези 53 млн. почти за 2014 г. представляват около 40 процента от общите разходи на Дружеството. Като в обслужващото дружество са концентрирани едни от най-големите дейности, от които получаваме икономия от мащаба. Това са за 2014 г. информационни комуникационни технологии. Вътре влизат абсолютно всички системи, които са необходими на дружеството за осъществяване на основния бизнес при управление на мрежата.
На второ място влиза обслужване на клиенти. Също доста сериозен процес. Вътре влизат разходи свързани с фактурирането, инкасирането на вземанията на дружеството. Това са основните два големи и допълнителни като финанси, човешки ресурси. От всичките тези процеси се получават икономии от мащаба за това, че са в това дружество в момента.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Останах с впечатлението, че са някъде около 60 процента от общите разходи, а сега станаха 40. Възможно е и аз да не си спомням добре госпожо Ковачка.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: 52 млн. това са оперативните разходи, които са влезнали в отчета на ЧЕЗ Разпределение. Общите разходи на ЧЕЗ Разпределение за 2014 г. са около 130 млн. Едното спрямо другото е около 40 процента. 70 млн. са разходите за външни услуги в отчета на дружеството. В тези разходи влизат и разходи, които са към трети лица извън ЧЕЗ, извън групата. Такива са разходите за охрана, разходите за застраховки, разходите за прекъсване и възстановяване, разходите за отчитане. Част от отчитането на средствата за търговско измерване, ние изпълняваме с използването на външни доставчици.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз имам въпрос към тази таблица. Какъв е смисъла и предмета на договора, който сте сключили с ЧЕЗ България АД свързан с услуги в областта на връзките с обществеността и комуникациите в размер на 3 млн. лв.? По какъв начин вие фактически сте обезпечили тези връзки с обществеността през фирмата майка, условно казано.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА – ръководител Направление “Правно” ЧЕЗ България
Във връзка със зададения въпрос относно услугите свързани с връзки с обществеността и комуникация. В договора за предоставяне на услуги между ЧЕЗ България и ЧЕЗ Разпределение за отделните видове услуги има описание на конкретния предмет и конкретните услуги, които се предоставят от Дружеството “Център за услуги” към Разпределение. В конкретния случай мога да ви дам примери, за да се ориентирате какво точно представляват услугите, които се предоставят във връзка с комуникациите и връзките с обществеността. ЧЕЗ Разпределение и ЧЕЗ Електро превъзлагат публикуването на всякакви съобщения до клиентите, за например прекъсвания и други дейности свързани с дейността на двете дружества. Това е по повод на PR услугите.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Прекъсване на захранването или предупреждения за профилактика.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Дадох ви един пример. Например публикуване на общите условия на дружеството. Всякакви публикации и всякакво излъчване към медиите се осъществява централизирано от PR отдела на ЧЕЗ България.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващият ми въпрос. Защо тогава има разделяне на правните услуги. Един път ги възлагате на отделни дружества, друг път имате общ договор за правни услуги в размер на 1 млн. и половина към ЧЕЗ България. Каква е разликата?
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: По повод на правните услуги те са в частта на договора за предоставяне на услуги, правни услуги. Какво имате предвид под това, че се разделят?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам предвид, че вие имате конкретни договори с определени юридически дружества.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Това се налага поради факта, ако има колеги юристи сред вас, процесуалното представителство трябва да бъде възложено директно от лицето, което има нужда от процесуална защита. Поради тази причина колегата Христова ви даде информация по повод на конкретния договор с Адвокатско дружество “Доковска, Атанасов и партньори”, които са процесуален представител по конкретно гражданско дело в съда. Правните услуги, които са към ЧЕЗ “България”, включват в себе си не само процесуално представителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какви други услуги са правени?
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Например трудово правно обслужване. Например договорно-правно обслужване, например корпоративно правно обслужване. Всякакви становища, включително и подготовката на материалите, които ви бяха представени имат нужда от поглед от правна страна.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Някакво пояснение мога ли да получа за услугите в областта на информационните технологии и комуникациите. Всъщност какво конкретно представляват, защото те са най-голямото перо 18 млн.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: По повод на информационните технологии и комуникации, надявам се, че си спомняте, миналия път ви представихме информация, относно учредяването на ново дъщерно дружество, което е сто процента собственост на ЧЕЗ Разпределение, в което са изнесени всички тези услуги. Тоест, то вече е собственост на Разпределение. И услугите не се предоставят от ЧЕЗ България. По-конкретно за този период, за който задавате въпроси, може би колегата Ковачка ще ви даде информация.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В разходите, които обсъждаме в момента информационни и комуникационни технологии влизат системи като САП, САП айсю, Конверш. Това е система с която се отчитат дистанционно част от електромерите на нашите потребители. Всякакви активи, които са свързани с ресурсното осигуряване на работата на всеки един служител в ЧЕЗ Разпределение влиза тук. И други системи. Не мога да цитирам абсолютно всички в момента, но това са основните.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това включва ли инвестициите за монтаж на нови измервателни уреди с възможност за дистанционно отчитане?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Не, само системата влиза тук.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само системата за отчитане.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само софтуера.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има сериозна разлика между разходната част в това отношение с останалите фирми. Аз предполагам, че в общи линии сте на приблизително еднакво технологично ниво.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Господин Симеонов, аз пак ще добавя, че всяко от другите електроразпределителни дружества, другите два инвеститора имат различен начин на организационна структура и на формиране на моделите функциониращи в България като цяло.
Това което колегата Йовчева току що добави беше, че в 2015 г. беше формирано ново дружество дъщерно на ЧЕЗ Разпределение, което се казва ЧЕЗ ИКТ Българи ЕАД. Сто процента е собственост на ЧЕЗ Разпределение и в него ще бъдат концентрирани абсолютно всички информационни и комуникационни технологии, както и техника необходима за ежедневната работа на всички служители в групата. Това дружество ще предоставя допълнителни услуги на всички.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ралчев може ли да отговори на въпроса, колко процента горе долу от вашите уреди са с дистанционнен контрол и информация?
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ - ЧЕЗ Разпределение
Към настоящия момент всички потребители, които са с измерване на ниво средно напрежение, както и всички с мощност над 100 киловата са във въпросната система, която служи за обработката на данните за дистанционно отчитане и за обработката на данните. Включително имаме и може би около 22 000 електромера, които са на ниво ниско напрежение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От общо колко най-ниско?
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: 2 млн. и 100 000 са общо потребителите ни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Означава ли тогава, че ако с тези темпове, вие фактически подменяте вашите измервателни уреди в бита и поставяте такива, които дистанционно да се отчитат. И ако се спазва долу горе същия темп на разходите, много скоро вие ще фалирате. Това ли да разбирам? Ако не ме разбрахте още веднъж ще повторя. Вие в момента сте сложили уреди и сте сключите договор с фирма, която ви осигурява контрола от консумацията и съответно поведението на потребителите на средно напрежение и тези, които са над 100 киловата. Нали така казахте. И един процент от битовите.
Какво ще стане, когато вие включите всички битови на такива уреди и тази система пропорционално започне да се разширява, за да може да ви осигурява необходимите данни свързани с работата на тези уреди. Ако сега имате 18 млн., те тогава ще станат вероятно някъде към 18 000 милиона. Тогава вие просто ще фалирате. Аз не виждам как ще оцелеете с тези темпове на разходите. Така че добре е от сега да закриете фирмата и да се погрижите за активите. Аз това ви съветвам.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Няма такава зависимост.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не виждам как ще оцелеете с тези темпове на разходите. Така че е добре от сега да закривате фирмата и да се погрижите за активите. Аз това ви съветвам.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Няма такава зависимост. Така или иначе системата е обща. Една е системата. Разходите, механизма на увеличаване на разходите от преноса на данни. в зависимост от това, по какъв начин биват пренасяни данните, единствено от това може да се увеличат разходите, не пропорционално на база брой абонати. Защото абонатите, които са над 100 киловата стопански потребители и всички над средно, там при всеки абонат те са различно отдалечени един от друг. Всеки абонат има сим карта, която служи за предаване на информация. Не може да се направи такова заключение, че при битовите потребители, при увеличаване на процента на дистанционно отчитане, пропорционално ще се увеличат разходите, защото системата е една. И отнема еднакъв ресурс за управление и за администриране, независимо дали ще са 20 000 или повече.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не зависи от вас. Това зависи от новата фирма, която е създадена. Така че зависи какви фактури ще ви пуска. С други думи, на мен лично ми се вижда много подозрителен този разход. Откровено ви казвам, 18 млн. Също така едни разходи в размер на 71 млн., които са към дружеството майка, условно казано, което вероятно е регистрирано в Чехия. Нали така? Къде е регистрирано?
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: ЧЕЗ България е регистрирано по Търговския закон в България. ЧЕЗ айсити също е регистрирано в България.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така или иначе на база на тези големи външни разходи като процент от общите разходи и сравнено с другите аналогични фирми, колкото и да има разлика в технологията на работа и в техническите решения, които се прилагат с другите две фирми, просто при вас разходите са чувствително по-високи. За мен би било добре да получим още малко информация, която ще ви поискаме писмено, по отношение на договорите за тези, естествено тези елементи, които са търговска тайна може да си ги маркирате съответно. Знаете, че имате това право. Но по-големите разходни пера ще ви ги поискаме допълнително с писмо. Както и съответните документи за приемане на дейността. Приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи. Прекалено са големи тези разходи от наша гледна точка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз си спомням 2010 г., когато съм приел регулярен одит и на трите дружества, освен на ЧЕЗ. Тогава бяха констатирани големите аутсорсвания към свързани дружества дейности. Ако не ме лъже паметта, беше констатирана една от порядъка, няколко депозита ли бяха, един ли от 200 млн. лв. в ЧЕЗ България. И съмненията бяха, че бяха на база това аутсорсване на дейности към свързани дружества. Тогава се приеха няколко мерки във връзка с намаляване на това аутсорсване към свързани дружества. И затова е съмнението на Комисията и проследяването, да не би да има тази, не бих казал добра практика за аутсорсване. Там си спомням, че лихвите, които бяха констатирани в протокола, които се вземаха само от тези депозити бяха доста милиони. Даже беше отказана информация тогава на ДКЕВР. И там съответно беше възникнало едно от наказателните постановления във връзка с 1 млн. към вашето дружество. Не знам какво беше станало с него.
Мисълта е към свързаните дружества, ако има промяна в закона, как мислите дали ще се отрази негативно или позитивно в това да не се дава възможност, без обществена поръчка създаване на свързани дружества.
РОЗАЛИНА КОСТОВА – ЧЕЗ Електро - директор “Финанси и администрация”
Господин Николов, правилно споменахте, че от 2010 г. преди това се водят много одити в нашите дружества. Включително от тогава досега беше извършена пълна данъчна ревизия. Данъчната ревизия следи много стриктно тези отношения със свързани лица. И освен това такава ревизия беше извършена и в двете дружества. И бих искала да ви кажа, че тези данъчни ревизии, пълни данъчни ревизии завършиха без нито една констатация за някакъв изкуствен разход, измислен, по-голям и т.н. Като данъчните в процеса на цялата проверка, която продължи с години, пълна ревизия, не само самите те извършиха всичките проверки, които счетоха за необходими. Те възложиха и експертиза на външна фирма, която също потвърди, че всички тези разходи са абсолютно пазарни.
Относно логиката и размера, естествено сме готови да ви предоставим пълната информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Във връзка с това, което каза колегата Николов. След този одитен доклад, беше наистина 2010 г., настъпи ли някаква промяна във вашата работата по отношение на аутсорсването. В смисъл след въпросния одитен доклад, след въпросите, които ви поставиха, глобите които бяха предложени. Вие сте ги обжалвали вероятно. Но промени ли се вашата работа по отношение на аутсорсването след този одитен доклад?
ДУШАН РИБАН: За да бъда по-прецизен ще използвам чешки и преводач. От миналата година провеждаме оптимизация на аутсорсваните дейности, която върви в две посоки. Преместваме някои дейности от ЧЕЗ България към ЧЕЗ Разпределение. На базата на икономическа оценка на променените условия, когато в определен момент определени дейности излиза по-изгодно да се извършват в Разпределителното дружество. Това е първото нещо.
Второто, оптимизираме нашите човешки ресурси, нашите служители. И ако успеем в това нещо ще увеличим ефективността на нашите служители. Естествено дейности, които до момента сме купували ги прехвърляме на нашите служители и преставаме да ги купуваме.
Така че ако ме питате, дали днес вървим по пътя на аутсорсинга или инсорсинга, мога да кажа, че главния тренд към днешна дата е инсорсинга. Естествено в областите, където това нещо има икономически смисъл. В никакъв случай това не означава, че ще се откажем от тази философия на Шер сервиз, типичните човешки ресурси, финансовите отдели, които могат да оказват помощ на всички дружества, които функционират под логото на ЧЕЗ България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 2010 до 2013 г. информацията, защото тук има само за 2014 г.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Не сме предоставили информация от 2010 до 2013 г. Детайлно каквото е необходимо вие ще го поискате предполагам, но като цяло информацията, финансовите отчети са публични. Там са оповестени транзакциите между свързаните лица, оборотите и съответните салда към края на годината. Във финансовите отчети по МСФ е изготвено. Ние сме публично дружество от 2012 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За финансовите и счетоводните услуги някакво обяснение за тези 10 млн.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Освен финансови и счетоводни услуги чисто счетоводство което е, тук влизат и разходите свързани с инкасиране на вземанията и събиране на вземанията от нашите клиенти.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: Бих искала да допълня това, което каза колежката Ковачка за финансовите услуги. В справката на ЧЕЗ Електро за разходите направени през 2014 г. финансовите и счетоводни услуги са 6 млн. 167, разходите без ДДС. А като платени и изплатен паричен поток са 7,5 млн. В тях основния разход, който влиза, това са разходите за инкасиране на вземания. Тоест това са таксите, които ние плащаме на различни партньори, за това че приемат плащания от нашите клиенти.
Основните ни партньори са Български пощи, на които плащаме около 1,5 млн. годишно. На Изипей, това са тези гишета, които виждате на всяка крачка в София, основен партньор, също са около 1 млн. 700 000.
Други партньори, които също приемат плащания от нашите клиенти влизат още около половин милион може би.
Следващата сума, която влиза в разходите за финансови услуги, това са всички разходи свързани със събирането на вземания. Събирането на вземания за просрочени плащания е от порядъка някъде на около 1 млн. 200 000 – 1 млн. 300 000 лв. годишно. Тук влизат хората, които трансферират всички тези файлове ежедневно, така че всеки клиент в което и село и да плати, да знаем, че е платил още на същия ден и да не се пристъпи към прекъсване. Така че всъщност финансови и счетоводни услуги, ако за това питате, те са в размер на около 700 000 годишно. Като тук влизат финансови, счетоводни, данъчни, парични операции и всички други свързани със счетоводни дейности. Тоест, основния разход във финансовите услуги са всъщност таксите, които плащаме за събиране на нашите вземания.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не виждам цифра близка до 7 млн., най-близката е 8 млн.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: Тук бих искала да разясня какви справки представихме. В първата справка, която представихме за първото заседание, сумата която е платена към ЧЕЗ България е 14 млн. 562 000. Това е сума по официален отчет без ДДС. Но след това на следващото заседание говорихме да представим какво е изплатено. А изплатеното е с ДДС. Като изплатеното се разминава по месеци с разхода. Тоест, в разхода в първата справка влизат разходите от януари до декември. А в изплатените суми може би сме платили ноември 2013 г., с два месеца по-късно. Затова сумите се разминават. Но разхода, който е в първата справка, за първото заседание, това е официален разход по финансов отчет и аз говоря по него. В тези 14 млн. 562 000 влизат финансови и счетоводни услуги, които обясних за 6 млн. 167 000. Разбивка на тези суми се опитах да дам в груб порядъка, тъй като нямам точната справка пред мен.

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие давате, че към 2013 г. имате 900 000 плащания. И съответно 2014 г. давате 9 400.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: В месеците има разминаване.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Само искам да уточня, че колегата Костова говори за ЧЕЗ Електро в приложение 7. Това което може би вие гледате в момента е приложение 6.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: В приложение 7 сме дали изплатени суми с ДДС 18 млн. 345 000. Тоест тук вероятно сме платили някой месец от 2013 г., общата сума. Тоест в първото приложение финансови и счетоводни услуги 7 млн. 585 000. Това е с ДДС. А без ДДС разхода за финансовата година е 6 млн. 167 000. И за него дадох обяснение какво включва.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А за ЧЕЗ снабдяване.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: ЧЕЗ Електро е снабдителя.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: За ЧЕЗ Разпределение аз ще се повторя. Може би ще повторя приложение 6. Ще се повторя с колегата Костова. Вътре влизат абсолютно всичките типове разходи, които тя досега изреди. Събиране на вземания, инкасиране. Детайлни суми не мога да дам в момента по отделните типове процеси.
РОЗАЛИНА КОСТОВА: Тук бих искала да припомня нещо, което говорихме миналия път. Всъщност това е логиката на използването на ЧЕЗ България, на споделените услуги. Тъй като клиента когато отиде да плати в Български пощи, той плаща сумата и на Електро и на Разпределение. А таксата е една. И тази такса, за да не плаща клиента на два пъти и да взема таксата и от Електро и от Разпределение я взима ЧЕЗ България и я поделя между двете дружества. Това е основния смисъл на използването на ЧЕЗ България и на поделянето след това на всички разходи между двете дружества. Това се отнася също за фактурирането, тъй като фактурата е една. Във фактурата влизат приходите и на Електро и на Разпределение. Фактурирането влиза в следващата голяма сума, която за Елекро е 6 млн. 692 000. Тук около 3 млн. някъде грубо е частта за фактуриране. Като същата част я има и в ЧЕЗ Разпределение. Тъй като за да спестим разходи издаваме една фактура за двете дружества.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Бих искала да обърна внимание на факта, че само дружествата на ЧЕЗ изпращат до своите клиенти фактури, което както вие виждате е огромен разход. Но ние продължаваме да изпълняваме регулаторното си задължение.
Във връзка с предишните ви въпроси, относно PR услугите, опитвахме се и мисля, че доста добре се справяме с промотирането на електронната фактура. Нямам в момента данни, за да кажа колко от клиентите са минали на електронна фактура. Но въпреки всичко те са доста малка част. При нас също може да се плаща он лайн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са външните ви разходи за 2013 г. и евентуално за предишните години.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Със сигурност през 2014 г. и 2013 г. горе долу са на едно и също ниво, ако говорим в частта споделени услуги през ЧЕЗ България. През последните две години намаляват спрямо предходните.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи са били над 70 млн.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Не мога в момента да дам точната цифра.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Щом намаляват сега.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Може би 70 млн. не, но със сигурност намаляват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те като намалеят стават 70 млн. Значи преди това трябва да са били сигурно 100 млн.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: Вие говорите общо външни услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говоря за предишните години външните услуги, тъй като нямам данни. Преди малко попитах.
МАРИЯ ЙОВЧЕВА: Искам да уточня, понеже вие зададохте въпрос във връзка с одита през 2010 г. Във връзка с одита през 2013 г. на Регулатора, ЧЕЗ прие стратегия за промяна в модела. Предвид на факта, че установихме, че Регулатора не продължава да поддържа решението си от 2006 г. През 2013 г. още в края на 2012 г. стоките, които се доставяха от ЧЕЗ България, спря тази доставка и ЧЕЗ Разпределение започна да провежда процедури за обществени поръчки, за доставки на всички стоки необходими за дейността. И поради тази причина колегата ви отбеляза, че разходите свързани лица и външни услуги са намалели през последните две години, поради промяната стратегията свързана с доставката на стоки.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви. Аз мисля да приключваме. Все пак настояваме за тази информация за 2010, 2012 и 2013 г. в същия вид, в който ни я подготвихте.
ЙОРДАНКА КОВАЧКА: В справката която е с изплатени суми към ЧЕЗ България.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако може един страничен въпрос, ако не ви затруднява. Понеже има допълнително заседание във връзка с подготовката за зимния период. Само да ви питам има ли затруднение или вървим в срок? Само това ме интересува. Просеки и т.н.
ДУШАН РИБАН: Не знам дали мога да си позволя малко да облекча нещата. Единственото затруднение е, че сме лимитирани от инвестиционната рамка. Но естествено провеждаме подготовка за зимния сезон. Миналата седмица информирахме госпожа министърката на енергетиката за нашата подготовка за зимния сезон. Точно в кои региони е. Какво е било правено по мрежите ниско напрежение и средно напрежение. Къде сме извършили просеки на средно напрежение. И естествено и тези дейности свързани с ниското напрежение. И естествено сме се съсредоточили на областите, където имаше кризисни ситуации през тази година. И предполагаме, че няма да действа закона на Мърфи, че това ще се случи някъде на съвсем различно място, отколкото предполагаме. В тези дейности сме инвестирали повече от 2,5 млн. лева. Това е почти една трета от инвестиционния разход, който може да вложим в мрежата на базата на одобрения от Регулатора бюджет.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще има ли ефект от вашата дейност според вас, ако имаме същия сняг и същата зима? Обръщам се към специалист от гледна точка на това, че дърветата растат. Габаритните разстояния намаляват.
ДУШАН РИБАН: Това е нормален въпрос. Ние предполагаме, че тъй като сме оправили ситуацията със средното напрежение преди всичко и че мрежата ще бъде по-устойчива срещу промените във времето. Естествено не можем да гарантираме, че ако имаме кризисна ситуация, обледеняване, което през 2014 г. беше най-голямото за последните 30 години. Естествено съоръженията, които са в мрежата нямат параметрите, за да издържат това нещо, без значение дали са нови или стари. Тези 30 тона на квадратен сантиметър налягане, те не могат да издържат.
Съсредоточили сме се на превантивните дейности, така че падналите дървета да не ни нарушават мрежата. Но там сме ограничени от правната рамка. Защото просеките могат да бъдат широки десет метра. Ако имате 30 метрово дърво, естествено може да си представите какво ще се случи.
Но както казах, съсредоточихме се върху областите където най-често се случват такива проблеми с времето. При стандартни метеорологични условия очакваме по-малка фреквенция на такива проблеми.
ЦВЕТОМИР РАЛЧЕВ: Само един интересен факт. Обледяването, което се получи в Североизточна България имаше от 7 до 8 килограма лед на метър на проводниците по електропроводите, по скоро между стълбовете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви. Приятна вечер.
По точка втора
Добър ден. Добре дошли.
По повод на предоставената информация бихме желали да ни запознаете най-общо с въпроса, какъв процент от общия ви разход е разхода за външни услуги по години и има ли промяна в годините от 2010 до 2014 година?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ – зам. председател на Съвета на директорите на Управителния съвет на “ЕВН Електроразпределение”
Като сума външните ни услуги са общо взето в порядъка между 44 и 47 млн. лева годишно. Като проценти за 2010 г. са 15 процента. За 2011 г. са 16 процента. За 2010 г. 302 млн. е ОПЕКСА като цяло. 302 млн. са общо разходите на Дружеството, а 15 процента са външните услуги. Това са 44 млн. 900. 278 са през 2011 г. общо, 16 процента, като външните услуги са 44 634. Като 298 са одобрените през 2012 г., 45 308. Това са 15 процента.
2013 г. пак са 15 процента – 294 са одобрените. И 245 са общо – 19 процента. Процента се сменя заради одобрените общи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той е същия процент.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 2014 г. са 47 млн. Двата милиона са от увеличаването на разходите за отчитане.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тези суми всички ли външни услуги влизат? В това число правни, транспортни.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всички. В справката, която сме дали ремонти, охрана. Те са дадени и разбити. Разходи за отчитане и измерване на измервателните уреди, комисионни за събиране, аварии, административни услуги, управленски и консултантски услуги, софтуерно обслужване, разходи за застраховки, поддръжка и проверка на уреди, комуникации, консултантски услуги от несвързани лица, от свързани лица. Отделно наеми, интернет, наети линии, нотариални и други такси, такси лицензи, обучение, съгласуване и заснемане, софтуерно обслужване, обслужване на автомобили и специална автомобилна техника.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде е описано това?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е в нашата справка. Разходи за външни услуги, която представихме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е втората, която представихте, така ли?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Първия път още ви я представихме. За 2014 г. има. Те са за две години 2013 и 2014 г. Там е дадена разбивка на всички външни услуги на Дружеството по отделните пера. И със стойностите, това е съгласно одитираните годишни финансови отчети. Членски внос, печатни и копирни услуги и накрая други разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Членски внос.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Участваме в Българска стопанска камара на енергетиците. Участваме в други браншови камари.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Техническо лице има ли между вас тук?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Аз.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядъка е контрола на трансформаторно масло, количествен и качествен контрол на трансформаторно масло?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Разходите които правим. Аз съм техническо лице, но конкретно за трансформаторното масло не мога да ви кажа. Трябва да видя. Ние по принцип ползваме услуги на ЕСО. Всъщност само ЕСО е в момента за регенерацията. Само тя прави регенерация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Консултации за тръжни услуги използвате ли вие?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не. При нас структурата е такава, че тези дейности са в Сървиз центъра и ги изпълнява едно дружество, на което плащаме само чисто административните разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде са тези разходи в перата, които ми изброихте? Къде са включени?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: В разходи са свързани услуги от свързани лица. Административни услуги получени от свързани лица. Това са правни услуги от това дружество, айти услуги, но само като услуги. Всички компютри, активите са на дружеството. В капитала на Разпределителното дружество, също и транспорта е в капитала на Разпределителното дружество. Всичко е в капитала на дружеството. Ползваме само услуги като човеко-часове. Това са счетоводни услуги, правни услуги, човешки ресурси, финансови услуги, доставката, провеждането на търговете е също от тази фирма. Всички тези административни услуги за всички дружества от групата се предоставят от това дружество наречено Сървиз център.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тези три позиции административни услуги, управленски, консултантски.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всичко което плащаме за тези неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как се казва дружеството?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Сървиз център, Център за услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Плащания към друга фирма на ЕВН имате ли?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Само към тази. И другото са консултантски, когато ползваме. Те са в консултантски услуги към свързани. Те са отделно и отделно сме ги дали към несвързани.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: При ЧЕЗ има едно ЧЕЗ България, към което са насочени голяма част. При вас има ли такъв аналог?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е Сървиз центъра, където са за нас административните.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате фирма майка, която евентуално да осигурява.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Айти е към Сървиз центъра, но както казаха вече, ние плащаме само труд, човеко-часове. Всъщност в края на месеца всеки един отдел от това дружество се алокира към останалите пет дружества. Това са снабдяване, разпределение, топлофикация, Каварна и Натуркрафт. Към всяко се алокират месечните разходи за труд. И съответно ние плащаме тези услуги.
Важното са активите, защото много се обсъждаше, двата вида схеми. Едното е да се предлага услугата с активите, а другата е само като труд. Тази структура с отделно отделяне на Сървиз центъра беше по препоръка на Регулатора 2010 г. Защото тогава бяха всичките в Разпределение и Разпределение предоставяхме услугите на останалите, на Снабдяване, тези административни услуги. Но тогава при одита ни направиха акт, защо Разпределение предлага услуги на Снабдяване и тогава се отдели самостоятелно. Внесохме структурата. Одобриха я Регулатора и я наложихме. По този начин има пълна оптимизация, защото само счетоводителите от преди приватизацията намаляха с два пъти и нещо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Транспортните ви услуги са включени в обслужване на автомобили, специализирана техника.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Транспортни и външни транспортни услуги, които са. Не е с нашата техника. Където са в транспортни, това е използване на специална механизация, която е извън договорите за ремонти.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Наемане на автомобили и обслужване на автомобилите.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Обслужването, сервизите, ползваме сервизи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това само сервизна работа ли е? Вие не наемате автомобили.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Наемаме понякога специална механизация, в смисъл тежки кранове, пробивни машини.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говоря за транспортна техника цялата е ваша.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да. Транспортната техника е на Разпределение, не е лизингова и не е наета от друга фирма. Тя е в активите на Разпределение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде са ви връзките с обществеността?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Те са също към Сървиз центъра и това са в административни услуги получени от свързани лица.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Влизат към административните услуги.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Точно така. Отдела “Комуникации” е в това Дружество Сървиз център. И той прави услугите на всички дружества.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А софтуерното обслужване в областта на технологиите и комуникациите, отчитанията, дистанционни вие ли си ги правите?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Да. Плащаме само за комуникациите в разходите към Мобилтел.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли приблизителна представа, колко горе долу са ви тази разходи по отчитането, обработването на тази информация, която пристига при вас? Те са ваши разходи, не са външни услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говоря за дистанционното. Първо да ви питам. От монтираните електромери какъв процент от тях горе долу са с дистанционно отчитане като бройка?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: В момента около 20 процента. Може би вече са 21 процента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това са от битовите или заедно със средното? Основно са битови. И всички електромери, които са така наречените индиректни електромери, бизнес, които са с токови трансформатори.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всички електромери са с дистанционен отчет и с възможност за 15 минутен товаров график отчитане. По правилата за измерване са над 100 киловата обети. Но ние решихме и това засега ни помага много на всички индиректни електромери, да монтираме електромер с възможности за записване на товаровия профил на 15 минути и с дистанционно отчитане.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А какъв процент от битовите само. Имате ли представа?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: От битовите са може би 18. От тези над 300 000, стопанските са само около 3000, които са обхванати, а останалите 300 000 са битови. Това са в четирите града – Пловдив, Стара Загора, Сливен и Бургас. И проекта тече още засега и в рисковите квартали на големите градове. 302 ли бяха 298 ли, но мисля че до края на годината трябваше да станат 302 000. Порядъка е този около 300 000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какъв процент от всичките са тези 300 000.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Милион и половина са ни всичките. Около 20 процента.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Каква е цената на един електромер с дистанционно отчитане на фона на обикновения електромер? Колко е по-скъп?
ГОЧО ЧЕМИРОВ: Заедно с цялата система, защото те там имат концентратори с разходите за предаване на информацията излиза около два пъти и половина. Около 40 лева е един електромер добър. Така излиза на търговете. Иначе по тази система в момента, която спечели търговете на два пъти АДД системата са около 100 лв. за измервателна точка цялата система. Колкото се разширява, това ще намали. Но това не са смарт електромери това, което е прието от Европейската комисия, като изискване за смарт система. Това са електромери, които записват и имат възможност за дистанционно включване и изключване и дистанционно отчитане.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко имате с дистанционно отчитане?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: 300 000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те имат възможност или получавате.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: На тези 300 000 ги отчитаме дистанционно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всяка секунда имате информация.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Не всяка секунда, а вечер ги отчитаме и отчитаме товара на всеки час през 24-те часа.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Чемширов само да си изясним този въпрос. Един блок имат електромери за дистанционно отчитане. Трябва ли все пак човек да отиде близо до блока, за да получи информация или има някой разпределител.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ : Има сървър и сървъра ги обхожда по мобилната връзка, като електромера в блока по линията си предава информацията до трафопоста. Като това което всъщност много ни помогна при тази система, че ние за всеки извод имаме балансов електромер в трафопоста. И тогава когато някой краде, веднага баланса се нарушава. Ние знаем по принцип колко е. Примерно 4 процента са технологичните разходи от трафопоста до крайните. Като се види, че някой от балансите е нарушен, веднага се проверява кой от електромерите е спрял да предава, не предава. И отиват на следващия или на по следващия ден. Обикновено защото по процедура единия ден се разглежда. Пращат се до техниците. И тогава вече техниците отиват да видят какъв е проблема.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той може да не е спрял да предава, а да има разлика между данните.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Отива техник да види кой електромер има разлика.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Обслужването на клиенти. Имате разходи за отчитане на измервателни уреди. Това цялото отчитане ли е на електромерите? На друга фирма ли го възлагате или това е част от отчитането?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Това е снемането на всички останали милион и 300 000 електромера. Фирмата с хора ходят и снемат показанията. Около 800 000 се снемат показанията с оптична глава по оптичен път. Останалите все още се записват показанията и визуално се четат от дисплея или показанията, ако е механичен все още от показанията на цифрите визуално и всички се въвеждат в преносим терминал и след това автоматично се разтоварват в системата. Автоматично се валидират. Ако някъде има проблем се изпращат хора за втори отчет. Правят се сравнения със стар период, нов период, два пъти, един път и половина повече. Пращат се допълнителни проверки.
Доброто е, че намаляха доста и се стремим да намалим, защото най-много грешки се получават тогава, когато има човешко въвеждане, намеса, било от не добро виждане, било от грешка при цифрите. От друга страна се опитваме, за да нямат възможност отчетниците да лъжат. В терминала се записва при всяко отчитане датата, часа и минутата и секундата на въвеждане. И нямат старо показание. Не им го показваме старото показание какво е, за да не може от къщи, гледайки старото да въвежда някакви цифри, които са по-големи от новото. Тоест, опитали сме всевъзможни контроли, за да намалим злонамерени грешки или неправилни действия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Случая с манипулираните електромери, той беше показан по една телевизия баща и син. Трябва да ги знаете тези работи. В София мисля, че беше. Това с дистанционните електромери ли стана или тези, които са с оптично отчитане? Кои са податливи на това?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Ако е с дистанционен и ако го свали, ние веднага ще го хванем. Ще разберем, че е свален.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как ще разберете, че е свален. Той може да е изключен, да не ползва електроенергия.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всеки електромер си има код, собствен код. И този код с всяка информация си предава. С всяко снемане на показания си върви и кода. Ако се появи друг код, който не е в системата, значи не е той. Ако този електромер не дойде с кода си с показания, значи го няма там. Това може да бъде не в тази система. В тази система може да бъде направено, но ще бъде хванато веднага. Обикновено първите два, три месеца, там където ги внедрим има всякакви кражби и опити. В Стара Загора моите съграждани са енергетици половината. Те дори казват: Ние го произвеждаме тока и искате и да го плащаме. Как може да произвеждаш нещо и да искат да го плащат.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Видяхте те какво правят. Те слагат някакъв чип ли, не знам какво слагат и променят, за да могат дистанционно да го изключат и да го включат.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: За това трябва да го свали, да го занесе някъде, да монтира това нещо и да го върне на същото място.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кои са тези електромери? Най-старите едва ли ще могат?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Тези които не се отчитат и не се записва товаров график и не се отчитат ежедневно, товаров профил.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кои са те?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Всички останали електромери.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Най-старите могат ли да ги включат и да ги изключат?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Може, няма проблем. Ние ходим един път в месеца. Ако през този период от време за един ден го свали, ние няма как да разберем, че е свален. При механичните по-лесно го правеха на място, като слагат отдолу шунта на токовата верига и шунтират токовата верига. Слагат го зад кутията. При индукционните електромери въпроса е, ако може да изкриви по някакъв начин магнитното поле. Това беше долу мостчето, защото при старите се прехвърля от токовата верига към напреженовата с едно мостче, което е на клемореда и което е извън държавните пломби. Това са пломбите на компанията. Това беше големия проблем, че не можехме да въведем дисциплина да се пломбират отдолу капачките и резултата е този, че той си сваля мостчето. И като знае кога се отчита по график сложи го и като минава човека вижда, че всичко е добре. Някога може и да не го види отчетника. Но дори и да го види, като се знае кога е графика. Графикът всъщност ни играе тази лоша шега, че те знаят ние кога ще отидем.
Отделно вече имаме блокове със заключени входни врати. За да влезеш трябва да позвъниш. Който е решил, той ще отстрани всичко, което е направил и тогава ни пусне или в момента не ни пусне.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В момента имате 20 процента електромери дистанционно отчитане. Имате ли стратегия да ги увеличавате? Примерно с по пет процента на година, подобна стратегия имате ли?
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Имаме стратегия и в момента се опитваме да убедим и собствениците, защото това е инвестиция. Наша инвестиция е, на собствениците. След като се инвестира и като стане капитал, тя влиза в ценообразуването след това.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаше служители на ЧЕЗ тук, които ходеха и срещу финансова сума намаляваха изразходваната енергия с някакви 30 – 40 процента. Зависи как се спазарят. Имаше една автомивка, която ползва за средно напрежение параметри, защото тя е доста голяма. И там намаляваха от 30 до 60 процента. За служители на ЧЕЗ говоря. По някакъв начин умеете ли тези ваши служители да ги контролирате? Това имах предвид при вас.
ГОЧО ЧЕМШИРОВ: Отчетниците имаха и ние скоро дадохме сигнал за точно такъв случай. Той не може да промени показанието на електромера отчетника, но всеки месец е пишел по-малко от това, което е на електромера. И в един месец, когато е бил в отпуска изпращат друго лице. То отчита нормално и ние му изкарваме много голяма фактура. И той направил грешката, че е пуснал жалба за това, че сме му надписали електромера. Това е доброто сега, че всички показания, които се въвеждат се пазят. Снехме показанията и другото беше добро, че ние всъщност санкционирахме фирмата. Дадохме й сигнал. И ние нямахме проблеми. Защото досега няма човек, когото да сме освободили и съда да не го е върнал. Фирмата се освободи лесно от него. Това е другото добро в момента, като се ползва външна фирма. Това могат да направят и го правят. Имахме един път в Бургас, който също беше подменял дори. Той е бил техник. Сега е отчетник към фирмата. Но си позволили да подмени електромер, без да има това право. Защото вече не е към нашата фирма.
При една насрещна проверка отиват и започват да питат къде е електромера. Собствениците се смутили. И него го освободих. Може да има и още някои единични случаи. Много е широк арсенала. Опитваме се с полицията. Камери залагахме дори. Проблемът ни беше и в Слънчев бряг, защото там борихме много. Ние сега сме сложили почти на всичките електромери СОТ, както в рисковите квартали. Защото разликата е само в количеството на кражбите, иначе подхода е един и същи. Там бяха направили такова дистанционно, за да шунтират, понеже е с токови трансформатори. И токовия трансформатор е в табло ниско напрежение на трафопоста. И те са сложили там шунта през един контактор и с дистанционно като отидем да проверяваме, те го изключват. И нашите правят проверка. И пак благодарение на това, че имаме дистанционен отчет и се видя, че в момента когато отидат там да проверят, товара изведнъж скача. Всевъзможни такива номера.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви.
По точка трета
Добър ден. По въпроса, който ви бяхме поставили в поканата, очакваме разяснение за външните услуги. Това е на стр.2 от първото писмо от 3 юни.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Добър ден господин председател. Уважаеми колеги, става дума за периода 2010 – 2014 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По-хубаво тази информация да ни я дадете на някакъв диск. Ние сме я подготвили в писмен вид.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Бяхме готови да го внесем като писмо и ще ви го дадем на диск.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако искате да се спрем върху предното ви писмо, което го имаме тук. Да направите малко разяснение. Професионални услуги, какво се разбира. Към кого са тези плащания? Тук нещо не е ясно.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Професионални услуги, това са плащания преди всичко към фирмата майка по чл.12.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Фирмата майка коя е?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: ЕНЕРГО ПРО Варна ЕООД. В групата имаме две лицензирани регулирани компании. Това са ЕНЕРГО ПРО мрежи и ЕНЕГО ПРО продажби.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Освен ЕНЕРГО ПРО Варна ЕООД.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Едноличен собственик е чешката фирма ЕНЕРГО ПРО АS и е сто процентов собственик на ЕНЕРГО ПРО Варна. ЕНРЕГО ПРО Варна е българско дружество.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тези две специализирани дружества, за които говорите в ЕНЕРГО ПРО Варна ли са или са към вас?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: В ЕНЕРГО ПРО Варна. Те са дъщерни дружества.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека да не влизаме в детайли. Кои от тези външни разходи са към ЕНЕРГО ПРО Варна. Професионалните услуги са там. Нали така.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други кои? Ремонт и поддръжки? Охрана, застраховки, електроенергия, отопление.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Не.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Електроенергия, отопление, какво означава това?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Офисите трябва да се стоплят. Собствени нужди, крушките в трафопостовете.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: ЕООД е фирмата майка, а другите акционерни дружества ли са?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Даже бяха листвани на борсата, когато се продаде миноритарния дял. И сега последния месец бяха отписани.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тези професионални услуги какво влиза?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Имаме договори, които са минавали много проверки на най-различни комисии, агенции. Ще говоря директно, без да влизам в подробности.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пишете по отношение на административните услуги. Те влизат в професионалните разходи?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо влизат там, второ отчет на електромери и те ли влизат там?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Не. Къде влизат те? Нямате ги описани като отделно перо.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Отчета на електромери е в услуги свързани със средства за търговско измерване. И както виждате 2013 г. до септември месец отчета се извършваше от външна фирма Региоком, а от септември месец договора с тази фирма беше прекратен и бяха назначени отчетници в самото дружество ЕНЕРГО ПРО.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Правим преглед на вашата писмена справка. СМР къде влиза? Към други външни услуги ли влиза?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: В ремонти и поддръжка. Това е ремонтната програма и възложените дейности по ремонт на външни фирми влизат в ремонт и поддръжка. А за други външни услуги бяхме дали подробна разбивка във второто наше писмо на предишната ни среща. Поискахте и други външни услуги. Влизат държавни и общински такси – 108 000 лв. Разходи одит КЕВР – 81000. Услуги по охрана на труда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това какво е други външни ли?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Във второто ни писмо дадохме подробна разбивка. Това са дребни разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нас ни интересуват професионалните услуги. Най-общия въпрос е какви са разходите ви за 2013 и 2014 г. на съответното дружество.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: 8 млн. 202 000 за 2013 г. 16 млн. 723 000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Общо разходи на фирмата. Всичко.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Всичко разходи на фирмата за 2014 г. бяха 67,5 млн. За 2013 г. бяха 73,5 млн.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Може да кажем, че тези разходи са чиста администрация. Може да видите какъв е процента на администрацията върху останалите. Тези 16 млн. са административни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За 2014 г. ли говорите? Професионални услуги. Това ли?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Да. 16 млн. от 67. Това не е само чиста администрация. Това са и обслужване на автопарка, обслужване на клиенти. В тези 16 млн. влизат заплатите на всички 150 служители в центровете за обслужване на клиенти и на 40-те служителя в Кооцентъра. Понеже те обслужват и двете компании мрежи и продажби и те са назначени в ЕНЕРГО ПРО Варна на заплата. Техните разходи за заплати влизат в тези 16 млн. лв.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Ако разделим на същинска дейност по поддръжка на мрежата и на общо административни разходи, това са общо административните разходи. Това са общо административните разходи, които не са само администрация, а това са останалите поддържащи разходи към същинската дейност. А тук е място да отбележа, че нашата мрежа е горе долу със същите размери като мрежата в Западна България и Югоизточна България.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко абоната обслужвате вие?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: 1 млн. 100 000. В Западна България са 2 млн. 100 000. Двойно повече от нас. И съответно вижте за една и съща мрежа колко пари харчим ние, грубо казано и вижте колко в другите компании. Същинския анализ би бил, ако се сравнят разходите на ЕСО и нашите разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Количествен и качествен контрол на трансформаторното масло колко е горе долу?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Мога да кажа, че ние закупуваме масло и в момента на закупуването се водят преговори и тогава се следи контрола. Мисля, че нищо не ни струва.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Правните услуги от какъв порядък са?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: За 2014 г. 361 000 лв., като това включва и заплатите на нашите юристи, не само възнагражденията на адвокати. От тези 16 млн. за професионални услуги, 361 000 са за правни услуги, включително и заплатите на нашите юристи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Външните правни услуги?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Те са част от тези 361 000.
Единствено правните услуги, които са по сметки. Спорове по фактурите и по сметките. Те са директно в Дружеството продажби, снабдителя, който издава тези сметки. И те са разходите по дела, около 1 млн. лева годишно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде са като разход?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Няма ги тук. Това са на Мрежовото дружество разходите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде са разходите на снабдителя?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Тук не сме ги предоставили.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изпратете ги. Ние ги искахме.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Ще го предоставим отделно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От 2010 г. до 2014 г. Да ги видим и тях, за да може да сравняваме. Това е на мрежи, а на снабдяване е около 1 млн.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Да.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Там са големите спорове с ВЕИ производителите. Там има големи дела.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Отмененото от Конституционни съд такса достъп ли беше? Там са разплатили средства, някакъв дискаунт. Доколкото знам при вас се водят дела. Интересува ме тези пари фактически къде стоят?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Провизирани са при нас. Провизирали сме сумите.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Физически са в сметката на мрежовото дружество. Физически не стоят там, защото знаете, че тази цена за достъп беше предвидена да компенсира един сериозен дефицит, който се натрупа в дружествата. И на практика те са използванИ за ремонт и поддръжка, не стоят налични в сметките. Те са си в мрежовото дружество и не са излизали.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Мога да обясня защо нашата политика е по-различна от тази на ЧЕЗ и на ЕВН. Например ЕВН предложиха с дискаунт да връщат парите. Много апетити има. И ние решихме, че ако започнем ние да връщаме по добра воля ще се сблъскаме веднага с различни икономически интереси.
Аз обясних и миналия път. Ние не се даваме. Защитаваме обществения интерес. Корупция при нас мисля, че няма. Ликивидирана е. Това не се харесва на бизнес кръговете. България има един модел на действие, който е винаги бил такъв. И когато се сблъскат с това, че не могат да минат, хората се ядосват.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Лишаване на дружеството от ликвидни средства 23 млн.
Не знам дали това е легенда, но факт е, че примерно дори при ЕВН. Ние за ЧЕЗ не знаем да са връщали суми. ЕСО също водят дела. Но при ЕВН не всички производители приеха предложението и някои се съдят с тях и дори в съдилищата, които са в територията на ЕВН има различни изходи по делата, включително и в полза на ЕВН.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Преди два дни получихме нотариална покана да върнем парите. И когато погледнахме за какво става дума се оказа, че всъщност този производител няма право да иска връщане на тази сума. Тоест не е толкова лесно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са услугите в областта на консултациите на управлението и стопанската ви дейност? Получавате ли консултации от някой?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Имаме справка за консултациите. За 2014 г. са 4000 лв. консултантски услуги. Когато ги изпратим цифрите, които сте поискали, уважаеми колеги ще забележите как 2010 г., 2011 и 2012 г. силно се различават от 2013 и 2014 г. В някои пера драстично се различават. Ние намалихме много силно някои разходи, които бяха преди нас при ЕОН.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Включително чешката компания майка не ни консултира. Там няма такава голяма централа както в Дюселдорф в ЕОН, която да предостави консултантски услуги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко дистанционни електромери имате с дистанционно отчитане монтирани?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: На високо напрежение или на ниско напрежение?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да започнем само битови ниско напрежение.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Битовите са 86 000 монтирани. Това са така наречените смарт метри, които са на средно напрежение. Те са сто процента дистанционни.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Общо 1200 електромера и всичките са на дистанционно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате общо колко клиенти.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: 1 млн. 100 000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко процента са? Под 10 процента.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Това са скъпи устройства все още и технологията още не е изчистена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой ви отчита показанията? Как става отчитането на показанията?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Имаме диспечерски център, който получава електронните сигнали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко милиона ви струва това нещо?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Нищо не ни струва.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На заплати ли карате?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Те са вътре пет души.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Сумарно разходите ни са айти за абсолютно всички системи, пилинг, дистанционен отчет са 5 млн. лв. айти разходите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А транспортни услуги външни? Тук не виждам да имате такива. Външна е само ремонтната дейност.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Наши са колите. Около 2 млн. на година плащаме за горива.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: И 1 млн. за поддръжка. С драконови мерки миналата година докарахме цифрите до общо 3 млн. Защото иначе колегите си позволяваха. Имаше драстични истории.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От ваша гледна точка вашия автопарк, с оглед на това, че сте най-пръсната мрежа, по-голям ли е или е колкото другите? От какъв порядък е?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Трябва да е по-малък. Ние имаме общо около 1000 автомобила. Това включва и специализираната техника автовишки, кранове.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: За едно мога да гарантирам, че нашия парк е най-лош от всички. Тук няма съмнение. Ние имаме Лади на по 30 години.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А вие ползвате ли хеликоптери за контролиране на просеките си?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Имаме хеликоптерна площадка, но не сме я използвали досега.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Имаме две шейни в Габрово наследени още от държавното дружество.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как се оправяте с просеките, без да ги гледате с хеликоптер? Не мога да разбера как се оправяте вие?
Отчитането по принцип възлагате ли го на някого?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Не, изцяло е наше. Струваше ни около 8 млн. на година по времето на ЕОН. В момента имаме около 300 души отчетници на заплати от порядъка на 700 лв. Тоест под 1000 заедно с осигуровките. Заплатите при нас са ниски. Ние сме принудени да поддържаме много ниски заплати. Не случайно само при нас беше увеличена цената. В ЧЕЗ и ЕВН беше намалена с около процент, при нас беше увеличена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък ви излизат PR услугите, връзки с обществеността?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Аз се занимавам с това персонално. Безплатни са ни. Четири заплати.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Чисто стопански ви трябва в някои моменти да ползвате някакви медии и да съобщите, че ще имате спиране в някой квартал. Аз не говоря само за вашите лични PR услуги.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: По лицензия сме длъжни за абонаменти и обяви. Те са част от други външни услуги, които са в дъното на таблицата. Там са 66 000 лв. тези обяви за спирания.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Това са абонаменти към регионалните вестници.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Външни или вътрешни са разходите?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Вътрешни са изцяло.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Те са вътрешни, но са част от тези професионални услуги. От тези 16 млн. 5 млн. са за айти разходи. Там влизат печалби.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отдолу имате айти услуги също.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Тези са директни, които са примерно директно Дружеството мрежи плаща за директно закупени лицензи примерно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо са намелели толкова много, 815 са били 2013 г., а сега 23. какво сТе купували 2013 година?
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Тогава дойде ЕНЕРГО ПРО. И открихме, че софтуера е в катастрофално състояние при ЕОН. Бяхме принудени да си купим много неща. И сега тази година пак са много малки.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: При ЕОН примерно билинг системата сървъра беше в Унгария. Като дойде ЕНЕРГО ПРО си купихме сървър тук в България, който си стои в България и си обслужва и двете дружества.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Политиката на собственика е, че се работи честно и като се работи честно всичко е наред. Ние сме частна фирма. Ако не бяхме частна фирма нямаше да може да успеем с тази мрежа при нас.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Кой е собственика на тези близо 30 процента, които се продават?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Вече е ЕНЕРГО ПРО. Тъй като ЕНЕРГО ПРО прави търгово предложение. Мина 90 процента. Когато се продадоха дяловете първоначално ЕНЕРГО ПРО си купи директно още при продажбата и 86 процента направи в продажби и 90 процента в мрежи. После изкупи някои малки дялове и мина 90 процента. Отправи търгово предложение и изкупи останалите и ги отписа.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Самата компания е ЕНЕРГО ПРО, а втората до дни ще се финансира.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви. Това са нашите въпроси.
СТЕФАН АБАДЖИЕВ: Ще ви изпратим това, което поискахте.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изпратете тези справки и на ЕОН съответно от 2010 г. досега, всички справки.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 18 часа и 10 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

/ Валери Симеонов /

Файлът съдържа 67 336
37 стр. Стенограф: С. Михайлова