---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Временна анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение
в периода от 2008 г. до юли 2016 г.





П Р О Т О К О Л
№ 1



На 27 октомври 2016 г. в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г., при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Вътрешни правила за работата и дейността на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства , водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на предложения за работа на комисията.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, предлагам да започваме. В момента сме 12 членове на Комисията, имаме необходимият кворум.
Първо, да Ви предложа дневният ред за днес:
1. Приемане на Вътрешни правила за работата и дейността на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
2. Обсъждане и приемане на предложения за работа на Комисията.
3. Разни.
Това Ви предлагам като дневен ред.
Ако имате някакви други предложения? Не виждам.
Предлагам да гласуваме предложеният дневен ред.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12 , против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа - Приемане на Вътрешни правила за работата и дейността на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
Мисля, че на имейлите на всички са изпратени предложените от мен Вътрешни правила за работата и дейността на Временната анкетна комисия. Те, разбира се, са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в частта за работа в комисии.
Имате ли предложения или смятате, че нещо трябва да променим, да отпадне?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз имам само едно предложение.
В чл. 4, ал. 2, т. 1: „извършва проверки за спазването на нормативната уредба в отрасъл „Конкуренция на пазара“, включително проверки на място.“
Моето предложение, тъй като в решението на Народното събрание пише: „анкетна комисия за проверка на всички данни и факти, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнение за злоупотреба с господстващо положение“ – думите „конкуренция на пазара“ да бъдат заменени с „енергоносители“ в скоби „горива“. И това включва всичко, разбира се, внос, преработка, дистрибуция, продажба, данъчното отношение, плащането от бюджета, по-правилно би било. Защото „конкуренция на пазара“ излиза, че ние ще се съсредоточим за период от осем месеца само върху, примерно, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ние не сме комисия да провери КЗК само, а целият отрасъл, като по-общо понятие, нищо друго.
И, ако позволите, ще ми се малко по разширено, аз днес имах възможност да разговарям с господин професора.
Господин професоре (обръща се към господин Румен Гечев), ако иззема Вашата идея, моля да ме извините, бих предложил, след като приемем Правилника, може да е на следващо заседание, много хубаво, че ще е след изборите, за да не се натовари с политика, моля Ви да си мълчим дотогава, бих искал да предложа, даже имам и готов текст, но той е личен, не е подкрепен от останалите, в дневния ред за следващите заседания да предвидим следното нещо: какво представлява пазарът на горива?
Първо, да си уточним кои са участниците – вносители, производители, лица, които го съхраняват в петролни бази, лица, които транспортират нефтопродуктите и, разбира се, търговията на дребно – бензиностанциите. Какви са нормативните изисквания за търговията с горива? Кои са контролните органи, които отговарят за този отрасъл, защото ние не сме контролен орган, ние ще ги питаме тях.
Втора точка, кои лица да поканим за изслушване. Това трябва да бъдат браншовите организации, собствениците на петролните бази и на бензиностанциите, които притежават различни видове лицензии и регистрации, в това число няма да ги делим на големи и малки, поне да са представителни. Ако нямат някакво сдружение, десетте най-големи, нали, който от тях реши, то всеки знае проблемите на отрасъла след като се занимава с това, контролните органи: МВР, ГДБОП.
И точка трета, която е може би първа, кой би могъл да идентифицира тези лица? Не ние, аз смятам нещо – трябва да поканим този, друг смята друго, а примерно Агенция „Митници“ над ДНСК, Министерството на транспорта и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, които да кажат кои са хората, които са представителната извадка, и кои представляват всеки един от тези компоненти, за да можем ние от вноса до продажбата да обхванем всички и да си създадем едно правилно мнение за нас помежду си преди да постигнем съгласие за доклада. Благодаря Ви. Извинявам се, че бях дълъг.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Да, относно Правилника, съм съгласен с Вас да обхванем по-голям…, имам предвид, че по-добре звучи.
Заповядайте, ако имате някакви други предложения.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Мисля, че това, което колегата предложи, и Вашият коментар, е разумно, защото все пак ние трябва да погледнем на този сектор, като мястото му в цялата икономика – внос, износ. Така че предложенията за повече данни и сравнителен анализ са добри и това ще бъде в интерес на работата.
Предлагам да направим някои уточнения, например в чл. 4, ал. 5, долу в края на страницата. „Комисията информира обществеността…“ и така нататък, „с председателя и брифинги пред медиите, само и единствено от ръководството й или след решение на Комисията“.
Тук искам да направим едно уточнение. Разбира се, че председателят така олицетворява мнението на Комисията. Но искам да уточним, че това по никакъв начин не забранява на депутатите да коментират въпроси, без да представляват цялата Комисия. Нали правилно съм разбрал?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбира се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре.
След това чл. 5, това вече е важно и не е написано. Член 5 в ал. 4: „Дневният ред, часът и мястото на заседанията се обявят писмено на определени места...“ и така нататък.
Настоявам тук, все пак да напишем някакъв разумен срок – 24 часа; 48 часа бих предложил…

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По-надолу пише „най-малко два дни“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Къде? Пише ли „два дни“? Къде пише? По-надолу ли някъде? Ако е по-надолу, трябва да отиде по-нагоре. Защото, ако се пише в началото тук, „два дни по-рано“, „48 часа“, такъв е принципът. Защото тази точка, този срок „48 часа по-рано“ е свързан и с чл. 8, ал. 1, където се казва, че председателят свиква, ако не дойдат всички, пада кворумът след определено време. Но и тук възниква въпросът: дали може председателят в 10,00 часа да свика заседание за 10,30 ч.?
Колеги, всичко е възможно, ако има нещо извънредно, но то трябва да бъде по съответния начин. Това имам предвид. Да е ясен срокът, защото със сроковете имаме проблеми и в редовните си комисии, както знаете.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм господин професоре. Фактически в ал. 5 на чл. 5 дневният ред за редовни заседания на Комисията се обявява най-малко два дни преди тяхното провеждане. Тоест, вече те трябва да са ясни, че ще се проведе, за да може да се обяви дневния ред. Нямам нищо против, ако искате да го вмъкнем там.
РУМЕН ГЕЧЕВ: На първото място, където се споменава уведомен ли е принципа и след това важи надолу в другите членове.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, господин Председател, ще допълня това, с което стартира професора – чл. 4, ал. 5, за информирането. Предлагам представката „или“ да отпадне направо, чисто редакционно, и по този начин изречението ще завършва „само и единствено от ръководството и след решение на Комисията“. Тоест, тук ще спазим процедурата доклад, приема се от Комисията и вече оттук нататък той си става публичен, спокойно може председателят и ръководството да го оповестят и така нататък. В сега действащата процедура никъде няма написано, че трябва да приемем доклада и според мен ще възникне проблем. Това е едното.
И в следствие този чл. 4, предлагам да вкараме една т. 5, която, точно как ще я дефинирам, ще видим, където са изписани функциите на Комисията, като т. 5 да сложим „анализира съществуващото законодателство и прави предложения за промени, които практически биха облагодетелствали големите вериги, възможност за съществуване на картел“. Тоест да вкараме някакъв смислов текст, да има някакво заключение от Комисията, защото все пак е парламентарна комисия, какви промени ще трябва да се направи в законодателството. Предполагам, че това ще се иска от нас в крайна сметка. В противен случай ще стане малко като Комисията за КТБ – хубаво гледахте, ама накрая нищо не направихте. Да формулираме някакъв текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Много разумно предложение. То, принципно даже и от предния състав на КЗК, и от новия, доколкото знаем, има призиви, ако можем да подпомогнем самата разследваща функция на Комисията, така че тази роля може и ние да я изиграем с предложение към Народното събрание за промяна в Закона за защита на конкуренцията на пазара. Така че наистина смятам, че е разумно това, пък и в крайна сметка ние сме законодатели, не сме разследващи.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, аз имам две забележки, ако мога да кажа. Не мога да разбера защо с две трети мнозинство е за закрито заседание, кое го налага? Не мога да разбера.

Другото нещо е поканата на експерти – че трябва да бъде с предварително заявление до председателя. Според мен всеки член на Комисията може да си вземе експерт с него. Не виждам защо се налага и това с предварително заявление до председателя?! Някой да го аргументира, не знам защо е направено в такъв вид.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е направено с цел някои от другите комисиите, които вече са приели подобен дневен ред, там повечето има закрити заседания с цел да няма популизъм и да няма прекалено комуникации с медиите и когато са закрити заседания, то тогава трябва да ограничим хората. Имам предвид, не да ограничим специално, а да видим кои хора присъстват, да не би да нарушат самия правилен теч на събранието. От тази гледна точка е заимствано с други комисии. Не е нещо специално. Ако кажете, няма никакъв проблем.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да добавим, че на закрити заседания е след … Защото все пак на открити заседания е някак си странно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли кратък коментар?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И двете страни донякъде са прави, но аз мисля, че няма лошо, който и да е председател, в случая колегата, да е информиран. Все пак ние като взимаме някакъв експерт няма нищо лошо да дадем информация кой е експерта. Даже бях го пропуснал преди, също така е необходимо, когато председателят избира неговите експерти. Тук не става дума за недоверие. Това касае и другите комисии. Някак си е добре председателят да ни информира кои експерти е поканил. Ако обича да ни даде по една страничка биографията, за да сме сигурни за какво става дума. Пак казвам, тук не става дума за подозрение. Тук става дума за професионален подход. Това си е негово право – на председателя, избира и казва: колеги, избрал съм тези трима души, те са този, този и този. Професионалната им биография е тази и всички сме спокойни. Нали, има ли някакъв проблем? Няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Напротив, даже приветствам точно такъв вариант, защото още няма да Ви предложа на днешно заседание такива експерти, защото и аз искам да се запозная с техните биографии и евентуално вземем ли един юрист, той спокойно може да манипулира нас без никакъв проблем във взимането на решения или привикване на хора, или начина на уведомление и в един момент може да се окажем жертви на манипулации. Наистина е така.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: В отговор на колегата Гечев, аз съм съгласен преди започване на заседание, ако трябва, всеки да си представи какви експерти е довел в Комисията, за да се знае поне, че хората, които седят, какви са, като такива. Така че напълно нормално е. Но имам предвид самата процедура с предварителното заявление някак си ми е странна, освен ако не е закрито заседание, защото то ще има нещо конкретно, за да бъде закрито.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Други предложения?
Слушам Ви, господин Димитров
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В Член 6, ал. 2 – „Представители на неправителствени, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат ли право да присъстват на заседанията на Комисията …“.
Аз вече Ви казах, че ще Ви предам този документ, за да може Вие да се обърнете в качеството си на председател към митниците, НАП и изброените ведомства, те да посочат кои са субектите, с които трябва да разговаряме. Разбира се, че биха могли да дойдат и синдикални, и съсловни, и браншови организации по тяхна инициатива. Това е добре. Този бизнес.
Мен лично ме притеснява проблемът с неправителствените организации и ще дам пример от други комисии: идват в случая медии, които имат някакъв проблем с някой си и казват: „Ето, ние сме Ви написали един списък с въпроси, които Вие трябва да зададете, защото ние не можем да зададем въпроси към този“. Те започват да се напрягат. Ведомствата изрично казват, че нещо, което не е решено с годините, някой през нас се опитва да си го реши с ведомството, което не е нашият спор в случая. По същия начин има 40 хиляди неправителствени организации. Кои да приемем за представителна извадка – тези, които са най-гласовити, които са дошли първи; тези, които са в София и им е лесно да дойдат или примерно 21 хиляди, защото те са 40, за да са представителна? Нека тези неправителствени организации от типа на мама, татко и аз, които са решили по някакъв начин да изземват инициатива, да направят впечатление, да дадат документ, който да разпространяват към медиите, ако може, разбира се Ваша е преценката, да не ни използват за медийни рупори. Защото и аз примерно си пускам три идеи, които на мен страшно много ми харесват, за да си разчистя сметките с някой, който мразя в бизнеса, и използвам Комисията в Народното събрание за една подобна саморазправа, което не би било добре.
Затова аз имам предложение, когато идват неправителствените организации, първо Вие ги допускате, и, второ, не им давайте възможност да провокират било между нас, било между различните гилдии, защото, примерно на превозвачите интересите са едни, на вносителите са други. Ние трябва да изслушаме и двамата, за да си направим нашата преценка. А те не винаги са в съответствие, не винаги са в успоредност. И ако се намеси и трета страна освен нас, които сме арбитри, слушаме и задаваме въпроси всеки,за да си изясни ситуацията, ще се появи, че някой се опитва да ни налага мнение, да ни формира мнение, да ни обвинява, че ако ние си изградим мнението в еди-каква си посока, значи сме много лоши хора. Няма да давам пример със законодателната инициатива за смяната на Конституцията, с плакатите тук, долу, пред входа – ако не гласувате така, значи сте еди-какви си. Но нека да го избегнем в този случай, защото има много страни. Само да Ви кажа – 19 от фирмите в този бранш формират 47% от приходите в бюджета. Разбирате за какво става въпрос. А има други, примерно, 20 фирми, които имат желание те да вземат тези 47% да го формират или да участват. Засягаме много големи интереси и ако не пипаме внимателно, бих казал, с меки ръкавици, така, с бели, без да провокираме конфликти, шансът да излезем с един добър, стойностен доклад, както каза колегата, законодателна инициатива.
Нашата работа е да подобрим законодателната инициатива, да видим къде какво е куцало. Ние вина няма да търсим и следствие няма да бъдем. Но внимателно с неправителствените и с тези, които са внесли нещо и държат непременно то да бъде четено, разпространявано и така нататък. А безспорно длъжни сме да изслушаме синдикални, съсловни, браншови организации. Поне тези големите и представителните от тях, защото иначе не можем да си формираме обективно мнение. Извинявам се.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да внеса яснота, извинявам се. По принцип дневният ред и изслушванията на поканените от нас ще бъде гласувано между нас. Те просто могат да дадат писмени становища, които ние ще публикуваме. Тоест не смятам да даваме дума на хора, които не сме поканили все пак, иначе ще станем една говорилня, според мен.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Само една реплика към колегата Димитров. Да не излезе само, че забраняваме неправителствени организации да се включват в дейността, защото така ми прозвуча на мен. Може би трябва да сменим думата „представят“ свои писмени становища с „предоставят“ свои писмени становища, а вече председателят ще ни ги пусне по имейла, без да се дава думата. Той ще прецени на кого да даде думата, но да не ограничаваме все пак който има желание на открито заседание да дойде, да слуша или да предостави и да изпрати по имейл становище, с което да бъдат запознати всички членове. Имам предвид да не излезе, че не искаме НПО-та и ни е страх от НПО-та, защото мисля, че това не е случаят.
РЕПЛИКА: Не забраняваме, но не поощряваме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Мисля, че текстът е добър, но да знаем къде са параметрите. Господин председателят ще има тежката дума, но, съгласете се, че в един момент, не искам тук да стана рупор виновен или невиновен за мнението на някоя си НПО от тима на мама, татко и аз. Шест души се събрали и решили, че трябва да има тема, по която непременно аз трябва да взема или да не взема отношение.
Ние не правим в момента референдум сред широката българска общественост за това той какво мисли по даден въпрос. Ние сме Комисия на Народното събрание, боравим с правителствени структури и с изпълнителната власт – аз тук дадох на господин председателя – НАП, митници, Агенция, Министерството на транспорта, Държавен резерв. Те ще ни посочат субектите, с които задължително да се изслушаме. Но ние да се изслушаме тези хора, а да се занимаваме със странични, достатъчно субекти, които имат да решават помежду си въпроси. Да вкарваме още една страна в случая, все пак сме парламентарна комисия.
Прозрачността – може да ни излъчват ако искат, докато правим съвещанието. Но да вкараме още един субект, който да задава въпроси, да изисква, да отправя обвинение или да е недоволен от дадени решения, става повече. Могат да наблюдават, могат да гледат, но нека да не ни задължават сега да взимаме решение. Не правим референдум. Правим парламентарна комисия от народни представители по дадена тема и то ние даже не можем да излезем извън това, защото в решението никъде не пише: „Които да осъществят контакт с неправителствените организации, 21 хиляди на брой, и да ни дадат сведения за тяхното мнение“.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Аз съм съгласен с колегата Димитров, но първо, за да присъства едно НПО, трябва да му е пуснат допуск. Това значи, че някой го е допуснал в самата сграда.
Ние не се събираме на площада отпред и всеки да дойде да си развява знамето или да казва каквото иска, но не можем да извършваме сигнал, че забраняваме по някакъв начин НПО-тата, които се интересуват по темата, да взимат някакво участие. Участието ще им бъде давано, защото си имаме председател, който ще дава думата на експерти или на външни или на организации, а те писмено каквото пратят просто ще бъде разпращано за информация на всички. Аз не мисля, че тук ще се превърнем в някаква трибуна за организации и така нататък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Колегата Димитров не просто Ви дава един пример как можем да избегнем един голям проблем, той Ви разказва практика, която ние имаме в Бюджетната комисия, тук сме трима. Аз веднага разбрах намека му. Не само се превръща в трибуна, нещо повече, знае, че през тази Комисия минават почти всички важни въпроси на парламента. Имали сме случаи, в които членовете на Комисията взимат думата на втория час. Разбирате ли за какво става въпрос, докъде сме стигали? И ако стоварим отговорността на нашия председател на Комисията с негово решение, смятайте, че ще се опитат по всякакъв начин… Ще има един доволен, ще има други недоволни и при всички положения той ще излезе накрая виновния.

Затова предложението на господин Ананиев е много резонно с тази лека профилактична промяна да стигнем до писмени становища и вътре, за да овладеем реда, за да не стига до тази ситуация. Миналата година, ето сега веднага се сещам, като Ви гледам професоре, даже на гледането на бюджета, не знам дали се сещате, стояхме един до друг, на третия час взехме думата. Дойдоха, наприказваха се всички, а ние, които бяхме чели и подготвяли този документ, накрая, извинявайте, останахме трима човека в залата. Става е безсмислено това нещо.
Ако искаме наистина да си решим едно главоболие предварително, предлагам това редакционно предложение на господин Ананиев и респективно да не стигаме до трибуна. Дадем ли им трибуна – допуск, какво ли не. В тази сграда тук влиза всеки, нали виждате как е? Няма да ни свърши работа. Наистина подкрепям това, което каза колегата. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тук никъде не пише, че те имат право да вземат думата или по някакъв начин да участват в дискусията, те само могат да предоставят свои писмени становища, освен ако не са поканени от нас. В този случай вече ще бъдат изслушани.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря. За да избегнем всички тези моменти, за които говорят колегите, всички сме били свидетели през годините, че НПО-тата си позволяват волности и в пленарна зала включително, трибуните горе, и в комисиите пък да не говорим как стоят нещата. Моето предложение е в изречението да отпадне изразът „да присъстват“. Става следното: „Представители на неправителствени, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да предоставят свои писмени становища“, махаме „да присъстват на заседанията на Комисията“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тогава няма да е съвместимо с открито заседание. Освен, ако искате, примерно Комисията за „Белене“ специално казаха, че ще бъдат закрити заседанията, освен ако не решат обратното. Ако мислите, че това е добър вариант, но то тогава и медии няма да присъстват.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По принцип няма такава практика да влизат неправителствени организации на заседания. Вие да не мислите, че на Американския конгрес или на Английския влизат така, който си иска? Няма такова нещо! Така че нека да отлежи това.
Това „да предоставят“ мисля, че е добър вариант, няма да спрем никой, ако преценим и председателят, ако има някакви колебания, ще каже: „Вижте, трябва да изберем от пет да поканим три“, ще ги поканим, никой не може автоматично да влиза да взима отношение на работата на Комисията. Такъв парламент аз не знам, не се притеснявайте.
Но така и така се обадих и си позволявам да направя една препоръка, която може да бъде полезна в работата на Комисията. Предполагам, че повечето колеги така правят, аз винаги по сериозни въпроси си правя международни сравнения, както сте забелязали. Позволявам си да препоръчам на председателя, той си решава, това е само препоръка. На негово място аз в този екип, който ще формирате, биха ми трябвали двама-трима души, които когато тук обсъждаме, да ни направите тази услуга, освен ние да работим по този въпрос, да кажете тези въпроси как са решени от други страни и народи – Германия, Италия.
Казват: „Да, те са различни страни“. Те са различни, но да видим те как са решили въпросите с данъчните складове, как са решили с лицензирането на фирмите, други водещи страни, бивши Източноевропейски социалистически страни – те не са бивши източни, те са бивши социалистически страни в Източна Европа. Тоест да имаме някаква сравнителна база, което ще рече, че трябват хора подготвени и юристи, и с езици, които да ни направят това сравнение, и когато обсъждаме председателя да каже: „Колеги, така и така, този въпрос е решен еди-как си“. Ние трябва да преценим по този начин ли да решим, по друг начин ли. Това ще бъде голям плюс.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев. Аз също съм на това мнение. Проблемът е, че знаете, че една комисия е с много ограничен бюджет, да не кажа почти никакъв за сътрудници, ако не се лъжа, мисля, че е 3000 лв. за трите месеца, по 1000 лв. на месец, в които влизат съответно, сътрудници, всичко всъщност. При всички случаи ще ползваме и лични познанства с университети, с Българската академия на науките, които дават… На там съм се насочил. Ще Ви предложа вариант за екип да видите, които да помагат на цялата комисия. Така че от тази гледна точка ще направим всичко възможно наистина да предоставят данни на цялата комисия, за да бъдем ефективни.
Други предложения? Не виждам.
Ако искате да минем към гласуване на предложенията? Поправяйте ме, ако изпусна нещо, защото може да не съм записал всичко.
По първи член не видях някакви проблем, чл. 2 – също не видях, в чл. 4 видях промени, мисля че господин Димитров го предложи – вместо „конкуренция на пазара“ да бъде заменено с „енергоносители (горива)“.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Нямаме ли предвид „конкуренция на пазара в енергоносители на горива“? (Реплика от народния представител Емил Димитров.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Тук в чл. 4, ал. 1 е предложено да има т. 5, която да е формулирана „Комисията предлага законодателни промени в областта на …..
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: „Анализира съществуващото законодателство и прави предложения за промени, които биха могли да възпрепятстват възможността за съществуване на картел“.
Това е много общо. Другият вариант е: „… и прави предложения за промени“ и да спрем дотук.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам притеснения за последното, за „картел“, защото ако предложим…
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Затова спирам: „Анализира съществуващото законодателство и прави предложения за промени“ и спираме до тук.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Някой имай ли редакция на това? Да го оставим така?
Хубаво е Комисията да излезе с такова предложение, иначе ще се окаже, че не възпрепятства народния представител, решил, че…
Предлагам тази формулировка да влезе като точка пета в чл. 4, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Точка 5 с тази формулировка е приета.
По ал. 3, 4 и 5 няма, на чл. 4 няма други предложения.
Член 5.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Аз само за ал. 5 на чл. 4, и колегата спомена „или“ да се замести с „и“ – „само единствено от ръководството, и след решение на Комисията“, за да можем да избегнем неразбирането.
Не ограничава народните представители. с изискването в последното изречение. Думата „или“ се маха и става „ръководството, и след решение на комисията“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото трябва да им нарушим правата по Конституция.
В последното изречение думата „или“ се маха и става „ръководството, и след решение на комисията“.
Предлагам да гласуваме тази редакционна поправка.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Отиваме на чл. 5, ал. 4 – в дневния ред нека да вмъкнем „два дни“ или „48 часа“ ли да вмъкнем по-рано.
„Дневният ред, часът и мястото на заседанието се обявяват писмено 48 часа…“.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: То го има в ал. 5. Просто или да ги обединим…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже разбрах, че трябва да го има и там.
Така ли е проф. Гечев или да го ...
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че принципът е на първо възможно място се определя срока и всички последващи се водят – нека юристите да кажат дали е така. Защото тук, като почне да чете, човек се чуди дали има проблем … и почва да търси 2, 3, 5 алинея.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: „Най-малко два дни преди тяхното провеждане“ и готово.
„Заседанието се обявява най-малко два дни …“. ((Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може 4-та и 5-та да се разменят и в тоя случай… (Шум и реплики.)
Да, ако искате разместваме 4 и 5 алинея.
Добре, мисля, че това решава проблема.
Предлагам ал. 5 да стане ал. 4, а ал. 4 да стане ал. 5, в чл. 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Отиваме в чл. 6, ал. 2.
Думата „представят“ да бъде „предоставят“.
Мисля, че господин Ананиев го предложи така.
Някакво друго предложение, ако не съм го записал?
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще оставим ли две трети за закрито, или обикновено мнозинство?
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: По Правилника на Народното събрание закрити заседания се свикват при подписите на 10% от народните представители. Мисля, че трябва да се съобразим с Правилника, по който работи Народното събрание и така да го разпишем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По Правилник 10% може да го предложат, но трябва да се гласува.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, излизам от хипотезата, че примерно ако ние сме 11 души и решим, че ще дойде да изслушаме – примерно главния прокурор, казвам го само на прима виста, не че ще се случи точно така. Но той реши да дойде и да ни осведоми за нещо лично и казва, съжалявам много, но данните, които ще Ви предоставя са все още следствена, служебна, в процес на предварителна разработка. Мислите ли че ние трябва да вземем решението“.
Нека да бъде с по-малка квота. Това не означава, че гоним някого от залата или нарочно го затваряме. Напротив, аз мисля, че всички присъстващи тука синдикални и браншови организации и изброените ще искат да има публичност, за да се чуе тяхното мнение. Но за закрито, може да се случи един път, нека да бъде по-малка квотата. Така го мисля.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само забележете – две трети от присъстващите, не от общия брой членове. От присъстващите! Тоест, както в момента сме 12, две трети от 12-те, а не от 20-те.
Защото в един момент две трети, тоест ако бъде половината от присъстващите с външните, ще бъде всъщност една трета от общите.
На това отгоре знаете, че има и падащ кворум и в един момент, той може да се окаже доста малко души да гласуват за закрито заседание. Не знам?!
БОРИС ЯЧЕВ: Едно уточнение само. Какво разбираме под закрито заседание, защото например заседанията на Комисията за КТБ бяха закрити, на специално място, в специален кабинет? Мисълта ми е, това ли разбираме под закрито заседание? Там където… и не само няма достъп, а и имаше заглушаващи устройства и така нататък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не! Закрито заседание: да присъстват вътре в залата само и единствено поканените от Комисията. Никой друг – няма медии, няма експерти, които ние не сме допуснали. Това е закрито заседание и съответно Комисията преценява дали да бъде качено на сайта.
БОРИС ЯЧЕВ: А, когато се изслушват специализирани органи – прокуратура, ДАНС? В тази зала ли ще бъде? В подобна зала, а не в …
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За жалост, залата ще бъде определена на база дали е свободна и така нататък – технологични възможности.
БОРИС ЯЧЕВ: Просто термина „Закрито заседание“ – върху него дебатирам, защото имаше някакви изисквания.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, термина „закрито“ е в Правилника на Народното събрание. Там има разлика между закрито и секретно заседание, доколкото знам. Секретното заседание е това, за което Вие говорите. А, закрито заседание, просто е закрито за външни лица.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един технически въпрос. Юристите да кажат като пишем тук „заседание“, това изключва ли възможността тука да има закрито само по отделна точка от дадено заседание? Защото тука като пише „заседание“, цялото заседание ли ще бъде закрито или примерно по т. 3 от дневния ред? Дали има някакво противоречие?
Второ, тука сигурно ще се наложи да има закрити заседания и затова трябва да има добър юрист в Комисията, тъй като тука има неща, които са по секретни от военните. Тука има пазарни дялове, има ценови политики. Трябва много да внимаваме със Закона, защото там е казано кое е търговска тайна и кое не е. Тука трябва да имаме специалисти юристи в тази сфера. Но председателя е предвидил това нещо. Така, че не само, че евентуално, но съм сигурен, че ще имаме отделни точки, които ще са закрити. Няма как, защото тук има търговска информация.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно сте прав. Не само това, но знаете, че трябва много внимателна нашата Комисия да работи с Комисията за защита на конкуренцията. Защото можем да бъдем обвинени от Европейската комисия – тя работи много тясно с Европейската комисия, че се намесваме и влияем върху работата на Комисията, което абсолютно не е наша цел пък и трябва да го избегнем по всякакъв възможен начин. Тоест много е чувствителна темата, особено когато работим с ДАНС или ги викаме, за да можем да ползваме някакви данни от нея. При всички случаи трябва много внимателно да се работи. Благодаря.
ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Въпроса на колегата, се крие в самото продължаване на текста в чл. 6, ал. 1, където се казва, че „отделно заседание е част от него или поредица от такива не бъдат определени за закрити“. Тоест, разбирайки го, че ние може по отделна точка да вземем решение да бъде закрито.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, освен „предоставят“ засега имаме единомислие да няма други редакции.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не, това е категорично добре. Другото е те, ако имат право, ние не можем да им отнемаме правата. Ще кажат: „Ние имаме право да дойдем“. Може да са 1000 организации.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам предвид да предложа това на гласуване.
Предлагам в чл. 6, ал. 2 думата „представят“ да се замени с „предоставят“.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
В чл. 6 направихме редакцията.
В чл. 7 не виждам. Поне аз лично не съм си записал.
В чл. 8 – също не виждам.
В чл. 9 – също не виждам.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Само за чл. 7 – това, което говорихме ал. 4. „Ръководството и членовете на Комисията имат право да канят свои експерти и сътрудници на закрити заседания“.
Съжалявам! Нали все пак, защото чл. 3 казва „По покана на председателя на Комисията в нейните заседания могат да участват експерти, специалисти и длъжностни лица от държавната, общинската администрация, както и такива извън тях“.
Идеята никъде не виждам, че членовете на Комисията могат да канят също експерти.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не на закрити. На нормални заседания. Никъде не е записано, че могат.
То нещо, което няма забрана, мисля че не е необходимо да бъде казано.
Член8 и чл. 9 – не съм си направил бележки, и чл. 10 – не съм. И по Заключителните разпоредби – не съм.
Нещо ако има да съм пропуснал? Не виждам.
Предлагам да гласуваме Вътрешните правила на тази Комисия с гласуваните редакции.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Вече имаме и Вътрешни правила.

Преминаваме към точка втора – Обсъждане и приемане на предложения за работата на Комисията.
Ние общо взето вмъкнахме и говорехме във връзка с предложенията за работа при всички случаи Комисията, а не само председателя, има нужда от добър юрист, има нужда и от експерти в областта на горивата. Аз на следващо заседание ще Ви предложа с автобиографиите такива. Ако имате някакви възражения, при всички случаи няма да ги приемем за такива, така че от тази гледна точка говоря за тези, които ще помагат на Комисията и на председателя за нейната работа от гледна точка на заседания.
Принципно, мисля че сте единодушни, ако има балотаж – след балотажа. Защото иначе Комисията ще я превърнем в предизборна агитация или борба.
Нека да изберем един ден, който при всички случаи няма да е удобен за всички, но на повечето от нас да е удобен – четвъртък в този час, как мислите добре ли е или не? (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва да е или в сряда, или във вторник.
Вие кога се събирате на група?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във вторник.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И ние се събираме от 17,30 ч. Ако искате малко по-рано във вторник? В сряда има и други комисии.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В сряда мисля, че и Комисията за „Белене“ също има заседание. Тогава остава във вторник.
Във вторник от 15,00 ч.? Колегите, които пътуват от провинцията, сигурно ще им е малко неудобно?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние в Правната и в Бюджетната комисии сме възприели един ред, откакто Мая я няма, когато някой отсъства или дойде и каже: „Колеги, той ще ме представлява“ – искам да Ви кажа, че аз съм представлявал всички. Всички парламентарни групи! Няма нищо страшно, ти си само преносител на нечии вот. Ти казваш, ти си пощальона, колегата по тази точка е „за“, по тази – „не“. Когато няма и някой упълномощи, нека да си го признаем, независимо дали ми харесва кворума или не, а да не правим сцени пред хората. Ние сме го възприели, уверявам Ви, в Правната комисия, нямаме проблеми с това. Нямаме и в Бюджетната. Тоест, ако сега господин Ячев отсъства, ако има възможност ще остави документа, но ако го каже, мисля, че за никой няма да има съмнение, че на господин Ячев е гласът е гласа. Той го е казал, той е упълномощил някого, или примерно господин Ковачев.
Нека да се приеме за упълномощаването, то важи и за Вас. Сега Вие нямате възможност, спешно сте на Комисия, кажете: „Моят глас съм го дал, господин Председателя ще ме представлява“. Предварително да го разберем. Няма го в правилата, но да признаваме гласовете на тези, които ги няма, когато са го заявили без да го правим много на въпрос и да си опъваме нервите. Защото после, когато има конфликтно гласуване, става лошо – един път „да“, един път – „не“. Тази практика я възприехме и е много добра.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той може да го заявява публично. (Реплики.)
НАСТИМИР АНАНИЕВ: С едно уточнение – този, който предоставя упълномощение, все пак да уведоми председателя. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Или просто да го обяви пред комисията.
Все пак разсъждаваме за вторник от 15,00 ч. Как мислите?
Виждам, че няма възражения.
Остава за вторник, аз ще се опитам да ангажирам някоя от тези зали, за да удобно на всички, след това да отидат в групата, но проблема е такъв, че при всички случаи от 17,00 или 17,30 ч. са заети и двете зали. (Реплики.) Ние сме от 17,00 ч. в зала „Изток“. Това значи, че ще трябва да приключим поне към 16,30 ч. Тоест един час и половина при всички случаи ще бъде. Ако имаме по-дълга Комисия, ще преценим. (Реплики.) Тогава може и в другата сграда да проведем заседанието.

Следващата точка е да преценим кого да поканим за следващото заседание?
Господин Димитров си е направил труда, мисля, че е доста …(Реплики.) Тук не виждам Националния статистически институт, той също е важен.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тези са държавните, официалните органи, които могат да ни кажат.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тук са написани Агенция „Митници“ НАП, ДНСК, Министерство на транспорта, Държавната агенция за военновременни запаси и така нататък. Това са записаните. Написах и Статистиката. Въпросът е за следващия път …
РУМЕН ГЕЧЕВ: ДАНС написана ли е?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: ДАНС? Горе са написани ГДБОП, ДАНС. (Реплики.)
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, идеята беше, че сега – аз мога да знам 20 имена, Вие да знаете 5, които аз не знам и да излезе, че аз нарочно съм посочил тези 20. Този отрасъл се контролира пряко от тези хора. Разбира се, че я има и „Пожарната“, тя издава разрешително за дейност, може би и санинспекторите. Това са органите, които могат да ни кажат. В този бранш това са хората, които работят, за да можем да се насочим към тях, и трябва да е легитимен орган, а не ние помежду си да гадаем. Те ще ги посочват и господин председателят ще напише писма до всички да ги покани официално, но за да можем да напишем писма към някои да се изпратят, трябва да знаем кои са? Вие знаете ли кои са вносителите от Румъния, от Гърция, от Югославия? Кой е най-големия преработвател или най-големия търговец, или най-големия дистрибутор, или най-големия съхранител? Защо да гадаем? Има си хора, които имат статистика – те ще ни кажат кои са.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако искате, да подходим по следния начин. Да напишем едно писмо до Статистиката да ни предоставят цялата информация за субектите, които се занимават на пазара и които подават към Статистиката някакви данни, а отделно ние да поканим примерно някои от тези институции за изслушване в следващото наше заседание? Просто ние да го имаме като данни при нас
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В Закона за статистиката пише, че всички предоставени данни се използват само за статистически цели. И има един шанс да кажат: „Да, ние имаме информация, но не сме упълномощени да я дадем“. Мисля, че „Митниците“, НАП и „Държавен резерв“ – „Държавен резерв“ е за съхранителите. Всеки съхранител има ангажимент към тях, упълномощен е лиценз, така че ги знаят кои са. Митницата дава разрешение за данъчни и митнически складове. Тя ги знае, тя разрешава всеки внос и износ, а пък НАП осъществява продажбите. Тези три институции „Държавен резерв“, „Митници“ и НАП биха могли на първо време направо да затворят цикъла. Разбира се, Вие може да попитате и Статистиката, тя най-добре знае, но се притеснявам, че няма да може да ни даде тези данни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В Четиридесет и първото събрание имаше, мисля, че в Комисията по енергетика бяхме извикали съответно участници на пазара – големи участници, бяха попитали Статистиката и беше предоставена доста информация. Аз ще се разровя да я намеря, защото в по-голямата си част е актуална и сега. Имам предвид, че тогава тя съдействаше, ще се пробваме.
Въпросът е друг, ние първо трябва да направим запитване към тези институции, първо с кого да контактуваме, както се изяснихме. Второ, да дадат за наше ползване някакви писмени статистики, които могат да дадат, и кой да поканим на следващо заседание. Мисля, че това са основните въпроси. Може да поканим Агенция „Митници“, но при всички случаи, за да сме подготвени какво да ги питаме, хубаво е да имаме някакви статистически данни отнякъде. (Реплики.)
При всички случаи, ако решите през това време, докато траят изборите, пратете дали на мейл, дали по SMS, или ми звъннете за някакви въпроси, които трябва да им поставим. Аз ще се опитам през това време да търся някаква статистика, за да мога да Ви пратя.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Само една вметка – да дадем някакъв срок, до който всеки да си изпрати имейла с въпросите и с това, което смята да се направи, а Вие ще прецените до кой. Но имайки предвид, че тази Комисия се създаде след изявлението на КЗК, според мен ние трябва първо тях да изслушаме. Те трябва да дойдат и да кажат всъщност това, което са казали, на какво се дължи, имам предвид техните становище и така нататък. От това становище всъщност ние ще видим как да тръгнем по тази верига.
Колегата Димитров е прав от гледна точка на целия сектор, как работи, то трябва да го знаеш, за да видиш къде се получава изкривяването и евентуално, ако има картел, по какъв начин се случва този картел. Но, имайки предвид, че КЗК е предизвикала Комисията, според мен първо тях трябва да изслушаме, а след това на база на това, което получим от тях, да видим всъщност. Защото те са стигнали до това становище на база на някаква информация – от фирмите и от държавните институции. Поне аз така си го представях, но иначе за въпросите, да си сложим някакъв срок, да кажем отсега една седмица. До една седмица, който изпрати като предложения към институциите какво да се зададе, защото наистина те трябва да се подготвят.
Аз бях във Временната комисия за пенсионните фондове и там папките бяха огромни, имам предвид отне ми дни да се запозная само с информацията. Трябваше да имам и още един асистент, за да мога да извадя нещата, които да се погледнат и да може все пак да имаш някаква идея точно за какво става въпрос. Същото ще е тук, даже може би по две, по три, имам предвид като информация, която не само, когато я поискаме, те трябва да я предоставят на всички в някакъв формат – може да е хартиен, може да е електронен, това вече ще го преценим като Комисия как да искаме…
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Някакви срокове.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Срокове за?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Четиридесет дни е общо след … на КЗК решенията се нещо като последна инстанция. Не се обжалват, но имат след 40 дни на някакви становища и така нататък. Трябва да видите на какъв етап.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Но едното не пречи на другото.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Не пречи, но все пак, за да не стане някой проблем, да спазваме някаква хронология, добре е да проверите, господин председател, да видите на какво ниво в момента се намира самото административно производство и вече да преценим кога да ги поканим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това ми беше единствената мисъл, за да не предложа първия поканен да бъде КЗК не за друго, а чисто правно не съм още подготвен. Да преценим точно влиянието и по какъв начин да бъдат поканени, така че да не излезе като намеса в тяхната работа.
Другият вариант и подход, който мога да Ви предложа, ако искате, просто, за да може да тръгне по някакъв начин тази Комисия, да излъчим трима души, които да се занимават и с въпросите – веднага ще привлечем, аз още утре или вдругиден ще потърся правист, който няма общо с горивата, който да ни консултира и да подходи към първия участник, имам предвид чисто протоколно, чисто технически по какъв начин да бъде организирано и въпроси, и прочие, и прочие, ако искате и така можем да подходим?
Другият вариант е, ако ми гласувате доверие да търся вариант, само да доуточним субекта.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: За КЗК според мен имайте предвид следващото заседание ни е след 15-16 дни, нали казваме че след 6-и, 13-и, 14-и, 15-и всъщност. Петнадесети – това е точно след 20 дни. Със сигурност тези срокове, за които става въпрос, ще са изтекли.
Така че не ме притеснява това. Но нали разбирате каква е логиката – ние създаваме Комисията на база на това твърдение, ние трябва да видим от къде …
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Цялата тази информация, която и към момента са оповестили публично, пак Ви казвам, за разлика от други органи те са последна инстанция, те са необжалваеми, решенията на КЗК. И на практика ние ще изчакаме в момента единствено срока, в който Петролната и газова асоциация, тези шест компании, ако не се лъжа, да представят някаква контрапозиция, но тя няма никакво значение. Това също го имайте предвид.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Другата възможност по принцип за КЗК е да бъдат на закрито заседание, това, което за натиск стана, просто да няма някакви притеснения от тази гледна точка.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: При всички случаи смятам, че е добре за закрити заседания.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Как се усмихва подозрително, не знам защо?! (Обръща се към народния представител Румен Гечев.) Нали знаете, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Влязла в сила! КЗК утре свършва и го внася в съда. Съдията-докладчик трябва да събере достатъчно данни, факти и обстоятелства, да се запознае и да прецени дали следва да образува или не трябва и какво да докладва. То свършва тази процедура, започва следващата и веднага ще се явят адвокатите на засегнатите страни и ще кажат: „А, да Вие почнахте Комисия, за да окажете давление върху съдията-докладчик да започне или да не започне, да отхвърли ли или да не отхвърли?“.
Другата страна пък ще каже: „Вие разбрахте, че в Народното събрание има Комисия, която ще Ви проверява, и веднага всичко хвърлихте на съда, за да избягате от случая, а знаехте, че може да не го изпращате в съда“.
Нека да издържим малко да преценим какво да правим. Аз също искам да дойдат тук, за да кажат. Не за друго, аз знам какво са установили, знам какво имат. Няма да Ви кажа, във форумите направо е написано какво имат. Но ние не можем по форуми да седим. Нека първо да – хващам се за думите на господин председателя, изключително правилно каза: Нека тези институции, които са контролните, не ние сме ги създали, те са си създадени, те да ни кажат кои са субектите, към които да се обърнем. Ние ще се обърнем с писма. Неговите предложения и двете са добри – всеки едни от нас да даде въпроси и той със своя сътрудник да ги направи или да направим и подкомисия или работна група, която да формулира въпросите. Защото не е достатъчно да викнеш някой и да кажеш: Хайде сега да те питам това. Той казва: Ами аз ги имам, ама те папките са в агенцията.
Между другото, много малко са данните и няма проблем. Рафинериите са четири, вносителите са n-на брой, обемите са ясни – легалните нелегалните. Там бързо ще стане ясно. Проблемът е когато тръгнем да правим законодателството да видим какво е допуснало, за да се стигне дотук, за да дадем препоръките. Но и там мисля, че ще излезем от ситуация. Но сме длъжни да ги изслушаме тези субекти. Хайде да ги формулираме първо кои са, официално да ги имаме черно на бяло, защото аз мога да Ви посоча три рафинерии, които изобщо не работят, но се водят рафинерии. Нека да ги имаме, за да ги питаме: „Какво правите?“.
Има вносители, които се водят, че са вносители обаче не са внесли нищо. Има други, които не се водят, пък са внесли много. Има складове, които ние мислим че са три складовете в България, а те са около 3000. Тоест не е било проблем някой да го ползва.
Нека да ни дадат данните, за да можем да питаме. Иначе ще излезе, че отборно се насочваме към едните, и към другите.
И пак казвам, когато говорим за производства в съда, кога точно е свършило производството. От друга страна, ние сега няма да чакаме съда да се произнесе след три години, за да вземем мерки. Имаме осем години период. Дайте да започнем да идентифицираме обектите, да започнем да ги привикваме, да им зададем добрите въпроси, след което те от само себе си ще дойдат. То може да имаме и ние въпроси към КЗК, когато дойдат, не само за това, което те са установили, а и за предходни проверки.
Аз също мисля, че и Главна прокуратура направи няколко разработки, които също биха могли да кажат, защото са много стари – от години назад. МВР също има. Всичкото това трябва да дойде някой и да го каже, не аз да го кажа. Ще дойде един и ще каже: „Аз имам срещу мен три, четири, пет“ или „Аз съм честния, ето този отсреща има, но си мълчи по въпроса“, Или: „Ние сме честните, там се губят парите“.
Нека предварително да не хвърляме кърпата и да не ги делим на добри и лоши.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, аз предлагам да подходим по следния начин: викаме следващият път Агенция „Митници“, аз ще говоря с главния юрисконсулт на КЗК, за да видим неговите притеснения, които аз ще Ви представя следващия път и да вземем решение за КЗК.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Какви притеснения?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Притеснения от гледна точка на идването при нас дали ще въздейства върху самия процес.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Може и да няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може и да няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се притеснявайте от въздействие. Има си и международна практика. Ние сме парламентарна република и може да поканим който си искаме. Те се съобразяват с нас, а не ние с тях. Не се притеснявайте, на съда ние няма да се бъркаме въобще. Колко години, как, това нас не ни интересува. Дайте ние да си свършим нашата работа. Всяка институция в България при парламентарна република, нали така? Тук е поканена, те се съобразяват с нас, а не ние с тях. Това е нашето предимство в случая.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисълта, професоре, е да не би с нашите действия да накърним процеса на вземане на … Това имах предвид.
На SMS получите имейл, който ще бъде на Временната комисия и по който ще може да се следи всички сигнали и така нататък, който ще влиза в този имейл.
Добре, някакви други предложения, ако имате? Няма. Благодаря.
Пожелавам на всички леки избори.
Закривам днешното заседание.



(Закрито 15,30 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов