---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––




П Р О Т О К О Л
№ 4


На 6 декември 2016 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г., при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Изпълнителния директор на НАП.
2. Изслушване на Председателя на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите народни и представители и гостите.


* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден! Имаме кворум.
Днес по дневния ред, който Ви е изпратен, имаме изслушване на НАП и на Държавната комисия за вонновременни запаси. Знаете, че предния път гласувахме да изслушаме и госпожа Ахчиева във връзка с едно разследване, което е направила.
Затова, първо, искам да попитам някои от участниците иска ли по нашия Правилник да бъде закрито заседанието, тоест дали ще бъде изнасяна информация, която представлява търговска тайна или някакъв вид класифицирана информация, за да може ние преди това да гласуваме за закрито заседание?
БОЙКО АТАНАСОВ: Добър ден, господин Председател, господа народни представители! Считам, че няма причина и не считаме да даваме информация, която представлява класифицирана информация, така че заседанието може да бъде открито.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Господин Пеев, Вие?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Аз също не планирам да оповестяваме такива данни, но в контекста на въпросите, които Вие задавате, не знам какви биха били те.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако почувствате, че трябва да изнесете такава информация, своевременно ще ни кажете. Ние в този случай ще гласуваме или въпросът ще го оставим за писмен отговор, който е към нас. Благодаря.
Госпожа Ахчиева, само да ни кажете Вашето изложение във връзка с разследването, което сте водили, в какъв порядък като време ще бъде, за да можем да преценим?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Ще изложа само фактите, които сме разкрили, и изводите, които трябва да се направят, в рамките на пет минути.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, ако искате да гласуваме да започнем с госпожа Ахчиева, а след това да изслушаме Националната агенция по приходи и след това Държавната агенция.
Ако сте съгласни с това, моля да гласувате, който е „за“.
Да, благодаря, единодушно.
Против и въздържали се – няма.
Заповядайте, госпожо Ахчиева.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз благодаря за това, че ме поканихте да представя фактите от нашето разследване за пазара на горивата у нас.
Всъщност това са една поредица от отделни предавания, защото нашата цел беше да проследим движението на акцизната стока дизел в нейния пълен цикъл – от производителя до крайния потребител на бензиностанциите, как се спазват законите у нас, има ли нарушения, има ли престъпления, които ощетяват и държавния бюджет и потребителите.
Успяхме със скромните възможности на един обикновен телевизионен екип да съберем публична информация, да заснем един танкер, който разтоварва гориво под „Режим отложено плащане на акциз“ в митнически склад във Варна, да направим анализ, синтез, да представим фактите на прокуратурата и дори успяхме да докажем и данъчно престъпление. Това се потвърди преди месец и половина, когато Софийска градска прокуратура вече образува досъдебно производство за източване на ДДС по една от веригите за доставка на дизел в страната. Сега се очаква прокуратурата да посочи кой е извършил данъчното престъпление и да повдигне обвинение.
Това, което е по-важно при днешната ни среща с Вас, са пропуските, които сме установили при прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове, горивото, което се движи под „Режим отложено плащане на акциз“ в рамките на Европейския съюз и как да се отстранят вратичките за ощетяване на държавния бюджет.
Танкерите, които пристигаха от гръцкото пристанище Елевсис, натоварени с дизел под „Режим отложено плащане на акциз“, разтоварваха всъщност горивото си в митническия склад на пристанище „Поддържане чистотата на морските води“. Абревиатурата е ПЧМВ, то се намира във Варна.
Така например танкерът „Кемал Ка“ на 8 февруари 2015 г. е пристигнал и е разтоварил близо 11 милиона дизелово гориво. Горивото е пътувало от Гърция до България под „Режим отложено плащане на акциз“ с електронен административен документ, но складовото стопанство на пристанище „ПЧМВ“ във Варна не е данъчен склад, то представлява митнически склад и не е данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. В този митнически склад няма измервателни уреди за контрол на акцизната стока. Фактът е, че от 8 февруари – датата на разтоварването, до приключване на процеса на експедиция на горивото – 26 февруари, горивото всъщност се е съхранявало в този митнически склад. През този период горивото е било транспортирано с жп цистерни към данъчния склад на „Сакса“ ООД в Нови Искър, Софийска област. Датата на съобщението за получаването на стоката в данъчния склад на „Сакса“ е 26 февруари. Това са фактите.
Какви са изводите? Дизеловото гориво е постъпило на територията на България под „Режим отложено плащане на акциз“ с документи, издадени от данъчния склад в Гърция. Според българския Акцизен закон движението под РОПА, това е абревиатурата на „Режим отложено плащане на акциз“, може да бъде осъществено единствено от данъчен склад в данъчен склад. Това следва от чл. 73а и чл. 71б от Закона за акцизите. Разбира се, че може да се наложи претоварване на горивото по време на неговото транспортиране от едно транспортно средство на друго транспортно средство, но според Европейския регламент 684/2009 г. в документа, тоест в ЕАД-то трябва, цитирам: „Задължително да се идентифицира транспортната единица“. Цитирам Европейския регламент. А в случая, в документа пише само „танкер „Кемал Ка“, не пише „жп цистерни“. С това „Режимът отложено плащане на акциз“ е компрометиран.
Освен това фактът е, че акцизната стока е освободена за потребление още при разтоварването й в митническия склад на ПЧМВ във Варна. Не е налице претоварване, както твърдят от Агенция „Митници“, от едно транспортно средство на друго. Защото претоварването е процес, при което горивото се премества непосредствено от едно транспортно средство в друго транспортно средство, но в този случай не е така. Горивото е било разтоварено на 8 февруари в митническия склад и е било съхранявано там 18 дни до 26 февруари. Какво претоварване е това? Това си е съхранение в митническия склад.
Затова изводът е, че разтоварването и съхранението на горивото в митническия склад във Варна не може да се осъществи под „Режим отложено плащане на акциз“, защото горивото е съхранявано извън данъчен склад, в нарушение на акцизния режим. И по силата на Закона за акцизите – чл. 20, ал. 2, т. 2, горивото е освободено за потребление всъщност и точно в този момент възниква задължение за начисляване на акциз на конкретно определена дата, чрез издаване вече на друг документ АДД. Тъй като това не е сторено, следователно е нарушен Законът за акцизите и вносителят на горивото подлежи на санкция. Тя се начислява по един сложен начин. В конкретния случай санкцията трябва да бъде на над 17 млн. лв.
С нашето журналистическо разследване ние показваме как неизвестни за нас митнически служители не са санкционирали нарушител на Закона за акцизите и данъчните складове, при което държавата е ощетена в особено големи размери. Тези държавни служители не са приложили действащия Закон. Така не е осъществен контролът на митниците върху движението на горива под „Режим отложено плащане на акциз“, каквато всъщност е целта и философията на Европейския регламент. И след като вече е стъпило на българска територия това гориво с компрометиран „Режим отложено плащане на акциз“, Агенция „Митници“ не взема проби за изследване на неговото качество, защото те казват, че то било с документи за европейски показатели на гориво – перфектни показатели. Така, освен количеството, без уреди в митническия склад не се проверява и качеството на горивото. Веднъж влязло така в България, то вече може да стигне например до данъчния склад в Разлог, където пък ние установихме, че в момента на неговото разтоварване от автоцистерни нямаше нито един служител в данъчния склад в Разлог. Но по същото време се беше появило съобщение в системата – БАЦИС, че това гориво е разтоварено. Кой е пуснал в този момент съобщението в електронната система БАЦИС, докато ние сме там и пазачът ни обяснява, че няма нито един служител? Кой?! Някой извън данъчния склад, някой извън София ли е пуснал това съобщение? Ето още една компрометирана зона – системата БАЦИС.
Следваща стъпка. Доказахме в разследването си, че автоцистерните да данъчния склад в Разлог правят спирка в една петролна база във Велинград, тя също не е данъчен склад. Била е, но от Агенция „Митници“ са й отнели лиценза. И не се знае въобще там какво се прави – във Велинград, защото и там няма измервателни уреди, но има документ, според който шофьор е натоварил гориво за бензиностанцията на „VM Petroleum“ във Варна на Веска Марешка.
Открихме и един фалшифициран документ. Това е сертификат за качество, с който пътува горивото. На него пише, че качеството е изследвано от „Булгарконтрол“, но директорът на „Булгарконтрол“ каза, че никога не са ходили в Разлог, никога не са вземали проби, тоест ето още един фалшифициран документ, още една компрометирана стъпка и вече на бензиностанцията на Веска Марешка в Габрово.
При друга част от нашето разследване, при крайния потребител Държавната агенция за метрологичен и технически надзор пък запечатаха една колонка с дизел, защото са открили, че горивото не отговаря на европейския стандарт, има в пъти повече сяра. След разследването ни веднага отива и Агенция „Митници“. Те също вземат проби, изследват горивото от бензиностанцията на Веска Марешка в Габрово и новината отпреди седмица, отпреди няколко дни е, че Агенция „Митници“ вече е запечатала цялата бензиностанция в Габрово заради некачествено гориво и неплатен акциз.
Откъде дойде този неплатен акциз? От факта, че в колонката има гориво с едни показатели с много, много сяра, а в документа за платена акциз е посочено съвсем друго гориво, с други перфектни европейски показатели. И от митниците правилно са решили, че всъщност акцизът на новото гориво с много сяра не е платен. Сега се обжалва, естествено, пред Административния съд в Габрово това. Като добавим и че по тази верига на доставки на дизел едни фирми посредници издават фактури за фиктивни услуги и така стопяват ДДС-то на продаденото гориво – ето още една щета, този път невнесено ДДС от фиктивни сделки. Точно затова прокуратурата образува вече досъдебно производство.
Всички тези факти доказват, че на пазара на горивата у нас има два сектора – светъл и сив, и ако държавата не докаже, че иска да хвърли сили върху контрола на сивия сектор, то тогава в нас, журналистите, ще останат подозренията, че у нас мафията е по-силна от държавата. Затова са нужни спешни законодателни мерки за борба със сивия сектор на пазара на горивата.
Аз например бих предложила една такава законодателна промяна. Задължителни измервателни уреди във всички складове, където се разтоварват акцизни стоки. Така ще има контрол върху цялата верига – данъчни складове, митнически складове, петролни бази, рафинерии, бензиностанции.
Имам и още едно законодателно предложение, което според мен би имало и добър ефект в борбата с корупцията в този сектор. Аз например предлагам в контрола на акцизните стоки да участва и НАП. НАП също да участва в този контрол на акцизните стоки, за да се затвори кръгът на дължимия акциз и ДДС. Няма логика НАП да няма право да контролира акцизните стоки, след като след това тя начислява ДДС върху същите стоки.
Аз съм сигурна и нещо друго, че когато на една територия стъпят две институции, тогава корупцията би била по-невъзможна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Ахчиева.
Колеги, въпроси в конкретния случай?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Вие на практика разказахте какво се е случило, дадохте и предложение. Лично аз съм съгласен и с двете Ви предложения. Ние по незавършени производства сме възприемали тактиката да не разискваме, за да не се окаже, че упражняваме някакъв натиск или предрешаваме развитието на съответното производство, но аз имам един въпрос.
След като Вие установихте, че тези кораби са идвали на пристанището – после ще обясня на колегите какво точно се е случвало, по транспондера, по джипиеса, който е монтиран и който в нашите агенции показва цялото движение на кораба не само в наши териториални води, а където и да се намира, и всъщност се е оказало, че този кораб е правил разни странни курсове по турското крайбрежие и от двете страни на Черно море и оттатък, но какво стана след това с тези кораби, които Вие установихте, че са идвали тук и по транспондерите се оказа, че са ходели не само до Гърция до пристанището, а и по турското крайбрежие?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Да. Тогава предаването много скандално се възприе от някои хора, среди, защото ние всъщност доказахме морския трафик в световния океан и беше много любопитно движение. Най-напред тези танкери отиват – изследвала съм всички танкери, за да не се каже, че имаме предпочитания, всички танкери в Черно море, и се видя, че те най-напред отиват на турски пристанища, после отиват в гръцкото пристанище Елевсис, от Елевсис отиват във Варна – в ПЧМВ, от Варна отиват пак в турски пристанища, от турските в гръцкото Елевсис. И тогава ние попитахме: ако те тръгват празни от Варна, защо не отидат веднага да се натоварят в Елевсис, където е гръцкият данъчен склад, а винаги отиват в турското и после в Елевсис?
Това, което се случи, е: прекъсна се този трафик. След разследването ни на 28 януари тази година, вече няма такова движение на танкери. Нито един танкер вече не се движи по този маршрут. Нещо повече, прекъсна това движение на гориво под „Режим отложено плащане на акциз“, вече няма такова движение на акцизни стоки. Сигурно сега ще питате: а какво правят, в какъв режим са танкерите? Да, това ще е темата на следващото ми разследване, следващият четвъртък, на 15 декември.
Само ще Ви открехна малко завесата.
В момента всички танкери правят внос на дизел от трета държава. Вече не идват от европейски данъчен склад, вече идват от руски и турски пристанища. И според мен тук вече въпросът, който заслужава да се коментира с Агенция „Митници“, е: след като има обикновен внос от трета държава и знаем, че това гориво от трета държава не отговаря на европейските показатели, те засилили ли са контролът, за да вземат проби да ги изследват в митническата лаборатория, за да видим какво е това гориво, има ли сяра, има ли нещо друго, а и то задължително трябва да се преработва в рафинерии преди да се пуска на бензиностанциите? Ето това сега съм поискала да ми отговорят Агенция „Митници“ и не знам дали ще ми отговорят.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Доколкото знам, при внос от трета държава би трябвало задължително да минава през някакъв вид качествен контрол.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Е, да, ама въпросът е, ако те са разтоварили в ПЧМВ, те разтоварват на същия митнически склад, може да са им взели проба и да установят, че има много повече сяра и трябва да има сероочистка. Някой проследил ли е, ако има разтоварени 6 хил. тона във Варна, дали то е отишло в рафинерия 6 хил. тона и дали от рафинерията е отишло в склад, и дали от склада е отишло на бензиностанция? Пътят – това, което ние направихме с отложеното плащане на акциз, сега е интересно. Защото, нали искате да изясните във Вашата анкетна комисия всички обстоятелства и факти, които изкривяват пазара. Според мен всеки факт на контрол във всяка една стъпка на движението на горивата, Вие трябва да установите, за да можете да вземете правилни решения след това, но ситуацията е такава – внос от трета страна.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Без да назовавам имена, освен веригата бензиностанции „VM Petroleum“, има ли друга верига, която се възползва от този погрешен път? Имате ли такава информация?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Не Ви разбирам въпроса. Дали е по-евтино горивото, или лошо качество? Не разбирам въпроса.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Става въпрос за следното. Говорим за изкривяване на пазара. Освен веригата „VM Petroleum“, дали има друга верига, която имате вече информация, че се възползва?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: От кое? От ниските цени?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: От ниските цени, от цялата тая порочна схема.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Естествено, сигурно има, но те са някакви по-малки бензиностанции. Чак такава голяма верига няма. Все пак… (Реплики.)
Не, те всъщност не са на господин Марешки. На майката на господин Марешки стана известно, защото той самият си прави реклама с евтино гориво и затова е известен. Сигурно има и други, и има други, но те не са проверявани.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Колеги, мисля, че тръгваме отзад напред. Когато случайно контролен орган установи лошокачествено гориво с голямо съдържание сяра на една бензиностанция, ние почваме да питаме: откъде е това гориво? А през цялото време е ясно, че то влиза през някои от пристанищата, където не се проверява какво гориво влиза. Или, ако намерим на една бензиностанция лошокачествено гориво, ясно е, че тя няма рафинерия в задния си двор, за да го прави. Ясно е, че тя го получава от някой от големите складове, от веригите, които се занимават с разпространение на горива, но никой не си поставя за цел да види в бензиностанция „х“ в дадено населено място, където е установено лошокачественото гориво, кой снабдява тази и редица други бензиностанции или вериги с гориво? И горивото, ако при нея е лошокачествено, то такова ли е при другите вериги? Всички такива проверки се спират.
Това, което в случая за нас е по-важното от изслушването на госпожа Ахчиева, е, че всъщност прокуратурата е започнала някакво производство, ще видим какъв е резултатът, но тя акцентира върху най-важния детайл: вносът на горивата в България. На практика, имаме две пристанища, които са препълнени с уреди и инвестиции, за да могат всички – който, както иска, да проверява и имаме няколко пристанища, които са митнически складове, където на повикване идват контролните органи, невинаги, и където, както виждате, можеш да разтовариш гориво, то да преседи доста дълго време и после да го натовариш и това да се счита за нормално.
Само Ви давам един пример. Представете си, че натоварим една цистерна от Гърция с гориво за склад в София. Пътем се отбива в моето село и разтоварва в текезесето и си седи там. Ако ме заловите – това не е ли контрабанда, не е ли нарушение? Всеки от Вас ще каже: нарушение е. В случая аз мога да кажа, че го претоварвам от единия камион на другия. То, в крайна сметка, да знаете, че след известно време ще стигне в София. Очевидно всички такива претоварвания са проблем, очевидно при всички такива претоварвания и през други пристанища, на които няма уреди, се създават причини и предпоставки да влезе гориво, без да е ясно какво е неговото качество, а то веднага рефлектира върху цената, веднага рефлектира върху пазара, върху конкуренцията дори, ако щете, и върху тези хора, които са заплатили скъпо гориво, а са си купили нещо, с което си съсипват автомобилите.
В тази връзка е предложението на госпожа Ахчиева. Разбира се, тя няма право на законодателна инициатива, никой от нас не го възприема по този начин, а като едно добро предложение, едно добро пожелание. В случая, че след като директивите допускат да има и данъчни акцизи, и митнически складове, ние трябва да направим така, че и на двете места контролът да е един. Защото, ако един кораб, този същият, е спрял на бургаско пристанище и шест камери са го снимали, седем души са взимали проби, осем души са замервали какво точно е разтоварил, защото това е рисково гориво, нямаме никакво основание да смятаме, че само с 50 км или 60 по-нагоре, ако спре на друго пристанище, абсолютно никой не трябва да го проверява, никой не трябва да слага уреди, никой не трябва да засича какво докарва и с какво качество е.
Така че нашата гледна точка трябва да е в посоката на това: как да дадем предложение уредите, с които се измерва, навсякъде да са еднакви, контролът да е навсякъде еднакъв, за да може конкуренцията в една свободна пазарна среда да съществува?
И другото, което ме притесни в изказването на госпожа Ахчиева, е, че ние я попитахме за складовете, които са в България. Оказа се, че 160 души са получили разрешение на склад, а 80 души – други, също са получили такова разрешение. Тоест всеки, който е поискал, както бяха думите на Митницата, е получил такова разрешение. Очевидно контролът върху тях не е достатъчно ефективен.
В заключение, предложението и НАП, и митниците да упражняват контрол, независимо едните дали само за начална информация за набиране на данни, какви контролни операции впоследствие трябва да установят и да видят какви приходи следва да се получат, е въпрос, който наистина заслужава внимание. Вие много добре го казахте, че когато две институции работят, вместо само една, резултатът е добър.
Използвам случая да благодаря на Данъчна администрация. Тя и миналата година, и тази година, постигна един изключително забележим ръст в събираемостта и то най-вече от приходите от горивата, което не може да се отрече, но има още какво да се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Ахчиева, понеже Вие споменахте, че сте изследвали почти всички видове танкери, а тук говорим за ощетяване на бюджета от гледна точка на акциз, споменахте и косвените данъци, които не са били събрани, а впоследствие разбираме, че има проблеми с качеството, което не е много сигурно, дали няма контрол върху качеството в началото и в края, тоест до крайния потребител, искам да Ви питам: колко танкера установихте, преди да почне новата схема с внос от трети държави, които са правили тези минавания през Турция, Гърция и после България?
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Движението на девет танкера по Черно море, сега изследвам на пет танкера.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Въпроси?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, господин Председател!
Госпожо Ахчиева, уважаеми гости, колеги! Това, което чухме от госпожа Ахчиева, е притеснително, важно е за нашата Комисия, но аз си задавам въпроса: защо днес изслушваме госпожа Ахчиева, а не предната седмица, когато бяха тук от Агенция „Митници“, за да може те да дадат отговори на тези въпроси? Какво правим оттук-нататък – викаме отново Агенция „Митници“, искаме от тях да дойдат, защото се получава така, че другата страна не може да даде отговор, а той е важен за нас?
Така че аз Ви предлагам да вземем решение това, което имаме като констатация от госпожа Ахчиева като нейни предложения – да бъдат изслушани Агенция „Митници“ тук, или писмено да дадат отговори за Комисията, за да може да вземем нашите решения. Иначе тук си говорим едни неща, те така ще си останат и няма да има резултат от това. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Първо, искам да кажа, че решихме да изслушаме госпожа Ахчиева понеже господин Димитров ни предложи този вариант миналия път. Затова я поканихме. Благодарим й много.
Никакъв проблем от наша страна да поканим отново Агенция „Митници“. В конкретния случай ще помолим госпожа Ахчиева да ни предостави данни, за да може да им дадем на тях да подготвят отговор и следващия път, когато дойдат, когато решим ние като Комисия, да може да отговарят на всички въпроси и възникнали съмнения.
Така че от тази гледна точка няма проблем. Просто поради тази причина се случиха причинно-следствените събития, които виждате, че пораждат въпроси.
Аз предлагам да минем към Националната агенция по приходите, които могат да засегнат и този въпрос.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин Председател, направих конкретно предложение: това да бъде дадено на Агенция „Митници“ и тя да направи своя отговор, но това да го вземем като решение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз също предложих госпожа Ахчиева да ни предостави документи и когато те бъдат при нас – да ги предоставим на тях, и веднага ще ги поканим. Ние можем да решим в точка „Разни“ следващия път кого ще поканим, така че не е проблем според мен.
Ако нямате повече въпроси, да минем към Националната агенция за приходите?
Благодаря, госпожо Ахчиева. Очакваме от Вас, разбира се, да ни предоставите – може би в сбит вариант, може би в пълнота сигнала, който сте предоставили и на прокуратурата, който да предоставим на Агенция „Митници“, за да може да зададем своите въпроси.
ВАЛЯ АХЧИЕВА: Добре.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви много.
Аз предлагам, във връзка с въпросите, които сме задали от нашата Комисия към Вас и ако имате някакъв анализ на горивата, съответно да ни предоставите и след това да минем към някакъв вид диалогов режим.
Заповядайте.
БОЙКО АТАНАСОВ: Здравейте отново.
Господин Председател, господа и госпожи народни представители, гости! Това, което искам да кажа, е, че конкретният повод – писмото, което получихме от председателя на Комисията, с дадени основни теми, на които се търси отговор. Информацията по първа и втора точка касаят Агенция „Митници“. Значи, първо, да уточня, че има пет точки, на които ние трябва да отговорим.
Първа и втора точка – информацията, която касае вносителите и износителите на горива, мисля, че е от компетенциите на Агенция „Митници“.
По трета и четвърта точка сме предоставили още на 22 ноември информацията, като с днешна дата на повторното писмо от Комисията сме отговорили, че вече сме предоставили информацията и на въпроса, който касае конкретно изискани от нас предложения за законови промени, сме отбелязали, че би било добре и това ще подобри като цяло контрола и изсветляването на търговията с горива, а именно, когато се подават електронни документи за доставка, електронни документи за придобиване, освен количествата и вида на горивото, да се посочва и цената, на която се придобива. Това би било важно, за да може да се видят какви стойности, съответно да се вижда единична цена и за целите на анализите вече да имаме ясна представа кой, на какъв манш и през каква стъпка продава съответните горива.
Искам също да отбележа, че още в края на август месец сме предоставили цялата информация, която ни е поискана от Комисията за защита на конкуренцията по тази тема. В чисто исторически план работата на Националната агенция за приходите включва и анализ на определени рискове, които считаме, че имат основополагащо значение за приходната част на бюджета. Търговията, анализът на търговията с горива не прави изключение и съответно ние още в първия анализ, който е направен на търговията с горива, датира от 2010 г. и касае периода от 2007 г. до 2009 г. Тогава констатацията на анализа е, че близо 28% е в сивия сектор и съответно щетата за бюджета е 278 млн. лв. като цяло невнасяне на ДДС и корпоративен данък.
Ние разгледахме този анализ и съответно всяка една година предприемахте конкретни мерки. За периода от 2011 г. до 2015 г. сме извършили 150 ревизии на фирми, които се занимават с търговия на горива и имат рисков профил, и съответно около 2300 проверки на дружества, които също се занимават с този род продукт, като търговия с горива.
В този ред на мисли, през 2015 г. нашата оценка показва, че всъщност щетата за бюджета е намаляла до 109 милиона, като искам да подчертая, че тук нашият анализ е в посока на това, че не репресията от наша страна, контролните действия от наша страна и проверките, които сме направили, е основният фактор, поради които имаме изсветляване на бизнеса с горива, а във връзка със законовите промени, които се реализираха през всички тези години – и съответно използването на електронните системи с фискална памет, и информационната система „Контрол на горивата“, и съответно взаимодействието с Агенция „Митници“.
Искам да отбележа и нашето удовлетворение от това, че вече на практика реализираме чл. 176в от Закона за ДДС, където резултатите за първите три месеца са много обнадеждаващи. В тази връзка всички рискови фирми, които бяха вътре в страната – последната рискова фирма, която внасяше от Румъния горива, приключи дейността си края на август месец, съответно в началото на септември – две рискови фирми, които внасяха от Гърция, и те преустановиха дейността си. Така че аз изразявам своята и увереността на колегите от Националната агенция за приходите, че това ще бъде едно добро начало на изсветляване като цяло на този бизнес.
Най-общо това мога да кажа като встъпителна част за работата на Националната агенция за приходите. Готови сме да отговорим на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А за случая, който чухте в момента, някакво обяснение или някакви данни, имате ли? Дали сте направили някакви проверки? Въобще по предложението заедно с Агенция „Митници“ да правите проверки във връзка с такива високорискови стоки.
БОЙКО АТАНАСОВ: Ние бяхме преки участници във всички действия, които се проведоха – говоря най-вече за района на Разлог и след репортажа на госпожа Ахчиева, като това стана по линия на Междуведомствения координационен център, съвместно с усилията на НСБОП, на Агенция „Митници“, съответно на АПИ и другите институции, които имат присъствие в този Координационен център. На този етап мога да Ви споделя, че на всички участници в този процес са възложени данъчни ревизии. Имаме съставен анализ и може би до месец, или в началото на следващата година, ще имаме резултати от тези контролни действия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, само уточняващ въпрос.
Вие трябва да имате информация какво количество гориво и на каква цена е натоварено на гръцкото пристанище. Доколкото разбирам, съмнението, че минава през Турция и се дотоварва, най-малкото, то в този случай ще има голяма разлика в товарите, което е натоварено на гръцкото пристанище и това, което е разтоварено в митническия склад във Варна. Имате ли такива данни, засичали ли сте?
БОЙКО АТАНАСОВ: В интерес на истината не знаех, че говорим конкретно за този случай. Всичко е в процес на изследване и съответно са направени запитвания до държавите, през които е минало съответното гориво.
Пак Ви казвам, че ние нямаме информация. Имаме информация за вида на горивото и съответно за количеството гориво, но за самата стойност и цената, на която е придобито, ние нямаме тази информация.
Затова за в бъдеще би било чудесно ние да разполагаме с тази информация, защото тя ще бъде полезна не само на нас, най-малкото ще бъде полезна на Комисията за защита на конкуренцията при взимането на решения дали има съответно изкривяване на конкуренцията в тази сфера.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Един кратък коментар. Като слушам, а гледах и предаванията на госпожа Ахчиева – те са чудесни, но като свържем двете неща се затвърждава впечатлението, че, разбира се, такава контрабанда без съдействието на държавата няма как да стане. Колкото и да е добра една разследваща журналистка от София, от „Орлов мост“, й прави впечатление, че танкерите се движат странно, какво правят българските институции?! Гледах филма – посред нощ идват корабите, няма никакви контролни органи, въобще стряскащи неща! Но добре, че поне има журналисти, които може би ще принудят държавата да си свърши работата, но това е друг въпрос, без политически чадър такова нещо не може да стане.
Но аз искам да попитам, може би ще трябва да се погледне в детайли информацията, като казахте, че са намалели загубите от около двеста и няколко милиона на около сто милиона, предполагам, че това е измерено по определен начин. В смисъл, това е на основата на – какъв оборот, какви продажби на горива по години, които сте сравнявали? Защото, ако сравнявате едни и същи обеми, вторият въпрос ще бъде: сигурно сте го съобразили и сте коригирали с контрабандата. Защото, най-вероятно контрабандата, как я оценявате? Вероятно по някаква експертна оценка. Вие ще кажете как, защото надявам се, че и този обем на контрабанда намалява.
Но в тази връзка, като казахте за събираемост, ние миналия път поставихме този въпрос и той е точно към НАП, какъв корпоративен данък е платила през последните три години най-голямата рафинерия на България от Бургас? Тъй като чета във вестниците, в интернет, ето сега сте дошли от НАП-а, кажете ми точно последните три години и тая година как вървят корпоративните данъци на най-голямата и единствена голяма рафинерия в България? Много ми е любопитно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
БОЙКО АТАНАСОВ: Съжалявам, господин Гечев, не съм подготвен. Искам да Ви кажа, че аз вчера вечерта разбрах, че трябва да бъда на това изслушване, първото, което е. Второ, не знаех, че трябва да има такава по-детайлна подготовка по конкретни търговци и производители. Така че това е въпрос на справка, но не съм готов в момента да Ви я дам.
По отношение на първата част на въпроса. В НАП правим така наречения „GAP анализ“ и измерването на щетата съответно се коригира в зависимост от повишеното потребление на гориво в литри. При нас количественият измерител е съответно литражът, който е потребен в България, на тази база.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да отбележа, че в четвъртък Ви е пратено писмото. Ще проверим. Не знам защо вчера сте разбрали. В четвъртък е пратено писмото и поканата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да Ви кажа, много ми е странно, че не знаете колко данък плаща рафинерията. Много странно.
Тогава ще направим така – имате ли нещо против, ще се чуем и аз ще дойда в понеделник или вторник на място в НАП-а, ако обичате да подготвите тази информация, тъй като аз имам информация, за да Ви питам, но ще дойда да я сверя?
БОЙКО АТАНАСОВ: Аз не Ви казвам, че нямам тази информация. Аз я имам тази информация, но в момента не мога да дам – мисля, че от уважение към всички присъстващи тук – пряка цифра, която би била сбъркана. Няма да бъде коректно нито от моя страна, нито от страна на институцията, която представлявам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбирам Ви, добре.
БОЙКО АТАНАСОВ: Така че аз съм готов да Ви дам цялата информация, която е съответно по надлежния ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
Да завърша, господин Председател.
Питам не заради друго, но миналия път стана дума – говорим за контрабанда и това е чудесно, сив сектор, обаче, господин Председател на Агенцията, тук се губят около милиард и половина от акцизи. Значи при цени в България на горивата – има някаква здрава логика, икономическа – при цени в България, които са горе-долу средноевропейски, някой път малко по-ниски, малко по-високи, нали, разликата е два-три пъти в акциза в България и в другите страни? Отлично знаете, нали така? Значи някой прибира тази разлика. И затова питам за корпоративната печалба, защото тя ще излезе. Милиард и половина ги няма! Това не го казвам аз, има стотици анализи, публикувани. Но има елементарна икономическа логика, след като българската държава има рекордно ниски акцизи върху горивата, нали така – рекордно ниски, а други страни прибират три пъти по-голям акциз, значи една разлика от две-триста евро на тон я няма, а цените са еднакви. Значи би трябвало в България цените да са много по-ниски, заради акциза. Даже, ако направите корекция с мащаб на пазара и други, пак не се поучава.
Ние сме притеснени, защото има едни значителни пари, които не влизат в българския бюджет – и от контрабандата, и от неплащането на данъци. Причините са най-различни. Но това ни е работата, ние да търсим някакви законови промени, да дадем инструменти, с които изпълнителните органи на държавата да си свършат работата. Ако има такъв проблем, ние разчитаме и на Вас да направите предложения, ако нещо Ви пречи, ако искате да усъвършенстваме закона, да направим предложение, защото Вие сте професионалистите в тази област – и митници, и НАП. Това е нашата задача – да слушаме внимателно и да видим какво можем да направим от обща полза.
Но този въпрос за корпоративните данъци е ключов. И в понеделник, или вторник, когато и на Вас е удобно, ще дойда да ги видя тия числа. Това не е просто любопитство, това ми е задължение, така да се каже, за да знам и аз като говоря, на база на какви данни анализираме тия приходи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Гечев, аз предлагам – понеже предполагам, че тези въпроси вълнуват всички членове – до края на седмицата НАП да ни пратят не само на тази рафинерия, а на всички – има и други малки рафинерии, които се изявяват като такива, да видим корпоративните данъци от 2008 г., мисля, че е нашата Комисия, до сега.
Господин Димитров прояви интерес.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз се присъединявам и към въпроса на господин Гечев, и към Вашето допълнение. Нека господин Гечев, разбира се, да посети НАП, но Вие да ни пратите писмен отговор и то за последните пет-седем години наистина, за да видим. Беше направена една голяма инвестиция в „Лукойл“, да видим преди нея какъв е платеният данък печалба, и след нея би трябвало ка-пе-де-то да се е повишило доста на рафинерията – да видим след нея какъв е платеният данък. И, разбира се, не само за „Лукойл“, а за всички рафинерии в България, за да сме справедливи и да видим ситуацията на пазара.
Два по-конкретни въпроса от мен. Ако нямате готовност в момента, молбата ми е към края на седмицата да добавите и този отговор.
Колко се оскъпяват горивата, имам предвид бензина и дизела, преминавайки през данъчен склад в България? Тук не може да ми кажете, че това е данъчноосигурителна информация, защото аз питам средно. Вълнува ме да ми дадете тази информация за последните пет години. И Ви давам пример. Ако се окаже, че бензинът и дизелът, преминавайки през данъчно-акцизния склад в България – това повишава значително тяхната цена, това може да бъде проблем за конкуренцията. И затова ме интересува последните пет години, средно да ми отговорите на тоя въпрос. Моля да не ме препращате само към Агенция „Митници“ и да казвате: това не е наша компетентност, нека митниците да Ви отговорят. Митниците да ми кажат: питайте НАП, защото сме в такова положение малко сега в момента.
Едните казват – питайте другите, другите казват: абе по-добре питайте първите. Тоест средно ме вълнува като преминават бензинът и дизелът през данъчно-акцизния склад, колко това им повишава цената? Не в конкретен склад, не за конкретна фирма, а средно за страната за последните пет години. И ако установим примерно, че преминавайки през данъчно-акцизния склад цената на горивото скача със значителен процент, тук би се видяло, че имаме проблем с конкуренцията, който вече ние на законодателно ниво, или по друг начин, трябва да търсим как да се решава.
Вторият ми въпрос към Вас. Скоро бяха приети едни промени, които бяха представени по интересен начин от Ваш колега, от Националната агенция по приходите, които касаят търговците на горива, които не са притежатели на акцизни складове. За тях бяха въведени допълнителни изисквания като гаранции, обезпечения и така нататък. Искам да Ви питам за първите ефекти, защото един Ваш колега каза, че очаква стотици фирми да отпаднат от пазара с въвеждането на тези изисквания, да ми кажете какви са първите резултати.
Веднага искам да направя следното допълнение. Аз, а вярвам, че и моите колеги, искаме всички да си плащат данъците в България, но самото отпадане на фирми, как да Ви кажа, от една страна, може да доведе до по-малка конкуренция, тоест предпочитам да си плащат и да останат, а не да си тръгнат. Тъй като, колкото повече конкуренция има, това е гаранция за добри цени за българските потребители. Така че Ви моля за първите ефекти от тези мерки спрямо търговците.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНОВ: Директор на „Контрол“ в НАП.
Аз бях този, който Ви отговори, че ще отпаднат доста търговци, които са нелоялни към онзи момент на пазара. И това, което отчетохме, че намаляха изключително много всички посредници след данъчния склад, които са без персонал, които нямат дори офиси, където да се помещават. Това са десетки фирми, които така или иначе към момента създаваха изключително голям проблем към администрацията. Това, което и госпожа Ахчиева Ви обясни, че в тази верига до бензиностанциите някъде данък добавена стойност се губеше. И след въвеждането на тази мярка, пътят на горивото от данъчния склад до бензиностанциите значително се скъси. В момента от данъчния склад до бензиностанциите обикновено има от един до двама посредници, които обикновено са търговците на едро.
По отношение на прекия ефект, който се получи. До момента за няколко месеца след предоставените обезпечения събрахме над 750 хил. лв. задължения на всички тези, които се занимаваха с горива – добросъвестни, но забравяха да си плащат съответните задължения.
Това, което казахте, дали се оскъпяват горивата вътре в данъчния склад и с колко. На този въпрос не можем да Ви отговорим без конкретни данъчни складове. Ние ще го направим заради Вас, ще влезем на проверки в конкретни, за да видим вътре какво става точно по отношение на заплащането на съответните наеми. Там се извършват определени процедури с горивата, тоест горивото, което идва отвън, тоест при вътрешна обща доставка, обикновено идва чисто. Тук трябва да се добавят така наречените „добавки“ като биодизел и други такива манипулации, които се извършват вътре в данъчните складове. Ще отидем и ще проверим примерно за една година назад колко струват вътре в данъчния склад всички тези манипулации, които стават и горивото влязло примерно на една цена, на каква цена излиза след данъчния склад, след заплащането на акциза и данък добавена стойност.
Тук искам дебело да Ви подчертая, че наистина най-големите злоупотреби, които ставаха, това са така наречените „вложители“, които влизаха в данъчните складове и в тези данъчни складове изваждаха горивото с платен акциз, но забравяха да плащат данък добавена стойност и наистина към тях бяха направени всички тези предложения от наша страна.
Освен това в началото на мерките, когато ги въведохме, може би хората не бяха готови като търговци да си настроят дейността. На пазара имаше около 310 оператори или търговци, така да ги наречем, с горива. В момента те са 350. Тоест за няколко месеца хората се нагласиха към цялата тази история и започнаха нормално да извършват своята дейност.
Освен това средният размер на предоставените обезпечения в самото начало беше около 175 хил. лв., в момента е 160 хил. лв., тоест и размерът на предоставените обезпечения намалява от гледна точка на това, че дори и по-малки търговци успяха да си приведат дейността, както изисква законът.
По отношение на въпроса на господин Николов, откъде идват тези приходи, ще Ви кажа само, че през 2012 г. са отчетени през електронните системи на бензиностанциите 2 млн. 180 хил. литра продадени горива, през 2015 г. са отчетени 3 млн. 460 хил. литра, тоест има увеличение на продажбите само през бензиностанциите около 59-60%. Така че всички тези мерки, както и господин Атанасов Ви спомена, наистина дават резултат. Това е изключително чувствителна тема, която не веднъж и два пъти сме я коментирали. Ако трябва да се помогне сериозно на този бизнес да се изсветли максимално, може би трябва да се направи Закон за търговия с горивата. Вие много добре помните в годините се опитахме с така наречените „ведомствени бензиностанции“, там отпорът беше голям. Тази дупка все още не е запълнена, там имаме големи проблеми. Част от тях си приведоха дейността, други изкараха съдовете извън земята, направиха ги мобилни с цел да заобиколят закона. Така че наистина поне в търговията с горива мисля, че в тези години направихме изключително много усилия и резултатите от това, което ние сме направили специално, са дали съответните резултати.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да Ви благодаря за Вашия отговор, но Ви моля да се ангажирате и с конкретен срок, в който ще ни върнете информация колко се повишава цената на литър гориво бензин и дизел, и то поотделно, защото е различна ситуацията при преминаване през данъчен склад.
Достатъчно е, ако така и така проверявате десет склада, да вземете средната цена. Само че, какво включва тази цена? Може да има такса вход, може да има такса изход, може да има такса смесване, може да има такса престой, може да има друга такса, която да се казва по някакви други начини. Всички сумарно. Мен ме вълнува като влезе бензинът примерно на една цена, на каква цена излиза, акцизът и ДДС-то са отделно. Тоест всички тези такси сумарно, какво представляват?
Ако те са голяма сума, уважаеми колеги от НАП, може да се оказва, че това обезсмисля вноса, разбирате ли, това ме вълнува. Искам да видя средната стойност на тези такси – за бензина и дизела отделно. Моля Ви да се ангажирате горе-долу кога може да ни предоставите тази информация. Знам, че не става за два дена, това ми е ясно.
ВАСИЛ ПАНОВ: Ще положим всички усилия до края на другата седмица да го направим. Точно, както пожелахте, по елементи на цената, както е по калкулация – толкова отива за това, толкова за това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви много.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз тук не разбрах. Господин Атанасов каза, че е предоставил на 22 ноември информация.
ВАСИЛ ПАНОВ: Господин Търновалийски, на 22 ноември – мога да кажа и нашия изходящ номер, всъщност на 22-ри е получено, след което на 28-ми – моя грешка. На 22 ноември е полученото първото писмо от Комисията, на което сме отговорили веднага и дали списъка, на диск сме изпратили съответно цялата информация за търговците, които са с горива. Още миналия месец е получено. След това има второ писмо, на което пак отговаряме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, не разбрах каква информация е предоставена.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Става въпрос за писмото, което ние изпратили на всички участници, аз бях съобщил предишния път, че сме изпратили еднакво писмо, прочетохме го тук, казах го.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, но с отговора ние не разполагаме като членове на Комисията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За отговора аз уточних предния път, че трябва да предложим вариант, защото има чувствителна информация, търговска информация, по какъв начин да става запознаването на всеки един от членовете на Комисията. И говорихме предния път, именно за това, как да измислим вариант.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Съжалявам, не бях предния път, отсъствах. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: В Икономическа ли комисия ли отиде, или още не е организирано?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно, че аз чакам предложение, за да видим други варианти. Единият вариант, който е: при нашия сътрудник може да получите всяка една от информациите, които е получена и да се чете. Вторият вариант е да се… (Реплики.)
Да, също е възможно. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Още малко по втория ми въпрос. Той е свързан с това, което господин Димитров пита, за въведените законови промени и гаранциите за ДДС при търговците на горива. Чухме отговора, за който благодаря и се надявам, че ще има повече информация за чисто фискалния ефект от това. Но мен ме интересува, един пропуск в Закона се получи, че от внасяне на гаранции са освободени тези, които имат данъчни складове. За мен това е един много лесен начин да се заобикаля плащането на гаранции, от една страна. От друга страна, това дава възможност да има нелоялна конкуренция.
Какво имам предвид? Един данъчен склад за ел-пи-джи плащат по 1000-1300 лева гаранции за това. Това са вече дружества с данъчни складове и съгласно измененията в закона ни дължат внасяне на гаранции. Мислили ли сте по този проблем и ще бъде ли откоригиран? Имате ли становище в момента? Ние трябва да помислим заедно, но смятам, че това е сериозен проблем. Изненедващо е, че се увеличава броя на търговците на горива, въпреки въведените гаранции и въпреки очакванията, които имахме. Конкретно по този въпрос, ако имате някакво становище, ако не ще търсим решение на този въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Атанасов.
БОЙКО АТАНАСОВ: Към настоящия момент не мога да се ангажирам с конкретно становище, но сме готови всеки един момент да влезем в режим на обсъждане на подобни тези. Ние прилагаме закона във вида, в който е приет, но сме готови, стига да видим и да анализираме конкретната ситуация. Ако наистина има нюанс, с който може да се заобикаля законът, на драго сърце ще предложим това да се коригира.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз ще се опитам да направя един коментар, може би косвено да отговоря и на господин Димитров, разбира се, без претенции за изчерпателност.
По отношение на отпадналите фирми, разбрахте дедесарите са отпаднали и всички други, които си осъществяват нормален бизнес, могат да се разберат с банката да им даде гаранция, продължават да работят и даже са се увеличили с 50 фирми. Така че сега за тези десет дедесарски да плачеме, мисля, че е малко е излишно.
По отношение на данъчните складове. Данъчните складове, които обират бедния данъкоплатец и толкова скъпо му продават горивата, че той не може дъх да си поеме. Много сложен въпрос, трябва да питаме НАП, трябва да питаме може би и Светия синод.
Само след три минути тук ще изпитваме председателя на „Държавен резерв и военновременни запаси“. По едно странно стечение на обстоятелствата, то беше абсолютно същото, за което Вие питате. Те съхраняват в собствени бази и в бази на външни съхранители същите горива, които се продават по бензиностанциите, същите горива, за които Вие питате и плащат същия наем, който плащат всички останали за съхраняваното там гориво. Тоест, ако Вие бяхте закъсняли с три минути и бяхте попитали следващия поканен от нас участник, той можеше да Ви каже приблизително цените, които са, за съхранение на горива в бази. Макар, че там са дългосрочни, а тук са по-малки.
Ако аз се опитам да импровизирам и кажа, че цената е 20 до 30 долара на тон, или две до три стотинки на литър, при цена 2,10-, 2,20, очевидно това е огромна цена, която изключително много натоварва. Тези три стотинки просто поскъпват много горивата. Може да се окаже, че е и друга цената. Ако бяхте дошли миналия път, щяхте да разберете, че 80 човека, които не ги устройва да плащат тази огромна сума 20-30 долара на тон за съхранение, са успели да си открият собствени бази и си ги съхраняват при себе си и не плащат тези 20-30 тона. А други 160 човека, са получили правото също да открият такива бази, където дори извършват известна преработка.
По отношение на това за какво служат базите. Първо, те не са създадени самоцелно, а държавата ги е поискала. Отделно, че Държавният резерв и военновременни запаси държи да има някъде количества, които да бъдат под контрол, а не някой постоянно налива, постоянно точи и те постоянно да контролират там ли е. А, напротив, мощности, които са затворени и декларирани – ясно е, кое, къде е, какво е, и в случай на непредвидени събития да могат да се ползват, още повече че държавата ги е закупила и е платила съхранението им там, съответно освежаването им от време на време. Държавата много по-лесно събира акциза от тези бази. Дай да го пуснем по всичките 6 хиляди бензиностанции и 30 хиляди обекта в страната и кой, когато иска декларативно да го внася. Резултатът ще е ясен, но експеримента с тази най-важна приходна част на бюджета, мисля, че няма да е в полза на бюджета.
Отделно, НАП веднага узнава от тези бази накъде са насочени камионите с горивата, съответно може да проследи после по фискалната памет касовите апарати дали са си внесли съответното ДДС, дали веднага се отчитат тези приходи, тези продажби реално ли веднага се реализират и те имат информация за тях.
И най-накрая, тези бази съществуват по редица евродирективи, по които трябва да се слагат добавки. Хубаво е да се сложат непосредствено преди отправянето на горивата, защото тези добавки, ако седят в една цистерна доста продължителен период, те се разделят. И респективно на теб като ти наливат после някой гориво, ти не знаеш от добавките само ли ти налива, или ти налива от истинското гориво, а то трябва да е непосредствено преди продажбата отправено.
Е, добре, искаме да има бази, искаме в тези бази да се съхранява гориво, искаме в тези бази да се слагат добавките. Базите са на свободен режим, всеки би могъл да си направи такава база и вече около 250 човека са си направили такива, щом толкова имат желание. Но, виждаш ли, големите бази, които са си остатък от миналото, и няколко скоро построени, водят до поскъпване на горивата. Не водят до поскъпване на горивата и не в този голям обем, който Вие си мислите. Но всеки, който му се струва, че е скъпо би могъл да си направи собствена база, да я прави. Да я прави!
В заключение. Вашето предложение за отпадането на дедесарите беше много добро. Имаше много писъци в тази посока, но те бяха от хората, които искаха да имат фирма от две секретарки и един телефон и един компютър, неизвестен адрес и в края на Нова година ние инкасирахме огромни загуби несъбрано ДДС и тогава имаше едни упреци към Вас. Къде е Национална агенция по приходите, тя защо не издири тези дедесари, защо не издири тези кухи фирми, докога държавата ще страда? С това Ваше предложение Вие ограничихте голяма част от тези хора, от тези точещи ДДС фирми, така че ние подкрепихме това предложение. Знам, че имате и другите. Предварително декларирам, ще ги подкрепим и тях.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Аз мисля, че би трябвало да пита и да получава отговор, тъй че няма проблем. (Шум.)
ВАСИЛ ПАНОВ: Само ако позволите, едно уточнение, те не са се увеличили фирмите, които търгуват с горива. Те рязко намаляха в началото на въвеждането на този режим, на около 311, но впоследствие около 40 нови дружества успяха да се вместят в новите изисквания.
По отношение, съжалявам, че господин Търновалийски излезе, ние го наблюдаваме този процес, защото не е само данъчните складове, които търгуват с горива. Това правило важи и за този, който има примерно данъчен склад за продажба на алкохол или за цигари. На практика и те са освободени.
Наблюдаваме го този процеси и до момента нямаме някакви притеснения и нямаме някакви индикации да се възползват от така нареченото „предимство“, за да извършат някаква нелоялна дейност. Освен това сме създали абсолютно всички предпоставки, обучения на колегите във всяка една териториална дирекция са минали съответните обучения и това нещо се следи постоянно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма да си позволя да влизам в никакви разговори, макар че колега се обърна към мен. Аз само ще ползвам допълнителния въпрос, който той неволно зададе, да го отправя към НАП. Няма да влизам в никакви лични, разбира се, разговори. В тази Комисия няма място за такова нещо.
Освен, че съм Ви много благодарен защото за първи път след доста време ще получим края на другата седмица информация колко оскъпява литър гориво бензин и дизел, преминавайки през данъчен склад, имам след последното изказване и допълнителен въпрос.
Вълнува ме, има ли съществени различия в цената за различните търговци? Да не се окаже, че за държавния резерв цената е една, и то е възможно да е една поради по-големите количества, докато за някои търговци да бъде примерно десет по-висока, двайсет пъти по-висока, тоест разликата между най-ниската и най-високата цена като диапазон също ме интересува да ми дадете и за бензина, и за дизела. Тоест, казвате, средно оскъпява за бензина 25 стотинки примерно, но разликата между най-ниската и най-високата цена, която Вие сте констатирали е примерно седем пъти или два пъти. Това също е важно да го знаем. И за дизела същото.
С колко средно оскъпява цената преминаването през данъчния склад е първият въпрос, но вторият важен въпрос е разликата между най-ниската цена, най-ниската такса – събрани такси, за един търговец и най-високата е примерно три пъти. Това също ме вълнува. Защото може да се окаже, че тези данъчно-акцизни складове нямат едни и същи такси за търговците, а за едни, които им се явяват може би конкуренти в дадена ситуация – таксите са едни, пък за други, таксите са други. Това трябва да го установим, дали е така, не е ли така, и ще Ви бъда много благодарен от Националната агенция по приходите, ако допълнителните вследствие на идеите, които ми даде колегата, с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Един последен въпрос към НАП. Този блян по комунизма няма да спре скоро – еднакви цени, ако може всичко да бъде в рамките на две стотинки, не може ли в една, не може ли изобщо да няма разлика. Нали иначе говорим за свободна търговия, за стопанска инициатива, за някой, който има хиляди метрични тонове обем, друг, който от време на време се сетил, някой, който иска да резервира количество само за три дена и да блокира поръчка за много месеци, та ми отговорете на въпроса – а не би ли било много добре да закрием всички данъчни и акцизни складове и да приемем предложението на Реформаторския блок – търговците сами да определят цените и тогава да бъдем по-близко до гражданите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това не е въпрос, няма нужда да отговаряте според мен. (Реплики.)
БОЙКО АТАНАСОВ: По-скоро ще кажа нещо, което е мое виждане за цялата тази ситуация. Така или иначе ние трябва да откликнем на обществения интерес по отношение на това – пазарът на горива прозрачен ли е, не е ли прозрачен, съответно има ли конкурентност, няма ли конкурентност. Нали всички в тази зала сме наясно, че тези неща не са работа на Националната агенция по приходите? Нашата основна задача е да съблюдаваме за това плащат ли се данъците на база на правилата, което законодателят във Ваше лице е дал. Ние разполагаме с тази информация, можем да направим съответния анализ и можем да дадем цифрите, но аз, доколкото виждам, искате да влезем и в ролята на анализатори и тълкуватели.
ВАСИЛ ПАНОВ: Аз ще допълня господин Атанасов, защото темата явно е доста интересна. Аз ще Ви кажа как беше преди данъчните складове. Данъчните складове съществуват от 2006 г. и всички тези вътрешнообщностни придобивания на горива, сега ще Ви излъжа, защото не мога да Ви кажа точно в коя година решиха да минават през данъчните складове, преди това изискване минаваха свободно. Трябва да дойдете да Ви покажа какво чудо беше. Едно изискване на Закона, или едно право на Закона да внасяш, да докарваш примерно от Гърция гориво, без да се регистрираш по Закона за акцизите, да платиш предварително, а някои понякога и не ги плащаха тези акцизи и тези цистерни да влизат по 30-40 на ден на едно лице, как да стане контролът тогава? Аз ще Ви кажа, ние сме ги гонили, слагали сме данъчни преди фискалния контрол, стояли са колеги на Кулата и всяка една цистерна сме я запечатвали, то не беше по автомагистрала „Тракия“, че там била доставката, в цялата страна да ги гоним, това е абсолютно невъзможно. И затова в един момент решението беше или тези хора да вкарат първото местоназначение на горивото да бъде в данъчния склад, за да може оттам да си го хванат, или трябваше въобще да им се забрани, или трябваше да се направи така, че да може да вкараш, в стария Закон за акцизите имаше такава възможност – без да се регистриран, за собствени цели еднократно или два пъти в годината, когато пазаруваш за себе си, а не с цел търговия, да правиш такива доставки. За съжаление, от дългия опит, който го имам в администрацията, всяко едно добро пожелание, както и Вие може би сте прав – да се облекчи бизнеса, се възползват хора, които въобще нямат и намерение да използват някакви облекчени условия, а директно започват с измамите.
И това, което ще Ви покажем и може би след няколко седмици, когато завърши анализа на търговията с горивата, защото в момента го правят колегите от Дирекция „Анализ на риска“ ще видите, че те в момента започват да се нагаждат на новите условия и нещата просто са такива. Всяко едно действие поражда съответното противодействие от тези, които се опитват да вкарват незаконни горива, защото този бизнес няма да го спрат. Вие сте наясно много добре, защото, щом се вадят пари от това нещо, те ще намерят всякакви възможности и затова аз съжалявам, че грешно сте ме разбрали миналия път, че всяко едно действие, което предприемем, ескалира точно заради тази причина. Намира се вратичка впоследствие, както ние седим и мислим как да ги ограничим, така други хора по офисите мислят как да ни заобиколят. Такава е диалектиката може би на нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви. Понеже казахте, че ще имате завършен анализ, ако това се случи преди 20 януари, ще Ви помолим да ни го пратите.
Благодаря Ви колеги.
Други въпроси? Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за конструктивната позиция на Националната агенция по приходите. Само искам да не останете с грешно впечатление. Нас ни вълнуват две неща. Първо, всички данъци да бъдат платени. Но има и второ нещо, което не е във Вашата компетентност, но е в наш интерес, да има конкуренция, работеща конкуренция, за да няма високи цени за българските граждани, и за нас включително, а Вие като български граждани, и Вие ги плащате като зареждате на бензиностанцията.
Така че във Вашата проверка, за мен ще е много интересно дали може да се окаже, че за двама търговци, които държат приблизително еднакви количества в данъчния склад, таксата е различна. Плащаните такси варират в голям диапазон. Ако е така – това не е истинска конкуренция. Това не е пазарна икономика, това е нещо друго и данните, които Вие ще ни предоставите, ще бъдат полезни именно и в тази посока. Това ни вълнува, уважаеми колеги, да има работеща конкуренция на пазара на горива, защото за период от около година и половина цените на горивата в България без данъците бяха над средноевропейските, което за нас е проблематично. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз се надявам, че сте предложили варианти за някои изменения на законите, които ние да можем да погледнем като Комисия и да предложим на Народното събрание за евентуално изменение, така че да създадем конкурентен пазар и да помогнем на Вашата работа за събиране на данъците.
Други въпроси? Или да минаваме към държавния резерв? Не виждам. Много Ви благодаря за отзивчивостта. Бъдете сигурни, че има възможност отново да Ви поканим, ако имаме интерес и ще Ви предоставим въпросите, които ще имаме към Вас. И ще се надявам до края на седмицата да ни пратите отговорите на въпросите, които Ви зададох. Благодаря.
Сега, към Вас, господин Пеев, заповядайте. Тези въпроси са унифицирани, да не помислите, че… Не са направени конкретно за Вас или конкретно за Националната агенция по приходите. Има и въпроси, които се отнасят и за Агенция „Митници“, и така нататък, така че просто погледнете въпросите, които Ви засягат. Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! В моето изложение ще направя един общ преглед на това, което Вие сте ме попитали, тъй като детайлните отговори, една голяма част от тях са в таблици и цифри, вчера сме ги депозирали в Народното събрание и ще имате възможност да ги разгледате.
Ще започна с въпроса, който господин Димитров зададе относно цената за съхранение. По наша информация цената за съхранение на тон автомобилен бензин в „Лукойл България“ е 9,36 лв. на тон на месец. Гориво за дизелови двигатели 8,41 лв. В „Сакса“ ООД 12,4 лв. бензин, 10,81 лв. за дизел, 11,15 лв. за реактивно гориво, 10,81 лв. за газьол, котелно гориво 9 лева. И в „Джи Ти Ей Петролиум“ са дали цена само 8,41 лв. само за дизелов двигател, тоест, вероятно нямат обеми да съхраняват друг вид горива.
Какво е съществено според мен да знае Комисията, за да може да формира правилно своето мнение относно пазара? Ние имаме поглед върху това, което се случва според Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Това е закон, който носи изключително големи тежести за задължените лица, за щастие той не е приумица на нашата държава. Това е съгласно европейска директива и свързан пряко с икономическата стабилност както на Европейския съюз, така и на всяка една от държавите. Всички тези запаси, които се съхраняват по този закон, са и общоевропейски запаси. Затова Европейският съюз с изключително голямо внимание се отнася към този въпрос доколко държавите изпълняват ангажиментите си по този закон, тъй като при една евентуална ситуация, в която възникне необходимост от това да бъде ползвано някакво гориво, тоест при някакво затруднение на доставките към определена държава, горивата в която и да е държава, където се съхраняват, може да се насочат към съответната държава, в която е възникнал такъв дефицит.
В какво се изразява, според нас, тежестта на този закон? В това, че всеки един оператор на пазара, който е направил внос или вътрешнообщностни пристигания, се задължава за следващата една година да съхранява гориво – дългосрочно, в рамките на една година – 12 месеца, което се равнява по наша статистика горе-долу на около 15% от оборота, който той е направил, което е една значителна цифра. Ако си представим, че някой е направил внос на гориво, да речем, за 100 милиона – 15 милиона ще трябва да блокира в тази стока за следващата една година.
Съответно по наша информация, начинът, по който се финансира това нещо – най-евтиният, вероятно е кредит от банка, който е общо взето, по нашите популярни представи – между 4 и 5% годишна лихва, надали има по-евтино финансиране от това. Другите разходи, които възникват по този Закон, това е плащането на съхранението, тъй като самото изграждане на подобни бази по този Закон е изключително голяма инвестиция, затова по-голяма част от фирмите преминават към това да заделят тяхно гориво или да наемат такова в бази на вече съществуващи такива съхранители, тоест плащането на съхранението.
Също така трябва да се има предвид, че за дългосрочното съхранение възникват така наречените изпарения на по-леките фракции, тоест намалява качеството на горивото, което впоследствие води до загуба на цената, тоест, би трябвало след това да се инвестира в преработка на това гориво, има така наречените естествени фири.
В общи линии всичкото това нещо го обяснявам с цел да се разбере, че това което ние трябва да направим, имайки предвид тежестта на този Закон, върху тези които са изрядни, е да създадем наистина еднакви условия за всички на пазара, така че не да допускаме определени фирми да правят внос и след това да изчезват, както много често се случва, и при нас имаме такава статистика, и тяхното гориво вече не е натоварено като цена с всички тези тежести, които падат върху изрядните вносители и търговци.
Какво показва нашата статистика? От последните няколко години расте непрекъснато броят на фирмите, които по най-престъпния начин правят внос и изчезват, тоест тези фирми се закриват, прехвърлят се на малоимотни хора и така нататък, включително не можем да открием и къде са им седалищата на тези фирми. Това е едната част от проблемите. Другата част е фирми, които обжалват нашите разпореждания, и по този начин се избягва създаването на запас, защото имаме случаи, в които съдът се произнася в наша полза, но чак една година по-късно, когато вече е изтекло моето разпореждане.
Какво правим по тези въпроси? Внесли сме Законопроект за промяна на Закона за задължителните запаси на 19 септември в Народното събрание. Този Законопроект към този момент е минал през три комисии и чака, предполагам, гласуване на първо четене в зала.
Какво решаваме с този Законопроект? Решаваме това, че, първо, чрез промяна обжалването на разпорежданията на Държавния резерв трябва да става в много къси срокове, така че да не пречи на изпълнението. Също така от нашия опит сме установили, че досегашната санкция в двоен размер върху стойността на горивото, което не е създадена като запас, всъщност пада в съда като несъразмерна санкция и затова сме предложили тази промяна за да запушим тази пробойна – 500 лв. на тон цена-санкция, което в съда няма никакъв проблем вече, това няма да бъде повод да стигаме до ситуации, в които нашите разпореждания, нашите наказателни постановления ще падат в съда.
Следващото нещо, което мисля че е много важно, слушайки изложенията на колегите и въпросите, които се задаваха към тях, също така и разследването на госпожа Ахчиева, това е какво би трябвало да се направи като цяло за контрол върху целия пазар, имайки предвид не само съхранението, което извършваме и съблюдаваме, но и движението на тези горива, вносът на горивата, какво се случва с акцизи и ДДС-та и така нататък. Нашето мнение е, че трябва да има един изцяло нов закон, който трябва да бъде съобразен с всички тези въпроси, които възникват, и да намери решението им. Има създадена работна група в края на миналата година от министър-председателя, в която членове са няколко министерства, включително НАП и Агенция „Митници“ и като краен резултат от нейната работа има предложения по отношение на този Закон какво трябва да залегне. Впоследствие от вицепремиера Дончев всички участници на групата получиха писмо, с което се дадоха указания всяка една от страните да подготви свое предложение, което да бъде изпратено на министъра на енергетиката и съответно там да бъде обобщено като цяло какво е крайното мнение и да бъде предложено в Министерския съвет по отношение на този Закон.
Аз мога да кажа какво направихме ние в нашата институция. Събрахме информация от Петролната и газова асоциация, която е най-авторитетният представител на този бизнес, и поискахме тяхното мнение по въпросите, които считат, че са най-важни и най- належащи за решаване. Съответно ние се съобразихме с част от техните искания. Част от исканията преценихме, че няма да бъдат удачни за нашия пазар и сме оформили това предложение за нов закон, предали сме го на госпожа Теменужка Петкова и смятам, че оттук натам вече е в нейните ръце тя да прецени какво да предприеме. Мога да кажа някакви елементи от този Закон, които смятам, че ще бъдат положителни. Опитали сме се да обхванем цялата верига от дейности по вноса и продажбата на горива, тоест включително и транспорта. Нашето предложение първоначално беше за лицензионен режем, но впоследствие стигнахме до извода, че по-добрият вариант ще бъде един по-лек режим като регистрационен, но режим, при който ще бъдат ясни кои са участниците на пазара.
Съответно имаме предложение да има гаранционни вноски от 20 хиляди до 500 хил. лв. в зависимост от това за какви неща са лицензирани фирмите, също така имаме предложение за минимум на капитала на една такава фирма, защото нашият опит какво показва – явява се една никому незнайна фирма с два лева капитал, отива, прави внос, и след това изчезва. Как става това нещо? Когато назначават като управител и собственик на фирмата едно малограмотно лице. Представете си, обаче, че всъщност това малограмотно лице ще трябва да внесе 100 хил. лв. в една банка, тоест това, което е неговата гаранция, и съответно трябва да внесе като уставен капитал пак някакви 20 хиляди или 100 хил. лв., в зависимост от таблицата, която ние сме направили към този Законопроект. Смятам, че ще стане много по-трудно, тъй като контролът на един такъв човек-бушон става вече един допълнителен проблем. Тоест, смятам че по този начин тази схема ще бъде доведена до минимум и ще може да се осъществява един много по-сериозен контрол на цялата тази верига от дейности. Всички тези предложения ние сме Ви ги дали в нашия отговор вчера и вече бихте могли детайлно да ги разгледате.
Друго нещо, което смятам че е съществено по отношение на моето твърдение, че този Закон е изключително тежък за всички оператори тук, е тенденцията в последните години да спира вносът на една част от фирмите, включително и най-големите компании, включително „Shell“ вече не внасят нищо, „Нафтекспетрол“ не внасят вече нищо, съвсем малко внасят „ОMV“. Тази тежест да съхраняваш това гориво, да имаш такива бази, да плащаш това съхранение, очевидно включително и за големите е голям проблем, и в тази връзка моят апел към Вас е да се намери начин как този пазар да се изсветли и да не се получа така, че тези които са коректни на този пазар, да понасят върху себе си големите удари, защото отговорният пред Европейския съюз е държавата. Ние сме длъжни да съхраняваме 90-дневни запаси. В Европейския съюз не се интересуват дали конкретната фирма не си е създала запаса, те налагат санкции на държавата.
И в тази връзка от вчера има едно решение на Софийска градска прокуратура, по сигнал който ние сме подали преди, може би, две години, към тези фирми които изчезват и по този начин не изпълняват задълженията си по този Закон. Софийска градска прокуратура е стигнала до извода, че там няма престъпление, а само административно нарушение, но накрая ни дава указание да запознаем всички органи, които имат законодателна инициатива, да се вземат законодателни мерки така, че да се прекрати тази порочна практика по отношение на този Закон и съответно ние подготвяме едно писмо, с което ще запознаем Комисията по енергетика на парламента с това решение на Прокуратурата и ще се надяваме, че нашите предложения в Закона, който вече е при Вас и е готов за гласуване, ще бъдат приети, и това ще даде много добри резултати според нас, и съответно другият закон, който се подготвя, също ще получи Вашата подкрепа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Пеев.
Тази Комисия при всички случаи трябва да излезе с доклад и в този доклад при всички случаи ние трябва да посочим различни предложения, препоръки към Народното събрание, включително наши членове могат проявят редица законодателни инициативи, да ги предложат, предложете ни и на нас, ние при всички случаи ще ги включим в доклада като предложения от държавната агенция.
Колеги, въпроси?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Използвам случая да се присъединя към току-що казаното от господин председателя, така е. Даже вече имаше едно предложение по отношение на 90 дневните запаси, мисля че беше от Комисията за защита на конкуренцията, това е старата теза да изкопираме германците, които и в Холандия съхраняват количества, тоест да могат наши фирми тези запаси да ги съхраняват и на територия извън България, разбира се в Европейския съюз, но при ясни гаранции, че това количество действително съществува налице е и при необходимост може да се ползва.
В тази връзка ще ми е интересно да чуя Вашето виждане – допускате ли такава възможност да правим в съседни страни от Европейския съюз? Това ще облекчи, между другото, пазара със съхранителите тук, може би донякъде ще уеднакви и цените, ще ги минимизира още, макар че осем стотинки на тон, достатъчно ниска е, но пак ще е една разновидност.
Искам да попитам нещо друго, което ме вълнува по отношение на запасите, тъй като последните ми впечатления от „Държавен резерв и военновременни запаси“ са от 1996 – 1997 г. бартер нефт срещу зърно, проверил съм всичките им запаси, но да претендирам, че нещо помня от тогава или че имам реален поглед върху днес, би било погрешно. Тогава имахте собствено съхранение, имахте и външни съхранители, която беше по-добре избраната форма. В момента, ако това не представлява класифицирана информация, моля да ме извините, ако е така, няма нужда да ми отговаряте, и изобщо няма да има упрек, Вие имате ли вече собствени бази или разчитате изцяло на външните съхранители, ако не е класифицирана информация?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря за въпросите. Първо на първия Ви въпрос.
В закон сме дали разрешение до 30% от запасите, така както е европейската директива, тоест дали сме максималната възможност да се съхранява в страни в Европейския съюз и голяма част от фирмите го правят, включително и най-големите се възползват от това нещо.
По втория въпрос, за щастие имаме възможност да съхраняваме сами в наши бази, може би над 90%, което е изключително добре за държавата, защото дава една увереност, че при необходимост това гориво веднага може да влезе в икономиката на държавата.
А иначе този проблем свързан с високата стойност на всяка една такава база, всъщност рефлектира и в това решение, което е заложено в тази директива от страна на Европейския съюз, да може да се съхраняват и навън тези запаси. Наистина стойността на една подобна база, особено след влизането в сила на новите изисквания от страна на митниците за нивомерни системи и така нататък, става една много сложна задача за малките фирми, но определено това е пътят и смятам, че това е полезно за държавата – да има контрол над тези неща. Общо-взето и ние искаме да дадем възможност на всяка една фирма за най-добрите условия, така че да може по най-лесен начин да понасят тези удари, като едно от нещата, които направихме при последната промяна на нашия Закон, дадохме възможност тези запаси да се създават с кредит от банка, което в началото беше забранено, но намерихме една формула, която се гласува в Народното събрание, благодаря за това, когато се оформя този банков кредит, да има от страна на банката текст, в който тя се задължава при разпореждане от страна на Държавния резерв това гориво да може да се изведе на пазара. Така че има ли желание, винаги може да се намери форма, под която държавата да гарантира, а пък да бъде сведен до минимум натискът върху икономическите оператори.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно и се извинявам, защото това е специфична тематика по държавните запаси, но нещо искам да си изясня за себе си. Вие казахте 90%, добре. От тях каква част се съхраняват в държавна собственост или няма такива, знам как беше преди, не знам последните развития какви са за държавата и каква е практиката в Европейския съюз? Примерно, каква част от там, от запасите, се държат в държавни резервоари, и каква част в частни? Просто ми е важно. Благодаря.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Да, ще Ви отговоря. Във всяка европейска държава има различна форма, под която този Закон е въведен в сила. Това, което е ясно е, че отговорният за съхранението на тези запаси е съответната държава. Примерно в Чехия държавата е собственик и на 90-те дена запаси. В България поради това, че все пак държавата няма чак такива възможности и финансови както, да речем една голяма част от големите европейски държави, беше взето решение 60 дена от тези запаси да се съхраняват от търговските дружества, тоест те са тяхна собственост и те ги създават, 30 дена са собственост на държавата. Именно в този смисъл беше и моето изложение, че аз осъзнавам каква е тежестта върху тези фирми да отделят всички тези средства, но по този начин е формиран Законът, по този начин той е започнал действието си и по този начин функционира. Затова смятам, че трябва да направим всичко възможно тези, които са коректни по този Закон, да намерим формата към тях да има коректно отношение и да бъдат в една коректна и еднаква среда с всички останали, защото това наистина дава голямо предимство на тези, които биха избегнали този Закон. Но при нас е така – 60 дена от 90-те са на частните дружества и 30 дена са за държавата, като съответно има една методика, при която се оценява какъв е бил вносът и вътрешнообщностните пристигания на съответната фирма и такъв и процент от общите запаси се дава на съответната фирма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имаше една страна на въпроса, Вие не сте я разбрали сигурно. Това е важна информация, но и физически и петролни бази, примерно, това са частни фирми, това са техни собствени бази, има ли държавни бази и другите страни от Европейския съюз в държавни бази каква част държат и каква в частни?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Това не е въпрос на законодателството, това е въпрос по-скоро на икономическо-бизнес решение. Доколко би било удачно на държавата да съхранява нещо в един чужд съхранител, доколко би било удачно да съхранява в наш съхранител. Тук трябва да се има предвид и освен икономическата част, да се гледа и от стратегическа гледна точка по отношение на сигурността. Аз лично считам, поне при нас е така – по-голямата част от тези горива, над 90%, се съхранява в държавни наши бази, по-голямата част, а много малка част се съхранява навън и това са специфични горива, за които все още ние сме подготвени поради тяхната специфика, но съвсем скоро ще имаме и такава възможност и това да си приберем, но това е една съвсем малка част, която по никакъв начин не влияе.
Но по отношение на другите фирми – те имат свободата да преценяват къде да съхраняват горивата си, но като цяло тези бази са много скъпи и, общо-взето са малко на територията на България, защото се налага да се съхраняват горива, включително и извън България.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Стоев искаше думата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Господин Пеев, и аз имам един въпрос към Вас. Стана дума, че 30% от горивата сте дали възможност да се съхраняват в страни от Европейския съюз – в така наречените външни съхранители, ама те стават действително много външни. Мен ме интересува как се извършва там контрола от Вас, защото така или иначе горивата са летливи, особено леките фракции. Едно време – преди 30 години, като финансов ревизор съм проверявал многократно петролни бази и знам, че мазутът остава винаги излишък, защото както и сега времето замръзва, колите се движат с една трета до една четвърт мазут, който може да се разлее и тук по този начин в базата остава един излишък, а леките горива се изпаряват. Как става това освежаване, как става контролът от Вас в страни от Европейския съюз, как се извършва физически този контрол и дали може евентуално да стават някакви спекулации в тази връзка, дали може да се следи и качеството на горивата, които след това евентуално тези външни съхранители влизат при нас в страната?
СТАНИМИР ПЕЕВ: В Закона е залегнало, че формата под която се осъществява този контрол, когато се съхраняват определени горива в страните от Европейския съюз, е контактът между нас и централният орган на съответната държава, който се занимава с контрола по този Закон, тоест ние винаги си контактуваме с държавния орган на съответната държава от който получаваме ежемесечно, това е според нашия Закон, потвърждение, че тези горива се съхраняват в съответната държава и, между впрочем, това в известна степен създава определени затруднения, като пример – спомням си за една от българските компании, която трябваше да съхранява нефт в Италия, може би близо месец бяха нашите разговори с централния орган на италианците и те не можеха да разберат защо ние всеки месец искаме от тях такова потвърждение, те смятат, че е достатъчно да ни изпратят договора със съответната фирма и да кажат, че това се съхранява, но общо-взето, ние така или иначе сме научени по този начин, ежемесечно получаваме от всякъде информация дали съответното нещо се съхранява или не.
Тук, на шега, да кажа тази поговорка: „Българинът от какво най-много се плаши – да настине и да не се мине!“. Така че и ние внимание във всяко едно действие по някакъв начин да не се окаже, че е пропуснато нещо и съответно интересът на държавата би могъл да бъде застрашен.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Колеги? Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пеев, направихте пред колегите и мен констатацията, че има намаляване на вноса през последните години, което от моя гледна точка е обезпокоително, защото аз вярвам в конкуренциите и искам повече конкуренция на всеки един пазар в България, защото тя гарантира качество и ниски цени.
Вашето обяснение, доколкото Ви разбрах, Вие ще ме допълните, ако не съм Ви разбрал напълно е, че изискването да се поддържат 15% задължителни запаси за период от една година е проблем за редица фирми и те предпочитат да не го правят. До подобни изводи, макар и да нямам Вашата информация, стигнах и аз и други колеги от тази Комисия и сме много обезпокоени. Мен ме интересуват решенията. Как да направим така, че да се стимулира внос? Вижте какво ме вълнува мен – мен ме вълнува, ако в дадена ситуация в Сърбия има цена на едро, която е много по-конкурентна от България, бързо и ефективно български вносители, без значение кои са те, да купят от този пазар и да продадат на българския. За да не се случва този процес, това да не се случва, това означава, че поддържането на 15% задължителни запаси плюс това, че трябва количеството да се закупи и да не се използва за период от време, второ, че трябва да се съхранява за период от време, очевидно е, сериозен проблем за тези фирми. Няма друго обяснение. Какво предлагате? Бих Ви помолил за много кратки и конкретни решения.
СТАНИМИР ПЕЕВ: По този въпрос Законът няма как да бъде заобиколен, той е с изключително висок приоритет за Европейския съюз. Така че трябва да изхождаме от това, че този Закон ще остане дълги години напред, особено в тази ситуация, в която енергийно Европейският съюз е зависим от доставки отвън, така или иначе.
Но имам нещо интересно за Вас, което ще разгледате в приложенията, които сме Ви дали за задължените лица за периода от 2008 до 2017 г. и ще видите там какво се случва на практика с големите фирми, които спират да правят внос. Това по никакъв начин не увеличава задължението на най-голямата фирма, тоест сборът на тези големи фирми не остава същият, има други малки фирми, които заемат мястото на тези средно големите, не се загубил вносът нито на „ОМV“, нито на „Shell“, нито на „Петрол“, той е взет от други фирми. Ще разгледате тези неща и ще видите как е било 2009, 2013, 2017 г., как отпадат като задължени лица определени фирми или изключително много се редуцират, обаче възникват други задължени лица. Това което ме радва е, че целият този процес не е свързан с това, че мястото им се заема от тези нередовни фирми, които изчезват. Техният процент е горе-долу около един ден от тези 90-дневни запаси.
Но е хубаво тук да се сетим и затова, което Прокуратурата ни написа, дори един ден да ни липса, винаги Европейският съюз може да започне срещу нас една процедура по неизпълнение. Така че тези неща, които ние сме предложили като промени в Закона, много са надявам, че ще им обърнете внимание и ще бъдат благотворни именно за това, господин Димитров, което казвате как да облекчим работата на тези, които са коректни, защото те понасят на гърба си тежестта на този Закон, а други се възползват от това – както виждате, става дума за много сериозни цифри и са много по-конкурентни на пазара. Именно затова и с новия Закон сме предложили да се обхване целия спектър на всички дейности, да се знае кои са камионите които ги возят, да са лицензирани, независимо от това, че има Закон за транспорта. Ние нямаме някакви специални изисквания към тях, просто да ги знаем кои са те. И така нататък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само в тази връзка да Ви кажа колеги, във връзка с материалите утре следобед ще ги предоставя в Комисията по енергетика, понеже трябва да подготвяме все пак и е хубаво и аз да имам достъп до тях, затова ще ги предоставя в Комисията по енергетика. От утре следобед нататък, който иска може да ги чете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно господин Димитров. Доколкото си спомням, България, нашето правителство от бюджета плаща Резерва за един месец, нали така?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колко плащаме за трите месеца?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Тридесет дни от 90-те дни са за сметка на държавата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А другите 60 дни са за сметка на вносителите.
СТАНИМИР ПЕЕВ: За сметка на икономическите оператори. Като в момента имаме липса на 10 дни – 5 дни са за сметка на държавата поради липса на бюджет, което към момента са около 59 милиона – необходими са, за да попълним това. И съответно 5 дни е липсата на икономическите оператори, като 4 дни са за фирми, които обжалват мои разпореждания, но гласувайки го този Закон, дай Боже до нова година, това за другата година, тези 4 дни ще приключат, вече няма да ги имаме като дефицит и един ден тези фирми, които изчезват и ги няма после никъде в правния мир, това ще бъде решено от другия закон, който сме дали на госпожа Теменужка Петкова, надявам се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така, но Вие казахте, че в повечето други страни от Европейския съюз…
СТАНИМИР ПЕЕВ: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Държавата не 30 дни, а се купува за 90 дни.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Деветдесет дни, да. Не мога да кажа дали са повече, но в една част от държавите е решено по този начин.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сега да обясня, господин Димитров, като човек, който се занимава с икономика, мисля че се досещате за какво става дума. За голямо съжаление, тъй като касае конкуренцията, българската държава затова, че тя не купува за 90 дни, а купува само за 30 и си облекчава бюджета, от една страна е добре за държавата, от друга страна отчита фиктивни излишъци и други, това господин Димитров, е за сметка на конкуренцията, защото няма внос и ние товарим частните фирми. Една частна фирма – и децата знаят, ако трябва да държи резерв от два месеца, нали така, тя трябва да го избие някъде. Как? Като прехвърля разходите върху останалите количества, които всички ние плащаме. Следователно и в този случай българската държава действа странно. Други страни и народи си купуват резерва, а ние ограничаваме конкуренцията и товарим определени фирми. Нали така?! (Реплики.)
За съжаление. Аз не знам за колко пари става дума, защото защитавам интереса на държавата…
СТАНИМИР ПЕЕВ: За много пари става дума.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За много пари. Тоест, по-доброто решение трябва да се търси, господин Димитров, еднократно държавата не може да се натовари с такива средства. Но очевидно, че в законите за бюджета за в бъдеще ние сме длъжни, като сме за конкуренция, защото тук няма ляво и дясно в конкуренцията, няма някой да е против конкуренцията от ляво или обратно. Това би било смешно. Всички сме… Да, няма такава разлика. Разликата може да бъде само с лични обвързаности, каквито ние нямаме. Нали така, слава Богу. Така че очевидно държавата трябва да си промени политиката следващите години, защото тук има риск за националната сигурност.
Тук председателят на Агенцията казва обаче, той е внесъл – няма го… Значи тук ние имаме определен риск. Едно е държавният резерв да е закупен, да е под контрол, да се управлява, да се освежава и така нататък, друго е да гоним Михаля. Вкарал три цистерни еди кой си, еди къде си, в криза къде ще ги гоним тези хора? Така че въпросът е и стратегически, и икономически и това трябва да стане плавно. Просто би следвало да гледаме какво правят другите страни и народи, те си купуват резерва. И съм притеснен от това, че нашата страна е решила въпроса по един уникален начин, който очевидно не е много рационален.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Пеев, за да допълня въпроса на господин Гечев. Господин Гечев, напълно съм съгласен с Вас и виждам тук поле, в което ние можем да си обединим усилията. Защото наистина необходимостта от конкуренция не е нито лява, нито дясна цел, а разумна и справедлива цел. И бих поискал, господин Пеев, бихте ли ни върнали в обозрим срок, примерно края на другата седмица, една справка – да ни кажете за целия Европейски съюз държавите как изпълняват изискването по отношение на задължителните запаси? Да видим, да не се окаже, че България е наложила всъщност едно от най тежките изисквания в целия Европейски съюз към търговците. Вижте защо, ние трябва да направим, господин Гечев, следната сметка заедно. Ако държавата поеме по-голям ангажимент към съхранението и закупуването на запаси и това доведе до определен процент спад в цените на горивата, защото то това ще е ефектът, надявам се, ако работи пазара. Ако не работи пазарът, няма да доведе. Трябва да видим дали не е обосновано при това положение държавата да поеме по-голям ангажимент към поддържането на задължителни резерви, ако това ще доведе до значително намаляване цените на горивата, което пък ще способства по-висок растеж на икономиката.
Така, че, господин Пеев, преди да водим подобен разговор, мен ме вълнува да ни дадете една справка за целия Европейски съюз страна по страна, какви ангажименти изпълнява държавата във всяка една от тях по отношение на задължителните запаси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Преди господин Пеев да кажа: господин Димитров, извинявайте, поправете ме ако бъркам, но когато имаме конкурентен пазар става дума за крива на търсене и крива на предлагане, където се засичат. Тоест дали ще намалите някаква ставка не значи, че и цената ще падне принципно. Не е много силно, както виждаме, акцизът е нисък, пък не падат горивата. Нещо друго е.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Ще се постараем да видим как е решен този въпрос в другите държави. Не знам дали ще стигне една седмица, тъй като трябва да направим контакти с всяка една от държавите, но като цяло, доколкото аз си спомням, пък Ирландия го беше решила по друг начин – с търговско дружество, което се занимава с тези въпроси, а не държавата, под някаква странна форма, нали. Така че има много варианти за решения. Аз лично считам, че от гледна точка на икономическата стабилност и сигурността на нашата държава колкото повече се държат в ръцете на държавата тези запаси, е толкова по-добре, защото те наистина са тежест за икономическите оператори. Създава им една тежест, която не им дава възможност… Средствата, които заключват в тази дейност по съхранението биха могли да излязат на пазара и съответно да имат печалба от тази дейност, а не да инкасират загуби.
Но тук, както преди това казах, че се радвам, че този Закон ние не сме го измислили, за щастие тази форма на съхранение не се е случила по мое време, а се е случила вероятно между 2006 г. и 2008 г., когато е било взето това решение. Тогава аз не съм бил на тази позиция. Наистина според мен е търсен някакъв баланс между възможностите на държавата и сигурността, и икономическата стабилност, ако ги притежава всичките. Все пак не можем да си позволим всичко, трябва да се намери някакъв баланс между финансовите възможности и другите ни желания. За съжаление по този начин е направен Законът и той наистина е за сметка на икономическите оператори, няма спор.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Кратък коментар. Надявам се, че в края на този разговор, уважаеми съименнико Димитров, разбрахте, че не складовете с 8-те стотинки на тон поскъпват горивото, а задълженията, които сме вложили на фирмите да закупят за своя собствена сметка гориво. И понеже виждам, че узряхте най-после за идеята, да Ви обясня: 17%. Седемнадесет процента поскъпва горивото от това, че си длъжен да купиш и да съхраняваш запаси. Всеки, който може да заобиколи, е 17% по-евтин от другите. Всеки, който може да направи фиктивен договор за ДДС – още 20%. Ето Ви едни 40% по-евтино гориво, които после под формата на един успешен бизнесмен, загърбвайки интереса на всички останали оператори и действащия закон, се явяваш и казваш: аз съм слънцето, въздуха, водата, небето, аз съм господ.
Така че, ако стане това, което каза проф. Гечев и Вие – със 17% има шанс горивото да поевтинее в България в национален мащаб при нормална конкуренция, при нормални търговци. Само наличието на складовете не означава нищо – една стотинка.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Пеев, един въпрос имам. Вие чухте за разследването на госпожа Ахчиева в началото, бяхте тук. Предполагам знаете за кой оператор става дума. Вие проверявали ли сте го? Има ли такива запаси?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Ако можете да ми припомните кой е операторът?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За Веска Марешка.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не, той не е задължено лице по този Закон, защото не прави внос. Така че нямам информация.
По отношение на „Сакса“, през нея е минало това нещо, многократно сме правили проверки и те са един от коректните съхранители.
Но, господин Димитров, ако позволите само за секунда да направя едно уточнение, в рамките на една година това съхранение няма как да даде, тоест, то ще даде тези 17%, но впоследствие, когато отпадне дейността на фирмата, той ще си продаде горивото. Но, ако го съхранява, да речем три, четири, пет години наистина ще се стигне до 17% утежнение, защото годишно общо-взето загубите са им сигурно между 6 и 7%. Така че след три години загубата може да стане и 20%. Може би още повече отколкото Вие си мислите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само колеги, нека да не бъркаме някои факти, господин Пеев говореше не за 8 стотинка, а за 10 лева, между 9 и 11 лева средна цена, която вероятно е на ден. Имайте предвид, че цените за Държавния резерв вероятно са различни от цените за българските търговци поради големите количества, които Резервът държи.
И второ много важно нещо: не забравяйте, че Резервът не смесва горивата – нито дизела с биодизел, нито бензина с биоетанол, а ги държи в чист вид, което е по-евтин вариант. Тоест, когато един търговец минава през акцизния склад освен че има съхранение, има и такса смесване вътре. Това отделно се плаща.
Така че това, че цените са такива за Държавния резерв, колеги, не трябва автоматично да го прехвърляте, че същите цени важат и за търговците. Затова ще бъда много благодарен на Националната агенция по приходите да ни направи една такава справка, за да видим как стоят нещата.
А иначе, господин Пеев, понеже съм видял много в българската политика и съм видял хора, които имат желание да свършат работа, като няма окончателен срок това да не се случва. Моля Ви до края на декември да ни предоставите справка за практиката в Европейския съюз – страна по страна, колкото е готова края на декември. Другото – когато е готово. Но края на декември, ако имате 10 готови страни, да ни ги изпратите. Аз се надявам да го имате като картина за целия Европейски съюз – какъв е ангажиментът на държавата по отношение на задължителните резерви – страна по страна. Края на декември, можем ли да стиснем ръце по това?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Разбрахме се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да Ви помогна, понеже и аз много се интересувам какво правят други страни и народи, колегите знаят, винаги сравнявам. Няма защо да им пишете на Вашите партньори. Първо, много информативна и много полезна информация, но една приятелска критика, значи, ако Вие в момента не знаете Вашите партньори как решават този въпрос, това е притеснително. Честно Ви казвам. Така че коригирайте го това нещо и… Има го в интернет. Трябва Ви един човек да може да чете на английски език, влиза, това е закон, нали така, ами законите са качени в интернет на страните членки. Влизат, за три часа проверяват, докладват Ви и го изпращате.
Ако го няма в интернет и е секретно, сега не знам, тогава да. Всички закони са качени в интернет, какъв е проблемът? Няколко часа отнема на сравнителен анализ, не е никакъв проблем. Но Вие трябваше да го имате това нещо. Всяка българска държавна агенция е длъжна да знае какво правят колегите й в Европейския съюз. Това като приятелска критика просто.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря за това. Ние знаем какво се прави там, но не мога детайлна справка да Ви дам, като включително мога да Ви кажа, че с колегите от Чехия, включително и този, който преди това е бил на моята позиция сме се срещали, той в момента е посланик на Чехия в България. Така че интересуваме се от тази информация, знаем техния закон, включително обсъждаме някои неща, които в Чехия се правят и са съществени за нас по отношение на някои други мероприятия, за които можем да говорим при закрито заседание. Така че интересуваме се наистина от това.
Не съм имал представа, че точно от това ще се интересува Комисията, иначе щях да се постарая да намеря по-детайлна информация.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Пеев, много благодарим. Ако се наложи ще Ви поканим пак, ако имаме въпроси. Надяваме се във връзка с последните въпроси, на които ще направите справката, да ни я предоставите в срок. Благодарим, господин Пеев.
И още веднъж казвам на колегите: от утре следобед винаги може да потърсите всички материали при Диан в Комисията по енергетика, 425 мисля, че беше стаята. (Реплики.)
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз мога да направя едно предложение, защото виждам сега, че господин Гечев ще ходи в НАП, Емил Димитров го влече, сигурно ще отиде в Митницата. За да не се ходи напред-назад и Валентин Николов, колегата, ще занесе доклада в Енергийната комисия, накрая, когато дойде ред вече да се направят някакви анализи, да се седне да се напише и да се направи скелетът на нашия доклад и евентуално следващи законови промени, което е целта на нашата Комисия. И понеже хоризонтът ни е до края на януари, да може примерно след като дойдат всички доклади да направим едно изнесено заседание, да няма медии и да се затворим някъде да четем, да ги сложим нещата на масата, да ги четем общо, а не всеки да ходи напред-назад и да разнася едни папки и доклади. Така че моето процедурно предложение е, ако може да се бюджетира в началото на януари или след Ивановден, Йордановден да се направи едно изнесено заседание, да се запознаем с всички доклади, справки и да си направим скелета на доклада.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря, това е хубаво предложение, погледнато от моя гледна точка. Има два варианта – да се направи едно резюме на доклад, да се предложи именно такова изнесено заседание, да може да се обсъди и различни предложения да могат да се обсъдят, за да може да излезем с общ доклад. И както прецените, ако искате можем да го гласуваме това като вариант. (Шум и реплики.)
Имам предвид в държавни станции също може, няма проблем да го направим това. То, така или иначе, всеки депутат има някакъв бюджет, който може да ползва във връзка с командировка, тъй че няма да натоварим Комисията специално от тази гледна точка.
Добре, приемаме го. Ако някой има нещо против? Не виждам, добре.
Добре, за следващия месец ще стане това, преди 15-и ще гледам да бъде.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов