---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––




П Р О Т О К О Л
№ 5


На 14 декември 2016 г. се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г., при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Председателя на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите народни и представители и гостите.


* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Имаме кворум, откривам заседанието.
За днес е предвиден следния
Дневен ред:
1. Изслушване на Председателя на Българската петролна и газова асоциация.
2. Изслушване на Директора на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
3. Разни.

Днес сме поканили Българската петролна и газова асоциация в България и съответно „Лукойл Нефтохим Бургас“, като един от основните производители на петролни продукти в България. Сега ще Ви изчета и писмата, с които сме ги поканили:
„До Председателя на Българска петролна и газова асоциация!
Уважаеми господин Председател, с решение на Народното събрание на Република България се създаде Временна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
При заявено от Вас желание, Ви каним във вторник, 14 декември 2016 г., от 14,00 ч. в Народното събрание, пл. Народното събрание 2, зала „Изток“, да изразите своята позиция по тази проблематика пред Комисията, като изложите и становище по необходимостта от конкретни промени в законодателството – осигуряващо конкурентна среда на пазара на горива в страната.
С цел запазване на фирмена тайна и/или класифицирана информация Комисията има възможност да проведе закрито заседание при искане от Ваша страна.“
Подобно е писмото до директора на „Лукойл Нефтохим Бургас“.
От Българската петролна и газова асоциация са дали списък с хора, които ще присъстват: Валентин Златев, Андрей Делчев, Цветан Велков – „Бент Ойл“, Весела Поданова и Милен Русев – „Еко България“; Иван Кауков – „Инса Ойл“ ООД; Николай Овнаров – „Литекс“ АД; Александър Величков, Владимир Устинов, Лъчезар Гелев – „Лукойл България“ ЕООД; Ильшат Шарафутдинов – „Лукойл Нефтохим Бургас“; Иван Костадинов „НИС Петрол“ ЕООД; Георги Татарски, Лъчезар Граматиков – „Петрол“ АД; Слав Власаков – „Синергон Петролеум“ ЕООД; Камелия Славейкова – „Шел България“ ЕАД, Мария Йорданова и Мая Любенова, Цвета Динкова - БПГА.
Добре дошли на всички!

По точка първа
Изслушване на Председателя на Българската петролна и газова асоциация.

Предлагам да дадем думата на представителите на Асоциацията, за да изложат тяхното становище и след това да дадем думата на членовете на Комисията и под формата на въпроси и на някакъв диалог да можем да влезем в темата, а също, разбира се, накрая да разискваме и възможността за евентуални промени в нормативната база с цел подобряването и избягване на лоши практики в търговията с горива.
Кой ще започне?
Господин Златев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, за отправената към Българската петролна и газова асоциация покана да участваме в днешното заседание на Комисията.
Аз ще направя едно уточнение преди да направя своята презентация, която ще имате възможност да видите и на мултимедия.
Тук присъстват членовете на Управителния съвет на Българската петролна и газова асоциация, включително и господин Шарафутдинов, който е също член на Управителния съвет на Асоциацията, защото рафинерията също членува в нея.
Ще си позволя да кажа няколко думи, за да представя Асоциацията и участниците в нея, като молбата ми ще бъде към Вас в процеса на презентация да поставя и тези въпроси, които считаме, че е необходимо да се обсъдят впоследствие.
Българската петролна и газова асоциация е учредена през 1999 г. В нея участват 19 компании. Това са: „Бент Ойл“; „Булмаркет“; „Ви – газ България“; „Газтрейд“; „Еко България“; „ЗАРА – Е“; „Инса Ойл“, „Литекс“; „Лукойл България“; „Лукойл Нефтохим Бургас“; „НИС Петрол“; „ОМВ България“; „Петрол“ АД; „Приста Ойл“; „Ромпетрол“; „Синергон Петролеум“ и „Шел“. Те са подредени по азбучен ред.
Асоциацията осигурява от порядъка на 35% от акцизните постъпления, данъчните постъпления във фиска на страната, създава работни места за около 150 хиляди човека, както господин Делчев ми подсказва – господин Делчев е изпълнителният директор на Асоциацията, забравих да уточня и този момент, и ние сме членове на Европейската асоциация.
Казвам всичко това с ясното съзнание, че би било полезно Българската петролна и газова асоциация да бъде разпозната като официален представител на фирмите, участници в пазара на горива в България, и да бъде премахнат този лек… Ние практически сме признати като Асоциация – представител на бранша в Европейската асоциация, но срещаме подобна съпротива в страната. Ние нямаме нищо против и други асоциации да представляват бранша, стига да има ясни критерии за количество и обем продадени горива, работни места, обем данъци – платени в държавата, тоест критерий, по който да бъде усвояем. Мисля, че включването на Българската петролна и газова асоциация в обсъждането на законопроекти и дискусии, касаещи пазара на горива, ще улесни и Вас във Вашата работа, ще Ви даде възможност да чуете професионално мнение и ще бъде полезна и двете страни.
Българската петролна и газова асоциация за последните две години е инициирала и провела 27 срещи с министъра на финансите, четири срещи с Агенция „Митници“, 12 срещи в Народното събрание с парламентарно представените групи, една среща с министър-председателя на Република България в Министерския съвет, една среща в Представителството на Европейската комисия и две срещи с посланиците на страните – членки на Европейския съюз.
За да разсъждаваме върху проблемите на пазара на горива в България, аз съм си позволил да започна с първия слайд, който показва и илюстрира какво е това нещо наречено „пазар на горива в България“. При население на страната към края на 2015 г. от 7 млн. 153 хил. души броят на регистрираните превозни средства към този период е 4 млн. 26 хил. броя, в това число леки автомобили – 3 млн. 126 хил. броя.
Брутният вътрешен продукт на България за 2015 г. е 88 млрд. 571 млн. лв.; общият доход средно на лице от домакинство за 2015 г. е 4 хил. 953 лв. Възрастта на автопарка в страната е над 20 години. Броят на бензиностанциите в страната е 2500 регистрирани в Националната агенция за приходите. Около 7 хиляди са така наречените „ведомствени“ бензиностанции, които след опита на Министерството на финансите да бъде уточнен техният брой и функция, са подали заявление в Министерството на финансите да бъдат обявени като такива. Аз ще се върна по-нататък специално към този феномен, наречен „ведомствени“ бензиностанции, но това представлява броят на участниците на пазара на горива в България. Тези 2500 бензиностанции основно обединяват фирмите, които участват в Българската петролна и газова асоциация.
На следващия слайд показваме потреблението на автомобилен бензин, дизелово моторно гориво и пропан-бутан за периода, в който Вие обследвате пазара – от 2006 до 2015 г. Виждаме ясна тенденция на свиване на пазара, особено при автомобилните бензини. При дизеловото гориво горе-долу е константен. При пропан-бутана също почти е константа.
Следващият слайд. Съгласно информацията, с която разполагаме от Агенция „Митници“, около 60% от пазара на горива в България се извършва от снабдяване от вътрешен национален производител и 40% – от внос. Това е официалната информация от Агенция „Митници“.
Регистрираните в Агенция „Митници“ рафинерии в България са в град Бургас – „Лукойл Нефтохим Бургас“, в град Русе, в град Раковски и в град Плевен. В България официално съществуват четири нефтени рафинерии.
Тук, разбира се, бих искал да направя един коментар, който касае разпространяваната теза за наличие на монопол в пазара на горива. Мисля, че тя е абсолютно несъстоятелна и това ясно личи от този факт. Аз по-нататък ще покажа и цифрите от вноса. При условие на наличие на четири рафинерии в страната и 40% внос на горива, тезата за монопол и господстващо положение в случая, в това число даже „Лукойл Нефтохим Бургас“, е абсолютно несъстоятелна.
Разбира се, може да се разсъждава много върху един друг факт, който също има място. Единственият вносител също, по официални данни на Агенция „Митници“, на суров петрол в България е „Лукойл Нефтохим Бургас“. Възниква логичният въпрос – какво друго преработват останалите рафинерии?
Пазарът на горива в България в нашето разбиране живее в един дуалистичен свят – двоен. Част от участниците в този пазар работят в легална схема на работа и част от участниците работят в, както всички ние наричаме, сива.
Аз ще започна с легалната схема на работа – от самото начало движение от нефта до колонката на бензиностанцията. Компания вносител – реална, легитимна, съществуваща на пазара с ясна акционерна собственост с ясен уставен капитал, контрол от компанията-майка, дългогодишно присъствие на пазара, вносител на суров петрол или на горива, пристанище, през което се внася. Съгласно изискванията на Закона за акцизите това е данъчен склад. Ще Ви цитирам няколко данни, които, съгласно същия този Закон, и по разпореждане на Агенция „Митници“, в тези складове се монтирани до този момент 658 измервателни прибори в нефтените бази и в рафинерията, има налични повече от шест хиляди пломби; митнически контрол при всяка партида на горивата; контрол за качеството на горивата на всяка партида; физически редовен мониторинг; корпоративен контрол от компаниите-майки; и не на последно място, пълно следене на движението на горивата от системата БАЦИС. Рафинерията, ако и нея я включим в схемата, също е данъчен склад. Към нея се отнасят същите тези изисквания на Закона за акцизите, монтирани са също необходимите измервателни уреди.
По нататък нефтопродуктите попадат в нефтобаза, също данъчен склад, също с налични всички уреди за измерване съгласно законодателството в Република България.
От там тези горива отиват в бензиностанции. Тези бензиностанции, всички те са на онлайн връзка с Националната агенция за приходите. Осъществява се контрол по качеството, има строителни, екологични, противопожарни разрешения и се осъществява изключително строг корпоративен контрол върху работата на тези бензиностанции. Те работят по фирмени стандарти.
Във връзка с многото спекулации по темата, в Република България са 118 действащи данъчни склада за производство и/или съхранение на енергийни продукти. Стандартните нормални, разпознати от българското законодателство бензиностанции са 2500. Те всичките са регистрирани в Националната агенция за приходите след измененията в Закона за ДДС от 2015 г.
Преди да Ви запозная с така наречената сива схема, ще си позволя да направя изброяване на нарушенията, които касаят Агенция „Митници“, Националната агенция по приходите и Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. По-нататък ще има слайд, който ще покажа всичките контролиращи органи в Република България, които контролират пазара на горива. Ще бъдете силно изненадани от голямото количество на такива контролни органи.
Нарушенията, до които ние се сблъскваме на пазара на горива на България, са: манипулиране на митническата система БИМИС и БАЦИС с цел неправомерно приключване на митническия режим; изличаване на регистрирани акцизни и данъчни документи; злоупотреба с горива с намалени акцизни ставки или освободени от заплащане на акциз; паралелни доставки; фиктивен внос – изваждане на горива, или нерегламентиран внос – въвеждане на горива; деклариране на един вид стока, а транспортиране на друг вид стока; нерегламентирано производство на енергийни продукти; манипулиране на данни в данъчни административни документи; неправомерно ползване на ДДС при извършване на вътрешнообщностно придобиване – ВОП и вътрешнообщностни доставки – ВОД на енергийни продукти.
Фискалният контрол не обхваща акцизните стоки. Законът за запасите от нефт и нефтопродукти задължава да се формира запас от нефтопродукти на база внесено/произведено през предходната година, което позволява на редица фирми да съществуват една година – на 31 декември да бъдат закрити, а на 1 януари да бъдат регистрирани други и по този начин голяма част от фирмите на горива в България не съхраняват 90-дневни запаси, което им създава едно много сериозно ценово преимущество. Само като информация, ще посоча, че рафинерията в Бургас по този Закон съхранява горива и 90-дневни запаси за над 400 млн. лв.
Всички тези нарушения са предпоставка в страната да функционира и сива схема на работа. Тя изглежда по следния начин. Фиктивна фирма с неясна собственост, в повечето случаи това са фирми-еднодневки, по данни на Агенция „Митници“ вносителите на горива в България са над 102 за миналата година. Не може да се осъществи контрол спрямо тях и не се осъществява такъв. Липсва и вътрешнокорпоративен контрол. В голяма част от случаите не се заплаща данък добавена стойност и акциз и не се създават 90 дневни запаси. Тези горива минават през така наречените „митнически складове“ – феномен, създаден в Закона за митниците, независимо че в Закона, в който би следвало да има приоритет за акцизите, е записано, че горивата трябва да се движат в данъчни складове. Митническите складове и тяхното функциониране работят съгласно режим, създаден със заповед на директора на Агенция „Митници“. Практиката показва, че в тях няма измервателни прибори, няма технически изисквания към такива обекти, няма адекватен контрол от страна на митническите органи, няма контрол на качеството. Режимът на работа на такива обекти изцяло зависи от усмотрението на митническите органи. След това тези горива би трябвало да бъдат регистрирани в системата БАЦИС на Агенция „Митници“ – аз ще говоря за нея отделно, попадат в данъчен склад. Всички Вие, и доколкото разбирам, сте изслушвали журналистката Валя Ахчиева от Национална телевизия, ние гледахме това предаване, затова съм си позволил да дам пример със склада в Разлог и нефтената база във Велинград. Там се оказа, че няма нито един измервателен прибор, не съответства на никакви технически изисквания, няма контрол от страна на държавните и митнически органи и въпреки това притежава пълен лиценз, независимо от горепосоченото.
Тези горива, транспортирани до краен потребител, се реализират през, така наречените, „ведомствени“ бензиностанции – понятие, което не съществува. Тези горива достигат за реализация до крайния клиент през така наречените „ведомствени“ бензиностанции – феномен, който не съществува в българското законодателство. Няма нито един закон, който да въвежда понятието „ведомствена“ бензиностанция. Странно защо българските държавни органи дискутират наличието на такива бензиностанции. Тези бензиностанции нямат законова регламентация и спрямо тях няма законови изисквания, но въпреки това съществуването им се допуска от държавата. Не подлежат на регистрация. По отношение на тези обекти няма изискване за онлайн връзка с Националната агенция за приходите за отчитане на горивата. Никакви държавни органи не осъществяват ефективен контрол по отношение на тези обекти и в 99% от случаите плащането се извършва в брой. Всички знаем голямото възмущение на министър-председателя на Република България – колите на НСО бяха заредили в една такава бензиностанция в Благоевград, бяха поискали фактура, не бяха получили и бяха платили в брой. Факт е обаче, че тази бензиностанция и до вчерашна дата продължава да работи, без никакви санкции в тази връзка.
Със следващия слайд отделяме специално внимание на системата БАЦИС. Това също е едно уникално явление, на което не намерихме аналог в Европейския съюз и ще поясня какво имам предвид. Още при министър Дянков отдел „Акцизен контрол и акцизна политика“ в Министерството на финансите беше закрит. В момента единствената държавна институция в България, която следи за събирането, обема и контрола върху събирането на акцизите е Агенция „Митници“, тоест юридическата фигура е такава – тя сама създава нормата, сама я изпълнява и сама се контролира.
В Агенция „Митници“ системата, която е призована да извършва автоматизирано това нещо, се нарича система БАЦИС – Българска акцизна централизирана информационна система. Тя е единствената информационна система, която осъществява контрол, както вече казах, по отношение движението на акцизни стоки.
Българската нефтена и газова асоциация сезира преди около повече от седем месеца, ако аз не бъркам, главния прокурор на Република България с ясното съмнение и съзнание, че тази система не функционира в пълния й обем или по начина, по който позволява държавата да бъде гарантирана, че всички акцизи от горива постъпват в националния бюджет. Проверката на главния прокурор беше извършена. Готов е доклад на Главна прокуратура. Вчера имахме възможността да се запознаем с него. За съжаление, той е засекретен, но изцяло потвърждава нашите опасения за функционирането на система БАЦИС. Аз не бих могъл да цитирам съдържание, тъй като съм се подписал да не разгласявам информацията от доклада, но това, което със сигурност мога да твърдя, е, че всички наши притеснения за нефункционирането на системата БАЦИС се потвърждават изцяло. Това ми дава основателно право да твърдя, че тази система в момента по начина, по който работи, може да бъде манипулирана, може да изчезват стоки от нея, в смисъл превози, товари, транзакции, така наречени, и че в голяма степен тя представлява опасност за финансовата сигурност на страната.
Пристигнали танкери, за които Асоциацията има потвърдена информация за 2016 г., за които имаме сериозното основание да считаме, че върху тях не е упражнен количествен и качествен контрол. На пристанище Варна са 19 такива танкера, на пристанище Бургас – 35 такива танкери. Те са влезли през така наречените „митнически складове“.
Както вече казах, регистрираните приблизително седем хиляди бензиностанции са така наречените „ведомствени“ бензиностанции, където липсват последващи действия по контрола.
Също поради големите спекулации си направихме труда да поискаме официална информация от Агенция „Митници“ и на нашето запитване тя отговори, че до момента няма отказ за издаване на лиценз за управление на данъчен склад на нито една фирма. Тоест, всеки който поиска в България да бъде легитимен търговец, може да подаде съответните заявления и да получи съответното разрешение за управление на такъв данъчен склад.
Обясненията колко е сложно това нещо важат за всички. Сложно е и е скъпо и за нас. Но след като законът е такъв, всички трябва да го спазват. Когато законът отмени това изискване, тогава няма да правим, но няма нито един отказ за издаване на лиценз за акцизен склад.
Тук има един друг деликатен момент, разбира се. Дискусията дали те трябва да съществуват, или да се отменят, поставя един друг въпрос. О,кей, държавата е считала, че преди три години тези складове са необходими, заставени сме да инвестираме стотици – не стотици, а милиони левове, в уреди в тези складове и сега изведнъж държавата казва: „Ами, те не са необходими“. Тогава кой ще компенсира разходите на законопослушните фирми, които са инвестирали вече тези пари?
Въпросът е много деликатен. Тези, които не са спазвали закона и не са инвестирали пари, ще се окажат в облагодетелствана позиция отново – без да правят никакви инвестиции, да бъде отменено изискването за данъчни складове. Тогава какъв е изходът? Да съдим държавата да ни компенсира тези стотици милиони инвестиции в данъчните складове, които тя самата ни е накарала да направим в полза на Агенция „Митници“. Ние нямаме достъп до уредите, които работят там. Те се контролират изцяло от Агенция „Митници“.
Бих искал да изброя контролните органи, които ежедневно осъществяват контрол върху фирмите от Асоциацията: Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавна агенция „Метрологичен и технически надзор“, Българският институт по метрология, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, Изпълнителна агенция по околната среда и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Както виждате, контролните органи в Република България, които контролират този пазар, са може би най-много от целия Европейски съюз, друг е въпросът каква е ефективността на този контрол.
За да илюстрирам това, което Ви казах в цифри, сме си направили труда да разгледаме по официални данни на Министерството на финансите приходите в бюджета от горива в периода 2006 – 2015 г.
В първата колонка е акцизът за горива в милиони левове. През 2008 г. постъпленията от акциз са 2 млрд. лв. Виждаме една непрекъсната тенденция на намаляване събираемостта на акцизната ставка, постъплението от акцизи в бюджета. Има сериозно или някакво подобрение през 2015 г. След това е ДДС от внос за горива и смазочни материали, в милиони левове също. Тук забелязваме една изключително притеснителна тенденция за рязко спадане на приходите от ДДС относно горива през 2015 г. Цифрите са официални – от Министерството на финансите, и са публични.
Следващата таблица показва ръста на акцизната ставка за моторно гориво – от 530 лв./т. през 2006 г. до 710 лв./т. през 2016 г.; при дизела – от 430 лв./т. до 646 лв./т.; при керосина – от 430 лв./т. до 646 лв./т.; при пропан-бутан е константа през цялото време – 340 лв./т.; при природния газ/метан – от 0,85 лв.
След това следва акцизна ставка за горивата за отопление. При дизела за отопление от 50 лв. на 646 лв.; при тежкото гориво – от 25 лв. на 400 лв.; при киросина – от 50 лв. на 646 лв.; при пропан бутана е с нулева ставка; природният газ е от нулева до 0,6; въглищата и кокса – от нула до 0,6 ръст на акцизните ставки.
Акцизът за 2015 г. Приход от акциз в бюджета са 2 млрд. 100 млн. лв. Това са 67% от постъпленията. Укритият според Министерството на финансите акциз е 1 млрд. лв. или около 33%; акцизът, който би трябвало да бъде събран от пазара на горива, съгласно обема в България, е 3 млрд. 100 млн. лв.; от тях „Лукойл“ е заплатила 1 млрд. 200 млн. лв. или това са 57% от тези 2 млрд. 100 млн.лв. Други търговци и производители са заплатили в бюджета 500 млн.лв., от внос са постъпили 400 млн.лв.
Ако се върнем към твърдението на Агенция „Митници“, че съотношението между внос и местно производство, а то е абсолютно вярно, на горива в България е 60:40, съвсем очевидно е, че постъпленията от акциз в бюджета от местно производство, съставляващи 60%, по никакъв начин не кореспондират на постъпленията от акциз, които са от внос – съотношението между тези две цифри не е 60:40, а е 60:20. И тук се появява абсолютно очевидната ситуация, че 20% от акцизите остават несъбрани, или всеки втори внесен литър е без заплатени акцизи в България.
Имало е въпрос на Комисията, доколкото чух, какви са данъците, които са платени от „Лукойл“, има таблица, посочваща това нещо. За периода 2000 – 2016 г. „Лукойл“ е заплатил 31 млрд. 444 млн. 300 хил. лв. данъци, от тях: ДДС – 10 млрд. 846 млн. лв.; акциз – 18 млрд. 992 млн. лв.; осигуровки – 403 млн. лв.; ДОД – 189 млн. лв.; данък печалба и данък за общините – 156 млн. лв.; еко такси – 69 млн. лв.; други данъци и такси – 432 млн. лв.; мита и митнически сборове – 22 млн. лв.; погасени стари задължения преди приватизацията – 330 млн. лв. Имам разбивката по години и по данъци, мога да я предоставя в момента на всеки един от членовете на Комисията.
Заключението, което може да се направи от всички това, което беше казано, при очевидното увеличение на данъците и относително константното потребление в страната за периода и събираемостта на данъци индикират рязко увеличение на сивия сектор.
Според доклада на Министерството на финансите от 2015 г. – беше официално публикуван на сайта, всеки трети литър потребен газьол е без заплатени данъци. Щетите за фиска, също съгласно Министерството на финансите, възлизат на 1 млрд. 200 млн. лв.
Господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Тук би трябвало да спра презентацията. Няма страна в Европейския съюз, която равнодушно да гледа подобни цифри. В България обаче, за съжаление, това е факт.
По-нататък бих искал да се спра също на една силно дискутирана тема, която безспорно вълнува и обществото и е повод за упражнение често в национални медии. Това касае ценообразуването и мита за скъпите горива.
На този слайд показваме, доколкото това е възможно, без да попаднем под ударите на Комисията за защита на конкуренцията, структурата на цената към днешна дата на пазара на горива в България. Синята голяма част от „тортата“, която съставлява 50%, това са акцизи и ДДС от цената на литър горива на бензиностанция:
- 34% в цената на един литър бензин на колонка съставляват суров нефт, биокомпоненти и разходи по ЗЗНН;
- 8% съставляват логистиката на транспорта – железопътен, авто-, продуктопроводи, претоварване и разтоварване;
- 7% съставляват операционни разходи – разходи за персонал, заплати, амортизация, съхранение и други разходи за маркетинг и дистрибуция;
- 1% към днешна дата съставлява печалбата.
Ако това нещо го представим като стълб, виждате разбито, още веднъж стойността на всички тези показатели.
Много дискутирахме с колегите, ще направя това уточнение преди да минем към следващия слайд и за първи път ще си позволим да коментираме, и то в прав текст – нещо, което вълнува българското общество и е на дневен ред в средствата за масова информация през последната една година. Това е така нареченото „явление или феномен Марешки“.
От лявата страна на слайда виждате колонката, която току-що Ви обясних и срещу която също в момента съм готов да предоставя, разбира се, без да нарушавам Закона за защита на конкуренцията, разбивка в точни цифри за всеки един от посочените фактори – акциз, печалба, разходи, транспорт и така нататък.
Това, което би ми се искало да кажа преди да анализирам дясната колонка, е наименованието „феномен Марешки“. В нашето разбиране не е никакъв феномен. Ако Вие тръгнете днес от Благоевград за Кулата, на 18 места ще видите надписи на пътя – моля, направете си този труд: „20 ст. по-евтино дизелово гориво, евродизел – 18 ст. по-евтин“ и така нататък. Тоест, бензиностанции, които продават на по-ниски цени от пазарните в България е имало и има. Ние за това говорим, че тези така наречени „ведомствени“ бензиностанции се реализират горива, за които имаме сериозно основание да считаме, че е ощетен фискът на Република България.
Феноменът в случая е, че тези хора, които правят това нещо, съзнавайки, че са на ръба на закона, са си мълчали. Един човек си позволи да стане и да каже: „Аз съм Апостола на свободата и спасявам българската нация, защото продавам на българския народ по-евтини горива“.
Аз смея да твърдя, че нито един параметър от колонката в ляво не позволява да бъде намален с 20 ст., така че крайната цена при него да се получи с 15 или 20 ст. по евтино.
Ще си позволя да Ви задам въпрос, господа членове на Комисията – кой може да гарантира в Република България, че държавата е защитила своя интерес и, че тези 50%, защото държавата получава най-голямата част от приходите от горива във вид на акцизи – 50% и над 50%, е защитила своите интереси и, че върху горивата, които той продава, си плаща всичките акцизи и ДДС? При условие, че останалите разходи не могат да бъдат съкратени в такъв обем по никакъв начин остава единственият вариант да е за сметка на данъците. Държавата може ли да каже, че тя е защитила своите интереси? Защото господин Марешки е проблем на българската държава, той не е проблем на Българската петролна и газова асоциация.
Също така смея отговорно да твърдя, че на дата 13 декември няма нито един държавен орган или институция, които да са започнали и завършили проверка на господин Марешки и излезли със заключение, независимо от неговите твърдения, че е непрекъснато проверяван. Няма нито един акт с извършена и приключена проверка на господин Марешки.
Когато Националната агенция за приходите проверява, тя издава ревизионен акт. Когато Агенция „Митници“ проверява, тя също издава акт. Когато Прокуратурата проверява, тя издава постановление за прекратяване или за образуване на досъдебно производство. На днешна дата няма нито един такъв документ. Това ме кара основателно да си мисля, и това е подозрението, което има сред нас, че в случая става въпрос за изключително тежък политически чадър. Ще си позволя отново да кажа, че в случая това е проблем на българската държава.
Нещо повече. Понеже следя социалните мрежи, виждам една тенденция, която ще се превърне в огромен проблем за Вас, господа депутати и политици. Голяма част от тези 460 хиляди човека, гласували за него, коментират в мрежата, общо взето, следния текст: „Какво ме интересува мен, че той не е платил данъци в бюджета. Нали аз купувам 15 ст. по-евтино. Като ги платят останалите в бюджета, те, другите, политиците, пак ще ги откраднат“.
Погледнете социалните мрежи. Това е коментарът, който се прави. Утре тези хора ще бъдат обединени в партия, те ще вкарат депутати, които ще седят на Вашите места и това ще бъде крахът на българския политически модел след прехода. Защото не може в една държава – член на Европейския съюз, подобна партия или подобен феномен да съществува. Къде е върховенството на закона, къде е равнопоставеността на всички в случая?
Ще бъда изключително благодарен, ако Вие успеете днес и ми подскажете коя българска държавна институция е започнала и приключила проверка на господин Марешки по цялата верига – от произхода на горивата до бензиностанциите, и излязла със заключение, в което казва: виновен-невинен.
Второто, понеже аз не чух отговор, тук са господа журналистите, ще се обърна и към тях в случая, защото чувам доста техни колеги, които правят изключително манипулативни спекулации на темата. Аз не чух нито един въпрос и не чух нито един отговор в България колко данъци за последната една година господин Марешки е платил върху горива. Ако някой може да каже в залата, веднага млъквам. Колко данъци господин Марешки от дейността си по реализация на горивата е платил за последната една година. Мисля да приключим по тази тема.
Следващата таблица илюстрира, тя е достъпна за всички, аз моля да си препишете имейл адреса отгоре. Всеки ден Европейската комисия публикува тази таблица. Тя илюстрира цените на горивата в Европа. Както виждате, по отношение на дизеловото гориво, единствено то е по-евтино в Полша на днешна дата, 14 декември. Мога да обясня защо е така. Полша е въвела изключително рестриктивен контрол върху вноса на горива и фактически горивата – ние работим също в Полша, колегите от „Шел“, от „ОМВ“, други колеги, се потребяват само под тежък държавен контрол от полската рафинерия.
Цените на дребно на бензин А-95 в страната, също по данни на Европейския съюз, ние също сме на предпоследно място по цени. Вчера чух нещо и Лъчезар Граматиков от „Петрол“ ми го сподели потвърждение как, виждате ли, също от журналист от национална медия, в август месец цените на горива в България били най-скъпите в Европа. Лъчезар Граматиков е по-интелигентен, но аз ще си позволя да кажа, че това е лъжа. Нека да стане този журналист или който и да е, да твърди това нещо и да ми каже на коя дата и в коя държава на Европейския съюз е, за да го дискутираме веднага.
Още една тема, която се коментира в обществото и аз мисля, че касае силно дейността на Комисията, е темата за картела или ние, както допълнихме – защо не може да има такъв. Няма да дискутирам и обсъждам нищо, което касае разследването на Комисията за защита на конкуренцията, за да не бъдем обвинени в оказване на влияние върху нейната работа и така нататък.
Това, което ние сме се опитали да направим, е да обясним защо въпросът за картел на горивата, така поставен, в момента не може да съществува като такъв.
Суровината, която купуват рафинериите в страните от Европейския съюз, се купува по еднаква цена. Суровият петрол се котира на международните борси и цената, по която се купува, е международна. Пълна спекулация е темата, че, виждате ли, тези си ги добивали, онзи нещо друго, няма такова нещо, господа. Ние, тези компании, които добиват, имаме право на концесии върху определен земен участък – недрата, водата и въздухът са изключително държавна собственост в почти всички страни в света.
Фирмите, които добиват нефта, плащат royalty и плащат експортни мита. Така че цената, по която този петрол се появява в една рафинерия, тя, общо взето, е една и съща за всичките компании. Може да има разлика в дестинацията и транспорта.
Продуктът, който произвеждаме и продаваме в Европа, също е еднакъв и той е регламентиран по Евро-5 стандартите. Тоест, ние можем да произвеждаме едно-единствено и да реализираме на пазара дизелово гориво с такива параметри, бензин с такива параметри. Те са точно регламентирани по Евро-5 стандартите. За да произведем този продукт, който е еднакъв за всички, трябва да го произведем на инсталации, които също са еднакви, защото крайният продукт е еднакъв. В света има три или четири фирми, които произвеждат такива инсталации и цената на тези инсталации е много близка.
Съгласно европейското законодателство всички ние влагаме биокомпоненти и ментанол с една и съща международна борсова цена, тоест всяка една от компаниите купува този биокомпонент и съгласно изискванията в съответната пропорция го влага в литър гориво. Плащат се едни и същи данъци. В случая разглеждаме данъците за българската държава. При дизела това са 52% от цената на литър гориво, в страните от Европейския съюз варират от 43% до 96%. При бензина 50% от цената на литър гориво в страните от Европейския съюз варират от 37% до 47%. При 90-дневните запаси Директива на Съвета на Европейския съюз от 2009 г. също са еднакви за всичките тези фирми.
Господа, откъде да дойде различната цена? Суровината за производство е една и съща за всички, технологията, на която го произвеждаме, е една и съща за всички, продуктът, който е краен и продаваме на пазара, е един и същи за всички, биокомпонентите, които влагаме, са едни и същи. Откъде да дойде различната цена? Тя може и е различна, в това число и на българския пазар, в много малки периметри, които касаят транспорт, по-ефективно управление на базите и така нататък. Но значителна разлика в цената на горивата не може да има при така съществуващата европейска регламентация.
Аз ще си позволя да цитирам тук заключението на Немския антимонополен комитет от преди месец и половина, два. Те също достигат до извода, че Европейският съюз чрез норми, регулиращи стандартите на производството – чистота, екология, технологии и други, създава еднакви изисквания към всички оператори в бранша, поради което има ценови паралелизъм, а не картел. Това е и в цяла Европа.
Това, което прави България по-различна в случая, е силният политически натиск, оказван върху Комисията за защита на конкуренцията.
В периода от началото на производството по картел, независимо че само 6 месеца преди това Комисията беше приключила разследване – секторен анализ, не разследване, извинявам се, на пазара, има над 50 изказвания на политици, които ясно и точно казват по телевизията: „Да, има картел“. Комисията не е излязла с решение. Всякакво подобно внушение е опит за политически натиск върху нейната работа.
Не искам да цитирам прословутото интервю от 21 август 2015 г., когато в прав текст беше обявено, преди въобще да има образувано дело на Комисията, присъствието на първите ръководители на държавата, че Комисията има три дни за да каже, че има картел. Това е нерегламентирана намеса в работата на една независима комисия.
Накрая, за да не Ви отегчавам съвсем, ще си позволя да резюмирам още веднъж предложенията, които Българската петролна и газова асоциация отправя към Комисията с ясното съзнание, че тези неща биха изсветлили българския пазар на горива, биха премахнали негативните явления и биха увеличили постъпленията в националния бюджет на Република България.
Има един парадокс, който ние считаме, че трябва да бъде отстранен. Националната агенция за приходите на днешна дата няма право да проверява и спира транспорта, превозващ горива, независимо че има право да проверява всички останали акцизни стоки. Така че ние считаме, че НАП следва да упражнява фискален контрол върху акцизните стоки, заедно и независимо в това число от Агенция „Митници“, и да извършва проверки.
Другата наша позиция е, че държавата следва да гарантира равнопоставеност между всички участници на пазара. Това е нещо, което винаги сме твърдели и настоявали. Не искам да ни разбирате грешно. Ние сме за това да бъдем проверявани, за това да има изключително строг контрол, но той трябва да бъде еднакъв за всички. Не бягаме от проверките.
Народното събрание, в сградата на което се намираме, в нашето разбиране би трябвало да положи усилия да синхронизира отношенията между участниците на пазара при засилени имуществени санкции и криминализиране на противоправните действия от подобни участници. Държавата да упражнява систематичен методичен контрол върху участниците на пазара, Българската петролна и газова асоциация да бъде легитимирана като представител на бранша. В крайна сметка това, за което винаги сме се борили и повтаряли, и аз отново ще го повторя, и на това ще завърша – да бъде осигурено върховенство на закона за всички участници и на пазара на горива.
В тази връзка Българската петролна и газова асоциация подкрепя приемането на отделен закон за пазара на горива и участниците в него.
Господин Председател, завърших, благодаря Ви за вниманието. С колегите сме готови да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Златев.
Искам само да уточня, понеже беше засегнато името на господин Марешки – аз с цел да не каним отделни участници тук, бяхме изложили публична покана, която е на сайта на Народното събрание и всеки един участник, който иска да присъства, отделно от Асоциацията и който не е член на Асоциацията, да заяви и ние щяхме да му издадем пропуск. Досега нито един не е заявил, така че да знаете по принцип са канени абсолютно всички на пазара на горива чрез сайта на Народното събрание. Но няма нито един, който да е заявил желание за присъствие, освен официално поканената Асоциация. Това исках да го изясня.
Колеги, заповядайте за въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, чухме позицията на Петролната и газова асоциация. Искам да попитам – имаше идея да поканим по-малки бензиностанции и ако техни представители са в залата в момента, което не ми е ясно, да им дадем думата и да чуем тази гледна точка, която може и да се различава от представената до момента. Ще ни бъде полезно и най-важното е, ако има такива представители и им бъде дадена думата, да видим тяхната перспектива – на по-малките представители, и съответно проблемите, които те могат да ни кажат. Ако има такива. Миналия път имахме идея да поканим.
Имам също един въпрос към Асоциацията, за да не взимам два пъти думата, може би към господин Златев. Беше направена голяма инвестиция в „Лукойл“, който вероятно е приключила. Идеята на тази инвестиция, както ние имаме информация, да бъде поправен, ако не съм коректен, беше повишаване КПД-то на работа на рафинерията. Искам да попитам след тази голяма инвестиция с колко се е повишило КПД-то на рафинерията, тоест за производство на горива и как това се е отразило на цените на горивата след това в България. Така и така е тук, това е важен въпрос, да сме наясно какво се е случило. Ако тази инвестиция не е приключила и въпросът не е реализиран докрай, също така да ни информира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Аз пак искам да кажа. Всички членове от Комисията бяха известени и помолени, ако имат някакви предложения за покана към други асоциации, които ние не знаем или други участници, които ние не знаем, ние досега нямаме нито едно предложение. Поради тази причина го направихме публично чрез сайта. Никой не е изявил желание, но ако случайно е влязъл някой, нека да заповяда да участва. Не виждам.
Господин Златев, заповядайте във връзка с втория въпрос.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз благодаря на господин Димитров за зададените въпроси и ако позволите, господин Председател, ще направя коментар по първия и ще отговоря на втория.
Аз съм любопитен да чуя какъв е критерият на господин Димитров за малка бензиностанция, защото тук има 19 фирми с различен брой бензиностанции – от 15 до 300, примерно във фирма или 400 – в „Петрол“, колко са в „Петрол“? Така че много ми е интересно какъв е критерият за малка бензиностанция. Има бензиностанции, които продават по тон и половина, има бензиностанции, които продават по пет тона горива. Нека да извадим критерии, за това, което говорим, за да можем или да му отговорим на въпроса, или да кажем, че няма такива представители в залата.
По отношение на втория въпрос. Да, той е абсолютно логичен. Може господин Шарафутдинов да отговори технически и при такава необходимост, аз ще го помоля да го направи. Мога да отговоря кратко на въпроса.
Господин Димитров, не знам какво е Вашето предпочитание.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кратко и ясно.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Веднага кратко и ясно ще Ви отговоря на въпроса.
Тук трябва да има пълното разбиране, че рафинерията такава, каквато „Лукойл“ я закупи в 1999 г., без вложените инвестиции на днешна дата не трябваше да работи. Защото тя не произвеждаше, когато ние я купихме, нито едно гориво, което да може да отговаря на Евро-3, Евро-4, Евро-5 стандарта. Заради това нещо, и ние никога не сме твърдели между другото, че сме купили завод, който е най-модерен и най-ефективен в Европа, напротив. Поради това нещо компанията направи инвестиции – веднъж 620 млн. долара в крекинг, който да пречиства леките горива и буквално преди няколко месеца приключихме инвестицията в инсталация, която да сероочиства тежките горива в рафинерията. Това естествено значително ще отрази и на ефективността на завода. Подобни инсталации има осем засега работещи такива в света. Трудно влиза в нормален капацитет на работа веднага. Това трябва да се направи различен бленд от нефтове, да се намери оптималният режим на работа.
Това, което мога да докладвам, е, че на днешна дата инсталацията вече е натоварена на пълен обем работи и това се отразява и върху ефективността и себестойността на горивата.
Аз знам какъв е подтекстът на въпроса. Ако махнем акцизите и данъците, горивата в България са най-скъпи. Това не е вярно, не знам дали можем да покажем на слайда. Има европейска, също ежедневна таблица, която показва къде се намираме без данъци като цена на горива в Европейския съюз. Да, ние не сме най-ефективната рафинерия в Европа. Да, ние затова направихме 2 млрд.долара инвестиции в тази рафинерия, за да може тя да бъде – ето това е без данъци цената на горива, също по данни на Европейския съюз. Нашата амбиция е да я направим най-модерната, да достигне нашата холандска рафинерия, която, разбира се, е с още по-висока ефективност. Аз тук моля да разберете и друго. В холандската ни рафинерия работят 200 човека, а в „Лукойл Нефтохим Бургас“ работят 2900. Най-лесно е да ги приведем в съответствие веднага и на секундата и да повишим още повече ефективността. Но ние все пак сме някаква социално отговорна компания и си даваме сметка каква катастрофа би било в Бургас. Аз виждам, че седят колеги от още една асоциация, между другото. И господин Люцканов е тук, той е един от легендарните директори на завода в случая, слава Богу, че присъства на срещата и е председател на Асоциацията на малките и средни дистрибутори. Извинявам се, господин Люцканов, обърках ли? Търговците на едро, да. Така че има още една асоциация, която, надявам се, да бъде и колективен член на БПГА – водим тези разговори с тях, така че ако технически трябва, той ще отговори най-правилно. Сигурно е посветил 30 години от живота си на завода.
Това, което кратко искам да отговоря, е, че ние полагаме огромни инвестиции и се стремим да направим завода максимално ефективен. Но общо взето започнахме от нулата, защото това, което „Нефтохим“ е произвеждал до приватизацията, това, което в момента произвежда, са абсолютно коренно различни продукти. Имаме желанието той да бъде още по-ефективен.
Но твърдението, че горивата в България без данъци са най-скъпите в Европа, сами виждате, не отговаря на истината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Златев.
Между другото искам да изясним нещо във връзка със сивия сектор. Вие казвате, че 1 млрд. 200 млн.лв. фактически са несъбраните косвени данъци към фиска, поради факта че те не се засичат от нашите приходни агенции. Ние изслушахме и Агенция „Митници“ и НАП. Там, колегите да ме поправят, може би аз греша, чух числото 200 млн.лв., нали така беше, което е паднало фактически на 130 млн.лв. Само да изясните откъде Вие взимате това число? Защото, поне аз, мисля, че има голяма разлика.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На мен ми е сложно да коментирам това число, защото не съм присъствал на разговорите и никой от колегите не е присъствал.
Ние показахме официалните данни на Министерството на финансите. Това са данни от българския бюджет, които показват тези цифри. Те съвпадат и с официалните изявления и на Агенция „Митници“ по отношение на вноса и на производството на вътрешен пазар, съвпадат и с оценката на Министерството на финансите за несъбраните данъци.
Това, което Вие говорите, може би, и ние го показахме в цифрите, е резкият спад от приходи от ДДС от вноса. Там, мисля, че са 200 млн.лв., и кое е числото, аз просто не разбирам въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, просто казаха, че от целия сектор несъбираемостта на косвените данъци във връзка с горивата е 200 млн.лв., по тяхна оценка. Даже проф. Гечев ги попита: как ги оценявате и каква е методиката на изчисляване именно за сивия сектор, така че да постигнат това число. Тогава стана тази дискусия. Но аз число като 1 млрд. 200 млн.лв. от тях категорично не съм чул, затова исках да Ви питам: това фактически са несъбираеми косвени данъци или това е фактически сумата на сивия сектор?
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Значи цифрата, която цитирам, е на сайта на Министерство на финансите. Това е един доклад отпреди известно време на Министерство на финансите, правещ оценка на пазарите и там е посочена тази цифра, това е на официалния сайт. Тя обаче съвпада изцяло с това, което ние доказвахме с таблицата.
Приемам логиката, за която Вие питате, за да Ви разясня – 60% от горивата са родно производство, 40% са внос, ние знаем акциза и ДДС, платен от родния производител и другите участници на пазара, които са българските участници – значи 40% от внос, трябва да бъде съотношението на данъци 60:40. Само че като се видят официалните данни на Министерството на финансите от двете приходни агенции, това съотношение е 60:20 и там се губят тези 20%.
Аз мога да се върна към таблиците и да покажа отново разчетите в случая. Ако 1 млрд. 300 млн.лв. са внесените данъци от българските участници на пазара на горива, съответно това е 60%, от внос трябва да бъдат, грубо смятам да не ровя в цифрата, 600 млн.лв. Само че те са 300 млн.лв. и останалите 300 млн.лв. се губят, тоест съотношението внос, родно производство не отговаря, което е 60:40 и Митницата го потвърждава, приходите в бюджета не са в съотношение 60:40, както би трябвало да бъде. Има го като цифри изведено това нещо. Това значи, че има горива, постъпили на българския пазар, срещу които не са внесени тези такси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По-скоро ще е коментар на това, което Вие питахте.
Докладът, за който коментираме, е в резултат на направената от нас инициатива да се промени, мисля, че беше чл. 118 от Закона за ДДС – въвеждането на измерителните уреди, повторното им въвеждане в експлоатация. Тогава се оказа, че има уреди, които са въведени, даден е голям разход за инвестиция. Обаче някои от тях били изключени, защото законодателството междувременно се е променило. След като ние възприехме мярката в този парламент уредите отново да бъдат въведени, се оказа, че при Вас има 658 измервателни уреди – от пристанището, 6000 пломби, ние питахме защо на останалите осем пристанища няма никакви пломби и никакви уреди. Защото един кораб ако е рисков да дойде на пристанище в Бургас – „Росенец“, но не е рисков да отиде където и да е другаде в Бургас, някак си става въпрос за едно и също гориво, за едни и същи приходи, за един и същи фискален интерес.
Докладът, който беше на Министерството на финансите от миналата година, визира период за три години назад, тоест той не визира нашето управление, Вашето управление, на еди-кой си управлението. Той е един балансиран доклад, който казва – за три години, включително за тази направихме изчисления назад, и се оказа, че най-рисковата акцизна стока, която е при горивата, е дизелът, и че загубите са свалени от 33% на 30% в резултат на новата мярка на промяната на Закона, 30% остава контрабандно гориво, за което държавата не е събрала приходите, това са изводи на Министерството на финансите, и размерът е 1 – 1 млрд. 200 млн.лв.
Тук в момента се изнесоха също за три години назад, абсолютно една и съща е цифрата, която е общото потребление – губи се за един милиард от приходите от акцизи и ДДС-та от горивата.
Това абсолютно съвпада с данните, които и господин Златев каза. Ето приходите в бюджета. Вие сега как не чухте, че един път 35 танкера – на Бургас, един път 19 танкера – на Варна, са влезли и разтоварили и никой не е успял да го измери по надежден начин? „Надежден“, имам предвид, тези уреди, които ние възприехме да се вкарат.
Аз и тук в тази Комисия с интерес наблюдавам как пет пъти се пита уредите на „Росенец“ работят ли, включени ли са, в реално време ли са, ама истина ли е, ама пломбите, не можем ли да дойдем и да видим? А за останалите осем пристанища никой не се интересува, че влиза стока.
Значи, един път, никой не пита за тези – 35 плюс 19 са 54 танкера.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие сте в тази Комисия.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз питах, но Вие някак си гледахте с изненада тогава.
Никой не му прави впечатление, при положение че има 60% родно производство, официално, тук внесено и преработено, 40% внос и в същото време имаш доклад от Министерство на финансите за едни 30% в резултат на всички усилия, които остават необложени, то е ясно, че съотношението не е 60:40.
От друга страна, вижте само тази справка на стр. 21. Приходите в бюджета, нас ни интересуват приходите в бюджета в крайна сметка. В приходите в бюджета 67% са от енергоносители, 2,1 млрд.лв. тук пише. Укритият акциз – 1 млрд.лв., „Лукойл“ е внесъл 1,2 млрд.лв. Тук пише за един доста дълъг период са внесли от „Лукойл“ 30 и колко милиарда. Кажете ми сега останалите в сенчестия сектор, къде са 20 те милиарда? Ето за доклада за финансите всяка година по 1 млрд. 200 млн.лв. се губят.
Ние само за периода, през който действа това Народно събрание или от онзи доклад досега, са към 4 млрд.лв. За тях не се интересуваме, пак започваме да питаме за уредите и дали КПД-то на рафинерията не може да позволи още малко да поевтинеят и цените.
В същото време искам да знам защо „Лукойл“ продава на Марешки евтино, а на всички други скъпо. Оказа се, че този мит замина. Също се радвам, че дадохте изявление, за да се разбере, че складодържателите не повишават цените на горивото – то е 1-2 ст., но този, който има задължение да събира нефтени запаси и е затворил 400-500 милиона на едно место, 200 милиона на друго място, това са обездвижени пари във времето, което държавата го е натоварила да направи тези инвестиции, също трябва да се реализира.
Така че нека да се съсредоточим върху липсващите пари на държавата и върху това какви мерки да предприемем за в бъдеще. Примерно ако господин Мартин Димитров непременно държи да има още някой уред или още някоя инвестиция, аз съм склонен да я приема, но при положение поне на половината на тая инвестиция има и друга. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Все пак не е лошо да погледнете какво ни е задължило Народното събрание да извършим.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз се извинявам, имаме готовност да покажем на слайда доклада на Министерство на финансите, той е официален и публичен на сайта му, така че можем да го включим в момента с тези цифри.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, добре. Само искам да уточня, че за нов закон за горивата това Събрание със сигурност няма да може. Но ако можем да завършим с доклад, който да препоръча конкретни неща, включително и Вашите предложения, ще бъде добър завършек на тази Комисия.
Господин Гечев заяви желание за въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз не мога да твърдя за всички числа, но данните, които са изнесени, отговарят на Вашите анализи, които правим от година и половина – две, за пазара на горивата и за равнището на конкуренцията. Тъй като нямаме време да говорим в детайли, бих искал да направя за себе си и за колегите някакво обобщение.
Първо, стряскащ е фактът, че всъщност без съдействието на определени институции от българската държава и конкретни физически лица тази драматична, огромна в стотици милиони сива икономика в този сектор няма как да стане. Разбира се, на всички ни е ясно, това едва ли става от последната година. Явно, че това трае от много години. Не се наемам и не е моя работа в момента да правя политически изводи дали е повече или по-малко, но като икономист мога да Ви кажа и данните, които видяхме от таблицата, че имаме основание да вярваме, че тази тенденция се засилва, тъй като държавните органи не са си на местото.
Няма такава държава – 35 плюс 19 – 50 танкера акостират без проверки. От тази страна на нещата Асоциацията е в правото си да изисква конкурентни условия, които да касаят всички участници на пазара, а тези конкурентни условия, очевидно, не ги касаят. Едни спазват в определена степен тези правила, други не ги спазват и както виждате, разликата е в стотици милиони и над един милиард.
Също така препоръките, които са направени от Асоциацията, са напълно приемливи. Те звучат добре. Не бих могъл да кажа дали трябва да се прави отделен закон или не, защото, все пак, аз съм преди всичко макроикономист. Не съм специалист по пазари на горива, но общата култура е достатъчна, за да се направи изводът поне по тези тенденции, за които стана дума.
Заедно с това обаче, като говорим за нивото на конкуренция и за обвиненията за картел, които не са наша работа, КЗК трябва да докаже дали има такива или няма, има някои неща, които отправяме като въпрос към Асоциацията, които са притеснителни, може би ние не сме разбрали нещо. Например, каза се, че печалбата е 1%. Аз не знам бизнес, който 10-15 години ще издържи на пазара с 1% печалба. Това е странно, най-малкото акционерите биха били много ядосани, а аз не виждам такива ядосани акционери, тъй като при 1% печалба те надали могат да бъдат толкова щастливи. Не виждам и някакви уволнения в някои фирми, смяна на ръководства. Очевидно, че те са доволни от печалбата от 1%.
Но ще Ви кажа едно число. Така, както мога да се проверят тези данни, влезте и вижте печалбата на НИС в Сърбия, която също е приватизирана по подобен начин, като „Нефтохим Бургас“, да речем, но там колеги, декларираната печалба за 2013 г., цитирам, е 422 млн. евро, при положение че рафинерията е с по-малък капацитет – има ги в интернет, с по-малко натоварване на рафинерията. Даже миналата година са натоварени не повече от 35% от рафинерията, по техни данни, по отчети, които влезнах и ги четох, написани на английски и на сръбски език – да видя дали няма някаква разлика. Така че някак е странно да стигнем до този извод, че печалбата е 1%.
Аз лично ходих в Националната агенция за приходите да проверя, както Ви обещах. Те бяха така добри да ми дадат данни, които аз няма да цитирам, разбира се, но целият сектор е фактически на загуба, уважаеми колеги, с печалби имате по няколко хиляди лева – отделни представители на Асоциацията, за отделни години. Но всъщност печалбата почти клони към нула.
Ние си даваме сметка, че благодарение на производството на горива и тяхната продажба в бюджета влизат средствата, които посочихте. Но тези средства на Ваши средства – на фирмата, и ние, които купуваме бензин и дизел. Да, със съдействието на продавачите и на производителите, но това не са средства, които са генерирани от самото производство и от доставка, тъй като са акцизи и ДДС, които ние плащаме – от единия джоб отива в другия. Пак казвам, с предпоставката, че без това производство и без тези продажби тези средства нямаше да влязат в бюджета. Но от печалба не влиза нищо. И тук няма как да премълчим този факт. Не може! Различни сектори на българската икономика имат значително по-голям принос – видим в печалбите, а за един сектор, заради който навсякъде по света се водят войни за достъпа до петрол и за рафинерии, нали така, и то доста жестоки – не. Аз не вярвам по света да се водят войни за 1% печалба. Като макроикономист, това не ми се струва много надеждно. Така че като седнем да работим върху тези закони, като си даваме сметка, че всичко това, което споделиха колегите, аз няма и едно нещо, което бих възразил върху таблиците и върху техните възражения за грубото нарушение на правилата за конкуренцията и най-страшното е, и с това ще завърша, с което започнах – най-страшното е, че български държавни институции си затварят очите, очевидно неслучайно, за контрабанден внос на петрол, за незаконна продажба на горива. Това е във вреда на българския бюджет, във вреда на конкуренцията, във вреда на бизнеса, който иска да работи в нормални условия. Следователно и след изборите българската държава трябва да седне с всички заинтересовани страни, да се вслушва в експертите, да извърши законови промени и да направи така, че да се изпълняват законите, защото очевидно те не се изпълняват. Също така може ние да не сме прави, но трябва да седнем на масата и да видим как стоят нещата с печалбата. Защото няма как да няма печалба в този сектор, каквито и инвестиции да се правят – не само последните 10 години, а ако отидем назад, резултатът ще бъде същият. Няма как в съседна страна, където транспортните разходи все пак трябва да са по-големи, те нямат и излаз на море, да отчитат печалба 422 млн. евро, тук разликата е няколко стотин пъти, все пак – не е 2%, не е 10%, значи нещо не е така. Трябва да седнем и да видим ние ли бъркаме нещо, какъв е проблемът. Защото и тук все пак става дума за данъци, които би трябвало да влизат в българската хазна и които не са малки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да уточним.
Имате ли въпрос, господин Гечев, или просто това е констатация и Вашата тревожност?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, бих попитал за кратък коментар в момента за печалбата. Как така няма никаква печалба 10 – 15 години целият сектор? Няколко хиляди лева е печалбата, и то от време на време.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Задайте и Вие въпрос, за да може господин Златев или там, който иска от Асоциацията, да отговори.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще допълня въпроса към анализа на проф. Гечев.
Направихте доста старателен анализ от създаването на ефективната фирма към неработещата система БАЦИС, пристанища без уреди и в крайна сметка загуба от 1 млрд. 200 млн.лв. Изброихте точно осем институции, които не работят очевидно, според Вас.
Моят кратък въпрос е: сами ли трябва да се сетим за политическия чадър, или имате нещо малко по-конкретно? Защото осем институции могат да се управляват само от много сериозна политическа сила. Това е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, предлагам да подходим по-технократски. Ако искате, може после в зала, когато влезе докладът, да минем в политически смисъл. Но тук дайте да свършим някаква работа, защото иначе ще започнем да си сипем обвинения. Ако искате да свършим някаква работа, дайте въпросите ни да са по-технократски и да подходим по-прагматично.
Господин Златев, може би.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Мисля, че и колегите от „НИС Петрол“ ще се намесят, защото тук има представител на фирмата-собственик на сръбската рафинерия. Разбира се, разбирам мащаба на погледа на господин Гечев – той е професор, макроикономист, но ще ми се да направя два бързи коментара.
Когато сравняваме ябълки, би трябвало да ги сравняваме с ябълки, а не с круши. Когато сравняваме рафинериите в Европа, трябва да разбираме, че Сърбия не е в Европейския съюз. Сърбия работи в условията на държавен монопол на горива и произвежда 1,5 млн.т. собствен нефт, който се намира на 140 км от рафинерията, значи транспортът от 20 или 30 долара за тон, който другите плащат, за да го превозят с танкерите до друга рафинерия в Бургас, са още повече по-скъпо в Ротердам, при тях това отсъства. Не искам вместо колегите от „НИС Петрол“ да коментирам, познавам добре също сръбския пазар. Така че условията в Европейския съюз и Сърбия са абсолютно несъвместими. Не само Сърбия, има още четири рафинерии, които при всички останали, които са на загуба в Европа, показаха печалба. Така е, прав е господин Гечев. В това число и нашата холандска рафинерия. Но там условията са съвсем различни в случая. И аз говорех за случая. Сравнението със Сърбия – рафинерия в Сърбия, и рафинерия в Европейския съюз, мисля, че е абсолютно неуместно.
Що се отнася до данък печалба, аз озвучих вече, предполагам, че колегите също могат да кажат, но данък печалба, който „Лукойл“ е платил е 156 млн.лв. Това, което се има предвид, може би е за последните три години, когато рафинерията наистина работеше на загуби. Но това е тенденция в цяла Европа и аз ще обясня защо. За същия този период в Европа бяха затворени 14 рафинерии. Това е така наречения refining margin, когато ножицата се разтваря, нефтът става толкова скъп, че горивата, произведени от един тон нефт, струват по-евтино, отколкото самият нефт. За съжаление това беше ситуацията на пазара на горива през последните три години. Слава Богу, тенденцията вече е обратна и тази година – в момента вече, рафинерията вече е на печалба. Така че съм готов да представя година по година, да направим пълен анализ, но това е тенденция, която е изцяло в Европа, в цяла Европа и това беше реалността и ситуацията на пазара. Пак казвам, за да бъдат принудени 14 рафинерии да затворят в Европейския съюз, ситуацията не е била никак лесна.
Да, заводът беше на загуба три години. Факт е това нещо. Но причината поради това беше изключително високата цена на нефта, стигнала до такива размери, че направи refining margin отрицателен. Тоест, продуктите, които се произвеждат от един тон нефт струват по-евтино, отколкото самият тон нефт.
По отношение на печалбата, всички ние сме одитирани фирми от международни големи компании. Така че това може да бъде много лесно проверено в случая. Един процент печалба на литър не е малък процент, умножено по милионите литри, в които ние работим, това не дава лоша печалба. Да, тя може да бъде по-висока или по-малка в случая, но общо взето нефтените компании винаги работят на обема, а не на печалбата. Аз неслучайно започнах с анализа, че българският пазар е най-бедният в Европа. Няма как да извадим друга печалба.
Нещо повече, в западноевропейските страни може печалбата да е 1 или 2% по-голяма, но там и обемите са други. Там потреблението на глава от населението на нефта е 3 или 4 пъти по-голямо от това в България. При тези огромни обеми това е една сериозна и прилична печалба.
По отношение на въпроса на господин Ковачев, ако не бъркам, аз се извинявам, господин Ковачев, но ще отклоня отговора на въпроса, тъй като той е по-скоро политически. Ние никога не сме се занимавали с политика и нямаме никаква амбиция и желание да се занимаваме с политика.
Безспорно обаче, господин Ковачев, сте прав, че без действието или бездействието на държавни институции такъв огромен процент сив сектор не може да има. А дали е политически и коя политическа сила, не ми се ще да коментирам. То беше видно и по телевизията в последната нощ на избори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нека да изясним, господин Златев, последно във връзка с укрития акциз. Понеже господин Димитров потвърди, че за последните три години е гледал анализа…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На Министерството на финансите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: …е 1 млрд. лв. Тук пише за 2015 г. укрит акциз според Министерството на финансите е 1 млрд. лв. Нека изчистим този въпрос, ако може – виждам, че сте отворили сайта на Министерството на финансите, да видим точно.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: Аз не разбрах, господин Председател, какъв е въпросът.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Във Вашата презентация, когато сте разгледали акцизите, сте казали акциза за 2015 г. и сте го разбили. Там има точка, където пише „укрит акциз“. Според Министерството на финансите е 1 млрд.лв., тоест съставлява 33%. Тук господин Димитров каза, че е гледал анализа, наистина е 1 млрд.лв., но за три години.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По 1 млрд.лв.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само това да изчистим.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това е анализ на промените в чл. 118 от Закона за ДДС в сила от 1 януари 2015 г. „Настоящият анализ е изготвен с цел да оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитието на пазара на течни горива и конкуренцията, административната тежест и разходите за икономическите оператори. Данните от анализа показват значителен риск по отношение на доставките на течни горива, като най-рисково са оценени доставките на дизелово гориво. При средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 млрд. 391 млн. 500 хил.л. за анализирания тригодишен период декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 млрд. 163 млн.л. Тоест, 1 млрд. л. липсва.
Видно от анализа средногодишно не се декларират 1 млрд. 228 хил. 340 л. дизелово гориво, което като относителен дял представлява 36,2%.“ Тоест, Министерството на финансите е установило, че 36,2% е контрабандното гориво, което е внесено, похарчено и за него не са събрани пари. Анализът е – предприетите от нас действия какво са намалили. Анализът показва, че с най-голям относителен дял са селскостопанските и тези, и тези. От началото на промените е въведен контрол. Има още много неща. И сега се казва: „Анализът за 2013 г. показва, че намалението е само 6 – 7% в дела на продажбите на течни горива и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите такси“. Тоест, колеги, за три години назад почти относително потребление, почти относително едно и също плащане за едни 30 % липсва. Да не Ви чета сега целия текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Димитров, 1 млрд. обем или 1 млрд. лева?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: На литър е 1,04 лв. е това, което държавата трябва събере. При 1 млрд. горива колко трябва да са парите, които трябва да събере? – 1 млрд. 100 млн.лв./1 млрд. 200 млн.лв.
И ето сега, бюджетни приходи. Оценка за въздействие. „Мярката ще доведе до увеличаване на бюджетните приходи от акциз, ДДС и корпоративен данък и така нататък – загубата от укрити данъци по нерегламентираните доставки и продажби на течни горива се оценява на 1,1 – 1,2 млрд. лв.“ Всяка година по толкова.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това ме кара да поканя отново Националната агенция за приходите и съответно Агенция „Митници“, но имаше въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Отново правя връзката с КТБ, нарочно правя, не за да Ви отклонявам. Идвам, разбирам, че има един проблем, редовите граждани не са могли да влязат и да видят в КТБ какво се случва, но нещо се е случило. Имаме един успешен бизнесмен, другите банки – с един процент, а той – с друг, накрая държавата – 3,4 млрд. лв., и трябваше аз да ги гласувам.
В момента също имаме един феномен – един успешен бизнесмен, който много добре работи, всички други бизнесмени работят по един начин, той работи много по-добре от тях. В крайна сметка да не се окаже, че някакви милиони липсват, държавата не ги е събрала и ние ще трябва да ги компенсираме по друг начин.
Накрая дойдоха тук от ДАНС и казаха – ние, дори вестници не сме чели, не знаем какво става, но ето, има проблем с КТБ, дайте да го решаваме някак си.
Искам на следващото заседание ДАНС и Прокуратурата да бъдат така добри, да дойдат и да кажат какво са направили, знаят ли, не знаят ли. Защото ако ние ще го установим, ако Валя Ахчиева ще го установи, оказва се, че целият бранш знае какво се случва, но само ДАНС и Прокуратурата не знаят, някак си е обидно за тези институции.
От друга страна, разбрахме, че има досъдебно производство, да дойдат и да кажат. Има някакъв доклад, който колкото и да е секретен, извинявам се, но основните изводи трябва да се знаят. Някой може ли да трие в БИМИС, не може ли да трие в БИМИС, могат ли да изчезват… Защото ние говорим за тези 1 млрд. 200 млн. лв. всяка година, независимо кое правителство е било. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Хубаво е заключенията да бъдат накрая, защото Асоциацията чака въпроси. Ако имате въпроси, а накрая да са становищата, ще е добре да работим в този порядък.
Има ли въпроси към Асоциацията, колеги? Не виждам.
В такъв случай само мога да Ви благодаря. Ако се наложи след изслушването на институциите и имаме въпроси към Вас, ще си запазим правото да Ви поканим отново. Благодаря Ви много.
ВАЛЕНТИН ЗЛАТЕВ: И ние Ви благодарим, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, преминаваме към
Точка втора
Разни.
Нека да уточним за следващия път, който се пада във вторник, кого да поканим. Но тъй като имаме пленарно заседание, в този случай не можем да го проведем във вторник. Ще трябва да бъде евентуално в сряда от 14,00 ч., ако има свободна зала.
Сега ще решим кого ще поканим. Има две предложения. Първо, аз предложих отново да извикаме Агенция „Митници“ и НАП. Ако искате, да извикаме ДАНС. Не знам как може да извикаме Прокуратурата за досъдебно производство – да дават данни, малко ми се струва, че не е…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нали имат доклад? Прокуратурата има доклад.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Докладът може да го изискаме от Прокуратурата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да не стане като с КТБ – не сме чели дори и вестници!?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В такъв случай, ако искате, да изискаме този доклад, за който каза господин Златев. Ще направим закрито заседание. След като те могат да го прочетат, предполагам, че и ние можем да го прочетем, поне да чуем.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Те бяха тук, да са го донесли. Плюс това той е за дейността на Агенция „Митници“. (Уточнения.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпросът е дали да бъде следващия път.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да дойдат от Прокуратурата, защото могат да възникнат още въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпросът е следващия път кого да поканим – Митниците може да ги поканим следващия път, или на по-следващия път. Предлагам ДАНС и Прокуратура.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Те имат Координационен център и всяка сряда общо взето ходят в Министерския съвет. Там като се започне са и АПИ, и БОП, и ДАНС и всички, които са в този Координационен център, да дойдат и да кажат какво правят. По принцип и те присъстват. Това го казаха от НАП, като бяха тук, че имат Координационен център.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: БОП, ДАНС и Прокуратурата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, оставаме за по-следващия път Агенция „Митници“ и НАП.
Следващия път каним ДАНС, БОП и ще изискаме от Прокуратурата ако може да ни представят и тази…
РЕПЛИКА: И Марешки.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако искате Марешки специално да го поканим, на мен някак си не ми се стори сериозно.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да се запознаем първо с материалите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние все пак не сме Комисия за Марешки, нито Комисия за „Лукойл“ или за някой друг специален. А ние сме Комисия… Прочетете и вижте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, само ще Ви отнема една минута.
Важно е, господин Николов, в нашата работа, когато сме изискали отговори на въпроси, те да постъпват своевременно. Миналия път поискахме отговори от НАП за оскъпяването на дизела и бензина от данъчните складове, така че Ви моля да настоявате този отговор да ни бъде предоставен. Отделно от господин Пеев отговор на въпроса за европейските практики по отношение на задължителните резерви и разпределението на разхода между държавата и частния сектор.
И, трето, господин Николов, обръщам се към Вас и към секретариата на комисията. С господин Гечев може да сме имали различия, но той зададе въпрос, на който ние заслужаваме да получим отговор и Ви моля да формулираме въпрос към НАП и Митниците за печалбата на рафинериите на Балканите. И въобще, този 1% печалба на литър гориво, който ни беше представен тук, тази информация често е публична и да поискаме от НАП и Митниците официален отговор да ни кажат дали това наистина е световна тенденция, както ни беше казано, за подобни рафинерии на Балканите. Няма нужда сами да търсим тази информация. НАП прави сравнителни анализи, логично е. Така че да поискаме тази информация и да разсъждаваме след това върху нея. Обръщам се към Вас и към секретариата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, господин Димитров. Понеже не сте член, по принцип всички членове получават преди всяко заседание покана, ако могат, да сътрудничат на комисията – или с конкретни въпроси, или с конкретни предложения, така че ще Ви моля преди да се поинтересувате, да предложите. Аз ще Ви бъда много благодарен, че ще помогнете на комисията. Защото досега не сме получили.
От гледна точка на отговорите, доколкото разбрах, от НАП не сме получили нищо. Може би ако са се виждали с проф. Гечев, са помислили, че са свършили работа, не знам. Не е ли? Докато господин Пеев на 6 декември 2016 г. е приложил това. Аз исках да Ви го прочета, но понеже днес кацнах от Анкара, всъщност е било изпратено в Комисията по енергетика. Иначе той ме извести.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само за информация, ако позволите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз отидох там на лична среща, за да си потвърдя информацията, която имах по други канали и тя се потвърди. Но изрично попитах: „Ще предоставите ли официална информация?“, тъй като информацията, която получих, аз няма да разпространявам. Той каза, че ще я предостави, както е обещал. Просто предавам това, което ми каза председателят. Така че моето посещение няма нищо общо и по никакъв начин не изчерпва неговото задължение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Значи за следващия път ще ги подканим наново. Разбира се, ако има допълнителни въпроси, които те трябва да изяснят или писмено или на следващата наша среща. Добре, значи стигнахме до това заключение.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Може ли да направим така? Тъй като всеки път, като каним някой, той започва да обвинява другия – кое не работело, как не работело, да направим една блицсреща. Тези осем институции – по един представител вътре, плюс Асоциацията, някой друг малък – аз лично се ангажирам поне две-три, малки-малки, доста големи фирми, да направим, ако трябва едно 3-часово заседание и да изясним нещата. Защото всички и аз включително започваме да оставаме с впечатление, че в момента въртим от пусто в празно. Всяка институция идва и казва – ние, каквото трябва, сме свършили, но някой друг не го е свършил. Да ги накараме да излязат с едно становище, примерно след Нова година, защото Емил Димитров тук е абсолютно прав. Неговият анализ накрая много ми хареса. Но ние трябва да стигнем до някакво конкретно решение, а не НАП да казват, че Митниците са виновни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Презентацията имаме ли я?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам тук, че са ни я дали в електронен вариант.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Нека поканим всички и да си свършим работата преди Нова година като хората.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм, няма никакъв проблем за това. Въпросът е ние преди това да притиснем институциите, най-малкото те са дали предложения от гледна точка на закона, но тези възникнали въпроси, които сега се породиха, а и с разследването на госпожа Ахчиева, както и от Асоциацията казаха тези данни, ние трябва да изискаме от тях отговори. Нека да ги поканим отделно тях, за да ги питаме. Защото, знаете, колкото повече участници, толкова по-голяма говорилня.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Накрая.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Накрая, разбира се, може да поканим всички, няма никакъв проблем. Всъщност последното заседание, като гледам, ще бъде другата сряда, така че остава м. януари. А ние през това време ще търсим вариант –трябва да мислим и за доклада, ако искате да направим работна група доброволци, или ние ще се наемем тук, да пише нещо, което, разбира се, повечето няма да го одобрят и ще трябва да преработваме. Нещо трябва да помислим, защото това изслушване трябва да се материализира, най-малкото за следващия парламент, ако в този не го приемат.
Колеги, помислете за следващия път и за доклада, който ние трябва да подготвяме. До 23 януари 2017 г. трябва да сме написали нещо и трябва да го приемем.
За следващия път се разбрахме – ДАНС, БОП, и съответно докладът на Прокуратура със самата Прокуратура, да преценят. Така се разбрахме. За по-следващия път ще гласуваме следващия път.
Благодаря на всички, успешен ден!
Закривам днешното заседание.

(Закрито 15,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов