Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., №102-03-2, внесена от Министерски съвет на 21.01.2021 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

Д О К Л А Д


Относно: Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., №102-03-2, внесена от Министерски съвет на 21.01.2021 г.


На заседание, проведено на 11 февруари 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочената Годишна програма.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите – г-жа Росица Велкова – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари” и Методи Методиев – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика“.
Годишната програма беше представена от г-жа Росица Велкова. Документът определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на ЕС и последователното прилагане на европейските политики.
В програмата са включени следните теми във финансовата област:
По отношение на новите собствени ресурси в бюджета на ЕС през пролетта на 2021 г. се очаква Европейската комисия (EК) да направи преглед на схемата на ЕС за търговия с емисии, включително на възможността за евентуалното разширяване на обхвата ѝ върху въздухоплаването и морския транспорт. Освен това се очаква до юни 2021 г. ЕК да представи и предложение за нов собствен ресурс в бюджета на ЕС на база схемата на ЕС за търговия с емисии, както и предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и предложение за данък в цифровата област. По тези въпроси България ще участва активно на всички нива в преговорния процес с оглед защита на националния интерес, като многократно е защитавана позицията на твърдо против въвеждането на собствен ресурс в бюджета на ЕС на база схемата за търговия с емисии. Тази линия ще продължи да бъде следвана и в бъдеще поради ключовото значение, което приходите от схемата имат на национално равнище за сектора.
Във връзка с проектобюджета на ЕС за 2022 г. г-жа Велкова подчерта, че страната ни ще участва активно в дискусиите по този въпрос, защитавайки интересите на страната в приоритетните за нас области - Кохезионна и Обща селскостопанска политика. Важно е осигуряването на адекватно ниво на средства за двете политики, както и за областите миграция и опазване на външните граници. България ще съблюдава и за спазване на договорените от бюджета на ЕС средства във връзка с извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Що се отнася до Съюза на капиталовите пазари г-жа Велкова отбеляза, че България подкрепя плана за действие за изграждане на Съюза на капиталовите пазари, като е важно бъдещите мерки, които целят да стимулират всички пазарни участници да се възползват от един силен Съюз на капиталовите пазари, да запазят сегашните високи нива на защита на инвеститорите и на финансовата стабилност, както и да отчитат възможностите и предизвикателствата, породени от новите технологии и цифровизацията.
По отношение на завършването на Банковия съюз бе подчертано, че Банковият съюз е интегрирана рамка на Европейския съюз за осигуряване на финансова стабилност и минимизиране на разходите за банкови фалити посредством общи за всички банки пруденциални изисквания, единен надзор и общи механизми за преструктуриране на банки и гарантиране на депозитите. В Банковия съюз задължително участват всички държави членки на еврозоната, а държавите членки извън еврозоната могат да се присъединят на основата на тясно сътрудничество между националния компетентен орган и Европейската централна банка. България и Хърватия са първите държави членки на ЕС извън еврозоната, които през 2020 г. се присъединиха към Банковия съюз на основата на тясно сътрудничество с ЕЦБ.
България подкрепя продължаването на паралелната работа по всички елементи за по-нататъшното укрепване на Банковия съюз, включително работата по мерките за отстраняване на слабостите на ниво институции и на ниво държави членки, където се наблюдава системен ефект, както и последващо намаляване на рисковете в банковия сектор, включително и ограничаване на натрупването на необслужвани кредити.
Освен това, страната ни подкрепя изграждането на третия стълб на Банковия съюз – Европейската схема за гарантиране на депозитите. Дебатът относно нейния модел, обхват и възможността за финансиране на алтернативни мерки (извън изплащането на гарантираните депозити) е тясно свързан с решенията, които ще се вземат за промени в рамката за управление на кризи.
Следвайки дневния ред на Европейската комисия през 2021 г., Комисията по бюджет и финанси предлага на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове да включи в проекта на Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021г. следните политики и инициативи, по които Народното събрание, респективно Комисията по бюджет и финанси, ще продължи да осъществява наблюдение и контрол:
1. Данък върху цифровите технологии и предложение за данък върху цифровите технологии като собствен ресурс.
2. Задълбочаване на съюза на капиталовите пазари –
а)Преразглеждане на пруденциалните правила за застрахователните и презастрахователните предприятия (Платежоспособност II)
б) Преразглеждане на Директивата и Регламента за пазарите на финансови инструменти.
3. Приключване изграждането на Банковия съюз – Преразглеждане на уредбата за управление на банкови кризи и за застраховане на депозитите.
Предложенията за включване в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2021 г. бяха подкрепени със: „За” – 16 народни представители, 0 „Против” и 0 „Въздържали се”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

МЕНДА СТОЯНОВА