Указ № 259 на Президента на Република България, постъпил на 14.11.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 7 ноември 2018 г. и мотивите към указа.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


Д О К Л А Д

Относно: Указ № 259 на Президента на Република България, постъпил на 14.11.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 7 ноември 2018 г. и мотивите към указа.


На заседание, проведено на 15 ноември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Указ № 259 на Президента на Република България, постъпил на 14.11.2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 7 ноември 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Администрацията на Президента на Република България - проф. Емилия Друмева- секретар по правни въпроси и Илия Христозов - съветник по икономика и инвестиции, от Министерството на финансите - Росица Велкова – заместник – министър и Петя Копчева - началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, от Агенция „Митници”- Борислав Борисов - заместник – директор и Йохан Иванов - директор на дирекция "Правна дейност и обжалване", от Националното сдружение на общините в Република България – Силвия Георгиева – изпълнителен директор.
Указът и мотивите към него бяха представени от проф. Емилия Друмева.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание § 39, т. 6, т. 15, т. 17, т. 23, б.”а” и „б”, § 40, § 50 и § 64 от Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 7 ноември 2018 г.
В мотивите си президентът изразява несъгласие с разпоредбите на Закона за местните данъци и такси относно данъка върху превозните средства, отлагането на срока за реформата за таксата за битовите отпадъци и въвеждането на по-високи данъчни ставки за жилищните имоти в населените места и селищни образувания от Списъка на курортите в Република България и промените в Закона за митниците.
Президентът посочва, че с приетата уредба на данъка върху превозните средства се отменят съществуващите досега данъчни облекчения. Отчитайки стандарта на живот на българските граждани, президентът счита, че с приетия закон данъчното бреме не е съобразено с равнището на доходите на гражданите, което е в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, според който данъците трябва да са съобразени с доходите и имуществото на гражданите.
Също така президентът оспорва промяната в § 39, т. 23, б.”а” и „б” относно удължаването на срока за прилагане на приетата през 2017 г. реформа за таксата за битовите отпадъци. Посочва, че запазването до 2022 г. на съществуващата практика за начисляване на таксата за битовите отпадъци е в противоречие с редица решения на Конституционния съд и с чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
Президентът оспорва и промяната въведена с § 39, т. 6 относно чл. 22, с който се въвеждат по-високи данъчни ставки за жилищните имоти в населените места и селищни образувания от Списъка на курортите в Република България. Президентът посочва, че в случая става смесване на елементи на подоходен с имуществен данък, което е в противоречие с практика на Конституционния съд.
Президентът оспорва и промяната въведена с § 50 и § 64 в Закона за митниците, с която се предвижда структурна промяна в Агенция” Митници”. Президентът счита за недопустимо прекратяването на правоотношенията на служителите поради закриване на администрацията/предприятието по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328 от, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Президентът оспорва и промяната в чл. 9 от Закона за митниците, която предвижда прекратяване на правоотношенията на висши държавни служители без предизвестие по преценка на директора на Агенция ”Митници”, съгласувано с министъра на финансите.
Във връзка с ветото на президента по ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане, в Комисията по бюджет и финанси се получиха писмени становища от Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
След представяне на указа и мотивите към него, се проведе дискусия, при която становища изразиха представителите на Министерството на финансите, на Националното сдружение на общините в Република България и членове на Комисията.
Както в писмените становища, така и по време на разискванията се изразиха следните аргументи срещу мотивите на президента за наложеното вето на закона:

1. По § 39, т. 6 – относно въвеждането на по-високи данъчни ставки за жилищни имоти в населените места от Списъка на курортите в Република България
Въвеждането на по-високи данъчни ставки за имоти в населени места от Списъка на курортите в Република България е мярка, която цели да се избегне укриването на данъци и да се намали сивата икономика. Укриването на данъци не следва да бъде толерирано, а е необходимо да бъдат търсени начини за справедливо данъчно облагане, което да не позволява да бъдат неравнопоставени и ощетени съвестните данъкоплатци.

2 . По § 39, т. 15, 17 и § 40- относно данъка върху превозните средства
Данъкът върху превозните средства е имуществен данък, който не е свързан с използването на автомобила (имуществото), а с неговото притежаване.
В съответствие с това предложената със закона промяна цели запазване характера и целта на данъка за облагане на имуществото.
Доколкото данъкът върху превозните средства е свързан с притежаването на автомобил, то честотата на неговото използване не може да бъде основа за определянето му, тъй като това не кореспондира с данъчната теория за имуществен данък. В допълнение ползването на движимото имущество не може да бъде установено по адекватен и контролируем начин за целите на определяне на данъка.
По отношение на наличието в автомобила на устройства за намаляване на вредните емисии е установено, че съществуващите в действащия закон данъчни облекчения в тази посока не са ефективни, доколкото същите се използват предимно за намаляване на дължимия данък, т.е за използване на данъчно облекчение, което не може да бъде контролирано от общините.
Видът на горивото има значение за чистотата на атмосферния въздух, поради което електрическите превозни средства са освободени от данък. По отношение на останалите автомобили към настоящия момент не съществува база данни, която да отразява допълнителния вид гориво, който използва автомобила, което води до невъзможност да бъде определен размера на данъка. От друга страна, при наличие на възможност автомобилът да работи с два вида гориво, не би могло да се контролира какво гориво е използвано.
По отношение на разходването на събраните средства от този данък за екологични цели, следва да се отбележи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за публичните финанси постъпленията в бюджета не са целеви и служат за покриване на плащанията и подобна ограничителна уредба ще бъде в противоречие на изрична законова разпоредба, предпоставяйки противоконституционност на уредбата.
Конкретният ефект върху засегнатите страни от предложените изменения свързани с данъка върху превозните средства не би могъл да се определи, тъй като ще зависи от избраните от общинските съвети ставки и коефициенти за облагане в определените със закона граници, както и от коефициента за екологичната категория, на която съответстват автомобилите.
Следва да се отбележи, че се очаква намаление на данъка за средния клас семейни автомобили с екологична категория по-висока от „Евро 3“, каквито са притежавани масово от населението със средни доходи. Увеличение на данъка ще има за най-старите и мощни автомобили, които са ненадеждни и причиняват замърсявания на въздуха с вредни емисии, което е справедливо и социално обосновано от гледна точка на вредите, които причиняват на обществото. Независимо от това, при увеличаване на данъка на стар автомобил, то същият отново ще е в пъти по-нисък от данъка на по-новите автомобили.

3. По § 39, т. 23, б.”а” и „б”- относно отлагане на реформата за таксата върху битовите отпадъци
Причина за предлагането и приемането на подобно законодателно решение между първо и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е възможността за ползване по подходящ начин на данните от преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г. относно броя на ползвателите на услугите в имота за определяне на таксата за битовите отпадъци.
По този начин ще се ползва ресурсът, отделен за преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г., като въз основа на събраните данни при преброяването и данните от справките на управителите на етажната собственост за броя на ползвателите на услугата в имота, общинската администрация ще има възможност служебно да определи броя на ползвателите.
Това ще доведе до намаляване на административната тежест за всички задължени лица - граждани, бизнес и общинската администрация, чрез освобождаване на задължените лица от подаване на декларации за броя ползватели в имота.

4. По § 50 и § 64-промяната в Закона за митниците
Нито в Конституцията на Република България, нито в нормативни актове, уреждащи законодателния процес, е изведена изрична забрана с преходни и заключителни разпоредби да се правят промени в други закони.
В своите решения Конституционният съд на Република България застъпва разбирането, че чл. 88, ал. 1 от Конституцията фиксира решаващите етапи на процедурата, по която да се приемат законите в Република България. Като посочва изрично, че законите се обсъждат и приемат на две гласувания, той допуска отделни техни разпоредби да могат да бъдат променяни, респективно да бъдат внасяни допълнения в законопроекта, и в хода на обсъжданията им в комисиите между първото и второто гласуване на съответния законопроект, и след това да бъдат предлагани за гласуване в пленарна зала.
С промените в Закона за митниците се променя организацията на агенция „Митници“ и се създава материалноправна компетентност министърът на финансите да създаде ново административно звено - териториална дирекция, която да е част от структурата на Агенция „Митници“ и която да организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата й митнически бюра и митнически пунктове, както и да извършват дейности, определени със закон. Следователно, държавната администрация в Агенция „Митници“, която изпълнява функциите във връзка с провеждането на митническата политика, ще продължава да осъществява законовоопределените си функции. Промените в Закона за митниците предвиждат правоотношенията със служителите да се уреждат при условията и по реда на чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за държавния служител, съответно чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда в рамките на определената численост на персонала на Агенция „Митници” и в съответствие с определената структура и численост на персонала на териториалните дирекции, поради което аргументите за заобикаляне на защитните разпоредби на чл. 87а от Закона за държавния служител и на чл. 123 от Кодекса на труда не са основателни.
С предвижданите промени в Закона за митниците по отношение на възникване и прекратяване на служебните правоотношения с визираните висши държавни служители не се засяга или нарушава цитираната конституционна норма, нито се нарушава принципа на стабилитет на държавната служба. Коментираното Решение № 11 от 1998 г. на Конституционния съд е прието преди влизането в сила на Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.), когато правоотношенията с държавните служители са се уреждали по силата на трудов договор.
С предвижданите промени в Закона за митниците разпоредба, изключваща съдебния контрол на прекратяването на служебното правоотношение с изброените държавни служители, не е предвидена, поради което и не може да бъде направена аналогия с обществените отношения, които се уреждат в проекта на Закона за митниците и тези по нормата от Кодекса на труда, която е обявена за противоконституционна, както и не биха могли да се приложат мотивите на Конституционния съд на Република България в спецификата на конкретния случай.
След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по бюджет и финанси, с 12 гласа „За”, 9 гласа „Против”, без „Въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от
Народното събрание на 7 ноември 2018 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

МЕНДА СТОЯНОВА