---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 1

На 31 май 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на Вътрешни правила за работа на Комисията по бюджет и финанси.
2. Определяне числеността и състава на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси ( на основание чл. 25, ал. 2 от ПОДНС).
3. Проект на решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., № 702-00-11 от 19 май 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дневният ред Ви е раздаден. Има ли предложения по него? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички сте получили предварително Вътрешните правила. Няма промени от предишни години. В момента не сме получили предложения за промени с изключение на едно – от господин Търновалийски. То е по отношение на чл. 7, ал. 6, където е казано, че при изказване в заседание на Комисията, народен представител, който има финансов интерес по обсъждания въпрос, е длъжен да разкрие този интерес. Ще направим корекция – „който има конфликт на интереси по обсъждания въпрос, е длъжен да разкрие този конфликт на интереси, защото той може да бъде не само финансов“.
Другата бележка е по общия ред по Правилника – чл. 4, ал. 3, където пише, че съобщенията за дневен ред и материалите за тях, които не са раздадени на народните представители по общия ред, се представят на членовете на Комисията чрез електронна поща. Идеята беше да се спазва 2-дневният срок, записан в ПОДНС. Стараем се да го спазваме, но не винаги успешно.
Материали на хартия в нашата Комисия от миналия парламент не се раздават. Те се изпращат по електронен път. Има сайт на Комисията, в който се качват не само законопроектите, но всички становища и доклади по тях.
Има ли други бележки? Заповядайте, г-н Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, поздравяваме Ви с Вашия избор! Няма да Ви спестим никакви критики, но ще бъде джентълменски.
Не само в нашата, но и в други комисии има проблем с двудневния срок. Нека да се уточним, че ако има изключения, това ще бъде по извънредни причини, които ще бъдат аргументирани. Виждате, че в нашия парламент приемаме законите в понеделник и от вторник започваме да ги поправяме, защото работим на парче. Носим отговорност за парите на хората. Настоявам да спазваме изискването за два дни. Препоръчвам на Комисията да разгледа какви са сроковете на комисиите в другите страни. Двата дни са рекордно малки, но поне това да спазваме.
Второ, госпожо Председател, моля да бъдете по-строга с внасянето на законопроекти, които нямат обосновки. Отказвайте ги. Тук идват проекти за десетки и стотици милиони левове, за които няма никакви числа. Най-скандалното е, когато Министерството на финансите внася такива законопроекти. Имаше такъв случай. Нека да имаме поне два дни, през които да работим с експерти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев, първо за поздравленията, и второ – за бележките. Комисията е работила много професионално. Винаги сме гледали да си свършим работата на нашите заседания. Ще се стараем всички материали да бъдат раздавани поне два дни по-рано.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване Вътрешните правила. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се.

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подкомисията също е постоянно действаща. Нейното наименование подсказва, че тя се занимава основно с обсъждане на изготвените проекти за бюджетна прогноза и за бюджета на Народното събрание. По тази точка се произнася със становище. То е част от бюджетната процедура. Разглежда се изпълнението на определени бюджети и програми на първостепенни разпоредители, които се представят на подкомисията, които по закон не трябва да се разглеждат в Комисията или в пленарната зала. На заседанията могат да бъдат канени ръководители на първостепенните разпоредители, председателя на Сметната палата, техни заместници и така нататък.
Подкомисията не се гласува на пленарно заседание, защото е част от Комисията по бюджет и финанси. Затова тук трябва да определим обща численост на подкомисията и разпределението на хората в нея. Обикновено тя е била на паритетен принцип, с представители от всяка парламентарна група. Затова предлагам броят на подкомисията да бъде от 6 души – по един представител от всяка парламентарна група плюс председателя на Комисията.
Има ли други предложения по числеността и начина на разпределение? Няма.
РЕПЛИКА: Не трябва ли броят на Комисията да е нечетен брой?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, защото не се приема нищо.
Който е съгласен с броя на членовете на подкомисията, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се.
От страна на парламентарната група на ГЕРБ предлагаме госпожа Диана Йорданова за председател на подкомисията и Евгения Ангелова – за член.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: От „БСП за България“ предлагаме госпожа Дора Янкова.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: От ДПС се предлага Сергей Кичиков.
ОТ „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“: Предлагаме Николай Александров.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: От „Воля“ се предлага Кръстина Таскова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Който е съгласен с предложения състав, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. Приема се.

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По тази точка от дневния ред водеща е Комисията по образование и наука, но проектът е разпределен и на нас.
Във връзка с това давам думата на заместник-министъра проф. Димов да направи разяснение.
Проф.ИВАН ДИМОВ (МОН): Госпожо Стоянова, поздравявам Ви по случай избора за председател на Комисията и Ви пожелавам успешна работа.
Разяснявайки Националната стратегия за развитие на научните изследвания, ще се спра на онези акценти, които са важни за Вашата комисия.
Обновяването на Националната стратегия е задължително предварително условие за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите по Приложение № 11 към Регламент № 1303 ЕС на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. С Решение на Министерския съвет МОН е определено за изпълнение на предварителните условия за средствата от ЕС за програмен период 2014 – 2020 г.
Националната стратегия ще се реализира чрез координация и взаимно допълване на инструменти с други стратегически програми – Националната пътна карта за научна инфраструктура, Оперативната програма „Национален иновационен фонд“, Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и други.
Стратегията е разработена от работна група с активното участие на БАН и учени от Софийския университет, фонд „Научни изследвания“, Съвета на ректорите и други организации.
Основната цел е чрез мащабно и дългосрочно развитие на Системата за научни изследвания да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, да се възстанови и вдигне международният авторитет в областта на науката, да се задържат и привлекат талантливи учени в България, та като краен резултат да се постигне дългосрочен икономически растеж и значително подобряване качеството на живота.
Дефинирани са определени политики, мерки и инструменти за тяхното реализиране. Отделни компоненти на политиките са насочени за осъществяване на интелигентна специализация.
Предвиждат се три етапа на изпълнение на Стратегията.
Първият етап е етап на възстановяване от 2017 до 2020 г. до 2022 г.
Вторият етап е на ускорено развитие до 2023 г.
Третият етап е за достигане на световно ниво до 2030 г. на основата на успешното изпълнение на предишните два етапа. С помощта на Изпълнителната агенция за наука, висшите училища и научните организации, ще се създават критерии за атестиране на съответните учени. Тези критерии частично са оповестени. Системата вече е проиграна и от догодина ще функционира активно. Това ще доведе до допълнителни стимули, включително финансови, за привличане на млади учени и за завръщането на учени в България.
Стратегията предполага да се създадат научно-иновационни комплекси. Ще бъдат привлечени партньори от бизнеса. Ще се създадат четири национални центъра за върхови постижения и осем центъра – иновационни, свързани с регионалния бизнес. БАН създаде свои регионални центрове за работа с бизнеса и висшите училища. Наши деца участват в международни олимпиади и печелят награди. Искаме да използваме този потенциал, за да носи иновации, чрез което да се подобри и бизнес климатът в страната.
Проектът трябва да окаже въздействие върху финансите на страната. Приложена е финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4ба от Устройствения правилник на Министерския съвет. Финансирането ще се осъществява със средства от държавния бюджет за съответната година, със средства от европейските фондове и други източници, съгласувано с изискванията на Регламент 651/2014 и на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, експериментално развитие и иновации. Фундаменталните научни изследвания ще идват от фонд „Научни изследвания“, откъдето ще бъдат подкрепяни.
С проекта на акт не се трансформира европейско законодателство и не се налага изготвянето на справка за съответствие с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет.
Съвместно с Министерството на икономиката Стратегията е представена пред заинтересовани научни организации, висши училища, местни и регионални власти в над 10 български градове – София, Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Бургас, Сливен, Плевен, Видин, Силистра, Добрич, Търговище и Габрово.
Министерство на образованието и науката представи проект на Стратегия и изработения индикативен план на инвестициите на всички министерства за предложения и дейности, които имат отношение към техните сектори „Научни изследвания“. Постъпилите препоръки са взети предвид. Проектът на стратегия се подкрепя от научната общност в България. Имаме почти консенсус. Надяваме се документът да бъде приет от парламента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Малко съм объркана от представените факти, че Стратегията е обсъждана и се представя като завършен труд, който удовлетворява всички в научната сфера. Струва ми се, че има сериозно разминаване между стратегиите, които досега се разглеждаха – това е четвърти вариант на актуализирана стратегия от миналата година досега – и това, което сега ни се предлага. То касае най-вече финансовата част на Стратегията. Струва ми се, че отстъплението е доста сериозно спрямо Стратегията, която служебното правителство реализира със съдействието на БАН и на ВУЗ-овете и която беше широко дискутирана и приета от научната общност.
Ще се спра на финансовите разчети и разликите между стратегията, която бе обсъждана преди един месец и сегашната.
Първо, по отношение на финансирането. В предишната Стратегия беше записано „Бюджетна субсидия за развитие на науката“. Ясно беше разграничено нейното увеличение в годините с цел преодоляване на значителните различия, които имаме като научен потенциал и инфраструктура спрямо останалите европейски държави. Сега се предлага планиране на публично финансиране на научноизследователската и развойна дейност. В предишната Стратегия беше казано, че 2020 г. финансирането ще достигне 0,7% от БВП. В тази Стратегия е записано през 2020 г. – 0,5%. Решенията, които трябва да се вземат, за да се развива научният потенциал в страната, са свързани единствено с финансирането. Това е записано в мотивите. Записано е „системно недофинансиране на науката в България“. Със Стратегията този въпрос не го решаваме. Затова възражението е към тази финансова рамка, която няма да създаде предпоставка за решаването на какъвто и да е проблем за българската наука.
Второ, не е предвидена никаква промяна във фонд „Научни изследвания“. От 120 милиона фонд „Научни изследвания“ през 2008 – 2009 г., сега са 15 милиона. Те са изключително недостатъчни. Те са добра форма на проектно финансиране, което дава възможност за инвестиране и довършване до етап иновации. Науката завършва с иновацията. Те трябва да бъдат подплатени с фундаментални или приложни научни изследвания. Тук е записано, че финансирането на проекти по фонд „Научни изследвания“ ще бъде в рамките на държавната помощ. Това ми напомня 2012 г., когато този фонд реализираше проекти на фирми, а не на научни институции.
С тази Стратегия няма да решим нито един проблем на българската наука, а наука не можем да си внесем в България. От тази гледна точка ние няма да подкрепим Стратегията, въпреки че знаем нейното наложително приемане от гледна точка, че Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Програмата „Конкурентоспособност“ зависят от тази Стратегия. С тези финансови показатели Стратегията е само пожелание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В тази Стратегия има един фундаментален проблем. Искаме колегите да правят Стратегия за развитие на науката, при положение че нямаме Стратегия за развитие на България. Не е ли логично науката да обслужва развитието на България?! А другите страни и народи имат система от национални приоритети. Ако бяхме казали на колегите, че виждаме развитието на страната след 30 години еди-как си като направление, те щяха да кажат какво трябва да направи науката, за да стане това. Задачата на колегите е била да се направи някаква стратегия, но за какво – не е ясно. Затова тя има пожелателен характер.
Второ, за бюджетирането. Със средствата, които са заложени за наука, ние задълбочаваме разликата от Европейския съюз. Процентът от БВП в сравнение с Германия, Франция, дори с Румъния, Кипър и Малта, ние сме заложили темпове на изоставане. Ние сме заложили 0,3%, 0,5%, а другите – 1,2%, 1,5%. Цифрите обуславят по-нататъшното изоставане на България в тази сфера.
Трето, държавата си измива ръцете и не ангажира бюджета. Знаем, че европейските помощи са трохи. През 2020 г. нещата започват да изглеждат по различен начин.
Тук се казват много хубави неща за задържане на научните работници в България. Сега с увеличението на заплатите на учителите, те стават по-големи от заплатите на професорите в БАН. Ако приемем постановката, че образованието е водещо, нямаме политически различия. Ако приемем, че приложната наука е определяща за конкурентоспособността, и тук нямаме политически спорове. Тогава защо нашето поведение е различно? Залагаме увеличаване на пропастта между българската и другата наука. Не става въпрос само за финанси. Ние дори не можем да си задържим кадровия състав. Няма професор в БАН, който ще работи за 600 лв. Те масово напускат.
Докато което и да било българско правителство не реши тези въпроси, нещата не отиват на добре. Дори с 0,1%, но трябва да имаме изпреварващо развитие на разходите спрямо БВП.
Накрая, ние сме последната страна в Европейския съюз и имаме ограничени ресурси. Затова българската държава трябва да каже, че не можем да наливаме пари във всички фундаментални и приложни науки. И най-богатите страни имат система от приоритети. Ние трябва да обвържем финансирането на тези приоритети с определени научни звена. Например във Великобритания има образователни университети. Там има един-единствен професор, но това е образователен университет. А ние искаме да финансираме всичко. Няма да стане! Казва се, че ще имаме противоречия между университетите. Ако имаме точни критерии за резултатите на тези научни звена, ще можем приоритетно да ги финансираме.
Нямаме национални приоритети, а караме науката сама да си прави вътрешни приоритети за мечтите на колегите как да се развиваме. А дали ще обслужват българската икономика – не е ясно.
Второ, караме ги да правят стратегия, но им намаляваме финансирането спрямо другите европейски страни, което е неприемливо.
Трето, нищо не казваме в Стратегията за възнаграждението и запазването на кадрите в науката.
Колкото и добре да изглежда Стратегията, пари няма, нищо не казваме какво правим с научните работници в България – дали ще получават по-малко от учителите. Ние от Бюджетната комисия трябва да убедим колегите си от другите комисии, защото вкарваме българската държава в абсурд, с който влошаваме положението в научния сектор.
Няма как политически да подкрепим тази Стратегия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Димов ще ни запознае, но може би през тази, следващата и по-следващата година ще има сериозни средства за наука и образование. Те са от европейските фондове, каквито не бяха договорени в предходния програмен период. Това трябва да се има предвид.
Господин Гечев е прав, че имаме ограничен финансов ресурс и не можем да си позволим ресурси както по-развитите държави, че трябва да имаме приоритети и че това, което ще финансираме, ще доведе до ефект. Според мен смисълът на Стратегията е да изведе приоритети, които да теглят напред и останалите въпроси. Винаги ще има противоречия, но трябва да се търси баланс в рамките на възможностите на бюджета.
Моля проф. Димов да каже нещо за средствата за наука и образование през следващите години, защото ще бъдат в пъти по-големи от сегашните.
ИВАН ДИМОВ: Средствата за наука в абсолютен размер сериозно нарастват през следващите години. Инвестицията по линия на Оперативната програма възлиза на повече от 500 милиона.
Приемането на тази Стратегия е правилен ход. Бенефициент на Стратегията не са учените в България, а българското общество. Българските учени са основните изпълнители. Чрез реализацията на Стратегията се надяваме да нарасне иновативният ни потенциал. Имаме получен „Оскар“ за нова технология. Базиран е на проект за фундаментални научни изследвания, финансиран от фонд „Научни изследвания“.
Приемам, че Стратегията не е лишена от недостатъци. Смятам, че правилният подход е тя да бъде приета и утвърдена.
Второ, в Стратегията се слага сериозен акцент върху качеството на научната продукция и работа на проектен принцип. Министерство на образованието и науката финансира с допълнителни 2 млн. лв. проекти само за млади учени в БАН, които дадоха добри резултати. Български учени работят в известни европейски научни проекти и инфраструктури като Центъра за ядрени изследвания в Женева – ЦЕРН, проектът ПРЕЙС – обединение на суперкомпютърните центрове в Европа. В тези проекти активно участват български учени. В София е инсталиран най-мощният суперкомпютър не само на Балканския полуостров, но и в Югоизточна Европа. България е участник и в Проекта за изучаване на човешкия мозък. Българските учени в тези проекти не получават заплати колкото на учителите, а много по-големи заплати.
Не е редно учителите да получават по-високи заплати от професорите. Надяваме се с реализацията на Стратегията заплатите на асистентите трябва да надвишават средната работна заплата за страната.
Независимо от критиките, ние се опитваме да направим нещо добро.
Приоритетите в Стратегията са ясно изразени. Очертаните четири приоритета се припокриват с приоритетите на Стратегията за интелигентна специализация. Опитали сме се да намерим синергия между шанса за иновация и съответните изследвания, които да захранват тези иновации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че сте извели приоритетите, както са формулирани в Програмата за интелигентен растеж и центровете за интелигентен растеж.
ИВАН ДИМОВ: Това е едната линия, но залагаме и на друг стълб – „Фундаментални научни изследвания“, където стъпваме на съществуващите основни научни школи в България. Има области, където сме много добри, например „Клауд технологиите“ – първи проект на Европейската комисия, където български учени с учени от ЦЕРН създадоха първите технологии за тъй наречената „отворена технология“. Имаме две неща – изследвания, ориентирани към иновации, и развитие на школите „Фундаментални изследвания“.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Притеснява ни финансирането на тази Стратегия. Сега разбираме, че има договорени средства от европейски програми. Знаете ли какви средства са договорени? Ако знаете, защо те не са част от тази Стратегия? Според нас Стратегията няма да може да бъде изпълнена. Идеите може да са чудесни, но без финансиране няма как да се реализират нещата.
ИВАН ДИМОВ: Казах, че източниците на финансиране включват не само държавния бюджет, но и средства по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която има три оси. Първата ос е свързана със създаването на тези центрове. Проектните предложения са подадени. Те припокриват бройката от 12 центрове, които имаме намерение да създадем. Предстои етап на оценяване на тези проекти.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Моето предложение е те да станат част от Стратегията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се надяваме, че всички тези центрове няма да бъдат базирани само на жълтите павета в София, а да има такива и извън София, за да може институтите извън столицата да работят заедно с бизнеса.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение.
Който е „за“ подкрепа на Стратегията, моля да гласува.
За – 10, против – 7, въздържали се – няма. Стратегията е приета.
С това изчерпахме днешния дневен ред. Закривам заседанието.

(Закрито в 13,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова

СТЕНОГРАФ:
Карамфил Матев