---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 8

На 25 юли 2017 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидатите за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, на Комисията за финансов надзор.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,32 ч. и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председателя на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Както е обявено, то е с една-единствена точка:

Изслушване на кандидатите за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, на Комисията за финансов надзор.

На това заседание при нас е госпожа Карина Караиванова – председател на Комисията за финансов надзор, и представители на бранша, ако мога така да кажа.
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване: господин Никола Абаджиев – председател на Управителния съвет, Мирослав Маринов, Андрей Шотов, Людмила Векова, Милен Марков, Николай Марев, Георги Тодоров и София Христова; от Пенсионна компания „Бъдеще“ – господин Чавдар Първанов; от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници – председателят на Управителния съвет Радослава Масларска; от Българската асоциация на управляващите дружества – председателят на Управителния съвет Петко Кръстев; и от Движение експерти на гражданското общество – Мариана Станева и Красимир Жейнов.
Това са гостите, които имаме. Надявам се, че не съм пропуснала някого. Те представляват неправителствените организации в сектора.
Съгласно Решението, което прие Народното събрание, за процедурни правила за реда и начина, по който следва да се проведе този избор, искам само да Ви напомня съвсем накратко, че съгласно Закона предлагане на кандидат за заместник-председател за ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, е направила госпожа Караиванова – председател на Комисията, в 14-дневния срок, който беше определен от процедурните правила. Предложенията се придружават от писмени мотиви. Имаме писмено съгласие на кандидатите да бъдат предложени за тази длъжност. Имаме декларация на кандидатите, също попълнена от тях. Имаме писмено съгласие на кандидатите за проучване по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност. Имаме и писмо отговор от тях, че не са в списъка. Подробна автобиография, заверено копие от диплома за завършено юридическо или икономическо образование с минимална степен „магистър“, свидетелство за съдимост, така че по отношение на документите всички правила по Закона и Правилника са спазени.
Предложението, заедно с всички документи, беше качено на сайта на Народното събрание и 12 дни, преди днешния ден, то престоя. Идеята беше всички да се запознаят с кандидатите и неправителствените организации, извън Народното събрание, които имат въпроси, мнения, становища, да бъдат представени на Комисията. Към вчерашна дата и към днешна, доколкото знам, няма постъпили никакви становища или въпроси.
Сега следва да изслушаме кандидатите, като заседанието е открито, предава се чрез интернет на страницата на Народното събрание. След малко ще започнем процедурата, която ще включва как всеки кандидат се представя от председателя на Комисията – до две минути. След това ще дадем възможност на всеки един от кандидатите до 20 минути да представи своята концепция за дейността на управленията в Комисията, за които е предложен, и след това Комисията ще проведе разисквания, като народните представители могат да поставят всички свои въпроси на кандидатите – до две минути. След изчерпване на всички въпроси, те ще дадат отговор също в рамките на 10 минути.
Имаме и време за отговор на предоставените становища и въпроси, но понеже такива няма, това няма да се случи. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който ще бъде публикуван на сайта.
В общи линии това е – Комисията само изслушва и прави доклад за това изслушване, който утре ще депозираме в Деловодството на Народното събрание. Самото гласуване, самият избор се случва на заседание на Народното събрание, където ще представим нашия доклад в резюме, съответно там процедурата продължава, като всеки от кандидатите може да направи свое представяне и от там нататък имаме разисквания и гласуване.
Нямате въпроси, предполагам, по процедурата.
В такъв случай започваме, като давам думата на госпожа Карина Караиванова да представи кандидатите.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представител! Представям на Вашето внимание две кандидатури – на господин Румен Соколов за ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на господин Йордан Чомпалов за ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Няма да минавам детайлно през техните автобиографии. Те са достатъчно дълго време на Вашето внимание, а аз уважавам безкрайно Вашето време. Поради тази причина ще кажа само няколко думи.
И двамата кандидати са с безупречна професионална репутация. Това са личности, които ще помогнат съществено за реализирането на моите амбиции относно институцията, която ръководя, да се превърне в професионален регулатор. Нещо повече, те ще имат изключителен принос и в увеличаването на експертния капацитет на Комисията, от което имаме изключително голяма нужда.
Професионалният път на Румен Соколов е изцяло свързан с капиталовия пазар. Възраждането на този пазар е приоритет и ангажимент, който поех пред Вас, когато ме избрахте за председател. За една година има достатъчно насърчителни сигнали за неговото развитие, но трябва да увеличим скоростта – да се доближим до ситуации в страни, които са близки до нашето развитие, като Румъния, Полша – други бивши социалистически страни. Господин Соколов е пряк участник в почти всички проекти, които модернизираха българската борса. Като журналист е наблюдавал отстрани и е отразявал процесите на капиталовия пазар, а от друга страна, като инвестиционен консултант има лични постижения и впечатления като участник на този пазар.
Другият кандидат – Йордан Чомпалов, е сред най-уважаваните юристи в сферата на правото на ценните книжа и финансовите пазари, търговско и банково право. За господин Чомпалов регулацията на небанковия финансов сектор е добре позната територия, тъй като той има забележителна кариера в Държавната комисия по ценни книжа. Той има съществен принос в сериозна част от нормативната база, по която работи капиталовият пазар, и именно тези негови умения са основен мотив да го привлека в Комисията за финансов надзор.
Уважаеми дами и господа, предлагам на Вашето внимание кандидатурите на безспорни професионалисти, с безукорна репутация, които биха увеличили авторитета и капацитета на Комисията за финансов надзор. Биха ни помогнали изключително за утвърждаването ни като професионален регулатор, който успешно ще се справи с предизвикателствата на ежедневния надзор над небанков финансов сектор, но също така с нормативната си дейност да създава условия за успешното развитие и на капиталовия пазар, и на допълнителното пенсионно осигуряване. Тези професионалисти ще спомогнат както за хармоничното развитие на бизнеса, така и за надеждната защита на потребителите, затова искрено Ви призовавам да подкрепите двете кандидатури.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Сега кандидатите ще имат възможност да представят своята концепция.
Ще дам думата първо на господин Чомпалов. Не знам защо така реших. Това е господин Йордан Николов Чомпалов, който е предложен за ръководител на управление „Осигурителен надзор“.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна с това, че когато дадох съгласие на госпожа Караиванова да бъда номиниран за този пост, беше с идеята, че ще работим в екип в изпълнение на концепцията, която тя постави пред Бюджетна комисия преди около една година и в което съвсем синтезирано най-важното, бих казал, е визията Комисията да бъде издигната в очите на обществото до нивото на един съвсем съвременен модерен финансов регулатор, с прозрачни практики, безпристрастно отношение към поднадзорни лица и висок професионализъм.
Ясно е, че дейността ми като заместник-председател, ръководещ осигурителния надзор, ако бъда, естествено, избран за такъв, на първо място ще е насочена към разследване и постигане, дай Боже, на целите на финансовия надзор, които са заложени в Закона за Комисията за финансов надзор, в защита на осигурените лица, казвам това в ракурса на ресора „Осигурителен надзор“, и създаване на стабилен финансов пазар, в който обществото има доверие.
Една специфична цел ще си позволя да откроя, която има пряко отношение към осигурителния надзор и която, естествено, произтича от двете току-що изложени цели. Това е постигане на стабилни, сигурни и адекватни пенсии за българския народ. Съзнавам голямата социална значимост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. В най-новата директива на Европейския съюз по дейността на институциите за професионално пенсионно осигуряване изрично се подчертава, че пенсионните фондове не са просто финансови инвеститори, а преди всичко са институции с много важна социална цел. Именно тази огромна обществена значимост, която отличава пенсионните фондове от повечето останали големи финансови инвеститори, в още по-голяма степен налага необходимостта от здрав, стриктен финансов надзор, за да не се допуснат финансови колапси на институции в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
Засилването на ефективността на надзора е и приоритет, изложен в актуализираната Национална програма за реформи „Европа 2020“, за която, ако ми бъде гласувано доверие, ще работя.
По-конкретно като резултати, структурирани в областта на функциите на Комисията, съвсем накратко по отношение на регулативната функция на Комисията за финансов надзор. Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че ще работя за своевременното, подчертавам, своевременното имплементиране на европейското законодателство, както и актуализирането на българската нормативна уредба в областта съобразно обществените потребности.
Само два ключови акцента ми позволете да направя. Освен своевременно имплементиране, мисля, че е много важно качествено имплементиране. Малко отклонение като шега, не бих искал да бъда номиниран за „Златен скункс“ като най-добре изготвен нормативен акт. И особено важно нещо – имплементация на европейското законодателство, което да е в максимална възможна степен адекватно на националните условия, защото много от актовете се приемат, като се мисли в голяма степен за европейски държави, каквито България все още не е, и е много важно, стига да дава възможност съответният европейски акт, било в рамките на самия европейски акт, а ако не, в едни разумни указания и разумна практика по прилагането да се държи сметка за националните специфики на българския пазар.
Само няколко ключови, важни актуални теми, обект на регулацията. В докладите на съвместната мисия на Световната банка и на Международния валутен фонд от май 2017 г. със задоволство отбелязвам, че е констатирано, че осигурителният сектор е устойчив и стабилен. Има обаче направени препоръки, които заслужават особено внимание и по които ще трябва с много отговорност да се работи. Това са експозициите на пенсионните фондове към свързани, в житейски смисъл, лица, оценяването на неликвидни активи. Това са въпроси, които са сложни и заслужват много сериозно обсъждане. Вече има направени предложения в тази посока в много наскоро внесения Проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в Народното събрание.
Изключително важен и много сложен въпрос е темата за повишаване доходите на пенсионните фондове от втория стълб. Огромният проблем за мен е в дилемата между консервативно инвестиране, заложено като принципи в Закона, и по необходимост свързаността на по-високи доходи с поемане на по-голям риск. Това е баланс, който трябва да се търси постоянно, защото условията се променят. В Законопроекта за изменение и допълнение на КСО има известно либерализиране на инвестиционните ограничения, което считам за положително.
В докладите на Световната банка и на Международния валутен фонд либерализацията на инвестиционните ограничения е средносрочен приоритет и експертите от Световната банка свързват тази средносрочност с идеята, че инвестиционните ограничения би трябвало да се либерализират, когато наистина има пълна сигурност и пълно доверие във функционирането на Българска фондова борса като коректен измерител на пазарните цени. По никакъв начин обаче това не означава, че не трябва да се започне работа максимално скоро, включително относно идеята за така наречените „мултифондове“ – портфейли, които дава възможност осигурените лица да избират между различни нива на риск. Разбира се, една подобна регулация за мултифондовете вероятно би изисквала, когато ти остават пет или десет години преди пенсиониране, ти да нямаш право на избора – портфейлът, в който стоят твоите спестявания, да бъде твърдо консервативен.
Само маркирам, че предстои работа по създаване на уредба относно изплащане на допълнителните пенсии. Доколкото знам, Министерството на труда и социалната политика е водещо в този проект, но Комисията ще участва активно, доколкото това касае и пенсиите, които се отпускат от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
И най-накрая една тема, към която имам особен афинитет, това е разкриването на информация. Трябва да се разкрива информация на ясен и достъпен език. Това е наблегнато и в новата Директива за пенсионните фондове, която съдържа доста по-големи изисквания относно това каква информация трябва да се предоставя на осигурените лица, която директива вероятно ще трябва да започне да се имплементира в близко време, за да не се получи така, че 2019 г. тя няма да е позната и въведена в българското законодателство.
Идвам до надзорната функция на Комисията. Препоръките на мисията на Световната банка и на Международния валутен фонд са да бъде изготвен всеобхватен план за засилване на надзорната функция. Подобни действия вече се извършват в Българската народна банка. Необходимо е да се преосмисли философията, вътрешните правила и процедури на осъществяване на надзор. Има някои конкретни препоръки, които следва да се анализират и съответно адресират.
Тук идваме до една голяма тема. И в докладите на Световната банка, и като принцип на Международната организация на пенсионните надзори, а също и в новата Директива за пенсионните фондове, които споменах, се поставя изискването за създаване на надзор, който да се базира на рисковете, в противовес на надзора, който понастоящем е възприет, а именно надзор за спазване на правилата. Проверява се дали поднадзорното лице отговаря на конкретните изисквания, чекват се едни въпросници. В това няма нищо лошо, разбира се. Този надзор сам по себе си е абсолютно необходим на етапа, на който сме били и все още сме. Въпросът е, че е необходимо да започне работа по въвеждане на по-сложния тип надзор, базиран на рисковете.
За пенсионните фондове дълго време е било въпрос дали трябва да се въвежда, или не такъв надзор, но в крайна сметка, което споменах, това са препоръки, които трябва да опитаме да въведем. Тук целият ключ е как ще се въведе, но това сега не мога да Ви го кажа, защото е въпрос на сериозен анализ, на сериозна подготовка. Важно е да се каже, че в никой случай въвеждането на надзор, базиран върху риска, не трябва да отслаби сегашния надзор. Тоест това трябва да бъде допълнение към сегашния тип надзор плавно и постепенно, за да бъде ефективно.
Позволете ми само да спомена, че в ежедневната работа на управление „Осигурителен надзор“ и на Комисията, освен извършването на стриктен надзор, аз ще се старая да се спазват максимално препоръките на международните институции, в частност на Международната организация на пенсионните регулатори, а това са принципи, които са познати на българската среда, които са въведени в българското право. Например принципът за пропорционалност и последователност, това е чл. 6 от АПК, който означава пропорционалност на надзорното действие спрямо степента на риска, на който е изложено поднадзорното лице, търсене на баланс между потенциални ползи от надзорното действие и тежестите за поднадзорните лица. Отварям скоба, но подчертавам, без това да е за сметка на компрометиране на целите на надзора.
Принципът за прозрачност е коментиран много пъти. Искам само да прочета чл. 9, ал. 1 и 2 от Закона за Комисията за финансов надзор, защото според мен това синтезирано изчерпва какво трябва да се прави. То се прави, но каква е посоката към финансовия надзор по отношение на прозрачност.
„Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагане на нормативните актове, както и мотивите за промяна.“ Та следваната политика представлява средствата, които Комисията избира при упражняване на оперативната си самостоятелност. Тази прозрачност на политики, практики и мотиви за промяна в още по-голяма степен, защото мисля, че има какво да се надгражда, ще направи така, че поднадзорните лица и обществото да са наясно как Комисията упражнява своите иначе неминуемо широки правомощия, заложени в Закона, а те трябва да са широки, защото просто няма как динамичната финансова материя да се регламентира прекалено стриктно.
Последно, с една дума: темата за повишаване на финансовата култура на осигурените лица ще е с приоритет и всичко, което казах досега, вярвам, че трябва да се провежда в тясно сътрудничество с компетентните държавни органи – Министерството на финансите, Министерството на труда, Бюджетната и Икономическата комисии на Народното събрание, БНБ, сдруженията на професионалните организации, на пенсионните фондове и други асоциации, както и международните институции – Световна банка, Международен валутен фонд, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, че се вместихте във времето.
Предлагам да дадем думата и на другия кандидат и след това да минем към разисквания.
Заповядайте, господин Соколов.
РУМЕН СОКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото искам да благодаря на госпожа Карина Караиванова за поканата да се включа в нейния екип по работата по възраждане на капиталовия пазар в България, който, както и господин Чомпалов спомена, стои в основата на икономиката и дори е свързан с другите две управления на Комисията за финансов надзор.
Моята концепция е продължение на концепцията на госпожа Караиванова, представена през миналата година, както и на приетата от Съвета на капиталови пазари Стратегия за развитие на капиталовия пазар в България, което е и основната дейност на управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Госпожа Караиванова в своята концепция очерта основните аспекти в дейността на Комисията за финансов надзор през миналата година и много неща оттогава бяха свършени. Както казах, беше приета Стратегия за развитие на капиталовия пазар, бяха направени промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които скоро ще бъдат обнародвани, вече са приети на второ четене и предстои обнародването на тези промени, както и предстоящият пазар на държавни ценни книжа, който да се издържа на Българската фондова борса.
В същото време Стратегията постави други сериозни задачи, които трябва да бъдат направени в усилията за възраждане на капиталовия пазар в България. Както знаете, капиталовият пазар във всяка страна, не само в България, е огледало на икономиката и възможност за формиране на пазарна цена, възможност за прозрачност на компаниите, които се търгуват там.
Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ под мое ръководство, ако бъда утвърден и избран за тази дейност, ще работи активно с всички участници на капиталовия пазар за успешно завършване на задачите, поставени от Стратегията, както и за оперативните задачи, които се налагат от Закона за Комисията за финансов надзор. Управлението ще работи с участниците на капиталовия пазар при спазване на принципите за равно третиране на всички лица, законност, професионализъм, прозрачност и диалогичност.
Аз съм очертал няколко основни цели в концепцията, която искам да представя пред Вас.
Едно от най-важните неща е продължаване на работата с участниците на капиталовия пазар по имплементирането на MiFID 2 – Директивата за пазарите на финансови инструменти, втората й част, приета с регламенти през 2014 г., както и регламентите на Европейската комисия и Съвета. Управлението вече работи активно по тази дейност. Бяха направени срещи с участници на капиталовия пазар, като инвестиционните посредници и Фондовата борса, но трябва да се продължи и да се работи и с другите участници, които попадат под обхвата на Директивата и регламентите.
Друг важен аспект в дейността на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е защита на интересите на инвеститорите. Това е едно от най-важните неща, по които трябва да се работи, и то е заложено в законодателството и нормативната база – по-активно да се работи в превенцията за измами на инвеститори и недобри пазарни практики. В последните години многократно се увеличи броят на, бих казал, нелицензирани посредници, но компании, които под предлог, че извършват маркетингова дейност, предлагат близки до инвестиционните услуги на населението чрез обаждания по телефони. И тук, въпреки че Комисията работи много активно вече в тази насока, трябва да се засили и да се анализира как може в рамките на нашето законодателство да се направи превенция на тези практики.
От друга гледна точка сме свидетели на някои недобри практики от страна на публични компании спрямо миноритарните акционери, а Законът позволява защитата на миноритарните, и не само на тях, а и на мажоритарните акционери да бъде по-адекватна.
Засилване на доверието на поднадзорните лица по отношение на работата на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и най-вече на експертите, които работят там. Аз като човек, който идва от бизнеса – страната, която е гледала досега Комисията, имам наблюдение, че много от пазарните участници нямат доверие в експертите, а това доверие трябва да бъде повишено. Експертите имат своята експертност и те трябва в своята работа да докажат това. Това може да се изрази чрез по-активна работа по обработка на документи, проспекти, на документи по започнали производства.
В миналото имаше негативни практики по издаване на документи в последния възможен момент, както и няколкократно връщане на проспекти за доразглеждане. Моето мнение е, че тази дейност трябва да бъде изчистена и да бъде по-експедитивна дейността по обработката на всички документи и проспектите. Бизнесът чака ефективна работа. Бизнесът иска да работи. Разбира се, всичко това трябва да бъде в рамките на Закона. Да не се допускат някои проспекти, каквито имаме – няма да споменавам примери – на компании с утвърден проспект, в които няма нищо, компаниите са празни.
Друга важна точка е осъвременяване на начините за разкриване на информация от страна на поднадзорните лица, като се отчетат промените в местното и европейско законодателство. В Стратегията за развитие на капиталовия пазар вече е заложено изграждане на единна система за подаване на информация и използване на услуги от институциите на пазара. Работата в тази насока е много важна, защото участниците на пазара разчитат да могат да изпращат бързо и по съвременни технологични начини информацията, която се изисква от тях. Вече да не се разчита на имейл и на други остарели начини. Има изградени системи, има регистри на Комисията, но трябва да се продължава в тази насока.
Като допълнение към тази точка е включването през миналата година на допълнителен кръг поднадзорни лица, така наречените „компании по § 1д“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публично управляване на ценни книжа, които като брой многократно надвишават публичните компании, които се търгуват на Фондовата борса. На Фондовата борса се търгуват около 300 компании, тук поне по потвърдена информация има 3000 компании. Това са компаниите от важно отчетно значение, компаниите от енергийния сектор, компаниите с повече от 50% държавно и общинско участие. Вече има готов регистър за оповестяване на информация от тези компании, но разширяването на базата постави нови задачи пред управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и в същото време дава възможност за повишаване на прозрачността в дейността на тези компании и повишаване на корпоративното управление, което е от най-важните части, гледано от инвеститорите.
Друга важна точка: редовни институционализирани срещи с представители на асоциации на поднадзорните лица. Така ще бъде спазен принципът на диалогичност, който вече споменах. В същото време участниците на капиталовия пазар и представляващите ги асоциации – много от хората, които виждаме и тук – ще могат да дадат обратна връзка за работата си с управлението и Комисията. А тази обратна връзка ще помогне да се направи подробен анализ и да се подобри работата на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Комисията за финансов надзор като цяло. Обратната връзка с участниците на пазара е много важна, и не само в този случай, важна е във всеки един аспект, защото тя е огледало на дейността.
Засилване на образователните инициативи, свързани с превенцията на измами, за които споменах, както и с повишаване на инвестиционната култура на населението. За съжаление, все още инвестиционната култура на населението в България е ниска и са много малко индивидуалните участници на капиталовия пазар. Преобладават институционалните участници.
В блога на капиталовия пазар до 2007 г. имаше над 5000 абонати на системи за подаване на поръчки. Сега са многократно по-малко, тоест индивидуални участници, които подават поръчки за търговия с ценни книжа. Примерът на масовата приватизация – много са малко и хората, които си спомнят въобще, че са участвали в масовата приватизация, а акциите от масовата приватизация поставиха началото на борсовата търговия в България през 1997 г. Тогава нямаше ценни книжа, с които да се търгува. Търговията започна с акциите от масовата приватизация. Това са така наречените „спящи акции“, и това е една от целите на Стратегията за развитие на капиталовия пазар – да се активизира. Тук трябва да се повишат образователните инициативи, само, разбира се, с другите участници на капиталовия пазар.
Една сериозна работа, заедно, разбира се, отново споменавам, с всички участници на капиталовия пазар, е инициативата по привличане но нови емитенти. Кръвта на капиталовия пазар са всъщност акциите, които се търгуват. Основата, за която споменах, беше масовата приватизация. В периода 2004 – 2007 г. имаше по над 20 нови емитента на капиталовия пазар, привлечени с активното участие на Комисията тогава и Фондовата борса, на всички участници, на инвестиционните посредници. Провеждаха се кръгли маси. Добрите частни компании бяха запознавани с предимствата на публичността и отговорностите на публичността. Тази работа трябва да бъде възобновена. Точно преди кризата през 2007 г. имаше над 60 компании, които бяха тръгнали по пътя да станат публични, но кризата замрази техните планове. Работата трябва да бъде продължена, защото има добри български компании, които са частни компании, работят добре, да бъде направен анализ на тяхната дейност и да бъдат запознати с предимствата на това да бъдеш на Фондовата борса, твоите акции да се търгуват. За съжаление, все още българският мажоритар се изживява като собственик. Той има правото, разбира се, да бъде собственик на една компания, но трябва да бъде запознат с предимствата на това да разпредели отговорността и рисковете с други участници.
Постоянен анализ на пазарната ситуация и предлаганите инструменти, защото в предишната точка споменах, че повишаване на броя на предадените инструменти, не само акции и облигации от публични компании, а и деривативни инструменти ще повиши ликвидността и оборотите на капиталовия пазар. Но пък в същото време трябва да има постоянен анализ и на рисковете, защото ние трябва да бъдем внимателни. Капиталовият пазар трябва да бъде внимателен при въвеждане на нови инструменти, които могат да доведат до ефекта на преекспониране и на кризи.
Искам да завърша с това, че управление „Надзор на инвестиционната дейност“ ще работи в постоянна връзка с другите две управления на Комисията, защото те са взаимосвързани и Комисията трябва да бъде един екип. Всички да работят заедно, а не да бъдат просто отделни звена на една Комисия, които не се срещат и не си говорят. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, по правилата трябва да преминем към разисквания. Всеки народен представител има възможност до две минути да постави въпроси или становища. Макар че не е записано в процедурата, ако Комисията реши и ако от неправителствения сектор има желаещи, бихме могли да дадем думата и на тях. Нали нямате против? Ако, разбира се, желаят.
Има ли някой от неправителствения сектор, който иска по някакъв начин думата за въпроси или становища? Няма, значи си продължаваме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Процедурно да уточним, госпожо Председател. Предполагам, че това имате предвид – двамата кандидати един след друг ще коментираме, а не едновременно, или как?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, няма проблем.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие решете с кого от колегите да започнем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да започнем с господин Чомпалов, така както започнахме с изслушването. (Реплика.)
Заповядайте. Аз казах: сега е моментът, ако присъстващи от неправителствения сектор, от професионалния сектор желаят да зададат въпроси, или да кажат нещо като становище.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, доцент съм по финанси и банково дело и съм консултант.
Моят въпрос е следният, който е превантивен, бих казал. Напоследък в полезрението на Комисията за финансов надзор може би трябва да се организира – давам повод и на бъдещия заместник председател по инвестиционната дейност, някакво звено от поне двама-трима души, които да проверяват доста съмнителни гастрольори на българския финансов пазар. В последните няколко месеца имах случаи да се натъкна на двама – един англичанин на име Марко Робинсън, без всякакво образование. Той предлага някакви свои ценни книжа на компании в областта на туризма и производство на козметика и нова валута подобна на биткойн. Моля да се провери това нещо и…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие това може да го подадете като сигнал към Комисията.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Като сигнал, но не зная дали е организирано такова звено. Аз веднага бих сигнализирал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сигнализирайте, там си има звено за сигнали.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Не съвсем. То трябва превантивно да се направи.
И една руска подобна компания, която няколко пъти ме безпокои. Ще подам подобен сигнал, но добре е да се засили този превантивен контрол, защото специално на тази презентация на англичанина присъстваха около 300 младежи, които се излъгаха – някои от тях дадоха 9 хил. лв. за няма нищо. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, народните представители, които желаят да вземат думата.
Заповядайте, господин Гечев, разчитаме на Вас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Пословично скромни сме членовете.
Първо, една техническа препоръка за в бъдеще. Разгледах двете биографии, те са съставени по различен начин, което ме навежда на мисълта, че трябва в бъдеще – това не касае в момента, да изискваме европейския формат на СV, тъй като част от информацията отсъства в една или друга степен.
По отношение на първия кандидат, който коментираме. Аз погледнах неговата справка по отношение на образование. Тя е точно в тази област – работил е в тази сфера от създаването на капиталовите пазари. От това, което чух, искам да задам два въпроса.
Първо, може ли да се спрете малко по-подробно на професионални пенсионни фондове, Вие споменахте, има ли такива у нас, и какво е тяхното бъдеще?
Второ, Вие споменахте, колега, за препоръки от Международната организация на пенсионните надзорници. Бихте ли казали кои са тези препоръки конкретно, които касаят България?
Третият въпрос е: тук в СV-то има подробна информация с какво сте се занимали на капиталовите пазари. Какъв е управленският Ви опит, какви екипи сте ръководели и в какво качество? Тъй като, освен че ние всички искаме да имаме много добре подготвени професионалисти в тази ключова институция на държавата, естествено че освен добри професионалисти, Вие трябва да имате и управленски опит, тъй като по няколко десетки души управлявате в тези управления. Това са трите ми въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Записвате си нали?
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Аз имам също един въпрос към господин Чомпалов и той е свързан с част от изложението, което направихте. Имате добри познания и безспорен опит в капиталовия пазар. Споменахте, че се разглежда въпросът за либерализиране на инвестиционните ограничения при пенсионно-осигурителните дружества в средносрочен аспект. Споменахте и за риск в базирания надзор.
Предвид опита Ви на капиталовите пазари, моят въпрос е: считате ли, че е необходима промяна в ограниченията, които са поставени пред пенсионно-осигурителните дружества по отношение на тяхната инвестиционна политика?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други?
Заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Моят въпрос е към господин Чомпалов. Той спомена, че е необходимо повишаване на финансовата култура на осигурените лица. Моите наблюдения действително са такива, че болшинството от българските осигурени лица нямат култура на осигуряване, не са запознати с механизмите на осигуряването.
Моят конкретен въпрос е: има ли господин Чомпалов вече визия как и чрез какви механизми ще се повиши информираността на българския гражданин относно пенсионно-осигурителните фондове? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други въпроси, да дам думата на кандидата да отговори.
Заповядайте, господин Чомпалов. Мисля, че успяхме да си запишете въпросите.
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Гечев, Вие питате за професионалните пенсионни фондове – какво е тяхното бъдеще? Мога ли само да уточня? Става въпрос за задължителните пенсионни фондове, които са универсални и професионални, това ли е въпросът Ви, или единствено за професионалните? (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
С риск да не съм много сигурен точно в акцента на въпроса Ви, нека да кажа няколко думи за задължителните фондове, които са вторият стълб на сега съществуващата осигурителна система. Тяхното значение е изключително важно. Целта им е да осигурят допълнителна пенсия на българския народ в допълнение на солидарната система, представляваща първия стълб, при която, за съжаление, обективните прогнози са, че ще изпитва трудности и занапред.
И сега Вие знаете, вероятно по-добре от мен, за дефицита в държавното обществено осигуряване, за демографските проблеми, пред които е изправено. В тази връзка философията на настоящия тристълбен пенсионен модел е именно чрез задължителното допълнително пенсионно осигуряване, което включва универсалните фондове, в които всички лица, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват, и професионалните, за работещите първа и втора категория труд. Тези допълнителни задължителни фондове трябва да подпомогнат бъдещите пенсионни доходи на българските граждани, така че с идеята българските граждани на пенсионна възраст да разполагат с един достоен поминък. Бъдещето на задължителното пенсионно осигуряване – втория стълб, лично го виждам като без алтернатива. Това е заложен модел в Кодекса, и независимо от промените, които бяха направени в последните години, пенсионният модел е динамичен и той просто подлежи на развитие според обществените условия. Трябва да се затегне регулацията, за да няма пробиви, както споменах – както на задължителните пенсионни фондове, така и на доброволните, представляващи третия стълб. Общественият акцент е във втория пенсионен стълб, чрез който се осигуряват огромният брой български граждани за допълнителна пенсия.
Препоръките, които споменах – това е документ, който се нарича „Принципи на частния пенсионен надзор“, буквално преведено, на Международната организация на пенсионните регулатори. Те са от 2010 г. Споменах в моето изложение само някои от тях.
По отношение на управленския ми опит, в началото на професионалната си кариера, когато започнах през 1996 г. в тогава Държавна комисия по ценни книжа, започнах от ниво „експерт“, след което бях повишен до ръководител на отдел „Правен“ – занимавах се с нормативната уредба, и в края на работата ми за Държавната комисия по ценни книжа бях избран за член на Комисията. В това си качество, мисля, че имам необходим базов управленски опит, който после съм развил, разбира се, в съвсем други обстоятелства, в съвсем други условия в частния адвокатски бизнес. Не в рамките на голяма институция, а в малки екипи от адвокати, които сме работили в изключително динамична среда – да можем да отговорим на потребностите за сключване на международни сделки, дълги проекти, натоварване по няколко месеца, които изискват много добро разпределение на ресурсите, много добра логистика, за да бъдат проведени успешно.
По отношение на въпроса за промяна на ограниченията пред пенсионните фондове, споменах, в проекта на Кодекса за социално осигуряване има направени такива предложения, които са в посока либерализиране на ограниченията. Но принципни, сериозни, концептуални промени в ограниченията, които бих свързал с някаква степен на въвеждане на мултифондовете, е въпрос на много сериозен анализ и не бих казал, че те в момента са на дневен ред. На дневен ред са предложенията в Кодекса за социално осигуряване.
На въпроса Ви по отношение на повишаване на финансовата култура. Първо, това са действия, които трябва да се предприемат, но без да има прекомерни очаквания за тяхната ефективност. Такива действия, като механика, могат да включват и подготвяне на информационни материали, които да се разпространяват чрез медии с по-широк обхват. Включително някои чуждестранни регулатори използват и иновативни канали като Фейсбук и Туитър за популяризиране на проблемите на пенсионното осигуряване сред преимуществено по-млади хора. Тоест има набор от средства, които могат да се използват, и трябва да се използват, пак казвам, без прекомерни очаквания. Това е една от мерките, но тя е помощна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уточняващ въпрос – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, Вие не отговорихте на въпроса ми за препоръките от Международната организация на пенсионните надзорници. Ако обичате, да кажете кои са тези препоръки, тъй като те са много важни за България. Все пак ние трябва да хармонизираме законодателството си и действията с международната практика. Това сме го въвели като изискване тук, когато обсъждаме закони. Така че Вие споменахте за препоръките, но не казахте за тях. Кои са тези препоръки, за да ги имаме предвид?
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Това се препоръки, господин Гечев, които са формулирани като принципи. Аз приемам, че принцип, който не е достатъчно отразен, има ролята на препоръка за България. Това, което не споменах и което, мисля, че беше Принцип № 1 или № 2, е, че финансовият регулатор, който регулира осигурителния сектор, трябва да разполага с необходимия капацитет, с необходимите широки законови правомощия, но и с необходимия финансов ресурс – да може да наема компетентни хора, да има една съвременна материална база. Този принцип е изключително важен, за да бъде ефективен нагоре, иначе всичко, което споменавам за въвеждане на надзор, базиран върху риска, който е много сложен процес, може и да остане просто едно добро пожелание, ако няма кой да го осъществи на практика.
В тази връзка инициативите на председателя на Комисията – госпожа Караиванова, относно подсилване на надзорния капацитет на Комисията за финансов надзор вярвам, че ще бъдат подкрепени.
Принципът за професионализъм…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние така ще обясняваме всички принципи ли? Не знам дали това е нужно, господин Гечев.
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Споменах, това е документ, който мога да Ви изпратя и по имейла, от 2010 г. – „Принципи на частното пенсионно осигуряване“. Те са много сходни с принципите, които съществуват по отношение на другите финансови регулатори – принципите за ефективно регулиране на капиталовите пазари, те са аналогични, които стъпват на необходимия здрав надзор, на необходимите открити вътрешни процедури, на елиминиране на конфликти на интереси. Това са неща, които повече или по-малко съм ги коментирал досега и които са коментирани. Изпълнението на тези принципи не е еднократен акт и то трябва да продължава да се развива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНАВА: Благодаря Ви.
Понеже господин Кирилов пропусна шанса си, сега да му дадем втори шанс.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чомпалов, Вие засегнахте в резюмето си, че има доклад на международни организации, където са посочени два основни проблема. Единият е разкриване на информацията, другият е проблемът с инвестиции в свързаните лица.
Не казахте само, ако станете заместник-председател, каква ще е работата Ви в посока проблема със свързаните лица?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Накратко, ако обичате.
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Съвсем накратко. Комисията като орган, който изпълнява закона и се ръководи от закона, ще може да действа в рамките на правомощията на нормативната рамка, която е приета от Народното събрание. Споменах, че се предлага разширение на дефиницията на свързани лица в проекта на Кодекса за социално осигуряване. Ако тази дефиниция бъде приета, Комисията като орган, който трябва да изпълнява закона, ще работи да осъществява надзор за спазването на дефиницията и на изискванията.
Но позволете ми само малко по-общо да поставя. Въпросът със свързаните лица в крайна сметка е и една проекция, вярно, една много концентрирана проекция, но на това в добра инвестиция ли влагат средствата пенсионните фондове. Презумпцията е, че когато се влага в свързани в правен или неправен смисъл лица, има риск активите, в които са вложени средствата на Фонда, в един прекрасен момент да не могат да бъдат осребрени, когато трябва да се изплащат пенсии. Това може да се получи както когато се вложат пари в свързани лица, така и когато се вложат пари в емитенти, които, да го кажем най-общо, не са достатъчно качествени. И тук именно е ролята преди всичко на инвестиционната политика, на инвестиционните решения на самите пенсионни фондове на първо място, защото те избират своите инвестиции. Комисията може и указва надзор върху спазването на правилата, такива каквито са заложени в Закона преди всичко.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Тоест да разбирам от Вашия отговор, че Вие ще работите в посока засилване на регулациите, по-точно за свързаните лица и за по-големи промени на нормативната база?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те регулациите се правят от закона и от нас, доколкото имам спомен, а Комисията само ги изпълнява.
ЙОРДАН ЧОМПАЛОВ: Да, отговорът е по посока на засилване на надзора за отстраняване на проблемни области, каквито са констатирани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Понеже стана въпрос за свързани лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Любима тема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, любима тема е, защото не знам дали сте си направили труда да видите коя по ред е тази дефиниция в законодателството? Не само в Закона за КФН, и в другите закони, и за БНБ и така нататък. Имам предвид регулациите на банките.
Няма нищо лошо в това да се засилват регулациите по отношение на инвестициите в свързани лица, сделките със свързани лица, но ми се струва, че това надбягване няма да донесе нужния ефект. Самият факт, че непрекъснато и европейското законодателство бълва разширяване на този обхват на свързаните лица, на сделките със свързани лица, на кръга, показва, че от другата страна има съответни нови прийоми за инвестиции в свързани лица, така че да се избягват съществуващите регулации – нещо характерно за целия финансов сектор, не само по темата „свързани лица“. Тоест исках да акцентирам върху това, че непрекъснатото разширяване на този кръг няма да доведе до ефикасни регулации, практиката го показва. Регулациите трябва да бъдат в качеството на активите.
Да, презумира се, че качеството на активите в свързани лица е по-лошо, но ако регулациите са стриктни в самото качество на активите, има лошо качество на активите и в несвързани лица и сделки с несвързани лица. (Реплика.) Да, аз го чух и по тази причина не задавам въпрос, правя коментар.
Тъй като на нас ни предстои да приемем още една поредна дефиниция за свързани лица, искам, ако бъдете избран, да имате предвид и това, че до безкрайност не може да правим това разширяване, защото затруднява и Вашата работа, и работата на поднадзорните лица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че приключихме с въпросите и отговорите към господин Чомпалов.
Сега имате възможност да зададете въпроси към другия кандидат – господин Соколов.
Тук имаше една заявка, заповядайте.
МАРИАНА СТАНЕВА (Движение експерти на гражданското общество): Госпожо Председател, уважаеми народни представители и гости! Въпросът, който искам да поставя, е свързан с една дейност с висока степен на обществена значимост. Става въпрос за оценителската дейност. Тази дейност обхваща целия стопански живот. Във връзка с проблемите в тази дейност, най-вече провокирани от регулатора Камара на независимите оценители, миналата година беше сформирана работна група за съставяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за независимите оценители. В тази работна група се разглежда възможността да бъде осъществяван надзор или от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, или от Комисията за финансов надзор.
Въпросът ми е: какво е Вашето становище по този въпрос, доколкото говорим за сделки между свързани лица? При тези сделки при продажба на активи между свързани лица се изготвят оценки. Оценки се изготвят и при продажба на имущество, държавна и общинска собственост, и в много други случаи, включително и при дребни кражби. Считате ли, че тази дейност трябва да попадне в обхвата на проверките, които извършва Комисията за финансов надзор, и съответно следва ли според Вас тази дейност да бъде по някакъв начин регулирана от тази Комисия?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожи и господа народни представители.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Имам въпроси, с молба да се уточни в представената автобиография, тъй като не се съдържа информацията, която трябва да съдържа, например първо по отношение на образованието.
Колегата Соколов е завършил висше икономическо образование, специалност „Териториални системи“, в нашия университет, който е водещ, който няма общо с финансите и капиталовите пазари. Това поставя въпроса за втората диплома в Хърватска, за която аз не видях информация какъв мениджър сте завършили там, каква концентрация на MBA? Ако може да дадете тази информация, тъй като това е важно, а няма тази информация.
Второ – по отношение на професионалния опит. Вие сте написали: последните 10 години управител на „Сервиз Финансови пазари“ ЕООД. Възниква въпросът: колко души са заети в това дружество през последните 10 години и последните две-три години колко души са на щат там, и колко души управлявате Вие в това дружество?
Второ, какъв е годишният оборот на това дружество? Оборотът на една фирма може да е 5 лв., 5 милиона. Трябваше да ги пише тези работи, за да знаем с какви финансови потоци Вие сте боравили и колко души управлявате там? Това е уточнението по биографията.
Доволен съм, че е повдигнат въпросът за „спящите акции“ от масовата приватизация, по понятни причини. В тази връзка въпросът ми е: не е ли това отговорност основно на Централния депозитар и на Борсата, и ако не е само тяхна отговорност, което е възможно, какви са точно отговорностите на КФН към тези „спящи акции“? Тъй като това е въпрос, който вълнува много българи, и те ще бъдат благодарни да чуят Вашата експертна оценка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Споменахте във Вашето резюме за малкия брой търгуващи, а също и емитенти. Какви са като мерки, какво предвиждате в тази посока, тоест ще намаляват ли таксите за търговия, за емитиране на акции и облигации? Да дадете малко повече разяснения в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други, да дам думата на господин Соколов.
Заповядайте.
РУМЕН СОКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна с отговорите на въпросите на господин Гечев – за образованието. През 1994 г., завършвайки икономист „Териториални системи“, Вие самият знаете, че в икономическите институти се изучаваха всички дисциплини, които са необходими, за да придобия магистърска степен „икономист“. Паралелно със завършването на образованието си, аз се занимавах и с изучаване на капиталовия пазар и дори дипломната ми работа е „Участие на общините в капиталовия пазар на България“, тоест свързал съм образованието си с развитието на капиталовия пазар, който тогава беше в начална фаза на развитие, тогава започваше да се развива. Още от самото начало на капиталовия пазар аз съм се занимавал с анализ на процесите и развитието на пазара – с началото на създаване на Централен депозитар, на Държавна комисия по ценни книжа през 1996 г., и цялата ми дейност, независимо в каква област е била, е била свързана с капиталовия пазар.
По отношение на МВА, в самата диплома е посочено, че е магистър „Бизнес администрация“, но всъщност е Ехecutive МВА –General Manager – двегодишен курс в Cotrugli business school – Хърватия, с всичките необходими 15 модула, които се изучават с преподаватели от водещи университети. Знаете, в едно такова бизнес училище обикновено преподавателите са гости от водещи университети. В България тази практика също се практикува от единствения университет, участвал в различни програми. Така че това е моята квалификация: Ехecutive МВА – General Manager, а именно второ приложение, не знам дали е приложено, в което е посочена акредитацията на бизнес училището.
По отношение на „Сервиз Финансови Пазари“, съставът на „Сервиз Финансови Пазари“ наистина не е голям. Той е четири човека персонал плюс технически състав. Но по-важното според мен е работата, която извършва самото дружество. То дава възможност на публичните компании да разкриват информация пред обществеността.
В своята работа аз съм работил с над 300 публични компании в последните години, с експертиза и помощ по разкриване на информацията към публиката. Паралелно, разбира се, ние работим заедно с Комисията за финансов надзор, защото информацията се трансферира към Комисията за финансов надзор – от техническо естество, от експертно естество. Така че работата на Дружеството е свързана с тази дейност – разкриване на информация.
Паралелно последните години аз бях участник и в експертната група по създаване на Националния кодекс за корпоративно управление, което също беше свързано с тази дейност.
А по отношение на оборотите, те са посочени в Търговския регистър. Не знам дали тук е мястото, където да споменавам оборотите, като търговска… (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Горе-долу.
РУМЕН СОКОЛОВ: Движат се различно – от 2008 г., когато започнах, са 300 хил. лв., падали са до 200 хил. лв. по-малко, сега пак се повишават с повишаване на обхвата. Но за мен лично е по-важно не това какво се вкарва като сума от дейността на компанията, а каква точно дейност върши.
По отношение на „спящите акции“, ролята на Комисията е съвместно с Фондовата борса и Централния депозитар да започнат образователни инициативи по припомняне на това какви дружества имаше от масовата приватизация, кои са фондовете и какви акции има от тях. Много от тези акции, разбира се, вече са непублични, защото Законът за публично предлагане предстои да бъде приет. Предишният Закон позволяваше отписване на публични дружества от публичност, без да се прави търгово предложение. И от 1080 компании, които бяха в масовата приватизация, над 700 компании се отписаха по този начин, преди да се приеме новото законодателство през 2000 – 2001 г., когато вече беше задължително чрез търгово предложение да се отписват тези акции от публичност. Част от образователната роля е да се припомни на хората и в редиците на Централен депозитар какви акции имат те.
А по отношение на публичните дружества, тук вече има много акции, които спят наистина, не се търгуват. Чрез тази серия образователни инициативи да се покаже на хората къде са акционери. Те самите да потърсят. Както казах, финансовото образование на хората е много ниско и Комисията съвместно с другите участници на пазара може да направи много в това отношение. Разбира се, има неправителствени организации, инициативи за финансова грамотност, и с тях може да се работи.
По отношение на малкия брой търгувани акции, както споменах, има вече опит по запознаване на добрите частни компании с това какви са предимствата на публичността и всички участници на пазара – инвестиционни посредници, Фондова борса. Комисията за финансов надзор може да направи много в тази насока. От една страна, повишаване на броя на търгуваните акции, и от друга страна, повишаване на корпоративното управление.
Ако мога да отговоря и на двата предишни въпроса. Господин Йосиф Аврамов зададе въпрос за гастролиращите…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той беше специфичен и ще си подаде информация вече към Комисията.
РУМЕН СОКОЛОВ: Добре, за оценителите само да спомена. Законът ясно е дефинирал кои са поднадзорните лица и с какво се занимава Комисията за финансов надзор. Ако това законодателство бъде променено и в правомощията на Комисията за финансов надзор бъде вменена и функцията за надзор на оценителите, тогава вече ще се мисли по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изчерпахте въпросите. Предлагам да се ориентираме към приключване.
Процедурата, както сме я записали, приключва, така че ще представим доклада на Народното събрание с Проект за решение за гласуване на двамата кандидати за съответните управления към Комисията за финансов надзор.
С това приключихме нашето заседание.
Благодаря на всички за участието.
Благодаря на професионалните организации, които бяха тук.
Това вероятно ще е последната Комисия за този парламентарен сезон.


(Закрито в 13,52 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова