---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л

№ 20


На 16 ноември 2017 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41/30 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 754-01-78/13 ноември 2017 г., внесен от народния представител Менда Стоянова.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам дневният ни ред да бъде от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41/30 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 754-01-78/13 ноември 2017 г., внесен от народния представител Менда Стоянова.
Има ли други предложения за допълнение на дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме. – против и въздържали се няма, дневният ред е приет единодушно.
Преди да започнем, искам да Ви представя новия заместник-министър на финансите на мястото на господин Ананиев – госпожа Росица Велкова, която е тук.Госпожа Людмила Петкова и госпожа Галя Димитрова с екипите си също са тук, госпожа Светла Генова от Агенция „Митници“.

Преминаваме към точка първа.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По § 1 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова – съюзът „и“ се заменя с „или“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага редакция.
Гласуваме § 1. – Против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграфи 2, 3, 4, 5, 6 и 7 – по вносител.
Гласуваме анблок параграфи от 2 до 7 по вносител. – Против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
По § 8 има предложение на работната група за редакционна корекция на ал. 7 на § 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, като накрая в ал. 7 добавя „и са възникнали обстоятелства за извършване на корекции по чл. 79“.
Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 8 в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, като в ал. 6 накрая добавя „и са възникнали обстоятелства за извършване на корекции по чл. 79а“.
Гласуваме § 9 в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграфи 10, 11 и 12 по доклада на Комисията.
Гласуваме.– Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 13 има предложение от народните представители Адлен Шевкед и Сергей Кичиков, което работната група не подкрепя – те ще го представят.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова, което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага редакция на параграфа.
Това, което предлагам и което постигнахме като съгласие с НАП и Министерството на финансите, касае регистрирането на онези лица, които за два месеца – само за два месеца, набират оборот от 50 хиляди, обикновено това са сезонни обекти, и след това изчезват от картата, без да се регистрират по ДДС.
Предлагам в сегашната ал. 1, която е в Закона, където нормалният 14-дневен срок е намален на 7, да се добави изречение второ, което казва:
„Когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация по ДДС в 7-дневен срок от датата, на която е надвишен оборотът.“
Тоест вкарваме утежнение, но само за онези лица, които сезонно за два месеца бягат от регистрация по ДДС.
То не се покрива, разбира се, в предложението на господин Кичиков, който казва, че по общия ред, когато се регистрират при 50 хиляди оборот за 12 месеца, срокът в момента на регистрация от 14-дневен е съкратен на 7-дневен.
Искам да помоля да ни обясните кое налага да се намали срокът и какъв ефект очакваме от това.
Заповядайте, госпожо Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Нашето предложение, което е свързано със съкращаване на срока за подаване на заявление за регистрация от 14 на 7 дни и съответно на срока за регистрация, е свързано с това, че по този начин по-бързо ще може да става регистрацията по ДДС и съответно по-бързо да влиза в бюджета данъкът, който ще бъде дължим от регистрираното лице за периода от неговата регистрация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Така или иначе срокът за подаване на декларацията е следващ отчетния, дори и да сте регистрирани. В смисъл – Вие влизате в регистрация месец ноември, подавате си декларация към декември. От датата на регистрация, докато мине проверката от данъчната служба дали това лице е достигнало тези обороти, се минава отново – тук сте заложили 7-дневен срок, а не едномесечния, който беше преди. Реално погледнато, не виждам каква е логиката – така или иначе отчетният период е от 1-во до 14-то число, следващ месеца, който е…
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Но датата на регистрация ще дойде по-бързо и по-рано ще започне периодът на регистрация по ДДС, тоест първият отчетен период ще се измести по-напред във времето.
АДЛЕН ШЕВКЕД: И ще си ползват за активите, които…
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Всичко, което се отнася за този период, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По-скоро нека да коментираме – това ще създаде ли допълнителна административна тежест на хората, фирмите и така нататък.
АДЛЕН ШЕВКЕД:Ще създаде според мен. Отделно с корекциите, които се правят в чл. 96 в момента, всеки ден данъчно задълженото лице трябва да следи оборота си – дали е достигнал в рамките на два месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са точно определени данъчно задължени лица, които…
АДЛЕН ШЕВКЕД: Това не означава, че само за тях важи. Ние не създаваме член от Закона само за определени лица – той важи за всички. Няма изключение в случая.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е, но по принцип изключение – за два месеца да набереш оборота.Не виждам драма в този текст.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Законът, членът се отнася за всички данъчно задължени лица. Това означава, че всеки ден трябва да си следят оборота. 14-дневен срок мисля, че е напълно нормален, който все още е в действащия Закон – 7-дневният срок е прекалено кратък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние смесихме две неща. Едното – досегашният ред за подаване на заявление за регистрация беше 14-дневен срок, който се съкращава на 7. Второто нещо, което трябва да отграничим, е за онези лица, които в рамките само на два месеца – лица, които преди това изобщо не са работили, не са имали никакви обороти, нищо, възникнали са сега и за два месеца правят 50 хиляди лева оборот. А може би извън сезонните – ще има и такива, но за мен те ще са изключително рядко явление, обикновено това ще се случи с една или две по-големи сделки за тези два месеца, които те могат да ги предвидят и много добре ги знаят, ако искат да избягат, разбира се, от облагане с ДДС по тези сделки.
Не смятам, че във втората част имаме увеличение на административната тежест. Напротив, мисля, че така изчистваме текста.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уточняващи технически въпроси към НАП – слушах внимателно колегите – не само за административната тежест: системата на регистрация каква е? Предполагам, че няма да е проблем за една седмица да се регистрират. Тоест дали ще има технически трудности? Ако има, тогава вече ние трябва да наклоним везните на друга страна, но ако няма, второ, за колко фирми горе-долу става дума? Най-важното е оценката на НАП в резултат на това, че ще намалим от две седмици на една – да ни обясните как точно тази седмица е решаваща и как ще увеличи приходите в бюджета. Защото ако наистина е важна за приходите в бюджета, лично аз, предполагам и колегите, няма да имат големи колебания. Да чуем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ние считаме, че по-ранната дата на регистрация на фирмите ще включи и периода от тази по-ранна дата вследствие на изместването на регистрацията с две седмици напред,така че периодът за регистрация, в който ще се дължи данък, ще нарасне поне с тези две седмици, с които по-рано ще се извърши регистрацията.
Тук имаме данни за деклариран облагаем оборот за периода от 1 до 15ноември.Това са заявления, които са подадени за регистрация само за този период – за октомври и за ноември: 55% декларират оборот от 50 до 100 хиляди, 33% – от 100 до 500 хиляди, 12% над 500 хиляди. Тоест на 45% от лицата, които са подали заявление за регистрация, оборотите са им над 100 хиляди. Това означава, че всички тези обороти по-рано ще бъдат обложени с данък.
Това е само за два периода и само за София – няма как да Ви кажем за всички заявления за регистрация какъв ще бъде ефектът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така да се каже, се разделя – 7 дни от лицата и 7 дни от администрацията.
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Ефектът, за който говорят от НАП, може да го има, може и да го няма, колеги. Само да знаете, че през този период наистина от датата на подаване на заявлението – те си чукат на касовия апарат, защото имат обороти. Ако са недобросъвестни, ще продължат и ще го направят това нещо за 7 дни, а не за 14. В този случай те подаваха в 14-дневен срок и после НАП ги регистрира в още някакъв определен срок, мисля, че и той беше 14. Имаха 28 дни. Не спестяват нищо, защото в същия месец се регистрират и подават справка-декларация през другия месец до 14-то число. Според мен нищо не спестяват и не съкращават, а само съкращават периода, в който наистина някакво ДДС от оборота може да се обложи, примерно с 10 или 14 дни – не е ясно. Който е недобросъвестен, ще продължи да прави това.
По отношение на другата алинея, в този § 1 – за двумесечния срок, там е същата работа. Не знам ефектът какъв е – може би ще има някакъв, но тези, които правят оборот и стигат до 50, може и да се регистрират по ДДС. Сега избягваха, защото не продължават да чукат оборот, но като се регистрират по ДДС и не продължи никаква дейност, а извади нова фирма и пуска нулеви справки-декларации, пак бюджетът нищо няма да вземе.
Мисля, че ще подкрепим това нещо, но е спорен ефектът доколко голям ще бъде. Дано да е за добро. Няма по какъв друг начин това нещо да го направим и да ограничаваме тези фирми да бъдат недобросъвестни. Добросъвестният си е добросъвестен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предполагам, че това предложение е в резултат на сезонните проверки, които правихте и които сега ще продължите вече в планината.
Заповядайте да ни го обясните, госпожо Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Мога да дам само един конкретен пример от последната кампания на морето. Ресторант, който на 1 юли сменя фирмата – идва нова фирма, без никакви обороти. На ден трупа по около 35 хил. лв. оборот. При ситуацията, в която сме в момента, минава юли – до 14 август тя е задължена да подаде заявление за регистрация по ДДС. Ние регистрираме след още 14 дни – става 28 август. Това вече е краят на летния сезон и от датата, на която е регистрирана – 28 август, тя вече няма какво да дължи, а и фирмата я няма, и ние не можем да съберем задълженията, които евентуално сме определили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че всички казуси се изясниха.Да гласуваме.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Шевкед и Кичиков. – За 2, останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Сега подлагам на гласуване текста на § 13 в редакцията на работната група. – Против няма, въздържали се 2, останалите са „за“.
Текстът е приет.
Параграф 14 – по вносител.
Гласуваме § 14 по вносител. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По § 15 – отново предложение на народните представители Шевкед и Кичиков:
„Параграф 15 да отпадне.“
Работната група не подкрепя предложението.
Народните представители Стоянова и Ангелова предлагат изменение на § 15.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група е направила редакционно предложение за изясняване на текста и пред нас е окончателната редакция на § 15.
Слушаме Ви, госпожо Шевкед – то е същото.
АДЛЕН ШЕВКЕД: То е обвързано с чл. 96, така че няма смисъл да го коментирам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма смисъл да водим дискусия.
Гласуваме предложението на госпожа Шевкед и господин Кичиков. – За 2, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 15. – Въздържали се 2, останалите са „за“.
Параграф 15 е приет.
Параграф 16 също е в тази връзка.
Гласуваме предложението на госпожа Шевкед и господин Кичиков, което работната група не подкрепя. – За 2, останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на вносителя за § 16. – Въздържали се 2, останалите са „за“.
Параграф 16 по вносител е приет.
По § 17 има предложение от народните представители Шевкед и Кичиков – за отпадане на § 17.
Предложение от народните представители Стоянова и Ангелова, което работната група подкрепя.
Гласуваме предложението на работната група текстът на вносителя за § 17 да бъде отхвърлен. – Всички са „за“.
Текстът на § 17 е отхвърлен.
Параграфи 18, 19, 20, 21, 22 – по вносител.
Гласуваме. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 18 до 22 по вносител, които по доклада на Комисията стават съответно от 17 до 21, са приети.
По § 23 има предложение от народните представители Търновалийски и Гечев:
„Параграф 23 да отпадне.“
Работната група не подкрепя предложението. – Оттегляте го.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22.
Гласуваме § 23 по вносител, който става § 22 по доклада. – Всички са „за“.
Текстът е приет.
Параграфи 24, 25 – по вносител.
Гласуваме параграфи 24 и 25 по вносител, които стават параграфи 23 и 24. – Всички са „за“.
Текстовете са приети.
По § 26 има предложение на народните представители Шевкед и Кичиков:
„Параграф 26 да отпадне.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.
Изказвания?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Бих искала да задам въпрос към колегите от НАП. Смятам, че с тези членове тук е защитен фискът.
Защо искаме отмяна на тези членове? Затова предлагам чл. 176а и чл. 176б да си останат – в сега действащия Закон.
Кое налага промяната и отмяната, след като според мен има защита на фиска?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Колеги, има норми, които са мъртвородени; има норми, които имат своя живот, тоест живеят известно време и след това умират; има някои, които живеят малко по-дълго. Това горе-долу е от втората категория норми. Тоест когато бяха създадени, имаше идея, че има някаква превенция срещу дружества, в които участват лица, които са осъществявали някаква форма на незаконосъобразни действия, докарали са дружества до фалит и така нататък.
Какво се оказва с практиката? Оказва се, че такъв ефект на практика няма. Защо? Защото когато кандидатстват дружества за регистрация с включено в състава такова лице, което е под запрещенията на 176а, 176б, обикновено се дава отказ, след това лицето се изключва – дружеството се регистрира при следващата обиколка, тоест при следващото подаване на регистрация. Впоследствие в голям брой от случаите тези лица се връщат в управлението на дружеството, защото след това нямаме вече механизъм, по който това можем да го възпрепятстваме.
Тоест оказа се, че нормата фактически не върши работа, докато обратното – понякога дружества с много високи обороти вкарват такива лица в своето управление или като съдружници, за да не бъдат регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. В последната една година бяха засечени няколко такива случаи, в които лицата всеки месец подават заявления за регистрация по ДДС, всеки месец се отказват, въртят едни обороти – даже към стотици хиляди лева.
Тоест оказа се, че нормата няма това действие, което е заложено в началото. Напротив, действието е по-скоро обратно и не защитава, а уврежда фиска.
На следващо място, би се намалила до голяма степен административната тежест по обслужването на тези искания за регистрация, които се отказват, след това се подават наново, следващия път се регистрират, след като такива лица отсъстват. Общо взето, това е послужило като основание да се иска отпадането на нормите на 176а и 176б.
Имаме вече и други методи, които са свързани с превенция на такъв тип лица. Това е засилен предрегистрационен, следрегистрационен контрол, нормите, които приехме, на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за превенция точно на такъв тип лица. Считаме, че тези норми са изживели своята роля и към настоящия момент не са необходими.
Като статистика, да добавя – за цялото действие на нормата има само четири предложени обезпечения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Все пак трябва да има съпоставимост между разходите и ползите. (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Вероятно те са го предложили. (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Да се надяваме, че и нормите, които днес гласуваме, няма да се наложи да ги отменяме след някоя и друга година, но винаги хората, които искат да избягват закона, са една крачка преди администрацията. Когато тя предлага определени стъпки, те намират друг начин, по който да ги заобиколят.
Мисля, че изяснихме този въпрос.
Гласуваме предложението на госпожа Шевкед и господин Кичиков § 26 да отпадне. – За 2, останалите са „въздържали се“.
Текстът не е приет.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 26, който става § 25. – Въздържали се 2, останалите са „за“.
Текстът е приет.
Параграф 27 – то е същото.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Шевкед и Кичиков. – За 2, останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 27, който става § 26. – Въздържали се 2, останалите са „за“.
Текстът е приет.
По параграф 28 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Евгения Ангелова, което работната група е подкрепила.
Пред Вас е текстът за § 28.
Въпроси или изказвания?
Това е облекчение за земеделските производители и бюджетните организации, за обезпечението при вътреобщностни доставки и сделки в страната.
Гласуваме редакцията на работната група за § 28, който става § 27. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграф 29 – по вносител.
Гласуваме текста на вносителя за § 29, който става § 28, като след думите „наредбата по“се добави „чл. 118“.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние нямаме нищо против текста по същество. Единствено считаме, че в т. „в“ след „имат нарушени или липсващи пломби“ би следвало да се добави „за което не е предварително уведомена Националната агенция за приходите“, както е т. „б“, и ще Ви кажа защо. Защото доста често се случва пломби, включително и държавни пломби, които могат да бъдат и стикери, и всякакви други, да бъдат с нарушена цялост поради различни видове атмосферни условия и други фактори, които са на обектите.
В този случай нека поясним това, за да не ни се налагат санкции, когато нямаме вина за скъсани пломби. Нашите служители ще си проверяват обектите, ще си проверяват пломбите, ще уведомяват НАП и когато контролният орган дойде, да не се налага да ни санкционира, без да имаме някаква вина за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това са специфични неща, но от обща култура: какви атмосферни условия могат да повредят пломбата? Примерно светкавица да удари пломбата или какво? Любопитно ми е.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Първо, на места поставят стикери, които например на колонките от слънцето изчезват след два месеца. Самите пломби, които също са пластмасови – спокойно може да се случи какво ли не с тях. В смисъл – от слънцето се напукват например. Виждали сме на външни колонки, които се напукват.
Ако позволите, имаме много случаи, когато и митнически пломби от атмосферните условия са се напуквали – ще имаме актове в това отношение.
Имайте предвид, че проблема със стикерите например го имахме и отне две години, докато се разреши този въпрос. И сме имали санкция, когато флумастерът на стикера се изтърква от едно докосване. С пломбите беше същата ситуация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Нямам нищо против, но не мога да разбера по какъв начин уведомяването на НАП ще игнорира факта, че тези пломби са нарушени съзнателно? Защото всъщност водещото е това – не дали е станало вследствие на някакви обективни причини, без намесата на лицето, или по негово желание. Това уведомяване няма как да избегне този случай.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Безспорно ще има контролен орган, който ще трябва да мине – в случая Българската метрология. Освен това, смятам, че когато това се случва пет-шест пъти, има някакви особени критерии за физическа проверка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да задам един въпрос? Когато се напука една пломба, какъв е редът, по който тя трябва да се смени със здрава? Предполагам, че се подава заявление.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: По принцип се подава уведомление в БИМ (Български институт по метрология), само че проблемът е, че БИМ е в състав от 32 човека, които обслужват 5000 обекта. Заявлението се подава в 7-дневен срок, вследствие на което имаме случаи, в които понякога служителите на БИМ минават след два месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато заявлението се подаде в 7-дневен срок, най-малкото през тези 7 или 8 дни, дори и БИМ да се отзове веднага, се работи с нарушена пломба или без пломба.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: По принцип когато става въпрос за колонка, колонката при нас се затваря, което си е допълнителна загуба за обекта.
Целта е да спазваме законодателството в крайна сметка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли народен представител, който припознава това предложение? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 29 с добавката от работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По § 30 има предложение от народните представители Търновалийски и Гечев:
„Параграф 30 да отпадне.“
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от Менда Стоянова и Евгения Ангелова да се измени. Това е за запечатването на обекта. Вносителите предлагаха ако трето лице започне да стопанисва обекта, който е запечатан, а това трето лице е знаело или е могло да знае, че е започнала процедура по запечатване, носи съответните санкции.
Предполагам, че за това, господин Гечев, Вие сте предложили това да отпадне, тъй като „знае“ или „е могло да знае“ е много разтегливо понятие.
Затова ние предлагаме: „се счита, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването“ – тоест той, влизайки в обекта, го вижда – „и информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на Приходната администрация.“
Мисля, че това изяснява кога третото лице знае, че обектът е запечатан и поема риска да работи в този запечатан обект.
Предлагам „или“ да се замени с „и“. И да са кумулативни. Какъв е проблемът да го качите на сайта? Това проблем ли е?
Да чуем какъв е проблемът.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: По-скоро би трябвало да са алтернативни с „или“, защото когато са кумулативни изискванията, можем да се окажем в ситуацията, когато са премахнати стикерите от някое недобросъвестно лице и няма как да се изпълни фактическият състав, за да продължи мярката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „И/или“.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: „И/или“ става. (Реплика при изключени микрофони.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не го освобождава – точно затова казваме „и/или“.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Госпожо Стоянова, „или“ включва и „и“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев оттегля предложението § 30 да отпадне.
По реда на чл. 83 от Правилника правя предложение в последното изречение „и“ да се замени с „и/или“.
Гласуваме това предложение. – Всички са „за“.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 30, който става § 29. – Всички са „за“.
Текстът е приет.
Параграфи 31, 32, 33 – по вносител, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ – по вносител, параграфи 34, 35 и 36 – по вносител.
Гласуваме анблок текстовете по вносител, които имат нова номерация в доклада. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграф 37 – също по вносител, като тук има редакционна поправка на работната група.
Параграф 38 – по вносител.
Гласуваме ги анблок. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По § 39 има предложение от народните представители Стоянова и Ангелова, което е подкрепено от работната група. То е във връзка със 176.
Гласуваме редакцията на работната група. – Всички са „за“.
Параграф 39, който става § 38 по доклада на Комисията, е приет.
Параграф 40 – по вносител.
Предложение на Стоянова и Ангелова за този параграф, което е подкрепено от работната група – във връзка с чл. 176в.
Да не го дискутираме – всички сте наясно за смисъла.
Има ли въпроси? Няма.
Гласуваме § 40 по вносител, който става § 39, в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По реда на чл. 83 от Правилника предлагам да се създаде нов параграф, примерно 40а – ще го номерират по подходящ начин, като уредим на практика времето до създаването на въпросния регистър.
Предлагам:
„§ … До създаването на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 се извършва чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течните горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.“ Това е за този период.
Слушаме Ви, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: По принцип нямаме възражения срещу това, което е предложено, но ми се струва, че в полза,колкото и странно да Ви звучи, на данъчно задължените лица бихме могли да направим няколко опростявания.
Първо, според нас правилният документ не би трябвало да е декларация, а да е заявление. Второ, защо трябва да даваме на лицето някакъв 7-дневен срок преди датата на доставката? Какво пречи да дойде три или пет дни преди датата на доставката? В крайна сметка то упражнява свое право, което, ако не упражни, ще трябва да предостави обезпечение.
Ако искате, ние предлагаме доста по-опростен текст – да стане: „До създаване на съответния регистър лицата по чл. 176в, ал. 14 подават заявление за вписване в регистъра“, чрез който всъщност става освобождаването,„в компетентната териториална дирекция на НАП“. А дали ще го направи пет дни преди доставката, един ден преди доставката…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За дните – окей. Имам следния въпрос: първо, като го няма регистъра, как ще го впишат? Второ, когато създадете регистъра чрез Правилника, защото това е проблемът и търсим прехода за него, там вероятно ще изисквате някакви данни. Вие отсега знаете ли какви данни ще изисквате, за да може в това заявление това лице да посочи данните, които директно да впишете служебно в регистъра, когато той се създаде? Това е проблемът, който не съм сигурна, че Вие знаете днес – какви данни ще искате да бъдат декларирани от лицето или заявени от лицето, за да ги впишете?
РОСЕН ИВАНОВ: Ние проблема с § 40а не го решаваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Решава го дотолкова, доколкото след това, когато се създаде регистърът, пак ще си попълни това, което искате, за да бъде вписано в регистъра. Просто в момента ползва за всяка една доставка…
РОСЕН ИВАНОВ: Пак казвам: ние нямаме възражение текстът да остане такъв, какъвто го предлагате. Това, което ни притеснява, е, че сроковете за лицата…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Срокът за лицето – склонна съм, щом казвате, да не е 7-дневен. Нека да бъде три дни преди доставката.
Заповядайте.
МИНА ЯНКОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми депутати, искам само да допълня.
Нямам идея дали това е бил аргументът, когато е готвен този текст. Според мен 7-дневният срок е много логичен, тъй като ако аз не подам в 7-дневен срок, преди датата на събитието, заявление за вписване в регистъра, за мен седем дни преди датата на събитието възниква задължение за даване на обезпечение. Тоест как ще се случат нещата? Ако подам такова заявление три дни преди събитието, седем дни преди това трябва да съм дала вече обезпечението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме текста, който Ви предложих.
Има ли „против“ и „въздържали се“? Няма. (Реплики.)
Защо да е заявление, а да не е декларация? Каква е разликата? Доколкото знам, с декларация се носи наказателна отговорност за неверни данни, а със заявлението нищо не се носи. Защо трябва да го заменим? Ако ми го обясните… Идеален си е текстът.
Гласуваме текста, който Ви предложих. – Всички са „за“.
Текстът е приет.
Параграф 41 – по вносител. Това е Законът за акцизите и данъчните складове. Тук ще разгледаме само предложенията, които са отразени в параграфа.
Предложение на Менда Стоянова и Евгения Ангелова – за подобрение на текстовете на параграфа.
Слушаме Ви.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще Ви занимая с т. 49 в Законопроекта – става въпрос за чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По вносител ли ще ни занимавате, или по това, което е предложено, защото има сериозна разлика?
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: По вносител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дайте да четем това, което е предложено в т. 49 от чл. 126.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Текстът, който е предложен след първоначалния – разликата е огромна, в това няма никакъв спор. Ние подкрепяме този текст. Единственото, което имаме като добавка, което бихме искаме да предложим, е в зададената ал. 2 – след края на алинеята да се добави „в рамките на административнонаказателното производство“.
Мотивът ни е следният: тъй като пише, че горивата са с неустановен произход, така ще разберем в кой момент се установява с какъв произход са те. То се прави именно в рамките на административнонаказателното производство. Това просто би пояснило текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искате да има добавка, а именно: „стоки с неустановен произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите в рамките на административнонаказателното производство“.
По принцип как доказват органите?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Възразявам срещу предложението на Българската петролна и газова асоциация поради следната причина: предложението, което правят, за доказване в рамките на административнонаказателното производство няма да е практично. Защо? Защото в момента, за да стигнем до наказване на лицето, за което е установено, че няма документална обоснованост по отношение доставката на акцизните стоки, ние трябва да сме направили това доказване в рамките на едно административно производство – дали при проверка, или при ревизия, докато предложението на Българската петролна и газова асоциация е доказването да става в рамките на административнонаказателното производство. Тоест ние трябва да сме съставили един акт за нарушение без доказателства, че има такава липса на документална обоснованост или липса на произход на стоките, което, мисля, че не противоречи с нормите на Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл за нас е по-нормално, доказвайки преди установяване на нарушението, че тази доставка не отговаря на изискванията на съответната нормативна уредба, тоест няма документи за произход, няма съответните документи, които се издават по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Тогава съставяме акт за нарушение, но в рамките на административнонаказателното производство не пречи административнонаказващият орган да разпореди или сам да извърши допълнително събиране на доказателства преди издаването на наказателното постановление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Ако ми позволите, още една бележка. Това, което нас ни притеснява, е, че в съда това нещо би могло да не издържи поради следната причина. Съдът би попитал: кога се установява неустановеният произход на горивата? Нас това ни притеснява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Иначе как? Като не е установено, как да бъде приложена санкцията?
Има ли народен представител, който припознава това предложение? Няма.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДЕЛИСИВКОВ: Госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията! Днес от името на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори са тук и изпълнителните директори на двата торови завода – „Неохим“ и „Агрополихим“, господин Красимир Бербенков, председателят на Съвета на директорите на „Неохим“ – господин Димчо Георгиев, както и господин Стаменов – председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Ние сме силно обезпокоени от дефиницията на „енергиен продукт за отопление“ и редакцията, която се предлага в допълнение към чл. 4, т. 37, като към сега действащата норма се добавя „включително използването в оранжерии и бази за вторични суровини и химически заводи, с изключение…“ и са изброени случаите на изключения.
От 2012 г. насам по темата сме имали много срещи в различни формати – и с Агенция „Митници“, и с Министерството на финансите. Към момента разпоредбата, режимът, който работи, се прилага, като няма пречка Агенция „Митници“ да отказва удостоверения за освобождаване. Имало е спорове между икономическите оператори и двата торови завода, които са пример за много дълги съдебни дела между Агенция „Митници“, „Агрополихим“ и „Неохим“, като съдът е постановил в полза на индустриалните оператори.
От сега въведеното допълнение не става ясно какво разбираме под „химически заводи“. Класификацията на Националния статистически институт дава друго определение по КИД (Класификация на икономическите дейности) за различни дейности.
Химически процеси имаме в различни индустрии, тоест тук още един път даваме свобода на Агенция „Митници“ да тълкува, както и на ниво териториални дирекции, което за нас няма да доведе до положително изменение на законодателството и ще създаде предпоставка за нови дела и съдебни спорове.
В тази връзка предлагаме и сме депозирали нашето становище именно „химически заводи“ да отпадне от това допълнение, защото нито за фиска, нито за бизнеса това ще доведе до работеща нова разпоредба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Запознах се с Вашето писмо и отправих няколко запитвания до Агенция „Митници“, което ми се иска да прокоментираме. Те ме увериха, че Вие и в момента имате такова удостоверение за освобождаване – говорим за двата торови завода на практика.
Само да обясня на народните представители, защото мисля, че не им стана ясно защо Вие сте освободени и попадате в следващата точка – не знам коя поред е, за торовите заводи.
Смисълът на „енергиен продукт за отопление“ на практика е всеки енергиен продукт, който отдава топлина и отоплява нещо, дори и когато – първо, примерно газта загрее водата и след това тя загрява помещения, оранжерии или нещо друго. В случая с торовите заводи става дума за така наречената „химическа редукция“. Хубаво е да го знаят народните представители, защото това е смисълът. Тоест самият газ в голямата си част химически се преобразува в амоняк, от който пък се произвежда амониевата селитра. Тоест там нямаме никакво отдаване на топлина. Правилно ли разсъждавам?
Има някаква част от въпросния газ, който служи за отопление, и мисля, че те си го следят, облагат и всичко останало. За мен също е необяснимо защо изведнъж химическите заводи се включиха тук, като изброително, при това неизчерпателно изброяване, което мен лично ме притеснява, когато в закон имаме неизчерпателно изброяване. Сушилните бази, оранжериите, бази за вторични суровини и изведнъж химически заводи. Къде са металургичните заводи, някакви други заводи, които ползват? Защо не ги изброим всичките или да не изброяваме никои?
Това не го разбирам и затова ще Ви помоля да ни убедите, че тук трябва да има наистина изброяване, в това число и на химическите заводи.
Заповядайте.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Предложената редакция не променя по никакъв начин смисъла и обхвата на тази разпоредба. Това, което ние сме предложили, са примери, които да покажем, понеже имаме проблеми с прилагането на разпоредбата и съдебната практика, която приема, че „гориво за отопление“ е единствено в случаите, когато имаме отопление на сгради.
Смисълът на европейското акцизно законодателство, така както е имплементирано в Закона за акцизите и данъчните складове,е: всеки случай, в който имаме отделяне на топлина, да се облага със ставката като гориво за отопление. В случаите, в които имаме отделяне на топлина, но те са в обхвата на задължителните освобождавания – когато имаме двойно предназначение или за цели, различни, те са в обхвата на освобождаването и продължават да бъдат. Единственото, което правим в момента, е, че даваме примери, за да покажем ясно, че гориво за отопление не значи единствено отопление за сгради.
Всички заводи, които цитирахте, имат издадено удостоверение за ОАКП (освободен от акциз краен потребител) и това по никакъв начин няма да промени обхвата на освобождаването, от което те се ползват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Тук напълно Ви разбирам.За оранжериите разбирам, за сушилните разбирам, но не мога да разбера с какво химическите заводи са пример? Кои са тези химически заводи, които преимуществено ползват енергиен продукт за отопление, а не в химическа редукция?
СВЕТЛА ГЕНОВА: Например в химическите заводи има спомагателни процеси, в които имаме горелки. Затова сме дали, примерите не са изчерпателни, в закона имаме и други примери – какво е двойно предназначение. Идеята е ясно да покажем, че „гориво за отопление“ не значи единствено отопление на сгради.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не дадем пример с металургичните заводи, а сме включили точно химическите?
СВЕТЛА ГЕНОВА: В металургичните са освободени.Процесите, които са освободени, са ясно разписани в Закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам притесненията на господата от торовите заводи, защото, за да стигнат до това тълкуване и това освобождаване, са минали през съдебни битки, доколкото аз знам. Така ли е?
СВЕТЛА ГЕНОВА: Спорът при тях беше дали „двойно предназначение“, доколкото си спомням. Те в момента имат издадено, но това по никакъв начин няма да промени издадените удостоверения за ОАКПна торовите заводи.
…: Госпожо Стоянова, предлагам да чуем колегите от индустрията, тъй като те са пътували само заради Бюджетната комисия от доста далеч. Също така са големи данъкоплатци и А клас инвеститори.
Заповядайте – господин Димчо Георгиев.
ДИМЧО ГЕОРГИЕВ: Искам да илюстрирам защо сме притеснени, като опиша това, което ни се случи преди няколко години.Текстът беше абсолютно същият. Всички знаеха, че за нас природният газ е суровина, от която синтезираме амоняк. Този факт беше безспорно известен и на Агенция „Митници“. Въпреки всичко, те отказаха да бъдем освободени от акциз за този химически процес и се наложи да водим дела на всички съдебни инстанции, като Агенция „Митници“ оспорваше експертизите на член-кореспонденти на БАН – инженер-химици. Обжалва абсолютно на всички инстанции, в резултат на което след година и половина най-сетне получихме влязло в сила съдебно решение, но за тази година и половина платихме милиони акциз, който по никакъв начин след това не ни беше върнат или компенсиран. През цялото това време в България влизаха конкурентни продукти, произведени от газ, необложен с акциз, тъй като останалите държави в Европейския съюз изрично са предвидили да бъде освободен от акциз газът за химическите заводи.
В резултат на това ние загубихме милиони, които по никакъв начин не ни бяха компенсирани, тъй като се оказа, че съдебното решение няма обратна сила, нито пък обжалването на неиздаването на лиценз спираше това неиздаване на лиценз.
Ние се притесняваме, че при новата редакция на текста ще бъде задължително за директора на Агенция „Митници“ да отнеме лицензите и отново да минем по същата процедура.
Като юрист за мен е изумително как може химическите заводи да бъдат сложени в примерен списък в данъчен закон, приравнени до оранжерии и сушилни! Също като аргумент – Агенция „Митници“ да посочва дела със захарни заводи и да се позовава на Директивата за минералните масла, която е отменена от 2003 г. с действащата директива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
КРАСИМИР БЕРБЕНКОВ: Съвсем накратко в допълнение на това, което каза колегата.
За всички трябва да е ясно, че в България има три основни консуматора на природен газ – това са топлофикациите и двата торови завода. Каквото и да се прави, каквито и текстове да се вкарват, при положение че не касаят топлофикациите по отношение на фиска, тъй като те са освободени от акциз, доколкото знам, това означава, че тези текстове са вкарани съвсем целенасочено по отношение на торовите заводи.
Понятието „химически заводи“ в световен мащаб не съществува. Химически заводи са всички. Навсякъде има химия – като започнете от „Белово“, които правят тоалетна хартия; тези, които правят текстил; тези, които правят целулоза; тези, които правят горива; тези, които правят торове, но единствено по цял свят природният газ се ползва за суровина в торовите заводи. Това е производството на амоняк.
Амонякът се състои от два компонента – водород и азот. Азота го вземаме от въздуха без акциз, от атмосферния въздух (оживление), а водорода го вземаме от природния газ. За да вземем водорода от природния газ, който е суровината, ние трябва да го разделим. Той се състои от въглерод и водород. Тоест трябва да вземем само водорода. Това разделяне става посредством така наречената „химическа редукция“.
Ако торовите заводи по някакъв начин в бъдеще бъдат и по тази линия натиснати (защото торовото производство в България беше унищожено – има два, които кретат горе-долу, а конкуренцията е жестока и тя е основно от страни извън Европейския съюз – говоря за Русия, арабския свят и Северна Африка, където газът, освен че не се облага, е почти без пари),това означава, че Вие трябва да обложите с акциз вносните торове, защото те са дериват на природния газ, и амоняка. Ние вече имаме терминал за амоняк, ще затворим завода, ще спрем инвестициите и ще внасяме амоняк, необложен с акциз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Правя предложение по реда на чл. 83 от Правилника „химически заводи“ да отпадне.
Моля да гласуваме моето предложение. – Против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме окончателната редакция на § 41 в редакцията на работната група с току-що гласуваното предложение. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграф 42 – по вносител.
Параграф 43 – по вносител.
Параграф 44 – по вносител.
Гласуваме анблок параграфите. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА: Госпожо Председател, понеже ми се налага да тръгна по-рано от заседанието на Комисията, позволете ми да делегирам гласа си на Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освобождаваме госпожа Димитрова и госпожа Петкова, защото отиват на заседание на Комисията за контрол на приходните агенции.
Отиваме на § 45 – Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Предложение от народния представител Николай Александров.
Работната група подкрепя предложението за отпадане на т. 3, буква „б“, тоест годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица да не се подава по електронен път,и т. 4 – предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, да подават декларацията по чл. 55. Едната декларация е по чл. 50, другата по чл. 55, които бяха предложени да се подават по електронен път.
Работната група не подкрепя предложението за отпадане на т. 3, буква „а“ – отмяната на ал. 6. Това е отстъпката.
Предложение отнародните представители Георги Търновалийски и Румен Гечев – да отпаднат въпросните т. 3, 4 и 5. В частта на т. 3 и 4 за самоосигуряващите се лица е прието, като не го подкрепят за отпадането на т. 3, буква „б“ – това е същото, и т. 5, която е намаляване на срока за подаване на декларациите по чл. 73 от предприятията – от 30 април до края на февруари.
Следващото предложение е отнародните представители Шевкед и Кичиков, което е същото.
След това има предложение на госпожа Христова, което също е подкрепено в тази му част и не е подкрепено в частта на т. 5 и т. 3, буква „б“ – това е именно за отстъпката.
И предложение на Менда Стоянова, което казва: първо, да отпадне електронното подаване на декларации от самоосигуряващите се лица.
Миналия път говорихме в Комисията – ако си спомняте, на първо четене госпожа Димитрова каза, че ще ги обиколят, ще им дадат ПИН-ове, ПИК-ове, че ще им осигурят условия и едва когато постигнат това, ще ги накараме задължително да си подават декларациите по електронен път. Така че в тази част сме единодушни и се надявам, че ще го приемем в окончателната редакция.
Следващото, което се оспорва, по отношение на отстъпката – вносителят е предложил отстъпката изцяло да отпадне. Аз поисках от вносителя да видим какви отстъпки и кой колко отстъпка е внасял, и стана ясно, че 97,5% от лицата, ползвали отстъпка за миналата година, са ползвали отстъпка до 500 лв., а само 2,5% от лицата са ползвали отстъпка от 500 до 1000 лв. Освен това (само за Ваша консумация), от общата отстъпка, която е ползвана, а тя е 1 млн. 395 хил. лв. – 483 хил. лв., тоест горе-долу 1/3 от отстъпката е ползвана от тези 2,5% лица.
Затова Ви предлагам един компромисен вариант: първо, отстъпката да остане, но да стимулираме лицата да си подават декларацията по електронен път, тоест да остане условието да подават по електронен път и да си платят още до 31 януари парите, които дължат. Да има смисъл бюджетът да им даде тази отстъпка. И да намалим максималния размер на отстъпката от 1000 на 500 лв., което няма да лиши голямата част от лицата да си ползват отстъпката.
По този начин, първо, няма да има поражения върху по-дребните данъкоплатци; второ, ще спестим над 483 хил. лв. отстъпка; трето, ще дадем на бюджета възможност три месеца по-рано да ползва тези пари.
Това е моето предложение – ако сте съгласни с него. Ще коментираме и срока. Засега говоря за отстъпката.
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми гости, на мен ми се струва, че този срок –31 януари, за подаване на годишна декларация е много къс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да ползваш отстъпка, трябва да положиш усилия в крайна сметка.
Не искам да забравяте, че само преди две години срокът беше 31 януари. Господин Иванов да ме поправи, ако не са две години. Но съм сигурна, че са толкова. И кой знае защо, преди две години ние изведнъж, вместо 31 януари за ползване на отстъпка, което е нормално – правиш усилие, нещо даваш на бюджета… (Реплика при изключени микрофони.)
Сега е електронно, още по-лесно. Изведнъж, кой знае защо, стана така, че тези лица ползват отстъпка, дори когато си платят данъка на 30 април, когато е нормалният срок за всички лица. С какво ги стимулираме? (Реплики.)
Как да не ползват? До миналата година ползваха. (Реплики.) Трябваше да си подадат декларациите по електронен път до 31 март и да платят до 30 април. Тогава с какво стимулирахме тези лица?
Аз съм съгласна да ги стимулираме, обаче нека да си подадат електронно и нека да си платят по-рано от всички останали, за да ползват 500 лв. Аз така го разбирам. Това е преференция.
РОСЕН ИВАНОВ: Само да припомня, че тогава промяната беше направена, за да се стимулира електронното подаване. Сега вече над 60% от лицата подават електронно. Така че според мен това, което се предлага като компромисен текст на работната група, наистина има логика. Датата дали ще е 31 януари, или 5 февруари не е толкова страшно, но отстъпки по принцип се ползват, когато се плати нещо предсрочно. Това е принципът на отстъпката въобще и поначало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Ако е до 28 февруари, то пак е предсрочно два месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако народните представители решат, Вие можете да направите такова предложение.
Мисля, че по Правилника госпожа Христова може да направи такова предложение, независимо че не е от Комисията. Не, не може. В залата няма да стане, защото това е по същество.
Ако някой друг от народните представители припознае това, което госпожа Христова предлага, ще го запишем и ще го гласуваме. Има ли такъв?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има логика в това, след като по-голямата част от данъкоплатците вече са минали на електронна регистрация и плащане, постепенно стимулът да намалява.
Аз имам въпрос: какви ангажименти поема държавата да продължи този процес – може би не съм разбрал правилно, но какви трудности има с пароли, ПИК, ПУК и разни други, след като за една минута банката ти го издава? Да не стане така, че да освободим държавата от ангажимента да създава съответните технологии за регистрация.
РОСЕН ИВАНОВ: Единственият проблем е следният: поради мерки за сигурност, за да получи едно лице своя ПИК, трябва да се разходи лично до офиса на НАП, което според нас е нормално, защото без мерки за сигурност не може.
Проблемът е, че много голяма част от лицата все още по една или друга причина не са посетили офис на НАП, може би не са имали нужда или не им се е наложило, или нещо друго, и не са се снабдили със своя ПИК. Ние се опитваме всячески, при всеки контакт с лицата да им обръщаме внимание, че е добре да си получат ПИК-а.
Да обикаляме с инспектори лицата по къщите – малко ми се вижда сложна организацията, не че не е възможна. Все пак стандартният подход е данъкоплатецът да мине през офиса и да си получи ПИК-а, което става наистина за пет минути.
Това е големият проблем, че една част от данъкоплатците все още не са посетили офисите на НАП. (Реплики.) Ще мислим. Едно от възможните решения е ние да посетим тях, но, разбира се, мислим за различни решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние затова и сега не приехме тяхното предложение самоосигуряващите се лица, които практически са физически лица, да ги задължим, за да може да има още период, в който да се снабдят със съответните ПИК-ове и така нататък.
По третата тема, която беше предложена от госпожа Дора Христова и от мен – това е срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 4, който по вносител се предлага да бъде до 30 април. Госпожа Христова предлага да стане до 30 март. Аз Ви предлагам да стане до 15 март.
Искам, господин Иванов, да ни обясните защо това е важно за НАП и по-скоро защо е важно не за НАП, а за физическите лица, които ще фигурират във въпросната справка по чл. 73? Срокът касае предприятията, които имат счетоводители, счетоводства, електронни системи, счетоводни системи. Искам да ми кажете и на народните представители как това ще даде на физическите лица плюс? Защото ние работим преди всичко за тях.
РОСЕН ИВАНОВ: В НАП имаме сравнително дългосрочен проект, както в държавите, които много харесваме – данъчно задължените лица да получат предварително попълнена един ден данъчната си декларация и в нея да добавят само тези данни, за които НАП не разполага с информация, примерно за наеми от други физически лица или нещо подобно. Това не може да стане чак толкова бързо и лесно, но стъпка по стъпка се опитваме да го направим.
Каква е целта конкретно с това предложение? Когато предприятията представят данните за доходите, които са изплатени на физическите лица, вече е разработена съответната справка, при която физическите лица с ПИК или с електронен подпис – според това, с което разполагат, ще могат да видят на тях кой какви доходи им е изплатил през годината, за да могат те коректно да си попълнят данъчната декларация.
За да стане това нещо, данните, които са получени от платците на доходи, трябва, първо, да се съберат, след това да се обработят, съответно да се структурират по ЕГН на получателя на дохода, за да може всяко лице, което иска да провери какви доходи е получило от различни платци на доходи, да може да го направи, за да си попълни коректно данъчната декларация.
Тази обработка на информация и това зареждане на данни в системите изисква известно време. Тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация от физическите лица е 30 април, ние считаме, че 15 март е, общо взето, последната възможна дата, на която трябва да е налична информацията, за да може тя да се обработи и да се зареди в съответните сървъри, така щото между 1 и 30 април, когато големият брой физически лица си подава данъчните декларации, преди да си попълнят данъчната декларация, те да могат да проверят какви доходи са получили през годината, за да могат коректно да попълнят данъчната си декларация.
Повтарям, това е първа стъпка към следващи действия за предварително попълване на декларация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Разбирам логиката – за да получат нещо наготово, но всяко едно физическо лице би трябвало да знае какво е получило през годината, защото взема служебна бележка, тя му е издадена. Ако не го декларира другият работодател, той ще си промени дохода ли?
РОСЕН ИВАНОВ: Крайната цел на упражнението, ако щете, е един ден да няма и служебни бележки. В крайна сметка трябва да вървим стъпка по стъпка в тази посока.
Второ, тук още нещо да уточня – знам, че за бизнеса в някаква степен това е затруднително, разбираме. Само че нека да уточним, че има много случаи, в които физически лица фигурират в справките по чл. 73, а те твърдят, че изобщо не са получавали такива доходи. Тези случаи също трябва малко по малко да бъдат изчиствани.
Нека да дадем възможност да се сравняват данните, физическите лица сами да си проверяват и да видят дали някой недобросъвестно не е злоупотребил с техните данни.
Второ, да са сигурни, че това,което декларират пред НАП, е вярно и точно. И пак казвам, идеята е един ден да няма служебни бележки. Това е нашата мечта – след няколко години да няма изобщо служебни бележки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А моята мечта е след няколко години да изпратите на данъкоплатеца един месец по-рано попълнената му декларация и той само да я чекне.
РОСЕН ИВАНОВ: Именно, за това говоря. Точно за това говоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Проблемът е общ и само вървим към намаляване на срокове през цялото време. Проблемът е, че за три месеца – от 31 декември до 31 януари, трябва да има счетоводно данъчно приключване, статистическо приключване и всички други справки да бъдат направени. Ако бяха само справките по чл. 73, нямат проблем нито колегите одитори, нито счетоводните къщи, нито бизнесът.
Проблемът е, че в много кратък отрязък от време – оставям, че в тази част на годината, в която са най-трудни метеорологичните условия, трябва да бъдат направени изключително много действия. И ако бъде удължен срокът за годишното приключване, което дебатираме с НАП, и при физическите, и при юридическите лица, не би било проблем да се скъси един или друг срок. Но когато всичко се скъсява и така или иначе то в момента кумулативно е в много кратки срокове, създава проблем. Иначе не изглежда никакъв проблем и те се чудят защо възразяваме срещу намаляване на този срок или на другата декларация.
Проблемът е:съвкупно ако се погледне тежестта, идва малко в повече, за много кратко време – много задължения. И всяко намаляване се отразява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би имате право, но тази справка по чл. 73 текущо се попълва. Накрая какво има толкова да й правят на тази справка, ако има електронна система?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: За съжаление, не става автоматично тази справка, или поне трябва да отпаднат служебните бележки, защото е дублиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм казала „автоматично“, казах „текущо“. Има разлика между „текущо“ и „автоматично“.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз съм съгласен с госпожа Стоянова, че ако данъците са налични в счетоводството, то тогава тази справка се извлича автоматично или полуавтоматично. И не е нужно човекът да прави нищо, освен да натисне две копчета.
Друга тема е, че много често данните се въвеждат към момента на изготвяне на справката, което е доста странно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Или ако счетоводната им система не предлага автоматично…
РОСЕН ИВАНОВ: Или ако счетоводната система не предлага тази услуга за извличане на данни, но това вече е друга история.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава ще минат на текущо попълване на справката през годината.
ДОРА ХРИСТОВА: Само искам да обърна внимание, че изготвянето на тази справка е свързано с получаване на документи от лицата, на които са изплатени тези възнаграждения. За да се отчете това възнаграждение, ако в счетоводството не са получени тези документи, те няма как да имат такава информация.
РОСЕН ИВАНОВ: Колежке, извинявам се, Законът за данъците върху доходите на физическите лица ясно казва, че към момента, в който плащате на лицето, а това трябва да се е случило много преди 31 декември и много преди 15 март, Вие трябва да сте издали сметка за изплатени суми. Сметката за изплатени суми съдържа трите имена, ЕГН, ТД по регистрация на лицето, размер на дохода и всички други елементи.
И ако това текущо се въведе в счетоводството, към момента на изплащане на дохода, както е нормално – текущо осчетоводяване, текущо начисляване и така нататък, говорим само за изваждане на данни, които вече отдавна ги има.
Затова казвам, че ми се струва, че в немалко случаи плащането уж е станало през юли месец, а ние въвеждаме данните си в счетоводството през март.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че си изяснихме темата.
Подлагам на гласуване предложението на Николай Александров в частта, в която не е подкрепено, а именно т. 3, буква „а“, която мисля, че трябва да оттеглите, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Естествено, че ще го оттегля, тъй като съм съгласен с това, което се предлага. Предполагам и колегите, тъй като в неподкрепените части на абсолютно всички…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим за отстъпката. Това е т. 3, буква „а“.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Това, което са предложили и колегите Търновалийски и Гечев, и Адлен Шевкед и Сергей Кичиков. Предполагам, че тук най-нормално е да ги оттеглим, стига да са съгласни колегите.
От наша гледна точка ние оттегляме неподкрепената част.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, неподкрепената Ви част, от една страна, е отстъпката, която редуцирахме. – Оттегляте я.
По т. 5 е срокът по чл. 73, който дискутирахме сега и който предлагаме компромисно да е 15 март, вместо 28 февруари. – И това оттегляте.
Госпожо Шевкед, Вие в неподкрепената част по т. 3 за отстъпката?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Нали се разбрахме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, значи оттегляте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Да, оттегляме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И по т. 1 колежката Христова няма да го оттегли, така ли?
Точка 3 е за отстъпката.
ДОРА ХРИСТОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Остава само т. 5, неподкрепена.
Подлагам на гласуване неподкрепената т. 5 в предложението от народните представители Дора Христова, Найденова, Цанкова и Георгиева. – За няма, останалите се въздържат.
Предложението не е прието. (Реплики.)
Само да поясня. В т. 4, за която говорим, пише: „Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, подават декларация само по електронен път“. Аз смятам, че предприятията нямаме спор, че трябва да си останат.
Оттегляте го в цялата му част.
Остана само предложението на госпожа Христова, което в т. 5 гласувахме, че не го приемаме.
Гласуваме окончателната редакция на § 45 по вносител, който става § 44 в номерацията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграф 46 е свързан с § 45.
Господин Търновалийски и господин Гечев предлагат той да отпадне, но фактически, след като възприехме този подход, това е оттеглено. Нали така? Точки 1 и 2. (Уточнения при изключени микрофони.)
Да не важи за лицата за 2017 г. – това е Вашето предложение, тоест да не си представят подобни доказателства за 2017 г. (Уточнения при изключени микрофони.)
РОСЕН ИВАНОВ: Става дума за деклариране на доходи, получени в чужбина, когато лицата ползват метод за освобождаване от двойното данъчно облагане и данъчен кредит.
Към настоящия момент Законът изисква, за да се ползва такъв метод за освобождаване от двойното данъчно облагане, тоест данъкът, платен в чужбина, да се приспадне от дължимия данък в България, да се представи удостоверение за платени данъци от другата държава.
Единственият орган, който може да издава удостоверение за платени данъци, сами се сещате, че е данъчната администрация на другата държава. Това, което в момента Законът казва, е, че разширява броя на документите, чрез които едно лице може да докаже какви данъци е платило в чужбина, като извън удостоверението, което се издава от данъчната администрация на съответната чужда държава, НАП би приела и други документи, например служебна бележка от работодателя или нещо подобно, стига те да доказват размера на платения данък в чужбина. По този начин всъщност ние облекчаваме данъчно задължените лица.
Що се отнася до другата точка, там даваме една опция, право на данъчно задължените лица, ако желаят, да декларират получени от тях необлагаеми доходи, наследства и други подобни. Само и единствено по желание.
Прилагането на тези две точки към данъчната декларация, която ще се подаде за данъчната 2017 г., всъщност е изцяло в полза на самите данъчно задължени лица. С нищо не им пречи, не ги задължава с нещо допълнително, а напротив – облекчава ги.
В този смисъл аз не разбирам логиката да се оспорва задействането на тези разпоредби за данъчната 2017 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно. Ние затова каним хората, които събират данъците – те знаят подробностите.
Малко се обезпокоих от това, което казахте, че сега ще приемаме и бележки от частни фирми, където са работили. Вие нали се сещате какво ще стане с тази работа? Кое налага? Това е сериозен въпрос. Ние имаме доста българи, работещи и в чужбина, и тук. Аз съм работил дълги години в чужбина и съм плащал там и тук данъци. Затова съм изненадан.
Тук не става дума за нищо лично. Бил съм и в частни, и в държавни университети, но няма такова чудо да съм представял от частни университети. Винаги съм представял от държавата, от данъчната служба.
Въпросът ми е: Вие какъв проблем имате – отказват да им издадат и се налага от фирмите? За голямо съжаление, ще видите, че много ще Ви намалеят постъпленията, ако започнат да вадят бележки от „Кака Пенка“ ООД, Габон, Африка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов, заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Най-големият проблем е, че данъчните години не съвпадат много често. И поради тази причина българското физическо лице не е в състояние да се снабди с бележка от данъчните власти, защото те му казват: „Съжалявам, трябва да изчакате да свърши нашата данъчна година“, което се случва половин година по-късно, осем месеца по-късно, четири месеца по-късно от нашата данъчна година.
Що се отнася до бележки, те не са абсолютно доказателство, в смисъл данъчният орган, ако счете, че тези бележки…
Между другото, и удостоверението, което се носи от другата данъчна администрация, ние на практика няма как да го проверим колко е вярно, колко е невярно. Това е един документ с подпис и печат.
Така че ако органът по приходите има каквито и да е съмнения, че бележката, удостоверението или каквото и да е по някакъв начин не му харесва, то, естествено, трябва да задейства съответните процедури, които имаме с Европейския съюз, с всички държави, с които имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и така нататък. С други думи, има механизми за реакция.
Между другото, същият проблем стои и със служебните бележки, които се издават от българските работодатели. Нищо не пречи на един български работодател да издаде служебни бележки, в които да пише разни работи, които колко са верни можем да разберем само и единствено, ако някой данъчен инспектор отиде, разходи се, отвори счетоводството и така нататък.
Специално в случаите за Европейския съюз, за държавите, с които имаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, това не е абсолютно никакъв проблем. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Не. Данъчната година не е еднаква дори в рамките на Европейския съюз. В Германия например има лица, които могат да си избират данъчната година, в UK е различна данъчната година, в някои от скандинавските държави, доколкото си спомням, не съвпада с календарната година. Има изключения. В Съединените щати категорично не съвпада, в Канада – също.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук има още един въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Аз споделям опасенията на господин Гечев и за да прекратим този диалог, да ни обясните, ако има такава практика в Европа, как постъпват другите приходни агенции и дали приемат документи на български работодатели с цел намаляване облагаемия доход на лицата, живеещи в тази държава.
РОСЕН ИВАНОВ: Доколкото ми е известно – да, но в крайна сметка това е автономно решение на съответната държава. И пак казвам, това не е ултимативното и крайно доказателство. С други думи, документ, донесен от чужд работодател, българският данъчен инспектор ако счита, че нещо не е наред, той би трябвало да вземе съответните мерки, за да провери достоверността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да Ви напомня, че ние в момента ще гласуваме § 46, тоест § 45, който приехме да се прилага и през 2017 г.
Подлагам на гласуване предложението на господин Търновалийски и господин Гечев § 46 да отпадне. – За 6, против няма, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 46, който става § 45. – Въздържали се 6, останалите са „за“.
Текстът е приет.
По § 47 има предложения от Николай Александров, от Търновалийски и Гечев, от Шевкед и Кичиков, от Дора Христова, които предлагат § 47 да отпадне.
И предложение на Менда Стоянова и Евгения Ангелова за изменение на § 47, а именно:
„Предприятията (само предприятията) подават декларацията си по чл. 55, ал. 1 (това е онази декларация за изплатените дивиденти) от Закона за данъците върху доходите на физическите лица само по електронен път, ако задължението за подаване на декларацията възниква след 31 декември 2017 г.“
Отпадат самоосигуряващите се лица, но остават предприятията.
В такъв случай всички си оттегляте предложенията и приемаме моето. (Смях, весело оживление.)
Предложението на господин Александров е оттеглено, на господин Гечев и господин Търновалийски е оттеглено, на госпожа Шевкед и господин Кичиков е оттеглено, на госпожа Дора Христова и група е оттеглено.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 47 по вносител, който става § 46. – Всички са „за“.
Предложението е прието.
По § 48 отново има предложение от всички– да отпадне, което е подкрепено.
Гласуваме предложението на работната група § 48 да бъде отхвърлен. – Всички са „за“.
Параграф 48 е отхвърлен.
Параграф 49. Тук се разбрахме за „28 февруари“ – до „15 март“, гласувахме го. Това е да се приложи и за 2017 г.
Предложението на господин Гечев и господин Търновалийски – да отпадне, остава ли? Оттеглено е.
Предложението на госпожа Христова остава, Вие не го оттеглихте тогава. Остава, ще го гласуваме.
Преход за отстъпката няма – прав е Велин. Сега ще го съставят.
Гласуваме предложението на госпожа Дора Христова, което не е подкрепено от работната група. – Всички се въздържат.
Предложението не е прието. (Реплики при изключени микрофони.)
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 49, който става § 47 в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
По реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се създаде нов § 48, или който е по номерацията на работната група, който да гласи…
Предлагам да продължим, докато го измисли господин Иванов, и ще се върнем на него.
По § 50 – Закона за местните данъци и такси, има едно предложение на Менда Стоянова, което само е уточняващо и е подкрепено от работната група.
Гласуваме § 50 в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Параграф 50 по номерацията на работната група е приет.
По § 51 – Закона за счетоводството, има предложение от господин Филипов в чл. 38, ал. 10.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В буква „б“ предложението е следното, съгласувано с колегите от Министерството на финансите:
„Създава се ново изречение второ: „Заедно с консолидирания финансов отчет се публикуват консолидираните годишни доклади по Глава седма и одиторският доклад.“
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест добавен е само „и одиторският доклад“.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Да.
И сегашното изречение второ в текста, в действащия закон, става трето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правя предложение по реда на чл. 83 от Правилника за промяна в § 51, т. 2, буква „б“ по начина, който току-що беше изчетен.
Има ли някой, който има въпроси? Няма.
Гласуваме предложението. – Всички са „за“.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя, заедно с току-що приетото предложение като окончателна редакция. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Следва текстът за петте хиляди лева – § 52.
Предложение от Александров – да отпадне, от Румен Гечев и Търновалийски – да отпадне, от Шевкед и Кичиков – да отпадне, от Дора Христова – да отпадне.
Понеже предложенията са едни и същи, ще ги гласуваме заедно.
Гласуваме предложението на Александров; на Търновалийски и Гечев; на Шевкед и Кичиков; на Христова, Найденова, Цанкова, Георгиева – § 52 да отпадне. – За 11, против 8.
Приема се отпадането на § 52.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Беше ми мъчно за Бюджетната комисия в Правната, затова да взема думата.
Моля Ви предложения, които са отхвърлени, в следващите шест месеца не ни ги внасяйте повторно. Ако ни тествате дали имаме шизофрения – нямаме. (Весело оживление.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 53 в редакцията на работната група. – Всички са „за“, против и въздържали се няма.
Трябваше да гласуваме новия § 48. Слушаме текста на § 48, който трябва да гласуваме.
Госпожо Петкова, слушаме текста, който ни предлагате.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: „Данъчно задължените лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ползват отстъпката върху данъка за довнасяне по реда на този Закон и за годишната данъчна декларация за 2017 г.“(Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изчетете още един път окончателния текст.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: „Данъчно задължените лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ползват отстъпката върху данъка за довнасяне по реда на този Закон и за годишната данъчна декларация за 2017 г.“ Защото за следващите си ги ползват.(Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво са направили текста.
Гласуваме редакцията на § 48, която току-що госпожа Петкова ни предложи.–Всички са„за“, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет, а с това и Законопроектът.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, № 754-01-78, внесен от народния представител Менда Стоянова.
Има ли представители на Българската народна банка? Да.
С две думи ще кажа какво представлява Законопроекта.(Шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът ми е: кои от БНБ са тук за Законопроекта? Да се представят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще се представят.
Колеги, много Ви моля, още малко търпение.(Шум и реплики.)
Ще кажа с две думи – това е предложение за изменение на Закона за кредитните институции, което транспонира Директивата, която току-що влезе, за усъвършенстване и прецизиране на свързаните лица, в най-общи линии.
Ще помоля колегите да ни запознаят по-подробно.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Благодаря Ви.
Директор съм на дирекция „Надзорно-правна дейност“ в управление „Банков надзор“.
ЛЮБОМИР МИРЧЕВ: Аз съм началник-отдел в дирекция „Надзорна политика“.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Да представим измененията.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предложеният Проект за изменение на Закона за кредитните институции има за цел да усъвършенства регулаторната надзорна рамка и конкретно да се постигне съответствие с препоръките в Доклада за оценката на финансовия сектор и съответните поети ангажименти от БНБ във връзка с тези препоръки. Чрез тези изменения обаче адресираме и някои конкретни въпроси, с които сме се сблъскали в надзорната практика.
Най-съществената промяна в Закона за кредитните институции е в чл. 45. От много време този регулатор съществува – това е регулаторът за експозициите към свързани с банката лица, или така наречените „вътрешни експозиции“. Промените, които се предлагат, имат за цел да създадат допълнителни надзорни механизми за наблюдението на риска от концентрации към свързани с банката лица, като конкретно промените са в няколко посоки.
На първо място, наред с изискването да е налице одобрение на Управителния съвет на банка, и то взето с единодушие, се предлага при формирането на вътрешна експозиция да е налице и предварително одобрение на Надзорния съвет, като ние считаме, че това е допълнителна гаранция за контрола върху този риск и е свързано с тенденцията на добрите банкови практики за засилване на ролята на превантивния контрол на Надзорния съвет.
Другата посока на предложеното изменение е да се разшири обхватът на експозициите, които следва да се считат за експозиции към свързани с банката лица. Наред с експозиции към акционери на банката, ние вече предлагаме за вътрешни експозиции да се считат и експозиции за лица, които пряко или непряко притежават акционерен дял в банка.
Също така се предвижда една нова хипотеза – да се изследват експозициите към лица, които контролират пряко или непряко банката. Конкретните хипотези се виждат в текстовете, които можете да видите.
Всички тези изменения имат за цел да се препятстват възможности за заобикаляне на регулатора, който всъщност въвежда максимално допустимия размер на този вид експозиции.
Също така предвиждаме в наредба да доразвием и една нова хипотеза, която в момента не съществува в Закона, а именно да въведем индикатори за икономическа и делова свързаност.
Предвижда се банките да развият и да поддържат вътрешни правила за текущото наблюдение и контрол на риска, формиран от вътрешни експозиции.
Предвиждаме да създадем и един надежден надзорен инструмент за наблюдението пък от наша страна на тези експозиции, като въведем специална отчетна форма, което също ще бъде доразвито в наредба.
На последно място, във връзка с чл. 45 е предложено изменение, което адресира не само кръга от лица, които следва да се считат за свързани с банката, но и вида от сделки, които формират самата кредитна експозиция, като за такива следва да се считат не само договорите за кредит, но и останалите посочени, например деривативни договори, вземания, произтичащи от предоставянето на услуги. Те са посочени в ал. 8.
Предлагаме едно изменение в чл. 13, което е свързано с прецизиране на критерии от лицензионната процедура, а именно лицата, които притежават пряко или непряко квалифициран акционерен дял в дружество, което е обект на лицензионна процедура, тук безусловно се предлага изискването да се представя информация за техния действителен собственик. Въпреки че и към настоящия момент лицензионната процедура чрез възможността БНБ да изисква всякаква информация, която е необходима за нейното произнасяне, и досега такава възможност е съществувала, но по този начин адресираме една препоръка на Международния валутен фонд това да е разписано като ясен критерий.
И последната промяна е свързана с приложението на насоките, които издава Европейският банков орган в кръга на неговата компетентност. Доколкото този вид актове нямат правнообвързващо действие, те са актове, които по своя характер и вид имат за цел да улеснят прилагането на правнообвързващите актове на Съюза, тоест и поднадзорните лица, и регулаторът да анализират и да прилагат законодателството по еднакъв и непротиворечив начин.
Ето защо ние въвеждаме едно задължение за банките да следват насоките на Европейския банков орган, които се отнасят до тях и за които БНБ е потвърдила, че следва съгласно процедурата в директно приложимия регламент за дейността на Европейския банков орган.
Доколкото в тези насоки, наред с чисто тълкувателните разпоредби, се съдържат в редица случаи и конкретни индикатори, критерии и условия, искаме да предвидим възможност, когато тези индикатори, условия и критерии е необходимо да придобият нормативно задължителен характер, да издадем наредба за тяхното прилагане, за да имат съответната нормативно задължителна сила.
Това са основните ни предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Аз мисля, че това са предложения, които до известна степен транспонират и новата директива, или бъркам?
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Той е регулатор на националната правна рамка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест това са Ваши предложения с цел усъвършенстване на нормативната уредба?
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Да, те са свързани най-вече с препоръките от Доклада за оценката на финансовия сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Виждам, че в по-едър план тук има две основни неща. Първото е именно условията – изчистване при свързаност, при установяване на действителна собственост и така нататък.
Втората част е по отношение на вътрешните експозиции, където чрез единодушно решение на Управителния съвет на банката и одобряване от Надзорния съвет се стремите да избегнете субективността при вземането на подобни решения. Нали така?
Не знам дали Вие ще можете да ми отговорите – съжалявам, че тук няма подуправител на БНБ, но аз имам два въпроса.
Първо: защо вече две години, откакто имаме фалита на КТБ, чак сега правите предложения за подобни усъвършенствания на нормативната уредба, които ще помогнат за затваряне на вратички и в крайна сметка да не се повтори случаят КТБ?
И второ: след като търсите възможности чрез Закона за избягване на субективния фактор, как се избягва субективният фактор при вземането на надзорните решения и мерки в БНБ?
Това беше един от въпросите, който възникна при фалита на КТБ, тоест Вие ни предлагате сега един Законопроект, аз съм го припознала, защото той наистина е добър, но все пак остават и много други неща, и тези въпроси.
Ако имате оторизация и възможност да ми отговорите, го направете.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Както посочих в началото, този регулатор винаги е съществувал, тоест това не е нов регулатор. Ние с няколкото нови хипотези, които може би са три или четири спрямо досегашно съществуващите, се опитваме да адресираме проблеми, които нашите инспектори са констатирали на място в търговските банки. Вие знаете, че обществените отношения се развиват винаги напред спрямо регулаторната рамка, тоест винаги сме имали този инструмент и той е бил използван. Даже и сега съществува отчетна форма за този регулатор.
Тоест, както и в мотивите е обосновано, ние използваме ситуацията, при която експерти от Световната банка и Международния валутен фонд дълго време работиха с нас, дори и в чисто експертен формат. Ние сме използвали техните препоръки.
Отново обръщам внимание, че това е регулатор, който винаги е съществувал в регулаторната рамка. Ние никого не сме чакали, но при обстоятелството, че в надзорната практика сме констатирали възможности за заобикаляне на този регулатор, не можем да не предложим нормативни промени, за да го усъвършенстваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбира се. Затова аз съм го припознала и го внасям като народен представител, за да стане максимално бързо, да не минава през друг дълъг ред – финанси, които нямат пряко отношение към Вашата материя.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Моят въпрос е технически. Аз по никакъв начин не засягам колегите, които са дошли тук. Слушаме ги и те дават информация.
Но, госпожо Председател, няма как ние да разглеждаме такъв Законопроект, без представител на Управителния съвет. Това е въпрос и на уважение, и юридически.
Ето, Вие казвате: „Вие дали сте оторизирани“. Разбира се, че не са. Имат ли документ да са оторизирани?!
Второ, Националната банка от кого се представя? От Управителния съвет. Извинете, това са най-високо платените чиновници в държавата. Сега си пият кафето тук на 100 метра и не е дошъл един човек да ни уважи. Въпросът е принципен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие имате основание. Те ме помолиха – имат Управителен съвет с важни точки… (Шум иреплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ехеее!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …и няма да могат да дойдат.
Но все пак Ви моля, това са важни неща, които трябва да изгласуваме, пък ще си ги викаме допълнително тук. Даже Ви обещавам да си направим едно заседание за изслушване на Управителния съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Просто им кажете, че при такива закони, без представител на Управителния съвет, правилото е: не гледаме точката.Като си изпият кафето, да дойдат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да я гледаме, защото нещата не са… (Шум и реплики.)
Имате думата, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Даже не е там въпросът, проф. Гечев – дали ще дойдат, или не, защото нещата са много сложни, много отговорни, много ясни. Аз се чудя как госпожа Стоянова е поела ангажимента по бързата процедура да внесе толкова важен Законопроект.
Тук става въпрос нито за повече, нито за по-малко увеличаване на изискванията и по отношение на свързани лица,въобще по целия диапазон на надзорна дейност, на изисквания, които ги няма в европейското законодателство, няма ги в директивите, или ако има, тук са увеличени.И това цялото е във връзка с препоръките в един доклад за макроикономическата стабилност относно екюарите.Там са се натъкнали на някакви случаи, които според външни наблюдатели представляват инвестиции в свързани лица, обаче според действащите нормативни документи не са. И сега ние пригаждаме законодателството към тези случаи, към които имаме съмнение. Вместо да кажем ясно кои са точно свързаните лица, даваме възможност на надзора, на регулатора да преценява всеки отделен случай субективно.
Наясно сме с тази практика, очаквахме този Законопроект. Само че го очаквахме да мине по стандартната процедура, да има време всички да го дискутираме, да има време и банките да се включат, да има време и тези, които правиха екюарите,да се включат с практиката.
Сега тук този Законопроект е бланково разрешение на Надзора да прави каквото иска, проф. Гечев. Затова ще гласуваме категорично „против“! Въобще никакво отлагане няма да искаме.
Ако искате да има някакво съгласие, моята молба е, и то от уважение към председателя: отложете точката, изтеглете го от дневния ред и да се проведе дискусия. Конкретно, ясно – искаме тук да дойдат не само членовете, да дойде Асоциацията и да си говорим едно по едно за всяко от нещата – до какво води това разширяване на кръга, до какво води това по отношение на критериите за лицензионна процедура, до какво води това – кръгът от лица плюс вида от сделки. Не искам да влизам в конкретика.
Значи ако лицата не са свързани, ще ги търсим по сделки. Ако по някои сделки, които представляват икономическа свързаност, пак не са свързани, ще ги търсим по други – да кажем, договори за услуги или каквото и да било. Не искам да влизам в конкретика.
Такова бланково разрешение на Надзора да осъществява надзорна дейност ние лично от ДПС няма да Ви дадем. Ако го получите от другите, да сте живи и здрави.
Тези, които проверявате, трябва да знаят как да си приведат активите по точни и ясни правила, както направихме в Закона за Комисията за финансов надзор, в КСО. Да, страхотно рестриктивни правила – разширихме кръга от свързани лица, но ясно: първо, второ, трето, петдесет и трето.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Мога ли да взема отношение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Уважаеми народни представители, мисля, че едно прецизно запознаване с предложените текстове ще доведе до извод, противоположен на Вашия, господин Цонев, тъй като именно целта за ясно дефиниране на законово ниво на кръга от тези лица води до това, че кръгът от тези лица изчерпателно е определен в Закона. Връзките се изследват по линия на контрол, който се установява от публични данни, вписвани в Търговския регистър и друга достъпна публична информация. Индикаторите за делова икономическа свързаност, за които Вие твърдите, че са неясни, ще бъдат дефинирани в наредба. Тоест няма възможност за субективно тълкуване на бланкетни разпоредби.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Самата наредба, ако не произтича от европейските директиви, от европейската практика, е вече субективна. Готов съм да вляза в конкретика, но не искам, защото е първо четене и защото има други дефекти, освен конкретиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 754-01-78.
За 11, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме дневния ред. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ: Менда Стоянова