---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 19

На 9 ноември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 702-01-34/ 24.10.2017, внесен от Министерския съвет - второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.



* * *



ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да открием днешното заседание на Комисия по бюджет и финанси, която ще бъде с една-единствена точка в дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, № 702-01-34 от 24.10.2017, внесен от Министерския съвет - второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме наименованието на закона.
Против и въздържали се няма.
Наименованието на закона се приема единодушно.

Параграф 1.
Предложение на народния представител Менда Стоянова – тук са едни регламенти.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага редакция на § 1, ще се чете в зала.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на работната група за § 1.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието единодушно.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за нов § 2 за изменение в чл. 4, което работната група подкрепя.
Аз искам да кажа, колеги, че получихме писмо, подписано от всички поднадзорни лица, които подкрепят Законопроекта, но смятат, че трябва да се детайлизират малко някои изисквания към членовете на Комисията и други текстове, които по-нататък ще Ви прочета. Ние смятаме, че това също е правилно и сме се опитали да направим текст, който да даде повече изисквания към членовете на Комисията.
На първо място, в ал. 1 казваме, че те могат да бъдат български граждани с образователно-квалификационна степен „магистър“ минимум и тук изброяваме областите: икономика, финанси, право, математика и информатика. Разбира се, не затваряме, оставяме и някаква друга подходяща с оглед надзора, ако това по някакъв начин може да се обоснове, и 5 години стаж по специалността през последните 10 години.
Както за членовете, предлагаме тук да има определени изисквания към тях. Аз искам само да добавя, че предлагам в т. 4 „на длъжност“ да се запише“: „на длъжност с ръководни функции по финансово управление или контрол в предприятия от нефинансовия сектор“. Защото така, както сме го направили набързичко, няма конкретизация. В смисъл това наистина да бъдат ръководни кадри, които да са работили във финансовото управление или контрола на някаква компания от нефинансовия сектор.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Ние обсъждахме темата за квалификацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, мисля, че се опитахме да го…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако остане така: „и друга подходяща с оглед надзора и регулирането“, требната спесификация е безсмислена, тъй като възможността е отворена за завършили Консерваторията и всякакви други. Съвсем сериозно го казвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да помоля гилдиите да ни помогнат, защото…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Безсмислено е да говорим за икономика, право и други, след като всички могат да бъдат. Аз настоявам, разбира се, да бъде икономика, право.
Сега за информатика – всеки културен икономист или правист трябва да борави с компютъра. Там няма да правят информационни системи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не. Имат – актюери, едно-друго.
РУМЕН ГЕЧЕВ: информационните системи се ползват. И преди говорихме. Икономисти и прависти е достатъчно. Другите математици, сто пъти казахме, мога да Ви кажа няколко имена на превъзходни математици-икономисти. А тези, които са само математици, да завършат и икономика. Какъв им е проблемът да изкарат магистратура една година, след като ще работят в този висш орган? Защото тук все пак става въпрос за много пари.
Утре ще дойде някой шеф на надзора и ще назначи някой, примерно, от оперно пеене. Това имахме предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря Ви.
Госпожа Несторова иска думата.
Въобще всички гости можете да взимате думата, защото целта е да си изясним текстовете.
Слушаме Ви.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА (Асоциация на българските застрахователи): Само ще кажа, че това предложение донякъде е и наше. Ние всъщност искахме да има изискване за репутация и квалификация на членовете на надзора, което е разбираемо. В този смисъл подкрепям патоса.
Искам да добавя две неща чисто технически и професионални в защита на информатиците и математиците в небанковия финансов сектор. Специално по отношение на математиката, това е огромна част от застраховането – пенсионното осигуряване, в частта актуерство се учи 10 години, изобщо не е необходимо да има икономически профил към него. Моля да се отнесем към математиците, както се казва, толерантно в случая, защото те може би са най-важната част професионално в тази част от сектора.
Що се отнася до информационните системи, 20 млн.лв. сме налели през последните две години гаранционен фонд, комисия и сектор в информационни системи. Това е бъдещето също.
Аз харесвам така направената формулировка тук. Считам, че тя до голяма степен отразява това, което търсеше секторът. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще кажете ли нещо за други специалности, които имат отношение към надзора?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Все пак може ли една реплика, госпожо Председател?
Вижте, тук не коментираме колко са важни математиците. Тук говорим за членове на Комисията. Това е ръководството на КФН. Нека математиците си смятат, ама колко си искат вътре в КФН, никой не им пречи! Но за да е ръководител – те са там колко, трима-четирима човека, само да е математика, какво ще прави? Ще умножава по 3,4, казано леко шеговито, защото сме на такава… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо – започвам отзад напред, на репликата на колегата, на практика тези изисквания, които са описани в ал. 1 на чл. 1 да важат и са в сила и за ръководните длъжности, които се заемат в Комисията. Още веднъж подчертавам, че това са предложения – добре знаете, че в основното тяло на закона нямаше чак толкова завишени изисквания, въпреки това имаше настояване от колегите от БСП – спомням си, че проф. Гечев повдигна темата, съобразили сме се с изискванията на всички поднадзорни лица, на всички професионални организации, като тук искам да отбележа ,че на практика понятието в ал. 1 с изискванията е разширено, но на такива условия и изисквания трябва да отговарят и ръководните кадри. Тоест директори на дирекции, началник-отдели в специализираната администрация. Малко по-надолу ще го видите, това е чл. 20, ако не се лъжа. Тоест ще стигнем и до там. Затова тук е такова понятието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Още повече, че надолу в ал. 2 конкретизираме, ние в ал. 2 конкретизираме…
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, да, това ми е допълнението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …да имат професионален опит. (Реплика на Румен Гечев.)
Не, не, тук по-надолу. Нека аз да кажа, господин Гечев.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз казвам, че в чл. 20 има препратка към този чл. 4, ал. 1. Просто не сте разгледали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А чл. 20 визира ръководните кадри директори и началници на отдели в Комисията, за които също поставяме някакви изисквания.
Тук искаме да огледаме ал. 1 в единодействие с ал. 2, където казваме, че членовете на Комисията освен горните образователни степени, трябва да имат еди-какъв си стаж по специалността, придобит еди-къде си, което им гарантира именно…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Математика и информатика – те са в това допълнение, пенкилер – всякакви могат да са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения?
Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Тук мога само да допълня, извинявам се. На практика уточнението е, че пише „подходящо, съобразно надзора“, тоест…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …няма как да е певец.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Тоест, изискванията на надзора определят съответно специалностите, на които трябва да отговарят. Няма да е завършил Консерватория със сигурност, тъй като в обекта на надзора на КФН не влиза надзора на музикалната гилдия например. (Реплики.) Публична администрация. (Реплика на Румен Гечев.) Има и обща администрация, господин Гечев, няма само специализиран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да продължим.
Господин Кръстев има думата.
ПЕТКО КРЪСТЕВ (Българска асоциация на управляващите дружества): Госпожо Председател, ние сме едни от поднадзорните лица, които написаха предложения за промяна в тази част. (Реплика на Румен Гечев.)
Според мен „и друга подходяща с оглед надзора“ не е толкова страшно. Ако господин Гечев толкова много държи! Не виждам защо трябва да затваряме вратата!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, защо? „Публична администрация“ не е икономист, това беше добър пример. Там не пиша диплома „икономист“, а пише „публична администрация“. Не пише „икономист“.
Слушаме Ви.
ПЕТКО КРЪСТЕВ: Аз искам да направя предложение по т. 1 от чл. 2, а именно: за членове на Комисията трудовият и служебен стаж по специалността по ал. 1 следва да е придобит:
„1. В държавни институции или други публично-правни субекти“.
Предложението ми е да се промени на: „длъжност „ръководни функции“ в държавни институции и други публично-правни субекти“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Може ли да задам въпрос на господина? Какво включвате в понятието „ръководна длъжност“, например в публично-правния субект? Какво означава „ръководна длъжност“, да кажем, в Административен съд. Хайде, там има административен ръководител. Примерно, говоря, какво е Вашето разбиране? Няма понятие за ръководна длъжност в Комисията. А ние въвеждаме какво е ръководна длъжност.
Искам да ни обясните малко по-широко да го развитие като теза – ръководна длъжност в публично-правния субект.
ПЕТКО КРЪСТЕВ: така както е формулирано, е прекалено широко. Всеки юрист или IT-специалист, който работи примерно в Министерство на спорта, той може да стане ръководител на Комисията. Затова предложението е да е с ръководни функции. Ръководната длъжност се въвежда с предложението за промяна на закона и там е дефинирана за Комисията. Ако се ползва то, мисля, че е достатъчно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим дебата и да преминем вече към гласуване.
Има ли други желаещи за изказвания?
Предлагам първо да гласуваме предложението, което направих току-що, в т. 4 на ал. 2 – да се промени така:
„4. на длъжност с ръководни функции по финансово управление и/или контрол в предприятия от нефинансовия сектор“.
Моля да гласуваме. Против няма, въздържали се – 6.
Гласували 18 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на работната група в редакцията на работната група с току-що направеното предложение, което гласувахте.
Гласували 19 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Предложение на работната група за нов § 3. Това са препратки във връзка с изменението на § 2.
Гласуваме препратките като § 3.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Параграф 2.
Предложение на народния представител Георги Търновалийски, Лало Кирилов и Румен Гечев – в чл. 7, ал. 1 на текста, след думата „година“ се поставя запетая и се добавя „не по-високо от възнаграждението на председателя на Народното събрание“.
Работната група не е подкрепила това предложение.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, предлагам да направим прецизиране, тъй като и в момента възнагражденията на КФН са ориентирани към възнагражденията на ръководството на Народното събрание. Затова през последните дни ние проведохме доста дискусии – и с членове на Комисията, и с парламента, колеги, и мислим, че е разумно ограничението да е свързано с БНБ. Тъй като двете институции имат сравнително сходни регулативни функции със сектори, с които са свързани, така или иначе.
Ние не можем да приемем, разбира се, че една държавна институция ще си определя възнагражденията самостоятелно. Това не значи, че нямаме доверие, но все пак трябва да има някаква обективност, както при другите институции.
Също така абсолютно разбираме, че възнагражденията трябва да се повишат, още повече Комисията ще мине на самоиздръжка. Ясно е за всички, че задържането на добри експерти няма как да стане при тези възнаграждения. Като разбираме тези неща ,все пак предлагаме да помислим и Ви приканвам да се придържаме към този принцип, че таванът на възнагражденията да бъде сравним с тавана, който сме определили на управителите на Българската народна банка. Мисля, че това е справедливо, логично и ще бъде прието без проблеми в парламентарната зала, тъй като почива на обективен принцип.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат?
Аз лично съм склонна да приема разсъжденията на господин Гечев, макар че малко ми идва да поставяме БНБ като критерий, да го напишем така, че да е сравнимо, съпоставимо, по този начин. Защото ако го заменим просто „председателя на Народното събрание“ с „председателя на БНБ“ някак си ми се струва… Все пак това са два надзорни органа, които имат самостоятелни функции. Как да го запишем, не знам. (Реплика на Румен Гечев.) Да, но как да го направим? – Не по-високо от възнаграждението на…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Юристите да кажат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нещо ще измислите ли по темата? Как да го сравним с БНБ?
Имате идея, заповядайте.
АННА АНДОНОВА: Уважаема госпожо Председател, аз не зная каква е заплатата в момента на председателя на Народното събрание и не мога да бъда добър количествен участник в тази дискусия. Мога само да кажа, че основните притеснения на сектора са свързани с това да няма несъответствие на заплатите в частния сектор и заплатите в неговия регулатор. Защото изпадаме в много неприятната за потребителите, държавата и за всички ситуация, в която заплатите в поднадзорните лица са доста по-високи от заплатите в надзираващия орган. Това може да бъде понякога в пъти.
Ще се върна към любимите на всички математици от днешната дискусия да кажа, че един добър актуер на пазара струва вече доста пари, има много малко на брой такива. Надзорът не може да си наеме такъв от години. Имат проблеми с това. Тоест обръщам внимание, че не знам какво би било политическото решение – то е Ваше, но имайте предвид икономическите аргументи в случая. А те са, че не може в сектора на взимат в пъти по-високи възнаграждения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, ако направим така – тук, след „последната отчетна година“, добавим „и сравнимо с възнагражденията на…“
РЕПЛИКА: И да оставим запетая, „съпоставимо“. Вместо точка да поставим запетая „съпоставимо“. (Реплики на Румен Гечев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Понеже възнагражденията на управителя на Българската народна банка и на управителя също са производни на възнагражденията на управители на банки, тоест тук имаме еднакви правила, аз не смятам, че възнагражденията в банките са по-ниски от възнагражденията в поднадзорните лица на Комисията. При всички случаи не са по-ниски. (Реплики.) Да, може – „и не надвишава равнището на заплащането на председателя и другите членове на управителя и подуправителите на БНБ“. Окей ли е така? (Реплики на Румен Гечев.) Окей!
Има ли други мнения? Не.
Гласуваме предложението на господин Гечев, което току-що направи. (Реплика от Румен Гечев: „В тази му редакция.“) Да, в тази му редакция.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предполагам, господин Гечев, ще оттеглите това, което е тук. Значи, оттегля се това, което е предложено официално и на негово място гласуваме току-що направеното предложение.
И сега гласуваме окончателната редакция на § 2.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение на народния представител Румен Гечев за нов § 2а:
„§2а. В чл. 8, ал. 1, изречение първо, в края на текста се поставя запетая и се добавя „като дневният ред на заседанието се утвърждава от комисията“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, тук идеята е следната, уважаеми колеги. Тъй като Комисията за финансов надзор поначало е колективен орган, искаме, за да бъде ясно на всички, че решенията се вземат от този колективен орган на управление, а не еднолично от шефа на Комисията.
Това касае още една, мисля, друга поправка и това ще хармонизира механизмът на взимане на решения в Комисията за финансов надзор, което е добре и за шефа на КФН и за цялото управително тяло. Това сме имали предвид – да подчертаем колективното начало във взимането на решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че това беше идеята на Законопроекта – да се качи отговорността и вземането на решения на ниво колективен орган. Това, ако по някакъв начин е пропуснато… (Реплика на Румен Гечев.)
Има ли мнения по темата?
Заповядайте!
КОЛЬО БЕЛЕВ (Българска асоциация на застрахователните брокери): Ние подкрепяме предложението на господин Гечев, тъй като имаме лоша практика в миналото, когато се появява един зам.-председател на застрахователния надзор, взима си еднолични решения, които бяха в ущърб на цялата гилдия. Така че пренасянето на отговорността в 5-членката, както ние я наричаме, за нас е резонно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да видим чл. 8, ал. 1, ако не възразявате: „Заседанията на комисията се свикват от председателя и по негова инициатива или по искане на член на комисията“.
Изречение първо: „В края на текста се поставя запетая и се добавя „като дневният ред на заседанието се утвърждава от комисията“.
Сега трябва да имаме второ изречение: „Комисията заседава най-малко четири пъти в месеца…“
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Гечев. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, да се отрази в доклада.
Параграф 3.
Гласуваме текста на вносителя за § 3.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложение на работната група за § 6, нов § 6. Тук отново се правят изменения в чл. 12, ал. 1, изцяло съобразени с регламентите.
Гласуваме новия § 6.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 4.
Тук аз имам предложение, което оттеглям.
Господин Гечев също има предложение в т. 1 на § 4. Доколкото виждам, то е нещо подобно на онова, какво е?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да. Тук идеята е същата.
Презумпцията е следната. Подуправителите отговарят за назначаването, за качеството на работа на хората, които са в техния ресор и е повече от логично те да имат думата при взимането на решения за уволняване, за назначаване, за определяне на възнагражденията. Тоест, отново се връщаме на колективното начало и даваме инструменти на целия екип, който управлява КФН, защото по този начин те ще бъдат съпричастни към ефективността на работата. Няма как само председателят на КФН да познава хората, с които работят неговите заместници. Това е идеята и тук отново става дума за колективното начало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, значи, в т. 1 на чл. 13, който казва: „Комисията има следните правомощия: „1. приема правилник за устройството и дейността си“, се добавя запетая „политиката за възнагражденията на служителите на администрацията на комисията, както и взема решения за сключване и прекратяване на договорите с лицата от администрацията на Комисията и определянето на техните възнаграждения“.
Изказвания?
АННА АНДОНОВА: Ние смятаме, че това е недопустимо от правна гледна точка, защото Комисията се управлява административно от председател. Колективният орган е колективен орган по същество. Той взима решения, които касаят пазара и участниците на пазара, но не и административното ръководство и това важи за всяко едно друго учреждение, включително и министерствата. Така че не виждаме въобще основателност на едно такова предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, разбира се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вижте, нещата не стоят лично отново, а стоят принципно. Няма как, защото сега има случай – аз неслучайно поставям така въпроса, от последните няколко години в КФН, в които който и да било шеф на КФН е определял стимули в КФН, които не отговарят на оценката на служителите в КФН, направени от подуправителите. Нали не е тайна, че винаги е имало и противоречие между подуправителя и председателя по такива въпроси? За мен е странно от управленска гледна точка, не знам как ще му намерите юридическо решение. Но наистина който и да е шеф на КФН, той да познава целия състав!? Ами, то има хора, на които той не им знае имената! Как ще знае какво са работили вътре?
Какво по-нормално от това от шеф на отдел, както се прави във всяка организация, предлага, утвърждава се от шефа на управление в банката, отива на ресорния изпълнителен директор и той утвърждава! Нали така, колеги? Защо да правим изключение за КФН? Това ще бъде по-добре и за климата вътре, в КФН, защото няма да се вземат решенията еднолично.
Аз не бих подкрепил да се вземат еднолично и от подуправителя с цел да си решава сам всичко за неговия сектор. Това също би било проблем. Колективното начало винаги си е най-доброто. А сега юристите как ще го решите… След като работи в другите институции, защо да не работи в КФР? Това е замисълът. Не съм юрист, но това е идеята.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да.
Заповядайте.
АННА АНДОНОВА: Благодаря.
Само искам да обърна внимание, че както Законът за държавния служител, така и Кодексът на труда изисква работодател да е едноличен орган. В България няма колективен орган, който да е работодател, и договорите се сключват с едно лице.
Ако говорите за възнагражденията и стимулациите, става въпрос за определянето на тази политика за възнаграждение от колективния орган, и това е разписано вече в този проект, но когато става въпрос за вземане на решения за сключване и прекратяване на договор, това, което предлагате да става от колективен орган, това е правно недопустимо според мен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Казвате, че за възнагражденията може, а за назначаване и уволняване – не, така ли?
АННА АНДОНОВА: Не може да се уволнява и назначава от колективен орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А за възнагражденията е допустимо, така ли?
АННА АНДОНОВА: Ние сме го написали – че възнагражденията се определят от политиката, която се приема от КФН като колективен орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А къде е тази политика?
Госпожа Несторова!
СВЕТЛА НЕСТОРОВА: Уважаема госпожо Председател, искам да предложа на Комисията един факт и едно предложение, ако може да свърши работа.
Фактът е, че в недалечното минало, тъй като ние отблизо работим с Комисията, имаше ситуации, в които зам.-председателят отива на работа и намира назначени или уволнени хора, без изобщо да има представа, че това се е случило. Няма да Ви казвам как това се отразява на атмосферата в Комисията и на взаимоотношенията с пазара, но това според мен – а аз също съм представляващ на дружество и управлявам стотици хора, и не си позволявам такива неща.
Според мен има юридическо решение, има съществуващи такива практики. Естествено, че един човек трябва да подпише трудовия договор и акта за неговото прекратяване. Недвусмислено съм съгласна с това.
Но навремето преди последните промени този текст звучеше исторически по предложение на зам.-председателя председателят назначава, председателя уволнява. Това е едно възможно решение. Има и друго, ако ми позволите, възможно решение, което много често в добрите практики в корпоративното управление се използва. То е, че председателят назначава/уволнява, но по или след одобрена на някой, на нещо – на Комисията, на зам.-председателя, на каквото Вие прецените. Тоест, уважавайки юридическия аргумент с просто споделям с Вас, че помним много лоши прецеденти и трябва да намерим формулата да ги предотвратим за бъдещето, заради общата ни стабилност. Благодаря.
АННА АНДОНОВА: Нека въпросът да бъде поставен на юристите, защото е изцяло правен. Аз смятам, че и Кодексът на труда не допуска такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също искам юристите да го консултират, но нека да го гледаме в двете му части. Политиката на възнагражденията на служителите от администрацията на Комисията – по това нямаме спор, че е прерогатив на Комисията. Вземането на решение за сключване и прекратяване на договорите и възнагражденията определено трябва да бъде от едноличния орган. Тогава нека да коментираме възможността Комисията да предложи на председателя.
РЕПЛИКА: Той председателят е част от състава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, за назначаването става дума. (Реплики.)
Да, но тогава не му е мястото тук, в този член – трябва някъде другаде. Ако е по предложение на зам.-председателя… (Реплики.)
Аз също съм съгласна. Значи, във втората му част просто трябва да го обсъдим с юристи, но аз принципно възприемам това, което казахте, господин Гечев, че зам.-председателят трябва да има възможност да предложи и оцени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да Ви упълномощим да се съгласим върху философията на това, което искаме и да седнете с юристи и да го направите така, че отговаря на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да чуя мнение и на другите колеги. Не знам къде има текстове, които казват какви са правомощията на председателя – не мога да се ориентирам. Има ли такива текстове тук? Нека да отидем там. Кой е този член?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Докато търсите, ако един зам.-председател на КФН няма думата да определя, да назначава или да уволнява хората си, той тогава какво право има? Това е абсурдно. Така че измислете как да го направим.
АННА АНДОНОВА: Ако мога само да се намеся. Досега винаги, когато се е правила Комисия, която разглежда кандидатура и понеже е имало конкурс и винаги ще има, и тези правила, които сега ще приемаме, също ще уреждат реда, на случването на тези конкурси, там винаги е имало участие на прекия ръководител, както и на зам.-председателя. Така че не виждам на какво се основават Вашите притеснения?
РУМЕН ГЕЧЕВ: От фактите главно. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще ни консултира юридически? Ако в чл. 14 сложим нова т. 9, която казва „председателят на Комисията сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на Комисията и определя техните възнаграждения по предложение на съответния зам.-председател“.
РЕПЛИКА: Аз мисля, че тук трябва да се добави „по предложение на Комисията“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ето, то е т. 4 – „сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на Комисията и определя техните възнаграждения4 – ако тук сложим запетая и кажем: „по предложение на Комисията“ или „по предложение съответния зам.-председател“.
Да, слушам!
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (Министерство на финансите): Ако може наистина, да се консултира този текст, който ние също предлагаме, както колегите от Комисията, тъй като може да имаме и обратната ситуация. Ако имаме по предложение на зам.-председателя, това означава ли, че председателят ще бъде поставен пред факта или да назначи, или…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Означава, че предложението е предложение.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Добре, това означава ли обаче, че той няма право по отношение на обща администрация, как ще се случват нещата? (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След като не е разпределена общата администрация към съответния зам.-председател, не знам. (Реплики.)
Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ ( Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване): Уважаеми господа народни представители, аз искам по този въпрос да взема отношение.
Първо, напълно подкрепям колежката Несторова от Асоциацията на българските застрахователи, в това число и примерите, които даде от историята на Комисията за финансов надзор. Няма да повтарям тези примери, аз също мога да дам примери от нашите управления.
Искам да подчертая, че наистина трябва да се даде право на зам.-председател да предлага, това не отнема правото на председателя да подпише или да не подпише, това е негово решение.
Искам да подчертая още нещо. Твърде разнородни са трите управления: „Ценни книжа“, „Застрахователи“ и „Осигуряване“. Те са твърде разнородни, със специфична дейност. Тук наистина е голяма ролята на зам.-председателя за подбора на кадрите, които трябва да се набират в тези управления. Пак подчертавам, това не отнема правото, ролята и функциите на председателя на Комисията. Но да има право съответният зам.-председател да предлага, в това число възнаграждения, в това число и изключването на договорите със съответните лица, които оценява като необходими за дейността на неговото управление. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички искаме да има колективно начало, искаме председателят да си запази възможността, която му се полага по закон, да вземе последното решение за назначаването, уволняването и определянето на възнагражденията.
Но всички стигнахме до извода, че е добре това да бъде по предложение на съответния зам.-председател и на Комисията. Понеже тук възникна въпросът, че има примерно отдели от общата администрация, които си нямат зам.-председател.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Имат главен секретар.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имат си главен секретар.
РЕПЛИКА: Зам.-председател и главен секретар.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава какво да направим? Защото това „по предложение на комисията“ не ми харесва. Но „по предложение на ресорния зам.-председател и/или главен секретар“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не „или“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „и главен секретар“. (Реплика на Румен Гечев.)
Обединяваме ли се около този текст? Юристите?
РЕПЛИКА: Да го оставим за няколко дни и да го гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, няма няколко дни. Ако искате във вторник да правим комисия.
Слушайте, юристите! Член 14, ал. 3 – Председателят на комисията, т. 4:
„4. по предложение на ресорния зам.-председател и главния секретар сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на комисията и определя техните възнаграждения“.
Добре ли е? Какво означава? Да чуем! (Реплики.)
АННА АНДОНОВА: Означава, че по собствена инициатива не може да го прави. Това означава тази редакция. (Реплики.) В кой друг орган го има в българската администрация? Посочете пример. Ние сега правим някакви интересни нововъведения, според мен!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ПЕТКО КРЪСТЕВ: Извинявам се, но слушаме тук все едно, че ние нямаме представа от администрация и управление. Къде, в коя институция няма инициатива надолу – началникът да предложи и да си подбира кадрите? Ето колежката и бъдещ вече наш началник госпожа Диана Йорданова трябва да има тази инициатива – да търси кадри, да ги предлага и ако бъдат одобрени? Каква инициатива, за какво става дума? Непременно отгоре ли трябва инициатива да дойде? От там ще дойде инициативата, от управлението ще се предложи. Ако не се одобри, не се одобрява, ако не подпише, не подписва. За какво говорим? В коя администрация не се постъпва по този начин да се предлагат кадрите отдолу-нагоре и така нататък? За какво говорите? Аз не мога да разбера!
Ние сме заинтересовани – поднадзорните лица, и колежката правилно каза, да се подбират кадри, които са годни, кадърни, компетентни, да се подбират наистина и този, който ги подбира, да носи отговорност, да не му се натрапва отгоре, а той да носи тази отговорност. Няма нищо грешно и на никого не се отнемат правата, ако това става по предложение на някой си, и то конкретно на човек с отговорности, заместник-председателят ръководещ определено управление.
АННА АНДОНОВА: Аз съм съгласна с Вас, точно така трябва да стоят нещата. Но ми дайте пример за друг законов текст от този характер – как някой предлага на друг да назначи лице, записан в закона такъв текст.
ПЕТКО КРЪСТЕВ: Ние не сме юристи и не е наша работа да даваме това предложение. Има такива примери, в които предходни председатели на Комисията наистина са отивали и са оставали без хора, които са уволнени. Наясно ли сте?
АННА АНДОНОВА: Да, наясно съм.
ПЕТКО КРЪСТЕВ: Тогава?! Не искаме ли да решим този казус? Нямаме капацитет, обаче голяма част от този капацитет е загубен по тази практика. Ресорният заместник-председател не може да участва в избирането и назначаването на хората си и как да работи, какво да изисква от тях?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, напълно Ви разбирам, защото Вие преживяхте така доста дълъг период, в който тези неподходящи практики може би са били в Комисията и сега искате да имаме гаранции, че това няма да се случи – госпожа Карина Караиванова, аз съм сигурна, че няма да работи така, но утре няма да бъде тя предполагам, и затова.
Моето предложение е в т. 4 да включим: „По предложение на зам.-председателя и главния секретар председателят на комисията сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията и определя техните възнаграждения“. (Реплика на Румен Гечев.) „На ресорния“.
Господин Гечев, аз предлагам, понеже политиката за възнагражденията, е във вътрешните правила, да отпадне цялото предложение, което тук сте направили. Ако това Комисията го възприеме като прехвърляне в чл. 14, ал. 2, т. 4. Окей?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Структурно, ако го възприемем предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, добре.
Господин Гечев оттегля предложението си по § 4.
Сега гласуваме § 4 в редакцията на работната група без предложението на господин Гечев.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Когато стигнем до чл. 14, а ето, ние стигаме до него – предложение на народния представител Румен Гечев за нов § 4а:
§ 4а. В чл. 14, ал. 3, т. 4 в края – това е въпросният чл. 14 и това е въпросната ал. 3, и това е въпросната т. 4, в която казваме: „Сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на Комисията и определя техните възнаграждения“ се добавя „по решение на Комисията“. Аз мисля, че ако тук го сложим, това удовлетворява това предложение по принцип. (Реплики.) Точно затова предложението на Румен Гечев, както се казва, отпада, защото ако приемем сега – ще поставя на гласуване предложението за промяна на т. 4, както одеве прочетох: „по предложение на ресорния зам.-председател и главния секретар сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на комисията и определя техните възнаграждения“, мисля, че това удовлетворява и този текст. Така ли е?
Подлагам на гласуване това като чл. 83 от Правилника, така да го запишем.
Гласуваме предложението за промяна в т. 4 на ал. 3 в чл. 14.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а Вие оттегляте това писмено предложение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като е на същото място, но го парафразираме.

При това положение преминаваме към § 5.
Параграф 5 е по вносител.
Параграф 6 – по вносител.
Гласуваме § 5 и § 6 по вносител.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приемат се.

Предложение на народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10. Имате съответната редакция на § 10.
Моля да гласуваме § 10 в редакцията на Комисията.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Параграф 8.
Предложение на народните представители Търновалийски, Кирилов и Румен Гечев – § 8 да отпадне.
В § 8 ал. 10:
„(10) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на надзорните им функции и правомощия и при изпълнение на задълженията им, освен ако са извършили престъпление“.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тук искаме да чуем и съвета на нашите юристи към парламента, защото защо искаме да го оттеглим. Защото въпросът за отговорността е важен. Как е в другите институции, примерно в БНБ, и къде са освободени от такава отговорност или не са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В НАП са освободени. За там знам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В НАП са освободени, което не е много добре. Защото ние тук гласувахме – това с всичките разбирания, добре е възнагражденията да са като на управляващите БНБ. Но ако управляващите на БНБ носят отговорност, би следвало и нашите колеги в КФН да носят. Логично е, нали? (Реплики.)
С риск малко да Ви ядосам, но Вие си ги преизбрахте. Но това е друг въпрос. Оттеглям го. Така че топката е при Вас. Ние гласувахме „против“.
Но дайте да видим сега за отговорността. Нека да кажат юристите на КФН. Те, разбира се, ще защитават… не, не им давайте думата, те ще трябва да кажат, че трябва да отпадне. Няма смисъл. Да чуем нашите експерти какво ще кажат. То е ясно какво ще кажат и аз бих…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих искала да кажа, че обикновено когато имаме контролен орган, какъвто е случаят с Комисията за финансов надзор има подобни текстове, защото в противен случай това би блокирало работата на контролния орган. Ако той постоянно работи под страх, че може да понесе пълната имуществена отговорност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако няма никакъв страх.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обаче като няма страх, обикновено спазва закона, а поднадзорните лица, съответно подконтролните обекти имат възможност да обжалват – едно, второ, трето ниво, докато другото означава да накараме контролния орган да не си гледа работата или да предпочита други форми на възнаграждение вместо да носи имуществена отговорност. Аз съм убедена, че в БНБ има подобен текст, 100%. Защото във всички закони, където имаме контролен орган, имаме подобен текст.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако и в БНБ е така, си оттеглям предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
АННА АНДОНОВА: Бих искала само да уточня, че този текст ни се наложи да го изпишем по този начин във връзка с препоръката на КФН от Световната банка и МВФ, които бяха на проверка и в БНБ и КФН и направиха тази констатация, че тези два надзорни органа не трябва при всички положения, при този действащ текст в ЗКФН и в БНБ да носят такава отговорност. Това води до невъзможност те да си свършат работата. Ние им обяснихме, че не може да отпадне тази отговорност, понеже Конституцията изисква държавните органи да носят отговорност и направихме текста съвместим, който е в Закона за отговорността на държавата. Това е нашата редакция. Нищо съществено не сме направили. Ако искате, сравнете двата текста и ще видите, че всъщност сме уеднаквили текстовете.
Ако БНБ все още не са го направили, най-вероятно ще го направят, понеже ние имаме план, в който сме длъжни тези препоръки да ги реализираме и сме казали, че това ще стане с това изменение на ЗКФН.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпрос към тях.
Първо, при цялото ми уважение с двете институции, с които съм работил, както знаете, но какво казва МВФ и Световната банка за българското КФН има много добри пожелания.
Това, което нас ни интересува като страна – членка на Европейския съюз, е как стоят нещата в надзорните органи на другите страни членки. Бихте ли ни казали как е в Чехия, в Полша, във Франция? Ако навсякъде е така, както Вие предлагате. Знаете нашият принцип, подписваме без да говорим. Как е в другите надзорни органи, защото това какво е казала Световната банка и Фондът, няма никакво юридическо отношение, нито е задължително. Хубаво е да се вслушваме какво казват, но въобще не е задължително. Нали така? Или греша?
АННА АНДОНОВА: Ако мога да отговоря! Техните препоръки са точно въз основа на наблюдения на законодателството на другите държави членки. Ние не можахме да отговорим на техните препоръки, но това, което направихме, е да съвместим текста с текста, който се съдържа в Закона за отговорността на държавата. Това е законът, който урежда принципната отговорност на държавните учреждения. Това сме направили – редакционни промени почти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Настоящата ал. 10, която се предлага, е същата като сегашната ал. 10. В сегашната ал. 10 е същият текст – „членовете на комисията и служителите от нейната администрация не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на надзорните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление“. Ние слагаме точка тук, а тук има „или са действали умишлено“. Всъщност това е отпаднало единствено от сегашния текст. (Реплики.) Затова е отпаднало, затова сега се предлага да отпадне. В този смисъл ние имаме този текст сега и той си действа от самото начало. (Реплики.)
И ще прецените дали го оттегляте в залата, или не. Сега го гласуваме.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Търновалийски, Кирилов и Румен Гечев.
Гласували 18 народни представители: за 6, против няма, въздържали се 12.
Не се приема. Засега текстът не е приет, ако не го оттеглите. (Реплика на Румен Гечев.)
И сега гласуваме § 8 по вносител.
Гласували 18 народни представители: за 12, против и въздържали се 6.
Параграфът по вносител е приет.

Параграф 9.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което естествено е прието от работната група. Това е предложение в унисон на предложението на поднадзорните лица за поставяне на изисквания към служителите на ръководна длъжност.
Гласуваме § 9, който става § 12 в редакцията на Комисията.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

Параграф 10.
Предложение пак на народния представител Менда Стоянова, пак в резултат на настояване на поднадзорните лица, за да са сигурни, че допълнителните възнаграждения няма да се формират от глобите. То е така, но нека да са сигурни, че е така. (Реплики.)
Гласуваме § 10 в редакцията на работната група.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.

Параграфи 11, 12, 13 – по вносител, § 14 е в редакция на работната група, но тя е само от редакционни промени.
Моля да гласуваме.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приемат се параграфите.

Параграф 15.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нова т. 10 в § 15 – що е то „ръководна длъжност“: директори на дирекции, началници на отдели в специализираната администрация, за да изключим общата администрация.
Работната група подкрепя предложението.
Гласуваме окончателната редакция.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.

Параграф 16.
Има предложение на народния представител Георги Търновалийски, Лало Кирилов и Румен Гечев.
Слушаме Ви! Заповядайте!
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря.
Както виждате, имаме предложение в § 16 – приложена фиксирана такса за надзор, застрахователни брокери с приходи при предходната календарна година – до 1 млн.лв., таксата да е 2 хил.лв., а за такива – по-големи, да е 2 хил.лв. плюс 0,04 %, но не повече от 20 хил.лв.
Логиката е останат да действат на българския пазар и по-малките застрахователни брокери, защото от тяхно имаше постъпление, че това ще убие конкуренцията на застрахователния пазар.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Понеже не съм много веща в това какво правят застрахователните брокери, какво правят застрахователните агенти, защо трябва да си застрахователен брокер, тоест да имаш лиценз за застрахователен брокер и защо не е необходим такъв за застрахователен агент, и понеже помолих Комисията да извади малко данни за броя на застрахователните брокери, които са 387…
КОЛЬО ДЕЛЕВ: 385.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, които застрахователни брокери – половината от тях, 150 имат годишен оборот над 1 млн.лв., 60 броя от тях имат оборот над 500 хил.лв., 70 броя имат оборот над 200 хил.лв. и останалите – около 100, са под 200 хил.лв.
Другото, което Комисията ми даде като данни, е, че средната комисионна, тоест печалбата, която остава за брокера, е 19% от тези обороти, за които говоря. Дотук правилно ли е?
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Това не е печалба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, не е печалба, а е приход за съответния застрахователен брокер.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От който той трябва да прави разни неща. И това е източникът за таксата съответно, нали така?
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За мен застрахователни брокери, които тук по таблицата имат 990 лв. годишен оборот, защото това е така – ето ги таблиците тук, сега ги гледах, е странно защо трябва да бъдат застрахователни брокери, да искат лиценз и да не могат да си платят лиценза. Какво значи 1000 лв. оборот? Хайде 1000 лв., че е по-лесно от 990 лв. Ако на тези 1000 лв. 20 %, че е по-лесно да се смята, колко е приходът? Двеста лева годишно. Значи има нещо друго, което има. Бихте ли ни обяснили какво е това? (Реплики.) Има, „има нещо гнило в Дания!“.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Сега ако мога да обясня на уважаемото представителство какво значи „застрахователен брокер“ и „застрахователен агент“. Застрахователният брокер е поднадзорно лице, което може да продава застраховки на всички застрахователи, които оперират на пазара. Застрахователният агент е лице, което може да продава застраховки само на една застрахователна компания „от живот“ и една застрахователна компания от общото застраховане. Това е разликата.
В настоящия момент по Кодекса за застраховане отговорността за действията на застрахователния агент се носят от застрахователното дружество, което го е наело. Застрахователният брокер има собствена отговорност и той трябва да гарантира със собствени средства собствения капитал това, че той оперира на този пазар или да сключи застраховка – отговорност на брокера, която е с едни изключително високи лимити, да си плати премията, за да може да понесе тази отговорност. В това е разликата.
Но аз искам сега тук да се спра на таксата, за която е това предложение. Това е такса за общ надзор. В какво се изразява тази такса? Това са обработка на 6-месечните справки, които ние трябва да пускаме всеки 6 месеца към застрахователния надзор и публикуването им в сайта на КФН. Това е публична информация.
Следващото нещо, което правят, е промяна на нововъзникнали обстоятелства по регистрите на КФН. Значи, сменяш си регистрацията, управителят – това нещо трябва да се отрази в регистъра.
Следващото нещо е обработката на жалби от граждани. Жали се някой срещу нас, съответно КФН обработва жалби.
Следващото е документални проверки, които на нас ни се извършват, примерно за това нали застрахователният брокер, тъй като това му е вменено от кодекса ,всички пари, които събира от застрахованите лица, ги държи в така наречената „Специална клиентска сметка“ и нали от тази клиентска сметка прави разплащания към застрахователите.
Следващото, което се прави с тази обща такса „надзор“, е това да се правят проверки на офисите.
Това са в общи линии петте основни неща, които прави Комисията по финансов надзор и нашият въпрос е: тук ние въобще трябва ли да се делим на малки и големи брокери? Малкият и големият брокер изпраща справка за дейността си. Малкият и големят брокер, когато има промяна на обстоятелствата, ги пуска и КФН ги обработва. И към малкия, и към големия брокер може да има жалби, КФН харчи едни и същи пари, за да ги прави тези неща.
Когато отиваш в офиса на проверка, дали ще провериш малък брокер в Тутракан, или голям в София – даже за Тутракан разходите на Комисията ще са по-големи, така че според мен това е една разходоориентирана такса за проверка на целия пазар.
Ние не се делим на малки и големи, а на лица, които оперират на този пазар и съответно Комисията за финансов надзор трябва да надзирава абсолютно всички лица, за да може да предпази потребителя.
Това са нашите разсъждения. Още повече искам да Ви кажа, че все пак застрахователният брокер е една финансова институция от небанковия сектор.
Сами разбирате, че не може един човек, който се е регистрирал като брокер, да не може да си плати една такса за надзор! Ами ,да отиде и да продава краставици! Не, можете да се смеете, но нашата професия е доста сложна. На момент е по-сложна от тази на банкера. Значи, ние трябва да обследваме риска, ние трябва да предложим застрахователни покрития и така нататък. Тук трябва да работят сериозни хора, които имат професионален опит и качества. И да бъдат финансово стабилни. В крайна сметка ние събираме парите на тези наши клиенти и ги предаваме към застрахователя. Колегите не знам какво са имали предвид, но ние си мислим, че тази обща такса „надзор“ трябва да е за всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да опитам и друго. Имат ли задължение застрахователните брокери да имат застраховка срещу риска в полза на клиента?
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, какво е положението с тези, които…
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Ще Ви кажа една простичка статистика. За една година назад има проверени отнети 40 лиценза на застрахователни брокери. От тези 40 лиценза част от тях не са си платили такса „надзор“, част от тях не са си подавали 6-месечните справки, част от тях не са събирали парите на хората по тези специални разплащателни сметки. (Реплики.) По джобовете си! Съжалявам, ние не сме случайни хора и в този пазар не трябва да влизат случайни играчи. Колкото и така да Ви звучи, нали, но…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като винаги нашите решения трябва да се основават на баланс на интереси и професионализъм, в случай според мен най-добрият отговор ще даде самото КФН. Защото тук рисковете са следните. Разбирам притесненията на колегата, но това, което и ние имахме предвид, е – имаше притеснение на част от брокерите, че по-големите искат да ги изтласкат от пазара и те да нямат възможност да се развиват. Аз споделям това. Ние сме народни представители и идват всякакви бизнеси да споделят. Така че въпросът – няма ли риска, ако приемем това, което обясняват по-големите опитни брокери, които спазват всичко, както те казват, да не стане така, че фактически постъпленията в КФН да намаляват, ако всички тези по-дребни… Защото надали всички са мошеници от тях – от тези чантаджии, може би някои са, а други – не са.
Но моят въпрос е, аз изслушах колегите – нека КФН ни каже, защото в крайна сметка това пряко касае тях, по отношение на приходите и по отношение на по-малките фирми. Те имат опит, защото те ги надзирават. За нас тяхното мнение е меродавно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна с Вас, ще дам думата на КФН.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Само искам да допълня, че в асоциацията, която аз представлявам, членуват и малки, и големи брокери, както всички Вие ги наричате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук става дума за лоялна конкуренция, а има и за лоялност към клиента.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Да, хората искат професионално да си вършат работата, и такива, които просто ги е страх, че застрахователният надзор наистина ще им прави проверки.
Извинявайте, но в момента застрахователният надзор няма никакъв капацитет. Има четири човека, които трябва да надзирават 54 застрахователни компании, 400 брокера и 25 хиляди агента. С четири човека! Съжалявам, това е просто…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще се надяваме, че ще си попълнят бройките.
Може ли някой от Вас да вземе отношение по това?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз само искам да допълня към това, което казаха колегите, с колежката Агайн коментирахме преди да вляза на заседание на Комисията, че на практика въпреки ограничения капацитет на Комисията, в момента вървят процедури точно по проверки и отнемане на лицензи, обаче – забележете – там, където някога във времето са издавани. Защото има неизпълнение на редица критерии. Още повече тук вече бяха изнесени данни.
Ние в крайна сметка трябва действително да се грижим за интересите на гражданите, да защитаваме обществения интерес. А за да можем да защитаваме обществения интерес, трябва да бъдем достатъчно добре поставени, адекватни, осъществяващи контрол над пазара, за да може човекът Хикс, който утре, не дай си Боже, да ползва своята застраховка – колата му одрана и така нататък, да знае той, че като си е платил съответната застраховка през съответния брокер Хикс, той действително ще може да се възползва за това, което си е платил. А не да не може да го открие или както тук става ясно, парите не са в така наречената „клиентска сметка“, от която да може да се възползва.
Ние поддържаме нашето становище.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА: Ние, застрахователите, имаме огромен интерес от това да има сериозна конкуренция на пазара на брокерите. Нали знаете, колкото повече брокери, толкова по-добра конкуренция при нас.
Обаче искам да кажа няколко факта, които могат да помогнат на уважаемите народни представители, за да вземат решение. Първо, огромен обем законодателство непрекъснато върви от Брюксел към нас, което касае включително и застрахователните посредници. В момента на масата са Ай Ди Дин и Аншуранс дистрибюшън директи, която ще дойде при Вас тази комисия, буквално след броени седмици или месеци. Тя регулира дейността на всички брокери и агенти. Огромен материал и много сериозни изисквания.
На масата е Джи Ти Пи Ар регламентът за личните данни, който, знаете, живот и здраве, от месец април ще касае всички.
На масата е Прибс – Директивата за ритейл инвестмънт, бест иншурънс продъкт. С всички тези неща трябва тези брокери да могат да продават. Застрахователното и финансовото посредничество като регулация и като надзор, и като дейност, и като образователни изисквания, за съжаление, вече има своята сериозна цена. Това не е този пазар, който беше преди няколко години, когато всеки продаваше гражданска отговорност по улиците и се наричаше „брокер“.
Абсолютно съчувствам на този патос, който защитава малкия играч и лоялната конкуренция, защото ние от това си вадим хляба също. Но в случая просто не можем да си позволим финансов пазар, в който хората не могат да си платят за надзор, не са надзиравани и всеки прави каквото си иска.
В този смисъл аз също мисля – знам, че 5 хил.лв. сигурно звучи много за много българи, но всъщност това са финансови играчи, които застрашават или дават блага на хиляди граждани и ситуациите, в които ние сме с такива, които не могат да си платят, завличат ни нас, завличат ни клиентите и правят нещо подобно на бизнес, е почти масова практика. Практики такива можем да разкажем много.
В този смисъл някакво цивилизоване, дисциплиниране и прочистване на тези практики ще бъде много смислен жест към всички потребители и участници на пазара. Пак казвам, с благодарност към този дух, зад който заставате, защото това е този, който и ние уважаваме и благодаря за него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Само искам да кажа, че ние не сме против надзора. Разбира се, че е хубаво да се повиши надзорът, особено при такива случаи, които Вие изнесохте.
Идеята и в нашето предложение идва от там, както казахте – освен всичко друго, голяма част от надзора включва проверка на документооборота. Затова нашето предложение идва от там – че при така наречения „голям брокер“ документооборот и разходите за надзор са много по-високи, отколкото при малкия. Защото ще отнеме и повече време.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Ако искате, мога да Ви разкажа как става една проверка! Много кратичко. Заместник-председателят изпраща списък с документи, който ние трябва да представим. Ние ги изпращаме, един човек седи и ги обработва. Не виждам каква е разликата тук!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз Ви предлагам следното.
Единият колега го няма. Слушах много внимателно, трябва да се слуша, ние затова сме Ви поканили – да се учим, дето се вика, да чуем нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това е специфична материя.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие разбрахте каква е нашата позиция. Тя не е водена от нещо друго, а просто наистина е заради конкуренцията. Ще направим допълнителна проверка.
Нека да си гласуваме сега. Няма как да оттеглим предложението, защото го няма колегата Търновалийски, не е редно без него. Нека да остане до пленарна зала, там ще видим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на народните представители Георги Търновалийски, Лало Кирилов и Румен Гечев.
Гласували 18 народни представители: за 6, против няма, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 16, който става § 19, в редакцията на работната група.
Гласували 18 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.

„Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме наименованието на подразделението заедно с параграфи 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 по вносител.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване § 25 по вносител, който става § 28 и е в редакцията на работната група.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Последно, гласуваме параграфи 26 и 27 по вносител, които съответно са преномерирани.
Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети, а с това и Законопроектът.
Благодаря на Комисията за ползотворната работа и на гостите, които ни бяха наистина от помощ в тази материя, която е твърде специфична за нас.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова