---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 26


На 1 февруари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 802-01-6/ 23.01.2018, с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили /ATARES/ и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили /SEOS/, № 802-02-3/ 16.01.2018 г., с вносител Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16/ 07.12.2017 г., с вносител Министерския съвет.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
На Вашето внимание е дневният ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 802-01-6 от 23 януари 2018, с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили (ATARES) и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили (SEOS), № 802-02-3 от 16 януари 2018 г., с вносител Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на актовете на ХХVI конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-02-16 от 7 декември 2017 г., с вносител Министерския съвет.
4. Разни.
Има ли други предложения или изказвания по дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ.
От Министерството на земеделието при нас е господин Атанас Кацарчев – началник-кабинет на министър Порожанов, проф. Васил Николов – председател на Селскостопанската академия и колеги експерти от Министерството на земеделието и храните и от Селскостопанската академия.
Ние имаме едно правило в нашата Комисия, че разглеждаме законопроектите в присъствие на министър или най-малко заместник-министър. В нашия случай по т. 1 нямаме заместник-министър, защото нямало ресорен заместник-министър, а Селскостопанската академия е директно към министъра. Затова тук е господин Кацарчев като шеф на кабинета, макар че аз мисля, че ресорният заместник-министър, който замества, защото, доколкото разбрах, господин Порожанов отсъства, беше редно да е тук и да се запознае с проблема, защото това беше принцип в нашата комисия.
Аз си позволявам все пак да поставя този въпрос сега на обсъждане: да разглеждаме ли т. 1 от дневния ред при тази ситуация или да не я разглеждаме. Искам да чуя Вашето мнение. Това е изключение. Трябва ли да правим това изключение, защото друг път не сме го правили? Няма проблем.
Тогава продължаваме. Ще приемем, че господин Кацарчев е представител на министъра на земеделието, макар че чак началник-кабинети на министри не са ни докладвали законопроекти, но сигурно в Министерство на земеделието имат друг ред.
Кой ще ни докладва Законопроекта?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще кажа две-три думи, след това проф. Николов.
Всички знаем за състоянието на Селскостопанската академия както по отношение на възнаграждения, така и по отношение на научно-изследователска база, търговски отношения и трупането на дългове в системата.
Идеята на Законопроекта е да създадем условия през Закона за автономен бюджет на Селскостопанската академия, с което да гарантираме, че Академията в рамките на своя научен потенциал, плюс така наречените „опитни станции“ да мотивира научните служители и работници да създават продукт, който е полезен за обществото, като по този начин ще засилим и капацитета чрез добро усвояване на разходната част на Селскостопанската академия, базирано на приходите, които те ще генерират от приложната наука, която развиват.
Селскостопанската академия, за разлика от останалите научни институти в страната, е почти изцяло ориентирана към приложна наука. Почти всяко научно откритие моментално преминава през тестове и така достига по-бързо до пазара. В случая имаме леко забавяне по отношение на целия този цикъл, поради липсата на обезпеченост – както финансова, така и ресурсна – на Селскостопанската академия.
Тъй като научно-изследователската дейност трябва да се базира изцяло на опита и усещането на учените в коя посока да се развиват, поддържайки тясна връзка със земеделския бизнес, считаме, че по-добрият вариант на развитие на Селскостопанска академия е да гарантираме автономност на същата като научно-изследователски институт и център, така че да може сама да преценява в каква посока да инвестира и развива науката, свързана със земеделието.
Ще помоля господин Николов да представи малко по-подробно нещата. Благодаря.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Ще бъда съвсем кратък, тъй като и промените, които предлагаме в Закона за Селскостопанската академия, основно са в три насоки.
Първото, което искам да кажа като допълнение към това, което каза господин Кацарчев, е, че едва ли трябва да се убеждаваме защо ни е тази Селскостопанска академия, тъй като едва ли има сектор, който може да се развива, без да има наука.
И второто, Вие като Бюджетна комисия сте запознати отдавна с проблемите на тази Селскостопанска академия, само един ще спомена в момента – от 1800 човека, които работят там, от които около 500-600 човека са учени, 1200 са на минимална работна заплата към момента, като заплатата на учените, аз сутринта бях на отчетите на Института по зеленчукови култури в Марица, заплатата на един професор е около 800 лв., което е 1,5 минимална работна заплата.
Една от причините, която виждаме, е в начина на финансиране на Селскостопанската академия. Тя не се финансира нито като Българската академия на науките, нито като висшите учебни заведения. Финансирането в момента е като една изпълнителна агенция, тъй като аз бях ръководител на такава агенция седем години, до преди половин година. За разлика обаче от изпълнителните агенции, където всяко тримесечие след направена оценка можеше да се дават допълнителни средства, или където в началото на годината, след оценка на работата на държавните служители също можеше да се стимулира и да се даде по-висока заплата, тук това не е възможно, тъй като служителите на Селскостопанска академия не са държавни служители.
Отделно не само трансферът, който идва към Академията е проблем. Проблем е и така нереченият „разходен таван“. Като например този разходен таван се определя на 6 млн. лв., Академията изкарва примерно 8-9-10 милиона. Вие знаете как може да ги изразходва тези пари по този начин.
Затова ние предлагаме първата основна промяна – в ал. 3, където към това, което в момента съществува, да се запише, че Селскостопанската академия е бюджетна организация, юридическо лице със седалище София и Селскостопанска академия съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма по реда на чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси.
Тъй като в хода на дискусиите се прокараха някакви идеи, че Селскостопанската академия едва ли не иска да бъде първостепенен разпоредител, две академии на страната и т.н., категорично не. Считаме, че мястото на Селскостопанската академия е в Министерството на земеделието като второстепенен разпоредител и опитът на други селскостопански академии, които са преминали към основни академии или като отделни академии в някои страни, показва абсолютно негативно развитие на науката в тези академии.
Затова ние предлагаме да останем като второстепенен разпоредител към Министерството на земеделието и храните, но да имаме този автономен бюджет.
Втората промяна, която предлагаме, това е в управителния съвет на Селскостопанска академия. В момента управителният съвет се състои от 16 човека, от които 7 са външни за академията, като сред тези 7 са ректорите на висшите учебни заведения, представителите на Българската академия на науките. Може би някога това е имало смисъл, тъй като всички са финансирани целево, но в момента, когато ние работим на конкурентна основа, на един пазар и се борим за едни и същи средства и във фонд „Научни изследвания“, и международни проекти, и национални финансирания, не считам, че трябва да има външни хора, които да управляват и да решават Селскостопанска академия например по коя програма ще участва. Представители на Селскостопанска академия не участват в академичните съвети и управителните съвети на нито една друга институция. Аз съм член на Академичен съвет на Аграрния университет, тъй като там работя, няма външни хора.
Затова ние предлагаме втората промяна – в Селскостопанската академия Управителният съвет да се назначава, както и досега, от министъра на земеделието и храните по предложение на председателя на Селскостопанската академия.
И третата основна промяна, която предлагаме – към момента в Селскостопанска академия има 19 държавни предприятия. Това са бившите опитни станции. Когато са превърнати в държавни предприятия вероятно е имало виждане по какъв начин там трябва да се осъществява дейността. Към момента обаче анализът, който направихме, и това е от няколко години, разбира се, е, че те не изпълняват тези функции за каквито е считано, че трябва да изпълняват. Напротив, те генерират загуби в размер на милион и половина – два милиона годишно. Освен това капацитетът в част от тях е сведен до минимум. В някои от тях дори няма научни работници и те не могат да изпълняват своите функции.
Затова ние предлагаме от тези 19 държавни предприятия 15 да бъдат обединени в едно, а част от държавните предприятия, чиито функции не тангентират с останалите, например Опитната станция по бубарство във Враца, това е уникална за нашата страна научна структура, която никъде другаде, нито в университети, институти и т.н., да се запазят като научни центрове със статут на институти. Но тъй като там броят на научните работници е по-малък, предлагаме те да се наричат „научни центрове“. Считаме, че това обединено държавно предприятие вече, разполагайки с тази база, която съществува към момента, наистина ще може да изпълнява тази развойна, внедрителска, приложна, демонстрационна и т.н. дейност, с която трябва да разполага.
Само един пример. Пак казвам – идвам от Института в Марица от отчетите, където казаха: постоянно нараства търсенето на български семена домати, пипери т.н. и ние нямаме капацитет да ги удовлетворим, на български сортове – искам да обърна внимание с нашите вкусови качества. Значи в това предприятие, което искаме да направим, искаме точно това да се случи – след като един сорт, една линия, един хибрид бъдат създадени, те да могат да се изпитат в различни региони на страната и да могат да се предлагат там, където те са необходими.
Ето това са трите основни неща, които предлагаме.
Преди това е имало предложения за обединяване и т.н. Считам, че това нещо може да се направи по-нататък с подзаконовата уредба и не трябва да бъде строго фиксирано, тъй като давам пример с Френската академия, която се нарича институт. Тя има също толкова много звена, колкото имаме ние, които работят по шест основни направления. Така че това обединяване трябва да става на чисто научна основа, а не ние да фиксираме някакви такива обединения в закона.
Затова предлагаме на този етап тези три промени, които считаме, че ще имат положителен ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Сега народните представители имат думата за въпроси.
Аз имам доста въпроси, защото изчетох внимателно и мотивите, и оценката на въздействието и много ми се иска да изясните още неща тук.
Първо, всички знаем какво е състоянието на Академията, но знаем, че тя има пък страхотен ресурс и е безобразно, че толкова време тя е в това състояние, при положение че сигурно е най-големият земевладелец в държавата. Е, фигуративно казано.
Освен това, Вие самият казахте, разполага с учени, които правят приложна наука, тоест там, където наистина тази наука директно може да бъде продавана на потребителите и да си генерира приходи.
Надявам се, че Вие сте направили много сериозен анализ защо това досега не се случва и защо считате, че с промените на Управителния съвет, неговото намаление или обединението на държавните предприятия в едно, това ще се случи. Всички, които са се занимавали, предполагам колежката Бъчварова по-добре и от мен знае, че всъщност и сега научните институти и опитните станции си реализират приходи, които не отчитат при Вас официално, или ги харчат директно за разходи, а отчитат само направените от тях разходи.
Тези опитни станции, които бяха държавни предприятия, за мен е интересно, защото те ще имат и развойна дейност – нали това казахте – кой ще им плаща за тази развойна дейност? Научните институти, които при тях ще правят изпитания и т.н.? Тоест как виждате тези взаимоотношения между научните звена и опитните станции, в случая държавните предприятия. Хубавото на държавното предприятие е, че то си генерира едни приходи, има си възможност от тези приходи да прави разходи, но то трябва да е най-малкото на нула, да не кажа, че трябва и да е на печалба, а не на загуба. И механичното им събиране в едно предприятие, не знам дали ще генерира печалба.
Това, че Вие излизате на отделен ред в бюджета по принцип не е лошо. Нека Министерството на земеделието да знае ясно и категорично, защото сега вътре в бюджета на Министерството на земеделието се извършват разни операции, които много често са за сметка на самата Академия. Аз лично знам, че и по много европейски проекти, по които Вие кандидатствате, не получавате директно средствата и това Ви създава проблем дори в отчитането, в извършването на дейностите по проекта. Друг е въпросът защо това е било така? Кое е карало Министерството на земеделието да постъпва по този начин? Вие можехте и досега да си бъдете едно самостоятелно звено със собствен вътрешен бюджет и да не Ви се случват тези неща, които сега се мъчите да избегнете чрез изваждането Ви на отделен ред в бюджета. Няма лошо, ние не сме против да излезете на отделен ред, явно не можем да се справим с Министерството на земеделието по друг начин.
Като четох мотивите и оценката на въздействието, виждам, че Вие предвиждате увеличение на Вашите собствени приходи, но едновременно с това предвиждате и увеличение на трансфера спрямо гласувания и който Вие имате в момента като вътрешен бюджет в Министерството на земеделието, с около 7 млн. лв. За мен е интересно за 2018 г. откъде ще дойде този трансфер. Вие да ми го обясните. Аз имам информация откъде ще дойде, но ми е много интересно сега, като ще има възможност да дойде, защо не е идвал досега.
Засега това са ми въпросите. Като отговорите, може да възникнат и други въпроси.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! По отношение на Селскостопанската академия в момента структурата изглежда по следния начин: отгоре има централна администрация, която се нарича Селскостопанска академия, отдолу са разположени институти. Централното тяло е основно административно тяло, то няма научна дейност, там е административно-контролен управляващ център. Паралелно на институтите се движат така наречените „опитни станции“, регистрирани към момента като държавни предприятия.
Това, което се случва в момента като отношение – не е ясно как се управляват правата, които представляват патентите; не е ясно какво се случва при отношения с трети страни; не е ясно какво се случва, когато един институт сключи търговски договор, как се разпределя ресурсът; не е ясно когато самите институти започват да сключват договори с опитните станции, това, което каза проф. Николов. Например аз изкарвам нов сорт като Академия, трябва да го изпитам на различна надморска височина и на различна територия, тоест де факто самият институт изпада в тежка бюрократична система да договаря с 15 други шефове на предприятия, за да може да реализира дейността си. В същото време, докато преговаря, това може да отнеме месеци и накрая да се окаже, че тази селскостопанска година просто отиде в небитието, което забавя целия процес.
Тоест, от една страна сме гледали новата структура да оптимизира и да повиши ефикасността на целия процес по отношение на практическото прилагане на науката с цел поне вътре в системата да гарантираме, че няма да има времезакъснение, нито някакви други субективни елементи, които да пречат на процеса. Винаги може да възникнат такива, но така ще гарантираме, че когато учените решат, че трябва да правят нещо, това да стига максимално бързо до опити и да може максимално бързо да се изследват резултатите от тези опити. Това, от една страна.
По отношение на самите държавни предприятия. Тези предприятия, които в момента са 19, освен че на всяко предприятие имаме началник, счетоводител, „Човешки ресурси“ и какво ли не още, но е много малък състав, което не води до ефективност на разхода, тъй като по закон всяко предприятие трябва да притежава такъв тип структура. При обединяването на предприятията ние фактически минимизираме разходите за управление на самите предприятия и на самите активи, защото не е необходимо да имаме 19 началника. Един началник е достатъчен, за да управлява всички тези активи, които се намират в държавните предприятия към момента. Не е необходимо във всяко предприятие да има счетоводител, достатъчно е един счетоводител да управлява това нещо. Не са чак толкова много хората.
Не е необходимо 19 различни мнения как да изглежда един договор с един институт по отношение на юриста, който обслужва или е назначен в съответното държавно предприятие. Добре е системата да се унифицира като права и задължения.
И не на последно място – много е важно после как се реализира този продукт, тоест какви са отношенията между държавното предприятие и селскостопанска академия по отношение на роялти, когато нещо тръгне до реализация през съответното държавно предприятие.
Така че ние се опитваме да вкараме на едно място, да скъсим процеса, да намалим броя на участниците в този процес, защото това е в интерес на самата наука като развитие и като условие за финансиране на следващия процес в науката.
По отношение на Управителния съвет – намаляване на бройката. В момента това, което каза Професорът, е, че имаме външни участници. Какво се случва, ако външният участник види идея в Селскостопанската академия и тя решава да кандидатства? Това е конфликт на интереси между участника, който е участвал – съответно другият институт, и гласуването му в управителното тяло на Селскостопанската академия. Де факто той си е един „шпионин“. Той краде идеята, носи си я в другия ВУЗ и вика: сега ние ще ги изпреварим, дайте бързо да кандидатстваме ние, за да участваме и да вземем евроресурса или съответния национален ресурс.
С намаляването на бройката се опитваме да решим няколко неща – свиването на кръга на управление вътре в самата Академия, те да имат собствени идеи и, второ, да гарантираме, че тези идеи няма да изтичат толкова бързо и лесно в посока на трети лица, тоест да намалим вътрешната конкуренция до минимум.
По отношение на трансферите. И в момента имаме разчет, който ни показва, че можем да направим това нещо. Разговорите са водени с Министерството на финансите, тъй като това се води вид преструктуриране. Така че тези 6,7 млн. лв. в момента сме ги резервирали на базата и на разговорите с МФ вътре в бюджета, защото сме писали едни нули...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В кой бюджет?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: На първостепенния – на Министерството на земеделието. Защото законът не е факт, съответно не можем да отчетем това към момента, че би могло да се случи и това е прогнозата, ако се случи. Тоест ние към момента сме разработили и прилагаме бюджет, отчитайки, че този закон не съществува, защото той де факто не е приет. Така че ресурсът, реално погледнато, е „отделен“, тъй като изпълняваме текущия бюджет, но той е резервиран, за да обезпечи при настъпване на събитието приемане на закон, трансфера, който трябва да получи Селскостопанска академия. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само един допълнителен въпрос. Понеже в мотивите е казано, че този трансфер от 23 млн. и 500 хил. лв. щял да бъде за заплати, а пък каквото си изкарат за издръжка и капиталови разходи, така поне пише тук, затова ми беше интересно ако не се изпълнят приходите, както са записани, от 12 млн. лв., какво ще стане с издръжката. С капиталовите е ясно какво ще стане.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Приходите исторически на Селскостопанската академия варират между 12 и 16 млн. лв. Тоест ние сме взели песимистичния минимум на приходната част на Селскостопанска академия средногодишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министерството на земеделието е планирало за 2018 г. собствени приходи 6 млн. лв., когато те реално са повече.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Повече, да. Никога не са били 6.
Сметната палата в момента е на проверка, така че ще излезе, но реалните числа са, че Селскостопанската академия има приходи, другото е въпрос на отчитане на прихода, между 12 и 16 млн. лв. на година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай след това обединение тези 16 млн. лв. трябва да станат поне 26 млн. лв., за да има ефект. Защото и сега при „лошото“ управление, както Вие казвате, те са 16. Значи, като стане много добро управлението, трябва да станат повече. И какво се случва, ако те са повече от планираните?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Това, което предвиждаме, е следното.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Намаляване на трансфера.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Не точно. (Оживление.)
Идеята е следната. Приходите на Селскостопанска академия на базата на устройствения правилник, който ще бъде приет, ще бъдат насочени в три основни направления – инвестиционна част, която касае активи с цел обслужване на научно-изследователския процес, от една страна; второ, всякакъв вид участия на международни конференции и всичко останало, което касае отново наука, тоест инвестиране в научен потенциал; и трето, стимулиране на научните служители. Това са трите основни направления, които трябва да се разпишат вече в устройствения правилник. Не сме си позволили да го запишем в закона, предвид това, че това са елементи, които биха се влияли във времето според нуждите. Всяка година възникват различни нужди и по-добре е самата Академия да си преценява доколко има нужди да обновява база, доколко възниква обменна наука, защото е различно всяка година, сега има конференции в момента от Пекин до Съединените щати, това са разходи, които не са малки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е ясно. Въпросът е, че като е фиксиран така този трансфер и всичко останало, ние ще го запишем в отделен ред на закона догодина, и когато там приходите са повече от тези, които са планирани, просто устройственият правилник не знам дали е достатъчният документ вие да си ги изхарчите на заплати и всичко останало. Затова питам обмислено ли е това?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Да, защото освен приходите, ще има разходна част, която ще бъде записана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво, но тя е по бюджет.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще има записана и разходна част, тоест и двете ще бъдат записани, така че ще се вижда, а това винаги е прогноза. Всички знаем как се работи бюджет, той се опира на прогноза. После му викаме отчет, като излезе годината. И винаги имаме леки отклонения. Затова ще се опитаме да бъдем максимално точни при прогнозирането след това.
Но тъй като идеята тук е по-скоро да дадем възможност Академията да се самоуправлява, а не Министерството, в качеството си на орган на власт да диктува…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А кой в Министерството управлява Академията, като няма ресорен заместник- министър?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Министърът и…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи лошо я управлявате.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Как лошо ще я управляваме? (Оживление.) Ние току-що дойдохме и вече сме предложили вариант. После ще разберем дали е лош.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Имам следните няколко въпроса.
Първо, не разбрах по какъв начин предвиждате обединението на държавните предприятия, така наречените „опитни станции“ в момента – вливане, сливане, обединяване около едно?
Всъщност, освен че ще се спести от управление, какво друго Ви носи това, освен че ще договаряте с един контрагент, а не с повече? Защото предвиждате увеличение 6-7 млн. лв. на приходите, но не си покривате разходите за заплати с тях, а искате допълнителен трансфер.
Специално въпросът за преобразуването на държавните предприятия ми е важен.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: По Търговския закон всъщност ние ще ги слеем, така че всички активи и пасиви, тоест права и задължения, ще преминат със самите предприятия в новообразуваното лице. Това мисля, че е стандартна схема по Търговския закон.
По отношение на трансфера. Трансферът касае две части – издръжка и заплати. Той е разписан тук как ще изглежда, колко е персоналът и колко е издръжка и текущи разходи. В двата варианта – преди да бъде приет Законът, тоест действащата ситуация на Закона в държавния бюджет, след като се приеме Законът как биха изглеждали разпределението между персонала и издръжка на Селскостопанска академия.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Само да допълня. Означава ли това, че всички тези държавни предприятия са в добро финансово състояние?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Не, не означава.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Защото винаги има риск…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички са зле. Аз не знам кое е добре там.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Има доста добре. Има. И винаги има водещи. Това зависи от пазарната конюнктура. В момента има търсене на определени сортове. Това е песимистичният прочит на Библията. Тук говорим за оптимистичния прочит. И винаги има водещи, но това е пазарна конюнктура. В момента, да кажем, се търсят определени сортове пшеница, царевица или жито, няма значение, нещо друго, ечемик. В момента те дърпат. Те дърпат защото това е пазарното търсене. Но утре, както се казва, тръгват доматите, тоест тези, които се занимават с домати, те ще дръпнат. Това е конюнктура според самия пазар.
Имаше един много хубав български филм, дето една година един човек изкара арпаджик и никой не беше сял, и цената на арпаджика стигна до небесата. На следващата година всички видяха, че арпаджикът е с висока цена, засяга арпаджик и цената се срути.
Тоест ние не можем да прогнозираме кой точно институт в следващата година ще бъде атрактивен по отношение на самите земеделци, за да се насочи към него и да каже: ние искаме това в такива количества. Затова идеята е, когато правим обединението и създаваме такъв тип подобно управление, Селскостопанска академия да преразпределя ресурса, за да няма такива, които са изоставени, а тя да ги държи живи и те да продължат да работят, защото не знаем утре какво ще се случи.
Не е казано, че всички работят на нула. Никой не работи на нула. Въпросът е дали приходите, които той изкарва, са достатъчни, за да се самоиздържа. Нямаме нулеви. Ако е нула е ясно, че той няма работа и трябва да се закрие. Нулеви няма. Има такива, които са на загуба и такива, които са на печалба, но няма такъв, дето да има нула приход.
Ще Ви дам още един пример. Преди една седмица министърът прави срещи с всички министри. На всяка една от срещите се проявяваше интерес по отношение на дейност на Селскостопанска академия, така че сега започваме едни други срещи в Министерството по отношение на сключване на договори – дали се иска обучение по отношение на земеделието, дали се иска определен вид сорт, който да се изнася в някаква посока. В момента ще започнем да разглеждаме цялото това нещо, за да се засили и международния обем на търговия.
Идеята да създадем това нещо е да се даде наистина свободата на Селскостопанска академия да работи с минимум намеса по отношение на органи на власт, тоест те вече сами носят кръста си отгоре. Как те ще се справят зависи от пазара.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Здравейте.
По така поставените въпроси възниква нещо, което бих искал да споделя и Вие да отговорите. За да се генерира наука е ясно, че трябват доста пари. Много добре Ви е известно колко пари струва разработката на даден сорт, колко струва той да бъде внедрен, тригодишни изпитания и да се защити пред държавната комисия. Всичко това естествено, че са разходи. Това означава ли, че срещу тези приходи, които Вие залагате и казвате, че са на минимум – тези 12 млн. лв. като средна минимална величина от досегашния исторически опит от приходите, които е генерирала Селскостопанска академия и те са били отнемани от държавата.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Всеки приход е в централния бюджет.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря. В централен бюджет е всеки приход, не е в Министерството на земеделието. Всичко отива в централния бюджет и в институтите не остава нищо. Свидетели сме специално в Добруджанския институт колко семена се произвеждат – около 3 хил. тона мисля, че са на година, и в института остава едно голямо нищо, всичко отива в държавния бюджет. Даже купувачите си заплащат директно по сметка към държавния бюджет. Нищо не остава в института. Кой е работил, кой не работил и е създавал сорта няма значение. Парите ги прибира държавата. За института – нищо. И ние, като земеделски стопани, бивш такъв: ела, дай две тубички препарат, за да можем да си изгледаме опитните полета, ела с техника извърши някаква обработка, защото нашата техника я няма.
И въпросът ми е срещу тези приходи, които Вие ще получите, ще има ли отчисления за дейности, свързани с науката, която е, първо, техническо оборудване, защото в момента знам, че за да си купите един трактор, мисля, че миналата година искахте да си купувате трактор, ама вече тракторът стана стар и вече няма нужда от неговата покупка, ами трябва да се купува някакъв друг, защото, докато Ви го одобрят, този модел трактор остаря и вече не Ви върши абсолютно никаква работа, означава ли, че ще правите такива инвестиции? Означава ли, че освен за заплати пари ще отиват пряко за подпомагане дейността, създаване на нови сортове, възвръщане на стари такива, както и на вадене на семена от генната банка, за да могат те да бъдат репликирани, защото за това се изискват пари, те да бъдат възпроизведени в опитните станции и после дадени на земеделските производители за възпроизводство, откъдето ще дойде приходът? Ще Ви останат ли пари да си плащате тока на Института в Садово, защото аз лично го посетих преди три месеца и хората събираха от заплатите си, за да си платят тока на Института, за да не изключат хладилните агрегати на генната банка?
Това са ми въпросите.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Смисълът да направим автономен бюджет е точно това. В момента, както се каза, всеки един приход, касаещ всеки един първостепенен разпоредител в държавата, е собственост на Министерството на финансите. Тези приходи не влизат фактически и не се управляват от първостепенните разпоредители. Надолу не говорим. Защото има разходни тавани и всъщност първостепенните разпоредители управляват пари в рамките на разходните тавани, независимо от това какви приходи са генерирани. Основен принцип при бюджета.
Целта сега е друга – приходите, ако могат, да останат в Селскостопанска академия, за да могат да развиват наука. Това е идеята. Защото това състояние в момента с 510 лв. заплата на 1200 служители на Селскостопанска академия, всяка година поне аз лично съм гледал по всякакви телевизии как те се събират да обясняват как да развиват наука, говорим как да наемем млади хора, които да продължат. Не знам кой млад човек ще постъпи в Селскостопанска академия за каквато и да било работа при 510 лв. заплата. И очакваме от този човек да мисли как да създаде следващия сорт?! Не, той мисли как да си плати тока, дори личния. Не говорим за другите неща.
И идеята тук е приходите да останат и да бъдат управлявани от Селскостопанска академия за развитие на науката. А развитието на науката минава през това, че те са основно приложна наука, тоест те ще генерират повече приходи, ако дават по-добър продукт. Благодаря.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Понеже господин Апостолов засегна един изключително важен въпрос – въпроса с генетичната банка, аз мисля, че едва ли това е наша последна среща и с тази Комисия, и с други, защото Селскостопанска академия, освен че развива наука, тя изпълнява много, много, много други функции, за които никой не й плаща, за разлика от това, което е в другите страни. Например, всички генетични ресурси, стари сортове, за което говориш, сортове с автентичен вкус, към които се засилва интерес, всичко е в Селскостопанска академия. И те се съхраняват и инсито на места в институтите – там, където е най-подходящо и ексито в генбанките. Всичко това се поддържа ей така. Какво значи кой да плаща? Този, който е заинтересован държавата да има този генетичен ресурс.
След това, пак казвам, че присъствам на отчетите. Институтът по рибни ресурси във Варна прави мониторинг на хранителната база на морето. Никой не плаща.
Затова освен тези неща, за които в момента говорим, по-нататък ще разработваме неща, където все пак да търсим неща, които са от интерес за нацията или за държавата, те да бъдат заплащани по съответния начин. Тези, които са за съответните фирми да бъдат заплащани и т.н. В момента това нещо не се случва.
Вие казахте колко струва разработването на един сорт и колко струва изпитването на един препарат. Сутринта на този отчет, който беше представен, има сключени три договора със земеделски производители, които са на стойност до 1000 лв. всеки от тях.
Ние затова Ви молим да одобрите този автономен бюджет, с който да падне този прословут таван, за да можем ние оттам да търсим и други форми за финансиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разходните тавани могат да паднат единствено и само ако излезете от бюджета и се самоиздържате. Вие в бюджета ли сте няма как да нямате разходни тавани.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Други въпроси, изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз наистина съм в една много тежка ситуация, защото мисля, че за Академията в продължение на десет години, управлявайки я, знам почти всичко какво се е случвало и какви са причините за критичното състояние, в което в момента е тя. Само трябва да кажа, че през 2010 г. разходният таван на Селскостопанска академия беше 43 млн. лв. При същия обем работа сега е 23 млн. и 500 хил. лв. Трансферът беше в порядъка 28-30 млн. лв., собствените приходи – 15 млн. лв. Но нали знаете, че за да имате собствени приходи, Вие трябва да имате и разходи. Земеделието не е перпетуум мобиле, което не става без съответно влагане не само в научни продукти, но също така и в разходи, които се правят за едно или друго производство, независимо от това в какъв размер е.
От тази гледна точка финансирането, което през последните години чрез бюджета се осигурява на Академията доведе до състояние, че от 2009 г. няма промяна в работните заплати и на практика това, което покрива бюджета на Академията, това са основно и единствено работни заплати. Даже казаният проблем с участието в международни проекти, в научни проекти се чака по 4-5 месеца да се върнат средства, защото те трябва да се отчетат, за да бъдат съответно представени на чуждите контрагенти като отчетени международни проекти. Това е също една работа на ръчен режим, която се изпълнява ежегодно в Селскостопанска академия в Централно управление.
Възможността, която се дава с автономен бюджет, увеличението на трансфера ще създаде донякъде възможност наистина Академията да поеме глътка въздух, но всичко зависи от това какви ще бъдат и бюджетите, и разходите в следващите бюджети на държавата, за да може да има някаква устойчивост все пак, ако приемем, че това е нещото, с което стартираме.
Притеснявам се от няколко неща.
Първо, икономическата обосновка според мен е неточна и невярна. Защо? Защото според икономическата обосновка в Академията са заети 1988 човека, но към нея отиват четири бази, които стават със статут на научни институти. Освен това отиват две експериментални бази – Шумен и Троян към институтите. Реалната численост става 2400 човека, които ще бъдат в системата на Селскостопанска академия.
Притеснява ни обединяването на държавното предприятие. Защо? Защото Вие поставихте много правилни въпроси, но от тези 16 предприятия, които се предлагат да бъдат обединени в едно, от тях пет не функционират отдавна, тоест те нямат абсолютно никаква дейност. По редица причини във времето така се е получило, няма заети хора. Даже мисля, че има проблем, че най-малко трябва да се осигури охрана. От останалите 11 държавни предприятия възможности за финансиране има Хан Крум и Хасково. В смисъл да излязат на бюджета си – приходите и разходите да са им някакъв паритет. Всички останали генерират загуби.
От тук нататък за мен е важно, първо, да се изпълнява и сега действащия Закон за Селскостопанската академия, който има възможността държавните предприятия, които са сега, да сключват договори с институтите. Има научни работници, които са заети в базите, които са специализирани в определени области и съответно на базата на проекти, които те изпълняват по места, да бъдат финансирани и държавните предприятия. Такава процедура се изпълняваше до 2011-2012 г. След това ограниченият бюджет доведе до това, че тези държавни предприятия на практика не получават или получават незначителни средства за научната дейност, която те изпълняват.
Обединявайки всички тези държавни предприятия в едно според мен ще създаде изключително голям проблем. И тук не мога да се съглася с това, че създавайки едно предприятие ние ще му кажем: това прави, онова прави. Всички тези станции са специализирани. Вие не можете да отглеждате орехи във Варна, защото специализацията на заетите там сътрудници е в лозарството. Не можете да отглеждате в Хан Крум нещо друго, освен тютюн, тъй като те са и собственици на сортове, и лозарство. Не можете да отглеждате в Търговище боб и леща, защото в Търговище сътрудниците са специализирани в сферата на животновъдството. Тази специализация е важна. За да издадете някакъв научен продукт да бъде реализиран докрай, Вие трябва да имате хора, които да разбират. Земеделието е много широкоспектърно, с много професии и трябва да има специализация на хората, които работят там. При липсата и на техника това ми се струва почти невъзможно да се случи, тоест някой централно да нарежда кой какво да прави и как да се занимава със своята дейност.
В Закона, освен това, са отпаднали два параграфа – 12 и 13. Ние казваме, че създаваме държавно предприятие, което поема активите и пасивите на досегашните действащи държавни предприятия. Имуществото изпадна тотално в закона. Вие имате някакво имущество, няма го въобще като актив. (Реплики.) Активът не може да бъде земя, защото е със заповед на министъра. Тя е нито актив, нито пасив. Земята…
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Как да не е актив?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма и договор. Земята е със заповед за научна дейност.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Тя е по специален режим за предоставяне.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, по Закона.
Какво говорим? Първо, в Академията към този момент от милион и половина декара земя в момента има 105 декара земя, като най-големите ползватели са Генерал Тошево и Института по животновъдство. Институтът по животновъдство има много ливади и пасища. Общо взето в държавните предприятия няма достатъчно земя, която да им даде възможност да генерират приходи, които да им покриват издръжките и съответно да имат продукция, която да реализират.
Аз лично в мотивите не съм съгласна с определението, че в държавните предприятия липсва научен и административен капацитет. Тъй като познавам в подробности всяко едно предприятие какви са му възможностите, как работи и при какви условия, за мен този извод е изключително некоректно направен и ми се струва, че по този начин ние наистина неглежираме труда на хора, които са заети ежедневно да се борят с какви ли не трудности, включително и с факта, че финансирането не им е осигурено по начин, по който биха били възможно по-други процеси.
Говорим, че изведнъж се разбрахме, че ние създаваме научен продукт, който е приложен, да стигнем до крайния потребител. Извинявайте, това е една от драмите на Селскостопанска академия в годините на прехода, защото трансферът на знания, тоест точно това, което Вие казвате, отиде в отделна структура на Министерството на земеделието. Значи имаме по средата една структура – агенция, която казва: Ние ще промотираме научния продукт, ние ще го показваме. Академията прави цялата издръжка, но тази дейност е иззета. Бяха отнети 150 човека от Академията, за да правят трансфер. И сега казваме, че не можем да имаме трансфер. Не е точно така, защото просто вече няма капацитет от хора, които да се занимават с този трансфер. (Реплики.)
ДОРА ЯНКОВА: Искам да помоля. Не може да се правят реплики от господата. Говори проф. Бъчварова и такива реплики, които в момента се правят, са недопустими.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Научно-производствен център ще бъде, но научните работници, заети в предприятието, изчезват под всякаква форма. И тези взаимоотношения с институтите, за които Вие питахте, те на практика ще отидат в правилник, в който Закона въобще не е разписано какъв ще бъде. Защото в Закона трябва да е записано какви взаимоотношения има. Аз, ако искам да изпитвам сорт, институтът трябва да има възможността да си плати за този сорт и тези взаимоотношения трябва да са описани по начин, който да не утежнява бюджета. Защото, съгласете се, ако не е разписано това… Например, ДДС ще плащат ли при такъв договор за научна дейност? Според мен не трябва да се плаща в такъв договор – трансфер за научна дейност в опитните станции, защото се утежнява още повече, картинката става много по-сложна. На този етап държавните предприятия при сключване на договор с институтите ДДС не плащат, защото това е договор за научна дейност. Така е по устройствен правилник. Мисля, че това беше едно от важните неща. Много семпло е разписан Законът за това държавно предприятие.
Пак питам: те са в консолидираната рамка, защо тези пет структури, които не работят, ще си ги вкараме вътре? Каква е целта? САПИ, което е държавно предприятие, не което е ЕООД към Министерството, няма един ден работа. Няма един лев актив, но ние го вкарваме вътре отново. Ямбол има две стаи в едно училище. Никога не е работило. То не започна поради редица причини – не му беше предоставена земя и възможност да изпълнява научни проекти, когато беше създадено и т.н.
От тази гледна точка ние ще се въздържим да подкрепим Закона в частта за предложените структурни промени, поради неяснота, поради убеждението, че по този начин ситуацията на държавните предприятия ще се влоши и това, което е записано като възможност за реализация, няма да се случи. По-скоро обратното. 250 човека ще са заети в предприятието и всеки месец трябва да имате осигурена работна заплата при сезонност на получаване на приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Заповядайте.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Три основни неща бяха казани.
Едно, защо бройката е такава? Бройката е такава, защото това е прогноза. Тепърва, като се прави устройственият правилник, ще бъдат формализирани бройките къде ще отидат. Целта е държавното предприятие да се занимават с опитната дейност, а науката да си бъде в научния институт. Това е първият основен принцип.
Вторият основен принцип е земята към държавните предприятия. В момента се прави инвентаризация, за да се провери какви са нуждите на Селскостопанска академия, какво е предоставено на съответните географски места на Селскостопанска академия и оттам да се вземе решение как да се упражняват правата върху тази земя.
По отношение на петте предприятия, които не трябва да влизат, ако приемем, че ние пускаме предприятия за ликвидация, опитът ни сочи, че тази ликвидация има предприятия в Министерството на земеделието и храните, която продължава 15 години. Така че по-добрият вариант е предприятията да влязат в състава на държавното предприятие и оттук нататък то да управлява задълженията си, както и правата си за вземания. Защото не е само задължения, те имат и вземания. Така че това е по-бързия и по-ефективният вариант по отношение на самите държавни предприятия.
Взаимоотношенията между институтите и държавните предприятия няма нужда да бъдат разписвани, защото те следват стандартните закони в държавата. Има ЗЗД, има Търговски закон. Всеки е в правото си да договаря.
По отношение на ДДС има цял закон. Няма защо да разписваме тук кога се начислява или не се начислява ДДС. Всяка търговска сделка и независима икономическа дейност подлежи на облагане. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изяснихме ситуацията.
Ние ще гласуваме „за“, защото трябва да дадем шанс за реформа на Академията. Това от много години е първи опит, да се надяваме, че ще е успешен.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет. Благодаря.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ И ДЪРЖАВНИЯ СЕКРЕТАР ПО ОТБРАНА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ОТНОСНО ВЗАИМНА ПОДДРЪЖКА ЧРЕЗ ОБМЕН НА УСЛУГИ В ОБЛАСТТА НА ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ И ДЕЙНОСТИ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ (ATARES) И НА ТЕХНИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ДАНИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ОТНОСНО ВЗАИМНА ПОДДРЪЖКА ЧРЕЗ ОБМЕН НА УСЛУГИ В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА ПО ПОВЪРХНОСТТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ (SEOS).
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Процедурен въпрос.
Госпожо Председател, въпросът ми е процедурен в смисъл, че аз прочетох внимателно материалите, не разбрах всичко, което е нормално, това са някои специфични термини, но въпросът ми е: този материал за пореден път идва в нашата Бюджетна комисия, вътре няма числа, няма сметки. Какво обсъждаме всъщност ние? Пак става дума за празен чек.
От Министерството на отбраната, колеги, ако обичате, тук е Бюджетна комисия. Къде са Ви парите? За колко лева става дума?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да дадем думата на заместник-министър Запрянов да ни представи Законопроекта и надявам се да отговори на тези въпроси. Ако не, ще отговори допълнително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Техническото споразумение ATARES и SEOS уреждат обмяна на услуги на бартерен принцип в областта на въздушния транспорт и транспорта по повърхността, или сухопътния транспорт, по осигуряване на дейността на въоръжените сили в рамките на Центъра за координация на придвижването „Европа“. Този център има за задача да обслужва единствено придвижване на войски и услуги между страните – членки на НАТО и Европейския съюз.
Министерството на отбраната на Република България е член на Центъра за координация на придвижването „Европа“, като се е присъединило към техническото споразумение относно центъра с нота, която е подписана на 14 ноември 2016 г. Присъединяването на Министерството на отбраната към техническите споразумения ATARES и SEOS предоставя пълна възможност за използване на Центъра, защото същите уреждат процедурите по заявяването и принципите за компенсация по обмен на услуги, отговорностите на участниците, разрешаването на възникнали спорове и други параметри, свързани с обмяна на услуги в областта на въздушния транспорт и транспорта по повърхността.
Това споразумение е подписано от нас с оторизация и одобрение на заседание на Министерския съвет от 30 август миналата година и българският представител в съюзното командване по трансформацията е бил оторизиран и на 20 октомври е подписал споразумението.
Съгласно клаузите на техническото споразумение, при предоставянето на обем на услуги, тъй като е на бартерен принцип, могат да възникнат хипотези, в които даден участник да е в невъзможност да изпълни предвидените компенсаторни механизми, което от своя страна да доведе до финансови задължения.
С оглед на това именно ние сме предложили ратификация на техническите споразумения на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Ако господин Гечев разреши да отговоря, фактически ние нямаме никакви предварително планирани услуги да заявим на страни, нито знаем, когато те имат нужда. Тези услуги се заявяват през Центъра, съответната страна ги осигурява. Ако ние заявим услуги от дадена страна с компенсаторни механизми можем да осигурим с наши средства услуга на тази страна и накрая, в определен период от време се засичат бартерно извършените услуги и ако някоя от страните е задължена, доплаща. Така че не можем да дефинираме предварително някаква цена. При всички случаи заплащането става за сметка на бюджета за отбрана.
Доколкото ние по отношение на въздушния транспорт почти не използваме такива услуги, защото България е собственик на стратегически въздушен транспорт С17, имаме 60 часа национално собствено, всички придвижвания на български подразделения да ги извършваме, но имаме случаи, в които други страни искат да ползват такъв летателен ресурс от нас. Срещу това ползване те са готови да ни предоставят пък други услуги. Това е причината, поради която няма и няма как да има бартерно засичане и планиране и след това да се каже България дали ще дължи пари или няма да дължи. Трябва да ги разглеждаме случай по случай и ако възникне такава необходимост, ние от Министерството на отбраната ще заплащаме такива суми. Става въпрос отново за суми, които не са извън бюджета на Министерството. Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, това, което чухме, потвърждава моите опасения, а предполагам и на останалите членове на Бюджетна комисия. Колеги, обърнете внимание, нищо лично, тук отново влиза празен чек. Ние не знаем какви услуги и на каква сума.
Вижте, колега заместник-министър, в текста пише, защото аз четох внимателно, че изравняването на сметките става на 60-тия месец, това ще рече след пет години. Нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, така е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Там пише, че ще стане изравнение, ако се прехвърли дебитът в тези 60 месеца. Така пише в текста. Само че Вие ми казвате, че не знаете колко е дебитът, колко е сумата за пет години, която, ако се прехвърли, ще спрат ученията, така да се каже движения на войски, докато не се изравнят сметките. Това е смисълът. Защото този, който е написал текста, все пак е вкарал едно ограничение, че ако дебитът се прехвърли, на шейсети месец всичко се спира, смята се всичко, стават разплащания на двустранна и тристранна основа и чак тогава се продължава. Само че ние не знаем какъв е този дебит – дали е 5 лв., дали е 5 млн. лв. Не знаем.
Като подпишем тук, нашите самолети, които са само два. Хубаво е, че имаме самолети, за да показваме на страната. Други съседни страни имат по 300 изтребителя и повече, но това е друг въпрос, за това не е възможно Министерството, а тези, които не са му дали пари много години.
Какво искам да кажа? Тези два Спартан-а, мисля аз от обща култура, тук имаме 3-4 бази на Съединените щати. Също така като образовано момче си мисля, че в България, която е на югоизточната част, е по-вероятно да има повече учения близо до Черно море, до Русия, до други страни от Близкия изток, отколкото да има в Германия или даже в Полша. Тоест каква ни е на нас гаранцията, че те няма да искат да ни използват железопътната система, Спартан-ите и други?
Искам да помогна на Министерството. Вие в момента ни казвате, че Вашият бюджет, както знаем, е силно ограничен. Нали така? Вие не знаете какви разходи трябва да направите. Първо, БДЖ ни е във фалит. Ние ще возим някакви танкове, бронетранспортьори, войски. Спартан-ите ще летят, Вие ще купувате бензин, ще плащате на човекочасове, ще плащате за двигателите. Но Министерството не знаете колко ще плащате. Напълно и откровено ни казвате и това е така.
С една дума, тук е типичен празен чек. Бюджетната комисия не знаем какво одобряваме всъщност, госпожо Председател, в момента. Ние няма какво да одобряваме. Затова аз Ви предлагам да не одобряваме нищо и да кажем на другите колеги, ако е така, защо въобще пращат на нашата комисия такива военни текстове. Ние тук сме хора бюджетари. Е, някои сме ходили в казармата, запасни офицери, малко повече разбират, но недостатъчно. Всъщност в Бюджетната комисия какво ще гласуваме, ако не е тайна? Защото Бюджетната комисия гласува бюджети. Ако правилно съм разбрал: няма бюджети, има празен чек. Е, как ще подпишем ние? По никакъв начин! А и подканвам другите колеги да не подписват. Ако обичате Министерството на отбраната да си говорите с Вашите хора и поне да ни кажете този дебит колко е. поне това число. Ако ни кажат, че дебитът е 10 млн. евро за пет години… Но ако ми кажете, че дебитът е голям, аз не мога като народен представител да подписвам празен чек и да плащаме. Защото това може да ни досъсипе и армията. Ние и без това нямаме пари да купим един бетеер. Като увиснете с още няколко или десетки милиона по това споразумение, откъде ще ги вземете? Вие казвате, че е за сметка на бюджета. Колко непланирани разходи имате във военния бюджет, за да подписвате такъв празен чек?
Нещата са свързани с националната сигурност. Като няма пари през м. септември какво ще правим? Как ще плащаме на нашите военни или как ще си плащаме бензина или керосина за самолетите колкото летят – 4-5?
С това заключавам: няма как да подкрепим празен чек. Няма никакво число.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Запрянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Преди да дам думата на колежката нормативно да Ви каже, само да Ви докладвам като процедура.
Ние, ако е вярно Вашето съждение, че интензивно преминаване и придвижване на войски ще има в нашата зона, значи ние ще предоставяме услуги и някой друг трябва да ни плаща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е така. Нищо не Ви плащат. Извинявайте, в текста пише, вижте внимателно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ако ние предоставим услуги на която и да е съюзна държава, и след пет години ние не сме ползвали реципрочно бартерно услуги, и ударим калема тази държава трябва да си плаща не на българската държава, а на българските фирми, защото в това придвижване, разполагане на войски ще има договори и на български фирми. Те ще се възползват от това, че ние сме част от този Център. Даже България сега ще стане и част от логистичния хъб на Европейския съюз, който Германия ще ръководи. И отново, бъдейки част, този хъб ще предоставя услуги срещу заплащане.
Така че ние вкарваме този текст за одобрение от Вас и ратификация от Народното събрание само за случаите, в които ние трябва да разходваме български бюджет, ако сме ползвали повече услуги от другата страна. Затова Ви казах, че за военно-въздушния транспорт почти това е абсурд. Мисля, че България повече ще има полза от участието в центъра „Европа“, отколкото загуби. Но няма как да планираме за пет години напред какво придвижване на войски и къде ще го извършваме и да го сметнем отсега, защото всяка дейност се извършва конкретно като разходи за брой хора, техника, както впрочем и съюзните държави така го правят. Това се планира, заявява, договаря и няма как да Ви направим тази сметка. Горе-долу изпадаме в хипотезата на дивизията „Югоизток“, този разговор го водихме и тогава се оказа, че става въпрос, помните, за 18 хил. евра.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, след като ни дадохте документа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, когато стана ясно колко души ще изпратим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Реплика, защото е свързано с това, което се каза.
Точно така е. Тук нямаме противоречия. Моето притеснение е следното. Обърнете внимание в текстовете, аз чета внимателно.
В България ще идват повече, отколкото ще ходим навън, тоест ние можем да спечелим. Логично. Дано! Само че има една особеност. В документа пише, че ако те започнат да идват утре, дали са поляци или румънци няма значение. Идват утре. Ние сега правим разходите. Една година, две години. БДЖ сега е във фалит. Вие като прекарате няколко пъти с БДЖ, кой ще му плати. След пет години. Обърнете внимание на текстовете – изравняването става след пет години. Защото по този документ сега пише така: ако ние сега трябва да превозваме войски – БДЖ, военновъздушни, кораби, няма значение. Добре, сега превозваме тези войски и сега плащаме. В документа пише, че сега няма да ни платят нищо, тъй като презумпцията е, че може догодина, може след две години, може след четири години и половина нашите войски да бъдат превозвани от нашите партньори румънци и други. Тоест в документа пише, че на който му се случи в момента да прави разходи ги прави и чака да види какво ще стане пет години. И тук е рискът.
Даже аз не поставям въобще въпросът, че в момента БДЖ и „Товарни превози“ са още държавни, но ако има частни фирми, тогава какво правите в превоза? Тогава те ще искат от Министерството на отбраната веднага да плати на фирмата. По това да не се задълбочаваме толкова, макар че и това е интересен въпрос.
С една дума заключението е да ми се отговори: правилно ли съм разбрал от този текст, че не можем сега да прогнозираме от кой ден, кога и колко ние ще превозваме и не можем да прогнозираме по този документ кога и как ще превозват български войски на някъде, или поделения. Тоест ние имаме най-голямата неизвестна – не знаем каква е общата сума за дебита за пет години, и второ, не знаем до какъв таван поне българската държава би могла да участва. Защото на Ваше място аз бих предвидил някакво ограничение. Министерството на отбраната да реши до колко, до какъв размер би могло внезапно да поеме като такива разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Въпросите са резонни, но те имат своя отговор в самите технически споразумения. Ще цитирам Раздел VІ – Приложимост, където изрично е казано, че участниците могат да решат да прилагат договореност в мирно, във военно време или по време на криза и че личният състав и оборудване на който и да било участник могат да бъдат използвани само с предварително писмено съгласие на компетентният орган на този участник. Тоест има национален приоритет. Пуска се заявка към съответната държава, в случая към българските въоръжени сили – това, което Вие питате – и има приоритет на националното решение. Ако българските въоръжени сили не могат да осигурят съответната услуга, те трябва в конкретния срок по техническото споразумение да я откажат. Ако я осигурят, те трябва да гледат да спазват принципа на Раздел V от споразумението, където пространно в няколко текста е описано, че смисълът на цялото Техническо споразумение не е да бъде плащано дебит-кредит, а да бъде на принципа на бартера. И едва когато услугите не са уравнени по бартер ще Ви кажа, че в единия случай летателните часове се изчисляват по една много сложна схема, която аз не съм военен специалист, не мога да обясня, но ги изчислява този център. Той обслужва, освен НАТО-вските операции, и операциите на Европейския съюз. Сами разбирате, че нашата армия, а и всички останали страни членки имат своите ангажименти и към НАТО.
В този център „Европа“, който се занимава с изчисляването на бартера, има представители на всяка една държава. И всяка една държава си следи така, щото услугите да бъдат горе-долу на бартерна основа и да не се налага да плащат големи суми. Това ще бъде автоматично правено от нашия представител там и от представителите на въоръжените сили при поискване от съответните партньори на услугата.
Още нещо искам да обърна внимание. В Анекс А, разпоредбите на чл. 4.3, където изрично е казано, че само в случай че не бъде постигнато уреждане на сметките чрез бартер, балансът се постига чрез паричен превод. И стойностите за извършване на изчисленията се основават върху двустранно одобрена стойност според ATARES, а според другото споразумение не е в летателни часове, а в една измислена единица, с цел, която те приравняват пак с технически изчисления, с много сложни математически изчисления как се начисляват тези услуги.
Това е, което мога да кажа. Всяка цена си преценява доколко и докъде ще предостави тези услуги. Мисля, че нашите въоръжени сили са изцяло в състояние да преценят кога могат да предложат, кога можем да поемем тези разходи и кога не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили (ATARES) и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили (SEOS).
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТОВЕТЕ НА ХХVI КОНГРЕС НА ВСЕМИРНИЯ ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ.
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, позволете, поради ангажименти моля да напусна в 16,00 ч. Николай Александров ще продължи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И аз така, но почетох и подкрепям това, което се предлага. Не виждам никакви проблеми. Прочетох го внимателно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И Вие сте „за“. Добре.
Заместник-министър Попов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С краткото експозе, което ще направя към Законопроекта за ратифициране на актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, ще бъда кратък и максимално точен.
С Решение № 752 от 7.12.2017 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз. Всемирният пощенски съюз, по-кратко ще го наричам ВПС, е международна организация от системата на Организацията на обединените нации, специализирана в областта на пощенските услуги. В нея членуват 192 страни, като и взаимоотношенията между страните членки, както и между техните избрани пощенски оператори, де уреждат с актове на Съюза. Тези актове се изменят, допълват и приемат от всеки проведен конгрес, който е върховен орган на ВПС. Поредният ХХVІ конгрес на ВПС се проведе през 2016 г. в Истанбул. Като страна членка, Република България взе участие в конгреса с делегация, чиято позиция, състав и правомощия на членовете бяха определени с решение на Министерския съвет. В съответствие с предоставените правомощия, ръководителят на българската делегация подписа при условие на последваща ратификация приетите от конгреса актове.
Приемането на Закона за ратифициране на актовете на ХХVІ конгрес на ВПС ще доведе до: потвърждаване на участието на Република България в осигуряване на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на ВПС; създаване на правна основа за уреждане взаимоотношенията между Република България и нейния избран пощенски оператор и останалите страни – членки на ВПС, и техните избрани пощенски оператори при организиране и осъществяване на международните пощенски услуги; осигуряване на изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза както от страна на органите, провеждащи държавната политика, и осъществяване регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенски оператор, задължен, съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги, да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България; гарантиране на правото на ползване на международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на ВПС; запазване на системата на разплащане на избрания пощенски оператор на Република България с избрани пощенски оператори на останалите страни – членки на Съюза, за обработен пощенски трафик на основата на единни правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на ВПС; гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на ВПС, неговите ръководни органи и работни структури към тях.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, както и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България, предлагам Народното събрание да приеме Закон за ратифициране на актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз.
Ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли изказвания и въпроси? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране актовете на ХХVІ конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 702-01-16 с вносител Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
За 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря за подкрепата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодарим и ние.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова