---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 29


На 15 март 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6/ 16.02.2018 г., с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9/02.03.2018 г., с вносител МС.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3/26.01.2018 г., внесен от Лало Кирилов и група народни представители, първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги!
Имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6/ 16.02.2018, с вносител МС.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9/02.03.2018 г., с вносител Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3/26.01.2018 г., внесен от Лало Кирилов и група народни представители, първо гласуване.

Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме дневния ред.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Заместник-министър Атанас Запрянов е при нас, за да ни представи Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за постигането на оптимална среда, способстваща развиването на активна морска политика от Република България като морска държава, и във връзка с членството ни в Европейския съюз и НАТО, е необходимо създаването на условия за осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства на страната.
Неотменна част от това е развиването на способности в областта на отбраната, свързани с хидрографията, картографията и опазването на морската среда.
С цел повишаване националните способности, имащи пряка връзка с безопасността по море, е от особено важно значение сътрудничеството с Международната хидрографска организация, която се явява водещата международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море.
Вземайки предвид факта, че Организацията е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която Република България е пълноправен член от 1960 г., е необходимо Конвенцията за Международната хидрографска организация да се ратифицира от Народното събрание на Република България.
Приемането на страната ни като пълноправен член ще доведе до следните преимущества: приобщаване на страната към световната морска общност и издигането на авторитета й като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване; участие в работата на Организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни; участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска организация по регионални проекти за осигуряване безопасността на корабоплаването; възможност за обучение на специалисти от Военно-морските сили в международни институции, по одобрени от Международната хидрографска организация програми и получаване удостоверение за компетентност; увеличаване с около 15% на хонорарите, които България получава, съгласно двустранното споразумение за обмен на данни с Хидрографския офис на Обединеното Кралство; придобиване от Хидрографската служба на нашите военно-морски сили на сертификати за производство на морски карти и пособия по международните стандарти.
С Решение № 197 от 12 септември 1990 г. Министерският съвет на Република България е дал съгласието България да се присъедини към Конвенцията за Международната хидрографска организация. В това решение се дава указание Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки за присъединяване на България към Конвенцията чрез депозитара, който се явява правителството на Княжество Монако.
В Нота № 78 от 24 април 1992 г. Министерството на външните работи на Република България е уведомено, че присъединяването на българската страна е одобрено от две трети от страните – членки на Международната хидрографска организация. Подобно предварително съгласие в резултат на депозираната молба за членство е необходимо в съответствие с процедурите на чл. 20 от Конвенцията.
Конвенцията следва да бъде ратифицирана със закон на основание на няколко разпоредби от Конституцията на Република България, а именно чл. 85, ал. 1, т. 2, точки 4 и 5, а именно защото със закон се ратифицират международните договори, които се отнасят до участието на България в международна организация, съдържат финансови задължения и предвиждат участие на държавата в арбитражно уреждане на международните спорове.
Финансовото задължение за Република България е 12 хиляди евро годишна такса.
Министерството на отбраната е водещо, тъй като тези средства се заделят от бюджета на Министерството на отбраната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам един такъв въпрос: Решението на Министерския съвет е от 1990 г., уведомлението на депозитара е от 1992 г., а ние сега ратифицираме. Това означава ли, че досега не сме се ползвали от това, което като преимущества споделихте? Това не означава ли, предвид това, че през 1992 г. сме имали одобрение, досега нищо не сме направили, ако не сме били част от тази Конвенция, това важи ли още като одобрение? Все пак – 1992 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Това, първо, важи като одобрение.
Второ, от 1992 г. до 2004 г. не е имало активност по тази тема, но след влизането ни в НАТО и после в Европейския съюз, значително се увеличава обмена на данни и присъединяването към тази организация вече дава възможност на нашата Хидрографска служба да разработва и печата хидрографски карти, които да отговарят на стандартите и да бъдат срещу възмездно продаване на други държави, които се интересуват и имат нужда от това.
И, второ, присъединяването към Организацията ще намали много, значително обучението на нашите специалисти по тези въпроси, тъй като отново членството изисква такава подготовка и такива способности. Забравен е проблема в последните няколко години, поради липса на финансови средства, които, виждате, не са чак толкова големи, но вече са заделени в министерския бюджет и можем да предложим присъединяването, и вече пълноправното членство. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси? Няма.
Гласуваме ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-6, внесена от Министерския съвет.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Законопроектът за ратификация на Конвенцията е приет. Благодаря.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА (ЮНЕСКО) ОТНОСНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА В СОФИЯ КАТО ЦЕНТЪР ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО (КАТЕГОРИЯ 2), ПОДПИСАНО НА 10 НОЕМВРИ 2017 Г. В ПАРИЖ, № 802-02-9/02.03.2018 г.
Вносител е Министерският съвет.
Заместник-министър Амелия Гешева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на 25 октомври 2010 г. между България и ЮНЕСКО е сключено Споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО от категория 2.
Споразумението е ратифицирано със Закон, приет от Четиридесет и първото Народно събрание на 16 март 2011 г. и влиза в сила от 13 май 2011 г. Съгласно чл. 17 Споразумението се сключва за срок от шест години, считано от влизането му в сила.
Към настоящия момент Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа обединява представители на 16 страни от региона на Югоизточна Европа: Албания, Армения, бивша Югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция и Хърватия и Черна гора.
Очаква се, че ще се присъединят през следващите години и други страни.
С Резолюция № 93 на ХХХVІІ Сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО от 2013 г. е одобрена Комплексна стратегия за центровете от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, съгласно която на всеки не повече от шест години в тях ще се извършва одит от ЮНЕСКО и ако резултатите от него са задоволителни, Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО взема решение за подновяване на споразумението със съответния център.
През януари 2017 г. е осъществен изискуемият одит, който даде заключение, че Центърът изпълнява мисията си, съгласно Споразумението и съгласно Стратегията и целите на ЮНЕСКО, като е направена препоръка за подновяване на Споразумението.
Съгласно утвърдената в ЮНЕСКО практика, резултатите от одита и проектът за ново споразумение бяха одобрени от 202-та сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, която се проведе между 14 и 18 октомври. С Решение по т. 36 от Протокол № 33 от 2 август 2017 г., Министерският съвет одобри Проекта на Споразумение и упълномощи министъра на културата да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условията на последваща ратификация.
На 10 ноември 2017 г. в Париж е подписано Споразумението между ЮНЕСКО и Република България за продължаване на дейността на Центъра за нов 6-годишен период.
Споразуменията между правителството на България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура относно продължаването на дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното наследство в София като Център под егидата на ЮНЕСКО ще спомогне за утвърждаването на позицията на България като водеща страна в сферата на нематериалното културно наследство в региона, както и сред страните, които са подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
Споразумението ще допринесе и за насърчаване на започналите процеси по изграждане на мрежи между експертите, както и за други различни инициативи, свързани с културното наследство в Югоизточна Европа.
Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви, госпожо Гешева.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ, № 854-01-3/26.01.2018 г.
Внесен е от Лало Кирилов и група народни представители.
Господин Николов, господин Костов – заповядайте.
Господин Кирилов ще ни представи накратко Законопроекта.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Пред Вас е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Промените, които сме предвидили с колегите са в две насоки главно, третата е по-скоро да се минимизира рискът за банките, а именно двете насоки са намаляване на лихвения процент от 7%, в момента максималният процент е 7% и банките работят с близо до максималния, на 3,5%, и другото е да бъде разширен обхватът на Закона, да не важи само за студенти – редовно обучение, а да бъде и за студенти – задочници също.
Последната промяна е да се въведе за кредити над 50 хил. лв. да бъдат отпускани с поръчители – български граждани, и това изникна като идея след разговори с Министерството, тоест след анализ на Министерството, по който се вижда, че има злоупотреби от чужди лица, които се образоват в България в специалност „Медицина“, в скъпи специалности, а след това са трудни за намиране и за издължаване на дължимите вноски по кредитите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Понеже говорите за този анализ на Министерството – има ли някакви цифри от него? В смисъл: колко броя студенти са кредитирани, колко от тях… (Реплики на изключени микрофони.)
То е интересно, защото няма финансова обосновка.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Кредитният портфейл е 115 млн. лв., по години кредитополучателите са 2841 лица за 14 млн. 262 хил. лв. за 2010 г., в 2011 г…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са нови?
ЛАЛО КИРИЛОВ: Това са новоотпуснати – 3978 лица за 17, 81 млн. лв., 2012 г. – 3612 лица, 17 млн. лв., 2013 г. – 3143 лица, 19, 7 млн. лв., в 2014 г. – 2570 лица, 21,7 млн. лв., и 2015 г., защото то е за 5-годишен срок, са 1884 лица, 23,95 млн. лв.
Интересното е, че в периода, отпуснатите кредити в голямата си част са за такси, само една малка част, защото в Законопроекта, в Закона, който е, има за такси и за издръжка, а само 300 човека са ползвали кредитиране за издръжка.
Също така непогасените кредити за периода 2010-2015 г. са 807 хил. лв., от които НАП са… (Реплики.)
Те са непогасени и вече държавата е изплатила гаранцията… (Реплики.)
Да, това е защото някои прекъсват обучение, стават изискуеми и има няколко хипотези, по които може да стане изискуем кредитът – прекъсване на обучението, смърт на лицето и сумите не са уточнени. Няма данни по какви причини са, но 807 хил. лв. са станали изискуеми в този период. НАП е събрала 20% от тях, около 100 хил. лв. Други данни, ако искате вече…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Вие всички знаете, че имаме три становища. Получихте ги на имейлите си, предполагам – на Министерството на образованието и науката, на Министерството на финансите и на Асоциацията на банките, защото засягаме основно банково кредитиране.
Тук са само от Министерството на образованието и науката и ако желаят да вземат думата накратко, да заповядат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз ще взема думата, тъй като имам служебен ангажимент с пътуване и ще трябва да тръгна сравнително бързо.
Имате становището, което сме подготвили. Практически няма да кажа нещо извън него.
По повод първия въпрос – да бъде гарантирано правото на студенти и докторанти, обучаващи се задочно, вечерна или дистанционна форма, също да кандидатстват за банкови кредити, цялата логика на даването на тези по-нисколихвени кредити е да се подпомогнат именно тези студенти, които не работят заради образованието си. Това е философията, която е следвана до този момент.
От тази гледна точка разширяването на обхвата ще изкриви Закона и освен това би довела до необходимост от осигуряване на допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет, което не е обосновано до този момент. От тази гледна точка ние не подкрепяме това предложение.
По повод идеята кредити над 50 хил. лв. да се отпускат с поръчители на кандидатите, нашето мнение е, че по този начин изкуствено ще се създадат пречки пред много кандидати, студенти, които няма да са в състояние да си осигурят въпросните поръчители и практически ще бъдат дискриминирани и ще бъдат поставени в неравнопоставено положение.
Според нас преодоляването на този проблем е постигнато посредством сега действащия механизъм за държавна финансова подкрепа, заложен в Закона за кредитиране на студентите и докторантите.
И по повод предложението банковата лихва, която в момента не надхвърля 7%, да стане 3,5%, нашето мнение е, че по-високата лихва дава възможност повече за това банките да имат интерес към тази Програма, да предлагат по-гъвкави условия, да се конкурират по между си и че, ако се свали, практически това ще има обратен ефект, тъй като интересът рязко ще намалее.
По всички тези причини, които изтъкнах, нашето становище е отрицателно към така направените предложения. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Аз да се изкажа тогава, ако може.
Аз също съм против Законопроекта по следните причини.
Той е в три пункта. Първият пункт е разширяване на обхвата на студентите с тези в задочна форма на обучение.
Смисълът по принцип на кредитирането е на редовната форма на онези деца, които не работят и техните родители са затруднени да помогнат за плащане на таксите им. Предполага се, че когато се учи по задочна форма, това означава, че човекът е зает и има финансови средства, за да си плати най-малкото таксите за това обучение, така че тук смисълът е друг и не виждам причина защо това трябва да се разширява.
От гледна точка на тези поръчители, за мен беше много интересно да знам мотива, затова помолих и Лало Кирилов да каже наистина има ли риск при събирането и до колко този риск е поет от държавата, от една страна.
От друга страна това, което се предлага в Законопроекта е всъщност за кредити над 50 хил. лв. да се искат поръчители. Доколкото разбрах, тук основно кредитите са по-малки, защото са главно за такси, което означава, че този риск, за който Вие преди малко докладвахте, няма да бъде обхванат… (Реплики.)
Да, но най-вероятно не в този размер, в който Вие казахте, защото казахте, че това са определен брой студенти, които са влезли в просрочие поради…
ЛАЛО КИРИЛОВ: Това, от което сме се водили при предложението, не искам сега да влизам в подробности, че има случаи, в които портфейла на банката е 67 млн. лв. и е отпуснала на 11 хиляди лица заеми, 400 от тях ползват 21 млн. лв. кредити, тоест 3% ползват 30% от кредитния портфейл, където рискът е точно за такива лица, които са чужди граждани, учат медицина, лошото е, че те имат европейско гражданство, но пък са жители на други…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не бих възприела и този допълнителен аргумент по простата причина, че, първо, когато са европейски граждани, ние не можем да ги делим от нашите.
Второ, това, за което споменавате, в крайна сметка се преценява от банката и не само от банката, а и от Министерството на образованието и науката, защото банките предоставят много документи, включително и периодично, на тримесечие и така нататък, във връзка с тези кредити с оглед на това, че държавата е гарант по тях и би трябвало това да бъде установено като риск и хванато още в момента на сключване на кредитите, ако има елемент на източване, който Вие се опитвате да кажете, че има евентуално. Защото ние сега ще изгорим юргана, заради една бълха, за едни 21 кредита, които явно може би не са съвсем… Има съмнения от Ваша страна, че не са съвсем по правилата и сега да вкараме всички в този филм?!
ЛАЛО КИРИЛОВ: Още една вметка само да кажа, че вчера министърът на образованието и науката каза, че тези по тези кредити рисковете са на стойност 2,8 млн. лв. и дори от Министерството се обмисля праг на кредитирането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, прагът на кредитирането може би е по-добрият вариант, отколкото да вкарваме всички във филма с поръчители, защото от една страна не е въпросът дали ще си предоставят поръчители. Тук банките много обстойно са описали като се вкара поръчител, че трябва да се промени първо целият механизъм на отпускане, включително трябват и други законодателни промени да се направят в тази посока, а освен това би утежнило процедурата. Тези поръчители би трябвало да се изследват от банката за тяхната платежоспособност, да се следят във времето, да се предприемат първо към тях действия със съответните, а не е описано с какви способи, ще се насочат към тях действията. В случая се насочват с един прост изпълнителен лист, а там вече ще трябва по общия ред, и всичко това наистина би направило абсолютно неатрактивно нито вземането на кредита, нито най-вече даването на кредита.
В този смисъл ми се струва, че ако наистина трябва да се обмисли, ако има такъв голям риск и може би тук Министерството на образованието и науката е хубаво да направи допълнителен анализ и да каже реално колко от гаранцията е усвоена и ако има такъв голям риск, да се направи анализ на тези, големите кредити, ако те са основният риск на практика, да се мисли за един такъв таван, като се прецени, след като основните кредити са за такси, се прецени колко е необходимо за заплащане на тези такси и таванът да е някъде там, където е таванът за тези такси.
По отношение на лихвения процент 3,5 – аз не се учудвам от това предложение, защото постоянно БСП предлага някакви тавани на лихвени проценти по най-различни видове потребителски и други кредити. В случая не знам защо – сега може и лихвените проценти да са по-ниски, но все пак не забравяйте, че това са дългосрочни кредити с голям гратисен период, изплащат се в следващите 10 години.
Държавно гарантирани са, така е, обаче всичко това е свързано от една страна с риск, който по някакъв начин трябва да бъде калкулиран, от друга страна с допълнителни разходи на банките, защото това е програма, която е доста по-тежка, отколкото да кредитираш един обикновен потребителски кредит.
В този смисъл аз няма да подкрепя този законопроект и мнението на колегите е същото. Благодаря.
Господин Търновалийски, имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние не сме изненадани от това, че няма да подкрепите. Това е ясно, но категорично не сме съгласни и с това, което чухме от Министерство на образованието, а и с някои от Вашите изводи.
Първо, по разширяване на обхвата – този Закон не е направен само за редовните студенти. Той е направен за студентите и докторантите. Тези, които са задочно обучение също са студенти и докторанти в тази страна и не бива да бъдат отделяни. Това, че те имат доходи, всички знаем какви са доходите в страната и когато някой има желание да учи, това че получава някакъв доход, той едва си издържа семейството и покрива разноските си, този кредит може да помогне на много хора да продължат образованието си, да получат такова, още повече, че и приоритет във Вашата програма е, че имаме нужда от подобряване на образованието и да имаме образовани хора.
Темата е голяма, така че заплатата е за издръжка, а кредитите се отпускат за покриване на таксите и издръжката, защото един задочен студент, който пътува от Варна до София да учи, това са допълнителни разходи и за издръжка, освен за такси.
По отношение на опита с този Законопроект да предотвратим източване на бюджета, защото това несъмнено ще се случи с чуждестранните студенти, това банките го знаят и има такава опасност, няма да покриват тези кредити и те определено ще останат за сметка на бюджета, защото са държавно гарантирани тези кредити с огромните проблеми, които ще имат и банките през този период, докато успеят да си получат средствата от държавния бюджет.
Може би има и по-добри варианти, но може да бъде обсъждано и да се търси и друг вариант, за да бъде гарантирано това, че банките ще си вземат парите и държавата няма да се наложи да плаща.
По отношение размера на лихвата, не сме съгласни със становището на банките. Ясно е, че те ще откажат нещо такова. Изненадани сме от това, че Вие като все пак хора, които се занимават с политика и знаят какво е състоянието на образованието и на хората не подкрепяте такова предложение.
Ако остане тази лихва при тези възможности, които дават банките, те тогава студентите няма за какво да търсят кредити по този закон, те ще си вземат потребителски кредити само с една лична карта. Ако такова е отношението, по-добре този закон да го няма, защото големите кредити и тези размери, които чувам, и хиляди лица, които получават кредити, са основно чуждестранни студенти. Българските ще си платят, каквито и договори да са сключили.
По отношение на това, че било добре да е по-висок лихвеният процент, за да имало конкуренция между банките, смятам че е несериозно и няма какво да го коментирам. И не било атрактивно даването на такъв кредит – аз смятам, че Законът няма за идея, за философия да бъдат атрактивни тези кредити, а да се подпомагат студентите и докторантите. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, прав сте, само една реплика – наистина Законът няма за цел да са атрактивни, но пък Законът дава свобода на банките, които желаят да участват в тази програма, така че ако те нямат интерес да участват в тази програма, просто няма да има кой да кредитира нищо! Това също не трябва да го забравяме и трябва да се търси балансът между тези неща.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Още нещо в тази връзка – тъй като Асоциацията на банките е казала, че няма разговор с тях – да, това е така, но все пак ние говорихме с една от банките, която каза, че процентът, който е сега е висок и наистина може да бъде намален… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно да направи конкуренция – ще свали лихвения процент и ще привлече… Нещо не се връзва.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Така че има такава възможност, но явно е по-добре да е висока, за да налеем и на банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е много атрактивно, щяха да свалят лихвите…
Има ли други изказвания?
ДОРА ЯНКОВА: Ние, спор няма, че ще подкрепим Законопроекта на колегата, но това, което той изнесе като данни и това, което се чува в одита и процедурите на наказателните институции към Медицинския – ако сме отворили врата със Законопроекта чужденци да си купуват дипломи и да не ходят на лекции, дайте да го видим! Струва си да се помоли това да го видим, да бъде анализирано и по-скоро Министерството на образованието и науката да го погледнат и да ни направят едни изводи, защото това е доста притеснително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз Ви подкрепям напълно. Притеснително е.
Можеш ли да повториш как бяха?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: 400 кредита на стойност 21 млн. лв., 30% капитал за 3% от лицата!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И там ясно ли е за какви специалности са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Не сме искали такава информация, но е медицина главно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това явно е анализ, но аз пак казвам: не бива да горим юргана, заради бълхата! Защото Вие виждате, че 400 кредита, обаче тук става дума всяка година по 3-4 хиляди кредита.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз искам да се намеся, като направя една аналогия с Държавен фонд „Земеделие“ и кредитиране на земеделските стопани, които плащат 3% лихва на кредитите, които им се отпускат. Тази лихва по договорите не може да бъде по-малка от референтния лихвен процент в България, определен от Европейския съюз. И пак има, защото за да участват банките в тази схема, те трябва да подадат на конкурентен принцип участието си, да бъдат одобрени от Фонд „Земеделие“ и всички кредитни схеми са такива на този Фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм и няма лошо тук кредитната схема, ако говорим за лихви, да се върже с някакъв лихвен процент, който е подвижен във времето, но това означава, че той вече няма да бъде сключен за всичките 15 години при 7% лихва, а тази лихва може да варира и да отиде и на 10% и на 12% в някакъв период след 10 години, например, защото никой не може да знае как ще се движи. Нали разбирате?
Което означава различен механизъм, по който да се определя тази лихва и докато при Фонд „Земеделие“ те си я плащат земеделците, а е само гарантирана, тук по същия начин, това пък би утежнило по някакъв начин тези въпросните студенти.
Гарантирано лихвата се плаща от бенефициента. В случая тя пак се плаща от студента, тя не се плаща от друг, но става въпрос, че в случая ти можеш да утежниш студента. Не знаеш дали след 10 години или след 5 години лихвата ще е 3,5, а няма да бъде вързана с някакъв юробор или либор и да отиде, примерно на 10, на 12. Тук също трябва да преценяваме и този риск. В момента така изглежда – изгодно, обаче дали утре ще бъде изгодно е трудно да се каже, докато сега е ясно, че е 7% и след 15 години – пак 7%. Това също трябва да го имаме предвид.
Мисълта ми е, че не е еднозначно. Не бива така с лека ръка да вземем подобно решение.
Има ли други желаещи?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак искам да кажа, че това са обикновено кредити за семейства млади, млади хора, за които финансовият ресурс, с който разполагат, е силно ограничен и желанието да учат…
Говорим за неща, които са различни. Тук имаме насреща производство, земеделска продукция. Даже и дългосрочните кредити са за десет години и така е записано. Вярно, че управителният съвет може да вземе решение по всяко едно време…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са вързани с друг лихвен процент, те не са фиксирани като тук.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тук е 3%, сега е фиксирано, не по-малък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, не по-малък, да, което означава, че може да стане и 7, и 8, и така нататък.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но е 3. Ето, казвам, това са реалните…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама – днес, а утре, ако стане повече, тук говорим за дългосрочни кредити…
Дайте да отидем 15 години напред. Днес вземам аз кредита, 5 години имам гратисен период, оттам нататък имам още 10 години. След 15 години колко ще е лихвеният процент, може ли някой да каже? (Шум, реплики, оживление.)
Вижте, говорим си професионално, че трябва да се вземат всички аргументи. Не е достатъчно да вземеш единия аргумент, което днес, примерно, е изгоден или изглежда изгоден, защото той, както днес е изгоден, така утре може да не е изгоден.
Лало Кирилов, заповядай.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Аз само няколко думи да кажа и по трите предложения, които сме направили с колегите.
Ние сме гледали европейската практика от десетте страни, които предлагат такъв кредит, само в една и то в Холандия, не се предлагат за задочници. Навсякъде другаде, включително Англия, Германия до 2014 г., защото от 2015 г. образованието е безплатно, Испания, Гърция, Швеция, Чехия, Франция, Финландия предлагат и за задочниците такива кредити.
Другото – гледали сме оттам и лихвените проценти. Да, някъде има и по-голям. В Естония е до 5%, но навсякъде са регламентирани. Има някакъв праг. В Англия са от 1 до 3%, в Холандия са по-малко от 1, въпреки че не дават на задочник ново обучение, така че логиката че едва ли не ще утежним бюджета, така или иначе, парите не се дава от бюджета, гласува се и то на Министерски съвет гаранция за всяка бюджетна година за новоотпуснатите кредити и пари ще се дават в случай, че няма погасяване по тези кредити. Това е като цяло. Имам предвид, че има европейска практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: Може ли една процедура?
Предлагам, тъй като видях доста добронамереност, госпожо Председател, при Вас и около Вас, да не отхвърляме сега Законопроекта, да проучите още практика и да видите, че това действително е полезно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме водеща комисия, само на това искам да Ви обърна внимание, така че дали ще го гледаме или няма да го гледаме, това няма да реши въпроса.
ДОРА ЯНКОВА: Поне да го подкрепим в Бюджетна комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямаме данни, за да го подкрепим, съгласна съм с теб.
ДОРА ЯНКОВА: Аз четох мотивите. Финансите и образованието са преписали един и същи мотив, но по-добре е да я дадем тази възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че на Образователна комисия, съжалявам, че тук го няма министър Вълчев, но тук колегата му – Вие бяхте ли на заседанието на Образователната комисия?...
Там можем да видим стенограмата. Има работна група, която е образувана от Министерството на образованието и науката и е в посока оптимизиране на това кредитиране.
Той неслучайно спомена, че се мисли за някакъв таван за кредитите, най-вероятно и за други неща, така че, така или иначе, това ще се случи. Тази инициатива на Лало Кирилов е добър повод.
Гласуваме.
Гласували: за – 7, против – няма, въздържали се. 12. Благодаря.
Поради изчерпване на дневния ред, приключихме нашето заседание. Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА