---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 31


На 3 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, с вносител Менда Стоянова.
2. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за прилагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедура за избор от Народното събрание.
3. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, с вносител Менда Стоянова.
2. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за прилагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедура за избор от Народното събрание.
Има ли предложения за промяна в дневния ред? Няма.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, ако може да го отложим за другата седмица и ще Ви кажа какъв е аргументът. Вижте, с най-добри чувства, не говорим за съдържанието, вчера сутринта сте го депозирали в 9,36 ч., нали така – каква светкавичност! Шефката на парламента веднага го разпределя след обяд, ние получаваме в 14,30 – 15,00 ч. промени в Закона за кредитните институции на Република България, касаещ лихви – интереси на хиляди фирми и на граждани.
Аз се помъчих днес, най-достолепно дойдох, отворих, извадих цялата Директива, на която се позовавате
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Регламентът.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Регламентът, виждате, че вътре има текстове, които са за специалисти по банково право, какъвто аз не съм, въпреки че се занимавам с икономикс и международни финанси 35 години. Четох го, разбирам за какво става дума, но не съм експерт. Дайте ни възможност да седнем с експерти да го видим. Какво налага такава експресност?
Най-вероятно може да го подкрепим и всички, но това не е сериозно, така не се работи. Това е седма или осма поправка на Закона. Не се чувствам уверен да гласувам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, господин Гечев. Приемам Вашите аргументи. Няма спешност, нали така, госпожо Марцева, няма спешност на Закона? Да, другата седмица ще го гледаме.
Приемам Вашите аргументи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И ако позволите, още едно предложение: предлагам Ви, тъй като ние сме водещи - парламентът, помислете, Вие взимате решение, поканете заедно с представители на БНБ, поканете от опозицията други да седнем да видим в някакъв ден, който Вие определите, да поговорим по тези текстове и след това тук да влезем, да го обсъдим и да го гласуваме, ако прецените, че това е полезно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук са представителите на БНБ, тук са представителите на Асоциацията на българските банки, ако искате още сега, след приключване на точката по дневния ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сега не знам, защото ние сега не сме говорили с експерти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нищо. Може да чуете тяхното мнение, за да може това да Ви бъдат аргументи за Вашите експерти, с които искате да се консултирате.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако искате да чуем мнението им сега, но обсъжданията да бъдат следващата седмица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, искам да чуя мнението им сега, можем да направим обсъждането частично.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А, извинете, нямаме и писмени становища. В момента нямаме становище черно на бяло с подпис и печат от БНБ. Те са тук, ама няма становище, няма становище на Асоциацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има становище, те подкрепят.Те ще го кажат за протокола.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма да казват. Ще им искате от тях да дадат писмено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, аз приемам Вашето предложение и Ви предлагам: да разгледаме Законопроекта, да кажат какви са аргументите. Нека колегите от Банковата асоциация и БНБ кажат тяхното становище да се запише в протокола и аз нямам нищо против гласуването на Законопроекта или продължението му да бъде следващата седмица.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чудесно, това е разумно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме дневния ред.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За - всички, против и въздържали се няма.
Приема се дневния ред.
На заседанието присъстват от Българска народна банка: Пламен Ранджев – началник на отдел Дирекция „Платежен надзор“ и Пламен Петрунов – експерт от Дирекция „Методология на финансовите пазари“; госпожа Нина Стоянова – тази седмица е в отпуска, но другата при това положение ще бъде тук, аз лично съм разговаряла с нея; от Асоциацията на банките: госпожа Ирина Марцева и госпожа Елеонора Христофорова.
Законопроектът представлява допълнение на Закона за кредитните институции, на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите и Закона за потребителския кредит. Те са еднакви едно към едно в трите закона. В случая предложението е да се направят две допълнителни алинеи в чл. 58. Тези допълнителни алинеи – първата алинея, ал. 5 – се транспонира едно към едно текст от Регламента, който казва, че когато лихвен процент, използван за бенчмарк – това са индикаторите, които се ползват СОФИБОР, ЮРИБОР, ЛИБОР и така нататък – се променя съществено или не се изготвя вече, следва той да бъде по някакъв начин заменен с нещо – това е логично, и това се определя с план, който банката предоставя, представя на БНБ в подобни ситуации. Това е план, който не се представя в конкретен случай, а въобще и мисля, че към момента нашите банки са изпълнили това свое задължение и има такива представени планове. Централната банка следва да ги одобри и евентуално, ако има такъв момент, да пристъпи към такава замяна.
Алинея 6 казва, че клиентите, ще бъдат уведомени за тази замяна, като тук във второто изречение сме записали, че прилагането на новия лихвен процент, изчислен по новия индекс, или комбинация от индекси не може в момента на замяната да надвишава размера на лихвения процент към датата на замяната с цел да защитим потребителите от използването на тази ситуация за вдигане на лихвите по съответните техни кредити.
Това е едно и също и в другите закони. Това се налага по две причини.
Първата причина е, че миналата година нашата Централна банка уведоми, че от 1 юли 2018 г. няма повече да поддържа СОФИБОР-а като индекс, който тя изчислява, и той няма да бъде наличен, представен от нашата Национална банка. На сайта на Европейската централна банка има текст, че това ще се случи с ЮРИБОР-а догодина. Догодина ли, колеги?
Отговор при изключен микрофон – те са в развитие.
МЕНДА СТОЯНОВА: То и те са в развитие. Нашата банка няма да го поддържа, но така или иначе, тук колегите ще ни кажат, има разговори за друг, който би могъл да поддържа този СОФИБОР, така че тези текстове по никакъв начин могат и да не се приложат след тяхното приемане.
Ние сме длъжни да ги направим тези промени по две причини и то единствено и само заради нашите потребители – клиентите на банките. Първо, това е Регламент и той се прилага пряко, така че не би следвало да го транспонираме в Закона, но все пак не може да караме клиентите на банките да четат регламенти, хубаво е да го има в нашия закон и, второ, заради това, че се опитваме с текста по ал. 6 да дадем гаранция на потребителите на банкови кредити, че една такава евентуална промяна или замяна на някой от индексите, които няма да бъдат поддържани по принцип, не следва да доведе в този момент до увеличаване размера на лихвения процент, определен така, преди тази замяна, доколкото това гарантира именно защитаване на техните права. Това е в общи линии.
Ако имате въпроси, може да ги зададете, така че като дадем думата на представителите на Асоциацията на банките и на БНБ да отговорят на тези въпроси, а може и те да кажат, после Вие да зададете въпроси, както прецените.
Имате ли въпроси – сега или после?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Както Вие прецените. Нека да кажат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Марцева, заповядайте.
След това колегите от БНБ.
ИРИНА МАРЦЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Разбира се, ние с готовност ще отговорим на всякакви въпроси, които касаят тази ситуация, дотолкова доколкото, споделяме напълно загрижеността в управляващите затова, че трябва да има изрична уредба на евентуални, възможни такива действия в случай, че се наложи да се стига до такава замяна занапред.
Бих искала да уточня, че ние с Проекта сме запознати. Не мога да кажа, че всичко в него е направено така, че да бъде удобно за банките и изгодно. Но от друга страна си даваме сметка за мотивите, които напълно споделяме, че трябва да има яснота, трябва да има предвидимост, трябва да има еднакво третиране за клиентите и най-вече да сме в състояние да обясним просто и ясно, както на клиентите, бих казала защо не и на банките, ако се стигне до ситуация, в която избран за използване при референтен лихвен процент индекс престане да съществува, какво точно ще се случи. В този смисъл нямаме никакви съмнения, че Проектът е полезен и би спомогнал за това правилно установяване на отношенията.
По отношение на това, че на потребителите се дава възможност да се откажат от договорите в случай, че избраната нова база не отговаря на техните очаквания, то е безспорно, както знаем и по Закона за потребителския кредит, и по Закона за ипотечния кредит, едно малко изключение, което дори и то се дерогира в Закона. Те имат възможност по всяко време да излязат от тези отношения и се рефинансират в друга институция.
По отношение на това дали се отнася конкретно за СОФИБОР предложението или не, не, ние по-скоро го гледаме по принцип, така както и госпожа Стоянова доста добре мисля направи изложението и подчерта. Това може да се случи за всякакъв друг индекс, който е използван, като например ЮРИБОР, разбира се, в България най-често и той престане да съществува. Тоест хипотетично тази ситуация може да бъде приложена във всеки момент, в който има такава липса и се налага да се извърши замяна.
Да Ви призная при нас, когато сме коментирали, още при приемането на Регламента и преди влизането му в сила тези въпроси, имахме общото виждане, че прилагането на плановете, които всяка една банка трябва да има изготвени, и които при поискване се представят на Централната банка, посочва с какъв друг индекс, защото е възможно да се замени с друг индекс в референтния процент този, който изчезва или друга база с използване на публични оповестени данни.
Дали изобщо е необходимо някаква допълнителна уредба във връзка с прилагането на Регламента да се извърши и първоначалното ни очакване не беше, че това е наложително. Но, споделяме загрижеността за това, че трябва да се постигне максимално изясняване и защита на интересите на потребителите, включително и този текст, който сега изрично е заложен в Законопроекта, и който не е пряко следствие от Регламента, а е едно бих казала, политическо решение, че към момента на тази замяна новият изчислен референтен лихвен процент не може да бъде по-висок от последния прилаган при използването на бенчмарк, което би могло вече и да не съществува.
В този смисъл ние не сме давали писмено становище по Проекта, но с всички тези обяснения и съображения, които Ви казах, можем да заявим, че го подкрепяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колегите от БНБ?
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Какъв сте, колега, в банката, каква длъжност заемате?
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Аз съм началник отдел.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой отдел?
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: В дирекция „Платежен надзор“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В дирекцията, Вие сте началник отдел, а кой е директор.
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Да, аз съм началник отдел. Моят директор е господин Михаил Димов.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Поздравете го като се върнете от мен, той знае защо, колегиално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, госпожа Нина Стоянова, която е подуправител в този надзор, с който аз водих диалог миналата седмица, преди да внеса Законопроекта, помоли да я извиним и ще изпрати колеги, които са навътре в темата, като тя тази седмица е в отпуск. Така че не считайте, че това е някакво неуважение към Бюджетната комисия, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: С най-добри чувства, но съгласете се, че тук трябва да бъде шефът на банковия надзор, моя приятел и отличен експерт Димитър Костов, никой друг, или представител на Управителния съвет. Това е Българският парламент, това сме говорили. Поканете ги следващия път да има представител на Управителния съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, много Ви моля. Следващата седмица госпожа Нина Стоянова ще бъде тук. Благодаря.
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Съжалявам, че не отговаряме на Вашите очаквания. Запознали сме се с Проекта. Считаме, че той е полезен от гледна точка на това, че той ще създаде една правна сигурност в момент, в който е възможно да има неяснота относно съществуващи правоотношения, които се базират на бенчмарк, който ще спре да се изчислява. Само ми се ще да добавя към това, което госпожа Марцева каза, че наистина България не е в някакво изключително положение, напротив, това е тенденция навсякъде по света – бенчмаркове, които са широко използвани в резултат на нови регулации, всъщност вече се оказват неприемливи и тяхното изчисление и използване се прекратява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате ли, колеги, въпроси към колегите, които са тук, защото те евентуално ще бъдат и другата седмица, няма кой друг да поканим?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Въпросите са следните: би било добре, аз затова исках да има становища, да има отговор на следните въпроси.
Първо, да се разпише защо точно няма да се използва СОФИБОР? Има някакви причини, които ние в момента не знаем. Може да се използва, може и да не се използва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо. Просто въпросът е кой ще го изчислява въпросния СОФИБОР, в момента БНБ го изчислява.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбрах от предварителни разговори, че една от причините е, че БНБ като надзорен орган не трябва да прави тя индекса, тъй като тя е надзорен орган. Добре, кой ще го прави и защо няма да им такъв индекс?
Второ, колега, Вие казахте, че има тенденция на закриване на бенчмарки. Бихте ли казали кои бенчмарки са закрити, къде и ще продължа след това – къде и кога? Като казахте за бенчмарки – в тази Директива да не сте останали с впечатление, колеги, защото аз я четох внимателно, че се премахват бенчмарките. Нищо подобно, бенчмарките си остават категорично в Директивата, само че се казва, че ако една бенчмарка по някакви причини отпадне, тогава се формира друга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не съм казала нищо подобно, господин Гечев, нито някой тук спомена, че отпадат бенчмарките.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Просто да улесним колегите, които не всички са чели за два часа. Възниква следният въпрос: изрично трябва да се посочи примерно казуса Иван Иванов е сключил кредит за жилище с банката Х и в договора му е включен индекса ЛИБОР, да речем е избрала банката. Сега СОФИБОР, отпада. Ама ние като приемем тази промяна, може ли банката да му промени договора от ЛИБОР, който не отпада и да кажем, и променя се, вече минаваме на друг.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как, текстът е ясен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, аз питам, защото съм длъжен да защитавам интересите на избирателите си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Четете текста, господин Гечев! В крайна сметка тук пише: „в случай, че бенчмарк е на лихвен процент“ и така нататък, прочетете текста!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Пише: „Банката задава, прави съответен план, бизнес, така да се каже, с който променя от еди-какво си на еди-що си.
Аз питам, просто юридически. Трябва да сме абсолютно сигурни, ако сме сигурни няма лошо, че това ще касае само банките, които да речем в случая СОФИБОР отпада по някакви причини, ако въобще отпада, нали това е много важно.
Има един израз, който също за мен не е ясен това е изразът, че сключва се нов договор и за да защитим интереса на фирмите, и на гражданите ние казваме, че лихвеният процент не може да бъде по-висок, отколкото този, който е сключен дотогава в договора. Нали така? Само че пише: „В момента на въвеждането на новия индекс.“ И възниква въпросът, ако аз подпиша с банката сутринта в 10,15 ч. този текст, аз като го чета не ми дава гаранция, че в 10,16 ч. същия ден или след три дни, или след три месеца няма да бъде друг, а той ще бъде друг, защото замисълът е да е пазарен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този, който ще отпадне и той вероятно щеше да бъде друг, нали, той не стои този дето отпада без да мърда.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз обяснявам, че всяка банка си има интерес. Банката ще направи, какъв план – тя ще направи план, който ще ѝ гарантира поне същата печалба или по-висока. Аз така бих постъпил, ако работя за банка, това е нормално при пазара, само че ние трябва да сме сигурни какви гаранции ще имаме, че банката ще отчете интереса, тя отчита интереса на клиентите, но не винаги, защото при нас лихвените проценти в противоречие на всякаква икономическа логика все още са доста различни. Нали така? При по добри показатели за кредитен рейтинг, при по-нисък дял на лошите кредити, ние пак сме с най-скъпите кредити, но това е сюжет за друг разказ. И затова тук сме не за да си имаме доверие на думи, а за да видя подпис, печат, разписани, за да сме сигурни като гласуваме. Нищо чудно всички да гласуваме и да подкрепим, няма никакъв проблем. Но трябва да сме сигурни какво променяме в този ключов закон за кредитните институции – най-важното лихвите, лихвените равнища. Така че тези въпроси….
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние нищо не променяме с този закон лихвените равнища. Не променяме, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В момента не променяме, но създаваме…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:… искам това да е ясно, защото това, ако излезе по медиите…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кое?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …че променяме с този закон лихвените равнища не е коректно, да не кажа другото.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Никой не е казал, че променяме лихвените равнища…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да сме наясно – ние не променяме
РУМЕН ГЕЧЕВ:.. но създаваме възможности за въвеждане на нови индекси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да не създадем, когато индекс, който е договорен и се използва просто го няма, няма как.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, пак завършвам, какво става с банка, която не иска ЛИБОР и ЮРИБОР. Значи тук чух, че ЮРИБОР може, чух го и по телефона от някои хора, че е възможно и той да отпадне. Но кога ще отпадне не съм прочел някъде да е взето решение да отпада, така че да не врачуваме тук. Не е отпаднал и действа. Още веднъж, ако банката си предпочете друг индекс, този индекс трябва да е достатъчно надежден и конкурентен на другите. Да не стане така, че банките да си избират само индекси, които на тях са им изгодни – нищо друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може да отговорите, но аз ще Ви помоля и двете институции писмено да имаме за следващата седмица отговор, да, становище, който да включва тези въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така, както винаги – изходящ номер, подпис.
ИРИНА МАРЦЕВА: Ние с удоволствие ще отговорим на въпросите. Не съм сигурна дали успяхме чисто стенографски да ги запишем, но аз мисля, че смислово ги разбрах и вероятно, и други освен професор Гечев, си ги задават.
Първо, аз мисля, че трябва да е напълно ясно, че смисълът на тези текстове какво се прилага тогава, когато даден индекс престане да съществува. Ако един индекс продължава да съществува, очевидно че нищо няма да се променя и случва в отношенията между банките и техните клиенти. А в случая, когато трябва да се направи замяна с друго в Регламента има разписани много точни правила, които трябва всяка банка да има приети и оповестени в своя план за извършване на тези действия. Тоест всяка банка по нейна преценка в плановете, които те имат и трябва да са оповестили, трябва да описва какво се прилага за клиентите, и то трябва да съответства на определени критерии защо е използвано това за заместване, тогава когато индекс престане да съществува.
Да дам един прост пример – ако нашият индекс престане да съществува една банка би имала опции и така, както е сега по потребителското ни законодателство да го замени с друг съществуващ индекс. Това може да е примерно основният лихвен процент, който в момента се изчислявали, може да е ЮРИБОР, ЛИБОР, ТИБОР, може да е комбинация, която да се формира от публично известни оповестени статистически данни, така както е записано в законите. Тоест практически тази ситуация урежда хипотеза, ако се стигне до такава ситуация, както госпожа Стоянова подчерта, то е неизбежно, когато един индекс изчезне да трябва да се приложи друго.
Въпросът е, че тук се уточнява какво и по какъв ред се прилага и това, което, и Вие наблегнахте и, което аз се опитах да кажа преди това в изказването си, че в Закона е заложена концепцията не просто банката трябва да приложи плана си, който е публично оповестила за заместване, а ако този план и грубо да го кажа формулата за изчисляване води до резултат, който е по-висок от последния получен за индекса, който представа да съществува, тя ще трябва да коригира, така да се каже формулата си, и да я сведе до вид, който води до резултат не по-висок от последния прилаган. Няма никаква гаранция, и според мен и логически възможности да се прогнозира, да се нагласи какви биха били стойностите за напред на референтни бенчмаркове или статистически данни, които са независещи, нито от банките, нито от техните клиенти. Очевидно, че резултатът ще бъде такъв, какъвто се получи, тоест не знам какво точно може би не съм разбрала правилно въпросът Ви, но такъв някакъв резултат, който да е ясен и предвидим, и сигурен, то няма в нито един случай, включително и в случая, когато индексът продължава да съществува, защото никой не знае, не зависи от него какви биха били бъдещите стойности.
Плановете на банките сега са вече изготвени, те са ясни, оповестяват се.
Какви други въпроси има?
РУМЕН ГЕЧЕВ: А защо вече имат планове, като още индекса не е премахнат?
ИРИНА МАРЦЕВА: А това, което казахте за кои индекси се прекратяват. За всички индекси се прилагат изискванията, които са в Регламента и се следва възможността за използване на така наречения „преходен период до 2020 г.“, тоест всички индекси, които до преди влизането в сила на Регламента са изчислявани са в процес на трансформация. Обсъжда се какво да бъде тяхното бъдеще, как да се администрира, че може ли да се отговори на изискванията на Регламента и така нататък.
По отношение на нашия индекс, местният, който сигурно най много трябва да ни вълнува СОФИБОР, нали за всички е ясно, че ако Централната банка смята, че не желае да се занимава с неговото изчисление след 1 юли 2018 г., това не пречи друг, който е администратор, изпълняващ изискванията на Регламента да продължи да изчислява този индекс и той да съществува до момента, до който по някаква причина този администратор не престане да го прави. Това не е зависещо от нас обстоятелство, а това е въпрос на желание на съответен администратор и на пазарни условия дали ще има такъв. С административен акт това няма да се получи, тоест ако има такъв администратор, отговаря на изискванията на Регламента и продължава да изчислява индекса ни, имам предвид СОФИБОР, той ще продължи да съществува. За чуждите индекси, аз лично смятам ние тук да не коментираме има там, разбира се, много развитие, ние също ги следим и по линия на това, че сме член на организацията, която издава ЮРИБОР, но мисля, че то не е предмет на сегашния ни разговор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колега?
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Аз, ако може само да добавя, че всъщност най-сериозната защита на потребителите ще дойде от това, че замяната не може да стане с нещо произволно, което някой е хванал от въздуха. Използването на бенчмарк, Регламентът изисква да бъде използван само бенчмарк, който отговаря на изискванията на Регламента, тоест той да е достатъчно справедлив и да е изчисляван от независимо трето лице, което да не може да допуска конфликт на интереси.
И всъщност всичките тези проблеми, които бяха установени в практиката с манипулиране на едни индекси използвани като бенчмаркове да не се допускат. Тоест, това, което е в плановете трябва да отговаря на изискванията на Регламента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточняващ въпрос към Банката може ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Споменах в началото, че се опитах в няколко телефонни разговора да говоря с експерти, към които и друг път съм се обръщал, и на които имам доверие, но е необходимо време, както казах, за изясняване на някои въпроси. Но искам колегата от БНБ да потвърди, тъй като и на мен ми беше обяснено, че причината, вероятно БНБ да се отказва от изчисляването на този индекс е, че има някакви юридически ограничения, тъй като са и надзорен орган.
Искам да чуя от Вас – така ли е или просто не й се занимава на БНБ с този индекс?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колега, Вие компетентен ли сте да отговорите, това е управленско решение на БНБ? Това ми е въпроса, преди да отговорите.
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: Мога само да Ви кажа какво беше прието със Закона за платежните услуги, че БНБ всъщност беше определена като…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е компетентен, но е знаещ.
ПЛАМЕН РАНДЖЕВ: …БНБ беше определена като компетентен орган относно бенчмаркове за лихвени проценти по прилагането на Регламент 2016/1011. От тази гледна точка според мен е разумно да се счете, че не би трябвало надзорният орган да извършва дейност, която той сам да надзирава.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма отговор.
ИРИНА МАРЦЕВА: Извинявам се, взех си сама думата, но няма и такава практика като цяло. Тенденцията е, че това се извършва от администратори, независими и под надзора, и контрола на съответните надзорни органи. В случая, както каза и колегата, ако администратор е регистриран на територията на нашата страна, той би бил под надзора и на БНБ, ако е регистриран на територията на друга държава от Европейския съюз ще е под надзора на съответния определен в тази държава надзорен орган. И в този случай при надзора по Регламента се прилага също правилото за „единния паспорт“, тоест, администратор, който е получил лиценз за администратор и е оторизиран на територията на друга държава членка може да извърши администриране на индекси, съгласно изискванията на Регламента и при съответното надзорно сътрудничество с БНБ и на територията и на други държави. Така чисто формално стоят нещата.
Но може би да се върна към това, че като цяло няма тази практика централните банки да са администратори и да изчисляват индекси. Те изчисляват много и произвеждат данни, както знаете и статистически, и средни стойности, и така нататък, но не индекси по смисъла на Регламента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз затова казах, че трябва да питаме. Искаме черно на бяло отговор на въпроса. Защото слушах внимателно колегата, той не каза, че някой е задължил Централната банка да се откаже. Това си е право на Управителния съвет, но ние искаме тук да има представител да ни каже защо не иска да се занимава банката
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, следващата седмица ще има и той ще даде отговор…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото госпожо това е важно. От това, което чухме излиза…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чакайте, излиза, че Централната банка просто не иска да прави индекса и ние трябва да променяме Закона…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали трябва да се самонадзирава като го прави този индекс.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Там са 1 200 души, те просто не искат да правят индекса. Нека да дойдат да кажат защо? Нещо не е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Гечев, следващата седмица ще има подуправител тук – госпожа Нина Стоянова.
Второ, аз чух от това, което отговориха, че на практика централните банки следва да осъществяват надзор над тези лица, които изчисляват съответните бенчмаркове, тоест, излиза, че самата БНБ би трябвало да осъществява такъв надзор.
Уважаеми колеги, има ли други въпроси? Мисля, че доста подробен разпит беше. Има ли други въпроси? Има ли съмнения у някой от Вас по така направеното предложение?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, госпожо Председател, освен дето не разбрах какво е толкова значението на СОФИБОР, та му отделихме толкова време. Винаги е по-висок от всички останали, страшна защита на интереса на клиентите на банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, искам да запишете в протокола: ще довършим обсъждането и гласуването на Законопроекта на следващото заседание на Бюджетната комисия, единствено и само, за да сме сигурни, че даваме възможност на колегите от БСП да подкрепят Законопроекта, независимо от подробния разпит, иначе ние и сега бихме могли да го гласуваме без Вас и мисля, че е редно да им дадем този шанс. (Реплики извън микрофона.)
Не, не, напротив, ето, както виждате го отлагаме с тази тема.
Предлагам да продължим по следващата точка – номер две.
Благодаря на колегите, които бяха тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора:
ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурните правила са едно към едно, които и друг път сме приемали, защото те са типови процедурни правила.
Тук има следните срокове: предложението с приложените към него документи се публикува на специализирания сайт и там престоява 14 дни преди изслушването, това е по Правилник.
Срокът за предложения от народни представители и парламентарни групи е 7-дневен от датата на приемане на правилата от Народното събрание. И всичко останало Ви е известно – изслушвания и така нататък, как се случва. Няма разлики в процедурните правила.
Ако имате някакви въпроси съм готова, ако не – да действаме.
Гласуваме предложения Проект за решение за приемане на процедурните правила, който е за моля да гласува.
За - всички, без против и въздържали се.
Правилата са приети.
Имаме една точка „Разни“, която вече е извън протокола.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова