---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 34


На 31 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16/07.03.2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители.
2. Изслушване на кандидата за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
3. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30/02.05.2018 г., с вносител Менда Стоянова – второ четене.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова и по първа точка съвместно с председателя на Комисията по енергетиката господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията по бюджет и финанси има кворум. Комисията по енергетиката също има кворум. Можем да започнем днешното съвместно заседание по точка първа от дневния ред, който сега ще Ви предложа. След това Комисията по бюджет и финанси ще продължим с още две точки.
Предлагам на Комисията по бюджет и финанси днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16/07.03.2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители.
Точка първа ще разгледаме съвместно с Комисията по енергетика.
2. Изслушване на кандидата за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
3. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30/ 02.05.2018 г., с вносител Менда Стоянова – второ четене.
4. Разни.
Има ли други предложения от Комисията по бюджет и финанси? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Господин Николов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Комисията по енергетика има следното предложение за дневен ред:
1. Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16/07.03.2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители (съвместно с Комисия по бюджет и финанси)
2. Разглеждане и обсъждане на Доклад на министъра на енергетиката относно решение на 44-то Народно събрание от 2 март 2018 г.
3. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 година, № 820 00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2018 г.
Точка втора и трета ще се разгледат самостоятелно в зала „Запад“.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Госпожо Председател, заповядайте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД.
Гости на Комисията днес по тази тема са представители: на Министерството на финансите, Министерство на енергетиката, Министерство на земеделието, храните и горите, Асоциация на търговците на горива, АИКБ, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан, „Българска петролна и газова асоциация“.
Заявени са трима представители на Министерство на икономиката, които не присъстват.
Давам думата на вносителя господин Емил Димитров много кратко да ни представи Законопроекта. Всички са го чели, всички знаят подробности по него. Моля да го представите накратко, като най-вече се спрете на резултатите от работата на работната група от момента на внасянето на Законопроекта до този момент, защото те са по-важни. Останалото колегите го знаят.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Законът, както каза и госпожа Председателката е вече публикуван, Вие знаете проекта. Действително, след като аз и 32-ма народни представители го внесохме в Народното събрание, възникнаха известни брожения, в резултат на което всичко, което трябваше да се случи между първо и второ четене ние го направихме преди първо. Бих казал, че на 90% всичко сме направили преди този законопроект да дойде за първо четене.
Всички постигнати договорености са отразени в доклада, включително всички поети ангажименти. Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Имаше разговори и няколко работни групи в Министерството на земеделието и при премиера, лично с негово участие, където се поеха ангажименти как да се процедира за Закона за устройство на територията, да не се отнася за земеделците, за ливомерните системи, които не следва да бъдат въвеждани там, за зареждането до един тон, което да може от вътрешните обекти до полето и редица други места. Ние дадохме специална пресконференция и премиерът пое ангажимент към всички представители на земеделската общност. Лично ме помоли съвсем скоро нито един от тези поети ангажименти да не бъде заобиколен, променен, деформиран или видоизменян, тоест това, което е обещано пред тях, да бъде изпълнено.
Работната група възприе всички тези предложения.
Същото се отнася и към предложенията на министъра на земеделието, който пожела да бъде включен в този Междуведомствен съвет. Там е неговото естествено място след като са ангажирани земеделците. Беше уточнен начинът, по който те ще бъдат отразени в закона като специална категория, за която, разбира се, не се отнасят всички тези неща, които се отнасят за останалите.
Същото се отнася и за производителите на горива от чипс и от други гумени изделия по Закона за екологията, които държаха непременно да има текст, от който да е ясно, че не се отнася за тях, те се подчиняват на друго законодателство. Всичко това беше отразено.
Имаше преговори с транспорта, със строителния бранш, Строителната камера, с газовиците – най-общо казано. Те са провели разговори, в резултат на които изпратиха доклад при нас. Той е залегнал в доклада, който аз съм внесъл в Народното събрание. Всичките им предложения са възприети. Отразени са в доклада.
Аз лично поех ангажимент, който казах пред всичките браншове, но и пред пресконференцията в Министерския съвет, че между двете четения всички постигнати договорености, които са в доклада и не подлежат повече на коментар – така бих го казал, защото срещнаха разбирането на всички да бъдат подкрепени, ще бъдат внесени лично от мен, за да не се налага те да търсят някаква друга форма било през министерства, било през народни представители, защото това вече е изчистено и следва да намери отражение в Законопроекта.
Искам да благодаря на всички, които участваха, да благодаря за помощта на министрите, които помогнаха. При мен са писма от министъра на икономиката, който, след като го запознахме с последните детайли от вчера, го подкрепя. Имам на Енергетиката, на Земеделието, на всички браншове.
Още веднъж потвърждавам, че всичко, което сме постигнали, е отразено в доклада. Разговорите ще продължат и между двете четения и аз лично се наемам всички постигнати договорености лично да ги внеса, за да няма проблеми и тези хора да бъдат затруднявани. Това, което сме поели като ангажимент, ще бъде изпълнено. Ще го заявя и в пленарната зала, след като прочета доклада, в качеството си на вносител.
Ако има въпроси, готов съм да отговоря. Мога да дам и детайли какви са договореностите със земеделците или с газовиците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Все пак и двете не сме водещи комисии и смятам, че няма нужда да влизаме в детайли.
Преди да дам думата на някой от народните представители, който желае да се изкаже, от всички представени неправителствени организации, асоциации на различните браншове, ако някой много иска да вземе думата не за да потвърди това, което каза господин Димитров, а ако смята, че има различие от това, което беше казано. Ако не, Вие сте постигнали договорености и смятам, че няма за какво да вземате думата за подкрепа, тъй като сте го декларирали в писма.
Има ли някой, който не е съгласен с това, което каза господин Димитров? Иска ли някой думата от неправителствените организации? Не.
Приемаме, че всички отрицателни становища, които бяха постъпили и в нашата комисия, и в Комисията по енергетика, са преодолени като проблеми и ще намерят място в Законопроекта между първо и второ четене, като ангажиментът е отразен в доклада на водещата комисия.
Уважаеми народни представители, желае ли някой от Вас да се изкаже или да зададе въпрос по темата?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, госпожо Стоянова, ще задам въпрос, тъй като разбрах от господин Димитров относно споровете, които имаше със земеделските производители и с малките търговци на пропан-бутан, четох в становищата, че са решени тези въпроси, но за мен е важно нещо друго. Връщам лентата на обсъждането в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Аз съм един от хората, които са подписали този законопроект и изпаднах в много неловка ситуация Законопроектът да бъде изготвен от една работна група и да стигаме до съставянето на този закон, защото, образно казано, държавните институции и в частност приходните агенции, не си вършат работата, да продължаваме да бъдем в ситуация, в която в държавата се внасят горива без да се измерват. Не влизам в последните поправки на Закона за акцизите и данъчните складове и защо в момента имаме гратисен период. Тези неща ги прескачам, въпреки че те ощетяват бюджета и знаете, че от един литър гориво крайната цена над 50 до 60% влиза в държавния бюджет.
Има смисъл да твърдим, че се борим с контрабандата и със сивата икономика, ако виждаме усилия от страна на правителството. Разбрах, че има представители на Министерството на финансите и затова въпросът ми е към тях: те продължават ли да стоят на становището, което изпратиха до парламента и което е раздадено на всеки един народен представител, в което те казват, че този законопроект не съответства на европейските принципи за конкурентоспособност, нарушава правото на Европейския съюз, налага ограничения на пазара. И това, при положение че са участвали в работната група.
Затова преди да изразим воля дали наистина ще се борим с контрабанда, със сива икономика и с някой, бих искал да чуя продължава ли становището на министъра на финансите да бъде актуално – каквото е изпратено и всеки от Вас го чете.
Не задавам този въпрос към министъра на икономиката, защото виждам становището от 30 май, в което противно на първото становище, въпреки че и те са ръководители на работната група, вече казва „изрази подкрепата“. Вече подкрепят законопроекта, свързан с търговията с нефт и нефтопродукти. Виждам, че те са си коригирали становището.
Бих искал да чуя Министерството на финансите, защото нали разбирате, че всичко, което си говорим, са празни приказки, ако Министерството на финансите и приходните агенции не прилагат този законопроект. Затова искам да чуя те стоят ли зад това, считат ли, че той е необходим. Ние се намираме в обратната ситуация – би трябвало инициативите за събиране на приходите в бюджета, да идват от правителството и специално от министъра на финансите, а да не е в обратната хипотеза зорлем да караме някой да си върши работата и да събираме пари. Завърших.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Ще ми позволите да не дам думата на колегите от Министерството на финансите, тъй като са ниско ниво държавни експерти, и да Ви отговоря аз.
Първо, от министерствата имаме становище от Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на земеделието и храните.
Становището на Министерството на финансите е от 16.03.2018 г. То е такова, каквото Вие казахте. Те изразяват принципна подкрепа, но имат някои бележки по отношение на Законопроекта. Няма друго становище, с което приемаме, че те продължават да са на тази позиция.
Министерството на земеделието има две становища. Първото им становище е в началото, когато то е отрицателно. От 30 май имаме становище на Министерството на земеделието, което казва, че: „Със заинтересованите страни беше постигнато съгласие предложенията по отношение на обхвата на Законопроекта да бъдат отразени в доклада на водещата комисия от първо гласуване, като впоследствие бъдат обсъдени и отразени в работната група между първо и второ четене.” С това Министерството на земеделието вече изразява подкрепа за Законопроекта.
И третото становище от държавен орган е от Министерството на икономиката. Първо за протокола искам да Ви кажа, че съм изключително разочарована от поведението на Министерството на икономиката, включително и от липсата на техни представители днес тук, на това заседание.
От Министерството на икономиката има постъпили три становища. Първото становище, което е от 22 март 2018 г. изразява принципна подкрепа, но в крайна сметка казва, че предвид характера на предвидените регулации и множеството засегнати субекти, следва да се проведе широко обществено обсъждане, което всъщност беше проведено, както и внимателно да се прецени съответствието на разпоредбите на Законопроекта с правото на Европейския съюз, включително предвид задължението за нотификация по силата на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 2015 г.,установяваща процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
След това становище имаме второ становище на Министерството на икономиката, от което ще Ви зачета само един абзац, изключително разочароващо за мен, тъй като те са ресорното министерство на този законопроект. Тъй като работна група е правила Законопроекта със заповед на министър-председателя и водещи са Министерството на икономиката, бих могла да кажа, че всъщност те са правили Законопроекта.
На мое писмо да ми дадат като ресорно министерство становище по различни въпроси, засегнати от становищата на заинтересованите страни, те ми пишат: „Що се касае до молбата Ви за становище по всички постъпили в Народното събрание становища по Законопроекта и от други администрации и заинтересовани лица, считаме, че същите са внесени съобразно функционалната компетентност на всяко едно ведомство и в този смисъл Министерството на икономиката не е компетентно да взема становище по тях.“
И след това развиват теорията как в законодателството има дупка и процесът на нотификация на внесени от народни представители законопроекти не е уреден, поради което те не могат да се ангажират с каквото и да било становище по тази тема.
До 30 май, когато идва третото становище на министър Караниколов, което Вие всички цитирахте, което аз също ще Ви цитирам: „Във връзка с горното използвам възможността още веднъж да изразя подкрепата на Министерството на икономиката за необходимостта от административно регулиране на дейностите, свързани с търговия с нефт и нефтопродукти и приемането на такъв секторен закон.“
Това са, уважаеми дами и господа, становищата на държавните институции, в смисъл – министерства.
В тази връзка използвам случая да кажа още две изречения.
Смятам, че има нужда от такъв законопроект за регулация на този бизнес, на този бранш. Имаме такива регулации за други браншове. Този бранш също е изключително важен и трябва да намери място един такъв закон. Радвам се, че него го има. Радвам се, че във времето след внасянето на Законопроекта и задълбочените обсъждания са постигнати съгласия с почти всички браншови организации, защото смисълът на един закон е да регулира, но не да убива. В този смисъл смятам, че ние като комисии, които не сме водещи, още повече Комисията по бюджет и финанси, която при всички случаи, разбира се, подкрепя мерки и действия в защита на спазване на законодателството, на ликвидиране на сивата икономика, в крайна сметка рефлектиращи приходите на бюджета, ще подкрепим този законопроект. Като искам да отбележа, че в крайна сметка Министерството на икономиката като ресорно министерство, остава с ангажимента да прецени и нотифицира, ако е необходимо по тяхна експертна оценка, този законопроект, когато считат, че е необходимо и го изисква директивата като време.
Ако има други изказвания, имате думата.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всички виждаме, че имаме проблем в законодателната процедура.
Първо, нека да изясним нещо. Ние, народните представители не сме присъствали на разговорите на народни представители вносители с браншовите организации и би следвало да приемаме на добра воля.
Нека да припомня, че ние обсъждаме документа такъв, какъвто е внесен на първо четене. Има становища и за мен е изумително дали по света има такова чудо – министерството да даде едно становище по текста и след това по същия текст след време да даде друго становище. Това е иновация в световната законова процедура.
Нека да припомня, предполагам, че това ще бъде поведението и на моите колеги, ние в момента обсъждаме, юридически казано, текста, който е внесен. Какви споразумения има, как заместват първо и второ четене – това ще говорим, когато стигнем до второ четене. Елементарно. Какво има тук сега? Някъде някой е водил разговори. Много добре, постигнали са съгласие.
Първо, имаме нарушение на процедурата.
Второто нещо, всички тук признават в препоръките, че са водени дискусии и са постигнати резултати. Много добре. Това трябваше да стане преди първо четене. Конституцията и Правилникът на парламента задължават широко обсъждане на законопроектите. Ние какво правим в България? Първо внасяме законопроект, скубят си косите някои хора, дават назад и правят широко обсъждане. Нещо е тотално сбъркано и то не само по този проект.
Трето, госпожо Председател, не обичам да давам съвети, но на Ваше място щях да отложа заседанието с половин час, докато дойдат от министерството, ако обичат. Пеша е пет минути. С хеликоптер могат да дойдат, ако лети още поне един „Кугър“, могат да дойдат и по-бързо.
Това е изумително!? Основното министерство – Министерството на икономиката, в момента си пият кафето. Браво! Хвала на такова министерство!
Отложете заседанието. Аз предлагам да го прекратим и да ги изчакаме. Имам конкретно предложение.
Къде я караме така? Преди обсъждаме Закон за кредитни институции, няма никой от Банката. И те на 50 метра! Сега от Министерството също няма никой! Ние сме длъжни да поддържаме тук някакъв авторитет на парламента.
Наистина Ви предлагам да прекъснем, да пием по една вода и да изчакаме да дойде някой.
След това, имаме ситуация, в която, както е известно, колегите сигурно знаят, Икономическата комисия отхвърли закона, Земеделската комисия отхвърли закона на първо четене. Да Ви припомня – министърът на финансите не си е променил становището. Какво е променил?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не съм казала, че е променил.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, не сте казала. Вие казахте за Министерството на икономиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Казах, че няма второ становище на министъра на финансите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така, има на Икономиката второ становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И трето.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знаех, че има и трето. Това е интересно.
Няма да чета, в Икономическата комисия четох текстове. Колеги, министърът на финансите по същество разстрелва проекта. Тук той е написал, че това не е никакъв проект. Това е написал министър Горанов. Той е казал, че този проект в този си вид не може да мине. Може би в друг вид да може да мине.
И сега Министерството на икономиката дава едно становище, което беше против Законопроекта. Ние го четохме в Икономическата комисия. След което е дал второ становище, разбирам и трето. Само че няма никой от Министерството на икономиката. Какво е посланието на Министерството на икономиката, уважаеми колеги? Че те не са съгласни с този проект. Те, ако бяха съгласни, щяха да изпратят, обикновено казвам чистачката, хайде да не е, но, примерно, пазача на Министерството на икономиката. Но те и него не изпращат. Това какво е? Съгласие с проекта ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не сте прав, господин Гечев. Не сте прав. Аз Ви зачетох становището на министър Караниколов: „Във връзка с горното използвам възможността още веднъж да изразя подкрепата на Министерството на икономиката за необходимостта от административно регулиране на дейностите, свързани с търговията с нефт и нефтопродукти и приемането на такъв секторен закон.“
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така, само че всички сме грамотни хора. Тук пише, че няма нищо против, казва той, да се затегне регулацията. Ами има ли някой да е против затягането на регулациите? Той казва една обща приказка, след което казва, че не става. Както казва и министърът на финансите.
С една дума, Министерството на финансите е против оригиналния текст, както е внесен и както ние трябва да го обсъждаме. Министерството на икономиката даже не изминава 50 метра да дойде дотук по този важен закон. И ние сега обсъждаме какво е станало между внасянето на закона и неговото обсъждане тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам. Предлагам Ви да прекъснем докато дойде човек от Министерството на икономиката.
И второ, настоявам да обсъждаме оригиналния текст. Никакви разговори, които след това са станали. Няма как нашата комисия да обсъжда по различен начин един и същи проект, който е обсъждан вече в другите комисии. Аз мисля, че това е ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Първо, ще подложа на гласуване за Бюджетна комисия предложението на господин Гечев – да отложим заседанието не знам до кога.
РУМЕН ГЕЧЕВ: С 30 минути.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се радвайте, министерствата няма да идват въобще на заседания вече. За какво да идват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма предложение от колегите от Комисията по енергетиката за подобно нещо, значи няма да го подлагаме на гласуване.
Мисля, че се изясни горе-долу ситуацията.
Госпожа Дора Янкова. Само да не се повтаряме, ако е възможно.
ДОРА ЯНКОВА: Не, няма да се повтаряме.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители и гости на заседанията. От моя избирателен район ми поставиха въпроси, свързани с безакцизната газ, тоест с търговията с газта. В избирателния район досега в част от бензиностанциите се прави бутилиране над 5 кг. В момента по чл. 2, чета го буквално както ми е написано, без да имам професионални компетенции, ал. 1, т. 5 е записано, че пълненето на бутилки извън данъчните складове и налози върху газта са платени. В т. 2: ограничаването на пълненето до 5 кг е нелоялна конкуренция и липса на свободен пазар. И пълненето на бутилки над 5 кг се извършва в данъчни складове, където обикновеният гражданин, който си е закупил бутилка от търговската мрежа, сега по този законопроект не може да я зареди, заради това, че те трябва да работят със собствени бутилки. И всъщност налогът на газта в данъчния склад не е платен.
Тук и хората, които имат бутилки над 5 кг, и търговците, които сега през малките бензиностанции правят това, или през бензиностанциите, са ми записали, госпожо Председател, следното: че нелегалната търговия в мотивите и производството и без заплатени налози към бюджета точно в тази част техните мотиви противоречат, защото има съмнение – така са го записали буквално – четири фирми, които търгуват н безакцизна газ, ще вземат монопола. И въпросът е: в Смолянски избирателен район над 5 кг газ в бутилка къде ще се прави? Ако може и ако има такива представители, или вносителите…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров има готовност да отговори.
ДОРА ЯНКОВА: Може би той ще каже, тъй като малките пунктове за битова газ, където акцизът и ДДС са платени, сега се ограничават да бутилират до 5 кг.
Ето на този въпрос аз не мога да отговоря и не знам какви са договорките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте да отговорите, ако е възможно, на този конкретен въпрос.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По отношение на изказването на господин Гечев, министърът не беше запознат с проведените разговори от работната комисия. Когато аз вчера го запознах с всичките детайли, той тогава написа това писмо. Неявяването му тук не е от неуважение към Вас или към членове на комисията. Той считаше, че с това писмо изяснява всичко ,с което се е запознал, със становищата на потребители на пропан-бутан, Сдружение на автомобилния транспорт, земеделски кооперации и т.н. Той каза: „Не бях запознат с всички тези детайли. Благодаря Ви, че ги донесохте и че ме запознахте. Ето, пиша писмо, че подкрепям“. Не е от неуважение към Вас.
По отношение на втория въпрос на госпожа Янкова. В момента имаме бензиностанции, които имат газови колонки и газ станции, където само зареждат автомобили. Те и в момента нямат право да зареждат бутилки над 5 литра, тоест които са голямото потребление – 27 литра, те са около 10 кг. Счита се, че до 5 литра са туристически. Но дори и тези газ станции, които могат да зареждат такива бутилки, трябва да имат обособено място и да отговарят на съответни стандарти. Тоест и в момента, винаги досега, газ станциите и бензиностанциите с колонки не са имали право да зареждат големи бутилки.
Как е уреден въпросът? Сключват договор с някой, който зарежда големи бутилки и им ги слага на едни стелажи и хората си ги обменят. Или отиват на място, където им зареждат и го правят. Това съществува от години. В новия Законопроект се разграничава точно тази дейност – тези, които зареждат коли не се занимават с големи бутилки, а само с туристически, ако отговарят на условията. Тези, които зареждат бутилки, не се занимават със зареждане на леки коли. И това е уредено. И асоциациите на търговците изявиха своите претенции за обеми на резервоари, за собственост върху бутилки и т.н. Всички техни предложения бяха възприети. Тези, които търгуват с газта за големите бутилки нямат възражения. Този начин, който и досега продължава, ги устройва, Вие сега изведнъж от името на някаква газ станция решавате, че във Вашия окръг трябва газ станциите да зареждат и големи бутилки, защото така им било по-удобно. Да, но тогава във всички останали окръзи останалите, които зареждат бутилки, ще кажат: Тогава да започваме ние пък леки коли да зареждаме.
Нека да не въвеждаме нови правила, още повече, че всичко е свързано с мерки за безопасност. Когато ще зареждаш туристически, да отговаряш на условията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Мисля, че се изясни ситуацията. Още повече, че народните представители между първо и второ четене ще имат възможност да направят предложения за промени в закона.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Стоянова, остро възразявам народният представител Димитров да иронизира мои избиратели.
След като и един човек ми е поставил въпроса, аз трябва да попитам. И Вие трябва да ми отговорите, ако искате. Ако неглежирате някакъв малък, или двама, трима, или петима, е Ваше право като поведение, господин Димитров.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Абсолютно съм съгласна с Вас. Ние затова сме Народно събрание, представители на хората, за да поставяме техните въпроси.
Господин Димитров, правя Ви забележка да говорите по-експертно.
Господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, един въпрос.
В дневния ред на нашата комисия, който гледам, пише: Законопроект за административно регулиране и т.н. Тоест, ние в момента по логиката, както и господин Гечев каза, трябва да гласуваме „за“, „против“ или „въздържал се“ законопроекта в текста, който сте приложили. В решението няма доклади, тук няма становища, тук няма нищо, което да е свързано с това, което сега си говорим.
Разбирам, че има поети ангажименти и т.н., и т.н., но ми е много трудно по начина, по който е записано…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По коя точка говорите?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Говоря по първа точка – Законопроекта за административно регулиране на икономическите дейности. Това трябва да приемем сега? Нали това ще гласуваме – Законопроект за административно регулиране на икономическите дейности…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Свързани с нефт и нефтопродукти от нефтен произход.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така. Внесен от Емил Димитров и група народни представители. Съвместно с Комисията по бюджет и финанси правим тази среща.
Нали това гласуваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще гласуваме, да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По текста, който имаме тук като законопроект. Така би трябвало да бъде.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате въпрос към Вашата комисия къде са становищата и всички останали документи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, аз не питам къде са становищата. Питам по каква процедура ще гласуваме нещо, което не подлежи на гласуване – доклад към законопроект. Това къде го има?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не гласуваме доклад, господин Таско Ерменков, нещо сте се объркали.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, може ли да се доизкажа? Иначе така ще се прекъсваме и няма да стигнем до логическо…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се, господин Ерменков. Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Задавам прост елементарен въпрос: в това, което ние приемаме, трябва да приемаме законопроекти – дали са на първо, дали са на второ четене, според процедурата по текстовете, които са внесени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Какво е писано към тези законопроекти, какво е направено като доклад, има ли доклад, има ли поети ангажименти и т.н., това е извън темата на гласуването. Нали така?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Това исках да си уточня, защото аз смятам да гласувам „въздържал се“, тъй като този текст, който ми е внесен за одобрение, няма как да се съглася с него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, Таско Ерменков.
Още един път аз ще кажа за протокола, защото не се чу: процедурата, по която ще гласуваме днес, е гласуване на първо четене на неводещи комисии на внесения от народния представител Емил Димитров законопроект. Всичко останало, което дебатираме, разбира се, може само да допълни картината, но то не е елемент на нашето гласуване.
Мисля, че господата Ерменков и Гечев намериха добра аргументация БСП да гласува „против“ тези законопроекти.
Господин Гечев, искам само да Ви уведомя по Вашето предложение, че независимо че ние не го приехме, направиха конкретна връзка с Министерството на икономиката. Много се радвам, че в лицето на господин Димитров, господин Караниколов има адвокат как той е бил възпрепятстван да дойде, но той е оторизирал трима свои подчинени – началник отдел „Техническа хармонизация“, главния юрисконсулт и съветника му, за които са пуснати пропуски и които до момента ги няма. И след като се свързахме с тях, те казаха, че няма да дойдат по причини, които не са ни известни.
Хубаво е, че не приехме Вашето предложение, имаше да си стоим да ги чакаме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, не съм казал, че ще гласувам „против“. Казах, че ще гласувам „въздържал се“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чудесно. Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Мисля, че с външните организации приключихме. Думата вече имат само народни представители.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Председател, първо по Законопроекта.
Ние ще подкрепим Законопроекта при условието на това, което обеща господин Димитров, че между първо и второ четене ще бъдат премахнати всички онези недоразумения, които са включени във връзка със земеделските производители. Ако това е факт, останалата част от Законопроекта ние ще подкрепим.
Обаче, не го вземайте като забележка, мисля, че казахте няколко пъти, че сте радостна, но се оказа, че сте много напрегната. Не знам защо, но ако смекчите ситуацията и да не даваме квалификации кой е на ниско ниво, кой е на високо ниво, дебатът ще върви по по-различен начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, ако няма други, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти от нефтен произход с вносител Емил Димитров.
За Бюджетната комисия – който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
Господин Добрев.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За Комисията по енергетика, който е за, моля да гласува
За – 13, против – 2, въздържали се – 5.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Комисията по енергетика ще продължи в съседната зала.
Благодаря на всички гости.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ.
Съгласно Правилата, които сме приели, ние сме в Раздел IV, а именно: Изслушване на кандидатите от ресорната комисия. В нашия случай имаме постъпило предложение за един кандидат – проф. Огнян Георгиев Симеонов.
Накратко ще Ви припомня Правилата:
Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
Ние – аз с експертите на Комисията, проверихме документите, те са на Ваше разположение още от преди 14 дни и кандидатът проф. Огнян Георгиев Симеонов отговаря на изискванията за заемане на длъжността Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Тук е камерата.
Кандидатите се представят по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на предложенията.
Тъй като имаме един кандидат, тази точка няма как да я изпълним. Като вносителите на предложението имат до две минути да представят кандидата.
Кандидатът представя себе си и концепцията за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Има до 20 минути за това.
След което ще преминем към разисквания и без гласуване ще излезем със становище за гласуване в пленарната зала
Сега сме на представяне на кандидатите – до две минути.
Ще ми позволите накратко да кажа, че професор Огнян Георгиев Симеонов – магистър по икономика, а от 2010 г. е професор в Катедра „Финансов контрол“, научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“
В по-голямата част от професионалната си биография той е заемал академични длъжности. От 2002 г. до 2016 г. е заместник-декан и декан на факултет „Финансово-счетоводен“, ръководител на катедра „Финансов контрол“, първи заместник-ректор и заместник-ректор по обучението в Университета за национално и световно стопанство; доцент и професор, научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“ във Висшето училище по застраховане и финанси.
Огнян Симеонов е заемал и други длъжности, свързани с практически опит в сферата на стопанския и финансовия контрол и анализ, вътрешния и външния одит и стопанското управление, член на органите на управление на различни търговски дружества, член на Консултативния съвет на председателя на Сметната палата, член на Комисията за оценка качеството на одитите на Сметната палата, член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, член на Одитния комитет на Държавен фонд „Земеделие“, член на Одитния комитет на Българския енергиен холдинг ЕАД, член на Одитния комитет на Министерство на финансите. Автор и съавтор е на 10 учебника и 4 монографии.
Огнян Симеонов притежава много добри организационни умения и компетенции, придобити от практическия опит в координацията, управлението и администрацията на хора, заемайки ръководни академични и други длъжности.
Много добрите способности за комуникация и диалог са безспорно доказани в работата му през годините.
С оглед на гореизложеното, вносителите считаме, че господин Симеонов притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Убедени сме, че той ще допринесе за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган.
Преминаваме към това – кандидатът господин Симеонов да представи накратко своята концепция. Не е необходимо да бъде точно 20 минути, може и по-кратко.
Заповядайте.
ОГНЯН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Благодаря Ви за възможността да съм тук.
Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори навлезе във втория си мандат, който сега приключва, без достатъчно опитност в надзора над големите, дори и средните одиторски компании, особено тези, които оперират на финансовите пазари. Кризата с КТБ промени тази ситуация. В процеса на разследването по случая, а и след това в извършените тематични проверки на одити във финансовия сектор, Комисията рязко повиши своя капацитет в тази област и успя в една значителна степен да се превърне във важен дисциплиниращ фактор.
Как според мен постигнатото трябва да бъде продължено?
Един от най-съществените проблеми, който трябва да бъде решен, е този за големия лаг във времето, с което работи комисията. Сега то е средно две години. Това е голямо закъснение от събитията. Трябва да бъдат потърсени и приложени форми, методи, инструменти, техники за надзор, които да позволят рязкото, същественото намаляване на това закъснение на събитията, особено що се отнася до финансовите пазари. Това изисква да се направи качествен скок в състоянието на информационните системи на Комисията – както на тези, които имат отношение към пазара на одиторски услуги за клиенти и за одитори, така и за управлението на надзорната дейност над Комисията. На тази база, съществено подобрявайки предпоставките и дейността по оценката на риска в работата на Комисията, да се премине към значително по-диференциран подход към различните по мащаб одиторски компании и различните по обществена значимост и опасност одити.
Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че този подход, който се прилага в момента, за надзора върху одиторските практики, трябва много решително да бъде допълнен с надзор върху конкретни одитни ангажименти.
Всяка една надзорна дейност неизбежно е съпътствана от някакъв формализъм. Въпросът е да не бъде прехвърлена мярката. В момента според мен, може би по инерция през години, ние попрехвърлихме мярката по отношение надзора над не толкова значимите и опасни одитни ангажименти и одиторски практики.
Разбира се, ако тръгнем да облекчаваме административната тежест от тази гледна точка върху тази една категория одитори, трябва да го направим съгласувано с ИДЕС, тъй като по закон надзорът е делегиран на тях и трябва да си изясним позицията по този въпрос.
Комисията започна втория си мандат, който сега приключва, много неуверена и нестабилна по отношение на своята крайна отговорност за задължителния финансов одит и това беше естествено предвид съществуващата тогава нормативна база. С изменителната директива на Регламента за задължителния финансов одит на предприятията с обществен интерес и новия Закон за независимия финансов одит, ситуацията рязко се промени. Беше ограничено полето на свободните решения на Института на дипломираните експерт-счетоводители и съществено се разшири полето на автономните решения на Комисията. Това много съществено разместване на властовите пластове естествено доведе до някои напрежения между ръководството на професионалната организация и комисията, на моменти дори и противопоставяне. Пак искам да кажа – промяната е такава, че това нямаше как да не се случи.
Може би е неизбежно подобни моменти на напрежение да възникват и в бъдеще. Важното е на тях да се гледа спокойно, без да бъдат драматизирани. В крайна сметка професията и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители нямаха никакви сътресения по отношение на общественото доверие към тях. Обаче се случи КТБ. Вярно е това, че възвръщането на общественото доверие преди всичко е отговорност на одиторите, на тяхната професионална организация, но Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори може и трябва да подпомогне този процес.
Въпросът за крайната отговорност на Комисията трябва да бъде решаван с отговорност, с компетентност, с обективна преценка и, което е особено важно, със системен и много заинтересован диалог с всички заинтересовани страни.
ИДЕС е една от най-важните заинтересовани страни. Диалогът с нея очевидно трябва да бъде идентифициран и изведен на по-конструктивно равнище. ИДЕС обаче не е единствената заинтересована страна. Комисията строго трябва да държи сметка и да отчита мнението на регулаторите – на БНБ, на КФН, на КРС, на КЕВР и други регулатори, които работят с чувствителна финансова информация. Диалогът с тези регулатори трябва да бъде далеч по-системен и да бъде изведен на работно равнище.
Друга важна заинтересована страна, чиито гледни точки и аргументи Комисията трябва да отчита в своята професионална дейност, са потребителите на услугата на одиторите – услугата за задължителен финансов одит. В това отношение Комисията има две нови отговорности по Закона за независимия финансов одит – наблюдението на пазара на одиторски услуги и дейността на одитните комитети. Очевидно тя трябва да разработи нови методологии, техники и инструментариум за този тип наблюдение, което досега не й беше присъщо, но не по-малко важно е да бъде подобрен диалогът с работодателските организации и най-вече с асоциациите, които работят във финансовия сектор – на банките, на застрахователите, на осигурителите, на управляващите дружества и други.
Все по-важно става и отчитането на гледните точки на КЕОН – това е Комитетът на европейските одитни регулатори, и на ФИАР – това е Световната организация на одитните регулатори. Тук не става дума просто за съобразяване на дейността на Комисията с техни препоръки и тълкувани, което разбира се е много важно, а става дума за това информацията от тези органи да бъде възможно най-добре използвана, за да бъдат идентифицирани новите тенденции в одита, скоростта и мащабите на тяхното проявление в България. Ще спомена само две такива тенденции: за навлизане на ИТ технологиите и изкуствения интелект в одита, който още в средносрочна перспектива съществено, радикално ще ги промени; и втората тенденция за все по-настоятелните изисквания за потвърждаване от одиторите на нефинансова информация.
Ако мога да си позволя да обобщя, мисля, че следващият мандат на Комисията трябва да бъде протокол на приемственост и надграждане, който да доведе до възвръщане и надграждане на авторитета на одиторската професия в обществото.
Декларирам, че ако бъда избран за председател, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както и досега честно и открито ще отчита своята работа пред Народното събрание и пред тази комисия, като внимателно ще се вслушва и се стреми да получи възможно най-доброто разбиране за обществения контекст, който осъществява своята професионална дейност.
Благодаря Ви за вниманието. Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Преди да започнем разискванията искам да спомена, че през 14-те дни, които по процедура предложението за господин Симеонов беше на сайта на Народното събрание, не е постъпил нито един въпрос към него от различни неправителствени организации, които имаха възможност да зададат своите въпроси. Единствено имаме депозирано становище от Института на дипломираните експерт-счетоводители, което подкрепя кандидатурата. Между другото, негови представители са тук: господин Велин Филипов – заместник-председател на ИДЕС, и Илия Илиев – член на Управителния съвет. Те биха могли, ако желаят, да вземат думата.
Преминаваме към следващата точка, а именно: разисквания по направените предложения.
Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ще бъда много кратък.
Както сме депозирали в становището, Управителният съвет подкрепя номинацията на проф. Симеонов, като изразява увереност, че с избирането му надзорният орган ще продължи необходимата приемственост за изпълнението на отговорностите, стоящи пред него, както и самият той в своята концепция спомена. Считаме, че проф. Симеонов притежава необходимата професионална експертиза и опит за предлаганата позиция.
За да не отнемам повече време, искам да отбележа, че вярваме, че работата му като председател ще подпомогне развитието на одиторската професия и повишаването на общественото доверие в независимия финансов одит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли някой, който желае да вземе отношение?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз съм упълномощен от колегите си да заявя, че винаги сме твърдяли, че сме конструктивна опозиция и затова даже бих си позволил да кажа: поздравяваме вносителите на това предложение, тъй като кандидатът е безспорен професионално. Има институции, които са преценили, че той е доктор, асистент, доцент и професор. Освен това аз познавам колегата, тъй като работим в едно и също висше учебно заведение от много години. Това, което беше казано, най-важното в случая – освен че е професор точно в областта, за която той ще работи и ще отговаря, има и много богат практически опит, което е изключително важно в този случай. Затова ние ще подкрепим тази кандидатура. Дай Боже за всички такива неща, независимо кой управлява, когато се назначават хора да отговарят за такива важни държавни институции, те да са хора, които да са професионалисти и които да са безспорни.
Но, разбира се, това е предварителен вот на доверие и ние ще чакаме да видим какви са конкретните резултати. Както винаги и нашата парламентарна група и парламентът ще очаква и конкретните резултати от работата на Комисията. Освен това също е хубаво, не се случва толкова често, но по понятни причини сме свидетели очевидно на добра приемственост, което, за голямо съжаление, е изключение в нашата практика в институциите. Мисля, че в конкретния случай и това е голям плюс.
Очевидно кандидатурата е добра и ние ще подкрепим колегата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Радвам се, че има пълно съгласие.
По Правилата само трябва да Ви кажа, че Комисията ще изготви доклад по смисъла на чл. 93 от Правилника. Няма да гласуваме сега, няма такава процедура. В този доклад ще приложим Проект на решение за избор на всеки кандидат, в случая имаме един кандидат – господин Симеонов.
Живот и здраве, надявам се другата седмица точката да е в пленарната зала и да имаме избран нов кандидат.
Независимо че той още не е избран, убедена съм, че при тези разисквания стана ясно, че той ще бъде избран следващата седмица, използвам случая да благодаря на госпожа Ваня Донева за съвместната работа през годините, в които тя беше председател, и особено в частта, когато работехме по новия Закон за надзора над регистрираните одитори, когато ние, като водеща Бюджетна комисия, в диалог с комисията, с неправителствените организации направихме според мен добър закон, който, разбира се, ще продължи да има своето развитие във времето.
Благодаря Ви. С това приключихме по втора точка.
Благодаря на кандидата господин Симеонов и на колегите.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
„Закон за допълнение на Закона за кредитните институции“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции“.
Който е за заглавието, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
Параграф 1 – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
Редакциите, които са пред Вас, са чисто технически.
Изказвания? Текстът е същият, от Правния отдел са направили технически корекции.
Гласуваме § 1 в редакцията на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 1 е приет.
По § 2 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 2.
Гласуваме предложението на Работната група.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласуваме за наименованието.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 2, който е същият, но на ново място. Чисто редакционни корекции.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Още веднъж да уточним този § 2 за договорите, които вече са сключени като LIBOR, EUROBOR или SOFIBOR, това значи ли, че ако бъде приет този текст, тези, които имат договори в LIBOR и EUROBOR, аз така го разбирам, банката може да им наложи нов индекс?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не. Само ако някой от тези LIBOR, EUROBOR и SOFIBOR, съгласно чл. 58, ал. 5 и 6 изчезне, така да се каже, тоест престане да бъде изчисляван. Само тогава.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест към момента това касае SOFIBOR.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Към момента го има още SOFIBOR, но… Защото той е във връзка с чл. 58, ал. 5 и 6, която казва, че само в случаите, когато някой от тези индекси престане да бъде поддържан.
Гласуваме новия § 2 в редакцията на Работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3 – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
Текстът е същият. Единственото, което тук можете да видите като по-голямо изменение, това е ал.8. Според юристите ал. 8 по вносител, а именно: „В случаите по чл. 6 ш 7 разпоредбите на чл. 41, ал. 3 не се прилага“, била много прехвърляща от един член на друг. Затова тук е изписана редакцията на ал. 7 и 8 и се казва, че „Когато потребителят предсрочно погаси задълженията си по договора за кредит поради промяна в договора, произтичаща от прилагането на плана по ал. 6, обезщетение по чл. 41, ал. 3 не се дължи“.
Същото е смислово, просто според юристите е по-ясно за четене.
Гласуваме редакцията на Работната група за § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Текстът е приет.
Работната група предлага да се създаде нов § 4. Точка 2, която е по вносител на § 3, я отделят в нов параграф. Чисто правно-технически.
Гласуваме предложението на Работната група за създаването на нов § 4 в редакцията на Работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Параграф 4 по вносител – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 4, който става § 5. Също правно-технически корекции.
Гласуваме § 5 в редакцията на Работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Текстът е приет.
Работната група предлага да се създаде § 6, който пак се отделя – т. 2 на § 4. Тоест § 4 по вносител се разделя – един параграф за т. 1 и един параграф за т. 2, която е като отделен § 6.
Гласуваме § 6 в редакцията на Работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Текстът е приет.
И последният § 5 по вносител, който се подкрепя от Работната група.
Гласуваме § 5 по вносител, който става § 7.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Текстът на последния параграф е приет.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тъй като гласувахте в Комисията тези промени в Закона, разбира се ще видим резултатите какви ще бъдат в следващите месеци в движението на лихвите, но да помолим, тук имаме представител на Управителния съвет на БНБ, да ни каже как стоят нещата към момента, защото 1 юли наближава.
Доколкото знаем, има внесени вече документи в БНБ, съгласно Директивата. Спокойна ли е ситуацията? Банките предлагат ли неща, които са приемливи? Какви са Ви впечатленията от тази подготовка? Защото остана един месец на практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Разбира се, това е извън Законопроекта, ние приключихме с него.
Госпожа Нина Стоянова е тук.
Заповядайте, госпожо Стоянова. Мисля, че е добре да ни информирате.
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Към настоящия момент в Българската народна банка няма внесени документи за лицензиране на администратор, нито е постъпило уведомление за лицензиране от такъв администратор в друга държава – членка на Европейския съюз.
След като през месец март тази година с приемането на Закона за платежните услуги и платежните системи БНБ беше овластена като компетентен орган по отношение на лихвените БенчМаркове, ние поискахме незабавно след това информация от всички банки по отношение на приемането на планове за действие, съгласно Регламента, които да касаят всички индекси, които те използват при ситуация на възможно тяхно спиране. Такава информация ни беше предоставен, такива планове има приети и те покриват възможността при спиране на всеки един от използваните индекси в момента на банковия пазар, които, както е посочено и в Законопроекта, са: SOFIBOR, EUROBOR, LIBOR и някои комбинации на парична статистика на БНБ.
При спиране на SOFIBOR се очаква индексът да бъде заменен с тези, които посочих, най-вече с EUROBOR, лихвена статистика на БНБ, основен лихвен процент на БНБ, който се изчислява и ще продължи да се изчислява, съгласно Закона за БНБ.
Считаме, че така са изпълнени законовите изисквания. Няма някакви основания за тревога.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Някакви други въпроси? – Няма.
С това приключихме днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова