---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 39
На 19 юли 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69 от 12 юли 2018 г., внесен от Александър Ненков и гр.н.п.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18 от 9 юли 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56 от 20 юни 2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители – второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова и от зам.-председателя Евгения Ангелова.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Започваме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси, има кворум. Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69 от 12 юли 2018 г., внесен от Александър Ненков и група народни представители.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18 от 9 юли 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56 от 20 юни 2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители – второ гласуване.
Има ли други предложения от Комисията по бюджет и финанси? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само да Ви уведомя, че имам писмено пълномощно от Маргарита Николова да гласувам от нейно име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, тя ми се обади.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69 12 юли 2018 г., внесен от Александър Ненков и група народни представители.

Колеги, по точка първа при нас са представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Веселина Терзийска – главен секретар на Министерството.
От Агенция „Пътна инфраструктура“: Стела Кръстева – директор на дирекция „Пътни такси и разрешителни“, Гроздан Добрев – експерт, Тереза Шишманова и Катерина Граматикова – експерти.
Тук са и колегите от Националното сдружение на общините: парламентарният секретар Благой Станчев и кметът на Враца Калин Каменов, член на управителния съвет.
Вносителят колегата Ненков ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда максимално ясен и кратък относно мотивите за промените в Закона за пътищата.
Знаете, че държавата положи огромни усилия и сме на път, без да звучи високопарно, да въведем една наистина много модерна електронна система за събиране на винетни такси. Тя ще бъде от типа – смесена такава, и доколкото получихме уверения и от Агенция „Пътна инфраструктура“, първата такава по рода си в Европа. Наистина доста модерна от гледна точка на технология и от гледна точка на това да отговаря на различните превозни средства и начина на ползване на пътната инфраструктура.
Какво имам предвид под „смесена“?
От 1 януари 2019 г. всички леки автомобили, които ползват в момента винетния стикер, ще продължат да плащат за времеви период, а именно годишна, 3-месечна, месечна, 1-седмична винетка. Въвеждаме и така наречената винетка „уикенд“, като имаше спорове дали тя трябва да се казва точно така, но това, разбира се, предстои да се обсъди по-нататък.
Всички собственици на леки превозни средства ще продължат да плащат такъв винетен стикер, само че няма вече да се налага да лепят по своите коли такива хартиени носители, а всъщност в електронната система ще се отчита тяхното плащане и съответното не такова, и през рамките, които ще бъдат монтирани, а и с мобилни групи, ще се установява директно дали Вашият автомобил има заплатен такъв винетен стикер или не.
Голямата промяна, разбира се, е в големите превозни средства над 3,5 тона максимално допустима маса, които вече ще плащат не на база на време, а на базата на изминато разстояние, на базата на техническото състояние на пътя, на базата на тяхната категория, на базата на техните екологични характеристики.
Несправедливостта в този момент е в това, че до този момент 220-230 млн.лв. от приходите на Агенция „Пътна инфраструктура“ идват от леките автомобили, а останалите 90-100 млн.лв. идват от тежкотоварните превозни средства. А принципът трябва да е точно обратно – този, който е по-тежък, този, който повече руши пътната инфраструктура, той трябва да плаща повече.
В сравнение с всички останали европейски държави България за транзита, например един транзитен камион, който минава през България, ако му струва 12 евро, то в други подобни на нас държави, които за същото разстояние, ще трябва да платят от порядъка на 60-80 евро.
Идеята на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Министерството и на народните представители, които са вносители, е именно с този законопроект да регламентираме въвеждането на тази нова вид система, която ще гарантира много по-голяма устойчивост от гледна точка на приходите за Агенцията и няма какво да си кривим душата, в крайна сметка – ако искаме хубави пътища, трябва да търсим повече приходи. До този момент Агенцията всяка година се дотира от Министерството на финансите през националния бюджет. Тъй като приходите са значително недостатъчни за функциите, които изпълнява и за амбициите, които имаме, по тази причина от тук нататък се надяваме с приходите, които вече по новата система ще може да има Агенцията, да се самоиздържа. Следователно тя няма да бъде в тежест, каквато е в момента и за националния бюджет. Разбира се, парите могат да отидат – Вие сте Бюджетна комисия, за нещо друго.
Това е най-общо казано от гледна точка на Законопроекта. Разбира се, ако има въпроси, ще отговорим веднага с колегите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Ненков, за разяснението по внесения законопроект.
Колеги, заповядайте за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако можете, да кажете – какви разчети ще има това, че ще има по-големи приходи? Аз слушах внимателно, звучи логично. Това е добре.
Имате ли някакви предварителни разчети с колко ще се увеличат приходите, как ще се реализира системата точно, с какъв консултант – дали на публично-частно партньорство? Горе-долу какво повече ще влезе в бюджета? Иначе за удобството на коли и на други, това е ясно. Как ще се реализира точно и за чия сметка?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Темата е много дълго обсъждана в другите комисии, а в Бюджетна комисия не сме присъствали. Що се отнася до приходите, имаме доклад, имаме разработен модел за създаването на тази система и за бъдещите приходи са разработени съвместно със Световната банка още преди няколко години. От 2015 г. е този процес.
Приходите са в порядъка между 800 милиона и 1 милиард – 1 млрд. 200 млн.лв. Горе-долу диапазонът е голям, в зависимост от трафика, който ще генерира ръст тази тол система.
При всички положения ако приемем, че в момента приходите в Агенцията са от порядъка на 330 млн.лв., а говорим за 800 млн.лв. и от 1 млрд.лв. нагоре, сами разбирате колко голям ресурс ще може да генерира и съответно пътищата, които ще могат да бъдат рехабилитирани или да бъдат изградени нови.
Що се отнася до обхвата на системата, в момента имаме близо 20 км пътища, магистрали, от които бъдещата система ще обхване около 16 хиляди, като не всички от тях ще бъдат таксувани. Те ще бъдат таксувани в зависимост, първо, от тяхната харакеристика. Ако пътят е в некачествено състояние, АПИ не го е направила като хората, естествено, че там ще има нулеви ставки. И накрая от изминатото разстояние от точка А до точка Б, предвид маршрутите, през които ще минете, камионите основно ще заплатят съответната такса.
Другото, което е важно, е от гледна точка на финансовата рамка. Ние затова бързаме, защото една от критиките беше защо Министерският съвет не е внесъл Законопроекта, а през депутати – ние бързаме тази система да влезе още от 1 януари 2019 г. Първо ще влезе за леките автомобили, от 16 август трябва да влезе и системата за тежкотоварните. Предстоят през месец септември-октомври обществените обсъждания относно това каква ще бъде цената на винетните стикери. За леките автомобили тя няма да се пипа – ако досега сме плащали 97 лв. на годишна база, такива са и проучванията и очакванията тази цена да не се пипа. Но за тежкотоварните автомобили предстои да бъде направен такъв разчет. Затова бързаме септември-октомври, тъй като все пак ще трябва да има обществени обсъждания, до голяма степен ще бъдат засегнати не само международните, но и българските превозвачи. Трябва да се мине през тази процедура, за да може от 1 януари да имаме яснота вече изцяло и да влезе системата в сила.
За Световната банка даже преди няколко седмици гласувахме пак допълнителен ресурс, с който те разработват и финансовият модел – от А до Я, горе-долу консултантът, понеже въпросът беше такъв, със Световната банка се разработва.
Само едно допълнение – системата струва към 150 милиона, като държавата на този етап нищо не плаща. От момента, в който стартира работата на тол системата, 3 години по 50 милиона трябва да бъдат изпратени на фирмата, която е изпълнила.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест оборудването вече е поръчано, така да се каже и е тук, така ли? Тук ли е оборудването?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: То е част от договора.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Щом като ще тръгне от януари, това оборудване трябва да е тук.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, то поръчката се бави доста дълго време.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-скоро едно допълнение. Всъщност приходите от 300 милиона не зависят от тол системата, те зависят от трафика. Но аз може би неправилно зададох въпроса. Предполагам, няма как да е иначе – за тази модерна система разходите по отчитането на винетките ще бъдат по-малко, отколкото по стария начин с КАТ, с проверки. Защото самата тол система не увеличава приходите, освен тези, които са незаконно, и по-лесно ще бъдат хващани, но те не са голям процент.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, така е. Естествено по-малко ще бъдат и разходите, тъй като нямаме и хартиен носител в тези пари, които плащаме в момента, няма да имаш цена за отпечатване на някакъв винетен стикер. Но принципът и идеята, каквото да си говорим, е, че ние трябва да търсим по-сериозно и устойчиво приходи за Агенцията.
Пак казвам, цената за леките автомобили, и това е хубаво да се знае от всички граждани, няма да бъде увеличавана. Тя ще си остане такава, каквато е. Естествено с много малко разходи на Агенцията от гледна точка отпечатване на хартиен носител и на други такива контролни механизми – ще отпадне, това е истината.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Няколко въпроса.
Професор Гечев го формулира, но не чух ясен отговор. В анализа на Световната банка се вижда колко ще са приходите, но има ли процентно колко ще са годишните разходи за издръжката на тази система? Това ми е първият въпрос. Професор Гечев го зададе, но не му отговорихте предвижда ли се и публично-частно партньорство? Както и за начините на плащане.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: За разходите още няма разчет, затова бързаме да приемем закона. Той дава само рамката, той не регламентира всички тези въпроси, за които Вие ме питате. Естествено, това предстои да се донаправи. Това всъщност регламентира влизането в сила да съществува изобщо такава смесена система, тъй като в законодателството ни в момента не е предвидено такова. Всъщност, затова бързаме, за да може в рамките на следващата половин година всички тези въпроси да бъдат уточнени.
Що се отнася до публично-частното партньорство, аз тук не разбирам много въпроса за какво публично-частно партньорство говорим, защото в момента всички оператори – тези, които ще бъдат доставчици на различни услуги за събиране на тези такси и отчитането им, те ще бъдат на свободен принцип. Даже всеки, който отговаря на определени условия, ще може да бъде оператор на такива данни. Примерно, ако аз съм фирма, мога да сключа договор с N-брой транспортни компании, на които да отчитам какви ще бъдат техните задължения към Агенцията и всъщност да оперирам с този процес, да им оптимизирам разходите и да ги представлявам един вид. Така че тук системата е отворена за който иска да работи в нея, стига да отговаря на определени изисквания, които Агенцията ще е записала, даже в закона.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Имам предвид, че в анализа най-вероятно когато има икономически и финансов анализ, освен приходите, трябва да има заложено за издръжка на самата система, администрация – дали ще е държавно дружество, което ще администрира целия процес, ще се създаде, тоест един вид, още няма ясна стратегия, както разбрахме, но си представям, че ще е едно дружество от сорта на РВД. Нещо подобно, казвам. Това дружество ще има разходи за издръжка и за администрацията. Колко ще струва? В анализа трябва да е записано. Няма да са точни суми, но ще има някакъв порядък – процентен, 15-25 %, трябва да го има в анализа. Иначе не смятам, че сериозно.
Следващият въпрос е за публично-частното партньорство. Да не стане в един момент, че това дружество ще бъде дадено на концесия. Това ми е въпросът. Има ли такава стратегия?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не, категорично. Вижте, категорично, даже още в самия зародиш за създаване на идеята за тази система, отхвърлихме всякакви варианти, в който тя да не бъде изцяло държавна, така да бъде под държавен контрол. Няма да има друга фирма, а ще има едно управление, което ще бъде към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Да, ще трябва да се назначат хора, най-вероятно ще има разходи. Даже вчера, понеже го няма един от членовете на Управителния съвет на Агенцията, той каза, че трябва да се назначат близо 300 души и те имат голям проблем с това, защото нямат даже и кадри. Това ми казват колегите, че около 14 милиона ще са разходите, приблизително – при 14 %.
Имаше различни варианти как да бъде изградена системата. Затова приехме и предприехме такива действия тази система да бъде в контрола на държавата. Всичките сорс кодове за системата да си останат държавна собственост. Това е бил мотивът. Никаква идея, никаква стратегия за концесиониране или за каквото и да било друго.
Начините за плащане за леките автомобили си остават, така както са в момента.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Не, имам предвид системите – по банков път или…
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Може да се плаща, разбира се, и кеш на определени пунктове, както е и в момента. Може да е картово плащане. Новото е, че ще се създаде мобилно приложение, което ще улеснява водачите За камионите разликата е там, че те трябва да имат бордови устройства, които ще трябва да бъдат снабдени с тях, но ще могат, ако нямат такива, до момента, в който не си набавят, те могат да си купуват на такива – представете си „киоск“ по границата или по различни пунктове, където АПИ ще определи, и маршрутна карта да се определи от точка А до точка Б и съответно да си заплати таксата.
Пак казвам, много е сложно изграждането на такава система. Със сигурност ще е трудно, няма да е толкова лесно. Звучи много хубаво, наистина звучи така модерно, но в крайна сметка със сигурност ще има и своите технически предизвикателства, които съм сигурен, че ще бъдат изчистени и във времето.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Ненков.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Госпожо Председател, поради друг служебен ангажимент, ми се налага да напусна. Делегирам моя глас на проф. Гечев. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре.
Има ли други въпроси към вносителя?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Председател, госпожи и господа! Начинът на процедиране и на внасяне на Законопроекта показва една институционална немощ на двете министерства, които обезпечават въвеждането на тол таксите. За да се превърне колегата Ненков в говорител на Министерския съвет, на Агенция „Пътна инфраструктура“, ние всички от две години декларираме, че сме „за“ тол таксите. Всички се оплакваха как едни лоши хора бавят. Преодоля се и този момент, избра се изпълнител. Паралелно с това ратифицирахме и дадохме съгласие за сътрудничество и консултант и изведнъж преди ваканцията законодателна инициатива на колеги народни представители – нищо лошо, но на един изключително сериозен законопроект, който в детайли вменява ангажименти към Министерския съвет, разпорежда се със средства. Тук няма представител на министъра на финансите. Има ли? Нямаме представител. Принизили са Бюджетна комисия до директори на дирекции и на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството и до адвоката на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ако така уважаваме себе си, трябва да прекратим заседанието. И ще кажа защо. В момента, така чисто емоционално, има няколко неща, с които ние трябва да получим уверение. Сдружението на общините иска 20% от тол таксите. Принципно като дебат, като Бюджетна комисия ще се съгласим ли с това?
Вносителят е Сашо Ненков. Къде е представителят на министъра на финансите? Това искане го има! Регионалният министър поне беше изпратил заместник на вчерашната комисия, днес – няма.
Вторият въпрос. Сега най-добрият вариант – минималният плюс 500 милиона, в най-добрият вариант плюс 900 милиона, тоест от 800 милиона в добро икономическо състояние на региона 1 млрд. 200 милиона. За пакета обслужване от тези пари ще отиват да се обслужва хората, които ще работят – сваляме 20 милиона, няма да са 14 милиона. Сваляме тези пари, сваляме 50 млн.лв. за три години, че ще обслужваме. Ние ще имаме реален приход минимум 100 млн.лв. По мои данни – тук има представители на Агенцията, в момента тя е на червено с 300 млн.лв. неразплатени – поети ангажименти. Това може да си го проверите. Реално ние сме назад с една година, тоест нищо няма да дойде.
Тук въпросът е трите министерства – Регионалното, където Агенция „Пътна инфраструктура“ е моторът, Транспортното и министърът на финансите пред нас се показват институционално и законодателно неготови да докладват един законопроект. Ако толкова бързаме, институционалното съгласуване – вътрешноведомствено, щеше да е станало бързо. Това трябва да го признаем и да бъдем едно към едно наясно.
Тъй като замествате председателя на Бюджетна комисия (към зам.-председателя Евгения Ангелова), какво е отношението на управляващото мнозинство към искането на Сдружението на общините?
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова, за много така детайлното и интересно изказване. Считам, че понеже имаме представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“, ние не сме водеща комисия по съответния законопроект, Вие още преди малко пожелахте да дадем думата на Сдружението на общините, за да изкажат своето становище – да тръгнем отзад напред и да чуем всички, да дадем думата на Сдружението на общините, след това да чуем МРРБ и АПИ, за да можем да обсъдим.
Заповядайте!
КАЛИН КАМЕНОВ: Благодаря, госпожо Председателстваща.
Уважаеми народни представители, от името на кметовете на общините в Република България искам да благодаря за дадената ни възможност да изразим нашето становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Ние изразяваме принципна позиция за подкрепа на основната цел на Законопроекта – реализиране на съвременна система за електронно таксуване при ползването на пътища за различните видове превозни средства, на базата на изминалото разстояние и като цяло имаме конкретно предложение – не емоционално, а напълно прагматично и реално, с което съм сигурен, че и Вие като народни представители се сблъсквате всяка седмица на Вашите приемни в общините, от които сте и представлявате като многомандатни региони.
Със сигурност едва ли имате седмица, в която да не Ви питат за разбитите общински пътища, за недостига на средства. Господин Ненков спомена преди малко, че Законопроектът ще подкрепи със средства възможността за добро поддържане на 20 хил.км. държавни пътища, но отделно от това има близо 20 хил.км. общински пътища, които също имат нужда от подкрепа. Ние сме много скромни. Затова, за да бъдем достатъчно отговорни и подкрепящи Законопроекта, имаме конкретно предложение – да се предвидят част от приходите, не по-малко от 20% от винетни такси, от тол таксата, да постъпват и разпределят като целеви приходи в бюджетите на общините за поддържане и развитие на общинската пътна мрежа, за да не се налага ние, кметовете, през ден да сме пред кабинета на регионалния министър или пред кабинета на премиера, буквално всяка седмица да просим средства за общинската инфраструктура, която се ползва от всички.
Знаете, че често пъти и тежкотоварните камиони използват общинската пътна мрежа, особено при ремонти тя се амортизира, разрушава се на много места. Средства за нейното възстановяване, за съжаление, няма. Примерите в това отношение са хиляди и мога да Ви ги изреждам с часове. Знаете за много такива във Вашите населени места.
Затова предлагаме конкретни промени:
1. Досегашният текст на чл. 43, ал. 1 да се допълни, като след думите „се финансират със средства“ да се добави текстът „такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1“.
2. В чл. 43 се създава нова ал. 3 със следния текст:
„(3) За изграждането, реконструкцията, ремонтът и поддържането на общинските пътища на общините се предоставя ежегодно не по-малко от 20 на сто от приходите от такси по чл. 10. Механизмът за разпределение по общини се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година.“
Мотивите са толкова много, че наистина мога много дълго време да ги изреждам. Със сигурност и Вие може да дадете много примери в тази насока. Считаме, че с това направено предложение ще се постигне по-справедливо разпределение на приходите от пътните такси. Това ще подкрепи поддържането на общинската пътна мрежа, чрез която гражданите на нашите градове и села, получават достъп до основните публични услуги – нещо, което в момента, за съжаление, не е точно така.
Разчитаме направените предложения да бъдат отразени по подходящ начин при разглеждането на Законопроекта.
Отново казвам, че ние, кметовете на българските общини, като цяло подкрепяме Законопроекта и сме „за“ той да бъде приет по колкото се може по-бърз начин и тол таксите наистина да заработят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По този въпрос Вие ли ще вземете думата?
Заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като естествено Вие сте Бюджетна комисия, във Вашите ръце е приемането на следващия бюджет за следващата 2019 г.
Това, което сме говорили, тук е много деликатно и трябва да направим ясно разяснение. По принцип, а и в закона е така, когато плащаш една такса, тя е разходоориентирана. Тя отива за това, което поддържаш и използваш, в смисъл за това, което ти използваш и за неговата поддръжка и модернизация.
Каква е амбицията? Защото проблемът съществува. Над 20 хил.км са пътищата, както и общинските. Ако приемем, че до този момент всяка година държавата субсидира Агенцията, защото приходите й са недостатъчни, следователно при изграждането на тази бъдеща система и тези приходи, които ще постъпват в АПИ, следователно няма да се налага държавата да субсидира Агенцията. Следователно ще бъде освободен ресурс. (Реплики.) Аз затова казах, тъй като Вие сте Бюджетна комисия и ние сме народни представители и имаме тази възможност, това естествено зависи от Министерството на финансите да търсим варианти чрез капиталовите трансфери, което се прави от държавния бюджет към общините, целево да се отпускат повече средства, именно с цел изграждане на тази общинска пътна инфраструктура.
Другото, което трябва също да се спомене – това го казаха вчера колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, има вариант, има възможност тази отворена система част от общинските пътища, които са в прилично, добро състояние, да бъдат обхванати от системата, да се плаща отделно за тях и приходите съответно да отиват в общините.
Това, разбира се, е една идея, която не е разработвана на този етап, но в бъдеще предстои може би. Но в бъдеще може би да се случи.
Така че това е според мен по-логичният вариант, защото все пак когато плащаме за нещо, плащаме за услугата, за да минеш по този път, а парите отиват за нейното поддържане и рехабилитация. А общинската пътна инфраструктура е нещо съвсем различно от републиканската. А освен това там няма и транзит. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Ненков.
Напълно поддържам това, защото то не е въпросът – логично ли е или не, а то не е законно. Когато имаме такса, каквато е в случая тол таксата или винетката, тя е също форма на такса, тя отива за онези разходи, за които се плаща. Това не е данък, който можем да преразпределяме по друга база. Така че това, което казахте като вариант, е възможен вариант, но в този закон, а през съответния Закон за държавния бюджет, като се види каква е, така да се каже, сумата, която държавният бюджет ще отдели за АПИ и евентуално по нейно намаление част от него се пренасочи чрез капиталовите разходи за ремонт на пътища по общини. Това е законовият вариант, няма друг вариант. Както и това, което казахте – ако общините направят предложение за определена част от тяхната инфраструктура да се събират такси, което ми се струва, че няма да го направят…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма такава практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е вариантът. Няма как в този закон една такса, която има за цел разходи точно за тези пътища, за които се плаща, да бъде разпределяна на някакъв друг принцип.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, слушах внимателно. Естествено, че ние реагирахме на това, което казват общините, защото те имат основание – имат недостиг на средства. Но е вярно и това, че като плащаш такса за нещо, плащаш за нещо конкретно.
Второ, 20% от приходите е едно и 20% от нетната печалба е друго. Защото величините са много различни. Нали?
Може би сега като обсъждаме бюджета за следващата година, общините имат друго искане, затова част от данъците да бъдат преразпределени и децентрализирани в полза на общините, в това число от ДДС и други варианти. Така че там трябва да търсим възможности за ограничаване на преразпределените бюджетни средства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм с Вас, че друг е законът и друг е редът, за който можем да говорим за допълнително средства за общините. Когато му дойде времето, ще го направим. Друг е въпросът, че когато говорите за преотстъпване – това е само една вметка, също трябва да се има предвид характерът на данъка, който може да се преотстъпи, защото ДДС е изключително неподходящ пример в това отношение.
Заповядайте!
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има логика в това, което каза господин Ненков и уточнението, което направихте Вие, че това е такса и тя трябва да е целева. Само че логиката, която ние представяме чрез това си искане, е следната. Огромната част, ако се абстрахираме от международния трафик, огромната част от този трафик, който минава по републиканската пътна мрежа идва от нашата общинска пътна мрежа. Ако щете, и тези, които произвеждат зърно и го събират от нивите, ако щете, и тези, които секат дървета, първо минават през републиканската пътна мрежа. Ако щете, тези, които гледат животни, тези, които добиват подземни изкопаеми, първо рушат нашата пътна мрежа и след това се качват на републиканската. Чиста формалност е – вярно е, че пунктовете за тол таксата ще бъдат сложени на едно място, където започва републиканската, но нали тези хора идват от общинската пътна мрежа и това, че ще бъде разпределена и върху по-голяма част от пътната мрежа, не представлява според мен по същество нарушение.
Вие си спомняте по бюджетно време, когато обсъждахме проектобюджета, две бяха нашите основни искания. Едното от тях беше точно това. Ние предлагаме един по-траен механизъм и по-траен приходоизточник, устойчив приходоизточник, за който ще може да намерим някакво решение на наистина критичната ситуация с общинските пътища.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите, една вметка.
Първо, тол таксата и винетка са тези, които са предназначени именно за републиканската пътна мрежа. Неслучайно такса МПС е в общините и е общински приход и е в прерогативите на всяка една община, където се намират подобни структури, за каквито споменахте и минават по тази общинска пътна мрежа преди да излязат на републиканската, би могла да помисли за преразглеждане размера на тази текса. Тя е в ръцете на общините. Само че кметовете не желаят да поемат никаква отговорност по отношение на местните данъци и такси, постоянно гледат в канчето на републиката, защото е по-лесно – съжалявам, че го казвам, или най-малкото е по-електорално чуваемо. (Реплики.) Именно, именно. Само че то все има избори, нали? (Реплики.)
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 854-01-69, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 12 юли 2018 г.
Гласували 17 народни представители: за 13, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Благодаря на колегата Ненков и колегите от АПИ и МРРБ.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18 от 9 юли 2018 г.

ДОРА ЯНКОВА: Госпожо Председател, процедура – делегирам гласа си на проф. Гечев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът ще ни бъде представен от господин Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите.
Тук са и госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, госпожа Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
Заповядайте, господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на вторите Планове за управление на риска от наводнения, съкратено ПУРН, и третите Планове за управление на речните басейни, съкратено ПУРБ, както са известни по-често.
За ПУРН – разглеждане на всички аспекти на управлението на риска от наводнения при актуализацията на предварителната оценка на риска, съставяне на карти на заплахата и риска от наводнения, разработване на методики и извършване на проучвания; определяне на програми от специфични мерки или комбинация от мерки за намаляване на неблагоприятните последици, насочени към превенция, защита и готовност за адекватна реакция на населението при наводнения, отчитайки влиянието на изменението на климата.
За ПУРБ – решаване на проблеми, свързани с постигането на съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз за водите; разработване на методики, извършване на проучвания, характеризиране на районите за басейново управление на водите, оценка на натиска, въздействието, риска и състоянието на водните тела; определяне на цели и мерки за постигане и/или поддържане на добро състояние на водните тела в рамките на съответните райони за басейново управление на водите.
С осъществяване на дейностите, предвидени в Споразумението и приемането на ПУРБ и ПУРН от Министерския съвет, ще се постигне изпълнението на индикаторите на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ по приоритетни оси – „Води“ и „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“.
Споразумението е сключено в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и за подкрепа при изпълнението на изискванията на европейското и националното законодателство в областта на водите.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират от европейските структурни инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма за опазване на околната среда.
Общата стойност на Споразумението за дейностите по двата компонента е 34 млн. 500 хил. лв., които ще бъдат предоставени поетапно след одобрение на две проектни предложения и ще бъдат финансирани по Оперативна програма за опазване на околната среда през 2014 – 2020 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сумата е 34 млн. 500 хил.лв.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Точно така, 34 млн. 500 хил.лв. Само за сравнение – тя е почти наполовина по-малко от предходните периоди.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли?
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, знаете, че няколко пъти правим тези коментари. При целия ми респект към Световната банка, с която съм работил като министър и която е свършила много работа за България – няколко пъти става дума, вижте, малко нашата страна се абонира и издържа Световната банка в България.
Чакайте сега! Започнахме речни корита, всичко – онзи ден гласувахме 5 млн. 600 хиляди, тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ казва, че нямали хора. Аз ще Ви докарам три нобелови лауреати експерти за 6 милиона за цяла година. Ще стоят за по милион и половина и няма да мръднат от София. Какво става тук сега?
Имам въпрос:
Първо, в тази поръчка кой е участвал и как спечелиха конкурса Световната банка? Има ли други оферти?
Второ, ние сме страна – членка на Европейския съюз, фондовете са от Европейския съюз, аз знам, че е законно, не казвам, че не е законно, но е логично, извинявайте, че в Европейския съюз няма нито един да ни съветва за речните корита?
Вижте, публична тайна е какво прави Световната банка? Тя ще наеме експерти, които са български, и аз ще направя специален въпрос. Да знаете, ще има въпрос в парламента, като тръгне проектът – отсега да го знаете: кой изпълнява проекта, какви пари остават в България за тези, които ще свършат 99 на сто от работата и колко ще отидат там? Нищо политическо няма! Обаче започвам да вдигам ръце. Тук издържаме фондове, банки и така нататък – световни!
Ще ми дойде Световната банка от Вашингтон, за да ми определя речните корита в Долно нанагорнище. Нещо не е така!
Тъй като сумата е много голяма – аз не съм специалист по геодезия и речни корита, сигурно има и големи разходи, но 34-35 милиона, първият ми въпрос е: кои други са участвали? Това беше какво – търг ли беше, обществена поръчка, каква, имаше ли други кандидати, как определихте Световната банка?
И, второ, какъв е екипът на Световната банка, защото при такава поръчка те трябва да предоставят и екипа, който ще го осъществява? Каква е квалификацията на екипа Ви? Интересувам се този екип български ли ще бъде, от Вашингтон ли ще идват експерти, от столицата Вашингтон ли ще идват да разглеждат реките в България? Сигурно има нещо! Ако може, да отговорите на тези въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: На първия въпрос, господин Гечев, ние се обърнахме и към Европейската банка за възстановяване и развитие, те отказаха, поради липса на експертен капацитет. Отказаха, след проведени разговори – дълги проведени, и споразумение предложихме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест да уточним за протокола – Вие нямате писмен отговор от Европейската банка. От Европейската банка за развитие или от Европейската инвестиционна банка?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: От EBRD.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От EBRD.
Имате телефонни разговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Не, не. Има и разговори, има срещи в Министерството.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, де, има, но те не са юридически основателни. Те са разговори. Аз също водя много разговори.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Нека да дадем възможност на зам.-министър Кънчев да отговори на въпроса, после ще Ви дам възможност за уточняващи въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Не съм водил аз тези разговори, не бих могъл да кажа, затова не бих могъл в категоричност да вляза…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи, единственият е Световната банка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Вследствие на което, съгласно споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие се обърнахме към тях.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам още един уточняващ въпрос. Разбрах. Значи, няма други, освен Световната банка.
Уточняващият ми въпрос. Като ни предлагате да гласуваме 34 милиона сега аз имам въпрос, на който няма как да не знаете отговора, а той е: в кои други страни от Европейския съюз Световната банка оказва същите услуги – по речни корита? Дали ние сме единствени? Ако има и още няколко, просто си оттеглям въпросите. Има ли – в кои страни и кога?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Може би колегите ще отговорят.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Благодаря.
Доколкото сме чували, в Полша.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чували сте.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Да. Не сме проверявали, съжалявам. Не сме проверявали Световната банка къде изпълняват такива услуги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Ще изискаме справка и ще я дадем – къде са изпълнявали – щ дадем справка, това е коректно – по Водния сектор са изпълнявали проекти Световната банка.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: за процедура – господин Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Поради други ангажименти давам гласа си на проф. Гечев.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-министър! Аз искам да попитам защо авансовото 50%-но плащане се прави на такъв ранен етап? Фактурата трябва да се издаде 30 дни от влизане в сила на Споразумението и плащането трябва да стане до 60 дни. На много начален етап от самия проект. Проектът е за 51 месеца, а ние плащаме в началото 50%, а първата година се плаща 60% от проекта. Това ми е въпросът. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Кънчев, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Тъй като ПУРП и ПУРН са стратегически документи, сроковете за изпълнение са изключително важни, затова е предвиден аванс от 50% с цел по-бързо сформиране на екипите по изпълнение на дейностите. Тъй като организацията е международна и е необходимо мобилизиране на международен експертен екип. Те трябва да сформират екип, по който формират разходи, така или иначе. Допълнително то е и в наш интерес, доколкото подобрява индикаторите по усвояване на средствата, ако трябва да сме директни и коректни.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, има ли друг въпрос? Няма.
ДОРА ХРИСТОВА: На мен лично не ми стана ясно. Искате да кажете, че 50% плащаме предварително, за да поканим екипа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: За да сформират те международния екип, тъй като този екип е международен.
Втората причина е, че ние нямаме нищо против по-сериозното авансово плащане, тъй като става дума за сериозна финансова институция, при която финансов риск не съществува, а от друга страна, това подобрява индикаторите по изпълнение на Програма „Околна среда“, което е в наш интерес.
ДОРА ХРИСТОВА: Излиза така, че ние ги финансираме, едва ли не, предварително.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Плащаме за услуга.
ДОРА ХРИСТОВА: Защото проектът е за 51 месеца, близо 5 години. На втория месец им плащаме 50%, а до края на годината 60%, това – в първата година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Но първоначалните срокове са изключително компресирани.
ДОРА ХРИСТОВА: Аз гледах – съвсем начални са…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Проектът е изключително закъснял и първоначалните срокове по изпълнение на дейностите са изключително компресирани в първия етап на изпълнение на дейностите. Но то е свързано с набирането на голям екип, който едновременно започва работа и по двете направления по ПУРН и по ПУРП. Това са осем проекти, и то на територията на цялата страна едновременно. А проектът е закъснял вече изключително – две години.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре.
Ще считам, че вече изчистихме въпроса. Ако няма други въпроси, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за Република България между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-18 от 9 юли 2018 г.
Гласували 16 народни представители: „за” - 10, „против” - 5, „въздържали се” - 1.
Приема се.
Господин Иванов – процедура.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Госпожо Председател, поради друг служебен ангажимент, моля да ме извините – делегирам гласа си на Вас. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56 от 20 юни 2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители – второ гласуване.

По точка трета от Министерството на финансите тук са:
От дирекция „Регулация на финансовите пазари“ – Цветанка Михайлова – директор, Елка Шонгова – държавен експерт, Надя Даскалова – държавен експерт.
От Централния депозитар – Васил Големански – изпълнителен директор.
От Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел – Маню Моравенов – председател.
И господин Делян Добрев – вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Наименованието на Закона е прието.
Параграф 1.
Предложение на народния представител Делян Добрев:
Параграф 1 да се измени, така както е посочено в раздадения и получения от Вас текст.
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:…“
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, само искам да кажа, че имахме много голяма работна група с колегите от Министерството на финансите, за което им благодаря и с гилдията, така да се кажа, за което също благодаря. Това са постигнати консенсусни текстове, които се подкрепят и от Министерството на финансите на сто процента. Ако те имат, каквито и да било, забележки по тези текстове, сега ще имат възможност. Но няма да имат, защото всичко е съгласувано до последната запетая и до последния момент. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Моля да гласуваме § 1 в редакцията на работната група.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Предложение на народния представител Делян Добрев – да се създаде § 1а.
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група предлага да се създаде нов § 2:…“
Гласуваме за новия § 2.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.

„Предложение на н.п. Делян Добрев – параграф 2 да се измени така:…“
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:…“
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Предложение на н.п. Делян Добрев – Параграф 3 да се измени така:…“
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 4.
„Предложение на народния представител Делян Добрев – Параграф 4 да се измени така:…“
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 5.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 5, който става § 6 – § 6 е в редакцията на работната група. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 6.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 6 да се измени така:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Предложение на народния представител Делян Добрев – за създаване на §6а и 6б.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
„Работната група предлага да се създадат нови § 8 и 9:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграфът е приет.
Параграф 7.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 7 да се измени така:…
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 8.
„Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 8 да се измени така:…“
Работната група подкрепя по принцип предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.

Параграф 9.
„Предложение на народния представител Делян Добрев – Параграф 9 да се измени така:…“
Работната група подкрепя предложението.
„Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §9, който става § 12:…“
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграф 9, който става § 12, е приет.
Параграф 10.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е отхвърлен.
Параграф 11.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 11 да се измени така:…
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §11, който става § 13:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 12.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 12 да се измени така:…
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за §12, който става § 14:…
Изказвания?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Някакво колебание имам тук. Говорим за § 12, нали така – с ал. 5 и ал. 6, на стр. 14, където пише, че дружеството със специална инвестиционна цел, което секюритизира вземания може да… Понеже пише „да инвестира до 20 на сто от активите си“, нямам нищо против. Просто вносителят да каже защо не 15 на сто, а 20 на сто, примерно? Става дума за дружество със специална инвестиционна цел, което секюритизира вземания, може да инвестира до 20 на сто от активите си във вземания обект… Това е текстът по вносител.
РЕПЛИКА: Член 22 по вносител, § 12 по вносител и чл. 22.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: това е текст от първо четене на Законопроекта. Тези проценти бяха коментирани в рамките на Съвета за капиталовия пазар с Министерството на финансите и с КФН. Там общото мнение беше, че 20% е коректният процент.
Така и така обаче съм взел думата, бих искал да заявя изказване за следващия параграф.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест не е имало противоречие между държавните институции.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, тук си е 20%.
В следващия параграф има грешка, на която искам да обърна внимание.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Гласуваме редакцията на работната група за § 12, който става § 14.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 13.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 13 да се измени така:…
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:…
Господин Добрев, заповядайте за изказване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
В ал. 10 от моето предложение е некоректно – всъщност това не е била моята воля, тъй като дебатите с експертите, които оформиха предложението, идеята беше, че едно такова SPV, инвестирайки в големи проекти, той разполага с лимитирани средства собствен капитал и по-голяма част, които са заемен капитал. Идеята тук беше 25% са собствените средства и 85% да са привлечените средства, което неправилно е отразено в моето предложение. Аз не съм го доогледал. Тоест в окончателната редакция на § 13, който става § 15, предлагам в ал. 10, както е записано, за да не променяме целият текст, единствено „в размер до 50 на сто“ да го заменим с „в размер до 70 на сто“.
Още веднъж ще обясня. Такива проектни компании, за които се касае в случая, обикновено се финансират с 30% собствени средства и 70% привлечени средства. Такъв е случаят с големите енергийни проекти например. „Южен поток“ беше 30% - собствени средства, 70% - привлечени. „Белене“ е по същия начин.
Ако ние искаме някой да инвестира в голям обект, в МОЛ например или в офис-сграда в София, трябва да му дадем възможност това дъщерно дружество да може да се финансира на проектен принцип с по-голям процент заемно финансиране. Целта на този закон не е – всъщност това не е подходяща конструкция едно публично дружество, набирайки средства от капиталовия пазар, да инвестира в кооперациики, а по-скоро да инвестира в молове, в големи офис-сгради, където финансирането е на проектен принцип. Принципът не само в България, а и в целия свят, е собствените средства да са около 30%, а заемните – 70%.
Конкретното ми предложение е думите : “в размер до 50 на сто“ да се замени с думите „в размер до 70 на сто“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, подкрепяме – такава е практиката и на Световната банка, EBRD. Логично е, няма проблеми да го променим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това e предложение, направено по реда на чл. 83 от Правилника.
ЗАМ.-ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Подлагам предложението, направено по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на гласуване.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване текста на § 15 в редакцията на работната група заедно с току-що гласуваната поправка.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 14.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 14 да се измени така:…

Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 15.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 15 да се измени така:…
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Предложение на н.п. Делян Добрев – да се създаде § 15а:…
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 18:…
Има ли изказвания по § 18? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 16.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 16 да се измени така:…
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 17.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 17 да се измени така:…
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 21:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме нов § 21.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Новият § 21е приет.
„Преходна разпоредба“.
Предложение на народния представител Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Наименованието на подразделението е прието.
Параграф 18.
Предложение на народния представител Делян Добрев – параграф 18 да се измени така:…

Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 22:…
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Параграф 23.
Работната група предлага да се създаде § 23:.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Новият § 23 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
Благодаря, колеги, за експедитивната работа.
Напомням, че във вторник, 24 юли 2018 г., от 15,00 ч. в другата сграда ще проведем извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда СТОЯНОВА
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения АНГЕЛОВА