---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 38

На 12 юли, четвъртък, 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект за решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход, придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за военноморските сили, № 802-03-9 от 2 юли 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане, № 802-01-17 от 2 юли 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60 от 29 юни 2018 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
4. Изслушване на кандидатите за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в Комисията по бюджет и финанси.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова и заместник-председателя Евгения Ангелова.
* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум – откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Проект за решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход, придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за военноморските сили, № 802-03-9 от 2 юли 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане, № 802-01-17 от 2 юли 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60 от 29 юни 2018 г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
4. Изслушване на кандидатите за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в Комисията по бюджет и финанси.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Дневният ред е приет с пълно болшинство.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД, ПРИДОБИВАНЕ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН МОДУЛЕН КОРАБ.
Заместник-министър Величков от Министерството на отбраната ще ни представи Проекта за решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по бюджет и финанси, на Вашето внимание представям Проекта за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за нуждите на военноморските сили.
Както Ви е известно, Проектът е актуализиран предвид на това, че в началото на настоящата година поради неуспеха за подписване на договор с единствения потенциален изпълнител, подал офертата през месец декември миналата година, беше изготвен Доклад за отклонение. С този доклад назначената със заповед на министъра политико-военна направляваща група даде указания на Борда за управление на Проекта за промяна в няколко основни параметри.
Първо, бяха променени някои от тактико-техническите данни в заданието, касаещи автономност на плаване, скорост на плаване, далечина на плаване, екипаж, десантен състав, включително дължина и други физически параметри на платформата. С указания на същата политик-военна направляваща група беше дадено указание на Борда за управление на Проекта за промяна и по отношение на вариантите за придобиване. Известно е от предходния проект, че вариантът беше един-единствен и включваше разработване и производство на модулен патрулен кораб.
В момента разширените варианти са с придобиване на нов отбранителен продукт, включително на базата на лицензионно споразумение или комбинация от двата. Няма платформа, която да съществува във вид, какъвто е един автомобил, придобиващ го с всички характеристики. При корабите като сложни устройства има модификация, тоест в настоящия момент почти всички потенциални кандидати за участие в бъдещото наддаване ще следва да се съобразят с изискванията на военноморските сили и действащите изисквания в ТТЗ с цел да бъдат изпълнени тези условия.
Следващата промяна – не Ви казвам съдържанието на Проекта, само промените – по настояване на политико-военната група бяха изпратени писма до всички участници, които подадоха RFA на предходната процедура, но не подадоха оферти, за да научим каква е причината да се стигне до подаване само на една-единствена оферта.
Всички потенциални участници обясниха едно – първо, нивото на класификация, което беше по-високо от „Nato Restricted“, включително с комбинацията подготовка на офертите на български език, с даване на възможност те да оферират в определения тримесечен срок.
Понастоящем това вече е променено и нивото на класификация „Nato Restricted“ или по нашата класификация е „поверително“.
По отношение на финансовата схема, което най-вероятно касае по същество Комисията, е променена от предходните шест години на девет години, като освен плащанията, които са разсрочени в рамките на тези години, следва да уточним, че придобиването ще бъде осъществено до четвъртата за първия и до петата година за втория кораб, след което ние ще продължим да плащаме към избрания изпълнител.
По отношение на стойността. Добавена е сумата за данък добавена стойност към известната стойност 820 милиона по настояване и в координация с Министерството на финансите.
По отношение на Проекта. Променен е в частта изграждане на два етапа, като в момента Проектът следва да бъде изграден на един етап, тоест базовата част, платформата, плюс въоръжението – сензорите, и са дадени три опции. От военна гледна точка тези опции са допълнителни, като създават допълнителна функционалност за военноморските сили, а именно средства за водене на радиоелектронна борба като първа опция, която ще бъде бонусирана, ако бъде представена в рамките на тези финансови средства.
Втората опция, която могат да представят участници или комбинация от тях, е свързана с хидроакустичната станция – боксируемата, и на трето място – с предоставянето на линк 16.
Госпожо Председател, завърших.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам следния въпрос: тъй като ние обсъждахме няколко пъти въпроса, че както другите страни – и от Източна, и от Западна Европа, от НАТО, когато сключват подобни сделки, правят всичко възможно да се увеличи процентът на офсет. Съвсем естествено и ясно е, че в България има неща, които ние не можем да произвеждаме, искам да попитам: какъв е процентът по Вашите разчети? Каква част от тази стойност ще се реализира в България и каква част ще се реализира от други фирми?
Не питам за подробности на самата технология, защото най-вероятно те няма да се осъществяват на едно и също място. Какво очаквате в България? Българските фирми какво ще произведат от този кораб като дял?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря.
Господин Гечев, в частта на Проекта за инвестиционен разход сме разписали индустриално сътрудничество. Известно е, че след въвеждането на Европейската директива, която практически отмени офсетите и въвеждането на Наредбата в България, която касае индустриалното сътрудничество, ние сме разработили тази му част в запис, който казва следното: „Потенциалният изпълнител на Проекта – избраният, следва да изпълни поне един по двата кораба като строителство тук в България, включително интеграцията на сензорите и на въоръжението“. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси и изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Актуализирания проект за инвестиционен разход, придобиване на многофункционален модулен кораб за Българските военноморски сили.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – 1, въздържал се – 1.
Проектът за решение е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО САУДИТСКА АРАБИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ.
Заместник-министър Велкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Подписаната на 29 ноември 2017 г. в Риад Спогодба между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане има за цел да премахне неблагоприятните икономически последици от двойното данъчно облагане на доходите и печалбите на местните лица.
Кралство Саудитска Арабия представлява перспективен партньор за търговско-икономическа активност на България като нов пазар за инвестиране на свободни капитали. Спогодбата ще допринесе за реализиране на реални и облекчени от данъчна гледна точка възможности за дружествата, местни лица на двете държави да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни сфери и отрасли.
Към настоящия момент двустранните ни икономически отношения, в това число търговският обмен между България и Саудитска Арабия, са твърде ограничени и не отговарят на реалните възможности и интереси на двете държави. Перспективи в износа на България за Саудитска Арабия и потенциал за коопериране между фирми на двете държави имат българските инженерингови услуги и сътрудничеството в областта на транспорта, пътното строителство и промишлеността.
Бъдещият инвестиционен интерес и създаването на благоприятни условия за сътрудничество между двете държави обуславят необходимостта от предоставяне на данъчни облекчения на местните лица във връзка с инвестиране на капитали и осъществяване на стопанска дейност на територията на другата държава.
Подписаната спогодба, след влизане в сила, ще бъде ефективен инструмент за регулиране по най-благоприятен и взаимноизгоден начин на всички проблеми между двете държави в областта на международното двойно данъчно облагане. Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът ми е: по Ваши разчети за какви данъчни приходи говорим? Какви активности има България към Саудитска Арабия и обратно, като сте подписвали този документ? Какви са разчетите, какви са ефектите за България? Имате ли числа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Към момента стокообменът, който има България с Кралство Саудитска Арабия, е с положително салдо, като за 2017 г. е 7 млн. щатски долара, износът ни е 39,3 млн. щатски долара, а вносът е 32,3 млн. щатски долара. Най-висок е бил стокообменът ни през 2011 г., когато отново е било положително салдото, но е било 265,7 млн. щатски долара. Тогава основно сме изнасяли нефтени масла, на които в момента е спрян износът за там.
През 2017 г. България е изнасяла арматурни артикули за тръбопроводи, устройства с течни кристали, електрически трансформатори, медна ламарина и стоки от хранителната промишленост, докато вносът ни от Саудитска Арабия е от отпадъци - отломки от мед, полимери на пропилена и нетъкани текстилни материали.
Надяваме се, че след подписване на тази спогодба, дружествата от двете страни ще проявят интерес да развият икономическото сътрудничеството между двете държави и да се възстанови салдото, което сме имали през 2011 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Двойното данъчно облагане няма нищо общо с търговията. Аз Ви питам за инвестиции, които има там и тук, защото това, което се облага, е стопанската дейност. А търговията – те имат някаква връзка, защото ако има по-голямо съвместно производство, логично е да има и по-голяма търговия. Но този закон, няма нищо общо с търговията. Това за Ваша информация.
Беше ми любопитно да знам колко получаваме ние от данъци, колко получават те, но поне сме спокойни, че при такова споразумение по-вероятно е те да инвестират тук, отколкото ние там. Това ме кара да мисля, че съм склонен да гласувам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет единодушно.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Вносители: Менда Стоянова и група народни представители.
Давам думата на вносителя да каже две думи за Законопроекта.
Уважаеми колеги, Законопроектът за промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, който беше внесен, включва промяна в ставката на нагреваемите тютюневи изделия, като предложението е акцизната ставка, с която се облагат нагреваеми тютюневи изделия, да бъде изравнена с размера на конвенционалните цигари.
Кое мотивира вносителите за подобно предложение? Ако си спомняте, миналата година, преди приемането на бюджета, когато разглеждахме данъчните закони, на тази маса надълго и нашироко обяснявахме, че това изделие – нагреваемо, няма регламентация в България и следва да бъде включено по някакъв начин за облагане с акциз. Тогава и производителите на това изделие, мисля, че и Институтът за пазарна икономика беше сериозно намесен в дискусията и ни убедиха, че трябва да бъде включено в Закона за акциза, и да бъде със ставка равна на ставката на тютюна за пушене. Тази ставка, както знаете, в България е 152 лв.
Към месец май 2018 г. обаче данните показаха, че само за по-малко от една година въпросното изделие е увеличило пазара си на разпространение с около 50%, като в началото на годината заема около 1,3% от пазара на тютюневи изделия с тенденция, ако продължи този темп дори без да се завишава, до края на годината той да стигне 1,6%, а догодина да премине и 2%.
Освен всичко останало, агресивната реклама и това, че в България, както и в другите страни, навлизат и нови подобни нагреваеми изделия, произведени от други производители, и почти всички производители на тютюневи изделия са се ориентирали към производство и разпространение на подобни изделия в най- различни вариации, а и изследванията, които са правени, показват, че в следващите години ще има рязко повишаване на дела на тези изделия от общия дял на тютюневите изделия, което при проста сметка показва, че в бюджета ще се получи дефицит.
Ако вземем конвенционално тютюнево изделие – цигари от среден клас – 5,50 лв., колкото е и стойността на кутия от малките цигарки на нагреваемото изделие, носи за бюджета акциз в размер на 3,56, а за нагреваемото изделие този акциз е в размер на 0,93 ст. Разбирате, че тази разлика формира дефицит в бюджета, който има тенденция да расте лавинообразно. Поради тази причина ние направихме това предложение, като идеята беше, докато още не е разпространен толкова много продуктът, да е наясно, че ще носи в бюджета толкова, колкото и конвенционалните цигари и да се застраховаме за приходите за бюджета.
Всички бяхте свидетели на разразилата се буря по медиите по тази тема, която за мен наистина е много интересна буря, защото, след като това изделие държи само 1,6% от пазара, бурята приличаше не на 1,6, а на 66% от пазара, явно реагира на това изделие. (Реплика от Румен Гечев.) Точно затова. Аз обясних, господин Гечев, че го променяме, защото тенденцията е силно нагоре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Затова има буря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, тенденцията е силно нагоре и затова искахме по-рано това да се случи.
След като получихме изключително много становища от неправителствени организации, от различни здравни и нездравни организации, и след разговори с различни тютюневи производители не само с този, който в момента е на пазара в България с това нагреваемо тютюнево изделие, и тези, които ще навлизат на пазара, както и след дискусии в парламентарната група и с нашите коалиционни партньори достигнахме до две становища, което включва два компонента.
Първият компонент е, че е неправилно акцизът на това изделие, колкото и да е той, да се формира по начина, по който се формира акцизът на останалите тютюневи изделия, а именно на бройка и на процент от цената. Тоест начинът, по който се облага изделието, би създал невъзможност други видове изделия да се облагат по този начин. Ще трябва все нови и нови начини да записваме в Закона, тъй като тези изделия, след задълбочено проучване на този пазар от мен като непушач и върл противник на всякакъв вид пушене, стана ясно, че те може да бъдат в най-различна форма, да не са на бройка, може да бъдат на някакви капсули, да бъдат в различни видове опаковки, може да бъдат тютюн, който не е само със сухо вещество, а и с някакво течно вещество и така нататък, което на практика означава, че, за да имаме единна данъчна основа за всички видове бъдещи нагреваеми изделия, тя наистина трябва да бъде именно процентът или грамажът на тютюна, който се съдържа в това изделие. Така че в това отношение между първо и второ четене ще направим промяна в тази посока, защото това е правилно и разумно.
Размерът на акциза няма да го коментирам от позицията на данъчната основа, която е в момента, а ще говорим за размер на акциза като относително тегло спрямо акциза на конвенционалното изделие. В Проекта е предложено те да се изравнят, тоест 100%. След разговори и след запознаване с европейската практика, която показва следното: средното ниво на облагане в Европа е 32%, при сега действащия Закон имаме облагане на тези изделия в размер на 26% от конвенционалния акциз, като се намираме горе-долу в средата на Европейския съюз. Преди нас са основно западните държави, а след нас са държавите от източноевропейската част на Европа, с малки изключения Холандия например, но тяхното законодателство е малко по-различно. Съседните ни държави, да речем, Гърция е около 35%, като в Испания и Италия достига до 50%, а във Франция дори е 67% от конвенционалния акциз.
Съобразявайки се с тази тенденция, пак казвам, и с разговорите, които проведохме с нашите партньори от „Обединени патриоти“, достигнахме до извода, че повишението на акциза трябва да се случи, но трябва да е по-плавно, поради което ще предложим изменение между първо и второ четене на този законопроект така, че акцизът, първо, да бъде с данъчна основа – количество тютюн.
Второ, да бъде в размер, който да достига около 40% от конвенционалния акциз, казвам, това е първа стъпка към едно плавно повишаване на акциза на това изделие. Скалата или стръмнината, с която ще се повиша акцизът във времето, може би ще зависи и от това доколко агресивно това изделие ще заема дял в пазара на тютюневите изделия, както и от това колко още компании ще навлязат, защото това също означава по-голяма реклама и по-голям дял.
Мисля, че казах почти всичко, което мисля. Не искам като Бюджетна комисия да засягаме темата за вредността на това изделие, но ако искате, можем да поговорим и на тази тема – дали то е повече вредно, или по-малко вредно. Мисля, че ние, занимавайки се с облагане на различни акцизни стоки и с ДДС, и с акцизи, досега не сме правили някаква разлика в размера на облагането, съобразно това, дали едно изделие е полезно или не е толкова полезно.
Други, които желаят да вземат думата?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че е задължително да започнем със здравето и още в началото искам да декларирам, че не съм пушач. Никога не съм имал, нямам връзки с никакви тютюневи и други фирми, така че съм свободен да изразя мнението си. Здравето е важно точно за Бюджетната комисия, тъй като, всички ще се съгласим, данъците имат различни функции.
Едната функция е пълненето на бюджета, за която ние работим, другата функция е промяна на поведението на пазарните субекти и на индивидите – това го пише във всеки учебник по финанси или икономика, поради което данъците са диференцирани навсякъде по света. Един от критериите е именно здравето. Ще Ви дам много примери. Един от тях е хибридните коли.
Госпожо Стоянова, Вие сигурно знаете, че данъците, които плащат собствениците на хибридни коли, са по-малки от тези на дизелови или бензинови. Така ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Екологичните такси са по-малки. Данък добавена стойност, доколкото имам спомен, е еднакъв независимо дали е хибридна колата, или друга.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Дали ще ги наречем екологични такси или акцизи, акцизът също е данък, но понеже е специален данък се нарича акциз. Следователно, навсякъде данъците, когато касаят стоки, алкохол, цигари и други вредни за здравето стоки, държавата, освен че осигурява приходи в бюджета, налага по-висок акциз или въобще налага акциз именно, за да ограничи потреблението на вредни стоки. Така че тук няма какво да коментираме.
Второ, ще Ви дам втори пример. Във Федерална република Германия, знаете, че няколко фирми на практика спират производството на коли-дизел, така ли е? Редица региони в Германия, градове в САЩ, Япония и други започват да забраняват дизеловите коли. Тези хора губят не милиони, те губят милиарди от заети, от работни места и други. Защо? Защото здравето на хората, на гражданите е по-важно от приходите.
И затова нашият първи аргумент е, че ние не можем да облагаме с едни и същи данъци стоки, които по мнението на безспорни авторитети в тази област, медици и други, е по-малко вредно. Не че не е вредно, по-малко вредно, е изразът.
И аз слушах предавания, гледах в медиите, не е ли ясно, че традиционните цигари, съдържат освен никотин – дори се учудих, като казаха над 8000 токсични вещества, докато в цигарите само с нагряване си остава вредната съставка никотин. Но те са по-малко вредни, казват експертите.
На следващо място – Европейският съюз, ако не сте разбрали, понеже идвам направо, мислех да си донеса от кабинета разпечатката, но, ако не знаете да Ви кажа: Европейският съюз е поръчал специално изследване, което ще бъде готово в началото на месец септември, тъй като Европейският съюз е отложил решението за директивите си по тези цигари именно, за да получи допълнителна информация – лабораторна, за здравето, данъчна и така нататък.
Оттук възникват два въпроса: защо преди осем месеца сме приели този закон, което ще рече, че разчетите не са били точни? Как не сме предвидили тези тенденции? Тези, които са писали Закона, не са ли чели тенденциите, направени от авторитетни европейски и други източници? Там съвсем точно пише как растат дяловете на тези пазари, в това число и Великобритания – от 7 млрд. паунда на 45 млрд. следващите 7 – 8 години – става дума за електронните цигари и цигарите, които са с нагряване. Хората имат сериозни анализи.
Второ: кое налага сега да правим тези промени? Защо не изчакаме Европейската комисия до началото на месец септември, останали са два месеца, и да направим поправка в Закона през месец октомври или ноември? Иначе най-вероятно ще се окаже, че, ако Вие сега гласувате тези поправки в Закона, най-вероятно след 2 – 3 месеца, може да си го запишете, пак ще се съберем да променяме Закона, защото не допускам, че сега ще налучкаме точния акциз, който най-вероятно ще бъде намаляван именно поради причините, които споменах.
Тоест от гледна точка на здравето на хората, което е много по-важно – не видях никъде разчети, и на края ще Ви попитам: Вие имате ли разчети? Ако не влязат в бюджета тези, колко милиона казвате Вие – 100 милиона ли, тридесет милиона?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм казала 100 милиона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, два пъти по 15 милиона – 30 милиона, казахте. Имате ли разчети колко милиона ще струва на българското здравеопазване да лекува тези хора, когато отидат при Здравната каса – тези, които гълтат тези над 8000 токсични вещества? Има ли такива разчети? Защото аз не видях – няма. Ако трябва да бъдем точни, хората, когато смятат какво губят, смятат и какво печелят. А ние такива разчети нямаме.
И тъй като здравето на хората е най-важно и ние трябва да стимулираме потреблението на стоки и услуги, които са безвредни или по-малко вредни…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би полезни…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, никога не съм казвал. Аз казах по-малко вредни. Няма полезни цигари. По-малко вредни.
Ние имаме позиция да гласуваме „против“, тъй като човекът е по-важен от парите. При други равни условия. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Вземам правото си да Ви отговоря.
Първо, наистина направихте страхотна пледоария, която защитава по-малката вредност на въпросните нагреваеми изделия, без да има достатъчно на брой аргументирани изследвания от независими лаборатории, включително за въздействието на тези изделия.
Чакаме Световната здравна организация, чиято работа е това, както и въпросното изследване може би на Европейската комисия, което, да се надяваме, че не е финансирано от производители на подобни изделия, но бих Ви поставила въпроса по друг начин: ако трябва чрез данъчната система и по-скоро да стимулираме по-малко вредното изделие – нагреваемо, предлагам вместо него да стимулираме изяждането на по една ябълка сутрин, което, гарантирано и доказано от много години, е много по-добро за здравето отколкото пушенето на нагреваеми изделия. Разбира се, това е в кръга на шегата. Ще имате възможност да направите дуплика…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една реплика само, ако разрешите. Аз бих Ви предложил вместо ябълка да вдигнете данъците на хората с „Бентли“ и яхти, които са 10%, като на бедните и тогава ще приберете повече от ябълката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, доколкото имам спомен, в българското законодателство по отношение на косвения данък ДДС няма диференцирана ставка спрямо вредността или полезността на едно или друго изделие и не виждам причина защо трябва да стимулираме през бюджета това изделие на едни пушачи, които все пак си остават пушачи и би трябвало да си поемат своя дял на допълнителни приходи в бюджета, след като имат този вреден навик.
А колкото до това има ли разчети как това ще намали заболеваемостта, нали се сещате, че от изделие, което от една година е на пазара или от две години в Европа, няма как да има подобни изследвания и наблюдения, за да го вадите като аргумент. И Вие, като един сериозен професор, мисля, че ще се съгласите с този мой аргумент.
Други колеги за изказвания?
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Първо, да напомня, че коментираме акциз, а не ДДС.
Щях да направя предложение да бъде оттеглен този законопроект, защото не му е времето днес да го гледаме и Вие много добре знаете това – по средата на годината да променяме данъчни ставки. Това не го позволява и Законът за публичните финанси – на първо място.
И понеже тук надълго и нашироко и господин Гечев, и Вие говорихте за здравето – той застъпва една теза, Вие застъпвате друга. Другата слабост и това, което не са свършили вносителите, е, че липсва именно оценка на последващото въздействие. Само преди осем месеца приехме този законопроект. Тогава и Вие приехте, че тези изделия са по-малко вредни и трябва да бъде определен акциз.
Сега липсват всякакви анализи. Тук Вие ни обяснявате нещо, но то не е достатъчно да ни убедите, че за осем месеца стигнахте до извода, че тези изделия са вредни вече, а не са по-малко вредни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не говорим за вредност, моля Ви, не ми вкарвайте думи в устата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ами, Вие искате да ги изравните заедно с конвенционалните цигари.
Когато преди 8 месеца определихме размера, мотивите бяха точно тези – тъй като са по-малко вредни, ще бъдат на нивото на нарязания тютюн. Каквото и да Ви е становището, то трябва да е писмено. Законът за нормативните актове казва какво трябва да е то – последваща оценка на въздействието. Такава липсва.
Няма как да се съгласим с мотивите, които изнасяте и с анализите, които липсват. Ако увеличим акциза в размерите, които са по Проекта, дори това, което сега казвате, че по новия начин, по който явно този парламент прави законодателство – нещо се внася, после всичко се променя пак, цените на това изделие в България ще бъдат много по-високи – с 40%, както казахте, от конвенционалните цигари, което означава, че тези, които пушат такива цигари, ще търсят или това изделие, защото те не са точно цигари, ще ги търсят в съседните на нас страни – Румъния, Сърбия, Гърция и това ще води и до контрабанда, което, не смятам, че е идея на този законопроект.
По отношение на размера – акциз, който, видиш ли, се губел. Няма как да се губи акциз, който никога не е внасян от това изделие.
Госпожо Стоянова, изгубен акциз няма. Напротив, акцизът е много по-висок като общи приходи. Ако се окаже, че приходите са толкова по-малко, а това изделие наистина е по-малко вредно и има опасност за приходите, вариантът е да се увеличи акцизът на другите цигари. Има други варианти и ред начини, по които може да бъде регулирано това.
Отново казвам: няма как да подкрепим Законопроект, внесен набързо, неясно защо по средата на годината, който е в противоречие и на законодателството, което ние правим, така че подкрепа от наша страна няма да има на този етап.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само две корекции, господин Търновалийски. През цялото време – и миналия път, и сега не говоря за по-малко вредни или по-малко полезни, просто защото няма твърди данни. Говорим именно за облагане с акциз и за размера на този акциз. Колкото до това, че няма загуба на приходи, просто е смешно, защото е ясно, че новото изделие не се пуши от непушачи, които сега пропушват ново изделие, а от пушачи, които престават да пушат конвенционалното изделие и започват да пушат новото, така че, дето се казва, елементарна сметка. Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ако въобще няма пушачи в тази държава какво ще направите, госпожо Стоянова?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чудесно! Като няма пушачи…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ще обложите хляба с акциз може би?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не. Господин Търновалийски, ако няма пушачи, ще има силно намаление на разходите за здравеопазване – това, което господин Гечев каза, и в това няма нищо лошо.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Този анализ Ви липса, госпожо Стоянова, към Законопроекта. Да, и оценка на въздействието Ви липсва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оценката на въздействието върху приходите на бюджета я споменах преди малко. Благодаря.
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, аз не бих могъл да се съглася с твърдението на господин Гечев. Подписал съм този законопроект в качеството си на член на НФСБ и твърдо ще искам акцизът да остане в този вариант, който е в Законопроекта, а не да бъде намаляван и ще Ви кажа защо.
Има писмо от Световната здравна организация от 3 юли 2018 г., изпратено до Министерството на здравеопазването, в което писмо, уважаеми представители на бизнеса, се казва следното: „Всички форми на тютюн са вредни, включително и нагреваемите тютюневи изделия. Тютюнът по своята същност е токсичен и ние приветстваме всякакви действия, свързани с повишаване на тези ставки от страна на българското правителство – всякакви политически и регулаторни действия“. Приложен е към точно тези нагреваеми тютюневи изделия. Това е официално писмо, изпратено до Министерството на здравеопазването от 3 юли.
Това, което каза професор Гечев – колко били вредни и колко безвредни, тук има още 4 страници изследвания на Световната здравна организация, които са част от мерките, които прави Европейската комисия в момента – да се види вредността на тези изделия, защото имаме везни, които в момента от едната страна тежат няколко милиарда долара, хвърлени от определена компания да докаже колко безвредни са тези цигари. Цигари ги наричам, защото не съм пушач и дори не искам да знам какво е точното им наименование, никога не съм пушил.
От друга страна, няма нищо, няма никакви изследвания. Тоест цялото обществено пространство е в един облак от рекламната кампания, която е извършила „Филип Морис“ по целия свят. Това са няколко милиарда долара, пръснати в продължение на много години, за да бъдат промити мозъците на хората, че това нещо е безвредно.
Аз питам следното: ако ние приравним акциза към съдържание на тютюн, те утре могат да си измислят цигари, в които не се съдържа абсолютно никакъв тютюн. За тях колко акциз ще искаме? (Реплики.)
Друго: производителят се е съгласил на кутийките на тези цигари да бъде поставен надпис, че уврежда здравето. Това означава, че ние не можем да говорим въобще за степен на безвредност, защото към този момент тя не е изчислена. Няма абсолютно никакви данни, за да твърдим каквото и да е. Спестявайки си тези повече от 2,50 лв. невнесен акциз, компанията си ги прибира в собствения си джоб – 32 билборда има от Северната и от Южната страна по магистралата към Бургас и по пътя към Търново. Броил съм ги, защото направих предишната седмица кръг на България – 32 билборда има на тези награваеми изделия като реклама. Като толкова милеят за пушачите, като им вдигнат акциза, да оставят цената същата, просто няма да прибират тези пари, които прибират в момента в джоба си. Не е права пропорцията, господин Търновалийски, че като им вдигнем акциза, те трябва да вдигнат цената на тези цигари.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това просто е печалба.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Това е печалба, която те си слагат в джоба си и ние се явяваме в тази държава едни опитни мишки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Няма да им искаме себестойността сега, за да изчисляваме колко им е печалбата. Нас ни интересуват приходите в бюджета.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Реплика на колегата.
Колега, Вие показвате някакво писмо до Министерството на здравеопазването. Вижте, ние тук сме Бюджетна комисия, има внесен Проектозакон, към този Проектозакон, ако имаше становище на Министерството на здравеопазването, щях да Ви кажа окей, но такова няма. Тук показваме някакви писма – сигурно производителите могат да извадят други писма…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Официално е писмото.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На кой? На министъра на здравеопазването до Вас?
Ние сме Бюджетна комисия към българския парламент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви!
Господин Търновалийски, благодаря.
ГОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Трябва да имаме становищата на министерствата…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Имам право да се изкажа, нали така?
Процедурата, знаете каква е, минава през всички министерства. Може би една от причините да бъде внесен от група народни представители е именно точно това – да няма становища на министерствата. Но така не трябва да се прави законодателство и виждаме какво се случва. Това не е добра практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Търновалийски за урока как трябва да се прави законодателство. Който желае да вземе информирано решение, трябва също да положи усилия.
Заповядайте, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Дискусията е важна от принципна гледна точка.
Първо, имаме Закон за публичните финанси. Имаме изрични разпоредби, които изрично оказват, че не могат да се променят данъчни закони преди приемането на Закона за държавния бюджет. Ако този Законопроект само в частта си със започване на неговото действие беше 1 януари 2019 г., то тогава акцентът би бил съвсем различен от днешния акцент. Това е принципната трактовка, която аз искам да споделя с всички Вас.
Второ, с промяната, която се предлага в лицето на госпожа Стоянова, всъщност ние признаваме, че сме допуснали грешка, когато сме приемали Закона за държавния бюджет за 2018 г.
И сега влизаме в числата. Ако приемем, че увеличението на този акциз от 1 октомври ще донесе между 15 и 30 млн. лв. допълнително за държавния бюджет, то това би представлявало по- малко от 1% от общия акциз, който държавата събира за всички конвенционални цигари за календарната година.
На второ място, важно е да се каже, че когато се приема даден закон, той би трябвало да се обмисли, да се обсъди на експертно ниво не само на финансово ниво, но и на здравно ниво, тъй като коментираме въпрос, който е изключително важен от гледна точка за здравето на консуматорите на тези изделия. И след внимателен анализ и оценка от въздействието трябва да пристъпваме към приемането на такива промени за, по своя характер, иновативни изделия, които все още не са се наложили на пазара.
Разбира се, тук отидохме в някакви частни случаи – кой колко печелил от тези изделия? В крайна сметка ние създаваме закони, а не сме счетоводители на някого, който произвежда такива нагреваеми тютюнени изделия. Това е от компетенцията на юридическото лице. По-важното в момента е да обясним или по-скоро да се аргументираме защо в началото на седми месец, пет месеца преди приемането и влизането в сила на новия Закон за държавния бюджет, ние искаме тази промяна? Продиктувана ли е от опасността от рязко намаляване на приходите в държавния бюджет от акцизи, или пък има нещо друго, за което макар и да можем да направим за него обосновано предположение, не го коментираме нито на Комисия, нито в пленарната зала?
Ще завърша с последното изречение – то наистина касае здравето на всички консуматори на тези изделия, макар че консумацията на тези изделия е доброволен акт. Очевидно е, че акцизът, в частност върху цигарите, е данък за вредността на консумацията на тези изделия и би трябвало, ако тези иновативни изделия са по-малко вредни, за което вече има определени независими изследвания… (реплики), има на сайта на Американската агенция по лекарствата и храните, които са…(реплики).
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви, колеги!
Благодаря, колега, ако сте приключили.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Аз също няма да подкрепя тази промяна, тъй като тя не е принципна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Господин Лало Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: В продължение на колегата Ламбев ще кажа няколко думи и то не в насока полезността или вредността на тези цигари, а в нарушението на процедурата. Това не е прецедент. Миналата година по същото време променихме структурата на акциза, с което намалихме акциза за по-скъпите брандове цигари, тоест приехме промени в Закона за акциза, с което намалихме приходите от акциз. Сега с аргумента, че се намалели от тези по-безвредни нагреваеми изделия…(Реплики.)
За втори път, точно след една година, променяме Закона за акциза, преди да започне новата процедура за новата бюджетна година, с аргумент, че едва ли не са намалели или не сме събрали 15 или 30 милиона от акциз.
Мисля, че това доказва и една теза, за която говорихме още за Бюджет 2018 г. – грешното планиране от страна на Министерството на финансите. Когато по предложение на Министерството на финансите и на управляващото мнозинство приехме размера на акциза за тези нагреваеми продукти, Министерството на финансите трябваше да знае, че има еластичност на събирането и това ще повлияе на приходите от конвенционалните цигари.
Ще завърша в частта за цигарите. В предложението на Закона има и част за бирените опаковки над 5 литра. Виждам, че въвеждаме практика, която необосновано и неаргументирано, без някакви доказателства за нарушение, защото за разлика от високоалкохолните спиртни напитки няма доказателства за фалшиви бирени продукти, ние въвеждаме облепването на бандероли. За мен, въпреки изказванията, че намаляваме административните тежести на бизнеса, ние въвеждаме практика, поне аз не съм запознат да я има в световен план, с която само и единствено натоварваме бизнеса, като създаваме такова изискване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър. Като съвносител на Закона за изменение и допълнение на акцизите и данъчните складове ще се обоснова защо съм го подкрепил и защо ще се придържам към подкрепата му в пълната му част.
Признаваме грешката от миналата година, която сме допуснали, при първоначалното влизане на стъпването на пазара на този тип продукт – бездимни тютюневи изделия. Не намирам аргументацията на колегите, че, видите ли, трябва да направим промяна, като не признаваме грешка.
Във връзка с това, тъй като многократно от проф. Гечев и други колеги беше застъпвана тезата за някакви опорки: кое е по-малко вредно и кое по-безвредно. Аз ще заявя конфликт на интереси, защото употребявам точно такъв продукт – бездимни тютюневи изделия. Подписал съм декларация пред производителя, че съм запознат, че бездимното тютюнево изделие вреди на моето здраве. На самата опаковка на тютюневите изделия също пише, че те са опасни за здравето и водят до пристрастяване.
Вследствие на това Вашите аргументи, че то било по-малко вредно, склонен съм да запознаете нас, народните представители, в Бюджетната комисия в каква степен е по-малко вредно това изделие, за да се придържаме до такава степен по пропорционалност… (Реплика от Георги Търновалийски.) По Вашата логика е точно така, колега Търновалийски. Точно така е. Аз просто оборвам Вашата аргументация и защитавам моята.
Искам да кажа, че не приемам Вашите аргументи, защото и Световната здравна организация няма становище до каква степен и дали въобще са по-безвредни именно поради причината, че те са отскоро на пазара, а такива проучвания се правят задълбочено и то в течение на много години.
Другото, колегата Ламбев спомена FDF – два пъти отказва признаването на тези продукти за по-малко безвредни в Америка. Два пъти казват, че не могат да признаят, че са по-малко безвредни.
В допълнение на това: запознал съм се с постъпилите становища по първо четене на Законопроекта. В становището на Министерството на финансите е казано, защото многократно се споменаваше Европейската комисия и анализа на разпоредбите на съществуващата Директива, в което се казва, че по отношение на тютюневите изделия, изискващи загряване, а не изгаряне, е обърнато внимание, че същите са обект на търговска реализация в ограничен брой държави членки, вследствие на това на държавите членки е предоставена възможност сами да определят нивата на данъчното облагане на нагреваемите тютюневи изделия. Това е първото, което исках да кажа.
След това ще продължа с Национална пациентска организация, защото и те са били така добри да внесат свое становище по предложения Законопроект за изменение и допълнение. За мен буди недоумение – в една част, обосновано или не, казват защо те не подкрепят това предложение. За мен е малко странно Националната пациентска организация да защитава едни тютюневи изделия спрямо други, при положение че и за двете казват, че са вредни и за пациентите, и за българските граждани, употребяващи тютюневи изделия в какъвто и да е вид.
Накрая, като народен представител и член на Бюджетната комисия, запознавайки се и със становището на вносителите на този тип бездимни тютюневи изделия, не приемам тона, с който те под една или друга форма съветват, видите ли, как ние да изменим акцизното или данъчното законодателство в България.
В заключение само да допълня колегите и проф. Гечев, че акцизът е освен функция на ограничаване на въздействието на вредни вещества, алкохол и цигари, също така е функция на косвен данък, който е за луксозните стоки, тоест не за стоките, които са от първа необходимост. Тези стоки не са включени в ежедневието на всеки, така че мисля, че тук нерегламентирано се придържате към дефиницията за акциз или поне не казвате втората част от нея. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ще направя реплика на колегата. Няма как, колега, да се съглася с Вашия мотив: направихме грешка, признаваме си я. Ние сме Бюджетна комисия, народни представители. Тук ще се играем на проба – грешка?! Миналият път без мотиви определихме, сега – сбъркали сме, отново без мотиви предлагаме нещо, защото ни се струва, че така е по-добре. Смятам, че е прекалено сериозно това, с което се занимаваме, за да го правим по този начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров искаше думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна откъдето започна господин Гечев. Той започна с едно обяснение за акциза и аз може би трябва да се обърна и към колегите от БСП, да припомня какво е принципът.
Принципът на облагане на акциза е облагане на тютюна и както производителят на тези изделия е записал – истински тютюн, който се нагрява.Следователно, след като облагаме тютюна, не мога да разбера какъв принцип Вие спазвате, като отказвате да подкрепите този акциз.
Не говорим за вида на технологията – дали ще е нагряване, или горене, това са два различни типа на използване на тютюна. Ние всички обаче сме се съгласили, че след като ще го облагаме с акциз, следователно той е вреден в зависимост от метода, по който се използва.
Най-вероятно и аз щях да бъда от вносителите на този законопроект, ако личен ангажимент не ме беше спрял.
Както щете да го наричате, да го водите дали е бездимно, или димно, пак Ви обръщам внимание – това е технология, по която се използва изделието. При едното имате горене, при другото –нагряване, но и в двата случая говорите за тютюн.
С госпожа Стоянова проведохме доста сериозен дебат и диалог, пак казвам, още от началото подкрепих Законопроекта, когато тя дойде при мен за подпис на този законопроект. Единственото, което сме дебатирали и с което ще се съглася с Вас, от гледна точка на акцизния календар. За всичко останало не мога да разбера точната Ви позиция, какви принципи защитавате, при положение че самото определение не го спазвате. Това по-скоро е политическа позиция отколкото каквато и да било друга позиция. (Реплика.) Ако бяхме здравна комисия, най-вероятно щяхме да водим диалога колко е вредно за здравето. Като Бюджетна комисия водим диалога дали трябва да се облага или не с акциз и в какъв размер. Нищо повече. Това е принципът на нашата работа. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колега, явно нещо не сте разбрали. Принципът на облагане – да, е тютюнът. И ние на това залягаме. Това е изделия, а не цигара. И с това не сме съгласни. Това го има и в докладите на Европейската комисия. Това е изделие, но не е цигара. Има огромна разлика и няма как да бъдат с един и същи акциз. Смятам, че с това, което госпожа Стоянова каза в началото, тя се е съгласила с това и наистина тези изделия трябва да се облагат по различен начин, защото са много видове и ще бъдем много затруднени да ги облагаме, ако ги облагаме като късове цигари.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Искам да внеса едно уточнение – госпожа Стоянова го каза, може би Вие не сте разбрали. Тя каза: има принципно съгласие за облагане върху тютюна. Така че ние пак говорим за тютюн. В този продукт – както щете го наречете, дали цигари, дали продукт, в него се влага тютюн и ние говорим за облагането на тютюна. (Размяна на реплики между Георги Търновалийски и Николай Александров.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля Ви.
Господин Кирилов има думата за кратка реплика.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Мисля, че не сме разбрани правилно. Дали полезни, вредни или по-малко вредни, в моето изказване нямаше такава теза. Тезата ми е, че за поредна година един или два месеца преди стартирането на бюджетната процедура, правим промени в Закона за акциза. Миналата година по същото време…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не правите реплика по същество.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Миналата година по същото време със същите аргументи намалихме акциза за конвенционалните цигари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други колеги, които желаят да се изкажат по темата, макар че много изчерпателно я минахме.
Много Ви моля, Националната пациентска организация ще се изказва в Здравната комисия. В Бюджетна комисия – не.
От Вас кой ще се изказва, за да му дам думата.
Давам думата на госпожа Джевелекова.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Тук става дума не за конкретна компания и за един конкретен продукт с конкретна марка, става дума за нова категория продукти. Мисля, че на всички стана ясно, че тези нагреваеми, бездимни тютюневи изделия не са цигари и не са електронни цигари. Дефинициите, които има в Закона за тютюна, в Директивата, включително и в Закона за акцизите, ясно определя, че това не е цигара. Няма нужда да изчитам самите определения.
Този продукт подлежи на строга процедура по Закона за тютюна – шестмесечна, в която се разглеждат всички научни данни, които компаниите предоставят. Това сме направили ние, след което продуктът е квалифициран като бездимен.
Здравният профил и здравният риск. Има ли други изследвания, които не са нашата компания, които са правени за това изделие? Да, има. До края на 2017 г. има над 46 научни доклада, публикувани от различни държавни и недържавни научни институти, които потвърждават данните на нашата компания. Те са налични, за обществено достояние. Ние сме абсолютно прозрачни.
Комитетът по токсикология, канцерегенност и мутагенност на химикалите и храните в Англия – проучването е възложено все едно от тяхното Министерство на здравеопазването. Изследвали са нашия продукт и продукта на „Бритиш Американ Табако“, един от техните продукти. Заключенията са следните: тютюневи изделия, използващи принципа на нагряване намаляват излагането на вредни химични вещества в сравнение с традиционните цигари и е вероятно, че има цялостно намаление на здравния риск за пушачите, преминали на изследваните продукти.
Второ, Федерален институт за оценка на риска в Германия изследва нашият продукт и накрая д-р Хенклер, който е ръководител на научния екип – това също е държавен орган, казва: можем да потвърдим, че тези вещества в тютюневите продукти с нагряване без горене, съдържат значително по-малко токсични вещества и очакваме, че това значително намаляване на токсичните вещества ще повлияе и на въздействието върху здравето.
Искам да кажа за „Ей Ди Ви Ейджънси“. Няма два пъти да се е изказал някой, че е забранен продуктът, или че е малко, по-малко вреден или не е малко вреден и така нататък. Става дума за две процедури, които за първи път се случва в света „Ей Ди Ви“ да допусне тютюнево изделие въобще за разглеждане. Това вече е нещо, което трябва да означава много.
Две са процедурите: едната е за пускане на пазара. Втората процедура е дали да можем да твърдим, пускайки го на пазара в Америка, че е с модифициран риск. И двете процедури са в ход. Очакваме решение.
Имаше едно заседание на Научния комитет в „Ей Ди Ви“, в което се потвърди, че веществата, които се отделят в аерозола, са значително намалени. Както госпожа Стоянова и много други хора казват: да, необходими са клинични изследвания.
Познайте какво: „Филип Морис“ прави клинични изследвания и това не се прави толкова често от всички тютюневи компании. Вече има резултати от 8 клинични изследвания. За последното има достатъчно информация в интернет и в медиите. То излезе преди седмица две, в което се казва, че биомаркерите на хората, които са спрели да пушат за времето на проучването и тези които ползват са подобни, сходни.
Понеже аз не съм научен специалист мога само да Ви дам индикации, че има изследвания и че има доста информация. Бих искала наистина в най-конструктивен тон да призова, защото наистина смятаме, че нашата индустрия преминава в нещо съвсем ново, което трябва да бъде подкрепено, включително и от здравните специалисти, но и от хората, които правят бюджет.
Мисля, че не е необходимо да изчитам на господин Иванов какво е казала Европейската комисия, където той спря да прочете какво е казала Европейската комисия. Има още едно изречение: и нека в Европейския съюз до момента, в който дойде време да се разглежда акцизната директива, нека се облагат на най-ниското ниво на всеки един пазар, който в повечето случаи е тютюнът за пушене.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Това е препоръка. Не го казвайте, че го казва. Злоупотребявате с информация.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Искам само да кажа, че това, което госпожа Стоянова съобщи в началото за преразглеждане на настоящото, първоначалното предложение, смятам, че е стъпка в правилната посока и така ще се постигне баланс и консенсус за всички страни. Винаги сме търсили и сме вярвали в диалога и с правителството, и със законодателя, и с правоприлагащите органи от Агенция „Митници“, за да намерим най-добрите решения и за потребителите, за обществото като цяло, но и за бизнеса.
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър!
„Бритиш Американ Табако“ е един от световните производители на така наречените продукти от следващо поколение, сред които са и нагреваемите тютюневи изделия. За нас са много важни няколко неща.
Първо, това са съвсем различни продукти от масовите цигари, тъй като при тях липсва процес на горене и затова би следвало да се разглеждат в отделна алинея, както е в сега действащия Закон.
На следващо място, смятаме, че те трябва да се облагат по-малко от конвенционалните цигари като акциз, тъй като трябва да се вземат предвид по-малко вредните аспекти на продукта. Трябва да се вземат практиките в отделните държави в Европейския съюз, както и най-вероятния резултат от разглеждането на Директивата в Европейския съюз.
На последно място, ако така предложния Законопроект се изравнят акцизните ставки на нагреваеми тютюневи изделия с тези на масовите цигари то наистина това би поставило нашата страна с най-висока акцизна ставка спрямо съседните държави. За пример ще дам само Сърбия, където те са 11%.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че Сърбия не ни е примерът за тази работа.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Благодаря за дадената дума.
Ние също имаме такъв продукт в световен мащаб. Към днешна дата – в България, не. Това, което се очертава от цялата дискусия, е да се намери балансирана позиция. Според нас е правилно, с оглед на световната практика и спецификата на тези изделия, те да бъдат регулирани в отделна категория, която дефинитивно и като ставки да няма никаква връзка с останалите продукти. От друга страна, да бъде облагана с чисто специфичен акциз на килограм тютюн, което очевидно е новото намерение на вносителя. Вярваме, че нивото, което се цитира сега и в публичното пространство, би било разумен компромис. В крайна сметка фискалният интерес на държавата също трябва да бъде отчетен.
На последно място, преди да приключа, смятаме, че категорично не трябва да се обвързва промяната в акциза с каквито и да е други продукти в условия, в които Агенция „Митници“ и приходната администрация реализира ръст на приходите и ръст на легалния обем. Незаконният пазар е чувствително ограничен благодарение на тези усилия и ненужно увеличаване на акцизи, които вече са достигнали и задминали европейските нива би било абсолютно контрапродуктивно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Д-р Хасърджиев, Вие сте в конфликт на интереси, моля да го заявите.
Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Категорично съм в конфликт на интереси, тъй като от четири месеца съм непушач и използвам бездимни тютюневи продукти, не кашлям сутрин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Върховният административен съд е казал, че бездимните тютюневи продукти и това, което излиза от тях, също пуши в широкия смисъл на думата. Така че недейте отива в тази крайност, че сте непушач.
Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Декларирам конфликта си на интереси. Може би учудващо за повечето от Вас, няма да преповтарям научните данни, включително и независимите, които са категорични и аз не оспорвам нито Немския институт по качеството, нито шведските независими агенции, които са оценили нивото на вредни вещества. Единственото медицинско изказване, което ще направя, е добре познатият постулат, че дозата прави лекарството. Когато дозата е прекалено висока, лекарството може да стане отрова. Отрова, доказано, са конвенционалните цигари, в които се съдържат канцерогени, катрани и така нататък.
Уважаеми господа депутати! Като говорим за бюджет и за числа, ще Ви напомня, че 12% от смъртността в България категорично се дължи на употребата на конвенционални цигари. Най-скъпият и най-важният капитал на една нация са хората в нея, тези, които могат да произвеждат, да плащат данъци и да правят икономиката на държавата. За мен е нелогично да се ограничава или да се увеличава цената на продукт, който доказано показва, че би могло да бъде намалена вредата…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Хасърджиев, никой не увеличава цената. Много Ви моля! Нещо бъркате тук, ние с цени не се занимаваме.
Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Това, което искам да кажа, госпожо Стоянова, ако наистина мислим за бюджета и за здравето на нацията като капитал в нашата държава, който би могъл да донесе икономически растеж, би следвало да се прави всичко възможно да се ограничава употребата на продукти, които доказано убиват хората, при това преждевременно, по последна статистика на Евростат, България има 40% смъртност, която е предотвратима. Голяма част от тази смъртност се дължи на тютюнопушенето.
Молбата ми към Вас, депутатите, които се занимавате с финанси, гледайте на нещата в по-глобален мащаб. Приходите са важни, но разходната част и вредата от конвенционалното тютюнопушене е огромна и затова спор няма.
Призивът ми е да направите така, че в крайна сметка българите и тези, които не успяват да откажат тютюнопушенето… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, мисля, че рекламата беше достатъчна. Благодаря Ви. По телевизията Ви слушахме, тук ви чухме! Всичко е ясно.
Д-Р СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Разберете, Националната пациентска организация е против всякакви форми на пушене, но има хора, за които това е невъзможно или всички мерки, които се взимат, не са достатъчни. Точно за тези хора ние трябва да мислим не затова, че имат вреден навик, а как да ограничим вредите от вредния навик, така че да не струва още по-скъпо на обществото ни.
Призивът ни е: бъдете разумни, когато правите бюджетите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Страхотна пледоария. Благодаря.
Уважаеми колеги, мисля, че изяснихме всичко. Достатъчно бяха изказванията.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизи и данъчните складове.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички, които бяха тук заради този Законопроект.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
По тази точка имаме прието решение за Процедурни правила. По Правилата предложенията и приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването, както и всички останали правила са спазени.
По отношение на документите – извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт – също е спазено.
Изслушване на кандидатите. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. Документите са проверени по надлежния ред и отговарят на изискванията. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
Кандидатите се представят по азбучен ред на собствените им имена от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори до 2 минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивация, репутация и така нататък. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 10 минути за всеки кандидат.
Комисията провежда разискване. Председателят на Комисията представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Кандидатите могат да отговорят в рамките на 10 минути. Комисията може да изисква допълнителна информация.
Всички знаете Процедурните правила, това е основното.
Давам думата за представяне на кандидатите в рамките на 2 минути на председателя на Комисията проф. Огнян Симеонов.
Заповядайте.
ПРОФ. ОГНЯН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председателстваща.
В изпълнение на чл. 73, ал. 2 и 3 от Закона за независимия финансов одит предлагам на Вашето внимание за избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори кандидатурите на Ваня Донева Георгиева – предложение на председателя на Комисията за финансов надзор; Ирена Милчева Михайлова – предложение на управителя на БНБ; Радослав Христов Йорданов – предложение на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители след избор на Общото събрание на Института; Стефан Александров Белчев – предложение на министъра на финансите.
Както стана дума, имената са подредени по азбучен ред.
ВАНЯ ДОНЕВА ГЕОРГИЕВА е българска гражданка. Има висше икономическо образование с образователна квалификационна степен „магистър“ по специалност „Счетоводство и контрол“. Притежава необходимите познания в областите, свързани с финансовия одит.
Работила е като председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като финансов ревизор, главен финансов ревизор и държавен вътрешен одитор. Понастоящем работи като вътрешен одитор. Има 33 години професионален стаж в тези области, при изискуем пет.
Госпожа Донева е завършила с диплом и квалификация за „експерт-проверител на измами“ и за мениджър по управление на проекти с ратифициран вътрешен одитор в публичния сектор, член на Института на вътрешните одитори в България и асоцииран член на Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами.
Не е осъждана. Отговаря на изискванията за независимост по чл. 21 от Регламент на ЕС 537/2014.
ИРЕНА МИЛЧЕВА МИХАЙЛОВА е българска гражданка. Има висше икономическо образование с образователна квалификационна степен „магистър“ по специалност „Социално-икономическа информация“. Притежава необходимите познания в областите, свързани с финансовия одит. Работила е в звеното за „Методология на счетоводна отчетност“ в управление „Банков надзор“ и в екипа на вътрешния одит в БНБ.
Има 24 години професионален опит в тези области. Притежава международно признати сертификати за сертифициран вътрешен одитор, за външна оценка на качеството на дейността на звената за вътрешен одит, за оценка на управление на риска и за контрол на информационните системи. Член е на Комитета на вътрешните одитори към Европейската система от централни банки. Не е осъждана. Отговаря на изискванията за независимост по вече споменатия от мен Регламент.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ ЙОРДАНОВ е български гражданин. Има висше икономическо образование с образователна квалификационна степен „Магистър“ по специалност „Счетоводство и контрол“.
Притежава необходимите познания в областите, свързани с финансовия одит. Работил е като счетоводител, помощник одитор в предприятия на регистриран одитор, асистент одитор, одитор, отговорен одитор и старши мениджър в одиторската и консултантска компания „Прайс Уотърхаус Купърс“. Понастоящем работи като финансов мениджър в дъщерни дружества на банкова група и е член на съветите на директорите в някои от тях.
Има 22 години професионален опит в тези области. Дипломиран експерт-счетоводител, притежава международно признат сертификат.
Не е осъждан. Отговаря на изискванията за независимост по споменатия европейски Регламент.
СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ БЕЛЧЕВ е български гражданин. Има висше икономическо образование с образователна квалификационна степен „Магистър“ по специалистите „Финанси“ и „Икономика и управление на промишлеността“. Доктор по икономика с научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“. Притежава необходимите познания в областите, свързани с финансовия одит.
Работил е като финансов ревизор, главен ревизор, финансов експерт, държавен вътрешен одитор, държавен експерт и директор на Дирекция „Вътрешен одит“ в Министерството на финансите. Понастоящем е директор на Дирекция „Методология на контрол и вътрешен одит“ в Министерството на финансите.
Има 22 години професионален опит в тези области. Притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. Заместник-председател е на Института на вътрешните одитори в България. Бил е председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие; председател и член на одитни комитети на търговски дружества.
Не е осъждан. Отговаря на изискванията за независимост. Благодаря Ви. Завърших, госпожо Председателстваща.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Сега давам думата на кандидатите по реда на тяхното представяне по азбучен ред.
Госпожа Ваня Донева – заповядайте, в рамките до десет минути.
ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, приех предложението за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори като висока оценка и естествено продължение на професионалното ми развитие.
Личната ми мотивация да поема тази отговорност е свързана с убеждението ми, че Комисията е натоварена с много важна функция – надзор над една изключително обществено отговорна професия, каквато е одиторската. Затова и очакванията към тази комисия са да бъде във висока степен дисциплиниращ фактор. Напълно съзнавам важността и значението на нейната дейност.
Комисията е създадена през 2008 г., което означава преди десет години. Това е малка възраст за институция, натоварена с такава надзорна функция. За тези десет години значително се повиши опитът на всички длъжностни нива в нейната администрация и вече Комисията се асоциира с професионализъм, прозрачност в работата, с диалогичност и равно третиране на всички поднадзорни лица, което е много важно за един надзорен орган.
Надявам се личният ми опит като бивш председател да бъде полезен за надграждане и приемственост, каквато заявка беше дадена от новоизбрания председател проф. Симеонов.
Споделям мнението, че Комисията и професионалната организация в лицето на Института на дипломираните експерт- счетоводители трябва да са партньори, но Комисията не трябва да е в услуга на професията, а трябва да бъде в услуга на обществения интерес с грижа за професията, като помага за авторитета й.
Ако бъда избрана за член, смятам да полагам всички усилия решенията, които Комисията взима, да са в интерес на това съвестните одитори с добри практики да са мотивирани да продължават да са такива. Считам, че безкомпромисност към лошите одиторски практики ще има мотивация за качествени одиторски услуги, което пък ще повиши доверието на заинтересованите страни във финансовите отчети, особено на предприятията от обществен интерес.
Всички сме наясно, че лошите практики няма как да бъдат изкоренени, но могат да бъдат значително ограничени.
Винаги съм насърчавала изразяването на различни гледни точки. Убеждението ми е, че колкото повече мнения се чуят, толкова по-добре за обективността. Затова и много държа на екипността. Във всяка професионална дейност се счита, че ти си толкова добър, колкото е добър екипът ти.
Предвид номинираните за членове на Комисията и новоизбрания председател, имам увереност, че Комисията ще продължи да отстоява доверието към нея и почтеността, изразяваща се и в равното третиране на поднадзорните лица.
Уверявам Ви, че ако бъда избрана за член на Комисията, както и досега ще работя отговорно, безпристрастно и независимо и ще продължава да давам всичко от себе си, от професионалните си знания и умения за укрепването на Комисията, приемайки позицията на неин член като голяма отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Донева, за стегнатото изложение.
Госпожа Ирена Михайлова – заповядайте.
ИРЕНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Бих искала да използвам възможността и случая да благодаря на управителя на Централната банка, че ми беше гласувано доверие и бях номинирана от него за член на тази комисия.
Като член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през този нов мандат ще подкрепя запазването на установените успешни и добри практики, наложени до момента в работата на Комисията в предходния й мандат. Целта е да се гарантира тази приемственост, за която апелирам.
Основен приоритет в работата ми ще бъде осигуряването на постоянна необходимост от подобряване на взаимоотношенията на Комисията с регулаторните органи. Ще работя за осигуряване на професионален подход и подобряване на взаимодействието между Комисията и регулаторния орган за изграждане на конструктивно и ефективно сътрудничество между регулатора, одиторите и предприятията от обществен интерес.
Основната ми задача като член на Комисията ще е да се гарантира качествената работа на одиторите и приноса им при изграждане на доверие между участниците в одитния процес. В тази връзка ще насърчавам прилагането на последователен и дисциплиниращ подход в надзора над регистрираните одитори, който да осигури повишаване на авторитета и доверието в одиторската професия.
Перспективата пред Комисията като надзорен орган и приоритетите в нейната работа ще продължат да бъдат пряко свързани с прилагането на европейските регламенти и директиви, търсенето на взаимно сътрудничество между Комисия, регулатор и одиторите. Установяване на ефективния диалог между страните е обща отговорност и трябва да бъде открит и конструктивен.
Ще работя за ефективното сътрудничество и подобряване на диалога между Българската народна банка, управление „Банков надзор“ в ролята му на регулатор и Комисията при изясняването на факти и обстоятелства, необходими за надзорни цели; ще подкрепям спазването на критериите и процедурата за избор на регистрираните одитори и одиторски дружества, които извършват задължителен одит в кредитните институции; ще съдействам при осъществяване обмена на информация между Българската народна банка, Комисията и регистрираните одитори чрез Института на дипломираните експерт- счетоводители в България; ще работя за подобряване на качеството на информацията за надзорни цели за поддържане и подобряване на комуникация между одитори и кредитните институции.
Една от основните задачи ще бъде своевременно и ефективно осъществяване на надзор и предоставяне на информация на заинтересованите страни, особено по отношение на одита на предприятията във финансовия сектор.
Ефективният диалог, за който вече стана дума, ще улесни обмена на информация между страните, като важното е да се съблюдават отговорностите на всяка една от страните, участници в одитния процес. Всяка от страните трябва да изпълни своите задачи съобразно отговорностите, които има. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Радослав Йорданов – моля в рамките на десет минути.
Заповядайте.
РАДОСЛАВ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността за застана днес пред Вас и на проф.Симеонов за представянето на моята номинация.
Видно от моята автобиография, трудовият ми живот е изцяло свързан със счетоводството и независимия финансов одит. Имам натрупан опит както като одитор, така и на ръководна финансова позиция в предприятие. Кариерата ми на одитор беше много активна. Още от самото начало на работата ми в „Прайс Уотърхаус Купърс“ участвах в един от най-големите и сложни одиторски ангажименти, като с течение на времето моята роля и моите отговорности ставаха все по-високи, увеличаваше се и списъкът на предприятията, които одитирах, както и индустриите, в които оперираха тези предприятия.
Освен с одиторски ангажименти, съм участвал и в ангажименти за преглед на историческа финансова информация, провеждане на обучение и други. Благодарение на всичко това натрупах солиден опит и знания в областта на счетоводството и финансовия одит, както и специфични знания по отношение на различни индустрии.
Разбира се, въпреки всичко това, продължавам да се уча и да се развивам, следя новостите в професията и професионалните изисквания, включително следя и свързани с това промени и тенденции в развитието на технологиите и тяхното потенциално влияние върху бизнес модели на предприятията, информационни системи, обработка на данни, тъй като в един момент всичко това ще започне да оказва все по-голямо влияние върху начина на извършване на одиторските ангажименти.
По време на своята кариера изградих добра репутация. Винаги съм работил с разбирането, че ангажиментите следва да се извършват с необходимото качество в съответствие с професионалните изисквания. Благодарение на израстването ми в професията съм имал възможност да участвам и в проверки по качеството на одиторските ангажименти като част от системата за вътрешен контрол. Смятам, че този опит също ще ми бъде много полезен в работата, като член на Комисията, ако бъда избран.
Преди пет години престанах да практикувам като одитор, но продължих да бъда част от професията и да участвам активно в работата на Института. Направих го и продължавам да го правя, защото считам, че след професионалното ми развитие до момента, мога да бъда полезен и да допринасям за развитието на професията и за утвърждаване на нейния авторитет, използвайки натрупания до момента личен професионален опит.
Считам, че всичко изложено до момента ме прави подходящ кандидат за член на Комисията и това е причината да приема номинацията, тъй като вярвам, че ще се справя успешно в тази роля и ще продължа да допринасям за утвърждаването на одиторската професия.
За мен това е първи мандат като член на Комисията, но считам, че благодарение на натрупания ми опит в различни роли на различни позиции мога бързо да навляза в работата на Комисията, да намеря своето място в нея при постигането на приемственост в това отношение. Натрупаният опит ще ми позволи бързо да навляза и да преценявам различни въпроси и казуси, които ще възникват в процеса на работата.
В процеса на работата си развих и различни умения, в това число умението да изслушвам, да вземам под внимание мнението и гледните точки на другите, съответно да представям и да обосновавам своето мнение и позиция. Благодарение на това считам, че ще мога активно да участвам в дискусиите и обсъжданията на различни въпроси и казуси, които ще възникват в процеса на работа и ще допринасям за вземането на добре обсъдени решения.
Освен това ще работя за поддържане на добра комуникация между Института и Комисията. За известен период от време в състава на Комисията няма член, номиниран от ИДЕС, на като член на ИДЕС и като човек, който от седем години е участвал в работата на Института, смятам, че мога да допринеса за поддържането на добра комуникация и на конструктивен диалог между Комисията и Института на дипломираните експерт-счетоводители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
По реда на представянето и съответно по азбучен ред следва господин Стефан Белчев.
СТЕФАН БЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, благодаря за дадената ми възможност съвсем накратко да споделя своята мотивация и гледна точка на днешното изслушване. Преди всичко изразявам изключителен респект към казаното от колегите преди мен, както и към самите тях и се присъединявам към техните мнения, разбира се.
Бих искал да се спра на няколко важни според мен пункта.
С новия Закон за независимия финансов одит от месец ноември 2016 г., с който пряко се прилагат разпоредбите на Директивата за задължителния финансов одит и Регламента за задължителния финансов одит на предприятията от обществен интерес, се дават ясни и категорични сигнали към обществото и към бизнеса за засилен и ефективен контрол, макар че някои биха казали: свръхправомощия от страна на Комисията. В случая изразявам личното си професионално мнение като дългогодишен ревизор, а след това и като одитор, че към момента у нас една регулация в повече в никакъв случай не е по-неефективна от саморегулацията, дори напротив.
Нещо повече, в едно демократично гражданско общество е напълно естествено с голямата отговорност и правомощие да се изисква и да е налична и голяма отговорност. Комисията следва да е запозната непрекъснато с гледната точка на предприятията, потребители на услугата, със задължителния финансов одит за изпълнението на тези нови правомощия за наблюдение на пазара на одиторски услуги, разбира се, и дейността на одитните комитети. Това не е лека задача и отговорност на Комисията. В случая се изисква разработването на нови методологии, информационни технологии, техники на контрол.
Направих си труда да проуча малко информация – по данни на сайта на Комисията, към месец ноември 2016 г. са налични 569 предприятия от обществен интерес. От тях, пак по данни от справката, имаме 11% в ликвидация, несъстоятелност, отнет лиценз или заличени като дружества. Процентът не е малък. Именно този процент според мен е полезно да бъде анализиран внимателно, тоест предприятията в този процент, и да бъде някаква база за определяне на ясни критерии за бъдещи оценки на риска, като бъдат потърсени и приложени форми, методи и техники на надзор, базиращи се на реална, а не на формална оценка на риска, които съществено да съкратят изоставането от събитията на финансовите пазари. В този аспект абсолютно подкрепям изразеното становище от проф. Симеонов, че по отношение на одитите на отчет на предприятия, които не са от обществен интерес, те на практика надхвърлят мярката и следва тя да бъде коригирана най-малкото поради ограничения ресурсен капацитет на Комисията.
Друг основен пункт е подготовката на инспекторите на Комисията. В тази връзка, за да се демонстрира повишаващото ниво на знание и подготовка, което е очевиден факт, би било възможно да се обмисли идеята за въвеждането на изискването на някакви задължителни часови диапазон обучение на инспекторите през съответната година, защо не и за придобиване на някакъв сертификат.
Не бива да се забравя и ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес, които също се явяват поднадзорни на Комисията. Дейността на тези комитети следва да е допълнителна гаранция за въвеждането и утвърждаването на принципа на добро корпоративно управление.
Изключително сериозните правомощия, които са разписани в Закона, релевантни към одитните комитети, по места са пренесени единствено в задължителните от четири до пет, шест заседания годишно, които по мое лично мнение са изключително недостатъчни и на практика повечето комитети са една формалност, в случая отварям скоба, че това се наблюдава и в публичния сектор.
Съществуването обаче единствено на одитен комитет, без да е изградена функция по вътрешен одит в тези организации, считам, че не би дало необходимата увереност, че интересите на инвеститорите и заинтересованите страни ще бъдат защитени, а рисковете управлявани адекватно.
Бих искал да обърна внимание и на нещо друго: независимо, че в Закона за независим финансов одит не е конкретно упоменато, в бъдеще Комисията следва да продължава да бъде активна в даването на указания, становища и насоки, въз основа на които да се извършва редовно наблюдение на качеството, развитието и конкуренцията на пазара на предоставянето на услуги във връзка със задължителния одит на предприятията от обществен интерес. Всичките тези точки следва да бъдат доразвити в близко бъдеще. Това предполага значителен скок в състоянието на АТ системите на Комисията, както и свързаните с пазара на одиторски услуги относно одиторите и техните клиенти.
Позволете ми, в заключение, да Ви уверя, че в личен план ще положа всички професионални усилия, опит и знания за успешен и достоен мандат на Комисията, която, както спомена проф. Симеонов, следва да бъде мандат на приемственост, надграждане и който да доведе до надграждане авторитета на одиторската професия в обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Белчев.
След изслушването съгласно Раздел IV, т. 5 от Правилата, Комисията провежда разисквания по направените предложения, народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите по азбучен ред на собствените им имена до 2 мин. на народен представител за кандидат.
След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря до десет минути.
Заповядайте за въпроси. Няма такива.
Кандидатите наистина бяха доста изчерпателни, за което им благодарим.
Следва председателят на Комисията да представи в резюме становище и въпроси на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
Има ли такива? Такива не са постъпили.
В такъв случай приключихме с изслушването.
Благодаря Ви за търпението, благодаря и на кандидатите.
С тази точка изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА