---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л

№ 41

На 13 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28/ 01.08.2018 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-29/ 06.08.2018 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30/ 06.08.2018 г., внесен от Министерския съвет.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова.




* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Започваме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Дневният ред е така, както Ви беше изпратен. (Чете дневния ред.)
Дневният ред е от три точки. Имате ли други предложения?
Не виждам.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.
Гостите, които са тук днес, са от:
Министерство на финансите: Росица Велкова – зам.-министър, Петя Копчева – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“;
Агенция по обществени поръчки: Миглена Павлова – изпълнителен директор, Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, Ана Миткова – директор на дирекция „Електронно възлагане, стандартизация и мониторинг“, Христина Денева – началник на отдел „Правна уредба и методология;
Министерство на труда и социалната политика: Султанка Петрова – зам.-министър, Петър Начев – директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“, Теодора Тодорова – държавен експерт в дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 802-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на Законопроекта е допълване и прецизиране на правилата и условията за поетапно въвеждане и използване на електронна платформа. С нея възлагането на обществени поръчки в страната постепенно ще премине на нов етап и ще се осъществява основно чрез електронни средства. Този ангажимент произтича от изискванията на европейските директиви в областта на преминаване към изцяло електронен обмен на информация при провеждането на процедури за възлагане на договори за обществени поръчки.
За целта Агенцията по обществени поръчки изпълнява проект с външен изпълнител за изграждане на Единна електронна платформа. Предвидено е нейното въвеждане да се реализира на два етапа, в които последователно да се включат всички способи, техники и инструменти за възлагане, уредени в законодателството по обществени поръчки.
Първият етап, който обхваща процеса от подготовка и откриване на процедурата до подаването на заявления и оферти включително, е пред завършване. В хода на разработване на платформата е установена необходимост от допълване и по-детайлно регламентиране на условията за нейното използване на изискванията за обмен на информация с електронни средства, както и на отношенията между различните видове потребители.
В действащия Закон за обществени поръчки, който е в сила от месец април 2016 г., уредбата на тези правила е твърде обща. В тази връзка в предлагания Законопроект се въвеждат разпоредби, свързани с целия процес на възлагане. Регламентиран е редът за подписване, връчване и получаване на електронни документи в хода на процедурите, а така също и при изпълнение на договорите, включително разплащанията по тях.
Използването на платформата е задължително за страните, участващи във възлагателния процес, поради което случаите на изключение от това правило са уредени изчерпателно. Допусната е възможността централните органи за покупки да използват свои платформи, при условие че спазват основните изисквания, посочени в нормативната уредба и осигурят свързаност с Единната национална платформа.
Друга част от промените в Законопроекта въвеждат изискванията на Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Регламентирано е задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури при разплащане на договори за обществени поръчки. Необходимо условие е фактурите да са съвместими с европейския стандарт за електронно фактуриране.
В Законопроекта са предложени и промени, с които се цели оптимизиране и прецизиране на действащата правна уредба. В хода на нейното прилагане за период от повече от две години е констатирана необходимост от поясняване и допълване на някои правила, с оглед правилното им и еднакво разбиране от субектите на възлагателния процес.
По-важните от тях са в следните насоки: увеличени са стойностните прагове по чл. 20 от ЗОП в съответствие с новите регламенти на Европейската комисия от месец декември 2017 г., повишението е средно с около 5 на сто за доставки и стандартни услуги, по-съществено завишение на праговете е направено при строителството, социалните и други специфични услуги по Приложение 2, чиито прагове бяха значително по-ниски от европейските.
Прецизиран е кръгът на лицата, които са задължени да декларират така наречените лични обстоятелства при участие в поръчки. Той е сведен до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите управителни и надзорни органи. Когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелства се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право или по пълномощие.
Променени са съответните разпоредби, които уреждат възможностите за замяна или включването на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. В сегашната си редакцията те създават известна неяснота по отношение допустимостта на такива промени. Уредени са и случаите на възможна смяна на партньор в обединение, изпълнител на поръчката, когато то не е юридическо лице.
Важни промени са направени и в посока гарантиране и повишаване на публичността и прозрачността в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките. В тази връзка е регламентираното задължение за възложителите да публикуват в регистъра на обществените поръчки информация за всички допълнителни споразумения към договорите, а в профила на купувача да се оповестяват и договорите за подизпълнение.
Съществена е и промяната, съгласно която цялата информация за така наречените малки поръчки, събиране на оферти с обява, вече подлежи на публикуване в Регистъра за обществени поръчки. За целта е предвиден нов образец.
В Законопроекта са направени някои промени във функциите на Агенцията по обществени поръчки. Те са свързани главно с осъществявания предварителен контрол и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да уеднаквят правилата и подхода за неговото извършено.
Предложени са изменения, които целят и по-ефективно сътрудничество между „ОП“ и контролните органи в областта на обществените поръчки. В тази връзка е прецизирана основната задача на Методическия съвет, който включва представители на посочените органи. Въз основа от работата на органите, Съветът ще приема насоки за прилагане на Закона, а не както досега – само относно осъществяваната контролна дейност.
Друга важна промяна, която следва да се отбележи, е свързана с въвеждането на нови санкции за необхванати към момента нарушения. Такива са например случаите на неизпращане в срок на информация, подлежаща на публикуване на национално или европейско ниво, на неоснователно прекратяване на процедура за възлагане на поръчка, изменение на проект на договор, без да са налице условията за това. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо двете страни по договора. Уредено е и наказание за повторно извършени нарушения.
В резултат от промените ще се увеличи публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки, което ще доведе до повишаване ефективността при разходването на обществените средства. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
От Агенцията по обществените поръчки, госпожо Павлова, желаете ли да вземете думата? Добре.
Колеги, заповядайте.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, уважаеми гости! Аз съм малко скептична по отношение на тази идея, която иначе е добра, свързана с възможността да има по-голяма прозрачност при обществените поръчки и при тяхното възлагане, чрез тази платформа.
Моето изказване и моят скептицизъм е свързан с факта, че в Закона за горите, който е извън обхвата на Закона за обществените поръчки, сега има и се провеждат електронни търгове за доставка на дървесина. Трябва да Ви кажа, че тази система почти не действа, когато в един и същи момент се подава съответно документацията, тя блокира тотално. Тази платформа е нещо, което е много добро за предприятията, които са териториално разположени в цялата страна и искат да участват в тези търгове, но на практика не могат да бъдат и не могат да реализират самата поръчка с подаването на документите. Системата просто отказва да работи, блокира.
Как ще стане и по какъв начин ще се гарантира възможността да се ползва платформата по начин, по който не едни да са привилегировани във времето, а други да нямат такава възможност? Може би трябва да видите и проучите как се случват търговете в Агенцията – те са хиляди, и как ще се избегне именно тази опасност? Възможност има, но дали на практика те ще заработят?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, ако желаете да коментирате изказването.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Действително платформата, която разработваме, е значителна по своя мащаб. Тя е многофункционална, многопластова и ще се използва от всички участници в процеса по възлагане. Ние сме изпълнител по договор по Оперативна програма „Добро управление“. Проведохме обществена поръчка и изпълнителят на този договор е консорциум от пет големи фирми, една от които е „Негометрикс“. Споменавам името, тъй като това е холандска компания, която е създала подобни платформи в много от страните членки в Европа. Ползват се във Франция, в Холандия, в Германия, в много от секторните възложители, в Швеция и на други места. В момента в страната ни частична версия се ползва от централния орган за обществени поръчки в Министерството на финансите и тя работи.
Това, което ние подготвяме като проект, се реализира на два етапа. На първия етап ще бъдат внедрени 16 модула от тази платформа, като се осигуряват първоначалните процеси по възлагането на обществените поръчки до подаването на електронна оферта и отварянето на тази електронна оферта. На втория етап вече ще имаме пълен, завършен цикъл, дори до разплащането по договора и електронното фактуриране.
Действително, както вече казах, е много сложна, голяма система. В момента се намираме пред завършването и предаването на разработения софтуер. Предстои ни период на тестване, след което сме предвидили поредица от стъпки, за да осигурим плавното и безпроблемно преминаване от хартиено възлагане в качествено нов етап, каквото е електронното възлагане.
На първо място, подготвени са специални наръчници, които ще бъдат от изпълнителя – един за възложителите, един за бизнеса, за фирмите кандидати и за изпълнителите. Ще заработи Helpdesk. Това е бюрото за помощ на потребителите. По проекта имаме предвидени 11 обучения, които ще реализираме в следващите няколко месеца с минимум 100 участника и интерактивни помощни средства като филмчета, които показват как се използва системата. Необходим е един период, в който да се направи първоначалната регистрация, тъй като в момента в страната ни има около 6500 възложители и 23 000 фирми изпълнителки. Ще трябва да преминем през този първоначален процес на първа регистрация и тестване на системата, след което да я внедрим напълно и на 100%. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Колеги, аз ще задам въпроса по малко по-различен начин, защото мисля, че не получихме отговор.
Преди една година променихме набързо срокове и текстове в Преходните и заключителни разпоредби на ДОПК, в Закона за обществените поръчки. Срокът беше 1 юли, а го променихме на 18 октомври, защото такова е изискването по Директивата. Сега разбираме, че тази платформа не е готова и тепърва ще се тества, тепърва ще трябва да се обучават потребителите. Струва ми се, че пак сме изпуснали сроковете. Само един месец има до момента, в който платформата трябва да работи, за да изпълним изискването на Директивата. Вие не сте напълно готови, така ли да разбираме?
Тази система не е по-малко важна от Търговския регистър, да не кажа, че дори е по-важна и опасностите тук са много по-големи, ако не изпълним това, което сме поели като ангажимент. На мен ми се струва, че сроковете са много кратки. Само за един месец Вие трябва да приключите с първия етап на Проекта, да направите тествания, да обучите потребителите и системата да заработи. А дали тя ще заработи и ще може в един и същи момент да приема по сто оферти, това сигурно също не знаете? И тук са опасностите. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Бих искал да взема отношение накратко по този въпрос, даже с цел и да помогна с нещо – със съвет. Съветът ми е следният. Вие отлично знаете, няма да Ви кажа нещо ново, но Ви заострям вниманието върху кадровия състав на софтуер-експертите, тъй като при Търговски регистър, да не влизаме в подробности, но излезнаха, да ги нарека, ужасяващи информации за кадърността на хората, които са останали там. Няколко „калинки”, които са си отишли, за да стане това, което стана.
Затова Ви препоръчвам, да седнете ръководството и да погледнете много внимателно сивитата на хората, които са там. Въобще не се колебайте, защото, ако не са Ви в час хората, и от Холивуд да дойдат да направят програмата, ще стане това, което стана в Търговския регистър. В края на краищата Вие носите отговорност – няма Холандия, няма Франция. Нали знаете, че като стане фал, винаги е този, който е шеф на организацията. Така че прегледайте си хората, вижте как може да привлечем хора. Ако ние с нещо можем да помогнем – в промяна на наредби, винаги има и възможности за допълнително стимулиране, но там нямате право на грешка – в хората, които ще обработват тази информация. Ако с нещо, пак казвам, можем да сме полезни нещо да променяме, кажете, но отговорността си е Ваша по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Действително имаме датата 18 октомври и това е датата, която е определена в директивите, но бих искала да споделя с Вас, че сега действащите общи директиви, които регламентират правилата за възлагане на обществени поръчки 2024 г. и 2025 г. трябваше да бъдат транспонирани от държавите – членки 2016 г.
Едва през миналия месец информацията от Европейската комисия беше, че всички са превели в съответствие законодателството си, тоест действително има такава дата, но за нас по-важното е Проектът да бъде успешен и да минем през всичките тези стъпки, за които Ви споменах, да осигурим плавното и поетапно преминаване към тази платформа. А иначе, тя има капацитета да приема не сто оферти по едно и също време, а много повече. Тъй като процедурите в страната ни са близо десет-единадесет хиляди годишно, сега в нея ще бъдат, както чухте от изложението, и малките така наречени „обществени поръчки“ на най-ниските стойности, тоест обемът и капацитетът за натовареност на системата са налице. В реална среда, разбира се, сега това тепърва ще бъде тествано.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ако може реплика?
Аз искам да подчертая, че не само Директивата, а и Законът за обществените поръчки е определил дата 18 октомври. И Вие тук пред нас гарантирате, че на 18 октомври всичко ще работи, нали така? (Реплика извън микрофоните от Миглена Павлова.)
Не. Вие казвате, че Законът няма да бъде спазен. Това ли ни казвате?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Не, не казвам такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не каза такова нещо. (Шум и реплики извън микрофоните.)
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Може би, ако предлагате помощ, то помощта се изразява и в промяна на тази дата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Кажете го, тука е мястото. Това кажете! Това пледира и колегата. Това Ви каза, ако трябва да помогнем. Нека да не оставяме хората и целия този процес да виси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Павлова, в предложението, което влиза за разглеждане в Народното събрание, няма предложение за промяна на срока. Защо? Ако има нужда от такова предложение, както преди малко ми се стори, че казахте, защо не сте го направили? Ние ще се съобразим с това, с единствената цел това да се случи, тоест да имаме работеща система с обучени кадри и обучени потребители.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Една от основните причини е именно това: да можем да определим една дата, която е реална, а не да се налага последваща такава промяна, каквато беше спомената вече от миналата година. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, точно така.
Ако смятате, че датата трябва да се промени дори и с една година, защо не го предложихте на вносителя, за да го оправим днес? Ние можем да го оправим между първо и второ четене, въпросът е, че Вие трябва да кажете защо и кога.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Беше взето решение да се използва втората възможност, за която решихте, за да бъдем по-прецизни и коректни. Както споменахте, втората възможност не от вносителя, а да използваме другите възможности за промяна, за да бъдем по-коректни в конкретната дата. (Шум и реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Мислите, че до една-две седмици ще разберете точната дата?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, колеги, моля Ви.
Ясно е, че госпожа Павлова в момента не може да се ангажира с дата, доколкото разбирам, но втора промяна на Закона за обществените поръчки малко преди крайната дата – 18 октомври, не е приемлива, след като сега имаме ЗИД. Не знам дали го гледахте във водещата комисия? (Реплика.)
Гледахте го.
Там не стана дума за това.
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Във вторник на 11-ти, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз Ви препоръчвам да напишете предложение до водещата комисия като го обмислите. Между първо и второ четене съответно тази комисия да го разгледа, да предложи и да гласува едно удължаване на срок такъв, какъвто Ви е нужен.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По отношение на срока преди два конкретни текста, то личи и в становището на Българската търговско-промишлена палата. Те също настояват да влезе в сила от началото на следващата година. Вие сте видели становището, защото аз четох материалите от онзи ден на тази комисия. Така че Вие трябва да приключите така или иначе преди края на годината, за да имат хората, ако се удължава срокът, някакъв разумен период, в който да се подготвят за 1 януари 2019 г.
По отношение на текстовете. Въпросът е към вносителите и особено към Министерството на финансите, малко допълнителни аргументи. Казва се, примерно, чл. 54, § 26 касае компромиса на фирми, които не са си платили данъците до един процент от годишния оборот, да могат да участват в обществени поръчки. Кое налага такова нещо? Аз бих казал: един лев да не са платили на държавата, ако обичат, да не се допускат до никакви обществени поръчки, първо. Кое налага? Имате много кандидати.
Освен това в текста пише, че е от последната приключила година. Тук възниква казусът: ако имат неплатени данъци и от предни години, какво правим? С една дума, предлагам, като не си е платил данъците, да си плати данъците и да заповяда.
След това. Има даже възможност за изключение. Предлага се ал. 3 – нова, към този чл. 54, с което не сме съгласни. Там пише, че при особено важни държавни и обществени интереси се прави изключение по тази ал. 1, тоест и въобще да не си е платил данъците. Много е важен проектът. Не си е платил данъците, ще го осъществи! Че толкова ли в нашата държава няма изпълнители на поръчки, които са си платили данъците? Както съм Ви казвал, винаги съм на страната на бюджета и на Министерството на финансите, да се научат българските и чужди фирми – плащат си данъците, участват. Абсолютно безкомпромисно! Една стотинка не е платил – довиждане, като си ги платиш, заповядай! Така ще се възпитат!
След това. Може би не касае този текст. Ясно е, че тук има директиви, всичко това е хубаво, с платформи. Разбрахме, че те както имат предимства, така имат недостатъци, но дали не можем да използваме случая да направим и промени, свързани с разплащанията. Като кажем: обществени поръчки, всички знаем следното нещо, че поръчката се печели от Иван – той е само един посредник, подписва с подизпълнители, след което в много случаи, знаете, не плаща на подизпълнителите, те си изпълняват работата, той ги влачи с години или нищо не плаща, след това участва с нова фирма в друга поръчка – нови жертви. Нали знаете този случай? Може ли, в тези текстове сега като предлагаме, да се засили контролът на държавата – юристите ще кажат в подробности и детайли, така че хора, които не са се разплатили с поддоставчиците и подизпълнителите, поетапно да не им се превежда една стотинка, докато не покажат, че при свършена работа не са се разплатили с подизпълнителите, защото това е един от големите проблеми на България и на корупцията. Не от сега, от години, говорим по принцип. Този въпрос го поставят навсякъде изпълнители и подизпълнители и много фирми са фалирали, знаете, от подизпълнителите, тъй като изпълнителят не се разплаща с тях. И тогава, каквито и електронни платформи да правим, те се обезсмислят.
Мисля, че колегите от финанси разбраха за какво иде реч. Да се опитаме да използваме тези промени между първо и второ четене и да помогнем на подизпълнителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Павлова, желаете ли да коментирате?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Първият въпрос, който беше – дали може фирмата-изпълнител да има неплатени данъци в размер на един процент от оборота за предходната година, е само възможност и е текст от Директивата, единствено при форсмажор и тогава, когато изпълнителят е само един, е допусната такава възможност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест, длъжни ли сме, това задължително ли е да го пишем в нашия текст, или е препоръчително – до един процент?
МИГЛЕНА ПАВЛОВА: Не е задължителен текстът, но е текст от Директивата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Щом не е задължителен, аз предлагам да не го пишем. Да си платят данъците! Трябва да сме малко по-строги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, Вие сте в икономическата водеща комисия и затова сте надълбоко. Имате възможност между първо и второ гласуване да направите предложение за отпадане на въпросния текст. Благодаря Ви.
Колеги, да преминем към гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.

По точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 802-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 АВГУСТ 2018 Г.
Както вече казах, при нас е заместник-министър Султанка Петрова.
Заповядайте, госпожо Петрова, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца се предлага въвеждането на нов вид месечна семейна помощ за деца без право на наследствена пенсия на починал родител. Законопроектът цели да подкрепи и защити децата които не се отглеждат от двама родители. Помощта е насочена към децата, които нямат право на наследствена пенсия, поради липса на съответния осигурителен стаж на починалия родител, който се изисква като вид помощ на новата месечна помощ и отговаря на условията и принципите, на които се основава семейното подпомагане. Тази помощ ще се предоставя на другия родител или настойник, попечител, който отглежда детето. Тук е важно да подчертаем, че човекът, който отглежда детето и самото дете трябва да живеят постоянно в страната. Освен това детето не трябва да получава наследствена пенсия от родител, да не е настанено за отглеждане извън семейството, редовно да посещава детско заведение, предучилищна група, училище, освен ако това, разбира се, е невъзможно поради неговото здравословно състояние, да има всички имунизации и профилактични прегледи. Помощта се отпуска до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не повече от навършване на 20 години.
Месечната помощ ще се отпуска в случай, че средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода, определян ежегодно от Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не може да бъде по-нисък от предходната година.
Новата помощ може да се получава с доходен тест от семействата, роднини или близки, при които е настанено детето по Закона за закрила на детето, ако не получава месечна помощ, с цел отглеждане на дете в семейство от близки и роднини, съгласно Закона за закрила на детето.
Новата месечна помощ ще може да се получава заедно с останалите видове помощи по Закона за социалното подпомагане за деца, но не може да се получава с персонална пенсия за дете по чл. 92 от КСО.
Отпуснатите до 31 декември 2018 г. персонални пенсии за деца, без право на наследствена пенсия от починал родител, ще продължат да се изплащат по определения ред.
След приемане на Законопроекта ще се направят промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж като тези промени следва да бъдат приети и от Министерския съвет.
Промените свързани с новата помощ следва да влязат в сила от 1 януари 2019 г., с цел да бъдат осигурени необходимите финансови средства в Закон за държавния бюджет. За изплащането на помощта ще бъдат необходими допълнителни средства от държавния бюджет за 2019, 2020 г. и 2021 г. за 2900 деца, тъй като около 2700 към момента получават персонални пенсии, за които пък средствата се осигуряват от Националния осигурителен институт. Чрез новия вид месечна помощ за деца без право на персонални пенсии от починал родител, ще бъдат подкрепени около 5600 деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, министър Петрова.
Колеги, желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 802-01-29.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви.

Трета точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА, № 802-01-30, ОТ 6 АВГУСТ 2018 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Отново, заместник-министър Петрова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Председателстващ, уважаеми народни представители! През последните години социалната икономика се превърна в една от водещите политики на Европейския съюз. За България социалната икономика е изключително нова политика. През 2012 г. се приема Национална концепция за социалната икономика, която се изпълнява чрез двугодишни планове.
С цел преодоляване на съществуващите дефицити, Министерството на труда и социалната политика предприе мерки за разработване на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Законът дава дефиниции за социални предприятия, социална и солидарна икономика; предлага критерии за идентифициране на социалното предприятие, съобразно европейските и национални практики; предлага конкретни мерки за развитие на социалните предприятия, стартиращи и съществуващи; предлага развитие на капацитет, образование, обучение, квалификации; дава механизъм за финансово и ресурсно насърчаване не само чрез финансиране от Европейския съюз, но и други финансови инструменти; заложено е изработване на марка, продукт на социалното предприятие; включено е информационно и статистическо обезпечаване, платформа; очертава участващите структури, техните отговорности, както и упражняването на контрол и мониторинг.
Очакванията са Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика да допринесе за по-добрата среда, за развитие на социалната икономика и ясно очертаване на отговорностите. Законът ще подпомогне по-бързото и добро социално включване и по-доброто качество на живот на уязвимите групи в обществото, както и трудовата реализация. Най-сериозният икономически показател за ползата от социалната икономика ще са спестените публични средства за социални помощи, както и средствата, които се отделят за безработни.
Целта на Закона е развитие на социалната и солидарна икономика по специални правила, подобряване достъпа до заетост, обучение, квалификация, преквалификация, намаляване на социалното неравенство.
Насърчителните мерки са създаване на регистър за социалните предприятия, създаване на електронна платформа, създаване на сертификационна марка, създаване на механизъм за подкрепа, възможност на различни форми на сътрудничество, даване на възможност право на строеж върху частна общинска собствена по Закона за общинската собственост, ползване на имоти и вещи частна общинска собственост, след решаване на общинския съвет, за не повече от 10 години.
Целта на Закона е създаване на цялостна екосистема, обхващаща целия цикъл от признаването на социалното предприятие до неговия мониторинг и контрол.
Социалната икономика в Европейския съюз е много важна както за хората, така и за икономиката. Тя осигурява платена заетост на повече от 14 милиона души в Европейския съюз или 6,5% от населението.
Накрая бих искала да спомена, че правителството стриктно изпълнява своята програма, защото в управленската програма в цел 41 е заложено подобряване качеството на живот на групи от населението, чрез развитие на социалната икономика и чрез социално отговорни бизнес практики, и мярка 154, към която ние се стремим, да се формира качествен индикатор от близо 2% от брутния вътрешен продукт на страната за развитие на социалното предприемачество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова, за стегнатото и кратко изложение.
Колеги, имате ли коментари, въпроси?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Петрова, колеги! Като цяло философията на Законопроекта я приемаме и становищата, които сме получили, подкрепят философията на Закона и нуждата от такъв.
Тъй като прегледах становищата, имам такъв въпрос. Казвате, че Законопроектът е съобразен с европейското законодателство, регламентите, които се прилагат пряко, но искам да Ви попитам: Вие съобразихте ли този законопроект със становището на хората, на организациите, които са пряко заинтересовани от такъв законопроект; взети ли са предвид техните предложения? Защото, като прегледах становищата, виждам, че това май не е точно така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: За коя организация казвате, искам да бъдете точен? Назовете точно. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Работната ни група е от 84 души, в която участваха и неправителствени организации, синдикати, работодатели. Искам да Ви уверя, че максимално сме се съобразили с абсолютно всички предложения, които са направени, за да може в този вид Вие да видите Закона.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Затова Ви питам, тъй като становищата – аз не мога да ги цитирам, защото не съм ги разпечатал, но видях, че има отрицателни становища, има предложения, има забележки по Законопроекта и затова Ви питам. Не знам дали тук присъстват такива организации и затова Ви питам дали е съобразено с мненията на хората и организациите в тази област?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Търновалийски, искам да Ви уверя, че максимално сме се съобразили с абсолютно всички бележки, които са дадени. Работили сме в близка комуникация, съобразили сме се с предложенията, които бяха направени. Мисля, че този вариант, който предлагаме да приеме днес Вашата Комисия, е един много добър Проект на Закон за предприятията, социалната и солидарна икономика.
Тук искам да подчертая, че това е изключително нов закон. Това е нова политика и мисля, че всички трябва да се гордеем – най-вече правителството на България, че има тази възможност да развие тази политика като нещо, което наистина е много важно за България. И тук в никакъв случай не трябва да има негативизъм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петрова, сигурно е така, работили сте. Господин Търновалийски иска да влезе един абсолютно чист Закон и никой да няма против него, но няма как. Интересите са различни, противопоставят се, все някъде трябва да се срещнат. Между другото, тук има представители.
Заповядайте, Вие ме помолихте преди това да се изкажете.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Аз съм председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България. Тук съм, защото ние сме може би най-заинтересованите субекти от този закон. Ние сме едни от признатите на европейско ниво. Кооперациите са признати като един от солидните фактори на социалната икономика. За нас този закон е жизнено важен. Участвали сме в работната група, дали сме четири-пет предложения, но въпреки това считаме, че има още неща, които трябва да се решат. Наистина, госпожа Петрова каза, че Законът е нов и едва ли може всичко да обхване, но искам да се спра на няколко неща. Тук все пак се съобразявам в коя комисия се намирам.
Тъй като в Закона една от непълнотите, ако мога така да кажа, е, че липсва по-сериозна подкрепа на държавата в развитието на социалната икономика. Това е един нов ресор, който обхваща основно участници от уязвими групи, от социално слаби субекти, вследствие на което без подкрепа това няма да стане. И тъй като много пъти подкрепата се разбира като финансиране, директно субсидиране, ние не говорим затова. Никога не е ставало дума затова. Говорим чрез подкрепа на държавата да се създаде една благоприятна икономическа среда и да подкрепи реално този сектор, който трябва да тръгне.
Какво имам предвид? Например, Законът за корпоративното и подоходно облагане. Винаги звучи стряскащо, но и в момента ние сме най-големия работодател на хора с увреждания в областта на кооперациите за хора с увреждания. Те са освободени и в момента, но може ли кооперации, предприятия, които около 50%, бих казал, са хора с увреждания, които трябва да работят ефективно, тъй като те трябва да работят на пазарен принцип, продукцията да се продаде и ако се получат приходи, те ще платят заплати. Има единици, които формират печалба. Този сектор не може да формира печалба. Защото, представете си…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли по-конкретно? Все пак ние не сме водеща комисия. Вие конкретно какво си представяте в тази подкрепа, която не се намира в Закона?
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Да бъдат освободени от данък печалба, тъй като тези приходи, които евентуално би отклонила държавата, ще се върнат с това, че няма да има разходи, ще се увеличи заетостта, която е и целта.
Затова ние пледираме в Закона за обществените поръчки, който Вие обсъждахте, например там има един чл. 12, в който беше казано, че за всички тези социални предприятия ще има по един списък и съответно ще бъдат поръчвани на тях. Обаче има едно допълнение към този член, който казва, че примерно двама възложители могат да организират централна група за поръчки – две кметства, никакви, образно казано, и съответно не са длъжни да спазват.
Законът за местните данъци и такси. Той разбира се касае общините, но ето и там могат реално да помогнат. В Закона е писано, че общините могат да съдействат. Това „могат“ го знаем как работи.
Ето тези неща, ако…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да предвидим на общините да Ви предоставят земи. Това, което е безплатно, на кого се дава – сгради?! Какво значи „могат“? Ми могат, как ще ги задължим?
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Не казвам, че нищо не се прави, има нюанс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там са предвидени в Закона тези неща. Не знам как да ги накараме според Вас със Закона да го направят?
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Да знаят, че трябва да поглеждат и този сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали сме го записали в Закона? Те могат да Ви предоставят безвъзмездно сгради, земи.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Ако разрешите, още две бележка.
Според нас трябва да се дадат обективни индикатори за статистическа отчетност на този сектор. Тъй като сега се създава този национален регистър, но той ще дава в рамките на регистъра, които са регистрирани. Ние считаме, че ако се вкара в Националната статистика, тогава ще имаме поглед как е секторът на фона на цялата икономика.
Третото, което предлагаме, е много ясно дефиниране на параметрите на тези социални предприятия, за да може точно да се знае, защото има опасения, че може да влязат и други субекти, които не са свързани точно с интереса на развитие на социалната икономика.
Това са нашите препоръки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз благодаря.
Искам да се върна на Закона за обществените поръчки, където Вие имате преференции, тези предприятия.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: И не работят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За съжаление, има доста, които се възползват от тези преференции неправомерно. Чуваха се гласове точно в обратната посока – за премахваме им, защото за Вас те не работят, обаче за тези, които искат да използват тази вратичка, работят. (Реплики извън микрофоните.)
Не е при възложителите. Защо да е при възложителите? Явно е при параметрите или това, че те не могат да организират участието си в обществените поръчки, може би? Аз знам десетки случаи на злоупотреби.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Разбира се, а само в тази сфера ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не. Говоря специално за този текст, по който се дадоха преференции на Вас. А сега има и промяна в ЗКПО. Там се дава възможност също да получавате безвъзмездна помощ, дарения, които да бъдат освободени от данък печалба за дарителите. Това също е текст в тази посока.
Ако имате конкретни неща, точни: какви параметри смятате, че трябва да има, които да определят ясно и категорично кои са предприятията? Какви индикатори трябва да има? Дайте ги, защото явно Комисията е работила, но не е стигнала до удовлетворяващи такива. Дайте конкретика!
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Аз Ви благодаря и поемам ангажимент да ги предоставим. Понеже днес беше на първо четене, нямаме готовност, но ще Ви ги предоставим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, все пак ние не сме водеща комисия.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Вчера аз присъствах на Комисията и поехме този ангажимент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Адемов е изключително професионален и отворен.
СТИЛИАН БАЛАСОПУЛОВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Аз ще бъда малко по-крайна, но честно да Ви кажа, този закон не го разбирам нито като философия, нито като изпълнение. Защо? Защото понятията, които се използват и ще определят кое предприятие е социално, са толкова неясни, че в никакъв случай не може да се припознаят нито сега действащите кооперациите, нито НПО-тата, които съответно ще бъдат тези, които могат да бъдат социални предприятия.
Казва се, че социалната дейност трябва да носи добавена стойност. Това го прави социалното предприятие. Социалната добавена стойност трябва да има ефект, а тук въобще не се говори, че трябва да имаме стопанска дейност, но трябва да има някакъв ефект.
За постигане на социална цел, тоест на ефект, а това ще стане с методика. В края на краищата, ако някой може да каже точно, как ще се избират тези предприятия и какъв ефект ние ще получим без стопанска дейност, която трябва да бъде подпомагана, да ми обяснят. Така, както е записан Законът, ние гоним само социалния ефект и за него съответно имаме създаване на електронна платформа – за втори път електронна платформа. Всъщност Законът казва, че ние ще направим платформа, нищо повече. Всичко останало е пожелателно. Тук пише, че общините могат да предоставят отстъпено право на строеж, не знам си какво, пето, шесто. Същото го пише и в Закона за кооперациите – изпълняват социална икономическа дейност в интерес на своите членове, и пак държавата може да подпомага. И дотук спираме.
Този закон преди десет години можеше да изглежда добре, но сега ние казваме, че имаме действащи кооперации, имаме действащ неправителствен сектор – той отделно, че трябва да започне да се занимава със стопанска дейност, за да стигне този социален ефект, и ще направим една платформа. А държавата какво ще направи? Ако сте прочели, казва, че тя ще си разговаря с тези неправителствени организации, ще дава методическа помощ. Просто неща, които нямат абсолютно никаква връзка с реалните нужди именно на такива социални предприятия. Аз много се обърквам от понятията в България, защото пò социално предприятие от кооперациите няма, но те няма да влязат тук, според изискванията, които сте поставили. Извинявайте, това предприятие трябва да работи, тоест трябва, първо, да гледа своята икономическа дейност, за да изпълнява социалните си функции. Не да изпълнява социални функции, за което няма никаква подкрепа, и да облекчи държавата. Много хубаво го казахте… (Шум и реплики извън микрофоните.)
Как може да се изпълнява социална дейност без икономическа?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека госпожа Петрова да отговори, защото на мен ми се струва, че обратна е философията на това, което Вие сте прочели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Искам да кажа, че госпожа Бъчварова е чела Закона, но явно не е вникнала в смисъла и съдържанието на Закона. Това, което всъщност искаме да постигнем, е чрез социалната и солидарна икономика. Още повече че тук не се изключват абсолютно и съществуващите трудово-производителни кооперации, НПО-тата, които имат, защото в момента ние имаме около 2500 самоопределили се такива социални предприятия, де факто те работят. Ние искаме да дадем рамката и начинът, по който да функционират, и това да бъде прозрачно. Така че всеки един, който се регистрира в Националния регистър на Република България, ще трябва да отговаря на изискването за социално предприятие.
Мисля, че когато нещо не се приема, няма как да убедим хората. Но за мен начинът, по който е прочетен Законът, не е добър. Искам да потвърдя, че не може така да се хвърлят упреци, когато един екип е работил една година и е създал нещо, което се надявам, че ще функционира много добре. Ние в момента не можем да кажем, защото трябва да изчакаме поне да заработят нещата, за да направим своите изводи и ако трябва тогава вече да коригираме. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, преминаваме към гласуване на Законопроекта за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет.
С това изчерпихме дневния ред. Благодаря Ви за присъствието.


(Закрито в 15,33 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда СТОЯНОВА