---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 45

На 25 октомври 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39/11.10.2018, внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за личната помощ, № 854-01-62/02.07.2018, внесен от Пламен Христов и гр. н. пр.
3. Законопроект за личната помощ, № 854-01-64/04.07.2018, внесен от Корнелия Нинова и гр. Н. пр.
4. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41/18.10.2018, внесен от Министерския съвет.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Получихме материалите преди 57 секунди. Ако другата седмица ще гледаме бюджета и той ще се внася от правителството понеделник или вторник, а след 5 часа трябва да го разглеждаме… Европейските практики са с разлики в часовете стотици пъти. Такава ни е цялата работа! Не следваме добрите европейски практики. Сега ще приемаме неща за милиони, а утре за милиарди, и то неща, които виждаме за първи път! Ясно е, че така ще се работи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме дневния ред. „За“ – 15, против няма, „въздържали се“ – 5. Приема се.
(Представя гостите.)
Постъпило е заявление от Маргарита Николова, ще гласува като Николай Александров.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

„Закон за корпоративното подоходно облагане“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме. „За“ – 20, против и въздържали се няма. Приема се.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов за създаване на нов § 1.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1, което означава създаването на чл. 11а от ЗКПО – данъчно третиране на договорите за оперативен лизинг съгласно международните счетоводни стандарти, при лизингополучателя. Въведен е нов международен стандарт 16 за отчитане на оперативния лизинг. Предприятията, които го прилагат, ще трябва да отчитат оперативния лизинг като актив и да го амортизират. Това би ги поставило в неравнопоставено положение от данъчна гледна точка с предприятията, които работят по националните счетоводни стандарти. Предложението е в Данъчния закон да се уеднаквят начините и всички да останат по стария ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има логика стандартите да са уеднаквени, но какъв е ефектът върху бюджета?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма ефект. Остава неутрален.
Гласуваме предложението на Работната група за създаване на нов § 1. „За“ – 20, против и въздържали се няма. Приема се.
По § 1 по вносител – има предложение от Менда Стоянова и Александър Иванов.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 2, и предлага редакция. Става дума за редакционни поправки.
Изказвания? Няма.
Гласуваме. „За“ – 15, „против“ – няма, „въздържали се“ – 5. Приема се.
По § 2 Работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 3.
Изказвания? Няма.
Гласуваме. „За“ – 15, против – няма, въздържали се – 5. Текстът е приет.
По § 3 по вносител Работната група подкрепя текста на вносителя, който става § 4, като в чл. 47д, ал. 1, т. 2 думите „ал. 1“ се заменят с „чл. 47г, ал. 1“. Редакционно!
Гласуваме параграфа с редакцията на Работната група. „За“ – 15, против – няма, въздържали се – 6. Приема се.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов за създаването на нов § 5 – относно това, което обяснихме с финансовия лизинг.
Гласуваме текста на работната група за създаването на нов § 5. „За“ – 21, против и въздържали се няма.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов – пак във връзка с финансовия лизинг.
Гласуваме новия § 6 в редакцията на Работната група. „За“ – 21, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Параграфи 4, 5, 6 и 7 са по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме ги анблок, като стават съответно параграфи 7, 8, 9 и 10. „За“ – 15, против няма, въздържали се 6. Параграфите са приети.
Параграф 8 по вносител става § 11, § 9 по вносител става § 12, § 10 по вносител става § 13, § 11 по вносител става § 14, ; 12 по вносител става § 15.
Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок докладваните параграфи. „За“ – 15, против – няма, въздържали се 6. Параграфите са приети.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16, като предлага да се добави заглавието на чл. 63 – „Внасяне на данъка за последния данъчен период“.
Гласуваме параграфа с редакцията на работната група. „За“ – 15, против – няма, въздържали се – 6. Приема се.
Параграфи 14, 15 и 16 са по вносител, но се преномерират.
Гласуваме. „За“ - 15, против – няма, въздържали се – 6. Текстовете са приети.
По § 17 има предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов – т. 3 да отпадне, подкрепено; предложение на Йордан Цонев и гр. н. пр. – също т. 3 да отпадне, подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20, и предлага т. 3 да отпадне. Остава досегашният текст на ал. 8 – операторите използват получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна, само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна при отнемане на разрешителното на оператора.
Изказвания? Няма.
Гласуваме. „За“ – 21, против и въздържали се няма.
Параграфи 18, 19, 20, 21 и 22 са по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок. „За“ – 15, против – няма, въздържали се 6. Параграфите са приети.
По § 23 има предложение на Менда Стоянова и А. Иванов – да отпадне т. 1 (редакционно). Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26 с отпадането на т. 1. Заменяхме ал. 6 със 7, но е грешка. Да отпадне грешката.
Гласуваме. „За“ – 21, против и въздържали се няма. Приема се.
Гласуваме § 24 по вносител, който става § 27. „За“ – 15, против – няма, въздържали се – 6. Приема се.
Наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме го. „За“ – 21, против и въздържали се няма.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов, подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 28, като в редакцията се добавя „след 1 януари 2014 г.“ заради Директивата за непризнатите разходи за лихви.
Гласуваме. „За“ – 21, против и въздържали се няма.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов. Работната група го подкрепя и предлага да се създаде § 29, касаещ оперативния лизинг.
Гласуваме редакцията на Работната група. „За“ – 21, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Параграфи 26 и 27 са по вносител.
Гласуваме. „За“ – 15, против – няма, въздържали се – 6. Приемат се.
По § 28 – относно Закона за доходите на физическите лица, има предложение на Корнелия Нинова и гр. н. пр., неподкрепено.
Предложение на Йордан Цонев и гр. н. пр. Работната група не подкрепя предложението за отпадане на т. 12, б. „в“ и т. 14, б. „а“, а го подкрепя за новата ал. 15.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние предлагаме въвеждане на прогресивно данъчно облагане на физически лица и на приходи от дивиденти, в резултат на което ще се осигурят около 4 млрд. лв. приходи в бюджета. Изхождаме от факта, че около 7 хил. българи получават 8 млрд. лв., годишни доходи, което прави 8% от БВП. Тези българи плащат 5% данък, докато всички останали (почти 3 милиона), които живеят мизерно, плащат 5 %, от работещите 2,2 – 2,3 милиона. Затова предлагаме скала, при която на 2,3 милиона българи не им се променя данъчната ставка. Променя се само на 50 хил. души, които са с доходи над 3900 лв. месечно. Тези до 3900 лв. плащат същия данък от 10 %. Това има социален ефект върху разпределението на БВП и на бюджета, създават се възможности за укрепване на средната класа и подобряване положението на милиони българи, които едвам свързват двата края. Освен социална справедливост създаваме възможност на бюджета да разполага с повече приходи. Максималния данък, който предлагаме, е 25% за горницата по предходния ред – 124 хил. 800 лв. за дивидента и 25 % за данъка върху физически лица. Предлагаме еднакъв подход – и на дивидента, и на физическите лица. Нашият индекс „Джи ни“ е близо 40 по последни данни на Евростат – ние сме най-социално поляризираната страна в ЕС. Подкрепете предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В становището си Министерството на финансите са се опитали да остойностят предложението си.
Предложението на г-н Цонев е за отпадането на т. „в“ от § 12 – годишната данъчна декларация за самоосигуряващите се лица да се подава само по електронен път. Работната група не е съгласна, но е съгласна с новата ал. 15 на чл. 38 – за окончателен данък на доходите на физическите лица, нерегистрирани като тютюнопроизводители и земеделски стопани, получили помощи и субсидии.
ПЕТЯ КОПЧЕВА (МФ): Нуждае се от доработка, защото се променя редът на облагане. Трябва да се предвидят разпоредби за срока на внасяне, ставката на данъка, подаването на декларация за дължими данъци. Към момента не сме го направили.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Субсидията на нерегистрираните земеделски производители се облага, но при другите облагането става след като субсидията влиза в данъчната основа. Има нужда от доработка, но кажете вариантите.
ЕВГЕНИЯ ПЕТРОВА (НАП): Говорихме с колеги от Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция, които администрират изплащането на помощите. При тях тази промяна ще намери голямо отражение. ДФ „Земеделие“ са на единна сметка, централизирано разплащане, а част от парите от европейските фондове се изплащат от единна европейска сметка. Специфичните неща трябва да бъдат изяснени с тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко време Ви трябва? Нека да приемем текста както е в момента, а с допълнителен доклад във вторник или сряда можем да приемем тези текстове.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как нерегистрирани земеделски стопани получават европейски субсидии? След 2009 г. всички земеделски стопани и тютюнопроизводители трябва да са регистрирани, за да имат субсидия.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Не са регистрирани. Те получават подпомагане от държавния бюджет. Хората са наредени на опашка пред данъчните дирекции, за да декларират. Този текст ще подпомогне НАП и неработещите като земеделски производители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам лошо да има окончателен данък. Може би някои ще бъдат ощетени, защото този данък е 10%, а те биха могли да ползват облекчения. Предлагам да приемем предложението по принцип и да помолим МФ да разпише до вторник текстовете, които да приемем с допълнителния доклад. Ако се обединяваме около това предложение, ще го доработим.
Предложението на БСП е по същество. Ние няма да го подкрепим. В него има рационални зърна, но това е дебат за данъчната система. Всичко може да се дебатира като съвкупност относно промяна на данъчната система, ако съответните управляващи имат желание и воля да променят данъчната система като цяло. В момента управляващи са ГЕРБ и ОП, а в програмата им е записано, че промяна в данъчната политика няма да има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще кажа аргументи защо ДПС няма да подкрепи предложението на БСП. Освен социалната функция, данъците има и икономическа функция. Да обложим богатите с по-високи доходи е несериозно. Предложението на БСП не е безопасно за българската икономика.
Ще се спра на един пример за плоския данък. Ай Ти секторът се развива най-бурно и в момента произвежда около 2,2% от БВП и до края на 2019 г. ще мине 3%. Този сектор е стигнал до това ниво без помощта на държавата, защото данъците у нас са такива, каквито са. Ако променим данъчната система, ще спънем развитието на този високотехнологичен сектор. В плоския данък има икономическа логика, тя работи. Ние от ДПС ще защитаваме този данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен Ай Ти сектора има и други, които искаме да стимулираме. Повече социална политика може да се прави с повече приходи, а те идват от повече икономика, с висока добавена стойност и плащане на по-високи заплати. Ако в зародиша на това преструктуриране започнем да слагаме спирачки по социални причини, ще спрем възможно бъдещо развитие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всяка партия си има философия за данъците. Това, което предлагаме, е радикална промяна в данъчната система. Тя ще бъде подкрепена, ако получим доверието на хората. Ние не казваме, че не сте прави. Това, което казвате за плоския данък и развитието на България, не е вярно. Иначе тук щеше да има опашка от чужди инвеститори. При плоския данък от 10 % виждаме трагедия, защото чуждите инвестиции са 70% по-малко от миналата. Това е статистика на БНБ и на националната статистика. 2,5 милиона българи напуснаха страната въпреки 10-процентния данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и гр. н. пр., неподкрепено.
„За“ – 6, против 15, въздържали се няма. Не се приема.
Гласуваме предложението на Йордан Цонев и гр. н. пр. в неподкрепената му част – т. 12, буква „в“ и т. 14, буква „а“.
„За“ – 3, против няма, въздържали се 18. Не се приема.
Гласуваме предложението в частта му за новата ал. 15 с уговорката за допълнителния доклад. Можем и да не го гласуваме, а да го включим в окончателната редакция. Чакаме до вторник и ще се уточним за извънредното ни заседание.
Гласуваме окончателната редакция на § 28, който става § 32, където е включено предложението за ал. 15.
„За“ – 15, против 6, въздържали се няма. Параграф 28 е приет в редакцията на работната група.
По параграфи 29, 30, 31, 32, 33 и 34 са по вносител.
Изказания? Няма.
Гласуваме анблок, параграфите имат преномерация.
„За“ - 15, против няма, въздържали се 6. Приемат се.
По § 35 – за Закона за местните данъци и такси – има предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов, състоящо се от две части.
Едната част е за промяна в Таблица 1, по ал. 1, т. 2. Ние предлагаме да обединим екокатегории „Евро 1, 2 и 3“, където коефициентът е по-висок от 1, в един коефициент от 1,1 до 1,4 и да дадем по-голям диапазон на общините да определят тези коефициенти според спецификите си. В останалата част остава предложението на вносителя. Предлагаме също онези МПС, които в регистъра на КАТ нямат еко категория, да се считат без екокатегория. Ако могат да я докажат, да си я впишат в регистъра.
Втората част касае частта за таксата „Смет“. Припознали сме предложението на НСОРБ – да се отложи прилагането на новия начин на определяне на таксата „Смет“.
Има предложение на Николай Александров и Станислав Станилов, неподкрепено.
Предложение на Георги Свиленски, Румен Гечев и Таско Ерменков – неподкрепено.
Предложение на Корнелия Нинова и група н. пр., неподкрепено.
Предложение на Йордан Цонев и група, неподкрепено по т. 1 и т. 5, но е подкрепено в останалата част.
Предложение на Христиан Митев, Йордан Апостолов и Борис Ячев, неподкрепено по т. 1 и подкрепено в останалата част.
Предложение на Искрен Веселинов, подкрепено.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашето предложение е относно откраднатите коли. Когато на човек му е открадната колата, подава заявление в полицията, търсят я, това може да продължава дълго, но той продължава да плаща данък. Това не е справедливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Става въпрос за месеците, през които той няма удостоверение, че колата е открадната. Когато получи удостоверението, той може да отиде и да си прекрати регистрацията в КАТ, като отпада от облагане. Това е след няколко месеца издирвателни действия на полицията.
РОСИЦА ВЕЛКОВА (МФ): Тук трябва да се прилага сега регламентирания момент в ал. 4 – първо трябва да се прекрати регистрацията и след това данък не се дължи. Всичко в системата е автоматизирано в обмен с КАТ. Покриват се унищожените превозни средства. Предлагат се за сваляне от регистъра превозни средства, увредени от пожар или природно бедствие, когато е предадено за разкомплектоване. Нашата позиция е да се преминава през пререгистрация пред компетентния орган – КАТ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би промяната трябва да се търси в другия закон, който казва при какви условия се сваля регистрацията.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Удостоверение може да се издаде не по-скоро от три месеца, но не че колата е открадната, а че не е намерена. Тогава се дерегистрира. Трябва да има процедура да се възстановят парите, които са платени за тези три или повече месеци.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Може би трябва да има срок след тримесечния, когато да ти издадат служебна бележка. Това е промяна в специфичния закон.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Издирвателната дейност е част от националната шенгенска информационна система. Данък се дължи върху регистрираното превозно средство, докато не бъде намерено или не бъде обявено, че не може да бъде намерено.
ДОРА ЯНКОВА: Нека Комисията да изрази воля и да намерим процедура с МВР. След третия месец, когато се свали регистрацията в системата на КАТ, тогава другият няма да може да я кара. Нека да оставим въпроса и ако имаме обща воля, да решим този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега забъркаме ли МВР, нещата се усложняват. Нека да се опитаме да решим въпроса през Закона за бюджета, ако се стигне до съгласие относно откраднатите автомобили.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Ще проведем разговори с МВР и КАТ и ако се формира някаква идея, добре, но не знам дали ще стане скоро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласни ли сте предложението да мине през техния закон? Да, добре. Предлагам сега да оттеглите предложението, защото не сме против. Те ще Ви поканят на диалог за търсене на решение. Оттегляте го, добре.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Нашето предложение е да облекчим автомобилите с газови уредби, защото замърсяват по-малко.Резонно е да имат отстъпка от данъка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има логика, но трябва да имаме модел за данъка върху МПС. Досега имуществената компонента беше на базата на киловатите и изхабяването на автомобила. При катализатор се ползваше отстъпка. Сега предлагате същото и при газовите уредби.
Концепцията, която се предлага, е различна – на база на запазващата се имуществена компонента, коригирана с еко компонентата. Ако разбъркаме модела с газови, метанови и хибридни уредби, ще се забъркаме отново с катализаторите – работи ли, не работи ли.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Подкрепям предложението на колегите. Катализаторите се декларираха еднократно, автомобилите с газови уредби минават на технически преглед всяка година.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: За автомобил с 600 к.с. бензинов агрегат, някой не би ли се опитал да злоупотреби, ако ще си намали данъка чувствително?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако продължим логиката данъкът да става все по-екологичен и все по-малко имуществен, то на тези, които нямат коли или карат велосипеди, ще трябва да им даваме по 50-100 лв. годишно. Социалната и екологичната функция на данъка не са основни. Мога да си сложа газова уредба и да карам само на бензин. Кой ще ме следи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението на Корнелия Нинова и група е да отпаднат всички изменения от вносителя относно еко компонентата – модела, за който говорих преди малко.
Предложението на г-н Цонев по т. 1 и т. 5 не е подкрепено – да отпадне санкцията, когато един собственик е декларирал повече от едно основно жилище. (Изчита предложението.) Не смятам, че трябва да отпадне санкцията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нито аз съм прав с предложението, нито Вие сте прави с обосновката за оборването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Санкцията е точно да му се отнеме привилегията.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: По принцип има много случаи на деклариране на повече от едно основно жилище, което действащият ЗМДТ не предполага. До момента това се позволяваше, тъй като в автоматизирания обмен не беше изградена проверка между различните общини, което в повечето случаи е правено абсолютно тенденциозно с цел ползване на отстъпката. В случая се отнемат отстъпките за всичките жилища, които са декларирани като основни, до момента, до който лицето не отиде в общината и не подаде декларация кое от всички жилища избира да му бъде основно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е правилно. Той лъже държавата с две жилища или три, има някои с по шест жилища, и те могат да лъжат.
РЕПЛИКА: На един етаж две жилища. Ти ползваш и двете – кое е основното?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте от предложението да отпадне т. 1? Точка 5 отделно ли ще я обосновавате?
ДОРА ХРИСТОВА: Аз имам един уточняващ въпрос. Не можах да разбера – Вие казахте: „Досега, докато нямахме обмен между общините“. А сега имате ли такъв обмен или ще разчитаме на добра воля на данъкоплатеца да си декларира правилно?
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Изградена е системата, работи, тествана е и в момента всяка една община може да провери в които други общини е декларирано като основно жилище на това лице. Така че системата я има, тествана е и работи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Базата данни е в Министерството на финансите и общините имат достъп до нея.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По т. 5 да си остане по стария начин. Тук непрекъснато се задълбаваме в екологични норми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемаме. Точка 1 от предложението господин Цонев го оттегля, т. 5 не е подкрепена от работната група. Останалата част я има в окончателната редакция.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Влязохме в тези спорове за имуществени и екологични компоненти. Съгласен съм с примера, който даде господин Цонев, че наистина на един автомобил с много коне може да му бъде монтирана една газова уредба и да бъде използван само на бензин, да бъде деклариран като газов и да ползва преимущество.
Какви са нашите предложения? Имущественият компонент се основава и се определя на база мощността на двигателя с един коефициент за корекция. При хибридните автомобили винаги мощността на агрегата, която е отбелязана на талона, е сбор между електрическата мощност и бензиновата. В този случай общините взимат пълната мощност на монтирания агрегат в автомобила и чрез този имуществен компонент хората, които имат хибридни автомобили, заплащат по-високи данъци. А тази съвкупна мощност от агрегата е сбор от две мощности. Ние освобождаваме електрическите автомобили от данък, а в хибридите, където имаме електродвигател, който е съставна част от агрегата на автомобила като мощност, ние взимаме пълната мощност на целия агрегат като сбор от две компоненти – двигател с вътрешно горене и електрически двигател.
Затова нашето предложение е този текст да бъде коригиран: „Имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя с вътрешно горене“. Не виждам смисъл това предложение да не бъде подкрепено. Няма нищо общо с газовите уредби.
Втората част е във връзка с присъдената категория – от Евро-1 до Евро-6. От Евро-1 до Евро-3 почти няма разлика в двигателите и агрегатите. Те са с абсолютно едни и същи вредни емисии. Не мога да се съглася, че когато няма екологична категория се приема, че превозното средство е без такава. Консултирали сме се с Министерството на транспорта, има промяна на Наредба № 32, в която задължително се казват емисиите за всяка категория в числови стойности.
И не мога да приема тезата, че ако един автомобил, закупен като Евро-5 и го караш N-брой години, той винаги е с категория Евро-5. Затова и във връзка с промените на Наредба № 32, където се залагат стойности на вредни емисии, предлагам категоризацията да се установява чрез издаване на документ когато се преминава годишен технически преглед.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отново се опитваме да натоварим данъчните органи на общината с разни неща, които са извън тяхната компетентност и възможност.
Искам ясно да кажем, че ние сме вързали всяка една община с регистъра в КАТ, в който се отразяват разни работи, включително и еврокатегорията, които автоматично пълнят базата данни на общинската данъчна администрация и изчисляват данъчната основа на автомобила. Ако искаме да въвеждаме някаква периодичност на потвърждаването на Евро – 5, 6, 4, 3, 1, трябва да го запишем в някакъв друг закон, вероятно на Министерството на транспорта, където е решен въпросът с въпросната Наредба № 32. Това е пътят.
Проведете ги тези разговори и ако там има такава възможност, да се направи, но не е тук мястото…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Аз съм против това, което Вие казвате госпожо Стоянова, защото са проведени такива разговори и тези данни от годишните технически пунктове ще бъдат според новите изисквания автоматично препращани към общините. С нищо не се утежняват потребителите.
Отделно да Ви припомня за категоризацията в Германия, където на всеки две години преминаваш през такъв преглед и там задължително ти отразяват валидната еврокатегория на автомобила.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Когато правихме проучвания на европейския опит за екологичната категория, се установи, че по-голяма част от страните са във връзка с измерванията на въглеродния двуокис. Но и друга част от европейските страни са на еврокатегорията. Ние предложихме да се стартира с еврокатегорията, като сме водили разговори с Държавната автомобилна инспекция, тъй като те в момента от 2019 г. ще въведат замерванията. Поне една година да се види как това работи, да се интегрират системите. Ако всичко там се случва добре, следваща година може да се премине от еврокатегорията към замерванията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да спрем дискусията, защото се превърна от финансова в техническа. Не сме специалисти в тази област.
Всяка година имаме този проблем в Комисията и в залата. Имахме го и 2013 г. Аз бях дори вносител на подобни предложения.
Да гласуваме сега и да предложим на Министерството на финансите да помислят за нещо по-европейско.
Всяка година се опитваме как да направим така, че старите да бъдат по-обложени, новите по освободени и влизаме в технически подробности. Да се направи една система, която да функционира в следващите години и да спрем да се занимаваме всяка година с опити нещичко да бутнем. Не става!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че това, което направи Министерството на финансите, е добра стъпка за този допълнителен екокоефициент. Предлагам да го приемем какъвто е. Ако е необходимо усъвършенстването му, след въвеждането на всички нововъведения ще търсим това усъвършенстване догодина.
Да се върна на т. 2 от Вашето предложение във връзка с киловатите на електродвигателя и сбора от двата двигателя. От Министерство на финансите имате ли мнение?
РОСИЦА ВЕНКОВА: Записано е „мощност на двигателя“, но не сме уведомени за проблеми при хибридите. В тази връзка може би ще трябва да проучим малко по-внимателно нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички хибриди са Евро 6 и при тази ситуация получаваш 60% облекчение. Аз смятам, че това им е предостатъчно.
Подлагам на гласуване предложението на Николай Александров и Станислав Станилов. Това беше за газовите уредби, което не е подкрепено от работната група.
За – 6, против – няма, въздържали се 15. Текстът не е приет.
Предложението на Георги Свиленски и Румен Гечев е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители – новата схема на облагане с екологичния компонент.
За – 7, против 6, въздържали се – 9. Предложението не е прието.
Продължаваме с гласуване на предложението на Йордан Цонев и група народни представители в неподкрепената част на т. 5.
Тяхното е още по-голямо от Вашето. Вашето е само в т. 5, а тяхното е по всички точки.
За – 9, против – 12, въздържали се няма. Не се приема.
Гласуваме предложението на Христиан Митев, Йордан Апостолов в неподкрепената част по т. 2 и 3 и 4.
За – 4 , против – няма, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов. Това трябваше да ни го представят от Националното сдружение. Не го гласуваме.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (НСОРБ): А за лизинга?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 35, който става § 39.
Къде е лизингът?
Извинявайте! Изпуснали сме това, че ние приехме предложението за лизинга, но трябват още текстове.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Първо трябва да конкретизираме дали е финансов или оперативен или ще се отнася и за двата лизинга. И коя община ще определя данъка на лизингодателя или на лизингополучателя. Това трябва да се конкретизира в текста на Законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще се направят още текстове и ще ги приемем с допълнителен доклад.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Ако може да ни помогнете за лизинга – по смисъла на кой нормативен акт да става, доколкото има различни видове лизинг. За наемите ще се прилага ли? Може би е добре да препратим към закон, за да е ясно… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да поработиш по въпроса с колежките от МФ.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Също така е важно дали ще се променя данъчнозадълженото лице, коя община ще определя данъка, доколкото данъците могат да бъдат различни в различните общини, кой ще декларира, данъчните облекчения, които се ползват по принцип от собственика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Собственикът на колите е лизингодателят и той плаща, той е данъчнозадължен и никакви облекчения не може да ползва. Той е фирма, само че превежда данъка не в общината по негово седалище както досега, а превежда данъка в различни общини по седалище на лизингополучателя.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Може би трябва да има обмен на данни с МВР, за да може в системата това да бъде отразено, за да може да бъде създадена партидата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да го обсъдим това. Има отговори на всички въпроси, които поставихте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лизингодателят много добре знае къде се намират лизингополучателите. Тук гласуваме текста по принцип, защото сме „за“, и оставаме до вторник да ни доработите още текстове, които да решат въпроса с облога и издължаването.
Гласуваме окончателната редакция на § 35, който става § 39.
За – 13, против – няма, въздържали се – 9. Параграфът е приет.
Предложение на Корнелия Нинова и група – § 36 да отпадне.
Той е свързан с предното предложение.
За – 9, против – 13, въздържали се няма. Не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 36, който става § 40.
За – 13, против – няма, въздържали се – 9. Текстът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов, което е подкрепено от работната група.
Още едно предложение от Менда Стоянова и Александър Иванов, което е подкрепено от работната група.
Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, което е подкрепено от работната група.
Гласуваме окончателната редакция на § 37, който става § 41.
За – 22, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов за § 38, подкрепено от работната група.
Отново предложение, което е подкрепено.
Предложение на Йордан Цонев, което не е подкрепено.
Колеги, имате думата за въпроси към Агенция „Митници“.
Аз ще задам първия въпрос.
За ал. 6 на чл. 53 – това е т. 15 от окончателната редакция, която касае създаване на нови алинеи от 5 до 8 и където се решават въпросите на случаите, при които е прекратен лицензът на данъчния склад. В ал. 6 казвате, че в 7-дневен срок при подадено искане от лицето, което е вложител в съответния склад, директорът на Агенция „Митници“ разрешава или отказва плащането на акциза, та лицето за да си вземе стоката.
Може ли да ни обясните хипотезата, как е възможно когато данъчният склад вече е с отнет лиценз, който има вътре стока, трябва да си плати акциза и да си я вземе, или да се превърне в обикновен склад, това лице трябва да получи разрешение или отказ, за да си плати акциза и да си вземе стоката. Това да ни го обясните. Шефът на склада не знае. Решението дали са му разрешили или са му отказали се дава само на лицето. Шефът на склада не знае лицето дали си е платило акциза, за да си го вземе или не си е платило акциза – ама на него не му пука, защото му е отнет лицензът.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Така, както е регламентирано в ЗДАС, възможността е единствена. В Закона е предвидено акцизът при прекратяване да се плати от лицензирания складодържател или от друго лице, с негово съгласие. В тази връзка, понеже възникнаха затруднения, това което предлагаме в случаи, когато при прекратяването акцизът се начислява, лицензирания складодържател не плаща. Има лица, които имат права върху стоката. Когато няма съгласие на лицензирания складодържател и те докажат правен интерес към тази стока, с разрешение на директора на Агенция „Митници“ да може да се внесе акциза в бюджета и да се изведе стоката от данъчния склад с платен акциз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как му отказва?
СВЕТЛА ГЕНОВА: Ако не са изпълнени условията, разписани в Закона. Ако не докаже правен интерес… Имаме определение за правен интерес, но има и стока на вложители, в които има наложени примерно някакви обезпечителни мерки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Алинея 2 казва:
„Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по т. 1, с писмено съгласие на длъжника.
2. Собственикът на стоката, който е вложител в данъчния склад при прекратяване действието на лиценза, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.“
Питаме – защо трябва да получи разрешение?
Точка 3 гласи: „друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза, когато докаже правен интерес.“
Значи, аз съм трето лице, искам да платя и трябва да докажа правен интерес. Тогава директорът може да ми разреши, може да ми откаже. Но когато стоката е моя, аз съм в хипотезата на т. 2 и съм собственик на стоката, и искам да си платя акциза, съгласно ал. 6 трябва да искам от директора и той да ми разреши или да ми откаже.
СВЕТЛА ГЕНОВА („Митници“): Говорим само за случаите, в които нямаме съгласие от лицензирания складодържател или той не е заплатил дължимия акциз в определения срок.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По Раздел осми може ли да се внесе някакво разяснение за тези акцизни стоки с колекционерска стойност – пури и алкохол? Нека експертите да кажат какви са тези колекционерски алкохоли. Това освобождаване от акциз ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не е освобождаване, само слагат бандерол, за да е ясно, че е платен акцизът и стоката не е контрабанда. Защото има много колекционери, които имат не една или две бутилки, които правят изложения, имат дегустации. Целта е те предварително да заявят в Агенция „Митници“, да си поръчат бандероли, да си облепят с бандероли, с които да докажат, че е платен акцизът и когато ги излагат или правят дегустации, да не пристигне Агенция „Митници“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът е много ясен: „Акцизни стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност.“ Защото, ако ги съхранява вкъщи, никой нищо не му иска. Отиваш в някакъв бар, 20 шишета накачени там и още 200 и тези 20 нямат бандерол и барманът и собственикът ти казват: „Те са от колекцията на собственика.“ Разбирате ли защо? Аз така си тълкувам.
По т. 21. Ние сме направили предложение да отпадне, но искам да отворя една вратичка. Може ли да ми поясните, за да вземем окончателно становище дали да го оставим или да го оттеглим – предвиждате една хипотеза, която ми е ясна, но не ми е ясен принципът на анулираните бандероли.
Записано е: „Погрешно съставени и регистрирани искани описи и отчет за бандероли могат да се анулират по писмено искане на лицето. Искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му в отдел „Контрол върху отпечатване на ценни книжа“. Описът на връщаните бандероли може да се анулира преди да са предприети действия за автентичност“ и така нататък.
И сега има възможност да се прави повторно искане при погрешно съставено първо искане за бандероли от този, които иска, но не се анулира първото искане, първото остава да се съхранява и това Ви бърка в някаква степен отчетността, документацията. Обаче тук има един въпрос. Погрешно съставеното все пак остава, за да се види после дали няма злоупотреба. Защо сме против тази разпоредба? Защото си представяме, че тук се отваря една вратичка. Съставяме едно искане и след време се разбирам с въпросния шеф и му съставям друго, с искане за по-малко бандероли по силата на този нов текст. Старото се анулира и няма как да се извърши проверка на въпросния митнически служител. Затова питам: какъв е механизмът и това няма ли да отвори тази врата?
СВЕТЛА ГЕНОВА: Категорично не. Предложението е свързано с възникнали затруднения. Икономическите оператори, когато подадат искане, допускат техническа грешка. Затова сме казали до кой етап може да се анулира, като това искане няма да бъде изтрито, то остава, просто му се променя статусът на анулиране. Ще има ново с верните данни. Затова сме сложили и сроковете, до които това е възможно. Просто създаваме възможност да си коригират грешката до определен момент, защото сега няма как да се отрази това в системата. То ще бъде анулирано, но няма да бъде изтрито от системата. Досега просто няма такава техническа възможност и когато имаме грешка от икономическия оператор, няма как да я коригираме в системата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляш ли предложението?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляш по 21. А по т. 3 – за онези безжилни...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, там става въпрос за малки тютюнопроизводители, които режат тютюн. Тя остава.
ЛАЛО КИРИЛОВ: В предложението между първо и второ четене виждам, че по § 38 има Ваше предложение и на Александър Иванов да се създаде т. 34а. Моля да бъда добре разбран от Министерството на финансите, явно вървим към структурна реформа на Агенция „Митници“.
Има отговор и на министъра на финансите, на който съм задал въпрос. Вчера ми е отговорил. Моля преди първо и второ четене да видим функционален анализ и защо не го предлага министърът, а го предлагат народни представители. Мисля, че не е нормално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кирилов, този дебат мислех да го водим малко по-нататък, където е Законът за митниците и където са предложени промените. В този Закон за митниците, който е в момента, преди промените, има структура, която включва Агенция „Митници“. Агенция „Митници“ включва в себе си структура Централно управление с дирекции и митници, като всяка митница има териториално митническо управление, митнически бюра и пунктове.
От Агенция „Митници“ се предлага да бъдат създадени и главни дирекции, които да имат териториални звена. Това е по опита на НАП, и мога да Ви дам пример с фискалния контрол.
По този начин ще се променят някои от досегашните функции на митниците по места и затова те ги кръщават по нов начин – териториални дирекции, тъй като някои от досегашните им функции ще бъдат изнесени на друго място. Това се прави като предложение, за да даде възможност за вътрешно преструктуриране и възможност във времето чрез Устройствения правилник те да си решават различни вътрешни функционални проблеми, така че да оптимизират контрола, обслужването и други дейности. Подобни текстове сме гласували в Закона за националната агенция за приходите, където сме формулирали най-различните видове дирекции като вид, без да определяме функционалното съдържание. Това дава възможност на НАП чрез министъра на финансите и Устройствения си правилник да оптимизира и прави по-работеща структура. Имаме и резултати. Те се виждат по-допълнителните приходи, които се събират в резултат на тази организация. Искаме да дадем такава възможност и на Агенция „Митници“. Внасям го аз.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи парламентът прави предложение как да се промени изпълнителната власт. А изпълнителната власт пие кафе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изпълнителната власт е съгласна с това предложение, то я устройва.
На страница 108 е записано, че в срок до 7 януари съществуващите митници се закриват със заповед на министъра на финансите, като правоотношенията на служителите се уреждат при условията и по реда на член еди кой си от Закона за държавния служител, еди кои си членове по Кодекса на труда в рамките на определената численост на персонала на Агенция „Митници“.
Повече от тази защита, която самият Закон за държавния служител и Кодексът на труда е дал на всеки един работодател да преназначава служителите си съобразно структурните промени, които е решил да направи в системата, ако направи такива чрез Устройствения си правилник, аз не виждам какво против може да имаме? Може би ще предложите да ги премахнем тези текстове от Закона за държавния служител и Кодекса на труда, и да разглеждаме тук в Комисията всяка една структурна промяна.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ДА „Митници“): Ние бихме били много улеснени, ако бъдат приети тези текстове. След това ни предстои сериозна работата по отношение на Устройствения ни правилник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на Йордан Цонев и група народни представители в неподкрепената част на § 38, т. 3.
За – 2, против – няма, въздържали се – 20. Текстът не е приет.
Гласуваме окончателната редакция на § 38, който става § 42.
За – 15, против – 7, въздържали се – няма. Приема се.
Гласуваме § 39 по вносител.
За – 15, против – няма, въздържали се – 7. Параграфът е приет.
По § 40 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов, подкрепено от работната група и подкрепен текст на вносителя.
Гласуваме редакцията за § 40, който става § 50.
За – 15, против – няма, въздържали се – 7. Текстът е приет.
По § 41 има предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов, подкрепено, и съответно окончателна редакция на § 41, който става § 51.
За – 15, против – няма, въздържали се – 7. Текстът е приет.
По § 42 има предложение от Стоянова и Иванов, подкрепено от работната група.
Гласуваме окончателната редакция на § 42, който става § 52.
За – 15 , против – няма, въздържали се – 7. Приема се.
По § 43 има предложение на народните представители Христиан Митев и Йордан Апостолов, което не се подкрепя.
Предложение на народните представители Петър Кънев и Драгомир Стойнев, което работната група не подкрепя.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Иванов, което работната група подкрепя.
Предложение на Йордан Цонев и група народни представители, което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 53 и има окончателната редакция.
По отношение на предложенията искам да обърна внимание, че единствено предложението на Менда Стоянова и Александър Иванов не касае праговете за одит, а касае текстове за възможността на предприятията да прилагат международните счетоводни стандарти или националните счетоводни стандарти. През 2016 г. с въвеждането на възможността международните стандарти да се използват от българските предприятия, им дадохме еднократна възможност всеки от тях да избере дали ще работи с международните или с националните стандарти. Междувременно има нови международни стандарти и усложняване на старите, които правят материята сложна. Все повече предприятия, на които не им се налага поради това, че например са в група международна или отговарят на други условия да прилагат международните стандарти, идеята е да им дадем възможност отново те да могат да решат дали да не преминат на националните счетоводни стандарти. Това беше искане на много от предприятията, на които им става все по-сложно да прилагат в счетоводството си международните стандарти.
Другата част от предложението касае публикуването на годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, които както знаете преминаха към Агенцията по вписванията от Съдебния регистър. В Закона им се даде един преходен период от три години да не публикуват отчетите си никъде. Искаме да го решим този въпрос и те да се публикуват, за да има яснота за техните отчети.
Колкото до останалите три предложения те касаят праговете за извършване на задължителен одит на предприятията. Нека вносителите да кажат своите аргументи. Вицепремиерът г-н Симеонов е възприел предложението на работодателите и чрез г-н Митев го внася.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия дава много по-високи прагове от тези, които са в действащия в момента Закон за счетоводството за извършване на задължителен одит. Следва да се съобразим с тази възможност, която Директивата ни дава, и с препоръката, която се съдържа в нея, а именно тези годишни финансови отчети на малките и средни предприятия да не подлежат на такъв задължителен одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети. Подобна стъпка ще съответства изцяло на принципа, по който се приемат директивите в тази сфера.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не сме съгласни с вносителите. Внесли са, това си е тяхно право, но ние няма да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е теза, която господин Митев разви, но с която аз също не съм съгласна в двата пункта.
Първо, категорично отказвам да приема, че одитът е административна тежест. Това означава, че всеки контрол, който се извършва,е административна тежест, независимо че в случая одитът е срещу заплащане.
Второ, съгласна съм, че Директивата е сложила много високи прагове, от които ние се различаваме съществено, но не съм съгласна, че ние трябва да се съобразяваме с тези прагове, нито с праговете, възприети от някои други европейски държави, защото малките и средни предприятия в България са 99% от всички предприятия и ако ги приравним на малките и средни в Европейския съюз, няма да имаме нищо, нито за одит, нито за каквато и да е било.
Възприемам одита като единствена форма на контрол правилно ли се осчетоводяват операциите на предприятията, защото счетоводството е основата, по която се извършва и данъчно облагане, и всякакви други операции в банки, застрахователни дружества и така нататък. Одитът чрез заверката или незаверката, или резервите, които изразява, и публичността, дава основание както на други контролни органи, така и на други търговци в стопанския оборот, както и на съдружници, акционери в акционерни дружества, които имат по миноритарно участие, да се запознаят с тези отчети и да имат достатъчно увереност, че там нещата са правилно осчетоводени и резултатите отговарят на действителността.
Когато се приемаше Директивата, България беше против, но тя се прие и се прилага, защото се прие с мнозинство, а не със съгласие, както е с данъчните закони.
Когато се въведоха тези прагове, те бяха съобразени с предишните прагове и бяха увеличени на базата на набраната през периода инфлация в страната, така че да бъдат осъвременени с тази инфлация. Това, което се предлага, е да се увеличи този праг нагоре, тоест не малко предприятия да излязат от обхвата на одита или да излязат от прозрачността. Лично аз не съм съгласна с това. Ще чуем работодателите. Те са се фиксирали много сериозно в тази тема. Имаше редица публикации, включително директни обвинения, които бяха отправени и към мен за лобизъм в предходния парламент, което аз категорично отказвам да приема, в полза на експерт счетоводителите. Не смятам, че една гилдия трябва да се противопоставя на друга, а трябва да се търси общественият интерес.
Заповядайте, господин Стойчев, от името на работодателите.
КЪНЧО СТОЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Ще изразя мнение на работодателите – Асоциацията на национално представените работодатели, синдикатите, Тристранния съвет и Националния икономически съвет, Министерството на икономиката и на експертно равнище Министерството на финансите.
Не е нормално и не е допустимо да се счита, че това, което в Европа е нормално, у нас е ненормално. От Вашите думи следва, че Европейският съюз е приел една значителна част – микро- и малките предприятия, не говорим за средни, да живеят на тъмно.Това не е така.
Второ, определението „административна тежест“ не е наше, то е на Европейската комисия. Цитирам: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест.“
Въпросът, който обсъждаме, е неутрален по отношение на бюджета, бюджетът няма да пострада по никакъв начин. Праговете не ни устройват. Ние не претендираме за максималните прагове. Ако вземем Балканските страни – ние сме по най-рестриктивната лайсна. Очевидно се оказва административна тежест, защото административно биваме заставяни да плащаме тези пари.
Политиката на Европейския съюз е „Мисли първо за малкия“. Политиката на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е по отношение на облекчаване на малкия бизнес и микро бизнеса. Всички обещания сме ги получили и разчитах, че това е искрено отношение.
И още една точка, която никой не изтъкна. Никъде в европейските директиви не се въвежда правило за одитиране във връзка с юридическата форма на предприятието, а у нас това го има – то е съвършено излишно.
Обръщам се към колегите одитори. Известна е позицията ми по защита на малкия микро бизнес. Вашият бизнес е малък и микро бизнес. Аз съм изцяло на Ваша страна и никога не бих се съгласил да пледирам за нещо, което ще намали бизнеса на малките предприятия. В случая Вие предоставяте услуги, а това е част от онова, което ние защитаваме. Нека да видим кой е засегнатият, защото ние не трябва да противопоставяме гилдии. Става дума за около пет хиляди фирми, остават 10 хиляди фирми за одитиране, а финансовият недостатък, ощетяване е около 10%, само че от другата страна са малките и микропредприятия. В политиката има лицемерие. При всички срещи, които сме провеждали, казваме, че ще освобождаваме от тежест, но не освобождаваме от тежест. Нека не противопоставяме гилдиите.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Категорично съм против да коментираме колко бизнес ще падне от дадена гилдия. Ние не защитаваме бизнеса на някоя гилдия. Ако има одитори, експерт счетоводители, заверка на отчети, ако има комисия, която да осъществява надзор над тези одитори, значи трябва да ги има. Смисълът на одита е увереност, че предприятията спазват счетоводните изисквания и публикуваните резултати са верни.
ОГНЯН СИМЕОНОВ (Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори): Ще се придържам към фактите. Българските прагове за одит в момента са еднакви с праговете за одит в Словакия и Франция. По-ниски са праговете за одит в Естония, Латвия, Швеция, Финландия, Дания, Малта. Говоря за праговете в абсолютно изражение.
По-важният фактор е процентното им отношение с брутния вътрешен продукт. Как стоят нещата в това отношение? В процентно отношение към брутния вътрешен продукт праговете за одит в България са по-високи от тези в Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания.
През последните две години четири държави – Швеция, Дания, Финландия и Италия намалиха своите прагове. Показателен е случаят със Швеция, където е правен опит з0а премахване на задължението за одит на малки предприятия. Изводът е, че разходите надвишават значително ползите. Дружествата, които са изключени от одита, показват по-слаб последващ растеж и не увеличават своята рентабилност. Отчитат се по-ниски приходи и печалби и се избягват данъци. Нарастват грешките във финансовите отчети, което натоварва допълнително шведския търговски регистър. Налага се допълнително финансиране на шведската данъчна агенция за засилване на контрола върху счетоводни документи и определянето на данъчните основи.
Предложението за увеличаване праговете за задължителен финансов одит в България би довело до последствието, че от одит ще отпаднат отчетите на около 10 хиляди предприятия или около две трети от всички отчети, които в момента се одитират. Това ми изглежда твърде радикална стъпка, на фона на която балансът между разходите и ползите от увеличаването на праговете ми изглежда проблематичен.
Следва да имаме предвид, че наличието или отсъствието на одит и неговия обхват е важен индикатор за състоянието на финансовата дисциплина в отделните държави. Неслучайно скандинавските държави имат рекордно ниски прагове за одит.
ВАСИЛ РАЙЧЕВ (ИДЕС): Няма никакви данни, факти и обстоятелства – статистически или извлечени по друг начин, които да подкрепят необходимостта от увеличаването на праговете за одит в България. Единственият аргумент, който чуваме, е за 2000 лв. одит на предприятие, който не е подкрепен с нищо. Ако има такава информация, то ще я има при нас, но ние нямаме такава информация. При прагове за одит 4 милиона нетни приходи, ако целта е спестяване на 2000 лв. разходи, това не е адекватно. Праговете функционират в България от предишната реформа – от 2006 г., с осъвременяване с индекса на инфлацията. След 12 години употреба на тези прагове нищо не налага тяхното коригиране – надолу или нагоре.
Нещо повече, сравняваме се с Европейския съюз. Колегите носят таблици. Те ползват източник, който ползваме и ние. България по абсолютен размер ще е на 6-7 място отдолу нагоре. През относителните размери отива далеч повече нагоре. Специфичните възможности на българската икономика (като процент на малки предприятия) налагат по-друг подход. Страните са свободни да го правят. Европейската комисия не го забранява, а насърчава да се отчитат конкретните характеристики. В момента предложението Ви да увеличаваме праговете в България идва във възможно най-неподходящия момент. В Европа сега тече обратната тенденция. Намалиха се праговете в Швеция – 300 хил. евро, и то при икономика, много по-голяма от тази на България. Трима души персонал (а не 50) отиват на одит – Дания, Финландия, Италия. В Италия праговете са 2 милиона, колкото са при нас за нетни приходи, и 30 души персонал, а не 50. Ние сме тук , за да защитим интересите на нашата професия, но нашата професия защитава обществения интерес.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние категорично сме за това да се намалява административната тежест на бизнеса.
И тук искам да изразя първо едно несъгласие с Вашето изказване, че не Ви интересува гилдията и отделни сегменти, нас ни интересува. Ние искаме всички браншове да се развива. Господин Кънчев, съгласявайки се с Вашето желание да намаляваме административната тежест, но Европа върви към засилване на финансовата и фискална дисциплина. Последните регламенти и усилия, които се правят са буквално драконовски във всички сфери за ограничаване на агресивното данъчно планиране, на прозрачност, на контрол, финансови потоци, банки и така нататък. Да укрепваме контролния потенциал на българската икономика би трябвало да бъде една от нашите задачи.
Когато става въпрос за одиторския бизнес, на мен ми е омръзнало да гледам как топ 4 и топ 8 работят, и само те работят в България. И оправданието е, че нашия бизнес няма достатъчно потенциал. Това не бива да стана на гърба на малкия и среден бизнес, камо ли на микробизнеса. Но искам да помогнем в посока излишното да бъде махано, но това, което трябва да бъде подкрепяно като контролни функции, като укрепване на този бизнес, да го правим. Затова ние сме предложили една стъпка в тази посока, която се изразява в това микрофирмите – те се делят на малки, средни и големи – да отпаднат. Смятам, че това е малка крачка, без да засяга сериозно одиторския бизнес и апелирам да я приемете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на Христиан Митев и Йордан Апостолов, което работната група не подкрепя.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 20, въздържали се – няма. (Д. Главчев не гласува.) Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Кънев и Драгомир Стойнев.
За – 1, против – няма, въздържали се – 20. Не е прието.
Другите предложения са подкрепени.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 43 по вносител, който става § 53, с приетите предложения на Менда Стоянова и Йордан Цонев.
За – 20, против – няма, въздържал се – 1. Текстът е приет.
Следващият § 44 – предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов, прието от работната група.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – неприето. Аз ще го представя: намалена ставка за лекарствата, включени в списъка на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща – в размер на 9%, данъчна ставка за хляба в размер на 5% и вдигане прага на задължителна регистрация от 50 на 100 хиляди. Работната група не го подкрепя. Имаме становище на Министерство на финансите, което също не го подкрепя. Имали сме много пъти разговори в тази посока по отношение на диференцираните ставки по ДДС, включително и за прага.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Все пак да кажем, че това е господстваща практика в Европейския съюз. Има само две страни с недиференциран данък – Дания и България. В Швеция данъкът ДДС върху лекарствата, които се доставят на общински и държавни болници, е равен на абсолютната нула, тъй като не е редно да се пълни хазната от нещастието и болестите на хората. Това е широко прилагана практика в Европейския съюз. Тази диференциация има индиректен и позитивен ефект върху бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 7, против – няма, въздържали се – 15. Текстът не е приет.
Гласуваме окончателната редакция на § 44 по вносител заедно с подкрепеното предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов.
За – 15, против – 7, въздържали се няма. Параграфът е приет.
Гласуваме по вносител: параграфи 46, 47 и 48 анблок.
За – 22, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
Работната група предлага § 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място § 41, т. 5.
Гласуваме предложението на работната група.
За – 22 против и въздържали се няма. Параграфът е отхвърлен.
Параграф 50 по вносител – гласуваме.
За - 22, против и въздържали се – няма. Текстът е приет.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов за нов параграф.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, да уточним – там, където ние гласувахме за диференциран, бяха 7 „за“. След това ние гласуваме „против“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съобразявам се с това.
Предложение за нов параграф на Менда Стоянова и Александър Иванов, подкрепено. Касае намаляване на административната тежест, която току-що коментирахме във връзка със свидетелствата за съдимост и аналогични документи за лицата, които не са български граждани.
Работната група предлага да се създаде § 61 с този текст.
За – 22, против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова и Александър Иванов за създаване на нов параграф. Това е въпросната промяна в Закона за митниците, касаеща структурната реформа. Дебатът го проведохме.
За – 15, против – 7, въздържали се – няма. Параграфът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов за създаването на нови параграфи, които да отразят промяната в Закона за митниците. Да оставим на експертите и юристите да оправят номерацията.
Гласуваме редакцията на тези параграфи.
За – 15, против – 7, въздържали се – няма. Текстовете са приети.
Предлагам § 51, както е по вносител, да го гласуваме заедно с всички редакции, приети от предложенията, касаещи сроковете.
За – 22, против и въздържали се няма. Приема се.
Законопроектът е приет.

По
ВТОРА, ТРЕТА И ЧЕТВЪРТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
имаме три законопроекта: единият е внесен от Пламен Христов – ще го представи госпожа Дора Христова; другият е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители – ще го представи господин Гечев; и третият внесен от Министерския съвет – ще го представи заместник-министър Лазаров.
ДОРА ХРИСТОВА: Парламентарната група на „Воля“ първа припозна Законопроекта за личната помощ, за да се подпомогнат хората с увреждания да упражняват основните си права, да водят независим живот, да могат да се социализират, да имат достъп до различни услуги и дейности.
Проектът предлага механизъм за предоставяне на лична помощ, който да осигури нейната устойчивост и финансиране, основаващ се на индивидуалната оценка на потребностите, както и на единни критерии за включване в този механизъм. Чрез него се дава възможност на потребителите да избират личен асистент, както и да определят кога и как ще им бъде предоставена тази услуга, тоест ползвателят на лична помощ участва в избора на асистентите, които могат да бъдат повече от един, в зависимост от неговите потребности.
Проектозаконът регламентира органите за предоставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма, включва разпоредби, регламентиращи контрола по прилагане на Закона, отчитане на изразходваните средства, както и подпомогнатите лица. Предвижда се и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставяне на личната помощ.
Предоставени са ни становищата на всички ангажирани институции, организации и синдикати, които, поради различни съображения, отхвърлят предложения Проект за Закон за личната помощ.
През последните четири месеца, след внасянето на Законопроекта, се случиха много неща в посока договаряния на условия и взаимни отстъпки за решаване проблемите на хората с увреждания. На 9 октомври 2018 г. беше подписано Споразумение под формата на план за действие, по приемане на законодателство за хората с увреждания между изпълнителната власт, омбудсмана, представителите на Инициатива „Системата ни убива“ и национално представените организации на хората с увреждания. Бяха договорени допълнителни 150 млн. лв. в бюджета за хората с увреждания. Тоест, обстоятелствата, рамката, в която ще се разглежда този законопроект, се промениха.
Затова считаме, че ангажимент на всички ни е да обмислим детайлите по предлагания Законопроект и с предложенията между първо и второ четене да успеем да създадем работещ законов инструмент, решаващ потребността на хората с увреждания от лична помощ.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашият анализ показва, че в действащото законодателство не е въведена достатъчно уредба на социалните услуги, на личен и социален асистент. Тук ние предлагаме дефиниция.
Второ. Асистентските грижи се предоставят на проектен и програмен принцип. Сега без каквато и да е сигурност ние предлагаме непрекъснатост на този процес.
Трето. Не са предвидени единни механизми за извършване на адекватна оценка, което поражда много противоречия. Ние предлагаме такъв механизъм.
Досега нямаше възможност хората с увреждания да избират свои асистенти. С нашия проект се дава тази възможност.
Реализираните услуги не предоставят възможност за прилагане на индивидуален подход спрямо кандидатстващите лица. Тук, в нашия проект, се предлага такъв индивидуален подход, защото тези групи от наши съграждани имат и различни потребности.
Голям брой от родителите не са включени в програмите за лични асистенти, поради което, основно майките, родителите по принцип, са оставали без възнаграждения, поради това че те трябва да се грижат за своите деца. Този проблем също е решен, тъй като ние предлагаме да се даде възможност на родителите да сключват договори за социални асистенти със съответните общини.
Неефективно се използват 90-те млн. лв., които досега се предлагат от бюджета. С промените, които предлагаме, се създава възможност тези 90 млн. лв. да стигат до хората, които имат потребности.
Нашето предложение е съгласувано с чл. 19б от Международния акт, регламентиращ независимия живот и включването в общността на хората с увреждания, както с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Проектът на Закона за хората с увреждания е Законопроектът, който в последните 10 – 15 – 20 години е разработен във възможно най-прозрачен публичен начин, включващ всички заинтересовани.
Аз ще акцентирам върху новите принципни положения в този законопроект. Най-важните промени са свързани във философската парадигма по отношение на човека с увреждане. Човекът с увреждане е определен по нов начин, изцяло в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания. Въвежда се и се доразписва индивидуалната оценка, като за всеки един човек с увреждане тя ще има няколко части, информация за лицето с увреждания, определение на констативна част, която описва неговите възможности и неговите препятствия, и част, която е свързана с препоръки по отношение на интеграцията и социалното му приобщаване. Тези препоръки са задължителни за органите, които имат отношение към правата на хората с увреждания.
Друг елемент от Законопроекта е изграждане на съответната институционална инфраструктура за подкрепа на провеждането на политиката за хората с увреждания.
На първо място е отчетен мултисекторния и мултидисциплинарния характер на политиката за хората с увреждания. Предвидени са отделните задължения за всеки от органите, които имат отношение към тази политика. Предвижда се създаването на нова структура Държавна агенция за хората с увреждания, която ще осъществява и координиращата функция по отношение на политиките. Създаден е и специализиран орган по Конвенцията, орган за независим мониторинг. В нашия закон този орган се нарича Съвет за наблюдение. Състои се от представители на омбудсмана, представители на Комисията за защита от дискриминация и представители на научните среди.
Друг съществен елемент в Законопроекта е свързан с оказването на подкрепа по отношение на заетостта и приобщаването на лицата с увреждания на пазара на труда. В тази връзка в допълнение към изпълняваните мерки и програми от държавните структури, както и от Агенцията по заетостта, е предвидено допълнително целенасочено трудово посредничество специализирано за хора с увреждания. Предвидена е възможност за осъществяване на заетост за хора с множество увреждания и сърцевината на Законопроекта, по която има различни мнения в общественото пространство, е свързана с определянето на квоти за назначаване на лица с трайни увреждания в предприятията.
Държа да отбележа в продължение на дискусията, която беше по предходната точка, че в рамките на микро и малките предприятия, тези квоти не се отнасят за тях. Квотата се отнася само за предприятия, които са с численост на персонала над 50 лица, като до 99 това са две лица с трайни увреждания, а за всички останали тази квота е двупроцентна.
Това са основните изменения. Свързани са със санкции при неизпълнение на квотата. Особено важно е да се отчете, че има отчитане на икономическата дейност и дейността, която осъществява съответният работодател. Ако това са дейности, които не може и не позволяват лица с увреждания да полагат труд, тогава работодателят има изключения от тази квота и той не подлежи на този санкционен режим.
Също така, ако съответните посредници на пазара на труда в лицето на държавният обществен посредник – Агенцията по заетостта и/или други частни посредници не успеят да насочат лице към работодателя, което да полага труд при него, това също е отчетено и не подлежи на санкция.
Има поредица от изменения, които са свързани с вида подкрепа по отношение на хората с увреждания в резултат на индивидуалната оценка отчитаща техните потребности. Предвидена е финансова подкрепа и съответни помощи. Финансовата подкрепа има развитие в сравнение с досега действащият механизъм. Тя е в зависимост от степента на увреждане и се предвижда да се обвърже с определен процент от границата на бедността, като впоследствие има и възможности за целеви помощи, които са в зависимост от потребностите на лицето.
Законопроектът влиза в сила на различни етапи от времето и той е обусловено от готовността за осъществяването на съответните оценки за предоставянето на съответната финансова подкрепа и съответните целеви помощи.
От 2020 г. се предвижда механизъм за предоставяне на медицински изделия, това в момента са предоставените технически помощни средства, приспособления и съоръжения по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания. Всъщност от всичките тях само две не са медицински изделия. Поради тази причина от 2020 г. те ще бъдат предоставяни от органите, които имат компетенции в тази област – от системата на здравеопазването.
Предвидена е и съответна промяна, свързана със зачитането на времето през което е полагана грижа за лица с определен вид чужда помощ – да се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. В момента действа такъв регламент, но той е само по отношение на лицата, които са с 90 на сто намалена работоспособност и нуждаещи се от чужда помощ.
По отношение на децата този режим е свързан с предоставянето на чужда помощ и при наличие на 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания, както и гостите, ако желаят.
ХЮСЕИН ИСМАИЛ: Аз съм началник на отдел за правата на хората с увреждания към омбудсмана.
В рамките на около шест месеца, от пролетта насам, в резултат на това обществено напрежение, в резултат на волята, желанието на Министерството на труда и социалната политика и подкрепата и на омбудсмана се стигна до внасянето в парламента на текстове, които вярваме, че ще променят живота на хората с увреждания в добра посока.
Омбудсманът подкрепя и двата законопроекта така, както са внесени в парламента. От юни месец насам Законът за личната помощ, както беше внесен, междувременно получи сериозно обсъждане в публичното пространство и към момента имаме предложения за обновяване на този текст, който е внесен тук и с който Вие сте запознати. В резултат на тези не малко дискусии се стигна и до един документ, който беше споменат тук от преди две седмици, който беше подписан от всички заинтересовани страни в тази реформа – Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, национално представителните организации на хората с увреждания, протестиращите майки и омбудсмана. Този документ е наречен „План за действие“ и предвижда параметрите, около които се обединиха страните.
В Закона за хората с увреждания омбудсманът застана твърдо и отстояваше позициите, свързани с индивидуалната оценка на потребностите и с нейния задължителен характер. Това се постигна към настоящия момент в текста на законопроекта.
Друг важен момент е свързан с финансовата подкрепа, която хората с увреждания ще започнат да получават още от началото на другата година, ако бъдат приети проектите в очакваните срокове. Тази финансова подкрепа обхваща по широка група с увреждания, тъй като се включват хората с над 50% степен на увреждане, а от друга страна финансовото изражение е увеличено осезаемо.
Другото важно нещо е, че финансовата подкрепа е обвързана с линията на бедност – един динамичен икономически показател и фактор.
Другите неща, за които господин Лазаров също спомена, бяха също отстоявани от омбудсмана и от хората с увреждания от всички страни. Това са програмите за осигуряване на достъпна среда, програмите за осигуряване на заетост на хора с увреждания, включително и мерките и квотите, които се предвиждат в Закона за предприятията с персонал над 50 души.
Всичкото това е подкрепено от всички страни, които участваха в разработването на тези законопроекти. Има и други промени, които Законът за хората с увреждания обхваща – например предвижда се информационна система за хората с увреждания, подобрява се предлагането на различни видове целеви помощи на хората с увреждания, което също може веднага да бъде възприето от хората с увреждания веднага след влизането в сила на самия Закон.
По отношение на Закона за личната помощ, той беше внесен от омбудсмана в края на месец юни и припознат от някои от политическите партии – две от тях. Групите, които работят по тези законопроекти, се обединихме около някои общи позиции, които имаме готовност да представим на комисиите между първо и второ четене, та двата законопроекта да са в синхрон един с друг, тъй като при внасянето на Закона за личната помощ все още Законът за хората с увреждания не беше разработен.
От друга страна, в най-скоро време Законът за социалните услуги също ще бъде внесен за обсъждане, така че тези закони имат общи допирни точки помежду си – например индивидуалната оценка на потребностите. Тези текстове трябва да се синхронизират и във връзка с това ние имаме готовност заедно с представители на хората с увреждания да внесем съответните предложения за подобрение на текста, който беше предложен преди няколко месеца.
Първоначалният текст на Закона нямаше ограничение в предлаганата лична помощ. В плана, който беше подписан на 9 октомври, страните се обединиха около идеята, че трябва да има ограничение както по отношение на целевата група – тоест хората, които биват подпомагани със Закона за личната помощ, така и други ограничения по отношение на размера на помощта.
По отношение на целевата група предвиждаме Законът да обхваща лицата, които са с право на чужда помощ включително и лицата над 50% или възрастните над 90%, които са с чужда помощ, както и децата, които са над 90%, които нямат чужда помощ. Това е резонно ограничение. Броят на тези хора е около 86 хиляди, но не всички от тях са в най-тежко състояние. Индивидуалната оценка на потребностите ще покаже кой действително и в каква степен се нуждае от лична помощ. Финансовите средства, които могат да послужат за личната помощ, също сме визирали в този план за действие. Те могат да дойдат от бюджета – в бюджета са предвидени 72 млн. лв. за асистентските програми; 8 млн. лв. са предвидени за Националната програма за асистенти на хора с увреждания – това са 80 млн. лв. Освен тях в Закона за семейни помощи за деца по чл. 8д се отпускат по 930 лева за децата, които имат нужда от чужда помощ. Част от тази сума се договаря евентуално да послужи също за заплащане на личната помощ. Размерът на тази помощ би могла да бъде около 27 млн. лв. Също така лицата, които получават чужда помощ над 90% при трайно намалена трудоспособност, биха могли да се ползват от личната помощ, ако имат тази необходимост, но би трябвало да заплащат част от тази помощ. Размерът на средствата, които към момента се отпускат за чужда помощ, е около 87 милиона.
Тъй като материята за личната помощ в този план за действие е нова, предвидихме, че влизането в сила на Закона за личната помощ ще се отложи във времето. Очакваме двата закона да влязат в сила от 1 януари, до 1 април да бъде разработен Правилникът към Закона за хора с увреждания. От 1 април да започне извършването на индивидуалните оценки за потребностите на хората с най-тежки увреждания с над 90%, а от 1 септември да започне предоставянето на личната помощ на хората с увреждания. Ще участваме в работата по двата текста между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Исмаил, за изключително подробното изложение.
Заповядайте за изказвания.
ВЕСЕЛА ОДЕДЖИЕВА: Аз съм представител на протестиращите майки. Никога не е правена оценка на въздействието на сега съществуващите политики на хора с увреждания. Не може да се каже, че те са ефективни, но няма и данни за това. По същия начин тези закони не са оценени в дългосрочен план. Правейки една такава реформа как в дългосрочен план, това ще рефлектира върху живота на хората с увреждания и върху тяхното включване в обществото и съобразно това – участието им във формиране на брутния вътрешен продукт.
Тук в оценката на въздействието, специално на Закона за личната помощ, това може да се направи, като се оценява какъв финансов ресурс ще е необходим за лична помощ. Нека да се върже и с това какъв ресурс ще влезе обратно в бюджета като се разработи този механизъм. Ние искаме реформа, която не само да отговаря на Конвенцията на правата на хората с увреждания, но да разглежда хората с увреждания като човешки капитал, а не като негодни хора, набутани на дъното на социалната система. Важно е това да се има предвид при разглеждане и на двата закона. Знаем, че те не са най-доброто, което може да бъде изработено, но при наличния в момента ресурс, при съществуването на ТЕЛК, който е една от основните пречки за цялостната реформа, това е максималното, което може да се извлече според нас. Важно е реформата да върви във всички сектори, да се обърне внимание на политиките и в образователната, в социалната сфера, и в здравеопазването, и в регионалното развитие и благоустройството. Навсякъде да вървят паралелно, за да може наистина да се случат реформите. Благодаря Ви.
АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Представлявам национално представителните организации на и за хора с увреждания.
Ще говоря по двата законопроекта.
Законът за хората с увреждания е компромисен Законопроект, който е, но въпреки всичко вътре има нови моменти, които са жизнено важни.
Финансовата подкрепа вече ще се изчислява въз основа на линията на бедност – това е много важно. Процентите, които са заложени за различните групи хора с увреждания за нас са важни да бъдат запазени в този формат. Те заместват сега съществуващите интеграционни добавки.
На следващо място, органът, който ще прави оценката от 2021 г., най-вероятно това ще бъде Държавната агенция за хората с увреждания, но засега се запазва Агенцията за социално подпомагане. Оценката, която ще се прави, ще дава и оценка по отношение на нужното от личната помощ.
По отношение на органите съобразно Конвенцията за правата на хората с увреждания – създава се орган по мониторинг, който е по чл. 33. Именно това е органът, който ще следи за спазването на членовете в Конвенцията или така наречените права на хора с увреждания. Той ще прави мониторинг, ще прави доклад, в него ще влязат и представители на гражданското общество. Освен това той е органът, който ще работи по правата на човека, КЗД и омбудсмана.
По отношение на заетостта. Въвеждаме за първи път защитената заетост, изключително важна и застъпена практика в Европа. Тя касае групите хора с увреждания най-вече с ментални и множествени увреждания, които са в по-сериозна изолация, при нея статутът на заетост е малко по-различен. Вътре има подкрепящи екипи, така че хората с увреждания да бъдат изведени като икономически капитал, да се акцентира върху техните възможности за по-сериозна и задълбочена социализация.
Защо държим на квотите? Правихме едно изследване по отношение на дискриминацията за наемането на хора с увреждания в обичайна работна среда. Бихме искали да засилим фокуса като потенциал, когато говорим за внос на работници. Бихме могли да вложим повече усилия да припознаем хората с увреждания – като колегата, който може да бъде полезен до нас.
По отношение на децата с увреждания са застъпени мерките по отношение на образованието. Да, има още какво да се желае, в тази посока ще се работи, но доколкото Законът за хората с увреждания урежда хоризонтални политики е много важно да бъдат маркирани основните действия на интервенция с отделните министерства и институции, които са отговорни.
По отношение на Закона за личната помощ имаме подписано споразумение с министър Горанов, с омбудсмана, с министър Петков, с представителите на протестиращите майки. Ще го спазим.
РАДКА ЙОСИФОВА: Аз съм главен юрист съм на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и взимам становище по Законопроекта за хората с увреждания, който касае нас, работодателските организации, като изразявам становището и на четирите организации, които са членове на Асоциацията на национално представителните организации на българските работодатели.
Това, което се смята тук, че е панацея с определянето на квотите, което беше заявено преди малко, а такова е общото мнение, че той няма да доведе до тези очаквани резултати, въпреки че много се разчита на това.
По ред причини няма да го направи, защото с тези уговорки и с тези механични – толкова бройки увредени, ако не ги вземеш толкова плащаш на месец и край – пито-платено. Няма стимул и правила.
От една страна в основата на Закона е индивидуалната оценка на потребностите. Всичко трябва да бъде съобразено – работната среда, възможностите с индивидуалната оценка на потребностите. При това механично задължаване, което произтича само от броя на работниците, как може да бъде съчетана индивидуалната оценка на потребностите с подходящото работно място? Защо вместо да бъде задължаван работодателят на всяка цена да спазва този квотен принцип и да го плаща, ако не го спази, вместо да бъде стимулиран да създава? Той, въпреки че има неподходящо производство или предмет на дейност, може да създаде условия за конкретен човек с конкретни потребности, без да бъде заплашван и притискан, без да бъде заплашван от закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда, защото особено при такъв вид наемане на хора със специални потребности винаги това може да се окаже неудачно и да се наложи той да бъде освободен, но при заплахата, че няма да може да го освободи независимо че няма да му върши работа един такъв нает, ще се въздържа.
Това са много сериозни съображения, това не е насочено срещу Вас. Аз наистина смятам, убедена съм лично и като юрист, и като човек, че не няма да Ви помогне този подход.
На мен не ми е ясно какъв вид е това плащане – компенсаторна вноска?! Това е санкция в случай, че не се изпълни задължението за квотите, която работодателят внася, но не е глоба, не е данък. Що за плащане е тази компенсаторна вноска?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Изчерпахме изказванията и подлагам на гласуване най-напред Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г.
За – 22, против – няма, въздържали се няма. Законопроектът е приет единодушно.
Гласуваме Законопроект за личната помощ, № 854 01 64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.
За – 22, против – няма, въздържали се – няма. Законопроектът е приет единодушно.
Гласуваме Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
За – 22, против – няма, въздържали се няма. Законопроектът е приет единодушно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, във вторник в 16,00 ч. ли да направим заседание за допълнителния доклад? В сряда трябва да е в залата. Ако искате – на подпис. Добре, на подпис!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова