---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 57


На 7 март 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси № 854-01-77 от 25 октомври 2018 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
2. Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7 от 12 февруари 2019 г., внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
3. Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор” на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси № 854-01-77 от 25 октомври 2018 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
2. Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7 от 12 февруари 2019 г., внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
3. Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на управление „Банков надзор” на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ № 854-01-77 ОТ 25 ОКТОМВРИ 2018 г., ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По т. 1 – Законопроектът за изменение и допълнение на закона за публичните финанси, при нас са господин Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет“ от Министерството на финансите, и Галя Николова – началник отдел в Дирекция „Бюджет“.
Министерството на финансите е изпратило становище, което е изпратено по имейлите на всички народни представители. Надявам се, че сте се запознали с него, но ще дам думата на господин Пинджуров да ни запознае накратко със становището на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Пинджуров.
ДОБРИН ПИНДЖУРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, както чухте, ние сме изпратили официално становище, подписано от министъра на финансите и сме го аргументирали, а то е: „Не подкрепяме направените предложения от група народни представители“.
Накратко, предложенията се свеждаха главно до три основни направления. Едното беше свързано с промяна на поредността при приемането на Закона за държавния бюджет и на другите бюджети.
Второто предложение, което те направиха, е свързано с одобряването на допълнителните разходи и трансфери за сметка на Централния бюджет.
Третото направление, това е отмяна на чл. 55а от Закона. Там обаче липсва аргументация и не можахме да разберем какви са мотивите. Може би те се съдържат в мотивите, които са посочени по отношение на първото предложение. Но така или иначе това предложение е свързано с уреждане на бюджетните взаимоотношения на общините с Централния бюджет и с първостепенните разпоредители.
Становището на Министерството на финансите е отрицателно по отношение на тези три предложения. Ние сме ги описали подробно в приложението, но аз ще се спра накратко на всяко едно от направените предложения.
Първото предложение е за промяна в чл. 86, където в ал. 2 се казва, че първо се приемат общите показатели на Закона за държавния бюджет и след това по бюджети на първостепенни разпоредители. Тук предложението е да се смени поредността – не чисто технически, но първо да се приемат бюджетите на първостепенните разпоредители, най-грубо казано, те са от ал. 2 до ал. 6 на чл. 86, и след това да се приемат по обобщените показатели.
Това е една тема, която сме разисквали през годините, но това е много трудно осъществимо. Не сме съгласни поради тези съображения, тъй като чл. 1 отразява общите прогнози за развитието на икономиката в средносрочен период и основно касаещи бюджета за съответната година за периода за една година.
Ако сменим тази поредност и преди да се разглеждат общите показатели на бюджета се разглеждат и гласуват поотделно отделните първостепенни разпоредители на бюджет, това може да доведе в крайна сметка до много трудно обвързване на тези общи макроикономически показатели, на базата на която е изграден чл. 1.
Поради тези съображения, най-грубо казано, не сме съгласни. Може би това е една възможност да се помисли има ли някаква възможност, така щото и Вие да не оставате с впечатлението, че след като се приеме чл. 1 от Закона цялата работа по разглеждането му и останалите членове от Закона ще е предопределена.
Имахме такъв казус и в един момент, знаете, че се върнахме и прегласувахме. Той мина и през Конституционния съд. Имаше такъв прецедент и това беше 2017 г.
Второто предложение, което е направено, за нас е много неразбираемо. Може би има някакво неразбиране, защото с това предложение се дава една възможност на Министерския съвет в рамките на 1% от приходите по консолидираната фискална програма да одобрява допълнителни разходи за сметка на преизпълнението. Но чл. 109, ал. 3 въобще не коментира преизпълнението на бюджета. Тук, в чл. 109, ал. 3, става въпрос за предоставянето на допълнителни средства от разходната част на бюджета. Тоест нито са променяни приходите, нито са променяни разходите, а тези допълнителни средства са за сметка на преструктуриране вътре в разходната част на бюджета. Така че в Закона за публичните финанси имаме текст и той е в чл. 26, който казва, че от преизпълнението на приходите не може да се раздават допълнително средства без волята на Народното събрание.
По тези съображения ние не сме съгласни с това предложение.
Третото предложение е свързано с отпадането на чл. 55а. Според мен тук също има някакво неразбиране, защото той касае не само взаимоотношенията на общините с Централния бюджет, а взаимоотношенията на общините с първостепенните разпоредители. Много е трудно в процеса на бюджетирането всичко да бъде обхванато от основните бюджетни взаимоотношения.
Затова в течение на годината в рамките на тези средства, общите средства, има движение от първостепенните разпоредители към общините, от общините към първостепенните разпоредители, от Централния бюджет към общините.
Ще Ви дам само един пример, който е много красноречив – става въпрос за средствата за стихийни бедствия. Много е трудно, когато правим Закона за бюджета, да кажем как тези средства за непородени още бедствия да бъдат разпределени по общини. Затова тези средства са в бюджета и по пътя на възникването на такива събития те се предоставят от Министерския съвет на съответните общини.
Това са в основни линии нашите аргументи, поради които ние не подкрепяме направеното предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Пинджуров.
Ще си позволя само да добавя по отношение на първото предложение, на което се спряхте, а именно начина, по който да се приема бюджета, тоест отзад напред, така да се каже – първо, бюджета на първостепенните разпоредители и след това основните показатели.
Освен аргументът, който изложихте, който наистина чисто технически няма как да се случи, искам да кажа, че по Конституция единствено и само Министерския съвет може да прави бюджета и това е така, защото бюджета и Закона за бюджета е един много различен закон от останалите закони. Той е специфичен, в крайна сметка има и своето математическо измерение, и своето прогнозиране, и неслучайно със структурите, с които разполагат Министерството на финансите и Министерския съвет, като цяло се правят прогнозите за следващата година, на базата на които се определят числата и те се обвързват по един доста сложен математически начин в таблица. Това не би могло да се случи по никакъв начин между първо и второ четене в Народното събрание.
Пак казвам, неслучайно Конституцията казва, че само Министерския съвет прави бюджета, именно поради този специфичен характер на изработването на бюджета.
Знаейки популизма, който цари обикновено в такива органи като Народното събрание, политически представителни органи е твърде възможно, с цел да се удовлетворят популистки цели, когато се приемат по отделни разпоредители по бюджета, да се завишат разходите така, щото след това да няма приходи за тях, да се увеличи дефицита или да се увеличат едни приходи над прогнозите, които в крайна сметка трябва да осигурят стабилност и реалност на бюджета. Така че това са допълнителни аргументи.
Бих засилила това, което каза господин Пинджуров, че явно има неразбиране по останалите два текста. Аз бих казала и некомпетентност, защото колегите от Бюджетната комисия, в момента ги няма, които съм убедена, че след толкова години, когато тук разглеждаме и приемаме бюджета, знаят за какво става дума, не са участвали в писането на тези текстове. Това всъщност личи и от съдържанието на тези текстове.
Има ли други желаещи за изказвания, за мнения и становища? Не виждам.
Приключваме разискванията по т. 1 и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 854-01-77, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – няма, против – 13, въздържали се – няма.
Законопроектът е отхвърлен.
Благодаря Ви, господин Пинджуров.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 954-01-7 ОТ 12 ФЕВРУАРИ 2019 г., ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка при нас са господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, откъдето всъщност е и инициативата за това предложение за изменение на Закона, господин Николай Найденов – директор на Дирекция „Правна“ във Висшия съдебен съвет, и от страна на Министерския съвет господин Иван Иванов – директор на Централно координационно звено, и Мария Банева – експерт.
От вносителите няма присъстващи. Извиниха се, защото имат комисии. Предполагам, че сте се запознали с предложението, което правят господин Кирилов и група народни представители.
Накратко, то прави допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и целта на това допълнение е да се създаде една допълнителна разпоредба, чрез която съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да участват в управлението, техническото или финансовото изпълнение, включително да извършват разходи по проекти с бенефициент и партньор Висшия съдебен съвет.
Доколкото знам, това е практика – когато печелите подобни проекти, да участват експерти от самата съдебна система, защото това касае по същината си тази дейност.
Ще дам първо думата на господин Магдалинчев, за да обоснове техните мотиви и след това – на колегите от Министерския съвет, които имат технически забележки по конкретния текст, за да ги знаем още сега, преди да приемем Законопроекта на първо четене и евентуално да се съобразим с тях между първо и второ. Сега да се разберем общо взето какво ще правим между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Магдалинчев.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, Висшият съдебен съвет изцяло застава зад предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове чрез създаването на нов § 6а.
Председателят на Комисията в общи линии запозна мотивите, откъдето тръгна нашето предложение за изменение, чрез групата народни представители, които са се подписали под него, за изменението на Закона.
Висшият съдебен съвет участва в много проекти в последно време по Оперативна програма „Добро управление“, които са пряко свързани с дейността на съдебната система като цяло и органите на съдебната власт. Същевременно в тези проекти, които изискват специфични познания и в някои случаи се отличават с особена сложност, не могат да участват като експерти и като лица по проектите както в екипите за управление, така и по изпълнение на проектите – съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, а всъщност, когато се възлагат външни изпълнители, те наемат тях за експерти по проектите. Там, където те са участвали досега, не им се заплаща, защото Закона за обществените поръчки изисква по-специфична процедура – провеждането на обществена процедура по Закона за обществените поръчки, при което те не могат да получат възнаграждение, макар реално да са били наети от изпълнителите като експерти по тях. И се получава един парадокс – хем вършат работа, хем не могат да получат никакво възнаграждение за извършената от тях работа, а същевременно проектите са насочени точно по отношение на тези структури и на тези органи в съдебната власт.
Поради това се наложи и всъщност ще Ви кажа съвсем откровено, че в тази посока се използваше или почти се възпроизвежда разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, където аналогичен механизъм е разрешен по отношение на Министерството на образованието и науката и специалистите, които работят там.
Считаме, че така предлаганата промяна от група народни представители ще доведе: първо, до повишаване на ефективността; второ, до повишаване качеството на изготвените проекти; трето, сега, в момента сме в един особен процес по въвеждането на електронното правосъдие като елемент на електронното управление, което по Закона за съдебната власт трябва да започне да се внедрява от тази година, от 10 август 2019 г., което едва ли би могло да се случи, но там ще искаме друга промяна. Така или иначе в кратки срокове трябва да се изпълни Стратегията за електронното управление, като елемент от Стратегията за държавното електронно управление и участието на нашите експерти и специалисти би повишило качеството и ефективността на проектите по изпълнението и внедряването на всички тези процеси в съдебната система, в електронното правосъдие в частност.
Поради това изцяло подкрепяме предложението на група народни представители за създаването на § 6а с текста, който е предложен на Вашето внимание.
Отделно от това възприемаме техническите забележки от Министерския съвет в лицето на вицепремиера Томислав Дончев, който е съпричастен и с нашите проблеми във връзка с проектите по Оперативна програма „Добро управление“, тъй като той е присъствал на някои от заседанията при нас в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Магдалинчев.
Ние, предполагам и колегите, също подкрепяме такава промяна, защото тя е нормална, има и прецедент за нея.
Нека да чуем колегите от Министерския съвет, за да бъдат наистина прецизни текстовете и да отговарят на всички изисквания във връзка с този закон.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Това, с което искам да започна, е изразено в становището на вицепремиера и че ние принципно подкрепяме предложената промяна, защото наистина там има редица предизвикателства, на които трябва да се намери решение. Още повече, че настоящата тематична цел ХΙ в Регламента в рамките, на която се осъществява финансиране на реформата в съдебната система, се предвижда да отпадне за следващия програмен период. Тоест трябва да се възползваме максимално от оставащите възможности до края на настоящия такъв.
Това, което според нас би могло да породи проблем в настоящата редакция на разпоредбата е именно, че е възпроизведен § 6 на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който се отнася по-скоро за системата на образованието, който има своите специфики, тъй като там редица звена просто участват във функцията си на партньори и наистина извършват разходи.
В настоящия случай искаме да уредим участието на лицата от съдебната система в процесите, съответно по управление и изпълнение на проекти. Тоест те чисто технически не могат да извършват разходи, това може да бъде направено само от бенефициентите и партньорите.
Поради тази причина предлагаме фактически да се придържаме към използване на чл. 49 от Закона терминология, а именно текстът да придобие следната редакция: „Съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт могат да участват в дейности по изпълнението и/или управлението на проекти с бенефициент или партньор Висшият съдебен съвет, когато се финансират мерки, свързани с изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“ и така нататък до края на разпоредбата. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Вие сте съгласни, така че това ще го коригираме между първо и второ четене.
Има ли желаещи да изразят становище или да зададат въпрос? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТ ЗА ПОДУПРАВИТЕЛ – РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР” НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТА В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На 1 март 2019 г. в Деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от господин Димитър Костов – подуправител на Българската народна банка, ръководещ Управление „Банков надзор“, с което ни уведомява, че подава оставка като подуправител на това управление в Българската народна банка.
Това е и причината днес да предложа на Вашето внимание Проект на Процедурни правила, които да разгледаме, гласуваме и които да приемем в залата, така че максимално бързо да се придвижи процедурата по избор на нов подуправител.
Понеже нееднократно приемаме Процедурни правила, които не се различават с нищо от предходните, които даже преди две седмици приехме по отношение на Комисията за финансов надзор, като тук трябва да кажа, че с цел икономия на време единствено мога да спомена сроковете, а именно: тъй като предложението за новия подуправител, съгласно Закона за Българската народна банка се внася единствено и само от управителя на Българската народна банка и то до Комисията по бюджет и финанси, проведох разговор с господин Димитър Радев. Той ме увери, че има готовност да внесе такава кандидатура максимално бързо. Затова решихме да предложим тридневен срок от приемането на Процедурните правила, за да могат да текат въпросните срокове.
След това срокът, който трябва да спомена, това е срока след депозиране на предложението, в който това предложение, с всички документи на този предложен човек ще бъдат качени и ще стоят на сайта на Народното събрание за нуждите на неправителствени организации, които биха дали становище или биха задали въпроси – 8 дни да бъдат на сайта на Народното събрание, след което ще има изслушване в Комисията по бюджет и финанси, респективно в пленарната зала на Народното събрание.
Всички останали точки са такива, каквито винаги сме ги приемали като процедура.
Колкото до изискванията към документите, които следва да се приложат, са записани в точка „д“, именно изискванията по самия Закон за Българската народна банка към този подуправител за документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономиката, финансите, банковото дело и така нататък.
Имате ли въпроси и питания по тази тема? (Реплика.)
Новият подуправител довършва мандат, така че в случая това не е елемент на въпросните правила.
Имате ли въпроси и отношение, което да изразите по тази тема? Не виждам.
Подлагам на гласуване Доклада на Комисията, който съдържа Проекта на решение за приемане на Процедурните правила за условията и реда за предлагането на кандидат за подуправител – ръководител на Управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата по избор от Народното събрание.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Процедурните правила са приети единодушно.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.



(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Менда Стоянова)