---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






ПРОТОКОЛ
№ 60

На 21 март, четвъртък, 2019 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен на 22 февруари 2019 г. от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 22 февруари 2019 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.
4. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по бюджет и финанси, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.
* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум – започваме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен на 22 февруари 2019 г. от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 954-01-9, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 26 февруари 2019 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г. – второ гласуване.
4. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 14 , против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 902-01-6, ВНЕСЕН НА 22 ФЕВРУАРИ 2019 Г. ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По точка първа са колегите от Министерството на финансите: заместник-министър Маринела Петрова; госпожа Цветанка Михайлова – директор дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Поля Пейкова – държавен експерт в същата дирекция и Росица Петкова – експерт в тази дирекция.
Госпожа Петрова ще ни представи накратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
С предложения Законопроект се въвеждат разпоредбите на Директива на Европейския съюз 2017/2399 от 12 декември 2017 г., която хармонизира частично реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност на банки – инвестиционни посредници.
Хармонизацията касае реда на вземанията на притежателите, необезпечени дългови инструменти, които са приемливи за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директива от 2014 г. 2014/59 ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и стандарта за общия капацитет за поемане на загуби на Съвета за финансова стабилност и по-специално на изискването за подчиненост.
Признаването на новия ред на вземания по необезпечени и първостепенни дългови инструменти за целите на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения ще позволи да се намалят разходите на банките за спазване на изискването за подчиненост. Институциите ще имат възможност да продължат да имитират за целите на своето финансиране или по други оперативни причини, свързания с по-малко разходи обикновен първостепенен дълг и да имитират дълг от новия, непривилегирован първостепенен клас, за да получат финансиране при спазване на изискването за подчиненост.
Предложените промени за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност отразяват надзорното третиране на различните видове дългови инструменти и са необходими с оглед синхронизиране на реда на вземанията при несъстоятелност на банка с правилата относно реда за отписване и преобразуване на дълг по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Това е необходимо с оглед основния принцип на преструктурирането, съгласно който кредиторите и собствениците не следва да понасят при преструктуриране по-големи загуби, отколкото биха понесли при несъстоятелност.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност българското законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме две становища по този законопроект – на Асоциацията на българските банки и на Българската народна банка, които подкрепят Законопроекта и нямат бележки, възражения или други предложения.
Имате думата за въпроси и изказвания. Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, от 22 февруари 2019 г. с вносител Министерският съвет.
Който е за, моля да гласува.
За – 14 , против и въздържал се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, № 954-01-9, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
По този законопроект сме поканили и още гости: господин Ангел Донов и госпожа Кристи Маринова – синдици на КТБ; Невена Радева – от Фонда за гарантиране на влоговете.
Тъй като предложенията на народните представители са по инициатива на Фонда за гарантиране на влоговете и синдиците, затова ги помолихме да бъдат тук, ако при обсъждането възникнат въпроси, да могат да реагират.
По този законопроект имаме постъпили становища на Министерството на финансите, на Българската народна банка и на Асоциацията на българските банки, които са положителни и са в подкрепа на Законопроекта.
Господин Цонев, като един от вносителите, ще ни представи накратко Законопроекта.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз съм от групата народни представители, които са внесли Законопроекта. Бих предпочел, Вие правилно отбелязахте, че по инициатива на синдиците ние като членове на Правната комисия сме го припознали и внесли. Може би вместо да представям Законопроекта, да оставя те да кажат основните неща.
Тук става въпрос обаче за процедурите и законовите текстове, които дават възможност да се попълва масата на несъстоятелността. Не знам този грабеж на века колко още изменения ще предизвика в Закона за банковата несъстоятелност, за да можем поне малко да попълним масата на несъстоятелността и последвалите финансови машинации, които може би един ден ще бъдат описани в няколко тома на история на финансовите машинации. Не знам това кой по ред опит е да се опитаме да поправим големите щети, които са нанесени на вложителите и на кредиторите на банката, които чакат да бъдат възмездени.
Няма да се спирам отделно на текстовете, защото ще трябва да Ви чета мотивите, които са пред Вас – не намирам това за нужно.
Исках да кажа тези няколко думи, още повече че вчера, когато обсъждахме – това го казвам за протокола и според мен не е без значение, видяхме как медии продължават да питат за предприятие, чието място отдавна трябваше да бъде в масата на несъстоятелността, да питат шефа на Фонда за гарантиране на влоговете, който е кандидат за подуправител на БНБ „Банков надзор“, защо държавата се била опитала да национализира едно от тези предприятия, чието място е, ако не бяха машинациите, в масата на несъстоятелността.
Колеги, обръщам Ви внимание, защото всички ходим по медии, работим тук, и в залата – арогантността на тези хора е безгранична. Предприятия, активи, купени с пари на вложителите, продължават да битуват в някакви физически и юридически лица, които нямат нищо общо с тях и най-нагло през медиите и в българския парламент да претендират за справедливост или да обвиняват нас като законодатели, нас като Комисия, парламентът като законодателен орган, че правим някакви стъпки, за да им нарушим правата – правата на крадци! С това свършвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Общо взето предложенията са в три групи: едната група касае държавните такси, които следва да плаща синдикът, респективно банката, които не са в малък размер и които със Закона искаме да не бъдат предварително събирани, а едва когато приключи производството, което ще облекчи дейността.
Втората група е свързана с подобряване на един текст, за мен неговото място неправилно е записано в чл. 78, може би трябва да е в чл. 85. Подобряваме един текст за начина, по който се извършва публичната продан на различни активи на банката, в случая активите на банката са кредитите и някакви други активи. Може би ще ни кажете, какво в крайна сметка не е продадено към този момент.
Последната група е изменение на § 8, където се прави една допълнителна защита на кредиторите, които са извършили някакво прихващане, което няма да бъде признато или ще отпадне, за да остане тяхната защита. Това са трите групи.
Ще Ви помоля и Вие да кажете две думи и ако имате готовност, може да ни кажете какво не е продадено досега в активите и какво е останало като видове активи, не като стойност. Горе-долу това, което до момента е реализирано от масата по несъстоятелността приблизително за какви суми става дума.
Това е моят въпрос към Вас.
АНГЕЛ АНДОНОВ: Нашето становище е, че промените на Министерския съвет и внесените промени от група народни представители за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност са разумни и необходими и затова ги подкрепяме. Вие правилно отбелязахте, че това са три групи въпроси, които са засегнати в тези промени.
Искам само да допълня, че тези промени касаят уточняване на някои текстове от Закона за банковата несъстоятелност. Например имаме право досега да завеждаме искове по така наречения чл. 59 за атакуване на извършените прихващания и държавна такса „предварително невнасяне“. Има обаче и други искове, които Законът за банковата несъстоятелност също ни дава право да завеждаме, а по тях трябва да внасяме държавна такса. Това са исковете по Закона за задълженията и договорите, по чл. 26 за нищожност на дадено прихващане и по чл. 135 за обявяване на недействителни някои сделки. По тези искове законът мълчи, тоест на практика се получава, че някои съдебни състави ни задължават да внасяме такси, които, естествено, с оглед цената на иска, са в голям размер и е неразумно да се внасят предварително тези такси.
Групата въпроси, касаеща таксите, е в помощ на нас и на масата на несъстоятелността, на кредитори и фактически се правят икономии от едни пари, които, ако ги внесем, в бъдеще не се знае дали ще бъдат възстановени в масата на несъстоятелността.
С тази група въпроси се защитава масата на несъстоятелността.
Втората група е по отношение на продажбите. (Реплика.) Това, което се въвежда, ограничава нашите права, защото на практика сега се получава, ние пускаме, повечето вземания се продават – кредитни експозиции, и пускаме на търг първия път на 100%, на 90%, на 80, на 70%, един, два, три пъти, по седем-осем пъти пускаме кредитни експозиции, които в масовия случай просто нямат обезпечение. А там където има обезпечения, са залог на бъдещи вземания, където никъде ги няма по сметките, няма и да пристигнат и никой не закупува тези кредитни експозиции. Затова с тази норма се въвежда едно правило, че ако някоя кредитна експозиция три пъти като не се продаде, редно е да се предложи на пряко договаряне, тъй като тук, пак с оглед икономия за разходване на средства от масата на несъстоятелността, всяко предлагане на кредитна експозиция предполага разход и ние гледаме да съкратим този разход. Ако законодателят ни задължи три пъти да предлагаме една кредитна експозиция на търг, ако не бъде продадена, ще я предложим на пряко договаряне, който дойде да я купи.
Третата група въпроси е в интерес на гражданите, които са изпуснали срока да си предявят вземанията, а пък са си прехвърлили своите вземания чрез договори за цесии и сега, след като приключат съответните производства по атакуване на прихващанията, в един момент някои граждани ще бъдат ощетени, тъй като, ако са загубили делата, няма да могат да си предявят вземанията, тъй като е изпуснат срокът и с последната норма съответно се възстановяват правата на тези граждани.
Накрая бих искал да кажа и две думи по отношение на въпроса, който господин Цонев засегна. Напълно го подкрепям, просто ние водим много дела с оглед събиране на вземането от „Дунарит“. И като гражданин, и в случая като изпълнявам тази длъжност, не мога да си представя как едно предприятие от военно-промишления комплекс на Република България няма адресна регистрация. Ние не можем да връчим едно писмо, тъй като всеки, който отвори Търговския регистър, ще види, че седалището и адреса на „Дунарит“ е град Русе, пощенска кутия – някакъв си номер. Това според мен е недопустимо. Това го казвам като мое лично мнение с оглед изразеното становище от господин Цонев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имам два въпроса: горе-долу колко осребрихте от масата към момента?
В съда имате едни петстотин и още колко стоят и чакат ?
АНГЕЛ АНДОНОВ: Имаме 570 млн. разпределени в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не разпределени, а за разпределение?
АНГЕЛ АНДОНОВ: Имаме частична сметка за разпределение, с която сме разкрили 570 млн., но тъй като само пет кредитори от осем хиляди обжалват тази частична сметка за разпределение, в момента – година и половина, водим съдебни спорове, за да влезе в сила тази сметка за разпределение. Отделно имаме още събрани пари – 830 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отделно или заедно? Според мен общо имате 800.
АНГЕЛ АНДОНОВ: Заедно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другите, които са събрани, чакат да се реши първата сметка за разпределение, за да може да пуснете втора сметка за разпределение, която пак ще се обжалва, да речем?
АНГЕЛ АНДОНОВ: Тя ще се обжалва, но като имаме съдебна практика по първата частична сметка, мисля, че по-бързо ще бъдат разпределени при втората – частичната сметка за разпределение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези активи, които до момента не се реализирани, какво представляват на практика – най-общо? Освен кухи кредити, за които Вие казахте, има ли някакви други активи – истински активи на Банката, някакви нейни имущества освен разни счупени столове?
АНГЕЛ АНДОНОВ: Няма. Банката не е имала много офиси. Имаше седем-осем офиса, три-четири се продадоха и останаха още три или четири офиса да се продадат като собственост на банката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не се продават тези три, четири, които са останали? Или просто се ползват още от банката?
АНГЕЛ АНДОНОВ: Няма интерес. Имаме офиси, които три пъти ги пускаме на пазарна цена – 90% от пазарната цена, 70% от пазарната, но няма интерес. Може би чакат да падне и цената.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имам и следния въпрос: да приемем, че мине известно време, разпределите каквото сте събрали, остават едни активи, които ги предлагате, включително и на пряко договаряне, обаче никой не се явява дори и на пряко договаряне. Тоест активите, които със сигурност ще останат в патримониума на масата на несъстоятелността без покритие, ще стоят там докога? За да приключи едно производство като Вашето, трябва да е изчерпана масата, а тя никога няма да е изчерпана, защото просто никога няма да се продадат някои от тези активи. Какво се случва тогава? Вие до края на Вашия жизнен път като физически субекти, ще бъдете синдици на банката ли?
Разходите, които се правят през това време, също намаляват пък масата на несъстоятелността, която я има и не е разпределена по една или друга причина. Това някакво перпето мобиле ми се вижда. Така ли ще я караме тук? Няма ли нужда според Вас от някаква промяна, която би могла да реши този въпрос? Не се притеснявайте, просто питам за Вашето лично мнение.
АНГЕЛ АНДОНОВ: Проблемът, който поставяте сега, е още при започването на продажбите на активи от масата на несъстоятелността и стои. На почти всяко заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране влоговете на банките се говори, тъй като в един момент ще бъдат натрупани доста кредитни експозиции, които са кухи. Вероятно никой няма да иска да ги купи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дори и за 1 лв.
АНГЕЛ АНДОНОВ: Това е единият вариант – примерно, казвам, за 1 лв. да дойде някой да ги купи на пряко договаряне, след като, да речем, няколко месеца тече и процедурата по продажба чрез пряко договаряне.
Другият вариант е да се измисли някаква законодателна инициатива, да се реши какво ще се прави с тези кредитни експозиции, които са непродадени и непродаваеми. Засега това.
ДОРА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости!
Мен лично ме притеснява § 12, чл. 85 „вещи и правата, включени в програма за осребряване“. Ние правим промяна в Закона за банковата несъстоятелност, а в момента говорим конкретно за КТБ.
Промените в този закон ще се прилагат отсега нататък и за мен този текст е много опасен, защото много злоупотреби могат да се правят и така да се нагласят процедурите, че…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли Закона за банковата несъстоятелност?
ДОРА ХРИСТОВА: В случая говорим само за кредитни експозиции, но тук е записано „вещи и права“. Да, но говорим и за вещи, както казахте, има и офиси. За мен това е много опасен текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека само да кажа нещо, за да разберете. Затова казах, че според мен на чл. 86 не му е мястото, където сте го записали – в чл. 78. Мястото му е в чл. 85. Какво казва сегашният чл. 86 на действащия закон, ал. 6: „ако на проведен търг с явно или тайно наддаване вещта или правото не бъдат продадени по предложение на синдика, председателят на Управителния съвет на Фонда може да разреши:
1. насрочване на нов търг относно вещта или правото при намалена цена в размер до 50% от първоначалната оценка или
2. продажба чрез пряко договаряне или посредник.“
В момента те имат това право и могат да го реализират още след първия неуспешен търг. Ние сега им слагаме да има минимум три неуспешни търга, за да могат да преминат към точка втора.
ДОРА ХРИСТОВА: Защо в КТБ не са го правили досега, защо не са го използвали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правили са го. Правили са го след седем, осем търга, които са довели до непродаване, но до разходи за оценки по всеки търг.
АНГЕЛ АНДОНОВ: Бих дал пример за офис в Харманли, собственост на КТБ. Този офис го предлагаме шест пъти на 50% от пазарната цена, в момента го предлагаме и няма купувачи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Между първо и второ четене ние ще поработим с юристите и ще направим промяна на този текст в посока да влезе в чл. 86 и да допълни действащия в момента текст, така че да се случат нещата. Ще го дискутираме между първо и второ четене, нека да го изработим.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме – който е за, моля да гласува.
За – 13 , против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, има още две точки.
Продължаваме с точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 954-01-7, ВНЕСЕН ОТ ДАНАИЛ КИРИЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
„Закон за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Изказвания? Не виждам
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Заглавието е прието.
Параграф единствен – работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен.
В този параграф е отразено и предложението на госпожа Менда Стоянова.
Изказвания? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14 , против и въздържал се – няма.
Параграф единствен е приет, с което и точка трета от дневния ред.

Преминаваме към точка четвърта:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, И НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурата е стандартна, като има разлика в сроковете. Няма да чета цялото решение – пет дни се дават за предложението, и седем дни – за да бъде поместено на сайта. Това е единствената разлика, която има в сроковете.
Има ли някакви изказвания, въпроси? Няма.
Гласуваме – който е за, моля да гласува.
За – 14 , против и въздържал се – няма.
Проектът за решение е приет, с което изчерпахме и дневния ред.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито 15,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА