---

П Р О Т О К О Л
№ 62


На 4 април 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14 от 27 март 2019 година, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-8 от 4 април 2019 година.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7 от 22 февруари 2019 година, внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване закони за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет и 954-01-9, внесен от народните представители Кирилов, Цонев, Хамид, Митев – второ гласуване.
5. Изслушване на кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,29 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14 от 27 март 2019 година, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-8 от 4 април 2019 година.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7 от 22 февруари 2019 година, внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване закони за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 902-01-6, внесен от Министерския съвет и 954-01-9, внесен от народните представители Кирилов, Цонев, Хамид, Митев – второ гласуване.
5. Изслушване на кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма, дневният ред е приет.

При нас са колегите от Министерството на финансите – госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, с колеги от Министерството и представители на Агенция „Митници“. По другите точки имаме представители на Българска народна банка, на Асоциацията на банките в България, на Фонда за гарантиране на влоговете, на КТБ в несъстоятелност в лицето на главния юрисконсулт и на Комисията за финансов надзор по тези точки – госпожа Валентина Стефанова, БАЛИП и БАУД са тук.

Преминаваме към точка първа от законопроекта:
Госпожа Петрова ще ни го представи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо председател.
С предложения законопроект се въвеждат разпоредби, свързани с прилагането на Регламент 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на единния механизъм за преструктуриране и единния фонд за преструктуриране. Новите разпоредби са свързани със стартиралата процедура за участие на България в банковия съюз в тясното сътрудничество към банковия съюз на Европейския съюз чрез установяване, както казах, на тясно сътрудничество с ЕЦБ. И също така са свързани с усилията ни за присъединяване към единния надзорен механизъм и паралелното участие в единния механизъм за преструктуриране в рамките на банковия съюз. Цитираният по-горе регламент ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, като Законопроектът предвижда при изпълнение на задачите и упражняване на правомощията си Българската народна банка и Комисията за финансов надзор като национални органи за преструктуриране да прилагат цитирания по-рано регламент и съотносимото българско законодателство. В допълнение двете институции следва да изпълняват задачи и да приемат решение за преструктуриране, като спазват насоките и общите указания, издадени от Единния съвет по преструктуриране в рамките на банковия съюз и да предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията. Предвижда се прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към БНБ и обособяването в него на 2 подфонда, съответно подфонд с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноски по чл. 69, 70 и 71 от Регламента и прехвърлянето им към Единния фонд за преструктуриране.
Законопроектът предвижда и прехвърляне на функциите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по учредяване на мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране в БНБ. Със Законопроекта се преодолява правната несигурност по отношение ролята на Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране и се създава по-голяма яснота за институциите – банки или инвестиционни посредници, относно начина на определяне и управление на годишните и извънредните вноски в съответния фонд за преструктуриране. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14. Гласуваме. За – 14, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към точка втора:
РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И ОИСР.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Представям на Вашето внимание внесеното от Министерския съвет предложение до Народното събрание за ратифициране на споразумението между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, одобрено с решение на Министерския съвет от трети април 2019 година, като обръщам внимание, че това не е първият такъв законопроект за ратифициране на такова споразумение, вече бяхме в парламента с подобен казус преди известно време. Той е в контекста на присъединяването на Република България към ОИСР, което е кауза с високо значение за страната, доколкото дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот. Правителството на Република България както и преди, стана ясно, е декларирало намерението си за засилено сътрудничество с ОИСР, като с решение № 789 на Министерския съвет от 2017 година е създаден постоянно действащ междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията. Конкретно това споразумение между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е одобрено от Министерския съвет като основа за водене на преговори с точка 1 от Решение на Министерския съвет по точка 6 от протокол № 6 от правителственото заседание, което е проведено на 6-ти февруари 2019 година.
С точка 2 от същото решение Министерският съвет е упълномощил министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише споразумението с ОИСР при условия за последваща ратификация. Споразумението беше подписано на 7 март 2019 година в София и на 21 март 2015 година в Париж. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон подписаното споразумение на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България. Споразумението включва извършване на бюджетен преглед на България, който ще се осъществи съгласно подхода и практиките на ОИСР. Целта на прегледа и на всички такива подобни прегледи е провеждането на цялостен обзор на бюджетния процес на дадена страна за оценка на националния опит през призмата на международните добри практики, като се дават специфични препоръки за усъвършенстване на бюджетния процес. Прегледите съдържат също и мнения и препоръки на страни-партньори, така наречения peer-review. В този смисъл бюджетните прегледи на ОИСР са уникални по рода си по отношение на обхвата, начините на представяне и широката експертиза. Прегледите се обсъждат и дискутират на организирани от ОИСР срещи на висши бюджетни служители и се публикуват в изданието на OECD „Journal on Budgeting“. За България такъв преглед е правен през 2008-009 година и е публикуван в трети том на изданието от 2009 година.
Новият преглед ще оцени многогодишните усилия на нашата страна за въвеждането на реформи в областта на бюджета и постигнатите резултати вследствие на това. По този начин ще се даде позитивен сигнал за ангажираността ни по прилагането на международни стандарти и добри практики в процеса на бюджетиране и управление на публичните финанси. Споделяйки своя опит, България ще има възможността да се сравнява с най-добрите достижения в областта на управлението на бюджета и да получи реалистична оценка за текущо състояние спрямо принципите, които са заложени в препоръките на ОИСР, което би мотивирало реформи, ако това е необходимо. С оглед изложеното по-горе считам, че предложеният законопроект следва да бъде подкрепен от Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата. Ние сме го дискутирали това на предни заседания надълго и нашироко.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението между Министерството на финансите на Република България и ОИСР, № 902-02-8 от 4 април 2019 година.
За – 14, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет.

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Отново госпожа Петрова, тъй като касае финансовата част на взаимоотношенията между общините и кметствата, съставни на тези общини.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Проектът предвижда въвеждане на задължение на общинския съвет при приемане на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентира задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата. Създава се и възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите, и провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществени поръчки в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата. Предлаганите промени ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, в строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството. Контролът по спазване на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на общините. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате ли въпроси? Водеща по този законопроект е Комисията по регионална политика и местно самоуправление, ние сме съпътстваща комисия. Няма въпроси.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, № 902-01-7 от 22 февруари 2019 година, внесен от Министерския съвет.
За 14, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря, госпожо Петрова.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ. Той всъщност е и общ законопроект на двата закона, единият е внесен от Министерския съвет, и другият е внесен от група народни представители.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност“. Работна група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието на Закона. Против и въздържали се няма. Наименованието е прието.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, точка първа от Правилника, а именно това са промени, целящи отстраняване на несъответствия между номерирането на законовите текстове, чисто технически корекции. Работната група подкрепя предложението.
Гласуваме така направеното предложение. За – 14, против и въздържали се няма.
Отново предложение на Менда Стоянова за създаване на нов § 2.
С това предложение се цели отстраняването на несъответствие между законовите текстове и уеднаквяване на положението на участниците в процесите по исковете по Закона за банковата несъстоятелност, като всъщност говорим за временния синдик, не само за синдика, и за Фонда за гарантиране на вземанията, освен тях и за кредиторите на банката. Всички са равнопоставени в този процес. Има ли въпроси, изказвания? Няма
Гласуваме § 2 по доклада на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Параграф 2 е приет.
Предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на § 3, нов § 3. Предложението е отново редакционно – чл. 60а се заменя чл. 60а и чл. 66б. Въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 3 по доклада на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Параграф 3е приет.
Параграф 1 по вносител. Работна група подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4. Въпроси? Няма.
Гласуваме § 1 по вносител с новата номерация. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Параграф 2 – предложение на народния представител Менда Стоянова в § 2 „синдикът на банката“ да се замени с „лицата по чл. 62, ал. 1“, тоест всички останали лица, временния синдик също. Има ли въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме § 2, който става § 5 в редакцията на работната група. За – 14, против и въздържали се няма.
Параграф 3 по вносител – предложение на Менда Стоянова по параграф трети. Работната група подкрепя предложението. Изказвания? Няма. Гласуваме окончателната редакция на § 3, който става § 6 по доклада на работната група.
За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По § 4 има предложение на Менда Стоянова относно. Работна група подкрепя предложението и предлага окончателна редакция на § 4, който става § 7. Въпроси и изказвания? Няма.
За – 14, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Гласуваме § 5, който става § 8 по доклада на Комисията.
За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По § 6 по вносител има предложение народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от работната група. Има ли въпроси, изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 6 шести в редакцията на работната група, който става § 9. За – 14, против и въздържали се няма.
По § 7 по вносител има предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено от работната група. Работна група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 7, който става § 10. Имате окончателната редакция пред Вас. Изказвания? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на § 10 по доклада. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
По § 8 по вносител има предложение на Менда Стоянова. Предложението е прието от работната група и пред Вас е окончателната редакция § 8, който става § 11. Има ли изказвания?
Гласуваме § 11 по редакцията на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова за нов параграф. Работната група подкрепя предложението. Работна група предлага да се създаде § 12.
Гласуваме § 12 в редакцията на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на Менда Стоянова за нов параграф – § 13. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 13. Текста на § 13 е пред Вас. Въпроси и изказвания?
Има думата професор Димитров от Фонда за гарантиране на влоговете.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Имаме кратко предложение, което да допълним в новия § 13, ал. 7. Става дума за второто изречение „продажба чрез пряко договаряне“. Става дума за правилата, изготвени от синдика за продажба чрез пряко договаряне, оповестени на страницата на банката. Нашето предложение е да… Нека господин Стратев да го формулира.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Синдикът ще обяви правилата, искаме обаче да бъдат изработени въз основа на методически указания от Фонда. Само тази добавка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние бяхме предвидили да бъдат одобрени от Фонда, доколкото си спомням. Така или иначе след това…
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Затова нашето предложение е след думите „изготвен от синдика“ да се добави текстът „въз основа на методически указания от Фонда“.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, по-добре е Фондът да бъде ангажиран с тези правила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз така мисля.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Така ще стане и по-голяма прозрачност на цялата процедура.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, аз припознавам това предложение и по реда на Правилника чл. 83, ал. 5, т. 2 предлагам на гласуване допълнение към текста след думата „изготвени от синдика, въз основа на методически указания, изготвени от Фонда“. Ще го редактират допълнително.
Който е за това допълнение, моля да гласува. За – 14, против и въздържали се няма.
Предложението е прието и сега приемаме окончателната редакция на § 13, заедно с така направената добавка. За – 14, против и въздържали се няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на Менда Стоянова за нов параграф. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 15. Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15 в редакцията на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Работна група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 16, като предлага в точка 2 относно § 2 а думата „разпоредбите“ да се замени с „изискванията“. Чисто редакционно.
Гласуваме текста на вносителя, който по доклада е § 16 с тези две корекции. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Параграф 11 по вносител, „Преходни и заключителни разпоредби“ –наименование по вносител, § 12 по вносител, които стават съответно § 17, наименование на подразделение и § 18. Гласуваме анблок трите текста. За – 14, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф, прието от работната група. Изказвания и въпроси? Няма.
Гласуваме § 19 в редакцията на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Параграф 13 по вносител. Има предложение на Менда Стоянова за корекция, чисто техническа, в § 13. Работна група подкрепя предложението. Работна група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 13 по вносител, който става § 20 по доклада.
Гласуваме го. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов § 14 в Закона за акциза и данъчните складове. Работната група е приела предложението. Имате думата за въпроси и изказвания. Няма.
В такъв случай гласуваме окончателната редакция на § 21 по доклада на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет единодушно.
Има предложение на Менда Стоянова за нов § 15. Работната група приема предложението. Въпроси, изказвания?
Гласуваме създаването на нов § 22 и текста в редакцията по доклада на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на Менда Стоянова за нов параграф, който по доклада на Комисията е 23. Работната група приема предложението и предлага текста на § 23 в неговата редакция по доклада.
За – 14, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на Менда Стоянова за нов § 24. Работната група подкрепя предложението, но систематичното място на този параграф е в § 24. Предложение на Менда Стоянова за нов параграф е подкрепено, и работната група предлага да се създаде § 24. Това е всъщност и параграфът за влизането в сила на Закона. Въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 по доклада на работната група. За – 14, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
За медиите искам да кажа, че имаше няколко работни групи, които достигнаха до този консенсус, който Вие забелязахте в зала, и не беше необходимо тук да се провежда дебатът. Благодаря на всички, които имаха отношение към този законопроект.

Преминаваме към следващата точка 5:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Тук са колегите от КФН – председателят, който по закон е задължен да направи предложенията и е направил тези предложения, и двете дами – госпожа Илиана Христова – кандидат за заместник-председател за застрахователния надзор, и госпожа Мария Филипова, която е кандидат за надзора на инвестиционните посредници.
Да припомним правилата, приети с решение на Народното събрание: по първа точка – предлагане на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор над инвестиционната дейност“ и съответно заместник-председател на застрахователния надзор. Предложенията са направени от господин Атанасов, входирани са в деловодството на Народното събрание в срока по правилата и към тях са приложение всички необходими документи, изискуеми по правилата за избор на кандидати. От проверката, която направихме за комплекта документи и това дали кандидатите отговарят на изискванията, установихме, че и двамата кандидати – и госпожа Христова, и госпожа Филипова, отговарят на всички изисквания – и по Закона за Комисията за финансов надзор, и по правилата. Допълнително изискахме служебно документи от Комисията за проверка по Закона за достъп за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби за принадлежност на двете дами към тези служби. Те са млади и нямат такава принадлежност, както и служебно сме получили и информация за това дали са осъждани или не, свидетелствата за съдимост са приложени тук и те отговарят на условието да не са осъждани.
Продължаваме нататък. Предложенията, които бяха направени, бяха качени на сайта на Комисията и на сайта на Народното събрание, престояха необходимия по правилата срок и в този срок не са постъпили никакви въпроси, които да бъдат зададени чрез нас от средствата за масово осведомяване или други професионални и неправителствени организации към кандидатите. Няма такива въпроси, така че и по тази точка на правилата няма да имаме въпроси.
И преминаваме към самото изслушване на кандидатите. Ще дам думата на господин председателя на Комисията да ни представи своето предложение и след това ще дам думата на всяка една от кандидатите да ни представи своята концепция за това как вижда своята роля и място в дейността на управлението на Комисията за финансов надзор, след което всички Вие ще имате възможност да задавате въпроси.
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще Ви запозная с мотивите, от които съм ръководен да предложа тези две кандидатури, като започна първо с кандидатурата за заместник-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а именно моето предложение е за госпожа Мария Филипова. В синхрон с представената от мен визия за развитие до Комисията смятам, че профилът на най-подходящия кандидат за този пост е да е лидер с юридическо образование и сериозен опит в правната сфера. Мария Филипова е с впечатляващ над 10-годишен опит в законовата, правната и нормативната дейност в сферата на финансите и държавната администрация и ето защо смятам, че нейната кандидатура е подходяща за тази длъжност. Притежаваната от госпожа Филипова експертиза, придобита по време на работата ѝ в държавната администрация, показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. От работата на госпожа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите вярвам, че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към ERM II. Сигурен съм, че заедно ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия финансов сектор.
Важен елемент е фокусът върху екипната работа. За да постигнем амбициозната цел, които поставяме пред Комисията, основният ресурс, който е необходим, е експертен, мотивиран и способен екип, в който има принадлежност и желание за работа заедно. По време на работата си в Държавната комисия по хазарта Мария Филипова е работела именно в посока създаване и развитие на високоефективен екип и осигуряване на условия за повишаване на професионалната им квалификация. Считам, че практиката на госпожа Филипова в областта на човешките ресурси е изключително полезна и в съответствие с желанието ми да създадем в Комисията за финансов надзор организационна култура на лична отговорност и ангажираност, на мотивация и растеж.
С оглед на гореизложеното считам, че госпожа Филипова притежава необходимото образование, професионален опит, ангажираност и мотивация за заемане на длъжността заместник-председател на КФН в Управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Убеден съм, че тя ще допринесе за развитието на Комисията и ще работи в принципите на диалогичност, последователност и поддържане на ефективно и ползотворно международно сътрудничество.
Това беше съвсем накратко моето изложение за тази кандидатура.
Отделно от това искам да отбележа факта, че в предишното ми поприще като заместник-председател на Управление на инвестиционната дейност сме имали допирни точки по отношение на прилагане на практики от Държавната комисия за хазарта в практиката в Комисията за финансов надзор и по-конкретно комуникацията ни се базира на спиране на интернет сайтове и платформи, които предоставят нелицензирана услуги.
Преминавам към следващата кандидатура, която искам да представя на Вашето внимание, за позицията на заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“, който според мен е един ръководител с неоспорими професионални качества и умения. Илиaна Христова е изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в приходната администрация на Република България. В резултат на мерките и дейностите, предприети от госпожа Христова като ръководител на функция Контрол, а впоследствие и в качество ѝ на директор на най-голямата териториална дирекция на Националната агенция за приходите, тези лица се трансформират в субекти с нагласа на мислене към доброволното изпълнение на задълженията си и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за организиране и превенция на подобни случаи в бъдеще, опитът и идеите на Илияна Христова са от изключително значение. Госпожа Христова има опит в ръководството на над 2000 човека, както и в непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
Смятам, че за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус на Комисията за финансов надзор е необходимо твърдо отстояващ позицията си лидер с ефективни комуникационни умения, опит при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на госпожа Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица. Осигуряване на финансова стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим.
За осъществяване на контрол е необходимо да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Нейният позитивен опит в НАП ще помогне за развитието на КФН в посока на изграждане на иновативна структура, работеща в полза на обществото. Когато представих пред Вас концепцията си за развитие на Комисията, споменах, че един от фокусите на Комисията ще бъде защита на обществения интерес и повишаване на доверието към нея. И ето защо смятам, че тя е напълно подходяща за тази позиция, тъй като резултатите от над 23-годишната ѝ кариера в държавната администрация са високо признание и доверие към Националната агенция за приходите. Илиана Христова има опит с трансформацията на една бюрократична структура в модерна и дигитална.
Аз поставих пред Вас виждането си за намаляване на административната тежест посредством оптимизация на процесите в Комисията и дигитализация, което ще ни доведе до по-висока ефективност в работата в Комисията. Ето защо смятам, че няма по-подходяща кандидатура, която да подпомогне Комисията в предстоящото предизвикателство. Илиана Христова е човек на резултатите, базиране на прозрачност и законодателство, ефективен лидер, поставящ си високи стандарт на поведение и спазващ организационните ценности. Убеден съм, че с присъствието ѝ в екипа на Комисията за финансов надзор ще постигнем сериозни и качествени резултати при изпълнение на целите, които се поставят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, бяхте изчерпателен.
Заповядайте, госпожо Филипова, да представите Вашата концепция и след това госпожа Христова.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Уважаема госпожо Председател на Комисията за бюджет и финанси, уважаеми господин Председател на Комисията за финансов надзор, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за доверието да представя концепцията за дейността на направление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и в детайл визията за развитието ѝ в следващите години.
Концепцията е базирана, на първо място, на синхронизиране с представената вече стратегическа концепция на един от най-важните регулаторни органи в Република България – Комисията за финансов надзор; на второ място, анализ на предизвикателствата в актуалната ситуация в сектора на инвестиционната дейност и управление на капиталовите пазари, и на трето – на ефективни стратегии и модели за международното сътрудничество и развитие в сектора на регулаторните органи в Европа. В края на представянето си ще посоча и очакваните конкретни резултати, които концепцията цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
По отношение на синхрон с представената вече стратегическа концепция за развитие на един от най-важните регулаторни органи в Република България – Комисията за финансов надзор, представен от председателя на КФН, основните цели, поставени пред регулаторния орган от председателя на Комисията, са осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица, като в конкретния случай фокусът ни е насочен към капиталовите пазари в България, прозрачна и навременна комуникация и диалог с обществото и поднадзорните лица, бизнеса, браншовите организации и институции в Република България, създаване на стабилен екип от професионалисти, работещи в синхрон с браншовите организации, поднадзорните лица и институциите в локален и международен план.
Визията, представена в настоящия документ за посоката на действие в направление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар е към повишаване ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор. И, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка – по-доброто позициониране на България на инвестиционната карта на Европа.
По отношение на анализа на предизвикателствата и предпоставките за развитие на капиталовия пазар в рамките на кратък анализ на предизвикателствата в областта на инвестиционния надзор през последната една година започвам ретроспективно, за да продължа в прогрес към стратегията на предлаганата от мен концепция. Логично фокусът ми е насочен върху правните аспекти и регулации с оглед на факта на опита ми в юридическата сфера – както образование и професионална реализация, така и специфично в областта на правната и нормотворческата дейност в сферата на финансите.
Първото предизвикателство, но същевременно и предпоставка за развитие, е влизането в сила през изминалата година на новата правна рамка на Директивата за пазарите на финансови инструменти MIFID II. Тук включвам и многобройните регламенти с пряко приложение към правната рамка, някои от които имаме за цел да интегрираме в следващите месеци. В Комисията за финансов надзор направление „Надзор на инвестиционната дейност“ има за цел и вече са инициирани производства по отношение на правни субекти, които се въвеждат с новата правна рамка. В този контекст „Българска фондова борса“ АД организира пазар за растеж на малки и средни предприятия. Организираният механизъм за публикуване е нов субект, въведен от правната рамка MIFID II, който подава информация за сключените от инвестиционните посредници сделки на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Именно това ще е една от целите ми като заместник-председател на КФН – да реализираме и превърнем в реалност предпоставката за развитие на капиталовия пазар в България, като по този начин ще имаме условия за стимулиране и улесняване на малките и средни предприятия до капиталови ресурси и ще сме в изпълнение на стратегията за развитие на капиталовия пазар в Република България.
Втората предпоставка за развитие е издаденият вече лиценз на „Централен депозитар“ АД по регламент на Европейския съюз, № 909 от 2014 година за извършване на дейност като централен депозитар на ценни книжа. С това той получи възможността да е петата депозитарна институция, получила такъв лиценз от Европейския съюз.
През 2018 година влезе в сила нов закон за пазарите на финансови инструменти и с него респективно пряко приложимото европейско законодателство относно дейността на инвестиционните посредници. Една от основните задачи ще е преглед и актуализиране на подзаконовите нормативни актове и привеждането им в съответствие с действащата нормативна уредба. Работата на Комисията в тази посока вече е започнала, като аз съм готова при гласувано от Вас доверие да поема отговорността, да я продължа до постигане на пълна синхронизация с правната рамка.
Сериозно предизвикателство в краткосрочен план е изготвянето на нов закон за дружествата със специална инвестиционна цел, който да бъде съобразен с пряко приложимото европейско законодателство в областта на секюритизациите. В тази връзка ще бъдат въведени нови регулаторни правомощия на КФН и надзорни такива както по отношение на поднадзорни лица, така и по отношение на нови правни субекти, които към настоящия момент не подлежат на надзор от Комисията. Оттук ще произтекат и повече възможности за КФН за още по-добър контрол и регулаторна дейност.
Започна процесът по издаване на лицензи за инвестиционни посредници при действието на новата правна рамка. За 2018 година Комисията е издала един лиценз. Една от целите ни ще бъде да създадем по-добра среда за издаване на нови лицензи, но само и единствено в условията на стриктен надзор, спазване на новите регламенти, и, разбира се, постоянен анализ на пазара за избягване на възможностите за бъдещи злоупотреби на инвестиционни посредници с издадени лицензи преди влизане в сила на новите регулации.
Като следваща подточка е процесът по нарастване на разгледаните от КФН заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Причината за тенденцията за нарастване е вследствие на приетите мерки в стратегията за развитие на капиталовия пазар на Република България. Категорично подкрепям и ще следвам правилната посока за развитие чрез възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица. Вярвам, че посока за развитие са и устойчивото създаване на мерки и процедури за излизане от публичен статут на компании с корпоративно управление, несъответстващо на добрите практики за публични дружества.
През 2018 година от регистъра на КФН са били отписани значителен брой публични дружества, които не изпълняват задълженията си за редовно оповестяване на финансови отчети и за редовно провеждане на годишни общи събрания на акционерите. Част от концепцията ми включва предвиждане на законодателни възможности и процедури за отписване на дружества, които нямат интерес или не покриват изискванията да бъдат публични, като същевременно се гарантират интересите на акционерите.
Искам да подчертая още една стъпка, а именно регулацията на дружества, предоставящи инвестиционни услуги и осъществяващи дейност без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници, с оглед значителния брой постъпващи жалби и сигнали от лица, чиито интереси са ощетени от дейността им. Към настоящия момент е издадено разпореждане от Софийския районен съд да бъде спрян достъпът на територията на Република България до 40 интернет страници, изрично посочени в искането на КФН от всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги. Оттук насетне действията на Комисията е редно да бъдат в посока на проактивен контрол към значителен брой интернет страници, чрез които се предлагат инвестиционни услуги и дейности от лица, които не притежават необходимия лиценз. В тази връзка бих искала да Ви уверя, че в бъдеще Комисията ще продължи да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да бъдат защитени интересите на потребителите на финансови услуги. Нашата основна цел е защита на бъдещите инвеститори и разграничаване дейността на лицензираните от нелицензирани инвестиционни посредници.
Във връзка с предстоящото напускане на Великобритания от Европейския съюз посока на действие на Комисията ще бъде ефективното международно сътрудничество с надзорните органи на другите държави членки за справяне с произтичащите обстоятелства.
А сега предлагам да преминем по същество към концепцията за развитие на направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Считам, че в своята същност една концепция трябва да таргетира основните казуси в сферата. Към актуална дата в България имаме няколко групи предизвикателства. На първо място, намаляване на инвестициите специфично в България и най-вече оттегляне на инвеститори спрямо другите държави в Централна и Източна Европа. Елемент в актуалната ситуация е липсата на иновативни инструменти за привличане на компании и инвеститори, както и механизми за привличане на инвестиции през фондовата борса, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, липсата на достатъчна финансова грамотност. Концепцията представя три основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
По отношение на първата сфера, а именно регулаторната дейност и контрол предлагам подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовите пазари. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовите пазари. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции.
Предвиждам продължаване със стрес тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, представящи инвестиционни услуги, своевременно информиране на обществеността за предвижданите промени в регулаторната политика и за осъществявания надзор и приетите надзорни практики. Постигането на тази цел е обусловено от осъществяването на диалог с компетентните органи, институции, браншови организации, заинтересовани лица, провеждане на разяснителни кампании към различни групи поднадзорни лица, изготвяне и внедряване на практики и указания за единно прилагане на законодателството, както идентифициране и даване на публичност на най-често срещаните пропуски при подготовката на документи във връзка с лицензионните и разрешителни режими от компетентността на Комисията.
Предвиждам и работа по създаване на нови подходи в нормативната база за това компаниите да бъдат публични, базирайки се на стратегията за развитие на капиталовия пазар в България. Тук ще имаме дейности по хармонизиране нормативната уредба с европейската правна рамка, както и решаване на съществуващи нормативни ограничения.
По отношение на комуникацията визирам да бъде направен одит на комуникационните потоци в момента от Комисията към поднадзорните лица и към потребителите в България, вследствие на одита да установим пропуските в комуникационния режим и да предприемем нужните действия по отношение на качеството на предлаганите услуги и продукти в инвестиционния сектор. Развитието на българския капиталов пазар включва активна комуникация с бизнеса, провеждане на срещи и създаване на съвместни стратегии и оценяване на добри бизнес практики, които да бъдат включени в нормативната база за регулиране на сектора. Именно наша ще е и задачата да имаме регулации и контрол към подобряване на инструментите за работа с търговските дружества за по-добро корпоративно управление и даване на публично очакваната от тях информация.
Втората сфера, в която ще работя и конкретните мерки, които предвиждам по отношение на административната тежест и капиталовите пазари, са именно мерки за оптимизация на процесите и дигитализация. Комисията ще има за задача да анализира оптимизация от поднадзорните лица в посока нови регулации с цел намаляване на административната тежест, особено в частта с новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство, но също така и с възможности за намаляване на изискуеми административни срокове. Погледът ми е насочен към активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, като насърчавам участието на Комисията в тези процеси, а именно чрез провеждане на консултация с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги, анализ и оптимизиране на бизнес процесите и съответно изясняване и посочване кои конкретно процеси могат да бъдат дигитализирани под формата на електронни услуги. В средносрочен план е важно да можем да разширим взаимодействието по електронен път.
Разбира се, логична следваща стъпка е изграждането на единен портал за подаване на информация от публични дружества. Целта е едновременно да бъде подавана информация от и до Българска фондова борса, централен депозитар, Комисия за финансов надзор и обществеността, като финалният резултат трябва да е намаляване на административната тежест. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисията за финансов надзор, централен депозитар, Българска фондова борса и медии. Същевременно всички участници на капиталовия пазар използват и свързани услуги от КФН, ЦД и БФВ по повод изпълнението на основните си задължения, като например регистрация на публични дружества, корпоративни действия, увеличаване и намаляване на капитал, раздаване на дивидент, преобразуване на дружества и други.
Идеята на проекта е да преразгледаме всички административни процедури, касаещи това обслужване с цел оптимизация на документооборот и ускоряване на процесите. Резултатът ще бъде прозрачност и минимален документооборот с клиента. Освен намаляване на административната тежест, ефект ще има и на ниво прозрачност и по-стриктна регулация на поднадзорните лица, както и много по-добра инфраструктура на капиталовия пазар.
След представените две основни сфери следва и третата, в която вярвам, че мога да имам много сериозен принос, а именно осъществяването на международно сътрудничество. Това включва обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в Европейския съюз в сътрудничество на първо място с ЕСМА. ЕСМА е независимият европейски орган за осигуряване на стабилността на финансовата система на Европейския съюз, чиято цел е защита на инвеститори и стабилни финансови пазари в Европа. Посоката, която предлагам, е Комисията да има още по-сериозен и задълбочен анализ на политиките и предложенията на ЕСМА по отношение на Брекзит и хармонизацията на законовите положения при отделните държави от Европейския съюз с европейското законодателство. Визирам конкретно сътрудничество с правния департамент на ЕСМА в посока анализ на добрите практики на други европейски държави при синхронизиране на политиките на Европейския съюз със съществуващото локално законодателство и норми.
Вярвам, че оптимизацията и създаването на нови документи от пакета ключови документи на КФН като мисия и визия на Комисията е стратегически план и респективно осъзнатото им прилагане от всеки един член на екипа ще доведе до по-доброто международно позициониране на Комисията и на България като цяло на инвестиционната карта на Европа, участие на екипа на Комисията в регулярни срещи на международно ниво, основно през дигиталните комуникационни канали, за да осигурим ежедневно сътрудничество на по-голям брой служители в дискусионен режим по актуални казуси.
Като следваща мярка предвиждам работа по проекти на международно ниво с цел познаване на актуалните тенденции и рискове, и разбира се, възможности за развитие на капиталовите пазари под формата на ефективни практики на други държави.
Като втора подцел – създаване на видимост към постигнатите от Комисията в България цели за по-широк кръг от специалисти на европейско ниво. Смисълът на асоциации от мащаба на ЕСМА е в регулярната комуникация, предвиждането на рискове и активното действие за предотвратяването им на локално ниво.
Като следващ елемент бих искала да обърна внимание по отношение споделянето на добри практики, като един от очакваните резултати ще бъде повишаване на финансовата грамотност. Посоката ни на действие е да анализираме практиките за въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, касаещи капиталовите пазари. Чрез международно сътрудничество целта е да можем да участваме и организираме в повече форуми или конференции…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Филипова, мога ли да Ви помоля вече да се опитате да приключвате, 20 минути е по процедурата?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Разбира се, госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много сте подробна, подготвили сте се страхотно, виждам…
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но все пак…
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Още две мерки и ще приключа. Благодаря Ви.
Ще повишим както експертния капацитет на екипа на Комисията, така и нивото на финансова грамотност в България.
Като най-съществена мярка визирам диалога на локално ниво за браншовите организации. Ще имам категорично ангажимента да работя в сътрудничество и комуникация с браншовите организации. Същите няма да изброявам сега, те са изброени изчерпателно в представената от мен концепция.
Дами господа, в заключение бих искала да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване имиджа на България като място за добри инвестиции или, казано на езика на пазара, позиционирането ѝ като инвестиционна локация, място, предизвикващо интереса на частните инвеститори. Бих искала да заявя своята готовност да работя активно и последователно за постоянно усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия и да осъществява ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари.
За мен ролята на заместник-председателя на направление „Надзор на инвестиционната дейност“ е да защитава интересите на гражданите, да провокира интереса на инвеститорите, да осигурява комуникация на финансовите пазари и да работи в посока дигитализация на съществуващата инфраструктура.
Като обобщение, като следствие на натрупания ми опит във финансовия сектор и държавната администрация на Република България си позволявам да заявя своята готовност да работя с доверие и прозрачна комуникация за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН в сферата на капиталовите пазари. Лично се ангажирам да защитавам интересите на гражданите и бизнеса като потребители на небанкови финансови услуги в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Христова, надявам се Вие да сте по-кратка.
ИЛИАНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Председател на Комисията за бюджет и финанси, уважаеми господин Председател на Комисията за надзор, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя концепция за дейността на направление „Застрахователен надзор“ както и в детайл стратегия за развитието ѝ в следващите години.
Към днешна дата секторът на застраховането е сектор от национално значение. През последните години активите, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане плюс активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват до 7,7 млрд. лв. – един несъмнено значителен обществен и финансов ресурс. Комисията има за цел да осигурява надзор върху него и крайният резултат трябва да бъде само един: сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол. С оглед на сериозните кризисни ситуации през изминалата година с казуса „Олимпик“ и с предложението бонус-малус, вярвам че секторът се намира все още в сериозна турбулентна ситуация и е необходимо предприемане на определени действия във връзка с преодоляването ѝ.
Концепцията, разработена от мен, е в четири основни направления: кризисна превенция, контрол, комуникация, дигитализация. Тя е насочена към повишаване доверието на гражданите към институцията чрез подобряване на осъществявания контрол. Ще представя всяко едно направление на концепцията последователно и в детайл, рисковете в момента, и ще маркирам посоките, които предлагам като кандидат за заместник-председател „Застрахователен надзор“ за развитие и конкретни действия.
Първата област на действия, която предлагам, е кризисната превенция. Вярвам, че е необходимо да предвиждаме рисковете, за да можем предварително да изготвим съответните стратегии, с които да ги преодолеем, за да превърнем слабите точки в силни страни и проблемите в предизвикателства. Застраховането е чувствителна сфера на дейност, влияеща върху икономическата ситуация в държавата. При появата на информация в общественото пространство за наличие на индикация за криза в сектора, тя се разпространява и достига до все повече хора, граждани на същото това общество, но тук аз виждам едно основно предизвикателство. Заради задължителния характер на някои видове застраховки застрахованите лица не са достатъчно добре информирани за какво плащат, какви са техните ангажименти, отговорности и/или права и съответно всяка информация извън нормата се явява като първопричина за възникване на ситуация, която може да доведе до криза. За да превантираме подобна ситуация е необходимо да осигурим достатъчни по вид и количество платформи, да запознаем ползвателите на услугите в дълбочина какво стои зад задължителния характер на една застраховка. Това, което знам от моя опит, е, че кризите се развиват, когато няма информация и се развиват бързо, което ще рече, че колкото повече хора се интересуват от дадена тема, толкова повече информация за нея се проявява, и ако тази информация е неразбрана в дълбочина, възниква криза. При работа в посока превенция ще е необходимо да разпишем много подробни и детайлни предварително изготвени стратегии за действие при условия на кризи. В тях след внимателно анализиране на минали ситуации, както и действията, които са били предприемани, ще изготвим правила и процедури, така че грешките да не бъдат повтаряни.
Втората голяма област в моята концепция е тази за контрола. След като внимателно се запознах с официалната информация в сектора, виждам два основни начина на действие за повишаване на контрола в него – изграждане на нови подходи и стратегии, които са изцяло в синхрон с българската среда, начин на мислене и ситуация в икономически план, копиране и мултиплициране след адаптиране на модели, хармонизирани с Европейското законодателство. За да развием в Комисията за финансов надзор тези две основни дейности за контрол, заедно с екипа ще извършим внимателен анализ на резултатите от осъществявания до момента надзор върху застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, ще имаме ангажимент да ревизираме процесите на лицензионна и разрешителна дейност, ще разгледаме в детайл производствата за издаване на разрешение за преобразуване на застрахователи или презастрахователи, на допълнителни лицензи за нов вид застраховка или за допълване лиценза по вид застраховка с нови рискове по смисъла на Приложение № 1 от Кодекса за застраховане.
Контрол е необходимо да има и той трябва да е достатъчно силен, за да има доверие в Комисията за финансов надзор, както от даващите услугата по застраховане, така и от получаващите ги.
Ще Ви представя и четири конкретни мерки за подобряване на контрола. Един от начините е дистанционният надзор. Той се базира на периодични справки и отчети на застрахователите и презастрахователните групи, застрахователните брокери и гаранционния фонд, както и на изискваната допълнителна информация за определени сфери от тяхната дейност. Активният контрол ще продължи именно с извършването на проверки на база на дистанционния надзор. Необходимо е спазването на сериозни изисквания по отношение на качеството на данните, вида и формата на представената информация в Комисията за финансов надзор. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети действия за информационното обезпечаване на процеса на надзорния преглед.
Друг начин за осъществяване на качествен контрол са проверките на място. В концепцията предвиждам засилен контрол и проверки за наличие и липса на обстоятелства, свързани със заплаха на националната сигурност, отнасящи се до опасност за икономическата и финансова сигурност на държавата. По време на проверките ще се извършва анализ на достатъчността на резерва за предявени, но неизплатени претенции по Наредба 53 спрямо информацията, която се отчита от застрахователите в единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Ще проследяваме процеса на първоначално регистриране на претенциите в единната информационна система по отношение на размера на първоначално заделения резерв по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, ще извършваме проверки на инвестициите и вземанията на застрахователите, на предявените и отказани претенции през периода на обхвата на проверката, ще разгледаме презастрахователните договори по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и системата за управление. След представените две мерки за контрол – дистанционния надзор и проверка на място, следват още две, а именно извършване на проверки на застрахователни посредници и пълни проверки на застрахователните брокери, административно-наказателна дейност и проверки по постъпили жалби, сигнали, запитвания от потребители на застрахователни услуги.
В управление „Застрахователен контрол“ се извършват проверки по постъпили жалби, сигнали ш запитвания от ползватели на застрахователни услуги, както и от други институции и организации. В резултат на предприетите действия застрахователите систематично преразглеждат становищата си по съответната претенция, като са изплатили по-висок размер на обезщетение или на обезщетения след първоначален отказ или неправомерно забавено обезщетение. Приоритетите в сферата на регулиране на надзора върху дейността на застрахователните посредници са изброени подробно в представената от мен концепция.
Ще премина към третата голяма област на действие в концепцията – това е тази за комуникацията. Посоката, която ще следвам, има за цел да създаде клиентцентриран подход в сферата на застраховането, при които основният акцент е върху видимостта на нови идеи, осведомеността за посоката на действие и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми. Необходимо е обществото, всички ние, да сме информирани, да имаме яснота за отговорностите и приоритетите, за да можем да хармонизираме целия процес. Така ще постигнем и превенцията, и приемането на мерки за контрол.
Конкретни инструменти и мерки, които предлагам в комуникацията, са с информационен и образователен характер. Давам конкретен пример с предприемането на мерки и действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства. Един от възможните подходи би могъл да бъде организирането на ежемесечни тематични кампании за проверка по пътищата относно наличието на задължителна застраховка, информиране на гражданите за тях чрез средствата за масово осведомяване, което може да бъде постигнато чрез организирането на разяснителни кампании относно необходимостта от сключване на застраховка, защитата, която тя осигурява на водачите, наказанията, които се прилагат и последствията от липсата на такава. При създаване на стратегията вярвам, че е логично да е съвместно с Асоциацията на българските застрахователи.
Като втора подмярка за подобряване на комуникацията е създаването на Център за експертиза под формата на платформа, както дигитална, така и дискусионна на живо с цел събиране на различни мнения, гледни точки и перспективи относно нужните регулации, контрол и промени в сектора на застраховането. Освен начина на представяне на информация ще има и значение и по какви канали на комуникация се представя. В дигиталната ера имиджът зависи и от hi-tech решенията, които сме способни да внедрим и по този начин да сме много по-близо до потребителите и клиентите.
Четвъртата тема е дигитализацията. След оптимизация на процесите следва дигитализация, която да ни осигури постоянна свързаност, бързина, сериозна видимост и прозрачност на информацията. Един от рисковете на дигитализацията е да не загубим човешкия елемент и контакта с поднадзорните лица. Няма да пропусна етапа на оценка на ефективността на промяната в процесите. Подходът на копиране на добри практики невинаги е работещ, но със сигурност е важен. Вярвам, че следва да внедряваме на локално ниво най-добрите, познавайки и съобразявайки с целите на Комисията за финансов надзор. Като организация сме длъжни да се вслушваме в гласа на крайния потребител, да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване, да даваме и получаваме своевременно обратна връзка.
Тъй като представената информация в представената концепция е основно на стратегическо ниво, си позволявам да отбележа и две важни за обществото теми, а именно казусите с фалита на „Олимпик“ и предложението системата бонус-малус. Вярвам, че абсолютно задължително е политиката и усилията на Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния сектор да продължи и да бъде насочена в следните направления: преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
Изминалата година заостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на Европейския съюз и международните компенсационни механизми в системата гражданска отговорност, по-конкретно в системата „Зелена карта“. От една страна от кипърския надзорен орган бе отнет лицензът на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, която обаче извършваше основната дейност в България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина както в Народното събрание, така и в публичното пространство, поради което няма да влизам в подробности, само ще подчертая, че почти осем месеца по-късно все още няма яснота относно това кога кипърският съд ще назначи ликвидатор на застрахователя, след което ще може да започне процесът на ликвидация и съответно предявяване на претенции. Още на този етап е ясно, че за урегулиране на последствията и максимална защита на основната група застраховани лица, а именно българските клиенти на застрахователна компания „Олимпик“, ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като Комисията за финансов надзор провежда активна координация между тях.
Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември миналата година, Комисията за финансов надзор е предложила серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга и резултатите са налице.
Освен това Комисията за финансов надзор провежда интензивен диалог с Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, Асоциация на българските застрахователи, Съвета на бюрата и европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и проучва възможността за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането и съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Втората важна тема е проектът за системата бонус-малус. Обществената дискусия на проекта показва, че системата се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и ефективно прилагана, за да постигне своите цели, а именно образуване на индивидуалната премия по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача, от една страна, премирането на водачите без щети и нарушения, от друга страна, без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната наредба – Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се изработват нови редакции на Наредбата и се преценяват нормативни промени, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на системата.
Дами и господа, благодаря Ви отново за вниманието и възможността. За мен ще бъде чест и привилегия да отговоря на доверието, което ми е гласувано с представянето на моята кандидатура. Вярвам, че имам необходимия опит и експертиза да вляза в Комисията за финансов надзор и уверено да следвам стратегията, която Ви представих заедно с екипа от професионалисти, работещи там. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Христова.
И двете дами бяхте страшно изчерпателни и се надявам, че народните представители са получили отговор на всички незададени от тях въпроси. Има ли въпроси колеги, на които не сте получили отговор, за да… Много изчерпателни, да. Постарали са се дамите наистина да се подготвят, за което им благодарим.
Само една вметка: тук новата Агенция по пътна безопасност иска да прави бонус-малус, доколкото чета по вестниците. Няма лошо, дето се вика… Не чакам отговор от Вас, просто вметка. Може би все пак ще работите съвместно или, доколкото имам спомен, ние тук, на тази маса сме приемали Вие да я правите бонус-малус?
Добре, заповядайте.
БОЙКО АТАНАСОВ: Всъщност това е абсолютно така. Бяхме поканени на срещата в Министерския съвет с Държавната агенция за безопасно движение по пътищата, където ни презентираха вариант на системата бонус-малус, като ние бяхме в ролята на наблюдатели и слушатели, като ясно се дефинираха нещата, че ние сме отворени и бихме чули всякакви версии, предложения и сме отворени не само там да получаваме такива, но в крайна сметка законодателят е преценил и ясно делегирал кой носи отговорността и кой взима решението. Така че това беше изказано и съм напълно наясно, че отговорността за наредбата в системата бонус-малус е изцяло в задълженията на Комисията и персонално мен като председател на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, ако няма въпроси - няма въпроси… Няма въпроси, зададени и през сайта на Народното събрание. С това приключваме изслушването. Води се пълен стенографски протокол, ще има доклад, който ще представим в зала следващата седмица. Така че благодаря Ви за участието и приключваме днешната комисия.
(Закрито в 15,52 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова