---

ПРОТОКОЛ
№ 67

На 30 май 2019 г., четвъртък, 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г., първо четене.
3. Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г., първо четене.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г. – първо четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. – първо четене.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаване към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.

Заместник-министър Николова ще ни го представи – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание за одобрение Проект на Закон за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
Споразумението е подписано на 8 април тази година, след Решение на Министерския съвет, прието в края на месец март, с което се дава мандат на министъра на регионалното развитие и благоустройството да води преговори и подпише Споразумение за консултантски услуги в областта на регионалната политика с Международната банка за възстановяване и развитие. С оглед на контекста на Споразумението и, тъй като то попада в приложното поле на Закона за международните договори, Споразумението ще влезе в сила след неговото утвърждаване от Народното събрание.
Целта на Законопроекта е да осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие в областта на регионалната политика и процеса на програмиране на бъдещата Оперативна програма за развитие на регионите за периода след 2020 г., като се отчете и опитът, и експертизата на Банката в посока провеждане на политики в областта на регионалната политика както на ниво Европейски съюз, така и в световен мащаб.
Тъй като трябва да отчитаме новите предизвикателства, свързани с развитието на регионите по отношение на контекста на тенденциите, разбира се, и с оглед териториалното развитие, търсенето на баланс между развитието на териториите, обхватът на Споразумението ще концентрира усилията на Международната банка за възстановяване и развитие най-вече в подпомагане на Министерството в структурирането и функционирането на основните звена, които ще са отговорни за изпълнението и провеждането на регионалната политика за периода след 2020 г. Те ще ни консултират в допълнение на това и за подкрепа на административния капацитет на ниво „Регион“.
По отношение на Споразумението – то е възмездно. Предоставя се консултантска помощ в размер на 1 млн. 913 хил. лв. под формата на услуги. Споразумението се финансира чрез Оперативна програма „Региони в растеж“ – приоритетът, който подпомага технически изпълнението на Програмата.
Предвид естеството на Закона, по Споразумението не се провежда обществено обсъждане. Самото Споразумение е принос към изпълнението на подписан Меморандум от 2015 г. за общо сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие, подписано с правителството.
С оглед предоставената информация предлагам за решение и одобрение Проекта на Закон за ратификация на Споразумението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Заместник-министър! По принцип нямаме против Споразумението, но има тревоги и няколко въпроса, тъй като Споразумението е за подготовка за следващия програмен период, а в крайна сметка е по политиката, свързана с регионалното развитие на страната.
И двата планови периода задълбочиха междурегионалното развитие и ако ние нямаме задание, бихме искали етапно или от Регионалната комисия, или от Бюджетната да бъдем информирани какво ще задава министърът.
Второ, на стр. 2, третото тире отдолу нагоре, и Вие самата казахте, Споразумението е възмездна консултантска помощ. Ние ще дадем съгласие, то ще бъде подписано. Каква е ориентировъчната стойност на самото Споразумение? Ако не съм чула – извинявайте.
И трето, до края на 2020 г. не е ли късно? Не е ли редно средата на 2020 г., или имате нещо друго предвид? В момента влизате в една рамка – Националната стратегия до 2012 г., в контекста на подготовка за нов национален документ за Стратегията – до 2030 г., а пък самото Споразумение ще бъде за регионалната политика 2021 – 2027 г. Разбирам, че документите един с друг се застъпват и са важни. Какво точно ще консултира Банката – всичко ли, и какво точно ще ползва Министерството на регионалното развитие и благоустройство? Защото, ако ще има задание, подобно на това, което дотук се случваше, ще има огромни бели полета във вътрешнорегионалното развитие на страната.
Аз съм Ви питала и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – дотук само на декларативни Ваши думи не ми се иска да вярвам, защото фактите говорят друго.
Малко повече информираност, за да вземем информирано решение. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви за отправените въпроси.
Мисля, че вече след хода на изпълнение на два програмни периода всички сме отчели, че посоката за регионално развитие и провеждането на регионалната политика трябва да промени своя подход и метод от гледна точка на фокусиране на инвестициите. Знаете, че през първия програмен период основно финансирахме проекти на конкурентен подбор. Нямаше баланс в инвестициите, не можехме да насочим средствата, бих казала, в посока определените нужди на регионите и по този начин се постигнаха допълващи дисбаланси на междурегионално ниво.
През втория програмен период, с оглед европейската политика за концентрация на средствата най-вече в големите центрове на растеж, а именно големите градове, се постигна един дисбаланс, при който виждаме, че периферията на територията на страната, за сметка на големите центрове за растеж, има своя негативен ефект по отношение на развитие.
Именно в тази посока и с оглед възможностите, които вече са предопределени и вследствие, бих казала, на резултатите от проведената европейска политика, която също отчита тези негативи, ние счетохме за необходимо да потърсим подкрепата именно на една такава институция като Международната банка за възстановяване и развитие, за да ни подкрепи в подхода за по-целенасочена регионална политика от гледна точка на насочване на инвестициите на регионално ниво спрямо нуждите, спецификите на регионите и на териториите на страната.
В тази посока с оглед подхода, който следваме за интегрираност на инвестициите за следващия програмен период – нещо, което ще дебатираме и коментираме в следващите месеци в доста аспекти, предвиждаме в тази посока наистина да имаме много дебати, Световната банка ще ни подкрепи в необходимостта от изграждането на капацитетни регионални звена, които да дадат възможност на регионално ниво да правим приоритетно избор на инвестиции, които да са изцяло съобразени с нуждите и най-вече със спецификите на територията.
Мисля, че всички сме наясно, че когато имаме междурегионални различия, това означава, че подходът ни към различните региони трябва да бъде диференциран и различен, а не както до момента – централизиран подход с еднаквост в инвестициите. Именно в тази посока Банката ще ни подкрепи в изграждането на структурите на регионално ниво, укрепване на капацитета им, яснота във функциите и делегираните отговорности, които ще могат да ни подкрепят в изпълнението на бъдещия програмен период за интегриране и инвестиции.
Тук вече говорим за интегрирани инвестиции не само през Оперативна програма „Региони в растеж“, но тук говорим и за интегрираност на инвестициите през комплексна обвързаност с другите оперативни програми.
Това са основните посоки за подкрепа от страна на Банката, а те в допълнение ще прегледат и стратегическия подход за насока и определяне на приоритетите по отношение на бъдещата Оперативна програма за регионално развитие. Именно затова и техният хоризонт на работа е до края на 2020 г., тъй като се очаква от следващата година да започнем преговорите и с Европейската комисия. Към края на периода на 2020 г. ние би трябвало вече да имаме готов програмен документ, който съответно да бъде консултиран и одобрен от страна на Европейската комисия.
По отношение на финансирането ще повторя: финансирането е 1 млн. 913 хил. лв. и е по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ през приоритета за техническа помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Гости по тази точка са: заместник-министър Росица Велкова, госпожа Диана Драгнева – директор дирекция „Правна“ в Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Велкова, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът за размера на държавната субсидия на партиите, коалициите и за начина на нейното формиране е в дневния ред на обществените дискусии, а именно размерът на субсидията да е пряко обвързан с получените от съответната партия или коалиция гласове на парламентарните избори; размерът на субсидията за един получен действителен глас да не надвишава размера, определен в Закона за държавния бюджет за съответната година.
Предложените промени в Закона за политическите партии целят да създадат ясна, последователна и съгласувана законова уредба на отношенията, свързани с формирането, изчислението и изплащането на държавната субсидия за политическите партии и коалиции.
Въвежда се нов, ясен модел за формиране на държавната субсидия, според който годишният размер на държавната субсидия се определя на базата на действителните гласове, получени от съответната правоимаща партия или коалиция, умножен по размера за един получен действителен глас, определен в годишния Закон за държавния бюджет. Дава се изрична уредба за начина на изчисляване на размера на държавната субсидия в годината на произвеждане на парламентарни избори. Обективно е неизпълнимо съществуващото към момента законово изискване за отпускане на годишната субсидия на четири равни транша. Дава се изрична уредба също за изчисляването на държавната субсидия за политическите партии и коалиции в годините на произвеждане на парламентарни избори, като планираните по централния бюджет разходи ще бъдат индикативни.
С § 2, ал. 1 от Законопроекта е предвидена Преходна уредба за формиране на размера на държавната субсидия за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на изменителния закон. Предвижда се годишната държавна субсидия на политическите парти и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на Закона да се преизчисли, като намалението е за сметка на следващи траншове, а при недостиг или липса на следващи траншове да се възстанови от съответната партия.
В така предложената законова уредба разходите за субсидиране на политическите партии и коалиции ще бъдат намалени с 6,5 млн. лв. в годишен размер, което ще доведе до икономия на бюджетни средства при резултатите на последните парламентарни избори. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Имам няколко въпроса към заместник-министъра. В Закона за бюджета фиксираме 11 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На действителен глас!
ДОРА ЯНКОВА: На действителен глас.
Има много въпроси, които стоят. Заместник-министърът сподели – обществена дискусия и обществен натиск. В същото това време много бързо Министерският съвет внася този законопроект. Какво означава внасянето на този законопроект: като акт на виждане на министъра на финансите и на Министерския съвет, признаване на грешка, констатиране на пропуск? Тогава защо, ако Законът се е изпълнявал както трябва, не го правим занапред, а отиваме от 26 май 2016 г., нали така?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е последното изменение.
ДОРА ЯНКОВА: И още един въпрос: самите партии – в какъв срок Министерството на финансите си поставя за цел да си върне парите? Какво значи „траншовете“, защото примерно ние като опозиция, Вие като управляващи може малко да сте по-наясно, но ни интересува – минаха избори, предстоят местни и там има една уговорка, че ако не се върнат парите от удръжката, ще трябва да бъдат връщани? Малко повече пояснение в тази част, ако може.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други, преди да дадем думата на заместник-министъра?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз не разбрах. Защо тази дата е определена: 26 май 2017 г.?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е последното изменение на Закона за политическите партии.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Те и преди това са се определяли по този начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откакто съществува Законът за политическите партии – от 2001 г., и неговото изменение от 2005 г., текстът е един и същи. Факт е, че текстовете не са подредени систематично един друг и създават… (Реплики.) Има от 2002 г.
Те са го проверили: от 2001 г. е, 2002 г. действа абсолютно същият механизъм. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Добре, нека да се каже от коя година действа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В момента разполагам с разпечатка на отменения Закон за политическите партии, където тези разпоредби са обнародвани в „Държавен вестник“ на 28 март 2001 г. и са в сила от тази дата. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едни и същи ли са разпоредбите в отменения и в новия закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не са абсолютно едни и същи, но принципът на пропорционално разпределение го има и в Закона от 2001 г., който е отменен, и в Закона, който е от 2005 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да кажа, че финансирането на политическите партии от бюджета не е от 2001 г., по-късно е. Това исках да кажа. Бъркате! Финансирането не е от 2001 г. Аз бях председател на Бюджетната комисия. Не е от 2001 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. От 2005 г. ли е?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Или е от 2005 г., или е от 2004 г. Нещо такова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този закон е от 2005 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Този механизъм е на глас. Преди това политическите партии не се финансираха от бюджета. Имаше глава в Закона, която казваше как се финансират и как не могат – с дарения, с това, с онова и така нататък, целият механизъм. От бюджета не се финансират от 2001 г. Категоричен съм! (Реплика.) Важно е, защото като проследим после хронологията, ще стигнем до решението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чакайте да го прочетат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Текстът на Закона е от 2001 г. Чета:
„Чл. 17. Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори“. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип определянето на субсидиите, както е записано в текста от 2005 г. и в текста от 2001 г., следва определянето на мандатите с разпределение на действителните гласове, подадени за партии, които не преминават съответната бариера – в случая не влизат в парламента, или не преминават 1%, защото тези, които получават 1% и нагоре, без да са стигнали четирите процента за парламент, също получават такава субсидия. Това е било винаги.
Четейки текстовете, както са в Закона, наистина не са систематично, хубаво написани. Чл. 27 казва – „общата сума“, чл. 25 – как се изчислява по партии, на траншове, създава напрежение, че има такава грешка и Министерството на финансите е разпределяло повече пари, отколкото е записано – не 11 лв., а 13 лв. Да, така е, но то е от това, че се преизчисляват, преразпределят действителните гласове на партиите, които не са попаднали в парламента или имат под 1%. Това е.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да поясня нещо, вероятно времевата грешка е моя. Искам да поясня нещо във връзка с това защо има такава неяснота по отношение на това как се изчисляват и защо се допуска грешка в методиката. Защото тук очевидно става въпрос за това.
В началото законодателят много ясно и точно беше казал, когато се въведе този механизъм, че става въпрос, че партиите и коалициите получават субсидията на 1 подаден глас за тях – действителен и така нататък, което е много ясна разпоредба. Един действителен глас за партия – еди-колко си лева. По-късно обаче, и затова исках да направим хронологичен преглед на законодателството, за да видите кога се появи това, по-късно възникна следният проблем.
Ако си спомняте, Царската партия в първия си мандат беше стъпила върху две други партии, които бяха мандатоносители. Разказвам Ви хронологията на проблема. Оказа се, че Партията на жените и още една партия на Пейков трябва да получат субсидията, а действително влязлата в парламента партия не трябва да получи нищо, тъй като тя не беше мандатоносител. Тогава се направи поправката, която включва в методиката депутати, брой депутати, на един депутат и някакви такива неща, което обърка самата технология. Разбирате ли? Добре е да видим промените в законодателството в тяхната хронология и ще видите откъде идва днешната грешка. Тя не е от министъра – тази разлика и така нататък.
Защо Ви обръщам внимание върху това? Трябва много ясно и категорично да изчистим технологията и да е ясно, че не става въпрос за никакви депутати, защото тази практика продължава – изначално тези пари законодателят ги беше предвидил и днес ги е предвидил за партиите и коалициите. Те не са за депутати, не са на депутати и така нататък.
Когато един депутат напусне една парламентарна група, започват да се пишат едни неща, неговите пари, които му се полагали, къде да му се плащат, към коя група, ама пък той бил независим… Такъв филм няма! Не е имало в замисъла. Затова Ви предлагам да използваме сега Законопроекта и да решим този проблем, защото нито една от партиите няма такъв проблем в момента. Ако някой депутат, избран с пропорционалната листа на партията, напуска парламентарната група и партията, това си е негова работа. Субсидията не го следва. (Реплики.)
Не, текстовете не са ясни. Прегледайте ги и ще видите. За да Ви обръщам внимание върху това, то е, за да оправим законодателството и да бъде както трябва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, абсолютно Ви подкрепям и това, което се предлага в момента, всъщност не е просто промяна в сегашните членове 25 и 27, а е хронологична промяна на тези членове, така че систематично да следват логически текстовете един след друг и да не се допускат подобни тълкувания, че видиш ли…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Длъжен съм да Ви го кажа, тъй като в целия този период, в който вървеше този процес, аз съм участвал в това законодателство, да го споделя с Вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепям това, което каза господин Цонев. Аз също очаквах текстовете да са много по-ясни. Тук са пренаредени. Може би наистина са намерили систематичните си места, но смятам, че има текстове, които нямат място в Закона за политическите партии. Не знам какъв е смисълът да остане текстът „начина за предоставяне на държавната субсидия за партиите и коалициите се определя от министъра на финансите“. Нали това правим – правим законът да е категоричен, и да е ясно колко получават политическите партии? Този текст просто няма място тук, както и новите текстове на чл. 27, които са свързани с бюджетирането и определянето на средствата, които трябва да се заложат. Смятам, че не е мястото в Закона за политическите партии на тези текстове. И това ги прави отново неясни, нищо категорично няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е така.
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Текстът за начина за предоставяне на държавната субсидия е настоящ текст в Закона за политическите партии. Той е изключително важен за Министерството на финансите, защото на базата на този текст министърът на финансите издава заповед, в която определя сроковете и документите, които трябва да предоставят политическите партии с оглед отпускане на субсидията и банковата сметка. Това е смисълът на този текст, има го и в съществуващия и просто е необходим. (Реплика от народния представител Георги Търновалийски.)
Срокове за предоставяне на документи и срокове за предоставяне на банкова сметка, срокове за предоставяне на коалиционно споразумение за разпределение на субсидията в рамките на коалицията, така че това ни е текстът, на база на който ние можем да поискаме тези документи от партиите, които са ни необходими. (Дискусия на изключени микрофони.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, самата заповед, която пускат, тя е горе-долу една и съща всяка година, може примерно да се имплантира тук, ако държите на това, но не виждам драма в това. Няма смисъл Законът да се натоварва с технология.
Вие не знаете, но всяка партия, след като влезе в парламента, си определя лице, съгласно Закона, което се занимава с това и това лице се декларира пред Министерството на финансите и те контактуват с това лице. Пуска се заповед и се казва какви документи, какви изчисления се искат, коалиционни споразумения – при Вас има такива, така че според мен това не е драма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Текстът на чл. 27, ал. 2 произтича от Одитен доклад на Сметната палата, който е извършен по искане и възложен от Четиридесет и първото народно събрание. В този Одитен доклад е констатирано от Сметната палата, че няма яснота как се изчислява субсидията в година на произвеждане на избори, защото тогава старият парламент е до датата на изборите, новият започва от датата на изборите. Казано е на четири равни транша, но самите тримесечия са в различна тежест на дни в тримесечието. От там, ако се избере методът на изчисляване на годишна база или на месечна база, се получава разлика в размера на субсидията – около 100, 120 хил. лв. примерно. Това са цифрите за действащото Народно събрание – Четиридесет и четвъртото народно събрание. Именно това е констатирано от Сметната палата. Няма ясна регламентация и затова сме предложили тези текстове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, пропорционално на месеците, пропорционално на дните…
Другото, което е важно – планираните разходи са индикативни, тъй като те са на база на предходен парламент, предходен избор, а при настоящия избор може да се променят нещата. Затова са индикативни.
Има ли други, които искат да коментират текстовете?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Период не е посочен изрично в Закона. Нямаме някакъв конкретен срок, който да сме определили. Въпрос е на партиите сами да вземат решение в какъв период биха ги възстановили, от кои траншове, дали ще ги възстановят със средства…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да постигнете споразумение с всяка една от партиите. (Реплика.)
Не, тя говори за друго: как ще се връщат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Как ще се връщат, защото в Законопроекта, който сме предложили, няма фиксиран срок?
ДОРА ЯНКОВА: Още един въпрос: имаше една партия, която в Четиридесет и второто събрание беше парламентарно представена и партньор – Реформаторският блок. Сега я няма, как ще ги съберете? Какво означава? За тези партии, които са били, какво означава? Ако те са преформатирани и са в някаква политическа динамика, приемственост или не? Там има доста неща, които са много сложни – разроени, събрани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА (говори на изключени микрофони): …възстановява от съответната партия, защото партията е била получател на субсидията. (Дискусия на изключени микрофони.) Не всички от тези седем партии са получавали субсидия, съгласно тяхното коалиционно споразумение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Госпожа Чернева ще ни го представи.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Много накратко ще Ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс.
Той съдържа предимно въвеждане на европейско право и документи за трансферно ценообразуване, препоръчано от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Най-вече предложенията са във връзка с Директива за разрешаване на спорове. Това е Директива 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. и тя съдържа механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.
Другото, както казах, значително изменение и допълнение на Кодекса, е въвеждането на правила за изготвяне на документи за трансферно ценообразуване. Съдържат се и други, предимно редакционни, изменения.
Разрешаване на споровете – това предложение има за цел да се подобрят съществуващите механизми за разрешаване на спорове, които възникват между държавите – членки на Европейския съюз, по прилагане и тълкуване на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
В настоящия момент такива спорове се разрешават в рамките на процедура за уреждане на спорове по взаимно споразумение, които са разписани в самите спогодби и в Арбитражната конвенция на Съюза.
Въпреки че тези механизми функционират достатъчно добре към настоящия момент, все пак се налага те да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, като липса на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността на споровете и задължителното решаване на спора по обвързващ начин.
Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че всички засегнати лица ще получат повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.
Със същия законопроект, както казах, се предлага и въвеждане на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване. Тук необходимостта от тези изменения налага усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област.
Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчнозадължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите сделки между тях, между свързаните лица. Задължение за доказване на пазарните цени на такива сделки съществува и сега в ДОПК, но липсват конкретни правила как да става това. Тежестта на доказване на пазарните цени на тези сделки в момента е върху данъчно задължените лица, но както казахме, няма разписани ясни правила. Затова, при създаването на тези национални правила и на документацията тук, са възприети препоръките, както казах, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които препоръки са приети на 27 юни 2016 г. от Съвета на Европейския съюз и до момента съществуват.
Документацията за изготвяне на трансферното ценообразуване ще се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността за сключените сделки между свързаните лица и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те трябва да направят и едно обобщено такова досие за трансферно ценообразуване, което ще съдържа информация за цялата група, включително за структурата, за дейността, за всички контролирани сделки, за функции на лицата от групата и за прилаганата практика за трансферно ценообразуване.
Определят се и сроковете за изготвяне на отделните части на документацията на местното и на обобщеното досие. Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, която следва годината, тоест този срок е съобразен с подаването на данъчните декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Такива са и препоръките на ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за документацията за трансферното ценообразуване.
Както казах, останалите са чисто редакционни, незначителни промени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Двете големи теми, които решават тези промени в ДОПК или нови текстове и транспониране на Директивата са важни. Много са специфични и наистина трябва много внимателно да бъдат проследени. Ние ще направим това. В момента нямаме готовност, но там, където имаме друго виждане, сигурно ще направим предложения при второто четене.
Важни са текстовете и за трансферното ценообразуване във връзка с данъчните измами. Разчитам да са добре транспонирани текстовете, защото – ето, виждаме тук, че имаме и такъв текст, който се предлага, за прецизиране на текстове на чл. 142б във връзка с неправилно транспониране.
В тази връзка ние ще подкрепим текстовете, важни са, но между първо и второ четене да направим едно обсъждане, за да не допускаме или неправилно транспониране, или прекалено транспониране на текстове, което да доведе до по-голяма административна тежест или пречки за бизнеса или администрацията. Тук администрацията с тези текстове поема доста сериозни отговорности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не администрацията!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: И администрацията ще има отговорности, поне доколкото аз…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не! Няма такива работи! Администрацията такива работи не предлага…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Разбира се, че и администрацията ще има отговорности и по трансферното, и по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте да отговорите, че и аз имам да питам нещо.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: За процедурата по нарушението. Тук буквално са променени три думички. Вие между първо и второ четене ще ги видите. За нас тези думички означават абсолютно същото, същото значение имат, но според Европейската комисия е друго. Те държаха точно на другите думички. Ще ги видите в текстовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз исках само да попитам по отношение на процедурата за уреждане на спорове транспонираме директива, а по отношение на документите за трансферното ценообразуване не транспонираме директива, нали така?
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Да, не транспонираме директива, но въвеждаме едни правила за трансферно ценообразуване, които са препоръчани от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Те са препоръчани, както казах, още през 2006 г. Много държави са ги въвели вече. Има подробно разписани правила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз, като ги изчетох тези правила, те и сега се прилагат от данъчната администрация, която в хода на ревизия или на проверка, констатирайки сделки между свързани лица, Вие в самите документи, които искате от задълженото лице искате от него да Ви каже има ли такива сделки, кои са му свързаните лица, това го изисквате просто като документи абсолютно на всички лица и оттам тръгвате да гледате сделките между тези свързани лица и изисквате от данъкоплатеца да докаже пазарна ли е тази цена или не е пазарна. Ако не се съгласите с неговите обосновки за пазарна или не, си назначавате експертиза по реда на Наредба № Н-9 и определяте въпросната пазарна цена.
Всичко това на практика се върши и тук горе-долу това пише. Горе-долу това пише! И не мога да разбера защо е необходимо едно данъчно задължено лице, макар и голямо, защото това е хубаво, че има праг, няма да занимаваме всяко едно лице да прави местно досие, което ще носи глоба, ако не го направи и го няма към 31 март и в това местно досие да има разни неща, например, не финансова информация, а годишен финансов отчет за съответната година. Ами, нали има годишен финансов отчет? Къде ще го слага този финансов отчет в това местно досие? Какво представлява – папка, дело ли е това местно досие, и там разпечатан финансовият отчет ли ще се сложи?
Информация, справки, таблици, изчисления показващи начина, по който финансовите данни, използвани при прилагане на метода за определяне на пазарни цени… Разбирате ли? Това са все неща, които какво ще ги прави данъчно задълженото лице? Ще ги държи в една папка-файл, ама то ги има, то е част от неговата отчетност. Защо трябва по този начин да се структурира? Това не го разбирам. (Реплика: „Ще ги копира и ще си ги държи настрана!“.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ги копира, ама то като ги предостави, те ще му кажат: „Дай ги веднага“, нали? И то не може да ги предостави веднага, ако преди това не ги е направило по този начин. Няма да ги предостави на никой, то си ги държи при него.
ДЕСИСЛАВА КАЛУДОВА: Госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията! Аз съм представител на данъчната администрация и съм участвала в писането на тези текстове. (Шум и реплики.)
За съжаление, вече няма да идвам толкова често, може би само да Ви виждам!
Наистина всички разпоредби, свързани с документацията следват добри практики, както на държавите – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, така и на държавите – членки на Европейския съюз.
Всяка една информация, която е включена в това досие, местно или глобално, има своето значение за анализа на трансферното ценообразуване. Всъщност документацията няма да се подава заедно с годишната данъчна декларация, това трябва да е ясно, а трябва да е готова към 31 март, но няма задължение лицето да я подава.
Всички допълнителни приложения, като сключени споразумения за предварително ценообразуване или финансови отчети, естествено те си стоят при него и само при поискване, заедно с документалното досие във връзка с трансферното ценообразуване, то ще прилага тези допълнителни документи, които така или иначе вече ги е изготвило.
По-важни са нещата, които касаят, които са фокусирани на вътрешногрупови сделки, функции, рискове, анализ на парични потоци, всичко, което е свързано с бизнеса, с бизнес логиката на това лице, защото при трансферното ценообразуване всъщност ревизорът или лицето, което извършва проверка или контролна дейност трябва да излезе извън обувките си на ревизор, общо взето, извън стандартните си познания, свързани с данъчното облагане, а трябва да влезе в главата, в мислите на един мениджър, в мислите на един предприемач, така че цялата тази информация, която искаме е, за да разберем бизнес логиката на една дейност, за да видим къде са силните, слабите моменти, кое предприятие в тази група от свързани лица има важна роля и ако това е българското лице, съответно, ние ще искаме съответно по-високи печалби за това лице в рамките на тази група, а не както се случва досега – всички български предприятия са определени като нискорискови, с нисък национален профил, съответно ниска рентабилност. Това е практиката горе-долу във всяка една мултинационална група. Ние целим справедливо разпределение на печалбите в групата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: … Досиета да се правят, в които трябва да има едно-две-три или четири. Дайте изисквания към тези неща и лицата да си ги спазват.
ДЕСИСЛАВА КАЛУДОВА: Ние искаме всичко това, за да направим своя анализ, иначе няма как. Представете си, ако влезем на ревизия на лице, което няма това досие подготвено, всички тези елементи като информация ние ще му ги искаме и на него ще му трябват пет-шест месеца, за да се снабди с тях тепърва, защото всеки един от тези елементи… (Реплики.)
Ама, ние винаги ги искаме в ревизия или проверки.
Към момента ги искаме, но в момента, в който влезем на проверка или ревизия, а сега то вече трябва да ги изготви предварително, да ги има, за може да си обоснове по най-добрия начин своята позиция и обосновава своите цени и защо са пазарни. На него му се дава шанс да обоснове своето трансферно ценообразуване.
Второ, на нас ни е много по-бързо и лесно, пък и за него е по-бързо вместо да губим пет-шест месеца да събира документи, в момента, в който се влезе в ревизия лицето предоставя тази информация и има време да я анализираме.
Трето, можем да искаме предварително, за да правим анализ на риска, кое лице е рисково и върху кое лице трябва да се насочат повече усилия, защото тази документация, освен за целите на ревизия, се използва и за целите на предварителен анализ, за да не губим ресурси в дребни и незначителни предприятия, естествено се фокусираме там, където има смисъл.
Това е смисълът на цялата тази документация и предполагам, че щом в целия свят съществува, не би трябвало да изоставаме и ние чак толкова и да продължаваме грешките, които сме правили досега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Признавам си, че бях настроен критично към този текст и мислех да подкрепя въпросите на председателката, но това Ваше обяснение ми обърна мнението. Аз подкрепям това Ваше желание, дано обаче се осъществи, защото практиката на мултинационалните компании в България е точно такава.
Давам Ви пример с една…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но това не касае само мултинационалните компании. Това е проблемът.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това касае всички компании, които имат… Може ли да ми дадете дефиницията, за да не бъда некоректен и аз ще продължа…
ДЕСИСЛАВА КАЛУДОВА: Които осъществяват сделки със свързани лица…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Или контролирани сделки…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: На територията на Европейския съюз.
ДЕСИСЛАВА КАЛУДОВА: …трансгранични и местни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така. ОК.
Имаме безкрайно много примери, в които наистина се избягва тук данъчното облагане, за да е някъде другаде.
Не искам да говоря, тъй като не искам да давам примери с имена. Една голяма електрическа компания чрез свързани лица излъга българската държава, че е направила милиарди инвестиции, които се отразиха върху цената на тока. Ако беше поддържала такива файлове и те бяха изискуеми веднага, тоест можеха да послужат, щеше да се види, че всъщност става въпрос за трансфер на печалби към дъщерни или предприятия, свързани с тази компания.
Да не Ви говоря за големите търговски вериги. Същият мач! Така че дори и да става въпрос за български компании, има висок праг.
Аз съм склонен да подкрепя това. Това е моето мнение, след като чух обясненията, защото по-добре и българските компании да поддържат такава документация, които отговарят, които влизат в тази категория, но да имаме механизъм данъчната администрация да насочи усилията си към непрекъснато успешните опити на други европейски компании да правят това. За съжаление, практиката е такава и те много точно са се насочили. Аз ще подкрепя това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев. Аз съм на същото мнение като Вас, но ми се струва, че все пак трябва да се прегледат, да не се включват излишни документи.
Второ, прагът наистина е доста висок. Трябва да ни кажете колко компании ще бъдат засегнати, ще попаднат в това задължение да правят подобни местни досиета, за да не натоварваме малкия бизнес. (Реплики.)
Чакайте да чуем!
ДЕСИСЛАВА КАЛУДОВА: По наши анализи за 2016-2017 г., въз основа на подадените годишни декларации към миналата година, броят на лицата, които са декларирали сделки със свързани лица в България, чиито приходи са над 16 млн. лв. и чиито сделки със свързани лица са поне на стойност 400 хил. лв., са под 2 хиляди лица. Това са около 2% от всички данъчно задължени лица. По-малко даже… Като голяма част от мултинационалните групи вече изготвят такава документация заради своите си данъчни юрисдикции, защото една група, ако има предприятие в България, тя има и в половин Европа или в половин свят, така че заради някоя друга държава тази документация пак трябва да бъде изготвена.
Предполагам, че тези, които не изготвят и сега тепърва ще изготвят, са много по-малка част от всичките данъкоплатци, които попадат в таргет групата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, колеги.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Подкрепям така предложените законови промени с тази условност наистина да бъде прегледан регламентът какви точно данни да бъдат включени в тази изискуема предварителна информация.
Както споменахте за големите компании, те, правейки своите отчети, има един IFRS 15 (International Financial Reporting Standards) за трансфър прайсинг, който те го спазват и, така или иначе, данъчните модели са се подготвили с необходимата документация да подкрепят така направената сделка на цената на която е осъществена, но наистина за българските компании – да не ги натоварваме излишно, да им създаваме административна тежест, затова моля наистина между първо и второ четене да прегледаме наистина какво се изисква да бъде приложено в така предложената папка. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Само исках да изкоментирам и срока за съставяне на това досие – 31 март.
Вярно, че те са готови и тази документация почти я имат, но Вие сами казахте, че ако е в ревизия ще коства 4-5 месеца. Да не стане така този срок да е 30 март, и на 1-ви да цъфне някой и да каже: „Имате ли досие?“ – „Не, нямаме“ – „Ето Ви глобите“. (Реплики.)
Можем ли да коментираме? Питам дали не е разумно този срок да бъде малко по-дълъг, поне в срока на подаване на коригиращите декларации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва ли да има срок?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Според мен не трябва да има срок, имаш задължение да имаш досие, но има срок 31-ви и той може да създава проблеми. Или, ако има срок и този срок е обвързан с годишната декларация, той трябва да е в срока на възможността за коригиране.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Предполагам, че нашата цел не е от 1 април да глобяваме тези лица. Обсъждаше се и вариант срокът за изготвяне да е 30 септември, но засега, следвайки препоръките на ОИСР сме избрали момента на подаване на годишна данъчна декларация, защото предполагаме, че щом едно лице си е изготвило декларацията, то трябва някак си да си е определило своите цени и те по закон трябва да са пазарни.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Казвате, че ако го оставим така както е и не въведем тези изисквания за съставяне на досие с всичките документи и го оставим в хода на ревизията, което и в момента се прави, това ще отнеме много време.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Да, да ги съберем всички документи тепърва. Това имам предвид. Цялата тази информация, ако тепърва се събира….
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Дора Христова – заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Докато дойде време да взема думата, много неща се казаха, но аз също искам да кажа, както господин Търновалийски, че текстовете са наистина много сложни, много дълги и трябва повече време, за да се запознаем с тях.
След като ги минахме като на първо четене, исках да обърна внимание точно на това, което Вие винаги подчертавахте във Вашето изложение и в подкрепа на думите на госпожа Стоянова. Вие говорите за мултинационални компании.
Аз съм съгласна за тези компании да се прави, в целия свят се прави, единствено в четири европейски държави, между които и България, не се правят предварителни споразумения между данъчните администрации, точно за да се избегнат тези спорове, които сега вкарваме като текстове.
В Румъния е направено това преди десет години, но не знам защо българската администрация това не го въвежда като законова уредба. Например, в Германия, в Белгия тези документации за трансферно ценообразуване са задължителни само за компаниите, които имат трансгранични сделки. За тези, които само вътрешни свързани лица в страната, такива изисквания няма.
Това е едното, с което не съм съгласна.
Второ, за сроковете се спомена. Аз четох материалите на всички, взели участие в общественото обсъждане. Почти всички предлагат като компромисен срок 30.09. Това е срокът за подаване на коригираща данъчна декларация, тъй като до края на март доста ресурс се използва за изготвяне на отчети, на данъчна декларация. Не съм съгласна, че след като дружеството си е изготвило данъчната декларация, то си е проследило всички парични потоци, искам да Ви уверя, че от опита, който имам, големи компании, които имат бонуси, търговски отстъпки на 3-месечна, 6-месечна или годишна база, те си ги получават даже и след 31 март. Могат да се направят някакви провизии, но стойността не може да бъде ясна.
Също така санкциите са много високи. Според мен санкцията при положение, че има много сложни и неясни текстове, аз даже ще Ви помоля, ако не сега, на следващото разглеждане, да прецизирате текстовете на чл. 71б, алинеи 7 и 8. Ако можете да ни дадете някакъв пример, за да разберем за какво става въпрос.
При положение, че в тези текстове има толкова високи санкции, трябва да се знае, че всеки един може да попадне в такава една хипотеза. Това е, което исках да кажа.
Просто, според мен, някои от текстовете трябва да се прецизират. Трябва да се прецизира срокът и изобщо дали трябва да има такъв срок, защото то не е само да ги имате тези документи. Щом гоним някакви прагове, после говорите тук за сходни сделки с няколко свързани лица или ако едно и също лице, пък какви сделки – значими, незначими, значи трябва да се обследва всяка една сделка, прага на всяка една сделка и това нещо да се изготви, ще трябва много време, освен всички други подробности, които са описани и които в голямата си част за мен са излишни. Те са публични и много от тях могат да бъдат разгледани. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря.
Няма други желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет по принцип.
Между първо и второ четене ще поработим малко, за да сме убедени, че приемаме текстове, които не увеличават тежестите за бизнеса. Благодаря.
С това приключихме работата на нашата Комисия.
Благодаря на всички.

(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА