---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 72

На 18 юли 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16 юли 2019 година за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, приет на 4 юли 2019 година и мотивите към него.
2. Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и „Локхийд Мартин Глобъл“ относно програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902-02-20 от 17 юли 2019 година, внесен от Министерския съвет.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, 14,30 ч. е, предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси.
Предлагам тя да премине при следния дневен ред:
1. Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16 юли 2019 година за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, приет на 4 юли 2019 година и мотивите към него.
2. Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и „Локхийд Мартин Глобъл“ относно програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902-02-20 от 17 юли 2019 година, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения към дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред. Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.

Преминаваме към т. 1:
УКАЗ № 167 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 16 ЮЛИ 2019 ГОДИНА ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 ГОДИНА, ПРИЕТ НА 4 ЮЛИ 2019 ГОДИНА И МОТИВИТЕ КЪМ НЕГО.
Заповядайте за процедура:
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Председател, тъй като в момента имам и друга комисия, оставям гласа си на Вас по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По т. 1 при нас е професор Емилия Друмева – секретар по правните въпроси на президента на Република България, и доктор Благой Делиев – главен експерт в администрацията на президента.
Ще дам думата на професор Друмева да ни изложи мотивите за Указа. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мотивите за налагането на вето са пред Вас. Бяха внесени в срока съгласно Конституцията. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. С приетия закон се изменят 5 закона, а върнатият закон е в цялост – така, както повелява Конституцията, но оспорени са само отделни разпоредби на два от изменените закони, а именно Закона за политическите партии и Изборния кодекс, като измененията в Изборния кодекс са проекция на измененията, направени в Закона за политическите партии.
И още: разпоредбите, които са предмет на ветото, са текстове, които са предложени между първо и второ четене на Законопроекта и това има значение, защото констатираме и някои непрецизности, които също са повод за упражняването на това правомощие на президента. Веднага искам да привлека вниманието Ви, че с ветото не се оспорва размерът на държавната субсидия към политическите партии, при все че президентът многократно се е изказвал и споделял мнение, че досега действащата субсидия заслужава внимание да бъде намалена до степен, че политическите партии да могат да изпълняват своето предназначение. Тоест няма оспорване на размера на субсидиите, но се оспорва въвеждането на възможност за неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци в полза на политическите партии. В досега действащата уредба такава възможност не съществува, а са позволени дарения само от физически лица и то с таван, тоест до определен размер. И така действащата уредба, ако проследим развитието на законодателството относно политическите партии, изборното законодателство, показва едно развитие, което е особено актуализирано откакто България е член на ЕС. Действащата уредба, която сега е изменена с оспорения закон, е уредба, създадена по редица препоръки от Съвета на Европа от ЕС.
Възможността, която сега се въвежда с такива дарения при това неограничени – няма ограничение нито относно дарителя, субекта, който дарява, може да е търговско дружество, може да е юридическо лице с нестопанска цел, може да е предприятие, и това юридическо лице да упражнява своята дейност например в областта на хазарта, а може това юридическо лице да е кандидат или изпълнител на обществена поръчка, може да е кандидат или изпълнител на концесии, може в това юридическо лице друго юридическо лице да има акционерно участие или дялово участие на юридическо лице, което е регистрирано в офшорна зона, което e изрично забранено с тези изменения.
И още: допуснатите дарения от юридически лица не търпят никакво ограничение с оглед на размера и така едно търговско дружество може да дари конкретна партия с голяма сума, няма ограничение за срок, няма за календарна година, и тази партия реално да се превърне в една фирмена партия. И още примери могат да бъдат дадени за такива зависимости, които е много реално да възникнат от такава партия, която е дарявана, спонсорирана по този неограничен начин от което и да е юридическо лице.
Останали са в Закона още ограничения, които се съдържат и в сега действащото законодателство, но това, което е повод за упражняване на ветото, е именно неограниченият характер, при който се позволяват даренията от страна на юридически лица и еднолични търговци. Защо са опасенията? Защото те пряко засягат политическата система в съвременна България така както тя е изградена в Конституцията. А тази политическа система включва като неизменен участник и силен фактор политическите партии, а политическите партии са предвидени като един посредник между гражданите, между народа, посредник, на който самата Конституция е възложила функции да съдейства за организирането, канализирането, изразяването на политическата воля на гражданите. Защо е необходима тази функция на политическите партии? Ами защото ние всички като отделни хора имаме различни мнения, разбирания и е потребно едно организиране и канализиране, насочване, подреждане на тези мнения, така че те да се превърнат в работоспособна политическа воля, която е градивна, креативна за демократичната държава.
Така че с други думи с тези изменения се засягат същностно два базисни принципа на Конституцията.
Първият – народния суверенитет, цялата власт произтича и принадлежи на народа. Но тъй като народът не може на площада да формира своята воля и да управлява една демократична държава, е необходим един посредник, който ще извършва тези функции на трансмисия и на формиране на тази воля и тъй като нашите воли като отделни граждани са различни, нормално е и тези посредници – политическите партии, да бъдат различни, да бъдат множество.
Затова и вторият принцип, който е засегнат в същността си с тези изменения, е принципът на политическия плурализъм, изрично записано в Конституцията и още в глава първа сред основните начала.
Така че, уважаеми народни представители, с допускането, с въвеждането на тези неограничени дарения от страна на юридически лица към политически партии се засяга същината на политическата система, защото партиите са предназначени да отразяват адекватно, да обработват, да подреждат волята на народа така, както е в действителност, а не да изпадат в зависимости от тези субекти, които ги даряват, които ги спонсорират. И предпазването от такива зависимости в политическата и правната наука и практика се изтъква и преценява като едно основно правило и това правило е финансирането на политическите партии, което да не допуска такива зависимости от корпоративни, от частни интереси, от икономически интереси, а как това би могло да се постигне и с минимизиране на зависимостта от държавата, а тъй като държавата, Конституцията, възлага на партиите специфични публични функции, държавата не бива да губи поглед от това как партиите успяват, как се справят с възложените им задачи, правила за финансирането, които да предпазват от зависимости, така че партиите да могат да изпълняват своите функции. С тези изменения в мотивите на ветото се изразява една преценка, че така направени те ще имат за последица изпадане на политическите партии в редица зависимости, което ги отклонява от тяхното предназначение да отразяват адекватно и формират политическата воля на гражданите.
И още едно правило, което е засегнато и поради направените изменения и въведени неограничени дарения се прави по същество едно отклонение от него. Преценява се, че не съществуват достатъчно механизми на контрол и публичност, така че при политическите партии с неограничените дарения, които биха получавали, да се постигне точно такава зависимост и такова отклоняване от адекватното изпълнение на техните функции. И логично е дарения, които идват от стопанската сфера, да се насочват към онези политически партии, които са във властта и едно такова повтарящо се развитие е много реално да достигне до резултат, който категорично и ясно е забранен от Конституцията на две места в Глава първа, сред основните начала. Забраната е сливане на политическа партия с държава. Да не забравяме, че нашата действаща конституция е до известна степен реактивна конституция, която реагира спрямо един предишен режим, в който, познаваме, имаше член първи, имаше точно такова сливане. Конституцията на две места с ясен текст изрично забранява и повелява да не се допусне настъпването на такъв резултат.
И завършвам, уважаеми народни представители, с един пример, който вече е от направените изменения, които основно са в Закона за политическите партии, но, както споменах, имат проекция и в Изборния кодекс, тъй като между политически партии и избори връзката е много тясна. Основното предназначение, основното пространство, в което се изявяват политическите партии, са изборите. Припомням, че едно от основанията за прекратяване на политическа партия е ако 5 години тя не е участвала в избори от национален характер. Също така Конституцията не допуска други организации, които не са регистрирани като политически партии, да участват в избори. Така че връзката е тясна, разбираема и всички тези изменения, които ги констатираме и с ветото са оспорени, тези изменения, които засягат неограничените дарения, са проектирани и в Изборния кодекс. Искам да отбележа, че предишният изборен кодекс от 2011 г. съдържа същата уредба, каквато действа и досега, тоест дарения само от физически лица с определен таван, а първият Изборен кодекс е от 2011 г., България е вече член на ЕС.
Правилата за финансиране на политическите партии, особено в изборния процес и по време на предизборна кампания, са безспорно една гаранция партиите да бъдат почтени, да формират политическата воля на гражданите без зависимости от икономически или друг характер и са предназначени да не се допуска някои политически партии, към които потичат, образно казано, големите дарения, незаслужено и нечестно да получат преднина по време на изборите, а и в останалото време на тяхното функциониране.
И приключвам с този пример, за който споменах. Когато работехме върху току-що приетия закон, който сега е предмет на обсъждане, констатирахме, че в Изборния кодекс не са засегнати от измененията разпоредбите досежно публичния регистър, който се води в Сметната палата, за участващите партии, коалиции и инициативни комитети. И в уредбата на този публичен регистър е останало старото положение, че трябва да се вписват в регистрите имената на дарителите. А в нашия правен мир и в законодателството име съгласно Закона за гражданската регистрация и в редица други закони, употребата на име е винаги за физическо лице, а наименование е юридическо лице. И ако отворите чл. 171 на Изборния кодекс, разграничението е направено много ясно: наименование на агенции, на коалиции, на политически партии – това са юридически лица, а име – на дарители, защото непромененият текст всъщност работи за положението, когато възможни дарители са само физически лица. Така че стриктно сенсо при сега действащата уредба в този регистър ще бъдат вписвани само дарители – физически лица, а основният повод за изменението – дарители юридически лица, няма да попадат в него, с което съществено се нарушава правилото за публичност при даренията спрямо политическите партии.
Последно изречение, уважаеми народни представители. Упражняването на правомощието на държавния глава и връщането на този закон е всъщност едно обръщение към всички Вас и към цялото общество за запазването на България като демократична държава с тази политическа система, която е мислена, концептирана, заложена по този ясен начин с уважение към народния суверенитет и към политическия плурализъм като основни начала. Това е повеля на Конституцията, която трябва да следваме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, професор Друмева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и мнения.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ветото има пълно основание и то съвпада не с мнението на отделна партия или на БСП, а с практиките на ЕС. Решението на практика почти за нулиране на държавната субсидия за партиите, е антиевропейско, тъй като последните 20 години фактите показват, че в Европа финансирането още отпреди 20 години преминава, в повечето страни изцяло е преминало, на почти пълно финансиране от държавата. Има две страни членки на Европейския съюз, където това финансиране е 50% и те са Германия и Холандия, но те са страни с по-различна икономика, с някои различия в политическите системи, но там е точно разписано тези 50% от частния бизнес при какви условия, с какви регистрации, с какви тавани да бъдат прилагани.
Тоест първият извод: огромното мнозинство от страните-членки на Европейския съюз, а и извън него, но в случая като страна-членка на Европейския съюз, е, че партиите се осигуряват финансово от държавата, тъй като се счита, че това е гаранция за демократичност и висока степен на финансова независимост.
Второ, Венецианската комисия, която някои партии цитират само когато им е удобно, какво препоръчва – 6 месеца преди изборите, най-малко, да не се променя Изборния кодекс и да не се променят правилата на изборите. Ние какво правим сега – променяме гласуването, вадим машините от едни избори, запазваме за други, и променяме финансирането.
Трети аргумент: аз не знам да има такъв случай някъде в света, но на практика в момента с приетия закон, на който е наложено вето, ние спираме финансирането на партиите. А законово уредили ли сме как ще се финансират партиите от частния бизнес, каквато е идеята? Какво правим в момента? Ние сме бутнали къщата и чакаме да строим някаква нова къща за в бъдеще, тъй като и към момента не е ясно ще може ли фактически към момента безгранично частни фирми да финансират партиите. И какъв ще е резултатът, той може да бъде много страшен. Така както крупни производители, шмекери и други притежават футболни отбори в България, така ще си притежават и цели партии, защото нали, уважаеми колеги, е ясно, че ако някой финансира дадена партия, той ще реди и листите в нея? Вярно е, че някои партии официално са заявили, че имат обръчи от фирми, други не са заявили, но си имат също обръчи от фирми, но там нещата – и във Вашите партии, ще станат страшни, тъй като колегите, които стоят около тази маса, не е сигурно дали ще бъдат същите, тъй като чорбаджията ще реши кой да бъде в листите или не, защото той ще плаща на музиката.
В заключение – какво предлагаме ние в този случай, защо ще подкрепим ветото на президента? Защото ветото почива на европейските практики и принципи. А това, което беше направено с промяната в Закона, е антиевропейско и антидемократично – кратко и ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Друг желаещ за изказване? Само народните представители.
Ако няма други, аз да кажа две думи и да продължаваме нататък.
За мен всъщност беше изненада, че президентът наложи частично вето, вето на част от текстовете, а не и на основния текст, и предполагам, че това е така, защото той се е съобразил с волята на народа като конституционно изискване, което Вие споменахте, тъй като всички знаем, че на референдума над 2 милиона и половина души заявиха волята финансирането на партиите от държавата да бъде сведено до един лев. Всъщност разковничето и на останалите текстове се крие именно в намаления размер на субсидията от държавата.
И тук просто искам да спомена, че явно президентът, както и ние като партия, която внесе това предложение, сме се съобразили именно с волята на народа, изразена чрез референдума и отговора на въпроса в този референдум.
Странно, че между първо и второ четене от най-голямата опозиционна партия нямаше предложения за друг размер на държавната субсидия, освен внесения, с изключение на ДПС, които внесоха искане за нула лева субсидия. В тази връзка днес ние се съсредоточаваме върху онези текстове, които са върнати от президента за ново разглеждане, а именно това са текстовете за финансиране на политическите партии от юридически и физически лица, което е някаква форма на алтернативно финансиране след като това от бюджетната субсидия е сведено до един лев, с цел тези партии да могат да функционират и да съществуват в правния и обществения мир и по този начин да си изпълни и волята на Конституцията да има политически плурализъм чрез различни видове партии. Основната теза, която се развива и чрез мотивите, а и от говореното от други наши колеги, е тезата, че чрез това финансиране партиите ще станат зависими от определени бизнеси и ще изпълняват техните „поръчки“ за определени законодателни решения или действия на изпълнителната власт.
В много държави има Закон за лобизма. В България от десетина години се говори за това трябва ли да се изработи подобен Закон за лобизма, чрез който да са ясни субектите в лицето на определени политически партии или техни членове, или депутати и съответния бизнес, за който те осъществяват лобиране за определени текстове в България. Ние нямаме такъв Закон за лобизма, но смисълът на този закон е да направи прозрачни и видими за цялото общество едни такива отношения между бизнеса и властта, които са скрити, когато те не са облечени в такава прозрачност. В нашия случай не бива да се заблуждаваме, че в момента има финансиране на политически партии от определени лица, но това финансиране поради факта, че е забранено, не се извършва явно и точно тук всъщност говорим за задкулисното влияние на определени икономически лица или кръгове и съответно зависимостта, която обаче остава скрита за обществото.
Аз мисля, че именно чрез официалната възможност да се прави дарение на определена партия и това да бъде явно за цялото общество, ние всъщност ще кажем и ще можем като общество да проконтролираме има ли последствия от това дарение, получили ли са се зависимости, които се отразяват в законодателните текстове на Народното събрание или пък в предложенията и действията на изпълнителната власт и чрез контрола на обществото, всъщност това е и механизмът на контрола – контрол на обществото чрез публичността и прозрачността.
А колкото до това дали трябва да има ограничение за тези дарения, защото тук темата може би има два аспекта – единият е въобще да ги има ли тези дарения или да бъдат забранени, така както бяха забранени досега, и вторият аспект е, ако ги има следва ли да има таван за тези дарения или не. Ние сме възприели това, че при всички случаи трябва да се осигури възможност за политически плурализъм и възможност за различни партии да съществуват извън държавната субсидия или допълнително към държавната субсидия чрез подобни дарения, от друга страна, не сме предвидили ограничение на тези дарения, защото не считаме, че размерът на тези дарения би повлиял върху въпросните възможности за зависимости и лобизъм, за които говорех преди малко. Това са били нашите аргументи и ние не намираме почва в мотивите, които Вие изтъкнахте за тяхната промяна. Благодаря.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо Друмева, госпожо Председател, колеги! Госпожо Стоянова, няма как, след като чухме Вашето изказване, поне аз, да не изразя категоричното си несъгласие с две от позициите, те бяха и част от дебата, че предложените промени са в резултат на искането от референдума на българските граждани и че опозицията не е направила своите предложения.
По отношение на мотивите, че това са поискали българските граждани, да, те го поискаха, но преди повече от две години и Вие през това време нищо не направихте. Но тук, в мотивите на президента, а то беше изказване в зала, е голямата опасност, че в резултат на тези промени има опасност да се промени държавното устройство без да се променя Конституцията. И несъмнено до това ще се стигне. И с това няма как да бъдем съгласни. Смятам, че много сериозно трябва да помислим над това.
Що се касае до това, че опозицията не е имала своите предложения за размера на субсидията, първо, може би не е нужно да припомням как беше внесен законопроектът набързо, и, второ, не мога да се сетя някое от предложенията на опозицията в близките година и половина – две да са били приемани. Това е ангажимент на Министерския съвет. Лошото е само, че чухме вносителя, който заяви до какво ще доведе това предложение – намаляване на субсидията до 1 лев, а то не се различава много от това, което казва във ветото си президентът, агенции именно, че ще се стигне до промяна на държавното устройство и зависимост на партиите изцяло от бизнес кръгове.
Така че ние подкрепяме ветото на президента и призовавам да се замислите сериозно над това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи от народните представители? Мисля, че се изказахте, господин Гечев! Предлагам да не повтаряме едни и същи хора в изказвания.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, да, само едно уточнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека Вашите колеги, ако имат възможност и желание…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточнението е важно, тъй като става дума за волята на народа и референдума. Ние трябва да се съобразяваме, но това, което не беше уточнено, е, нека да бъдем точни, все пак тук има и колеги отлични юристи, резултатът от референдума не е задължителен, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …Не стигаха мисля 14 хил. гласа. Един глас да не стига, той не е задължителен. Така че да не злоупотребяваме! Да, два милиона са много, но другите три милиона не са гласували в подкрепа! Така че референдумът не е задължителен! Той не води до това, което Вие предлагате.
Второ, той ни задължи да бъде обсъдено в парламента и беше отхвърлено, нали? Това е малко като историята с машините, където колеги от управляващата партия обясняват как по интернет ще бъде манипулиран разговорът, след като всяко дете знае, че става дума за машини, които не са вързани в интернет, но както и да е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Само народните представители, днес имаме много задачи. В такъв случай прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, приет на четвърти юли 2019 година.
За – 12, против – 6, въздържали се няма.
Законът е приет повторно. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЛОКХИД МАРТИН GROUP ОТНОСНО ПРОГРАМА ЗА ИНДУСТРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО F-16, БЛОК 70, № 902-02-20 ОТ 17 ЮЛИ 2019 ГОДИНА, внесен от Министерския съвет.
Лъчезар Борисов – заместник – министър на икономиката, ще ни представи споразумението.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате със Законопроекта за предложения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и „Локхийд Мартин глобал инк.“ относно програмата за промишлено сътрудничество F-16, блок 70.
На първо място искам да се извиня, тъй като това е един от документите, който върви в пакет с целия пакет документи, който вчера беше разглеждан от Вашата комисия, но чисто административно самото му приемане от Министерския съвет беше с два дни по-късно затова може би и при Вас идваме с по-малко закъснение, но нещата са свързани.
На първо място искам да отбележа, че това споразумение не води по никакъв повод до допълнителни разходи от това, което беше гледано вчера във Вашата комисия, включая по основния договор, включая и по измененията в Закона за държавния бюджет, които също обсъдихте. Министерството на икономиката е участвало в работните групи със свои експерти, както и в преговорния екип. Проведени са поредица от разговори и преговори както в България, така и в Съединените американски щати. Представляващ Министерството на икономиката в САЩ е била е колежката Лилия Иванова – заместник-министър.
Това, което ние, съвсем накратко, сме поддържали като основа в преговорите, е стойността на програмата за индустриално сътрудничество да е определена като процент и то, подчертавам, не по-малко от 10% от стойността на придобиване на многофункционалния самолет. Настоявали сме предложените проекти реално да разкриват достъп до международни пазари и да получим подкрепа за придобиването на съответните способности, разбира се на по-късен етап да комерсиализираме тези способности. Обърнали сме внимание на възможността за придобиваните сега способности в бъдеще с участието на „Локхийд Мартин“ да бъдат надградени, така че българските компании и партньори да обслужват и други самолети, тоест не само самолетите, които ще бъдат на разположение на Българската армия. Предложили сме в проекта на договор да бъде включен текст, в който да се посочва, че отсрещният партньор „Локхийд Мартин“ ще ни окаже необходимото съдействие за провеждане на разговори с други производители на оригинално оборудване. Настоявали сме за повишаване на инвестиционния компонент в проектите, и разбира се, сме били в рамките на тези преговори партньори с Министерството на отбраната.
Най важното е, че тук постигаме както комерсиализиране на това, което ние ще получим по линия на този договор, така и поддръжка на бойните способности. Това, което е договорено, е част от споразумението, с което Вие разполагате, което споразумение е рамково и впоследствие ще прерасне в конкретни договори по тези шест основни направления, които предстои да представя, тоест това е основната рамка, която впоследствие ще има съвсем точна конкретика.
Основните направления на сътрудничество са: създаване на базови способности за поддръжка на хидравличната система, която включва ремонт и основен ремонт на 21 компонента инфраструктура и обучение, създаване на базови способности за поддръжка на системата за кацане, което включва ремонт и основен ремонт на 25 компонента, инфраструктури и обучение, всичко това трябва да се прави в България, създаване на базови способности за поддръжка на електрическата система, което включва ремонт и основен ремонт на пет компонента, инфраструктура и обучение, логистична поддръжка и управление на веригата за доставки, необходими при жизнения цикъл на флотилията F-16 в България, което включва пакет „Вайпър вю“, състоящ се от софтуер, обучение и приложения, подкрепа за развитие на национални способности, свързани с безпилотни летателни средства и дронове. Проектът включва сътрудничество с изследователски екипи и подкрепа, тоест идеята е такива дронове да се произвеждат в бъдеще в България, подкрепа за изграждане на Национален тренировъчен център за пилоти и инженерно-технически състав по поддръжката, включени са анализ на потребностите, техническа и инженерна подкрепа. От тези шест направления за сътрудничество в това Рамково споразумение само един ще бъде изпълняван – последният – от Министерството на отбраната, всички останали се предвижда да бъдат изпълнявани от българската индустрия, тоест от предприятия, опериращи на територията на българската държава или най-общо казано, тези способности, които ние ще получим, са за логистична поддръжка на тези самолети на ниво „National level 2 capabilities“.
От една страна, пак казвам, това не води до допълнителни разходи освен това, което е коментирано вчера, но, от друга страна, за всички тези пет направления на дейност, които споменах, които ще бъдат от полза за Българската индустрия, ние трябва да получим съответното ноу-хау и да намерим начин това да бъде комерсиализирано в българската индустрия и ние да го използваме не само по линия на нашата българска флотилия, която ще закупим.
Ще се постарая, тъй като в предната комисия имаше някои въпроси, предварително да отговоря на тях. Говорим за процент, който ние постигаме с това споразумение, не по-малък от 10% от стойността, което би се изразило в тази инвестиционна стойност на програмата за индустриално сътрудничество в две основни направления. Първото направление е материални доставки, включващи директно инвестиране, оборудване и услуги на територията на нашата страна в тези предприятия, и второто – нематериални доставки, включващи интелектуална собственост, трансфер на технологии и ноу-хау. Тоест един възможен пример бих си позволил да дам: ако един от тези партньори по някои от тези 5 направления бъде българското предприятие, което е държавно – „Авионамс“, или някое друго предприятие от структурата на „Терем“, те ще разполагат с тези технологии, с това ноу-хау, с тези лицензи и те ще могат да работят не само по отношение на нашата флотилия.
В предложения проект на рамково споразумение от страна на „Локхийд Мартин“ за осъществяване на индустриално строителство се посочва и още един път подчертавам, че са удовлетворени изискванията на нашето RFP, а именно странното сътрудничество да възлиза на не по-малко от 10% от преките разходи за придобиване. Именно заради това предлагаме Комисията да разгледа и приеме предложеното споразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Прочетох предложението в така наречената „секретна секция“ и, както казах и в другата комисия, това е едно рамково споразумение, в което страната доставчик – Съединените американски щати, няма никакви преки ангажименти. Това е едно добро пожелание как могат да се усвоят действително, да, с корекцията, не по-малко от 10%, само че тук става дума за това, че българската страна ще си прави евентуално разходите и ще ги реализира, тоест страната доставчик не поема никакви ангажименти за парични потоци към България при осъществяването на някакви производства или ремонти. Тоест ние ще си помпаме гумите на самолета на летището, ще смазваме, ние правим разходите и ще ги изчисляваме в тези 10%, което е силно развеселяващо. Гарантирам Ви, погледнах го, няма ангажимент. Има едно изречение, което Правителството трябва да каже на парламента, защото аз ще го цитирам, и то е, че страната по договора – Съединените американски щати, не поемат никаква отговорност в случай, че това рамково споразумение не се изпълни. Така ли е? Прочетох го и отидох да го видя и на английски, и на български. Впрочем то е същото и в основния договор. Доставчикът пише, че ако не се реализират тези не по-малко от 10%, те не носят отговорност! Няма неустойки, няма нищо. Пак да кажа икономически, 10-те процента са си нашите пари, които ще си ги харчим. Доставчикът е достатъчно разумен бизнес, нищо не предлага.
Второ, Вие наистина ли вярвате, ли че ние ще ремонтираме самолети F-16, блок 7, на други страни, тоест България какви самолети…?! Да обясним, не е ли ясно, защото някои колеги може би не са чели и не знаят, да знаят: Пентагонът, Съединените американски щати, не купуват самолета F-16, блок 70, тъй като това се нарича „удължение на жизнения цикъл на стоката“, така му се вика по мениджмънт и маркетинг. Блок 70, колеги, само ще го продават извън САЩ, тоест този самолет не е на въоръжение в Пентагона и никога няма да бъде. И къде ще бъде на въоръжение? Блок 70 се предлага на Румъния. Някой мисли ли, че ние ще ремонтираме самолетите на Турция F-16, те нямат блок 70, а по-старите старите варианти? България? Че не можем да ремонтираме Су-тата, които сега не е ясно къде ще ги ремонтираме, дали в Беларус или в Русия, при всичките ни инженери от бившия Съветски съюз, пилоти, „Авионамс“ може да помпа гумите на Су, не може да ремонтира нищо. А сега ще получим 8 самолета и ще ремонтираме на други страни и народи самолетите?! Това не знам на Вас как Ви звучи, но звучи много несериозно! Тъй като другата страна, която ще има такива самолета и Блок 70 евентуално е Словакия. И какво, Словакия ще има повече самолети, те са поръчали 14, първата партида, и ние ще им ремонтираме самолетите?! Това просто не отговаря на международните политики и стандарти при военното производство. А „Локхийд Мартин“ да си даде лиценза на „Авионамс“, за да им ремонтираме самолетите, това отново ми звучи много несериозно. А дано да е така, но не е.
Така че вътре няма нищо конкретно, аз не виждам ние защо да гласуваме да подкрепим. Аз разбирам, че Министерството на икономиката, и така трябва, прави възможното, поне част от парите да ги усвоим ние, но при това споразумение ние само си въртим нашите пари. Няма други пари! Няма съвместно производство. На какво има? Аз не питам колегата, той няма как да ми отговори. Кое съвместно производство ще правим с доставчика, на какво? Няма нито една дума – чистачки ли ще правим, гуми ли ще произвеждаме, няма нищо! Така че това е едно пиар мероприятие. Понеже фактически ще ни струва три милиарда с доокомплектовката, защото сега ни струват два милиарда и половина, ама като го няма половината въоръжение. И като вземем другата половина, те стават три милиарда и нещо и опа, тук ще правим рамково споразумение.
Рамково споразумение се прави, колеги, офсетът, като в Полша, казах, колегите от Министерство на икономиката го знаят отлично. Който се интересува, влезте в Интернет и вижте: един цент не излезе от Полша на техните F-16, които купиха преди години. Цялата сума остана в икономиката на Полша по офсетна програма, вътре да върти полската икономика.
Така че, извинявайте, с голям интерес прочетох, защото бих се радвал, би било чудесно ние да имаме някакво съвместно производство на части от самолетите или някакви други оръжия да произвеждаме, но ако някой си мисли, че Пентагонът ще бъде търговски агент на нашата военна промишленост, да не влизам в подробности, но ние бяхме доста притеснени от някои от нашите партньори от НАТО, защото загубихме доста пазари. Но ако си мислим, че ще дойде някой партньор от НАТО да ни продава нашата продукция, това е голямо недоразумение, тъй като това би противоречало на техните политики и отговорности. Министерството на отбраната на Щатите са назначени и техните конгресмени си защитават техните национални интереси и така трябва да бъде. А когато тук отиват три милиарда и не получаваме нищо, аз как да се подпиша? Аз съм избран за да защитавам нашите интереси. Много са хубави самолетите технологично…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз просто бих искала да ни изясните, да не остане смущаващо, защото у мен се породи такова смущение. На практика разбирам, че ще се предоставят лицензи и ноу-хау. Всъщност това е, което получава държавата, няма да дойдат да ни ги произведат тук и да ни ги продадат, защото няма как това да се случи. Това е нещо като да се научиш да ловиш риба, а не да ти дадат уловена риба. А сега, понеже колегите от БСП искат само риби да се ядат, без да се ловят, естествено, няма как това да се случи. Но ако правилно съм разбрала, че ще бъдат предоставени и лицензи и ноу-хау, мисля че това макар и рамково, макар и недетайлизирано точно за чистачки или за седалки ще бъде, или за гуми да се помпят, е нормално, това е рамково споразумение, тепърва ще е ясно и ще се договаря в кои области конкретно това може да се реализира. Аз поне така го разбрах.
Ще Ви моля все пак да коментирате и Вие.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Във връзка с това, което каза професор Гечев, и Вие Госпожо председател, още веднъж да подчертая: професор Гечев попита нещо много конкретно – наистина ли има такъв текст, че те нямат никакъв ангажимент, другата страна, към изпълнението на това споразумение? Защото ние тук ще говорим за лицензи и за ноу-хау, но те ако не ни го предоставят и ако не си изпълнят споразумението, какво от това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви за възможността още един път да се включа. Ще започна с примера за офсета с Полша. Да, такъв е реализиран, но доста преди приемането на една Директива 81 на Европейския съюз. Така че именно заради това ние в момента говорим в режим на индустриално сътрудничество. Както казах в самото начало на изложението, споразумението за индустриално сътрудничество е част от общия пакет на документи по сделката, но днес, тъй като вчера това беше дискутирано, аз съм тук да говоря само по пакета за индустриално сътрудничество. Със сигурност това е абсолютно правилно, което Вие казахте: в рамките на този пакет ние получаваме и това успяхме да договорим като преговорен екип моите колеги и колежката, която участва в този преговорен екип, всички тези шест направления ние да ги получим в рамките на договореното, тоест няма допълнителни плащания по него.
Нещо повече, в това индустриално сътрудничество 5 от 6 от точките ще бъдат изпълнявани от българската индустрия на базата на конкретно подписани в допълнение след това конкретни договори. Това индустриално сътрудничество ще се изрази в две основни направления.
Първото направление – материални доставки, включващи директно инвестиране, оборудване и услуги, и второто, по-важно направление: нематериални доставки, включващо интелектуална собственост, трансфер на технологии и ноу-хау, които могат да бъдат комерсиализирани.
И още един път подчертавам, идеята е те да не се ползват само върху флотилията, която ние ще получим, а, разбира се, те да могат да бъдат комерсиализирани изобщо в индустрията. Именно такъв пример ще дам в едно от направленията за дронове, което няма наистина нищо общо с ремонта и поддръжката на F-16. Тоест ние ще работим и в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и „Локхийд Мартин глобъл“ относно програма за индустриално строителство F-16, блок 70, № 902-02-20, внесен от Министерския съвет.
За – 11, против – 7. Благодаря.
Законопроектът е приет.
Приключихме днешното заседание.
(Закрито в 15,24 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова