---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 74



На 12 септември 2019 г., в Народното събрание, пл. „Княз Александър I“, зала 134, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение на Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 12,53 ч. и се ръководи от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2019 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение на Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ВНОСКА ВЪВ ФОНДА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ, № 902-02-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 ЮЛИ 2019 Г.
От Министерството на външните работи присъстват: господин Константин Димитров – генерален директор на генерална дирекция „Политически въпроси”, и господин Валери Йотов – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, които ще ни представят Законопроекта.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Споразумението за вноска между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка за Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост е подписано на 27 май 2019 г. в Люксембург, в София респективно, и в Люксембург на 5 юни 2019 г.
Въпросната инициатива е разработена от Европейската инвестиционна банка. Тя е в отговор на искането на Европейския съвет за конкретна инициатива за бързо мобилизиране на допълнително финансиране в подкрепа на страните, от една страна, от южното съседство, а, от друга страна, от Западните Балкани, които са изложени на предизвикателства и трудности вследствие от бежанската вълна и засилената икономическа имиграция към Европа през 2015 г., всъщност и след тази пикова година.
Инициативата представлява интегриран пакет от заеми, облекчени финансирания и иновативни инструменти, който е създаден, за да улесни финансирането в периода 2016 – 2020 г. на инвестициите в двата региона, които поради финансови ограничения, ниска възвръщемост или висок риск не са привлекателни за инвеститорите. С тези инструменти се допълва необходимата хуманитарна помощ и краткосрочните мерки за адресиране на последствията от миграционната криза. Очаква се Инициативата да мобилизира средства в размер на 15 млрд. евро, които да бъдат насочени за конкретни проекти.
Инициативата има за цел да подкрепи 3150 малки фирми и предприятия за осигуряване на 161 хиляди работни места; ще се обезпечи питейна вода за над 4 милиона души; ще се подобрят санитарните условия на още 5,3 милиона души; 420 хиляди пътници ще се възползват от подобряване на пътната и железопътна транспортна инфраструктура; със 6600 студенти ще се увеличат местата в системата на висшето образование.
По-голямата част от одобрените проекти – 81%, са от страните от южното съседство, а именно Египет, Йордания, Ливан, Тунис, Мароко и Палестина. Останалите средства са за Западните Балкани, в частност за Черна гора, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово – общо осем проекта. За да може въпросната инициатива да използва своя пълен потенциал за трансформация, Европейската инвестиционна банка, нейните акционери и други донори мобилизират допълнително средства в рамките на 730 млн. евро, за набиране на които обаче се търси подкрепата на международната донорска общност.
Донорските финансови вноски ще се управляват от специален Фонд към Инициативата. Полученото финансиране ще се използва в съответствие с общите и общовалидни принципи, приложими за дейностите на Европейската инвестиционна банка. Средствата ще бъдат изразходвани за техническа помощ, за инвестиционни субсидии и финансови инструменти. Досега осем държави – членки на Европейския съюз: Хърватия, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Словакия, Словения и Великобритания участват с вноски във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост.
В хода на преговорите с Европейската инвестиционна банка бе постигнато писмено съгласие в Споразумението, вноската на България във Фонда да има насоченост предимно за операции в държави от Западните Балкани, които, както знаем, бяха основни транзитни маршрути на миграционните потоци. Участието на България в Инициативата ще допринесе за по-видимата и проактивна позиция на страната ни в общите усилия за справяне с причините за миграцията. Участието е потвърждение на политиката на страната ни по отношение на региона на Западните Балкани, издигнат в приоритет на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и, разбира се, залегнал в основата на българската регионална политика, и след момента на нашето председателство.
Западните Балкани заемат приоритетно място и в политиката на страната ни по линия на сътрудничеството и помощта за развитие. Разходите по изпълнение на Споразумението ще бъдат в размер на 100 хил. евро или равностойността им в левове 195 583 лв. годишно за 2019 – 2020 г. Те ще бъдат за сметка на одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи за съответната година.
Комитетът по помощта за развитие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие вече е включил тази инициатива в списъка с доверителни фондове и българският принос за нея ще се признае за сто процентова официална помощ за развитие. България ще бъде представена и ще вземе участие в приемането на решения в Комитета на вносителите на Фонда.
С това изложение, от името на Министерството на външните работи нашето министерство подкрепя ратификацията на Споразумението на базата на гореизложените аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах внимателно. Разбира се, от държавническа гледна точка мисля, че трябва да я подкрепим, тъй като това ще бъде бонус за България. Още повече че сме проявили инициатива за определена роля на Балканите и сумата не е голяма – 100 хил. евро. Но няма как да не кажа като слушам за списъка, надявам се, че и други страни ще се присъединят, само ще кажа дипломатично това, което поне лично на мен не ми харесва като гражданин на България и депутат, че някои от страните, които забъркаха кашата и ни докараха бежанците, не участват на този етап, което не звучи много възпитателно за тях, но да не влизам в подробности.
Като имам предвид плюсове, минуси и най-вече, че ангажиментът на България финансово е символичен, а ние ще присъстваме там на разискванията, това ще се приеме добре. Европейската инвестиционна банка има сериозни проекти в България, и Европейската банка за възстановяване и развитие за решаване на маса инвестиционни проекти за България в Европейския съюз, мисля, че това е плюс. Затова аз лично като съвкупност от фактори смятам да я подкрепя, но пак ще кажа, че страните, които участват в тази инициатива да окажат натиск и върху тези страни, които засега не са се включили. Пък техните самолети летяха, хвърляха бомби там, пращаха ни бежанци… Просто да не мислят, че ние сме по-наивни от тях – не сме, но може би сме по-човечни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Въпроси нямаше, така че няма нужда да отговаряте.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската инвестиционна банка и правителството на Република България за вноска във Фонда на Инициативата за икономическа устойчивост, № 902-02-22, внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.

Преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКС КЪМ РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ НА ПРОЕКТ „ТРАДУКИ“ ОТНОСНО ПОДКРЕПА И ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРОЕКТА ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2019 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г., ПОДПИСАН ОТ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. В СОФИЯ, № 902-02-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г.
От Министерството на културата присъстват: господин Петър Миладинов – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“, и госпожа Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки”.
Господин Миладинов, заповядайте да ни представите Законопроекта.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам удоволствието да представя Законопроекта за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за преводи в рамките на Югоизточна Европа. Позволете ми с няколко думи да Ви представя Проекта и какви ползи и виждания от него са за нас.
„Традуки” е Проект за подкрепа и посредничество на проекти в областта на превода от Югоизточна Европа. Програмите за превод отдавна са обичайно явление в международния културен и литературен обмен в Европа. Проектът „Традуки” обаче надхвърля обичайната рамка на програмите за литературен обмен на ниво Европейски съюз, защото в него са включени Министерството на културата и други организации от Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Германия, Лихтенщайн, Република Северна Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения и Швейцария.
Основната цел на Проекта „Традуки” е да подкрепи диалога между Югоизточна Европа и немско говорящите страни, както и в рамките на Югоизточна Европа. Според Рамковото споразумение за участие в Проекта „Традуки” основните направления на сътрудничество са, както следва:
- подкрепа за преводи на съвременна немскоезична художествена и документална литература на езиците от Югоизточна Европа;
- подкрепа за преводи на литература от езиците на Югоизточна Европа на немски език;
- насърчаване и трансфер на литература за деца и младежи в двете посоки: от немски език на езиците на участниците от Югоизточна Европа, и от езиците на участниците от Югоизточна Европа на немски език;
- програма за преводи на художествена литература, книги за деца и младежи и документална литература в рамките на езиците от Югоизточна Европа;
- подкрепа за преводачите като културни посредници;
- подкрепа за писателите, и
- подкрепа за различни събития.
Съгласно параграф 11 от Заключителните разпоредби, периодът на действие на Рамковото споразумение е от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г.
През последните 10 години и български книгоиздатели и преводачи са получавали финансова подкрепа от Проект „Традуки”, но участието им в него е било спорадично, а самата програма недостатъчно популярна в България.
С Решение по т. 20 от Протокол № 49 от 12 декември 2018 г. Министерският съвет одобри Проекта за Анекс на Рамково споразумение за Проект „Традуки”, който бе подписан на 14 декември, впоследствие бе подписан дистанционно и от всички останали партньори.
С подписването на Анекса към Рамковото споразумение, Министерството на културата на Република България бе прието като допълнителен партньор на Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., като приема клаузите на Рамковото споразумение и участва с годишен финансов принос в размер на 10 хил. евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответната година. Какви са ползите според нас от присъединяването към Проекта „Традуки”?
На първо място, това ще бъде възможност на българските автори да представят произведенията си на европейска сцена.
На второ място, популяризиране на българските автори и произведения чрез превод на разнообразни езици.
Разширяване на литературата за деца, е друго предимство.
Популяризиране на националната ни литература чрез участие на български автори, преводачи, издатели, библиотекари и критици в срещи и представяния в Европа.
Подпомагане на участието на българските книгоиздатели в международните панаири на книгите;
И не на последно място, обмяна на опит в областта на превода между преводачи от различни страни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за въпроси, колеги.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Сумата отново не е голяма, обидно малка е. Тя трябва да бъде подкрепена. Всичко това е чудесно, но тук се интересуваме, възниква следният въпрос: кой ще решава – предполагам, че Вие ще кажете някаква комисия, кое да се превежда от български на немски; дали само българската страна решава или немската? Тъй като българските автори са страхотни и всички са хубави, по-скоро не като притеснение, но ние ще имаме ли думата какво немците ще ни дават да превеждаме? Как ще се реши този въпрос какво ще се превежда?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Миладинов.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Благодаря Ви.
По принцип Програмата е отворена за книгоиздатели от съответните страни, тоест там няма ограничение, в смисъл ние не правим някакъв контрол на броя книги, които се предлагат да бъдат преведени. За целта на оценка на произведенията, които са представени, е сформирана така наречена комисия по Програмата, в която ще има и български участник. Всички страни, които са представени в Програмата, имат по един участник и съответно те защитават както своите участници, така правят и анализ на това, което се предлага от другите страни.
Това, което е включено и което се прави по Рамковото споразумение е всъщност, че основната посока в оценката е съдържанието и стойността на превежданата литература, което се прави от комисията по програмата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То ще бъде общо, така ли?
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ: Да, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други желаещи за изказване, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение на Проект „Традуки.
За – 17, против и въздържал се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.

Преди да закрием заседанието, колеги, да Ви обърна внимание, че утре, на 13 септември 2019 г., генералният директор на Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия ще бъде в Българския парламент, където ще се проведе съвместна среща с него и с представители на парламентарните комисии по околна среда и водите, енергетиката, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и Комисията по бюджет и финанси. Срещата ще е от 11,00 ч., в зала „Изток“ или „Запад“ на другата сграда – не мога да кажа, така че всички сте поканени. Добре е все пак да имаме поне двама представители, които да поемат ангажимент, че ще отидат утре там. Аз утре ще отсъствам, така че няма да мога.
Ще помоля който утре е тук, да каже и да заяви, защото трябва да дадем поне две имена, които да са сигурни. Това не означава, че който иска, не може да отиде. Напротив.


Закривам заседанието.

(Закрито в 13,15 ч.)


Председател:
Менда Стоянова