---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси







ПРОТОКОЛ
№ 75


На 18 септември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 854-01-88/13 декември 2018, внесен от Александър Сабанов и група народни представители – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45/02 септември 2019, внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси, която има следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица № 854-01-88/ 13 декември 2018, внесен от Александър Сабанов и група народни представители – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45/02 септември 2019, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложение за дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет. Благодаря.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА № 854-01-88/13.12.2018, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
Гласуваме текста на вносителя.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
Работната група не го подкрепя. Вие имате доклада, няма да го чета. Това е за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – 10, въздържали се – 2.
Текстът не е приет.
Гласуваме теста на вносителя за параграф единствен, който е подкрепен от работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Предложение на Драгомир Стойнев параграф единствен става § 2.
Предложението не се подкрепя от Работната група.
Предложение от народния представител Драгомир Стойнев за промяна в чл. 42, чл. 44, чл. 43, чл. 44а на Закона за данъчните върху доходите на физическите лица.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев параграф единствен да стане § 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против - 10, въздържали се – 2.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Драгомир Стойнев за създаване на параграфи от 3 до 6.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 4, против – 10, въздържали се – 2.
Не се приема.
С това приключихме второто четене на този законопроект. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 902-01-45/02.09.2019 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Госпожа Маринела Петрова я чакаме от Икономическа комисия. Но, ако искате да не я чакаме. Мисля, че колегите, които са тук, от Министерството на финансите и от Комисията за финансов надзор могат да ни представят Законопроекта, ако не възразяват.
Заповядайте, госпожа Филипова.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на КФН благодаря за предоставената възможност да вземем участие в днешното заседание на Комисията за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. При изготвянето и реализирането на този законопроект КФН си сътрудничи активно с МФ, за което искам отново да благодаря на колегите от Министерството.
Видно от мотивите към Законопроекта – същият предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 относно централните депозитари на ценни книжа и привеждане на действащото българско законодателство в съответствие с правото на ЕС. В процеса на изработване на нормативния акт се целеше, като считам, че се постигна и отстраняване на констатирани непълноти в националната правна уредба, включително прецизиране на норми с цел пълното и точно транспониране на Директива 2014/65/ЕС. По конкретно мога да посоча отстраняване на непълноти в правната уредба на института на обвързания агент в случаите, когато обвързаният агент е юридическо лице, като се въвежда изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия Управителен орган.
Въвеждат се разпоредби, прецизиращи ЗПФИ в съответствие с Директива № 65/2014/ЕС за регламентиране на предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционни посредници и банките, както и се въвеждат надзорни и мониторингови правомощия на КФН и БНБ.
В Законопроекта се предлагат и конкретни административно-наказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в чл. 63 от Регламент № 909 от 2014 г. обстоятелства по отношения на лица, отговорни за нарушение на разпоредбите на Регламента.
От друга страна, със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения и в други закони във връзка с адаптиране на въведената с Регламента № 909 терминология „изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“, както и други изменения, наложени от надзорната практика.
Относно промените в ЗППЦК бих искала да отбележа, че целят да уредят нормативното отделяне на функцията по водене по централен регистър на безналични ценни книжа от дейността на централен депозит на ценни книжа, извършвани от Централен депозитар АД, с което ще бъде постигната правна сигурност на тези обществени отношения. Обособява се Централен регистър на ценни книжа, воден от Централен депозитар АД, в който се вписват безналични ценни книжа, издадени от дружества със седалище в Република България, както и от емитенти, чийто ценни книжа емитирани съгласно Законодателството на Република България.
На Централен депозитар АД не се вменяват нови функции, а се обособяват съществуващите с оглед осигуряване на свободата на емитентите да впишат книжата си в друг Централен депозитар за целите на сетълмента. КФН счита, че напълно се постигат целите на Законопроекта, а именно: подобряване на нормативната рамка във връзка с Регламент № 909/2014 г., което да доведе до по-високо ниво на сигурност и прозрачност на финансовите пазари, и по-високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги, а чрез прецизиране на останалите национални норми до по-висока степен на защита на инвеститорите.
Във връзка с гореизложеното, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам КБФ да приеме така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите за финансови инструменти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Това на практика е доста голям Законопроект, с много изменения. (Реплики.)
Поканили сме в Комисията и поднадзорните лица, но са все още долу, на пропуски, и не могат да си кажат мнението. Ще ги помолим да дадат писмено становищата по този законопроект. (Реплики.) Ако искате ще ги изчакаме, няма проблем. (Реплики.) Заради Правна комисия и Комисията по енергетика. Долу, на пропуски, са 100 души гости. (Реплики.) Нямам против. И аз искам да ги чуя, но така или иначе ще ги накараме пак да си направят писмени становища. Ще направим между първо и второ четене работна група. Ако има някакви притеснения ще ги обсъдим. Законът е голям и специфичен. Не е лесно да се чете и да се гледа, така че разчитаме на експертите и на Професора, защото той е повече в тази материя. (Реплики.) Те ще си кажат обвързаните агенти. (Реплики.) Да ги изчакаме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е изключително сериозна материя и се нуждаеше отдавна от уреждане. Въпросът е използваме ли Европейски директиви да си я уредим по нашенски или я уреждаме така, че да заработи? Защото там има много проблеми и дето се казва – не работи от години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво е да се чуят всички мнения и да сме сигурни. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предварителен коментар към това, което каза и колегата. Тъй като текстът е огромен, можах да се ориентирам по диагонал към основните неща, и видях, че до 2017 г. само с България 7 страни не са имали обвързани агенти, уредени юридически: Дания, Финландия, Исландия, Литва, Латвия и Малта, и ние. Първият въпрос, който възниква: българите все в последния момент го правим – едната директива, от 2014 г., след това има 2015 г., 2016 г., основата е 2014 г. – българите спим зимен сън. Какво правим 2019 г.?
Имам една молба – тъй като аз ще си го направя, винаги го правя, но нямах време от вчера до днес – госпожо Председател, винаги да искаме от институциите, които внасят документа, в случая и КФН ще помогне – една таблица какво правят другите страни и народи? Как са реализирани тези директиви? Примерно, да изберат две-три страни – Чехия, Полша, Унгария, Германия? Да видим те какво правят, за да сме сигурни, че не побългаряваме директивите. Вярно, че всяка страна си има специфика и нашата Борса, за съжаление, е далеч от другите все още – и по обем, и по ефективност, но все пак трябва да се ориентираме. Това е преди да започнем някои конкретни коментари. Наистина сме закъснели – има някакви причини, но поне сега да не бързаме да не направим някои грешки, които да побългарим и да се чудим после какво става.
Дали може такава сравнителна таблица?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Първо, бихме искали да поясним, както и госпожа Филипова подчерта, ние не въвеждаме сега Директивата. Тя беше въведена миналата година, от началото на 2018 г. е приет с едномесечно закъснение от срока, който е предвиден по директива, изцяло новия Закон за пазарите на финансови инструменти. Така че в момента по отношение на пазарите на финансови инструменти само се прави прецизиране на база на натрупаната практика, която КФН е натрупала в рамките на година и половина. Тоест сега не въвеждаме Директивата, а само правим доуточнявания в Закона за пазарите на финансови инструменти. (Реплики.)
По отношение на обема на измененията, както госпожа Филипова подчерта, групите изменения са две: едното е по отношение на Директивата в следствие на прилагането й, натрупано в практиката, както и от самата Европейска комисия проверяват как е транспонирано в националното законодателство. Имаме няколко бележки от страна на ЕК, които в момента отразяваме в Законопроекта.
По отношение на дейността на Централен депозитар, това е другата група изменения, които се правят както в ЗПФ, така и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, тъй като Централен депозитар е създаден със Закона за публичното предлагане на ценни книжа и съответно се налагат изменения и там. Така че това е по отношение на материята, която третира някои пояснения. Измененията, които са във връзка с дейността на Централен депозитар, също произтичат от Европейския регламент с оглед прецизиране на дейността. Разбира се, ние сме консултирали Законопроекта с всички заинтересовани страни, част от които са поканени днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И ние имаме таблица, така че в пълния вариант има таблица за съгласувателната процедура и може да се види кое е прието и кое не е прието, и с какви мотиви.
Ще го направим това между първо и второ четене. Ще се запознаят народните представители с таблицата, ще чуем становищата. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Основните неща, които се предлагат за промяна, са разбираеми. Те са свързани с директивите – разделението на депозитара, въвеждането на обвързан агент. Две групи въпроси имам.
Първо, и друг път сме коментирали за обвързаните агенти, и за образованието на хора, които се занимават с консултации в областта на инвестирането. Аз пак ще поставя въпроса и няма да се уморя: изисква се обвързан агент да има висше образование – може да е металургия, физика. Дали не могат да се повишат изискванията, първо, да се стегне периметъра на образованието; второ, опитът, който пише, дали и в другите страни е така – нямах време да проверя, 1+1+1 година, в това число една година в регулаторен орган? Да дава съвети за инвестиции след 2-3 години стаж, и примерно, завършил металургия? Обзет съм от притеснение.
Най-малкото в крайна сметка инвеститорът си взима решение, но в такъв случай може би трябва да задължим съответните институции да публикуват професионалното CV на тези, които искат да бъдат обвързани агенти, за да може аз, като инвеститор, давайки си парите, може да си харесам някой металург. Има такива изключения. Той металург, пък пилотира самолет. (Реплики.) Добре, но искам да знам. (Реплики.) Може би не е лошо. Принципът тук КФН ще го подкрепи, ето и сега се увеличават информацията за потребителите, да има пълна информация за обвързаните лица – къде е учил, какъв му е опитът, и тогава инвеститорът вече си преценява и той си поема ангажимента. Това е по отношение на образованието.
Ние ще искаме тук да получим гаранции за това как точно ще се организира финансовия надзор, и МФ специално, по отношение на риска на структурираните депозити, тъй като е естествено, че при всяка очаквана по-високо инвестиционна възвращаемост и рискът е по-висок – това е описано, учи се в училищата. Какви европейски мерки, които са дадени в другите страни, ще има по отношение минимизирането на риска, защото той няма как да бъде нулев? Все пак щом са структурирани депозити, там ще се поема определен риск. Всъщност най-важната задача на Комисията ще бъде, първо, прилагането на директивите по отношение разделението на депозитара между налични ценни книжа и виртуални; второ, по отношение въвеждането на обвързаните агенти, изискванията и надзора, който се осъществява. Най-важната цел на регулаторните институции е да въведе европейските практики и да увеличи вътрешните и външните инвестиции, но да направи всичко възможно да минимизира риска за инвеститорите от гледна точка на информираност, защото в крайна сметка те като са информирани, си взимат и съответните решения. Та, ако имаме такива гаранции, и Вие ни кажете точно какви мерки ще бъдат взети, ние ще бъдем по-спокойни, че няма да се рискуват тези структурирани депозити и съответно ценните книжа, които са свързани с тях. Това не касае директно Централния депозитар, така че могат да вземат отношение.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев, за въпросите.
Разбира се, че ще ги прегледаме изискванията по отношение на обвързания. Като цяло само да вметнем, че по отношение на предоставеното на информация, консултация на лицата, такива консултации се предоставят само от инвестиционен консултант, който има съответното образование, минал е изпит, който е в КФН и така нататък. Така че ще погледнем връзката с обвързаните агенти.
По отношение на структираните депозити, госпожа Филипова и госпожа Деянова от страна на БНБ могат, ако искат, да дадат повече информация относно функциите, които ще изпълнява единият или другият орган.
По наша информация като цяло към момента няма предлагане на структурирани депозити, но, разбира се, ние трябва да въведем необходимите разпоредби в случая, че има такова предлагане, как да се осъществява надзора. По принцип Директивата счита/ не счита структурираните депозити като финансов инструмент, но голяма част от изискванията към финансовите инструменти ще се прилагат при предлагането на структурирани депозити точно с цел защита на лицата, които си купуват такъв продукт. Това е в най-общи линии. Ако искат да добавят колегите от КФН или БНБ?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: По отношение на структурираните депозити КФН отговаря дотолкова, доколкото касае правната рамка, така че изчисляването на риска… По-скоро колегите от БНБ тук биха могли да ме допълнят, те имат повече правомощия. (Реплики.)
ДЕСИСЛАВА ДЕЯНОВА: По отношение на правната рамка на структурираните депозити и това, което възприехме с колегите при работата по Законопроекта, беше да следваме и структурата на Регламент № 600 от 2014 г., който разпределя по аналогия отговорностите между Европейския банков орган, респективно Европейския орган по ценни книжа и пазари, по този начин, че по отношение на структурираните депозити наблюдението на пазара следва да се извършва от БНБ. Също така и правомощията по чл. 42 от Регламента, които са свързани с правомощието при дадени обстоятелства, да бъде преустановено, ограничено или забранено по някакъв начин предлагането на този вид, специфичен, финансов инструмент за целите на този разговор. Това са всъщност са правомощията, с които се изчерпват ангажиментите на БНБ по отношение на този Регламент и аналогично на това как е разписан.
По отношение на ангажиментите за информацията, които са разписани в Директивата, компетентен орган остава КФН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие разбирате Вашата отговорност, защото много правилно се изразихте, че в някои страни ограничават, при определени условия, стопират определени посредничи, защото това е един важен пазар. Но рискът е много голям, защото Вие отлично знаете, че при структурираните депозити няма банкова гаранция, нали така – тези, които са средносрочни и дългосрочни? Затова надзорът на банката е много важен, защото банките, оперирайки с част от депозитите, превръщайки ги в структурни депозити, те чрез посредници се опитват да постигнат по-голяма възвращаемост, което е напълно нормално. Но също е нормално, че се качва рискът и затова разчитаме на БНБ, че много ще внимавате, когато възникне този пазар и тръгне да се развива – да не направим някаква беля.
ДЕСИСЛАВА ДЕЯНОВА: Много бих се радвала в този разговор да не използваме думата „надзор, наблюдение“, за да използваме коректно терминологията, която е възприета в тази правна рамка. Освен всичко друго, мога да Ви кажа за Ваша информация, че съвсем наскоро – ако не се лъжа януари 2019 г., Европейският банков орган беше изготвил един преглед на тема „Структурирани депозити“ – един доклад, който излезе. В него, с оглед на констатацията Ви, че е един широк продукт, точно обратното – констатира, че това е продукт, който не е намерил такова широко приложение на пазара и неговият дял е относително нисък, поради което е и все още не се наблюдава засилена функция на централните банки по отношение на него. Това мисля, че ми било полезно засега от гледна точка на практиката. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Само едно допълнение по отношение на структурираните депозити и риска – съгласно дефиницията на Директивата де факто главницата е гарантирана, тоест това, което е под риск, е само доходността. Защото има и продукти, при които не е така, но те не се квалифицират като структурирани депозити. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси или желания за изказване? Няма.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, без против и въздържали се.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 14,57 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова