---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 78



На 10 октомври 2019 г., в Народното събрание – площад „Княз Александър I“, № 1, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г.
2. Разглеждане на Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО, № 954-02-102, внесен от Дора Христова и група народни представители.

Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и то да премине при следния дневен ред:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет.
2. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО, № 954-02-102, внесен от Дора Христова и група народни представители.
Имате ли други предложения и въпроси? Няма.
Гласуваме дневни ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.
Постъпили са пълномощни от Даниела Савеклиева, Йордан Апостолов, Богдан Боцев, Валентин Ламбев и Дора Янкова.
На заседанието присъстват:
- по г. 1 – от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и колеги от дирекция „Данъчна политика“, начело с Мина Янкова – началник на отдел; от НАП: господин Пламен Димитров – изпълнителният директор, и господин Росен Иванов; Агенция „Митници“: господин Георги Александров – заместник-директор, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; от Българската стопанска камара: господин Димитър Бранков – заместник-председател, и негов експерт; от Асоциацията на рециклиращата индустрия: господин Владимир Димитров – изпълнителен директор; от КНСБ: господин Любослав Костов – Институт за социални и синдикални изследвания;
- по т. 2 – от Сметната палата: господин Цветан Цветков – председател, и Тошко Тодоров – заместник-председател.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, № 902-01-52, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане са включени както предложения за промени в този закон, така и в следните нормативни актове: Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове, и Закона за счетоводството.
Предложените промени в Проектозакона са свързани с реализирането на законодателни мерки: за привеждане в съответствие на разпоредби в националното законодателство с европейски директиви, с решения на Съда на Европейския съюз; отстраняване на неясноти, синхронизиране на разпоредби и улесняване на практическото прилагане на данъчното законодателство; намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите при прилагане на данъчното законодателство, и прецизиране на разпоредби чрез промени с редакционен и правно-технически характер.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане са свързани с пълното въвеждане на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар и по-конкретно като нови мерки в тази връзка се въвеждат правила за данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната; промени, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави,
По-конкретно като нови мерки в тази връзка се въвеждат правила за определяне на данъчния финансов резултат в случаите на хибридни несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция. В тази връзка са прецизирани и допълнени и специфичните правила за данъчно облагане при трансфер на услуги, както и други трансфери, извършени между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на същото предприятие, разположена извън страната.
Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица са основно за намаляване на административната тежест при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, с което да отпадане задължението към Годишната данъчна декларация да се прилагат копия на валидно решение на ТЕЛК или НЕЛК, и копия от документи, удостоверяващи направените вноски по реда на КСО.
Предложено е да отпадне задължението на предприятията и самоосигуряващите се лица да включват в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ наградите във вид на допълнителна игра и предметните печалби с незначителна стойност до 100 лв., които са необлагаеми.
Предложени са изменения в дефинициите за „данъчен кредит“ и „ликвидационен дял“, така че да се синхронизират и кореспондират коректно със същите понятия в ЗКПО.
Предложени са други синхронизиращи и актуализиращи промени: промяна в разпоредбата относно основата, върху която се изчислява дължимият данък в случаите на скрито разпределение на печалбата, като текстът й се синхронизира с този на кореспондираща разпоредба в ЗДДФЛ и с дефиницията на понятието „скрито разпределение на печалбата“ в ЗКПО.
Премахнато е приравняването на доходите на специализантите в сферата на здравеопазването на доходи от трудови правоотношения за целите на ЗДДФЛ поради направени изменения в новата Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, които изрично уреждат тези отношения като трудови доходи.
Предлага се приравняване на доходите на спортисти и треньори по договори със спортните клубове на доходи от трудови правоотношения във връзка с влизането в сила от месец януари 2019 г. на нов Закон за физическото възпитание и спорта.
Промените в Закона за местните данъци и такси основно са свързани с облекчаване на административната тежест: предвижда се да не се представя документ в общината при прекратяване на регистрацията на превозното средство; предлага се определянето на туристическия данък да става въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец, съдържащи се в Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма.
Промени, свързани с подаване на данъчните декларации: предвижда се възстановяване на предишни разпоредби, съгласно които при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства да се подава данъчна декларация за облагане с данък; предлага се при наличие на основания за ползване на данъчно облекчение собствениците на автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, да подават данъчна декларация; предлага се физически лица, включително еднолични търговци, които са задължително регистрирани при доставки на услуги, и данъкът, за които е изискуемо от получателя по Закона за данък върху добавената стойност, при извършване на патентни дейности съгласно ЗМДТ, да подлежат на облагане с патентен данък; също така се предлага служител на общинската администрация да образува служебно партида за придобито по наследство превозно средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението, в случай че не е подадена декларация за притежавано превозно средство в законоустановения 6-месечен срок.
Промени в Закона за данък върху добавената стойност.
Предложенията за промени са свързани с въвеждане в ЗДДС на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки. Тези промени се състоят най-общо във въвеждане на: „режим складиране на стоки до поискване“, при който облагането с ДДС на вътреобщностната доставка може да бъде отложена най-много до 12 месеца; на правила за определяне на вътреобщностни доставки и мястото на изпълнение на останалите доставки при верига от последователни доставки, осъществени с един единствен транспорт между две държави членки;, на валиден идентификационен номер по ДДС на получателя като материалноправно условие за прилагане на нулева ставка при извършване на вътрешнообщностна доставка; на презумпция за реално осъществен транспорт от територията на страната до друга държава членка при извършване на вътрешнообщностна доставка.
Предложени са промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на предвидената опция в чл. 15, параграф 2, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕO да се дефинира като доставка на стока и прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху нов недвижим имот или част от него, с изключение на случаите, когато страна по сделката са лица по чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството. В резултат на промяната сделката, включително договарянето, свързана с такива дружествени дялове, ще бъде облагаема с данък. Това правило няма да се отнася за права или ценни книжа по чл. 6, ал. 2, т. 5, освен ако са допуснати до търговия на регулиран пазар, както и за ценни книжа, установяващи право на собственост върху стоки или услуги извън посочените в този член.
Предложения за промени, свързани с привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на ЕС и по-конкретно с разширяване на понятието за „нова сграда“ със случаите, когато в резултат на „надстрояване“, „допълващо застрояване“, „реконструкция“, „основно обновяване“ и „преустройство“ на съществуваща сграда е обособен нов обект или сградата е претърпяла съществени изменения.
Предложения, свързани с регистриране и отчитане на продажби при неприсъствените плащания с дебитна или кредитна карта. Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка.
Мерки за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и за намаляване на разходите за съдебни производства по оспорване на връчването, състоящи се в предложението: заявените от данъчно задължените лица електронни адреси за кореспонденция да се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.
Предложения, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона: допълване на разпоредбата, дефинираща „доставка на стока“ по смисъла на закона с цел по-пълно съответствие с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО и премахване на разнородната съдебна практика, като „доставка на стока“ по смисъла на ЗДДС ще бъде освен прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, така и прехвърляне на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик; регистрация по ЗДДС на неустановените в страната лица от извършване на първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната; приравняване на трудово правоотношение за целите на закона на всяко друго правоотношение, което във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя създава взаимоотношения подобни на тези на работодателя и наето лице; въвеждане на правила за начисляване на ДДС при въвеждане и доставки на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона; въвеждане на правило за определяне на облагаемия оборот за регистрация ЗДДС при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или лица, действащи съгласувано в един и същ обект/едни и същи обекти. За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за „еднородна“, съответно в Допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието „лица, действащи съгласувано“; въвеждане на задължение за лицата, установени на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки да водят детайлна отчетност на тези стоки. Необходимостта от въвеждане на такава разпоредба е продиктувано от липсата в действащото счетоводно и данъчно законодателство на задължение за лицата да водят каквато и да е текуща и аналитична отчетност за чужди стоки, които съхраняват в своите складове.
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани: с намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез предоставяне на възможност за лицата при подаването на съответните искания за регистрация по закона, вместо да прилагат копия от документи, да посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен; с цел избягване на затруднения във връзка с връчването на индивидуалните административни актовете, издадени от директора на Агенция „Митници“, се предлага да влизат в сила от датата на издаването им; прецизирани са разпоредбите, свързани с контролната дейност и на митническите органи, включително и взаимодействието им с пощенските оператори по отношение на лица, които изпращат или получават акцизни стоки чрез пощенски пратки.
Промените в Закона за счетоводството са свързани с облекчаване на предприятията, които не осъществяват дейност, като се предвижда това обстоятелство да се декларира еднократно с декларация по образец, а не както досега – ежегодно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Предлагам, първо, да дадем думата на гостите, които искат да вземат отношение, и после народните представители, които желаят да зададат въпроси или имат становища.
Господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Стопанската камара подкрепи общия подход, предложен от вносителя и конкретно от Министерството на финансите в ресорната комисия на Националния съвет за тристранно сътрудничеството, а именно засилване на възможностите за данъчни измами, включително прилагане на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, въвеждане на текстове, синхронизиращи със съдебната практика в Европейския съюз.
В същото време имаме конкретни бележки по няколко от текстовете и няколко предложения, които сме представили вчера в Становище по актуализирания текст на Законопроекта.
По отношение на Закона за данък доход на физическите лица господин Димитров от Асоциацията на рециклиращата индустрия ще представи тяхното становище, което ние сме подкрепили. То цели промяна на режима на облагане на доходи на лица, които като физически лица продават отпадъци от черни и цветни метали. Облагането на дохода при източника е именно с цел насърчаване на кръговата икономика, рециклирането и разделното събиране. Той ще бъде доста по-конкретен.
По отношение на Закона за местните данъци и такси. За поредна година – може би за четвърти или за пети път, правим едно предложение, което да конкретизира режима на такса битови отпадъци в трите й компонента. В момента трите й компонента са: първият – събиране и транспортиране на битови отпадъци, за който е дадена възможност на юридическите лица и на етажни собствености в това число, да сключват договори с оператори, които са оторизирани по Закона за управление на отпадъците, тоест да бъдат освобождавани за тази компонента от такса битови отпадъци. Нашето предложение е този режим да бъде добавен, да бъде въведен и за втората компонента, а именно третиране на отпадъците. Тъй като лицата, извозващи отпадъци, обикновено имат сключени договори със съоръжение за третиране, без значение каква технология е това – дали е депониране, дали е изгаряне и така нататък. Няма никакъв разумен аргумент срещу развързването на двата режима за двете компоненти, тъй като става дума за едно и също количество битови отпадъци, съответно събрани, транспортирани и третирани по съответните способи.
По отношение на Закона за Данък добавена стойност. Господин Ясен Танев бих помолил, госпожо Председател, ако има възможност да му се даде думата за кратко изказване. Той е председател на Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер. В нашето становище сме изразили категорична подкрепа на промените в § 17, т. 25, с която се дава възможност при неприсъственото плащане с електронни карти да се издава вместо фискален бон друг документ, с който по електронен път купувачът да се снабдява съответно и който се регистрира в НАП. Това е един дълъг дебат, който беше иницииран от Стопанската камара повече от една година в нарочна комисия към НАП и към Министерството на финансите.
Смисълът на този текст, на тази промяна е много голям по отношение на много бързо развиващия се сектор на електронна търговия в България. Много от лицата при прилагането на този текст ще останат в България. Разрастващите се обороти и приходи ще останат в България вместо, да речем, в Румъния, в Латвия, в Естония, където се създават и са създадени всъщност доста по-облекчен режим на този тип обороти.
По отношение отново на промените в Закона за Данък добавена стойност. Считаме, че следва да се преразгледа, да се обмисли детайлно, в това число между първо и второ гласуване, предложението по § 17, т. 2, подточка „б“, с който се създава нова т. 5 към чл. 6, ал. 2 на Закона за Данък добавена стойност, с което прехвърлянето на акции и дялове, които дават на притежателя юридически и фактически права на собственост върху нов недвижим имот, да се определя като доставка, подлежаща на облагане с ДДС.
По мнение на нашите юристи – консултирали сме това становище и с други правни експерти, в нашето законодателство не е дефиниран режимът на фактическо и юридическо право на собственост и ще има според нас проблеми от тази гледна точка. Три члена в Търговския закон дефинират правата на акционерите и съдружниците – чл. 123, 181 и 182, и сред тях не попада правото на собственост върху недвижими имоти, включени в активите на съответното дружество. По-конкретни аргументи има в Становището, което сме представили писмено и в този смисъл не бих губил повече от Вашето време и внимание.
На следващо място, категорично се въздържаме от подкрепа на режима, който се предлага, и новите определения за „свързаност“. В първоначалния вариант на Законопроекта за обществено консултиране беше въведен новият термин „привидно несвързани лица“, който в сегашния текст, който беше внесен в Народното събрание, се заменя с текста „лица, действащи съгласувано“. По този начин се въвеждат определени критерии за свързаност, които са дефинирани вече в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Отделно – с този текст се дава изключително широки права на данъчната администрация на свободна преценка, тъй като определението засяга икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност, на база на която след това се преценява, че те действат съгласувано и могат да уговарят условия, различни от обичайните в случай на извършване на еднородна дейност, за която също има доста широки критерии при нейното определяне.
Можи би накратко това са нашите бележки.
Само още една бележка, ако позволите. Тъй като известно недоумение буди обстоятелството, че в скоро време на Вас, като Комисия, ще се наложи да се занимавате повторно с промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Законопроектът, който беше внесен преди това, по него също имаме становище и то е депозирано в Народното събрание, считаме, че честите промени в рамките на месец-два на един и същ закон, на практика не следва да бъде разширявана и тя създава несигурност в задължените лица.
Разбира се, само ако позволите, господин Танев да каже няколко думи по повод на текста, който подкрепихме, изразихме подкрепа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Танев.
ЯСЕН ТАНЕВ: Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър, дами и господа депутати, колеги от НАП! Благодаря за възможността да взема думата.
Искам да благодаря на НАП, и на Министерството на финансите за работата, която свършихме през последните три месеца – на господин Росен Иванов, и на господин Пламен Димитров, затова че показахме как с разумни действия и ефективна работа българският бизнес може да бъде оставян да работи в България.
Това, което направихме заедно, е продължение на добрите намерения, които ги виждаме на практика. Отразяването на текста в Закона е шанс да довършим работата в НАП. Така че дано текстовете, които коментирахме на работната група, станат реалност. Днес продължихме работата и по следващите теми. Благодаря и се радвам, че мога да го заявя на тази висока трибуна, свършихме чудесна работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров искаше думата.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Нашата позиция е изложена в Становище, което вчера беше депозирано в Народното събрание и беше провокирано от Националната програма и стратегия за развитие на България 2030, в която се дава приоритет на така наречената кръгова икономика. Предполагам сте запознати, че миналата година беше приет доста сериозен пакет от европейски законопроекти и закони, които малко или много принуждават страните, които са членове на Европейския съюз, да адаптират икономиката си от линейна към кръгова.
Основна теза почти във всички изменения, които бяха приети, е насърчаване на населението да събира и предава отпадъците си разделно с оглед стимулиране на така наречената кръгова икономика. В тази посока според нас няма по-масов начин държавата да стимулира гражданите си да събират разделно, ако този 10 процентов данък, за който господин Бранков спомена и който е описан в нашето становище, не отпадне. Тъй като стимулът, който ще предизвика това, ще доведе до неимоверно нарастване на събираемостта на отпадъците, а оттук по веригата ще имаме по-малко нерегламентирани сметища, по-малко депонирани отпадъци, по-чист въздух и така нататък, и така нататък.
В тази посока считаме, че и приходите, които се събират от този данък, са несравними с това, което българинът плаща за отпадъци като цяло. Той плаща 17 пъти за едно и също нещо. Те не са такса битови отпадъци, продуктови такси за всеки един вид гуми, коли, каквото се сетите. Предстои въвеждане, разбира се, на разделно събиране на отпадъци от обувки и текстил. В тази посока е и нашето искане: да разгледате нашето предложение този данък да отпадне. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
КНСБ – господин Костов.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В рамките на обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество КНСБ подкрепи тазгодишните предложения за промени в данъчните закони, като считаме, че критиката ни от предходни години затова че с един закон в Преходни и заключителни разпоредби се променят много други, дори ми се струва вече за неуместна. Защото от година на година става все по-консервативен подходът и по-консервативен от гледна точка на реални промени в данъчните закони. Но тази година ние ще ги подкрепим, защото те наистина ще окажат положително въздействие от гледна точка на намаляване на административната тежест както за гражданите, така и за бизнеса. Считаме, че това е добър подход. В голяма степен е резултат и от транспонирането на европейски директиви, което до голяма степен ние също нямаме друг избор освен да подкрепим.
Изпитваме известни съмнения от гледна точка на реалната събираемост на този туристически данък, защото мярката, която е предвидена, единствено е цифровизацията на определен вид услуга, но не и подобряване на събираемостта, защото към момента проблемът е сериозен и мисля, че по места, по общини на всички това ни е ясно.
От гледна точка на промените в Закона за данък добавена стойност, там също има проблеми от много години. Знам, че в НАП активно работиха през последната една година да измислят правилното законодателство в тази посока. Считаме, че това е стъпка в правилната посока. Практически как ще бъде реализирана, не се наемаме да кажем от гледна точка на дефинитивния апарат, който е заложен в този закон и от гледна точка на това, че няколко пъти беше променян, но стимулираме подобно поведение и търсенето на изход, защото не са малко фирмите, които наистина са свързани помежду си, но не се регистрират по ДДС.
Накрая – не мисля, че е излишно да го повтарям и няма да се уморя да го повтарям, че ние искаме въвеждане на необлагаем минимум. Естествено за поредна година не виждаме това нещо да се случва и нас това ни притеснява. Имаме подробни разчети – и в нашето становище ще видите, как трябва да изглежда според нас данъчната философия на страната. Подобен консервативен подход към момента е добре, но считаме, че в един краткосрочен период трябва да бъдат направени сериозни реформи. Готови сме за дебат в тази посока като се надяваме това нещо да не зависи само кога е изборна година и кога не е, а да зависи от реалната макроикономическа среда. Защото, ако погледнем в рамките на европейския семестър – така нареченият сошъл скорборд, ще видим, че България, макар да благоденства по редица икономически индикатори, ще видите, че по социални, като риск от бедност, социално изключване, като хора, работещи на минимална работна заплата, като статистиката в НСИ за това колко харчим и колко получаваме, като видим тези индикатори, ще видим, че сме на последно място в Европейския съюз и едно стимулиране на хората с ниски доходи посредством гарантирането на един допълнителен доход, който те да употребят, а знаем, че те ще употребят целия, би било стимул както и за реалната икономика, и за подобряване на добавената стойност. Било то чрез месечно отчитане – месец за месец този данък да не се приспада от дохода, било то чрез данъчен кредит накрая на годината данъкът да се връща, според мен дори и вариантът в края на годината да се връщат част от парите, би бил по-добре и за администриране от гледна точка и на НАП.
Така че за нас няма значение кой ще бъде вариантът. Въпросът е да се отвори този дебат и се надявам, защото всяка година го говорим – като го кажем лятото, казват ни, че е много рано, не е отворен дебатът, като го кажем есента – казвате, че то вече е минало, надявам се да започне и изпълнителната власт да обръща все повече внимание на този проблем, защото в много европейски страни това нещо съществува. Благодаря Ви. Подкрепяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Ще помоля колегите: на по-техническите въпроси, които възникнаха, ако могат да отговорят, а пък на мен ми се иска да отговоря на господин Костов. Не казваме, че пролетта е рано, а есента е късно. Ние имаме програма за управление. В нея ясно е развита частта, която касае данъчното облагане, данъчната система въобще и тя е обвързана с приходите, и оттам – с всички останали политики. Така че наистина, ако има промяна в данъчната система, защото и Вие вече започнахте за говорите за промяна в данъчната система, а не само за въвеждане на един или друг елемент в различните данъци, това трябва да се случи тогава, когато се стигне до цялостно преразглеждане на тази данъчна система и резултатите от нея да бъдат експонирани в приходите и разходите за един обозрим период. Мисля, че с БСП може да си партнирате в тази посока. Те вече доста набраха опит. Предполагам, че и сега между първо и второ четене ще има предложения за различни елементи от данъка, така че ще има възможност да ги дискутираме.
Ще помоля колегите – два или три бяха въпросите, които бяха засегнати от господин Бранков, накратко, ако имат коментар по тях, както и ако в това становище на Асоциацията на рециклиращата индустрия е било депозирано по-рано при Вас, дали имате някакви данни за това: какъв е размерът на тези данъци, които се събират при източника; какъв е обемът и въобще има ли основание да търсим промяна в този начин на облагане? Ако нямате – ще го дискутираме по-късно, когато намерите и съберете подобна информация. Защото тогава, когато въвеждахме това облагане, беше ясно, че много хора реализират сериозни доходи от предаване на различни видове суровини. Много често въобще не става дума за домашни отпадъци, а става дума за един бизнес в тази посока и единственият начин тези хора да бъдат облагани, да бъдат обхванати, беше в момента, в който те получават своя доход чрез еднократното облагане, което Вие правите.
Така че, за да коментираме промяна на целия този режим, наистина трябва да видим какъв е ефектът от него и какво би загубил или спечелил бюджетът, какви биха били положителните или отрицателни страни за едно подобно изменение. Мисля, че сега точно май нямаме готовност за подобно нещо.
Слушам Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
На повдигнатите въпроси от господин Бранков, първо, ще взема отношение по текста за натрупване на оборота на лица, действащи съгласувано. Това произтича от въвеждане на опция в чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, където е дадено право на всяка държава членка да разглежда като едно данъчно задължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансово-икономически организационни връзки. Но това трябва да бъде въведено като понятие в нашето законодателство, тъй като съществува такава практика и в момента ревизионните актове на Националната агенция за приходите падат в съда, във Върховен административен съд, в административните съдилища по страната именно затова, че това не е дефинирано в националното законодателство. Съществуват редица фирми, които в момента, в който достигнат оборот близо до 50 хил. лв. регистрират нова фирма. Основно това са в бизнеса с ресторанти, заведения за хранене. Там наименованието на заведението си остава същото, персоналът е абсолютно същият, дерегистрират касов апарат, регистрират наново касов апарат, менюта, всичко е едно и също, но регистрират следващата фирма. Това се случва дори и в периоди, когато оборотът е много висок и на четири дни се регистрира нова фирма. Така че това считаме, че е необходимо и задължително, а то произтича и от опция по Директива.
По отношение на прехвърлянето на акции, когато се прехвърлят недвижими имоти. В момента сме изключили акциите, които се търгуват на регулирания пазар, тъй като целта на търговията на регулирания пазар е инвестиционна, а не прехвърляне на право на собственост. Изключени са и всички тези, които извършват това по занятие с инвестиционна цел. Може би текстът се нуждае от прецизиране, но реално се прехвърля косвено правото на собственост чрез продажбата на дяловете. Това е също практика, която се наблюдава от данъчната администрация и също води до загуби от ДДС.
По отношение на другите въпроси ще дам думата на колегите.
ПЕТЯ КОПЧЕВА (Началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“ на МФ): Здравейте!
Аз ще взема отношение по въпроса на господин Бранков във връзка с трите компонента на такса битови отпадъци и включването на третирането на отпадъците като освободена част. Това е един от въпросите, който нееднократно беше обсъждан в рамките на работната група, както много от хората знаят. Не беше постигнато съгласие по този въпрос между засегнатите страни. Както е коментирано с Министерството на околната среда и водите и общините, съществуват различни видове договори, в някои от които тази част не е включена, поради което на този етап не беше прието и не беше одобрено от всички засегнати страни тази промяна да бъде включена. Тоест освобождаването да са касае и за тази част.
По отношение на рециклиращата индустрия. Доколкото се касае за становището, което е постъпило в рамките на съгласуването на Законопроекта, тъй като Вие споменахте: депозирано вчера становище в Комисия, доколкото е същото, всъщност ние не разбрахме дали предлагате изцяло да се махне облагането на този вид доходи? В тази връзка това, което сме написали като коментар, като мотиви, е, че това е един доход, който и преди облагането му с окончателен данък е бил облаган по общия ред на Закона. Предвид системата, която се прилага в България за широка данъчна основа, не виждаме основание за премахването на един доход на лица, да бъде такъв като освободен. Начинът на облагане с окончателен данък има редица мотиви във връзка с лицата, които реализират този доход и улесняването на прилагането и събирането на данъка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Има добри новини, има и бележки. Макар че са от 2016 г., естествено тези директиви веднага не могат да бъдат реализирани. Не знам другите страни кога са ги реализирали в техните законодателства, но закъснението не е чак толкова голямо.
Първо, искам да похваля, че за разлика от друг път, добрата новина е, че мотивите тук този път са подробни, в повечето случаи е обяснено в детайли, което е добре. Разбира се, има и някои специфични текстове, които от вчера до днес времето е малко, ние не сме данъчни специалисти, тук има и инструменти, които предполагаха повече време за анализ.
Няма да се спирам на основните проблеми с преки и косвени данъци в България, че съотношението им е различно от това на другите европейски страни – това ще стане при обсъждането на бюджета. Хубаво е, че тук това касае не само, но основно преките данъци и добрите новини са изясняването, или по-точно политиките на Европейския съюз за намаляването на възможностите за криене на данъци, особено с отчитането на разходите на фирмите по обслужване на дългове – главница и лихва. Тук са приложени много точни критерии, които съм сигурен, че ще помогнат за това някои от българските компании, които традиционно или въобще не плащат данъци, или плащат символични данъци, в това число като отчитат огромни разходи по обслужване на кредитни линии, на дългове, това ще ограничи техните възможности за лавиране.
Следователно това определено е положително, особено предвид – тук съм си отбелязал и неясните критерии по отношение на чуждестранните, така наречени контролирани дружества у нас, по отношение на дълг – право на глас 50%, пряко или косвено участие в капитала, правото да получава поне 50 или повече процента от печалбата, и така нататък. Така че това са добри новини и би трябвало да има някакъв позитивен ефект върху бюджетните приходи.
Имам въпрос тук за данъците на моторните превозни средства – имуществен и екологичен. Нямах време да проверя в другите страни как е, но просто имам въпрос. Вероятно е същата практика – поне досега така беше, на базата на кубатурата на превозните средства и на екологичното равнище – 3,4 на европейски стандарти, 5 и така нататък. Въпросът ми е: защо предпочитате размера на двигателя и мощността, а не цената на моторните превозни средства? Защото всички знаят, че между кубатура и цена има голяма разлика и някои с по-малка кубатура може да са по-скъпи. Може би или аз нещо не съм разбрал.
По отношение на жилищата виждам една промяна съобразно директивите и Министерството на финансите, която няма как да не приветствам, защото тя е социална от гледна точка на това, че хора, които досега са имали по няколко жилища, всички сме ползвали някакво данъчно предимство за първо жилище. Така ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някои са ползвали.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Някои са ползвали, да. Други, които са имали… Понеже поставихте въпроса, госпожо Председател, ще дам един пример. Ако някой има шест апартамента, да речем, той ползва данъчно облекчение за първия – случайно го казвам. Сега такова предимство няма да има и е много добре.
Тъй като става дума за директиви на Европейския съюз, това са усилия – с колеги от ГЕРБ участвахме на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Европейският съюз от четири-пет години провежда редовни заседания на експерти. именно за усъвършенстване на директивите и хармонизация на законодателството, но тук има една новина, която…и дано да не съм прав. Имайте предвид, че основният двигател на тези промени в директиви за данъците специално за чуждестранно участие, са Франция и Германия, защото те губят пари, тъй като техни фирми, Вие сте го посочили, плащат по-ниски данъци в други страни, Австрия е „душманин“ на Федерална република Германия – прибира значителна част от бюджетните приходи под формата на данъци,Люксембург и Холандия също скандално – буквално грабят в бюджетни приходи. Така че ние няма как да не го въведем, това е правилно, но оттук възниква една сериозна бележка.
Затова ще Ви кажа защо ние ще гласуваме „въздържал се“ на този етап, освен ако Вие не дадете някаква примерна таблица до заседанието на правителството, за кое? Вижте сега колеги от финансите, Вие не може тук на две-три места ми казвате, че няма как сега да сметнете. Дайте ни някаква прогноза какъв ще е ефектът върху бюджета.
Всички тези гръцки фирми тук, които са се преместили, на доста от тях сега им се свива възможността да маневрират с данъците. Ще има ли някакви ефекти върху бюджетните приходи на България, някаква прогноза, нещо да направите? Защото се правят промени в редица закони, свързани с преки и косвени данъци, извинявайте, няма нито едно число за бюджетните приходи. Това сме го говорили хиляда пъти.
Госпожо Председател, окажете натиск на Министерството, ако обичат, докато влезе в парламента… Аз разбирам, дайте някаква прогнозна таблица, някаква експертна оценка по бюджетни приходи, какъв ще е ефектът? Как да подкрепим нещо, което ние не знаем какъв ще е ефектът върху бюджета? Защото аз Ви казвам: логично погледнато тези директиви не са направени за страни като България. Те са направени големите котки да си приберат парите. Това не е ли ясно? Не че сме против или ще го спрем, защото в крайна сметка трябва да има справедливост – кой където прави парите, там да плаща данъци. Просто въпросът ми е колегиален и приятелски: направете някакви разчети, дайте прогнозни. Никой няма да иска да правите с точност до запетая, сигурно ще има някакви отклонения от тези числа, ама, все пак, е Министерство на финансите – дайте някакви числа. Това ми е съображението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Други колеги?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ: Една кратка реакция по таксовите отпадъци, ако позволите. Пример: в момента на частно депо близко до София един тон отпадъци, закаран с Ваш транспорт, депонирането струва 25 лв. на тон. Общите разходи, които прави Столична община за тон битови отпадъци с всички компоненти, е 600 лв. Има общини, които надхвърлят това число два-три пъти. Така че нашето предложение е абсолютно обосновано. Става дума за едно и също количество отпадъци – без значение е в каква посока и с каква технология се транспортират и се третират, така че няма никакъв разумен аргумент двата компонента да бъдат разделени. Единият да бъде задължение на общината по такса битови отпадъци, а за другия да бъде дадена възможност за сключване на съответен договор. Това са нашите просто съображения, които и друг път сме подчертавали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги искат ли думата?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости! Ние от парламентарната група на ВОЛЯ ще подкрепим Законопроекта, но имаме резерви точно към текстовете, които бяха коментирани тук от нашите гости – текстът, който приравнява като доставка на стока, прехвърлянето на акции и дялове. От мотивите се вижда, че Министерството на финансите с този законопроект иска да избегне злоупотреби с ДДС от покупко-продажба на имоти, но според нас предложените текстове са неясни и не е дефинирано какво всъщност следва да е „доставка със стока“, тъй като се говори за нов недвижим имот, а в Закона за ДДС е дефинирано това понятие като „нови сгради“, не става ясно дали УПИ попада в тази регулация за продажба на акции и дялове. Също така не е дефинирана и „данъчна основа“ за тази доставка, не става ясно върху какво ще следва да се начисли ДДС? Другите резерви са пак за коментираните текстове – за последователно извършване на еднородна дейност в един и същ обект.
Ясно е, че по този начин наистина има злоупотреби в тази посока за избягване на ДДС, но според нас тези текстове не биха могли да доведат до практически проблеми при прилагането им, тъй като ще има спорове дали дейността е еднородна и също така относно свързаността на лицата. Безспорно ясна е целта на борбата със сивата икономика, но тук по-скоро би следвало да се помисли за увеличаване на прага за регистрация по ДДС, тъй като сегашният праг 50 хил. лв. е въведен през 2003 г. и не отразява промените в икономическата ситуация в страната, както и да се има предвид обстоятелството, че допустимият праг в Европейския съюз за малки предприятия е 100 хил. евро. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други колеги?
Аз искам също да кажа две думи по повод на тези два текста, за които господин Бранков спомена, и госпожа Христова.
По отношение на чл. 96 мисля, че мярката трябва да бъде подкрепена, защото това стана национален спорт, даже има големи, известни на всички сладкарници, които продължават да не са регистрирани по ДДС и НАП са безсилни, тъй като актовете им не могат да издържат в съда. Но, от друга страна, ми се иска колегите да помислят между първо и второ четене за някакво допълнение към текста, с което да гарантираме на онези малки бизнеси, които биха попаднали в този доста широк обхват, но не биха могли да изпълнят изискванията да вземат оборота от предходните и така нататък, защото е по някакви причини, които ги възпрепятстват. Притеснявам се за някаква част, която би попаднала в обхвата на тази разпоредба – малък бизнес, който не би могъл да се справи с това. Мисля, че трябва да помислим в тази посока за някакво допълнение към текста.
Колкото – по отношение на акциите, аз лично съм изключително скептично настроена. Защото мотивът за прехвърлянето на акции като прехвърляне на стока, в случаите когато имаме недвижим имот вътре или сграда, както е текстът, има за цел да се спрат измамите с прехвърляне на тези имоти и в крайна сметка за ползване на тези имоти от физически лица за техните лични нужди. Схемата е ясна – апортира се имот в ново дружество, доколкото си спомням, би трябвало това дружество пак да се регистрира по ДДС, ние въведохме такава разпоредба преди няколко години, тоест новото дружество, собственик на въпросния имот или апартамент, или каквото е там – сграда, също е регистрирано по ДДС и оттук нататък, ако този имот се ползва от неговия собствения, също имаме разпоредби, и то не малко, които тук на тази маса сме дискутирали, и по медиите – за личното потребление. И ако той наистина се ползва за лично потребление, има основание да се начислява ДДС на това потребление или пък да се направи корекция на данъчен кредит съобразно изискванията на Закона и правилата, които има.
Така че в този смисъл мисля, че НАП има достатъчно механизми в това отношение, ако целта е именно да се предотврати личното потребление, защото това е идеята. Знам какво правят – апортират, след това прехвърлят акциите без ДДС и след това този човек живее със семейството или децата му, или някой друг в този апартамент, който е пар екселанс лично потребление. Така написан текстът ще затрудни изключително много търговския оборот. Вие сте направили някакъв опит да изключите там някои единични бизнеси, които се търгуват на борса и така нататък, но мисля, че не е удачно това с прехвърлянето към Закона за счетоводството. Защото аз си представям една компания, която има сграда, включително тя може да бъде офис сграда или нещо друго, или пък има някакъв недвижим имот, който може да бъде много малка част от активите, които тя притежава и тази малка част да обуслови облагането с ДДС на продажбата на нейните акции. Така че ми се струва, че тук като че ли нямаме достатъчно основание да считаме, че тази мярка ще доведе до някакви големи плюсове за бюджета, а по-скоро би довела до по-негативен ефект върху търговския оборот.
Имате ли други мнения? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.

По втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА КЪМ НАТО ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С РАЗХОДИТЕ ЗА ОТБРАНА НА БЪЛГАРИЯ СЪГЛАСНО КЛАСИФИКАЦИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА НА НАТО, № 954-02-102, ВНЕСЕН ОТ ДОРА ХРИСТОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Госпожа Христова накратко ще ни запознае с мотивите за този проект на решение.
Слушаме Ви.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Мотивите към прочетения от госпожа Стоянова Проект са следните.
„Във връзка със справедливото разпределение на тежестите и отговорностите в Алианса, на срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 – 5 септември 2014 г., всички съюзници поеха ангажимент за нарастване на разходите за отбрана на 2% от брутния си вътрешен продукт, в това число и България. Още в началото на 2018 г. с Решение № 3 на Министерския съвет от 4 януари 2018 г. бе одобрен Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.
С годишните закони за държавния бюджет от 2018 г. се заделят значителни ресурси за отбрана в изпълнение на горецитирания план. В мотивите към Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2019 г. се посочва: че общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839,3 млн. лв., което представлява 1,58% от брутния вътрешен продукт и съответства на определения с Плана процент от брутния вътрешен продукт за настоящата година.
Освен този ресурс, в изпълнение на влезлите в сила международни договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет, беше актуализиран бюджетът на Министерството на отбраната за 2019 г., като разходите му бяха завишени с 2 млрд. 100 млн. лв. за еднократно авансово плащане на цялата сума по договорите с американската страна.
През последните години се констатира, че България чрез Министерството на отбраната е подавала непълна информация за разходите за отбрана към НАТО. От официалните прессъобщения на НАТО във връзка с докладите на разходите за отбрана на страни – членки, навсякъде Република България е посочена със забележка, която показва, че в разходите не са включени разходите за пенсии. В разясненията по повод разходите за отбрана е посочено, че пенсионните плащания, направени директно от правителството на пенсионирани военни и цивилни служители на военни ведомства, трябва да бъдат включени.
Освен в официално публикуваните данни на НАТО, и българският министър-председател при посещението на генералния секретар на НАТО Иенс Столтенберг в България в началото на 2019 г. заяви, че единствената критика към нас е, че само България не включва пенсиите на военнослужещите, като с тези разходи процентът, който България ще отчита, следва да е по-голям. Информация по този повод е публикувана и в сайта на НАТО по повод срещата с българския премиер.
Предложението ни е за необходимостта от одит на подаваната от Република България цялостна информация за разходите за отбрана и коректното й представяне в съответствие с класификацията и изискванията на НАТО и е от важно значение за цялото общество предвид размера на средствата, които се отделят от всички български граждани за тази цел. В тази връзка своевременната проверка в Министерството на отбраната е наложителна и с оглед на коректно подаване на информацията за разходите за отбрана към НАТО“. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Искам да уведомя колегите, че предвид и краткото време, все пак успяхме да консултираме текста на Проекта на решение със Сметната палата. Така че това, което е внесено като Проект на решение, съответно е правилно формулирано и би могло да бъде изпълнено в сроковете, в които е записано. Все пак това е частична проверка, да.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Запознахме се с мотивите към Проекторешението и самото Проекторешение. Касае се за тематичен одит за съответствие, който е с точно формулирана тема: в съответствие на планираните разходи и информацията, която се предоставя за тях към НАТО дали съответства на изискванията на НАТО? Тоест дали се включват всичките разходи, които би следвало да се включват.
Относно срока не мога да дам конкретен отговор, тъй като нямаме представа с какъв обем информация ще работим, но мисля, че ще се справим. До 30 ноември да приключим одита и до 20 декември да Ви представим одитен доклад за резултатите от този одит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Аз също мисля, че е тематичен. Хубаво е, когато четем доклада, да видим на практика какви са изискванията на НАТО, каква е класификацията, кои са видовете разходи, които се изискват по единните стандарти на НАТО и кои са тези, които пък ние отчитаме, къде е разликата, за да коригираме било в плюс, било в минус тази разлика. Затова сега предлагам следния Проект на решение. Той е внесен от госпожа Дора Христова, но аз 6ще предложа в него да се направят две малки корекции.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит на
съответствието на предоставената от Министерството на отбраната
към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата

РЕШИ:

1. Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с планираните разходи за отбрана на България съгласно класификацията и изискванията на НАТО за 2018 г. и 2019 г.
2. Срокът за извършване на одита е до 30 ноември 2019 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 20 декември 2019 г.“
Така е внесен Проектът на решение.
Предлагам: в т. 1 „на Република България“ да отпадне, защото това и друг път сме го правили. Ние говорим за Сметната палата и не е нужно да цитираме „Република България“, и, второто предложение, което правя за промяна, е в т. 3, където срокът „20 декември“ предлагам да е „до 20 декември“, за да има възможност да не се фиксира. В случая се фиксира някаква точна дата „20-ти“. Така че да е „до 20 декември“, което е по-коректното.
Който е съгласен с така направените от мен предложения, моля да гласува.
За – 16, против и въздържал се – няма.
Сега гласуваме Проекта на решение, така както е внесен, с направените корекции.
За – 16, против и въздържал се – няма.
Благодаря.
С това изчерпахме дневния ред на Комисията.
Следващото заседание на Комисията ще е чак на 7 ноември 2019 г.

(Закрито в 15,31 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова