---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 77


На 9 октомври 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45/02.09.2019 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси.
Тя ще премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45 от 2 септември 2019 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Разни.
Има ли предложения за други точки от дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка имаме много гости. От Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и нейни колеги експерти от същата дирекция; Българската народна банка: Десислава Деянова и Мирослава Димова; Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, отговарящ за този закон, както и експерти от Комисията; Централен депозитар: Васил Големански – изпълнителен директор; Агенцията за обществени поръчки: Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, както и други колеги от Агенцията.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 902 01 45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2019 г.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. и приет на първо гласуване на 26 септември 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти“.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя за Закона.
Параграфи 1 и 2 по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието и параграфи 1 и 2.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Параграф 3 – предложение на народния представител Менда Стоянова § 3 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението и предлага да не се подкрепи текстът на вносителя и § 3 да бъде отхвърлен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще ме подсетите ли защо?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би е най-добре Вие да подсетите, вместо аз да се мъча да го обясня.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Тъй като е експертен въпросът, затова си позволявам да отговарям от името на Министерството на финансите като вносител.
Беше изкоментиран въпросът допълнително, тъй като това са едни текстове, които произтичат от насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари, които допълнително поясняват какво влиза във финансовите инструменти, които произтичат от Директива 2014/65, но тъй като няма изменение на основния текст на Директивата, от чисто юридическа гледна точка, от правно-технически считаме, че е по-добре да отпадне това допълнително пояснение. То ще се има предвид от Комисията за финансов надзор при прилагане на текстовете, каквато е идеята на насоките – всъщност при прилагането да се имат предвид тези допълнителни пояснения, които бяха внесени в § 3. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Точно така, да. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Приемаме забележката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 3 да бъде отхвърлен.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3, като тук се добавят едни скобки – това са абревиатурите.
Гласуваме § 4 с така направените промени.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 5. Тя е техническа.
Гласуваме § 5 по редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 5 е приет.
Параграф 6 по вносител, който става § 5.
Гласуваме.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 7 – предложение на народния представител Валентин Ламбев.
Работната група не подкрепя предложението и предлага редакция на § 7, който става § 6.
Ние го гледахме с господин Ламбев и считаме, че това, което той е направил като предложение, всъщност ограничава допълнително основния текст и затова няма да го подкрепим. Все пак до утре нека той да си направи допълнителна консултация с този текст. Ако има някакви проблеми, в залата утре ще го коментираме.
Гласуваме предложението на господин Ламбев.
За – 6, против – няма, въздържали се – останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 8, § 9 с редакция на работната група, която е правно техническа, параграфи 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21. Всичко е по вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфите.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 22 по вносител. Виждате тук има дребни редакции – наименованието се заменя със заглавието. Няма за какво да ги коментираме.
Параграф 23 по същество е по вносител.
Гласуваме параграфи 22 и 23 по вносител.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 24 – предложение на Менда Стоянова, и то е редакционно за § 24, който става § 23.
Гласуваме § 24 по вносител с редакционното предложение.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфи 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36 и 37 по вносител.
Гласуваме анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 38, който става съответно § 37.
Параграф 39 по същия начин – с редакционна корекция от работната група.
Параграф 40 по вносител.
Параграф 41 по вносител с редакционна корекция.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме анблок тези параграфи.
За – всички, против и въздържали се – няма.
И сега имаме параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48 по вносител.
Гласуваме анблок параграфите.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 49 е цял нов Дял пети, който параграф е изцяло по вносител, като тук работната група е направила дребни корекции в текстовете, които не са по същество.
Изказвания по този параграф, включително и от гостите? Очакваме, ако има нещо, да реагирате.
Гласуваме § 49 в редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 49. Това мисля, че беше предложение на браншовата организация, което е прието.
Параграфи 50, 51, 52, 53 и 54 по вносител.
Гласуваме анблок новия параграф 49 и параграфи от 50 до 54 по вносител.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 55, като в т. 1, виждате, има корекция по отношение на препратките.
Гласуваме параграфа в редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 56 също е по вносител с редакционна промяна.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля да погледнете стр. 25. Предния път не стана дума, това не го засегнахме, но прави впечатление изумителна разлика в глобите, които трябва да правят. Обърнете внимание, за нарушения по ал. 1 – от 30 хиляди до 10 млн. лв. някой ще решава. За нарушения по ал. 2 – при това става дума за повторно нарушение – от някакви си 10 хиляди на 10 милиона, от 15 хиляди на 10 милиона. Много настоявам да го прегледаме още веднъж, защото това са колосални разлики и обръщам внимание, че е при повторно нарушение.
Ама, чакайте, ние какво се церемоним с тях? Един път прави нарушение и го глобяваме; пак прави нарушение и идва на 10 хил. лв. или на 10 милиона. Винаги съм казвал, че тук започват едни разговори: „Какво правим сега?“. Лично мен много ме притесняват тези колосални разлики. Ако може, да обясните.
Молбата ми е да се преразгледат тези числа и да увеличим долната граница. В крайна сметка, който е нарушител, особено втори път, трети път, идват 10 хил. лв., или 10 милиона. Това е притеснително. Обяснете го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заради размера, предполагам, на самия посредник.
МАРИЯ ФИЛИПОВА: В Регламент № 909 изрично е посочен минимумът и затова при повторност ние не можем… (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Минимумът на максимума.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли юрист от КФН?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Да, ето колегите. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
МИЛЕН МИЛЕВ: Не, минимумът на санкциите, които са посочени, е съобразен с националната специфика на капиталовия пазар. Минимумът в момента, който разглеждаме тук, е оставен на държавата членка. В правомощие на държавата членка е да определи минимума. Вие като народни представители може да прецените какъвто искате минимум, а максимумът е по регламент и сме взели минимума на максимума по регламент, който госпожа Филипова каза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи по регламент минималната от максималните глоби е 10 милиона. Тоест ние не можем да я повишим, но все пак зависи от размера на въпросния посредник. Може би тук браншът трябва да се намеси и някой да обясни колко е голяма разликата между един малък и един голям посредник.
МИЛЕН МИЛЕВ: Само да внесем едно пояснение – разглежданият чл. 294а касае само нарушения по Регламент № 909 – централните депозитари на ценни книжа. (Реплики.) На инвестиционните посредници.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Големански, обяснете.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: По Регламент № 909 се касае за нарушения, които Централен депозитар или негов служител може да направи, и това са глоби, които се налагат на Централен депозитар. В това отношение капиталовият ни пазар наистина не е голям. Дневният оборот виждате, че на моменти пада под 500 хил. лв., което е много, много малко. Годишният оборот на Централен депозитар е 2 млн. лв. – оборот, не говоря печалба. Средна печалба на година излиза около 100 – 150 хил. лв., така че приходът на Централен депозитар е това като финанси. Една глоба от 50 хиляди наистина е сравнително…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това нарушение какво касае?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Различни дейности – неизвършване, отказване на данни и така нататък, изтичания, нарушаване на сетълмент процес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да си ги оставим така. Това 10 милиона е непостижимо. При 2 милиона оборот…
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Капиталът на Централен депозитар към момента е 4 млн. 500 хил. лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но оборотът Ви е 2 милиона.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква глоба от 10 милиона?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Не, казвам, че дори глоба от 10 милиона би фалирала Централен депозитар. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, съгласна съм с теб, но въпросът е: какви са тези нарушения? Аз това исках да разбера.
МИЛЕН МИЛЕВ: Отново да уточним, санкциите, които господин Гечев визира, са за физически лица по ал. 5. В ал. 6, където са доста по големи санкциите, те са за юридическите лица. И там са от 50 хиляди, от 20 хиляди. (Реплики.) Да, това е така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Хайде да направи така: до второ четене в пленарната зала…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Утре сутринта номер първи в дневния ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: … да сме сигурни утре какво гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За едно физическо лице, работещо в Централен депозитар…
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Средната работна заплата в Централен депозитар е около 2 хил. лв.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Добре, не може ли да бъде „до 10 милиона“? Да няма долната граница, защото така прави впечатление, че е много голяма. (Реплики.) Да, но като е до 10 милиона, може и да е…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, защото въпросът е важен. Тогава аз питам юристите да ми обяснят – тази европейска директива, ако това е така, че някой работи в Депозитара и е вземал 3 хил. лв. или 5 хил. лв., чудя се тези 10 млн. лв. Европа за кого ги е предвидила? Да не би някой в Депозитара в Хамбург или във Франкфурт да работи за 100 милиона?! Нещо не е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Големански, моля обяснете за депозитарите във Франкфурт и Хамбург.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: В Европейския съюз има доста голямо, как да кажа, при нас е едно, във Франкфурт например в Clearstream заплатите са съвсем различни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ама не може да бъде 10 милиона глоба на физическо лице.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Мениджър директор може и на година да изважда толкова.
РУМЕН ГЕЧЕВ: На какво директор?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Управляващият директор на Clearstream. Има голямо разделение в пазара. Ние сме може би една хилядна от пазара на…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще вляза в интернет и ще проверя, но е притеснително това, което чувам. Нещо не е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, при тази ситуация и 30 хил. лв. не са малко като минимум.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На физическо лице. Говорим глоба на физическо лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тридесет, как. За ал. 1 е 30.
РЕПЛИКА: Това е при повторност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И 10 има, ама…
МИЛЕН МИЛЕВ: При първоначално – 10, 5.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Госпожо Стоянова, благодаря.
Само да поясним за максимума, който е 10-те милиона.
В сферата на финансовите услуги във всичките ни актове, които са директиви и регламенти, е единен този минимум на максимума от 5 млн. евро. Тоест там няма такова съобразяване с конкретната специфика на акта. Във всичките е този минимум от 5 милиона, а той беше въведен преди няколко години и при всяко приемане на законопроект в тази комисия обсъждаме въпроса със санкциите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз ще си проверя в интернет, но ще Ви помоля да ни помогнете до утре със следното. Както винаги, интересувам се като народен представител да проверите и да ни кажете, и другите колеги сигурно се интересуват, как е в другите страни и народи – колко е минимумът? В Румъния, в Унгария? Винаги сме искали такова нещо, разберете. Тук се чудим. Проверете и кажете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам още един въпрос, не знам дали ще може да отговорите. Всъщност каква размерна щета може да се нанесе от едно такова нарушение, за да търсим някаква корелация в нашите условия, защото във Франкфурт не знам колко е щетата? (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
МИЛЕН МИЛЕВ: Да отговоря за щетата, която може да се нанесе. Да не говорим за щета, а да говорим за извършване на нарушение, и по точно едно физическо лице може да създаде заблуда и да започне да извършва стопанска дейност в нарушение на Регламента и затова ще бъде санкционирано физическото лице, ако не отговаря на изискванията на Регламента.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Точно това е, че ако като служител на Депозитара той си позволи да има друга дейност, което е в нарушение, за такива нарушения говорим.
Другият тип нарушения са изтичане на информация, неприключване на сетълмент поради виновно поведение на лицето и така нататък.
РЕПЛИКА: На невписване на обстоятелства по заявления?
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: Да, да го кажем и така. Тоест, ако лицето недобросъвестно подходи, освен уволнението му, което ще е дисциплинарната мярка, би следвало да има и глоба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не знам дали за други служители някъде има подобни глоби, да не кажа никъде, нали? (Реплика.)
Да, те си носят отговорността по Кодекса на труда.
Давайте да продължаваме.
Аз смятам, че тези минимуми са доста височки. Това е моето мнение.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ: И ние така смятаме, но…
МИЛЕН МИЛЕВ: В сега действащия Закон за пазарите на финансови инструменти за физически лица, които извършват нарушения на закона, максимумът е 10 милиона. За физически лица в действащия закон!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, нека да си бъде максимумът колкото иска милиони по Регламент. Ние говорим за минимума, а не за максимума. (Реплики.) Да, разбирам.
Добре, но за мен за едно физическо лице, което прави нарушение в която и да било администрация, няма предвидена толкова висока глоба, така че да вдигаме още тази глоба, ми се струва нереално за възможността тя да бъде понесена. Защото то не е въпросът да му кажеш: 10 милиона, а той никога не ги е и сънувал тези пари.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Вие, ако имате информация, след като това са действащите размери в момента, има ли наложени санкции досега по тях?
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Наложени санкции в максимален размер няма до момента, но това са нови текстове, а по действащия към момента ЗПФИ санкциите, които се налагат, се преценяват с оглед степента на извършването в неговата повторност и обществената опасност. (Реплика от народния представител Георги Търновалийски.)
Това се преценява. При първо нарушение обикновено се налагат в долната граница – две, три хиляди в зависимост от степента, като при повторност в рамките на същата година или в рамките на някакъв обозрим период, който е по-кратък, се преценява. Да, до 5 хиляди са санкциите, които се налагат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих разсъждавала така, понеже така или иначе го вдигнахме. Една санкция има смисъл и ефект, ако тя бъде платена и бъде поносима от въпросния нарушител. Това е единият аспект.
Вторият аспект – да преценим колко е тази поносимост. Ако въпросният нарушител получава 2 хил. лв. заплата, 30 хил. лв. си е сериозно дори като минимум. Но тук затова поставям въпроса: с това свое нарушение той би ли могъл да направи такава далавера, че да се облагодетелства, примерно да изкара 20 милиона? Затова нека да видим за какви нарушения става дума. Според мен не може, защото тези нарушения, за които става дума, нека да ги видим в чл. 16, чл. 25 и чл. 54 от Регламента. Кои са тези нарушения? Я извадете Регламента и ми ги прочетете. Нали за тях говорим?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре де, ама как Европа е преценила…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стига с тази Европа. Ние имаме 2 милиона оборот на целия Депозитар.
Членове 16, 25 и 54. Какви са тези нарушения, които, като ги направи, в условията на нашия пазар ще се облагодетелства със сума по висока от 30 хил. лв. и той ще е на далавера да си плати глобата?! Казано по друг начин, ако разсъждаваме така.
Приемаш ли това разсъждение?
МИЛЕН МИЛЕВ: Член 16 изисква да се предоставят услуги, като централен…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Зависи каква е възможността.
МИЛЕН МИЛЕВ: По първата хипотеза, която повдигнахте, чл. 16 от Регламента изисква лицата, които предоставят услуги като Централен депозитар на ценни книжа, да имат издаден лиценз от съответния компетентен орган на държавата членка. (Реплики.)
МАРИЯ ФИЛИПОВА: Не, в случая административнонаказателната отговорност е за лице, което осъществява такава дейност без да има лиценз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В нашия случай лицензът е на Централния…
МИЛЕН МИЛЕВ: В тези случаи санкцията се налага и на физическото лице, което управлява институцията. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако Вие нямате лиценз и вземете да правите тази дейност, ще получите санкция, само че Вие имате лиценз. Въпросът е: може ли някой друг да се направи на Централен депозитар и без лиценз да започне да прави тези дейности?
МИЛЕН МИЛЕВ: Много е трудно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дайте да видим чл. 25.
МИЛЕН МИЛЕВ: Член 25 отново е за лиценза, само че за централни депозитари от трети държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Същото. Тук говорим за случаи, в които някой се прави на Централен депозитар, без да е такъв и, видиш ли, събере купища клиенти, дето викат: „Оууу, ти си Централен депозитар!“.
Сега чл. 54.
МИЛЕН МИЛЕВ: Член 54 отново е за лицензиране – за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип от Централен депозитар.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да действаме.
Гласуваме § 56.
Против – няма, въздържали се – 6, за – останалите.
Текстът е приет.
Параграфи 57, 58, 59 по вносител, „Преходни и заключителни“ като наименование.
Гласуваме анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
По § 60 Менда Стоянова е направила едно предложение, което е прието от работната група, и има редакция на работната група за § 60.
Има ли въпроси? Няма.
Гласуваме § 60 в редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграфи 61, 62, 63, 64 и 65 по вносител.
Гласуваме анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 66 също е по вносител, с редакция на работната група.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, една информация, защото бързо прелистваме. Само като информация, няма да загубим много време.
Тук на страница 47, в чл. 221а, тук пък гледам някакви хубави изменения – от 30 хил. лв. на 4 милиона, от 50 хиляди на 20 милиона. Ако някой може да ни обясни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сигурно Регламента въвеждат.
Слушам Ви.
МИЛЕН МИЛЕВ: Отново по Регламента се променят санкциите – максималният размер, за да съответстват на Регламента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест тук санкциите са вдигнати?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Максималният размер на санкциите е вдигнат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Много добре. „За“ съм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подкрепяш. (Реплики.)
Гласуваме § 66.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 67 – предложение на Менда Стоянова, което работната група е подкрепила. (Реплики.)
Българската народна банка ще ни го обясни, за да може народният представител Менда Стоянова да го припознае по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Кой ще ни обясни § 67, т. 6, буква „б“?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ДЕЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, както знаете, продължава процесът по установяване на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка, и в контекста на този процес съществен елемент е правният преглед, който колегите от Европейската централна банка продължават да извършват по отношение на нашето законодателство.
В този контекст са направили преглед по отношение на размерите на санкциите, които Европейската централна банка следва да прилага след установяване на тясно сътрудничество, след като решението за установяване на тясно сътрудничество влезе в сила. В този смисъл Европейската централна банка следва да разполага със своя пълен инструментариум, така както е заложен в Регламента за Единния надзорен механизъм, в това число и размерите на санкциите, които би могла да налага по отношение на значими институции, които ще бъдат нейни поднадзорни лица, разбира се, в контекста на спецификата на тясното сътрудничество, минавайки през актове на Централната банка, което е спецификата на тясното сътрудничество и на механизма. В този смисъл предложените изменения, които виждате пред Вас, касаят няколко основни направления. Първото е обезпечаване на възможността да бъдат налагани санкции не само по отношение на нарушения на законодателството, но също така и в случаите, в които става въпрос за неизпълнение на индивидуални административни актове, издадени от Българската народна банка в случаите на тясно сътрудничество, тоест съгласно указанията на Европейската централна банка.
Вторият аспект, който виждате в предложените промени, е размерите на тези санкции, които могат да бъдат налагани, като те са изцяло съобразени с предвидените в Регламента за Единния надзорен механизъм.
И третото изменение, което виждате пред себе си, е свързано с периода, в който едно нарушение може да бъде установено, което по нашия закон в момента е шест месеца, но поради сложността на установяване на тези нарушения, както и предвиденият малко по-дълъг срок, който Европейската централна банка прилага на една година, пред Вас има предложение този срок да бъде съответно увеличен.
Това са накратко предложенията, които са изложени. Оставам на разположение за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук имаме въпрос. Има ли представител на Асоциацията на търговските банки? Те имат ли становище по този въпрос?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те бяха в работната група, нали? (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Били ли са в работната група? Има ли писмено становище от Асоциацията?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има писмено становище, да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То положително ли е?
ВЕСЕЛА ШИКОВА: Положително е, да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друго?
В такъв случай гласуваме направо окончателната редакция на § 67.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграфи 68 и 69 по вносител.
Гласуваме двата параграфа анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 70 – предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено, и съответната редакция на § 70, която общо взето е техническа: думите „Централния депозитар“ се заменят с „централния регистър на ценни книжа“.
Гласуваме § 70 в редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфи 71, 72 и 73 по вносител.
Гласуваме анблок тези параграфи.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 74 по редакция на работната група.
Гласуваме § 74.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 75 по вносител.
Гласуваме § 75.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нови параграфи 75а, 75б и 75в, което работната група подкрепя.
Въпроси, изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме нови параграфи 76, 77, 78 и 79.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 76 по вносител, § 77 по вносител с корекция на работната група.
Гласуваме ги анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Предложение за нов параграф 77а. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Да, то е отразено в § 79, който гласувахме.
Параграф 78 по вносител с предложение на Менда Стоянова как да се измени влизането в сила.
Въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, но тук възникна един въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Слушам Ви, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Според Закона за обществените поръчки трябва да има централизирана електронна платформа от 1 ноември 2019 г. Това, което сега е записано…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, удължава се срокът, ако е по график.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А графикът къде е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Графикът ще бъде изготвен от Министерския съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тия дни около Нова година.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нали веднъж го удължихме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Сега отново го удължаваме и ще влиза постепенно, поетапно по график. Първи в този график ще бъдат Министерството на финансите.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Но те нямат обществени поръчки, колкото останалите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да нямат?! (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Повече да не го променяме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че няма представен график, нали така?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма график, да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест какво гласуваме – нещо, което го няма? Кой график?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние гласуваме да направят график. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Да отбележим ли, че по този текст – за графика, Вие сте против?
РУМЕН ГЕЧЕВ: За графика сме против, защото няма график.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Връщам се на параграфи 76, 77, 78 и 79. Предлагам от тези параграфи да се гласува отделно § 77.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Повторно гласуваме § 77 отделно.
Против – 6, въздържал се – 1, за – останалите.
Параграфът е приет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знам как няма график?! Това е уникално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така сме – за.
Параграфи 76, 78 и 79 ги гласуваме анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Така коректно ли е?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Коректно е.
Последният параграф е за влизането в сила на Закона, а именно § 78, който става § 82.
Имате ли въпроси и предложения? Няма.
Гласуваме последния параграф.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфът е приет.

По точка „Разни“, уважаеми колеги, утре ще имаме пак Комисия. Получихте всички Закона за корпоративното подоходно облагане още миналата седмица, така че утре ще трябва да го гледаме.
Благодаря на всички присъстващи, както и за работата им в работната група.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова