---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 81

На 21ноември 2019 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62 от 14 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61 от 8 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58 от 5 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на Инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27 от 12 ноември 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62 от 14 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61 от 8 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58 от 5 ноември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на Инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27 от 12 ноември 2019г.
Други предложения? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.




Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС,
№ 902-01-62 ОТ 14 НОЕМВРИ 2019Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, ще ни го представи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености.
Директивата е приета по време на нашето председателство през 2018г. Нейните разпоредби следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2019 г. и да влязат в сила от 1 юли 2020г.
Основната цел на новите правила е противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим, както и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения.
Предложените промени в ДОПК отговарят на необходимостта от прозрачност в областта на данъците, която е предварително условие за ефективна борба срещу избягването и отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране.
Липсата на прозрачност улеснява дейността на определени лица, които участват в създаването, предлагането и прилагането на агресивни схеми за данъчно планиране с трансграничен ефект. Получаването на тази информация на ранен етап още преди тяхното прилагане ще позволи на държавите членки да анализират своевременно вредните данъчни практики и да отстранят пропуските или недостатъците в данъчното си законодателство.
Засилването на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, и подобряването на правилата за данъчна прозрачност, са сред политическите приоритети и на Европейския съюз. В тази връзка се въвежда Механизъм за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, при които съществува потенциален риск от избягване на данъчно облагане от консултанти или данъчно задължени лица на изпълнителния директор на НАП, като предоставената информация за схемите ще бъде обменяна по реда на автоматичния обмен на информация с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз.
Изпълнителният директор на НАП е компетентен орган за България по смисъла на ДОПК за целите на автоматичния обмен на информация, осъществяван между държавите членки.
Информация за целите на автоматичния обмен по ДОПК ще се предоставя само за трансгранични данъчни схеми, които попадат в поне една от категориите, описани в Законопроекта чрез характеристики, които определят схемите като потенциално свързани с агресивно данъчно планиране.
Важен елемент на данъчната схема е трансграничният характер, тоест схемата да засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава. Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите, които изготвят, предлагат, организират или управляват прилагането на такива трансгранични схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, или които са поели задължение да предоставят пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.
В определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, чиста Директива е. Няма нищо друго, освен текстовете по Директивата.
Имате думата за въпроси. От гостите, ако има желаещи? Сложна е материята, но тепърва ще се обучават всички по нея.
Госпожо Петкова, да ни обясните с консултантите как стоят нещата. Кои са точно тези консултанти, които трябва да докладват за тези схеми? Притеснявам се да не е твърде широк обхватът и в това определение да се обхванат абсолютно всички счетоводни къщи, които обслужват фирмите и които евентуално биха попаднали в този обхват.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Накратко, по принцип ще представя и каква беше идеята. Всъщност ще се обменя информация само за трансгранични схеми, тоест това, когато обхваща две или три държави, тоест за вътрешни схеми не се прилага. Идеята на оповестяването е, че се ползват недостатъци в законодателството, примерно на различни държави, с цел да се избегне облагане. Ще дам един пример.
Например при сделки между свързани лица. Лихвата при отпуснат заем трябва да е пазарната лихва. Ние си прилагаме пазарната лихва, но Австрия, с цел да облекчи малкия и средния бизнес, е въвела правило, че за сделки между свързани лица се приема, че пазарната лихва е 5%. Това е прието със законодателството, има такава възможност. Примерно, българско лице предоставя заем на австрийско дружество, то отчита разход 5%, а тук при нас приходът е 3%. Да, разликата от 2% остава необлагаема, тоест схемите винаги са направени с цел да се използва не еднаквото третиране за данъчни цели в различните държави, за да се избегне данъчно облагане. Всъщност всички тези консултанти – те могат да бъдат адвокати, консултантски фирми, могат да бъдат счетоводни фирми, които разработват такава схема, са длъжни да я оповестят, освен ако не ги пази професионална тайна и съответно данъчно задълженото лице трябва да оповести схемата. Като идеята е схемата да се оповести, тъй като това е легална схема, тоест законът го позволява. Идеята е да се анализира къде са пропуските в закона и да се предложат съответните законодателни изменения, за да не може да се ползват различията в данъчните закони за такива схеми. Това е основната идея. Така че само тези, които разработват такива схеми, са длъжни да ги оповестяват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А ако не ги оповестят, кой ще го установи и какво ще им се случи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност НАП го установява и е предвидена санкция за неоповестяването. (Реплики извън микрофоните.)
Обменът е автоматичен, но за да има автоматичен обмен с други държави, схемата трябва да бъде оповестена. Първо, кои държави са засегнати, оповестява се пред НАП и в зависимост от това кой има задължението да я оповести. Ако консултантът има задължението да я оповести, той ще бъде санкциониран. Ако има задължение, както е по закон – данъчно задълженото лице, защото има определени случаи, в които е предвидено данъчно задълженото лице, съответно то ще бъде санкционирано. Схемата може и да не бъде оповестена, но по принцип НАП би могла да я установи, тъй като може по линия на автоматичния обмен на информацията, те в един момент могат да получат информация за схемата. (Реплика извън микрофоните.)
Санкциите са от две хиляди до пет и при повторност – от пет до десет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това е малко неразбираемо за нас. Хем да оповестиш легална схема, законна схема – ти не си тръгнал чрез нея да укриваш данъци, хем да те санкционират, ако решат, че има такава схема, пък ти не си я оповестил.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Данъчен ефект има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но той е законен. Той не е укрит данък
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Идеята е, ако се установи примерно, че някой ползва наши пропуски в закона – може да е чуждестранно дружество, което да ползва пропуски в нашия закон. Идеята е да се промени законодателството, за да не може в бъдеще да се ползва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички тези лица, които са задължени да докладват за подобни схеми, трябва да ги оповестяват, но разглеждайки ги от гледна точка на пропуски в нашето законодателство, а не от гледна точка на пропуски в законодателството на държавата хикс.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Цялата схема се знае, тя започва от България…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой я знае?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Който я разработва.
Много често се ползват спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Примерно наша спогодба с Русия – облагането примерно на дивидентите е 10 или 15%, примерно, тъй като ако се приложи спогодбата има данък, заобикаля се, като се минава примерно спогодба България – Холандия, Холандия – Русия. И при двете е нулево облагането. Това е една типична схема за отклонение от облагане.
РЕПЛИКА: Къде е пропускът?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Пропускът примерно е, че по новите указания на ОИСР, трябва да се включват в спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане специално разпоредби, че всъщност, ако има така наречения трити шопинг (treaty shopping), съответно да не могат да се ползват преференциите, които се дават по съответната спогодба. Има варианти, да. Защото може да се установи, просто се ползва някакво дружество, пощенска кутия в Холандия, с цел да се заобиколи примерно българо-руската спогодба и се минава през две или три спогодби, за да има нулево облагане. Така че това се знае. Направена е схемата, точно това е схемата. Законодателството е анализирано и всичките тези законодателства, за да се направи схемата. То не е така, сяда човек и я прави. Това е анализирано предварително. Има такива консултанти, които се занимават само с това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е ясно, и те няма сами да отидат да докладват, защото това е хлябът им.
Да не стане така, че в резултат на проверките на НАП да бъдат глобявани други субекти извън разработчиците на схемата, защото те работят с тази схема, прилагайки я, осчетоводявайки документите по този начин. По един или друг начин те също разбират и знаят за тази схема. Тук си мисля, че би могло, отивайки НАП и констатирайки, че предприятието хикс прилага подобна схема, независимо че разработчикът на тази схема не е докладвал, независимо че предприятието не е докладвало, видиш ли, да речем, счетоводителят, който осчетоводява документите и също я вижда тази схема по документи, се явява в ролята на въпросния консултант. Това беше контекстът на моя въпрос.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Защото самият консултант е задължен. Всъщност само ако го пази професионална тайна, тогава лицето, което е потребителят на схемата, тогава той има задължение да я оповестява. Във всички останали случаи е този, който разработва схемата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
ДОРА ХРИСТОВА: Аз искам да попитам: по какъв начин става това оповестяване и има ли заложени срокове?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всъщност са заложени сроковете, в определен формат се оповестява, всяка схема получава номер. Освен това може схемата да бъде разработена като масова схема, примерно да не е за едно данъчно задължено лице, а за десет данъчно задължени лица. Съответно консултантът оповестява за всички лица, на които е предоставена схемата.
Предвидено е в годишната декларация лицето, което е получател на схемата, ако е ползвало схемата за съответната година, съответно да отбележи, че я е ползвало. Например едно лице може да си е купило схема, но никога да не я ползва. Всъщност не е необходимо администрацията да влиза и да проверява лицето, при положение че то на практика не е ползвало схемата. Идеята в декларацията е, че ако то не е ползвало схемата и примерно отметне, че не я е ползвало, ясно, че си я купил, но може би има някакви причини, поради които не е ползвало. Не е необходимо администрацията да го проверява по тази схема, защото то не я е ползвало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.




Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, № 902-01-61 ОТ 8 НОЕМВРИ 2019Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Кой ще докладва?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
С предлаганите изменения и допълнения в Закона за платежните услуги и платежните системи се цели прецизиране на националната правна рамка в областта на платежните услуги, в съответствие със законодателството на Европейския съюз, усъвършенстване на нормативната уредба, с оглед на обезпечаване възможността за ефективно упражняване на платежен надзор и по-добра защита на потребителите на платежни услуги в България.
С предложения проект на ЗИД на ЗПУПС се въвеждат промени, произтичащи както от Директивата за платежните услуги във вътрешния пазар, така и от необходимостта от въвеждане на национални мерки по прилагане на Регламента за пресграничните плащания в евро по отношение на определени такси за пресграничните плащания в Европейския съюз и таксите за превалутиране, който влиза в сила от 15 декември 2019 г.
Последният поставя изискване за изравняването на таксите за пресгранични плащания в евро в рамките на Европейския съюз, с тези за плащания в лева в страната, които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането.
В Законопроекта са предвидени и някои други изменения, необходимостта от които е установена в рамките на упражняването на платежния надзор и в резултат на натрупаната практика.
Най-съществените от тях са: въвеждане на забрана, лице което не притежава лиценз за извършване на дейност по предоставяне на платежни услуги или издаване на електронни пари, да използва своето наименование в рекламната си или в друга дейност думи, означаващи извършване на такава дейност.
Дадена е възможност за надзорния орган регулярно да получава информация за дейността на доставчици, които извършват услуги в ограничена мрежа, или доставчици на електронни съобщителни мрежи.
Предвидени са мерки за уведомяване на обществеността при издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция или дружество за електронни пари. Поясняват се и елементите, включвани в изчислението на размера на собствения капитал на платежните институции.
С цел осигуряване на ефективна превенция се предлага увеличение и на размера на предвидените глоби и административни санкции при извършени нарушения на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Предложени са и други промени, които целят подобряване на регулаторната и на нормативната уредба на платежните услуги и на платежните системи, повишаване ефективността на платежния надзор и по-добра защита на потребителите на платежни услуги.
Предлаганият Законопроект не води до въздействие върху държавния бюджет. Промените не са свързани с допълнителни разходи, трансфери или други плащания, както и не се повишават разходите на доставчиците на платежни услуги и на платежните системи. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук са госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ, и колеги от БНБ.
Ако имате въпроси, те могат да се включат.
Някой от гостите?
Заповядайте, господин Жишев.
ЕВГЕНИЙ ЖИШЕВ: Ние от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници сме депозирали едно съвсем кратко становище в Комисията по бюджет и финанси. Понеже се отваря Наказателния кодекс чл. 252, ал. 1, който криминализира извършването на финансови сделки по занятие без лиценз, искаме просто да се прецизира този текст, тъй като за инвестиционните посредници не може да се каже, че те извършват точно финансови сделки. Те извършват инвестиционни услуги и дейности, които са подробно разписани в Закона за пазарите на финансови инструменти като каталог, и по този начин всъщност ще може да се води по-ефективно борба срещу така наречените сиви брокери, които в момента са една много голяма напаст. Те използват новите технологии, преместват се, много са мобилни, създават домейни, сайтове и така нататък, завличат клиенти, не плащат данъци, не плащат такси за надзор на Комисията за финансов надзор.
Предложението го правим във връзка с това, че Комисията за финансов надзор много сериозно и присърце е взела този проблем. При новото ръководство – при господин Атанасов и госпожа Филипова, се направиха много сериозни промени, предлагат се и някои промени в законодателството, които ще направят тази борба по-ефективна. Но за тежки случаи, където има много измамени, завлечени, особено в Договори за разлика, Forex, наказателната репресия ще играе роля. Това всъщност е нашето предложение – да се допълни чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс с извършването на инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, алинеи 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Една скоба, сивите брокери всъщност разрушават и доверието в капиталовия пазар, конкурират нелоялно легитимния бизнес и държавата трябва да разполага с целия арсенал мерки, особено за тежки случаи, където има изтекли вреди и завлечени клиенти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Ще изпратим Вашето писмо за становище на компетентните органи и ще разговаряме отново в работната група по Вашето предложение.
Има ли други въпроси, становища, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61 от 8 ноември 2019г., внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет с единодушие.
Благодаря на гостите по двете точки.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-58 ОТ 5 НОЕМВРИ 2019Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката ще ни го представи. Ние не сме водеща Комисия, но като съпътстваща Комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представяме Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. Този законопроект и тези предложения за изменение са провокирани от доста дълги заседания в Националния икономически съвет заедно с бизнеса, дори беше сформирана работна група към Националния икономически съвет. Частично имаме и консултации със синдикатите, които подкрепят този законопроект.
По-скоро в този законопроект визирам една група от компании в България, предприятия, които са изложени на риск от изтичане на въглерод. Това е една голяма част от енергийно-интензивната индустрия, но и не само.
Каква е причината да стигнем до този законопроект? Това е причина, че българските предприятия в тези сектори се намират в неравностойно положение спрямо техни конкуренти – страни, които са извън Европейския съюз, и има риск тези компании да пренасочат своите производства извън Европейския съюз. А, от друга страна, че голяма част от държавите –членки на Европейския съюз са въвели подобни схеми и българската индустрия в момента е в изключително тежко състояние и не е конкурентоспособна.
Този законопроект намира измерения и в европейското законодателство. С приемането на Директива 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018г., с която е изменена Директива от 2003г., е казано, че държавите членки следва да предприемат финансови мерки в съответствие с втората и четвърта алинея в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителните непреки разходи. Тоест имало е Директива, която е давала препоръки, но в момента Директивата задължава държавите членки да се съобразят с това нещо и да запазят своите индустрии така, че тези индустрии да не отидат навън в трети държави.
Какво се има предвид като индиректни или непреки разходи за квоти и за водородни емисии? Това е свързано с производителите на електрическа енергия – основно ТЕЦ, които правят за закупуване на необходимите им квоти, за да функционират пълноценно и които прехвърлят себестойността на произведената електрическа енергия.
Според европейското право понятието „изтичане на въглерод“ определя перспективата за увеличаване на глобалните емисии, когато европейските предприятия изместват производството си извън Европейския съюз, тъй като не могат да прехвърлят на своите клиенти нарастването на разходите си за електрическа енергия.
Както казах, това е минало през заседание на Националния икономически съвет. Имаме подкрепата и на синдикатите от тези сектори.
Това, което се предвижда е, че тези средства ще минават през фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Финансирането на схемата за държавна помощ ще се осъществи чрез тези приходи от продажба чрез търг на квоти за инсталации. Годишният размер на помощна ще е около 33 млн. лв. или около 4,5% от постъпилите приходи.
От тук нататък какво следва? Следва да разработим съответната схема за нотификация пред Европейската комисия, така че да бъде одобрена такава държавна помощ, което много от държавите – членки на Европейския съюз са направили и предстои разписването на наредба, която е поднормативен акт към Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Това е поредната държавна помощ към големите електропроизводители в България. Бихте ли ни припомнили само фонд „Сигурност на електроенергийната система“ какви други, освен тази помощ плащаме от него, за ВЕИ-тата? Някой от Вас може ли да каже?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Само ще кажа, че тази държавна помощ не е за производителите на енергия, а тя реално ще бъде за промишлеността. Ще помоля колегата-експерт Гриша Захариев да се включи и да каже до тук през Фонда за сигурност на енергийната система какво се подпомага и това ще бъде още една от темите, които ще подпомогне тези промишлености в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно прав сте. Аз неправилно се изразих – за промишлеността е, тъй като цената на тока, по един или друг начин, са калкулирани тези емисии и в крайна сметка ги понася потребителя на електроенергията.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вие вероятно визирате Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, където бенефициери са част от енергоемките индустрии.
Какво мога да кажа? Там на практика индустриите понасят загуби чрез компонентата – задължение към обществото, която плащат, тъй като Националната електрическа компания де факто компенсира преференциите, които се дават на производителите на възобновяема електроенергия. За да се компенсира една част от тези преференции към енергопроизводителите, се облекчава компонентата по отношение енергоинтензивните индустрии основно.
В нашия конкретен случай бих го определил като императивно постановяване на Европейската комисия и Европейския съюз за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии. Както заместник-министър Борисов спомена, а именно, да се ограничи рискът предприятията да изместват производствата си в трети страни, където не са въведени такива строги регулации, каквито в Европейския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моят въпрос беше по-скоро от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – да ни припомните какво обхващаме, но, ако нямате готовност…
ГРИША ЗАХАРИЕВ: На практика това, което казах, се определя – администратор е министърът на енергетиката и готовите заповеди по схемата, която е утвърдена, се изпращат в фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за да направи тези изплащания към фирмите бенефициери.
Имайте предвид, че при определянето на размера на помощта по нашата схема, ние сме се съобразили, тъй като фондът „Сигурност на електроенергийната система“ по силата на Закона за енергетиката има и други задължения, да не нарушим баланса, така че да сведем до минимум тази помощ до засегнатите индустрии по схемата за минимизиране на рисковете за изместване на въглеродни емисии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Госпожа Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, гости и колеги! Аз се опитах да намеря Доклада на водещата комисия, но такъв няма. Предполагам, че не е излязъл, погледнах и оценката на въздействие. Доколкото разбрах от заместник-министъра, той каза: 33 милиона за 190 предприятия трябва да се нотифицира помощта, трябва да има наредба, така ли?
Значи тя не е нотифицирана тази помощ още. След като се нотифицира, трябва да издадете наредба, която е само в един член. Просто има наредба и точка, повече от тази наредба нищо не излиза.
Алинея 2 казва, че схемата, на базата на наредбата, ще се прилага за период от 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г. Значи ние сме сигурни сто процента, че тези 33 милиона трябва да ги предоставим, независимо от времето, в което е необходима една нотификация. По мои спомени тя е пет-шест месеца една нотификация, тоест някак си не се връзват нещата в периода, в който Вие сте си поставили задачата да осъществите това подпомагане като държавна помощ.
Ако може малко повече да ни кажете за наредбата, този срок как е определен и защо го визирате?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, за въпроса.
Истината е, че България, а и грубо казано, е закъсняла с тези мерки и ние в момента реално се движим по препоръките и съгласувано заедно с бизнеса. В Националния икономически съвет имаме съгласуване и с всички заинтересовани ведомства от Министерски съвет. Разбира се, и фактът, че е предложен Законопроект от Министерски съвет, имаме пълното съгласуване и с Министерството на енергетиката, които са отговорни за тази схема.
Безспорен е фактът, че всяка една държавна помощ трябва да мине през нотификация на Европейската комисия, а в момента, в който мине, според мен, ако не бъркам, ще ме коригира колегата, може да има и плащане за този период назад към бизнеса, който в момента наистина се намира в изключително тежко състояние. Дори мога да дам примери и от днешна дата сме информирани, че и в европейски мащаб металургията изпитва много сериозни затруднения. В България също се срещат тези затруднения. Ние трябва да задържим този бизнес и запазването на тези работни места в България. Правим всичко възможно.
Успоредно се работи в момента и по подготовка на материалите за нотификация, и по наредбата, тоест работим успоредно, дори още законът не е приет от Народното събрание. Ние работим и по следващите стъпки, така че да не губим време.
Господин Захариев.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Ако позволите, аз също да кажа в допълнение две неща. Предвидено е наредбата, Механизмът за компенсиране да се прилага от 1 юли. Имайте предвид, че за предишната схема, която коментирахме преди малко, за намаляване на тежестта, там беше със заден срок година и половина, а ние в случая говорим само за няколко месеца.
Вторият пункт е: наистина времето за нотификация не е кратко, но в случая мисля, че ще се случи много по-бързо, защото нещата, така да се каже, са предопределени, тъй като ние няма да доказваме съвместимост с вътрешния пазар, а те са еднозначно определени като потребност с насоките относно някои мерки за държавна помощ в контекста на тази схема за търговия с емисионни квоти, във връзка с която е съобразен и целия механизъм, който е заложен в наредбата, която се издава на основание на Законопроекта.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Срокът по Директивата е 2020г. в края, така ли?
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Крайният срок за прилагане. Тези правила на насоките, за които споменах, важат за времето до 31 декември 2020г.
Ако позволите тук искам да направя едно уточнение по отношение броя на предприятията. Наистина в мотивите беше записано: в рамките на 190 предприятия. Тогава се базирахме на статистически данни за брой предприятия по съответните икономически дейности, които са допустими. Но на следващия етап се установи, че всъщност те ще бъдат доста по-малко – някъде между 50 и 60. Нещата продължават да се уточняват, но окончателната бройка ще дойде, когато се отвори схемата за кандидатстване, но като порядък това ще бъде броят на предприятия, които ще бъдат обхванати със схемата. Благодаря.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Така или иначе има нотификация, това е основание да се изплащат компенсации. Защо е необходима наредба, след като – аз поне, доколкото ми е известно, в Държавен фонд „Земеделие“ нотификациите за държавна помощ са основание да се предоставят средства и няма наредби.
Тук защо е необходима наредба като процедура, може и нещо да съм пропуснала и да има промяна, но наредбата ще повтори на практика нотификацията. Тя няма как да избяга от нея. Каква е целта на наредбата?
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Целта на наредбата е да се определят правилата, реда и условията, при които ще се предоставя тази помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58 от 5 ноември 2019г., внесен от Министерския съвет. (Шум и реплики извън микрофоните.)
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът е приет.

Колеги, преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕГЛЕД НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР), ОТ ДРУГА СТРАНА, № 902-02-27 от 12 ноември 2019г.
Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за пореден път занимаваме Народното събрание с бъдещото членство на България в ОИСР и с мерките, които трябва да изпълним, за да стигнем до него. Като Министерство на икономиката имаме отговорността по отношение на членството ни в Комитета за публични предприятия. Благодаря за това, че Народното събрание прие Закона за публичните предприятия. Работата в ОИСР на българското правителство и на парламента беше оценена високо, така че съвсем скоро очакваме това членство.
Втората тема, с която ние се занимаваме по общата тема за членството ни в ОИСР, това е членството ни в Комитета по инвестиции. Именно заради това днес пред Вас е предложен Законопроектът за ратифициране на Споразумение за извършване на преглед на инвестиционната политика на Република България – между нашата страна и ОИСР. Това е една от стъпките за членство.
Извършването на прегледа на страната ни е, както казвам, задължителна стъпка и то е заложено в Пътната карта за действие на Република България по присъединяването ни към ОИСР, която е приета с Решение № 789 от 20 декември 2017г. на Министерския съвет.
На 18 септември Министерският съвет прие решение, с което се одобри Проекта на споразумение. Съответно, съгласно това, бяха разменени и съответните писма между България и ОИСР. Няма да цитирам кое кога е подписано и как е станала размяната. Мисля, че това не е от съществена важност.
По линия на това, което в момента предлагаме. Извършването на прегледа на инвестиционната политика ще включи няколко основни етапа. Единият е организационен, вторият е създаване на работна група, която ще предостави информация по съответните въпросници. Предвижда се работната група да се срещне в началната фаза на прегледа и да бъдат изяснени обхватът на целите и процесите на прегледа.
На трето място, предоставяне на въпросниците на контактните лица от българска страна, за да се помогне на Секретариата да оцени областите на политиката, засягащи инвестиционният климат, включително усилията на правителството за насърчаване на отговорно бизнес поведение и съответната рестриктивност по отношение на привличането на инвестициите.
Със сигурност работата ни с ОИСР ще допринесе много, ще научим и въведем нови добри практики. Като разход, това което България трябва да направи, Споразумението предвижда, тоест Договорът има клаузи, които регламентират финансови задължения на България. Те са в размер на 300 хиляди евро, които ще бъдат платени от бюджета на Министерството на икономиката, от средствата по Закона за насърчаване на инвестициите. Има определена спешност за това, защото това е бюджетът за тази година и ние наистина отправяме молба към народните представители това да се случи и в рамките на тази година да можем да използваме средствата от тазгодишния бюджет.
Ние не сме координатор на целия процес, където са и Външно, и Министерството на финансите, но общо средствата, които по различните комитети, по различните теми, които са предвидени във финансовата рамка за евентуалното ни бъдещо членство, които са предвидени до 2020г., са в общ размер на 5 млн. 500 хил. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Имате ли въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на Инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27 от 12 ноември 2019г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова