---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси







П Р О Т О К О Л
№ 86

На 30 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64 от 2 декември 2019г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61 от 8 ноември 2019г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Представяне на Годишния доклад на Европейската Сметна палата относно изпълнението на бюджета на Европейския съюз през 2018 г. от госпожа Илиана Иванова – член на Европейската Сметна палата.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64 от 2 декември 2019г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 902-01-61 от 8 ноември 2019г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Представяне на Годишния доклад на Европейската Сметна палата относно изпълнението на бюджета на Европейския съюз през 2018 г. от госпожа Илиана Иванова – член на Европейската Сметна палата.

По точките от дневния ред тук са: от Министерството на финансите – министър Горанов и заместник-министър Маринела Петрова; управителят на централната банка – господин Радев, подуправителят на Българската народна банка – госпожа Нина Стоянова; колеги от Националната агенцията за приходите и Агенция „Митници“; представители на Асоциацията на българските банки; от Института за пазарна икономика – господин Ганев, от Българска стартъп асоциация; от Българска финтек асоциация; и колеги от българската Сметна палата; както и уважаемата професор Христина Вучева.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме заглавието на Закона за изменение и допълнение на валутни закон.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 1 по вносител, има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 1, която е пред Вас.
Изказвания?
Гласуваме § 1 в редакцията на Доклада на работната група.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
По § 2 има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на § 2.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2 в текста, който е пред Вас.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по Доклада на работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за нов § 3, което е подкрепено и съответно Работната група предлага създаването на новия § 3, който е свързан и с предишния § 2. Текстът е пред Вас.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 по доклада на Работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за нов § 4, което е подкрепено от работната група и пред Вас е новият § 4.
Изказвания? Няма. (Реплики извън микрофон.)
Това са принудителните административни мерки – чл. 17, т. 3, където „министър на икономиката“, се заменя с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“, където я има разписана цялата процедура за тези мерки, и е по-добре той да ги изпълнява. (Реплики извън микрофон.) Естествено, Работната група работи с участници от всички институции, които касаят текстовете.
Моля, който е „за“ да гласува за § 4.
За – 20, против и въздържали се – няма.
По § 2 по вносител има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за изменение в § 2, което е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 2, който става § 5 по Доклада.
Имате думата за изказвания. Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията на Доклада на работната група.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфи 3 и 4 по вносител, които съответно се преномерират.
Гласуваме анблок двата параграфа 3 и 4.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“, респективно параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16, които ще гледаме поотделно. Работната група ги е подкрепила и пред Вас е окончателната редакция на текстовете за различните параграфи.
Параграф 8 е Закона за митниците. Отразява се отмяната на точка. (Реплики.) Да, мъртви текстове, които трябва да почистим, така да се каже.
В Закона за акцизите и данъчните складове в § 9 имаме редакционни технически поправки, които са пропуснати при гласуването – членовете просто са неправилно изписани.
В Закона за данък добавена стойност поправката също е техническа.
В § 11 е Законът за Българската народна банка. Това е текстът, който и днес дискутирахме в пленарната зала.
В § 12 е Законът за кредитните институции, където измененията касаят синхронизацията на българското законодателство с европейското законодателство, във връзка с постигането на пълната синхронизация.
В § 13 е Законът за данъка върху доходите на физическите лица, където във връзка с нашето кандидатстване и бъдещо приемане в ОИСР, също следва да направим тази промяна, която освен членките на Европейския съюз, касае и страните в европейското икономическо пространство или друга държава членка на икономическото сътрудничества и развитие.
В Закона за пътищата заличаваме и министърът на финансите да си оправя министъра на регионалното развитие.
В § 15 е датата на влизане в сила.
По тези параграфи има ли изказвания, освен за § 11, за който предполагам, че ще има изказвания. За другите параграфи има ли изказвания, за да изчистим този, който е ключовият? Няма изказвания.
Приемам, че сте съгласни с тестовете на останалите параграфи.
Има ли желаещи да се изкажат по § 11, а именно създаването на ал. 3 в чл. 29 на Закона за Българската народна банка?
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Управител на Българската народна банка, уважаеми колега Горанов, уважаеми колеги и гости! Днес в пленарната зала, имахме възможност да изразим нашето становище. Още в самото начало искам да кажа, че съм упълномощен да аргументирам накратко позицията на депутатите от „БСП за България“ да не подкрепим това предложение поради следните съображения:
Първо, ние не приемаме аргументите, че е необходимо да се променя нещо в текстовете на българското законодателство и по точно в Закона за Българската народна банка и в Закона за паричния съвет, където със Закон сме заковали валутното съотношение между лева и еврото. Промяната на това съотношение може да стане само с промяна в Закона, което никой няма намерение да прави в момента. Така че нищо в момента не налага да приемаме допълнителни ограничения и каквито и да било решения, след като си имаме Закон за паричния съвет.
Второ, вносителите се позовават на резолюцията на Съвета на Европа. Нека за гостите съвсем накратко да споменем, че всъщност воденето на преговорите и решението за валутния курс, при който дадена валута от страните – кандидатки влиза в Еврозоната, а при излизането от механизма ERM II се определя от Европейската централна банка и от Съвета на Европа, а не от Европейската комисия и съответните министри на финансите.
Това, което ни притеснява и което не беше сведено до знанието на българската общественост, е, че именно в т. 2.3 от същата резолюция, която не влиза в Доклада, който ни беше представен тук в Комисията, съвсем ясно се казва, че всъщност проблемът е не при какви условия влизаш в чакалнята на Еврозоната ERM II, а въпросът за всеки българин е: при какви условия излизаш от чакалнята?
Тук е записано съвсем ясно и то е логично, и напълно разбираемо: курсът на страната, която кандидатства да влезе в Еврозоната, ще се определя не според това какво е решила тази страна – кандидат, а въз основа на преговори. В това число тук пише: конфиденциални, които позволяват на страните, които участват в тези преговори, разбира се, в това число и българските представители, но и представителите на всички останали страни като министри на финансите, на Централната Европейска банка, на Съвета на Европа, които могат, както пише в текста, да пререшат предварителните условия по курса. Ето това е притеснителното!
Ние не виждаме защо тук трябва да бъдат приемани излишни текстове – първо, да препотвърждаваме, че курсът не се променя.
Второ, едва ли не да създаваме впечатлението, че българските представители, които да са те, едва ли не, ще могат да налагат на останалите участници, които не само, че са повече, но това са страни, които имат ключова роля при вземането на такива решения. Няма как една малка страна, колкото и развита да е тя като България, да диктува на останалите участници какви ще са условията за влизане в Еврозоната. Тоест за България рискът в случая ще бъде по какъв курс ще бъде обърнат левът в евро. Ние не сме съгласни да подписваме текстове, при които да заблуждаваме някого, че този курс ще бъде такъв, какъвто налагаме ние. Дано да е така! Теоретично е възможно, но шансът не е много висок.
Освен това, ние не сме съгласни такива важни решения, освен че това е Резолюцията на Съвета на Европа, където са разписани конкретните механизми, че всичко, което се говори ще бъде решено в последния момент – няма значение кой ще е министър на финансите от България или гуверньор, няма значение дали ще е най малко след две години, или след 10, защото стоенето в чакалнята е минимум две години, но никой не дава гаранция. Условията може да са съвършено различни и никой не може да даде такива гаранции. Ние не искаме да участваме в такива предварителни гаранции и да вкарваме в заблуждение.
Освен това в документите, които се предлагат от колегите, пише: да дадем мандат на представителите на България да водят преговори. Какви преговори ще водят? Условията са абсолютно заковани и е ясно, че като влезеш в чакалнята какви промени може да има плюс – минус 15%. Ние имаме фиксиран курс и въобще не става дума за промени от плюс 15 или минус 15. Така че българската страна от тази гледна точка си е преизпълнила изискванията, тъй като приемащата страна – Еврозоната, няма да има никакъв риск по отношение промените в курса. Следователно тук няма място за никакви преговори, тъй като курсът е закован със Закон.
Ще завърша с това: не само, че не е необходимо предприемане на такива излишни действия и нови текстове, при положение че има ясно разписани Закон за паричния съвет, Закон за Българската народна банка и имаме ясна резолюция на Съвета на Европа от Амстердам от 16 юни 1997 г., но ние, уважаеми колеги, не можем да приемем, че такива важни решения буквално ни се предлагат от предишния ден и ние на бегом трябва да ги утвърждаваме. Тази сутрин направихме приятелска и колегиална забележка на управляващите, в това число на Министерството на финансите. Какво щеше да стане да поканите колегите си на един разговор 10 15 дни по-рано, една седмица по-рано, за да се види какви са позициите, възможно ли е тези позиции да бъдат приближени, може ли да се работи по текстовете? Ние не отнемаме възможността на всеки народен представител по Конституция, ето и на госпожа Стоянова, да прави предложения между първо и второ четене. Всеки народен представител може да го направи, само че случаят е много особен – тук става дума за Борда и за влизане в Еврозоната, а това са въпроси, които не може един народен представител, просто така притичвайки предната вечер да го предложи на парламентарната група на БСП. Поради фактически и обективни причини ние тази сутрин решихме, че няма да подкрепим този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ми позволите ли само един уточняващ въпрос към Вашето изказване, за да мога да го формулирам и съответно да получа отговор от присъстващите тук?
В изказването си говорите за курса, по който след години, живот и здраве, ако България се намира във Валутния механизъм на обмен ERM II, ще премине към еврото, а текстът, който в момента разглеждаме в § 11, ал. 3, чл. 29, говори за датата на участие на България в ERM II – дали правилно разграничавам двата момента? Вие считате, че към първия момент нямаме никакви проблеми, ако утре получим „ок“ за влизане в ERM II, ние да сме там със сегашния централен курс, фиксиран в Закона? Разбирам, че нямате против това, но не знаете какво ще се случи след ен на брой години, когато дойде моментът българският лев да се замени с еврото. Правилно ли съм разбрала или бъркам?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не бъркате. Аз Ви благодаря за въпроса. Ще направя следното уточнение: проблемът е в това, че сега ние, приемайки същия документ от Амстердам от 1997 г. с решението, което ще вземете Вие мнозинството, Вие, естествено, няма как да не се съгласите с този документ и им развързвате ръце, защото сте се подписали под този документ и те след две или след пет години ще го решат в конфиденциални разговори. Много малко вероятно е всички останали да се съобразят с предложението на България. Аз затова питам и министъра на финансите и колегата – шеф на БНБ: те могат ли в протокола на Бюджетната комисия да кажат, че гарантират, че, влизайки така, ние ще излезем по същия начин? Сигурно няма да могат. Затова става дума.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не предрешавайте въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз пак не мога да разбера…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно това правя – аз не предрешавам, тъй като решението, което ще вземем сега не е просто едно решение – дайте да влезем в чакалнята, защото решението, което ще се вземе с подпис, печат, изходящ номер отива там и е в сила, и няма да има нови разисквания на изхода, в смисъл по документите, а тогава ще има разисквания по валутния курс, но ние няма какво да коментираме при влизането в коридора, тъй като сме във фиксиран курс – два лева към едно евро, и така трябва да остане. Тук няма никакъв проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, може ли пак? Значи, считате, че, понеже, в момента на излизането има риск ние да не можем да защитим курса си не е нужно сега въобще да влизаме в ERM II и да вървим към еврото въобще. Горе-долу, това излиза от Вашето изказване. Ако е така, кажете ясно и категорично, че БСП е на позиция, че България не трябва в момента да върви, да кандидатства и да настоява да бъде приета в така наречената чакалня, за да мине след това в Еврозоната.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не. Казвам, че няма предварително споразумение…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А как? Значи, аз не разбирам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като България се намира в уникална ситуация за разлика от другите страни, които влезнаха в Еврозоната на паричен съвет, там имаше един момент на съвпадение на влизането в Съюза и изпълнение на задължението за влизането в чакалнята по курс, какъвто беше заварен в тези страни, но България не е в това положение. Това не е мое или на депутатите от БСП мнение, това е мнение на български и други икономисти. Тоест, казано с други думи, ние сме против това да подпишем празен чек при влизането в чакалнята и да дадем възможност на всички останали може би да вземат решения за сметка на България. Затова става дума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И затова предлагате да не кандидатстваме изобщо за никаква чакалня и за никакво евро (реплики), и затова ще гласувате „въздържал се“ или „против“. Благодаря?!
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Вече се бях отчаял, че ще се овъртолите в този поток от…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами аз исках да изясня какво иска да каже господин Гечев. Съжалявам, но аз явно просто не мога да го разбера.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Гечев казва каквото иска да каже. Това е съвсем очевидно.
Въпросът е: каква е фактическата ситуация? Фактическата ситуация е, аз пак ще започна и съжалявам, че трябва да правим и в залата, и тук изказвания и анализ. Фактическата ситуация е, че Вашето предложение, пак да кажа, направено в последния за предложения ден, е направено в друг закон, изменящ Закона за БНБ. В този случай, предвид огромното обществено значение на проблема не е „ок“ – нека така меко да се изразя, защото вече много дискутирахме по темата. Ако бяхме дискутирали по-рано, преди това предложение, вероятно изобщо нямаше да се стигне до този дебат. Но оставяме това настрана, защото фактът е факт. При тази ситуация се наложи екстремно да правим анализи и да пишем допълнителни неща, за да излезем от ситуацията. Създаде се напрежение в българското общество, че във връзка с влизането на България в механизма на валутните курсове, евентуалното влизане, дай боже, през месец април в така наречената чакалня на Еврозоната, ние фактически ще трябва да денонсираме закрепения в Закона за БНБ чл. 29, ал. 1 и 2 и така се получи напрежение в обществото. Аз смятам обаче, че това, което направихме е правилно. По тази причина ние ще подкрепим този текст, но нека да внеса малко пояснение и да разграничим нещата.
Тъй като България създава прецедент при влизане и в чакалнята и с намерението в Еврозоната, всъщност ние сме единствената страна с фиксиран в Закона валутен курс. Другите, които бяха в борд – балтийските държави, те имаха друг вид валутен борд с нефиксиран в закон курс. Условията на ERM не позволяват такъв тип законодателство и фактически докладът, който се изготвя за съответствие на законодателството, отговарящо на условията на ERM, щеше да бъде отрицателен, ако я нямаше ал. 3. Пак казвам, тя трябваше да се появи по друг парламентарен механизъм, но това го оставяме настрана, защото е минало.
Ние трябваше да дадем гаранция на българските граждани, за онова, което години наред обещаваме, че България ще се присъедини към еврото по този валутен курс. Повтарям, че всички са го казвали в годините, всички парламентарни групи и партии, че от Борда влизаме в еврото с този валутен курс.
Тук господин Гечев казва: важно е как излизаме. Точно така. Днес ние какво направихме? Днес ние с това решение като Народно събрание казахме, че синхронизираме нашето законодателство така, че да бъдем поканени във валутния механизъм, да бъдем поканени в чакалнята. Днес обаче ние казахме и друго, както казва господин Гечев, че, отчитайки всъщност действието на този механизъм, при който курсът, по който можеш да влезеш в еврото, всъщност го определят страните – членки на Еврозоната, разбира се, с участието на представителите на тези страни, които са във валутния механизъм, ние казваме: да, ние кандидатстваме за влизане в Еврозоната, но при определени условия. Право на страните – членки е да кажат дали са съгласни при тези условия, или ще искат при други условия. Като извървим пътя наше право е да кажем: сега стъпваме на пътя. Наше право е като извървим пътя, ако се появи искане за друго съотношение, да кажем: благодарим Ви, няма да влизаме в Еврозоната, не ни е изгодно, на хората не им е изгодно, а ние искаме да запазим спестяванията им, да запазим стабилността и покупателната способност на лева при този курс. Това казва днес нашето решение.
Нашите представители да отидат там, законодателството ни да е синхронизирано, докладът за синхронизирано законодателство да е положителен, да получим покана в Еврозоната, а пък, Господин Гечев, министрите на страните – членки какво ще кажат на изхода, си е тяхна работа Ние днес казахме, че, ако те кажат друго, различно от 1.95583, България няма да бъде член на Еврозоната, защото това е волята на българският парламент и на хората, които са ни изпратили там.
Днес ние това казваме на българския народ: това е курсът, той ще остане такъв. Ако благоволят да ни приемат с този курс, ще бъдем членки на Еврозоната, ако не, няма да бъдем членки. И в това няма никаква драма, и няма кой за какво да ни се смее, защото ние така сме решили. Влизаме вътре, те самите така са казали, надявам се и гуверньорът, и министърът на финансите ще кажат това, че сега засега няма никакви основания да се смята, че ще поискат смяна на курса. Добре, ако това е така, значи ние ще извървим пътя и ще влезем в Еврозоната с този курс, ако не е така, ясно го казахме да не се повтарям.
Затова ние, госпожо Председател, ще подкрепим този текст, защото днешното решение даде гаранции на българските граждани и на бизнеса, че това е и това ще бъде курсът на лева към еврото. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители, които искат да се изкажат?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господин Министър, госпожо Председател, уважаеми гости! Ние нещо обърнахме нещата. В крайна сметка в момента се дебатира по направено предложение – не коментирам по какъв начин, и вместо да чуем вносителя да се мотивира защо го внася и какви са причините да е по този начин, ние първо чуваме позицията на опозицията.
Смятам, че трябва да чуем първо Вас като вносител, да чуем министъра, да чуем гуверньора и тогава да коментираме, и да продължим с дебатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мотивите са на Ваше разположение така, че няма да ги чета или да ги повтарям.
Първо, давам думата на министър Горанов, защото трябва да излезе.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожи и господа народни представители! Сигурен съм, че както и да беше стартирал – това е по технологията, този дебат щеше да е труден, защото със сигурност в последните 20 години системата на паричен съвет, установена в Закона, действа много добре и е една котва, която не поставя под съмнение способността да се поддържа съотношението между лев и евро. За съжаление, начинът, по който са разписани европейските правила – в края на 90-те години, не предполагат участие в ERM с фиксиран в Закона курс. Ние имаме само два възможни сценария – или нашето законодателство да съответства на европейските правила, с ясен мандат по отношение на представителите на българската държава, участващи в дебатите по отношение централните валутни курсове на държавите – членки на ERM, или да не продължим. Това, което предложихме, след доста сериозни консултации с Европейската централна банка и за което от тяхна страна днес ще излезе решение и оценка, което предварително смятаме, че ще бъде положително, ще излезе в края на деня. Аз предлагам на колегите от БНБ да го публикуват, когато излезе, въпреки че то ще бъде публикувано и на страницата на Европейската централна банка, или да спрем процеса, защото, ако нашето вътрешно законодателство не съответства на правилата, по които може да се участва в ERM, ние можем само да спрем и да не правим нищо повече.
Между другото беше странна позицията на левицата, която, въпреки решението си на Конгреса, за подкрепа на процеса, очевидно, когато е взимала решението да подкрепи процеса, не е прочела правилата. Аз все пак, благодаря, че Конгресът на социалистическата партия заявява категорично, че и колегите от левицата са за присъединяването на България към еврото.
С днешното решение на Народното събрание единственият възможен мандат на представителите на българската държава в ERM е да поддържат сега установения курс, нещо, което всички политически партии през годините са заявявали. Няма нужда от повече клетви в тази посока, защото ние вече имаме произнасяне на Народното събрание. Пропуснаха колегите от БСП да препотвърдят желанието си за присъединяване към Еврозоната, но съм сигурен, че това не е по някакви геополитически съображения, а е само поради непознаване на технологията. Днес имахме избор или да продължим в посока еврото, заявявайки твърдо, че ние ще влезем само с този курс, или да кажем: не можем да продължим, защото нашето законодателство няма как да съответства на европейските изисквания.
Благодаря на всички партии, които приеха аргументите, че това е технологията и че мандатът, с който представителите на българската държава могат да участват в този разговор, е само един и е категоричен. Съжалявам за недалновидността на някои представители на БСП, които се поколебаха да подкрепят решението днес в пленарната зала, което твърдо фиксира ангажимента на българската държава, че тя ще влезе в еврото само при този фиксиран курс. Защото, ако дебатът за изменение в чл. 29 на Закона за БНБ, както би се изразил управителят е по-религиозен, то дебатът върху решението, което дава твърд мандат как може да се случи това, е съвсем принципен и всъщност, ако днес колегите от левицата бяха подкрепили решението, а сега не подкрепят Закона, щяха да са на по-чиста позиция.
Аз все пак благодаря на всички народни представители за заявената готовност да продължим напред, а страхът на колегите от левицата вероятно е от неразбиране, защото не искам да ги подозирам в геополитически аргументи за неприсъединяване на България към по-тесния кръг на интеграция – Еврозоната.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, ако позволите? Колега Горанов, слушах внимателно, това е Ваше право, но не е Ваше право да правите оценки на депутатите, от която и да било група. Дали са далновидни, дали не са далновидни, това преценяват други хора – нито Вие, нито ние. Ходим на избори, срещаме се с избирателите, така че въздържайте се от оценки, така като професор, за това кой е за пет, кой е за шест. Има други, които дават оценки. Това първо.
Второ, ако Вие бяхте толкова далновидни, нямаше да стигнем до това положение. Само че в обществото ври и кипи, а затова ние нямаме никаква вина. А това, че е взето решение на Конгрес е вярно, четете документите, както е вярно, че процесът за приобщаване на България към Европейския съюз е с официално писмо на Министерския съвет на левицата, и е завършено при министър-председател от левицата. Нали така? Така че досега не е имало такъв проблем. Но това не означава, уважаеми колега, че всяко предложение, което правите понеже имало конгрес преди пет години, ние да Ви оставим гумения печат и да си биете тук в комисиите, и ние въобще да не се обаждаме. Така че има различие в позициите, това е нормално, ние сме демократична страна.
С това завършвам: не само се въздържайте, не правете оценки така, както аз не съм правил оценки каква е Вашата подготовка, защото в случая не е моя работа. Когато дойдете на изпит за докторант, тогава. Но засега се държим прилично, както виждате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря.
Господин Радев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ако трябва да сме коректни, а мисля, че всички в тази зала искаме да сме такива, трябва да кажем, че това решение, което днес Народното събрание взе, довчера го нямаше въобще. И ако БСП не беше поставила темата, не беше искала прекъсвания, не беше свиквала председателски съвети, ние може би след един час щяхме да излезем тук, от тази зала на Бюджетната комисия, само с една промяна в Закона за БНБ, където казваме, че след влизане в чакалнята България ще има централен курс лев-евро, без каквито и да е гаранции за каквото и да е.
След като ние повдигнахме въпроса, така ли е господин Цонев – така е, екстремно внесоха решение от ГЕРБ Народното събрание да се закълне и презакълне, всички да държим на този курс…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отчитаме Вашия голям принос, независимо че се въздържахте днес и ще се въздържите и днес.
Господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък.
Защо се прави? Прави се, защото в противен случай процесът към присъединяване към Еврозоната ще спре и той ще спре не по съдържателни, а по процедурни причини. Това е краткия отговор. Европейската централна банка разгледа този текст, Борда на Европейската централна банка вчера го одобри. В момента се намираме в процес на одобрение от страна на Управителния съвет на Европейската централна банка. Срокът за одобрение изтича днес в 5,00 ч. по времето във Франкфурт, а в 6,00 ч. в София. Текстът, който ще бъде одобрен и който ще бъде публикуван – аз няма да чета целия текст, но той е някъде повече от три страници, но той завършва по следния начин: „Европейската централна банка приветства новата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от Закона за Българската народна банка, която съответства на процедурите съгласно Резолюцията за ERM II и Споразумението между централните банки относно ERM II.“ Това е процедурната част.
Относно съдържателната част на нито един етап – аз говоря, че вече три години ние сме активно в този процес и сме водили дискусия във всички възможни формати – не е ставало въпрос, че България ще преразгледа позицията си, че ще влезе не само във валутния механизъм, но и в Еврозоната, с валутния курс, който има в момента. Това никога не е било предмет на дискусия. Разбира се, правилата, приети през 1997 г. не изключват това да стане тема за дискусия на някакъв етап. Но това, което аз очаквам да стане е, че ще се приложи неписаното правило, което досега се е прилагало абсолютно стриктно за страните с валутен борд и за страните с фиксиран валутен курс, които не са били валутен борд, а то е, че тези страни влизат и във валутния механизъм и в Еврозоната с фиксирания курс, който те са имали към момента, когато са стартирали процеса.
Това е, което се очаква да стане. Едното опасение, което ние имаме в Българска народна банка и тук донякъде конфликта между тези две тези – публичната дискусия и така нататък, е, че цялата тази проблематика за валутния курс по документи е секретна. Всички, които четат това е точно термина, който се използва. Така че преекспонирането на тази тема мисля, че ще доведе до обратния резултат. Аз мисля, че комбинацията, която беше постигната, е оптимална и показва зрялост на всички равнища – от техническото до политическото. Имаме един текст, който отговаря на процедурното изискване, така че процеса да не спира, имаме една ясна, повече от ясна и категорична санкция от суверена, който казва: независимо от това кой ще участва в процеса, всеки един български представител от началото до края трябва да поддържа тази позиция. Ако се получи дори най-минималното отклонение, това означава автоматично, че страната излиза от механизма.
Така че всички тези гаранции са дадени и аз действително излизам от днешния ден с оптимизъм. Оптимизмът е за това, че видях във всички колеги, с които днес се водиха разговори, твърд ангажимент към нещо, което е в общи линии мандат и задължение на Българска народна банка, а именно да се поддържа курса на българския лев към еврото на равнище, което ние вече поддържаме повече от 20 години. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че изчерпахме дискусията и можем да преминем към гласуване. (Реплики.)
Госпожо Вучева, ще се изказвате ли или? (Реплики.) Аз я попитах изрично, тя не чу жената. (Реплики.)
В такъв случай приключваме дискусията и преминаваме към гласуване.
Предлагам, първо, да гласуваме § 11, защото явно по него ще си имаме различия, в редакцията на работната група по Доклада на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – 6, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Сега Ви предлагам да гласуваме наименованието на Разпоредбата „Заключителни разпоредби“, както и параграфи от 8 до 16 включително, без § 11, който току-що гласувахме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието и параграфите са приети и с това Законопроекта.
Благодаря на гостите, които бяха по този законопроект, за участието им.

Продължаваме по точка втора:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и § 1 по вносител.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 2 има предложение от народния представител Александър Иванов за редакция. Работната група го подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 2, която е пред Вас.
Гласуваме редакцията на § 2 по Доклада на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По параграфи 3, 4 и 5 по вносител гласуваме анблок.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
По § 6 има предложение на народния представител Александър Иванов, подкрепено от работната група, която подкрепя и текста на вносителя и предлага редакция на § 6.
Изказвания? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на § 6.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По параграфи 7, 8 и 9 по вносител гласуваме анблок.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Предложение на Александър Иванов за нов параграф.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 10.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, може ли за момент? Ще оставя гласа тук на колегите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 10 в редакцията на работната група.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 10 е приет.
По § 10 по вносител. Има предложение на народния представител Александър Иванов.
Работната група го подкрепя и съответно предлага редакция на § 10, който става § 11 по Доклада на работната група.
Гласуваме § 11.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 11 по вносител с предложение за корекция на народния представител Иванов. Пред Вас е окончателната редакция на § 11, който по Доклада е номериран за § 12.
Изказвания? Няма.
Вие, когато искате да се изкажете, ми дайте знак, ако искате.
Гласуваме текста на § 12 по Доклада.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 по вносител с нова номерация гласуваме анблок всички докладвани параграфи по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме „за“.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По § 27 има предложение на народния представител Александър Иванов за корекция на § 27, което е подкрепено, и съответна редакция на § 27, който е § 28.
Гласуваме § 28 в редакцията на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По параграфи 28 и 29 по вносител – гласуваме двата параграфа анблок.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Предложенията са приети.
По § 30 има предложение на народния представител Александър Иванов за редакция на § 30, който по Доклада е § 31, редакцията на който имате пред Вас.
Давам Ви думата за изказвания.
Моля да се представите за протокола.
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: От Българска финтек асоциация съм, заедно с колегите от Българската стартъп асоциаця. Всъщност ние сме изказали писмено становището си във връзка с текста на чл. 148а и няма да повтарям това, което сме изложили в становището.
Искаме да обърнем Вашето внимание върху няколко важни въпроса. Първо да кажа, че вчера, за съжаление, беше първата ни среща с представителите на БНБ, на БОРИКА, и на Министерство на финансите точно по тази тема и на която се опитахме да видим можем ли да сближим позициите си. Очевидно те са на двата противоположни края – имат своите аргументи, ние изложихме нашите, но за съжаление нашето разбиране, че нормативният текст не трябва да бъда разширяван, като в него бъдат включвани всички останали доставчици на платежни услуги извън банките, което не беше възприето от колегите. Ние обаче държим текстът да не бъде разширяван, като искам да обърна Вашето внимание на няколко много важни факта. Колегите опират своето разбиране, че текста не създава дискриминация и е насочен към защита на потребителите – това са двата основни аргумента, на становището на Европейската централна банка. Ние се запознахме със становището на Европейската централна банка и всъщност в специфичните забележки в т. 2.1 виждаме, че Европейската централна банка и тя като нас е обърнала внимание, че ако се приложи такъв тип ограничение на доставчиците на платежни услуги, то трябва да се приложи недискриминационният достъп до платежни системи, който е закрепен, както в Директива 215/23/66, така и в Регламента. Всъщност това, което ние разбираме от становището на Европейската централна банка е, че прилагайки този принцип, всеки който извършва сетълмент би трябвало да прилага сетълмент – предложението на колегите е сетълмента да бъде в лева, да се извършва в левовата сетълмент организация. Всъщност този текст ние го разбираме, че Европейската централна банка приема, ако се извършва сетълмент в друга организация, която се приема за системен оператор за Европейския съюз, какъвто ние знаем, че се водят преговори вече да бъде избран единия от суичовете, които се ползват, тогава не би трябвало да се прилагат такива ограничения.
За да не бъда голословен, защото малко звучи теоретично, става въпрос за двата най-големи оператора в света, които извършват такъв тип сетълмент и това са MasterСard и Visa. Доколкото ние сме запознати, на ниво Европейски съюз текат разговори единият от тези оператори да стане системен, тоест да бъде признат за системен. Това е едното нещо.
Това, което ние казваме е, че не трябва да се ограничава избора на доставчиците на платежни услуги само до един местен оператор, какъвто имаме в България. Това е едното нещо.
Другото нещо е, че Европейската централна банка казва: ако се допусне такъв сетълмент, то тогава той трябва да бъде равнопоставен и те изхождат от позицията, че целта е сетълментът да се извършва във валутата на Националната банка, което означава, че в момента ние създаваме неравноправност. Защо? Защото банките, които в момента по Наредба участват в този сетълмент, те са задължени да участват в него, те са членове и на RINGS. Останалите платежни услуги не са членове на RINGS, тоест по Закон те не могат да бъдат членове на RINGS. Така че, ако тези доставчици на платежни услуги, бъдат задължени да използват сетълмента в лева при местния доставчик, за да няма дискриминация най-малкото би следвало да бъде изменена разпоредбата на чл. 146, като се даде възможност на всички останали доставчици на платежни услуги, освен банките, да бъдат равноправни членове на RINGS.
Така че ние предлагаме, ако народните представители решат да приемат текста така, както е предложен, то да бъде изменена разпоредбата на чл. 146, като освен банките – чл. 146, ал. 1, т. 2 и ал. 2 като в т. 2 освен: „лицензирани от БНБ банки и клонове на банки, осъществяващи дейност на територията на страната“, текстът бъде променен: „като станат лицензирани от БНБ доставчици на платежни услуги и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната“. Това е нашето предложение.
Другото нещо, което вчера на срещата говорихме с колегите, и имаме някакво съгласие, ако Вие, господа и дами народни представители, решите да приемете текста, за да могат да отговорят на изискванията нашите членове, те ще имат нужда от време. (Реплики.) Шест месеца всъщност се оказа, че е минималният период, защото ще имат няколко вида различни интеграции. Молбата ни е да предвидите срок, който да е между шест и девет месеца. Това е, което получихме като обратната връзка от нашите членове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега във Вашите становища, които бяхте изпратили до нас, това ново предложение за изменение на чл. 146 го нямаше. Ние сме коментирали, разсъждавали върху Вашето първо предложение – да отпаднете от обхвата на чл. 148а, като така да се каже тук има яснота, че ако се използва българският левов оператор за левови плащания, респективно не се използва той, се натоварва с допълнителни такси крайният клиент. Има ли такъв момент, ако се минава през чужд оператор и се превалутира два пъти, примерно?
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Отново ще се върна към становището на Европейската централна банка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя говори друго Европейската централна банка.
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Тя много просто го казва. Ще Ви го прочета, за да нямаме неразбиране: „Във връзка с това ЕЦБ отбелязва, че Директивата вече съдържа правила за валутното конвертиране и информацията за таксите и приема, че те вече са транспонирани със Закона за платежните услуги и платежните системи.“ Те са транспонирани в чл. 50 и чл. 51 от Закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За кои такси говорим? За таксите, които Вие ще плащате на системния оператор или таксите, които в крайна сметка…
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Правилата валутно конвертиране, засягат темата, която и колегите от БНБ ни поставиха. (Реплики.)
Така че, ако говорим затова, дали е възможно да загуби от валутни разлики – този механизъм за защита вече е предвиден в Закона. Това, което ние виждаме в чл.148а всъщност е ненужна свръх регулация, защото имаме друга защита.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото досега имаше клиенти, които се оплакваха, че се натоварват с допълнителни такси от курсовите разлики при това превалутиране, а те хал хабер нямат откъде са минали плащанията и казват: Какво е сега тук, вместо 100 лв. – 102 лв. са излезли от сметката.
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Ние, разбрахме. Показаха ни казус от 2018 г., колегите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова ние искахме за левови плащания да се минава през левовия оператор. Сега това изменение, което Вие предлагате на 146, не сме го коментирали. Вчера на срещата успяхте ли Вие да го изкоментирате или не сте го поставяли изобщо?
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Не. Просто разсъждавайки на темата вчера имахме много голяма среща с нашите членове. Това, което членовете ни всъщност разумно казват, е: за да участваме ние в RINGS, ние в момента, трябва да участваме през банка, която е свързана със системата на БОРИКА“.
Ако ще участваме и сме длъжни, по-добре е да си дадем депозита в БНБ и да сме директен участник в RINGS, за да можем да правим директен сетълмент. Тоест да няма междинни звена между доставчика на платежната услуга и самата БОРИКА, което в момента е факт. Ако платежна институция, различна от банка, иска да участва тя трябва да мине през банка, за да може да прави сетълмент. Това са допълнителни такси, които накрая се натрупват и на крайния потребител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ина Стоянова, заповядайте.
ИНА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители, благодаря, за възможността да коментираме по този текст.
Действително по наша инициатива, ние вчера проведохме в БНБ една обширна среща с Българската финтех асоциация и останалите страни, които са подписали тези становища. Около част и половина дискутирахме, тъй като така преценихме, че това са професионални теми и е хубаво да ги обсъдим по-обширно. Смятам, че може да изразим разбиране и уважение към изказаните мнения от Българската финтек асоциация, но, независимо от това, обществения интерес трябва да има преобладаващо място, когато се взимат такива решения.
И в момента на пазара, такъв механизъм действа, но ние искаме той да бъде изрично записан на законово ниво, за да бъде ясно, когато идват следващите пазарни участници, независимо лицензирани от БНБ или от държави членки, какви са условията за извършване на тази дейност в страната и това да е прозрачно и ясно записано.
Това предложение е в интерес преди всичко на българските потребители и на българските граждани, и то изисква, тогава, когато се извършват плащания с карти на територията на страната, с български карти за услуги в България, обработката на тези плащания между банките, наречено „Сетълмент“, също да се извършва във валутата – български лева в RINGS. По този начин се предотвратява риска от начисляването на валутно курсови разлики, тъй като ако тези плащания преминават през други картови схеми в чужбина, тогава се извършва превалутиране на плащането от български лева в евро или щатски долари, и после обратно в български лева, за да бъде задължена сметката на клиента. Това създава рискове от валутни курсови разлики, каквито всъщност е имало в миналото. И сега има такива жалби и ние искаме да сложим регламентация в това нещо.
На второ място, дава се сигурност, че тези разплащания ще се извършват чрез системата за сетълмент към RINGS, оперирана от БНБ, която е система с окончателност на сетълмента, с всички гаранции за бързина и сигурност, която дава тази система.
На трето място, ние въвеждаме равнопоставеност, каквато изисква Директивата за платежни услуги. Тоест, правилата, трябва да важат за всички доставчици на платежни услуги. Независимо, дали те са банки, платежни институции или дружества за електронни пари. Ако има, такова правило, то трябва да важи за всички или ако няма такова правило, трябва за всички да няма. Ние считаме, че трябва да има такова правило. То и в момента се спазва от пазара. Нашия анализ показа, че всъщност има една или две компании, които не са в съответствие, заедно с техни представители и подизпълнители и те наистина ще трябва да направят, някакво усилие. Затова накрая обсъдихме възможността за един отлагателен срок, който ние считаме за справедлив и даващ възможност за постигане на пълно съответствие.
Не на последно място, да коментирам и становището на Европейската централна банка. В становището си Европейската централна банка казва, че прима, че целта на същото ограничение е да се засили защитата на потребителите от евентуални допълнителни такси за валутно конвертиране, възникващи от неочаквано валутно конвентиране, в резултат на обработка от посочените в § 1.5 платежни операции, свързани с платежни карти.
Тоест, Европейската централна банка подкрепя промяната. Европейската централна банка подкрепя в т. 2.1 становището, сетълмента да минава през RINGS. Между другото с плащанията в евро също е така и минава в таргет. Изисква единствено да има недискриминационен достъп до платежни системи, което, ако се изчете внимателно, всъщност става дума за следното – тъй като ние в Закона сме разписали как става този достъп за оператори, които са лицензирани в страната или за клонове, които извършват дейност на територията на страната, Европейската централна банка изисква, такъв недискриминационен достъп по същия ред да имат и оператори, които са в други държави – членки на Европейския съюз, и биха желали да извършват операции в левове с техните карти на територията на страната. В изпълнение на това, в предложението на чл. 148а е записана ал. 3, съгласно, която системния оператор определя, оповестява публично недискриминационни правила за достъп и условия за участие в платежната система в съответствие с чл. 130, включително на не преките участници. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на новото им предложение за 146?
ИНА СТОЯНОВА: Новото им предложение не може да бъде прието затова, защото има една друга директива, която се наричана Директива за окончателност на сетълмента. Тя определя, кои могат да бъдат преки участници в системите за сетълмент, кои могат да бъдат непреки. Не е възможно настоящия Закон за БНБ, който коментирахме по т. 1, да бъде променян в предложения дух, тъй като Законът за българската народна банка изрично очертава кои субекти могат да имат сметки при Централната банка: това са бюджетните организации, българските банки и някои други институции, изрично упоменати в Закона. Няма как сметки да бъдат отворени на платежни институции поне към настоящия момент и докато действа тази правна рамка, която е и европейска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не разбрах в директивите, които посочихте, абсолютно същия текст ли имаме транспониран в нашия Закон за Българска народна банка, който ограничава други освен банки да участват в RINGS. Така ли е.
ИНА СТОЯНОВА: Да. Имаме същия текст. Това е член 130, който тук е цитиран – да. Това е текста на Европейската директива за окончателност на сетълмента. Има в момента различни коментари тя да се изменя, но към момента, тя е такава и действа по този начин. Освен това, това е съчетано и с други механизми, тъй като банките поддържат при Българската народна банка задължителни минимални резерви, поддържат различни други финансови показатели чрез тези сметки, които изобщо не са приложими за платежните институции. Тоест, това не е някаква минимална промяна, а е нещо, което на европейско ниво в момента е регламентирано по определен начин, който ние следваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Мога само да изразя становище. Не мога да се съглася, че европейското законодателство прави подобно ограничение. Това не е така. Българският закон го прави. Давам Ви директен пример с Латвия – членове на нашата асоциация, които са лицензирани и под надзор и на БНБ, извършват сетълмента си в евро, директно като участници в тяхната система с незабавен сетълмент, тоест техният RINGS.
Така че текстът на Директивата не създава такива ограничения. Създава ги българския закон – Законът за БНБ. Ако ние искаме да имаме равнопоставеност, очевидно в другите европейски държави, даваме един пример, а не сме имали време да потърсим други, но сигурно ще намерим.
Ако искаме да създаваме равнопоставеност, тогава всички лицензирани от БНБ оператори – доставчици на платежни услуги, би следвало да са равноправни участници в RINGS. Сметките, които поддържат банките са няколко вида за различни цели. За целите на сетълмента всички банки поддържат отделна и самостоятелна сметка. Такава сметка, разбира се, трябва да бъде открита и за всеки от останалите участници в RINGS-системата. Именно това е нещото, което нашите членове изразяват като желание – да бъдат директни участници и да си открият сметки в БНБ, да държат съответния депозит и да участват директно в системата RINGS.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрах следното: според Вас Директивата не ни ограничава. (Реплики.) Така че това тепърва, трябва да се види, гледайки конкретните текстове. Освен това една проста промяна на чл. 146 няма да реши въпроса, защото, трябва да бъде последвана от други промени в Закона за БНБ. Нали правилно разбирам?
Така че не може сега тука ад хок ние да приемем подобна промяна. Това Вие също го разбирате? Предлагам Ви да седнете и да поработите в тази посока, да ни напишете писмо. Ние ще инициираме нова среща. Ще помоля и асоциациите на банките да поработят по тази тема, за да се види доколко ни ограничава Директивата, доколко ни ограничава нашия закон, какви биха били последиците от една такава промяна? И да направим нов дебат, който може да намери решение в една или други посока, в която Вие говорите.
Разбирам, че Ви тепърва ще се развивате в България. Разбирам, че не само в България и въобще в света тези небанкови и платежни услуги ще се развиват, и търсите още от сега да се позиционирате на позиция подобна на банките, поне в някои моменти. Така че Ви предлагам да поработите по тази тема. Ние ще помолим и банката да поработи и след това ще направим една среща, за да видим къде може да постигнем съгласие.
СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Асоциацията на банките и Борика също да участват в този разговор.
Гласуваме § 31 в редакцията на Комисията.
Вие нещо гласувате ли различно от „за“? Не.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текста е приет.
Гласуваме параграфи 31, 32, 33 и 34 по вносител с нова номерация.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на Александър Иванов за нов § 36. Това е допълнение в Допълнителните разпоредби.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 36 по Доклада.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към наименованието „Заключителни разпоредби“ и параграфи от 35 до 38 с нова номерация по вносител.
Гласуваме ги анблок.
Изказвания? Няма.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Има предложение на Александър Иванов за нов § 39, който е подкрепен от работната група и който се преномерира на § 41.
Изказване по § 41 от Доклада? Няма.
Гласуваме § 41.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текста е приет.
Има предложение на Александър Иванов да се създаде § 42, който е свързан с предния параграф, който гласувахме.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфа е приет.
Има предложение на Александър Иванов да се създаде нов § 43.
Гласуваме § 43 по Доклада на Комисията.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграф 39 по вносител, който работната група не подкрепя и предлага да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на работната група за отхвърляне на § 39.
За – 20, против и въздържали се – няма.
По § 40 работната група предлага да бъде отхвърлен – това са различните дати.
Гласуваме предложението на работната група за отхвърляне на параграфа.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфът е отхвърлен.
На тяхно място се създава нов параграф, който предлага господин Иванов, който работната група допълва. Той придобива номерация 44, в която се казва: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му „Държавен вестник“ с изключение на § 31, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му.“
За – 20 , против и въздържали се – няма.
Текста е приет.
С това и Законопроектът.
Благодаря на гостите, които бяха по тази точка първа.

Преминаваме към точка трета.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 Г. ОТ ГОСПОЖА ИЛИАНА ИВАНОВА – ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА.
Давам думата на госпожа Илиана Иванова – българският член в Европейската Сметна палата да ни представи по традиция, знаете по това време на годината ние винаги изслушваме госпожа Иванова, Годишния доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на европейския бюджет за 2018 г., която е приключилата година. (Реплики.)
Не. Гласуване няма. Това е информационна точка.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Уважаеми народни представители, дами и господа! Винаги е удоволствие да бъда гост в Народното събрание – в Комисията по бюджет и финанси, особено като наша ресорна Комисия в Националния парламент, заедно, разбира се, и с Комисията по европейски въпроси да представя нашия Годишен доклад за изпълнението на Европейския бюджет 2018 г. Знаете, че всъщност това е традиционно най-важният документ, който ние произвеждаме вяска година като Европейска сметна палата, като външен одитор на Европейската комисия.
Накратко ще се опитам да Ви представя, тъй като малко закъсняхме и с времето ще посъкратя презентацията и Директно преминавам към същината на нашите заключения. (Показва слайдове.) Тук, на този слайд виждате едно малко сравнение само на тригодишния период от 2016 г. до 2018 г. как еволюира процента грешки. За 2018 г. ние имаме над 156 млрд. евро разходи по европейския бюджет, което съответства на около 2,2% от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление на държавите членки“, около 1% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз като цяло.
Виждате основния индикатор – прага на същественост е 2%. Както винаги той остава непроменен. Както винаги сме все още над прага на същественост – за 2018 г. имаме 2,6% грешки. Като тук вмъквам една кратка скоба – като грешка или нередовно плащане се определят средствата, които не е трябвало да бъдат изплатени от бюджета, защото не са използвани съобразно правилата, но това не отразява непременно измами или разхищения. Това е нещо съвсем друго, с което се занимава ОЛАФ – не се занимаваме ние. Имаме девет случая, които са констатирани за одитната година и те са предадени директно на ОЛАФ. Така че, виждаме стабилен тренд, намаляващ, но все още над прага на същественост.
Тук виждаме, че приходите са законосъобразни, редовни, не са засегнати съществено от грешки, но виждаме развитието на процента грешки по основни разходни области – конкурентоспособност, сближаване, земеделие и администрация. Традиционно най-високорисковата област си остава Кохезионната политика. Аз седма година съм член на този втори одитен състав, който се занимава с анализа на структурните и Кохезионния фонд, и въпреки че миналата година наблюдавахме лек спад, виждате от тази графика – 3% беше процентът грешки и по-нататък ще го видим в детайл защо и как. Тази година процента е най-висок в кохезията – 5%.
Близо половината от разходите не са били съществено засегнати от грешки и одитните резултати потвърждават това, което констатирахме и през 2016 г., и през 201 7 г. и се вижда много ясно, че начинът на изразходване на средствата има отражение върху риска от грешки. Грешките засягат главно високорисковите разходи, при които плащанията се извършват на база възстановяване на разходи, направени преди това от бенефициентите, като правилата, разбира се, могат да бъдат доста сложни за това, сложни условия за допустимост и това води съответно до грешките. Този вид разходи представляват около 51% от нашата одитна популация. Четиридесет и девет всъщност не са съществено засегнати от грешки, затова сме почти на границата на двата процента, но все още над прага на същественост.
Конкретно по разходни области. Природни ресурси може би с не толкова висок процент грешки – 2,4% за 2018 г., но като размер, като плащания всъщност областта, в която има най-много пари за разходване, представлява 48% от одитираните разходи. Тук сложните условия за допустимост също увеличават риска от грешки предимно в програмите за развитие на селските райони. В преките плащания процента грешки е под прага на същественост. Проблемът се среща в програмите за развитие на селските райони, където имаме възстановяване на разходи. Основните източници на грешки всъщност се виждат изброени тук – това са: недопустими бенефициенти, недопустими дейности, недопустими разходи, предоставяне на неточна информация относно площите или броя на животни, неспазване на правила за обществени поръчки, отпускане на безвъзмездна финансова помощ, административни грешки. Това са основните причини за грешки.
Тук искам да отбележа, че Комисията и органите на държавите членки са приложили корективни мерки, които са засегнали в нашия конкретен случай пряко 53 от проверените операциии, без тези корективни мерки всъщност процента грешки би бил още по-висок с 0,6 процентни пункта, но благодарение на работата на Комисията, както и на държавите членки, имаме 2,4% при земеделие и природни ресурси.
Конкурентоспособност за растеж и работни места е друга важна разходна област, като тук основната част от разходите са по хоризонталните програми – Седма рамкова, „Хоризонт 2020“, разходите в областта на научните изследвания и иновациите, „Еразъм+“, други програми, които предоставят финансиране за комическата програма „Галилео“ са тук, механизмът за свързване на Европа, международният термоядрен експериментален реактор.
През 2018 г. от 130 проверени операции, 54 бяха засегнати от грешки, около 42%, и тук всъщност сме на прага на същественост – виждаме, че грешките са почти в зелената зона за тази разходна област, на прага на 2%, но все пак вдигайки на 2% не смятаме, че са освободени от същественост грешките, които са намерени тук. Тук отново са приложени корективни мерки от страна на Комисията и държавите членки, без които би бил по-висок процентът грешки – с 0,1 процентни пункта, тоест вече щеше да е над прага на същественост.
Може би сега за най-интересната, разбира се, и земеделието, но Кохезионната политика за България е много важна област, а и като член на този одитен състав ще коментирам малко повече в детайл. Виждаме, че процента грешки е 5% за 2018 г., сравнено с предходната година. Всъщност обяснението тук е, че тренда е по скоро стабилен, отколкото покачващ се. Имахме по-скоро изключения в предходната година, тези 3%, които виждаме за 2017 г. бяха по-скоро изключение, отколкото правило, тъй като имахме много малък размер плащания. Почти никакви плащания не бяха осъществени, заради началото на периода, а много малко. В кохезионния фонд всъщност плащанията бяха дори по малко, отколкото в социалния фонд, нещо, което е много нетипично. Всъщност социалният фонд като такъв, който е по-малко податлив на грешки, допринесе затова общия процент да спадне, но и ние знаехме, а и Комисията беше наясно, че за следващата година, както се видя, процентът отново е по-висок. Тук виждате основните причини за грешките, тук статистически представителната извадка е от 220 операции, които сме поверили, 36 грешки са открити при тези 220 операции.
Важното тук, което искам да отбележа е, че тези 36 грешки не са били открити от управляващите и одитните органи в държавите членки. Като се вземат предвид и други 60 грешки, установени преди това от тях и приложените от програмните органи финансови корекции, достигаме до този 5% висок процент грешки. Тук основна причина за наличието на тези грешки са слабости по отношение на редовността на разходите, декларирани от управляващите органи – недопустими разходи, проекти имат най-голям дял в изчисления от нас процент грешки, следвани от нарушаването на правилата на вътрешния пазар, традиционно правилата за обществени поръчки и държавната помощ, липсата на основни и подкрепящи документи. Някои от тези грешки всъщност са резултат и от прилагането на сложни национални правила, които в някои случаи дори надхвърлят изискванията на европейското законодателство, но водят до грешки.
По отношение на работата на одитните органи в тази конкретна област, ние правим един пилотен подход, в който за разлика от останалите – земеделие, конкурентоспособност и други, се опитваме да разчитаме повече на работата и на анализа на другите одитни органи на Комисията и на одитните органи на държавите членки, така наречения атестационен подход, благодарение на който ще успяваме да проверяваме много по-голяма популация, доверявайки се на работата на други одитни органи. Но, за съжаление, все още от това, което виждаме, системите за контрол не са достатъчно ефективни, така че да можем напълно да се доверим на анализите, които Комисията и одитните органи в държавите членки правят, но продължаваме с този подход, и с усилията да изчистим всички оставащи въпроси.
Традиционно въпросът, който най-често ни задава всеки колега, който представя Доклада в своята държава членка е: как стои нашата държава в целия този доклад от няколкостотин страници? Тук искам веднага да подчертая, че както и тази година и всички останали години, ние не правим класация по държави. Докладът дава цялостна оценка и цялостен анализ – заключение за европейския бюджет като цяло. Традиционно сме виждали в предишни години България да присъства в някое друго каре като пример с примерно проблеми с обществени поръчки или някакви грешки в областта на земеделие, на Кохезионна политика. Виждали сме в годините.
Тази година това, което сме се постарали да извадим за презентацията пред Вас е къде България присъства. Беше малко трудно, признавам, защото България не присъства на много места. Всъщност няма нито един лош пример по отношение на земеделието и на Кохезионната политика, които са основните разходни области. Там, където сме споменати, но пак казвам не като класация, не като оценка цялостно, че България е безгрешна, а от тези 15 проверени трансакции в областта на Кохезионната политика не е открита нито една грешка. Това не означава, пак казвам, че сме безгрешни, или, че другите са много грешни, но от тези проверени операции не са открити грешки.
Същото е и със земеделието, където от четири проверени трансакции не бяха открити количествени грешки. Една неколичествена грешка – като пример Ви давам – може да бъде сгрешена дата или нещо, което няма финансово отражение в изчислението на общия процент грешки.
По отношение на това как се усвояват средствата за кохезионна политика България също е спомената на едно място наред с няколко други държави, виждате от слайда. Едно сравнение, което правим, тъй като наистина сме много загрижени и го казваме всеки път, че процеса на усвояване е много забавен. Той стартира по късно и в процеса на изпълнение нещата се движат много бавно. Тук всъщност сравнението е колко по-бързо се усвояват средствата от настоящия програмен период сравнено с предишния – къде сме били в предходния програмен период по това време? Анализът показва, че само няколко държави всъщност имат по-бързо усвояване, сред които и ние към този момент. Разбира се, изчаквайки до края ще видим кой и как ще финишира, но тази моментна снимка показва, че България, заедно с още четири държави имаме по-бързо усвояване на средствата за кохезия към този момент.
Това е съвсем накратко по Годишния доклад, но си позволих да вмъкна и още няколко слайда, които мисля, че биха представлявали интерес за Вас, по отношение на нашите анализи за Кохезионната политика най-вече, по отношение на процеса на разпределение на средствата, и по отношение на това доколко е резултатна като политика Кохезионната политика на база на един 10-годишен анализ от различни специални доклади, които сме правили.
Това е един кратък преглед, който за съвсем кратко време, наистина за няколко месеца успяхме да подготвим без заключения, без препоръки, както е един традиционно одит на изпълнението, един специален доклад, но с тази картинка тук целта не е да се опитвам да Ви я разяснявам, защото тя е достатъчно сложна сама по себе си, а да Ви илюстрирам наистина колко е сложен процесът, защото това, което се опитахме да направим, е да разшифроваме тези сложни формули, чрез които се изчислява разпределението на средствата в началото на всеки програмен период.
Не беше лесна работа, защото берлинската формула е една основа, но от самата картина виждате колко различни нива има на изчисление – имаме различни региони, които биват преквалифицирани съответно, когато се вдигне стандарта, минават в друга категория региони, всеки регион си има отделна формула на изчисление. Наистина, ако трябва да бъда с една дума откровена докрай, ще Ви кажа, че беше като една черна дупка този процес на разпределение на средствата до сегашния програмен период за много от колегите и в Европейския парламент и за нас. Това, което се опитахме да покажем е как всъщност се случва този процес на разпределение. Пак е достатъчно сложен, но трябва да отбележим, че Комисията направи големи усилия в последните години да подобри тази прозрачност. Сега поне всеки, който се интересува може да погледне, да намери формулите, по които се изчислява, да намери своя регион – къде се намира в картата, как се е променил и да види защо се получава съответното разпределение за съответния регион. Това е съвсем накратко по този документ.
Може би малко информация за държавите. Разбира се, всички знаете, че това е предложението на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка, което се очаква да бъде прието, но на базата на това предложение, това не е нова новина, но можем да видим, че България, заедно с още малко държави получават увеличение на средствата или поне така е предложението, а всъщност една голяма част от държавите ще получат значително намаление в разпределението на средствата за следващия програмен период.
Таванът всъщност, който може да бъде получен по това предложение са 8%, от които България, Румъния и Гърция на база на това предложение, пак казвам, могат да се възползват, като има, разбира се, има и максимум за минимума. Не могат да бъдат до безкрайност намалявани средствата за другите държави, чиито региони вече са преминали в по-висока степен на развитие. С това приключвам по процеса на разпределение.
Последно може би, като една по-цялостна картина за резултатността на Кохезионната политика. Малко е труден преводът от английски, тук е директен превод, а на английски не звучи така. На български звучи малко по-тромаво, но в крайна сметка това, което сме се опитали да представим е на базата на 69 специални доклада в последните 10 години, които сме разработвали в областта на транспортната политика, на строежа на магистрали, на водните пътища, на железопътния транспорт, други кохезионни проекти, социални проекти как са се анализирали тези резултати за Кохезионната политика, какви са били нашите препоръки и какви са били слабостите. На базата на тази информация сме успели да извлечем 14 ръководни принципа, които общо взето могат да бъдат резюмирани в този слайд, които сме се опитали дори с цветове да покажем как еволюират през годините: в зелено съответно е към добре, в червено е към по-зле положението.
Виждаме, че два са принципите, които се влошават за следващия програмен период. Само с няколко думи бих искала да коментирам по първия, който смятам, че е особено важен. Аз се радвам, че днес тук са и колегите от българската Сметната палата, с които вчера имахме много интересна дискусия особено по този принцип. Мисля, че тук говорим за европейско ниво, но е важно той да бъде спазен и за национално ниво, защото това, което според нас е особена слабост, е липсата на цялостна визия, която Европейската комисия да представи по отношение на Кохезионната политика за следващия програмен период. Нещо, което давам за сравнение – примерно, в една Лисабонска стратегия, в една Стратегия „2020“ имахме ясни индикатори, ясно разписани срокове с конкретни цели, с проценти какво искаме да постигнем. За следващия програмен период, колкото и да се опитвахме да намерим такъв документ, синхронизиран, цялостен, който да представя визията, не успяхме. Това, което Комисията ни предложи като варианти са две декларации от Рим и от Братислава, които едната е от един лист, а другата е от два, в които са разписани общи пожелания, в което няма нищо лошо. Притеснителното според нас е, че след като нямаме цели с таргети и със срокове много по-трудно е след това да разпределяме бюджет, след като нямаме целите. Тоест процесът е обратен – би трябвало първо да са ни ясни целите, и след това да разпределяме средствата, а тук ще се получи нещо обратно. Това всъщност е основният проблем, който успяхме да идентифицираме на базата на този анализ.
Съответно Комисията не е особено ентусиазирана, имахме доста сериозна размяна на мнения и с Генералната дирекция по бюджет и с предишната Комисия с ресорните комисари, но в крайна сметка ние твърдо държим този принцип да остане, той така беше публикуван и в документа, с надеждата да бъдат извлечени уроци от грешките и това да не бъде допускано за следващи периоди. Но за този период ясно го заявяваме, че няма такава визия и разпределението на средствата ще следва една формула, която не би трябвало да е такава.
Това е съвсем накратко, което исках да Ви представя от Годишния доклад и две кратки публикации по отношение на Кохезионната политика. Ще се радвам, ако имате въпроси, коментари да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, заповядайте, ако има въпроси или коментари.
Всичко е ясно? Добре.
Да благодарим на госпожа Илияна Иванова за презентацията и за интересната и много полезна информация, която изнесе пред нас.
С това изчерпахме дневния ред и закривам заседанието.
Благодаря Ви, колеги.

(Закрито в 16,05. ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова