---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––






ПРОТОКОЛ
№ 88

На 13 февруари, четвъртък, 2020 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68, внесен на 10 декември 2019 г., второ гласуване.
2. Отговор на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси при следния дневен ред:
„1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68, внесен на 10 декември 2019 г., второ гласуване.
2. Отговор на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 18, против и въздържали се – няма.
На днешното заседание освен министърът на финансите тук е и госпожа Маринела Петрова – заместник-министър; госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“;
от Агенция „Митници“ – господин Борислав Борисов – заместник- директор на Агенция „Митници“;
от Комисията по публичен надзор над регистрираните одитори – професор Огнян Симеонов – председател, и главният секретар Генко Николов.
Институт на дипломираните експерт-счетоводители – госпожа Йорданова и господата Райчев, Филипов и Костов.
Тук е и Георги Попиванов – директор, дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ, № 902-01-68.
Внесен на 10 декември 2019 г. – второ гласуване.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г., приет на първо гласуване на 29 януари 2020 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит“.
Работната група подкрепя наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона, § 1 и § 2 по Доклада.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители – в § 3, т. 1 да отпадне.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага корекция на § 3.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията на Доклада.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, като в т. 1 и 3 думите „публичния надзор над регистрираните одитори“ се заличават.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи: 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
Гласуваме анблок докладваните параграфи – от 4 до 16 включително.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, като думите „преди извършването на финансов одит“ се заличават.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25.
Гласуваме анблок докладваните параграфи.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 26 – направени са правно-технически корекции.
Гласуваме § 26 по доклада на Комисията.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27 с правно-технически редакции.
Гласуваме § 27 по Доклада на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, като в т. 1 относно ал. 3 думите „чл. 36, ал. 1, т. 1 – 5“, се заменят с „чл. 36, ал. 1, т. 1 – 3, и 5“. Корекцията е техническа.
Параграф 29 по вносител.
Гласуваме анблок § 28 с тази корекция и § 29 по вносител.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 30 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Пред Вас е текстът на § 30 в окончателната му редакция.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 по Доклада на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 30 е приет.
Параграфи 31, 32, 33 по вносител – гласуваме анблок трите параграфа.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 34 има предложение на работната група за създаването на нов § 34, който става § 35.
Гласуваме нов § 34, след това имаме § 34 по вносител, който става § 35.
Подлагам на гласуване двата параграфа – новият § 34, и § 34 по вносител, който по Доклада е § 35.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Параграф 35 по вносител, който става § 36, като т. 2 се изменя така:
„2. в ал. 2 изречение първо накрая се добавя „в определения по ал. 1, т. 1 срок“ и изречение трето се заличава.“
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 по вносител, който става § 36 с редакционната поправка.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 37 – текстът е пред Вас.
Предлагам заедно с § 36 по вносител, който става § 38 по Доклада да гласуваме анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 37 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 37, който става § 39.
Гласуваме § 39 в редакцията на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Гласуваме § 38 по вносител, който става § 40 с редакция на работната група.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41 с технически корекции, които виждате, по Доклада на Комисията.
Гласуваме § 41 по Доклада на Комисията.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграф 41 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40 и предлага редакция на § 40, който става § 42.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев – намираме се на § 40 по вносител, който става § 42.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, предложението ни е да се преразгледат, ако трябва и на второ четене в залата, да се променят глобите. И друг път сме говорили: от 500 до 3000 лв. Като глобите председателя на одитен комитет с 500 лв., той ще се развесели. Какво ще го глобите? На него 500 лв. му е кафето.
Предлагам тази граница да се вдигне поне на 1000 лв., да бъде едно към три – две кафета. (Оживление.)
След това: глоба на председател на одитен комитет, пак 500 лв. Какви са тези детски закачки?
След това, вижте, т. 10 е от 200 до 2000 лв.: 10 към едно. Това не е сериозно. Ще глобяваме с 200 лв. председател на одитен комитет.
В момента не мога да вадя от ръкава си и да предлагам да бъде 300 или 3000 лв., но ще направим предложения в залата. Предлагам тук да помогнат и експертите на Бюджетната комисия. Да се погледнат тези числа.
Съгласете се, че не са приемливи. С 200 лв. ще глобяваме председател на одитен комитет?!
Същата работа е и текстът в ал. 2 – регистриран одитор се наказва пак с глоба в размер от 500 до 3000 лв. Пак съотношение 1:6.
Точка 4 е същата работа – пак от 500 лв. до 3000 лв., а пък в т. 9 пак тези председатели са някакви фаворити на одитни комитети с по 200 лв. Те си разпределят годишно към 300 милиона лева. Какви двеста лева?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам, господин Гечев, но предлагам да го разгледаме едно по едно, ако не възразявате.
Първо, да видим за какво са тези санкции. По коя точка искате да говорим?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точка 1, „а“, „б“, „в“, в ал. 2 основният текст започва: „… регистриран одитор се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. за физически лица или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв. за юридически лица…“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гледаме чл. 110, § 40.
Тук въпросът е следният: в ал. 2 текстът преди т. 1 се променя: „когато при инспекция или разследване се установи, че…“
В момента наистина в този случай имаме намаление на санкциите.
ВАСКО РАЙЧЕВ: Санкцията за предприятията си е същата: от 500 до 5000 лв. Тоест има допълнителна санкция и за физическо лице – регистрирано. Не се намалява, разширява се обхватът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Слагат допълнителна санкция освен на юридическото лице и на физическото лице.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, но тя е символична.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо да е символична? От 500 до 3000 лв., защо да е символична? Досега е била нула. Освен това това е диапазон, който се преценява в зависимост от щетата.
По-нататък: т. 4, ал. 8: председател на одитен комитет на предприятие, който не изпълни задълженията по чл. 108, ал. 1, т. 7 и 9.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател! Не пише за какво е. Вижте какво пише: „не е изпълнил предписанията по чл. 89“.
Винаги се изказваме в полза на държавата и приходите в бюджета. Одиторът, който е висококвалифициран, издържал е изпити, той си позволява, моля Ви се, да не изпълнява предписанията и ние го глобяваме 500 лв. Тук не става дума за техническа грешка. Пише „не е изпълнил предписанията“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви технически грешки, кой говори за техническа грешка?
Не е така. Това са различни точки. Нека да говорим за ал. 2, за която има санкции от 500 до 3000 лв. за физически лица и имуществена санкция за юридически лица.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е същото, както горе: не е изпълнил предписанията по член еди-кой си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук въвеждаме нова санкция, нали така? Колегите от Института на дипломираните експерт-счетоводители моля да помогнете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За какво е тази санкция?
ВАСКО РАЙЧЕВ: За неизпълнени предписания.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Именно. Като не изпълни предписанията, какво ще го глобяваме 500 лв.?
ВАСКО РАЙЧЕВ: Дадено е предписание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И той не го е изпълнил.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да отидем по-нататък: председател на одитен комитет, който не е изпълнил задължение по чл. 108, ал. 1, т. 7 и 9.
Нека да видим чл. 108, ал. 1, т. 7 и 9 какво е? Той трябва да уведоми Комисията, както и управителите и надзорните органи на предприятието за всяко дадено одобрение по чл. 64, ал. 3, чл. 66, ал. 3 в седемдневен срок от датата на решението.
„Изготвя и представя на Комисията в срок до 30 дни годишен доклад“. Ако той го направи на 31-ия ден ще го убием?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да го направи до 30-ия. Няма да плати нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук се дава възможност да бъде наказан, за да си свършва работата с един диапазон в зависимост от това дали въобще не е депозирал доклад, или е дал доклада с няколко дни по-късно. Правилно ли разсъждаваме, уважаеми господа от ИДЕС?
По-нататък: „председател на одитен комитет, който не изпълни задълженията по чл. 109, ал. 4“.
Чл. 109, ал. 4 какво казва? „… председателят на одитния комитет уведомява писмено Комисията в 14-дневен срок от настъпване на промяната в обстоятелство, подлежащо на вписване…“ А то е: наименование на предприятията, идентификационен код на предприятието, имена на председателя и членове на одитния комитет, телефон и електронна поща. И понеже това няма да го направи на 14 и на 20 ден, какво да го направим?
РУМЕН ГЕЧЕВ: И какво, 14 дни не може да даде три имена?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, Ваше право е да предложите по-високи санкции. Аз смятам, че диапазоните, които са дадени, дават възможност да се прецени тежестта на нарушението и то да няма прекомерен ефект, още повече че сега за първи път въвеждаме подобни санкции, тоест за първи път те ще бъдат под страх от глоба за неизпълнение на определени техни задължения, които току-що прочетох.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Гечев, предлагате ли някакво изменение?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предлагам удвояване на санкциите: от 200 лв. да отиде на 500 лв., които са 500 лв. да станат 1000 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате удвояване на всички санкции в чл. 110, § 42.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да добавя. Възможна е не само Вашата презумпция, че може на 15-ия ден, те може и въобще да не дадат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е и тогава имаме диапазон, в който Комисията ще ги санкционира с най-високата глоба.
Господин Гечев предлага всички санкции, упоменати в § 42 –долна и горна граница да бъдат удвоени.
Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – останалите.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 42 по Доклада на работната група.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението на работната група е прието.
Гласуваме параграфи 41 и 42 по вносител, които имат нова номерация.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 43 по вносител, който става § 45, заедно с наименованието на Преходни и заключителни разпоредби.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфи 44, 45, 46, 47 по вносител, които имат нова номерация.
Гласуваме параграфите анблок.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48 и предлага „законът“ да се замени със „закон“ – техническа корекция.
Параграфи 49 и 50 по вносител.
Гласуваме анблок параграфи 48, 49 и 50 по вносител, които имат нова номерация по Доклада.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нови параграфи в „Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създадат параграфи от 53 – 65 по Доклада.
Имате думата за изказване по § 55.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Господи Министър, госпожо Заместник-министър, госпожо Председател, уважаеми гости, колеги!
Категорично заявяваме, че няма да подкрепим текстовете до края. Този начин на правене на законодателство е дал своите резултати и мога да ги спомена и да дам много примери. Смятам, че тази практика трябва да бъде прекратена.
Предлагаме да се оттеглят текстовете. Нека да бъдат внесени съобразно изискванията на законодателството – да минат всички процедури. Отново казвам, този порочен начин на правене на законодателство ни е довел до много сериозни проблеми, които след това се е налагало да решаваме отново по този пожарникарски начин. Ние няма да подкрепим тези текстове – всичките до края.
Тези промени, ясно е на всички, че нямат нищо общо с приетия на първо четене Законопроект. Това е практика и не е добра практика. Много пъти сме го казвали в залата. Държим на това и смятам, че трябва да го изпълняваме. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Наистина Вие нееднократно правите подобно изказване.
Ваше право е да не ги подкрепите.
Уважаеми колеги, по параграфите – ако искате един по един, ако искате по всички посочени параграфи да дискутираме.
Ако има изказвания по параграфите, слушам Ви? Няма.
В такъв случай да ги гласуваме анблок – от 53 до 65 включително.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Параграф 65, който става § 66 – влизането в сила на Закона. Съобразно номерацията, която променихме: § 56 става § 57 и § 59 става § 60 в т. 1 и т. 2 на § 66 по новата му номерация.
Гласуваме § 66 по новата номерация.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Текстовете са приети и с това целият Законопроект.
Благодаря и на гостите, които не се наложи да се изказват.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОТГОВОР НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Горанов, всички парламентарни групи, които са представени и в Комисията по бюджет и финанси, съгласно Правилника имат право на по два въпроса.
Ще започнем от най-голямата парламентарна група.
Господин Александър Иванов – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Питането ми към Вас е породено, че през предходните няколко години международни кредитни агенции нееднократно повишаваха рейтинга на България в чуждестранна и местна валута. Във връзка и с Доклада на Европейската комисия от 2019 г., във връзка с водената фискална политика и стабилността на публичните финанси, и позицията на България в тази сфера да ни запознаете с параметрите на изпълнението на бюджета за 2019 г., и той дава ли възможност за положителни новини и оценки от външни институции? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Въпросът се свежда до изпълнението или до оценките на рейтинговите агенции, тъй като това са две различни сюжетни линии, за да знаем върху коя да се фокусираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И двете.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: На последното заседание на правителството Министерският съвет одобри данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за предходната година. Многократно имахме възможност да представим тези данни от страна на правителството и в края на самата фискална година, и сега като по-надеждни от статистическа гледна точка данни.
На база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители, предходната година приключи с отрицателно бюджетно салдо в размер на 1 млрд. 148 млн., което представлява под един процент – 0,97% от прогнозния брутен вътрешен продукт, като спрямо заложената с Актуализирания годишен план бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма отчита номинално подобрение с близо милиард и триста милиона лева. С разчетите, както знаете, към актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2020 – 2022 г., е предвидено бюджетното салдо да бъде балансирано и да остане на това равнище през целия хоризонт на бюджетната прогноза.
Изпълнението на основните параметри по Консолидираната фискална програма за миналата година се развива в съответствие с разчетите, като приходите бяха изпълнени в пълен размер – 104% спрямо годишния план. При съпоставката с предходната година данъчните приходи, включително осигурителните вноски, нарастват номинално с 3 млрд. – 9,4%, като приходите от данъци по държавния бюджет нарастват с 1,9 млрд., или 8,7% номинален ръст. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски нарастват с 1 млрд. 100 млн. – 11,5%. Основният фактор за растежа на приходите е продължаващото възходящо развитие на някои от макроикономическите индикатори като потребление и инвестиции и намаление нивото на безработица.
От друга страна, изпълнение на мерките за повишаване на събираемостта на приходите, постоянният стремеж за справяне със сенчестата икономика, както и други стъпки в тази посока. Повечето от мерките в областта на данъчната политика са с относително постоянен характер и са включени в стратегическите документи на приходните администрации.
Основните, постоянни мерки с доказана ефективност според нас за повишаването на приходите са механизмът за обратно начисляване при доставките на зърнени и технически култури – има срок за прилагане – до средата на 2022 г.; засилване и усъвършенстване на фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Добра роля играе и механизмът за погасяване на публични задължения на лица с вземания от бюджетни организации; засилването на контрола върху доставките и движението на течните горива – прилага се механизмът за предоставяне на обезпечения, насочени към предотвратяване на възможности за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива; системата за 24- часово видеонаблюдение на движението на горива от танкерите до бензиностанциите към Координационния център, изграден в ГДБОП; развиване на същия център с цел намаляване броя на злоупотребите, отклонение от данъчно облагане; осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжниците с просрочени задължения в размер над 100 хиляди – за София е по-висок, за териториална Дирекция София град и постоянните кампании от страна на приходната администрация за напомняне на лицата за техните ангажименти от гледна точка на данъчното законодателство.
Припомням, че през предходната година, заедно с Ваше участие, приехме законодателни мерки с цел подобряване на събираемостта и оптимизиране на контролната дейност на приходните администрации, като примерно отложеното начисляване на ДДС при внос с цел освобождаване на ресурси за вносителите на стоки в страната, което ще окаже значително влияние върху разходите, ще увеличи конкурентоспособността на стопанските субекти; въвеждане на система за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове – знаем там каква е основната цел на подобни мерки с оглед увеличаване на способността на митническата администрация за контрол върху движението на акцизни стоки; предотвратяване на избягване на регистрация по Закона за ДДС чрез формална смяна на субекти. Системното прилагане на тези мерки вече показва дисциплиниращ ефект и имаме значителен брой допълнително регистрирани по ДДС стопански субекти, което е целта и философия на ДДС – директивата.
По отношение на разходите. Те са близки като изпълнение до планираните с разчетите по Закона, като разходите и вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз представлява 97,6% спрямо актуализираните годишни разчети със Закона за държавния бюджет. В частта на разходите най-големите политики, които могат да бъдат откроени, са политиката по доходите – социалната и пенсионната система, здравеопазването, образованието и отбраната. С най-голяма социална значимост и непосредствен ефект върху благосъстоянието на голяма група от хора са мерките, отнасящи се до политиката по доходите през 2019 г. Знаете, че от 1 януари 2019 г. се увеличиха разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, увеличиха се и възнагражденията на педагогическия персонал, следвайки Стратегията на правителството за удвояването на разходите за персонал в средното образование. Те нараснаха изпреварващо средно с 20%.
По отношение на разходите за пенсии, знаете, че всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., бяха увеличени с 5,7%, увеличи се и максималният размер на пенсиите – до 1200 лв.
Традиция от 2013 – 2014 г., е всяка година за Великден и Коледа да бъдат изплащани и добавки към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии.
Секторите „образование“ и „здравеопазване“ продължават да са във фокуса на разходната политика, като здравеопазването достигна разходи 4,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Те са 102,4% като изпълнение спрямо разчета, като тук преизпълнението идва от извършените в края на годината допълнителни разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса в резултат на по-доброто изпълнение на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Колегите от НЗОК разплащаха основно задължения към чуждестранни здравноосигурителни каси.
Разходите за образование достигнаха 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт, като за поредна година нарастват значително номинално.
Знаете, че инвестициите в инфраструктура са един от водещите приоритети на сегашното управление. За поредна година бяха осигурени средства за реализиране на големи инфраструктурни проекти, в това число за изграждане на нови участъци от автомагистрала „Хемус“, както и за съоръжения на автомагистрала „Тракия“ – участъци от първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа.
Друг акцент е отбранителната способност. Голям дебат миналата година и в тази комисия и въобще в обществото беше придобиването на нови способности и реализирането на Проекта за придобиване на нов многоцелеви изтребител за нуждите на Българската армия, разходите за функция, отбрана и сигурност по Националната методология, имам предвид на касова основа – за годината са в размер 5,5% от прогнозния брутен вътрешен продукт. В изпълнение на Решение на Народното събрание от месец януари 2019 г. проведохме преговори с правителството на САЩ за придобиване на нов тип боен самолет – цялата история я знаем, но голяма част от това изпълнение, свързано с разходите за отбрана, се дължи на еднократен номинален ефект в разходната част, свързана с този проект. Това наложи актуализацията на бюджета в средата на годината и увеличението на фискалната цел, като актуализираният бюджет предвиждаше дефицитът по консолидираната фискална програма да не надвишава 2,1 от прогнозния брутен вътрешен продукт. Спазихме, разбира се, всички показатели по отношение на ограниченията, наложени от страна на законодателя, като държавният дълг в номинално изражение за годината възлиза на 22 млрд. лв. Заради номиналния ръст на брутния вътрешен продукт се забелязва значително подобрение на индикатора „държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт“ и относителния дял в брутния вътрешен продукт спрямо 2018 г. се свива от 20,1% до 18,6% през 2019 г. Знаете, че положителните развития както във фискалната сфера, така и в други макроикономически аспекти и структурни реформи дадоха основание на „Стандарт енд Пуърс“ да повиши кредитния рейтинг на България през месец ноември 2019 г. Очакванията са, ако успеем да поддържаме подобен тип стегната фискална политика, независимо от по-слабата външна среда, да успеем да подобрим допълнително рейтинга през новата година. Това, разбира се, се отразява върху цената, с която се финансира правителството – последните емисии, които са в съответствие със заложената в Закона за държавния бюджет рамка – говоря като лимит за поемане на дълг и като стратегия, оценени през пазара, показаха, че България стои на едно доста прилично място по отношение на доходите, които реализираме. Петгодишните ни държавни ценни книжа са на отрицателна територия, десет и половина годишните ценни книги са съпоставими с държави с доста по-висок от нашия кредитен рейтинг, тоест очевидно пазарът оценява усилията да се поддържа относително стегната от макроикономическа гледна точка фискална политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Александров, реплика? Нямате.
БСП – господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Радваме се, че господин Горанов е тук. Разбира се, ако са пропуснати седем, осем месеца, логично е да имаме по двадесет въпроса примерно. Осем месеца по два, по 16 въпроса да задаваме имаме право.
Казано сериозно, ще си позволя да направя препоръка, че е в интерес и на министъра на финансите да се виждаме всеки месец, тъй като това е възможност за Министерството да отговори, да изтъкне какво прави, как го прави. Не виждам проблем и двете страни да спазваме Правилника.
Въпросите са много, но все пак, тъй като наближава месец април, и сега се подготвят данъчни декларации от физически и юридически лица, искам да попитам: какво правите с така наречените, образно казано, големи данъкоплатци? Отсега казвам, че най-вероятно ще има и питане в парламента: примерно първите двадесет фирми в България по оборот какви данъци плащат? И от последните скандали с хазарта се вижда, че зеят огромни дупки – и през Националната агенция за приходите, и през хазарта, а очевидно и през „Митници“. Няма как да се приеме, че фирми, да кажем, от петролния бизнес – мои „любими рафинерии и други“, откакто са приватизирани не са Ви платили една стотинка данък печалба. Пак ли няма да платят и тази година? Какво правите? Сменяте ли екипите, които ходят там – в хазарт, в рафинерии, в морски флотове и така нататък – хора, които, между другото, ги гледаме по телевизиите в централните новини, по мачове с известни министри, министър-председатели – много често се явяват на банкети, а не плащат данъци тези хора?! Това много ме притеснява. Има ли гаранция, че най-после тези фирми ще започнат да плащат данъци, които да съответстват на техните обороти?
Понеже тук има представител на митниците. Това не е народен фолклор – преди две години цяла смяна митничари избягаха през прозорците в полето, ако си спомняте. Любопитно ми е какво е станало, сигурно са се върнали на работа?! Не знам дали си спомняте – цялата смяна, бегом от проверяващите.
Това, което ме притеснява като гражданин и народен представител, разбирам, че и последните случаи на „Митници“… Не знам какво трябва да стане, но двама митничари, образно казано, са регистрирани адресно на остров Ливингстън на Антарктида и всеки ден пътуват до тази митница със заплата от 800 или 1000 лв. И не Ви прави впечатление! Какво става тук?!
Оставете, че те пропускат коли и взимат по не знам колко евро и трупат стотици хиляди, но това, което ме притесни и виждам, че на тях им се плаща рушвет, за да не проверяват въобще камиони, които минават от там. Ако за момент си помислим, какво може да има в тези камиони? Това са неща, свързани с националната сигурност, не само с приходи. Как е възможно да идват кораби с боклуци във Варна и в Бургас, и „Митници“, и другите държавни органи да не знаят къде отиват?! Просто си задавам логичния въпрос: как е възможно? Ако си митничар, идва ти поредица от десет тира, спира влакът, и отиват в село Люляче примерно да рециклират. В село Люляче има само едно магаре, какво ще рециклира там?
Основният ми въпрос е: каква е организацията на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите основно, за да гарантираме, че големите данъкоплатци наистина ще плащат големи данъци на държавата?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми професор Гечев, въпросите, които поставяте, имат своите аргументи особено за някои от големите производители на горива.
Прави впечатление, че в годините особено 2008 г. и 2013 г. приходната администрация признава огромни отрицателни резултати на тези компании, което е дало основание в продължение на петгодишния период, описан в Закона, да се приспадат тези огромни отрицателни резултати, които са признати от приходната администрация – нещо, което държим под око, да не се повтарям, като практика. Изключително много усилия се влагат в темата с така нареченото трансферно ценообразуване с оглед недопускането на подобни както наблюдаваните, пак повтарям, през пет години ситуации с една от големите компании. Прав сте, че това нещо не трябва да бъде оставяно с лека ръка от страна на правителството и Ви уверявам, че основен акцент в работата на Дирекция „Големи данъкоплатци“ е анализ и фокус върху темата „трансферно ценообразуване“ с оглед недопускане на извеждането на резултатите извън територията на страната.
Със сигурност предизвикателство е при тези огромни компании – капацитетът им, да формират практики – и счетоводни, и организационни с оглед изнасяне на резултата, но и ние трупаме капацитет в тази посока. Уверявам Ви, че подобни практики не се толерират през последните години. Ако трябва, в рамките на Закона ще предоставим и необходимата информация,. Готов съм да отговоря и писмено на подобен въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за реплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Доволен съм от отговора на колегата Горанов. Изрично поставям въпроса – дали писмено, дали устно, ще попитаме, когато излязат и техните доклади. Защото, ако си спомняте, аз задавах такъв въпрос в парламента. Лично ходих в НАП при директора преди две-три години по такива случаи: да питам как ги проверяват? Преди малко тук обсъждахме и одита. Много са ясни начините, по които, чрез трансферни цени и други – дали ще си приберат печалбата още от износа на петрол при други цени, или с консултантски договори, но искам да съм сигурен, че нашата държава – Министерството на финансите…
Сменете екипите, които правят проверка, които правят детайлен анализ. Влязох за десет минути буквално на същата фирма, която има филиал в Сърбия, там има качени балансите и те плащат данъци в милиони, както сте видели. Много интересно, петролът пътува малко по-дълго, идва на нашето пристанище, влакът отива чак до Сърбия и пак печалби в милиони там, а тук на загуба? Странна работа?!
Някои колеги казваха, че правели иновации. Много интересно?! Никой не сменя ръководството на тази фирма 15 години. Кой ще държи управление на фирма, която 15 години е на загуба?! Такова чудо в света няма! Хайде, година, две, нова техника – разбираемо, учим децата на тези работи. Лъжат тези хора!
Това, което най-дразни българското общество и лично мен много ме дразни, че някои от тези хора се явяват, както Ви казах, на държавни срещи. Ако зависи от мен, ще забраня на хора, които не плащат данъци – гледам и по някакви комисии с правителството влизат… Ще сядат те до министъра на финансите да Ви дават акъл какво да се прави. Той крие данъци 15 години, ама ще ми държи речи как ние трябва да си приемаме законите за горива и не знам какви си! Тези въпроси ги поставих и в парламента – имаше обсъждане, ако си спомняте. Не може малки и средни фирми, едва да съществуват – хората си гледат семействата, всички плащат данъци, а тези в милиарди обороти… Това е липса на всякакво чувство за срам! Не са виновни обаче те.
Господин Министър, кажете, ако трябва да променим някакви наредби, ако трябва да увеличим наказанията, но нещо трябва да се направи и мисля, че тук нямаме различия.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нямаме, професоре. В контекста на нашите усилия за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие имаме техническа помощ от тяхна страна за преглед на данъчната политика особено с акцент трансферното ценообразуване, тъй като то е доста предизвикателна материя. Имаме ангажимент от тяхна страна за съдействие в посока укрепване методологично на приходната администрация по тази тема.
Пак повтарям, може лесно да се изследва защо и как на два пъти в последните години е признаван огромен обем от загуби на конкретен оператор, които впоследствие, спазвайки Закона за корпоративното подоходно облагане, са разсрочвани за петгодишен период, което на практика е довело до това, което Вие забелязахте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонев, имате ли въпрос? Нямате.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще върна министъра на финансите там, където завърши –Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е една от организациите, в които през последните години България се стреми да влезе като член, да бъдем приети, но те имат изисквания към нас.
Въпросът ми е: какви са мерките и какви усилия полага Министерството на финансите в покриването на изискванията, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие има към нас?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви.
Въпросът е интересен и е част от приоритетите, които, предполагам, че по-голяма част от колегите в залата споделят.
През 2017 г. с Решение на правителството приехме пътна карта за действие за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и заедно, в координация с тях изготвихме и план за действие през 2019 г. и 2020 г.
Ние изпълняваме дейности в областта на данъчната политика, публичните предприятия, кодексите за либерализация, икономическия преглед, прегледа на бюджетната рамка. През цялата минала година играехме водеща роля и всъщност нашата администрация и колегите от Министерството се явяват основен – не е самоцелна хвалба, но основен двигател на интеграционния процес по отношение на цялата администрация.
По-конкретно: първо, в областта на данъчната политика участваме активно във всички най-значими инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта на данъците и административното сътрудничество, включително и обмен на информация за данъчни цели. Тук искам да поздравя госпожа Петкова, която е чест гост във Вашата комисия, да я похвалим, защото добрите държавни служители не са безброй. Тя е изключително активна в тази дейност.
Участваме в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели. Присъединихме се към него през месец октомври 2015 г. Участваме в Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси. Ние сме страна по Конвенцията. Ратифицирахме я със съвместни усилия и е в сила от месец юли 2016 г. Тя е основната правна рамка за осъществяване обмен на информация и административно сътрудничество при събирането на данъци между юрисдикциите по нея.
Участваме в многостранното Споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки на основание на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси. Ние се присъединихме към това споразумение, в основата на което е общ стандарт за предоставяне на информация. То е ратифицирано със Закон от българския парламент и е в сила от средата на 2016 г. Присъединени сме и към многостранното Споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави.
С Решение на Министерския съвет от 2017 г. се присъединихме към многостранното Споразумение между компетентните органи за обмен на отчети по държави, което е инициатива на ОИСР, основаваща се на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси. Част сме и от общата система за пренос на данни. С Решение на Министерския съвет от месец май 2017 г. се присъединихме към Общата система за пренос на данни в изпълнение на ангажиментите на България за автоматичен обмен на информация. Участваме и в приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. България се присъедини към тази рамка на базата на протоколно решение от 2016 г., с което се предоставя възможност на страната да участва в дейности, свързани с налагането на стандарти в областта на данъчните спогодби и трансферното ценообразуване. Част сме и от многостранната Конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчни спогодби за предотвратяване свиването на данъчна основа и прехвърлянето на печалби; предстои ратифицирането на Конвенцията от Народното събрание в края на 2020 г. Част сме и от Глобалната статистическа база данни. С Решение № 803 от 27 декември, се одобри присъединяването на България към Глобалната статистическа база данни за приходите. Тя е ценен инструмент за анализ и взимане на решения и е стандарт за обмен на съпоставима статистическа информация с над 90 държави от целия свят.
По отношение на бъдещите действия към присъединяването –ще участваме в предстоящите партньорски проверки, свързани с изпълнението на плана за свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби.
Преди малко, в отговора ми към професор Гечев, споменах, че е уточнен с ОИСР план и предстои да бъде обсъден Проект на споразумение по извършване на преглед на данъчната политика, в който предмет ще бъде и трансферното ценообразуване, което коментирахме. Той трябва да започне в началото на второто полугодие на тази година и да завърши в края на първото полугодие на следващата година.
Присъединихме се и към насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия. Изпратих от името на Министерството на финансите писмо до Анхел Гурия – генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заявление или желание да станем прилагаща насоките на ОИСР държава. Работната група на ОИСР одобри присъединяването на България към тези насоки. Благодарение и на българския парламент изменихме и законодателната рамка в тази посока. Тя е част и от темите като ангажимент, поет и към държавите от Еврозоната с оглед нашите намерения за присъединяване към ERM, и в бъдеще към Еврозоната.
В напреднал етап е и работата по присъединяването на България към Кодекса за либерализация. Там администрацията на Министерството има водеща роля по отношение на дейностите от плана, свързан с прегледа на страната за присъединяване към Кодекса. Споразумението между България и ОИСР за извършване на преглед за присъединяване е ратифицирано със Закон и е в сила от 8 февруари миналата година.
Българска делегация, ръководена от госпожа Петрова, ще представи Доклада пред инвестиционния комитет в Париж на 19 март 2020 г. Госпожа Петрова е моят заместник. От решението на Комитета ще зависи решението за присъединяване към кодексите.
Това е най-общо всичко, свършено до тук в рамките на нашите усилия за присъединяване. Ако има нужда от допълнителни разяснения, разбира се, бих могъл да ги споделя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Христова, имате ли въпрос? Нямате.
Госпожа Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! Въпросът ми е свързан с очакванията за икономическото развитие на България през тази година. Имайки предвид, че миналата година беше сравнително нестабилна в икономически аспект в глобален план, на България това не се отрази, но смятате ли, че през тази година ще има някакво влияние върху нашата икономика и какво да очакваме за тази година?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът е винаги актуален, доколкото в последните години международните икономически отношения са относително турбулентни в глобален план. 2019 г. беше предизвикателна за световната и европейската икономика. Противопоставянето между големите търговски играчи доведе до ограничаване на външната търговия и ограничаване на инвестиционната активност. Водещите международни анализатори считат, че икономическият растеж в глобален план е достигнал най-ниския си темп от периода на световната икономическа криза. Забавени и по-ниски от очакваното икономически активности бяха отчетени сред много от развитите и развиващите се страни във всички географски региони.
Годината беше сравнително неблагоприятна и за европейската икономика. Несигурността във външната търговия и липсата на предвидимост се отрази на силно отворената икономика на Европейския съюз и особено на страните от Еврозоната. При водещи икономики в Европейския съюз като примерно Германия пречките пред търговията се съчетаха и с технологичен преход в основни промишлени сектори, най-вече в автомобилостроенето. Това на свой ред ограничи стимулите за инвестиции в някои страни.
Отчетените растежи както на Европейския съюз, така и на Еврозоната бяха по-ниски спрямо предходни години, а международните финансови институции многократно ревизираха очакванията си надолу за икономическата динамика.
Въпреки предизвикателната икономическа среда, нашата икономика показа добри растежи. Брутният вътрешен продукт за деветмесечието на 2019 г. показва ръст с 3,7 на сто, което е над два пъти по-високо от средното за Европейския съюз, за Великобритания към онзи момент – 1,5%, и изпреварващ спрямо останалите нови държави членки, които отчетоха 3,6% растеж.
Вътрешното търсене и най-вече потреблението остана основен двигател за растежа, разбира се, и фактор за доброто ниво на вътрешно търсене и увеличението на доходите и заетостта.
През първите девет месеца на миналата година участието на работната сила се увеличи – имаме исторически най-високите стойности от 73,3% и почти достигна средното ниво за Европейския съюз от 74%. Всичко това се случва в условията на негативни демографски развития и е показателно за активирането на хората в трудоспособна възраст.
Коефициентът на заетостта на трудоспособното население вече е над средното за Европейския съюз равнище, а нивото на безработицата е на най-ниската стойност – от около 4%, трайно под средната за Европейския съюз стойност.
Нарастването на доходите достигна 12% в номинално изражение за деветте месеца на 2019 г. При относително ниска инфлация тази динамика е показателна и за постоянното увеличение на покупателната способност. Разбира се, трябва да се отбележи и приноса на правителството по отношение на увеличение на заплатите в публичните сектори като образование, хоризонталните политики по отношение на нарастването на заплатите, разбира се, и графикът, заявен още в началото на 2017 г., по отношение на минималната работна заплата.
Имаме и положителна динамика по отношение на кредитирането. Наред с увеличението на доходите забелязваме и близо двуцифрен ръст на кредитирането за домакинствата. Не чак толкова добра, но е положителна и динамиката по отношение на фирменото кредитиране.
На фона на забавянето в световната търговия не отчетохме свиване на износа. Износителите успяха да компенсират по-слабото търсене от Западна Европа, като се забелязва пренасочване на продукцията към трети страни като примерно Украйна, Сърбия, Русия, Китай и към новите страни – членки на Европейския съюз, като отчитаме увеличение на износа към Румъния, Чехия, Словакия.
Отчетеното нарастване на износа, разбира се, се отразява и в увеличение на пазарните дялове на България в световната търговия и в търговията в рамките на Европейския съюз.
През последните години се наблюдава устойчиво повишение на износа, което е свързано с качествено подобрение и в структурата му, изразено в нарастване дела на стоките с по-висока добавена стойност. Разбира се, в тази посока има още много какво да се желае.
Благоприятната търговска динамика, съчетана със значителни входящи трансфери от фондовете на Европейския съюз, доведе до структурна промяна в показателите за външната позиция на страната. В предходните години и особено преди икономическата криза забелязахме двуцифрени дефицити по отношение на текущата сметка. В края на 2010 г., 2011 г., 2012 г. през балансирана позиция в последните години отчитаме стабилни излишъци, така че въпреки несигурната среда, реализираното през последните години салдо по текущата сметка гарантира устойчива външна позиция в средносрочен хоризонт.
Във вътрешноикономически план продължаваме да се стараем да провеждаме политики, насочени към поддържане на макроикономическа стабилност. Днес си говорих с Мисията на Международния валутен фонд, която е на традиционната мисия в България по чл. 4 от Устава на Международния валутен фонд, те коментираха с един много интересен термин „неологизъм за хиперконсервативност“ както по отношение на публичния сектор, така и за тяхна изненада по отношение на частния сектор – нещо, което изтъкнаха като резерв. (Реплика.) „Неологизъм“ –ръководителят на Мисията използва този термин по отношение на поведението на основните икономически субекти.
Знаете, че сме с една от ниските задлъжнялости, но, както се казва, в следващата година всички участници в политическия живот ще могат да оформят позициите си както по отношение на данъчната политика, която ще предложат като политически тези за новия мандат на следващия парламент, така и по отношение на визията си за фискална позиция в смисъл дали поддържането на близка до балансираните бюджети позиция е разумно, или трябва да се води някаква друга фискална позиция.
Излязоха данни на Европейската комисия, които ревизират леко надолу оценките за прогнозите за развитието на икономиката през 2020 г. Ние още не бързаме да споделяме тези по-консервативни оценки, все още не виждаме причина да преразглеждаме макрорамката, която беше предложена във връзка с дебатите по бюджета за тази година.
Нещата са относително динамични. Не бива да се пропуска и пандемията от последните седмици и месеци, която със сигурност ще окаже влияние върху китайската икономика и международната търговия. Прибързано е обаче да се правят оценки за нейното влияние. Със сигурност няма как подобна криза да влияе положително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: БСП имате още един въпрос – заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, 2018 г. направихме промени в Закона за данък добавена стойност, от 2019 г. тези промени трябваше да влязат в сила с Наредба „N“ 18. Сроковете бяха променяни няколко пъти. Тази година срокът отново беше продължен с шест месеца. Проблемите са доста. Те са ясни, но искам да ни запознаете като Бюджетна комисия какъв е анализът на Министерството – този шестмесечен срок ще бъде ли достатъчен, за да могат всички, които са задължени, да приведат своите касови апарати и системи за управление на приходите? Исканията, които имаха различните браншове, да отпаднат или да бъдат… Какви са разговорите, които водите, защото това го чухме само от медиите, а в крайна сметка една голяма част от операторите – икономическите, от бизнеса вече са изпълнили изискванията на Закона и Наредбата? Ако може да ни запознаете какъв е анализът на Министерството: този срок ще бъде ли спазен, или отново ще имаме удължаване? В крайна сметка ние сме Бюджетна комисия и по Ваша консервативна оценка в този сектор, наречен кешов, се губят един милиард приходи. Това е важно.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Оценките, които колегите от приходната администрация коментират, са около половин милиард загуби, или несъбрани, непостъпили приходи. Темата обаче за вкарване на нова логика в Наредбата за отчитане на приходите, по-известна като Наредбата за касовите апарати или Наредба Н-18 идва от наредба, за да не се чете „h“ – един много сериозен дебат и реформа, който стартира от средата на 2018 г. с концепцията една сделка, едно плащане и обхващане на целия процес на веригата от доставките на средствата за производство, през отчитане на добавената стойност и накрая самата реализация. Наистина много сериозен проект, в който според мен имаше и определени комуникационни дефицити от страна на приходната администрация.
Проведохме много срещи, които очевидно се оказаха недостатъчни, за да премахнем всички опасения особено на малкия и средния бизнес, породени най-вече според мен от страх от неизвестното. Със сигурност ще има и такива икономически оператори, които са притеснени от засилените мерки за контрол, които се влагат в логиката на Наредбата. И днес, интензивно и в следващите дни, седмици и месеци ще текат консултации с представителите на отделните браншове, за да се премахнат всички спорни моменти от Наредбата и тя ще влезе в сила, когато сме готови. Дали ще стигнат тези шест месеца? За мен срокът е реалистичен, но нищо не е на всяка цена.
И сегашната Наредба, без влизане в сила на новите норми, дава достатъчно инструментариум на приходната администрация, но основната разлика м, ако трябва да го обобщя на по-прост език, е, че сегашната Наредба – по начина, по който действа, няма системи за управление на продажбите, най-общо да го кажа така. Тези системи за управление на продажбите в момента не подлежат на специален контрол и надзор по отношение на тяхната логика и начин на функциониране и няма гаранции, че примерно един софтуер, който се използва за управление на процеси от производствени предприятия до ресторанти и места за настаняване, да гарантира като логика софтуерът, че не е възможно избягването на оборот и продажби, тоест регистрацията на оборот и продажби. Разбира се, не така стои въпросът с най-обикновените касови апарати. Те не са тема на дебат. Мисля, че всички, които използват обикновени касови апарати, приключиха съобразяването си с Наредбата и там този въпрос не стои.
Тук по-скоро наистина говорим за така наречените софтуери за управление на продажби в търговските обекти. Философията на Наредбата е да създаде гаранции, че начинът, по който са съставени тези софтуери не допуска възможност за избягване на обороти и продажби. Разбира се, логиката на Наредбата не може да обхване всички разнообразни процеси, които протичат в бизнеса, защото тя трябва да отговори и на потребностите на огромни производствени предприятия, и на потребностите на обикновени места за настаняване или ресторанти – били те с десет, или със сто маси. Затова и е необходимо допълнителна работа от страна на приходната администрация, заедно с отделните браншове, за да се премахнат всички притеснения от страна на бизнеса как ще се прилага Наредбата и дали нейната логика е изпълнима.
И днес, пак казвам, в приходната администрация от 14,00 ч. стартира среща с Асоциацията за модерна търговия с големите търговски вериги, които поставят някои въпроси. Дал съм насока на колегите от приходната администрация да проявят максимално възможна гъвкавост, защото чисто политически, ако не успеем да убедим малкия и средния бизнес от ползите на този проект, той се превръща от ефект в дефект.
В следващите няколко месеца ще трябва да поработим доста активно, за да надградим Наредбата с измененията от средата на 2018 г., които още не са влезли в сила. Голяма част от бизнеса вече е изпълнил изискванията на Наредбата, но очевидно неяснотите и липсата на достатъчно комуникация от страна на приходната администрация буди доста страхове, които трябва да бъдат управлявани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря за отговора.
Едната част е ясна, но не разбрах фирмите, които се занимават със софтуера, имат ли готовност да предоставят този софтуер за управление на продажбите? Доколкото разбрахме един от основните проблеми е това.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Търновалийски, вече има около 800 лицензирани софтуера, които могат да бъдат инсталирани от страна на търговците и са подадени заявления в приходната администрация за още около 100, 200, които в момента се разглеждат, за да се види дали логиката, вложена в тях, гарантира невъзможност да се манипулират оборотите.
Ако имате избор от 800 различни варианта, предполагам, че това дава някакъв отговор на въпроса Ви. Не така стоеше положението преди година, но от тогава измина доста време. Пак казвам, голяма част от притесненията на хората са свързани отчасти с неразбирането на новото.
Разбира се, ще продължавам да подозирам, че има и опозиция, която се притеснява от това, че ще се наложи да си смени бизнес модела, защото, ако някой досега е разчитал да му излиза сметката заради отклоняване плащането на ДДС, сега с подобен тип софтуер, при начина по който Наредбата определя рамката, ще бъде доста по-сложно, да не кажа, невъзможно да се случва. Така че има ги и двата аргумента.
Аз съм длъжен да си свърша работата – така че ще отговаря на първите притеснения, свързани с въпросите, които има към Наредбата и сложността по отношение на нейното прилагане. Тези, които ще се противопоставят заради нежелание да променят бизнес модела си, с тях колегите от НАП трябва да имат друг подход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Мисля, че изчерпахме въпросите от всички групи.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА